language
stringclasses 4
values | id
stringlengths 1
8
| url
stringlengths 31
795
| title
stringlengths 1
216
| text
stringlengths 2
465k
|
|---|---|---|---|---|
bg | 558 | https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%93%D1%80%D0%B8%D0%B3%D0%BE%D1%80%D0%B8%D0%B0%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%B8%20%D0%BA%D0%B0%D0%BB%D0%B5%D0%BD%D0%B4%D0%B0%D1%80 | Григориански календар | Григорианският календар (понякога наричан и Грегориански календар или „нов стил“) е съвременният международно признат светски календар, на който се основава и международният стандарт ISO 8601.
Григорианският календар е въведен в употреба на 4 октомври 1582 г. в съответствие с була от 24 февруари 1582 г. на папа Григорий XIII, чието име носи и днес. Той поправя древноримския Юлиански календар, като в него са нанесени някои корекции, за да се отчете по-точно дължината на тропическата година. В Юлианския календар се приема, че времето между две последователни пролетни равноденствия е 365,25 дни и дробната част се компенсира, като една на всеки четири години има с един ден повече (високосна година). При Григорианския календар годините, кратни на 100 не са високосни (с изключение на годините, кратни на 400, т.е. на всеки четири века се пропускат три високосни години, като например 1700, 1800 и 1900 година), което дава средна продължителност на годината от 365,2425 дни. Тази стойност се доближава значително до продължителността на тропическата година – например времето между пролетните равноденствия през 2000 година е 365,242374 дни.
Григорианският календар е възприет в различните страни по различно време, като този процес продължава почти три века и половина. Въведен е в България със закон, гласуван от Народното събрание на 14 март 1916 г., като отчитането на времето единствено по нов стил започва от 1 април 1916 г. според юлианския календар (14 април според григорианския календар).
Описание
Григорианският календар е слънчев календар, зависим от периода на завъртането на Земята около Слънцето, който е 365,2422 дни от 24 часа по 60 минути, всяка по 60 секунди. Средната тропическа година е 365 дни, 5 часа, 48 минути и 45.5 секунди. Тя варира слабо, с една до две минути, в зависимост от началната точка. Точната стойност, изчислена на 1 януари 2000 година е 365,242 190 419 дни. Средната година при Григорианския календар е 365,2425 дни; за да може броят на годишните дни да е цяло число, през определени периоди, най-често 4 години, се добавя един допълнителен ден, 29 февруари, а годината се нарича „високосна“.
От тук следва разпределението на високосните години:
Всяка година, кратна на 4 е високосна;
Всяка година кратна на 100, но не и на 400, не е високосна;
Всяка година кратна на 400 е високосна (1600, 2000 и т.н.).
Тази методика осигурява достатъчна за практиката точност. Годината по Григорианския календар е малко по-дълга от реалното време на обикаляне на Земята около Слънцето, т. е. 365,2425 вместо 365,2422 дни. Разликата между средната година при Григорианския календар 365,2425 дни и точната стойност на средната тропическа година 365,242 190 419 дни е
365,2425 – 365,242190419 = 0,000309581 = 1/3230,1723943 ≈ 1/3230 ≈ 1/3200
В същия ред на анализа това означава, че на 3230,1723943 години = 3230 години, 2 месеца, 2 дни, 2 часа, 10 минути и 26,6448 секунди трябва да има по още една невисокосна година от кратните на 400 или всяка година кратна на 400, но не и на 3200, не е високосна. Така че, ако периодът на обикаляне на Земята около Слънцето се запази през вековете, около 3230 година ще трябва да се отнеме още един ден. Ако се спази методиката на Григорианския календар, трябва да не е високосна, а нормална 3200 година, а най-точно – 3232 година.
Григорианският календар се дели на 12 месеца по следния начин:
януари, 31 дни;
февруари, 28 или 29 дни;
март, 31 дни;
април, 30 дни;
май, 31 дни;
юни, 30 дни;
юли, 31 дни;
август, 31 дни;
септември, 30 дни;
октомври, 31 дни;
ноември, 30 дни;
декември, 31 дни.
Всеки период от седем дни се казва седмица, а дните на български се наричат така:
понеделник;
вторник;
сряда;
четвъртък;
петък;
събота;
неделя.
Броенето на годините в календара започва с годината, за която средновековните схоластици погрешно приемат, че е година на раждането на Иисус Христос. Според евангелията на Матей и на Лука, Иисус се ражда по време на управлението на Ирод Велики, за когото съвременната историческа наука е сигурна, че умира през 4 г. пр.н.е. Съществува и хипотеза, според която „Витлеемската звезда“, видима на небосвода по време на раждането на Христос е комета, преминала в близост до Земята през 7 г. пр.н.е. Император Октавиан Август въвежда нов календар във връзка с Pax Romana и заповядва 1 януари на всяка нова година да се чества като празник на Мира – започва епохата „новата ера“, „нашата ера“ или „християнската ера“. Годините в нея се отбелязват според Миланския Едикт на Константин със „сл. Хр.“ (след Христа) или с „н.е.“ (от новата ера), или са без такова уточнение. Годините преди 1 век н.е. се бележат с „пр. Хр.“ или с „пр.н.е.“ (преди новата ера). В западноевропейските страни новата ера се бележи със съкращението „AD“ ( – Лето Господне), но също така може и да е без това уточнение; а годините преди 1 век н.е. с „BC“ ( – Преди Христа).
Григорианската промяна
Основната разлика между Григорианския календар и предшественика му – Юлианския, се състои в разпределянето на високосните години.
В Юлианския календар, всяка четвърта година е високосна и има един допълнителен ден през февруари.
Както е отбелязано по-горе, средната тропическа година се определя от продължителността на периода на завъртане на Земята около Слънцето, който процес отнема 365,2422 дни. Добавяйки един ден на всеки четири години, Юлианският календар има малко по-голяма средна дължина – 365,25 дни. Това постепенно е довело до забавяне в отчитането на дните и съответно до разликата от десет дни спрямо астрономическото време. Видимият признак, по който през 16 век това е установено, е пролетното равноденствие отместено по-рано – към началото на март, което църквата използва за определяне на датата за честване на Великден.
За пръв път нов вариант, за да бъде приведен календарът в съответствие с астрономическото време е предложен от калабрийския доктор Алойзий Лилий. Новият календар е одобрен на 24 февруари 1582 г. чрез папската була Inter gravissimas на папа Григорий XIII.
Новият календар премахва високосните дни за годините, отговарящи едновременно на следните две условия:
годината е кратна на 100;
годината не е кратна на 400.
Както в Юлианския календар, годините 1600 и 2000 са високосни, но за разлика от него, 1700, 1800, 1900, 2100 не са.
Inter gravissimas постановява също, че четвъртък, 4 октомври 1582 г. ще бъде непосредствено следван от петък, 15 октомври, за да се компенсира отместването, натрупано през вековете.
Григорианският календар не се приема едновременно в цяла Европа. Той е наложен от Григорий XIII в страните под силно влияние на католическата църква – Испания, Португалия и Полша го приемат веднага, а други (Франция и др.) – съвсем скоро след тях. Протестантска Англия приема Григорианския календар чак през 18 век, а Русия трябва да дочака Октомврийската революция, за да го приеме през 1918 г., като се оказва че Октомврийската революция започнала на 25 октомври 1917 г. според юлианския календар, всъщност е започнала на 7 ноември 1917 г.
В България григорианският календар е въведен в гражданския живот с Указ № 8 на цар Фердинанд I съгласно който 31.III.1916 г. веднага е последван от датата 14.IV.1916 г. (Държ.вест., бр. 65, 21.III.1916 г.). В Сърбия това става на 18.I.1919 г., в
Гърция – на 9.III.1924 г. и т.н.
Разликите в календарите създават трудности на историците, защото примерно даден английски документ, датиран от 10 януари 1603 г., е писан по-късно от френски документ от 15 януари същата година. Например Уилям Шекспир и Мигел де Сервантес са починали на една и съща дата (23 април 1616 г.), но всъщност не и в един и същи ден. Допълнителни трудности идват от факта, че календарите се отдалечават и григорианската „поправка“ е от 10 дни до датата 28 февруари/10 март 1700 г., 11 дни от 29 февруари/11 март 1700 г., 12 дни от 29 февруари/12 март 1800 г. и 13 дни от 29 февруари/13 март 1900 г. до днешна дата.
Григорианският календар не предвижда година Нула и вековете и хилядолетията започват с годината номер 1. Следователно:
последният ден от старата ера е 31 декември от първата година преди новата ера;
първото столетие продължава от 1 януари 1 г. до 31 декември 100 г., второто – от 1 януари 101 г. до 31 декември 200 г., 21 век и третото хилядолетие започват на 1 януари 2001 г.
Хронологична схема
Вижте също
Високосна година
Високосна секунда
Целогодишни календари
Юлиански календар
Новоюлиански календар – източноправославен църковен календар
Външни препратки
ГРИГОРИАНСКИ КАЛЕНДАР
Kalendergenerator
Вечният календар
Papst Gregor XIII: Inter Gravissimas Папската Була
Алтернативи
Източници
Календари |
bg | 572 | https://bg.wikipedia.org/wiki/GNU%20General%20Public%20License | GNU General Public License | GNU General Public License (на български превеждан като „Общ публичен лиценз на GNU“, е лиценз, издаден от Фондацията за свободен софтуер, с цел той да бъде използван за лицензирането на софтуер като „свободен“.
Свободи
GPL гарантира на потребителите на компютърни програми следните права (още наричани „свободи“):
Свободата да ползват програмата за каквато и да е цел;
Свободата да изучават как работи програмата и да я променят (достъпът до изходния код е необходима предпоставка за това);
Свободата да разпространяват копия;
Свободата да подобряват програмата и да дават на обществото достъп до подобренията (достъпът до изходния код е необходима предпоставка за това).
Именно тези „свободи“ отличават GPL от лицензните договори на собственическия софтуер, които рядко гарантират на крайните потребители някакви други права, освен възможността да ползват програмния продукт (макар да е спорно дали на човек изобщо му трябва лиценз за това), и дори понякога ограничават дейности, които нормално са позволени от закона, като например обратното инженерство.
От друга страна, GPL се отличава и от някои още по-необвързващи договори, като лиценза на BSD. Главната разлика между тях се корени във факта, че GPL се опитва да гарантира запазването на гореспоменатите „свободи“ и в копията и продуктите, производни на оригиналния. Това се постига чрез механизма copyleft, измислен от Ричард Столман, който изисква програмите, произтичащи от GPL софтуер, също да бъдат лицензирани под GPL. Противно на това, договорите в стил BSD позволяват производните продукти да бъдат разпространявани под друг лиценз, включително и като собственически софтуер.
Според някои проучвания GPL е най-популярният договор за свободен софтуер и за софтуер с отворен код. През април 2004 г. 75% от общо 23479-те софтуерни проекта, записани във Freshmeat, както и 68% от проектите в SourceForge, са били лицензирани под GPL.
Много значими свободни продукти са лицензирани под GPL включително ядрото „Линукс“ и основният компилатор за Линукс GNU Compiler Collection (GCC). Други свободни продукти са лицензирани под повече от един лиценз като единия е GPL.
История
GPL е разработен от Ричард Столман през 1989 г. за програмите създадени като част от проекта ГНУ. Първоначалният вариант на GPL е базиран на унифициране на подобни лицензи използвани за ранните версии на GNU Emacs, GNU Debugger и GCC.
Тези лицензи съдържат клаузи подобни на съвременния GPL, но са специфични за всяка от програмите и поради това несъвместими. Столман си поставя за цел да създаде лиценз, който да може да се използва за всеки продукт като по този начин различни проекти могат да споделят изходен код.
Някои специалисти смятат, че силната copyleft клауза на GPL е от съществено значение за успеха на Линукс. Тази клауза дава на програмистите, които допринасят към проекта гаранции, че от тяхната работа ще може да се възползва целият свят и също така, че ще остане свободен софтуер и няма да бъде експлоатирана от софтуерни компании, които не споделят нищо с обществото в замяна.
Версия 2 на лиценза е обявена през 1991.
Версия 3 е официално обявена на 29 юни 2007 г.
Критика
Известни програми и библиотеки, ползващи лиценза
Ядрото Линукс и всичките базирани на него свободни операционни системи
WordPress – свободна система за управление на съдържание, стояща зад почти 40% от интернет сайтовете
Trisquel – напълно свободна ГНУ/Линукс-базирана операционна система
УСУ – свободна ГНУ/Линукс дистрибуция (операционна система) за българи
Parabola – свободна GNU/Linux базирана операционна система
LibreOffice – свободна офис-програма (текстообработка, таблици, презентации...)
Firefox – свободен браузър за ползване на интернет
Thunderbird – свободен клиент за електронна поща
Pidgin – свободен клиент за обмен на моментни съобщения
GIMP – свободен софтуер за създаване и редактиране на изображения
Inkscape – свободен софтуер за векторни (уголемяеми) SVG изображения
Blender – свободен софтуер за компютърна анимация
Tor – свободен софтуер за анонимен достъп до интернет
Pretty Good Privacy – свободен софтуер за шифроване на съдържание
Вижте също
GNU FDL – Лиценз за свободна документация на ГНУ
GNU LGPL – GNU „лек“ общ публичен лиценз
GNU AGPL – GNU общ публичен лиценз на Аферо
Източници
Външни препратки
Официалната страница на GNU.org за GPL
History of the GPL
Groklaw: GPL е лиценз, а не договор
Microsoft коментира относно GPL
GNU General Public License и коментари – Редактирано от Robert Chassell.
Направете вашият софтуер GPL-съвместим. Или. (David A. Wheeler, 7 април 2004) – защо GPL-съвместимите лицензи са важни за здравината на проекта.
„Към истински отворен код“ – статия относно това защо GPL е обвинен за твърде ограничаващ.
John Koenig: Линукс GPL проилизащи в „Черупка“
Патентовите рискове на софтуера с отворен код – обяснява лиценза в GPL
NOVELL: GPL: Да разберем лиценза, който ръководи Линукс – Тази статия обяснява един възглед върху GPL с лесни термини, говори за статично и динамично свързване в GPL, както и дискутира защо компаниите като Майкрософт могат да се „страхуват“ от лиценза.
GNU General Public License – оригинален вариант на английски
Общ публичен лиценз на ГНУ (GNU GPL) – превод на български от Цвятко Йовчев
Още един превод на български на GNU General Public Licence version 2 от Атанас Атанасов
GNU
Лицензи за авторски права
Интелектуална собственост |
bg | 573 | https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9B%D0%B8%D1%86%D0%B5%D0%BD%D0%B7%20%D0%B7%D0%B0%20%D1%81%D0%B2%D0%BE%D0%B1%D0%BE%D0%B4%D0%BD%D0%B0%20%D0%B4%D0%BE%D0%BA%D1%83%D0%BC%D0%B5%D0%BD%D1%82%D0%B0%D1%86%D0%B8%D1%8F%20%D0%BD%D0%B0%20%D0%93%D0%9D%D0%A3 | Лиценз за свободна документация на ГНУ | Лицензът за свободна документация на ГНУ () е лиценз за отворено съдържание, създаден от Фондацията за свободен софтуер за проекта ГНУ и първоначално замислен за програмната документация на продуктите, създавани от обществото ГНУ.
Според него копията на основния документ, дори и променени, трябва да се разпространяват при условията на същия лиценз. Разрешава се продажбата на тези копия, но единствено във формат, който позволява по-нататъшна редакция.
Целта на Лиценза за свободна документация е свободното използване и разпространение на знанията. Това е в основата на цялата философия на ГНУ, както и на Уикипедия.
Лицензът е тясно свързан със законите за авторско право в различните държави, според които единствено авторът на дадено интелектуално творение може да разреши ползването, разпространението и/или промяната на това творение. Всяко произведение, публикувано с този лиценз, дава на всеки правото и техническата възможност да ползва, променя и разпространява произведението, стига новите версии да се предлагат със същия лиценз и условия. За Уикипедия това гарантира, че натрупаните знания ще останат достъпни – никой издател не може да откаже да даде правата за промяна и разпространение, защото според лиценза, в този случай самият той губи изключителните права за разпространение.
Лицензът дава правото за разпространение на съдържание, като всеки, който получи съдържанието, получава същото това право:
разпространението/публикуването (с или без търговска цел) може да става единствено, ако всеки купувач/получател получи същите права като търговеца/подателя, тоест:
прикрепено копие на лиценза GNU FDL;
съдържанието в обикновен текстов формат, подходящ за използване и промяна (например в печатните копия на Уикипедия издателите трябва задължително да предоставят свободен достъп до изходния текст, който са използвали, примерно на компакт-диск)
правото той също да го разпространява при тези условия;
ако се правят промени, те трябва да се отбелязват като такива и да са подчинени на същия лиценз.
Уикипедия е най-големият проект, използвал този лиценз преди да премине към Криейтив Комънс лиценза CC BY-SA (Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното) през 2009 г.
Източници
Вижте също
неофициалния превод на GNU FDL на български
оригиналния текст на английски
Външни препратки
"Die Gedanken Sind Frei": Free Software and the Struggle for Free Thought – конференция от автора на лиценза Ибен Моглен, професор по право и един от основателите на Фондацията за свободен софтуер, относно свободата на разпространение на знанията. (mp3 и ogg)
Лицензи за авторски права
GNU |
bg | 581 | https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%91%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D0%B8%D1%8F | България | Република България е държава в Югоизточна Европа. Разположена е в източната част на Балканския полуостров и заема 23% от неговата територия. Граничи на север с Румъния; на запад – със Сърбия и Северна Македония; на юг – с Гърция и на югоизток – с Турция. На изток, по протежение на бреговата ивица, страната се мие от водите на Черно море. Със своите почти 111 хил. km² площ и 7 000 039 души (към 31 декември 2018 г.), България се подрежда на 11-о и 16-о място съответно по площ и по население в Европейския съюз.
Най-ранните свидетелства за човешко присъствие по земите на днешна България датират от преди 200 – 100 хиляди години, или епохата на палеолита. Към петото хилядолетие преди н.е. в североизточна България процъфтява култура, която създава най-ранните златни украшения в Европа. От античността до Тъмните векове по земите на днешна България се развиват културите на траките, древните гърци, келтите, готите и римляните. С пристигането на славяните през VI век, а век по-късно и на прабългарите, започва процесът на изграждане на българската държавност. През 681 година е основана Първата българска държава, която достига разцвета в развитието си в началото на X век и оказва голямо влияние на източноевропейските народи чрез книжовните си школи и литературата. Тя просъществува до 1018 г., когато попада под византийска власт. Отхвърля я с въстание през 1185 г. Втората българска държава достига върха в могъществото и териториалното си разширение през първата половина на XIII век и съществува между 1185 и 1396 г., когато е завладяна от разрастващата се Османска империя. През 1878 г., след почти век на културно и икономическо възраждане, неуспешни въстания и дипломатически борби, България възстановява държавността си под формата на монархия и се освобождава от петвековното османско владичество с помощта на Руската империя в Руско-турската Освободителна война. Малко след това България започва да води редица войни със своите съседи и се съюзява с Германия по време на двете световни войни. На 15 септември 1946 г. монархията е заменена с народна република, от съветски тип и държавата се преименува на Народна република България, ръководена от Българската комунистическа партия. Социалистическият строй съществува до 1990 г., след което България поема по пътя на либералната демокрация и пазарната икономика. На 29 март 2004 г. страната се присъединява към НАТО, а на 1 януари 2007 г. – към Европейския съюз.
В икономически аспект България е промишлена страна, чиято икономика се гради върху добива на метали и минерали и върху преработката на суровини. По-малка роля в икономиката играят земеделието и туризмът. Основни проблеми пред развитието на страната са много високите нива на корупция и критичната демографска ситуация. България е една от основателките на Организацията за черноморско икономическо сътрудничество и Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа; освен това страната членува в ООН, Съвета на Европа, Европейския съюз и НАТО. През 2015 г. България е позиционирана като третата най-перспективна страна в света за базиране на производство според Cushman & Wakefield в техния индекс за позициониране на производство в развиващите се пазари. България е сред основателките на Инициатива „Три морета“ през 2016 г.
География
България се намира в югоизточна Европа, и заема източната част на Балканския полуостров, на брега на Черно море. Общо 1808 километра сухопътни граници се делят с Гърция и Турция на юг, Северна Македония и Сърбия на запад, и Румъния на север. На изток се намира 354-километровата черноморска брегова ивица. България е с обща площ от 110 994 km2, което я прави 105-ата по големина страна в света.
Страната обхваща части от отделните региони, известни в класическата епоха като Мизия, Тракия и Македония. Около 30% от територията са равнини, а платата и хълмовете заемат около 41%. Югозападната част на страната има по-силно изразен планински характер, като ярко се открояват Рила и Пирин, а по на изток са по-ниските, но по-обширни Родопи. В Рила се намира най-високият връх на Балканския полуостров – Мусала, с височина 2925 м. Старопланинската верига разделя страната наполовина, от запад на изток. На север от нея се намира обширната Дунавска равнина, където главната река на България – Дунав, определя границата с Румъния, а на юг са разположени Горнотракийската низина и Софийската котловина. Хълмистият и равнинният пейзаж са по-характерни за югоизточните части по черноморското крайбрежие, както и по Дунав на север. Странджа е най-високата планина в югоизточната част, а Добруджа е най-равнинната област на България, с ниски и малко на брой възвишения.
В България преобладава умереният климат. Бариерният ефект на Стара планина има силно влияние върху климата в цялата страна – Северна България изпитва по-ниски температури и получава повече валежи в сравнение с южната част. През зимата континенталните въздушни маси носят снеговалежи и студени зими, особено в Дунавската равнина, а през лятото средиземноморските въздушни маси водят със себе си сухи и горещи лета в Родопите и Горнотракийската низина. Валежите в страната са средно около 630 mm годишно. Най-сухи са Добруджа и части от Тракия, където годишно падат под 500 mm валежи, а по високите планински райони валежните количества достигат 2540 mm на година. Най-ниската измерена температура е -38,3 °C в Трън, а най-високата – 45,2 °C в Садово.
Страната има добре развита речна мрежа от около 540 реки, повечето от тях – с изключение на река Дунав, са сравнително къси и с ниски водни нива. Повечето реки преминават през планински райони. Най-дългата река, намираща се изключително на българска територия, е Искър, с дължина 368 km. Други по-големи реки са Струма и река Марица на юг. Най-големите езера са Варненско, Бургаско, Атанасовско и Мандренско.
България разполага с голямо разнообразие от полезни изкопаеми и природни ресурси. Маришкият въглищен басейн е богат на лигнитни въглища, най-разпространеният тип в България, а запаси от кафяви въглища съществуват около Бобов дол и в Рила. Западна Стара планина, особено около Средна гора и Челопеч, е богата на мед. Налични са и находища на манган, уран, олово, цинк, желязна руда, хром, доломит, гипс, каолин, мрамор и кварцит. Край Плевен са разработени и малки находища на петрол.
Биоразнообразие и околна среда
България попада на границата между евросибирския и средиземноморския регион на палеарктическата екозона, най-обширната от осемте екозони на Земята. По-голямата част от страната попада в биома на Умерените широколистни и смесени гори с няколко от неговите региони – Балкански смесени гори (основната част от страната), Родопски планински смесени гори (в по-високите планини), Източноевропейски лесостепи (североизточните области) и Евксинско-Колхидски листопадни гори (крайните югоизточни райони).
Част от територията на страната е останала незасегната от Ледниковия период, вследствие на което са оцелели някои много стари реликтни растителни видове от терциера.
Взаимодействието на различни климатични, хидроложки, геоложки и топографски условия е причина България да има сравнително голямо разнообразие от растителни и животински видове. То включва около 100 вида бозайници, към 400 вида птици, близо 40 вида влечуги, над 200 вида черноморски и сладководни риби, над 27 000 вида насекоми и безгръбначни, и над 10 000 низши и висши растения и гъби. Висшите растения са над 3800 вида, от които 170 вида са ендемити. Розата, пренесена в България от Персия през XVII век, е символ на България. Някои от най-разпространените животни в България са благородният елен (25 910 индивида), сърната (над 106 000), дивата свиня (88 948). Сравнително често срещани са чакалът и лисицата, докато мечката, царският орел, тибетският як и зубърът са значително по-редки.
Над 35% от общата площ на страната е покрита от гори. На територията на България съществуват три национални парка, 55 резервата, 11 природни парка, 565 защитени местности и 35 поддържани резервата. Към тях се прибавят и 114 орнитологично важни места, в които се срещат редки видове птици. Защитени са 574 вида растения, 483 вида животни и 1581 вековни дървета. Много от защитените райони, особено по Черноморието, са застрашени от безразборно незаконно строителство.
България е подписала и ратифицирала Протокола от Киото и е постигнала намаляване с 30% на емисиите на въглероден диоксид, постигайки целите на протокола. Околната среда обаче продължава да е силно замърсена. Въздухът е един от най-силно замърсените в Европа от автомобилни газове и работата на въглищни електроцентрали, а почвата и водите са засегнати от канализационните системи на населените места и промишлеността. Освен това България е единствената страна членка на ЕС, в която не се рециклират битови отпадъци.
История
Праистория и Античност
Сред най-ранните човешки следи по днешните български земи са откритите в пещерата Козарника неандерталски останки на около 150 000 години. Праисторически култури в българските земи включват неолитната „Хаманджия“ и Винчанската култура (6-о до 3-то хилядолетие пр.н.е.), енеолитната култура „Варна“ (5-о хил. пр.н.е.) и езерската култура от бронзовата епоха. В принадлежащия към култура „Варна“ Варненски некропол са открити най-ранните златни накити, на възраст около 6000 години, поради което се счита, че именно тази култура дава началото на златообработката. Карановската култура дава хронологическа система за новокаменната епоха (неолит и енеолит) на Балканския полуостров и е пример за ранно земеделско общество.
Епохата на Одриското царство
Траките са първата значима цивилизация, появила се на територията на днешна България. Присъствието им е засвидетелствано към XII век пр.н.е., но за произхода им липсват достатъчно исторически извори. Най-вероятно произлизат от прототракийски народ, включвал представители както на автохтонно население, така и на индоевропейски народи. Макар и политически фрагментирани, техните постижения в изкуствата и стопанството са съизмерими с тези на древните гърци. Траките живеели разделени на различни племена до 480 г. пр.н.е., когато цар Терес обединява повечето от тях под управлението на Одриското царство, което е първото единно царство на предшествениците на българите. Терес управлява успешно царството до 448 г. пр.н.е., когато умира. При сина на Терес, Ситалк, държавата значително се разширява, завладяват се нови територии и на север от Стара планина, чак до устието на Дунав. Една част от тракийските племена е покорена за кратко от Александър Велики, после от Персия. Към III век пр.н.е. Римската империя започва да налага своето управление на Балканския полуостров. През 46 г. сл. Хр., след продължилото 526 години съществуване на царството, тракийските владения окончателно са присъединени към империята и стават част от новата римска провинция Тракия.
Първа българска държава (681 – 1018 г.)
През 632 г. със създаването на Велика България са сложени основите на българската държавност. В хода на войната на Велика България с хазарите, Аспарух, третият син на Кубрат, е изтласкан на югозапад към Дунава и се заселва в областта Онгъл. През лятото на 680 г. византийският император Константин IV Погонат (668 – 685 г.) предприема поход срещу прабългарите. Поражението на византийците и покоряването от страна на прабългарите на завареното население завършва със сключването на мирен договор през лятото на 681 г., чрез който Аспарухова България е призната от Византия.
Първото стратегическо териториално разширение на юг – завземането на областта Загоре – става по време на управлението на наследника на Аспарух – Тервел, през 705 г. Византийският император Юстиниан II Ринотмет (Носоотрязания) отстъпва областта на българите заради оказаното му от българския владетел съдействие за повторното му възкачване на трона в Константинопол. Тервел получава и титлата кесар (цезар). Българският владетел изиграва решителна роля в спасяването на Константинопол и Византия от обсаждащата армия на Арабския халифат, като в решителното сражение от 717 г. българските воини посичат над 20 000 араби.
След укрепването на българската държава, в началото на VIII век страната изпада в продължителна политическа криза, изразяваща се в честа смяна на владетелите в Плиска, преодоляна при управлението на Кардам (777 – 803 г.).
По времето на Крум (803 – 814 г.) и през първата половина на IX век франките от северозапад и българският владетел Крум от изток ликвидират изпадналия в криза Аварски хаганат. Важен елемент от формирането на новата българска народност, обединяваща славяните с прабългарите и другите племена в земите на царството, е въведеният официален за държавата език, който се развил на основата на славянския. България разширява своите предели до Средния Дунав или до р. Тиса на север, а на запад до р. Днепър (днешна Украйна). За пръв път се въвежда административно делене в страната, доведено до изграждане на цялостна административно-териториална система (комитати) при управлението на Омуртаг с управители (комити), назначавани от централната власт в Плиска. След големите военни победи на Крум срещу аварите и Византийската империя България се превръща в една от Великите сили в Европа, наред с Франкската и Византийската империи.
Княз Борис I (852 – 889 г.) покръства българите през 864 г. Той основава и първата българска книжовна школа – Преславската, през 885 г., а създадената през 855 г. глаголица се въвежда като официална азбука. При цар Симеон I (893 – 927), който създава и утвърждава Българската патриаршия като една от автокефалните вселенски патриаршии, Българското царство (империя) обединява редица народи под своя скиптър и се превръща в една от най-могъщите държави в Европа, разпростирайки се почти на целия Балкански полуостров, а на северозапад – до р. Тиса, обхващайки Карпатския планински масив. Столицата е преместена при управлението на Симеон І от Плиска в Преслав.
При Св. цар Петър I Български и цар Борис II България упада заради вътрешни размирици и разпространението на богомилството. През 971 г. Киевска Рус завзема Източна България и столицата Преслав, а по-късно Византия взима териториите от Киевска Рус. След това столицата се мести последователно в Средец, Скопие, Преспа, Битоля и Охрид. След дълга и ожесточена борба между българските и ромейските владетели през 1018 г. последните крепости на държавата са завладени от византийците след погрома над войските на цар Самуил през 1014 г. и гибелта на Иван-Владислав през 1018 г.
Византийско владичество (1018 – 1185 г.)
Първите опити за освобождаване на България от византийско господство са дело на Петър II Делян (1040 – 1041 г.) и на Петър III и Георги Войтех (1072 г.). След загубата в битката при Манцикерт във Византия назряват благоприятни вътрешнополитически процеси, способстващи за подигане на българското народоосвободително движение. Асеневци сключват стратегически съюз за борба срещу Византия на Балканите с великия жупан на Сърбия Стефан Неманя. През пролетта на 1185 г. братята Асен и Петър решават да вдигнат въстание. За негово средоточие избират Търново. Много хора се включват във въстанието и заради наложения данък върху добитъка. Бунтовниците решават въстанието да започне на Димитровден. За да окуражат хората, а и като знак за начало на действията, братята Асен и Петър пускат слуха, че Свети Димитър е напуснал Солун и иконата му се намира в построената от братята църква.
На 26 октомври 1185 г. Асен и Петър се обявяват срещу византийската власт в българските земи и по-големият брат Петър е провъзгласен за цар Петър IV (по-късно по-малкият Асен поема властта). Ромейският пълководец Алексий Врана губи първите битки с въстаниците. През пролетта на 1187 г. самият император Исаак II Ангел обсажда Ловешката крепост, за да си върне владението на Мизия. След тримесечна безрезултатна обсада той се отказва от намерението си и подписва мирен договор, с който де юре признава възстановяването на българската независимост и държавност. Този акт бележи за историографията хронологически началото на Втората българска държава.
Втора българска държава (1185 – 1396 г.)
Втората българска държава (1185 – 1396), създадена от братята Асен и Петър след периода на византийското владичество (1018 – 1186), е със столица Търновград. През XII век се укрепва държавата с военните успехи на цар Калоян над рицарите от Четвъртия кръстоносен поход и пленяването на императора на Латинската империя Балдуин Фландърски през 1205 г.
През годините 1218-41 г. започва териториално разширение, стопанско и културно развитие при Йоан Асен II, както и възобновяване на Българската патриаршия.
Годините между 1241-80 г. са белязани от нашествията на Татарската златна орда, упадък при цар Константин Тих Асен и въстанието на Ивайло. Цар Теодор Светослав (1300 – 1322 г.) успява да отстрани татарската заплаха за България и укрепва държавата, но след смъртта му се засилват стремежите на болярите за откъсване от централната власт. Това довежда до отделяне на Добруджанското деспотство.
1371 г. е съпроводена с разделяне на България между наследниците на Иван Александър: Търновското царство с владетел Йоан Шишман и Видинско царство с владетел Йоан Срацимир. През 1393 г. османските турци превземат столицата на Търновското царство. То съществува до 1395 г., когато е превзет Никопол и е убит цар Йоан Шишман. През 1396 г. след неуспешен кръстоносен поход българските земи са окончателно покорени от османските турци със завладяването и на Видинското царство. През 1444 г. Владислав III Варненчик опитва неуспешно да освободи Балканите от османците, като достига до Варна, където е разбит от султан Мурад II.
Османско владичество (1396 – 1878 г.)
По време на османското владичество, понякога наричано от народа „турско робство“, българите са подложени на религиозна, политическа, икономическа и юридическа дискриминация, аристокрацията е елиминирана, българската култура е унищожена, а образованите духовници бягат в други християнски страни.
XV век е белязан от действията на Константин II Асен, Въстанието на Константин и Фружин, походите на Владислав III Варненчик и Янош Хуняди – това са първите опити да се освободи България от властта на османците. През 1454 г. е заловен и първият хайдутин – Радич, действал в Софийско. Между XVI и XVII век избухват няколко простонародни въстания срещу завоевателя – Първо търновско въстание (1598), Второ търновско въстание (1686), Чипровско въстание (1688) и Карпошово въстание (1689). Всички тези опити за възстановяване на българската държава остават безплодни.
През XVIII век започва период на икономическо и културно развитие – това е българското Възраждане, чието начало е дадено от Паисий Хилендарски с написването на История славянобългарска през 1762 г. Започват да се водят борби за независимост на три нива – просветно, религиозно и политическо.
Макар и първите училища в България – килийните, да се появяват още през XV век, техният брой рязко се увеличава през XVIII и XIX век. Паралелно с тях се появяват и взаимните училища и читалищата, където за разлика от килийното училище се преподава на говорим български език. През 1824 г. Петър Берон издава и т.нар. Рибен буквар, който е първият български учебник с енциклопедичен характер. В религиозен план на 3 април 1860 г. (Великден) Иларион Макариополски обявява отделянето на Българската църква от вселенската патриаршия, и на 27 февруари/11 март 1870 г. султан Абдул Азиз издава ферман за учредяването на самостоятелна Българска екзархия, чийто първи екзарх – Антим I, бива избран през 1872 г.
По време на Кримската война са създадени Тайното общество и Добродетелната дружина, които целят освобождаване на България с помощта на руските войски. Неуспехът на Русия във войната обаче обрича тези усилия на провал, а в дипломатически план българският въпрос изобщо не се третира. Войната обаче дава допълнителен тласък на усилията за освобождение, и между 1860 и 1878 г. възниква организирано национално освободително движение – Г. С. Раковски основава Таен централен български комитет; Любен Каравелов, Христо Ботев и Васил Левски учредяват Български революционен централен комитет. Избухват Старозагорското (1875 г.) и Априлското (1876 г.) въстания, последното организирано и водено от Георги Бенковски, Панайот Волов, Тодор Каблешков, Захари Стоянов, Обретенови и др. На 12 април 1877 г. избухва Руско-турската освободителна война, като бойните действия продължават до 19 януари 1878. На 3 март 1878 г. със Санстефанския мирен договор е възстановена българската държава.
Трета българска държава (след 1878 г.)
Последвалият Руско-турската война Берлински договор от 1878 година създава две държавни образувания с предимно българско население и широка автономия в рамките на Османската империя – Княжество България и Източна Румелия, които се обединяват през 1885 година. Новата българска държава получава либералнодемократично устройство с широки избирателни права и многопартийна система, но и значително влияние на монарха. Първите години след нейното създаване са период на политическа нестабилност, чиято кулминация са международната Българска криза и кратката Сръбско-българска война. Берлинският договор оставя големи области с българско население извън границите на България, превръщайки иредентизма и особено Македонския въпрос в основна тема за българската политика от този период. На 22 септември 1908 година България обявява пълната си независимост, а през 1912 – 1913 година играе основна роля в успешната Балканска война на Балканския съюз срещу Османската империя. Непосредствено след това страната влиза в конфликт със съседите си и в последвалите Междусъюзническа (1913) и Първа световна война (1915) губи значителни територии.
Пораженията на България във войните довеждат до дълбоки промени в партийната система и в първите следвоенни години доминиращо положение заема Българския земеделски народен съюз, който през 1923 година е свален от власт с военен преврат. Няколко години по-късно демократичният режим е възстановен, но през 1934 година, след Голямата депресия и период на политическа нестабилност нов военен преврат е последван от налагането на авторитарна диктатура на цар Борис III. България използва международната обстановка в началото на Втората световна война и с Крайовската спогодба си връща по мирен път Южна Добруджа, но през 1941 година се включва във Втората световна война на страната на Оста и окупира големи части от Югославия и Гърция. При навлизането в страната на съветски войски през 1944 година военен преврат довежда на власт правителство, доминирано от Комунистическата партия, и до края на войната България воюва на страната на Съюзниците.
След кратък период на многопартийност до сключването на мир със западните Съюзници, след 1947 година в България се установява тоталитарен режим по съветски образец. Наложен е съветският модел на планова икономика с национализация на предприятията и колективизация на селското стопанство, въведен е масов политически терор и десетки хиляди българи са изпратени в концентрационни лагери, а външната политика е изолационистка, като страната става един от най-лоялните участници в Съветския блок. От 1956 година до края на комунистическия режим той се оглавява от Тодор Живков, който чрез умело маневриране и демонстриране на пълно подчинение на поредица съветски диктатори става най-дълго управлявалият политик сред съветските сателити. Периодът на политическа и социална стабилност при Живков е съпътстван от периодични и нарастващи стопански затруднения, чиято кулминация е започналата през 1987 година многогодишна финансова криза. Комунистическият режим е обявен за престъпен със закон от 2000 г.
При срива на европейските комунистически режими през 1989 година Живков подава оставка, а Българската комунистическа партия е принудена да се откаже от монопола си върху властта и да предприеме стъпки за премахване на тоталитарната система. Въпреки това през следващите години тя запазва значително влияние, като този преходен период се характеризира с политическа нестабилност, отлагане на належащите стопански реформи и разрастване на корупцията и престъпността. Трайна финансова стабилизация е постигната в края на 90-те години със съдействието на Международния валутен фонд, през 2004 година икономиката достига предкризисните нива от средата на 80-те години, а през следващите години растежът се ускорява, стимулиран от чуждестранните инвестиции. През 2004 година страната става член на НАТО, а на 1 януари 2007 година се присъединява към Европейския съюз.
Държавно устройство
Символи и институции
Съгласно Конституцията от 1991 г. България е парламентарна република, с ясно изразено разделение на властите – законодателна, изпълнителна, съдебна. Националните символи на българската държава са знамето, химнът и гербът на Републиката.
Българският парламент
Народното събрание е еднокамерен парламент и се състои от 240 народни представители, избирани за срок от 4 години. Пълномощията, работата и задачите на парламента са описани в глава Трета в Конституцията (чл. 62 – 91). Сред тях са приемането на закони, контрол над изпълнителната власт, одобряването на бюджета, насрочването на президентски избори, избора и отзоваването на министър-председателя и други министри, обявяването на война, разполагането на войски извън България и ратифицирането на международни договори и споразумения. От 2006 г. Народното събрание избира омбудсман, който се застъпва за правата и свободите на гражданите.
Министерски съвет
Министерският съвет е основен орган на изпълнителната власт в Република България. Той е съставен от министър-председател, заместник министър-председатели и членове – ресорни министри.
Министерски съвет ръководи и осъществява вътрешната и външна политика на страната, осигурява обществения ред и националната сигурност, осъществява ръководството на държавната администрация чрез създадените от него министерства, агенции и комисии.
Президентът на Републиката
Президентът се избира пряко за 5-годишен срок с право на едно преизбиране. Той е държавен глава, върховен главнокомандващ на Въоръжените Сили и председател на Консултативния съвет за национална сигурност. Макар да не притежава законодателна власт или инициатива, президентът може да върне законопроект за преразглеждане, упражнявайки правото си на налагане на вето. Президентът има вицепрезидент, избиран заедно с него на преки избори.
Административно деление
От 1999 г. насам Република България административно е разделена на 28 области: Благоевград, Бургас, Варна, Велико Търново, Видин, Враца, Габрово, Добрич, Кърджали, Кюстендил, Ловеч, Монтана, Пазарджик, Перник, Плевен, Пловдив, Разград, Русе, Силистра, Сливен, Смолян, Област София-столица, област София, Стара Загора, Търговище, Хасково, Шумен, Ямбол. Всички те са наименувани на областния си център, като самата столица образува отделна област. Преди това, до 1987 г. страната е била разделена на 28 окръга, а от 1987 г. до 1999 г. – на 9 области. Областите са разделени на общини, а общините – на кметства. Всичките 28 области имат общо 265 общини от 25.7.2014 г.
Въоръжени сили
Въоръжените сили (ВС) са създадени от държавата военни и специализирани формирования и техни обединения, подчинени на специфична организация и ред на функциониране, които притежават и прилагат военни и специални средства за действие за осигуряване целите на отбраната на страната. Въоръжените сили на Република България включват: Българската армия и други структури на пряко подчинение на министъра на отбраната: служба „Военна полиция“, служба „Военна информация“, Военните академии и Висшите военни училища, Военно-медицинската академия, Националната гвардейска част, резерва на въоръжените сили, Военно-географската служба, Стационарната комуникационна и информационна система, Централното военно окръжие, Централния артилерийски технически изпитателен полигон, Комендантство на Министерството на отбраната (МО), военнослужещите от структурите на пряко подчинение на министъра на отбраната. В състава на ВС във военно време могат да се включват и структури от другите сили от системата за национална сигурност на Република България при условия и по ред, определени с акт на Министерския съвет.
Общата численост на въоръжените сили е около 39 000 души. България е член на НАТО и участва в мироопазващата мисия в Афганистан с контингент от 610 души. Българският контингент в Ирак бива изтеглен през декември 2008 г. Българската армия разполага с около 600 бр. танка, от които 160 бр. са в експлоатация; близо 1000 бр. бронирани машини (около 350 бр. в експлоатация); 192 единици тежка артилерия; над 300 бр. единици минометна артилерия; 21 бр. изтребителя МиГ-29, 15 бр. от които годни за бой (През 2012 г. ВВС на България загубват един изтребител МиГ-29УБ по време на учение по радарен прихват в резултат на пожар от опашката. След излитане самолетът се разбива близо до Пловдив, авиобаза „Граф Игнатиево“. Двамата пилоти катапултират след подадена команда и са в добро здравословно състояние); 18 бр. Су-25Т 23 – всички са в състояние за ефективен бой, както и прихващачи МиГ-21 БиС, бойни вертолети, 11 бойни съда (4 фрегати, 3 корвети, 3 ракетни катера и една подводница), както и различни видове транспортна техника. Противовъздушната отбрана разполага с общо 208 зенитно-ракетни комплекса и около 500 бр. зенитно-артилерийски установки. Оборудването е предимно от съветски произход. България има добре развита отбранителна промишленост и произвежда радиоелектронно оборудване, части за изтребители, авионика, ракети, автоматични оръжия, артилерия, гранатомети, боеприпаси, униформи и безпилотни самолети.
Население
Населението на България е 6 951 482 души по данни на НСИ към 31 декември 2019 година. В градовете живеят 73,7% от общия брой на населението, като 24,2%, или 1 242 568 души, са съсредоточени в столицата София. Други големи градове са Пловдив (347 851) и Варна (336 216), както и Бургас (201 779), Русе (141 231) и Стара Загора (134 726). Българите са държавообразуващият етнос и съставляват 84,8% от населението. Две от малцинствата, турците (8,8%) и циганите (4,9%), са относително по-многобройни; останалите 1,5% включват други малцинства – руснаци, арменци, власи, каракачани, украинци, евреи, румънци, както и хора, които не се самоопределят. Българският език е единственият официален в страната и е роден език за 85,2% от населението. Турският е майчин на 9,1%, а циганският на 4,2%.
Населението нараства до върховата си точка по времето на социализма, когато на преброяването през 1985 г. населението на третата българска държава възлиза на 8 948 649 души. След 1989 г. населението започва да намалява значително: до преброяването през 2001 г. то спада до 7 932 984 души, а през 2011 г. е вече 7 364 570 души. Близо 1,2 милиона българи напускат страната в периода 1990 – 2004 г. в търсене на работа. Тази тенденция продължава: около 27 000 младежи емигрират всяка година, а в десетилетието след световната финансова криза от 2008 г. страната са напуснали 300 000 души на възраст под 30 години. Съчетанието от емиграция и вътрешни политически, социални и икономически кризи довеждат България до състояние на остър демографски срив. Почти една пета от населението е на възраст над 65 години, а близо 60% от пенсионерите живеят под прага на бедността. Една трета от домакинствата се състоят от само един човек, а над 75% от семействата нямат деца на възраст под 16 години. През 2017 година се раждат 57 175 деца, най-ниският брой от 1945 година насам. България е на едно от последните места в света по раждаемост, а по смъртност се нарежда трета в света, което предопределя бързо намаляване на населението.
Сърдечно-съдовите и раковите заболявания са причина за смърт в 80% от случаите, много от които биха могли да бъдат предотвратени с навременна и адекватна здравна помощ. Българската здравна система преминава от безплатно държавно здравеопазване тип „Семашко“ към децентрализирана осигурителна система през 1990-те. През 1999 г. се създава Националната здравноосигурителна каса (НЗОК), която работи с 88 частни и 312 държавни и общински здравни заведения. Здравните услуги в тях се финансират от НЗОК с постъпления от осигуровки, които служители и работодатели в частния сектор плащат. Заради несъобразени клинични пътеки, злоупотреби и намаляващото работоспособно население обаче болниците са хронично недофинансирани от касата. Така на практика близо 50% от стойността на здравните услуги се доплаща от пациентите. Увеличаването на броя на бедните жители, неспособни да доплащат, честите промени в осигурителния пакет и емиграцията на медицински персонал допълнително влошават достъпа до здравеопазване. От 33 европейски държави (вкл. 27-те в ЕС), България се нарежда на предпоследно място по качество на здравните услуги.
Образователната система е под надзора на Министерството на образованието и науката. Степените на образование в България са четири – начално (1-ви до 4-ти клас), основно (5-и до 8-и клас), средно (9-и до 12-и клас) и висше. На територията на страната съществуват 4711 образователни институции, в това число 1203 основни училища, 117 гимназии и 50 акредитирани висши учебни заведения (ВУЗ). От тях най-високо класираното ВУЗ е Софийски университет. Качеството на българското образование обаче е ниско. Прекомерно големият брой висши училища и слабото финансиране са причина системата да изгражда некачествени кадри, поради което икономиката е неатрактивна за чуждестранни инвеститори. Част от подрастващите отпадат от образователната система твърде рано или въобще не са обхванати от нея. Средната грамотност е 98,4%, но нивата на функционална неграмотност са високи (41,5%).
България няма официална религия според конституцията си, вместо това като „традиционна религия“ за страната е посочено православното християнство. Като православни християни са се самоопределили 59% от населението на преброяването през 2011 г. Най-голямата малцинствена религия е ислямът, който е посочен като вероизповедание от 7,8% от населението (главно от турското малцинство, но също и от българи мохамедани и една пета от циганите, като 7,4% са сунити, 0,4% са шиити и други), следва протестантство (0,9%) и римокатолицизъм (0,7%); 0,13% следват други религии, а останалите 31% или са посочили, че нямат вероизповедание, или не са отговорили на въпроса. В провежданите в страната преброявания вероизповеданието е поставено като въпрос, към който е добавена точка, че се иска отговор за вероизповеданието като „исторически обусловена принадлежност на лицето или на родителите и предците му към дадена група с определени религиозни възгледи“.
Икономика
Класифицирана като развиваща се и една от страните с висок среден доход, България е промишлено-аграрна отворена пазарна икономика със средно развит частен сектор и известен брой стратегически държавни предприятия. През последните години постига висок икономически растеж, и въпреки това продължава да бъде страната с най-ниски заплати и доходи, най-нисък БВП на глава от населението (6550 евро) и най-ниска производителност на труда (47,1% от средни за ЕС 100%) в Европейския съюз. Според Евростат през 2019 г. БВП на глава от населението (в ППС) е 53% от средния за Европейския съюз.
Сектори
Туризмът в България е едно от най-допринасящите пера в БВП на страната. Всяка година броят на туристите расте, като има възгледи броят им да стигне 20 милиона до 2020 г. Повечето туристи се насочват или към зимните курорти, или към летните, в съответствие със сезона. Перспективите за развиване на туризъм са големи, тъй като страната има потенциал заради природните, културните и историческите забележителности. По данни на НСИ през 2017 г. България е била място за почивка и екскурзия на 11 596 167 души. За сравнение през 2007 г. те са били 7 700 000 души.
От 2010 г. развитието на транспортната инфраструктура е приоритет на държавното управление с оглед на улесняване и задълбочаване на икономическото взаимодействие и развиване на производството и търговията. В транспортната стратегия (до 2020 г.) на България са заложени някои основополагащи насоки: икономическа ефективност, развитие на устойчив транспортен сектор (включително ограничаване на отрицателното влияние на транспорта върху околната среда и здравето на хората), интегриране на българската транспортна мрежа към европейската.
В края на 2013 г. общата дължина на републиканската пътна мрежа е 19 678 km, като 605 km от тях са автомагистрали, 2975 km първокласни пътища, 4035 второкласни и 12 063 третокласни пътища, пътни връзки при кръстовища и пътни възли. Дължината на всички жп линии е 4032 km, а превозените товари и пътници възлизат съответно на 13 538,9 хил. т. и 26 071,5 хил. п.
Българската икономика е отворена, като външнотърговският обмен на страната надхвърля БВП. Главните вносители на български стоки са Германия (11,6%), Румъния (9,5%), Италия (8,7%), Турция (8,6%), Гърция (7,0%) и Белгия (4,9%), като общият обем на износа през 2011 г. е 39,6 млрд. лева. Обемът на вноса в България през същата година е 45,8 млрд. лева, а най-големите вносители в страната са Русия (17,6%), Германия (10,8%), Италия (7,1%), Румъния (6,9%), Гърция (5,6%) и Испания (5,3%).
Култура
Изобразително изкуство и архитектура
Древност и античност
Българските земи са наследили едни от най-древните културни богатства в Европа. Така например Варненското съкровище от V. – началото на IV хил. пр.н.е., принадлежащо на Варненската култура е най-старото обработено злато в света. През II. хил. пр.н. Балканите са населени от траките, сред които са разпространени долмени, могили и образа на тракийският конник (виж. Тракийско изкуство)
Средновековие и ренесанс
Един от най-старите български културни паметници е вписаният в списъка на световното културно наследство (ЮНЕСКО), Мадарски конник (VIII век). Първата българска столица е построена по римски образец със здрава крепостна стена, обграждаща дворци, църкви и храмове, бани, и други публични постройки, в чийто стил са преплетени и елементи от Централна Азия и Близкият изток. След приемането на Християнството и възкачването на цар Симеон Велики, столицата и културният център на българската държава се премества в Преслав. Последвалият период е известен още като Златен век на България, в който българската култура достига своя първи апогей. Златната църква в Преслав, Голямата базилика в Плиска, чиято дължина заедно с перистила е почти сто метра, църквите „Св. София“ в Охрид и Средец, „Св. Стефан“ в Несебър или преславската керамика са само част от тези постижения (виж. Плисковско-Преславска култура). Разлики с византийското изкуство настъпват още през X век и се проличават най-вече в декоративните елементи (декоративни ниши в църковното строителство, рисувана керамика, стенописи и др.). Силно е и влиянието на прабългарския бит, като зографските образи са застъпени в почти всички сфери.
След падането на първото българско царство под византийска власт (1018 – 1185/86) се засилва влиянието на Византия в българското изкуство. То е прекратено с възстановяването на българската държава през 1185 г. Търново става столица на второто българско царство и се превръща в нов политически и културен център, не само в средновековна България, но и на целия Балкански п-в. Съвременниците описват Търново като новият Йерусалим, Рим и Константинопол взети заедно.
В градежа на сакралната (църковна) архитектура се наблюдава нов тип църкви. В сравнение с предходни епохи те са по-малки, и повечето случай еднокорабни, което е заимствано от Византия. Характерни са и техните кръстовидни сводове и дъги арки, които преминават в купола. Скоро този тип църкви се налага из цялата българска империя, като примери са църквата „Св. Никола“ в Мелник, Пантократорската църква и „Св. Йоан Алитургитос“ (Неосветени) в Несебър, както и църквата „Свети Четиридесет мъченици“ в Търново. В сравнение с византийските еднокорабни църкви, българските са различават със своето изя̀щество и декорация (цветна и стъклена керамика в зида, декоративни ниши и арки и др.). Във външните стени са изградени арки, които чрез ритмичната смяна на червени и бели тухли или керамика създават типична декоративна илюзия.
По-голяма самостоятелност на българското средновековно изкуство се постига в църковната живопис. Великолепен пример е Боянската църква, построена през 1259 г., чиито стенописи, изпълнени в техника „мокро фреско“ са изографисани от зограф Васили. В сравнение с живописта в Западна Европа по това време творбите на Търновската художествена школа са наситени с предренесансови елементи.
Българско възраждане
В българската култура като цяло присъства и силно ориенталско влияние заради османското владичество. България пропуска прогресивните европейски течения от епохите на Ренесанса, Реформацията, Просвещението и XIX век. Възрожденската епоха е културно-исторически период, характеризиращ се с възраждане на българските традиции, но отвъд рамките на елитарната култура, присъстваща в западноевропейските страни.
Литература
Под българска литература се разбира цялата книжнина, създадена и писана на български език. Макар и да няма точна класификация на периодите на развитие, българската литература може да се раздели най-общо на старобългарска, възрожденска, следосвобожденска, литература между двете войни, литература след Втората световна война – период на социалистически реализъм и най-нова литература (след 1989). Първите творби се появяват към VIII век и са идейно и естетически обвързани с християнството. В Първата българска държава се открояват имената на свети Климент Охридски (създател на Охридска книжовна школа, първия славянски университет), Константин Преславски (Учително евангелие) и Черноризец Храбър (За буквите, около 893 г.). По време на византийското и турското владичество, българската литература е в период на упадък и почти не се развива.
Музика
Едни от най-ранните примери за българска музика са творбите на Йоан Кукузел (13 – 14 в.). Най-известната му творба е Полиелей на българката. Йоан Кукузел, наричан Ангелогласния, също реформира византийското нотно писмо и въвежда т.нар. невми. От периода на ранното средновековие до днешни дни са достигнали само образци на църковната музика, повечето творби са на неизвестни автори.
Светската музика остава неразвита през следващите няколко века, най-вече по време на османската власт. В края на XIX век, след освобождението на България, се заражда т.нар. Българска класическа музика. Маестро Георги Атанасов, Добри Христов и Емануил Манолов са част от първото поколение български композитори. Емануил Манолов е автор на първата българска опера – Сиромахкиня. Панайот Пипков е известен със своите оперети, но най-вече с химна на светите братя Кирил и Методий, известен като „Върви, народе възродени“.
България се слави и с редица талантливи певци като Борис Христов, Гена Димитрова, Анна Томова-Синтова, Райна Кабаиванска и Николай Гяуров. По времето на социализма се развива т.нар. естрадна музика, чийто видни представители са Ирина Чмихова, Георги Кордов, Маргрет Николова, Лили Иванова, Емил Димитров, Борис Гуджунов, Паша Христова, Богдана Карадочева, Васил Найденов, Орлин Горанов, Йорданка Христова и Бисер Киров. Много от тях се радват на световна известност през 60-те, 70-те и 80-те години, а част от тях са много популярни и днес в България.
Български народни танци
Ценен източник на материали за историята на танцовото изкуство в България е старата българска църковна и светска иконография. Тя дава конкретна представа за танца. Много интересна в това отношение е една стара фреска в църквата в с.Арбанаси, Великотърновско, от края на XVI век, в която е изобразено едно спокойно женско хоро. Танцуващите, наловени "за пояс", не са облечени в народна носия, а в някаква особена, може би болярска носия. В движенията и позите на жените има много грация и благородство. Танцова тематика има и в стенописите на Лесновския манастир и на Хрельовата кула в Рилския манастир.
Доста по-късно картините на Никола Образописов "Самоковско хоро" и на Иван Мърквичка "Ръченица" ни дават представа за подреждането и начина на залавянето на танцуващите, както и за състоянието, което изразяват. Сведения за състоянието на народните танци през османското иго са отразени в статии, дневници и пътни бележки на чужди сановници и пътешественици, минали през България в XVI, XVII, XVIII и XIX век. Някои от тях описват хората по-подробно, други – бегло, но и при едните, и при другите българските народни танци привличат вниманието им, като имаме предвид, че са били с различни интереси и подготовка. Най-известни са бележките на проф. Стефан Герлах (1546-1612) – немски учен и дипломат, който споменава в дневника си за българските хора и песни, които е видял и чул; Еспри Кузинери – френски учен и търговски консул в Солун в края на XVIII век, пише, че българските жени никога не играели хоро заедно с мъжете; граф Александър д'Отрив (1754-1830) – френски дипломат; Ами Буе (1794-1881) – френски геолог и пътешественик; Огюст Дюзон – френски консул в Македония, също пишат за облеклото, песните и танците на българите. Феликс Каниц (1829-1905) – известен унгарски археолог и етнограф. След дълги наблюдения върху бита и културата на българския народ той издава през 1882г тритомния си труд "Дунавска България и Балкана". Пише, че българинът обича да се забавлява с весела игра, пеене и танци на открито в гората или на зелена морава край някоя гора: "Моми и ергени се залавят на хорото най-отпред във верига. Тя прилича на пъстра лента, която се движи постепенно вдясно. Темпото се ускорява постепенно и двете крила се стремят с по-енергични стъпки да се приближат едно до друго".
В България по време на Възраждането с повишаване на националното съзнание на народа и националноосвободителното движение се дава тласък за развитие на българската етнографска наука, а така също за издирване и събиране на документи на народната песен и танц. Петко Р. Славейков през 1855г печата в "Цариградски вестник" – "Български народни поверия и стари обичаи – Митология", където дава интересни сведения за народните обичаи Сурваки, Ладуване, Бабинден, Власовден. По-късно в "Гайда" през 1866г печата "Нрави и обичаи у българите" – за нестинарството и кукерите. В средата на XIX век (1865) Георги С. Раковски издава "Българска старина", където дава сведения за бита на народа. Любен Каравелов през 1861г издава в Москва забележителния сборник "Памятники народного быта болгар". В него включва пълен цикъл на календарните народни обичаи. Той проявява интерес и към народния танц. В повестта си "Неда" той говори за хорото, като става изразител на любовта на българина към него: "Скоро ще да се захване народното хоро без което ни един българин, ни една млада българка не могат да живеят". Димитър и Константин Миладинови в предговора към сборника си "Български народни песни", издаден през 1861г в Загреб, наричат народното хоро "училище, където се усъвършенства народната ни поезия" Техния сборник не е загубил и до днес високата си стойност за националната ни култура и наука. През 1872г в Болград излиза "Български народен сборник" на Васил Чолаков. В него той прави подробно и богато описание на народни обичаи от различни краища на страната. Освен това отделя кратка, но специална глава на народните хора и игри, които наблюдава в Панагюрско и Пазарджишко. С верен усет на фолклорист той отбелязва хората и игрите и като самостоятелна танцова проява, и като съставка на народните обичаи.
Наука и техника
България има дългогодишни традиции в научни дисциплини като математиката, физиката, информационни технологии, астрономията и медицината. Повечето български учени работят в Българската академия на науките (БАН). За научни изследвания се отделя най-малък дял от БВП – едва 0,4% за 2008 г.
Кино
За начало на кинематографията в България се счита филмът на Васил Гендов „Българан е галант“ (1915). От 1915 до 1948 г. (когато се национализира кинопроизводството) са създадени 55 филма. По време на управлението на Отечествения фронт се създават филми с историческа и идеологическа насоченост, като се осъществява строг контрол и цензура от държавата, а някои филми са спирани или сваляни от екраните. Най-голямото студио по това време е киностудио „Бояна“. След кризата от 90-те години, киното бавно започва подем със снимането на нови сериали и филми. Множество чужди продукции, главно холивудски се снимат в България.
Спорт
България има дългогодишни традиции в спорта. Има успехи в почти всички европейски и световни състезания. Най-известен спорт е футболът, но несъмнено след него веднага се нарежда волейболът. През 1994 българският национален отбор по футбол печели четвъртото място на Световното първенство в САЩ. Футболният отбор има и бронзов медал от олимпийските игри през 1956 г. в Мелбърн и сребърен медал от олимпийските игри през 1968 г. в Мексико. България има и световни постижения във волейбола, баскетбола, борбата, тениса, хандбала, спортната стрелба, хвърлянето на чук както и неподобреният към септември 2012 г. рекорд на скок височина на Стефка Костадинова, лека атлетика, художествена гимнастика и много други.
Столицата, София, се кандидатира за домакин на Зимните олимпийски игри през 1992, 1994 и 2014 г. През 1985 г. губи срещу Албервил кандидатурата за игрите през 1992 г. с два гласа разлика, през 1987 г. губи кандидатурата за игрите през 1994 г. от Лилехамер, като отпада на втория тур, а през 2006 г. отпада в първия кръг на избора на домакин за игрите през 2014 г.
Обичаи
Българите имат множество самобитни обреди и обичаи, произлизащи от съчетаването на езическите и християнските разбирания за света и вселената. Те обикновено са подредени в календарна последователност. Най-известни са сурвакането – характерен за Нова година обичай, известен в цялата страна; хамкането – изпълняван на Сирни заговезни, когато всички в семейството се опитват да уловят само с уста сварено обелено яйце, халва или въглен, завързани на края на конец, закачен на тавана, който се върти около трапезата. Мартеници се връзват за здраве на първи март, когато започва краят на зимата.
Лазаруването е най-важната традиция в обредната система от момински пролетни обичаи. Тогава се събира цялото село и потенциалните свекърви и ергените оглеждат нагиздените моми, за да изберат своите бъдещи снахи и съпруги. Великден, Възкресение Христово е най-значимият религиозен празник. Датата на Великден зависи от първото пълнолуние след деня на пролетното равноденствие. Червени великденски яйца се боядисват на Велики четвъртък. С първото боядисано в червено яйце бабата чертае кръстен знак по челата на децата, за да са здрави и румени през годината. На Велики Четвъртък се подновява квасът и се замесва тестото за великденските хлябове и козунаци. През празничните дни се играят хора̀, а момите и ергените връзват люлки и се люлеят, пеейки обредни песни.
Кукерските обреди се осъществяват от мъже, предрешени като зверове или типични персонажи (бабата, дядото, царят, бирникът), винаги с маски на главите, често с чанове на пояса и с кожуси с козината навън. Те танцуват по улиците, за да изплашат лошите сили и да пропъдят студа и извършват обредни действия като оран, сеитба и други за плодородие и здраве.
Коледуването e най-значимият в обредно отношение зимен празник и сред най-големите годишни празници, известни по цялата българска етническа територия. Коледарите пеят за щастие в семейството и придобив в стопанството.
Нестинарството е танц на босо в жарава, но в него има религиозен смисъл. Нестинарите са пазители на скритото знание. Обичаят днес е най-автентично запазен в село Българи.
Национална кухня
Една от характерните особености на българската кухня е, че повечето продукти в едно ястие се обработват топлинно едновременно. Това важи особено при печивата и обяснението е просто – в миналото домакинствата почти не са имали собствени фурни, а са отнасяли подготвеното за печене ястие в обществени фурни. Дори с навлизането на модерните технологии тази традиция на приготвяне се запазва в голяма степен. Друга характерна особеност е включването на много пресни или консервирани зеленчуци, които се обработват едновременно с месото. Силна, в сравнение с други кухни, е употребата на пикантни подправки като лук, чесън, червен и чер пипер, бахар, дафинов лист.
Вижте също
Комуникация в България
Външна политика на България
Официални празници в България
Списък на страните в ЕС по население
Списък на градовете в България по население
Списък на реките в България
Правителства на България
Бележки
Библиография
Външни препратки
Държавни институции
Официален сайт на българското правителство
Официален сайт на българския президент
Официален сайт на Народното събрание
Още
България в Open Directory |
bg | 590 | https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%98%D1%81%D1%82%D0%BE%D1%80%D0%B8%D1%8F%20%D0%BD%D0%B0%20%D0%91%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D0%B8%D1%8F | История на България | Историята на българските земи може да бъде условно разделена на 5 основни периода: Праистория, Античност, Средновековие, Османско владичество и Съвременна история.
Поради географското си положение територията на днешна България е сред най-рано заселените райони в Европа. През 3 хилядолетие пр.н.е. тя е заета от траките – индоевропейски народ, за който се предполага, че е дошъл на Балканите от североизток. Те създават свои държави, които достигат разцвет по време на елинизма. В средата на 1 век пр.н.е. траките са подчинени от Древен Рим.
Античност и Ранно средновековие (до 7 век)
Предистория (преди 12 век пр.н.е.)
През ранната енеолитна епоха се развиват металургията на медта и златото, благодарение на тяхното наличие по повърхността (много реки в България са златоносни). През енеолита тук е създадена най-старата в света протописменост – известната Дунавска протописменост, първата технология за леене на метали, първите каменни градежи в Европа.
Има голям брой артефакти на различни места, които показват наличие на развита ранна енеолитна цивилизация – в комплекса Блантица, Винча, Караново VI, Хотница, Варненският некропол. Tази цивилизация е вероятно най-старата в Европа, най-ранният център на медната металургия в Европа с едни от най-древните предпарични знаци от раковини, за развита търговия със Средиземноморието още в началото на енеолитната или халколитна епоха свидетелстват импортни предмети (средиземноморската мида Spondylus).
На територията на България са намерени части от човешки останки (зъб) на прачовека Graecopithecus freybergi, датиращи от 7,2 милиона години.
Траки (12 век пр.н.е. – 1 век)
Предполага се, че първите траки се заселват в източната половина на Балканския полуостров, включително на днешната територия на България около 3500 г. пр.н.е. През 12 век пр.н.е. вече са обособени в групи и населяват Балканския полуостров. Древногръцкият историк Херодот дава описание на траките в своята „История“ (5 – 3), казвайки че: „Тракийската народност е най-многобройна след индийската. Във всяка отделна област траките носят отделно име, но нравите и обичаите на цялата народност са навред едни и същи.“
В средата на 4 век пр.н.е. траките са подчинени от Филип и Александър Македонски и са включени в Древна Македония, но в края на века възвръщат самостоятелността си. През 3 век пр.н.е. групи келти се установяват в Тракия, но създадената от тях държава не просъществува дълго. В средата на 1 век пр.н.е. днешната територия на България е подчинена от Римската република, с което се слага край на самостоятелността на тракийските племена.
В Древна Гърция траките са смятани за войнствени, известни са с нехарактерната за Гърция конница. Дори в римската епоха Тракия е важен източник на войници и гладиатори. Предводителят на най-голямото робско въстание срещу Рим – гладиаторът Спартак, е тракиец от племето меди. Днес основен източник на сведения за траките са археологическите разкопки на големи тракийски гробници и селищни центрове, а също така откритите храмове и светилища. Знатните траки са погребвани в гробници с много имущество, при някои от тях – с принесените в жертва жени, със съдове и други предмети, за които може би се смятало, че ще са им необходими в задгробния живот.
Римска и византийска власт (1 – 7 век)
Окончателното завладяване на Тракия станало в епохата на Римската империя. Земите край Дунава били покорени след голям поход на римския пълководец Марк Лициний Крас в 29 – 27 г. пр. Хр., в началото на самостоятелното управление на първия римски император Октавиан Август. В северно-тракийските земи първоначално бил създаден военен окръг (префектура) под командването на управителя на провинция Македония, който обхващал само сравнително тясна ивица край южния бряг на р. Дунав. Вероятно в 15 г. сл.н.е. завладените крайдунавски земи били официално оформени в римска провинция, получила името Мизия. Земите на гетите на изток от р. Янтра чак до Черноморското крайбрежие и устието на р. Дунав били предадени на съюзното Одриско царство, просъществувало до 45 г. сл.н.е., когато император Клавдий го анексира и създава от територията му римската провинция Тракия.
С реформите на императорите Диоклетиан и Константин Велики в края на III и началото на IV в. положението в империята временно е стабилизирано. Особено значителни а административните промени, в резултат на които броят на провинциите се увеличава и те са обединени в по-големи административни единици – диоцези и префектури. От двете Мизии (Горна и Долна) са създадени 5 нови провинции, а от бившата провинция Тракия – 4. Сред най-важните нововъведения на Константин Велики е преместването на столицата на империята от Рим в разположения на Босфора Бизантион (днес Истанбул), който е наречен на негово име Константинопол. Това има важни последици за тракийските провинции, които попадат в непосредствено съседство с новата столица, и довежда както до временно стопанско оживление, така и до засилени мерки за отбраната им от нови варварски нашествия. В 313 г. Константин издава указ, с който разрешава християнството като официална религия на територията на Римската империя. През IV в. то се налага като господстваща религия на територията на империята.
Прабългари и славяни (5 – 7 век)
В 479 г. византийският император Зенон се принудил да се съюзи за пръв път с "тъй наричаните българи”, които живеели между Цариград и Адриатическото крайбрежие пише Йоан Антиохийски . Теофан Изповедник (Theophanes, p. 143) отбелязва в летописа си за годината 494: „В тази година (494) и тъй наричаните българи, които живееха в Илирия и Тракия, нападаха и се отдръпваха, преди да ги забележи човек“, а Марцелин Комес съвременник на тези събития, пише в своята хроника загодина 499: „Арист, военачалникът на илирийските войски, с петдесетхилядна въоръжена войска и 250 коли, натоварени с нужното за бой снаряжение, тръгна против българите, които плячкосвали Тракия. Боят се завърза при р. Цурта (Чорлу), където бяха унищожени повече от четири хиляди наши (римляни), било като бягаха, било като падаха от брега в реката“. По-късно Йоан Зонара и Теофан Изповедник съобщават, че през 501 г. племето на българите, нахлуло в Илирик и Тракия. Това са едни от първите сведения за българските племена по тези земи.
След разпадането на хунската държава (453) славяните започват да преминават през проходи в Карпатите и през втората половина на 5 век се настаняват в Трансилвания. След като голямата част от остготите се насочват към Италия (488), славяните заемат обитаваните от тях области по поречието на Долен и Среден Дунав. Първото славянско нападение през Дунав е отбелязано в историята през 519 г. по време на император Юстин I и е извършено от антите. През 6 век славяните започват да усядат и южно Дунав в балканските земи. През 7 век южните славяни стават преобладаващото население на Балканския полуостров. Постепенно те заемат плътно Мизия, Тракия, цяла Македония, Родопите, Беломорието, днешна Албания, старата Гърция с адриатическия бряг и централен Пелопонес и дори някои от егейските острови. Славяни са заселени и в предна Мала Азия.
Стара Велика България (7 век)
Стара Велика България (, на византийски гръцки: Παλαιά Μεγάλη Βουλγαρία, Palaiá Megálē Boulgaría), както е наричана от византийските автори, по-рядко Оногурия (Patria Onoguria) е ранносредновековна държава с владетел Кубрат, съществувала около 30 г. след 632 г. в зоната на северното Причерноморие – днешна Украйна и Южна Русия. В някои източници Фанагория се сочи като столица на държавата. Това предположение се основава на хрониката на Теофан Изповедник, но не се подкрепя от археологическите данни.
Тя представлява военно-племенен съюз на прабългарите и сродните им племена, дотогава подчинени на Аварския и Западнотюркския хаганат при граници: на изток – река Кубан, на юг – Азовско и Черно море (без южен Крим), на запад – река Днепър, на север – река Донец.
Българско Средновековие (7 – 14 век)
Първа българска държава (681 – 1018)
След разпадането на Велика България, която е завладяна от хазарите, част от прабългарите, водена от Аспарух, и друга, водена от Кубер, се преселват на Балканския полуостров и се сливат със славяните, дошли от север в началото на VI век и смесили се с местните византийци. След като Аспарух извоюва победа над армия на византийския император Константин IV, се сключва споразумение между Аспарух и Константин. Според него прабългарите и славяните получават по-голямата част от територията между Стара планина и р. Дунав. С това се поставя началото на създаването на оформящата се българска народност. Договорът с Византия от 681 г. се приема като момент на създаване на Първата българска държава.
По време на управлението на Крум (803 – 814) България се разраства на югозапад и югоизток, населвайки района на днешна София през 811 г. и днешен Одрин през 813 г. Побеждава император Никифор I в битката при Върбишкия проход на 26 юли 811 г. и от черепа му си прави обкована чаша. Достига до портите на Константинопол, но не успява да ги премине. Въвежда много строги закони, включително за изкореняване на лозята и членовредителни наказания за крадци. Хан Омуртаг (814 – 831 г.) продължава административната реформа, започната от Крум, като разделя страната на области, наречени комитати, начело с комити. В българската история Омуртаг е познат още с прозвището си Строителя. Той създава известния надпис „Човек и добре да живее – умира, и друг се ражда, и нека роденият след него помни делата му“.
Княз Борис I (Михаил) (852 – 889 г.) приема християнството за официална религия. Съпротивата в лицето на някои боляри е смазана жестоко – тези, които не желаят да приемат новата религия, са преследвани и избивани. Детронира и ослепява първородния си син княз Владимир Расате (889 – 893 г.) заради опита му да върне езичеството. Княз Борис I предприема този ход, за да обедини прабългари и славяни, които по онова време имат коренно различни религии, както и за да укрепи международния престиж на България в силното „семейство“ на християнските държави. Българите получават правото на собствена архиепископска църква. Около 886 г. Борис приема в България прогонените от Великоморавия ученици на Кирил и Методий – Климент, Наум и Ангеларий. Така новосъздадената от братята Кирил и Методий азбука – глаголицата – и богослужението за славяните достигат до българските земи. Благодарение на подкрепата, която Борис оказва на Климент и Наум за мисионерската и просветителската им дейност, Кирило-Методиевото наследство е съхранено за Европа и славяните. В началото на 10 век в Преславската книжовна школа се разработва нова азбука, наречена кирилица, на основата на гръцката писменост и глаголицата.
Около 950 г. от смесицата между потомците на прабългари, славяни и на местното палеобалканско население, включително елински и римски колонисти, както и византийци, се формира новата народност на българите. Важен елемент от този процес е общият език, който се развива на основата на преобладаващия славянски. Българите се класифицират като южнославянски народ, каквито са например сърбите.
По-късно княз Симеон I (893 – 927 г.), приема титлата цар на българите и император на българи и ромеи (в българската държава, наречена от някои историци Дунавска България), за да се разграничи от Волжка България, населявана от прабългарите. Титлата император е призната от папата.
Времето на Симеон I е наречено Златен век. Сам получил образованието си в Константинопол изгражда множество книжовни центрове из цяла България. Симеон I се превръща в сериозна заплаха за Византийската империя. След множество военни успехи си поставя за цел да превземе Константинопол. Провъзгласява се за император.
След смъртта на Симеон I мощта на България спада. Появява се богомилството по времето на цар Петър I, появява се и отшелничеството. Петър, най-дълго управлявалият български владетел, в началото на управлението си сключва мирен договор с Византия, но след изтичането му се започва война с ромеите. През 968 г. Киевска Рус съумява да превземе столицата Преслав цялата източна част от българските земи. България премества столицата си и след 50-годишна ожесточена война с Византия България започва да запада. По времето на цар Самуил се водят много войни, а много тежко поражение е нанесено на византийския император Василий II в Битката при Траянови врата, където по чудо самият император остава жив. Фатална се оказва обаче битката при село Ключ, където Василий II избива хиляди и нарежда 14 000 пленени воини да бъдат ослепени. Заради тази си постъпка византийският император е наречен от по-късни писатели българоубиец. Според легенда, когато цар Самуил вижда ослепените си воини, умира. През 1018 г. при цар Иван Владислав последните крепости са превзети от Византия – това е краят на Първата българска държава.
Византийско владичество (1018 – 1185)
През 1018 година след близо половинвековна борба България е завладяна от Византия. В страната е въведено византийско административно деление, Българската патриаршия става архиепископия, а българската аристокрация е изселена в Мала Азия, като са и дадени византийски титли. На отделни места продължават борбата български местни първенци и престолонаследникът Пресиян II, но без успех.
След смъртта на Василий II положението на българите се усложнява повече. Данъците са увеличени и заменени с натурални, а на мястото на починалия български охридски архиепископ Йоан е назначен византиец. Това е причина да бъде организирано въстанието на Петър Делян през 1040 година, което избухва в Белград. Той е провъзгласен за цар. Въстаниците напредват на юг и се съединяват с въстаниците от Албания, начело с Тихомир. Последният обаче е убит. Обединените български въстаници настъпват на юг към Солун, като по пътя разгромяват ромейски войски. Тогава обаче се появява провинилият се братовчед на Петър Делян Алусиан. Петър Делян му прощава и му повелява 40 000 армия, за да превземе града, но той се оказва некадърен военачалник и е разбит. На вечеря Петър Делян е ослепен от братовчед си. Алусиан се предава на ромеите и въпреки съпротивата на въстанието е сложен край.
През следващите години българите страдат от варварски и нормански нашествия. Те ограбват и избиват българско население. Българите трябва да се справят с тях сами. Освен това през България минават и кръстоносци, които следват примера на варварите. В крайна сметка Византия успява да се справи с тези опасности.
През 1072 година избухва бунтът на Георги Войтех, но и той е потушен. Надигат се още българите в Тесалия, начело с Никулица Делфина (1066), Нестор (1074), павликяните в Пловдив (1074), Добромир в Несебър през 1078 година и други. Всички те обаче са неуспешни. През 1185 година е вдигнато въстание, начело с Асен и Петър, което донася свобода за българския народ.
Втора българска държава (1185 – 1396)
В резултат на въстанието на Асен и Петър България е възстановена през 1185 година. За цар е определен по-големият брат Петър, но той не се справя добре с властта и затова през 1187 година отстъпва трона на брат си Асен. През следващите години страната започва да възвръща територията си – при двамата братя тя си връща Белградската и Браничевската област, част от отвъддунавските земи, Мизия, Северна Тракия и земите по Горна Струма. Византия, която е в криза, не може да спре напредването на българите. През 1196 година Асен е убит от братовчед си Иванко, а боляри убиват и царувалия отново за кратко след това Петър. Властта е поета от третия брат Калоян (1197), който е бил няколко години във византийски плен, но успява да се спаси. Той превзема последната ромейска крепост в Северна България – Варна. Освен това сключва уния с папа Инокентий III, с което страната получава авторитетно международно признание. Разширява България към Македония и Тракия. Цар Калоян успява да разгроми рицарите от Четвърти кръстоносен поход и така да спре експанзията им. В резултат на заговор е убит, начело на многохилядна войска пред портите на Солун. На престола застава племенникът му Борил. При него страната губи част от териториите си. Освен това е подозиран от народа в убийството на Калоян. Свален е от завърналия се в страната син на цар Асен I, Иван Асен II, през 1218 година.
При Иван Асен II България постига най-голямото си териториално разширение по време на Втората българска държава и отново границите ѝ са на 3 морета. При Клокотница разбива епирския владетел Теодор Комнин и така той не успява да възстанови Византия. По времето на българския владетел Българската архиепископия става патриаршия (1235). Иван Асен II умира през 1241 година и оставя на наследниците си една обширна страна. След смъртта му обаче България изпада в криза. Страната губи много територии. Татарите започват да нападат България и страната изпада в зависимост от тях. Въпреки опитите на сина му Михаил II Асен да спре упадъка, страната е в криза. За кратко се разгаря гражданска война, която завършва с възкачването на трона на Константин Асен. Политиката му не дава желаните резултати. Убит през 1277 година от Ивайло. Ивайло разбива на няколко пъти татари и византийци, но не може да се задържи дълго на власт. Наследен е от Георги I Тертер. При неговото управление хегемонията на татарите е пълна, но е преодоляна от сина му Светослав Тертер. Той присъединява някои територии, което прави и сина му Георги II Тертер.
Михаил III Шишман Асен опитва да разшири България в Македония, но е победен при Велбъжд. Иван Александър разширява България на юг. Води последната в историята война с Византия. При неговото управление започват експанзията си османските турци. Те навлизат на Балканския полуостров като дружини, на които се плаща да се бият на страната на наемателя. В 1352 г. османците овладяват първата крепост на Балканите – Цимпе. За пръв път нападат Византия. Страната предлага съюз на Сърбия и България (1352), но и от двете страни е отхвърлен. Османците не успяват да превземат Византия, затова се устремяват към българските земи (Търновско царство на цар Иван Шишман, Видинско царство на цар Иван Страцимир и Добруджанско деспотство на деспот Добротица). Успяват да превземат българските крепости Ямбол, Пловдив и София, стигат чак до Кюстендил.
Османската инвазия се насочва в нова посока на север по долината на р. Марица. Падат Ихтиман, Самоков, а през 1386 година и София. Същата година османците достигат Ниш, балканските владетели правят опити за антиосманска коалиция и през 1387 година ги разбиват при Плочник. Османците се мобилизират и в 1389 г. разбиват съюзниците при Косово поле.
През 1389 година е покорено Добруджанското деспотство. На 17 юли 1393 година е сложен край на Търновското царство. Цар Иван Срацимир получава многобройна войска от унгарския крал и се устремява към Никопол, Баязид разгромява рицарите в крайдунавските мочури и нарежда всички пленници да бъдат избити. Той отвежда пленения Срацимир в Мала Азия, където е удушен, а унгарският крал бяга с кораб по Дунава. Така Видин е лесно превзет през 1396 година.
Османско владичество (1396 – 1878)
Българските земи през XV и XVI век (1396 – 1600)
България първа от балканските държави попада под османска власт. Окончателно покорени до 1396 г. са всички български земи. Но българите не се примиряват с новата власт. Още в началото на 15 век те вдигат първото въстание против турците – в Северозападна България, през 1404 или (според други източници) 1408 г. Негови ръководители са синът на цар Иван Срацимир – Константин II Асен, и синът на цар Иван Шишман – Фружин. То обаче завършва с неуспех. През 1454 година е заловен войводата Радич.
През следващите години политическата активност на българите се изразява в подкрепа на враговете срещу турците. Българи участват в походите на крал Владислав III и Янош Хуняди. След загубата им при Варна много българи се изселват на север от Дунав.
През 1598 година е вдигнато Първото търновско въстание. Международната обстановка е благоприятна – в ход е война между Австрия и Османската империя, а и влашкият войвода Михай Витязул подпомага австрийците. Начело на въстанието застават Тодор Балина, дубровнишкият търговец Павел Джорджевич и гръцкият духовник Дионисий Рали. И то обаче завършва с неуспех.
Османското владичество унищожава система от административни, правни, фискални, военни, културни и други институции. Унищожена е църковната йерархия, държавата и българския елит, които са главната опора на народността. Интелигенцията е изтребена, разпиляна и обезродена, поради което обществото остава без организатори и водачи. Силно е намален демографския потенциал – част от българите са избити, много от тях са принудени да се изселят. Чрез различни форми на антиосмански съпротиви българското общество притъпява експлоатацията, поддържа жива историческата памет и държи будно българското самосъзнание.
Налагането на османските структури предизвиква сблъсък на 2 различни обществено-икономически системи. В тяхното обособяване участват българско-византийски, монголско-ирански и азиатски елементи. През първите 3 века Османската империя е във възход и това обяснява защо преобладават пасивните съпротивителни действия и защо всички въстания завършват с неуспех. Независимо от неблагоприятният им изход те са важен фактор за оцеляването на българите.
Османското завладяване довежда до масов психологически шок. Нашествениците имат изключително добра стратегия – поетапно завземане на отделните територии, укрепване на властта в завладените земи, изграждане на силна военна организация, централизиране на властта, характерни за номадския и полуномадския начин на живот. Основен проблем в първите десетилетия от османското владичество е физическото оцеляване на българите и запазването им като етнос. През 1439 г. опит за нова антиосманска коалиция правят православната и католическата църква, но без особен резултат. Нов опит за отхвърляне на чуждата власт българите правят по време на организиралите се през 1443 – 1444 г. кръстоносни походи от полско-унгарския крал Владислав III Ягело и унгарския войвода Янош Хуниади. Армията нанася тежко поражение на османците на 3 ноември 1443 г. край Ниш. Настъпилата люта зима принуждава кръстоносците да подпишат мир със султана. Обмисля се обаче по-мащабна операция. И през есента на 1444 г. кръстоносците достигат до Варненско поле, където обаче биват победени от османците на 10 ноември 1444 г. В битката загива 20-годишният им предводител Владислав III Ягело и посмъртно получава прозвището Варненчик. На 29 юни 1453 г. Мехмед II Завоевател завладява Константинопол, преименува го на Истанбул и го прави своя столица.
Причините за нестихващата антиосманска съпротива се крият в непрекъснатото влошаващо се положение на българите. Те не могат да участват в административно-управленския механизъм, третирани са като безправна социална група – рая. Важна причина за съпротива е народностната и религиозната дискриминация. Според исляма едно от най-важните задължения на мохамеданина в ислямската държава е „войната за вярата“ или Свещената война (Джихад). Тази политика на неравнопоставеност е прокарана във всички институции на османската държава. Жестока форма на асимилация е „кръвния данък“ (девширме) – момчета в детска и юношеска възраст са отвличани, помохамеданчвани и специално обучавани за попълване на войската (еничарския корпус). Този данък често е наричан Еничарство. Събирането на деца е утвърдено със специален закон и продължава до края на XVIв. съпроводено с много жестокости и насилие. Съществена причина за съпротивата срещу чуждата гнет е политиката на помюсюлманчване на българското население. Ислямизирането на българите с различна интензивност протича през целия период от османското владичество. То протича в три основни форми-единични, групови и масови. Единичните са най-опасни за народността защото водят до откъсване от етническата среда, поетапно загубване на езика и потурчване. Груповите засягат отделни райони или села при неподчинение и/или неизпълнение на задълженията си. Масови има в XVI в. в Чирмен, Никопол, Беломорието и Македония. Чуждата политическа власт, непосилният икономически гнет, езиковите и верските различия, дискриминационната политика, политическото и юридическото безправие предизвикват борбата на българите срещу чуждото потисничество.
Съпротивата протича през целия период на чуждото владичество и обхваща цялата етническа територия. През първите три века целите на борбата са: опазване на народността, съхранение на нейния демографски потенциал, противодействие срещу системата на експлоатация, като се намали степента и борба за политическо освобождение.
Формите и методите на борбата се делят на активни и пасивни. Упорството и неприемането на чуждата вяра е форма на пасивна съпротива, която съществува непрекъснато. Активните форми на съпротива се срещат по-рядко, защото са необходими водачи и по-добра организация – това са бунтовете и въстанията. Военната слабост на Османската империя води до криза в политическия и икономическия живот, което активизира борбите на българите.
Първото търновско въстание избухва през 1598 г. Организаторите му са търновският митрополит Дионисий Рали, търговецът Павел Джорджович и Тодор Балина. Принос в антиосманската съпротива имат и българските католици. Стремежът на папите да разпространят влиянието си на Балканите се засилва след завладяването им от османците.
Българските земи през XVII век и първата половина на XVIII век (1601 – 1760)
През 1601 г. излиза първото издание на Царството на славяните написано от бенедектинския монах от хърватски произход Мавро Орбини. Произведението има исторически характер, като в него се пресъздава някогашната славна история на южните славяни с оглед организирането им за борба под егидата на папството срещу настъплението на османците към Централна Европа.
През 1643 г. докторът по богословско и каноническо право Петър Парчевич се завръща в България като посвещава усилията си за организиране на антитурска коалиция на католическите държави. С тази цел, с благословията на папата, той предприема редица дипломатически мисии в Австрия, Унгария, Полша, Венеция, Влашко, Молдова и дори посещава Богдан Хмелницки в Украйна. За приноса му в защита на християнството той е удостоен с титлата „барон“ от императора на Свещената римска империя.
През 1645 г. избухва турско-венецианската война и предизвиква оживление на Балканите. Начело на заговора е влашкият господар Матей Басараба. Изглежда необходимо да се привлече полският крал Владислав IV, който, поради удържаната от него победа над султан Осман II при Хотин, се ползва с голяма популярност. За пратеник е назначен Петър Парчевич, отлично знаещ гръцки, латински, италиански, румънски и арменски езици. Владислав IV приема пратеника много сърдечно. Парчевич се връща в отечеството си с портрета на краля в пълно въоръжение, с червено кадифено знаме и с много подаръци. Владислав наистина почва да се готви за война, но предивременната му смърт през 1648 г. осуетява надеждата на българите.
Архиепископ Деодат, един от главните заговорници, с мъка удържа прибързаността, с която искат да обявят въстанието. На 18 декември началниците отново се срещат с Деодат у княз Матей Басараба в Търговище и повторно изпратили Парчевич в Полша, при императора и във Венеция. Българският лъв, пишели те в писмата си, макар и да дреме, но е още жив, и съветвали да не пропуща благоприятното време за съвместно нападение на Портата и за възстановяване на славянските царства. Парчевич навсякъде бил приет съчувствено, особено от венецианците, които и без това поради войната на републиката с Турция се грижили за съставянето на съюза. Но отношенията на европейските държави след 30-годишната война били такива, че съюзът не можал да се осъществи.
През 1665 г. много знатни българи, сърби, албанци и гърци съставят тайно съглашение помежду си. Парчевич още веднъж отива при император Фердинанд III, а сръбският патриарх Гаврил заминава за Москва. Но и този път делото получава лош обрат. Парчевич остава на Запад и е възведен в 1656 г. в сан „марцианополски архиепископ“.
През 1667 г. Петър Богдан написва на латински първата „История на България“. До смъртта му през 1674 г. обаче не намира достатъчно средства и творбата не излиза от печат.
През 1673 г., вече в преклонна възраст и болен, Парчевич предприема ново пътешествие, за да работи за освобождението на България. Снабден с писма от молдовския княз Стефан Петрашко, от стария чипровски архиепископ Деодот и от други знатни лица, той от името на народите на България, Сърбия, Тракия и Македония заминава за Полша, Виена, Венеция и Рим. Парчевич с юношески ентусиазъм настоява западните християни да изпратят на поляците пари и войски, за да преминат Дунав и с възстановяването на България да подкопаят мощта на Портата. Умира на 23 юли 1674 година и е погребан в Рим в базиликата Св. Андреа дела Фрате пред параклиса на пратриарха Франциск. Парчевич се смята като най-великия българин на XVII век.
От 1686 до 1689 г. избухват 3 големи въстания, които са потушени:
1686 – Второ Търновско въстание;
1688 – Чипровско въстание;
1689 – Карпошово въстание.
Възраждане (18 – 19 век)
Възраждането по нашите земи започва по-късно, в сравнение със Западна Европа, тъй като България (а и изобщо Балканският полуостров) са под турска власт. То е процес в който българите се осъзнават като народ и започват да отстояват своите права и стремежи да станат равни на другите европейски народи и да се превърнат в нация. През Възрожденската епоха започват да се разпространяват сред българските земи стоково-паричните отношения, в цялото Българско национално землище се усилват стремежите и борбите на българите за стопански и културен напредък и за църковна, просветна и политическа свобода и независимост. Традиционно за начало на Възраждането е считано написването на „История славянобългарска“ от Паисий Хилендарски през 1762 година, макар че бурните процеси на Възраждането започват да се забелязват по-късно, след последователните Руско-турска война (1828 – 1829) и Кримска война (1853 – 1856) когато започва материално съвземане на българите което издига самочувствието им, а наложените от Европа на Турция макар и формални реформи улесняват започналите още в началото на века стремежи към култура и масова просвета стават възможни в азиатската империя принудена да допусне развитието им.
(През 1794 г. сръбският историк от български произход по бащина линия Йован Раич издава своето произведение „История разных славенских народов найпаче болгар, хорватов и сербов“, която ще послужи за основа на други два историографски труда: на Атанас Нескович и Петър Сапунов.)
През 1854 г. по данни на Нойс в Добруджа живеят шестнадесет раси. Той пише, че в главните места за преминаване на България „евреи, гърци и арменци се смесетват свободно с турци в широки роби и с българи с овчи калпаци и варварски дрехи. Тук – една тромава компания низами предшества редица от египтяни и там – мургав отряд на бея на Тунис последва банди от арнаути и планинци от Азия. Окото понякога се спира на арабски шейх с равнодушна група воини и дервиши, лицата им пълни с огъня на Азия, а понякога на черкезки главатар, див и неопитомен като орлите от скалите в родната му страна. Френски, английски, унгарски и полски офицери допълнително разнообразяват тази любопитна галерия от националности“.
За основоположник на модерното българско национално-освободително движение срещу османската власт се счита Георги Стойков Раковски. През август 1841 година той е инициатор на Втория браилски бунт, който предвижда през февруари 1842 г. през Дунав да бъдат прехвърлени две чети – от Браила и от Галац. Раковски е разкрит от властите и е осъден на смърт, но тъй като има гръцки паспорт е екстрадиран, след което успява да избяга и да се укрие. След избухването на Кримската война (1853) Раковски заедно с група българи създава в Свищов Тайното общество, което има за задача да събира пари за освобождението и сведения за османските войски и да ги предава на руското военно командване. Новосъздаденото Тайно общество приема като знаме на бъдещата българска република трибагреника – бяло, зелено и червено. През юни 1854 година Раковски организира чета от дванадесет души и броди с нея из Източна Стара планина. Тогава прави опит да се свърже и с руските войски, които по това време са преминали на юг от река Дунав. През есента, руската армия се изтегля отвъд Дунава и Раковски разпуска четата си. През 1861 година той изготвя „План за освобождението на България" и „Статут за едно Привременно българско началство в Белград". Раковски започва подготовката на „всеобщо българско въстание" и през 1862 година създава Първата българска легия в Белград. Същата година тя участва в боевете с турския гарнизон на белградската крепост Калемегдан.
Следват четите на Хаджи Димитър и Стефан Караджа в Мизия, на Ильо войвода в Македония и на Капитан Петко войвода в Беломорието и Тракия, съдаването от Васил Левски на Вътрешна революционна организация (ВРО) и на Български революционен централен комитет (БРЦК). Връхна точка на национално-освободително движение срещу османската власт се явява героичното Априлско въстание през 1876 година, предизвикало освободителната Руско-турска война (1877 – 1878), довела до образуването на Княжество България. Възрожденското просветно, църковно и национално-освободително движение обаче продължава в останалите под владичество земи. В Южна България национално-революционната борба води Български таен централен революционен комитет (БТЦРК) до Cъединението ѝ с Княжеството в 1885 г., а в останалите поробени земи това дело е поето от извоюваната в 1871 г. Българска Екзархия и други структури в мирните му форми и от Вътрешната македоно-одринска революционна организация (ВМОРО) за въоръжената борба.
Въпреки че за край на Възраждането традиционно се приема 1878 г., когато, със Санстефанския мирен договор, е възстановена свободната държава на българите, това донякъде е вярно само за Княжеството. В неосвободените земи Възраждането продължава чак до 1912 г., защото след Берлинския конгрес и дори след Съединението в 1885 г., Македония и по-голямата част от Тракия, остават под турско владичество. Българското национално възраждане там продължава до освобождението им в 1912 г. след победоносната Балканска война. Тогава югозападните и южните българските земи са освободени, ала са завзети от Сърбия и Гърция, а в Одринска Тракия турците извършват етническо прочистване на 300 000 българи и с това е сложен кръст на българското национално развитие в тези области.
Трета българска държава (от 1878 г.)
Третата българска държава започва съществуването си на 3 март 1878 г., когато в Сан Стефано е сложен край на Руско-турската война. Първоначално територията е обхващала населените с българи територии от Черно море до Охридското езеро и от Дунав до Егейско море. Притеснени от новата голяма държава на Балканите великите сили приемат на конгрес в Берлин Мизия и Софийското поле да се обособят като васално и трибутарно на Турция Княжество България. В рамките на Османската империя остава автономната област Източна Румелия с административен център Пловдив, която практически съвпада по територия с днешна Южна България. Македония, Одринска и Беломорска Тракия остават в територията на Османската империя. На 6 септември 1885 в Пловдив е обявено Съединението на Източна Румелия с Княжество България. На 22 септември 1908 г. България обявява юридическата си независимост от Османската империя.
От Освобождението до Балканските войни (1878 – 1912)
Според Берлинския договор Княжество България е самостоятелно трибутарно княжество под върховната власт на султана с християнско правителство и народна войска (полиция). Източна Румелия остава под пряката политическа и военна власт на султана, но се ползва с пълна административна автономия. Решенията на Берлинския конгрес са посрещнати с недоволство от българското население в Мизия, Тракия и Македония. В Княжество България и Източна Румелия се основава комитета „Единство“, който организира въоръжена борба за национално обединение. В Македония избухва Кресненско-Разложкото въстание (1878 – 1879), което завършва с неуспех.
Учредителното народно събрание (10 февруари – 16 април 1879) приема Търновската конституция и определя София за столица на княжеството. На 17 април 1879 в Търново е свикано I велико народно събрание, което избира германския принц Александър Батенберг за български владетел под името Александър I. На 5 юли е съставено първото българско правителство начело с Тодор Бурмов. Формират се Консервативната партия и Либералната партия – първите политически партии в страната. На 27 април 1881 г. Александър I сваля либералното правителство на Петко Каравелов и назначава служебен кабинет начело с генерал Казимир Ернрот (1881 – 1883). Проведените през май 1884 парламентарни избори се печелят от крайните либерали и е формирано правителство оглавено от Каравелов.
За главен управител на Източно Румелия султанът назначава княз Александър (Алеко) Богориди. През септември 1879 г. изборите за Областно събрание се печелят от Народната партия под девиза „Съединение на Източна Румелия и Княжество България“. През 1885 г. в Пловдив е създаден Българският таен централен революционен комитет, който организира и довежда до успешен край Съединението на Източна Румелия с Княжество България през същата година. Сърбия, поощрявана от Австро-Унгария, започва военни действия срещу България. В Сръбско-българската война българската армия спира навлизането на сръбската армия в Северозападна България. На 19 февруари 1886 г. Сърбия и България подписват Букурещкия мирен договор. Същата година е подписана и Българо-турската спогодба, с която Турция признава Съединението.
След Съединението в България избухва политическа криза, чийто резултат е детронацията на Александър I на 26 август. На 25 юли 1887 г. III велико народно събрание избира за княз на България немския принц Фердинанд Сакс-Кобург-Гота под името Фердинанд I. Стабилизация и модернизация в политическия и икономическия живот настъпва при управлението на Стефан Стамболов (20 август 1887 – 19 май 1894). Недоволни от вътрешната политика формират т.нар. Съединена легална опозиция от консерватори и либерали. Княз Фердинанд предизвиква оставката на правителството. Новото правителство на Константин Стоилов (19 май 1894 – 18 януари 1899) успява да стабилизира вътрешнополитическата обстановка в България.
Централно място във външната политика на всички български правителства от края на XIX и началото на XX в. заема проблемът с националното обединение на българския народ. През 1893 г. в Солун е основана революционна организация, наречена през 1905 г. официално Вътрешна македоно-революционна организация (ВМРО). Бежанците от Македония и Тракия, живеещи в Княжество България, създават своя организация – Върховен македоно-одрински комитет. Между двете организации се осъществява сътрудничество, резултат от което е избухването на Илинденско-Преображенското въстание през лятото на 1903 г. . Въстанието завършва с неуспех и е жестоко потушено от османските власти.
През 1903 – 1908 г. на власт е Народнолибералната партия, чието управление е известно като Втори стамболовистки режим. През 1908 – 1911 управлява Демократическата партия. На 22 септември/5 октомври 1908 г., след победата на Младотурската революция, в Търново княз Фердинанд I обявява със специален манифест независимостта на България и приема титлата цар на България. През 1910 г. цар Фердинанд I и министър-председателят Александър Малинов водят неуспешни преговори за сключване на българо-руски съюз. Преговорите между правителствата на България и Сърбия и на България и Гърция приключват с подписването на Балканския съюз 1912 г.
Войни за национално обединение (1912 – 1918)
В Първата балканска война (1912 -1913) България участва в името на националното обединение. Българската войка има главни операции в Лозенград, Люлебургас, Бунархисар, Чаталджа, Булаир-Шаркьой и Одрин. Армиите на Сърбия и Гърция воюват във Вардарска и Егейска Македония. Войната завършва с победа на съюзниците и подписване на Лондонския мирен договор от 1913 г., в резултат на който Турция отстъпва всички земи на запад от Мидия-Енос. Между България, Сърбия и Гърция възникват противоречия при разпределянето на отвоюваните територии. Сърбия претендира за голяма част от Вардарска Македония. Гърция се стреми да получи окупираната от нея Егейска Македония. Гърция и Сърбия подписват на 19 май 1913 г. съюзен договор с антибългарска насоченост, който слага край на Балканския съюз. На 16 юни по заповед на Фердинанд I, който е и главнокомандващ на българските войски, бившите съюзници са атакувани и започва Втората балканска война (1913). България се оказва във война с всички свои съседи. На 28 юли правителството на Васил Радославов подписва Букурещкия мирен договор и на 16 септември – Цариградския мирен договор. Пораженията на България във войната е първата национална катастрофа за българския народ.
България изпада в пълна изолация на Балканите. Няма покровителство и от Великите сили. Правителството на Васил Радославов търси сближаване с Германия и Австро-Унгария, което е един от факторите България се включи в Централните сили при избухването на Първата световна война (1914 – 1918). На 24 август 1915 е подписан договор между България и Германия, конвенция между Германия, Австро-Унгария и България и споразумения с Турция. На 1 октомври България обявява война на Сърбия, на 1 септември 1916 г. – на Румъния, на 26 юни 1917 г. Гърция обявява война на България. Продължителността на войната предизвиква остра финансова, стопанска и продоволствена криза в България. На фронта възниква силно антивоенно движение, в страната се провеждат демонстрации. Недоволството прераства във въоръжен опит за слагане край на войната и събаряне на монархията. На 3 октомври 1918 г. Фердинанд I абдикира в полза на сина си Борис Търновски. На 4 октоври цар Борис III издава указ за демобилизация на въоръжените сили на България, която е окупирана от войските на Съглашението.
След Първата и през Втора световна война (1918 – 1945)
През първите години след войната страната изпада в политическа криза. На 6 октомври 1919 г. се сформира правителството на министър-председателя Александър Стамболийски. Същата година той подписва Ньойския мирен договор. През март 1920 г. се провеждат предсрочни парламентарни избори. Печели ги Българският земеделски народен съюз (БЗНС), който образува самостоятелно земеделско правителство (21 май 1920 – 9 юни 1923) начело със Стамболийски. На 16 декември 1920 България е приета в Обществото на народите. Недоволните от управлението на БЗНС подкрепят Деветоюнския преврат от 1923 г., извършен от Военния съюз начело с полковник Дамян Велчев. На власт идва коалиционно правителство начело с лидера на Народния сговор Александър Цанков. Опитите за съпротива на Оранжевата гвардия и земеделските дружини са смазани. Александър Стамболийски е заловен и жестоко убит.
Под натиск на военните през август 1923 г. е създадена казионна партия Демократически сговор. Москва нарежда на Централния комитет на Българската комунистическа партия (тесни социалисти) да започне подготовка за въстание. Септемврийските бунтове от 1923 са обречени предварително на неуспех. През ноември Демократическият сговор печели изборите. През 1924 г. е приет Закон за защита на държавата и са забранени прокомунистическите организации. БКП минава в нелегалност и под натиска на Коминтерна се възприема подготовка на ново въстание. На 16 април 1925 г. военната организация на БКП извършва атентат в столичната църква „Света Неделя“, при който са убити над 150 души и ранени 500. Правителството отговаря с арести и убийства на видни представители на левицата.
На 4 януари 1926 г. е назначен правителство на Демократическия сговор с министър-председател Андрей Ляпчев. Под егидата на Обществото на народите България получава два големи заема – „Бежански“ през 1926 г. и „Стабилизационен заем“ през 1928 г. През 1927 г. с Гърция е подписана спогодбата Моллов-Кафандарис за размяна на населението между България и Гърция. Същата година се учредява Работническата партия и политическия кръг „Звено“, през 1928 г. – Работническия младежки съюз и Българският земеделски народен съюз „Врабча 1“, през 1930 – Българският общонароден студентски съюз. Засилва се дейността на ВМРО, която 1928 г. е оглавена от Иван Михайлов. През 1931 г. създаденият като широка коалиция Народен блок печели изборите. От 29 юни до 12 октомври 1931 г. Александър Малинов оглавява правителството, а от 12 октомври 1931 до 19 май 1934 г. то се ръководи от Никола Мушанов.
На 19 май 1934 г. Военният съюз заедно с политическия кръг „Звено“ извършва преврат. Разпуснато е Народното събрание, политическите партии са забранени, наложен е авторитарен безпартиен режим начело с Кимон Георгиев от 23 ноември 1935 до 15 февруари 1940 г. Цар Борис III предизвиква оставката на Георгиев и безпартийното управление в България минава под пълен контрол на царя. Военният съюз е разпуснат (1936) и на офицерите е забранено да се занимават с политика. През 1936 г. част от водачите на забранената партия организират политическата групировка „Петорката“ и националистическите организации „Ратник“ и „Българска орда“. Сключени са Българо-югославския пакт (1937) и Солунското споразумение (1938) за премахване на военните каузи на Ньойския мирен договор.
На 15 септември 1939 г. българското правителство обявява политика на неутралитет във Втората световна война. През август същата година България сключва пакт за ненападение с Германия и СССР. На 16 февруари 1940 г. Богдан Филов приема председателството на новия служебен кабинет. Под натиск на Германия и СССР (и с одобрение на Великобритания) правителството сключва Крайовската спогодба от 1940 г., с която България си връща Южна Добруджа. На 1 март 1940 г. България подписва Договор за присъединяване към Тристранния пакт (Германия, Италия и Япония). На 6 април 1941 г. започват военни действия на Балканите, но българската армия не участва в тях. След капитулацията на Югославия и Гърция към територията на България се присъединени Моравска област, Източна Вардарска Македония, Източна Егейска Македония и Западна Тракия. Правителството на Филов обявява на 12 декември 1941 г. „символично“ война на САЩ и Великобритания. След нападението на Германия над Съветския съюз на 22 юни 1941 г. България запазва дипломатическите си отношения със СССР. До края на войната български войски не са изпратени на Източния фронт.
България е единствената страна в Оста, в която се създава партизанско движение. През юли 1942 г. Българската работническа партия създава Отечествения фронт, а през август 1943 г. е сформиран Национален комитет на Отечествения фронт. През 1943 г. е предотвратено депортирането на хиляди български евреи в германски концентрационни лагери. На 28 август 1943 г. смъртта на цар Борис III променя хода на войната. В нарушение на Конституцията е съставено регентство – Богдан Филов, княз Кирил Преславски и генерал Никола М. Михов управляват от името на малолетния цар Симеон II. На 14 септември 1943 г. регентството назначава безпартиен кабинет с премиер Добри Божилов. В края на 1943 г. и началото на 1944 г. над София и други градове са извършени англо-американски бомбардировки.
Възникналата политическа криза довежда до съставянето ново безпартийно правителство с министър-председател Иван Багрянов (1 юни – 2 септември 1944). За да предотврати навлизането на съветските войски в страната, правителството на Багрянов започва в Анкара и Кайро преговори с Великобритания и САЩ за излизане от войната с тяхно съдействие. Формира се правителство на легалната опозиция – за министър-председател е назначен Константин Муравиев от 2 до 9 септември 1944 г. Правителството обявява политика на неутралитет и започва изтегляне на българските окупационни войски от Югославия и Гърция. На 5 септември 1944 г. Съветският съюз обявява война на България, страната е окупирана от съветските войски и се извършва Деветосептемврийският преврат.
На 9 септември 1944 е установено правителство на Отечествения фронт, оглавено от Кимон Георгиев – лидер на политически кръг „Звено“. Формира се нова политическа система от народнодемократичен тип. Ръководна позиция заема Българската работническа партия (комунисти). Решаваща роля за закрепването и запазването на новата власт има съветската армия, която остава три години в страната (8 септември 1944 – 14 декември 1947). Издадена е наредба-закон за съдене от Народен съд на виновниците във въвличането на България в световната война. Произнесени са 2730 смъртни присъди, на доживотен затвор са осъдени 1305 души, на затвор от 20 до една година – 4312 души, условни присъди са 808, оправдани са 1516 души, 451 дела са прекратени. На смърт са осъдени регентите княз Кирил Преславски, Богдан Филов, министър-председателите Иван Багрянов, Добри Божилов, министри, висши държавни служители, дворцови съветници, народни представители, висши военни и полицаи, агенти на полицията, дейци на политически организации, публицисти, журналисти, жандармеристи, кметове, свещеници и учители.
Народна република България (1946 – 1990)
На 8 септември 1946 г., в нарушения на изискванията на Търновската конституция, е проведен референдум – „допитване до народа за премахване на монархията и провъзгласяване за народна република“. На 15 септември България е провъзгласена за народна република. На 27 октомври 1946 са проведени избори за VI велико народно събрание, което има за задача да изготви нова конституция. Изборите са спечелени от Българската работническа партия (комунисти) – БРПк, и Георги Димитров оглавяват новото правителство. На 10 февруари 1947 г. България подписва Парижкия мирен договор, според който българската държава запазва границите си от 1 януари 1941 г. На 4 декември 1947 Великото народно събрание приема Конституцията на Народна република България, наречена още Димитровската конституция. В края на 1947 е извършена национализация и цялата собственост става държавна. Петият конгрес на БКП 1948 открито признава „диктатурата на пролетариата“. През VI велико народно събрание приема Закона за вероизповедания, който дава възможност на държавните органи да се месят пряко в работата на религиозните общности.
Васил Коларов наследява Георги Димитров в поста му на председател на Министерския съвет от 1949 до 1950. През 1950 г. за председател на Министерския съвет е избран Вълко Червенков. Установява се тотална политическа диктатура. Политическият режим през 1950 – 1953 провежда форсирана социалистическа индустриализация и масово коопериране на селското стопанство. На 10 май 1953 г. е възстановена Българската патриаршия, за български патриарх е избран Пловдивският митрополит Кирил. На 14 декември 1955 г. България е приета за член на ООН. През 1956 г., по време на Априлския пленум на Комунистическата партия, Червенков е освободен от поста. Ръководител на Политбюро става първият държавен секретар на Централния комитет на Българската комунистическа партия Тодор Живков. За председател на Министерския съвет е издигнат Антон Югов. Периодът 1957 – 1970 бележи високи темпове на нарастване на производството.
През 60-те, увлечено в курса за сближаване със СССР, българското партийно и държавно ръководство предлага в бъдеще България да се „обедини“ и „слее“ със Съветския съюз. По съображения от международен характер Москва отклонява предложението. През 1962 г. Антон Югов и Вълко Червенков са отстранени от партийни и държавни постове. Тодор Живков е избран за първи секретар на ЦК на БКП и е избран за министър-председател на България. След това Живков става само председател. Между 1963 – 1967 се провеждат четири срещи между Живков и Йосип Броз. По македонския въпрос е възприета нова линия – разкриване на истината за македонското население. При официално посещение на Тодор Живков в Турция през 1968 г. е подписана спогодба за изселване на българските турци. През август същата година български военен контингент участва в интервенцията на Варшавския договор срещу Чехословакия. През 1968 – 1971 се разработват проекти за нова програма и нова конституция на страната.
На 16 май 1971 г. е приета чрез референдум нова конституция на Народна република България, известна като Живковата конституция. През декември същата година Държавният съвет утвърждава нов герб на Народна република България. В началото на 70-те се провежда реорганизация (изграждането на аграрно-промишлени комплекси) и концентрацията има отрицателна роля в развитието на кооперативното движение в селското стопанство. В края на 1984 г. започва смяна на имената на българомохамеданите и етническите турци (т.нар. „Възродителен процес“). Като израз на съпротива срещу провежданата асимилационна политика в средата на 1985 г. възниква нелегалното Турско националноосвободително движение. Движението е отговорно за атентата на гара Буново на 9 март 1985 г., в който загиват 7 души. През пролетта на 1989 г. обстановката в Североизточна България се изостря. Правителството разрешава свободното изселване за Република Турция – над 350 000 български граждани напускат страната.
През втората половина на 80-те по инициатива на генералния секретар на Централния комитет на Комунистическата партия на Съветския съюз Михаил Горбачов в СССР започва преустройство на съществуващата политическа система. В България не настъпват съществени изменения в политическото устройство. През 1988 – 1989 възникват т.нар неформални организации. На 10 ноември 1989 г. Тодор Живков е освободен от длъжността генерален секретар на ЦК на БКП, и на 17 ноември от поста председател на Държавния съвет. За генерален секретар е избран дотогавашният член на Политбюро и министър на външните работи Петър Младенов. Една седмица след това Народното събрание го избира за председател на Държавния съвет, а по-късно и председател (президент) на републиката.
Република България (от 1990 г.)
През следващите години в страната се провеждат политически и икономически реформи с променлива интензивност. Този период често е наричан Преход на България към демокрация и пазарна икономика, като има различни мнения за това кога приключва. На 15 ноември 1990 г. VII велико народно събрание променя името на държавата от Народна република България на Република България. На 7 декември 1989 г. 13 от некомунистическите политически групи се събират във федерация, която приема името Съюз на демократичните сили (СДС). За свой водач Координационният съвет на СДС избира Жельо Желев. На 3 януари е създаден нов политически орган „Кръгла маса“. На 4 януари 1990 г. е учредено Движението за права и свободи (ДПС). На 29 януари е оповестено, че Тодор Живков е арестуван по обвинение включващи злоупотреба на властта, присвояване и подстрекаване към етническа ненавист. От 30 януари до 2 февруари е свикан извънредно XIV конгрес на БКП, който се стреми да обнови и реформира партията – закрити са Политбюро и Централният комитет. Младенов се отказва от поста си на партиен ръководител, като остава държавен глава. Заменен е от Александър Лилов. На 23 февруари в София се състои огромна демонстрация с близо 200 000 протестиращи, недоволни от бавния напредък на разговорите около Кръглата маса. На 27 февруари националният празник на България е върнат от 9 септември на 3 март. В края на март Отечественият фронт е преименуван на Отечествен съюз. Вътрешната „перестройка“ на XIV конгрес е последвана в началото на април от промяна на името – БКП става БСП (Българска социалистическа партия). През юни са проведени избори за VII велико народно събрание. Изборите са спечелени от БСП, което предизвиква недоволство сред антикомунистическите сили. Започват студентски окупационни стачки. В центъра на столицата е създаден „Град на истината“ и е подпален Партийният дом. Президентът Петър Младенов подава оставка. Жельо Желев е първият демократично избран президент на България. Той встъпва в длъжност на 8 август 1990 г.
На 12 юли 1991 г. VII велико народно събрание приема Конституцията на Република България. Кабинетът на Димитър Попов („правителството на надеждите“, 1990 – 1991) дава ход на либерализирането на цените.
На 7 май 1992 г. България става 27-ият редовен член на Съвета на Европа.
На 29 март 2004 г. България става член на НАТО. На 25 април 2005 г. България подписва Договора за присъединяване към Европейския съюз, който на 11 май е ратифициран от XXXIX народно събрание. От 1 януари 2007 г. България е член на Европейския съюз. На 1 януари 2018 г. за шест месеца България поема председателството на Съвета на Европейския съюз.
Вижте още
Военна история на България
Български владетели
Стопанска история на България
Външни препратки
История на България (сайт на БАН)
История и култура на България (правителствен сайт)
История на България – в сп. „Българска наука“
История на България (с подкрепата на НБУ)
Източници
Библиография |
bg | 1681 | https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A1%D0%B5%D0%BF%D1%82%D0%B5%D0%BC%D0%B2%D1%80%D0%B8 | Септември | Септември е името на деветия месец от годината според григорианския календар и има 30 дни.
Етимология
Името му произлиза от латинската дума за седем – septem, тъй като е седмият месец според римския календар, който започва през март. С въвеждането на юлианския календар за начало на годината се определя датата 1 януари и септември става деветият месец.
Древните гърци са наричали месеца Boedromion.
Старото славянско име на месеца е (руен, „жълточервен“), тъй като през този месец пожълтяват тревата и листата на дърветата.
Прабългарите наричали този месец Девем.
Метеорология
Септември може да бъде определен като полулетен полуесенен месец. Статистически се води най-сухият месец в годината, но това е доста относително. През първата си половина септември доста често е дъждовен. Макар и сравнително рядко, валежите е възможно все още да са придружени от гръмотевици, докато през втората – слънчев. Температурите през първите 15 – 20 дни остават сравнително високи – от 23 до 28 градуса, по Черноморието – 24 – 26, в планините от 17 до 22, по най-високите върхове – между 7 и 12, но в края на месеца съществено се усилва преносът на хладни и по-влажни северозападни въздушни маси. Така максималните температури след 23 септември – есенното равноденствие – вече рядко превишават 19 – 24 градуса, по Черноморието – от 22 до 25, в планините – между 14 и 19, по най-високите върхове – от 5 до 8 градуса.
Събития
Европейски ден на еврейската култура – отбелязва се през първата неделя на септември
В България 15 септември е първият учебен ден.
22 или 23 септември е есенното равноденствие (денят е равен на нощта). В северното полукълбо започва есента (в южното – пролетта).
Любопитно
Месец септември започва със същия ден от седмицата, с който и декември.
Вижте също
Исторически годишнини
Календар на православните църковни празници за месец септември
Външни препратки
Българският фолклор и месец септември
Месеци |
bg | 1682 | https://bg.wikipedia.org/wiki/18%20%D1%81%D0%B5%D0%BF%D1%82%D0%B5%D0%BC%D0%B2%D1%80%D0%B8 | 18 септември | 18 септември е 261-вият ден в годината според григорианския календар (262-ри през високосна). Остават 104 дни до края на годината.
Събития
96 г. – След убийството на Домициан за римски император е определен Нерва – първият от Петимата добри императори.
1502 г. – Христофор Колумб достига бреговете на Коста Рика, при последната си, 4-та експедиция до Новия свят.
1759 г. – Канадската провинция Квебек окончателно попада под английски контрол.
1793 г. – Президентът Джордж Вашингтон прави първата копка на сградата на Конгреса на САЩ – Капитолия.
1810 г. – В Чили е формирано първото военно правителство на страната – начало на борбата за получаване на независимост от Испания.
1851 г. – Започва да излиза американският ежедневник Ню Йорк Таймс.
1885 г. – Съединението на България: Извършен е военен преврат, подкрепен от българския княз Александър I Батенберг. (нов стил)
1906 г. – Тайфун, придружен с цунами, стават причина за смъртта на около 10 000 души в Хонконг.
1910 г. – Съставено е тридесет и първото правителство на България, начело с Александър Малинов.
1922 г. – Унгария е приета в Обществото на народите.
1923 г. – Правителството на професор Александър Цанков иска и получава разрешение от Междусъюзническата военнотехническа комисия за свикване на 3000 наборници за потушаване на комунистическите бунтове.
1925 г. – Основан е град Аймореш в Бразилия.
1928 г. – За първи път е направен полет над Ламанша с автожира „С-8“, пилотиран от конструктора Хуан де Ла Сиерва.
1934 г. – СССР е приет в Обществото на народите.
1961 г. – Генералният секретар на ООН Даг Хамаршелд загива в самолетна катастрофа над Конго.
1962 г. – Руанда, Бурунди и Ямайка са приети за членове на ООН.
1970 г. – Джими Хендрикс е намерен мъртъв в Лондон.
1973 г. – Двете Германии – ФРГ и ГДР са приети за членки на ООН.
1976 г. – В Пекин се състои погребалната церемония на лидера на Китай Мао Дзъдун.
1981 г. – Премахнато е смъртното наказание във Франция.
1998 г. – Създадена е неправителствената организация ICANN, която отговаря за поддържането на системата от домейни и IP-адреси в Интернет.
2008 г. – XL народно събрание на България приема Пражката декларация за европейската съвест и комунизма, която осъжда нацистките и комунистическите тоталитарни режими.
2014 г. – Референдум за независимост на Шотландия.
Родени
53 г. – Траян, римски император († 117 г.)
1709 г. – Самюел Джонсън, британски есеист, критик, поет († 1784 г.)
1819 г. – Леон Фуко, френски физик († 1868 г.)
1895 г. – Джон Дийфенбейкър, 13-и министър-председател на Канада († 1979 г.)
1905 г.
Агнес де Мил, американски хореограф († 1993 г.)
Грета Гарбо, шведска и американска актриса († 1990 г.)
Еди Андерсън, американски актьор († 1977 г.)
1907 г. – Леон Аскин, австрийски актьор († 2005 г.)
1908 г. – Виктор Амбарцумян, арменски астроном († 1996 г.)
1910 г. – Джоузеф Инрайт, американски морски офицер († 2000 г.])
1916 г. – Росано Браци, италиански актьор († 1994 г.)
1920 г.
Джак Уордън, американски актьор († 2006 г.])
Дорис Мюрингер, австрийска поетеса († 2009 г.)
1926 г. – Бъд Грийнспан, американски кинопродуцент
1932 г. – Николай Рукавишников, руски космонавт († 2002 г.)
1933 г. – Джими Роджърс, американски певец и композитор
1940 г. – Франки Авалон, музикант
1942 г. – Аксиния Джурова, български учен – изкуствовед
1944 г. – Иван Милев, български музикант
1945 г.
Катя Паскалева, българска актриса († 2002 г.)
Руси Чанев, български актьор
1946 г. – Павел Поппандов, български актьор
1947 г. – Джанкарло Минарди, италиански автомобилен шеф
1950 г. – Карл Вербракен, белгийски композитор
1951 г.
Бен Карсън, американски неврохирург
Марк Сюрер, швейцарски автомобилен състезател
1952 г.
Ди Ди Рамон, американски музикант (Ramones) († 2002 г.)
Рик Питино, американски баскетболен треньор
1954 г. – Стивън Пинкър, канадски психолог и лингвист
1957 г. – Богомил Бонев, български политик
1958 г. – Рашид Таха, френско-алжирски музикант
1959 г. – Райн Сендбърг, американски бейзболист
1960 г. – Карим Рашид, египетски дизайнер
1961 г.
Бернар Вербер, френски писател фантаст
Джеймс Гандолфини, американски актьор († 2013 г.)
1964 г.
Курт Хансен, датски шахматист
Холи Робинсън, американска актриса
1968 г.
Darryl Hill – Cappadonna, американски рапър – (Wu-Tang)
Тони Кукоч, хърватски баскетболист
1971 г.
Джейда Пинкет Смит, американски модел, актриса
Ланс Армстронг, американски колоездач
1972 г. – Димитър Рачков, български актьор
1973 г. – Джеймс Марсдън, американски актьор
1974 г.
Икзибит, американски рапър
Сол Кембъл, британски футболист
1976 г. – Стефан Иванов, български актьор
1979 г. – Симон Тръпчески, пианист от Република Македония
1983 г. – Кевин Дойл, ирландски футболист
1986 г. – Анелия Луцинова, българска актриса
1994 г.
Владислав Радославов, български футболист
Елица Янкова, български олимпийски шампион по свободна борба.
Починали
96 г. – Домициан, римски император (* 51 г.)
1180 г. – Луи VII, крал на Франция (* 1120 г.)
1598 г. – Тойотоми Хидейоши, японски военачалник (* 1536 г.)
1708 г. – Бенин Доверн дьо Сен-Мар, френски офицер (* 1626 г.)
1753 г. – Христофор Жефарович, български зограф и график (* края на 17 век)
1783 г. – Леонард Ойлер, швейцарски математик, физик и астроном (* 1707 г.)
1865 г. – Кристиан Юлиус Де Меза, датски генерал (* 1792 г.)
1906 г. – Натанаил Охридски, български духовник (* 1820 г.)
1911 г. – Пьотр Столипин, руски политик (* 1862 г.)
1936 г. – Василий Немирович-Данченко, руски писател (* 1849 г.)
1943 г. – Величко Велянов, български революционер (* 1874 г.)
1961 г. – Даг Хамаршелд, шведски генерален секретар на ООН, Нобелов лауреат (* 1905)
1963 г. – Иван Орманджиев, български историк (* 1891 г.)
1967 г. – Сър Джон Кокрофт, британски физик, Нобелов лауреат през 1951 г. (* 1897 г.)
1968 г. – Константин Матов, български лекар (* 1899 г.)
1970 г. – Джими Хендрикс, американски рок музикант и китарист (* 1942 г.)
1990 г. – Александър Обретенов, български изкуствовед (* 1903 г.)
2006 г. – Нилтон Мендеш, бразилски футболист (* 1976 г.)
2013 г. – Марсел Райх-Раницки, немски литературен критик (* 1920 г.)
Празници
Древна Гърция – Пети ден от Елевзинските мистерии
Чили – Ден на независимостта (1810 г., чества се образуване на първото правителство – начало на борбата за независимост от Испания, извоювана окончателно през 1818 г., национален празник)
918 |
bg | 2238 | https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A1%D1%82%D1%80%D0%B0%D0%BD%D0%B8%20%D0%BF%D0%BE%20%D0%BD%D0%B0%D1%81%D0%B5%D0%BB%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D0%B5 | Страни по население |
Източници
www.geohive.com
Вижте също
Списък на страните по света
Население
Списъци на страни |
bg | 2239 | https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A1%D0%BF%D0%B8%D1%81%D1%8A%D0%BA%20%D0%BD%D0%B0%20%D1%81%D1%82%D1%80%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D1%82%D0%B5 | Списък на страните | Този списък съдържа имената на всички международно признати суверенни държави, на де факто държавите без международно признание, и на зависимите територии.
А
Б
В
Г
Д
Е
З
И
Й
К
Л
М
Н
О
П
Р
С
Т
У
Ф
Х
Ц
Ч
Ш
Ю
Я
Скорошни и бъдещи възможни промени
10 октомври 2010 г. – разпад на Нидерландски Антили. Аруба, Синт Мартен и Кюрасао са станали отделни зависими самоуправляващи се територии на Нидерландия, останалите три части на Нидерландски Антили (Бонер, Саба и Синт Еустациус) са станали интегрална част на Нидерландия.
2011 г. – Майот става интегрална част на Франция като нов отвъдморски департамент.
Забележки
1 – Малки далечни острови на САЩ ()
Вижте също
Агенция по геодезия, картография и кадастър (АГКК). Каталог с имената на държавите
Списък на международно признатите суверенни държави
Списък на страните по брой на населението
Списък на страните по площ
Списък на зависими територии
Непризнати държави
Списък на териториите, невключени в списъка на страните |
bg | 2260 | https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%AF%D0%BD%D1%83%D0%B0%D1%80%D0%B8 | Януари | Януари е името на първия месец от годината според
григорианския календар и има 31 дни.
Януари е предпоследният месец в римския календар. Януари и февруари са последните два месеца, добавени към календара, тъй като римляните смятали зимата за безмесечен период.
Етимология
Името на месеца идва от латински Iānuārius, месецът на Янус, римският бог на вратите и проходите, на Слънцето и светлината, както и на всяко начало и край.
Старото българско име на януари е Голям Сечко, тъй като големият студ пресича всякаква земеделска дейност. Старото славянско название на месеца е . Прабългарите наричали този месец Алем.
Събития
На 1 януари се отбелязва Нова година.
Любопитно
Знаците на зодиака през месец януари са Козирог (22 декември – 20 януари) и Водолей (21 януари – 18 февруари).
Слънцето обаче преминава през зодиакалните съзвездия Стрелец и Козирог.
В обикновена година януари започва и свършва в същия ден от седмицата както октомври, а във високосна година започва в същия ден от седмицата като април и юли.
Вижте също
Исторически годишнини
Календар на православните църковни празници за месец януари
Външни препратки
Българският фолклор и месец януари
Месеци |
bg | 2261 | https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%94%D0%B5%D0%BA%D0%B5%D0%BC%D0%B2%D1%80%D0%B8 | Декември | Декември е името на дванадесетия, последен месец от годината според григорианския календар и има 31 дни.
Етимология
Името на месец декември произлиза от латинската дума decem (десет), тъй като е десетият месец според римския календар, който започва през март. С въвеждането на юлианския календар за начало на годината се определя датата 1 януари и декември става дванадесетият месец.
Старото славянско име на месеца е (студен). Прабългарите наричали този месец Алтом, а народът – снеговей.
Метеорология
Декември е първият типично зимен месец. Обикновено първата за зимата снежна покривка над 5 cm се образува още през първите дни от месеца. Още тогава максималните температури стават вече типично зимни – от 1 – 2 до не повече от 5 – 6 градуса, а сутрин, особено при ясно време падат до стойности от минус 10 до минус 5. Дори и на морския бряг още през първите си дни декември е доста студен – около 4 – 5 градуса, само в крайните югозападни райони от България температурите достигат до 6 – 8 градуса над нулата. При преминаването на всеки циклон се появява умерен и силен северен или североизточен вятър, при което се създават условия за първите „ледени“ дни с максимални температури от минус 6 до минус 1 – 0 градуса. Нерядко обаче се случва дори през декември, особено през първата му половина, да има поредица от 4 – 5 слънчеви дни с температури достигащи до 10 – 12 градуса през деня, дори и по-високи. През втората си половина декември остава студен и сравнително снежен, макар че през последните години все по-рядко се случва да има снежна Коледа или снежна Новогодишна нощ – съответно доста често температурите в полунощ на Нова година са положителни – от 2 до 7 – 8 градуса.
Събития
На 25 декември християните празнуват Рождество Христово.
Любопитно
Месец декември започва със същия ден от седмицата, с който и септември.
Вижте също
Исторически годишнини
Календар на православните църковни празници за месец декември
Външни препратки
Българският фолклор и месец декември
Месеци |
bg | 2263 | https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9F%D1%80%D0%B8%D0%B5%D0%BC%D0%B0%D0%BD%D0%B5%20%D0%BD%D0%B0%20%D0%B3%D1%80%D0%B8%D0%B3%D0%BE%D1%80%D0%B8%D0%B0%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%B8%D1%8F%20%D0%BA%D0%B0%D0%BB%D0%B5%D0%BD%D0%B4%D0%B0%D1%80 | Приемане на григорианския календар | Преминаването от юлианския към григорианския календар
не става едновременно във всички страни.
Новият календар е наложен от папа Григорий XIII през 1582 г. (4 октомври е последван от 15 октомври). Страните под негова власт, Испания, Португалия и Полша го приемат веднага. Други, като Франция, съвсем скоро след тях. Англия и протестантските страни приемат григорианския календар през XVIII век, а източноправославните – чак в началото на XX век.
Изчисления за приравняване на календарите
Юлианският календар с времето се отдалечава от григорианския, тъй като има повече високосни години. В зависимост от това кога се е случило дадено събитие, отбелязано по „стар стил“ (или юлиански календар), поправката за „нов стил“ е различен брой дни.
Разликите в двата календара са следните:
За събитията до 4 октомври 1582 г. включително има само един официален календар (юлианския, „стар стил“) и всички дати се запазват, без да се прави поправка.
Датите от 5 до 14 октомври 1582 г. включително (10 пропуснати дни) не съществуват в григорианския календар (по „нов стил“).
Датата 29 февруари не съществува в григорианския календар (по „нов стил“) през годините 1700, 1800, 1900 и няма да съществува през 2100 г. (вижте григориански календар).
Годишнините и събитията обикновено се празнуват по „нов стил“, дори и да са били отбелязани по стар стил. Ето необходимите поправки за събития, отбелязани по „стар стил“ в посочените интервали:
5 октомври 1582 – 28 февруари 1700: 10 пропуснати дни (добавят се десет дни, например 1 май по стар стил е същият ден като 11 май по нов стил);
1 март 1700 – 28 февруари 1800: 11 пропуснати дни (добавят се 11 дни, например 1 май по стар стил е същият ден като 12 май по нов стил);
1 март 1800 – 28 февруари 1900: 12 пропуснати дни (добавят се 12 дни, например обесването на Левски, 6 февруари по стар стил е същият ден като 18 февруари по нов стил);
1 март 1900 – 28 февруари 2100: 13 пропуснати дни (добавят се 13 дни, например Трифон Зарезан, 1 февруари по стар стил е същият ден като 14 февруари по нов стил).
Недостатъчно доброто познаване на календарите понякога води до грешки. През 1916 г., когато България преминава от стар към нов стил, необходимата поправка е от 13 дни. За събитията, случили се преди 1 март 1900 г. обаче, необходимата поправка е от 12 дни, а понякога грешно се добавят 13.
Например избухването на Априлското въстание, на 20 април 1876 г. по стар стил, днес правилно се празнува на 2 май (12 дни поправка). Рождената дата на Васил Левски (6 юли 1837 г. по стар стил) също се отбелязва правилно като 18 юли по нов стил. За разлика от нея, обесването на Левски, 6 февруари 1873 г. по стар стил традиционно се отбелязва грешно като 19 февруари, всъщност датата отговаря на 18 февруари по нов стил. Понякога не се отчита промяната на годините. Христо Ботев е роден на 25 декември 1847 г. по стар стил. при промяната на датата по нов стил на 6 или (неправилно) 7 януари, често се запазва годината 1847, а всъщност би трябвало да се отбележи 1848 година.
Може да се допълни, че при смяната на календара, когато и да става, не се разместват дните от седмицата, а само датите от месеца, тоест четвъртък 4 октомври 1582 е последван от петък 15 октомври (Испания) и сряда 2 септември 1752 е последван от четвъртък 14 септември (Англия).
Дати на приемане на григорианския календар
Австрия различните провинции на различни дати:
Бриксен, Залцбург и Тирол: 5 октомври 1583 е последван от 16 октомври;
Каринтия и Щирия: 14 декември 1583 е последван от 25 декември;
вижте също Чехословакия и Унгария.
Албания през декември 1912.
Белгия 21 декември 1582 е последван от 1 януари 1583.
България 31 март 1916 е последван от 14 април.
Българската православна църква преминава към поправения Юлиански календар на 20 декември 1968 г. като прескача 13 дни от църковния календар.
Великобритания
Англия и колониите ѝ: 2 септември 1752 е последван от 14 септември.
Уелс (както Англия): 2 септември 1752 е последван от 14 септември.
Шотландия: шотландското преминаване е доста проблематично, управляващите не желаят да приемат промените едновременно с Англия и преминаването е доста по-рано.
Германия различните провинции на различни дати:
Католическите провинции: между 1583 и 1585 г.;
Прусия: 22 август 1610 е последван от 2 септември;
Протестантските провинции: 18 февруари 1700 е последван от 1 март (с няколко местни варианта).
Гърция 9 март 1924 е последван от 23 март (други източници дават 1916 и 1920).
Дания (с Норвегия) 18 февруари 1700 е последван от 1 март.
Египет през 1875.
Естония през 1918.
Ирландия както Англия.
Испания 4 октомври 1582 е последван от 15 октомври.
Италия 4 октомври 1582 е последван от 15 октомври
Канада различните зони преминават на различни дати:
Нюфаундленд и Хъдсън бей коуст: 2 септември 1752 е последван от 14 септември (както Англия);
Континентална Нова Скотия: григориански от 1605 до 13 октомври 1710, после юлиански от 2 октомври 1710 до 2 септември 1752, после григориански от 14 септември 1752;
останалата част от Канада: григориански от Първия европейски договор.
Китай или през 1912, или през 1929, според това на коя власт е решението.
Латвия по време на германската окупация между 1915 и 1918;
Литва през 1915.
Люксембург 14 декември 1582 е последван от 25 декември.
Нидерландия
провинция Холандия, Зеландия, Брабант, Лимбург: 21 декември 1582 е последван от 1 януари 1583;
Хронинген: 28 февруари 1583 е последван от 11 март. Връщане на юлианския календар през лятото на 1584, а 31 декември 1700 е последван от 11 януари 1701;
Хелдерландия: 30 юни 1700 е последван от 12 юли;
провинция Утрехт и Оверайсел: 30 ноември 1700 е последван от 12 декември;
Фризия и Дренте: 31 декември 1700 е последван от 11 януари 1701.
Норвегия вижте Дания.
Полша 4 октомври 1582 е последван от 15 октомври.
Португалия 4 октомври 1582 е последван от 15 октомври.
Румъния 31 март 1919 е последван от 14 април.
Русия 31 януари 1918 е последван от 14 февруари (В далечните източни провинции промяната е през 1920).
САЩ различните зони преминават по различно време:
източния бряг, Вашингтон, Орегон: заедно с Англия през 1752;
долината на Мисисипи: заедно с Франция през 1582;
Тексас, Флорида, Калифорния, Невада, Аризона, Ню Мексико: заедно с Испания през 1582;
Аляска: 5 октомври 1867 е последван от 18 октомври, когато става част от САЩ.
Турция преминаване от мюсюлманския календар: 1 януари 1927.
Унгария 21 октомври 1587 е последван от 1 ноември.
Финландия част от Швеция;
Частта от Финландия в границите на Русия продължава да използва юлианския календар.
Франция 9 декември 1582 е последван от 20 декември;
Елзас: 5 февруари 1682 е последван от 16 февруари;
Лотарингия: 16 февруари 1760 е последван от 28 февруари;
Страсбург: през февруари 1682.
бивша Чехословакия (сега Чехия и Словакия) 6 януари 1584 е последван от 17 януари.
Швейцария според районите:
Католическите кантони: през 1583, 1584 или 1597;
Протестантските кантони: 31 декември 1700 е последван от 11 януари 1701 (с много местни вариации).
Швеция (включваща Финландия) 17 февруари 1753 е последван от 1 март (Швеция използва специален вариант на юлианския календар между 1700 и 1711).
бивша Югославия (сега Босна и Херцеговина, Северна Македония, Словения, Сърбия, Хърватия, Черна гора) през 1919.
Япония Григорианският календар е въведен като допълнение към традиционния календар на 1 януари 1873.
Бележки
Вижте също
Пресмятане деня от седмицата за дадена дата
Календар, юлиански, григориански, новоюлиански, високосна година
Високосна секунда
Целогодишни календари
Исторически годишнини
Външни препратки
Закон за въвеждане григорианския календар Обнародван в Държавен вестник, бр. 65 от 21 март 1916 г.
За църковния календар без емоции, статия от Венцислав Каравълчев
Изчисления за Великден и други църковни празници
Календарен калкулатор: седмичен и годишен
Календарен калкулатор – изчислява даден ден в различни календари, григориански, юлиански, еврейски, мюсюлмански, персийски и др.
За новостилния разкол, статия от свещ. Божидар Главев
Отново за календарния разкол, статия от Иван Симеонов
Сравнение на календарите стар стил – нов стил.
Календари |
bg | 2264 | https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%98%D1%81%D1%82%D0%BE%D1%80%D0%B8%D1%87%D0%B5%D1%81%D0%BA%D0%B8%20%D0%B3%D0%BE%D0%B4%D0%B8%D1%88%D0%BD%D0%B8%D0%BD%D0%B8 | Исторически годишнини | Предложеният календар е за година (други годишни календари).
Бележки
Календари |
bg | 2266 | https://bg.wikipedia.org/wiki/31%20%D1%8F%D0%BD%D1%83%D0%B0%D1%80%D0%B8 | 31 януари | 31 януари е 31-вият ден в годината според григорианския календар. Остават 334 дни до края на годината (335 през високосна година).
Събития
1862 г. – Американският астроном Алвън Кларк първи наблюдава бледо бяло джудже, компаньон на най-ярката звезда на небосклона – Сириус.
1878 г. – По време на Руско-турска война (1877–1878) е сключено примирие, което дава началото на прекратяването на войната.
1879 г. – Във Франция денят 14 юли е обявен за национален празник.
1899 г. – Съставено е осемнадесетото правителство на България, начело с Димитър Греков.
1906 г. – Земетресение с магнитуд 8,8 по скалата на Рихтер разтърсва крайбрежието на Еквадор.
1915 г. – Първа световна война: германската армия за пръв път прави опит да използва химическо оръжие в голям мащаб – изстрелва снаряди със сълзотворния газ ксилилбромид срещу позиции на руската армия в района на река Равка, Западна Варшава. Студеното време (-21 °C) попречва да се постигне желаният ефект – ксилилбромидът не се изпарил.
1946 г. – Социалистическа федеративна република Югославия приема нова конституция, чрез която, по подобие на Съветския съюз, се установяват шест съставни републики: Босна и Херцеговина, Хърватия, Македония, Черна гора, Сърбия и Словения.
1950 г. – Президентът на САЩ Хари Труман обявява програма за създаване на водородна бомба.
1958 г. – САЩ пускат своя първи изкуствен спътник Експлорер 1.
1968 г. – Науру обявява независимост от Австралия.
1971 г. – Програма Аполо: Аполо 14 потегля към Луната.
1990 г. – Първият McDonald's в Съветския съюз отваря в Москва.
2001 г. – В Нидерландия, шотландски съд осъжда един либиец и оправдава друг във връзка с атентата над Локърби през 1988.
2006 г. – Открити са телата на двете сестри Белнейски в местността „Грамадата“, между Пещера и Брацигово, с множество наранявания.
2007 г. – Стартира изграждането на магистрала Люлин в България.
2020 г. – Великобритания напуска Европейския съюз.
Родени
1797 г. – Франц Шуберт, австрийски композитор († 1828 г.)
1854 г. – Стефан Стамболов, български революционер и държавник († 1895 г.)
1858 г. – Андре Антоан, френски артист († 1943 г.)
1862 г. – Йожен Гаяр, френски архитект († 1933 г.)
1870 г. – Ангел Букорещлиев, български композитор († 1950 г.)
1875 г. – Иван Вълков, български офицер († 1962 г.)
1878 г. – Иван Строгов, български политик († 1955 г.)
1879 г. – Грейс Кулидж, първа дама на САЩ (1923 – 1929) († 1957 г.)
1884 г. – Теодор Хойс, 1-ви президент на Германия († 1963 г.)
1901 г. – Мари Луизе Кашниц, немска поетеса († 1974 г.)
1902 г. – Алва Мюрдал, шведска писателка Нобелов лауреат през 1982 († 1986 г.)
1907 г. – Владимир Жидовец, хърватски дипломат († 1948 г.)
1907 г. – Паулина Станчева, българска поетеса († 1991 г.)
1910 г. – Фернанду Монтейру ди Кащру Сороменю, португалски журналист († 1968 г.)
1911 г. – Ванга, българска пророчица († 1996 г.)
1913 г. – Веса Гачева, българска актриса († 1978 г.)
1916 г. – Герасим Младенов, български актьор († 1982 г.)
1917 г. – Христо Малинов, български писател († 2007 г.)
1921 г. – Марио Ланца, американски актьор († 1959 г.)
1921 г. – Курт Марти, швейцарски писател († 2017 г.)
1923 г. – Норман Мейлър, американски писател († 2007 г.)
1924 г. – Тенгиз Абуладзе, грузински режисьор († 1994 г.)
1927 г. – Ацо Караманов, югославски партизанин († 1944 г.)
1929 г. – Рудолф Мьосбауер, германски физик, Нобелов лауреат през 1961 († 2011 г.)
1930 г. – Йо Боние, шведски пилот от Формула 1 († 1972 г.)
1935 г. – Кендзабуро Ое, японски писател, Нобелов лауреат през 1994
1936 г. – Юлиан Вучков, български театровед († 2019 г.)
1937 г. – Крум Крумов, български кинооператор († 2001 г.)
1938 г. – Беатрикс Холандска, холандска кралица
1941 г. – Георги Марковски, български писател († 1999 г.)
1941 г. – Йожен Тер'Бланш, защитник на белите в РЮА († 2010 г.)
1946 г. – Александър Андонов, български философ
1949 г. – Кен Уилбър, американски писател
1951 г. – Кристин Роуз, американска актриса
1954 г. – Адриан Ванденберг, холандски китарист
1954 г. – Мауро Балди, италиански пилот във Формула 1
1959 г. – Кели Линч, американска актриса
1959 г. – Николай Бъчваров, български футболист
1959 г. – Петър Попангелов, български скиор
1960 г. – Желко Щуранович, черногорски политик († 2014 г.)
1964 г. – Светлана Янчева, българска актриса
1966 г. – Декстър Флечър, британски актьор
1967 г. – Фат Майк, американски музикант
1969 г. – Ивана, българска фолк певица
1973 г. – Порша де Роси, австралийска актриса
1974 г. – Прити Зинта, индийска актриса
1977 г. – Шинго Катори, японски актьор и певец от група SMAP
1978 г. – Ивайло Габровски, български колоездач
1979 г. – Златан Златанов, български юрист и политик
1980 г. – K-Maro, рап и R&B певец
1981 г. – Джъстин Тимбърлейк, американски изпълнител
1982 г. – Елена Папаризу, гръцка изпълнителка
1984 г. – Малика Аян, италианска певица
1985 г. – Антон Вергилов, български футболист
1985 г. – Каломира, гръцка певица
Починали
1606 г. – Гай Фокс, английски войник (* 1570 г.)
1908 г. – Иван Белинов, български политик (* 1859 г.)
1904 г. – Киро Тулешков, български просветител (* 1846 г.)
1923 г. – Карл де Бур, германски историк (* 1848 г.)
1933 г. – Джон Голсуърти, британски писател, Нобелов лауреат (* 1867 г.)
1942 г. – Никола Мушмов, български историк (* 1869 г.)
1955 г. – Джон Мот, американски общественик, Нобелов лауреат през 1946 г. (* 1865 г.)
1956 г. – Алън Милн, английски писател (* 1882 г.)
1965 г. – Константин Муравиев, министър-председател на България (* 1893 г.)
1965 г. – Коста Лулчев, български политик (* 1882 г.)
1969 г. – Стоян Загорчинов, български писател (* 1889 г.)
1972 г. – Матвей Захаров, съветски маршал (* 1898 г.)
1973 г. – Рагнар Фриш, норвежки икономист, Нобелов лауреат през 1969 (* 1895 г.)
1980 г. – Христо Бръзицов, български публицист (* 1901 г.)
1994 г. – Ервин Щритматер, немски писател (* 1912 г.)
2001 г. – Гордън Диксън, канадски писател (* 1923 г.)
2004 г. – Костадин Гугов, български певец (* 1935 г.)
2009 г. – Лино Алдани, италиански писател (* 1926 г.)
2012 г. – Роза Димова, българска състезателка по ски бягане (* 1936 г.)
2014 г. – Миклош Янчо, унгарски режисьор (* 1921 г.)
Празници
Науру – Ден на обявяване на националната независимост (от Великобритания, Австралия и Нова Зеландия, 1968 г., национален празник)
131 |
bg | 2267 | https://bg.wikipedia.org/wiki/1%20%D1%8F%D0%BD%D1%83%D0%B0%D1%80%D0%B8 | 1 януари | 1 януари е 1-вият ден в годината според григорианския календар. Остават 364 дни до края на годината (365 през високосна година).
Събития
45 г. пр.н.е. – Юлианският календар влиза в сила за първи път.
404 г. – Състои се последният известен гладиаторски бой в Рим.
630 г. – Пророкът Мохамед се запътва с армия към Мека, която ще завладее без да пролее капка кръв.
990 г. – Киевска Рус приема Юлианския календар.
1259 г. – Михаил VIII Палеолог е обявен за съимператор на Никея със своя подопечник Йоан IV Ласкарис.
1438 г. – Алберт II е коронован за крал на Унгария.
1502 г. – Откриване на залива Гуанабара, на брега на който е разположен град Рио де Жанейро, от португалския мореплавател Педро Алвариш Кабрал.
1583 г. – Първи ден от Григорианския календар в Нидерландия и Фландрия.
1622 г. – Папската канцелария приема 1 януари за начало на годината (дотогава начало на годината е 25 март).
1700 г. – В Русия е въведен Юлианския календар.
1739 г. – Откриване на остров Буве в южната част на Атлантическия океан от френския мореплавател Жан Батист Шарл Буве дьо Лозие.
1801 г. – Италианският астроном Джузепе Пиаци открива 1 Церера – най-големия астероид в Слънчевата система.
1801 г. – Влиза в сила съюзът между Великобритания и Ирландия, създава се Обединеното кралство.
1804 г. – Хаити става независима държава (денят се чества като национален празник).
1829 г. – Английските изследователи Чалз Стерт и Хамилтън Юм откриват притока на р. Дарлинг, Боган, а след това и река Дарлинг.
1881 г. – В Княжество България е проведено първото преброяване на населението.
1901 г. – Нигерия става британски протекторат.
1901 г. – Бившите британски колонии (Западна Австралия, Нови Южен Уелс, Тасмания, Куинсланд, Южна Австралия и Виктория) се федерализират в Австралийски съюз.
1903 г. – Крал Едуард VII е провъзгласен за император на Индия.
1905 г. – Официално е открита Транссибирската магистрала.
1908 г. – Щатът Джорджия в САЩ налага забрана на алкохола.
1909 г. – За първи път започва изплащането на пенсия във Великобритания.
1912 г. – Китай става република с първи президент Сун Ятсен.
1919 г. – В рамките на СССР е образувана Белоруска ССР.
1925 г. – В Норвегия столицата Християния е преименувана на Осло.
1925 г. – Американският астроном Едуин Хъбъл обявява откриването на галактики извън Млечния път.
1935 г. – Италианските колонии Киренайка, Триполи и Феззан приемат името Либия.
1946 г. – Император Хирохито се отказва от божествеността си.
1947 г. – Британската и американската окупационна зона в Германия, след Втората световна война се обединяват в Бизония, която по-късно става Федерална република Германия.
1947 г. – Първа официална изява на българския детски хор „Бодра смяна“
1948 г. – Влиза в сила Общото споразумение за тарифите и търговията (ГАТТ), чиято цел е либерализация на международната търговия.
1948 г. – Британските железопътни линии са национализирани.
1948 г. – Влиза в сила Новата Конституция на Италия след проведен референдум за монархията.
1956 г. – Судан придобива независимост от Египет и Обединеното кралство (денят се чества като национален празник).
1960 г. – Провъзгласена е независима Република Камерун.
1962 г. – Западна Самоа придобива независимост от Нова Зеландия.
1966 г. – След преврат, Жан-Бедел Бокаса взима властта в Централноафриканската република.
1970 г. – Възрастта за пълнолетие в Англия е намалена от 21 на 18 години.
1971 г. – Основан е френският университет Пантеон-Асас.
1973 г. – Обединеното кралство, Дания и Ирландия се присъединяват към Европейския съюз.
1974 г. – Голда Меир е преизбрана за министър-председател на Израел.
1981 г. – Гърция се присъединява към Европейската икономическа общност.
1982 г. – В новогодишното си обръщение папа Йоан-Павел II казва, че думата солидарност (намек за профсъюза „Солидарност“) говори за великите усилия, които са положили хората на труда.
1986 г. – Испания и Португалия се присъединяват към Европейския съюз.
1993 г. – Чехословакия се разпада на Чехия и Словакия.
1994 г. – Създадена е Европейската икономическа зона.
1995 г. – Австрия, Финландия и Швеция се присъединяват към Европейския съюз.
1995 г. – Създадена е Световната търговска организация (СТО).
1998 г. – Създадена е Европейската централна банка.
1999 г. – Появява се официално еврото.
2002 г. – Еврото става официална валута в дванадесет страни членки на Европейския съюз.
2003 г. – Отпада държавно установеният монопол в българските телекомуникации.
2007 г. – Разширяване на ЕС:
България и Румъния се присъединяват към Европейския съюз.
Българският, румънският и ирландският език стават официални езици на Европейския съюз, заедно с още 20 езика.
Словения става тринадесетата страна, която въвежда еврото.
2007 г. – Ангола се присъединява към ОПЕК.
2008 г. – Уругвай става първата латиноамериканска държава, която на национално ниво разрешава еднополовите граждански бракове. Така Уругвай става деветнадесетата държава в света резрешила гей-браковете.
2009 г. – Словакия се присъединява към еврозоната.
2011 г. – Естония приема еврото като официална валута. Бонер, Саба и Синт Еустациус приемат щатския долар като официална валута.
2011 г. – В Буенос Айрес започва 32-рото издание на Рали Дакар, което преминава през Аржентина и Чили.
2012 г. – В Мар дел Плата започва 33-то издание на Рали Дакар, което преминава през Аржентина, Чили и Перу.
2015 г. – В Бразилия Дилма Русеф за втори път е избрана за президент.
2017 г. – В Истанбул мъж, преоблечен като Дядо Коледа, стреля в нощен клуб, оставяйки 39 убити и повече от 100 ранени.
2017 г. – Случва се бунт в бразилски затвор. Умират над 60 души.
2017 г. – В Бужумбура политикът Емануел Нионкуру е убит с огнестрелно оръжие.
2017 г. – В Бразилия Жаир Болсонаро полага клетва като президент на страната, наследявайки Мишел Темер.
Родени
1431 г. – Александър VI, римски папа († 1503 г.)
1449 г. – Лоренцо Медичи, италиански политик и меценат († 1492 г.)
1467 г. – Зигмунт I Стари, полски крал и велик литовски княз († 1548 г.)
1484 г. – Улрих Цвингли, деятел на Реформацията в Швейцария († 1525 г.)
1614 г. – Джон Уилкинс, английски духовник и учен († 1672 г.)
1618 г. – Бартоломе Естебан Мурильо, испански художник († 1682 г.)
1774 г. – Андре Мари Констан Дюмерил, френски лекар и зоолог, професор по анатомия († 1860 г.)
1823 г. – Шандор Петьофи, унгарски поет и революционер († 1849 г.)
1840 г. – Данаил Попов, български революционер († 1909 г.)
1845 г. – Васил Петлешков, български революционер († 1876 г.)
1851 г. – Тодор Каблешков, български революционер († 1876 г.)
1852 г. – Жозеф-Елиезер Берние, канадски арктически изследовател († 1934 г.)
1853 г. – Федор Гершелман, руски офицер († 1927 г.)
1854 г. – Джеймс Джордж Фрейзър, британски антрополог († 1941 г.)
1856 г. – Царевна Миладинова, българска просветна деятелка († 1934 г.)
1863 г. – Алеко Константинов, български писател и общественик († 1897 г.)
1863 г. – Любомир Милетич, български филолог († 1937 г.)
1863 г. – Пиер дьо Кубертен, възродил Олимпийските игри († 1937 г.)
1866 г. – Константин Венедиков, български генерал († 1933 г.)
1870 г. – Йосиф Великотърновски, български духовник († 1918 г.)
1872 г. – Иван Далкалъчев, български революционер († 1931 г.)
1874 г. – Атанасиос Минопулос, гръцки андартски капитан († 1962 г.)
1874 г. – Франк Нокс, американски политик († 1944 г.)
1877 г. – Иван Клинчаров, български обществен деец, публицист, литературен критик и преводач († 1942 г.)
1878 г. – Пейо Яворов, български поет и драматург († 1914 г.)
1879 г. – Ърнест Джоунс, уелски невролог и психоаналитик († 1958 г.)
1882 г. – Иван Антонов, български революционер и духовник († 1928 г.)
1884 г. – Хосе Пинеда, испански футболен треньор († ? г.)
1886 г. – Карекин Нъждех, арменски революционер и военен († 1955 г.)
1887 г. – Вилхелм Канарис, германски генерал († 1945 г.)
1887 г. – Георги Машев, български художник († 1946 г.)
1889 г. – Николай Райнов, български писател († 1954 г.)
1893 г. – Георги Стаматов, български актьор († 1965 г.)
1895 г. – Едгар Хувър, американски криминалист, директор на ФБР († 1972 г.)
1896 г. – Кирил Цонев, български художник († 1961 г.)
1898 г. – Ламар, български поет и писател († 1974 г.)
1902 г. – Никола Кенов, български диригент и композитор († 1968 г.)
1906 г. – Васил Бакърджиев, български кинорежисьор († 1980 г.)
1907 г. – Арналдо Расковски, аржентински лекар († 1995 г.)
1907 г. – Леонид Брежнев, съветски ръководител († 1982 г.)
1909 г. – Бари Голдуотър, американски политик († 1998 г.)
1913 г. – Седат Алп, турски археолог († 2006 г.)
1913 г. – Шек Кин, китайски актьор († 2009 г.)
1915 г. – Бранко Чопич, югославски писател († 1984 г.)
1919 г. – Джеръм Дейвид Селинджър, американски писател († 2010 г.)
1920 г. – Елпида Караманди, комунистическа партизанка († 1942 г.)
1923 г. – Въло Радев, български режисьор († 2001 г.)
1927 г. – Върнън Смит, професор по икономика
1927 г. – Морис Бежар, френски балетист и хореограф († 2007 г.)
1931 г. – Първан Стефанов, български поет, преводач и драматург († 2012 г.)
1932 г. – Димитри Иванов, български журналист
1932 г. – Иван Кирков, български художник († 2010 г.)
1933 г. – Светозар Русинов, български композитор и музикален педагог († 2000 г.)
1934 г. – Пенка Павлова, българска народна певица († 2020 г.)
1937 г. – Здравко Кисьов, български поет и преводач († 2015 г.)
1938 г. – Жимакс, италиански автомобилен състезател
1942 г. – Ане Дуден, германска писателка
1944 г. – Латинка Петрова, българска комедийна актриса
1944 г. – Омар ал-Башир, президент на Судан
1945 г. – Рюдигер Сафрански, германски писател
1945 г. – Джеки Икс, белгийски пилот от Формула 1
1946 г. – Гювен Хокна, турска актриса
1950 г. – Пламен Масларов, български режисьор († 2010 г.)
1952 г. – Миле Китич, босненски певец
1954 г. – Ричард Гибсън, британски актьор
1959 г. – Абдул Мохманд, първият афганистански космонавт
1959 г. – Мишел Онфре, френски философ
1960 г. – Алексей Въжманавин, руски шахматист († 2000 г.)
1963 г. – Дражен Ладич, хърватски футболист
1965 г. – Иван Кръстев, български политолог
1966 г. – Ивица Дачич, министър-председател на Сърбия
1968 г. – Давор Шукер, хърватски футболист
1970 г. – Христо Бонин, български артист
1972 г. – Лилиан Тюрам, френски футболист
1974 г. – Хамилтон Рикард, колумбийски футболист
1979 г. – Мохамед Хомос, египетски футболист
1982 г. – Давид Налбандиян, аржентински тенисист
1983 г. – Даниел Харке, испански футболист († 2009 г.)
1984 г. – Паоло Гереро, перуански футболист
1986 г. – Колин Морган, ирландски актьор
1992 г. – Джак Уилшър, английски футболист
1992 г. – Хазар Ергючлю, турска актриса
1995 г. – Сердар Азмун, ирански футболист
1996 г. – Андреас Перейра, бразилски футболист
1999 г. – Джанлука Скамака, италиански футболист
Починали
138 г. – Луций Елий, римски император (* 101 г.)
379 г. – Василий Велики, православен учител (* 330 г.)
898 г. – Одо, херцог на Франция и граф на Париж (* 860 г.)
1432 г. – Александру чел Бун, молдовски войвода (* 14 век)
1515 г. – Луи XII, крал на Франция (* 1462 г.)
1559 г. – Кристиан III, крал на Дания и Норвегия (* 1503 г.)
1560 г. – Жоашен дю Беле, френски поет (* 1522 г.)
1561 г. – Педро де Урсуа, испански конкистадор (* 1526 г.)
1748 г. – Йохан Бернули, швейцарски математик (* 1667 г.)
1763 г. – Харитон Лаптев, руски изследовател (* 1700 г.)
1782 г. – Йохан Кристиан Бах, германски композитор (* 1735 г.)
1817 г. – Мартин Клапрот, германски химик и минералог (* 1743 г.)
1850 г. – Хайнрих Фридрих Линк, германски ботаник (* 1767 г.)
1881 г. – Луи Огюст Бланки, френски социален публицист (* 1805 г.)
1894 г. – Неделя Петкова, българска просветителка (* 1826 г.)
1894 г. – Хайнрих Херц, германски физик (* 1857 г.)
1929 г. – Емил Бордел, френски скулптор (* 1851 г.)
1931 г. – Иван Далкалъчев, български революционер (* 1872 г.)
1932 г. – Добри Петков, български политик (* 1859 г.)
1934 г. – Якоб Васерман, германски писател (* 1873 г.)
1941 г. – Петър Попарсов, български революционер и общественик (* 1868 г.)
1966 г. – Петър Манджуков, български революционер (* 1878 г.)
1972 г. – Морис Шевалие, френски актьор (* 1888 г.)
1980 г. – Степан Шчипачов, руски поет (* 1899 г.)
1984 г. – Здравко Милев, български шахматист (* 1929 г.)
1988 г. – Николай Дончев, български писател – франкофон (* 1898 г.)
1992 г. – Грейс Хопър, американски информатик (* 1906 г.)
1994 г. – Вернер Шваб, австрийски писател (* 1958 г.)
1995 г. – Юджин Уигнър, унгарски физик, Нобелов лауреат през 1963 г. (* 1902 г.)
1998 г. – Хелън Уилс Мууди, американска тенисистка (* 1905 г.)
2009 г. – Йоханес Марио Зимел, австрийски писател (* 1924 г.)
2012 г. – Киро Глигоров, първи президент на Република Македония (* 1917 г.)
2015 г. – Омар Карами, ливански политик (* 1934 г.)
2020 г. – Силва Зурлева, български журналист (* 1958 г.)
Празници
Международен ден на молитвата за мир – Отбелязва се от 1967 г. Обявен от папа Павел Шести в рамките на католическата общност.
Ден на световното семейство – Чества се от 2007 г. по инициатива на американската фондация „Световно семейство“ с подкрепата на Конгреса (Парламента) на САЩ и на Общото събрание на ООН като ден на мира и разбирателството между хората и народите, за обединението на човечеството в едно световно семейство.
Нова година – Първи ден от Григорианския календар
Православна църква – Ден на Свети Василий Велики (Васильовден: Василовден, Василица, Василия, Сурваки, Сурва, Сурува, Суроздру) – именници: Васил, Василка, Веселин, Веселина, Весела, Веска, Василена, Василиса, Вълко, Вълка, Вълкан, Вълкана)
Бруней – Ден на независимостта (от Великобритания, 1984 г., национален празник)
Камерун – Ден на независимостта (от Франция и Великобритания, 1960 г., национален празник)
Китай – Ден на република Китай
Куба – Празник на свободата (1959 г., национален празник)
Самоа – Ден на независимостта (от Нова Зеландия, 1962 г.)
Словакия – Ден на република Словакия (1993 г.)
Судан – Ден на независимостта (от Франция и Египет, 1956 г., национален празник)
Тайван – Създаване на Република Китай (1912 г.)
Танзания – Ден на засаждането
Хаити – Ден на независимостта (от Франция, 1804 г., национален празник)
Чехия – Ден на република Чехия (1993 г.)
101 |
bg | 2268 | https://bg.wikipedia.org/wiki/1%20%D1%84%D0%B5%D0%B2%D1%80%D1%83%D0%B0%D1%80%D0%B8 | 1 февруари | 1 февруари е 32-рият ден в годината според григорианския календар. Остават 333 дни до края на годината (334 през високосна година).
Събития
1587 г. – Кралицата на Англия Елизабет I подписва смъртната присъда на Мария Стюарт.
1788 г. – В САЩ е патентован параходът.
1800 г. – Наполеон Бонапарт е провъзгласен за пожизнен консул чрез референдум на новата конституция.
1810 г. – Преброяването на населението в САЩ показва, че броят на жителите е 7,2 млн. души.
1851 г. – Извършено е изпитание на първата подводница („Le Plongeur-Marine“), конструирана от баварския офицер Вилхелм Бауер.
1905 г. – Основан е нидерландския футболен клуб АДО Ден Хааг в град Хага.
1926 г. – Образувана е Киргизка автономна република в състава на СССР.
1944 г. – Втората световна война: Започва масирана атака на американската армия срещу японските сили, която завършва на 7 февруари с превземането на Маршалските острови.
1945 г. – Произнесени са и са изпълнени смъртните присъди срещу осъдените български политици по Дело № 1 на т.нар. Народен съд. До завършването на процесите на Народния съд през април 1945 на смърт са осъдени 2730 души. Датата 1 февруари 1945 г. остава в историята с най-масовото произнасяне на смъртни присъди над политици
1946 г. – Норвежкият дипломат Тригве Ли става първият Генерален секретар на ООН.
1950 г. – Народното събрание избира Вълко Червенков за министър-председател на България.
1957 г. – Главно управление на пътищата преминава към Министерството на комуналното стопанство и благоустройството и се преименува на Министерство на комуналното стопанство, благоустройството и пътищата.
1958 г. – Изстрелян е първият американски изкуствен спътник на Земята.
1958 г. – Египет и Сирия се обединяват във федерация, наречена Обединена арабска република, която просъществува до 1961 г.
1969 г. – С декларация на ръководителите на Югославия и Румъния се опровергава доктрината на Брежнев за приоритет на интересите на международното работническо движение над националните интереси.
1978 г. – Режисьорът от полски произход Роман Полански е принуден да емигрира от САЩ във Франция, след като е преследван от закона за секс с 13-годишно момиче.
1979 г. – В Техеран тържествено е посрещнат, след 15-годишно изгнание, завърналия се от Франция аятолах Хомейни.
1990 г. – Георги Атанасов подава оставка като Министър-председател на България.
1991 г. – Основана е българска търговска компания АНКА.
1991 г. – Цените на стоките в България са освободени и започват да се формират по механизмите на пазарната икономика.
1995 г. – България става асоцииран член на Европейския съюз.
2003 г. – Космическата совалка Колумбия се разпада при повторното си навлизане в атмосферата на Земята, като загиват всичките седем члена на екипажа.
2004 г. – По време на ислямското богомолство Хадж в Мека, при изпълняване на опасния ритуал Прогонване на дявола с камъни, паника причинява смъртта на 251 пилигрими.
2011 г. – България за пръв път отбелязва Ден за почит към жертвите на комунизма
Родени
1834 г. – Кузман Шапкарев, български просветен деец († 1909 г.)
1837 г. – Михаил Хитрово, руски дипломат († 1896 г.)
1844 г. – Грандвил Стенли Хол, американски психолог († 1924 г.)
1860 г. – Густав Вайганд, германски езиковед († 1930 г.)
1870 г. – Йосиф Пречистански, български революционер († 1902 г.)
1872 г. – Смиле Войданов, български революционер († 1958 г.)
1874 г. – Хуго фон Хофманстал, австрийски поет († 1929 г.)
1879 г. – Александър Кръстев, български диригент и композитор († 1945 г.)
1882 г. – Владимир Димитров – Майстора, български живописец († 1960 г.)
1885 г. – Йордан Качаков, български политик († 1934 г.)
1892 г. – Гаврил Генов, български комунист († 1934 г.)
1894 г. – Джон Форд, американски режисьор († 1973 г.)
1899 г. – Алексей Бистров, руски учен († 1959 г.)
1900 г. – Пенчо Георгиев, български художник († 1940 г.)
1901 г. – Кларк Гейбъл, американски актьор († 1960 г.)
1902 г. – Лангстън Хюз, американски поет († 1967 г.)
1905 г. – Емилио Сегре, американски физик, Нобелов лауреат през 1959 г. († 1989 г.)
1907 г. – Гюнтер Айх, германски поет († 1972 г.)
1915 г. – Стенли Матюс, английски футболист († 2000 г.)
1918 г. – Мюриъл Спарк, шотландска писателка († 2006 г.)
1923 г. – Генко Генков, български художник († 2006 г.)
1925 г. – Ивайла Вълкова, българска журналистка († 2008 г.)
1927 г. – Христо Недков, български музикант († 2010 г.)
1931 г. – Борис Елцин, първи президент на Русия († 2007 г.)
1939 г. – Клод Франсоа, френски певец († 1978 г.)
1942 г. – Тери Джоунс, британски актьор
1946 г. – Иван Кючуков, български футболист
1946 г. – Николай Михайлов, български политик
1949 г. – Михо Михов, български генерал
1949 г. – Руси Карабалиев, български режисьор
1949 г. – Франко Каузио, италиански футболист
1954 г. – Бил Муми, американски актьор
1965 г. – Брендън Лий, американски актьор († 1993 г.)
1965 г. – Кирил Метков, български футболист
1966 г. – Дийодоне М'бала М'бала, френски актьор
1968 г. – Лиза Мари Пресли, американска актриса
1969 г. – Бахман Гобади, кюрдски кинорежисьор
1969 г. – Габриел Омар Батистута, аржентински футболист
1971 г. – Джил Кели, американска порно актриса
1972 г. – Кристиан Циге, германски футболист и треньор
1979 г. – Александър Галкин, руски шахматист
1979 г. – Рутина Уесли, американска актриса
1982 г. – Надя, бивша българска попфолк певица
1982 г. – Таканори Матсумото, японски вокалист
1985 г. – Радослав Анев, български футболист
1986 г. – Иван Площаков, български футболист
1988 г. – Анди Валентино, американска порноактриса
1992 г. – Кели Гос, американска актриса
1994 г. – Хари Стайлс, британски певец („One Direction“)
Починали
997 г. – Геза Унгарски, унгарски владетел (* ок. 945)
1691 г. – Александър VIII, римски папа (* 1610 г.)
1733 г. – Август II, крал на Полша (* 1670 г.)
1851 г. – Мери Шели, английска писателка (* 1797 г.)
1865 г. – Авксентий Велешки, български духовник (* 1798 г.)
1871 г. – Гийом Лежан, френски пътешественик (* 1828 г.)
1903 г. – Джордж Гейбриъл Стоукс, ирландски учен (* 1819 г.)
1908 г. – Карлуш I, крал на Португалия и Алгарве (* 1863 г.)
1920 г. – Адолф Албин, румънски шахматист (* 1848 г.)
1922 г. – Аритомо Ямагата, министър-председател на Япония (* 1838 г.)
1926 г. – Теодосий Скопски, български духовник (* 1846 г.)
1945 г. – Екзекутирани български офицери и политици от т.нар. Народен съд
Александър Радолов, български политик (* 1883 г.)
Александър Станишев, български политик (* 1886 г.)
Богдан Филов, министър-председател на България (* 1883 г.)
Борис Йоцов, български учен (* 1894 г.)
Васил Митаков, български политик (* 1891 г.)
Димитър Шишманов, български политик (* 1889 г.)
Добри Божилов, министър-председател на България (* 1884 г.)
Иван Русев, български политик (* 1872 г.)
Иван Бешков, български политик (* 1896 г.)
Иван Вазов, български политик (* 1892 г.)
Иван Багрянов, министър-председател на България (* 1891 г.)
Иван Горанов, български политик (* 1891 г.)
Княз Кирил Преславски, български княз (* 1895 г.)
Никола Захариев, български политик (* 1898 г.)
Никола Михов, български офицер (* 1891 г.)
Павел Груев, български юрист (* 1879 г.)
Петър Габровски, министър-председател на България (* 1898 г.)
Първан Драганов, български политик (* 1890 г.)
Рашко Атанасов, български военен деец (* 1884 г.)
Руси Русев, български военен деец (* 1887 г.)
Теодоси Даскалов, български военен деец (* 1888 г.)
Христо Калфов, български политик (* 1883 г.)
1950 г. – Марсел Мос, френски антрополог и социолог (* 1872 г.)
1957 г. – Фридрих Паулус, германски генерал (* 1890 г.)
1958 г. – Клинтън Дейвисън, американски физик, Нобелов лауреат (* 1881 г.)
1961 г. – Ищван Чок, унгарски художник († 1865 г.)
1966 г. – Бъстър Кийтън, американски актьор (* 1895 г.)
1971 г. – Александър Андреев, български скулптор (* 1879 г.)
1971 г. – Амет-хан Султан, съветски летец (* 1920 г.)
1976 г. – Вернер Хайзенберг, германски физик, Нобелов лауреат през 1932 (* 1901 г.)
1976 г. – Джордж Уипъл, американски биофизик, Нобелов лауреат през 1934 г. (* 1878 г.)
1981 г. – Доналд Дъглас, американски авиоконструктор (* 1892 г.)
1982 г. – Найден Войнов, български шахматист (* 1895 г.)
1986 г. – Алва Мюрдал, шведски дипломат, Нобелов лауреат през 1982 г. (* 1902 г.)
1998 г. – Захари Жандов, български режисьор (* 1911 г.)
2003 г. – Седем членен екипаж на космическата совалка Колумбия
2003 г. – Монго Сантамария, джаз музикант (* 1917 г.)
2007 г. – Джан Карло Меноти, американски композитор (* 1911 г.)
2012 г. – Вислава Шимборска, полска поетеса, есеистка и преводачка, Нобелов лауреат през 1996 г. (* 1923 г.)
2014 г. – Максимилиан Шел, австро-швейцарски артист, режисьор и продуцент (* 1930 г.)
2014 г. – Стефан Божков, български футболист и треньор (* 1923 г.)
2014 г. – Луис Арагонес, испански футболист и треньор (* 1938 г.)
2014 г. – Василий Петров, съветски маршал (* 1917 г.)
Празници
Българска православна църква – Свети Трифон (Трифоновден)
Православна църква – Свети Фелицитата и Перпетуя (стар стил)
Алжир – Ден на евакуацията
България – Ден на признателност и почит към жертвите на комунистическия режим
САЩ – Национален ден на свободата
201 |
bg | 2269 | https://bg.wikipedia.org/wiki/1%20%D0%BC%D0%B0%D1%80%D1%82 | 1 март | 1 март е 60-ият ден в годината според григорианския календар (61-ви през високосна година). Остават 305 дни до края на годината. В Древен Рим от 1 март започва новата година по римския календар, съответно и мандата на избраната от народа магистратура.
Събития
86 пр.н.е. г. – Битка при Херонея (86 пр.н.е.): Римляните съумяват да превземат Атина.
317 г. – Константин I провъзгласява сина си Крисп за цезар в Сердика и го изпраща като префект на Галия.
1331 г. – Османският владетел Орхан Гази превзема Никея.
1462 г. – Френската благородничка Шарлот дьо Валоа, дъщеря на крал Шарл VII и неговата метреса Агнес Сорел, сключва брак с граф Жак дьо Брезе.
1555 г. – Нострадамус публикува книгата „Столетия“, съдържаща предсказания за събития от европейската история.
1562 г. – Във френския град Васи католици-екстремисти избиват над 1000 хугеноти, което е начало на Религиозната война в тази държава.
1565 г. – В Бразилия е основана колонията Рио де Жанейро.
1700 г. – В Швеция е въведен нов календар, известен като Шведски календар.
1803 г. – Охайо става 17-ият щат на САЩ.
1841 г. – Атанас Иванов открива в Стара Загора взаимно училище, с днешно име СОУ „Иван Вазов“.
1845 г. – Президентът на САЩ Джон Тайлър приема законопроект, с който САЩ анексира Република Тексас.
1848 г. – Германска революция 1848/49: Започва Мартенската революция в Баден с окупирането на сградата на баденския парламент в Карлсруе.
1859 г. – Експедицията на английския полярен изследовател Френсис Макклинток достига северния магнитен полюс.
1872 г. – В САЩ е открит Йелоустоун – първият национален парк в света.
1873 г. – Фирмата „E. Remington & Sons“ започва производство на първите пишещи машини за масова употреба.
1878 г. – Направено е първото зимно изкачване на връх Ането – най-високият връх в Пиренеите от Роже дьо Монт, Б. Куреж и Б. и В. Паже.
1879 г. – Положен е основният камък на мавзолея костница на руските войни в Разград от княз Александър Дондуков-Корсаков.
1881 г. (стар стил) – Убийството от първомартовци на руския цар и император Александър II.
1896 г. – Анри Бекерел открива радиоактивността.
1912 г. – Създадена е Военната академия „Георги Раковски“
1912 г. – Американецът Албърт Бери извършва първия парашутен скок от самолет.
1921 г. – Съюзниците влизат в Германия, за да я принудят да плаща репарации след Първата световна война.
1932 г. – Основан е уругвайският футболен отбор Данубио от българските имигранти Мигел и Хуан Лазароф.
1932 г. – Създадена е марионетна държава Манджоу-Го от Япония в китайската област Манджурия, която просъществува до 15 август 1945 г.
1934 г. – Крайцерът Аякс е спуснат на вода.
1936 г. – Излиза първият брой на вестник Дневен Труд в София.
1936 г. – Излиза първият брой на списанието Боен подвиг, издавано от Обществото на кавалерите на ордена за храброст.
1941 г. – Втората световна война: Министър-председателят Богдан Филов подписва договора за присъединяване към Тристранния пакт, с което се слага край на политиката на неутралитет и Царство България става съюзник на Нацистка Германия.
1941 г. – В Нашвил (щата Тенеси) започва да излъчва първата УКВ радиостанция.
1943 г. – Подписана е Доломитската декларация.
1945 г. – Саудитска Арабия влиза във Втората световна война на страната на Съюзниците.
1946 г. – Английската централна банка е национализирана заради операция Бернхард.
1947 г. – Започва работа Международният валутен фонд.
1948 г. – Излиза първият брой на списанието Нова македонка.
1950 г. – Студената война: Клаус Фукс е обвинен в шпионаж в полза на Съветския съюз, който се състои в предаване на строго секретни планове на атомната бомба.
1954 г. – САЩ извършват опит с 15-мегатонна водородна бомба на атол Бикини в Тихия океан.
1954 г. – Националисти от Пуерто Рико атакуват сградата на Конгреса във Вашингтон, ранявайки петима членове на парламента.
1961 г. – Президентът на САЩ Джон Кенеди учредява Корпуса на мира.
1966 г. – Съветската космическа сонда Венера 3 се разбива на повърхността на Венера, ставайки първият обект с човешки произход достигнал повърхността на друга планета.
1966 г. – Основан е Централният институт по изчислителна техника.
1973 г. – Състои се премиерата на анимационния филм Паяжината на Шарлот.
1978 г. – Ковчегът с тялото на Чарли Чаплин е откраднат от швейцарско гробище, с цел откуп.
1980 г. – Открит е естественият спътник на Сатурн – Елена.
1982 г. – Спускаемият модул на съветския космически апарат Венера 13 достига повърхността на Венера.
1986 г. – Открит е естественият спътник на Уран – Жулиета – на снимки, заснети от апарата Вояджър 2.
1990 г. – Мамили е обявен за национален парк.
1991 г. – Състои се премиерата на американския филм „Дъ Дорс“
1992 г. – Босна и Херцеговина провежда референдум за отделяне от Социалистическа федеративна република Югославия.
1996 г. – Изстреляна е космическата станция Фрийдъм.
1999 г. – Влиза в сила Отавската конвенция, която забранява използването, складирането, производството и трансфера на противопехотни мини и предвижда тяхното унищожаване.
2001 г. – Започва официално преброяване на населението в България.
2002 г. – В Испания излиза от обращение националната дотогава валута песета, която е заменена с евро.
2003 г. – Международният наказателен съд встъпва в длъжност в Хага.
2003 г. – Създадена е Комисията за финансов надзор на Република България.
2003 г. – Създадена е Службата за гражданство и имиграция на САЩ.
2007 г. – Закрита е Агенцията за чуждестранна помощ.
2007 г. – Балеарските острови получават автономен статут.
2008 г. – Образуван е Забайкалски край като субект на Руската федерация, след сливането на Читинска област и Агински-Бурятския автономен окръг.
2009 г. – Официално е открито Радио Видин – проект на Българското национално радио.
Родени
1445 г. – Сандро Ботичели, италиански художник († 1510 г.)
1554 г. – Уилям Стафорд, английски икономист († 1612 г.)
1810 г. – Фредерик Шопен, полски композитор († 1849 г.)
1846 г. – Киро Тулешков, български книжовник († 1904 г.)
1858 г. – Васил Данаджиев, български офицер († 1885 г.)
1858 г. – Георг Зимел, немски философ († 1918 г.)
1859 г. – Георги Янков, български военен деец († 1920 г.)
1866 г. – Стоян Пушкаров, български военен деец († 1925 г.)
1871 г. – Йоаким Лептидис, гръцки духовник († 1931 г.)
1875 г. – Жан Огюст Мари Тийо, френски офицер († 1956 г.)
1875 г. – Кирил Пърличев, български революционер († 1944 г.)
1876 г. – Анри дьо Байе-Латур, белгийски дипломат, 3-ти президент на МОК († 1942 г.)
1878 г. – Георги Йорданов, български политик († 1950 г.)
1879 г. – Александър Стамболийски, министър-председател на България († 1923 г.)
1880 г. – Литън Стрейчи, английски писател († 1932 г.)
1881 г. – Александър Кипров, български революционер († 1931 г.)
1886 г. – Оскар Кокошка, австрийски художник († 1980 г.)
1887 г. – Георг-Ханс Райнхарт, германски офицер († 1963 г.)
1897 г. – Сава Гановски, български политик († 1993 г.)
1904 г. – Глен Милър, американски музикант († 1944 г.)
1910 г. – Дейвид Нивън, британски актьор († 1983 г.)
1916 г. – Георги Пачеджиев, български футболист († 2005 г.)
1921 г. – Петър Куцаров, български художник († 2015 г.)
1921 г. – Ричард Уилбър, американски поет († 2017 г.)
1922 г. – Ицхак Рабин, министър-председател на Израел, Нобелов лауреат през 1994 († 1995 г.)
1923 г. – Неделчо Чернев, български режисьор († 2000 г.)
1924 г. – Доналд Слейтън, американски летец († 1993 г.)
1926 г. – Атанас Бояджиев, български композитор († 2017 г.)
1926 г. – Людмила Исаева, българска поетеса († 1991 г.)
1927 г. – Димитър Панделиев, български писател († 1994 г.)
1927 г. – Хари Белафонте, американски актьор
1929 г. – Георги Марков, български писател († 1978 г.)
1939 г. – Цветан Тодоров, български философ († 2017 г.)
1942 г. – Ричард Майърс, американски генерал
1942 г. – Сократ Мойсов, македонски футболист
1943 г. – Георги Китов, български археолог († 2008 г.)
1944 г. – Роджър Долтри, английски музикант (The Who)
1946 г. – Лиляна Димитрова-Тодорова, български езиковед († 2018 г.)
1947 г. – Дора Христова, български диригент
1949 г. – Виолета Димитрова, български хирург
1952 г. – Мартин О'Нийл, североирландски футболист
1952 г. – Стивън Барнс, американски писател
1954 г. – Рон Хауърд, американски режисьор
1956 г. – Юрий Трутнев, руски политик
1958 г. – Бертран Пикар, швейцарски учен
1963 г. – Томас Андерс, германски рок музикант (Modern Talking)
1964 г. – Пол Льо Гуен, френски футболист
1965 г. – Емил Съндой, румънски футболист
1966 г. – Зак Снайдър, американски режисьор
1967 г. – Францобел, австрийски писател
1969 г. – Хавиер Бардем, испански актьор
1970 г. – Ути Бъчваров, български актьор
1973 г. – Добромир Георгиев, български поет
1974 г. – Мария Манакова, сръбска шахматистка
1974 г. – Ромина Мондело, италианска актриса
1974 г. – Светослав Бърканичков, български футболист
1978 г. – Дженсън Екълс, американски актьор
1983 г. – Алисия, попфолк певица
1983 г. – Даниел Карвальо, бразилски футболист
1983 г. – Джорджие Четкович, черногорски футболист
1983 г. – Станка Златева, българска състезателка по борба
1985 г. – Андреас Отъл, немски футболист
1987 г. – Кеша, американска поп изпълнителка
1989 г. – Карлос Вела, мексикански футболист
1994 г. – Джъстин Бийбър, канадски изпълнител
1995 г. – Мария Сотирова, българска актриса
Починали
589 г. – Свети Давид, патрон на Уелс (* 500 г.)
1383 г. – Амадей VI Савойски, граф на Савоя (* 1334 г.)
1643 г. – Джироламо Фрескобалди, италиански композитор (* 1853 г.)
1697 г. – Франческо Реди, италиански лекар, натуралист и поет (* 1626 г.)
1792 г. – Леополд II, император на Свещената Римска империя (* 1747 г.)
1862 г. – Питър Барлоу, британски математик, (* 1776 г.)
1865 г. – Анна Павловна, кралица на Нидерландия (* 1795 г.)
1875 г. – Матей Преображенски, български възрожденец (* 1828 г.)
1875 г. – Хенри Келет, ирландски хидролог (* 1806 г.)
1878 г. – Сава Геренов, български революционер (* 1852 г.)
1905 г. – Сава Михайлов, български революционер (* 1877 г.)
1911 г. – Якоб Вант Хоф, холандски химик, Нобелов лауреат през 1901 (* 1852 г.)
1914 г. – Иван Кършовски, български революционер (* 1839 г.)
1916 г. – Муне-Сюли, френски артист (* 1841 г.)
1925 г. – Оскар Ленц, германски изследовател (* 1848 г.)
1931 г. – Елисей Манов, български обществен деец (* ? г.)
1932 г. – Никола Пасхов, български революционер (* 1862 г.)
1936 г. – Михаил Кузмин, руски писател (* 1871 г.)
1938 г. – Габриеле д'Анунцио, италиански писател (* 1863 г.)
1944 г. – Георги Ликин, български партизанин (* 1889 г.)
1950 г. – Алфред Кожибски, философ семиотик (* 1879 г.)
1964 г. – Петър Романовски, руски шахматист (* 1892 г.)
1971 г. – Иван Снегаров, български историк (* 1883 г.)
1972 г. – Марко Рясков, български икономист (* 1883 г.)
1972 г. – Моше Снех, израелски комунист (* 1909 г.)
1984 г. – Джеки Куган, американски актьор (* 1914 г.)
1991 г. – Едуин Ланд, американски изобретател (* 1909 г.)
1992 г. – Мари Деа, френска актриса (* 1919 г.)
1995 г. – Владислав Листев, телевизионен водещ (* 1956 г.)
1995 г. – Георгес Кьолер, германски биолог, Нобелов лауреат през 1984 г. (* 1946 г.)
1997 г. – Ханс Роберт Яус, германски историк (* 1921 г.)
2006 г. – Александър Фол, български историк (* 1933 г.)
2012 г. – Лучио Дала, италиански поп певец, музикант и композитор (* 1943 г.)
2014 г. – Ален Рене, френски режисьор (* 1922 г.)
Празници
Православна църква – св. Евдокия
Международен ден за борба против ядреното оръжие (отбелязва се по решение на Международната конференция за забрана на атомното и водородното оръжие, състояла се през 1977 г. в Хирошима (Япония)
Международен ден на гражданската защита – Годишнина от създаването през 1972 г. на Международната организация за гражданска защита
Световен ден на котката (в зависимост от конкретната държава, може да се отбелязва и на 8 август)
Босна и Херцеговина – Ден на независимостта (от Югославия, 1992 г., национален празник)
България – Баба Марта
Италия – Матроналии – В чест на Юнона Луцина – покровителка на майчинството
Румъния – Марцишор (Mărţişor)
Уелс (Великобритания) – Ден на Свети Давид (национален празник)
Швейцария – Ден на републиката
Празник на органите за логистично осигуряване в Българската армия - Определен е със заповед на министъра на отбраната от 23 януари 2001 г. От 1995 г. до 2000 г. денят се празнува на 21 ноември като Ден на тиловите органи и служители от Управление "Материално-техническо осигуряване", а през 2000 г. - от Главно управление "Материално-техническо и медицинско осигуряване" при Генералния щаб на Българската армия. За първи път като Празник на органите по логистика на Българската армия се отбелязва през 2001 г.
301 |
bg | 2270 | https://bg.wikipedia.org/wiki/1%20%D0%B0%D0%BF%D1%80%D0%B8%D0%BB | 1 април | 1 април е 91-вият ден в годината според григорианския календар (92-ри през високосна). Остават 274 дни до края на годината.
Събития
527 – Начело на Византия застава Юстиниан I
1572 – Група протестантски пирати превзема град Брийле.
1579 – Основан е университета във Вилнюс.
1657 – Обесен е Партений III Константинополски, вселенски патриарх.
1778 – Бизнесменът от Ню Орлийнз Оливър Полък създава знака на долара.
1803 – Френското правителство забранява да се дават имена на деца, които ги няма в календара.
1808 – Император Александър I провъзгласява присъединяването на Финландия към Русия.
1826 – Патентован е двигателят с вътрешно горене.
1875 – Първата метеорологична карта е публикувана в лондонския вестник „Таймс“.
1889 – В Чикаго се появява на пазара първата съвременна съдомиялна машина, изобретена от Джоузефин Кокрейн.
1891 – Художникът Пол Гоген отплавал за Таити.
1906 – Подписана е Международна конвенция за защита на птиците.
1916 – В България се въвежда Григорианския календар и датата не съществува в календара от тази година, като същия ден в хода на ПСВ е сключено временно споразумение между Австро-Унгария и Царство България за установяване сферите на влияние на двете държави в Албания.
1918 – Първата Световна Война: Създадени са Кралските Военновъздушни сили като амалгама от Кралския летателен корпус (Royal Flying Corps) и Кралската флотска въздухоплавателна служба (Royal Naval Air Service).
1933 – Немският крайцер Адмирал Шеер е спуснат на вода.
1936 – Основан е аржентинският ФК Лухан.
1937 – Бирма (днес Мианмар) се отделя от Индия.
1939 – Пада Втората испанска република.
1940 – В Ню Джърси е проведена първата демонстрация на електронен микроскоп.
1946 – Във Варна е създаден Държавен симфоничен оркестър.
1947 – В София е основан Съюз на българските композитори – творческа организация на композитори и музиковеди
1948 – Студената война: Започва блокадата на Берлин, след като контролираното от Съветския съюз правителство на Източна Германия, предприема проверки на пътния и жп трафик със Западен Берлин.
1959 – Създадена е Българска национална филмотека (първоначално името ѝ е Държавен филмов архив).
1960 – САЩ пускат в космоса първия в света метеорологичен изкуствен спътник.
1966 – В Сенегал е открит първият в света фестивал на африканското изкуство.
1976 – Стив Джобс и Стийв Возняк основават Apple Computer, Inc.
1979 – Иран е провъзгласен за ислямска република.
1987 – Американецът Стивън Нюмън завършва за 4 години първата околосветска пеша обиколка (36 200 км, посетени 20 страни на пет континента).
1997 – Кометата Хейл-Боп преминава през перихелий.
1998 – На публичен търг в Лондон цигулка Страдивариус е продадена за 1 526 000 долара – световен рекорд за цена на музикален инструмент.
2004 – Google стартира своята услуга за електронна поща Gmail.
2006 – Основана е официално Агенцията за борба с тежката организирана престъпност.
2009 – Хърватия и Албания стават членове на НАТО.
Родени
1578 – Уилям Харви, английски лекар († 1657 г.)
1647 – Джон Уилмът, английски поет († 1680 г.)
1697 – Прево, френски писател и журналист, автор на „Манон Леско“ († 1763 г.)
1732 – Йозеф Хайдн, австрийски композитор († 1809 г.)
1753 – Жозеф дьо Местр, савойски философ († 1821 г.)
1809 – Николай Гогол, руски писател, поет и драматург († 1852 г.)
1815 – Ото фон Бисмарк, първи канцлер на обединена Германия († 1898 г.)
1842 – Араби-паша, египетски лидер († 1911 г.)
1847 – Йордан Брадел, български лекар († 1899 г.)
1852 – Стефан Бочаров, български военен лекар († 1937 г.)
1862 – Антон Митов, български художник († 1930 г.)
1868 – Едмон Ростан, френски драматург († 1918 г.)
1873 – Сергей Рахманинов, руски композитор († 1943 г.)
1875 – Едгар Уолъс, писател († 1932 г.)
1878 – Кирил Христов Совичанов, български революционер и учител († 1961 г.)
1881 – Октавиан Гога, румънски поет, общественик, политик и драматург († 1938 г.)
1884 – Георги Богровски, български политик († 1959 г.)
1887 – Леонард Блумфийлд, американски лингвист († 1949 г.)
1905 – Еманюел Муние, френски философ, представител на персонализма († 1950 г.)
1906 – Александър Сергеевич Яковлев, съветски авиоконструктор († 1989 г.)
1908 – Ейбрахам Маслоу, американски психолог († 1970 г.)
1909 – Бинка Вазова, българска художничка († 2007 г.)
1911 – Илия Пейков, български художник († 1988 г.)
1917 – Симон Барии, френска актриса († 2013 г.)
1920 – Велико Йорданов, български учител († 2004 г.)
1920 – Евгени Матеев, български икономист († 1997 г.)
1920 – Тоширо Мифуне, японски актьор и продуцент († 1997 г.)
1926 – Ан Макафри, американска писателка († 2011 г.)
1929 – Иван Станчов, български дипломат († 2021 г.)
1929 – Милан Кундера, чехословашки писател
1931 – Ролф Хохут, немски драматург († 2020 г.)
1931 – Петър Пашов, български езиковед († 2009 г.)
1933 – Клод Коен-Тануджи, френски физик, Нобелов лауреат
1938 – Ради Неделчев, български художник
1939 – Людмил Даковски, български учен
1939 – Петко Еврев, български архитект († 2020 г.)
1940 – Вангари Маатаи, кенийска активистка, Нобелов лауреат († 2011 г.)
1941 – Рашко Сугарев, български писател († 1995 г.)
1942 – Самюъл Дилейни, американски писател
1945 – Джан Батиста Кампаньола, италиански дипломат
1946 – Ариго Саки, италиански футболен треньор
1953 – Алберто Дзакерони, италиански футболист
1954 – Джанкарло Антоньони, италиански футболист
1961 – Сюзън Бойл, шотландска певица
1966 – Симеон Владов, български актьор и певец
1974 – Владимир Бесчастних, руски футболист
1975 – Магдалена Малеева, българска тенисистка
1978 – Силвия, българска попфолк певица
1980 – Ренди Ортън, американски кечист
1983 – Кристиан Шулц, немски футболист
1983 – Херман Пиетробон, аржентински футблист
1986 – Иреен Вюст, холандска скоростна кънкьорка
1987 – Дин Джънхуй, китайски снукър играч
Починали
1204 – Елеонор Аквитанска, съпруга на кралете Луи VII (Франция) и Хенри II (Англия) (* 1122 г.)
1548 – Зигмунт I Стари, полски крал и велик литовски княз (* 1467 г.)
1865 – Джудита Паста, италианска оперна певица, сопрано сфогато (* 1797 или 1798 г.)
1917 – Скот Джоплин, американски музикант (* 1868 г.)
1922 – Карл I, австрийски император (* 1887 г.)
1939 – Антон Макаренко, руски писател (* 1888 г.)
1940 – Стоян Брънчев, български лесовъд (* 1860 г.)
1944 – Иван Козарев, деец на БКП (* 1901 г.)
1944 – Митко Палаузов, дете партизанин (* 1930 г.)
1947 – Георгиос II, крал на Гърция (* 1890 г.)
1947 – Екатерина Каравелова, българска общественичка (* 1860 г.)
1952 – Ференц Молнар, унгарски писател (* 1878 г.)
1962 – Мишел дьо Гелдерод, белгийски драматург (* 1898 г.)
1962 – Ото Пьоцъл, австрийски невролог (* 1877 г.)
1965 – Иван Димов, български актьор (* 1897 г.)
1966 – Димитър Димов, български писател (* 1909 г.)
1968 – Лев Ландау, руски физик, Нобелов лауреат (* 1908 г.)
1973 – Йоланде Якоби, немски психолог (* 1890 г.)
1976 – Александър Шеманский, руски оперен певец (* 1900 г.)
1976 – Макс Ернст, германски художник (* 1891 г.)
1984 – Марвин Гей, американски музикант (* 1939 г.)
1991 – Марта Греъм, американска танцьорка (* 1894 г.)
2002 – Симо Хаюха, финландски снайперист (* 1905 г.)
2005 – Томас Клинг, немски поет (* 1957 г.)
2008 – Петър Славов, български барабанист (* 1941 г.)
2010 – Дзанис Дзанетакис, гръцки политик (* 1927 г.)
2011 – Георги Русев, български актьор (* 1928 г.)
2017 – Евгений Евтушенко, руски поет и писател (* 1932 г.)
Празници
Ден на шегата
Начало на Седмицата на гората (1 април – 7 април)
Международен ден на птиците - Отбелязва се от 1906 г. по силата на Конвенцията за защита на редките птици.
Иран – Ден на Ислямската република (национален празник, 1979 г.)
Кипър – Национален празник
Малта – Ден на свободата
Сан Марино – Национален празник
Тайланд – Ден на държавната служба (1979 г.)
ЮАР – Ден на семейството
401 |
bg | 2271 | https://bg.wikipedia.org/wiki/1%20%D0%BC%D0%B0%D0%B9 | 1 май | 1 май е 121-вият ден в годината според григорианския календар (122-ри през високосна). Остават 244 дни до края на годината.
Събития
1707 г. – Кралство Англия и Кралство Шотландия се обединяват под името Кралство Великобритания.
1776 г. – Създадено е тайното общество на илюминатите от философа Адам Вайсхаупт.
1786 г. – Състои се премиерата на операта Сватбата на Фигаро от Волфганг Амадеус Моцарт във Виена.
1851 г. – Провежда се първото световно изложение, което е открито от кралица Виктория.
1869 г. – Васил Левски започва втората си обиколка из България, по време на която създава революционни комитети.
1860 г. – Открита е жп гарата в Йол по линията Корк – Йол.
1873 г. – Излиза първият брой на вестник „Будилник“, редактор на който е Христо Ботев.
1884 г. – Публикувана е прокламация с искане за осемчасов работен ден в САЩ.
1931 г. – В Ню Йорк е открит 102-етажният Емпайър Стейт Билдинг.
1941 г. – Състои се премиерата на американския драматичен филм Гражданинът Кейн.
1948 г. – Образувана е Северна Корея, а Ким Ир Сен става първият ѝ президент.
1960 г. – Студената война: СССР сваля американски разузнавателен самолет над своя територия и задържа пилота Гари Пауърс.
1966 г. – Враца и с. Згориград са залети от хвостохранилището на мини „Плакалница“: 500 жертви, 2000 ранени.
1978 г. – Японецът Наоми Уемура става първият човек, достигнал сам Северния полюс.
1982 г. – Започват масови манифестации на полските работници срещу режима, които продължават три дена във Варшава, Гданск, Шчечин, Краков и други градове на страната. При сблъсъци със силите на реда са ранени над 1500 демонстранти, над 600 са арестувани.
1982 г. – Фолкландската война: В хода на войната между Аржентина и Великобритания Кралските военновъздушни сили атакуват позиции на аржентинската армия на Фолкландските острови.
1986 г. – 5 дни след Чернобилската авария съветската информационна агенция ТАСС съобщава официално за катастрофата.
2003 г. – Война в Ирак (2003): На борда на самолетоносача USS Abraham Lincoln американският президент Джордж Буш обявява края на мащабните военни действия в Ирак.
2004 г. – Естония, Кипър, Латвия, Литва, Малта, Полша, Словакия, Словения, Унгария и Чехия се присъединяват към Европейския съюз.
2009 г. – Еднополовият брак е узаконен в Швеция.
2011 г. – Президентът на САЩ Барак Обама обявява в официално обръщение от Белия дом, че Осама бин Ладен е убит в Пакистан.
2020 г. – Доказано е съществуването на алотропна форма на азота с кристална решетка, наподобяваща тази на черния фосфор.
Родени
1218 г. – Рудолф I, крал на ромеите († 1291 г.)
1672 г. – Джоузеф Адисън, британски писател († 1719 г.)
1852 г. – Сантяго Рамон и Кахал, испански учен, Нобелов лауреат († 1934 г.)
1859 г. – Никола Рибаров, български военен деец († 1927 г.)
1866 г. – Борис Пожаров, български актьор († 1942 г.)
1872 г. – Хюго Алфвен, шведски композитор († 1960 г.)
1872 г. – Иван Андрейчин, български поет, белетрист, драматург, преводач и критик († 1934 г.)
1880 г. – Васил Ив. Стоянов, български детски поет († 1962 г.)
1881 г. – Пиер Теяр дьо Шарден, френски палеонтолог и теолог († 1955 г.)
1885 г. – Екатерина Ненчева, българска поетеса († 1920 г.)
1887 г. – Темелко Ненков, деец на БКП († 1925 г.)
1891 г. – Йордан Мечкаров, български журналист († 1954 г.)
1897 г. – Райна Касабова, българска медицинска сестра († 1969 г.)
1905 г. – Стою Костов Маринов – общественик, деец на кооперативното движение, деец на БКП († 1976 г.)
1917 г. – Даниел Дарийо, френска актриса († 2017 г.)
1923 г. – Джоузеф Хелър, американски писател († 1999 г.)
1923 г. – Юри Буков, български пианист († 2006 г.)
1925 г. – Скот Карпентър, американски астронавт († 2013 г.)
1927 г. – Валтер Цеман, австрийски футболист († 1991 г.)
1929 г. – Ралф Дарендорф, германско-британски политик († 2009 г.)
1930 г. – Литъл Уолтър, американски музикант († 1968 г.)
1933 г. – Васил Арнаудов, български хоров диригент и музикален педагог († 1991 г.)
1933 г. – Геласий, български духовник († 2004 г.)
1933 г. – Уве Гресман, немски поет и белетрист († 1969 г.)
1942 г. – Иван Дервишев, български актьор († 2012 г.)
1942 г. – Станчо Бончев, български футболист († 2013 г.)
1948 г. – Тери Гудкайнд, американски фентъзи писател († 2020 г.)
1949 г. – Пол Тътъл-старши, производител и дизайнер на мотоциклети
1955 г. – Стефан, глава на МПЦ
1957 г. – Мая Нешкова, българска певица
1959 г. – Чавдар Монов, български актьор и режисьор
1961 г. – Мариана Сендова, български физик
1968 г. – Оливер Бирхоф, германски футболист
1971 г. – Калоян Чакъров, български футболист
1973 г. – Оливер Ньовил, германски футболист
1975 г. – Марк-Вивиан Фое, камерунски футболист
1981 г. – Александър Хлеб, беларуски футболист
1985 г. – Адриан Олегов, български футболист
1987 г. – Сашко Пандев, македонски футболист
1987 г. – Тезджан Наимова, българска лекоатлетка
Починали
408 г. – Аркадий, император на Източната Римска империя (* 337 г./338)
1277 г. – Стефан Урош I, сръбски крал (* ок. 1217 г.)
1555 г. – Марцел II, римски папа (* 1501 г.)
1572 г. – Пий V, римски папа (* 1504 г.)
1694 г. – Мария Елизабета Лемерихт, майка на Йохан Себастиан Бах (* 1644 г.)
1873 г. – Дейвид Ливингстън, шотландски изследовател (* 1813 г.)
1904 г. – Антонин Дворжак, чешки композитор (* 1841 г.)
1905 г. – Стою Костов Маринов – общественик, деец на кооперативното движение, комунист (* 1976)
1912 г. – Васил Диамандиев, български общественик и революционер (* ок. 1840)
1925 г. – Герасим Михайлов, български комунист (* 1878 г.)
1932 г. – Георги Иванов, български генерал (* 1858 г.)
1945 г. – Йозеф Гьобелс, нацистки министър на пропагандата (* 1897 г.)
1952 г. – Владимир Поптомов, български политик (* 1890 г.)
1954 г. – Йордан Мечкаров, български журналист (* 1891 г.)
1963 г. – Стефан Младенов, български езиковед и диалектолог (* 1880 г.)
1966 г. – Кирил Попов, български математик (* 1880 г.)
1978 г. – Арам Хачатурян, арменски композитор (* 1903 г.)
1993 г. – Пиер Береговоа, министър-председател на Франция (* 1925 г.)
1994 г. – Аертон Сена, бразилски автомобилен състезател (* 1960 г.)
2003 г. – Златка Измирлиева, български математик и педагог (* 1922 г.)
2007 г. – Захари Медникаров, български хоров диригент (* 1924 г.)
2010 г. – Хелън Уогнър, американска актриса (* 1918 г.)
2011 г. – Иван Славков, български спортен деятел (* 1940 г.)
Празници
Международен ден на самоеда
Международен Ден на труда и на международната работническа солидарност
България – Празник на Конфедерацията на независимите синдикати
България – Празник на градовете Първомай и Суворово, и на селата Първомай, Дъбова Махала, Сливовик, Цонево
България – Празник на в. „Дума“ и на левия печат в България
Германия, Финландия, Източна Франция, Чехословакия, Румъния, Словакия, Швеция и др. – Валпургиева нощ – езически празник, свързван с Шабаша на вещиците, символ на края на зимата, засаждането на майско дърво и запалването на големи огньове. Описана е в драмата Фауст на Гьоте и в други литературни призведения.
Ирландия и Шотландия – Белтейн – Празник на магьосниците и Празник на огньовете
Китай и Тайван – празник на морската богиня Мазу, майка на предците
Маршалови острови – Ден на независимостта (от САЩ, реално от 21 октомври 1986 г.) и Ден на конституцията (1979 г., национален празник)
Хавай – Празник на гирляндите
Римски празници
Празник на богинята Бона Деа
Ден на Ларите
Източници
501 |
bg | 2272 | https://bg.wikipedia.org/wiki/1%20%D1%8E%D0%BD%D0%B8 | 1 юни | 1 юни е 152-рият ден в годината според григорианския календар (153-ти през високосна). Остават 213 дни до края на годината.
Събития
193 г. – Римският император Дидий Юлиан е убит на третия месец от своето управление.
1778 г. – Основан е град Мариупол в днешна Украйна.
1792 г. – Кентъки става 15-ият щат на САЩ.
1796 г. – Тенеси става 16-ият щат на САЩ.
1831 г. – Експедицията на британския морски офицер и изследовател Джеймс Кларк Рос открива Северния магнитен полюс.
1850 г. – Българските земи под османско владичество: Избухва масово Въстание в Северозападна България.
1858 г. – Георги Раковски е назначен за надзирател в Херсонската духовна семинария в Одеса.
1867 г. – Торонто избран за столица на провинция Онтарио в Канада
1876 г. – В подножието на връх Вола във Врачанската планина, след сражение с части на османската армия е прострелян смъртоносно Христо Ботев, като почитта се отдава традиционно на 2 юни.
1879 г. – България е приета за член на Всемирния пощенски съюз.
1880 г. – Приет е първият държавен бюджет на Българското княжество за 1880/81, одобрен от 2. ОНС през декември същата година.
1913 г. – Непосредствено след края на Балканската война представители на Сърбия и Гърция подписват в Солун Гръцко-сръбски договор, с който си разпределят бившите османски територии в Македония.
1913 г. – Начело на коалиционното правителство на Народната и на Прогресивнолибералната партия застава Стоян Данев.
1913 г. – В 11 ч. и 35 мин. Северна България е разтърсена от земетресение, тежки са пораженията в Горна Оряховица, Велико Търново, Лясковец.
1922 г. – На първата конференция на комитета Народен сговор в София ръководството се поема от проф. Александър Цанков.
1935 г. – В Англия са въведени автомобилните номера и изпитите за получаване на свидетелство за правоуправление.
1942 г. – България във Втората световна война: На гарнизонното стрелбище в София е разстрелян българския генерал Владимир Заимов.
1944 г. – Приключва мандата на Добри Божилов като министър-председател на България, за нов премиер е избран Иван Багрянов.
1945 г. – Приета е наредба-закон за подпомагане на борците против фашизма и техните семейства.
1950 г. – За първа година в 51 страни на света се чества учредения от Съвета на Международната демократична федерация Международен ден за защита на децата.
1954 г. – Състои се премиерата на филма „Границата“.
1956 г. – Подписано е споразумение за установяване на дипломатически отношения между Народна република България и Република Судан.
1979 г. – На децата до 3 г. и бременните жени започват да са предоставят безплатни лекарства при домашно лечение.
1980 г. – CNN започва излъчване.
1981 г. – В София е открито двуседмично Световно биенале на архитектурата.
1996 г. – Опозицията в България провежда първите в Европа предварителни избори за определяне на общ кандидат за президент; действащият президент д-р Желю Желев, подкрепен от ДПС, БЗНС и ДП, е елиминиран от кандидата на СДС Петър Стоянов.
2000 г. – Българският телевизионен канал bTV започва да излъчва за пръв път.
2001 г. – Непалското кралско семейство е избито от престолонаследника принц Дипендра, който след това се самоубива.
2005 г. – На национален референдум Нидерландия отхвърля Европейската конституция.
2006 г. – Радио N-JOY започва да излъчва за пръв път.
2009 г. – Самолет Airbus A330 пътуващ по маршрута Рио де Жанейро – Париж на „Air France“ се разбива над Атлантическия океан вследствие удар от мълния. Загиват всички 216 пътници и 12 членен екипаж – 9 стюардеси и 3 пилоти.
Родени
1076 г. – Мстислав I, велик княз на Киевска Рус († 1132 г.)
1780 г. – Карл фон Клаузевиц, пруски генерал († 1831 г.)
1790 г. – Фердинанд Раймунд, австрийски драматург († 1836 г.)
1796 г. – Никола Леонар Сади Карно, френски физик († 1832 г.)
1804 г. – Михаил Глинка, руски композитор († 1857 г.)
1815 г. – Отон I (Гърция), крал на Гърция († 1867 г.)
1917 г. – Уилям Ноулс, американски химик, Нобелов лауреат († 2012 г.)
1926 г. – Мерилин Монро, американска актриса († 1962 г.)
1926 г. – Серги Йоцов, български футболист и треньор († 2012 г.)
1927 г. – Жана Костуркова, българска художничка († 2010 г.)
1935 г. – Норман Фостър, английски архитект
1937 г. – Колийн Маккълоу, австралийска писателка († 2015 г.)
1937 г. – Морган Фрийман, американски актьор
1940 г. – Рене Обержоноа, американски актьор
1947 г. – Рон Денис, британски механик от Формула 1
1953 г. – Пламена Гетова, българска актриса
1953 г. – Георги Станчев, естраден певец
1956 г. – Петра Морсбах, немска писателка
1956 г. – Том Ъруин, американски актьор
1958 г. – Намбарин Енхбаяр, президент на Монголия
1959 г. – Иван Билярски, български историк
1959 г. – Мартин Брандъл, британски пилот от Формула 1
1962 г. – Адриан Видяну, кмет на Букурещ
1967 г.
– Андрей Чорбанов, български имунолог и депутат в XLV и XLVI НС
– Роджър Санчес, американски DJ
1968 г. – Джейсън Донован, австралийски актьор
1968 г. – Матиас Руст, германски авиатор
1973 г. – Петър Калчев, български актьор
1974 г. – Акис Зикос, гръцки футболист
1974 г. – Аланис Морисет, канадска певица
1977 г. – Сара Уейн Келис, американска актриса
1980 г. – Оливър Джеймс, британски актьор
1982 г. – Жюстин Енен, белгийска тенисистка
1985 г. – Марио Иполито, анголски футболист
1988 г. – Нами Тамаки, японска певица
1996 г. – Том Холанд, американски актьор
2004 г. – Крисия Тодорова, българска певица
Починали
193 г. – Дидий Юлиан, римски император (* 133 г.)
657 г. – Евгений I, римски папа (* ?)
1434 г. – Владислав II, Велик княз на Литва (* ок. 1362 г.)
1477 г. – Шарлот дьо Валоа, френска благородничка (* 1446 г.)
1815 г. – Луи Бертие, френски маршал (* 1753 г.)
1823 г. – Луи Даву, френски маршал (* 1770 г.)
1846 г. – Григорий XVI, римски папа (* 1765 г.)
1868 г. – Джеймс Бюканън, 15-и президент на САЩ (* 1791 г.)
1876 г. – Христо Ботев, български поет и революционер (* 1848 г.)
1894 г. – Николай Ге, руски художник, передвижник (* 1831 г.)
1936 г. – Христина Морфова, българска оперна певица (* 1889 г.)
1937 г. – Любомир Милетич, български филолог (* 1863 г.)
1938 г. – Йодьон фон Хорват, австрийски писател (* 1863 г.)
1942 г. – Владимир Заимов, български генерал (* 1888)
1944 г. – Йорданка Чанкова, деятелка на младежкото революционно движение (* 1911)
1944 г. – Начо Иванов, български комунист (* 1904)
1946 г. – Йон Антонеску, румънски генерал (* 1882 г.)
1958 г. – Гаврил Кацаров, български историк и филолог (* 1874 г.)
1968 г. – Хелън Келер, американска общественичка (* 1880 г.)
1971 г. – Никола Кожухаров, живописец и сценограф, ученик на Мърквичка (* 1892 г.)
1971 г. – Райнхолд Нибур, американски теолог (* 1892 г.)
1977 г. – Рудолф Витлачил, чехословашко-австрийски футболист (* 1912 г.)
1987 г. – Ерол Бароу, министър-председател на Барбадос (* 1920 г.)
1990 г. – Милош Зяпков, български писател (* 1940 г.)
1996 г. – Майкъл Фокс, американски актьор (* 1921 г.)
2001 г. – Бирендра Бир Бикрам Шах, крал на Непал (* 1945 г.)
2005 г. – Владимир Савон, украински шахматист (* 1940 г.)
2005 г. – Мариана Димитрова, българска актриса (* 1954 г.)
2008 г. – Йозеф Лапид, израелски журналист (* 1931 г.)
2008 г. – Ив Сен Лоран, френски моден дизайнер (* 1936 г.)
2010 г. – Андрей Вознесенски, руски поет (* 1933 г.)
2017 г. – Танкред Дорст, немски писател (* 1925 г.)
2018 г. – Синан Сакич, сръбски певец (* 1956 г.)
Празници
Международен ден на детето
Бахамски острови – Ден на труда
България – Ден на град Враца и на селата Априлово, Безмер, Гранитово, Гьоврен, Дуранкулак, Одърци, Свобода, Церово
Кения – Мадарка – Ден на свободата
Монголия – Ден на децата
Палау – Ден на президента
Самоа – Ден на независимостта (от Нова Зеландия, 1962 г., национален празник Заб.: Държавата получава независимостта си на 1 януари, но празникът е преместен на 1 юни поради причини от климатичен характер)
Тунис – Ден на конституцията и победата (1959 г.)
601 |
bg | 2273 | https://bg.wikipedia.org/wiki/1%20%D1%8E%D0%BB%D0%B8 | 1 юли | 1 юли е 182-рият ден в годината според григорианския календар (183-ти през високосна година). Остават 183 дни до края на годината.
Събития
69 г. – Веспасиан е издигнат за император на Римската империя от легионите.
1097 г. – Битка при Дорилеон: Кръстоносците водени от принц Боемунд I Антиохийски побеждават селджукската армия, водена от Килич Арслам I.
1847 г. – В САЩ са пуснати в употреба първите залепващи пощенски марки.
1863 г. – Американска гражданска война: Започва Битката при Гетисбърг.
1881 г. – II велико народно събрание суспендира Търновската конституция, като гласува исканите от княз Александър Батенберг извънредни властови пълномощия да управлява страната в следващите седем години.
1894 г. – Основан е бразилският футболен клуб Клуб де Регаташ Ботафого, предшественик на днешния Ботафого от Рио де Жанейро.
1905 г. – Алберт Айнщайн прави публично достояние създадената от него Теория на относителността.
1907 г. – В САЩ са създадени първите военновъздушни сили.
1911 г. – Полският биохимик Казимир Функ открива витамините.
1916 г. – Първата световна война: Започва една от най-кръвопролитните битки през войната – Битката при Сома.
1921 г. – По предложение на Александър Теодоров-Балан е въведена правописна реформа.
1942 г. – Втората световна война: След 8-месечна обсада германската армия овладява Севастопол.
1960 г. – Двете Сомалии – британска и италианска получават независимост и се обединяват в една държава.
1962 г. – Руанда и Бурунди стават независими от Белгия държави.
1968 г. – В Женева е подписан Договор за неразпространение на ядрените оръжия от СССР, САЩ, Великобритания и други страни.
1975 г. – Людмила Живкова оглавява културното ведомство на Народна република България.
1976 г. – Португалия предоставя автономия на Мадейра.
1980 г. – В Полша избухва стачка, ръководена от профсъюза Солидарност.
1996 г. – Неврокопският митрополит Пимен е избран за патриарх от алтернативния Свети Синод.
1997 г. – Китайска народна република възстановява суверенитета си над Хонконг, с което приключва 156-годишното колониално управление на Обединеното кралство.
1997 г. – В България е въведен валутен борд и българския лев е приравнен към германската марка (1 DEM = 1000 BGN).
2000 г. – В България започва здравна реформа, чието цел е да замести безплатното здравеопазване.
2002 г. – Основан е Международният наказателен съд, който разглежда дела на лица за геноцид, престъпления срещу човечеството, военни престъпления и престъпления на агресия.
2004 г. – Космическият апарат Касини-Хюйгенс, по съвместна програма на НАСА и ЕКА, влиза в орбита около Сатурн.
2009 г. – Открит е новият терминал на Летище Пловдив.
Родени
1646 г. – Готфрид Лайбниц, германски математик и философ († 1716 г.)
1742 г. – Георг Кристоф Лихтенберг, германски математик и физик († 1799 г.)
1804 г. – Жорж Санд, френска писателка († 1876 г.)
1847 г. – Хайнрих Гелцер, немски историк († 1906 г.)
1872 г. – Луи Блерио, френски авиоконструктор и пилот – пионер († 1936 г.)
1879 г. – Леон Жуо, френски профсъюзен деятел, Нобелов лауреат († 1954 г.)
1889 г. – Вера Мухина, руска скулпторка († 1953 г.)
1899 г. – Константинос Цацос, президент на Гърция († 1987 г.)
1899 г. – Чарлз Лотън, английски артист († 1962 г.)
1902 г. – Уилям Уайлър, американски режисьор от френски произход († 1981 г.)
1909 г. – Никола Парапунов, комунистически партизанин († 1943 г.)
1909 г. – Сергей Закариадзе, грузински актьор († 1990 г.)
1911 г. – Сергей Соколов, съветски маршал († 2012 г.)
1914 г. – Ахмед Хасан ал-Бакър, иракски политик († 1982 г.)
1915 г. – Уили Диксън, американски блус музикант († 1992 г.)
1916 г. – Оливия дъ Хавиланд, американска актриса († 2020 г.)
1919 г. – Ханс Бендер, немски писател († 2015 г.)
1920 г. – Амалия Родригеш, португалска певица († 1999 г.)
1921 г. – Йежи Стефан Ставински, полски сценарист и режисьор († 2010 г.)
1921 г. – Маргарита Дупаринова, българска актриса († 2005 г.)
1922 г. – Стоян Стоянов, български психиатър († 1999 г.)
1926 г. – Робърт Фогел, американски икономист, Нобелов лауреат през 1993 г. († 2013 г.)
1929 г. – Джералд Еделман, американски биохимик и имунолог, Нобелов лауреат през 1972 г. († 2014 г.)
1931 г. – Лесли Карон, френско-американска актриса
1931 г. – Мирон Иванов, български писател († 1988 г.)
1931 г. – Сейни Кунче, нигерски военен диктатор († 1987 г.)
1931 г. – Станислав Гроф, чешки психиатър
1933 г. – Никола Лечев, български баскетболист
1934 г. – Сидни Полак, американски режисьор († 2008 г.)
1938 г. – Александър Курляндски, съветски писател († 2020 г.)
1938 г. – Едуард Захариев, български режисьор († 1996 г.)
1939 г. – Паскал Гилевски, македонски писател
1941 г. – Майрън Шолс, канадски икономист, Нобелов лауреат през 1997 г.
1944 г. – Стоян Райчевски, български публицист
1950 г. – Дейвид Дюк, американски политик
1952 г. – Дан Акройд, канадски актьор
1956 г. – Юлия Кънчева, българска актриса († 2019 г.)
1961 г. – Даяна Спенсър, принцеса на Уелс († 1997 г.)
1961 г. – Карл Луис, американски атлет
1962 г. – Доминик Кийтинг, британски актьор
1967 г. – Памела Андерсън, канадски модел
1967 г. – Светлана Смолева, българска актриса
1968 г. – Георги Ангелов, български поет
1971 г. – Джулиан Никълсън, американска актриса
1976 г. – Патрик Клуйверт, нидерландски футболист
1977 г. – Лив Тайлър, американска актриса
1979 г. – Форест Грифин, американски ММА боец и актьор
1982 г. – Анелия, българска певица
1982 г. – Кармела ДеЧезаре, американски модел и кечистка
1982 г. – Хилари Бъртън, американска актриса
1985 г. – Леа Сейду, френска актриса и модел
1991 г. – Серенай Саръкая, турска актриса
1994 г. – Елена Тодорова, българска спортистка
1998 г. – Холи Стийл, британска певица
2003 г. – Тейт Макрей, канадска певица
Починали
251 г. – Деций Траян, римски император (* 207 г.)
251 г. – Херений Етруск, римски император (* 227 г.)
1109 г. – Алфонсо VI, крал на Леон и Кастилия (* 1040 г.)
1784 г. – Вилхелм Фридеман Бах, германски композитор (* 1710 г.)
1836 г. – Феликс дьо Божур, френски дипломат (* 1765 г.)
1839 г. – Махмуд II, султан на Османската империя (* 1785 г.)
1853 г. – Николай Ст. Палаузов, български търговец (* 1776 г.)
1881 г. – Херман Лоце, германски философ (* 1817 г.)
1881 г. – Анри Дьовил, френски физик и химик (* 1818 г.)
1891 г. – Михаил Когълничану, румънски държавник (* 1817 г.)
1896 г. – Хариет Бичър Стоу, американска писателка (* 1811 г.)
1905 г. – Джон Хей, американски политик (1838 г.)
1944 г. – Таня Савичева, руска ученичка (* 1930 г.)
1950 г. – Елиел Сааринен, финландски архитект (* 1873 г.)
1961 г. – Луи-Фердинан Селин, френски писател (* 1894 г.)
1971 г. – Уилям Лорънс Браг, австралийски физик, Нобелов лауреат (* 1890 г.)
1974 г. – Хуан Перон, президент на Аржентина (* 1895 г.)
1982 г. – Герасим Младенов, български актьор (* 1916 г.)
1990 г. – Иван Серов, руски офицер (* 1905 г.)
1993 г. – Герт Хофман, немски писател (* 1931 г.)
1997 г. – Джошуа Хасан, гибралтарски политик (* 1915 г.)
1997 г. – Робърт Мичъм, американски актьор (* 1917 г.)
2001 г. – Николай Басов, руски физик, Нобелов лауреат (* 1922 г.)
2003 г. – Нхау, намибийски актьор (* 1944 г.)
2004 г. – Марлон Брандо, американски актьор (* 1924 г.)
2004 г. – Ричард Мей, британски юрист (* 1938 г.)
2004 г. – Тодор Скаловски, македонски композитор (* 1909 г.)
2005 г. – Иван Колев, български футболист (* 1930 г.)
2009 г. – Карл Молдън, американски актьор (* 1912 г.)
2011 г. – Васа Ганчева, българска журналистка и водеща (* 1946 г.)
2015 г. – Христо Стоянов-Едрин, български писател и журналист (* 1958 г.)
Празници
Православна църква – Празник на светите братя Козма и Дамян, в България се почита сред народа като Свети Врач. Ден на билкаря и на народния лечител.
Международен ден на архитектурата (от 1985 г.)
Армения – Ден на прокурорите
Британски Вирджински острови – Ден на Вирджинските острови
България – Джулай
Гана – Ден на републиката (1961 г.)
Канада – Ден на Канада (национален празник)
Канада – Ден на унижението (създаден през 1923 г. от страна на китайските имигранти в Канада, за да привлекат вниманието на канадските власти по въпросите на имиграцията в страната)
Киргизстан – Ден на данъчната служител
Китай – Ден на комунистическата партия
Лесото – Ден на семейството
Молдова – Ден на данъчната служба
Руанда и Бурунди – Ден на независимостта (1962 г., от Белгия, национални празници в двете държави)
Русия – Ден на морския и речния флот
Сомалия – Ден на независимостта (1960 г., от Италия) и Ден на обединението на двете Сомалии (национален празник)
Суринам – Ден на свободата
Турция – Ден на Военноморските сили
Украйна – Ден на архитекта
Вижте също
Джулай
701 |
bg | 2274 | https://bg.wikipedia.org/wiki/1%20%D0%B0%D0%B2%D0%B3%D1%83%D1%81%D1%82 | 1 август | 1 август е 213-ият ден в годината според григорианския календар (214-и през високосна). Остават 152 дни до края на годината.
Събития
527 г. – Юстиниан I става самостоятелен владетел на Източната Римска империя.
902 г. – Арабите, оглавявани от династията Аглабиди, завладяват последната крепост на Византия на остров Сицилия – Таормина.
1291 г. – Три централни швейцарски кантона подписват Федерална харта (Bundesbrief), с която се създава Швейцарската конфедерация.
1208 г. – Българо-латински войни: В Битката при Пловдив армията на Втората българска държава е разгромена от рицарите на Латинската империя; българите са изтласкани от Тракия.
1461 г. – Едуард IV е коронован за крал на Англия.
1492 г. – Фердинанд Арагонски и Изабела I прогонват евреите от Испания.
1498 г. – Христофор Колумб акостира на континентална Америка при Венецуела.
1619 г. – Във Вирджиния (дн. САЩ) са докарани с кораби първите африкански роби.
1774 г. – Джоузеф Пристли открива кислорода и потвърждава предишното откритие на този химичен елемент от Карл Вилхелм Шееле.
1798 г. – Революционни войни: В Абукирския залив, Египет, започва морска битка, в която адмирал Хорацио Нелсън унищожава флотата на Наполеон Бонапарт.
1800 г. – Кралство Великобритания и Кралство Ирландия се обединяват в Обединено кралство Великобритания и Ирландия.
1834 г. – Отменено е робството в Британската империя, около 770 280 роби стават свободни граждани.
1876 г. – Колорадо става 38-ия щат на САЩ.
1879 г. – Създадена е Дунавската военна флотилия, с което се поставя началото на българските ВМС.
1885 г. – В Санкт Петербург е отпечатана първата българска банкнота с номинал 20 лева.
1888 г. – От Виена потегля първият влак по линията Виена – Цариград.
1894 г. – Избухва Китайско-японската война.
1895 г. – Излиза първият брой на списание Лов и риболов.
1902 г. – САЩ купуват правата за Панамския канал от Франция.
1907 г. – На остров Браунси започва първият скаутски лагер, организиран от британския генерал Робърт Бейдън-Пауъл.
1912 г. – В София е сформирана Аеропланна рота – първата самолетна част в България.
1914 г. – Първата световна война: Германия обявява война на Русия три дни преди Великобритания да обяви война на Германия.
1924 г. – Основан е АС Монако.
1926 г. – Открита е първата отсечка от теснопътната железопътна линия Септември – Добринище, от гара Септември до гара Велинград.
1928 г. – Създадена е Радиослужба към БТА.
1936 г. – В Берлин се откриват 11-те Летни олимпийски игри от Адолф Хитлер.
1944 г. – Втора световна война: Във Варшава Армия Крайова започва Варшавското въстание срещу нацистката окупация на Полша; бунтът продължава 63 дни преди да бъде потушен от германците.
1953 г. – Създадена е Информационна агенция на САЩ (ЮСИА).
1960 г. – Кипър получава своята независимост.
1960 г. – Република Дахомей (по-късно преименувана на Бенин) обявява национална независимост от Франция.
1960 г. – Град Исламабад е обявен за федерална столица на Пакистан.
1967 г. – Израел анексира Източен Йерусалим.
1968 г. – Хасанал Болкиах е коронован за 29-и султан на Бруней.
1971 г. – На Медисън Скуеър Гардън (Ню Йорк) се провежда благотворителен концерт пред 40 хил. души, на който са събрани около 244 хил. долара за нуждите на УНИЦЕФ в Бангладеш; концертът е организиран от Джордж Харисън и Рави Шанкар, сред изпълнителите са Боб Дилън, Ерик Клептън, Ринго Стар и др.
1975 г. – 33 европейски страни, САЩ и Канада, подписват в Хелзинки Заключителния акт от споразумението за човешките права, който води до създаването на Организация за сигурност и сътрудничество в Европа.
1981 г. – В САЩ започва излъчване музикалният тв канал MTV.
1990 г. – Желю Желев е избран от VII велико народно събрание за председател (президент) на Република България.
1991 г. – XXXVI народно събрание на Република България решава да не поднови договора за дружба, сътрудничество и взаимна помощ със СССР от 1967 г.
2001 г. – България, Кипър, Латвия, Малта, Словения и Словакия се присъединяват към Европейската агенция за околна среда.
2004 г. – При пожар в супермаркет в Асунсион (Парагвай) загиват 396 души и над 500 са ранени.
Родени
10 г. пр.н.е. – Клавдий, римски император († 54 г.)
126 г. – Пертинакс, римски император († 193 г.)
1520 г. – Зигмунт II Август, Крал на Полша и Велик княз на Литва († 1572 г.)
1626 г. – Шабатай Цви, еврейски лъжемесия († 1676 г.)
1744 г. – Жан-Батист Ламарк, френски биолог († 1829 г.)
1770 г. – Уилям Кларк, американски изследовател († 1838 г.)
1819 г. – Херман Мелвил, американски романист, есеист и поет († 1891 г.)
1829 г. – Иван Сеченов, руски физиолог († 1905 г.)
1849 г. – Джордж Доусън, канадски геолог и геодезист († 1901 г.)
1857 г. – Анастас Янков, български военен и революционер († 1906 г.)
1858 г. – Ханс Рот, австрийски композитор († 1884 г.)
1862 г. – Иван Пашинов, български военен деец († 1936 г.)
1872 г. – Димитър Мирасчиев, български революционер († 1917 г.)
1873 г. – Кръстьо Раковски, български, румънски, съветски политик и дипломат († 1941 г.)
1889 г. – Валтер Герлах, немски физик († 1979 г.)
1893 г. – Александрос I, крал на Гърция († 1920 г.)
1899 г. – Джеймс Ейнджъл, американски авиатор († 1956 г.)
1921 г. – Джак Креймър, американски тенисист († 2009 г.)
1924 г. – Абдула бин Абдул Азис, крал на Саудитска Арабия († 2015 г.)
1924 г. – Жорж Шарпак, френски физик, Нобелов лауреат през 1992 († 2010 г.)
1925 г. – Димитър Русков, български хоров диригент († 2010 г.)
1925 г. – Ернст Яндл, немски поет и драматург († 2000 г.)
1930 г. – Пиер Бурдийо, френски социолог († 2002 г.)
1933 г. – Антонио Негри, италиански философ-марксист
1936 г. – Ив Сен Лоран, френски моден дизайнер († 2008 г.)
1942 г. – Джанкарло Джанини, италиански актьор
1945 г. – Вили Кавалджиев, български рок певец († 2010 г.)
1945 г. – Дъглас Ошероф, американски физик, Нобелов лауреат през 1996 г.
1948 г. – Дейвид Гемел, британски писател († 2006 г.)
1950 г. – Любомир Котев, български писател и белетрист
1951 г. – Томи Боулин, американски китарист († 1976 г.)
1952 г. – Зоран Джинджич, министър-председател на Сърбия († 2003 г.)
1953 г. – Игор Дамянов, български политик († 2019 г.)
1953 г. – Мартин Гудман, британски историк и писател
1959 г. – Джо Елиът, британски рок музикант
1961 г. – Ален Берг, бивш канадски пилот от Форума 1
1961 г. – Николай Станчев, български актьор († 2021 г.)
1962 г. – Божидар Искренов, български футболист
1963 г. – Кулио, американски рап изпълнител
1964 г. – Димитър Митовски, български режисьор
1964 г. – Каспар Капарони, италиански актьор
1965 г. – Сам Мендес, английски режисьор
1967 г. – Валентин Иванов, български астроном и писател
1968 г. – Дан Донеган, американски рок музикант
1971 г. – Александър Ангелов, български юрист
1972 г. – Вадим Милов, швейцарски шахматист
1980 г. – Елеонора Манчева, български фотомодел
1980 г. – Мансини, бразилски футболист
1981 г. – Стивън Хънт, ирландски футболист
1984 г. – Бастиан Швайнщайгер, германски футболист
1986 г. – Елена Веснина, руска тенисистка
1988 г. – Неманя Матич, сръбски футболист
1988 г. – Иван Думиника, молдовски историк от български произход
1989 г. – Стефани Хуанг, американска певица
Починали
30 пр.н.е. г. – Марк Антоний, римски пълководец (* 83 пр.н.е. г.)
527 г. – Юстин I, римски император (* 450 г.)
1137 г. – Луи VI, крал на Франция (* 1081 г.)
1146 г. – Всеволод II, велик княз на Киевска Рус (* 1094 г.)
1464 г. – Козимо Медичи, основател на династията Медичи (* 1386 г.)
1557 г. – Олаф Магнус, шведски писател (* 1490 г.)
1714 г. – Кралица Анна (* 1665 г.)
1831 г. – Уилям Хенри Леонард По, американски моряк и поет (* 1807 г.)
1859 г. – Стефан Богориди, османски държавник (* 1780 г.)
1887 г. – Михаил Катков, руски публицист (* 1818 г.)
1912 г. – Йоаким Груев, български просветител (* 1828 г.)
1924 г. – Димитър Вълнаров, български военен деец (* 1859 г.)
1926 г. – Израел Зангвил, английски писател (* 1864 г.)
1934 г. – Михаил Розов, български революционер (* 1874 г.)
1941 г. – Наум Арнаудов, български революционер (* 1876 г.)
1944 г. – Стефан Чавдаров, български революционер (* 1883 г.)
1959 г. – Жан Бера, френски пилот от Формула 1 (* 1921 г.)
1967 г. – Рихард Кун, германски химик и биохимик, Нобелов лауреат (* 1900 г.)
1968 г. – Мито Хадживасилев, югославски политик (* 1922 г.)
1970 г. – Ото Варбург, германски биохимик, Нобелов лауреат (* 1883 г.)
1973 г. – Валтер Улбрихт, германски политик (* 1893 г.)
1977 г. – Гари Пауърс, американски летец (* 1929 г.)
1987 г. – Пола Негри, американска актриса (* 1897 г.)
1992 г. – Маргарита Алигер, руска поетеса (* 1915 г.)
1997 г. – Святослав Рихтер, съветски пианист (* 1915 г.)
1998 г. – Ева Барток, унгарска актриса (* 1927 г.)
2002 г. – Мария Нейкова, българска поппевица и композиторка (* 1945 г.)
2003 г. – Мари Трентинян, френска актриса (* 1962 г.)
2005 г. – Фахд бин Абдул Азис, крал на Саудитска Арабия (* 1923 г.)
2005 г. – Ъруин Сандърс, американски социолог (* 1909 г.)
2008 г. – Симон Мирман, френска дизайнерка (* 1912 г.)
2009 г. – Мария Корасон Акино, първата жена, президент на Филипините (* 1933 г.)
Празници
Ден на градинаря Честването на празника е възобновено на 1 август 1993 година в град Брезово, Пловдивско, от членове на БЗНС
Азербайджан – Ден на азербайджанската азбука и език
Ангола и Ливан – Ден на армията
Барбадос, Тринидад и Тобаго, Бермуди, Гвиана и Ямайка – Ден на еманципацията (по повод забраната на робството в Британската империя, 1832 г.)
Бенин – Ден на независимостта (1960 г., от Франция, национален празник)
Демократична република Конго – Ден на родителите
Йоркшир, Англия – Ден на Йоркшир
Либия – Ден на въоръжените сили
Никарагуа – Ден на фиестата
Русия – Ден на тиловите войски от въоръжените сили на Руската федерация
Украйна – Ден на военноморския флот
Швейцария – Национален ден на Швейцария (по повод подписването на Федералната харта, 1291 г.)
801 |
bg | 2275 | https://bg.wikipedia.org/wiki/1%20%D1%81%D0%B5%D0%BF%D1%82%D0%B5%D0%BC%D0%B2%D1%80%D0%B8 | 1 септември | 1 септември е 244-тият ден в годината според григорианския календар (245-и през високосна). Остават 121 дни до края на годината.
Събития
1271 г. – Григорий X е избран за римски папа.
1364 г. – Папа Урбан V издава указ за създаване на Краковската академия.
1581 г. – Казашкият атаман Ермак Тимофеевич започва военния си поход в Сибир.
1804 г. – Немският астроном Карл Лудвиг Хардинг открива третия астероид в Слънчевата система – 3 Юнона.
1870 г. – Френско-пруската война: В Битката при Седан Прусия постига решителна победа.
1887 г. – Съставено е петнадесетото правителство на България, начело със Стефан Стамболов.
1897 г. – В Бостън, Масачузетс е открито първото метро в Северна Америка.
1914 г. – Санкт Петербург сменя името си на Петроград.
1916 г. – Първа световна война: България обявява война на Румъния.
1920 г. – Франция създава Ливан, който е под френска протектура до 1946 г.
1923 г. – Голямото земетресение в Канто опустошава района на Токио в Япония, жертвите са над 140 000, а бездомните 2,5 милиона.
1928 г. – Албания е обявена за кралство и първи крал става Зог I.
1937 г. – Открит е изложбеният център Ърлс Корт Сентър в Лондон, Великобритания.
1939 г. – Втора световна война: Нацистка Германия напада Полша, с което започва войната.
1950 г. – В Париж се състои първият конгрес на Международната астрономическа федерация.
1965 г. – Създадена е израелската комунистическа партия Маки.
1968 г. – Водачът на Пражката пролет Александър Дубчек претърпява автомобилна катастрофа и по-късно умира през 1992 г.
1969 г. – След държавен преврат в Либия, полковник Муамар ал-Кадафи взима властта, която по-късно предава на Народни Комитети.
1972 г. – В Рейкявик, Исландия, американецът Боби Фишер побеждава руснака Борис Спаски и става световен шампион по шахмат.
1974 г. – Във Враца е открит газопроводът СССР-НРБ.
1979 г. – Американският космически кораб Пионер 11 става първият апарат, който посещава Сатурн, като минава покрай планетата на разстояние от 21 000 км.
1983 г. – Студената война: Съветски изтребител „Су-15“ на СССР сваля над остров Сахалин, южнокорейски пътнически самолет Боинг-747 (Call sign: KOREAN AIR 007), който неволно навлиза в съветското въздушно пространство поради грешно зададен маршрут в навигационната система на самолета от пилотите. Сваленият самолет е превозвал 246 пътници + 23 души екипаж, като е изпълнявал редовен полет от Ню Йорк за Сеул (с междинно кацане в Анкоридж). Свален е, след като се отклонява 500 километра от курса. Загиват всичките 269 души на борда. Инцидентът предизвика сериозно влошаване, на и без това обтегнатите отношения между СССР и САЩ. Президентът на САЩ Роналд Рейгън, след инцидента обявява кръстоносен поход срещу комунизма.
1985 г. – Съвместна американско-френска експедиция локализира останките на Титаник.
1991 г. – Узбекистан обявява независимостта си от СССР.
1997 г. – 11 миньори загиват в мини Бобов дол вследствие на експлозия.
1999 г. – Ботев (Луковит) отново започва дейност
2004 г. – Терористичен акт в Беслан: Въоръжени терористи взимат за заложници стотици ученици в руския град Беслан в Северна Осетия.
Родени
1336 г. – Стефан Урош V, сръбски крал и цар († 1371 г.)
1637 г. – Никола Катина, френски Генерал († 1712 г.)
1854 г. – Сава Коев, български опълченец и журналист
1858 г. – Трайко Китанчев, български революционер († 1895 г.)
1864 г. – Александър Танев, български военен († 1932 г.)
1875 г. – Едгар Бъроуз, американски писател († 1950 г.)
1876 г. – Иван Вулпе, български оперен певец и музикален педагог († 1929 г.)
1878 г. – Александра Сакскобургготска, британска принцеса († 1942 г.)
1887 г. – Блез Сандрар, швейцарски писател и поет († 1961 г.)
1888 г. – Симеон Петров, български авиатор († 1950 г.)
1896 г. – Бхактиведанта Свами Прабхупада, индийски религиозен водач († 1977 г.)
1898 г. – Димитър Талев, български писател († 1966 г.)
1898 г. – Фридрих Георг Юнгер, немски писател († 1977 г.)
1899 г. – Анастас Петров, български балетист († 1978 г.)
1911 г. – Михаил Михеев, руски писател († 1993 г.)
1922 г. – Златка Измирлиева, български математик и педагог († 2003 г.)
1923 г. – Роки Марчиано, американски боксьор († 1969 г.)
1925 г. – Рой Глаубер, американски физик, Нобелов лауреат († 2018 г.)
1932 г. – Христо Недялков, български композитор († 2013 г.)
1933 г. – Атанас Ценев, български сценарист
1939 г. – Лили Томлин, американска актриса
1942 г. – Антониу Лобу Антунеш, португалски писател
1942 г. – Каролайн Чери, американска писателка
1944 г. – Леонард Слаткин, американски диригент
1945 г. – Мустафа Балел, турски писател
1946 г. – Но Му-хен, южнокорейски политик († 2009 г.)
1951 г. – Тимъти Зан, американски писател
1953 г. – Валентин Пензов, български композитор († 2019 г.)
1954 г. – Филип Вуянович, президент на Черна Гора
1955 г. – Тодор Митов, български футболист
1956 г. – Катерина Евро, българска актриса
1956 г. – Прамод Митал, индийски бизнесмен
1957 г. – Валентин Княжевич, български даскал, историк-краевед и генеалог
1957 г. – Глория Естефан, кубинска певица
1959 г. – Нели Топалова, българска актриса
1961 г. – Тонино Бенакиста, френски писател
1962 г. – Рууд Гулит, холандски футболист
1963 г. – Светослав Минчев, български публицист
1967 г. – Андреас Майер, немски писател
1968 г. – Димитър Авджийски, български футболист
1971 г. – Хакан Шюкюр, турски футболист
1983 г. – Кирил Терзиев, български борец
1989 г. – Близнаците Бил Каулиц и Том Каулиц, немски музиканти (Токио Хотел)
1996 г. – Зендая Колман, американска певица и актриса
1997 г. – Чон Чонг Кук, южнокорейски певец, автор на песни и продуцент на звукозаписи.
Починали
1557 г. – Жак Картие, френски пътешественик (* 1491 г.)
1687 г. – Хенри Мор, английски философ (* 1614 г.)
1715 г. – Луи XIV, крал на Франция (* 1638 г.)
1838 г. – Уилям Кларк, американски пътешественик и откривател (* 1770 г.)
1906 г. – Джузепе Джакоза, италиански писател, драматург и либретист (* 1847 г.)
1920 г. – Константин Кирков, български военен деец (* 1869 г.)
1948 г. – Чарлз Биард, американски историк (* 1874 г.)
1953 г. – Жак Тибо, френски цигулар (* 1880 г.)
1953 г. – Теодор Капидан, румънски лингвист (* 1879 г.)
1958 г. – Димитър Дечев, български класически филолог (* 1877 г.)
1970 г. – Зорка Йорданова, българска драматична актриса (* 1904 г.)
1970 г. – Франсоа Мориак, френски писател, Нобелов лауреат през 1952 г. (* 1885 г.)
1981 г. – Алберт Шпеер, нацистки архитект и министър на военната промишленост (* 1905 г.)
1982 г. – Владислав Гомулка, полски комунистически политик и държавник (* 1905 г.)
1988 г. – Луис Алварес, американски физик, Нобелов лауреат през 1968 г. (* 1911 г.)
1992 г. – Пьотър Ярошевич, полски партиен и държавен деец (* 1909 г.)
1996 г. – Люба Велич, българо-австрийска певица (* 1913 г.)
2003 г. – Райнер Малковски, немски поет (* 1939 г.)
Празници
Православна църква – Начало на Църковната нова година; свети Симеон Стълпник (Симеоновден)
Ден на движението на необвързаните страни – Чества се от 1981 г. На тази дата през 1961 г. в Белград представители на 25 държави от Африка, Азия и Европа участват в Първата конференция на необвързаните страни
Празник на Криводол – На 1 септември 1969 г. е обявен за град
България – Ден на Драгоман (за 2012 г.) – Чества се първата събота, след 29 август. Датата се определя с решение на Общински съвет и е във връзка с обявяването на Драгоман за град през 1963 г.
Италия – Празник на град Аквино
Либия – Ден на Революцията (1969 г., държавен преврат под ръководството на Муамар Кадафи, национален празник)
Пуерто Рико – Ден на труда
Русия – Ден на знанието (първи учебен ден)
Сингапур – Ден на учителя
Словакия – Ден на конституцията (1992 г., национален празник)
Узбекистан – Ден на независимостта (от СССР, 1991, национален празник)
901 |
bg | 2276 | https://bg.wikipedia.org/wiki/1%20%D0%BE%D0%BA%D1%82%D0%BE%D0%BC%D0%B2%D1%80%D0%B8 | 1 октомври | 1 октомври е 274-тият ден в годината според григорианския календар (275-и през високосна). Остават 91 дни до края на годината.
Събития
331 пр.н.е. – Големият пълководец Александър Македонски побеждава в Битка при Гавгамела армията на персийския владетел Дарий III и завладява Персийската империя.
1218 г. – Папа Хонорий III освобождава тевтонските рицари от съдебната власт на местните епископи.
1791 г. – Провежда се първото заседание на Законодателното събрание на Франция.
1814 г. – Започва Виенският конгрес, който цели да преначертае политическата карта на Европа след победата над Наполеон по-рано.
1874 г. – Избухва голям пожар в Поморие – унищожени са над 550 сгради.
1888 г. – Основан е Софийският университет „Св. Климент Охридски“.
1890 г. – Светият Синод на Българската православна църква окончателно се установява в София.
1890 г. – Създаден е Национален парк Йосемити в Калифорния, САЩ.
1899 г. – Съставено е 19 Правителство на България на Либералната партия начело с Тодор Иванчов.
1910 г. – Терористи взривяват сградата на вестник Лос Анджелис Таймс, загиват 21 души.
1934 г. – В испанския парламент влизат трима министри от Испанската конфедерация на независимата десница, което довежда до въстания на социалисти и анархисти в Астурия и Каталония.
1936 г. – Генерал Франциско Франко става генералисимус и държавен глава на националистическото правителство в Испания.
1938 г. – Германия анексира Судетската област.
1942 г. – Извършен е първият полет на първия американски реактивен самолет Bell XP-59 „Aircomet“.
1946 г. – Приключват Нюрнбергските процеси, след като са издадени присъди срещу 24 от най-известните нацистки лидери.
1946 г. – Основана е организацията с нестопанска цел Менса.
1947 г. – Правителството на САЩ възстановява дипломатическите отношения с България след Втората световна война.
1948 г. – Основан е чешкият футболен тим Дукла в Прага.
1949 г. – Народна република България анулира договора за приятелство, сътрудничество и взаимна помощ със Социалистическа федеративна република Югославия, под натиска на СССР, и започва широка идеологическа кампания срещу правителството на Йосип Броз Тито.
1949 г. – Мао Дзъдун провъзгласява създаването на Китайската народна република.
1958 г. – Мароко и Тунис се присъединяват към Лигата на арабските държави.
1960 г. – Кипър извоюва свободата си от Великобритания
1960 г. – Открит е завод „Електроника“ в София; до 1972 г. е сред първите и най-големи производители на електронни калкулатори в Европа.
1967 г. – Групата Pink Floyd започва първото си турне в САЩ.
1970 г. – Състои се погребението на президента на Египет Гамал Абдел Насър, по време на което много хора са стъпкани от милионната тълпа.
1971 г. – В град Орландо, щата Флорида е открит увеселителния парк Disney World.
1977 г. – Бразилският футболист Пеле прекратява спортната си кариера.
1982 г. – Хелмут Шмит подава оставка от поста канцлер на ФРГ и е наследен на поста от Хелмут Кол.
1992 г. – Стартира Cartoon Network.
1992 г. – Създадена е Държавната агенция за българите в чужбина.
1992 г. – В Литва е въведена нова парична единица, наречена лит.
2004 г. – Открива се Тараклийският държавен университет.
2005 г. – По време на терористичен акт в индонезийския остров Бали загиват 26 души и стотици са ранени.
2014 г. – В резултат от авария в завод „Миджур“, причинена от взрив, загиват 15 души.
Родени
208 г. – Александър Север, римски император († 235 г.)
1207 г. – Хенри III, английски крал († 1272 г.)
1685 г. – Карл VI, Свещен римски император, крал на Бохемия, Унгария и Хърватия († 1740 г.)
1754 г. – Павел I (Русия), император на Русия († 1801 г.)
1791 г. – Сергей Аксаков, руски писател и обществен деец, литературен и театрален критик († 1859 г.)
1855 г. – Анани Явашов, български просветен деец († 1934 г.)
1865 г. – Пол Дюка, френски композитор и музикален критик († 1935 г.)
1888 г. – Димо Сяров, български писател († 1965 г.)
1889 г. – Чавдар Мутафов, български писател († 1954 г.)
1890 г. – Любомир Золотович, български актьор († 1945 г.)
1893 г. – Ип Ман, майстор на бойното изкуство „винг чун“ († 1972 г.)
1898 г. – Коста Шулев, деец на БКП и БКМС († 1925 г.)
1898 г. – Марко Марчевски, български писател († 1962 г.)
1903 г. – Владимир Хоровиц, американски пианист от украински произход († 1989 г.)
1903 г. – Пиер Вейрон, френски автомобилен състезател († 1970 г.)
1907 г. – Георги Минчев, деец на БКП († 1942 г.)
1911 г. – Веселина Геновска, българска писателка († 1960 г.)
1911 г. – Захари Жандов, български кинорежисьор († 1998 г.)
1912 г. – Лев Гумильов, руски географ, историк и философ († 1992 г.)
1920 г. – Александър Попов, български футболист
1921 г. – Джеймс Уитмор, американски актьор († 2009 г.)
1922 г. – Чженин Янг, американски физик от китайски произход, Нобелов лауреат
1924 г. – Джими Картър, 39-и президент на САЩ, Нобелов лауреат
1925 г. – Мария Столарова, българска художничка († 2016 г.)
1927 г. – Олег Ефремов, руски актьор и режисьор († 2000 г.)
1928 г. – Лорънс Харви, британски актьор († 1973 г.)
1930 г. —
Филип Ноаре, френски актьор († 2006 г.)
Ричард Харис, ирландски актьор († 2002 г.)
1935 г. —
Нина Стамова, българска актриса († 2019 г.)
Джули Андрюс, британска певица, актриса и автор
1937 г. – Райко Стойнов, български футболист († 2010 г.)
1943 г. – Хусто Хорхе Падрон, испански поет
1947 г. – Аарон Цихановер, израелски биолог Нобелов лауреат
1951 г. – Валентина Атанасова, българска поетеса
1954 г. – Владимир Уручев, български политик
1961 г. – Сумру Яврочук, турска актриса
1963 г. – Лъчезар Танев, български футболист
1966 г. – Джордж Уеа, либерийски футболист и политик
1971 г. – Драгомира Бонева, българска актриса
1981 г. – Жулио Баптища, бразилски футболист
1988 г. – Кариба Хайн, австралийска актриса и танцьорка
1989 г. – Бри Ларсън, американска актриса и певица
1990 г. – Хазал Кая, турска актриса
Починали
1499 г. – Марсилио Фичино, италиански хуманист и философ (* 1433 г.)
1578 г. – Хуан Австрийски, испански военачалник (* 1547 г.)
1684 г. – Пиер Корней, френски писател и драматург (* 1606 г.)
1911 г. – Вилхелм Дилтай, немски философ (* 1833 г.)
1933 г. – Руси Коджаманов, български композитор, диригент и музикален педагог († 1866 г.)
1964 г. – Стефан Ангелов, български лекар (* 1878 г.)
1968 г. – Романо Гуардини, германски писател и философ-теолог (* 1885 г.)
1972 г. – Луис Лики, археолог и биолог (* 1903 г.)
1974 г. – Петко Задгорски, български художник (* 1902 г.)
1977 г. – Лазар Парашкеванов, български архитект (* 1890 г.)
2006 г. – Атанас Михайлов, български футболист (* 1949 г.)
2007 г. – Мариане Фриц, австрийска писателка (* 1948 г.)
2013 г. – Том Кланси, американски писател (* 1947 г.)
2018 г. – Шарл Азнавур, френски певец (* 1924 г.)
2019 г. – Карел Гот, чешки поп певец (* 1939 г.)
Празници
Световен ден за борба с хепатита – Определен от консорциум, в който влизат 15 организации от Европа и Близкия изток, за подкрепа на пациентите
Международен ден на вегетарианството – Учреден през 1977 г. с решение на световния конгрес на вегетарианците във Великобритания по инициатива на Северноамериканската организация на вегетарианците
Международен ден на възрастните хора – Определен от Общото събрание на ООН през 1990 година, първото му отбелязване е през 1991 година.
ЮНЕСКО – Световен ден на музиката (Отбелязва се от 1975 г. по решение на Международния съвет за музика при ЮНЕСКО)
Австрия – Ден на кафето
Боливия – Народен ден на Библията
България
Българска православна църква – Покров на Пресвета Богородица, Преп. Йоан Кукузел
Ден на Застрахователя – Обявен е за професионален празник през февруари 1996 г. с решение на Асоциацията на българските застрахователи и Съюза на частните застрахователи
Ден на поезията
Празник на Академията на Министерство на вътрешните работи (МВР) – Обявен с Решение на 39-ото Народно събрание от 14 юни 2002 г.
Празник на българските певци и музиканти – Обявен е през 1980 г. по повод 700-годишнината от рождението на св. Йоан Кукузел
Професионален празник на зенитно-ракетните войски – Отбелязва се от 1 октомври 1960 година, когато в Казахстанската степ български дивизион за първи път осъществява боен пуск на зенитна ракета
Камерун – Празник на обединението
Кипър – Ден на независимостта (от Великобритания, 1960 г., национален празник)
Китай – Ден на Китайската народна република (1949 г., национален празник)
Нигерия – Ден на независимостта (от Великобритания, 1960 г., национален празник)
Сан Марино – Инвеститура на Регента
Сингапур – Ден на детето
Тувалу – Ден на независимостта (от Кирибати, 1975 г., национален празник)
Узбекистан – Ден на учителя
Южна Корея – Ден на въоръжените сили
Япония – Национален празник на кафето
Източници
A01 |
bg | 2277 | https://bg.wikipedia.org/wiki/1%20%D0%BD%D0%BE%D0%B5%D0%BC%D0%B2%D1%80%D0%B8 | 1 ноември | 1 ноември е 305-ият ден в годината според григорианския календар (306-и през високосна). Остават 60 дни до края на годината.
Събития
79 г. – Започва едно от големите изригвания на вулкана Везувий.
1478 г. – папска була на Сикст IV за въвеждане на инквизицията в Кастилия. Начало на испанската инквизиция.
1520 г. – Фернандо Магелан открива проток между Атлантическия океан и Тихия океан, който по-късно е наречен Магеланов проток.
1755 г. – Лисабонското земетресение: Лисабон е почти напълно разрушен, загиват между 60 и 100 хил. души
1897 г. – Учреден е ФК Ювентус (Торино).
1900 г. – Започва да функционира първата в България водноелектрическа централа, ВЕЦ Панчарево, която захранва 600 лампи, осветяващи София.
1909 г. – В Пловдив за първи път е честван Денят на народните будители.
1914 г. – Първата световна война: Край брега на Чили започва една от големите морски битки между германския и британския военни флотове – битката при Коронел.
1922 г. – Последният султан на Османската империя, Мехмед VI, абдикира. В Царство България денят е обявен на 31 октомври същата година за – празник на народните будители.
1928 г. – Цар Борис III открива 10-километровата жп линия Асеновград – Пловдив.
1928 г. – Турският президент Мустафа Кемал Ататюрк въвежда съвременната 29-буквена турска азбука, която заменя старата османска турска азбука в официалния турски език.
1943 г. – Огласена е Московската декларация от съюзниците в т.нар. антихитлеристка коалиция, по силата на която СССР се присъединява към атлантическата формулировка за „безусловната капитулация“ на страните от Оста.
1944 г. – Създадена е Българската хорова капела „Светослав Обретенов“.
1944 г. – Във Великобритания е създадено първото дружество на привържениците на веганството.
1946 г. – Провежда се първият мач в историята на NBA.
1954 г. – В Алжир избухва въстание за независимост от Франция.
1962 г. – Монголия става член на ЮНЕСКО.
1964 г. – Отворени са временни проходи през Берлинската стена.
1974 г. – Открита е водноелектрическата каскада Белмекен - Сестримо.
1981 г. – Антигуа и Барбуда придобива независимост от Великобритания.
1989 г. – В Одеса, Украйна, е основан българският вестник Роден край.
1993 г. – Влиза в сила Маастрихтският договор, с който се създава Европейския съюз
1998 г. – Създаден е Европейският съд по правата на човека.
Родени
1757 г. – Антонио Канова, италиански скулптор († 1822 г.)
1778 г. – Густав IV, крал на Швеция († 1837 г.)
1842 г. – Стоян Новакович, сръбски учен и политик († 1915 г.)
1864 г. – Елизавета Фьодоровна, руска княгиня († 1918 г.)
1871 г. – Ангелко Кръстич, македонски поет († 1952 г.)
1871 г. – Стивън Крейн, американски писател († 1900 г.)
1873 г. – Божан Ангелов, български критик († 1958 г.)
1878 г. – Карлос Сааведра Ламас, аржентински политик, Нобелов лауреат († 1959 г.)
1879 г. – Пал Телеки, министър-председател на Унгария († 1941 г.)
1880 г. – Алфред Вегенер, немски метеоролог и геолог († 1930 г.)
1884 г. – Анибале Бергонзоли, италиански офицер († 1973 г.)
1887 г. – Лорънс Стивън Лоури, британски художник († 1976 г.)
1888 г. – Борис Георгиев, български художник († 1962 г.)
1889 г. – Филип Ноел-Бейкър, британски активист за мир с канадски произход, Нобелов лауреат († 1982 г.)
1897 г. – Карло Луканов, български комунист († 1982 г.)
1902 г. – Ойген Йохум, немски диригент († 1987 г.)
1911 г. – Анри Троая, френски писател и историк († 2007 г.)
1921 г. – Илзе Айхингер, австрийска поетеса († 2016 г.)
1923 г. – Гордън Диксън, канадски писател фантаст († 2001 г.)
1924 г. – Сюлейман Демирел, министър-председател и президент на Турция († 2015 г.)
1924 г. – Янко Янков, български актьор († 1989 г.)
1925 г. – Надя Тодорова, българска актриса († 2016 г.)
1926 г. – Гюнтер де Бройн, немски писател († 2020 г.)
1929 г. – Димитър Йорданов, български футболист († 1996 г.)
1930 г. – Иван Колев, български футболист († 2005 г.)
1938 г. – Ибрахим Касимов, български аграрен учен и общественик († 2007 г.)
1938 г. – Пламен Дончев, български актьор
1939 г. – Бернар Кушнер, френски общественик
1943 г. – Салваторе Адамо, белгийски певец
1944 г. – Иван Бенчев, български изкуствовед († 2012 г.)
1944 г. – Рафик Харири, министър-председател на Ливан († 2005 г.)
1947 г. – Георги Петканов, български политик († 2015 г.)
1950 г. – Робърт Лафлин, американски физик, Нобелов лауреат
1952 г. – Лари Флинт, американски издател 2021
1953 г. – Нанси Дейвис, американска астронавтка
1954 г. – Димитър Ефремов, български футболист
1957 г. – Питър Оустръм, американски артист
1958 г. – Рейчъл Тикотин, американска актриса
1962 г. – Антъни Кийдис, американски певец (Red Hot Chili Peppers)
1965 г. – Мариела Гемишева, български дизайнер
1973 г. – Айшвария Рай, индийска актриса
1974 г. – Сибин Майналовски, български писател, журналист и дизайнер
1975 г. – Елена Петрова, българска актриса
1981 г. – Пиер Фич, канадски гей-порно актьор
1983 г. – Наталия Тена, британска актриса
1984 г. – Милош Красич, сръбски футболист
Починали
1496 г. – Филип Калимах, италиански писател (* 1437 г.)
1804 г. – Йохан Фридрих Гмелин, германски учен (* 1748 г.)
1860 г. – Александра Фьодоровна, императрица на Русия (* 1798 г.)
1865 г. – Джон Линдли, английски ботаник (* 1799 г.)
1877 г. – Янко Матушка, словашки поет (* 1821 г.)
1892 г. – Иван Богоров, български енциклопедист (* 1820 г.)
1893 г. – Ян Матейко, полски художник (* 1838 г.)
1894 г. – Александър III, император на Русия (* 1845 г.)
1903 г. – Теодор Момзен, германски писател, Нобелов лауреат, (* 1817 г.)
1907 г. – Алфред Жари, френски поет (* 1873 г.)
1922 г. – Методий Кусев, български духовник (* 1838 г.)
1928 г. – Иван Антонов, български революционер (* 1882 г.)
1941 г. – Христо Ников, деец на БКП (* 1911 г.)
1944 г. – Шарл Дил, френски учен (* 1859 г.)
1949 г. – Никола Жеков, български офицер (* 1865 г.)
1953 г. – Александър Гиргинов, български политик (* 1889 г.)
1956 г. – Пиетро Бадолио, италиански политик (* 1871 г.)
1958 г. – Яхия Кемал Беятлъ, турски поет (* 1884 г.)
1972 г. – Езра Паунд, американски поет (* 1885 г.)
1979 г. – Мейми Айзенхауер, първа дама на САЩ (1953 – 1961) (* 1896 г.)
1993 г. – Северо Очоа, испански биохимик, Нобелов лауреат през 1959 г. (* 1905 г.)
1995 г. – Васил Ильоски, македонски писател (* 1900 г.)
2000 г. – Стивън Рънсиман, британски историк (* 1903 г.)
2006 г. – Донка Паприкова, социален работник (* 1915 г.)
2006 г. – Стойчо Мазгалов, български актьор (* 1930 г.)
2007 г. – Пол Тибетс, американски генерал (* 1915 г.)
2008 г. – Димитър Калчев, български политик (* 1945 г.)
2010 г. – Пенка Цицелкова, българска актриса (* 1943 г.)
2014 г. – Уейн Статик, американски музикант (* 1965 г.)
Празници
Световен ден на веганството
Римокатолическа църква – Ден на Вси светии
България
Ден на народните будители
„Ден на светото рождение йоанско“
Свети безсребърници и чудотворци Козма и Дамян Асийски
Ден на българската наука – От 1991 г. Съюзът на учените в България отбелязва Деня на народните будители и като свой празник.
Ден на българската журналистика – Отбелязва се в Деня на народните будители, с решение на Съюза на българските журналисти. В деня на празника се връчват наградите на съюза.
Алжир – Ден на революцията и на независимостта (от Франция, 1962 г., национален празник)
Антигуа и Барбуда – Ден на независимостта (от Великобритания, 1981 г., национален празник)
Британски Вирджински острови – Ден на свободата
Словения – Ден на възпоменанието
B01 |
bg | 2278 | https://bg.wikipedia.org/wiki/1%20%D0%B4%D0%B5%D0%BA%D0%B5%D0%BC%D0%B2%D1%80%D0%B8 | 1 декември | 1 декември е 335-ият ден в годината според григорианския календар (336-и през високосна). Остават 30 дни до края на годината.
Събития
1145 г. – Започва Вторият кръстоносен поход.
1347 г. – Българският цар Иван Александър се жени за еврейката Сара, която приема свето кръщение и християнското име Теодора.
1408 г. – Москва е обсадена от войските на татарския хан Едигей.
1640 г. – Португалия възвръща независимостта си от Испания и Жуау IV отново се възкачва на трона.
1648 г. – По време на Английската революция е пленен крал Чарлз I.
1742 г. – Руската императрица Елисавета нарежда евреите да бъдат изгонени от Русия.
1804 г. – Наполеон Бонапарт се жени за Жозефина Боарне.
1822 г. – Педро I е коронован за император на Бразилия.
1822 г. – 11-годишният Ференц Лист дебютира като пианист на концерт във Виена.
1835 г. – Ханс Кристиян Андерсен издава първата си книга с приказки.
1855 г. – Пощата в Канада въвежда като услуга паричния превод.
1864 г. – В Русия е въведено разделяне на гимназиите на хуманитарни и технически.
1887 г. – Британският писател Артър Конан Дойл публикува разказ, в който за първи път главен герой е детектива Шерлок Холмс.
1891 г. – Американецът Джеймс Нейсмит изобретява играта баскетбол.
1913 г. – В автомобилните заводи Форд е пусната първата поточна линия.
1918 г. – Исландия става автономно кралство, но все още обединено с Дания.
1918 г. – Румъния се обявява за обединена държава след като Трансилвания става част от страната, а преди това, на 27 март същата година са присъединени Бесарабия и Буковина.
1918 г. – Провъзгласено е Кралство на сърби, хървати и словенци, по-късно преименувано на Кралство Югославия.
1939 г. – Втората световна война: Окупационните власти на Варшава издават разпореждане всички евреи да носят като отличителен знак Звездата на Давид.
1943 г. – Втората световна война: В Техеран (Иран) е закрита конференцията на държавните лидери от Антихитлеристката коалиция Франклин Рузвелт, Уинстън Чърчил и Йосиф Сталин.
1944 г. – България във Втората световна война: С дислоцирането на сформираната през ноември 1944 г. Първа българска армия командвана от генерал Владимир Стойчев в Югославия на сръбско -унгарската граница започва Втория период на водената срещу нацистка Германия Отечествена война на България 1944-1945 г.
1953 г. – Отпечатан е първият брой на еротичното списание Плейбой.
1956 г. – В България е обявено приключването на преброяване на населението, резултатите от което са обявени на 17 януари 1957 г.
1956 г. – В Мелбърн е установен рекорд по посещаемост на бейзболен мач – 114 хиляди зрители.
1959 г. – Студената война: 12 държави подписват във Вашингтон Антарктическия договор, с който Антарктида се запазва за ядрени взривове и складиране на радиоактивни материали и се забраняват военни дейности на този континент.
1972 г. – С извеждане в космоса на българска апаратура на съветския спътник Интеркосмос 8 България е вписана като 18-ата космическа страна в регистъра на ООН.
1981 г. – Създаден е дарителският фонд 1300 години България.
1987 г. – Започва строителството на Тунела под Ла Манш.
1988 г. – За първи път се чества Световният ден за борба срещу СПИН.
1990 г. – Френските и британските строителни работници се срещат под Ла Манш при строителството на Тунела под Ла Манш.
1990 г. – Създадено е Националното бюро по заетостта, днешната Агенция по заетостта.
1991 г. – На състоялия се референдум украинците категорично гласуват за независимост от СССР.
2000 г. – България е извадена от негативния Шенгенски визов списък.
2009 г. – Влиза в сила Договорът от Лисабон, който заменя двата договора, осигуряващи конституционна основа на Европейския съюз – Договора от Маастрихт и Римските договори.
Родени
1081 г. – Луи VI, крал на Франция († 1137 г.)
1083 г. – Ана Комнина, византийска историчка († 1153 г.)
1716 г. – Етиен Морис Фалконе, френски скулптор († 1791 г.)
1743 г. – Мартин Клапрот, немски химик, откривател на урана и циркония († 1817 г.)
1761 г. – Мадам Тюсо, създателка на музея на восъчните фигури в Лондон († 1850 г.)
1792 г. – Николай Лобачевски, руски математик († 1856 г.)
1812 г. – Владимир Гете, руско-френски духовник († 1892 г.)
1854 г. – Алексей Павлов, руски геолог († 1929 г.)
1867 г. – Игнаци Мошчицки, президент на Полша († 1946 г.)
1868 г. – Никола Генадиев, български политик († 1923 г.)
1874 г. – Тодор Луканов, български политик († 1946 г.)
1884 г. – Александра Датска, кралица на Великобритания († 1925 г.)
1884 г. – Михаил Кремен, български белетрист и мемоарист († 1964 г.)
1886 г. – Рекс Стаут, американски писател († 1975 г.)
1888 г. – Иван Данчов, български лексикограф († 1956 г.)
1889 г. – Василий Блюхер, съветски маршал († 1938 г.)
1893 г. – Атанас Илиев, психолог и философ († 1985 г.)
1896 г. – Георгий Жуков, съветски военен и държавник, маршал († 1974 г.)
1896 г. – Петко Стайнов, български композитор († 1977 г.)
1897 г. – Иван Хаджимарчев, български писател († 1957 г.)
1899 г. – Бончо Бочев, музикален педагог и диригент, създател на хор „Бодра смяна“ († 1975 г.)
1910 г. – Йордан Спасов, български актьор († 1984 г.)
1912 г. – Минору Ямасаки, японски архитект († 1986 г.)
1914 г. – Богдан Добранов, български духовник († 1983 г.)
1922 г. – Всеволод Бобров, съветски футболист и хокеист († 1979 г.)
1923 г. – Давид Овадия, български поет († 1995 г.)
1925 г. – Любомир Кабакчиев, български актьор († 1986 г.)
1929 г. – Алфред Моисиу, албански военен и 5-и президент на Албания
1932 г. – Цветана Гълъбова, българска актриса († 2019 г.)
1935 г. – Уди Алън, американски режисьор и актьор
1937 г. – Вайра Вике-Фрайберга, президент на Латвия
1938 г. – Иван Пушкаров, български политик
1945 г. – Бет Мидлър, американска певица и актриса
1947 г. – Добринка Станкова, българска актриса († 2022 г.)
1947 г. – Теодосий Теодосиев, български учител
1949 г. – Пабло Ескобар, колумбийски наркобарон († 1993 г.)
1951 г. – Александър Александров, български космонавт
1951 г. – Иван Добрев, български генерал
1951 г. – Сийка Келбечева, българска спортистка
1958 г. – Янко Русев, български щангист
1960 г. – Керъл Алт, американски супермодел и актриса
1964 г. – Салваторе Скилачи, италиански футболист
1967 г. – Нестор Карбонел, американски актьор
1971 г. – Крис Ванс, австралийски актьор
1974 г. – Кощиня, португалски футболист
1975 г. – Марио Домингес, мексикански автомобилен състезател
1977 г. – Брад Делсън, американски музикант (Линкин Парк)
1977 г. – Мария Илиева, българска поп певица
1979 г. – Антоний Аргиров, български актьор
1982 г. – Диего Кавалиери, бразилски футболист
1985 г. – Шанел Престън, американска порнографска актриса
Починали
1135 г. – Хенри I, крал на Англия (* ок. 1068)
1455 г. – Лоренцо Гиберти, италиански скулптор и ювелир (* ок. 1378)
1521 г. – Лъв X, римски папа (* 1475 г.)
1633 г. – Изабела-Клара Испанска, щатхалтер на Испанска Нидерландия (* 1566 г.)
1755 г. – Морис Грийн, английски композитор (* 1696 г.)
1825 г. – Александър I, император на Русия (* 1777 г.)
1866 г. – Джордж Еверест, британски геодезист и географ (* 1790 г.)
1888 г. – Антим I, български екзарх и политик (* 1816 г.)
1906 г. – Александър Вулев, български революционер (* ? г.)
1918 г. – Герасим Струмишки, български митрополит (* 1860 г.)
1927 г. – Аврам Аврамов, български военен деец (* 1859 г.)
1934 г. – Бончо Боев, висш български финансист (* 1859 г.)
1937 г. – Тихомир Павлов, български публицист и общественик (1880)
1947 г. – Годфри Харолд Харди, британски математик (* 1877 г.)
1952 г. – Виторио Орландо, италиански правист и политик (* 1860 г.)
1972 г. – Ип Ман, китайски майстор по бойни изкуства (* 1893 г.)
1973 г. – Давид Бен-Гурион, министър-председател на Израел (* 1886 г.)
1979 г. – Вергил Димов, български политик (* 1901 г.)
1991 г. – Джордж Стиглър, американски икономист, Нобелов лауреат през 1982 г. (* 1911 г.)
1996 г. – Бабрак Кармал, афганистански политик (* 1929 г.)
1997 г. – Стефан Грапели, френски и американски музикант, цигулар (* 1908 г.)
2001 г. – Павел Садирин, съветски футболист и треньор (* 1942 г.)
2004 г. – Бернард Холандски, принц на Холандия (* 1911 г.)
2006 г. – Веселин Савов, български актьор (* 1945 г.)
2006 г. – Клод Жад, френска киноактриса (* 1948 г.)
2009 г. – Петко Йотов, български полковник, военен историк, директор на Националния военноисторически музей (* 1947 г.)
2011 г. – Криста Волф, немска писателка (* 1929 г.)
2011 г. – Елизабет Йънг-Бруел, американски психотерапевт (* 1946 г.)
2014 г. – Георги Янакиев, български състезател по мотокрос (* 1941 г.)
2021 г. – Надя Савова, българска актриса (* 1936 г.)
Празници
Световна здравна организация – Световен ден за борба със СПИН (от 1988 г.)
Румъния – Годишнина от възвръщането на Трансилвания и обединението на Румъния (1918 г., национален празник)
Португалия – Ден на възстановяването на независимостта (от Испания, 1640 г.) и Ден на младежта
ЦАР – Ден на републиката (1958 г., получена автономия от Франция, национален празник)
Чад – Фестивал на свободата и демокрацията
Австралия – Първи ден на лятото
Ботевград – Празник на града
C01 |
bg | 2279 | https://bg.wikipedia.org/wiki/2%20%D1%8F%D0%BD%D1%83%D0%B0%D1%80%D0%B8 | 2 януари | 2 януари е 2-рият ден в годината според григорианския календар. Остават 363 дни до края на годината (364 през високосна година).
Събития
1443 г. – Варненски кръстоносен поход: В Битката при Куновица турците са победени от кръстоносците на Владислав III и Янош Хуняди, и много турски командири, включително Махмуд бей, зет на султан Мурад II, са пленени.
1492 г. – Реконкиста: Арагонският крал Фернандо превзема Гранада, последната крепост на маврите в Европа.
1757 г. – Великобритания завладява Калкута, Индия.
1788 г. – Джорджия става 4-тия щат на САЩ.
1793 г. – Русия и Прусия си разделят Полша.
1835 г. – По инициатива на Васил Априлов в Габрово е открито първото взаимно училище с първи учител Неофит Рилски.
1839 г. – Френският художник и фотограф Луи Дагер прави първата фотография на Луната.
1871 г. – Амадеус I става крал на Испания.
1882 г. – Джон Рокфелер обединява петролните си холдинги в тръста Стандарт Ойл.
1891 г. – В софийското читалище Славянска беседа се състои първото оперно представление.
1905 г. – Руско-японска война: След 6-месечна обсада Япония завзема руската крепост Порт Артур.
1905 г. – Американският астроном Чарлз Дилон Перин открива Елара – естествен спътник на Юпитер.
1912 г. – На гарите в София, Пловдив и Плевен са монтирани първите телефони.
1913 г. – Балканска война: Турският гарнизон на остров Хиос се предава на гръцката армия и островът става част от Гърция.
1919 г. – Чехословашката армия превзема Братислава.
1921 г. – В Бразилия е основан Крузейро Ешпорте Клубе, един от най-важните футболни отбори в страната.
1922 г. – Крим получава независимост от Съветския съюз.
1929 г. – Канада и САЩ приемат план за запазване на Ниагарския водопад.
1929 г. – Арестуван е Лев Троцки, обвинен в антисъветска дейност.
1932 г. – Аржентинския отбор Бока Хуниорс става шампион на аржентинската Примера Дивисион, което е първото професионално издание на аржентинския футболен турнир.
1941 г. – Втората световна война: В Оберзалцбург се състои среща на българския министър-председател Богдан Филов с Хитлер, на която е постигнато съгласие за присъединяване на България към Тристранния пакт.
1942 г. – Втората световна война: Манила е превзета от японските сили.
1943 г. – Втората световна война: Започва отстъплението на германските войски от Кавказ.
1955 г. – Убит е президентът на Панама Хосе Антонио Ремон.
1956 г. – ФРГ създава първите си редовни военни части след Втората световна война – Бундесвер.
1958 г. – Влиза в действие първата българска подземна електроцентрала – ВЕЦ Батак.
1959 г. – От космодрума Байконур, СССР изстрелва първия в света изкуствен спътник на Луната – Луна 1.
1963 г. – Между София и Москва през Букурещ е установена радиорелейна линия, като е приета и излъчена в България първата телевизионна програма от чужбина.
1965 г. – Индонезия напуска ООН.
1967 г. – Кристиан Бърнард извършва втората успешна сърдечна трансплантация.
1988 г. – Канада и САЩ подписват договор за свободна търговия.
1998 г. – В Русия влизат в обращение нови рубли, за да се задържи инфлацията и възстанови доверието.
2001 г. – Сила Калдерон става първата жена губернатор на Пуерто Рико.
2006 г. – Покрив на ледена пързалка в Бавария рухва от дебелата снежна покривка, загиват 15 души, в т.ч. 11 деца.
2010 г. – В Пасто, Колумбия, вулканът Галерас изригва в 19:43 ч. местно време. Това се случва в началото на карнавала в този град.
Родени
1642 г. – Мехмед IV, султан на Османската империя († 1693 г.)
1699 г. – Осман III, султан на Османската империя († 1757 г.)
1777 г. – Кристиан Даниел Раух, германски скулптор († 1857 г.)
1822 г. – Рудолф Клаузиус, германски физик († 1888 г.)
1827 г. – Пьотър Семьонов-Тяншански, руски географ († 1914 г.)
1834 г. – Тодор Бурмов, първи министър-председател на България († 1906 г.)
1837 г. – Милий Балакирев, руски композитор († 1910 г.)
1839 г. – Нешо Бончев, български възрожденец, литературен критик, педагог († 1878 г.)
1846 г. – Жул-Леон Дютрей дьо Рен, френски изследовател географ († 1894 г.)
1848 г. – Георги Тишев, български политик († 1929 г.)
1871 г. – Николаус Велтер, люксембургски писател, литературовед и държавник († 1951 г.)
1873 г. – Света Тереза от Лизио, френска монахиня и писателка († 1897 г.)
1878 г. – Христо Кабакчиев, български политик († 1940 г.)
1880 г. – Луи Брегет, френски авиоконструктор († 1956 г.)
1896 г. – Дзига Вертов, руски кинорежисьор († 1954 г.)
1897 г. – Иван Странски, български учен († 1979 г.)
1905 г. – Лев Шнирелман, руски математик († 1938 г.)
1905 г. – Тодор Мазаров, български тенор († 1975 г.)
1913 г. – Анна Ли, британска актриса († 2004 г.)
1917 г. – Вера Зорина, германска танцьорка († 2003 г.)
1920 г. – Айзък Азимов, американски писател от руски произход († 1992 г.)
1922 г. – Блага Димитрова, българска поетеса († 2003 г.)
1925 г. – Франческо Коласуоно, италиански духовник († 2003 г.)
1931 г. – Иван Велинов, български юрист († 2018 г.)
1936 г. – Роджър Милър, американски поп певец († 1992 г.)
1937 г. – Веско Зехирев, български актьор
1938 г. – Иън Брейди, британски сериен убиец († 2017 г.)
1946 г. – Илма Ракуза, швейцарска писателка
1948 г. – Николай Червенков, молдовски българист
1955 г. – Хриска Пейчева, българска плувкиня
1957 г. – Йоанна Пакула, американска актриса от полски произход
1958 г. – Владимир Овчинников, руски пианист
1958 г. – Красимир Рангелов, български скулптор
1967 г. – Тиа Карере, американска актриса
1968 г. – Куба Гудинг Джуниър, американски актьор
1968 г. – Олег Дерипаска, руски милиардер
1969 г. – Кристи Търлингтън, американски топмодел
1972 г. – Йосиф Шамли, български актьор († 2019 г.)
1975 г. – Олександър Шовковски, украински футболен вратар
1976 г. – Пас Вега, испанска актриса
1979 г. – Асен Гайдарджиев, български футболист
1981 г. – Мексимилиано „Макси“ Родригес, аржентински футболист
1983 г. – Кейт Босуърт, американска актриса
1986 г. – Аса Акира, американска порноактриса
1987 г. – Иван Колев, български волейболист
1987 г. – Шели Хениг, американска актриса
1991 г. – Давиде Сантон, италиански футболист
1993 г. – Амела Терзич, сръбска лекоатлетка
Починали
826 г. – Адалхард, християнски светец (* 752 г.)
1543 г. – Франческо Канова да Милано, италиански композитор (* 1497 г.)
1557 г. – Понтормо, италиански художник (* 1494 г.)
1819 г. – Мари Луиз дьо Бурбон-Парм, кралица на Испания (* 1751 г.)
1861 г. – Фридрих Вилхелм IV, крал на Прусия (* 1795 г.)
1892 г. – Джордж Бидъл Еъри, британски астроном (* 1801 г.)
1917 г. – Едуард Тайлър, британски антрополог (* 1832 г.)
1921 г. – Теобалд фон Бетман-Холвег, немски политик (* 1856 г.)
1925 г. – Никола Петров, български борец (* 1873 г.)
1926 г. – Такааки Като, Министър-председател на Япония (* 1860 г.)
1955 г. – Хосе Антонио Ремон, президент на Панама (* 1908 г.)
1960 г. – Фаусто Копи, италиански велосипедист (* 1919 г.)
1960 г. – Фридрих Адлер, австрийски политик (* 1979 г.)
1963 г. – Дик Пауъл, американски актьор (* 1904 г.)
1967 г. – Иван Кинов, български политик (* 1893 г.)
1992 г. – Иван Недев, български политик (* 1918 г.)
1995 г. – Сиад Баре, президент на Сомалия (* 1919 г.)
1996 г. – Карл Тарговник, унгарски психиатър (* 1915 г.)
2000 г. – Нат Адърли, американски композитор (* 1931 г.)
2000 г. – Патрик О'Брайън, британски писател (* 1914 г.)
2005 г. – Арнолд Денкер, американски шахматист (* 1914 г.)
2005 г. – Едо Муртич, хърватски художник (* 1921 г.)
2005 г. – Сирил Флетчър, британски комедиант (* 1913 г.)
2019 г. – Димитър Симеонов, български музикант, диригент и преподавател (* 1932 г.)
2019 г. – Кръстьо Станишев, български поет и преводач (* 1933 г.)
Празници
Църквата почита паметта на Свети Силвестър Римски
102 |
bg | 2280 | https://bg.wikipedia.org/wiki/2%20%D1%84%D0%B5%D0%B2%D1%80%D1%83%D0%B0%D1%80%D0%B8 | 2 февруари | 2 февруари е 33-тият ден в годината според григорианския календар. Остават 332 дни до края на годината (333 през високосна година).
Събития
962 г. – Отон I е коронован в Рим, като първия император на Свещената римска империя след почти 40 години; в Германия тази дата се приема за ден на основаването на нацията.
1033 г. – Бургундия се присъединява към Свещената Римска империя.
1536 г. – Испанският конкистадор Педро де Мендоса основава Буенос Айрес.
1568 г. – Открити са Соломоновите острови.
1701 г. – Петър I издава указ за основаване на Балтийски флот.
1709 г. – Случайно минаващ кораб прибира от остров Мас-о-Тера корабокрушенеца Александър Селкирк – първообраз на героя на Даниел Дефо Робинзон Крузо.
1811 г. – Руски заселници основават американския град Форт Рос.
1846 г. – Най-богатите квартали на Пловдив са почти унищожени от пожар.
1848 г. – Мексиканско-американска война: Подписан е договора Гуадалупе Идалго, който слага край на войната, а Мексико отстъпва на САЩ повече от половината от своята територия.
1863 г. – Американският писател Самюъл Клемънс започва да публикува с псевдонима си Марк Твен.
1896 г. – Престолонаследникът на българския трон княз Борис III Търновски приема православието; негов кръстник става руският император Николай II.
1932 г. – Обществото на народите свиква Женевска конференция по разоръжаване с участие на 63 държави.
1940 г. – Военната колегия на Върховния съд на СССР осъжда бившият ръководител на НКВД Николай Ежов на смърт чрез разстрел.
1940 г. – Дебют на сцена на американския певец Франк Синатра.
1943 г. – Втората световна война: Последните германски военни части в Битката при Сталинград капитулират.
1945 г. – В нощта на 1 срещу 2 февруари са изпълнени смъртните присъди на т.нар. Народен съд, като са разстреляни Богдан Филов и княз Кирил Преславски.
1946 г. – Унгария е обявена за република.
1951 г. – XXVII народно събрание приема нов Наказателен кодекс, копиран от съветското законодателство, станал основа за репресиите през 1950-те години.
1971 г. – В иранския град Рамсар е подписана Конвенция за защита на влажните зони.
1982 г. – Сирийската редовна армия започва да бомбардира град Хама, за да потуши избухналото под ръководството на Мюсюлманското братство въстание – загиват между 10 и 25 хил. души (според Амнести Интернешънъл).
1990 г. – В ЮАР е обявена за легална дейността на забранения дотогава Африкански национален конгрес.
2004 г. – Швейцарският тенисист Роджър Федерер става водач в Световната ранглиста по тенис за мъже – позиция, която удържа за рекордните 237 последователни седмици.
Родени
1495 г. – Бона Сфорца, полска кралица († 1557 г.)
1522 г. – Лодовико Ферари, италиански математик († 1565 г.)
1616 г. – Себастиан Бурдон, френски художник († 1671 г.)
1649 г. – Бенедикт XIII, римски папа († 1730 г.)
1650 г. – Нел Гуин, английска актриса († 1687 г.)
1669 г. – Луи Маршан, френски музикант († 1732 г.)
1700 г. – Йохан Кристоф Готшед, немски писател († 1766 г.)
1754 г. – Шарл Морис дьо Талейран, френски политик († 1838 г.)
1762 г. – Джироламо Крешентини, италиански певец, кастрат († 1846 г.)
1767 г. – Хайнрих Фридрих Линк, германски ботаник († 1850 г.)
1822 г. – Огюст Дозон, френски дипломат († 1890 г.)
1827 г. – Атанас Илиев, български просветен деец († 1927 г.)
1852 г. – Освалд Ахенбах, немски художник († 1905 г.)
1855 г. – Христо Никифоров, български политик († 1918 г.)
1864 г. – Дядо Благо, български детски писател († 1938 г.)
1879 г. – Пано Ангелов, български революционер († 1903 г.)
1879 г. – Стоян Бъчваров, български революционер († 1903 г.)
1882 г. – Джеймс Джойс, ирландски писател († 1941 г.)
1882 г. – Фридрих Долман, немски генерал († 1944 г.)
1889 г. – Жан дьо Латр дьо Тасини, френски маршал († 1952 г.)
1890 г. – Тале Андонов, български революционер († ? г.)
1894 г. – Жорж Папазов, български художник и писател († 1972 г.)
1896 г. – Казимеж Куратовски, полски математик († 1980 г.)
1899 г. – Паула Хайман, немски психиатър († 1982 г.)
1904 г. – Валерий Чкалов, съветски летец († 1938 г.)
1904 г. – Петер Блос, немски психоаналитик († 1997 г.)
1905 г. – Айн Ранд, американски писателка, родена в Русия († 1982 г.)
1911 г. – Александър Бурмов, български историк († 1965 г.)
1917 г. – Димитър Ангелов, български историк († 1996 г.)
1919 г. – Петър Петров, български шахматист († 2005 г.)
1920 г. – Алберт Шац, учен, микробиолог († 2005 г.)
1922 г. – Ефтим Змията, български борец
1922 г. – Стоянка Мутафова, българска актриса († 2019 г.)
1926 г. – Валери Жискар д'Естен, президент на Франция († 2020 г.)
1926 г. – Григор Стоичков, български политик († 2016 г.)
1927 г. – Иван Хаджирачев, български актьор († 1981 г.)
1933 г. – Брана Црънчевич, сръбски писател († 2011 г.)
1940 г. – Томас Диш, американски писател († 2008 г.)
1947 г. – Фара Фосет, американска актриса († 2009 г.)
1949 г. – Брент Спайнър, американски актьор
1953 г. – Константин Сиденко, руски офицер
1955 г. – Лешек Енгелкинг, полски писател, критик и преводач
1956 г. – Аднан Октар, турски интелектуалец
1966 г. – Андрей Чесноков, руски тенисист
1969 г. – Валери Карпин, руски футболист
1969 г. – Гошо Гинчев, български футболист
1969 г. – Игор Шалимов, руски футболист
1971 г. – Арли Ховер, испанска актриса
1971 г. – Петко Петков, български футболист
1972 г. – Дана Интернешънъл, израелска поп певица
1972 г. – Клара Добрев, съпруга на министър-председателя на Унгария
1977 г. – Шакира, колумбийска певица
1978 г. – Бари Фъргюсън, шотландски футболист
1978 г. – Джоел Брюйер, басист и член на групата „Thousand Foot Krutch“
1981 г. – Ду Бала, бразилски футболист
1982 г. – Йон Ким, корейска състезателка по голф
1987 г. – Жерар Пике, испански футболист
1990 г. – Боян Табаков, български футболист
1993 г. – Николета Караколева, българска футболистка
Починали
880 г. – Бруно, херцог на Саксония (* ок. 830/840)
1054 г. – Ярослав I, велик княз на Киевска Рус (* ок. 980)
1211 г. – Аделхайд фон Майсен, германска принцеса (* ок. 1160 г.)
1218 г. – Константин, Княз на Владимирско-Суздалско княжество (* 1186 г.)
1594 г. – Джовани Пиерлуиджи да Палестрина, италиански композитор (* 1514 г.)
1660 г. – Говерт Флинк, холандски художник (* 1615 г.)
1688 г. – Абраам Дюкен, френски морски офицер (* 1610 г.)
1704 г. – Гийом Франсоа дьо Лопитал, френски математик (* 1661 г.)
1766 г. – Йохан Кристоф Готшед, немски писател (* 1700 г.)
1769 г. – Климент XIII, италиански папа (* 1693 г.)
1873 г. – Елена Павловна, велика руска княгиня (* 1807 г.)
1884 г. – Иларион Ловчански, български екзарх (* 1800 г.)
1901 г. – Марко Милянов, кучински войвода (* 1833 г.)
1902 г. – Емануил Манолов, български композитор (* 1860 г.)
1905 г. – Адолф Бастиан, немски лекар († 1826 г.)
1907 г. – Димитрий Менделеев, руски химик (* 1834 г.)
1908 г. – Петър Христов Германчето, български революционер (* 1867 г.)
1909 г. – Адолф Щьокер, немски политик (* 1835 г.)
1913 г. – Карл Лавал, шведски инженер (* 1845 г.)
1927 г. – Петър Иванов, български просветен деец (* 1847 г.)
1928 г. – Спас Вацов, български метеоролог (* 1856 г.)
1934 г. – Иван Димитриев Гешов, български политик (* 1854 г.)
1938 г. – Григор Попев, български революционер (* 1869 г.)
1941 г. – Янко Сакъзов, български политик (* 1860 г.)
1942 г. – Даниил Хармс, руски драматург (* 1905 г.)
1943 г. – Гюнтер Ангерн, германски офицер (* 1893 г.)
1944 г. – Иван Димитров, български художник (* 1850 г.)
1945 г. – Александър Радолов, български политик (* 1883 г.)
1945 г. – Кирил Преславски, български княз (* 1895 г.)
1949 г. – Теодорос Нацинас, гръцки просветен деец (* 1872 г.)
1950 г. – Сребро Бабаков, български комунист (* 1908 г.)
1954 г. – Трифон Кунев, български поет и фейлетонист (* 1880 г.)
1957 г. – Ищван Холош, унгарски лекар (* 1872 г.)
1962 г. – Христо Шалдев, български революционер (* 1876 г.)
1968 г. – Зигфрид Расп, немски генерал (* 1898 г.)
1969 г. – Борис Карлоф, английски актьор (* 1887 г.)
1970 г. – Бъртранд Ръсел, британски философ, Нобелов лауреат през 1950 (* 1872 г.)
1974 г. – Марилуизе Флайсер, немска писателка (* 1901)
1976 г. – Златьо Бояджиев, български художник (* 1903 г.)
1979 г. – Сид Вишъс, английски музикант (Sex Pistols) (* 1957 г.)
1987 г. – Карлош Жозе Кастильо, бразилски футболист (* 1927 г.)
1995 г. – Фред Пери, английски тенисист (* 1909 г.)
1996 г. – Джийн Кели, американски актьор (* 1912 г.)
1998 г. – Реймънд Кетъл, американски психолог (* 1905 г.)
2000 г. – Владимир Гранов, френски психиатър (* 1924 г.)
2000 г. – Тодор Попов, български композитор (* 1921 г.)
2005 г. – Макс Шмелинг, немски боксьор (* 1905 г.)
2008 г. – Джошуа Лидърбърг, американски генетик, Нобелов лауреат през 1958 г. (* 1925 г.)
2010 г. – Карандаш, български карикатурист (* 1924 г.)
2014 г. – Филип Хофман, американски актьор (* 1967 г.)
2022 г. – Моника Вити, италианска киноактриса (* 1931 г.)
Празници
ООН – Световен ден на влажните зони и водолюбивите птици (по повод на Рамсарската конвенция от 1971 г., за първи път се отбелязва през 1997 г.)
Петльовден (Ден на мъжката рожба)
Зимна Богородица – славянски празник в българския народен календар
Сретение Господне – 40 дни от раждането на Иисус Христос
Азербайджан – Ден на младежта
Бразилия – Официален празник на град Порту Алегри – ден на Nossa Senhora dos Navegantes, патрон на града
Италия – Празник на град Шака
САЩ и Канада – Ден на мармота
Тайланд – Ден на изобретателя (от 1995 г.) и Национален ден на земеделието
202 |
bg | 2281 | https://bg.wikipedia.org/wiki/2%20%D0%BC%D0%B0%D1%80%D1%82 | 2 март | 2 март е 61-вият ден в годината според григорианския календар (62-ри през високосна година). Остават 304 дни до края на годината.
Събития
986 г. – Луи V става крал на франките.
1353 г. – Османските турци завладяват голямата крепост Галиполи, изходна база за завладяване на балкански територии.
1498 г. – По време на колонизаторското си плаване Вашко да Гама пристига в днешен Мозамбик.
1699 г. – Френският изследовател Пиер Ле Мойн д’Ибервил открива устието на река Мисисипи (САЩ).
1796 г. – 26-годишният генерал Наполеон Бонапарт е назначен за командващ френската армия в Италия.
1831 г. – Създаден е окръг Айония в щата Мичиган, САЩ.
1855 г. – Александър II става цар на Русия.
1877 г. – Избирателната комисия в САЩ след преразглеждане на изборните резултати обявява за президент Ръдърфорд Хейс.
1896 г. – Великите сили признават Фердинанд I за княз на България.
1919 г. – В Москва е открит първият конгрес на Комунистическия интернационал.
1933 г. – В Ню Йорк се състои премиерата на филма Кинг Конг.
1949 г. – Американският пилот Джеймс Галахън завършва със самолет „Lucky Lady II“ (B-50 Superfortress) първия в историята околосветски полет без прекъсване с 4 зареждания с гориво във въздуха.
1941 г. – Втора световна война: Първите германски войници влизат в България след присъединяването към пакта.
1951 г. – В NBA се провежда първият мач на звездите.
1951 г. – Пощенска спестовна каса и множество по-малки банки са обединени в Държавна спестовна каса (след 1999 г. – Банка ДСК)
1954 г. – УЕФА взема решение за учредяване на футболната Купа на европейските шампиони.
1962 г. – В Мианмар ген. У Не Вин осъществява военен преврат, при който на власт идва Партията на бирманската социалистическа програма. Провъзгласен е „бирманският път към социализма“.
1969 г. – Състои се първият изпитателен полет на френско-английския свръхзвуков пътнически самолет Конкорд.
1969 г. – На остров Джънбао избухва престрелка между съветски и китайски граничари, която по-късно прераства във въоръжен конфликт между двете държави.
1970 г. – Родезия се провъзгласява за република и скъсва всякаква връзка с Британската корона.
1983 г. – В Англия фирмите Sony, Philips и Polygram за първи път демонстрират съвместната си разработка – компактдиск.
1987 г. – Закрита е корпорацията Америкън Моторс.
1989 г. – Дванадесет страни от Европейската общност постигат съгласие за забрана на всякакви фреонови продукти до края на века.
1995 г. – Изследователи във Фермилаб обявяват откриването на топ кварк
1998 г. – Данните, изпратени от космическата сонда Галилео показват, че на луната Европа, спътник на Юпитер, има течен океан под дебел слой лед.
2017 г. – На официална конференция в Москва са добавени към периодичната таблица елементите московий, тенесин и оганесон.
Родени
1316 г. – Робърт II Стюарт, крал на Шотландия († 1390 г.)
1459 г. – Адриан VI, римски папа († 1523 г.)
1481 г. – Франц фон Зикинген, германски вожд († 1523 г.)
1793 г. – Сам Хюстън, президент на Република Тексас († 1863 г.)
1810 г. – Лъв XIII, римски папа († 1903 г.)
1817 г. – Янош Арани, унгарски поет († 1882 г.)
1824 г. – Бедржих Сметана, чешки композитор († 1824 г.)
1834 г. – Лев Иванов, руски балетмайстор († 1901 г.)
1859 г. – Шалом Алейхем, руски новелист († 1916 г.)
1861 г. – Никола Иванов (офицер), български генерал († 1940 г.)
1865 г. – Калин Найденов, български генерал († 1925 г.)
1876 г. – Пий XII, римски папа († 1958 г.)
1880 г. – Мицумаса Йонаи, министър-председател на Япония († 1948 г.)
1894 г. – Александър Опарин, руски биолог († 1980 г.)
1900 г. – Курт Вайл, германски композитор († 1950 г.)
1903 г. – Хари Гизе, немски актьор († 1991 г.)
1910 г. – Валтер Тил, германски учен († 1943 г.)
1913 г. – Георги Фльоров, руски физик († 1990 г.)
1914 г. – Мартин Рит, американски режисьор († 1990 г.)
1919 г. – Дженифър Джоунс, американска актриса († 2009 г.)
1925 г. – Ефим Гелер, украински шахматист († 1998 г.)
1925 г. – Николай Янков, български литературовед († 1982 г.)
1926 г. – Мъри Ротбард, американски икономист († 1995 г.)
1928 г. – Гиньо Ганев, български политик († 2016 г.)
1930 г. – Том Улф, американски писател († 2018 г.)
1931 г. – Михаил Горбачов, президент на СССР, Нобелов лауреат през 1990 г.
1937 г. – Абделазиз Бутефлика, алжирски президент († 2021 г.)
1938 г. – Александър Костов, български футболист († 2019 г.)
1939 г. – Йоаникий Сливенски, митрополит на Сливенска митрополия
1940 г. – Фредерик ван Зейл Слаберт, южноафрикански политик († 2010 г.)
1942 г. – Джон Ървинг, американски писател
1942 г. – Лу Рийд, американски певец († 2013 г.)
1943 г. – Питър Строб, американски писател
1948 г. – Рори Галахър, ирландски китарист († 1995 г.)
1955 г. – Шоко Асахара, японски терорист († 2018 г.)
1956 г. – Марк Евънс, австралийски китарист
1962 г. – Джон Бон Джоуви, американски певец
1963 г. – Таню Киряков, български спортист
1966 г. – Ани Вълчанова, българска актриса
1968 г. – Даниел Крейг, английски актьор
1972 г. – Моник Швитер, швейцарска писателка и актриса
1976 г. – Даниил Страхов, руски актьор
1977 г. – Георги Вачев, български актьор
1982 г. – Кевин Курани, германски футболист
1983 г. – Рейчъл Рокс, американска порноактриса
1988 г. – Джеймс Артър, английски певец
1989 г. – Марсел Хиршер, австрийски скиор
Починали
1333 г. – Владислав I Локетек, крал на Полша (* 1260 г.)
1782 г. – Софи Френска, френска благородничка (* 1734 г.)
1791 г. – Джон Уесли, основател на методистката църква (* 1703 г.)
1797 г. – Хорас Уолпоул, английски политик (* 1717 г.)
1835 г. – Франц II, първи император на Австрийската империя (* 1768 г.)
1840 г. – Хайнрих Вилхелм Олберс, немски астроном (* 1758 г.)
1855 г. – Николай I, император на Русия (* 1796 г.)
1885 г. – Жозеф Алфред Сере, френски математик (* 1819 г.)
1895 г. – Алексей Михайлович, руски велик княз (* 1875 г.)
1895 г. – Исмаил Паша, владетел на Египет (* 1830 г.)
1899 г. – Николай Палаузов, български възрожденец (* 1819 г.)
1905 г. – Димитър Добрович, български художник (* 1846 г.)
1930 г. – Дейвид Хърбърт Лорънс, английски писател (* 1885 г.)
1939 г. – Димитър Страшимиров, български филолог (* 1868 г.)
1939 г. – Хауърд Картър, британски археолог (* 1874 г.)
1946 г. – Евтим Дабев, български политик (* 1864 г.)
1948 г. – Ейбрахам Брил, американски психиатър (* 1874 г.)
1978 г. – Бохуслав Хавранек, чешки езиковед (* 1893 г.)
1980 г. – Ярослав Ивашкевич, полски писател (* 1894 г.)
1982 г. – Филип Дик, американски писател (* 1928 г.)
1987 г. – Рандолф Скот, американски актьор и режисьор (* 1898 г.)
1991 г. – Серж Генсбур, френски поет и певец (* 1928 г.)
1992 г. – Санди Денис, американска актриса (* 1937 г.)
1993 г. – Иван Иванов, български музикант (* 1935 г.)
1999 г. – Дъсти Спрингфийлд, британска певица (* 1939 г.)
2006 г. – Илия Пенев, български актьор (* 1933 г.)
2007 г. – Анри Троая, френски историк и биограф (* 1911 г.)
2009 г. – Жоао Виейра, президент на Гвинея-Бисау (* 1939 г.)
2016 г. – Петко Бочаров, български журналист (* 1919 г.)
Празници
Етиопия – Празник в чест на победата при Адуа
Мароко – Ден на независимостта (от Франция и Испания, 1956 г., национален празник)
Мианмар – Ден на земеделеца
302 |
bg | 2282 | https://bg.wikipedia.org/wiki/2%20%D0%B0%D0%BF%D1%80%D0%B8%D0%BB | 2 април | 2 април е 92-рият ден в годината според григорианския календар (93-ти през високосна). Остават 273 дни до края на годината.
Събития
1512 г. – Испанският мореплавател Хуан Понсе де Леон достига източното американско крайбрежие и нарича полуострова Флорида.
1861 г. – Йосиф Соколски е ръкоположен от римския папа за архиепископ на Униатската църква в България.
1889 г. – Американецът Чарлз Хол патентова нов метод за производство на алуминий.
1912 г. – Проведени са първите изпитания на презокеанския лайнер Титаник.
1915 г. – В България е дадена амнистия за престъпления по печата, при избори и при публични събрания.
1917 г. – Първа световна война: Американският конгрес гласува САЩ да влязат във война с Германия.
1917 г. – С Декрета за отмяна на вероизповедалните и национални ограничения е премахната Линията на уседналост в Русия.
1924 г. – С Определение № 1 на Върховен касационен съд на основата на Закона за защита на държавата са забранени БКП, Партията на труда, БКМС и техните синдикални и кооперативни организации.
1956 г. – Започва Априлският пленум на ЦК на БКП, който осъжда култа към личността на Вълко Червенков, и Тодор Живков застава начело на БКП.
1958 г. – Националният съвет по аеронавтика на САЩ е преобразуван в НАСА.
1962 г. – Йемен става член на ЮНЕСКО.
1962 г. – Отбелязано е раждането на 8-милионния българин.
1964 г. – СССР изстрелва космическия апарат Зонд 1.
1972 г. – Актьорът Чарли Чаплин се завръща в САЩ за първи път, откакто е обявен за комунист по време на Маккартизма.
1978 г. – По CBS започва излъчването на сапунената опера Далас, което продължава 13 години.
1982 г. – Фолкландска война: Войната започва с нахлуването на Аржентина на Фолкландските острови.
1989 г. – Ясер Арафат е избран за президент на самопровъзгласилата се палестинска държава.
1992 г. – В Ню Йорк, мафиотският бос Джон Готи е осъден на доживотен затвор за убийства и рекет.
1996 г. – Русия и Беларус подписват договор за по-тясно политическо и икономическо сътрудничество в рамките на ОНД.
2004 г. – Членство на България в НАТО: С издигане на българското знаме в Брюксел се обявява присъединяването на България към НАТО.
2005 г. – Умира папа Йоан Павел II на 84-годишна възраст, милиони католици пътуват до Рим, Италия, за да му отдадат последна почит.
Родени
747 г. – Карл Велики, крал на франките от 768 г. († 814 г.)
1348 г. – Андроник IV Палеолог, византийски император († 1385 г.)
1527 г. – Абрахам Ортелий, фламандски картограф († 1598 г.)
1725 г. – Джакомо Казанова, венециански авантюрист и писател († 1798 г.)
1798 г. – Аугуст Хайнрих Хофман фон Фалерслебен, немски писател († 1874 г.)
1805 г. – Ханс Кристиан Андерсен, датски писател и поет († 1875 г.)
1821 г. – Георги Раковски, български революционер и национален герой († 1867 г.)
1833 г. – Август Александър Ярнефелт, руски офицер († 1896 г.)
1840 г. – Емил Зола, френски писател († 1902 г.)
1862 г. – Никълъс Мъри Бътлър, президент на Колумбийския университет, Нобелов лауреат († 1947 г.)
1872 г. – Никола Мушанов, български политик, министър-председател на България начело на три правителства († 1951 г.)
1874 г. – Петър Цанев, български военен деец
1881 г. – Димитър Настев, български военен деец († 1952 г.)
1884 г. – Александър Брус Биеласки, американски юрист († 1964 г.)
1891 г. – Георги Апостолов, български архитект († 1967 г.)
1891 г. – Макс Ернст, германски художник († 1976 г.)
1899 г. – Саздо Иванов, български учен († 1996 г.)
1899 г. – Цеко Торбов, български философ, правист, преводач († 1987 г.)
1910 г. – Георги Богданов, български художник († 1974 г.)
1910 г. – Иван Апостолов, български юрист († 1981 г.)
1914 г. – Алек Гинес, английски актьор († 2000 г.)
1915 г. – Джика Петреску, румънски композитор и певец († 2006 г.)
1926 г. – Едгар Хилзенрат, немски писател († 2018 г.)
1926 г. – Джак Брабам, австралийски пилот от Формула 1 († 2014 г.)
1927 г. – Ференц Пушкаш, унгарски футболист († 2006 г.)
1928 г. – Тодор Атанасов, български художник († 1985 г.)
1930 г. – Стефка Съботинова, българска народна певица († 2010 г.)
1932 г. – Йоанна Хмелевска, полска писателка († 2013 г.)
1933 г. – Константин Павлов, български поет и драматург († 2008 г.)
1934 г. – Брайън Глоувър, британски актьор († 1997 г.)
1939 г. – Марвин Гей, американски музикант († 1984 г.)
1940 г. – Адриан Зелер, френски политик († 2009 г.)
1940 г. – Пейчо Пеев, български шахматист († 2007 г.)
1948 г. – Димитрис Митропанос, гръцки певец († 2012 г.)
1951 г. – Моритеру Уешиба, айкидистки дошу
1961 г. – Иван Домусчиев, български лекар
1972 г. – Томас Главинич, австрийски писател
1976 г. – Люси Дяковска, българска поп-певица
1979 г. – Аслъ Тандоган, турска актриса
1979 г. – Джеси Кармайкъл, американски музикант
1981 г. – Бетани Джой Галеоти, американска актриса, певица и музикант
1982 г. – Давид Ферер, испански тенисист
1983 г. – Дончо Атанасов, български футболист
1985 г. – Ниджат Мамедов, азербайджански шахматист
1986 г. – Андрис Биедринш, латвийски баскетболист
Починали
1118 г. – Балдуин дьо Булон, крал на Йерусалимското кралство (* ок. 1058)
1314 г. – Анджело ди Сполети, францискански монах, убит в Маврокастро
1657 г. – Фердинанд III (Свещена Римска империя), император на Свещената римска империя (* 1608 г.)
1872 г. – Самюъл Морз, американски изобретател на Морзовата азбука (* 1791 г.)
1885 г. – Джеймс Едуард Александър, английски колонизатор, (* 1803 г.)
1905 г. – Цено Куртев, български военен и революционер (* 1877 г.)
1914 г. – Урс Видмер, швейцарски писател (* 1938 г.)
1914 г. – Паул фон Хайзе, германски писател, Нобелов лауреат (* 1830 г.)
1919 г. – Херман Хелмер, австрийски архитект (* 1849 г.)
1940 г. – Пенчо Георгиев, български художник (* 1900 г.)
1948 г. – Али Сабахатин, турски писател (* 1907 г.)
1963 г. – Любомир Бобчевски, български актьор (* 1897 г.)
1972 г. – Франц Халдер, германски генерал (* 1884 г.)
1974 г. – Жорж Помпиду, президент на Франция (* 1911 г.)
1977 г. – Орлин Василев, български писател (* 1904 г.)
1993 г. – Кирил Серафимов, български физик (* 1932 г.)
1995 г. – Ханес Алфвен, шведски физик, Нобелов лауреат (* 1908 г.)
2000 г. – Томазо Бушета, италиански мафиот (* 1928 г.)
2005 г. – Йоан Павел II, римски папа (* 1920 г.)
2007 г. – Божин Ласков, български футболист (* 1922 г.)
2014 г. – Веселина Цанкова, българска писателка (* 1931 г.)
Празници
Международен ден на детската книга
ООН – Световен ден на осведомеността за Аутизъм (от 2008 г.)
България – Празник на община Ценово
Аржентина – Ден на Малвински острови
Беларус и Русия – Ден на Съединението на народите
Тайланд – Ден за опазване на наследството (от 1995 г.)
402 |
bg | 2283 | https://bg.wikipedia.org/wiki/2%20%D0%BC%D0%B0%D0%B9 | 2 май | 2 май е 122-рият ден в годината според григорианския календар (123-ти през високосна). Остават 243 дни до края на годината.
Събития
1494 г. – Христофор Колумб открива Ямайка.
1803 г. – САЩ купуват от Франция областта Луизиана.
1808 г. – Избухва Полуостровната война: Жителите на Мадрид се вдигат на бунт срещу френската окупация.
1876 г. – Георги Бенковски обявява преждевременно началото на Априлското въстание.
1889 г. – Менелик II, император на Етиопия, подписва договор с армията на Италия, който дава на Етиопия контрол над Еритрея.
1925 г. – В България със закон е създадена жандармерия с численост 6800 души.
1933 г. – Съобщено е за появата на Чудовището от Лох Нес.
1935 г. – Бенито Мусолини издава заповед за нахлуване на армията на Италия в Абисиния.
1945 г. – Втората световна война: Съветският съюз обявява завладяването на Берлин и съветските войници издигат своето червено знаме над сградата на Райхстага. Германските сили се предават в Италия, а в Триест на армията на Нова Зеландия.
1945 г.- България във Втората световна война:започва водената от Първа българска армия Австрийска операция в която българските войски навлизат на територията на източна Австрия преследвайки германските войски от група армии „Е“.
1952 г. – От Лондон до Йоханесбург е извършен първият полет с реактивен пътнически самолет.
1955 г. – Тенеси Уилямс печели Пулицър за Котка върху горещ ламаринен покрив.
1969 г. – Британският лайнер Queen Elizabeth 2 потегля на своето първо пътуване до Ню Йорк.
1997 г. – На 44-годишна възраст Тони Блеър от Лейбъристка партия става най-младият министър-председател на Обединеното кралство за последните 185 години.
1997 г. – Русия приема закон за пълна ликвидация на химическото оръжие.
1998 г. – Учредена е Европейска централна банка в Брюксел, която има за цел да формулира и прилага монетарната политика на Европейския съюз.
1999 г. – Започва излъчване на международния сателитен канал ТВ България на БНТ.
2011 г. – Осама бин Ладен, „организаторът на Атентатите от 11 септември 2001 г.“ и най-издирваният терорист в света, е убит от екип на американските военноморски части „Тюлени“ в Абботабад, Пакистан.
Родени
1588 г. – Етиен Паскал, френски любител-математик († 1651 г.)
1602 г. – Атанасий Кирхер, германски свещеник и учен († 1680 г.)
1660 г. – Алесандро Скарлати, италиански композитор († 1725 г.)
1729 г. – Екатерина II, императрица на Русия († 1796 г.)
1764 г. – Фридрик фон Генц, германски политик и дипломат († 1832 г.)
1772 г. – Новалис, германски поет и философ († 1801 г.)
1859 г. – Джеръм К. Джеръм, английски писател († 1927 г.)
1860 г. – Теодор Херцел, австрийски ционист († 1904 г.)
1886 г. – Готфрид Бен, немски поет, есеист и драматург († 1956 г.)
1890 г. – Едуард Смит, американски писател († 1965 г.)
1892 г. – Манфред фон Рихтхофен, германски авиатор († 1918 г.)
1902 г. – Алан Маршал, австралийски писател († 1984 г.)
1903 г. – Бенджамин Спок, американски педиатър († 1998 г.)
1903 г. – Бинг Крозби, американски певец и актьор († 1977 г.)
1921 г. – Сатяджит Рей, индийски режисьор († 1992 г.)
1925 г. – Джон Невил, английски актьор († 2011 г.)
1926 г. – Георги Павлов, български народен певец († 2010 г.)
1927 г. – Александър Мирер, руски писател († 2001 г.)
1930 г. – Стойчо Мазгалов, български актьор († 2006 г.)
1935 г. – Файсал II, крал на Ирак († 1958 г.)
1935 г. – Луис Суарес Мирамонтес, испански футболист и треньор
1939 г. – Леонид Каневски, руски актьор
1942 г. – Жак Рох, белгийски президент на МОК († 2021 г.)
1944 г. – Франц Инерхофер, австрийски писател († 2002 г.)
1945 г. – Йосиф Сърчаджиев, български актьор
1946 г. – Любомир Младенов, български актьор
1947 г. – Филип Херевеге, белгийски диригент
1950 г. – Вячеслав Кушев, български композитор
1950 г. – Желязко Петров, български политик
1950 г. – Лу Грам, американски певец
1950 г. – Мухарем Сербезовски, сръбски певец
1951 г. – Боян Дуранкев, български икономист и маркетолог
1954 г. – Елиът Голдентал, американски филмов композитор
1955 г. – Донатела Версаче, италианска модна дизайнерка
1962 г. – Джими Уайт, английски снукър играч
1963 г. – Тончо Токмакчиев, български актьор
1969 г. – Беноа Кое, френски футболист
1970 г. – Костадин Видолов, български футболист
1970 г. – Койна Русева, българска актриса
1970 г. – Тошко Хаджитодоров, български сценарист
1971 г. – Бъз Калкинс, американски автомобилен състезател
1972 г. – Скалата, американски кечист и актьор
1975 г. – Дейвид Бекъм, английски футболист
1977 г. – Александър Сано, български актьор
1980 г. – Тим Боровски, германски футболист
1985 г. – Лили Алън, английска певица
Починали
373 г. – Атанасий I Александрийски, египетски духовник (* ок. 293)
756 г. – Шому, японски император (* 701 г.)
907 г. – Борис I, български цар (* 9 век)
1519 г. – Леонардо да Винчи, италиански архитект (* 1452 г.)
1685 г. – Адриан ван Остаде, холандски художник (* 1610 г.)
1855 г. – Александър Меншиков, руски дипломат (* 1787 г.)
1857 г. – Алфред дьо Мюсе, френски драматург (* 1810 г.)
1862 г. – Йосиф Волф, немски мисионер (* 1795 г.)
1864 г. – Джакомо Мейербер, германски композитор (* 1791 г.)
1926 г. – Цанко Церковски, български писател (* 1869 г.)
1930 г. – Исидор Гунсберг, британски шахматист (* 1854 г.)
1934 г. – Никола Ракитин, български писател (* 1885 г.)
1943 г. – Петър Мутафчиев, български историк (* 1883 г.)
1945 г. – Мартин Борман, нацистки служител (* 1900 г.)
1954 г. – Николай Райнов, български писател (* 1889 г.)
1957 г. – Джоузеф Маккарти, американски сенатор (* 1908 г.)
1969 г. – Франц фон Папен, германски генерал (* 1879 г.)
1972 г. – Едгар Хувър, директор на ФБР (* 1895 г.)
1985 г. – Атилио Бетега, италиански рали пилот (* 1953 г.)
1997 г. – Джон Екълз, американски неврофизиолог, Нобелов лауреат през 1963 г. (* 1903 г.)
2002 г. – Георги Мицков, български поет (* 1921 г.)
2003 г. – Блага Димитрова, българска поетеса (* 1922 г.)
2005 г. – Ви Ким Ви, президент на Сингапур (* 1915 г.)
2005 г. – Кенет Кларк, американски психолог (* 1914 г.)
2006 г. – Стефан Груев, български журналист (* 1922 г.)
2010 г. – Лин Редгрейв, британска актриса (* 1943 г.)
2011 г. – Осама бин Ладен, лидер на Ал-Кайда (* 1957 г.)
2015 г. – Мая Плисецкая, руска балерина (* 1925 г.)
Празници
Българска православна църква – Празник на Свети Цар Борис-Михаил Покръстител (Борисовден)
Индонезия – Ден на националното образование
Иран – Ден на учителя
Мадрид (Испания) – Ден на региона на Мадрид
Полша – Ден на националния флаг
Харманли - Празник на град Харманли.
502 |
bg | 2284 | https://bg.wikipedia.org/wiki/2%20%D1%8E%D0%BD%D0%B8 | 2 юни | 2 юни е 153-тият ден в годината според григорианския календар (154-ти през високосна година). Остават 212 дни до края на годината.
Събития
455 г. – Вандалите нападат, превземат и плячкосват Рим в продължение на 2 седмици.
575 г. – Започва понтификата на папа Бенедикт I.
657 г. – Свети Евгений I е избран за римски папа.
1537 г. – Папа Павел III издава забрана северноамериканските индианци да бъдат използвани като роби.
1848 г. – В Прага започва Панславянски конгрес в отговор на германския национализъм в териториите в Централна Европа, населени със славяни.
1873 г. – При поредния разпит на Атанас Узунов в Хасково османските власти успяват да установят неговата самоличност и да изтръгнат признание за съпричастността му към комитетската организация.
1876 г. – В подножието на връх Вола във Врачанската планина, след сражение с части на османската армия е прострелян на 1 юни смъртоносно Христо Ботев, като почитта се отдава традиционно на 2 юни.
1880 г. – Приет е първият Закон за устройство на съдилищата в България.
1885 г. – Костите на Георги Раковски са пренесени от Букурещ в България.
1896 г. – Италианецът Гулиелмо Маркони патентова радиото.
1901 г. – В Княжество България със закон окончателно е отменен натуралният десятък и е въведен поземлен данък.
1907 г. – В Хага започва Втората световна мирна конференция.
1915 г. – Централните сили предлагат България да нападне Сърбия и да завземе цяла Вардарска Македония и Поморавието, а след войната обещават съдействие за присъединяване на Южна Добруджа и Кавала.
1920 г. – Губернаторът на Беломорска Тракия ген. Шарпи напуска областта, тази предишна българска държавна територия губи автономния си режим на „Междусъюзническа Тракия“ и е напълно анексирана от Гърция.
1924 г. – Президентът на САЩ Калвин Кулидж подписва закон, който предоставя право за гласуване на индианците, родени в САЩ.
1946 г. – Италия след общонароден референдум е обявена за република, а жените получават избирателни права.
1953 г. – Състои се официалната коронация на кралицата на Великобритания Елизабет II в Уестминстърското абатство в Лондон, която е пряко предавана по телевизията.
1975 г. – Започва официално посещение в Народна република България на севернокорейския ръководител Ким Ир Сен.
1979 г. – Два милиона поляци посрещат папа Йоан Павел II при неговото първо посещение в Полша.
1983 г. – От СССР е изстрелян автоматичен космически апарат Венера 15.
1992 г. – При референдум в Дания е отхвърлен Маастрихтският договор.
1999 г. – Африканският национален конгрес печели 66% от гласовете на избори в ЮАР.
2003 г. – От космодрума в Байконур е изстрелян Марс експрес – първият междупланетен космически апарат на Европейската космическа агенция.
2004 г. – Регистрирано е първото обгазяване на Стара Загора.
2008 г. – Кола бомба избухва срещу посолството на Дания в Исламабад, Пакистан. Осем души загиват, а над 40 са ранени.
Родени
* 1535 г. – Лъв XI, римски папа († 1605 г.)
1740 г. – Донасиен Алфонс Франсоа дьо Сад, френски писател и философ († 1814 г.)
1821 г. – Йон Братиану, министър-председател на Румъния († 1891 г.)
1835 г. – Пий X, римски папа († 1914 г.)
1840 г. – Томас Харди, английски романист и поет († 1924 г.)
1857 г. – Карл Гелеруп, датски писател, Нобелов лауреат († 1919 г.)
1871 г. – Фьодор Токарев, съветски оръжеен майстор († 1968 г.)
1873 г. – Рачо Ангелов, български лекар († 1956 г.)
1876 г. – Константин Треньов, съветски писател († 1945 г.)
1880 г. – Тихомир Павлов, български публицист и общественик († 1937 г.)
1882 г. – Павел Шатев, български революционер († 1951 г.)
1884 г. – Адолфо Мелендес, испански спортен функционер († 1968 г.)
1900 г. – Асен Василиев, български изкуствовед и художник († 1981 г.)
1904 г. – Джони Вайсмюлер, американски плувец, олимпийски шампион († 1984 г.)
1920 г. – Марсел Райх-Раницки, германски литературен критик († 2013 г.)
1922 г. – Кармен Силвера, канадска актриса († 2002 г.)
1923 г. – Виолета Якова, българска партизанка († 1944 г.)
1930 г. – Чарлс Конрад, американски астронавт († 1999 г.)
1940 г. – Константинос II, крал на Гърция
1941 г. – Динко Дерменджиев, български футболист († 2019 г.)
1942 г. – Тони Бъзан, британски психолог
1946 г. – Венета Зюмбюлева, българска актриса († 2021 г.)
1946 г. – Ласе Халстрьом, шведски филмов режисьор
1949 г. – Владимир Луков, български поет
1951 г. – Лидия Михова, радиожурналист и озвучаващ актриса
1955 г. – Дейна Карви, американски актьор
1956 г. – Марк Полански, американски астронавт
1957 г. – Марк Лорънсън, английски футболист
1962 г. – Сибиле Берг, германска писателка
1970 г. – Би-Риъл – американски рапър
1970 г. – Георги Донков, български футболист
1971 г. – Антъни Монтгомъри, американски актьор
1972 г. – Уентуърт Милър, американски актьор
1978 г. – Роберт Петров, македонски футболист
1978 г. – Джъстин Лонг, американски актьор
1981 г. – Николай Давиденко, руски тенисист
1985 г. – Джулия Микелини, италианска актриса
1987 г. – Атанас Чипилов, български футболист
1988 г. – Серхио Агуеро, аржентински футболист
Починали
1831 г. – Константин Павлович, велик княз на Русия (* 1779 г.)
1876 г. – Иван Преснаков, български революционер (* 1852 г.)
1882 г. – Джузепе Гарибалди, италиански революционер (* 1807 г.)
1905 г. – Иван Тодев, български революционер (* ? г.)
1930 г. – Жул Паскин, френски художник (* 1885 г.)
1935 г. – Апостол Дограмаджиев, български революционер (* 1882 г.)
1940 г. – Гунчо Гунчев, български географ (* 1904 г.)
1952 г. – Наум Торбов, български архитект (* 1880 г.)
1968 г. – Андре Матьо, канадски пианист и композитор (* 1929 г.)
1968 г. – Йордан Матев, български актьор (* 1928 г.)
1971 г. – Тодор Георгиев, български офицер (* 1882 г.)
1978 г. – Сантяго Бернабеу Йесте, испански футболист (* 1895 г.)
1988 г. – Радж Капур, индийски актьор (* 1924 г.)
2004 г. – Николай Гяуров, български певец (* 1929 г.)
2008 г. – Бо Дидли, американски блус певец (* 1928 г.)
2009 г. – Венцел Райчев, български социолог (* 1930 г.)
2007 г. – Волфганг Хилбиг, германски писател (* 1941 г.)
2009 г. – Дейвид Едингс, американски писател (* 1931 г.)
Празници
България – ден на село Новоселец
България – Ден на Христо Ботев и на загиналите за свободата и независимостта на България. Този ден се чества на тази дата, въпреки че фактическата дата на смърт на Христо Ботев е 1 юни.
България – Празник на село Алеково (област Силистра)
Италия – Ден на републиката (1946 г.)
602 |
bg | 2285 | https://bg.wikipedia.org/wiki/2%20%D1%8E%D0%BB%D0%B8 | 2 юли | 2 юли е 183-тият ден в годината според григорианския календар (184-ти през високосна). Остават 182 дни до края на годината.
Събития
1556 г. – Русия завладява и присъединява Астраханското ханство.
1644 г. – Английска гражданска война: Състои се Битката при Марстън Мур.
1776 г. – Континенталният конгрес гласува за обявяване на независимост на Тринадесетте колонии (САЩ) от Великобритания.
1819 г. – Със закон в Англия се забранява наемането на деца под 9 години във фабриките и се ограничава работния ден до 12 часа за децата до 16-годишна възраст.
1853 г. – С преминаването на река Прут от руската армия започва Кримската война.
1900 г. – Граф Фердинанд фон Цепелин извършва първия полет с дирижабъл край Боденското езеро, Германия, продължил 18 мин.
1934 г. – Със смъртта на Ернст Рьом приключва Нощта на дългите ножове.
1937 г. – Амелия Ерхарт и нейният навигатор за последен път са чути над Атлантическия океан, докато се опитват да осъществят първия околосветски полет със самолет над екватора.
1947 г. – СССР отказва да се включи в Плана Маршал за възстановяване на съюзническите страни в Европа след Втората световна война.
1949 г. – Георги Димитров умира. Министър-председател на България става Васил Коларов.
1954 г. – Започва да функционира телевизионна мрежа Евровизия.
1962 г. – В Арканзас е открит първият магазин от най-голямата в света верига от хипермаркети Уолмарт.
1964 г. – Президентът на САЩ Линдън Джонсън подписва Акта за гражданските права, който забранява расовата дискриминация.
1976 г. – Северен и Южен Виетнам, разделени след 1954 г., се обединяват отново в Социалистическа република Виетнам със столица Ханой.
1990 г. – По време на ислямското богомолство Хадж, по време на похода между Мека и Медина, при преминаване на многохилядна тълпа през пешеходен тунел настъпва паника, при която загиват 1426 пилигрими.
2000 г. – В експлоатация е пуснат мостът Йоресунд между Швеция и Дания, който е най-дългият комбиниран железопътен и автомобилен мост в Европа.
2003 г. – МОК избира Ванкувър, Канада, за домакин на Зимни олимпийски игри 2010.
2004 г. – Асоциацията на страните от Югоизточна Азия (АСЕАН) приема Пакистан, като 24-ти член.
2008 г. – В Колумбия е освободена Ингрид Бетанкур – бивша кандидатка за президент на страната, държана в плен от екстремиската групировка ФАРК в продължение на 6 години.
Родени
419 г. – Валентиниан III, римски император († 455 г.)
1486 г. – Якопо Сансовино, италиански архитект и скулптор († 1570 г.)
1714 г. – Кристоф Глук, немски композитор († 1787 г.)
1724 г. – Фридрих Готлиб Клопщок, немски поет и драматург († 1803 г.)
1841 г. – Александър Зайцев, руски химик († 1910 г.)
1843 г. – Антонио Лабриола, италиански философ († 1904 г.)
1858 г. – Илия Куртев, български политик и общественик († 1923 г.)
1860 г. – Иван Бобев, български военен деец († 1885 г.)
1862 г. – Уилям Хенри Браг, английски физик, Нобелов лауреат († 1942 г.)
1865 г. – Лили Браун, германска феминистка и писателка († 1916 г.)
1877 г. – Херман Хесе, германски писател, Нобелов лауреат през 1946 г. († 1962 г.)
1879 г. – Тодор Паница, български революционер († 1925 г.)
1886 г. – Михаил Йовов, български военен и държавен деец, дипломат († 1951 г.)
1903 г. – Олаф V, крал на Норвегия († 1991 г.)
1904 г. – Жан Рене Лакост, френски тенисист († 1996 г.)
1906 г. – Ханс Бете, американски физик от германски произход, Нобелов лауреат през 1967 г. († 2005 г.)
1906 г. – Петър Димитров-Рудар, български писател († 1994 г.)
1906 г. – Ханс Улрих Рудел, германски пилот от Втората световна война († 1982 г.)
1908 г. – Христо М. Данов, български историк († 1997 г.)
1911 г. – Михаил Петрушевски, филолог от СР Македония († 1990 г.)
1922 г. – Пиер Карден, френски моделиер († 2020 г.)
1923 г. – Вислава Шимборска, полска поетеса, Нобелова лауреатка през 1996 г. († 2012 г.)
1923 г. – Любен Хранов, български футболист († 2011 г.)
1925 г. – Патрис Лумумба, първи министър-председател на Демократична република Конго († 1961 г.)
1930 г. – Ахмад Джамал, американски джаз пианист и композитор
1930 г. – Карлос Менем, президент на Аржентина († 2021 г.)
1936 г. – Детко Петров, български писател от бивша Югославия († 1990 г.)
1937 г. – Иля Талев, български писател и езиковед († 2008 г.)
1940 г. – Георги Иванов, български космонавт
1946 г. – Дейвид Сушей, английски актьор
1946 г. – Ричард Аксел, американски генетик и физиолог, Нобелов лауреат през 2004 г.
1956 г. – Джери Хол, американски модел и актриса
1958 г. – Красимир Кънев, председател на Български хелзинкски комитет
1961 г. – Сами Насери, френски актьор
1963 г. – Росица Кирилова, българска певица
1963 г. – Ернестина Шинова, българска актриса
1968 г. – Илиан Илиев, български футболист и тренъор
1973 г. – Денислав Калчев, български плувец
1974 г. – Матю Райли, австралийски писател
1976 г. – Георги Иванов – Гонзо, български футболист
1985 г. – Ашли Тисдейл, американска певица и актриса
1986 г. – Линдзи Лоън, американска актриса
1986 г. – Аатиф Шаешу, марокански футболист
1990 г. – Марго Роби, австралийска актриса и продуцент
Починали
936 г. – Хайнрих I Птицелов, германски владетел (* 876 г.)
1298 г. – Адолф от Насау, крал на Германия (* ок. 1255 г.)
1504 г. – Щефан чел Маре, молдовски владетел (* 1434 г.)
1566 г. – Нострадамус, френски лекар и предсказател (* 1503 г.)
1591 г. – Винченцо Галилей, италиански композитор (* 1520 г.)
1778 г. – Жан-Жак Русо, френски философ (* 1712 г.)
1843 г. – Самуел Ханеман, немски лекар, основател на хомеопатията (* 1755 г.)
1850 г. – Робърт Пийл, министър-председател на Обединеното кралство (* 1788 г.)
1876 г. – Велчо войвода, български национал-революционер (* 1840 г.)
1886 г. – Херман Абих, немски геолог (* 1806 г.)
1893 г. – Джорджиана Баримор, американска актриса (* 1854 г.)
1897 г. – Адам Асник, полски поет (* 1838 г.)
1914 г. – Джоузеф Чембърлейн, английски индустриалец и държавник (* 1836 г.)
1915 г. – Порфирио Диас, президент на Мексико (* 1830 г.)
1924 г. – Масайоши Мацуката, министър-председател на Япония (* 1835 г.)
1932 г. – Мануел II, крал на Португалия (* 1889 г.)
1934 г. – Ернст Рьом, нацистки лидер (* 1887 г.)
1937 г. – Амелия Иърхарт, американски авиатор (* 1897 г.)
1949 г. – Георги Димитров, министър-председател на България (* 1882 г.)
1951 г. – Фердинанд Зауербрух, германски хирург (* 1875 г.)
1958 г. – Божан Ангелов, български литературен критик (* 1873 г.)
1961 г. – Ърнест Хемингуей, американски писател, Нобелов лауреат през 1954 г. (самоубийство) (* 1899 г.)
1963 г. – Бодо Узе, немски писател (* 1904 г.)
1966 г. – Ян Бжехва, полски поет (* 1900 г.)
1977 г. – Владимир Набоков, американски писател (* 1899 г.)
1992 г. – Борислав Пекич, сръбски писател (* 1930 г.)
1997 г. – Джеймс Стюърт, американски актьор (р. 1908 г.)
1999 г. – Кръстю Димитров, български шахматист (* 1916 г.)
1999 г. – Марио Пузо, американски писател (* 1920 г.)
2000 г. – Чавдар Драгойчев, български лекар, кардиохирург, професор (* 1925 г.)
2003 г. – Райнхард Баумгарт, немски писател (* 1929 г.)
2010 г. – Лоран Терзиеф, френски актьор (* 1935 г.)
2011 г. – Итамар Франку, бразилски политик, 33-ти президент на Бразилия (* 1930 г.)
2013 г. – Дъглас Енгълбърт, американски изобретател (* 1925 г.)
Празници
Световен ден на неидентифицираните летящи обекти (НЛО) – През 2001 г. Хактан Акдоган, създател на Международния музей на НЛО в Истанбул, Турция, публикува предложение за честването му. Годишнина от инцидента в Розуел, САЩ (юни – юли 1947), където е намерено катастрофирало НЛО
Международен ден на спортния журналист – Отбелязва се от 1995 г. по инициатива на Международната асоциация на спортната преса
Азербайджан – Ден на полицията
Бразилия – Ден на държавата
България – Боен празник на 32-ри Загорски пехотен полк
Кюрасао – Ден на знамето
Норвегия – Ден на краля
702 |
bg | 2286 | https://bg.wikipedia.org/wiki/2%20%D0%B0%D0%B2%D0%B3%D1%83%D1%81%D1%82 | 2 август | 2 август е 214-ият ден в годината според григорианския календар (215-и през високосна). Остават 151 дни до края на годината.
Събития
338 пр.н.е. – армията на Филип II постига решителна победа в Битката при Херонея, което осигурява хегемония на македонското царство в Гърция.
216 пр.н.е. – Втора пуническа война: Картагенските сили водени от Ханибал разгромяват армията на Римската република в Битката при Кана, едно от най-големите тактически сражения във военната история.
47 пр.н.е. – Армията на Гай Юлий Цезар разбива войските на боспорския цар Фарнак II и изпраща до Римския сенат своето прочуто съобщение Veni, vidi, vici. (Дойдох, видях, победих.).
1330 г. – След смъртта на цар Михаил III Шишман, на българския престол се възкача сръбкинята Анна Неда – неговата първа съпруга и сестра на сръбския крал Стефан Урош III Дечански.
1802 г. – Наполеон I Бонапарт е обявен от Френския сенат за пожизнен консул на Франция, което му дава правото да посочва своя наследник.
1870 г. – В Лондон е открит железопътният тунел Тауър под река Темза, което е първото метро в света.
1887 г. – Германският принц Фердинанд I Сакскобургготски е коронован в Търново за княз на българите.
1891 г. – В подножието на връх Бузлуджа се провежда тайно събрание, наречено по-късно Бузлуджански конгрес, с което се създава Българската социалдемократическа партия (БСДП).
1897 г. – Подписана е конвенция между Княжество България и Франция за изграждане на Военноморските сили на България.
1903 г. – В Османската империя избухва Илинденско-Преображенското въстание организирано от Вътрешната Македоно-Одринска революционна организация и местните българи.
1921 г. – Междусъюзническата контролна комисия връчва ултиматум на българското правителство за разформиране на въоръжените сили.
1923 г. – Калвин Кулидж става 30-ия президент на САЩ, след като предшественика му Уорън Хардинг умира от сърдечен удар.
1932 г. – Американският физик от шведски произход Карл Андерсън открива позитрона, за което през 1936 г. става носител на Нобелова награда за физика.
1934 г. – Адолф Хитлер се самопровъзгласява за фюрер след смъртта на президента Паул фон Хинденбург и получава цялата власт в Германия.
1944 г. – В Пчинския манастир е свикано Първото заседание на АСНОМ, което конституира Народна република Македония в рамките на Югославия.
1945 г. – Втората световна война: Завършва Потсдамската конференция.
1974 г. – Народна република България установява дипломатически отношения с Венецуела и Тайланд.
1980 г. – Тероризъм: Бомба експлодира на жп гарата в Болоня (Италия), убивайки 85 души и ранявайки над 200.
1988 г. – В 17:29 ч. при излитане от София за Варна катастрофира самолет Як-40 на БГА Балкан; загиват 27 и са ранени 10 пътници.
1990 г. – Ирак окупира Кувейт, което довежда до намеса на войски на ООН и до Войната в Персийския залив.
Родени
1627 г. – Самуел ван Хоогстратен, холандски художник († 1678 г.)
1696 г. – Махмуд I, султан на Османската империя († 1754 г.)
1788 г. – Леополд Гмелин, немски химик († 1853 г.)
1815 г. – Бернхард Ернст фон Бюлов, немски и датски дипломат († 1879 г.)
1820 г. – Джон Тиндал, ирландски физик († 1893 г.)
1829 г. – Феликс Каниц, унгарски археолог и етнограф († 1904 г.)
1848 г. – Йозеф Шмаха, чешки актьор, режисьор и педагог († 1915 г.)
1849 г. – Мария-Пия Бурбонска, херцогиня на Парма и Пиаченца († 1882 г.)
1866 г. – Адриан Жерлаш дьо Гомери, белгийски изследовател († 1934 г.)
1870 г. – Константин Живков, български военен деец
1872 г. – Борис Гайгуров, български просветен деец и революционер († 1968 г.)
1876 г. – Александър Белич, сръбски филолог († 1960 г.)
1877 г. – Стоян Филипов, български революционер и политик († 1944 г.)
1882 г. – Иван Джонев, български революционер († 1967 г.)
1884 г. – Ромуло Галегос, венецуелски писател и политик († 1969 г.)
1888 г. – Теодоси Даскалов, български военен деец († 1945 г.)
1892 г. – Джак Уорнър, канадски кинопродуцент († 1978 г.)
1893 г. – Асен Греков, военен деец († 1954 г.)
1905 г. – Мирна Лой, американска актриса († 1993 г.)
1906 г. – Бончо Несторов, български писател и журналист († 1987 г.)
1915 г. – Ружа Делчева, българска актриса († 2002 г.)
1924 г. – Христо Ганев, български сценарист († 2021 г.)
1932 г. – Питър О'Тул, ирландски актьор († 2013 г.)
1940 г. – Коле Мангов, писател от Република Македония († 2013 г.)
1942 г. – Исабел Алиенде, чилийска писателка
1943 г. – Макс Райт, американски актьор († 2019 г.)
1946 г. – Нева Кръстева, българска композиторка
1951 г. – Джо Лин Търнър, американски рок певец
1951 г. – Марчел Юреш, румънски актьор
1956 г. – Красимир Доков, български актьор
1960 г. – Оливие Грюнер, френски актьор
1963 г. – Васил Киров, български юрист
1969 г. – Фернандо Коуто, португалски футболист
1974 г. – Анджи Сепеда, колумбийска актриса
1975 г. – Димитър Илиев, български автомобилен състезател
1975 г. – Минейро, бразилски футболист
1976 г. – Кати Вилхелм, немска биатлонистка
1976 г. – Сам Уортингтън, австралийски актьор
1976 г. – Тони Стораро, български попфолк изпълнител
1977 г. – Марк Ризо, американски китарист
1978 г. – Бойко Косев, български футболист
1978 г. – Горан Гавранчич, сръбски футболист
1983 г. – Хатидже Шендил, турска актриса
1984 г. – Елена Паришева, българска попфолк певица
1996 г. – Симон Манюел, американска плувкиня
Починали
257 г. – Стефан I, римски папа (* ? г.)
640 г. – Северин, римски папа (* ? г.)
686 г. – Йоан V, римски папа (* 635 г.)
1100 г. – Уилям II, крал на Англия (* ? г.)
1589 г. – Анри III, крал на Франция, последният представител на династията Валоа (* 1551 г.)
1667 г. – Франческо Боромини, италиански архитект (* 1599 г.)
1813 г. – Софроний Врачански, български свещенослужител (* 1739 г.)
1815 г. – Гийом Брюн, френски маршал (* 1763 г.)
1823 г. – Лазар Карно, френски генерал, политик и математик (* 1753 г.)
1911 г. – Апостол войвода, български революционер (* 1869 г.)
1911 г. – Георги Мучитанов, български революционер (* 1882 г.)
1917 г. – Никола Рясков, български военен деец (* 1856 г.)
1921 г. – Енрико Карузо, италиански тенор (* 1873 г.)
1922 г. – Александър Бел, американски физик с шотландски произход (* 1847 г.)
1923 г. – Уорън Хардинг, 29-и президент на САЩ (* 1865 г.)
1936 г. – Луи Блерио, конструктор и летец (* 1872 г.)
1938 г. – Константин Батолов, български политик (* 1878 г.)
1940 г. – Асен Траянов, български изследовател (* 1885 г.)
1945 г. – Пиетро Маскани, италиански композитор (* 1863 г.)
1946 г. – Андрей Власов, руски офицер (* 1901 г.)
1963 г. – Георги Абаджиев, македонски писател (* 1910 г.)
1973 г. – Жан-Пиер Мелвил, френски кино-режисьор (* 1917 г.)
1976 г. – Фриц Ланг, австрийски режисьор (* 1890 г.)
1979 г. – Виктор Раул Ая де ла Торе, перуански политик (* 1895 г.)
1983 г. – Филип Филипов, български театрален режисьор и общественик (* 1914 г.)
1988 г. – Реймънд Карвър, американски писател (* 1938 г.)
1997 г. – Уилям Бъроуз, американски романист (* 1914 г.)
2009 г. – Адолф Ендлер, немски поет (* 1930 г.)
2016 г. – Ахмед Зеуаил, американски химик и Нобелов лауреат (* 1946 г.)
2022 г. – Величко Минеков, български скулптор (* 1928 г.)
Празници
Възпоменателен ден на геноцида срещу ромите и синтите (по повод Биркенау, 1944 г.)
Православна църква – Илинден (стар стил), в почит на свети Илия
Азербайджан – Ден на националното кино
България – Празник на Българската социалистическа партия – 41-вият конгрес на БСП (3 – 6 юни 1994 г.) одобрява за празник на Партията 2 август – деня на Учредителния конгрес на БСДП – 2 август 1891 г. (20 юли стар стил)
България – Годишнина от Илинденско-Преображенското въстание
Гвиана – Ден на свободата
Северна Македония – Ден на Републиката (национален празник)
Русия, Украйна и Беларус – Ден на десантните войски
Сърбия – Ден на авиацията
802 |
bg | 2287 | https://bg.wikipedia.org/wiki/2%20%D1%81%D0%B5%D0%BF%D1%82%D0%B5%D0%BC%D0%B2%D1%80%D0%B8 | 2 септември | 2 септември е 245-ият ден в годината според григорианския календар (246-и през високосна година). Остават 120 дни до края на годината.
Събития
31 г. пр.н.е. – Война между Октавиан и Антоний: В Битката при Акциум Октавиан разгромява флотилията на Марк Антоний и Клеопатра VII.
1666 г. – Избухва Големият пожар в Лондон, който гори три дни и унищожава 10 хил. сгради, включително катедралата Свети Павел.
1752 г. – Великобритания и нейните колонии в Америка изоставят Юлианския календар и започва използването на Грегорианския календар, при което датата 2 септември става 14 септември.
1789 г. – Основано е Министерството на финансите на САЩ.
1870 г. – Френско-пруската война: В Битката при Седан прусаци вземат в плен Наполеон III заедно с цялата му армия от 100 хил. войници.
1944 г. – Назначено е правителство на Константин Муравиев.
1945 г. – Втората световна война завършва: Япония подписва акт за безусловна капитулация на борда на американския кораб Missouri в Токийския залив.
1945 г. – Виетнам провъзгласява своята независимост от Франция и се преименува във Виетнамска демократична република (Северен Виетнам).
1947 г. – Основан е град Димитровград.
1967 г. – Създадена е микродържавата Сийланд.
1987 г. – В Москва започва процес срещу 19-годишния германски пилот Матиас Руст, който необезпокояван каца със своя самолет Чесна на Червения площад през май 1987.
1991 г. – САЩ признава независимостта на балтийските страни – Латвия, Литва и Естония.
1991 г. – БЗНС „Никола Петков“ напуска СДС и заявява, че ще участва в изборите самостоятелно.
1994 г. – Министър-председателят Любен Беров подава оставката на правителството си.
1996 г. – Върховният съд на България отхвърля кандидатурата на Георги Пирински за президентските избори, във връзка с американското му гражданство.
Родени
1661 г. – Георг Бьом, германски композитор († 1733 г.)
1685 г. – Кристиана Шарлота фон Насау-Отвайлер, германска аристократка († 1761 г.)
1753 г. – Мария-Жозефина-Луиза Савойска, френска аристократка († 1810 г.)
1840 г. – Джовани Верга, италиански писател († 1922 г.)
1847 г. – Димитър Греков, български юрист и политик († 1901 г.)
1853 г. – Вилхелм Оствалд, германски химик, лауреат на Нобелова награда за химия през 1909 г. († 1932 г.)
1877 г. – Фредерик Соди, английски радиохимик, Нобелов лауреат († 1956)
1878 г. – Вернер фон Бломберг, германски фелдмаршал († 1946 г.)
1883 г. – Рудолф Вайгъл, полски биолог (†1957 г.)
1894 г. – Йозеф Рот, австрийски писател († 1939 г.)
1896 г. – Асен Йорданов, български авиоинженер († 1967 г.)
1906 г. – Александър Казанцев, руски писател († 2002 г.)
1910 г. – Абрахам Поляк, еврейски историк († 1970 г.)
1913 г. – Бил Шенкли, английски футболен треньор († 1981 г.)
1921 г. – Таня Масалитинова, българска актриса († 2014 г.)
1927 г. – Спас Джонев, български театрален и филмов актьор († 1966 г.)
1938 г. – Джулиано Джема, италиански киноактьор 2013
1938 г. – Петър Вучков, български актьор
1947 г. – Петко Йотов, български офицер († 2009 г.)
1952 г. – Джими Конърс, американски тенисист
1953 г. – Джон Зорн, американски музикант
1955 г. – Карл-Хайнц Румениге, германски футболист
1963 г. – Роби Бухл, американски автомобилен пилот
1964 г. – Киану Рийвс, американски актьор
1965 г. – Ленъкс Люис, канадско-британски боксьор
1966 г. – Оливие Панис, пилот от Формула 1
1966 г. – Салма Хайек, мексиканска актриса
1967 г. – Андреас Мьолер, германски футболист
1968 г. – Синтия Уотрос, американска актриса
1971 г. – Боян Расате, български националист
1971 г. – Киетил Андре Аамод, норвежки скиор
1973 г. – Ханде Атаизи, турска актриса
1977 г. – Елица Тодорова, българска певица
1980 г. – Полина Лъвчиева, българска писателка
1985 г. – Адам Немец, словашки футболист
1988 г. – Димитрий Овчаров, германски спортист
1988 г. – Хави Мартинес, испански футболист
1989 г. – Алешандре Пато, бразилски футболист
1990 г. – Шарлин Ван Сник, белгийска джудистка
Починали
421 г. – Констанций III, римски император (* неизв.)
1652 г. – Хосе де Рибера, испански художник (* 1591 г.)
1836 г. – Уилям Хенри, английски химик (* 1775 г.)
1889 г. – Захари Стоянов, български писател (* 1850 г.)
1901 г. – Луиджи Мария Албертис, италиански изследовател (* 1841 г.)
1916 г. – Луи Айер, български педагог (* 1865 г.)
1919 г. – Иван Ботушанов, български революционер († 1874 г.)
1937 г. – Пиер дьо Кубертен, френски общественик, основоположник на съвременните олимпийски игри (* 1863 г.)
1941 г. – Коле Неделковски, македонски поет (* 1912 г.)
1965 г. – Йоханес Бобровски, германски поет (* 1917 г.)
1969 г. – Хо Ши Мин, виетнамски революционер (* 1890 г.)
1973 г. – Джон Роналд Руел Толкин, британски писател (* 1892 г.)
1977 г. – Виктор Франкъл, австрийски психиатър (* 1905 г.)
1991 г. – Алфонсо Гарсия Роблес, мексикански политик (* 1911 г.)
1991 г. – Евгени Филипов, български инженер (* 1917 г.)
1992 г. – Барбара МакКлинток, американска генетичка, лауреат на Нобелова награда за физиология или медицина през 1983 г. (* 1902 г.)
1996 г. – Георги Георгиев – Гец, български актьор (* 1926 г.)
1998 г. – Джаки Бланчфлауър, ирландски футболист (* 1933 г.)
2001 г. – Кристиан Барнард, южноафрикански кардиохирург (* 1922 г.)
2007 г. – Сафет Исович, босненски музикант (* 1936 г.)
2013 г. – Роналд Коуз, британски икономист, носител на Нобелова награда (* 1910 г.)
2013 г. – Фредерик Пол, американски писател (* 1919 г.)
2021 г. – Микис Теодоракис, гръцки композитор (* 1925 г.)
Празници
Боливия – Ден на труда
България – Празник на Димитровград – На 2 септември 1947 г. с Постановление на Министерския съвет селата Раковски и Марийно, Хасковска околия, Черноконево, Чирпанска околия, се обединяват в едно селище – Димитровград
Виетнам – Ден на независимостта (от Франция, 1945 г., национален празник)
Приднестровие – Ден на независимостта (от СССР, 1990 г., Приднестровие не е международно призната независима държава)
САЩ – Ден на победата над Япония
902 |
bg | 2288 | https://bg.wikipedia.org/wiki/2%20%D0%BE%D0%BA%D1%82%D0%BE%D0%BC%D0%B2%D1%80%D0%B8 | 2 октомври | 2 октомври е 275-ият ден в годината според григорианския календар (276-и през високосна). Остават 90 дни до края на годината.
Събития
1187 г. – Сирийският султан Саладин превзема Йерусалим след 88-годишно управление от кръстоносците.
1835 г. – С Битката при Гонзалес започва Тексаската революция.
1836 г. – Чарлз Дарвин се завръща в Англия след 5-годишно изследователско пътешествие в южните океани на борда на кораба Бийгъл.
1870 г. – Рим е обявен за столица на обединена Италия.
1909 г. – В Англия е изигран първият ръгби мач.
1910 г. – Два самолета се сблъскват във въздушното пространство над Милано, което е първата самолетна катастрофа.
1921 г. – Във Варна е открита първата учебна година във Висшето търговско училище (предшественик на Икономически университет – Варна).
1928 г. – В Мадрид е основана Прелатурата на Светия Кръст и Опус Деи известна като Опус Деи.
1936 г. – В САЩ е възобновено производство на алкохолни напитки след отменянето на сухия режим.
1941 г. – Втората световна война: Започва Операция Тайфун срещу Москва. Сформирана е Вяземската фронтова отбранителна операция.
1944 г. – Втората световна война: Нацистите потушават Варшавското въстание, съветските войски изчакват в близост до града.
1946 г. – На екран в САЩ се появява първият сапунен сериал, Далечен хълм.
1956 г. – В Ню Йорк е представен първият в света атомен часовник.
1958 г. – Гвинея провъзгласява независимост от Франция.
1959 г. – По CBS се състои премиерата на телевизионния сериал Зоната на здрача.
1960 г. – Официално е открит стадион „Морумби“ в Сао Пауло, Бразилия.
1966 г. – Официално е открит стадион „Висенте Калдерон“ в Мадрид.
1968 г. – Кървава разправа на мексикански военни части срещу студенти и граждани в Тлателолко от следобеда до ранните часове на нощта. Загиват от 200 до 1000 души.
1996 г. – Бившият министър-председател на България Андрей Луканов е застрелян пред дома си в София от вероятен наемен убиец.
2002 г. – XXXIX народно събрание решава срокът на затваряне на 3-ти и 4-ти реактор на АЕЦ Козлодуй да не предхожда приемането на България в Европейския съюз.
Родени
971 г. – Махмуд Газневи, газневидски владетел († 1030 г.)
1450 г. – Йеронимус Бош, брабантски художник († 1516 г.)
1452 г. – Ричард III, крал на Англия († 1485 г.)
1470 г. – Изабела Арагонска, херцогиня на Милано († 1525 г.)
1538 г. – Карло Боромео, италиански духовник († 1584 г.)
1667 г. – Луи дьо Бурбон, граф дьо Вермандоа, френски принц, признат незаконен син на Луи XIV († 1683 г.)
1802 г. – Едуар Менетрие, френски зоолог († 1861 г.)
1833 г. – Вито Позитано, италиански дипломат († 1886 г.)
1846 г. – Паул фон Хинденбург, немски държавник и маршал († 1934 г.)
1864 г. – Петко Момчилов, български архитект († 1923 г.)
1869 г. – Махатма Ганди, индийски политик, Баща на нацията († 1948 г.)
1871 г. – Кордел Хъл, държавен секретар на САЩ, Нобелов лауреат през 1945 г. († 1955 г.)
1881 г. – Васил Късогледов, български и руски доктор, хирург († 1936 г.)
1882 г. – Борис Шапошников, съветски маршал († 1945 г.)
1889 г. – Михаил Захариев, български генерал
1889 г. – Иван Лазаров, български скулптор († 1952 г.)
1890 г. – Граучо Маркс, американски комик († 1977 г.)
1904 г. – Греъм Грийн, британски писател и драматург († 1991 г.)
1904 г. – Лал Бахадур Шастри, министър-председател на Индия († 1966 г.)
1906 г. – Гоце Тенчов, български лекар († 1960 г.)
1920 г. – Джузепе Коломбо, италиански учен († 1984 г.)
1920 г. – Йордан Йотов, български политик († 2012 г.)
1927 г. – Никола Клюсев, министър-председател на Република Македония († 2008 г.)
1933 г. – Димитър Христов, български композитор († 2017 г.)
1934 г. – Лальо Аврамов, български цигулар († 1995 г.)
1935 г. – Омар Сивори, аржентински футболист († 2005 г.)
1937 г. – Хелга Шютц, немска писателка
1939 г. – Юрий Глазков, съветски космонавт († 2008 г.)
1947 г. – Йоан Костадинов, български политик
1948 г. – Ана Митгуч, австрийска писателка
1949 г. – Мечислав Домарадски, полски археолог († 1998 г.)
1951 г. – Красимир Ранков, български актьор
1951 г. – Стинг, английски рок музикант
1960 г. – Фият Цаноски, политик от Република Македония
1967 г. – Томас Мустер, австрийски тенисист
1968 г. – Веселин Вачков, български и чешки журналист
1968 г. – Яна Новотна, чешка тенисистка 2017
1971 г. – Джеймс Рот, американски китарист (Slipknot)
1974 г. – Пол Тътъл-младши, дизайнер и конструктор на мотоциклети
1978 г. – Аюми Хамасаки, японска певица
Починали
534 г. – Аталарих, крал на остготите в Италия (* 516 г.)
1264 г. – Урбан IV, римски папа (* ок. 1200)
1804 г. – Никола Жозеф Кюно, френски изобретател (* 1725 г.)
1847 г. – Васил Априлов, български просветен деец и книжовник (* 1785 г.)
1853 г. – Франсоа Араго, френски физик и политик (* 1786 г.)
1916 г. – Димчо Дебелянов, български поет (* 1887 г.)
1927 г. – Сванте Август Арениус, шведски химик, Нобелов лауреат през 1903 г. (* 1859 г.)
1938 г. – Александру Авереску, министър-председател на Румъния (* 1859 г.)
1946 г. – Игнаци Мошчицки, полски президент (* 1867 г.)
1968 г. – Марсел Дюшан, френски художник (* 1887 г.)
1973 г. – Пааво Нурми, финландски бегач (* 1897 г.)
1974 г. – Василий Шукшин, руски писател, кинорежисьор, сценарист и актьор (* 1929 г.)
1985 г. – Рок Хъдсън, американски актьор (* 1925 г.)
1987 г. – Питър Медауар, английски биолог и имунолог, Нобелов лауреат (* 1915 г.)
1996 г. – Андрей Луканов, министър-председател на България (* 1938 г.)
1998 г. – Георги Найденов, български банкер (* 1927 г.)
2000 г. – Светозар Русинов, български композитор и музикален педагог (* 1933 г.)
Празници
Международен ден на ненасилието.
Международен ден на усмивката (за 2015 г. – отбелязва се в първия петък на октомври)
Световен ден на селскостопанските животни
Гвинея – Ден на независимостта (от Франция, 1958 г., национален празник)
Индия – Годишнина от рождението на Махатма Ганди (1869 г., национален празник)
A02 |
bg | 2289 | https://bg.wikipedia.org/wiki/2%20%D0%BD%D0%BE%D0%B5%D0%BC%D0%B2%D1%80%D0%B8 | 2 ноември | 2 ноември е 306-ият ден в годината според григорианския календар (307-и през високосна). Остават 59 дни до края на годината.
Събития
676 г. – Доний става папа.
1789 г. – Във Франция е национализирана голяма част от недвижимата собственост на католическата църква.
1795 г. – Френската революция: Начало на управлението на Директорията във Франция.
1912 г. – Балканската война: Победа на българските войски в Люлебургазко-Бунархисарската операция.
1914 г. – Първата световна война: Франция, Великобритания и Русия обявяват война на Турция.
1917 г. – Великобритания обвява Декларация Балфур, с която подкрепя идеята за еврейско установяване в територията на Палестина.
1920 г. – В Питсбърг (САЩ) започва да функционира първата в света обществена радиостанция.
1930 г. – Хайле Селасие е коронован за император на Етиопия.
1936 г. – Би Би Си започва да излъчва телевизионни емисии с висока разделителна способност.
1947 г. – Американският индустриалец и авиатор Хауърд Хюз извършва в Лонг Бийч, Калифорния, кратък (1,6 км) тестов полет на транспортния хидроплан Hughes H-4 Hercules, който е с най-големия дотогава размах на крилата (97,51 м).
1949 г. – Индонезия получава национална независимост.
1953 г. – Пакистан е провъзгласен за ислямска република.
1955 г. – Списанието Билборд публикува за първи път класацията Топ 100.
1956 г. – Правителството на Унгария заявява, че страната излиза от Варшавския договор и се обръща към ООН и западните държави за помощ при влизане на войски на СССР на територията на държавата.
1963 г. – Президентът на Южен Виетнам, Нго Дин Дием, е убит след проведения военен преврат в страната.
1965 г. – 31-годишният американски квакер Норман Морисън се самозапалва пред Пентагона в знак на протест срещу участието на САЩ във Виетнамската война.
1965 г. – Албанския лидер Енвер Ходжа заявява, че страната преустановява близки контакти със СССР и влиза в съюзнически отношения с Китай.
1988 г. – В Интернет се появява първият компютърен червей, създаден от Робърт Тапан Морис.
2000 г. – На Международната космическа станция пристига първият екипаж.
2001 г. – Състои се премиерата на анимационния филм Таласъми ООД.
2004 г. – Джордж Уокър Буш е избран в САЩ за втори президентски мандат.
Родени
1699 г. – Жан-Батист-Симеон Шарден, френски художник († 1779 г.)
1755 г. – Мария-Антоанета, кралица на Франция и Навара († 1793 г.)
1766 г. – Йозеф Радецки, австрийски офицер († 1858 г.)
1795 г. – Джеймс Полк, 11-ви президент на САЩ († 1849 г.)
1815 г. – Джордж Бул, английски математик и философ († 1864 г.)
1843 г. – Марк Антоколски, руски скулптор († 1902 г.)
1844 г. – Мехмед V, султан на Османската империя († 1918 г.)
1854 г. – Исидор Гунсберг, британски шахматист от унгарски произход († 1930 г.)
1858 г. – Димитър Петков, министър-председател на България († 1907 г.)
1861 г. – Вичо Диков, български военен деец († 1928 г.)
1865 г. – Уорън Хардинг, 29-и президент на САЩ († 1923 г.)
1883 г. – Пенчо Златев, министър-председател на България († 1948 г.)
1893 г. – Батиста Пининфарина, италиански автомобилен дизайнер († 1966 г.)
1897 г. – Асен Разцветников, български писател († 1951 г.)
1897 г. – Софроний Доростолски и Червенски, български духовник († 1995 г.)
1904 г. – Никола Мавродинов, български учен († 1958 г.)
1906 г. – Емил Коралов, български писател († 1986 г.)
1906 г. – Лукино Висконти, италиански режисьор († 1976 г.)
1911 г. – Одисеас Елитис, гръцки поет, Нобелов лауреат през 1979 г. († 1996 г.)
1913 г. – Бърт Ланкастър, американски актьор († 1994 г.)
1929 г. – Ричард Тейлър, американски физик, Нобелов лауреат през 1990 г. († 2018 г.)
1931 г. – Николай Генчев, български историк († 2000 г.)
1932 г. – Мелвин Шварц, американски физик, Нобелов лауреат през 1988 г. († 2006 г.)
1932 г. – Стоян Ристески, писател и историк от Република Македония
1938 г. – Дейвид Лейн, американски неонацист († 2007 г.)
1938 г. – София Гръцка, кралица на Испания
1940 г. – Богдан Богданов, класически филолог, университетски мениджър († 2016 г.)
1945 г. – Иван Газдов, български художник
1946 г. – Алън Джоунс, австралийски пилот от Формула 1
1949 г. – Лоис Макмастър Бюджолд, американска писателка
1949 г. – Франки Милър, шотландски музикант
1950 г. – Любомир Любоевич, сръбски шахматист
1952 г. – Азиз Йълдъръм, президент на Фенербахче
1953 г. – Велислава Дърева, българска журналистка и публицистка
1954 г. – Август Крейс III, неонацистки лидер
1956 г. – Мария Каварджикова, българска актриса
1959 г. – Игор Срамка, словашки футболен съдия
1959 г. – Нотис Сфакианакис, гръцки музикант
1962 г. – Трайко Веляноски, политик от Република Македония
1963 г. – Рон Макгавни, американски музикант
1965 г. – Шах Рук Хан, индийски актьор
1967 г. – Звонимир Солдо, хърватски футболист
1968 г. – Саманта Ферис, канадска актриса
1969 г. – Реджиналд Арвизу, американски басист (KoЯn)
1973 г. – Марисол Никълс, американска актриса
1974 г. – Нели, американски рапър
1978 г. – Виктория Йермолиева, украински музикант
1990 г. – Кендал Шмид, певец и актьор
Починали
1715 г. – Шарлота фон Брауншвайг-Люнебург, германска принцеса (* 1694 г.)
1877 г. – Фридрих фон Врангел, пруски генерал (* 1784 г.)
1881 г. – Аверкий Попстоянов, български духовник (* 1801 г.)
1905 г. – Иван Сеченов, руски физиолог (* 1829 г.)
1940 г. – Тодор Йончев, български учител (* 1859 г.)
1945 г. – Димитър Мишайков, български юрист (* 1883 г.)
1950 г. – Джордж Бърнард Шоу, британски драматург, Нобелов лауреат през 1925 г. (* 1856 г.)
1963 г. – Нго Дин Дием, президент на Южен Виетнам (* 1901 г.)
1975 г. – Пиер Паоло Пазолини, италиански кинорежисьор (* 1922 г.)
1977 г. – Ханс Ерих Носак, немски писател (* 1901 г.)
1992 г. – Трайко Запрянов, български невролог (* 1904 г.)
1994 г. – Гриша Филипов, министър-председател на България (* 1919 г.)
2000 г. – Симеон Симеонов, български футболист (* 1946 г.)
2002 г. – Чарлс Шефилд, американски писател, роден във Великобритания (* 1935 г.)
2004 г. – Тео ван Гог, холандски кинорежисьор (* 1957 г.)
2011 г. – Марин Иванов – народен певец, родом от Черни Вит, Тетевенско
Празници
Бразилия, Венецуела, Еквадор, Мексико и Португалия – Ден на мъртвите (Задушница)
Либерия – Ден за благодарност
България – Именни дни: Аспарух, Исперих, Пухи, Паолина
B02 |
bg | 2290 | https://bg.wikipedia.org/wiki/2%20%D0%B4%D0%B5%D0%BA%D0%B5%D0%BC%D0%B2%D1%80%D0%B8 | 2 декември | 2 декември е 336-ият ден в годината според григорианския календар (337-и през високосна година). Остават 29 дни до края на годината.
Събития
1375 г. – Българският монах Киприан е ръкоположен за митрополит на Киев и Литва.
1804 г. – Наполеон Бонапарт е коронован в катедралата Нотр Дам за император на Франция.
1805 г. – Армията на Наполеон Бонапарт удържа голяма победа в битката при Аустерлиц срещу обединената армия на Русия и Австрия.
1848 г. – Австрийският император Фердинанд I абдикира и за император е провъзгласен неговият племенник Франц Йосиф I.
1852 г. – Установена е Втората империя във Франция, начело с Наполеон III, след премахването на Втората република.
1857 г. – Руският император Александър II слага началото на т.нар. Селска реформа в Русия – премахване на крепостното право.
1857 г. – Основан е чешкият футболен клуб СК Славия в Прага.
1915 г. – Алберт Айнщайн публикува знаменитата си Теория на относителността.
1927 г. – Лев Троцки е изключен от болшевишката партия на СССР с мотив „антипартийна дейност“.
1946 г. – САЩ и Великобритания обединяват окупираните от тях зони в Западна Германия, наричайки тази територия Бизония; през 1948 г. е присъединена френската окупационна зона, образувайки Тризония, върху която територия през 1949 г. е създадена Федерална република Германия.
1961 г. – Студената война: В свое изказване кубинският лидер Фидел Кастро обявява, че е последовател на идеите на Карл Маркс и Ленин и че Куба ще приеме като форма на управление комунизма.
1971 г. – Сформирана е федерацията Обединени арабски емирства.
1975 г. – Кралят на Лаос е принуден да абдикира, страната е обявена за народна република, а денят се чества като национален празник.
1982 г. – В университета на Юта 61-годишният зъболекар Барни Кларк става първият човек, на когото е присадено изкуствено сърце (той живее 112 дни с него).
1989 г. – Започва срещата край Малта, белязала края на Студената война.
1995 г. – Изстрелян е космическият апарат СОХО (съкратено от английски „Слънчева хелиосферна обсерватория“) по съвместна мисия на ЕКА и НАСА.
1996 г. – Пуснат е в експлоатация първият реактор на АЕЦ „Черна вода“.
Родени
1578 г. – Агостино Агацари, италиански композитор († 1640 г.)
1825 г. – Педро II, император на Бразилия († 1891 г.)
1848 г. – Стефан Любомски, български военен деец († 1902 г.)
1859 г. – Жорж Сьора, френски художник († 1891 г.)
1881 г. – Джефри Лорънс, британски юрист († 1971 г.)
1883 г. – Марко Рясков, български икономист и министър († 1972 г.)
1884 г. – Яхия Кемал Беятлъ, турски поет и политик († 1958 г.)
1897 г. – Иван Баграмян, руски и съветски маршал от арменски произход († 1982 г.)
1901 г. – Недялка Симеонова, българска цигуларка, музикален педагог († 1959 г.)
1921 г. – Лола Гаос, испанска актриса († 1993 г.)
1923 г. – Александър Николаевич Яковлев, съветски историк († 2005 г.)
1923 г. – Мария Калас, американска и гръцка оперна певица († 1977 г.)
1930 г. – Гери Бекър, американски икономист, Нобелов лауреат през 1992 г. († 2014 г.)
1934 г. – Тарчизио Бертоне, държавен секретар на Ватикана
1944 г. – Ибрахим Ругова, президент на Косово († 2006 г.)
1944 г. – Атанас Стоев, български акордеонист, композитор, аранжор, текстописец и певец
1944 г. – Бото Щраус, германски писател и драматург
1946 г. – Джани Версаче, италиански моден дизайнер († 1997 г.)
1954 г. – Славка Калчева, българска народна певица
1954 г. – Евгений Михайлов, български режисьор
1957 г. – Каролин Христова-Бакърджиева, български изкуствовед
1957 г. – Любомир Фръчковски, македонски юрист и политик
1958 г. – Огнян Минчев, български политолог
1960 г. – Милена Живкова, българска актриса
1961 г. – Дорон Рабиновичи, израело-австрийски писател
1962 г. – Владо Бучковски, македонски политик
1962 г. – Кардам Сакскобургготски, български княз 2015
1963 г. – Валери Иванов, български поет
1968 г. – Люси Лиу, американска актриса от китайски произход
1971 г. – Франческо Толдо, италиански футболист
1973 г. – Моника Селеш, американска тенисистка от югославски унгарски произход
1973 г. – Ян Улрих, германски колоездач
1978 г. – Красимир Захов, български плувец
1978 г. – Нели Фуртадо, канадска певица с португалски произход
1981 г. – Бритни Спиърс, американска певица
1984 г. – Петер Мате, унгарски футболист
1987 г. – Мариана Торес, мексиканска актриса
Починали
1469 г. – Пиеро ди Козимо Медичи, италиански благородник (* 1416 г.)
1547 г. – Ернан Кортес, испански конкистадор (* 1485 г.)
1594 г. – Герардус Меркатор, фламандски картограф (* 1512 г.)
1814 г. – Донасиен Алфонс Франсоа дьо Сад, френски маркиз и писател (* 1740 г.)
1815 г. – Ян Потоцки, полски писател (* 1761 г.)
1859 г. – Джон Браун, американски аболиционист (* 1800 г.)
1889 г. – Алайос Кароли, унгарски дипломат (* 1825 г.)
1895 г. – Петър Димитров, български просветен деец (* 1841 г.)
1918 г. – Едмон Ростан, френски драматург (* 1868 г.)
1919 г. – Ивлин Ууд, британски фелдмаршал (* 1838 г.)
1926 г. – Александър Фок, руски военен деец (* 1843 г.)
1944 г. – Филипо Томазо Маринети, италиански писател (* 1876 г.)
1945 г. – Велко Думев, български революционер (* 1869 г.)
1959 г. – Иван Георгиев, български агроном (* 1897 г.)
1966 г. – Иван Потиров, български революционер (* 1865 г.)
1969 г. – Климент Ворошилов, руски и съветски военачалник (* 1881 г.)
1980 г. – Ромен Гари, френски писател (* 1914 г.)
1982 г. – Джовани Ферари, италиански футболист (* 1907 г.)
1984 г. – Константин Димчев, български актьор (* 1933 г.)
1985 г. – Филип Ларкин, американски писател (* 1922 г.)
1990 г. – Аарън Коплънд, американски композитор (* 1900 г.)
1993 г. – Пабло Ескобар, колумбийски наркобос (* 1949 г.)
2008 г. – Леон Даниел, български режисьор (* 1927 г.)
Празници
ООН – Международен ден, напомнящ за премахването на робството
Лаос – Ден на републиката (1975 г., национален празник)
Обединени арабски емирства – Годишнина от създаването на федерацията (1971 г., национален празник)
C02 |
bg | 2291 | https://bg.wikipedia.org/wiki/3%20%D1%8F%D0%BD%D1%83%D0%B0%D1%80%D0%B8 | 3 януари | 3 януари е 3-тият ден в годината според григорианския календар. Остават 362 дни до края на годината (363 през високосна година).
Събития
1431 г. – Бургундският херцог предава срещу 10 000 франка Жана д'Арк на англичаните.
1496 г. – Леонардо да Винчи извършва неуспешен опит с конструиран от него летателен апарат.
1521 г. – Папа Лъв X издава папска була, с която отлъчва Мартин Лутер от Църквата.
1793 г. – В Канада е забранено робството.
1833 г. – Великобритания завладява Фолкландските острови.
1863 г. – В Халифакс (Канада) е открита първата в страната закрита ледена пързалка.
1868 г. – С превземането на двореца на шогуна в Япония е възстановена монархията с държавен глава император Мейджи.
1870 г. – Започва строежът на Бруклинския мост.
1871 г. – В САЩ е патентован маргаринът.
1880 г. – Утвърден е първият градоустройствен план на София, изработен от чешкия строителен инженер Иржи Прошек.
1899 г. – Думата автомобил е използвана за пръв път в редакторски материал в New York Times.
1902 г. – Съставено е двадесет и третото правителство на България, начело със Стоян Данев.
1907 г. – Официално е открита сградата на Народния театър в София.
1921 г. – Български бежански въпрос: XIX обикновено народно събрание на България отпуска кредит от 1 000 000 лева за настаняване на бежанците от Беломорска Тракия.
1925 г. – Бенито Мусолини обявява, че ще упражнява диктаторска власт в Италия.
1956 г. – Пожар опустошава върха на Айфеловата кула.
1958 г. – Създадена е Западноиндийската федерация.
1959 г. – Аляска става 49-ият щат на САЩ и първият без граница с никой от останалите.
1961 г. – САЩ скъсва дипломатическите отношения с Куба.
1962 г. – Папа Йоан XXIII отлъчва Фидел Кастро от църквата.
1963 г. – Осъществен е първият изпитателен полет на пътническия самолет Ил-62.
1977 г. – Създадена е американската фирма Apple Computer Inc..
1987 г. – Арета Франклин става първата жена, увековечена в Залата на славата на рокендрола.
1990 г. – Национална кръгла маса в България: начало на заседанията, чиято цел е споразумение между БКП и опозицията за осъществяване на преход към демокрация.
1990 г. – Бившият лидер на Панама Мануел Нориега се предава на американската войска.
1993 г. – В Москва, президентите Джордж Хърбърт Уокър Буш и Борис Елцин подписват втория договор за съкращение на две трети от стратегическите ядрени оръжия на САЩ и Русия.
1994 г. – Самолет Ту-154 на авиокомпания „Байкалски авиолинии“ се разбива след излитане от летище Иркутск, загиват 126 души.
1997 г. – Започват демонстрации на Съюза на демократичните сили с искане Българската социалистическа партия да се откаже от управлението.
1997 г. – Испанският колоездач Мигел Индураин слага край на кариерата си.
1999 г. – Изстрелян е космическият апарат Марс Полър Лендър, контактът с когото е загубен на 3 декември след предполагаемото му кацане на повърхността на Марс.
2004 г. – Самолет на Flash Airlines се разбива в Червено море малко след излизането си от Египет; загиват всичките 148 души на борда.
Родени
106 г. пр.н.е. – Цицерон, римски оратор и държавник († 43 пр.н.е.)
1801 г. – Ернест Хофман, руски геолог († 1871 г.)
1810 г. – Антоан Томсън д'Абади, френски изследовател на Африка († 1897 г.)
1823 г. – Хайнрих Густав Райхенбах, германски ботаник († 1889 г.)
1842 г. – Янко Мустаков, български композитор и диригент († 1881 г.)
1860 г. – Такааки Като, министър-председател на Япония († 1926 г.)
1876 г. – Вилхелм Пик, първи президент на ГДР († 1960 г.)
1878 г. – Константин Батолов, български политик († 1938 г.)
1883 г. – Йордан Мешков, български революционер († ? г.)
1883 г. – Клемент Атли, министър-председател на Обединеното кралство († 1967 г.)
1892 г. – Джон Роналд Руел Толкин, британски писател и филолог († 1973 г.)
1897 г. – Пола Негри, американска актриса († 1987 г.)
1901 г. – Кирил, български патриарх († 1971 г.)
1901 г. – Нго Дин Дием, първи президент на Южен Виетнам († 1963 г.)
1903 г. – Александър Бек, съветски писател († 1972 г.)
1903 г. – Гено Матеев, български футболист († 1966 г.)
1910 г. – Джон Стърджис, американски кинорежисьор († 1992 г.)
1921 г. – Изабела Башмакова, руска историографка на математиката († 2005 г.)
1924 г. – Ото Байзхайм, германски предприемач († 2013 г.)
1929 г. – Серджо Леоне, италиански режисьор († 1989 г.)
1935 г. – Джовани Лайоло, италиански духовник
1941 г. – Кръстана Стоева, българска скиорка, състезателка по ски бягане († 2004 г.)
1942 г. – Джон Тоу, британски актьор († 2002 г.)
1942 г. – Ласло Шойом, унгарски политик
1945 г. – Стоян Петров (треньор), български футболист и треньор по футбол
1946 г. – Джон Пол Джоунс, британски музикант (Led Zeppelin)
1947 г. – Любен Корнезов, български юрист и политик († 2019 г.)
1950 г. – Виктория Принсипал, американска актриса
1954 г. – Ross the Boss, английски певец
1956 г. – Мел Гибсън, американски актьор и режисьор
1966 г. – Робърт Станек, американски писател
1969 г. – Михаел Шумахер, немски пилот от Формула 1
1974 г. – Алесандро Петаки, италиански колоездач
1975 г. – Анета Германова, българска волейболистка
1977 г. – Александър Мутафджич, сръбски футболист
1977 г. – Лий Бойър, английски футболист
1979 г. – Любен Иванов, български адвокат и политик
1984 г. – Бошко Янкович, сръбски футболист
1986 г. – Мария Киркова, българска скиорка
1989 г. – Алекс Линц, американски актьор
1992 г. – Цветелин Тонев, български футболист
1998 г. – Патрик Кутроне, италиански футболист
2003 г. – Грета Тунберг, шведска активистка
Починали
236 г. – Антер, римски папа (* ?)
1322 г. – Филип V, крал на Франция (* 1293 г.)
1468 г. – Йохан Гутенберг, германски изобретател (* 1398 г.)
1501 г. – Алишер Навои, тюркски поет (* 1441 г.)
1543 г. – Хуан Кабрильо, португалски изследовател (* 1499 г.)
1705 – Лука Джордано, италиански художник (* 1634 г.)
1785 г. – Балтасаре Галупи, италиански композитор (* 1706 г.)
1858 г. – Анри Дарси, френски инженер (* 1803 г.)
1875 г. – Пиер Ларус, френски лексикограф, енциклопедист и издател (* 1817 г.)
1892 г. – Емил дьо Лавеле, белгийски икономист (* 1822 г.)
1920 г. – Жозеф Жак Сезар Жофр, френски офицер (* 1852 г.)
1920 г. – Франц Тоула, австрийски геолог (* 1845 г.)
1923 г. – Ярослав Хашек, чешки романист (* 1883 г.)
1933 г. – Джак Пикфорд, канадски актьор (* 1896 г.)
1937 г. – Иван Баялцалиев, български революционер (* ? г.)
1945 г. – Едгар Кейси, американски медиум (* 1877 г.)
1950 г. – Ангел Букорещлиев, български композитор (* 1870 г.)
1956 г. – Йозеф Вирт, немски политик (* 1879 г.)
1960 г. – Виктор Шьострьом, шведски режисьор и актьор (* 1879 г.)
1970 г. – Константин Константинов, български писател и преводач (* 1890 г.)
1971 г. – Александър Миленков, български художник (* 1882 г.)
1972 г. – Франс Мазарел, белгийски художник (* 1889 г.)
1974 г. – Максим Щраух, руски артист (* 1900 г.)
1983 г. – Мария Милкова-Золотович, българска оперна певица (* 1898 г.)
1988 г. – Розе Ауслендер, австрийска поетеса (* 1901 г.)
2002 г. – Фреди Хайнекен, холандски предприемач (* 1923 г.)
2008 г. – Александър Абдулов, руски актьор (* 1953 г.)
2008 г. – Валя Вербева, българска балерина (* 1918 г.)
2011 г. – Ева Щритматер, немска поетеса и белетристка (* 1930 г.)
2011 г. – Надка Караджова, българска народна певица (* 1937 г.)
Празници
Православна църква – Ден на Свети мъченик Гордий и на свети пророк Малахия
Католическа църква – Празник на най-святото име Иисус
Буркина Фасо – Ден на народното въстание
103 |
bg | 2292 | https://bg.wikipedia.org/wiki/3%20%D1%84%D0%B5%D0%B2%D1%80%D1%83%D0%B0%D1%80%D0%B8 | 3 февруари | 3 февруари е 34-тият ден в годината според григорианския календар. Остават 331 дни до края на годината (332 през високосна година).
Събития
1451 г. – Мехмед II става султан на Османската империя.
1690 г. – Колонията в Масачузетс издава първите банкноти в САЩ.
1718 г. – Петър I лишава своя син Алексей от правото да наследи руския престол.
1754 г. – Търговци от Санкт Петербург и Москва подаряват на императрица Елисавета 76-каратов диамант в знак на благодарност за митническите облекчения в Русия.
1809 г. – Илинойс е формиран като отделна територия на САЩ.
1815 г. – В Швейцария започва промишлено производство на кашкавал.
1830 г. – Гърция получава независимост от Османската империя.
1916 г. – При пожар изгаря зданието на канадския парламент в Отава.
1919 г. – В Париж се състои първото заседание на Обществото на народите.
1921 г. – Харалампи Джамджиев патентова в Прага модел самолет под името Бързолет.
1931 г. – В Нова Зеландия е регистрирано най-опустошителното в историята на страната природно бедствие – земетресение с 258 жертви.
1945 г. – Започва Ялтенската конференция, на която се решава съдбата на Европа.
1947 г. – В Аляска е измерена най-ниската температура на въздуха в цяла Северна Америка (-63 °C).
1954 г. – Елизабет II става първият британски монарх, посетил Австралия.
1957 г. – Френският химик от виетнамски произход Нгуен Бу Хои обявява за откриването на причинител на рак в тютюневия дим.
1958 г. – Белгия, Нидерландия и Люксембург създават митническия съюз Бенелюкс.
1959 г. – В самолетна катастрофа близо до езерото Клиър Лейк загиват музикантите Бъди Холи, Ричи Валънс и Биг Бупър.
1966 г. – Съветският непилотиран космически апарат Луна 9 става първият апарат в света, осъществил меко кацане и предал снимки от повърхността на Луната.
1967 г. – В Австралия е извършена последната екзекуция на осъден на смърт.
1969 г. – Ясер Арафат е избран за лидер на ООП.
1981 г. – Гру Харлем Брундтланд става първата жена министър-председател на Норвегия.
1989 г. – В Парагвай след 35-годишна диктатура е свален генерал Алфредо Стреснер.
1994 г. – САЩ прекратяват икономическото ембарго над Демократична република Виетнам, наложено през 1964 г.
1998 г. – Американски военен самолет прелита ниско и прерязва кабела на лифт в курорта Кавалезе (Италия), една от кабините пада и загиват 20 души.
Родени
1795 г. – Антонио Хосе де Сукре, латиноамерикански революционер († 1830 г.)
1809 г. – Феликс Менделсон Бартолди, германски композитор († 1847 г.)
1821 г. – Елизабет Блекуел, британско-американска лекарка († 1910 г.)
1830 г. – Роберт Гаскойн-Сесил, британски политик (* 1903 г.)
1845 г. – Григор Начович, български политик († 1920 г.)
1857 г. – Вилхелм Йохансен, датски биолог († 1927 г.)
1859 г. – Хуго Юнкерс, германски авиоконструктор († 1935 г.)
1874 г. – Никола Стоянов, български икономист († 1967 г.)
1881 г. – Петър Тодоров, български политик († 1955 г.)
1882 г. – Добри Немиров, български писател († 1945 г.)
1883 г. – Стоян Дринов, български детски поет и преводач († 1922 г.)
1887 г. – Георг Тракл, австрийски поет († 1914 г.)
1889 г. – Карл Теодор Драйер, датски кинорежисьор († 1968 г.)
1893 г. – Гастон Жулиа, френски математик († 1978 г.)
1898 г. – Алвар Аалто, финландски архитект († 1976 г.)
1909 г. – Андре Каят, френски сценарист и режисьор († 1989 г.)
1916 г. – Емил Карастойчев, български шахматист († 1997 г.)
1920 г. – Джордж Милър, американски психолог († 2012 г.)
1922 г. – Светослав Лучников, български политик († 2002 г.)
1926 г. – Ханс Йохен Фогел, германски политик († 2020 г.)
1930 г. – Петко Иванов, български аграрен учен, професор († 2019 г.)
1930 г. – Христо Черняев, български поет († 2021 г.)
1934 г. – Петър Чернев, български актьор († 1993 г.)
1941 г. – Едуард Володарски, руски писател († 2012 г.)
1941 г. – Михаел Шаранг, австрийски поет
1946 г. – Живко Янкуловски, македонски политик
1947 г. – Ангел Ценов, български футболист († 2006 г.)
1947 г. – Георги Каменски, български футболист
1947 г. – Пол Остър, американски писател
1947 г. – Стоян Стоянов, български учен
1947 г. – Христо Бонев, български футболист и треньор
1948 г. – Карлош Фелипе Шименеш Бело, източнотиморски духовник, Нобелов лауреат през 1996 г.
1948 г. – Хенинг Манкел, шведски писател († 2015 г.)
1951 г. – Таня Шелхорн, българска писателка
1954 г. – Савас Цитуридис, гръцки политик
1955 г. – Бруно Пецей, австрийски футболист († 1994 г.)
1965 г. – Валентин Захариев, български треньор
1972 г. – Маурисио Почетино, испански треньор
1973 г. – Чавдар Атанасов, български футболист
1976 г. – Стоян Колев, български футболен вратар
1983 г. – Габриел Саргисян, арменски шахматист
1983 г. – Хилари Скот, американска порнографска актриса
1984 г. – Данаил Милушев, български волейболист
1985 г. – Александър Алиев, украински футболист
1990 г. – Шон Кингстън, ямайско-американски изпълнител
Починали
1014 г. – Свен I, крал на Дания (* ок. 960)
1116 г. – Калман, крал на Унгария (* 1070 г.)
1252 г. – Светослав III, велик княз на Владимирско-Суздалското княжество (* 1196 г.)
1451 г. – Мурад II, султан на Османската империя (* 1404 г.)
1468 г. – Йохан Гутенберг, германски издател (* 1398 г.)
1735 г. – Кристиан III фон Цвайбрюкен, Пфалцграф на Цвайбрюкен-Биркенфелд (* 1674 г.)
1862 г. – Жан-Батист Био, френски физик (* 1774 г.)
1924 г. – Удроу Уилсън, 28-и президент на САЩ, Нобелов лауреат (* 1856 г.)
1925 г. – Оливър Хевисайд, английски електроинженер, математик и физик (* 1925 г.)
1956 г. – Емил Борел, френски математик (* 1871 г.)
1959 г. – Ричи Валънс, американски рок музикант (* 1941 г.)
1959 г. – Бъди Холи, американски музикант (* 1936 г.)
1964 г. – Албърт Ричардсън, британски архитект (* 1880 г.)
1975 г. – Ум Кулсум, египетска певица и актриса (* ок. 1898 г.)
1978 г. – Ласло Наги, унгарски поет (* 1925 г.)
1985 г. – Франк Опънхаймър, американски физик от еврейски произход (* 1912 г.)
1989 г. – Джон Касавитис, американски актьор и режисьор (* 1929 г.)
1997 г. – Бохумил Храбал, чешки писател (* 1914 г.)
1999 г. – Люк Борели, френски футболист (* 1965 г.)
2011 г. – Мария Шнайдер, френска актриса (* 1952 г.)
2022 г. – Христос Сардзетакис, гръцки политик (* 1929 г.)
Празници
Тайланд – Ден на ветераните
Православна църква – свети Симеон Богоприемец и пророчица Анна
203 |
bg | 2293 | https://bg.wikipedia.org/wiki/3%20%D0%BC%D0%B0%D1%80%D1%82 | 3 март | 3 март е 62-рият ден в годината според григорианския календар (63-ти през високосна година) и е национален празник на България от 1880 г. Остават 303 дни до края на годината.
Събития
1431 г. – Начало на понтификата на папа Евгений IV
1517 г. – Експедицията на испанските мореплаватели Франсиско Кордова и Антон Аламинос достига полуостров Юкатан.
1578 г. – На входа на двореца си в Анхиало е обесен по заповед на султан Мурад III архонтът на Константинопол – Михаил Кантакузин Шейтаноглу.
1585 г. – Във Венеция е открит Олимпийският театър, проектиран от Андреа Паладио.
1845 г. – Флорида става 27-ият щат на САЩ.
1855 г. – Александър II официално се възцарява като император на Руската империя.
1857 г. – Втора опиумна война: Франция и Великобритания обявяват война на Китай.
1861 г. – Александър II премахва с манифест крепостното право в Русия.
1875 г. – Състои се премиерата на операта Кармен в парижката Опера комик.
1878 г. – Руско-турска война (1877-1878): Русия и Османската империя подписват прелиминарния (предварителен) Санстефански мирен договор, с който се слага край на войната и де факто се създава Третата българска държава.
1886 г. – Сръбско-българската война: След приключване на войната е сключен Букурещки договор между България и Сърбия.
1891 г. – В правилата на футбола е въведена дузпата, а прилагането ѝ започва от следващия сезон.
1904 г. – При използване на цилиндъра на Томас Едисън е направен първият звукозапис на политическа реч – на кайзера на Германия Вилхелм II.
1912 г. – Във Варна е учреден Юношеският туристически съюз Галата.
1913 г. – Основан e футболен клуб Тича, известен днес като ПФК Черно море.
1918 г. – Първата световна война: Подписан е Брест-Литовският договор между от една страна Германия, Австро-Унгария, Османската империя и България, и от друга страна – болшевишкото правителство на Русия, даващ независимост на Полша, Финландия, Литва, Латвия и Естония.
1923 г. – Излиза първият брой на списание „Тайм“
1924 г. – Със закон на Националното събрание на Турция халифатът е отменен, а последният халиф Абдул Меджид II и всички преки членове на династията Осман са прогонени от Турция.
1924 г. – В България по решение на правителството са арестувани около 500 дейци на ВМРО.
1931 г. – Приет е съвременният Химн на Съединените американски щати.
1938 г. – В Саудитска Арабия са открити големи находища на нефт.
1941 г. – Втората световна война: Великобритания скъсва дипломатически отношения с България.
1941 г. – Холокост: Германските окупатори създават в Краков еврейско гето.
1945 г. – Втората световна война: Финландия обявява война на Хитлеристка Германия.
1958 г. – Нури ал-Саид става министър-председател на Ирак за 14-и път.
1961 г. – Хасан II става крал на Мароко.
1974 г. – Самолет МакДонълд Дъглас на турските авиолинии катастрофира близо до Форе д'Ерменонвил, Франция – загиват 346 души.
1980 г. – Робърт Мугабе съставя първото правителство на Зимбабве (дотогава Родезия), след получената независимост от Великобритания.
1992 г. – Босна и Херцеговина обявява независимост от Югославия.
1997 г. – Открита е най-високата постройка в Нова Зеландия – кулата Скай Тауър (328 m), построена в Окланд за две години и половина.
2002 г. – Народът на Швейцария решава в референдум страната да стане член на ООН.
2005 г. – Американският пилот Стив Фосет приключва околосветския си полет със самолета GlobalFlyer без междинно зареждане с гориво, започнат на 28 февруари.
Родени
1455 г. – Жуау II, крал на Португалия († 1495 г.)
1823 г. – Дюла Андраши, унгарски политик († 1890 г.)
1831 г. – Джордж Пулман, американски изобретател и индустриалец († 1897 г.)
1841 г. – Джон Мъри, британски океанограф с шотландски произход († 1914 г.)
1845 г. – Георг Кантор, германски математик († 1918 г.)
1847 г. – Александър Греъм Бел, шотландски изобретател († 1922 г.)
1859 г. – Бончо Боев, български икономист († 1934 г.)
1868 г. – Емил Шартие, френски философ († 1951 г.)
1872 г. – Борис Дрангов, български офицер и военен педагог († 1917 г.)
1873 г. – Уилям Грийн, американски синдикален лидер († 1952 г.)
1876 г. – Мария Георгиевна, гръцка принцеса († 1940 г.)
1877 г. – Йордан Захариев, български географ и етнолог († 1965 г.)
1880 г. – Лев Шчерба, руски езиковед († 1944 г.)
1895 г. – Рагнар Фриш, норвежки икономист, Нобелов лауреат през 1969 († 1973 г.)
1898 г. – Растко Петрович, сръбски поет и писател († 1949 г.)
1903 г. – Христо Несторов, български анархист († 1954 г.)
1905 г. – Стефан Пейчев, български актьор († 1979 г.)
1906 г. – Артур Лундквист, шведски писател († 1991 г.)
1906 г. – Димитър Станишев, български учен († 1995 г.)
1909 г. – Георги Веселинов, български детски писател († 1978 г.)
1911 г. – Джийн Харлоу, американска актриса († 1937 г.)
1913 г. – Роже Кайуа, френски писател († 1978 г.)
1915 г. – Страшо Пинджур, македонски партизанин († 1943 г.)
1926 г. – Джеймс Мерил, американски поет († 1995 г.)
1926 г. – Марио Рици, италиански католически архиепископ, апостолически нунций на Светия престол в България († 2012 г.)
1928 г. – Гудрун Паузеванг, немска писателка († 2020 г.)
1930 г. – Йон Илиеску, президент на Румъния
1930 г. – Любен Гоцев, български политик († 2020 г.)
1935 г. – Желю Желев, президент на България († 2015 г.)
1939 г. – Георги Солунски, български актьор
1942 г. – Владимир Ковальонок, съветски космонавт
1946 г. – Елизабет Йънг-Бруел, американски психотерапевт († 2011 г.)
1948 г. – Сноуи Уайт, британски китарист (Пинк Флойд)
1949 г. – Георги Божинов, български политик
1949 г. – Георги Новаков, български актьор
1950 г. – Георги Костадинов, български боксьор
1952 г. – Иван Тишански, български футболист
1953 г. – Йозеф Винклер, австрийски писател
1953 г. – Зико, бразилски футболист
1953 г. – Милко Божков, български художник
1954 г. – Теньо Минчев, български футболист
1956 г. – Збигнев Бонек, полски футболист
1958 г. – Миранда Ричардсън, английска актриса
1961 г. – Валери Кулинов, български футболист
1962 г. – Джаки Джойнър-Кърси, американска атлетка
1966 г. – Фернандо Колунга, мексикански актьор
1967 г. – Зоран Коняновски, македонски политик
1967 г. – Насер Орич, босненски командир
1970 г. – Антония Велкова-Гайдаржиева, български литературен историк
1970 г. – Веско Ешкенази, български цигулар
1972 г. – Кристиан Оливер, немски актьор
1977 г. – Костадин Язов, български политик
1977 г. – Владимир Ненов, български режисьор
1982 г. – Джесика Бийл, американска актриса
1985 г. – Момчил Николов, български шахматист
1987 г. – Елнур Хюсейнов, азербайджански певец
Починали
1578 г. – Михаил Кантакузин Шейтаноглу, архонт на Константинопол
1605 г. – Климент VIII, римски папа (* 1536 г.)
1703 г. – Робърт Хук, английски учен (* 1635 г.)
1706 г. – Йохан Пахелбел, германски композитор (* 1653 г.)
1707 г. – Аурангзеб, император на Индия (* 1618 г.)
1792 г. – Робърт Адам, шотландски архитект (* 1728 г.)
1797 г. – Ив Жозеф дьо Кергелен дьо Тремарек, френски мореплавател (* 1734 г.)
1878 г. – Владимир Черкаски, руски княз (* 1824 г.)
1889 г. – Александър Деп, руски офицер (* 1835 г.)
1900 г. – Константин Кесяков, български генерал (* 1839 г.)
1903 г. – Петър Карапетров, български публицист (* 1845 г.)
1923 г. – Иван Петров, български военен деец (* 1863 г.)
1928 г. – Хуго Кох, холандски изобретател (* 1870 г.)
1932 г. – Ойген д'Албер, германски композитор (* 1864 г.)
1959 г. – Иван Кавалджиев, български народен музикант (* 1891 г.)
1959 г. – Лу Костело, американски актьор и комик (* 1906 г.)
1962 г. – Пиер Беноа, френски писател (* 1886 г.)
1969 г. – Фред Алесандър, американски тенисист (* 1880 г.)
1982 г. – Жорж Перек, френски писател (* 1936 г.)
1983 г. – Жорж Реми, по псевдоним Ерже, белгийски автор на комикси (* 1907 г.)
1987 г. – Дани Кей, американски актьор, певец и комик (* 1913 г.)
1996 г. – Лео Мале, френски писател (* 1909 г.)
1996 г. – Маргьорит Дюрас, френска писателка (* 1914 г.)
1997 г. – Христо Минковски, български футболист (* 1911 г.)
1999 г. – Герхард Херцберг, канадски химик, Нобелов лауреат през 1971 г. (* 1904 г.)
2005 г. – Михаил Кирков, български сценарист (* 1940 г.)
2005 г. – Ринус Михелс, холандски футболен треньор (* 1928 г.)
2006 г. – Генко Генков, български художник (* 1923 г.)
2008 г. – Антон Лебанов, български общественик (* 1912 г.)
2010 г. – Момо Капор, сръбски писател (* 1937 г.)
2013 г. – Пламен Горанов, български фотограф, алпинист и застъпник за граждански права (* 1976 г.)
Празници
Международен ден на писателите
България – Ден на Освобождението на България от османска власт (от Османска империя, 1878 г., национален празник)
Световен ден на дивата природа
Грузия – Ден на майката
Судан – Ден на националното обединение
Япония – Ден на детето
Световен ден на тениса
303 |
bg | 2294 | https://bg.wikipedia.org/wiki/3%20%D0%B0%D0%BF%D1%80%D0%B8%D0%BB | 3 април | 3 април е 93-тият ден в годината според григорианския календар (94-ти през високосна). Остават 272 дни до края на годината.
Събития
1265 г. – Битка при Ившам: Симон дьо Монфор е разгромен и убит, а папа Климент IV предоставя на Шарал д'Анжу права за организиране на кръстоносен поход.
1860 г. – На Великден в цариградската църква Свети Стефан при църковната служба епископ Иларион Макариополски не споменава името на Вселенския гръцки патриарх; Българската православна църква се отделя от фанариотската вселенската патриаршия.
1879 г. – Учредителното събрание избира София за столица на Княжество България.
1910 г. – Осъществено е първото изкачване на най-високия връх в Северна Америка – Маккинли.
1917 г. – Владимир Ленин пристига в Петроград след заточението, което поставя началото на Болшевишкото управление в руската революция.
1922 г. – Йосиф Сталин е избран за Генерален секретар на ЦК на КПСС.
1933 г. – Четирима англичани с два двуплощника извършват първия полет над Еверест (Джомулунгма).
1939 г. – Втората световна война: Хитлер се разпорежда за разработването на Операция Вайс за нападение над Полша.
1942 г. – Втората световна война: Японската армия започва масирани атаки срещу американските войски.
1948 г. – Американският президент Хари Труман подписва Плана Маршал, съгласно който на 16 страни от Европа e отпусната помощ в размер на 6 милиарда долара за възстановяване след Втората световна война.
1966 г. – Съветският космически апарат Луна 10 влиза в орбита около Луната, като става първият изкуствен спътник на друго небесно тяло.
1973 г. – В Ню Йорк е направено първото обаждане от мобилен телефон.
1975 г. – Боби Фишер отказва шахматна среща срещу Анатоли Карпов, в резултат на което Карпов получава титлата Световен шампион по шахмат.
1976 г. – Във Франция се провежда първата церемония по връчване на наградите „Цезар“ за постижения в областта на киното.
1984 г. – Ракеш Шарма става първият индийски космонавт.
1986 г. – IBM показват PC Convertible, техният първи преносим компютър.
1990 г. – БКП се преименува на Българска социалистическа партия.
1990 г. – IX народно събрание гласува законите за изборите, за политическите партии, за закриване на Държавния съвет на НРБ и замяната му с председател (президент) на Републиката и негов заместник, като избира Петър Младенов за председател (президент) на Република България.
1992 г. – XXXVI народно събрание приема нов Закон за поземлената собственост и частното стопанисване на земята в България, който изисква връщането на земята „в реални граници“.
2000 г. – БНТ излъчва ужасяващи кадри от войната в Чечения във вечерните новини от „По света и у нас“. Вследствие на това НСРТ глобява БНТ, а екипът, работил същата вечер и водещата Милена Милотинова са временно понижени. Милотинова репортерства в новините, запазва рейтинг и е реабилитирана като водеща на новините на 8 декември същата година, но вече работи с екипа на редакторката Нина Спасова.
2011 г. – Българската православна църква канонизира за светци новомъчениците от Ново село и Батак, дали живота си за християнската вяра по време на Априлското въстание.
Родени
1367 г. – Хенри IV, Крал на Англия († 1413 г.)
1783 г. – Уошингтън Ървинг, американски писател († 1859 г.)
1797 г. – Бартелеми Дюмортие, белгийски ботаник и политик († 1878 г.)
1841 г. – Херман Фогел, немски астроном († 1907 г.)
1859 г. – Александру Авереску, румънски политик († 1938 г.)
1873 г. – Ян Янски, чешки невролог († 1921 г.)
1880 г. – Ото Вайнингер, австрийски философ († 1903 г.)
1884 г. – Иван Йончев, български поет († 1918 г.)
1885 г. – Борис Вилкицки, руски хидрограф († 1961 г.)
1896 г. – Юзеф Чапски, полски художник († 1993 г.)
1898 г. – Мишел дьо Гелдерод, белгийски драматург († 1962 г.)
1900 г. – Михаил Люцканов, български певец († 1989 г.)
1903 г. – Пиеро Пасторе, италиански футболист и киноартист († 1968 г.)
1903 г. – Петер Хухел, немски поет († 1981 г.)
1909 г. – Роберт Щилмарк, руски писател († 1985 г.)
1911 г. – Майкъл Уудръф, английски хирург († 2001 г.)
1911 г. – Николай Бошнаков, български военен летец († 1948 г.)
1921 г. – Георги Мицков, български поет († 2002 г.)
1924 г. – Марлон Брандо, американски актьор († 2004 г.)
1930 г. – Хелмут Кол, Канцлер на Германия († 2017 г.)
1934 г. – Джейн Гудол, английска зооложка
1934 г. – Христофор Тзавелла, български поет, писател и фолклорист († 2018 г.)
1936 г. – Виктор Вълков, български политик
1942 г. – Мария Желева, първа дама на България (1990 – 1997) († 2013 г.)
1942 г. – Уейн Нютън, американски актьор
1945 г. – Атанас Щерев, български лекар и политик
1948 г. – Ханс-Георг Шварценбек, немски футболист
1948 г. – Яп де Хоп Схефер, холандски политик
1949 г. – Александър Томов, български борец
1956 г. – Йордан Митков, български щангист
1958 г. – Алек Болдуин, американски актьор
1961 г. – Еди Мърфи, американски актьор
1968 г. – Вени Марковски, интернет пионер
1968 г. – Себастиан Бах, канадски музикант (Скид Роу)
1969 г. – Клотилд Куро, френска актриса
1970 г. – Дитмар Дат, немски писател
1972 г. – Добромир Митов, български футболен треньор
1973 г. – Джейми Бамбър, британски актьор
1978 г. – Томи Хаас, немски тенисист
1980 г. – Иван Спахиев, български футболист
1985 г. – Леона Люис, британска певица
1986 г. – Аманда Байнс, американска актриса
Починали
1682 г. – Бартоломео Естебан Мурильо, испански художник (* 1618 г.)
1849 г. – Юлиуш Словацки, полски поет (* 1809 г.)
1862 г. – Джеймс Кларк Рос, британски полярен изследовател (* 1800 г.)
1868 г. – Франц Адолф Бервалд, шведски цигулар и композитор (* 1796 г.)
1897 г. – Йоханес Брамс, германски композитор (* 1833 г.)
1927 г. – Васил Попов, български анархист (* 1879 г.)
1941 г. – Пал Телеки, министър-председател на Унгария (* 1879 г.)
1950 г. – Курт Вайл, американски композитор от немски произход (* 1900 г.)
1966 г. – Батиста Пининфарина, италиански автомобилен дизайнер (* 1893 г.)
1991 г. – Греъм Грийн, английски писател (* 1904 г.)
1998 г. – Зина Юрданова, българска художничка (* 1904 г.)
2000 г. – Милко Бобоцов, български шахматист (* 1931 г.)
2010 г. – Иван Балсамаджиев, български актьор (* 1953 г.)
2010 г. – Йожен Тер'Бланш, защитник на белите в РЮА (* 1941 г.)
Празници
403 |
bg | 2295 | https://bg.wikipedia.org/wiki/3%20%D0%BC%D0%B0%D0%B9 | 3 май | 3 май е 123-тият ден в годината според григорианския календар (124-ти през високосна). Остават 242 дни до края на годината.
Събития
1494 г. – Христофор Колумб открива Ямайка.
1791 г. – В Полско-литовската държава е приета първата модерна конституция в Европа.
1802 г. – Вашингтон е обявен за град.
1808 г. – Полуостровната война: Жителите на Мадрид, които вдигат бунт на 2 май срещу френската окупация, са разстреляни.
1837 г. – В Атина е основан първият университет за страните от източно Средиземно море.
1904 г. – Американски изобретател Джордж Паркър патентована първата си писалка „Паркър“.
1915 г. – Канадският военен лекар подполковник Джон Маккрей написва Във Фландърските полета, призната по-късно за една от най-добрите поеми, писани през Първата световна война.
1916 г. – Екзекутирани са ръководителите на Великденското въстание, целящо постигането на независимост на Ирландия от Великобритания.
1936 г. – Изборна победа на Народния фронт във Франция.
1937 г. – Маргарет Мичел печели Пулицър за книгата си Отнесени от вихъра.
1947 г. – Приета е новата следвоенна конституция на Япония.
1956 г. – Провежда се първото световно първенство по джудо.
1959 г. – Обявени са първите награди Грами.
1971 г. – Ерих Хонекер е избран за първи секретар на Германската единна социалистическа партия.
1979 г. – Маргарет Тачър печели изборите във Великобритания, превръщайки се в първата жена министър-председател на страната.
1999 г. – Торнадо от 5 степен връхлита Оклахома, при което загиват 45 души, 665 са ранени, а щетите са за 1 милиард долара.
Родени
612 г. – Константин III, византийски император († 641 г.)
1469 г. – Николо Макиавели, италиански философ († 1527 г.)
1678 г. – Амаро Парго, испански корсар († 1747 г.)
1740 г. – Иван Михелсон, руски военачалник († 1807 г.)
1761 г. – Аугуст фон Коцебу, немски драматург († 1819 г.)
1764 г. – Елизабет Френска, френска принцеса († 1794 г.)
1773 г. – Джузепе Ачерби, италиански изследовател († 1846 г.)
1858 г. – Рачо Славейков, български военен деец и публицист († 1931 г.)
1867 г. – Александър Малинов, министър-председател на България († 1938 г.)
1873 г. – Павло Скоропадски, украински политик († 1945 г.)
1877 г. – Карл Абрахам, германски психоаналитик († 1925 г.)
1880 г. – Кирил Попов, български математик († 1966 г.)
1892 г. – Анастас Дудулов, български скулптор († 1971 г.)
1892 г. – Джордж Паджет Томсън, английски физик, Нобелов лауреат († 1975 г.)
1898 г. – Голда Меир, министър-председател на Израел († 1978 г.)
1902 г. – Алфред Кастлер, френски физик, Нобелов лауреат († 1984 г.)
1903 г. – Бинг Кросби, американски актьор († 1977 г.)
1916 г. – Христо Иванов, български химик († 2004 г.)
1917 г. – Киро Глигоров, първи президент на Република Македония († 2012 г.)
1924 г. – Йехуда Амихай, израелски писател († 2000 г.)
1924 г. – Кен Тирел, британски автомобилен състезател († 2001 г.)
1926 г. – Михаил Пенчев, български режисьор († 1996 г.)
1927 г. – Юрий Тухаринов, съветски офицер († 1998 г.)
1928 г. – Джеймс Браун, чернокож музикант († 2006 г.)
1929 г. – Вадим Масон, руски археолог († 2010 г.)
1930 г. – Хуан Хелман, аржентински поет († 2014 г.)
1931 г. – Хироказу Каназава, японски каратист († 2019 г.)
1933 г. – Стивън Уайнбърг, американски физик, Нобелов лауреат († 2021 г.)
1933 г. – Рада Москова, българска писателка
1934 г. – Иван Андонов, български режисьор и живописец († 2011 г.)
1934 г. – Хенри Купър, британски боксьор († 2011 г.)
1936 г. – Асен Кисимов, български актьор († 2005 г.)
1940 г. – Кони Планк, немски продуцент († 1987 г.)
1941 г. – Нона Гаприндашвили, грузинска шахматистка
1942 г. – Стефка Берова, българска поп певица и актриса
1946 г. – Христофор Събев, български йеромонах
1950 г. – Валентин Миновски, български певец
1951 г. – Татяна Толстая, руска писателка
1953 г. – Мадлен Чолакова, българска актриса
1957 г. – Стивън М. Вейзи, американски религиозен водач
1959 г. – Василка Сугарева, българска актриса
1965 г. – Майкъл Смит, британски писател
1969 г. – Добринка Корчева, българска поетеса
1972 г. – Ненчо Илчев, български актьор
1973 г. – Ивайло Петров, български футболист
1979 г. – Виктория Терзийска, българска певица
1983 г. – Мартон Фюльоп, унгарски футболист
2001 г. – Рейчъл Зиглър, американска актриса и певица
Починали
115 г. – Александър I, римски папа (* ок. 106)
1152 г. – Матилда Булонска, шотландска благородничка (* ок. 1103)
1270 г. – Бела IV, крал на Унгария (* 1206 г.)
1481 г. – Мехмед II, султан на Османската империя (* 1432 г.)
1758 г. – Бенедикт XIV, римски папа (* 1675 г.)
1856 г. – Адолф Адам, френски композитор (* 1803 г.)
1857 г. – Василий Тропинин, руски художник, портретист (* 1776 г.)
1932 г. – Антон Вилдганс, австрийски писател (* 1881 г.)
1936 г. – Роберт Михелс, немски политолог (* 1876 г.)
1937 г. – Петър Тантилов, български военен деец (* 1861 г.)
1942 г. – Елпида Караманди, комунистическа партизанка (* 1920 г.)
1944 г. – Вела Пеева, българска партизанка (* 1922 г.)
1987 г. – Далида, френска певица (* 1933 г.)
1996 г. – Херман Кестен, немски писател (* 1900 г.)
2005 г. – Петър Петров, български шахматист (* 1919 г.)
2006 г. – Карел Апел, холандски художник (* 1921 г.)
2007 г. – Уоли Шира, американски астронавт (* 1923 г.)
2010 г. – Флоренцио Кампоманес, филипински шахматист (* 1927 г.)
2014 г. – Гери Бекър, американски икономист (* 1930 г.)
2018 г. – Гюнтер Хербургер, немски писател (* 1932 г.)
Празници
ЮНЕСКО – Световен ден за свобода на пресата
Полша – Ден на конституцията (1791 г., национален празник)
САЩ – Национален ден на учителя
Сиера Леоне – Ден на независимостта
Южна Африка – Ден на свободата
Япония – Ден на конституцията (1947 г., национален празник)
503 |
bg | 2296 | https://bg.wikipedia.org/wiki/3%20%D1%8E%D0%BD%D0%B8 | 3 юни | 3 юни е 154-тият ден в годината според григорианския календар (155-и през високосна). Остават 211 дни до края на годината.
Събития
350 г. – Римският узурпатор Непоциан, от Константиновата династия, се провъзгласява за римски император и влиза в Рим начело на тълпа гладиатори.
1098 г. – Първи кръстоносен поход: Кръстоносците превземат Антиохия след 8-месечна обсада.
1862 г. – Избухват сражения между сърби и турци в Белград; Първа българска легия на Георги Сава Раковски се намесва в конфликта.
1889 г. – В Канада е завършена железопътната връзка между Източния и Западния бряг.
1918 г. – Третяковската галерия e обявена за държавна с декрет на Ленин.
1927 г. – Дейци на ВМРО взривяват жп линията Скопие – Велес.
1933 г. – Параходът на СССР Челюскин, под названието „Лена“, извършва първото си плаване.
1934 г. – Изобретателят на инсулина – канадецът Фредерик Бантинг, е удостовен с благородническа титла.
1943 г. – Втората световна война: Цар Борис III се среща с Адолф Хитлер в Бергхоф (Бавария) – обсъдено е положението в Гърция и е оказан натиск върху Царство България да окупира цяла Егейска Македония със Солун и Моравската долина.
1950 г. – За първи път е осъществено изкачване на осемхилядник – връх Анапурна – от френски алпинисти.
1959 г. – Сингапур става независима от Великобритания държава.
1989 г. – Китайското правителство изпраща военни части, за да потуши протестите на площад Тянанмън.
2006 г. – Черна гора официално обявява независимост, с което слага край на конфедерацията Сърбия и Черна гора.
Родени
1804 г. – Ричард Кобден, британски предприемач и политик († 1865 г.)
1808 г. – Джеферсън Дейвис, президент на Конфедеративните американски щати († 1889 г.)
1817 г. – Клементина Бурбон-Орлеанска, майка на цар Фердинанд († 1907 г.)
1819 г. – Ян Бартолд Йонгкинд, холандски художник († 1891 г.)
1832 г. – Карл Льокок, френски композитор († 1918 г.)
1844 г. – Детлев фон Лилиенкрон, немски поет и драматург († 1909 г.)
1865 г. – Джордж V, крал на Обединеното кралство († 1936 г.)
1873 г. – Леонид Леонидов, руски актьор († 1941 г.)
1873 г. – Ото Леви, австрийски физиолог и фармаколог, Нобелов лауреат за 1936 г. († 1961 г.)
1885 г. – Йоан XXIII, римски папа (* 1963 г.)
1893 г. – Асен Карастоянов, български композитор († 1976 г.)
1899 г. – Георг фон Бекеши, унгарски биофизик, Нобелов лауреат през 1961 г. († 1972 г.)
1906 г. – Джозефин Бейкър, американска танцьорка († 1975 г.)
1906 г. – Сергей Герасимов, руски актьор, режисьор и педагог († 1985 г.)
1910 г. – Полет Годар, американска актриса († 1990 г.)
1921 г. – Коста Пергелов, български икономист († 2007 г.)
1922 г. – Ален Рене, френски режисьор († 2014 г.)
1924 г. – Торстен Визел, шведски офталмолог, Нобелов лауреат през 1981 г.
1925 г. – Тони Къртис, американски актьор († 2010 г.)
1926 г. – Алън Гинсбърг, американски поет († 1997 г.)
1926 г. – Мартин Грегор-Делин, немски писател († 1988 г.)
1930 г. – Марион Зимър Брадли, американска писателка († 1999 г.)
1931 г. – Илчо Димитров, български историк и политик († 2002 г.)
1931 г. – Раул Кастро, президент на Куба
1938 г. – Кирияк Цонев, български дипломат († 2016 г.)
1939 г. – Любен Петков, български писател († 2016 г.)
1940 г. – Вълчан Вълчанов, български режисьор
1941 г. – Моника Марон, немска писателка
1950 г. – Сузи Куатро, американска поп-изпълнителка
1961 г. – Лорънс Лесиг, американски юрист
1961 г. – Норберт Гщрайн, австрийски писател
1963 г. – Пол Хлебников, американски журналист († 2004 г.)
1964 г. – Николай Николов, български актьор
1967 г. – Николай Станчев, български футболист
1967 г. – Цонко Цонев, кмет на Каварна
1970 г. – Петер Тегтгрен, шведски метъл музикант
1971 г. – Луиджи Ди Биаджо, италиански футболист
1974 г. – Евгени Иванов, български волейболист
1974 г. – Сергей Ребров, украински футболист
1976 г. – Милица Гладнишка, българска актриса
1980 г. – Амаури, бразилски футболист
1982 г. – Елена Исинбаева, руска лекоатлетка и световна рекордьорка в овчарския скок
1982 г. – Теодора, българска попфолк певица
1985 г. – Явор Янакиев, български борец
1986 г. – Рафаел Надал, испански тенисист
1992 г. – Марио Гьотце, немски футболист
Починали
1605 г. – Ян Замойски, полски държавник (* 1542 г.)
1613 г. – Алахверди хан, ирански генерал (* ок. 1560 г.)
1657 г. – Уилям Харви, английски лекар и физик (* 1578 г.)
1773 г. – Паисий Хилендарски, български народен будител (* 1722 г.)
1821 г. – Йосиф III Солунски, гръцки духовник (* ? г.)
1844 г. – Луи XIX, дофин на Франция (* 1775 г.)
1858 г. – Юлиус Ройбке, германски композитор (* 1834 г.)
1875 г. – Жорж Бизе, френски композитор (* 1838 г.)
1899 г. – Йохан Щраус (син), австрийски композитор (* 1825 г.)
1924 г. – Франц Кафка, австрийски писател (* 1883 г.)
1925 г. – Камий Фламарион, френски астроном (* 1842 г.)
1945 г. – Викентий Вересаев, руски писател (* 1867 г.)
1946 г. – Михаил Калинин, съветски държавник (* 1875 г.)
1958 г. – Жорж Буланже, румънски музикант (* 1893 г.)
1963 г. – Йоан XXIII, римски папа (* 1881 г.)
1963 г. – Назъм Хикмет, турски поет (* 1902 г.)
1964 г. – Франс Емил Силанпя, финландски писател, Нобелов лауреат през 1939 г. (* 1888 г.)
1975 г. – Ейсаку Сато, министър-председател на Япония, Нобелов лауреат през 1974 г. (* 1901 г.)
1977 г. – Арчибал Хил, британски физиолог, Нобелов лауреат през 1922 г. (* 1886 г.)
1977 г. – Роберто Роселини, италиански режисьор (* 1906 г.)
1979 г. – Арно Шмит, немски писател (* 1914 г.)
1989 г. – Рухолах Хомейни, ирански шиитски лидер (* 1900 г.)
1990 г. – Робърт Нойс, американски изобретател (* 1927 г.)
1991 г. – Лъчезар Стоянов, български актьор (* 1938 г.)
2000 г. – Атанас Душков, български писател (* 1909 г.)
2000 г. – Невена Коканова, българска актриса (* 1938 г.)
2001 г. – Антъни Куин, мексикано-американски актьор (* 1915 г.)
2006 г. – Жул Леви, български композитор и диригент (* 1930 г.)
2006 г. – Зако Хеския, български режисьор (* 1922 г.)
2009 г. – Дейвид Карадайн, американски актьор и ушу звезда (* 1936 г.)
2009 г. – Шек Кин, китайски актьор († 1913 г.)
2010 г. – Жуау Агиар, португалски писател (* 1943 г.)
2010 г. – Владимир Арнолд, съветски, руски и френски математик (* 1937 г.)
2012 г. – Анди Хамилтън, британски музикант (* 1918 г.)
2013 г. – Невена Тошева, български режисьор (* 2013 г.)
Празници
България – Ден на село Самуилово, община Сливен
Ливан, Мароко, Сирия, Тунис и др. – Годишнина от раждането на пророка Мохамед
Русия – Ден на мелиоратора
Тайван – Ден за борба с опиума (1839)
Украйна – Ден на въоръжените сили от ПВО
603 |
bg | 2297 | https://bg.wikipedia.org/wiki/3%20%D1%8E%D0%BB%D0%B8 | 3 юли | 3 юли е 184-тият ден в годината според григорианския календар (185-и през високосна). Остават 181 дни до края на годината.
Събития
324 г. – В Битката при Адрианопол римският император Константин I Велики побеждава Лициний, който се спасява зад стените на Византион.
1608 г. – Град Квебек е основан при устието на река Сейнт Лорънс от френския изследовател Самюел дьо Шамплен.
1863 г. – Завършва Битката при Гетисбърг, част от Американската гражданска война.
1866 г. – По време на Австро-пруската война се състои битката при Кьонегрец с участие общо на 436 000 войници и 1700 оръдия; австрийските и саксонските войски претърпяват загуба и са принудени да сключат Пражкия мир.
1877 г. – Руско-турска освободителна война: Българското опълчение преминава река Дунав.
1890 г. – Айдахо става 43-тия щат на САЩ.
1894 г. – Започва учредителният конгрес на Българската работническа социалдемократическа партия.
1895 г. – Бившият министър-председател на България Стефан Стамболов е съсечен в центъра на София и 3 дни по-късно умира от раните си.
1908 г. – С бунт в гарнизона в Ресен избухва Младотурската революция; дадена е амнистия на 1500 българи – политически затворници.
1912 г. – Провежда се за пръв път Оперният фестивал в Савонлина във Финландия, огранизиран от Айно Акте.
1915 г. – В Турция са пуснати в обращение първите банкноти.
1940 г. – Втора световна война: Започва Операция Катапулт, в която британската флота, идваща от Гибралтар, напада Френската атлантическа флота, разположена в Мерс ел-Кебир.
1944 г. – Втората световна война: Англо-американската авиация бомбардира Русе и село Чупрене.
1956 г. – Народна република България установява дипломатически отношения с Етиопия.
1957 г. – Създаден е Български автомобилен турингклуб, преименуван по-късно на Съюз на българските автомобилисти.
1962 г. – След продължителна колониална война френският президент Шарл дьо Гол провъзгласява независимостта на Алжир от Франция.
1985 г. – Състои се премиерата на филма Завръщане в бъдещето в САЩ.
1988 г. – Самолет Airbus A300 на иранските авиолинии, изпълняващ редовен полет между Бандар Абас в Иран и Дубай е свален над Персийския залив, от ракета на ракетния крайцер „Vincennes“ от състава на Военноморските сили на САЩ. Загиват всичките 290 души на борда на самолета.
1991 г. – Адигея влиза в състава на Руската федерация.
2006 г. – При катастрофа в метрото на Валенсия (Испания) загиват 41 души.
Родени
1423 г. – Луи XI, крал на Франция († 1483 г.)
1728 г. – Робърт Адам, британски архитект († 1792 г.)
1738 г. – Джон Копли, американски и английски художник († 1815 г.)
1767 г. – Жан Жозеф Пол Огюстен, френски държавник († 1828 г.)
1854 г. – Леош Яначек, чешки композитор († 1928 г.)
1855 г. – Петър Груев, български висш военен, генерал († 1942 г.)
1857 г. – Антон Шоурек, чешки математик († 1926 г.)
1875 г. – Фердинанд Зауербрух, германски хирург († 1951 г.)
1876 г. – Ралф Пери, американски философ, неореалист († 1957 г.)
1879 г. – Алфред Кожибски, полски лингвист († 1950 г.)
1883 г. – Франц Кафка, чешки и австрийски писател († 1924 г.)
1888 г. – Рамон Гомес де ла Серна, испански писател († 1963 г.)
1923 г. – Йордан Малиновски, български физикохимик († 1996 г.)
1924 г. – Славчо Чернишев, български писател († 2000 г.)
1925 г. – Асен Попов, български скулптор († 2008 г.)
1928 г. – Гюнтер Бруно Фукс, немски поет, белетрист и график († 1977 г.)
1929 г. – Петър Дюлгеров, български политик († 2003 г.)
1932 г. – Стефан Гецов, български актьор († 1996 г.)
1933 г. – Александър Фол, български историк († 2006 г.)
1934 г. – Стефан Абаджиев, български футболист
1935 г. – Харисън Шмит, американски астронавт
1937 г. – Невена Симеонова, българска актриса († 2013 г.)
1942 г. – Радосвет Коларов, български литературовед
1945 г. – Стефан Воронов, български естраден изпълнител († 1974 г.)
1948 г. – Йордан Костурков, български писател и преводач
1949 г. – Емилия Масларова, български политик
1952 г. – Лора Браниган, американска певица и актриса от ирландски произход 2004
1961 г. – Албена Бакрачева, български учен и преводач
1962 г. – Том Круз, американски актьор
1962 г. – Хънтър Тайло, американска актриса
1964 г. – Теодор Лулчев, български дизайнер
1968 г. – Елин Рахнев, български писател
1968 г. – Рамуш Харадинай, косовски военен деец и политик
1969 г. – Гедеон Буркхард, немски актьор
1971 г. – Джулиан Асанж, австралийски програмист и журналист, основател на Wikileaks
1977 г. – Деян Божков, български шахматист
1978 г. – Петя Янчулова, българска волейболистка
1981 г. – Ангел Игов, български писател и журналист
1986 г. – Оскар Устари, аржентински футболист
1987 г. – Себастиан Фетел, немски автомобилен състезател
1988 г. – Владимир Зомбори, български актьор
1991 г. – Анастасия Павлюченкова, руска тенисистка
Починали
1642 г. – Мария Медичи, кралица на Франция (* 1573 г.)
1904 г. – Теодор Херцел, австрийски ционист (* 1860 г.)
1908 г. – Николай Игнатиев, руски дипломат (* 1832 г.)
1918 г. – Мехмед V, султан на Османската империя (* 1844 г.)
1941 г. – Марк Никълсън, английски футболист (* 1871 г.)
1965 г. – Иван Антипов-Каратаев, руски почвовед (* 1888 г.)
1971 г. – Джим Морисън, американски певец (The Doors) (* 1943 г.)
1971 г. – Цветан Стоянов, български преводач и писател (* 1930 г.)
1995 г. – Андрей Гуляшки, български писател (* 1914 г.)
1998 г. – Иван Пановски, български народен певец (* 1921 г.)
1998 г. – Садек Чубак, ирански писател (* 1916 г.)
2000 г. – Георги Трингов, български шахматист (* 1937 г.)
2000 г. – Кемал Сунал, турски киноартист (* 1944 г.)
2007 г. – Алис Тимандер, шведска зъболекарка и киноактриса (* 1915 г.)
2010 г. – Абу Дауд, палестински терорист (* 1937 г.)
2016 г. – Ани Бакалова, българска актриса (* 1940 г.)
2016 г. – Маркус Вернер, швейцарски писател (* 1944 г.)
Празници
Беларус – Ден на освобождението (от окупация на Нацистка Германия, 1944 г., национален празник)
703 |
bg | 2298 | https://bg.wikipedia.org/wiki/3%20%D0%B0%D0%B2%D0%B3%D1%83%D1%81%D1%82 | 3 август | 3 август е 215-ият ден в годината според григорианския календар (216-и през високосна). Остават 150 дни до края на годината.
Събития
1492 г. – Христофор Колумб отплава от пристанището Палос де ла Фронтера в Испания на Първата си експедиция с корабите Санта Мария, Пинта и Ниня.
1529 г. – В Италия е подписан „Мирът на дамите“ – мирен договор за прекратяване на военния конфликт между Испания и Франция.
1610 г. – Капитан Хенри Хъдсън, търсейки нов проход към Тихи океан, открива проток, кръстен на неговото име.
1692 г. – Деветгодишната война: Франция побеждава в Щайнкирк обединените холандски, немски и британски войски.
1778 г. – В Милано е открит оперният театър Ла Скала.
1804 г. – Състои се сватбата на Великия херцог Карл Фридрих Сакс-Ваймар-Айзенах и Мария Павловна.
1809 г. – Екатерина Павловна сключва брак с първия си братовчед херцог Георг фон Олденбург.
1887 г. – Разпуска се Третото велико народно събрание, след полагането на клетва на германския принц Фердинанд Сакс-Кобург-Гота, избран за български княз.
1889 г. – В Ница е открит астероида 285 Регина.
1902 г. – Основан е аржентинският футболен отбор КА Тигре.
1903 г. – Илинденско-Преображенско въстание: В град Крушево, Македония, българските въстаници обявяват създаването на Крушевска република, която съществува само 10 дни.
1904 г. – В Пловдив е основан Общият работнически синдикален съюз (ОРСС).
1911 г. – Италианските войски пускат със самолети бомби над турските позиции в Триполи, което е първото използване на самолети при военна операция.
1914 г. – Първа световна война: Германия обявява война на Франция.
1927 г. – Започва първата екуменическа църковна конференция в Лозана.
1934 г. – В Царство България е проведена общинска реформа, при която общините са лишени от автономия и броят им е намален повече от три пъти до около 800.
1940 г. – Литва е включена официално в територията на СССР.
1940 г. – Втората световна война: Италианската армия навлиза в Британска Сомалия.
1948 г. – Публикуван е указ за закриване на чуждите училища в Народна република България.
1950 г. – Политбюро на ЦК на БКП решава да се поощрява с всички средства изселването в Турция на турското население и преди всичко от родопските гранични райони.
1952 г. – Закрити са Летни олимпийски игри 1952 в Хелзинки, по време на които боксьора Борис Николов печели първия български олимпийски медал.
1960 г. – Нигер придобива независимост от Франция.
1977 г. – Избухва стачка на миньорите от въгледобивния басейн „Валя Жиулуй“ в Румъния против режима на Николае Чаушеску. В нея участван около 35 000 души.
1980 г. – В Москва са закрити XXII Олимпийски игри, бойкотирани от западните страни, в които Народна република България печели 8 златни, 16 сребърни и 17 бронзови медала и заема 3-то място в крайното класиране.
1994 г. – Състои се премиерата на американския филм Реална опасност.
2000 г. – Чилийският Върховен съд отнема съдебния имунитет на генерал Аугусто Пиночет.
2001 г. – Ражда се първото бебе в България, заченато по метода инвитро от замразен ембрион.
2004 г. – От военновъздушната база Кейп Канаверал, САЩ, е изстрелян към Меркурий космическият апарат МЕСИНДЖЪР на НАСА.
2004 г. – Пиедесталът на Статуята на свободата в Ню Йорк е открит за посещения след затварянето му при Атентатите от 11 септември 2001 г.
2006 г. – XL народно събрание ратифицира Конвенцията на ООН срещу корупцията.
2014 г. – Тежко наводнение в град Мизия с жертви и стотици евакуирани хора.
Родени
1750 г. – Лудвиг Енгелберт, княз на Реклингхаузен († 1820 г.)
1770 г. – Фридрих Вилхелм III, крал на Прусия от 1797 г. († 1840 г.)
1811 г. – Илайша Отис, американец, изобретател на асансьора († 1861 г.)
1832 г. – Иван Зайц, хърватски композитор († 1914 г.)
1840 г. – Джеймс Елтън, английски пътешественик († 1877 г.)
1862 г. – Освалд Кюлпе, германски философ († 1915 г.)
1872 г. – Хокон VII, крал на Норвегия († 1957 г.)
1875 г. – Димитър Йоцов, български историк, дипломат и политик († 1969 г.)
1889 г. – Крум Дрончилов, български географ († 1925 г.)
1890 г. – Константин Константинов, български писател († 1970 г.)
1892 г. – Иван Болдин, съветски военачалник († 1976 г.)
1898 г. – Борис Тиков, български революционер († 1972 г.)
1898 г. – Калина Малина, българска писателка († 1979 г.)
1899 г. – Луи Широн, бивш пилот от Формула 1 († 1979 г.)
1901 г. – Стефан Вишински, полски кардинал († 1981 г.)
1904 г. – Клифърд Саймък, американски писател († 1988 г.)
1907 г. – Ернесту Гайзел, бразилски офицер († 1996 г.)
1910 г. – Лесли Талбът, английски футболист († 1983 г.)
1914 г. – Нада Богданова, югославска партизанка († 1987 г.)
1921 г. – Иван Пръмов, български политик († 2005 г.)
1925 г. – Ален Турен, френски социолог
1926 г. – Тони Бенет, американски певец и художник
1935 г. – Георгий Шонин, съветски космонавт († 1997 г.)
1936 г. – Ерих Хоф, австрийски футболист († 1995 г.)
1940 г. – Мартин Шийн, американски актьор
1946 г. – Джак Стро, британски политик
1946 г. – Петко Петков, български футболист († 2020 г.)
1948 г. – Жан-Пиер Рафарен, френски политик
1949 г. – Кристоф Гайзер, швейцарски писател
1951 г. – Панайот Панайотов, български режисьор
1951 г. – Ханс Шлегел, немски физик
1952 г. – Освалдо Ардилес, аржентински футболист
1955 г. – Зигфрид Зелберхер, австрийски учен
1959 г. – Коичи Танака, японски химик, Нобелов лауреат през 2002 г.
1959 г. – Стоян Делчев, български гимнастик
1960 г. – Анна-Мария Равнополска-Дийн, българска музикантка
1960 г. – Ким Милтън Нилсен, датски футболен съдия
1960 г. – Татяна Янчева, българска гимнастичка
1961 г. – Борислав Кьосев, български волейболист
1963 г. – Джеймс Хетфийлд, американски музикант (Metallica)
1964 г. – Лъки Дубей, южноафрикански реге певец († 2004 г.)
1973 г. – Джей Кътлър, американски културист
1977 г. – Милен Йорданов Игнатов, български футболист
1978 г. – Колин Бенджамин, намибийски футболист
1979 г. – Еванджелин Лили, канадска актриса
1980 г. – Руши Видинлиев, български певец
1981 г. – Георги Даскалов, български футболист
1984 г. – Раян Локти, американски плувец
1985 г. – Марсел Цимер, германски футболист
1987 г. – Траян Траянов, български футболист
1989 г. – Сам Хътчинсън, английски футболист
Починали
224 г. – Юлия Меса, знатна римлянка (* 165 г.)
1460 г. – Джеймс II, крал на Шотландия (* 1430 г.)
1780 г. – Етиен Боно де Кондияк, френски философ (* 1715 г.)
1797 г. – Джефри Амхърст, британски офицер (* 1717 г.)
1857 г. – Йожен Сю, френски писател (* 1804 г.)
1872 г. – Уилям Дейвис Евънс, английски шахматист (* 1790 г.)
1902 г. – Лазар Москов, български революционер (* 1877 г.)
1913 г. – Фридрих Пуцгер, немски картограф (* 1849 г.)
1924 г. – Джоузеф Конрад, английски писател от полски произход (* 1857 г.)
1927 г. – Стоян Михайловски, български поет и баснописец (* 1854 г.)
1929 г. – Емил Берлинер, американски изобретател от германски произход (* 1851 г.)
1929 г. – Торщайн Бунде Велбен, американски икономист институционалист (* 1857 г.)
1954 г. – Габриел Сидони Колет, френска писателка (* 1873 г.)
1955 г. – Марин Жеков български художник-маринист и сценограф (* 1898 г.)
1968 г. – Константин Рокосовски, съветски офицер, маршал на СССР (* 1896 г.)
1977 г. – Макариос III, кипърски духовник и първи президент на Кипър (* 1913 г.)
1979 г. – Бертил Олин, шведски икономист, Нобелов лауреат (* 1899 г.)
1979 г. – Васка Попова-Баларева, българска художничка (* 1902 г.)
1986 г. – Кирил Харалампиев, български фолклорист (* 1926 г.)
1998 г. – Алфред Шнитке, руски композитор (* 1934 г.)
2002 г. – Кармен Силвера, канадска актриса († 1922 г.)
2006 г. – Елизабет Шварцкопф, германска оперна певица (* 1915 г.)
2008 г. – Александър Солженицин, руски писател и историк, Нобелов лауреат (* 1918 г.)
Празници
Световен ден на динята
Бразилия – Празник на град Жабоатау дус Гуарарапис
Венецуела – Ден на националния флаг (празнува се от 2006 г.)
Екваториална Гвинея – Ден на въоръжените сили
Кентъки (САЩ) – Ден на динята
Нигер – Ден на независимостта (1960 г., от Франция, национален празник)
803 |
bg | 2299 | https://bg.wikipedia.org/wiki/3%20%D1%81%D0%B5%D0%BF%D1%82%D0%B5%D0%BC%D0%B2%D1%80%D0%B8 | 3 септември | 3 септември е 246-ият ден в годината според григорианския календар (247-и през високосна). Остават 119 дни до края на годината.
Събития
301 г. – Сан Марино получава независимост от Римската империя.
590 г. – Григорий I е избран за римски папа.
1189 г. – Ричард Лъвското сърце е коронован за крал на Англия в Уестминстър.
1260 г. – Води се Битката при Айн Джалут.
1651 – Битка при Вустер (Англия), в която Оливър Кромуел разбива Чарлз II и завладява Шотландия
1783 г. – Подписан е Парижкия мир между Великобритания и 13 нейни северноамерикански колонии, с който се слага край на Американската война за независимост.
1791 г. – Френското законодателно събрание приема първата френска конституция.
1843 г. – Въстание в Атина довело до приемането на първата гръцка конституция.
1877 г. – Руско-турска война (1877-1878): Битка при Ловеч: Руските войски превземат града за втори път.
1877 г. – Руско-турска война (1877 – 1878): Румънският княз Карол I е назначен за главнокомандващ на руско-румънските части при Плевен.
1878 г. – Край бреговете на Англия потъва корабът „Принцеса Алиса“, в резултат на което загиват 645 души.
1901 г. – Четници на Яне Сандански и Христо Чернопеев отвличат протестантската мисионерка мис Елен Стоун и бременната Катерина Цилка за откуп от 100 000 щатски долара.
1903 г. – Вселенският патриарх Йоаким III с послание настоява Турция възможно най-бързо да потуши въстанието и да възстанови реда в Македония.
1905 г. – В Барселона по време на военноморски парад при бомбен взрив загиват около 30 души.
1914 г. – Започва понтификата на папа Бенедикт XV.
1916 г. – Първата световна война: В битката при Кочмар и Гешаново конната дивизия на ген. Иван Колев удържа бляскава победа над румънските армейски части.
1925 г. – Над Охайо претърпява катастрофа американският дирижабъл Шенъндоу, който е първият летателен апарат с хелий.
1939 г. – Втора световна война: Франция, Великобритания, Нова Зеландия и Австралия обявяват война на Нацистка Германия.
1941 г. – В концлагера Освиенцим е използван за първи път отровният газ Циклон Б.
1943 г. – Втората световна война: в Сицилианското село Касибиле е подписано Примирие на Италия с антихитлеристката коалиция с което Италия излиза от съюз с нацистка Германия, прекратява военните действия срещу Антихитлеристката коалиция и се задължава да обяви война на Германия и да участва в нея с армията си.
1944 г. – Министър-председателят Константин Муравиев спира изпълнението на всички смъртни наказания в България.
1944 г. – Холокост: Ане Франк, момичето което води дневник за Втората световна война, е качено заедно със семейството си на последния влак за концентрационния лагер Аушвиц.
1954 г. – САЩ въвеждат смъртно наказание за шпионаж в мирно време.
1963 г. – В София е открит Българският национален киноцентър.
1967 г. – В Швеция се пренаписват пътните закони, и се променя движението по пътищата към дясната страна.
1971 г. – Катар получава национална независимост.
1974 г. – В Пловдив се открива XXX юбилеен международен мострен панаир.
1974 г. – Създадена е гръцката социалдемократическа партия ПАСОК.
1976 г. – Космическия кораб Викинг 2 каца на Марс и предава първите цветни снимки на повърхността на планетата отблизо.
2004 г. – Терористичен акт в Беслан: Кризата приключва със смъртта на 344 души, повече от половината деца. Други 180 са обявени за безследно изчезнали.
Родени
1499 г. – Диана дьо Поатие, френска благородничка († 1566 г.)
1859 г. – Жан Жорес, френски политик († 1914 г.)
1869 г. – Фриц Прегл, австрийски химик, Нобелов лауреат († 1930 г.)
1875 г. – Фердинанд Порше, германски конструктор на автомобили († 1951 г.)
1891 г. – Любомир Владикин, български юрист и писател († 1948 г.)
1893 г. – Денчо Марчевски, български писател († 1973 г.)
1900 г. – Ристо Кърле, македонски драматург († 1975 г.)
1900 г. – Урхо Кеконен, финландски политик и президент († 1986 г.)
1905 г. – Карл Дейвид Андерсън, американски физик, Нобелов лауреат през 1936 г. († 1991 г.)
1911 г. – Ернст Майстер, немски писател († 1979 г.)
1918 г. – Хелън Уогнър, американска актриса († 2010 г.)
1928 г. – Боян Мошелов, български волейболист († 2003 г.)
1929 г. – Ирини Папа, гръцка актриса
1931 г. – Самир Амин, египетски политикономист († 2018 г.)
1938 г. – Лидия Вълкова, българска актриса
1938 г. – Димитър Коклин, български художник-гримьор († 2014 г.)
1941 г. – Сергей Довлатов, руски писател († 1990 г.)
1949 г. – Петър VII, патриарх на Александрия († 2004 г.)
1949 г. – Хосе Пекерман, аржентински футболен треньор
1950 г. – Васил Найденов, български поп-певец
1950 г. – Малина Петрова, български кинорежисьор и сценарист
1953 г. – Жан-Пиер Жоне, френски филмов режисьор
1954 г. – Людмил Бонев, български скулптор († 2018 г.)
1955 г. – Стив Джоунс, британски музикант (Sex Pistols)
1962 г. – Костас Мандилор, австралийски актьор
1964 г. – Александър Станков, български футболист и треньор
1965 г. – Чарли Шийн, американски актьор
1970 г. – Гарет Саутгейт, английски футболист и треньор
1970 г. – Димитър Тотев, български футболист
1972 г. – Кевин Ричардсън, американски певец, Бекстрийт бойс
1974 г. – Мария Донева, българска поетеса
1976 г. – Самюъл Куфур, ганайски футболист
1977 г. – Олоф Мелберг, шведски футболист
1978 г. – Йордан Владев, български композитор
1985 г. – Скот Карсън, английски футболист
1986 г. – Шон Уайт, американски сноубордист и скейтбордист
Починали
1592 г. – Робърт Грийн, английски писател
1634 г. – Едуард Кок, английски политик и юрист (* 1552 г.)
1653 г. – Клавдий Салмазий, френски лингвист и учен (* 1588 г.)
1658 г. – Оливър Кромуел, английски политик и държавник (* 1599 г.)
1667 г. – Алонсо Кано, испански скулптор (* 1601 г.)
1877 г. – Адолф Тиер, френски политик (* 1797 г.)
1880 г. – Вилхелм Вестмайер, немски композитор и пианист (* 1829 г.)
1883 г. – Иван Тургенев, руски писател (* 1818 г.)
1903 г. – Манол Розов, български революционер (* 1878 г.)
1948 г. – Едуард Бенеш, президент на Чехословакия (* 1884 г.)
1962 г. – Е. Е. Къмингс, поет авангардист (* 1894 г.)
1965 г. – Александър Бурмов, български историк (* 1911 г.)
1970 г. – Васил Гендов, първият български кинорежисьор (* 1891 г.)
1975 г. – Любомир Андрейчин, български езиковед (* 1910 г.)
1989 г. – Гаетано Ширеа, италиански футболист (* 1953 г.)
1990 г. – Веселин Йосифов, български писател, публицист и журналист (* 1920 г.)
1991 г. – Франк Капра, американски режисьор (* 1897 г.)
1994 г. – Били Райт, английски футболист (* 1924 г.)
2001 г. – Стефан Продев, български писател, есеист и публицист (* 1927 г.)
2004 г. – Андре Стил, френски писател и публицист (* 1921)
Празници
Катар – Ден на независимостта (от Великобритания, 1971 г., национален празник)
Сан Марино – Ден на републиката (най-старата република в света, 301 г., национален празник)
Република Китай (Тайван) – Ден на армията, Ден на победата над Япония
903 |
bg | 2300 | https://bg.wikipedia.org/wiki/3%20%D0%BE%D0%BA%D1%82%D0%BE%D0%BC%D0%B2%D1%80%D0%B8 | 3 октомври | 3 октомври е 276-ият ден в годината според григорианския календар (277-и през високосна). Остават 89 дни до края на годината.
Събития
42 пр.н.е. – Битка при Филипи: Триумвирите Марк Антоний и Октавиан Август водят решителна битка с войската на убийците на Цезар – Марк Юний Брут и Касий.
1868 г. – Хуан Прим става министър-председател на Испания.
1918 г. – Първа световна война: Цар Фердинанд I абдикира в полза на сина си Борис III и напуска завинаги България.
1929 г. – Кралството на сърби, хървати и словенци е преименувано на Кралство Югославия.
1932 г. – Ирак придобива независимост от Великобритания.
1941 г. – Състои се премиерата на американския криминален филм Малтийският сокол.
1942 г. – Вернер фон Браун заедно с други сътрудници на немския изследователски реактивен център в Пенемюнде (Германия) пуска успешно първата в света балистична ракета – Фау-2.
1944 г. – Футбол Клуб 1913 се обединява с Раковски под името Раковски ФК.
1952 г. – Обединеното кралство провежда Операция Ураган, при която успешно изпробва първата си атомна бомба.
1960 г. – Нигерия придобива независимост от Великобритания.
1962 г. – Програма Мъркюри: Изстрелян е космическия кораб Мъркюри 8 с астронавта Уоли Шира на борда, който прави шест орбити около Земята за осем часа.
1985 г. – Космическата совалка Атлантис прави първия си полет.
1990 г. – Влиза в сила договора за повторно обединение на Германия: Германската демократична република престава да съществува и нейната територия става част от Федерална република Германия. Източногерманците стават част от Европейската общност, която по-късно става Европейски съюз.
1993 г. – Битката за Могадишу: В опит да заловят високопоставени лица от организацията на военния диктатор Мохамед Фара Айдид в Могадишу (Сомалия), 18 американски войници и около 1000 сомалийски цивилни бойци са убити в тежка престрелка.
2009 г. – Турция, Казахстан, Киргизстан и Азербайджан основават Тюркския съвет.
Родени
1458 г. – Свети Казимир, християнски светец († 1484 г.)
1819 г. – Евлоги Георгиев, български предприемач († 1897 г.)
1858 г. – Елеонора Дузе, италианска драматична актриса († 1924 г.)
1885 г. – Георги Кулишев, български политик († 1974 г.)
1886 г. – Ален Фурние, френски писател († 1914 г.)
1889 г. – Карл фон Осиецки, немски пацифист, Нобелов лауреат († 1937 г.)
1891 г. – Морис Виктор Батенберг, британски принц († 1914 г.)
1895 г. – Сергей Есенин, руски поет († 1925 г.)
1897 г. – Луи Арагон, френски историк, поет, романист и новелист († 1982 г.)
1899 г. – Константин Матов, български лекар († 1968 г.)
1899 г. – Луи Йелмслев, датски лингвист († 1960 г.)
1908 г. – Вазген I, арменски духовник († 1994 г.)
1919 г. – Джеймс Бюканън, американски икономист, Нобелов лауреат († 2013 г.)
1925 г. – Гор Видал, американски писател († 2012 г.)
1928 г. – Алвин Тофлър, американски писател и футурист († 2016 г.)
1933 г. – Цветан Марангозов, български писател и драматург († 2021 г.)
1935 г. – Чарлс Дюк, американски астронавт
1945 г. – Клаус Мерц, швейцарски писател
1954 г. – Стиви Рей Вон, американски блус китарист и певец († 1990 г.)
1961 г. – Емил Маринов, български футболист
1962 г. – Томи Лий, американски музикант (Мотли Крю)
1964 г. – Клайв Оуен, британски актьор
1969 г. – Гуен Стефани, американска певица (No Doubt)
1973 г. – Лина Хеди, английска актриса
1976 г. – Шон Уилям Скот, американски актьор и комедиант
1977 г. – Владимир Николов, български волейболист
1979 г. – Карло Албан, еквадорски актьор
1980 г. – Линдзи Келк, английска писателка
1981 г. – Златан Ибрахимович, шведски футболист
1981 г. – Клаудио Писаро, перуански футболист
1982 г. – Тимо Глок, немски автомобилен състезател
1984 г. – Ашли Симпсън, американска певица и актриса
1988 г. – Ейсап Роки, американски рапър
1988 г. – Алисия Викандер, шведска актриса
Починали
1226 г. – Франциск от Асизи, италиански духовник (* 1181 г.)
1568 г. – Елизабет Валоа, съпруга на Филип II (* 1545 г.)
1896 г. – Уилям Морис, английски дизайнер, художник, писател и социалист (* 1834 г.)
1929 г. – Густав Щреземан, канцлер на Германия, Нобелов лауреат (* 1878 г.)
1931 г. – Стефан Белов, български военен деец (* 1860 г.)
1937 г. – Александър Чаянов, руски агроном и писател (* 1888 г.)
1964 г. – Стоян Атанасов, български книгоиздател (* 1881 г.)
1977 г. – Асен Павлов, български политик (* 1898 г.)
1987 г. – Жан Ануи, френски писател (* 1910 г.)
1990 г. – Север Гансовски, руски писател (* 1918 г.)
1999 г. – Акио Морита, японски предприемач (* 1921 г.)
2004 г. – Джанет Лий, американска актриса (* 1927 г.)
Празници
Европейски ден на птиците
Германия – Ден на германското единство (1990 г., национален празник)
A03 |
bg | 2301 | https://bg.wikipedia.org/wiki/3%20%D0%BD%D0%BE%D0%B5%D0%BC%D0%B2%D1%80%D0%B8 | 3 ноември | 3 ноември е 307-ият ден в годината според григорианския календар (308-и през високосна). Остават 58 дни до края на годината.
Събития
1493 г. – По време на второто си плаване до Америка Христофор Колумб открива остров Доминика.
1839 г. – В Цариград е провъзгласен „Гюлханският хатишериф“.
1867 г. – Отрядите на Джузепе Гарибалди губят от френската армия Битката при Ментана и не успяват да свалят Временното правителство на папата в Рим (то пада три години по-късно).
1887 г. – Основан е португалският футболен отбор Академика от град Коимбра.
1903 г. – С подкрепата на САЩ Панама обявява независимост от Колумбия.
1912 г. – Балканската война: Турция се обръща към Великите сили с молба те да посредничат за преустановяването на военните действия.
1916 г. – Катар попада под британска протекция.
1918 г. – Полша обявява независимост от Русия.
1918 г. – Австро-Унгария напуска Тройния съюз.
1943 г. – Холокост: В концентрационния лагер Майданек (на територията на Полша) по време на Празника на земята (Erntefest) са разстреляни 18 400 евреи.
1957 г. – СССР изстрелва космическия кораб Спутник-2, на борда на който се намира кучето Лайка, първото живо същество от Земята, което излиза в орбита.
1961 г. – Бирманецът У Тан е избран за изпълняващ длъжността генерален секретар на ООН.
1964 г. – Линдън Джонсън е избран за президент на САЩ.
1966 г. – Ураган в Бенгалския залив отнема живота на около 1000 души.
1970 г. – Парламентът на Чили избира за президент социалиста Салвадор Алиенде.
1973 г. – Програма Маринър: НАСА изстрелва Маринър 10 към Меркурий и на 29 март 1974, той става първият космически апарат, който достига планетата.
1978 г. – Доминика става независима от Великобритания държава в чест на годишнината от откриването ѝ.
1986 г. – Федерални щати Микронезия придобиват независимост от САЩ.
1988 г. – По инициатива на Желю Желев софийски интелектуалци създават Клуб за подкрепа на гласността и преустройството.
1989 г. – ПК Екогласност внася в Народното събрание подписка срещу проекта „Рила-Места“, след шествие по улиците на София, което е първа масова демонстрация срещу комунистическата власт в България.
1992 г. – Демократът Бил Клинтън побеждава републиканеца Джордж Х. У. Буш и независимия кандидат Рос Перо, и е избран за президент на САЩ.
2004 г. – Ясер Арафат изпада в постепенно задълбочаваща се кома; умира на 11 ноември.
Родени
39 г. – Марк Аней Лукан, римски поет († 65 г.)
1500 г. – Бенвенуто Челини, италиански скулптор и ювелир († 1571 г.)
1560 г. – Анибале Карачи, италиански художник († 1609 г.)
1604 г. – Осман II, султан на Османската империя († 1622 г.)
1618 г. – Аурангзеб, шести император на моголите († 1707 г.)
1718 г. – Джон Монтагю, британски политик († 1792 г.)
1749 г. – Даниъл Ръдърфорд, шотландски физик и химик († 1819 г.)
1801 г. – Винченцо Белини, италиански композитор († 1835 г.)
1852 г. – Мейджи, 122-рият император на Япония († 1912 г.)
1855 г. – Степан Юринич, български учен зоолог († 1947 г.)
1860 г. – Фредерик Октавиус Пикард-Кеймбридж, английски арахнолог, илюстратор, натуралист († 1905 г.)
1869 г. – Васил Златаров, основател и пръв командир на въздухоплаването в България († 1932 г.)
1872 г. – Михаил Ганчев, български военен деец († 1931 г.)
1885 г. – Николай Аничков, руски патоморфолог († 1964 г.)
1893 г. – Алекси Квартирников, български инженер († 1977 г.)
1893 г. – Едуард Адълберт Дойзи, американски биохимик, Нобелов лауреат през 1943 г. († 1986 г.)
1895 г. – Едуард Багрицки, руски поет († 1934 г.)
1900 г. – Адолф Даслер, немски предприемач († 1978 г.)
1901 г. – Андре Малро, френски писател († 1976 г.)
1901 г. – Леополд III, крал на Белгия († 1983 г.)
1921 г. – Чарлс Бронсън, американски актьор († 2003 г.)
1922 г. – Георги Свежин, български поет († 2001 г.)
1925 г. – Дитер Велерсхоф, немски писател († 2018 г.)
1926 г. – Валдас Адамкус, президент на Литва
1926 г. – Никола Ковачев, български режисьор († 2005 г.)
1931 г. – Моника Вити, италианска актриса († 2022 г.)
1933 г. – Амартя Сен, индийски икономист, Нобелов лауреат
1935 г. – Георги Мишев, български писател и сценарист
1936 г. – Рой Емерсън, австралийски тенисист
1939 г. – Налатамби Наваратнараджа, дипломат на Шри Ланка
1944 г. – Надежда Захариева, българска поетеса
1945 г. – Герд Мюлер, германски футболист († 2021 г.)
1945 г. – Ник Симпър, британски баскитарист
1954 г. – Кевин Чилтън, американски астронавт
1957 г. – Веселин Методиев, български политик
1957 г. – Долф Лундгрен, шведски актьор
1965 г. – Борислав Гидиков, български щангист
1967 г. – Стивън Уилсън, английски музикант
1966 г. – Лилия Абаджиева, български режисьор
1969 г. – Робърт Майлс, италиански DJ
1973 г. – Таня Боева, българска поп и попфолк певица
1979 г. – Пабло Аймар, аржентински футболист
1982 г. – Евгений Плюшченко, руски фигурист
1982 г. – Искра Донова, българска актриса
1983 г. – Фининьо, бразилски футболист
1988 г. – Ангъс Макларън, австралийски актьор
Починали
361 г. – Констанций II, римски император (* 317 г.)
644 г. – Омар I, арабски халиф (* ок. 591)
1254 г. – Йоан III Дука Ватаций, император на Никейската империя (ок. 1192)
1766 г. – Томас Абт, германски философ (* 1738 г.)
1885 г. – Костадин Халачев, български военен деец (* 1861 г.)
1903 г. – Киряк Цанков, български революционер и дипломат (* ок. 1847 г.)
1914 г. – Георг Тракл, австрийски поет и драматург (* 1887 г.)
1918 г. – Александър Ляпунов, руски математик (* 1857 г.)
1919 г. – Масатаке Тераучи, Министър-председател на Япония (* 1852 г.)
1920 г. – Георги Янков, български военен деец (* 1859 г.)
1950 г. – Куниаки Коисо, Министър-председател на Япония (* 1880 г.)
1954 г. – Анри Матис, френски художник и график (* 1869 г.)
1957 г. – Тодор Радев, български военен деец и политик (* 1887 г.)
1959 г. – Андрей Протич, български изкуствовед (* 1875 г.)
1970 г. – Петър II, крал на Югославия (* 1923 г.)
1971 г. – Янина Поражинска, полска писателка, поетеса и преводачка (* 1888 г.)
1981 г. – Едвард Коцбек, словенски поет, писател и публицист (* 1904 г.)
1996 г. – Абдула Чатлъ, турски националист и неофашист (* 1956 г.)
1996 г. – Жан-Бедел Бокаса, император на Централноафриканска република (* 1921 г.)
1998 г. – Боб Кейн, американски аниматор (* 1915 г.)
2005 г. – Маргарита Дупаринова, българска актриса (* 1921 г.)
2006 г. – Алберто Спенсър, еквадорски футболист (* 1937 г.)
2006 г. – Александър Караиванов, български аграрен учен (* 1925 г.)
2007 г. – Александър Дедюшко, актьор (* 1962 г.)
2010 г. – Виктор Черномирдин, руски политик (* 1938 г.)
2014 г. – Димитър Коклин, български художник-гримьор (* 1938 г.)
Празници
Православна църква – почита св. Пимен Зографски, покровител на българските художници, иконописци и реставратори
Католическа църква – Ден на Свети Хуберт, патрон на ловците
Световен ден на мъжете (първоначално възниква през 1999 г. в Тринидад и Тобаго; подкрепен е от ООН)
България – Професионален празник на главната инспекция по труда – На този ден през 1907 г., с указ на княз Фердинанд I, е обнародван Закон за инспектората по труда. С този държавнически акт се поставя основата на институцията Инспекция по труда в България
България – Ден на българския художник – Отбелязва се от 3 ноември 1993 г. в деня на църковния празник на св. Пимен Зографски, обявен за покровител на българските художници. Празнува се от българските художници, иконописци и реставратори
Доминика – Ден на независимостта (1978 г., от Великобритания, национален празник)
Малдиви – Ден на победата
Микронезия – Ден на независимостта (1986 г., от САЩ)
Панама – Ден на независимостта (1903 г., от Колумбия, национален празник)
Япония – Ден на културата (Bunka-no Hi)
B03 |
bg | 2302 | https://bg.wikipedia.org/wiki/3%20%D0%B4%D0%B5%D0%BA%D0%B5%D0%BC%D0%B2%D1%80%D0%B8 | 3 декември | 3 декември е 337-ият ден в годината според григорианския календар (338-и през високосна година). Остават 28 дни до края на годината.
Събития
1557 г. – В Единбург, Шотландия е подписана Конгрегация на Бог, с което се узаконява Реформацията и създаването на Презвитерианската църква.
1586 г. – В Англия са пренесени от Колумбия картофите като земеделска култура.
1621 г. – Галилео Галилей изобретява телескопа.
1775 г. – За първи път е издигнат американския флаг.
1810 г. – Англия завоюва от Франция остров Мавриций.
1818 г. – Илинойс става 21-вият щат на САЩ
1828 г. – Осъществено е обединението на Прусия и за столица на унията е определен Кьонигсберг (дн. Калининград).
1866 г. – Петко Славейков основава вестник „Македония“ в Цариград.
1891 г. – Народното събрание приема Закон за армията, който полага основите на модерната Българска армия.
1910 г. – Жорж Клод демонстрира създадената от него неонова лампа на изложение в Париж.
1912 г. – Балканската война приключва с подписването на примирие между Османската империя, от една страна, и България, Гърция, Черна гора и Сърбия (Балкански съюз). Тази война трае 2 месеца.
1917 г. – Открит е Квебекският мост – най-дългият за своето време мост в света.
1938 г. – В Германия е приет закон за национализация на собствеността на евреите.
1951 г. – В Турция е въведено смъртно наказание за комунистическа дейност.
1955 г. – ООН приема решение за създаване на Международна агенция за атомна енергия.
1959 г. – Първият в света атомен ледоразбивач „Ленин“ е пуснат на вода в корабостроителницата в Ленинград, СССР.
1960 г. – Министерският съвет създава външнотърговското предприятие „Тексим“ за търговия със специални стоки, в т.ч. с оръжие.
1966 г. – Край Кремълската стена са погребани останки на незнаен войн и е създаден известният Гроб на незнайния войн.
1967 г. – Кристиан Барнард осъществява в Кейп Таун, ЮАР първата трансплантация на сърце на 53-годишния Луис Уашкански – пациентът умира 18 дни по-късно от двустранна бронхопневмония.
1971 г. – Избухва войната между Индия и Пакистан.
1973 г. – Космическият кораб Пионер 10 изпраща към Земята първите близки снимки от Юпитер.
1984 г. – При тежка производствена катастрофа в град Бхопал, Индия загиват около 2500 души, около 100 хиляди души са с увредено здраве от отравяне, евакуирани са над 200 хиляди души.
1986 г. – Президентът на САЩ Роналд Рейгън обнародва първия бюджет на САЩ, превишаващ един трилион долара.
1989 г. – Завършва срещата край Малта, белязала края на Студената война.
1997 г. – В град Отава, Канада представители на 121 страни подписват договор, забраняващ поставянето на противопехотни мини. САЩ, Китайската народна република и Русия не подписват договора.
1999 г. – НАСА загубва радиовръзка с марсохода Марс Полар Лендър минути преди той да навлезе в атмосферата на Марс.
Родени
1368 г. – Шарл VI, крал на Франция († 1422 г.)
1447 г. – Баязид II, султан на Османската империя († 1512 г.)
1596 г. – Николо Амати, италиански майстор на цигулки († 1684 г.)
1684 г. – Лудвиг Холберг, норвежки писател († 1754 г.)
1800 г. – Франце Прешерн, словенски поет († 1849 г.)
1820 г. – Сава Доброплодни, български възрожденец († 1894 г.)
1823 г. – Станислав Доспевски, български художник († 1878 г.)
1830 г. – Фредерик Лейтън, английски художник († 1896 г.)
1857 г. – Джоузеф Конрад, английски писател († 1924 г.)
1869 г. – Слободан Йованович, сръбски политик († 1958 г.)
1883 г. – Антон Веберн, австрийски композитор († 1945 г.)
1886 г. – Мане Сигбан, шведски физик, Нобелов лауреат през 1924 г. († 1978 г.)
1889 г. – Стоян Загорчинов, български писател († 1969 г.)
1895 г. – Ана Фройд, австрийски психоаналитик († 1982 г.)
1897 г. – Иван Георгиев, български агроном († 1959 г.)
1899 г. – Хаято Икеда, министър-председател на Япония († 1965 г.)
1900 г. – Рихард Кун, австрийски биохимик, Нобелов лауреат през 1938 г. († 1967 г.)
1902 г. – Кирил Мирчев, български езиковед († 1975 г.)
1909 г. – Владимир Аврамов, български цигулар († 2007 г.)
1911 г. – Нино Рота, италиански композитор († 1979 г.)
1922 г. – Свен Нюквист, шведски кинооператор († 2006 г.)
1925 г. – Ким Де Чун, президент на Южна Корея, Нобелова награда за мир през 2000 г. († 2009 г.)
1926 г. – Кирил Янев, български актьор († 2003 г.)
1930 г. – Жан-Люк Годар, френски режисьор
1931 г. – Франц Йозеф Дегенхарт, германски писател († 2011 г.)
1933 г. – Иван Сакарев, български политик († 2017 г.)
1934 г. – Абимаел Гусман, перуански комунист († 2021 г.)
1945 г. – Божидар Димитров, български историк († 2018 г.)
1948 г. – Ози Озбърн, английски певец
1949 г. – Милка Стоянова, българска поетеса
1955 г. – Алберто Тарантини, аржентински футболист
1960 г. – Дарил Хана, американска актриса
1960 г. – Джулиан Мур, американска актриса
1965 г. – Катарина Вит, германска фигуристка
1971 г. – Мартин Стоев, български волейболист
1972 г. – Малин Орачев, български футболист
1974 г. – Албена Денкова, българска състезателка по фигурно пързаляне
1977 г. – Адам Малиш, полски състезател по ски скокове
1981 г. – Давид Вия, испански футболист
1984 г. – Авраам Пападопулос, гръцки футболист
1985 г. – Ласло Чех, унгарски плувец
Починали
1154 г. – Анастасий IV, римски папа (* ок. 1073 г.)
1533 г. – Василий III, велик княз на Московското княжество (* 1479 г.)
1552 г. – Франциск Ксаверий, основател на Ордена на йезуитите (* 1506 г.)
1854 г. – Йохан Петер Екерман, германски писател (* 1792 г.)
1888 г. – Карл Цайс, германски механик (* 1816 г.)
1893 г. – Михаил Амиорков, български военен деец (* 1863 г.)
1894 г. – Робърт Луис Стивънсън, британски писател (* 1850 г.)
1919 г. – Пиер-Огюст Реноар, френски живописец (* 1841 г.)
1834 г. – Симиън де Уит, американски географ († 1776 г.)
1935 г. – Шарл Рише, френски психолог, Нобелов лауреат през 1913 г. (* 1850 г.)
1949 г. – Елин Пелин, български писател (* 1877 г.)
1973 г. – Йожеф Дарваш, унгарски писател (* 1912 г.)
1987 г. – Кристине Буста, австрийска поетеса (* 1915 г.)
1995 г. – Александър Кайдановски, руски актьор (* 1946 г.)
1996 г. – Жорж Дюби, френски историк (* 1919 г.)
1999 г. – Скатман Джон, американски музикант (* 1942 г.)
2003 г. – Дейвид Хемингс, британски актьор (* 1941 г.)
2015 г. – Атанас Свиленов, български писател и журналист (* 1937 г.)
Празници
Католическа църква – Ден в памет на св. Франциск
ООН – Международен ден на хората с увреждания
Гана – Национален ден на фермерите
Русия – Ден на неизвестният войн
C03 |
bg | 2303 | https://bg.wikipedia.org/wiki/4%20%D1%8F%D0%BD%D1%83%D0%B0%D1%80%D0%B8 | 4 януари | 4 януари е 4-тият ден в годината според григорианския календар. Остават 361 дни до края на годината (362 през високосна година).
Събития
1493 г. – Христофор Колумб напуска Новия свят, като слага край на първото си пътуване.
1698 г. – Голям пожар разрушава резиденцията на английската корона – Двореца Уайтхол.
1762 г. – Англия обявява война на Испания и на Неапол.
1847 г. – Самюел Колт продава първия си револвер на правителството на САЩ.
1863 г. – Джеймс Плимптън патентова в САЩ ролковите кънки.
1865 г. – На Уол Стрийт (Ню Йорк) започва да действа Нюйоркска стокова борса.
1878 г. – Победата на Русия в Битката при София – заключителното действие на Западния отряд (Гурко) за разгрома на Орханийската османска армия в Руско-турската война (1877 – 1878) – води до освобождаването на София от османско владичество.
1885 г. – В Айова, САЩ е направена първата операция по отстраняване на апендикс.
1896 г. – Юта става 45-ият американски щат.
1923 г. – Владимир Ленин прави завещание, в което изказва мнение за ограничаване на властта на Сталин.
1924 г. – Гласуван Закон за защита на държавата от XXI обикновено народно събрание; законът е премахнат 20 години по-късно.
1926 г. – Съставено е четиридесет и третото правителство на България, начело с Андрей Ляпчев.
1936 г. – В Ню Йорк е публикувана първата ранглиста на хитовете (Billboard) въз основа на продадените грамофонни плочи.
1948 г. – Бирма (Мианмар) получава независимостта си от Обединеното кралство, денят се чества като национален празник.
1951 г. – Корейска война: Севернокорейските и китайските войски овладяват столицата на Южна Корея Сеул.
1958 г. – Спутник-1 излиза от орбитата си и пада на Земята (изстрелян е на 4 октомври 1957).
1962 г. – В Ню Йорк е показан влак, който може да се движи без екипаж на борда.
1970 г. – Бийтълс правят последния си запис като група.
1980 г. – Във връзка с нахлуването на съветски войски в Афганистан президентът на САЩ Джими Картър обявява бойкот на Олимпийските игри в Москва.
1990 г. – Учредено е Движението за права и свободи с председател Ахмед Доган.
2004 г. – Космическият апарат на НАСА Спирит успешно каца на Марс в 04:35 UTC.
2004 г. – Михаил Саакашвили печели президентските избори в Грузия.
2010 г. – Официално е открита най-високата сграда в света дотогава – Бурж Халифа в Дубай, Обединените Арабски Емирства
Родени
1643 г. – Исак Нютон, английски физик († 1727 г.)
1710 г. – Джовани Батиста Перголези, италиански композитор († 1736 г.)
1772 г. – Жан-Етиен Ескирол, френски психиатър († 1840 г.)
1785 г. – Якоб Грим, немски филолог († 1863 г.)
1809 г. – Луи Брайл, френски изобретател († 1852 г.)
1826 г. – Адам Цвецински, руски офицер († 1881 г.)
1838 г. – Павел Калянджи, български педагог († 1890 г.)
1848 г. – Таро Кацура, министър-председател на Япония († 1913 г.)
1849 г. – Никола Сукнаров, български политик († 1894 г.)
1881 г. – Иван Пашов, български революционер († 1955 г.)
1882 г. – Йованче Попантов, български революционер († 1906 г.)
1886 г. – Мариано Латоре, чилийски писател († 1913 г.)
1893 г. – Йордан Анастасов, български политик († 1976 г.)
1920 г. – Уилям Колби, американски юрист († 1996 г.)
1925 г. – Ганчо Ганчев, български актьор († 1990 г.)
1927 г. – Жак Моше Авдала, български сценограф и живописец († 2000 г.)
1932 г. – Карлос Саура, испански режисьор
1934 г. – Рудолф Шустер, президент на Словакия
1935 г. – Флойд Патерсън, американски боксьор († 2006 г.)
1936 г. – Еньо Вълчев, български борец († 2014 г.)
1940 г. – Брайън Джоузефсън, британски физик, Нобелов лауреат през 1973 г.
1940 г. – Гао Синдзиен, китайски писател, Нобелов лауреат през 2000 г.
1941 г. – Джордж Косматос, италиански режисьор († 2005 г.)
1942 г. – Джон Маклафлин, британски музикант
1945 г. – Ричард Шрок, американски химик, Нобелов лауреат през 2005 г.
1959 г. – Али Ахмети, албански политически водач
1960 г. – Майкъл Стайп, американски певец (R.E.M.)
1962 г. – Питър Стийл, американски музикант (Type O Negative) († 2010 г.)
1963 г. – Тил Линдеман, немски музикант (Rammstein)
1964 г. – Елман Зейналов, азербайджански дипломат
1964 г. – Христо Шопов, български актьор
1966 г. – Томас Щангл, австрийски писател
1971 г. – Йоанис Николаидис, гръцки шахматист
1973 г. – Росен Кирилов, български футболист
1974 г. – Армин Цьогелер, италиански състезател по пързаляне с шейна
1977 г. – Тим Уилър, ирландски певец (Ash)
1978 г. – Доминик Хърбати, словашки тенисист
1984 г. – Франсиско Мартос, испански футболист
1985 г. – Рос Търнбул, английски футболист
1990 г. – Тони Кроос, германски футболист
1992 г. – Вилислав, български попфолк певец
1995 г. – Мария Исабел, испанска певица
Починали
1695 г. – Люксамбур, френски офицер (* 1628 г.)
1791 г. – Етиен Морис Фалконе, френски скулптор (* 1716 г.)
1818 г. – Онуфрий Габровски, български монах (* 1786 г.)
1849 г. – Франц Габелсбергер, немски стенограф (* 1789 г.)
1881 г. – Неофит Рилски, български учител (* 1793 г.)
1903 г. – Йосиф Пречистански, български революционер (* 1870 г.)
1908 г. – Димче Сарванов, български революционер (* 1879 г.)
1919 г. – Георг фон Хертлинг, канцлер на Германия (* 1843 г.)
1920 г. – Бенито Перес Галдос, испански писател (* 1843 г.)
1920 г. – Григор Начович, български политик (* 1845 г.)
1941 г. – Анри Бергсон, френски философ, Нобелов лауреат през 1927 (* 1859 г.)
1942 г. – Орце Николов, македонски партизанин (* 1916 г.)
1943 г. – Мирче Ацев, македонски партизанин (* 1915 г.)
1943 г. – Страшо Пинджур, македонски партизанин (* 1915 г.)
1954 г. – Димитър Папрадишки, български иконописец (* 1859 г.)
1960 г. – Албер Камю, френски философ, Нобелов лауреат през 1957 г. (* 1913 г.)
1961 г. – Ервин Шрьодингер, австрийски физик, Нобелов лауреат през 1933 г. (* 1887 г.)
1965 г. – Томас Стърнз Елиът, американски поет, Нобелов лауреат през 1948 г. (* 1888 г.)
1966 г. – Жорж Тьони, белгийски политик (* 1873 г.)
1979 г. – Калина Малина, българска писателка (* 1898 г.)
1985 г. – Брайън Хорокс, британски военачалник (* 1895 г.)
1990 г. – Детко Петров, български писател (* 1936 г.)
1996 г. – Михаил Михайлов, български актьор (* 1921 г.)
1999 г. – Кишомару Уешиба, японски айкидист (* 1921 г.)
2000 г. – Стефан Гечев, български поет (* 1912 г.)
2001 г. – Александра Адлер, австрийска невроложка (* 1901 г.)
2004 г. – Брайън Гибсън, американски режисьор (* 1944 г.)
2006 г. – Махтум бин Рашид ал Махтум, министър-председател на ОАЕ (* 1946 г.)
2006 г. – Ървинг Лейтън, канадски поет (* 1912 г.)
2007 г. – Сандро Салвадоре, италиански футболист (* 1939 г.)
2011 г. – Джери Рафърти, шотландски певец (* 1947 г.)
2011 г. – Коен Мулийн, холандски футболист (* 1937 г.)
2017 г. – Стефан Орманджиев, български футболен съдия (* 1953 г.)
Празници
Православен календар: Събор на св. 70 апостоли. Св. преподобномъченик Онуфрий Габровски. Св. преподобни Тривелий Теоктист. Имен ден празнуват Тихомир, Тихомира, Тервел.
Ангола – Ден на мъчениците от колониалните репресии
Мианмар – Ден на независимостта (от Великобритания, 1948 г., национален празник)
Самоа – Рожден ден на краля
104 |
bg | 2304 | https://bg.wikipedia.org/wiki/4%20%D1%84%D0%B5%D0%B2%D1%80%D1%83%D0%B0%D1%80%D0%B8 | 4 февруари | 4 февруари е 35-ият ден в годината според григорианския календар. Остават 330 дни до края на годината (331 през високосна).
Събития
786 г. – Харун Ал Рашид става халиф на Багдад.
1708 г. – Излиза първото напечатано произведение на Йохан Себастиан Бах – Кантата 71.
1794 г. – Франция забранява робството в своите колонии и обявява робите за свободни граждани.
1797 г. – Земетресение разрушава столицата на Еквадор – Кито.
1864 г. – Основан е окръг Айдахо в САЩ.
1899 г. – Основан е германския футболен отбор Вердер Бремен.
1906 г. – Полицията в Ню Йорк започва да използва пръстовите отпечатъци за идентифициране на престъпници.
1911 г. – Ролс-Ройс утвърждава емблемата за своите автомобили – статуетката Spirit of Ecstasy.
1915 г. – Първата световна война: Германия обявява британските териториални води за зона на военни действия.
1922 г. – Компанията Форд купува компанията Линкълн.
1923 г. – ВМРО извършва неуспешен атентат срещу Александър Стамболийски.
1932 г. – Олимпийски игри: Зимни олимпийски игри – открити са III Зимни олимпийски игри в Лейк Плесид, Ню Йорк.
1940 г. – В СССР е разстрелян бившият ръководител на НКВД Николай Ежов.
1943 г. – Втората световна война: Приключва Битката при Сталинград.
1945 г. – Втората световна война: Започва Ялтенската конференция с участието на Йосиф Сталин, Франклин Рузвелт и Уинстън Чърчил.
1946 г. – Основан е албанския футболен отбор Партизани.
1947 г. – Завършва Първата национална конференция на ТКЗС.
1952 г. – Учредена е Българска търговско-промишлена палата.
1965 г. – Земетресение с магнитуд 8,7 по скалата на Рихтер разтърсва Алеутските острови.
1972 г. – В Австралия е намерен най-големият в света опал – 1520 карата.
1976 г. – Олимпийски игри: XII-те Зимни олимпийски игри се откриват в Инсбрук, Австрия.
1992 г. – Уго Чавес оглавява неуспешния опит за преврат, наречен „Операция Замора“ срещу тогавашния президент на Венецуела, Карлос Андре Перес. Загиват стотици хора.
1997 г. – Председателят на БСП Георги Първанов и министърът на вътрешните работи Николай Добрев връщат мандата за съставяне на ново правителство след оставката на правителството на Жан Виденов по време на политическата криза от 1997 г..
1998 г. – С политически консенсус е прието Национално знаме на Босна и Херцеговина.
2003 г. – Съюзна република Югославия официално е преименувана на Сърбия и Черна гора, и е приета нова конституция, наречена Конституционна харта.
Родени
1677 г. – Йохан Лудвиг Бах, германски композитор († 1731 г.)
1725 г. – Дру Друри, британски ентомолог († 1804 г.)
1739 г. – Джон Робисън, шотландски физик († 1805 г.)
1746 г. – Тадеуш Косцюшко, полски, беларуски и литовски национален герой († 1817 г.)
1778 г. – Огюстен Пирам дьо Кандол, швейцарски ботаник († 1841 г.)
1799 г. – Алмейда Гарет, португалски писател († 1854 г.)
1811 г. – Аристид Кавайе-Кол, френски органостроител († 1899 г.)
1815 г. – Йосиф Щросмайер, хърватски епископ († 1905 г.)
1820 г. – Божена Немцова, чешка писателка († 1862 г.)
1846 г. – Николай Умов, руски математик († 1915 г.)
1863 г. – Алфред Франсоа Лакроа, френски минералог († 1948 г.)
1863 г. – Артур Ячевски, руски ботаник († 1932 г.)
1871 г. – Фридрих Еберт, германски политик († 1925 г.)
1872 г. – Гоце Делчев, български революционер († 1903 г.)
1873 г. – Михаил Пришвин, руски писател († 1954 г.)
1881 г. – Климент Ворошилов, съветски военачалник († 1969 г.)
1885 г. – Асен Златаров, български учен († 1936 г.)
1885 г. – Борис Ахтаров, български ботаник († 1959 г.)
1897 г. – Лудвиг Ерхард, 2-ри бундесканцлер на Германия († 1977 г.)
1900 г. – Жак Превер, френски поет († 1977 г.)
1902 г. – Светослав Минков, български писател († 1966 г.)
1902 г. – Чарлз Линдберг, американски авиатор († 1974 г.)
1913 г. – Роза Паркс, американска общественичка († 2005 г.)
1914 г. – Алфред Андерш, немски поет († 1980 г.)
1930 г. – Борислав Пекич, сръбски писател († 1992 г.)
1931 г. – Благоя Иванов, писател от Република Македония
1931 г. – Изабел Перон, съпруга на Хуан Перон
1935 г. – Марти Талвела, финландски певец († 1989 г.)
1935 г. – Месру Мехмедов, български диригент († 1971 г.)
1937 г. – Дейвид Нюмън, американски кинорежисьор († 2003 г.)
1939 г. – Марин Колев, български поет
1939 г. – Румен Сербезов, български дипломат
1941 г. – Джон Стийл, американски рок музикант (The Animals)
1943 г. – Ванда Руткевич, полска алпинистка († 1992 г.)
1946 г. – Стефан Илиев, български композитор
1948 г. – Алис Купър, американски музикант
1953 г. – Китаро, японски музикант и композитор
1953 г. – Петър Попзлатев, български режисьор
1954 г. – Елисавета Вълчинова-Чендова, български музиколог
1955 г. – Микулаш Дзуринда, министър-председател на Словакия
1958 г. – Вернер Шваб, австрийски писател († 1994 г.)
1960 г. – Джонатан Ларсън, американски рок композитор († 1996 г.)
1963 г. – Пирмин Цурбриген, швейцарски скиор
1964 г. – Нудлес, американски китарист (The Offspring)
1967 г. – Сергей Гринков, руски фигурист († 1995 г.)
1968 г. – Теодор Ушев, български графичен дизайнер
1970 г. – Габриел Ануар, английска актриса
1970 г. – Мартин Карбовски, български журналист
1972 г. – Джовани Силва Де Оливейра, бразилски футболист
1973 г. – Красимир Паскалев, български футболист
1974 г. – Троян Радулов, български футболист
1975 г. – Натали Имбрулия, австралийска поп певица
1978 г. – Дана Гарсия, колумбийска актриса
1978 г. – Евгени Йорданов, български футболист
1980 г. – Георги Палазов, български плувец
1987 г. – Венцислав Роланд-Вензи, български певец
Починали
211 г. – Септимий Север, император на Рим (* 146 г.)
708 г. – Сисиний, римски папа (* неизв.)
1505 г. – Жана Френска, френска благородничка (* 1464 г.)
1894 г. – Адолф Сакс, белгийски изобретател и майстор на музикални инструменти (* 1814 г.)
1928 г. – Хендрик Лоренц, нидерландски физик, Нобелов лауреат през 1902 г. (* 1853 г.)
1937 г. – Бончо Василев, български военен и революционер (* 1872 г.)
1939 г. – Едуард Сапир, американски езиковед (* 1884 г.)
1943 г. – Сенджуро Хаяши, Министър-председател на Япония (* 1876 г.)
1955 г. – Ханс Блюер, германски философ (* 1888 г.)
1956 г. – Петър Горов, български революционер (* 1872 г.)
1987 г. – Карл Роджърс, американски хуманистичен психолог (* 1902 г.)
1995 г. – Патриша Хайсмит, американска писателка (* 1921 г.)
2002 г. – Агата Барбара, малтийски политик (* 1923 г.)
2006 г. – Павел Матев, български поет (* 1924 г.)
Празници
Шри Ланка – Ден на независимостта (от Великобритания, 1948 г., национален празник)
СЗО (ООН) – Световен ден за борба с рака (отбелязва се от 2000 г.)
204 |
bg | 2305 | https://bg.wikipedia.org/wiki/4%20%D0%BC%D0%B0%D1%80%D1%82 | 4 март | 4 март е 63-тият ден в годината според григорианския календар (64-ти през високосна година). Остават 302 дни до края на годината.
Събития
870 г. – на Поместен събор в Константинопол е призната автокефалността на Българската православна църква.
1152 г. – Фридрих I Барбароса е избран за германски крал.
1238 г. – Войските на Владимирско-Суздалското княжество, водени от Юрий II, претърпяват пълно поражение от армията на Монголската империя в битката при река Сит.
1275 г. – Китайски астрономи наблюдават пълно слънчево затъмнение.
1386 г. – Владислав II е коронован за крал на Полша.
1519 г. – Ернан Кортес пристига в Мексико с намерение да търси цивилизацията на ацтеките и техните богатства.
1665 г. – Кралят на Англия Чарлз II обявява война на Нидерландия.
1770 г. – При най-големия пожар в Пловдив са изпепелени над 500 къщи и много обществени сгради.
1789 г. – В Ню Йорк е открит първият Конгрес на САЩ, който приема конституцията на страната.
1791 г. – Върмънт става 14-ият щат на САЩ.
1837 г. – Чикаго е обявен за главен град на Илинойс.
1848 г. – Във Франция по време на Февруарската революция е въведено всеобщо избирателно право за мъжете, навършили 21 години.
1849 г. – Приета е конституцията на Австрия.
1854 г. – Кримската война: Англия и Франция обявяват война на Русия, в подкрепа на Турция.
1857 г. – Англия признава независимостта на Афганистан.
1877 г. – Американският изобретател от немски произход Емил Берлинер създава микрофона.
1877 г. – В Русия излиза първият дипломиран випуск на жени лекари.
1882 г. – В Лондон е пуснат първият електрически трамвай.
1887 г. – Германският инженер и предприемач Готлиб Даймлер извършва тест на първия си автомобил.
1894 г. – При голям пожар в Шанхай (Китай) изгарят над 1000 сгради.
1898 г. – Белгийският кораб Belgica, с капитан Адриан дьо Жерлаш е скован от антарктическите ледове и принудително прави първото презимуване на толкова южна ширина.
1901 г. – Съставено е двадесет и второто правителство на България, начело с Петко Каравелов.
1910 г. – Официално е основан град Албиън, окръг Уитман, щата Вашингтон, САЩ.
1917 г. – Николай II абдикира като цар на Русия.
1933 г. – Канцлерът на Австрия Енгелберт Долфус разпуска парламента и налага авторитарен режим на управление, известен като период на австрофашизъм.
1936 г. – В Германия е извършен първият полет на най-големия дирижабъл – Хинденбург.
1942 г. – Никола Вапцаров е заловен заради участие в нелегалната комунистическа партия.
1943 г. – Холокост: Започва депортиране на български евреи от Беломорието.
1944 г. – Втората световна война: В Япония е обявена всеобща мобилизация на студентите.
1945 г. – Принцесата на Великобритания Елизабет (по-късно кралица Елизабет II) започва служба в армията като шофьор.
1946 г. – Излиза първият албум на Франк Синатра.
1949 г. – Съветът за сигурност на ООН препоръчва на Израел да стане член на организацията.
1966 г. – Джон Ленън прави скандалното изявление, че Бийтълс са станали по-известни от Иисус, което му навлича неприязън сред американските християни и те изгарят публично записи на групата.
1974 г. – Открит е най-дългият мост (мостът Нитерой) в Бразилия (13 290 m), свързващ градовете Рио де Жанейро и Нитерой.
1975 г. – Кралица Елизабет II дава благородническа титла на актьора Чарли Чаплин.
1977 г. – В Свищов по време на най-унищожителното в Югоизточна Европа земетресение – Вранчанското (с магнитуд 7,4 по Скалата на Рихтер, над 1600 жертви), са разрушени 2 сгради и загиват 121 души; комунистическата власт в България запазва в тайна тази трагедия.
1980 г. – Робърт Мугабе става първият цветнокож премиер на Зимбабве.
2001 г. – B референдум гласоподавателите на Швейцария отхвърлят членство на страната в Европейския съюз.
2005 г. – В Ирак е убит българският рейнджър Гърди Гърдев.
2007 г. – В началото на денонощието се наблюдава първото от двете пълни лунни затъмнения за 2007, което е уникално с това, че е частично видимо от всеки континент по света.
Родени
1394 г. – Енрике Мореплавателя, португалски принц († 1460 г.)
1678 г. – Антонио Вивалди, италиански композитор и свещеник († 1741 г.)
1827 г. – Карл Юхан Андерсон, шведски изследовател на Южна Африка († 1867 г.)
1832 г. – Самюъл Колман, американски художник († 1920 г.)
1847 г. – Карл Байер, австрийски химик и металург, син на Фридрих Байер († 1904 г.)
1848 г. – Карл де Бур, немски историк († 1923 г.)
1863 г. – Реджиналд Инъс Поукък, британски зоолог († 1947 г.)
1871 г. – Борис Галеркин, руски математик († 1945 г.)
1875 г. – Михай Кароли, унгарски политик и държавник († 1955 г.)
1877 г. – Александър Гедике, руски композитор († 1957 г.)
1877 г. – Гарет Морган, американски изобретател († 1963 г.)
1879 г. – Бернхард Келерман, немски писател († 1951 г.)
1881 г. – Тодор Александров, български революционер († 1924 г.)
1881 г. – Ричард Толман, американски физикохимик († 1948 г.)
1883 г. – Дамян Велчев, български политик († 1954 г.)
1904 г. – Иван Леков, български езиковед и славист († 1978 г.)
1904 г. – Йозеф Шмидт, унгарски и австрийски тенор († 1942 г.)
1910 г. – Ангел Балевски, български учен († 1997 г.)
1913 г. – Джон Гарфийлд, американски актьор († 1952 г.)
1916 г. – Ханс Айзенк, германски психолог († 1997 г.)
1917 г. – Георги Георгиев, български археолог († 1987 г.)
1925 г. – Пол Мориа, френски композитор и диригент († 2006 г.)
1928 г. – Алън Силитоу, английски поет и белетрист († 2010 г.)
1932 г. – Ришард Капушчински, полски журналист и писател († 2007 г.)
1935 г. – Бент Ларсен, датски шахматист († 2010 г.)
1936 г. – Джим Кларк, шотландски пилот от Формула 1 († 1968 г.)
1938 г. – Кито Лоренц, немски писател († 2017 г.)
1940 г. – Сава Хашъмов, български актьор († 2012 г.)
1941 г. – Ейдриън Лайн, английски режисьор
1943 г. – Лучио Дала, италиански поп певец, музикант и композитор († 2012 г.)
1944 г. – Харви Постълуайт, британски инженер († 1999 г.)
1947 г. – Ян Гарбарек, норвежки саксофонист и джазмен
1948 г. – Джеймс Елрой, американски писател
1948 г. – Шейкин Стивънс, британски рок певец
1949 г. – Сергей Багапш, абхазки агроном и политик († 2011 г.)
1951 г. – Кени Далглиш, шотландски футболист и треньор
1951 г. – Крис Риа, британски поп певец
1952 г. – Рон Мос, американски актьор
1954 г. – Франсоа Фийон, френски политик
1956 г. – Рафи Рафиев, български футболист
1958 г. – Емел Етем Тошкова, български политик
1958 г. – Патриша Хийтън, американска актриса и продуцент
1959 г. – Пламен Гетов, български футболист
1959 г. – Васил Симов, български футболист
1959 г. – Дилян Хубанов, български художник и педагог
1961 г. – Теодосий Спасов, български музикант
1963 г. – Джейсън Нюстед, американски музикант
1965 г. – Халед Хосейни, афганистански писател
1968 г. – Киркор Киркоров, български боксьор
1968 г. – Патси Кенсит, английска актриса
1969 г. – Пиерлуиджи Казираги, италиански футболист
1971 г. – Ясен Атанасов, български писател
1973 г. – Михаил Михайлов, български футболист
1976 г. – Кристоф Магнусон, исландско-немски писател
1978 г. – Любомир Божанков, български футболист
1983 г. – Зоран Балдовалиев, български футболист
1985 г. – Скот Майкъл Фостър, американски актьор
Починали
254 г. – Луций I, римски папа
561 г. – Пелагий I, римски папа
1172 г. – Ищван III, крал на Унгария и Хърватия (* 1147 г.)
1193 г. – Салах ад Дин (Саладин), султан на Египет (* 1137 г.)
1832 г. – Жан-Франсоа Шамполион, френски учен, египтолог (* 1790 г.)
1852 г. – Николай Гогол, руски писател (* 1809 г.)
1916 г. – Франц Марк, германски художник екпресионист, загинал в битката при Вердюн (* 1880 г.)
1922 г. – Александър Людсканов, български политик (* 1854 г.)
1925 г. – Рачо Хаджиев, български военен деец, полковник (* 1859 г.)
1935 г. – Теодор Гълъбов, български стенограф (* 1870 г.)
1941 г. – Лудвиг Квиде, германски пацифист, Нобелов лауреат през 1927 г. (* 1858 г.)
1945 г. – Цветан Генев, български футболист и треньор (* 1898 г.)
1948 г. – Антонен Арто, френски драматург, актьор и режисьор (* 1896 г.)
1950 г. – Христо Тошев, български революционер и духовник (* 1873 г.)
1952 г. – Чарлз Шерингтън, британски физиолог, Нобелов лауреат през 1932 г. (* 1857 г.)
1955 г. – Константин Константинов, български музиколог (* 1903 г.)
1958 г. – Смиле Войданов, български революционер и емигрантски деец (* 1872 г.)
1969 г. – Цветана Романска, български фолклорист и етнолог (* 1914 г.)
1977 г. – Андрес Кайседо, колумбийски писател (* 1951 г.)
1977 г. – Тома Караджиу, румънски актьор (* 1925 г.)
1983 г. – Стефан Илчев, български езиковед (* 1898 г.)
1989 г. – Михаил Люцканов, български оперен певец (* 1909 г.)
1996 г. – Гаврил, духовник, глава на Македонската православна църква (* 1912 г.)
2002 г. – Маргарете Нойман, немска поетеса и белетристка (* 1917 г.)
2003 г. – Джаба Йоселиани, грузински военачалник и политик (* 1926 г.)
2005 г. – Юрий Кравченко, украински политик (* 1951 г.)
2005 г. – Никола Калипари, италиански полицейски служител и разузнавач (* 1953 г.)
2006 г. – Роман Огаза, полски футболист (* 1952 г.)
2011 г. – Симон ван дер Меер, холандски физик, Нобелов лауреат през 1984 г. (* 1925 г.)
2019 г. – Весела Тотева, български журналист (* 1973 г.)
Празници
304 |
bg | 2306 | https://bg.wikipedia.org/wiki/4%20%D0%B0%D0%BF%D1%80%D0%B8%D0%BB | 4 април | 4 април е 94-тият ден в годината според григорианския календар (95-и през високосна година). Остават 271 дни до края на годината.
Събития
1581 г. – След околосветско плаване Франсис Дрейк е обявен в Лондон за рицар.
1818 г. – Конгресът на САЩ приема Националното знаме на САЩ, което има 13 бели и червени линии и по една звезда за всеки щат (20 звезди).
1818 г. – Силно земетресение нанася щети в София.
1850 г. – Лос Анджелис е учреден като град.
1877 г. – Русия и Румъния подписват конвенция за свободен преход на руските войски за започване на Руско-турската война от 1877 година.
1887 г. – В Аргония, щата Канзас, Сузана Салтер става първата в света жена, избрана за кмет.
1905 г. – Земетресение с магнитуд 8,7 бала по скалата на Рихтер разрушава напълно индийския град Кангри, загиват 370 хиляди жители.
1909 г. – В Порто Алегре е основан бразилския футболен клуб Спорт Клуб Интернасионал.
1918 г. – Първата световна война: С цената на 150 хил. жертви Германия успява да спечели втората битка при Сома и да придвижи фронта с 60 km на запад.
1923 г. – Цар Борис III утвърждава Закон за попълване на войската.
1945 г. – Втората световна война: Съветската армия освобождава Унгария.
1949 г.:
във Вашингтон е подписан договор за създаване на НАТО от 10 западноевропейски държави, САЩ и Канада;
в София е открита Биологическата конференция на БАН, с която започва разгромът на генетиката в България, през периода 1949 – 1965 г.
1960 г. – На 32-рата церемония по връчване на наградите Оскар, 11 статуетки са присъдени на филма Бен-Хур.
1968 г. – Борецът за права на цветнокожите в САЩ Мартин Лутър Кинг е убит в мотел в Мемфис (Тенеси).
1968 г. – Проект Аполо: НАСА изстрелва Аполо 6.
1972 г. – Съветският съюз отказва виза на секретаря на Шведската академия, който трябва да връчи Нобеловата награда за литература на Александър Солженицин.
1981 г. – Тодор Живков е избран за генерален секретар на ЦК на БКП, след като дотогава е бил първи секретар.
1983 г. – Космическата совалка Чалънджър прави първия си полет в космоса.
1984 г. – Президентът на САЩ Роналд Рейгън призовава за международна забрана за използване на химическо оръжие.
1990 г. – Печатният орган на БКП вестник Работническо дело се преименува на вестник Дума.
1991 г. – Основан е Атлантически клуб за България по инициатива на депутата от СДС Соломон Паси, който става негов председател.
1994 г. – Учредена е Netscape Communications Corporation под името „Mosaic Communications Corporation“.
2000 г. – Бившият български цар Симеон II пристига в България и обявява, че ще остане в страната.
2004 г. – Български автобус пада в 40-метров каньон на границата между Сърбия и Черна гора на гора в река Лим, при което загиват 12 деца от град Свищов.
Родени
186 г. – Каракала, римски император († 217 г.)
1752 г. – Николо Цингарели, италиански композитор († 1837 г.)
1818 г. – Майн Рид, британски писател († 1883 г.)
1843 г. – Ханс Рихтер, австро-унгарски композитор († 1916 г.)
1846 г. – Лотреамон, френски поет († 1870 г.)
1866 г. – Петър Абрашев, български юрист († 1930 г.)
1879 г. – Васил Попов, български анархист († 1927 г.)
1889 г. – Борис Грежов, български кинорежисьор, един от родоначалниците на игралното кино в България († 1968 г.)
1891 г. – Васил Миков, български археолог († 1970 г.)
1907 г. – Райна Стоянова, българска оперна певица († 1977 г.)
1907 г. – Юлиус Тинцман, немски писател († 1982 г.)
1911 г. – Георги Чолаков, деец на БРП (к) и партизанин († 1944 г.)
1914 г. – Маргьорит Дюрас, френска писателка († 1996 г.)
1915 г. – Мъди Уотърс, американски музикант († 1983 г.)
1919 г. – Веселин Ханчев, български поет и драматург († 1966 г.)
1920 г. – Ерик Ромер, френски кинорежисьор († 2010 г.)
1922 г. – Елмър Бърнстийн, американски композитор († 2004 г.)
1928 г. – Мая Анджелоу, американска писателка († 2014 г.)
1932 г. – Андрей Тарковски, руски режисьор и актьор († 1986 г.)
1932 г. – Антъни Пъркинс, американски актьор († 1992 г.)
1937 г. – Лайош Портиш, унгарски шахматист и гросмайстор
1939 г. – Светослав Пеев, български актьор
1944 г. – Роберт Шиндел, австрийски писател
1945 г. – Димитър Въндев, български математик († 2004 г.)
1946 г. – Росен Босев, български белетрист († 1988 г.)
1948 г. – Абдула Йоджалан, кюрдски политик, лидер на Кюрдската работническа партия
1948 г. – Дан Симънс, американски писател
1950 г. – Бистра Марчева, българска актриса
1952 г. – Гери Мур, британски китарист († 2011 г.)
1952 г. – Розмари Акерман, германска състезателка по висок скок
1952 г. – Станислав Даскалов, български дипломат
1957 г. – Аки Каурисмеки, финландски режисьор
1957 г. – Беси Аргираки, гръцка певица
1958 г. – Кристиан Данер, германски пилот от Формула 1
1960 г. – Хюго Уивинг, австралийски актьор
1965 г. – Робърт Дауни Джуниър, американски актьор
1969 г. – Христо Мутафчиев, български актьор
1976 г. – Джеймс Родей, американски актьор
1976 г. – Емерсон, бразилски футболист
1979 г. – Тиаго Силва, бразилско-български футболист
1979 г. – Хийт Леджър, американски актьор († 2008 г.)
1985 г. – Станислав Катранков, български футболист
1991 г. – Джейми Лин Спиърс, американска актриса
Починали
636 г. – Исидор Севилски, отец на Църквата (* 560 г.)
896 г. – Формоза, римски папа (* 816 г.)
1292 г. – Папа Николай IV (* 1227 г.)
1305 г. – Жана I Наварска, съпруга на Филип IV (* 1271 г.)
1617 г. – Джон Непиър (Непер), шотландски математик (* 1550 г.)
1806 г. – Карло Гоци, италиански сатирик (* 1720 г.)
1817 г. – Андре Масена, френски маршал (* 1758 г.)
1841 г. – Уилям Харисън, 9-и президент на САЩ (* 1773 г.)
1899 г. – Иван Лимончев, български революционер (* 1864 г.)
1929 г. – Карл Бенц, германски изобретател (* 1844 г.)
1932 г. – Вилхелм Оствалд, германски химик, Нобелов лауреат през 1909 (* 1909 г.)
1953 г. – Карол II, крал на Румъния (* 1893 г.)
1968 г. – Мартин Лутър Кинг, американски активист, Нобелов лауреат през 1964 (* 1929 г.)
1979 г. – Зулфикар Али Бхуто, президент на Пакистан (* 1928 г.)
1984 г. – Борис Арабов, български артист (* 1925 г.)
1984 г. – Олег Антонов, съветски авиоконструктор (* 1906 г.)
1991 г. – Макс Фриш, швейцарски писател (* 1911 г.)
1992 г. – Самуел Решевски, американски шахматист (* 1911 г.)
2004 г. – Юлиян Манзаров, български футболист (* 1985 г.)
2004 г. – Стефан Попов (Замората), български плувец (* 1930 г.)
2011 г. – Скот Кълъмбъс, американски музикант (Manowar) (* 1956 г.)
Празници
ООН – Световен ден в защита на пострадалите от мини
Ден на психолозите в България (от 1995 г.)
Сенегал – Ден на суверенитета (1960 г., национален празник)
Лесото – Ден на героите
Тайван и Хонконг – Ден на детето
Ден на атлантическата солидарност в България
404 |
bg | 2307 | https://bg.wikipedia.org/wiki/4%20%D0%BC%D0%B0%D0%B9 | 4 май | 4 май е 124-тият ден в годината според григорианския календар (125-и през високосна). Остават 241 дни до края на годината.
Събития
1493 г. – Папа Александър VI става арбитър между Испания и Португалия за определяне на границите им на влияние в Новия свят.
1593 г. – Основан е бразилският град Жабоатау дус Гуарарапис.
1626 г. – Остров Манхатън е продаден от индианците на холандските заселници в Америка.
1675 г. – Кралят на Англия Чарлз II нарежда да бъде изградена Кралската Обсерватория в Гринуич.
1715 г. – В Париж е произведен първият сгъваем чадър.
1799 г. – Мишел Ней е прехвърлен в Армията на Андре Масена.
1872 г. – Завършва първото общо събрание на БРЦК, на което инициатор е Васил Левски.
1903 г. – Четата на Гоце Делчев е обкръжена от турска войска край село Баница (Сярско) и в сражението загива самият Делчев.
1924 г. – В Париж са открити VIII Летни олимпийски игри.
1925 г. – Публикуван е Закон за администрацията и полицията. С него се създава Дирекция на полицията с три отдела: Държавна сигурност, Криминален и Административна полиция.
1932 г. – В Атланта, мафиотът Ал Капоне, обявен за „обществен враг № 1“ в САЩ, влиза в затвора за единадесет години с присъда за укриване на данъци.
1937 г. – С Наредба-закон се забранява на българските граждани да участват в Гражданската война в Испания.
1945 г. – Ханс Франк е пленен от американски войници близо до Берхтесгаден.
1949 г. – Вследствие на самолетна катастрофа край Торино загива целият футболен отбор на италианския клуб Торино, с изключение на един играч, който не лети поради контузия.
1953 г. – Ърнест Хемингуей получава наградата Пулицър за повестта си Старецът и морето.
1966 г. – В СССР започва производство на леките коли Жигули и Лада по лиценз на Фиат.
1979 г. – Маргарет Тачър става първата жена министър-председател на Обединеното кралство.
1990 г. – Латвия обявява възстановяване на независимостта си след Съветската окупация.
1994 г. – Израелският министър-председател Ицхак Рабин и лидера на Организацията за освобождение на Палестина Ясер Арафат подписват историческо споразумение, даващо автономия на палестинците в окупирания Западен бряг на река Йордан и в Ивицата Газа.
1994 г. – Европейският парламент одобрява предложението за приемане в Европейския съюз на Австрия, Финландия, Норвегия и Швеция.
1999 г. – XXXVIII народно събрание гласува искането на НАТО България да предостави части от въздушното си пространство за въздушни акции срещу Югославия.
2001 г. – Папа Йоан Павел II започва пътуване, наречено по стъпките на Свети Павел – от Гърция до Сирия и оттам до Малта.
2005 г. – Открит е естественият спътник на Сатурн Егир.
Родени на 4 май
1008 г. – Анри I, крал на Франция († 1060 г.)
1733 г. – Жан-Шарл дьо Борда, френски математик, физик и философ († 1799 г.)
1770 г. – Франсоа Жерар, френски художник († 1837 г.)
1777 г. – Луи Жак Тенар, френски химик († 1857 г.)
1807 г. – Томас Дънкан, шотландски художник-портретист († 1845 г.)
1825 г. – Томас Хъксли, британски биолог – дарвинист († 1895 г.)
1833 г. – Валерий Якоби, руски художник († 1902 г.)
1873 г. – Джо Де Грас, канадски режисьор († 1940 г.)
1886 г. – Александър Пеев, български общественик († 1943 г.)
1891 г. – Петко Петков, български политик († 1923 г.)
1900 г. – Антун Аугустинчич, хърватски скулптор († 1979 г.)
1911 г. – Христо Минковски, български футболист († 1997 г.)
1917 г. – Веселин Хаджиниколов, български историк и етнолог († 2003 г.)
1923 г. – Ед Касиди, американски поп-музикант
1928 г. – Волфганг фон Трипс, немски пилот от Ф1 († 1961 г.)
1928 г. – Хосни Мубарак, египетски президент († 2020 г.)
1929 г. – Одри Хепбърн, американска киноактриса († 1993 г.)
1931 г. – Генадий Рождественски, руски диригент
1937 г. – Методий Григоров, български хоров диригент († 2020 г.)
1939 г. – Амос Оз, израелски писател и журналист († 2018 г.)
1943 г. – Георги Аспарухов, български футболист († 1971 г.)
1943 г. – Артин Потурлян, български композитор
1947 г. – Иван Добчев, български режисьор
1947 г. – Филип Трифонов, български актьор († 2021 г.)
1951 г. – Жерар Жюньо, френски артист
1952 г. – Майкъл Баримор, американски комедиен актьор
1958 г. – Зорка Първанова, първа дама на България (2002 –)
1958 г. – Кийт Харинг, американски художник († 1990 г.)
1972 г. – Майк Дърнт, американски музикант
1976 г. – Адриан Лазаровски, български писател
1979 г. – Христо Янев, български футболист
1981 г. – Кубрат Пулев, български боксьор
1987 г. – Сеск Фабрегас, испански футболист
1992 г. – Кристиян Николов, български покер играч.
1994 г. – Александър Гулд, американски дете-актьор
Починали
1003 г. – Херман II, херцог на Швабия (* ? г.)
1530 г. – Никлас граф Салм, австрийски военен командир
1677 г. – Айзък Бароу, английски математик (* 1630 г.)
1811 г. – Николай Каменски, руски офицер (* 1776 г.)
1903 г. – Гоце Делчев, български революционер (* 1872 г.)
1921 г. – Алфред Херман Фрид, австрийски журналист, Нобелов лауреат (* 1864 г.)
1938 г. – Карл фон Осиецки, германски журналист, Нобелов лауреат през 1935 (* 1889 г.)
1946 г. – Иван Сматракалев, български революционер (* 1878 г.)
1955 г. – Джордже Енеску, румънски композитор (* 1881 г.)
1972 г. – Едуард Кендъл, американски биохимик, Нобелов лауреат през 1950 г. (* 1886 г.)
1980 г. – Йосип Броз Тито, президент на Югославия (* 1892 г.)
1982 г. – Жорж Алека Дамас, габонски политик (* 1902 г.)
1993 г. – Франце Щиглиц, югославски режисьор (* 1919 г.)
2001 г. – Васка Илиева, македонска певица (* 1923 г.)
Празници
Международен ден на металурга, пожарникаря и коминочистача (Ден на патрона на тези професии в католическата църква Свети Флориан)
Замбия – Ден на труда
Италия – Празник на град Анкона
Китай – Ден на младежта
Нидерландия – Ден на памет на жертвите от Втората световна война
Тонга – Ден на престолонаследника
504 |
bg | 2308 | https://bg.wikipedia.org/wiki/4%20%D1%8E%D0%BD%D0%B8 | 4 юни | 4 юни е 155-ият ден в годината според григорианския календар (156-и през високосна). Остават 210 дни до края на годината.
Събития
1783 г. – Братя Монголфие демонстрират своя балон с горещ въздух.
1880 г. – II обикновено народно събрание на Княжество България приема закон, с който се създава националната валута лев = 100 стотинки = 1 френски франк.
1896 г. – Хенри Форд извършва тестово шофиране на първия си модел автомобил по улиците на Детройт.
1911 г. – В Аляска (САЩ) са открити големи залежи от злато.
1917 г. – Колумбийският университет (САЩ) започва връчването на престижните награди Пулицър за върхови постижения в литературата, журналистиката, музиката и драмата.
1920 г. – Унгария губи 71% от територията си и 63% от населението си по силата на Трианонския договор, подписан в Париж.
1936 г. – Леон Блум става министър-председател на Франция.
1942 г. – Втората световна война: Започва най-голямото морско сражение през войната – Битката при Мидуей.
1970 г. – Тонга получава независимост от Обединеното кралство.
1972 г. – Руският писател Йосиф Бродски е изгонен от СССР.
1989 г. – Протестите на площад Тянанмън в столицата на Китай, Пекин, са жестоко потушени от въоръжени войници и танкове на Народната освободителна армия, загиват стотици студенти.
1996 г. – Първият полет на европейската ракета-носител Ариана 5 се проваля, след като ракетата се саморазрушава, 37 секунди след полета, в резултат на програмни грешки.
1996 г. – След 53-годишно прекъсване ПФК Славия печели Купата на България.
1998 г. – Конституционният съд на България публикува решение, с което обявява за противоконституционен Закона за обявяване в държавна собственост на имуществото на царете Фердинанд I и Борис III и техните наследници.
2001 г. – Състои се премиерата на филма Парола: Риба меч в САЩ.
2002 г. – Открит е транснептуновия обект 50000 Кваоар.
Родени
1394 г. – Филипа Английска, кралица на Дания, Норвегия и Швеция (†1430 г.)
1489 г. – Антон II, херцог на Лотарингия (†1544 г.)
1604 г. – Клавдия Медичи, ерцхерцогиня на Австрия († 1648 г.)
1694 г. – Франсоа Кене, френски икономист († 1774 г.)
1738 г. – Джордж III, крал на Великобритания († 1820 г.)
1867 г. – Карл Густав Манерхейм, финландски политик († 1951 г.)
1882 г. – Йон Бауер, шведски художник († 1918 г.)
1882 г. – Фьодор Комисаржевски, руски режисьор († 1954 г.)
1900 г. – Алфредо Ле Пера, аржентински поет († 1935 г.)
1904 г. – Алва Беси, американски писател († 1985 г.)
1911 г. – Милован Джилас, югославски политик († 1995 г.)
1915 г. – Кейта Модибо, първи президент на Мали († 1977 г.)
1916 г. – Робърт Фърчгот, американски учен, Нобелов лауреат († 2009 г.)
1925 г. – Кольо Витковски, български художник († 1999 г.)
1926 г. – Константин Коцев, български актьор († 2007 г.)
1926 г. – Алфредо ди Стефано, аржентински футболист († 2014 г.)
1927 г. – Владимир Гиновски, български скулптор († 2014 г.)
1929 г. – Каролос Папуляс, президент на Гърция († 2021 г.)
1930 г. – Георги Георгиев, български ветроходец († 1980 г.)
1933 г. – Годфрид Данелс, белгийски духовник († 2019 г.)
1934 г. – Никола Ковачев, български футболист († 2009 г.)
1936 г. – Нутан Бел, индийска актриса († 1991 г.)
1937 г. – Пандо Колевски, писател от Република Македония
1941 г. – Екатерина Йосифова, българска поетеса
1948 г. – Юрген Шпарвасер, германски футболист
1956 г. – Димитър Дерелиев, български кинопродуцент
1957 г. – Сю Ходж, британска актриса
1960 г. – Георги Ангелов, български телевизионен водещ и преводач
1961 г. – Ференц Дюрчан, унгарски политик
1963 г. – Адриана Велчева, българска тенисистка
1966 г. – Чечилия Бартоли, италианска певица
1970 г. – Изабела Скорупко, полско-шведска актриса и модел
1971 г. – Джеймс Калис, британски актьор
1971 г. – Жозеф Кабила, президент на Конго
1971 г. – Ноа Уайли, американски актьор
1975 г. – Анджелина Джоли, американска актриса
1977 г. – Александер Манингер, австрийски футболист
1978 г. – Робин Тейлър, американски актьор
1983 г. – Емануел Ебуе, котдивоарски футболист
1983 г. – Ромарик, котдивоарски футболист
1985 г. – Лукас Подолски, германски футболист
1985 г. – Анна-Лена Грьонефелд, германска тенисистка
1985 г. – Бар Рафаели, израелска манекенка и водещ
1986 г. – Фахрие Евджен, турска актриса
1986 г. – Иван Велчев, български актьор
1987 г. – Моли Кинг, английска певица и модел
1990 г. – Евън Шпигел, американски бизнесмен
1990 г. – Джетсун Пема, кралица на Бутан
1991 г. – Лоренцо Инсине, италиански футболист
1992 г. – Морган Грифин, австралийска актриса
1993 г. – Джонатан Юбердо, канадски хокеист, нападател на Флорида Пентърс
1996 г. – Мария Бакалова, българска актриса
2004 г. – Макензи Зиглър, американска танцьорка, певица, актриса и модел
Починали
1039 г. – Конрад II, император на Свещената римска империя (* ок. 990)
1472 г. – Несауалкойотъл, владетел на Текскоко (* 1402 г.)
1789 г. – Луи-Жозеф Ксавие Франсоа, дофин на Франция (* 1781 г.)
1798 г. – Джакомо Казанова, италиански авантюрист и писател (* 1725 г.)
1848 г. – Неофит Бозвели, български духовник (* 1785 г.)
1872 г. – Станислав Монюшко, полски композитор (* 1819 г.)
1875 г. – Едуард Мьорике, германски поет (* 1804 г.)
1875 г. – Иларион Макариополски, български висш духовник (* 1812 г.)
1876 г. – Абдул Азис, султан на Османската империя (* 1830 г.)
1887 г. – Уилям Уилър, американски политик (* 1819 г.)
1911 г. – Александър Радев, български политик (* 1864 г.)
1917 г. – Йордан Николов, български просветен деец (* 1884 г.)
1923 г. – Дмитрий Анучин, руски учен (* 1843 г.)
1925 г. – Пиер Луис, френски писател (* 1870 г.)
1932 г. – Христо Стамболски, български общественик, лекар-анатом (* 1843 г.)
1941 г. – Вилхелм II, последен император на Германия (* 1859 г.)
1942 г. – Райнхард Хайдрих, нацистки офицер от СС (* 1904 г.)
1971 г. – Дьорд Лукач, унгарски философ и литературен критик (* 1885 г.)
1974 г. – Петър Пенков, български актьор (* 1934 г.)
1997 г. – Евгени Матеев, български икономист (* 1920 г.)
2002 г. – Фернандо Белаунде Тери, президент на Перу (* 1912 г.)
Празници
ООН – Международен ден за защита на децата – жертви на агресия (от 1983 г.)
Тонга – Ден на независимостта (от Великобритания, 1970 г., национален празник)
Естония – Ден на знамето, празнува се от 1884 г.
Финландия – Ден на знамето на Военните сили, отбелязва се ежегодно в деня, когато е роден известния финландски държавник Карл Густав Манерхейм
Унгария – Ден на националното единство, от 2010 г. се отбелязва годишнината от подписването на Трианонския договор, когато Кралство Унгария губи 72% от своята територия.
604 |
bg | 2309 | https://bg.wikipedia.org/wiki/4%20%D1%8E%D0%BB%D0%B8 | 4 юли | 4 юли е 185-ият ден в годината според григорианския календар (186-и през високосна). Остават 180 дни до края на годината.
Събития
1054 г. – Свръхнова с наименование SN 1054 е забелязана за пръв път от династията Сун, араби и вероятно от американски индианци в близост до звездата Зета Таури. За няколко месеца е достатъчно ярка, за да може да се наблюдава и през деня. Формирана е от остатъците на т.нар. Ракообразна мъглявина.
1456 г. – Османската армия, предвождана от Мехмед II, започва обсадата на Белград.
1776 г. – На континентален конгрес във Филаделфия е подписана американската Декларация за независимост, която обявява, че Тринадесет колонии престават да бъдат част от Британската империя.
1802 г. – Открита е Военната академия на Съединените щати в Уест Пойнт.
1879 г. – Англо-зулуската война приключва.
1894 г. – Хавайските острови са провъзгласени за република за кратко време.
1898 г. – При морска катастрофа между френския параход „Ла Бургон“ и английския търговски кораб „Кромартишир“ загиват 560 души.
1906 г. – Великобритания, Франция и Италия дават независимост на Етиопия.
1916 г. – Учреден е Военноисторическият музей в София.
1941 г. – В Рига латвийски националисти, колаборанти на Нацистка Германия, разрушават всички синагоги и убиват над 400 евреи.
1942 г. – Приключва обсадата на Севастопол, с което градът е завладян от страните от Оста.
1946 г. – След 381 години колониално управление, Филипините получават независимост от САЩ.
1959 г. – Каймановите острови се отделят от Ямайка и стават част от Обединеното Кралство.
1971 г. – Ловчанският митрополит Максим е избран за Български патриарх.
1997 г. – Космическият апарат на НАСА Марс Патфайндър каца успешно на Марс.
1999 г. – Американският състезател по тенис на корт Пийт Сампрас става най-титулувания тенисист в света.
2004 г. – Гърция побеждава Португалия с 1:0 на финала на Европейското първенство по футбол 2004.
2005 г. – Космическата сонда на НАСА „Дийп Импакт“ успешно се сблъсква с ядрото на кометата Темпел 1, изривайки късове от вътрешността на ядрото за изучаване.
Родени
1546 г. – Мурад III, султан на Османската империя († 1595 г.)
1795 г. – Карл Айхвалд, руски учен († 1876 г.)
1804 г. – Натаниел Хоторн, американски писател († 1864 г.)
1807 г. – Джузепе Гарибалди, италиански патриот († 1882 г.)
1807 г. – Мариано Гуадалупе Валехо, американски военен и политик († 1890 г.)
1826 г. – Стивън Фостър, американски композитор († 1864 г.)
1872 г. – Калвин Кулидж, 30-и президент на САЩ († 1933 г.)
1881 г. – Богомил Радославов, български учен по минно инженерство († 1953 г.)
1883 г. – Петър Мутафчиев, български историк († 1943 г.)
1902 г. – Майър Лански, американски мафиот († 1983 г.)
1910 г. – Глория Стюарт, американска актриса († 2010 г.)
1915 г. – Кристине Лавант, австрийска поетеса, белетристка и художничка († 1973 г.)
1921 г. – Джерард Дебрю, американски икономист с френски произход, Нобелов лауреат († 2004 г.)
1926 г. – Алфредо Ди Стефано, аржентински футболист († 2014 г.)
1927 г. – Джина Лолобриджида, италианска актриса
1928 г. – Патрик Тили, британски писател († 2020 г.)
1929 г. – Тодор Рачински, български аграрен учен († 1980 г.)
1930 г. – Щефан Ухер, словашки режисьор († 1993 г.)
1935 г. – Кейносуке Еноеда, японски каратист († 2003 г.)
1941 г. – Томаж Шаламун, словенски поет († 2014 г.)
1944 г. – Алберт Капенгут, американски шахматист
1947 г. – Михаил Мутафов, български актьор
1954 г. – Александър Хайтов, български скулптор
1955 г. – Диян Мачев, български актьор
1960 г. – Роланд Ратценбергер, австрийски пилот от Формула 1 († 1994 г.)
1964 г. – Еди Рама, албански политик
1965 г. – Джанкарло Мароки, италиански футболист
1969 г. – Атанас Джамбазки, български футболист
1972 г. – Алексей Широв, испански шахматист
1972 г. – Нина Бадрич, хърватска певица и текстописец
1973 г. – Гакт Камуи, японски певец
1974 г. – Серафим Неврокопски, български висш духовник, митрополит на Неврокопската епархия
1977 г. – Весела Казакова, българска актриса
1999 г. – Марио Василев, български актьор
1999 г. – Илиана Аладжова, българска национална, европейска шампионка по карате. Има трето място на световното от 2016.
Починали
965 г. – Бенедикт V, римски папа (* ? г.)
1296 г. – Конрад фон Фойхтванген, немски аристократ (* ок. 1230 г.)
1541 г. – Педро де Алварадо, испански конкистадор (* 1495 г.)
1546 г. – Хайредин Барбароса, алжирски владетел (* 1478 г.)
1826 г. – Джон Адамс, 2-ри президент на САЩ (* 1735 г.)
1826 г. – Томас Джеферсън, 3-ти президент на САЩ (* 1743 г.)
1831 г. – Джеймс Монро, 5-и президент на САЩ (* 1758 г.)
1848 г. – Франсоа Рене дьо Шатобриан, френски писател (* 1768 г.)
1873 г. – Йохан Якоб Кауп, германски зоолог (* 1803 г.)
1888 г. – Теодор Щорм, германски писател (* 1817 г.)
1901 г. – Иван Котков, български революционер (* 1858 г.)
1902 г. – Свами Вивекананда, индийски гуру (* 1863 г.)
1907 г. – Атанас Кършаков, български революционер (* 1880 г.)
1910 г. – Джовани Скиапарели, италиански астроном (* 1835 г.)
1921 г. – Антони Грабовски, полски химик и есперантист (* 1857 г.)
1934 г. – Мария Кюри, полска физичка, Нобелов лауреат през 1903, Нобелов лауреат през 1911 (* 1867 г.)
1973 г. – Леонид Щейн, украински шахматист (* 1934 г.)
1974 г. – Амин ал Хусейни, палестински религиозен водач (* 1895 г.)
1976 г. – Йонатан Нетаняху, израелски командос (* 1946 г.)
1989 г. – Джак Хейг, британски актьор (* 1913 г.)
1989 г. – Леда Тасева, българска актриса (* 1926 г.)
1992 г. – Астор Пиацола, аржентински музикант (* 1921 г.)
1993 г. – Лола Гаос, испанска актриса (* 1921 г.)
2003 г. – Бари Уайт, американски певец (* 1944 г.)
2004 г. – Георги Джубрилов, български актьор (* 1938 г.)
2008 г. – Томас Диш, американски писател (* 1940 г.)
2011 г. – Ото фон Хабсбург, германски политик (* 1912 г.)
2015 г. – Неделчо Беронов, български юрист и политик (* 1928 г.)
Празници
ООН – Международен ден на кооперативите (за 2015 г.) – Отбелязва се от 1995 г. по инициатива на ООН през първата събота на юли
България – Празник на град Велинград
България – Боен празник на 9-и Пловдивски, 11-ви Сливенски и 3-ти артилерийски полкове
САЩ – Ден на независимостта (от Великобритания, 1776 г., национален празник)
Филипино-американския ден на приятелството (Филипините)
704 |
bg | 2310 | https://bg.wikipedia.org/wiki/4%20%D0%B0%D0%B2%D0%B3%D1%83%D1%81%D1%82 | 4 август | 4 август е 216-ият ден в годината според григорианския календар (217-и през високосна). Остават 149 дни до края на годината.
Събития
1693 г. – Смята се за датата на създаването на шампанското от бенедиктинския монах Дом Периньон.
1704 г. – Войната за испанското наследство: Гибралтар е завладян от английска и холандска флотилия под командването на британския адмирал сър Джордж Рук в съюз с ерцхерцог Карл
1782 г. – Волфганг Амадеус Моцарт сключва брак с Констанце Вебер
1791 г. – Подписан е Свищовският договор, с който се слага край на Австро-турската война (1787 – 1791).
1836 г. – В Кремъл камбаната Цар Камбана е поставена на каменен пиедестал.
1870 г. – В германския град Баден-Баден завършва един от първите международни шахматни турнири.
1879 г. – Княжество България освобождава от мито стоките, внасяни от Македония, Одринско и Източна Румелия.
1879 г. – Елзас и Лотарингия са провъзгласени за територия на Германия.
1903 г. – Пий X е избран за 257. римски папа.
1914 г. – Първа световна война: Германия нахлува в Белгия, в отговор на което Великобритания обявява война на Германия. Съединените щати обявяват неутралитет.
1916 г. – Първа световна война: Либерия обявява война на Германия.
1936 г. – Министър-председателят на Гърция Йоанис Метаксас суспендира парламента и Конституцията и установява Режима от 4 август.
1957 г. – Аржентинецът Хуан Мануел Фанджо за пети път става победител в състезанията от Формула 1.
1964 г. – Тонкински инцидент: Американските разрушители USS Maddox и USS Turner Joy докладват за сблъсък със северновиетнамски плавателни съдове в Тонкинския залив.
1983 г. – В резултат на държавен преврат в Горна Волта (днес Буркина Фасо) президент става Томас Санкара.
1984 г. – Африканската република Горна Волта се преименува на Буркина Фасо.
1995 г. – Хърватия започва Операция Буря, за да си възвърне анклавa, обявен за Република Сръбска Крайна и намиращ се от 4 години под контрола на сръбското малцинство.
1996 г. – В Атланта (САЩ) са закрити 26-те Олимпийски игри.
2007 г. – Изстрелян е космическият апарат на НАСА Финикс.
Родени
1521 г. – Урбан VII, римски папа († 1590 г.)
1713 г. – Елизабета Албертина фон Сакс-Хилдбургхаузен, германска принцеса († 1761 г.)
1787 г. – Александър Алябиев, руски композитор († 1851 г.)
1792 г. – Пърси Шели, британски поет († 1822 г.)
1859 г. – Кнут Хамсун, норвежки писател, Нобелов лауреат през 1920 († 1952 г.)
1890 г. – Ерих Вайнерт, немски поет († 1953 г.)
1900 г. – Елизабет Боуз-Лайън, британска кралица († 2002 г.)
1901 г. – Луис Армстронг, американски музикант († 1971 г.)
1904 г. – Витолд Гомбрович, полски романист († 1969 г.)
1910 г. – Уилям Шуман, американски композитор († 1992 г.)
1911 г. – Михаил Ботвиник, руски шахматист († 1995 г.)
1916 г. – Елена Стефанова, българска актриса († 2010 г.)
1920 г. – Иван Кръстев, български писател († 2013 г.)
1921 г. – Морис Ришар, канадски хокеист († 2000 г.)
1925 г. – Александър Сталийски, български политик († 2004 г.)
1925 г. – Манол Манолов, български футболист († 2008 г.)
1930 г. – Любомир Димитров, български актьор († 2001 г.)
1933 г. – Тодор Андрейков, български кинокритик и киноисторик († 1997 г.)
1938 г. – Саймън Престън, американски диригент
1942 г. – Огнян Сапарев, български политик
1951 г. – Валди Тотев, български музикант
1955 г. – Били Боб Торнтън, американски актьор
1958 г. – Марио Тагарински, български политик
1961 г. – Барак Обама, 44-ти президент на САЩ, Нобелов лауреат
1961 г. – Веселин Маринов, български певец
1967 г. – Цветелина Узунова, българска журналистка
1968 г. – Даниъл Дей Ким, американски актьор
1968 г. – Илиян Киряков, български футболист
1968 г. – Хироши Куротаки, японски пианист
1969 г. – Диего Латоре, аржентински футболист
1969 г. – Макс Кавалера, бразилски музикант
1973 г. – Деян Статулов, български кинокритик и сценарист
1981 г. – Владимир Атъпов, български волейболист
1981 г. – Меган Съсекска, британска херцогиня и бивша актриса
1984 г. – Карлос Веласкес, пуерторикански боксьор
1977 г. – Луиш Боа Морте, португалски футболист
1988 г. – Том Паркър, британски певица (The Wanted)
1989 г. – Уан Хао, китайски шахматист
1992 г. – Кол и Дилан Спраус, американски актьори-близнаци
1998 - Киметриус Кристофър Фууз (Lil Skies), американски рапър
Починали
1060 г. – Анри I, крал на Франция (* 1008 г.)
1306 г. – Вацлав III, унгарски, чешки и полски крал (* 1289 г.)
1578 г. – Себастиан I, крал на Португалия (* 1554 г.)
1816 г. – Франсоа-Андре Венсан, френски художник (* 1746 г.)
1875 г. – Ханс Кристиян Андерсен, датски писател и поет (* 1805 г.)
1900 г. – Исак Левитан, руски художник (* 1860 г.)
1922 г. – Енвер паша, турски военачалник (* 1881 г.)
1924 г. – Иван Ангелов, български живописец (* 1864 г.)
1930 г. – Зигфрид Вагнер, германски композитор (* 1869 г.)
1948 г. – Милева Марич, сръбска математичка (* 1875 г.)
1977 г. – Сър Едгар Дъглас Ейдриън, британски физиолог, Нобелов лауреат през 1932 г. (* 1889 г.)
1978 г. – Иван Леков, български езиковед и славист (* 1904 г.)
1985 г. – Иван Радоев, български футболист (* 1901 г.)
1989 г. – Люба Енчева, българска пианистка (* 1914 г.)
1991 г. – Емил Чакъров, български диригент (* 1948 г.)
1998 г. – Юрий Артюхин, съветски космонавт (* 1930 г.)
2003 г. – Фредерик Робинс, американски педиатър, Нобелов лауреат през 1954 г. (* 1916 г.)
2004 г. – Методи Димов, български писател и общественик (* 1938 г.)
2007 г. – Константин Коцев, български комедиен и драматичен актьор (* 1926 г.)
2011 г. – Наоки Мацуда, японски футболист (* 1977 г.)
Празници
Буркина Фасо – Годишнина от революцията (1984 г.)
Острови Кук – Ден на конституцията (1981 г., национален празник)
САЩ – Ден на бреговата охрана
804 |
bg | 2311 | https://bg.wikipedia.org/wiki/4%20%D1%81%D0%B5%D0%BF%D1%82%D0%B5%D0%BC%D0%B2%D1%80%D0%B8 | 4 септември | 4 септември е 247-ият ден в годината според григорианския календар (248-и през високосна година). Остават 118 дни до края на годината.
Събития
476 г. – Одоакър детронира последния римски император Ромул Августул.
1207 г. – Българи убиват солунския крал Бонифаций Монфератски от засада и изпращат главата му на цар Калоян.
1260 г. – В битката при Монтаперто (Италия) войските на Свещената Римска империя разгромяват армията на римския папа.
1781 г. – Основан е Лос Анджелис, Калифорния, от 44 испански заселници.
1852 г. – Състои се премиерата на операта Ако бях цар на Адолф Адам.
1867 г. – Основан е ФК Шефилд Уензди.
1870 г. – Френският император Наполеон III е свален и е обявена Трета френска република.
1886 г. – Вождът на апачите Джеронимо се предава на армията на САЩ.
1888 г. – Джордж Ийстман регистрира търговската марка Кодак и получава патент за своя фотоапарат, който използва фотофилм.
1907 г. – Франция, Русия, Германия и Великобритания подписват в Осло съглашение, с което признават границите на Норвегия след излизането ѝ от федерацията с Швеция.
1911 г. – Провеждат се избори за XV обикновено народно събрание, спечелени от управляващите народняци и прогресивнолиберали.
1916 г. – Първата световна война: Тутраканска битка: Трета българска армия, командвана от генерал Пантелей Киселов започва атака за овладяване на крепостта край град Тутракан.
1916 г. – Първата световна война: Войскови части, командвани от генерал Тодор Катранджиев, освобождават Добрич.
1947 г. – В Авиньон (Франция) е открит първият театрален фестивал, организиран от Жан Вилар.
1954 г. – Произведен е първият български пеницилин.
1958 г. – Във Франция е приета нова конституция на страната, която поставя началото на Петата република.
1969 г. – Открит е ТЕЦ Марица Изток 2.
1972 г. – Марк Шпиц става първият състезател, който спечелва седем медала в едни олимпийски игри.
1973 г. – Салвадор Алиенде е избран за президент на Чили.
1974 г. – Пуснат е в действие първият реактор на АЕЦ Козлодуй.
1976 г. – Обявена е независимостта на Азорските острови.
1992 г. – Тодор Живков е осъден от Върховния касационен съд на България на 7 г. затвор и парична глоба за злоупотреба с държавни средства, но след смъртта му всички обвинения срещу него отпадат.
1997 г. – 8 души са убити и 150 ранени при три самоубийствени атаки на военната групировка Хамас в центъра на Йерусалим.
1999 г. – В дагестанския град Буйнакск при терористичен акт е взривен жилищен блок – загиват 62 души, а повече от 100 са ранени.
2006 г. – Завършва едноседмичният културен ежегоден фестивал Burning Man в САЩ.
Родени
1241 г. – Александър III, шотландски крал († 1286 г.)
1729 г. – Луи, дофин на Франция († 1765 г.)
1768 г. – Франсоа Рене дьо Шатобриан, френски писател († 1848 г.)
1809 г. – Юлиуш Словацки, полски поет († 1849 г.)
1824 г. – Антон Брукнер, австрийски композитор, органист и педагог († 1896 г.)
1877 г. – Карлис Улманис, латвийски политик и диктатор († 1942 г.)
1882 г. – Леонхард Франк, немски писател († 1961 г.)
1892 г. – Дариус Мийо, френски композитор († 1974 г.)
1896 г. – Антонен Арто, френски драматург, актьор и режисьор († 1948 г.)
1906 г. – Макс Дебрюк, германски биолог, лауреат на Нобелова награда за физиология и медицина през 1969 г. († 1981 г.)
1910 г. – Ремо Джацото, италиански музиколог († 1998 г.)
1913 г. – Кензо Танге, японски архитект († 2005 г.)
1913 г. – Станфорд Мур, американски биохимик, лауреат на Нобелова награда за химия през 1972 г. († 1982 г.)
1927 г. – Джон Маккарти, американски информатик и когнитивен изследовател († 2011 г.)
1933 г. – Ричард Кастелано, американски актьор († 1988 г.)
1941 г. – Александър Шаламанов, български футболист († 2021 г.)
1942 г. – Бисер Киров, български поп певец, музикант, композитор, телевизионен водещ, режисьор, продуцент и дипломат († 2016 г.)
1943 г. – Боян Иванов, български поп певец († 2012 г.)
1955 г. – Наталия Андреева, българска писателка
1957 г. – Патриша Толман, американска актриса
1960 г. – Деймън Уейънс, американски актьор
1967 г. – Игор Корнеев, руски футболист
1969 г. – Николина Чакърдъкова, българска народна певица
1970 г. – Игор Кавалера, бразилски барабанист (Сепултура)
1971 г. – Милен Велев, български тенисист
1975 г. – Никос Либеропулос, гръцки футболист
1977 г. – Елена Атанасова, българска филмова и театрална актриса
1980 г. – Дейвид Гарет, немско-американски цигулар
1980 г. – Хитоми Шиматани, японска певица
1981 г. – Бийонсе, американска певица и актриса
1982 г. – Лу Доайон, френска актриса
1983 г. – Айдън Селчук, турски боксьор
1988 г. – Дорис Пинчич, хърватска актриса
Починали
422 г. – Бонифаций I, римски папа (* ? г.)
1063 г. – Тогрул I, селджукски султан (* ок. 990 г.)
1207 г. – Бонифаций Монфератски, италиански благородник (* 1155 г.)
1588 г. – Робърт Дъдли, английски политик (* 1532 г.)
1839 г. – Хендрик Вогд, нидерландски художник (* 1768 г.)
1899 г. – Йован Ристич, сръбски политик (* 1831 г.)
1907 г. – Едвард Григ, норвежки композитор (* 1843 г.)
1912 г. – Уилям Джон Макгий, американски геолог (* 1853 г.)
1930 г. – Владимир Арсениев, руски изследовател (* 1872 г.)
1936 г. – Богомил Берон, български лекар (* 1866 г.)
1942 г. – Горазд II, чешки светец (* 1878 г.)
1960 г. – Алфред Едуард Грийн, американски филмов режисьор (* 1889 г.)
1963 г. – Робер Шуман, министър-председател на Франция (* 1886 г.)
1964 г. – Вернер Бергенгрюн, немско-балтийски писател (* 1892 г.)
1965 г. – Алберт Швайцер, германски общественик, Нобелов лауреат (* 1875 г.)
1984 г. – Панайот Пондалов, български волейболист (* 1926 г.)
1989 г. – Жорж Сименон, френски писател (* 1903 г.)
1997 г. – Иван Ненов, български художник (* 1902 г.)
1997 г. – Ханс Айзенк, германски психолог (* 1916 г.)
2006 г. – Джачинто Факети, италиански футболист (* 1942 г.)
2006 г. – Стив Ъруин, австралийски телевизионен водещ и естествоизпитател (* 1962 г.)
2011 г. – Любен Йорданов, български цигулар (* 1926 г.)
Празници
Беларус – Ден на писмеността и печата
904 |
bg | 2312 | https://bg.wikipedia.org/wiki/4%20%D0%BE%D0%BA%D1%82%D0%BE%D0%BC%D0%B2%D1%80%D0%B8 | 4 октомври | 4 октомври е 277-ият ден в годината според григорианския календар (278-и през високосна). Остават 88 дни до края на годината.
Събития
771 г. – След смъртта на брат си Карломан, Карл Велики става единствен владетел на Франкската държава.
1366 г. – Започва антитурският (по-късно и антибългарски) кръстоносен морски поход на граф Амадей VI Савойски.
1537 г. – Излиза от печат първата пълна англоезична Библия с преводи на Уилям Тиндъл и Майлс Ковърдел.
1582 г. – Въведен е Григорианският календар от папа Григорий XIII; в Италия, Полша, Португалия и Испания 4 октомври е последван от 15 октомври.
1824 г. – Мексико е обявено за република.
1830 г. – Белгия е обявена за независима държава, след като 15 години е била част от Нидерландия
1853 г. – Кримска война: Османската империя обявява война на Русия, след като тя отказва да изтегли войските си от дунавските княжества.
1883 г. – Ориент Експрес започва първото си пътуване от Париж до Румъния, преминавайки през 6 държави.
1910 г. – След бягството на крал Мануел II във Великобритания Португалия става република.
1912 г. – Балканска война: Османската империя обявява война на Балканския съюз.
1930 г. – Основан е футболният клуб АЕЛ.
1957 г. – Космическа програма на СССР: Съветският съюз изстрелва от космодрума в Байконур първия в света орбитален изкуствен спътник Спутник-1.
1958 г. – Обявена е Петата френска република.
1974 г. – Започва строежът на автомагистрала Хемус, предвидена да свързва София и Варна.
1963 г. – Гамбия получава право на вътрешно самоуправление, а на следващата година става независима държава.
1974 г. – В Гърция е основана партията „Нова демокрация“.
1990 г. – Демонтирана е петолъчката от фасадата на вече бившия Партиен дом в София.
1993 г. – Руска конституционна криза (1992 – 1993): Борис Елцин потушава бунта на твърдолинейните комунисти, след 10-часов щурм с танкове срещу сградата на парламента в Москва.
2001 г. – Полет 1812 на авиокомпания „Сибир“: Самолет Ту-154 е свален над Черно море от заблудена украинска военна ракета С-200, загиват 78 души.
2004 г. – Американският частен ракетоплан SpaceShipOne извършва втория си пробен полет в космоса, за което получава наградата Ansari X Prize в размер на 10 млн. долара.
Родени
1289 г. – Луи X, крал на Франция († 1316 г.)
1542 г. – Роберто Белармино, италиански кардинал († 1621 г.)
1729 г. – Джовани Пиранези, италиански художник († 1778 г.)
1787 г. – Франсоа Гизо, френски политик († 1874 г.)
1802 г. – Адолф Ниел, френски генерал († 1869 г.)
1814 г. – Жан-Франсоа Миле, френски живописец († 1875 г.)
1822 г. – Ръдърфорд Хейс, 19-и президент на САЩ († 1893 г.)
1853 г. – Стефан Панаретов, български учен († 1931 г.)
1874 г. – Гаврил Кацаров, български историк († 1958 г.)
1892 г. – Енгелберт Долфус, австрийски политик († 1934 г.)
1895 г. – Бъстър Кийтън, американски актьор († 1966 г.)
1895 г. – Рихард Зорге, журналист († 1944 г.)
1903 г. – Андрей Гречко, съветски маршал († 1976 г.)
1903 г. – Джон Атанасов, американски компютърен пионер († 1993 г.)
1903 г. – Ернст Калтенбрунер, нацистки офицер († 1946 г.)
1912 г. – Любомир Ангелов, български футболист († 1984 г.)
1916 г. – Виталий Гинзбург, руски физик, Нобелов лауреат († 2009 г.)
1923 г. – Чарлтън Хестън, американски актьор († 2008 г.)
1924 г. – Иван Митев, български лекар († 2006 г.)
1926 г. – Георги Георгиев – Гец, български актьор († 1996 г.)
1937 г. – Франц Враницки, австрийски политик
1938 г. – Иван Лалов, български физик
1939 г. – Ангел Михайлов, български композитор († 1998 г.)
1941 г. – Ан Райс, американска писателка († 2021 г.)
1945 г. – Димитър Кирков, български писател († 2017 г.)
1946 г. – Сюзън Сарандън, американска актриса
1949 г. – Луис Сепулведа, чилийски писател († 2020 г.)
1952 г. – Кърстен Кук, английска актриса
1955 г. – Хорхе Валдано, аржентински футболист
1967 г. – Лив Шрайбър, американски актьор
1976 г. – Алиша Силвърстоун, американска актриса
1980 г. – Томаш Росицки, чешки футболист
1982 г. – Кейти Макграт, ирландска актриса
1984 г. – Елена Катина, руска певица (Тату)
1984 г. – Ивайло Захариев, български актьор
1986 г. – Йоанна Темелкова, българска актриса
1989 г. – Кими Майснер, американска фигуристка
1990 г. – Михаела Маевска, българска спортистка
Починали
1305 г. – Камеяма, 90-и император на Япония (* 1249 г.)
1497 г. – Беноцо Гоцоли, италиански художник (* 1421 г.)
1660 г. – Франческо Албани, италиански художник (* 1578 г.)
1669 г. – Рембранд ван Рейн, холандски художник (* 1606 г.)
1747 г. – Амаро Парго, испански корсар (* ок. 1678 г.)
1800 г. – Йохан Херман, френски зоолог (* 1738 г.)
1872 г. – Владимир Дал, руски писател и лексикограф (* 1801 г.)
1879 г. – Сергей Соловьов, руски историк (* 1820 г.)
1903 г. – Ото Вайнингер, австрийски философ (* 1880 г.)
1936 г. – Георги Баласчев, български историк и археолог (* 1869 г.)
1944 г. – Стоян Филипов, български революционер и политик (* 1877 г.)
1944 г. – Иван Хаджийски, български философ, социолог, общественик и народопсихолог (* 1907 г.)
1947 г. – Макс Планк, германски физик, Нобелов лауреат през 1919 (* 1858 г.)
1970 г. – Джанис Джоплин, американска певица (* 1943 г.)
1982 г. – Ахмед Хасан ал-Бакър, иракски политик (* 1914 г.)
1982 г. – Глен Гулд, канадски пианист и композитор (* 1932 г.)
1983 г. – Богдан Добранов, български духовник (* 1914 г.)
1985 г. – Евдокия, българска княгиня (* 1898)
1989 г. – Греъм Чапман, британски комедиант (* 1941 г.)
1992 г. – Денис Хълм, новозеландски автомобилен състезател (* 1936 г.)
1997 г. – Никола Николов, български писател и общественик (* 1920 г.)
2006 г. – Оскар Пастиор, немски поет (* 1927 г.)
2007 г. – Емил Камиларов, български цигулар и педагог (* 1928 г.)
2013 г. – Во Нгуен Зиап, виетнамски генерал (* 1911 г.)
Празници
Ден на свети Франциск от Асизи
Световен ден за защита на животните (начало на световната десетдневка на животните) - Решение за отбелязването му е взето през 1931 г. на международния конгрес на Движението за защита на природата във Флоренция.
Лесото – Ден на независимостта (от Великобритания, 1966 г., национален празник)
Мозамбик – Ден на мира и разбирателството
България – Ден на информационното общество – професионален празник на специалистите по компютърна техника, информационни технологии и автоматика – с Решение № 633 от 27 септември 2007 г. на Министерски съвет
Празник на българския програмист
Източници
A04 |
bg | 2313 | https://bg.wikipedia.org/wiki/4%20%D0%BD%D0%BE%D0%B5%D0%BC%D0%B2%D1%80%D0%B8 | 4 ноември | 4 ноември е 308-ият ден в годината според григорианския календар (309-и през високосна година). Остават 57 дни до края на годината.
Събития
1429 г. – Арманяк-бургундска гражданска война: Жана д'Арк освобождава Сен Пиер льо Мутие.
1501 г. – Катерина Арагонска (по-късно първа съпруга на Хенри VIII) среща Артър, принц на Уелс, по-възрастния брат на Хенри VIII, за когото по-късно същата година се омъжва.
1576 г. – Осемдесетгодишната война: Във Фландрия, Испания превзема Антверпен (и след три дни градът е почти разрушен).
1783 г. – Симфония № 36 на Волфганг Амадеус Моцарт и изпълнена за пръв път в Линц, Австрия.
1798 г. – Започва руско-османската обсада на остров Корфу срещу французите.
1842 г. – Ейбрахам Линкълн се жени за Мари Тод.
1848 г. – Във Франция е приета конституцията на Втората френска република.
1856 г. – В Галац се провежда първата конференция на държавите, извършващи корабоплаване по Дунав.
1906 г. – Съставено е двадесет и седмото правителство на Княжество България, начело с Димитър Петков.
1912 г. – Балканската война: Започва Битката при Чаталджа – първият опит на българите да преодолеят защитната линия на османската Чаталджанска армия на подстъпите към столицата Константинопол.
1913 г. – В България е учреден Върховен административен съд.
1918 г. – Първата световна война: Австро-Унгария подписва акт за капитулация.
1922 г. – В Египет, британският археолог Хауърд Картър открива гробницата на фараона Тутанкамон в Долината на царете.
1942 г. – Втората световна война: Втората битка при Ел Аламейн (Северна Африка) завършва с победа на британската армия над войските на хитлеристка Германия.
1945 г. – Ръководителят на българските комунисти Георги Димитров се завръща от Москва в България след 22-годишна емиграция.
1946 г. – Влиза в сила уставът на ЮНЕСКО, ратифициран от двадесет държави.
1950 г. – В Рим започва подписването на Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи.
1952 г. – Създадена е Българската търговско-промишлена палата.
1952 г. – Дуайт Айзенхауър е избран за 34-ти президент на САЩ.
1956 г. – Съветски военни сили нахлуват в Унгария, за да потушат избухналото на 23 октомври въстание срещу комунистическия режим; хиляди са убити и ранени, а почти четвърт милион напускат страната.
1962 г. – На пленум на ЦК на БКП Антон Югов е освободен от поста министър-председател на България, а Вълко Червенков е изключен от БКП.
1979 г. – Ирански гвардейци превземат посолството на САЩ в Техеран и държат повече от 440 дни 90 заложници, 63 от които са американци.
1980 г. – Роналд Рейгън е избран за 40-и президент на САЩ.
1981 г. – СССР е изстрелва автоматичния космически апарат Венера 14.
1995 г. – Министър-председателят на Израел Ицхак Рабин е смъртоносно прострелян на площад в Тел Авив от израелски студент.
2004 г. – САЩ признава Република Македония под конституционното ѝ име.
2008 г. – Барак Обама става първият афроамериканец, който печели изборите за президент на САЩ.
2015 г. – Министър-председателят на Румъния Виктор Понта подава оставка след 20-хиляден протест, във връзка с трагедията в дискотека „Колектив“, при която загиват над 30 души, а 140 са тежко ранени.
Родени
1407 г. – Едуард V, крал на Англия († 1483 г.)
1575 г. – Гуидо Рени, италиански художник († 1642 г.)
1618 г. – Аурангзеб, император на Индия († 1707 г.)
1731 г. – Мария Жозефа Саксонска, дофина на Франция († 1767 г.)
1744 г. – Йохан III Бернули, швейцарски математик († 1807 г.)
1765 г. – Пиер-Симон Жирар, френски инженер († 1836 г.)
1770 г. – Франсоа Пуквил, френски дипломат и учен († 1838 г.)
1864 г. – Георги Колушки, български химик († 1944 г.)
1873 г. – Джордж Едуард Мур, британски философ († 1958 г.)
1883 г. – Владимир Василев, български критик († 1963 г.)
1891 г. – Иван Наков, български политик († 1977 г.)
1908 г. – Джоузеф Макарти, американски политик († 1957 г.)
1908 г. – Юзеф Ротблат, британски физик, Нобелова награда за мир през 1995 г. († 2005 г.)
1918 г. – Арт Карни, американски актьор († 2003 г.)
1932 г. – Томас Клестил, президент на Австрия († 2004 г.)
1933 г. – Чарлз Као, китайски инженер, Нобелова награда за физика през 2009 г. († 2018 г.)
1940 г. – Марлен Жобер, френска актриса
1946 г. – Лора Буш, първа дама на САЩ
1950 г. – Чарлз Фрейзър, американски писател
1951 г. – Траян Басеску, президент на Румъния
1953 г. – Карлос Гутиерес, американски политик
1957 г. – Диляна Грозданова, български журналист
1957 г. – Хансйорг Шертенлайб, швейцарски писател
1965 г. – Джеф Скот Сото, американски музикант
1965 г. – Уейн Статик, американски музикант († 2014 г.)
1969 г. – Матю Макконъхи, американски актьор
1969 г. – Шон Комбс, американски музикант
1972 г. – Луиш Фиго, португалски футболист
1977 г. – Евгения Раданова, българска състезателка по шорттрек
1977 г. – Христо Йовов, български футболист
1979 г. – Одри Холандър, американска порноактриса
1982 г. – Нийл Мелър, английски футболист
1983 г. – Иржи Билек, чешки футболист
Починали
1584 г. – Карло Боромео, италиански духовник (* 1538 г.)
1847 г. – Феликс Менделсон Бартолди, германски композитор (* 1809 г.)
1918 г. – Уилфред Оуен, английски поет (* 1893)
1929 г. – Карл фон ден Щайнен, германски етнолог (* 1855 г.)
1952 г. – Иван Лазаров, български скулптор (* 1889 г.)
1966 г. – Веселин Ханчев, български поет (* 1919 г.)
1981 г. – Петър Димков, народен лечител (* 1886 г.)
1995 г. – Ицхак Рабин, министър-председател на Израел, Нобелова награда за мир през 1994 г. (* 1922 г.)
1995 г. – Жил Дельоз, френски философ (* 1925 г.)
2001 г. – Никола Ганчев, български кавалджия и педагог (* 1919)
2008 г. – Майкъл Крайтън, американски писател (* 1942 г.)
2011 г. – Норман Рамзи, американски физик, Нобелова награда за физика през 1989 г. (* 1915 г.)
Празници
Ден на Европейската конвенция за правата на човека
Професионален празник на русенските корабостроители – През 1881 г. в Русе е построен първият български кораб „Бот-1“ с дължина 16 м, широчина 3 м и водоизместимост 60 тона, с което се поставя началото на българското корабостроене. Чества се от 1993 г.
Русия – Ден на народното единство
Доминика – Ден на Общността
Тонга – Празник на конституцията
Северни Мариански острови – Ден на гражданството
B04 |
bg | 2314 | https://bg.wikipedia.org/wiki/4%20%D0%B4%D0%B5%D0%BA%D0%B5%D0%BC%D0%B2%D1%80%D0%B8 | 4 декември | 4 декември е 338-ият ден в годината според григорианския календар (339-и през високосна). Остават 27 дни до края на годината.
Събития
1533 г. – Иван Грозни става велик княз на Московското княжество.
1639 г. – Йеремия Хорокс и Уилям Крабтрий за първи път наблюдават пасаж на Венера.
1808 г. – Наполеон Бонапарт забранява папската институция Светата инквизиция на територията на Испания.
1864 г. – В Румъния е забранено на евреите да изучават и практикуват юридидически науки.
1887 г. – Основан е шведският футболен отбор Йоргрюте ИС.
1904 г. – В София, с подкрепата на Иван Шишманов (тогава министър) е открито първото музикално училище в България, което през 1913 г. става държавно, а през 1921 г. е преобразувано на музикална академия.
1908 г. – В София е открит първият киносалон в България, втори в Европа.
1941 г. – Втората световна война: Във Великобритания е направена гражданска мобилизация на неомъжените жени от 20 до 30-годишна възраст за служба в полицията и пожарната охрана.
1947 г. – VI велико народно събрание приема Конституция на Народна република България, известна като Димитровска конституция.
1948 г. – Китайският пътнически кораб Киянг попада на мина от Втората световна война и потъва – загиват 2750 пътници и членове на екипажа.
1949 г. – Територията на континентален Китай е поставена окончателно под комунистически контрол от верните на Мао Дзедун войски.
1958 г. – Република Дахомей и Бряг на слоновата кост стават автономни държави в рамките на Френската общност.
1963 г. – Пленумът на ЦК на БКП изпраща писмо до Хрушчов, в което НРБ обещава сближаване със СССР.
1971 г. – Индийската армия навлиза в Източен Бенгал, което по-късно довежда до откъсването му от Пакистан и създаването на държавата Бангладеш.
1976 г. – Жан-Бедел Бокаса обявява републиканско управление в Централната африканска империя (сега ЦАР), година по-късно възстановява монархията и се обявява за император Бокаса I.
1980 г. – Обявен е разпадът на британската рок-група Led Zeppelin
1991 г. – Египетският политик Бутрос Бутрос-Гали е избран за генерален секретар на ООН.
2002 г. – Състои се първият полет на самолет от новата държавна авиокомпания България Ер, създадена след фалита на националния превозвач БГА Балкан.
Родени
1735 г. – Йозеф Николай Лауренти, австрийски зоолог († 1805 г.)
1795 г. – Томас Карлайл, британски философ и историк († 1881 г.)
1801 г. – Карл Лудвиг Мишле, немски философ († 1893 г.)
1835 г. – Самюъл Бътлър, британски писател († 1902 г.)
1852 г. – Сава Муткуров, първият български генерал († 1891 г.)
1854 г. – Василий Абашидзе, грузински актьор († 1926 г.)
1866 г. – Василий Кандински, художник от руски произход († 1944 г.)
1875 г. – Райнер Мария Рилке, австрийски поет († 1926 г.)
1878 г. – Никола Данчов, български лексикограф († 1956 г.)
1881 г. – Елисавета Консулова-Вазова, българска художничка († 1965 г.)
1882 г. – Стефан Гевгалов, български просветен деец († 1956 г.)
1889 г. – Николай Петрини, деец на БЗНС († 1925 г.)
1892 г. – Франсиско Франко, испански диктатор, генералисимус († 1975 г.)
1908 г. – Алфред Хърши, британски биохимик и микробиолог, Нобелов лауреат през 1969 († 1997 г.)
1914 г. – Георги Чилингиров, български народен певец († 2000 г.)
1920 г. – Надир Афонсо, португалски архитект и художник († 2013 г.)
1922 г. – Жерар Филип, френски актьор († 1959 г.)
1924 г. – Любен Станев, български писател, белетрист, кинодраматург († 2009 г.)
1925 г. – Алберт Бандура, американски психолог († 2021 г.)
1940 г. – Георги Костов, български писател († 1995 г.)
1949 г. – Джеф Бриджис, американски актьор
1952 г. – Роналд Сега, американски астронавт
1962 г. – Александър Литвиненко, руски офицер и писател († 2006 г.)
1963 г. – Сергей Бубка, украински лекоатлет
1964 г. – Сертаб Еренер, турска поп изпълнителка
1964 г. – Феридун Заимоглу, немски писател
1964 г. – Мариса Томей, американска актриса
1966 г. – Владимир Алекно, руски волейболист
1969 г. – Джей Зи, американски рапър
1971 г. – Адам Хороуиц, американски телевизионен сценарист
1973 г. – Тайра Банкс, американски супермодел
1975 г. – Васил Камбуров, български футболист
1978 г. – Десислава Бакърджиева, българска актриса
1979 г. – Любомир Виденов, български футболист
1992 г. – Ким Сок Джин, южнокорейски певец и автор на песни.
Починали
1122 г. – Омар Хаям, ирански учен и поет (* 1048 г.)
1334 г. – Йоан XXII, римски папа (* 1249 г.)
1371 г. – Стефан Урош V, сръбски крал и цар (* 1336 г.)
1642 г. – Арман Жан дю Плеси дьо Ришельо, френски политик (* 1585 г.)
1679 г. – Томас Хобс, английски философ (* 1588 г.)
1680 г. – Томас Бартолин, датски лекар (* 1616 г.)
1798 г. – Луиджи Галвани, италиански лекар и физик (* 1737 г.)
1850 г. – Уилям Стърджън, английски физик и изобретател (* 1783 г.)
1881 г. – Димитър Горов, български революционер (* 1840 г.)
1893 г. – Хайнрих Гьобел, изобретател (* 1818 г.)
1898 г. – Павел Третяков, руски предприемач и колекционер (* 1832 г.)
1904 г. – Костандо Живков, български революционер (* ? г.)
1912 г. – Атанас Лютвиев, български революционер (* 1885 г.)
1922 г. – Димитър Вачов, български политик (* 1855 г.)
1933 г. – Стефан Георге, германски писател (* 1868 г.)
1934 г. – Адриан Жерлаш дьо Гомери, белгийски изследовател (* 1866 г.)
1942 г. – Адалберт Антонов, български комунистически деец и партизанин (* 1909 г.)
1945 г. – Димитър Бабев, български поет и литературен критик (* 1880 г.)
1945 г. – Томас Морган, американски генетик, Нобелов лауреат през 1933 г. (* 1866 г.)
1952 г. – Карен Хорни, германска психоложка (* 1885 г.)
1975 г. – Хана Аренд, германски философ (* 1906 г.)
1976 г. – Бенджамин Бритън, британски композитор (* 1913 г.)
1976 г. – Томи Боулин, американски рок музикант (Deep Purple) (* 1951 г.)
1979 г. – Петя Дубарова, българска поетеса (* 1962 г.)
1988 г. – Владимир Полянов, български писател драматург (* 1899 г.)
1993 г. – Франк Запа, американски музикант и композитор (* 1940 г.)
2005 г. – Грег Хофман, американски филмов продуцент (* 1963 г.)
2009 г. – Вячеслав Тихонов, руски артист (* 1928 г.)
2010 г. – Атанас Славов, български писател, изкуствовед, семиотик, поет и сценарист (* 1930 г.)
2010 г. – Дафо Трендафилов, български майстор гайдар и преподавател (* 1919 г.)
2011 г. – Сократес, бразилски футболист (* 1954 г.)
Празници
Православна и католическа църква – Ден на Света Варвара
България – Храмов празник на село Варвара
Индия – Ден на военноморския флот
Полша – Ден на миньорите
Тайланд – Ден на околната среда (от 1991 г.)
Тонга – Ден на краля
C04 |
bg | 2316 | https://bg.wikipedia.org/wiki/5%20%D1%8F%D0%BD%D1%83%D0%B0%D1%80%D0%B8 | 5 януари | 5 януари е 5-ият ден в годината според григорианския календар. Остават 360 дни до края на годината (361 през високосна година).
Събития
1444 г. – Варненски кръстоносен поход: В Битката при Куновица турците са победени от кръстоносците на крал Владислав III Варненчик и Янош Хуняди и много турски командири, включително Махмуд бей, зет на султан Мурад II, са пленени.
1762 г. – Петър III става император на Русия, след смъртта на царица Елисавета.
1775 г. – Екзекутиран е Емилян Пугачов, водач на селско въстание в Русия.
1919 г. – В Мюнхен, Германия е основана Националсоциалистическата партия. В Берлин е основана Германска работническа партия. По-късно двете се обединяват под името Националсоциалистическа германска работническа партия.
1933 г. – Започва строителството на Моста Голдън Гейт в Санфранциския залив.
1937 г. – В СССР е проведено преброяване на населението.
1968 г. – Александър Дубчек идва на власт; започва „Пражката пролет“ в Чехословакия.
1969 г. – От СССР е изстрелян автоматичния космически апарат Венера 5.
1971 г. – Израел, Египет и Йордания започват непреки преговори с посредничеството на ООН.
1972 г. – По нареждане на президента на САЩ Ричард Никсън НАСА започва да разработва проект по създаване на космическа совалка.
1976 г. – Режимът на Пол Пот преименува държавата Камбоджа на Кампучия.
1990 г. – Процеси на демократизиране на управлението на България след падането на Желязната завеса: с решение на Министерския съвет се закрива Шесто управление на Държавна сигурност.
2005 г. – Ерида, най-голямата планета джудже в Слънчевата система, е открита от научния екип на Майкъл Браун при изучаване на снимки, направени в обсерватория Паломар на 21 октомври 2003.
2007 г. – В Тайван е пуснат в движение високоскоростен влак (300 км/ч).
Родени
1548 г. – Франсиско Суарес, испански философ и теолог († 1617 г.)
1592 г. – Шах Джахан, император на Великите Моголи († 1666 г.)
1767 г. – Жан-Батист Сей, френски икономист († 1832 г.)
1846 г. – Рудолф Ойкен, германски философ, Нобелов лауреат († 1926 г.)
1849 г. – Василий Немирович-Данченко, руски писател († 1936 г.)
1874 г. – Джоузеф Ърленгър, американски химик, Нобелов лауреат през 1944 г. († 1965 г.)
1876 г. – Конрад Аденауер, германски канцлер († 1967 г.)
1893 г. – Парамаханса Йогананда, индийски гуру († 1952 г.)
1909 г. – Андон Митов, български лекар († 1975 г.)
1913 г. – Джак Хейг, британски актьор († 1989 г.)
1914 г. – Джордж Рийвс, американски актьор († 1959 г.)
1916 г. – Добри Джуров, български офицер и политик († 2002 г.)
1916 г. – Иван Тодоров-Горуня, български генерал и политик († 1965 г.)
1917 г. – Джейн Уаймън, американска актриса († 2007 г.)
1921 г. – Фридрих Дюренмат, швейцарски писател († 1990 г.)
1928 г. – Зулфикар Али Бхуто, президент на Пакистан († 1979 г.)
1931 г. – Робърт Дювал, американски актьор и режисьор
1932 г. – Раиса Горбачова, съветска общественичка († 1999 г.)
1932 г. – Умберто Еко, италиански писател и философ († 2016 г.)
1935 г. – Васил Методиев, български футболист и треньор († 2019 г.)
1936 г. – Жулиета Шишманова, българска треньорка († 1978 г.)
1938 г. – Хуан Карлос I, крал на Испания
1946 г. – Даян Кийтън, американска актриса
1951 г. – Николай Пекарев, български художник
1952 г. – Ули Хьонес, германски футболист
1953 г. – Василий Соломин, съветски боксьор († 1997 г.)
1953 г. – Джордж Тенет, бивш директор на ЦРУ
1959 г. – Кланси Браун, американски актьор
1960 г. – Ваня Кастрева, български учител и заместник-министър на образованието и науката в две правителства
1965 г. – Вини Джоунс, уелски футболист и актьор
1967 г. – Джо Фланиган, американски актьор
1968 г. – DJ BoBo, швейцарски певец, композитор и продуцент
1969 г. – Мерилин Менсън, американски певец
1972 г. – Сакис Рувас, гръцки поп певец
1982 г. – Яница Костелич, хърватска скиорка
1982 г. – Ярослав Плашил, чешки футболист
1986 г. – Дипика Падуконе, индийска актриса
Починали
1589 г. – Катерина Медичи, кралица на Франция (* 1519 г.)
1762 г. – Елисавета (Русия), руска императрица (* 1709 г.)
1858 г. – Йозеф Радецки, австрийски офицер (* 1766 г.)
1922 г. – Ърнест Шекълтън, ирландски изследовател на Антарктида (* 1874 г.)
1933 г. – Калвин Кулидж, 30-и президент на САЩ (* 1872 г.)
1944 г. – Паисий Каравелов, български духовник и общественик (* 1891 г.)
1952 г. – Христо Татарчев, български революционер (* 1869 г.)
1969 г. – Франц Теодор Чокор, австрийски писател (* 1885 г.)
1970 г. – Макс Борн, германски физик, Нобелов лауреат през 1954 г. (* 1882 г.)
1973 г. – Христо Миндов, български поет и есеист (* 1888 г.)
1981 г. – Харолд Юри, американски физик и физикохимик, Нобелов лауреат през 1934 г. (* 1893 г.)
1989 г. – Янко Янков, български актьор (* 1924 г.)
1995 г. – Георги Стоянов, български актьор (* 1934 г.)
1996 г. – Александър Петков, български политик (* 1942 г.)
1996 г. – Яхия Аяш, палестински терорист (* 1966 г.)
1998 г. – Сони Боно, американски музикант и политик (* 1935 г.)
2014 г. – Еузебио, португалски футболист (* 1942 г.)
Празници
Беларус – Ден на служителите в социалната защита
Сърбия и Черна гора – Tutsindan (Ден на облаците) – Национален религиозен християнски празник
105 |
bg | 2317 | https://bg.wikipedia.org/wiki/6%20%D1%8F%D0%BD%D1%83%D0%B0%D1%80%D0%B8 | 6 януари | 6 януари е 6-ият ден в годината според григорианския календар. Остават 359 дни до края на годината (360 през високосна година).
Събития
1066 г. – За крал на Англия е коронован Харолд Годуинсън.
1579 г. – Осемдесетгодишна война: В Арас е подписан договор за създаване на Араския съюз на лоялните към испанския крал нидерландски провинции.
1720 г. – Публикуван е указ за създаването на Компания на южните морета в Англия, която на практика съществува от 1711 г. и има монопол върху търговията с Южна Америка.
1838 г. – Американецът Самюъл Морз става първият човек, създал електрически телеграф.
1853 г. – Американският президент Франклин Пиърс и семейството му претърпяват железопътна катастрофа – президентът и съпругата му Джейн оживяват, но загива 7-годишният им син Бен.
1853 г. – Основан е окръг Айлънд в щата Вашингтон, САЩ.
1900 г. – Лейдисмит (Южна Африка) е атакуван от бурите.
1912 г. – Ню Мексико става 47-ият щат на САЩ.
1919 г. – В Германия започва формирането на Фрайкорпс – доброволни про-десни военни формирования, съществували в началото на 19 век, участвали във войната срещу Наполеон.
1929 г. – В Югославия крал Александър I Караджорджевич извършва държавен преврат и поставя начело на изпълнителната власт военните (т.нар. Шестоянуарска диктатура).
1929 г. – Католическата монахиня Майка Тереза, основала по-късно ордена Мисионери на милосърдието, пристига в Индия.
1930 г. – От Индианаполис до Ню Йорк е осъществено първото пътуване с автомобил с дизелов двигател.
1931 г. – Томас Едисън патентова последното си изобретение.
1939 г. – Германският химик Ото Хан прави публично достояние откритието си за разпадане на атомното ядро.
1940 г. – Втората световна война: Германските окупационни власти извършват масови екзекуции в Познан (Полша).
1942 г. – Пан Американ получава редовна линия за извършване на околосветски полети.
1950 г. – Великобритания признава Китайската народна република и между двете държави са установени дипломатически отношения.
1971 г. – В САЩ е синтезиран хормон на растежа – соматропин.
1972 г. – САЩ връщат на Унгария взетата по време на Втората световна война Корона на Свети Стефан – една от националните реликви.
1984 г. – Правителството на Тунис въвежда извънредно положение.
1992 г. – Президентът на Грузия Звияд Гамсахурдия бяга в Армения.
1994 г. – Американската фигуристка Нанси Керигън е намушкана в левия крак от съперничката си и съотборничка Тоня Хардинг.
2002 г. – Германският ски скачач Свен Ханавалд става първият победител във всички състезания на Турнира на четирите шанци.
2005 г. – В Брюксел започва световен конгрес на имамите и равините за мир.
2021 г. – Капитолият на САЩ е завзет от поддръжници на Доналд Тръмп, които забавят формалното потвърждаване на избора на Джо Байдън за президент.
Родени
1367 г. – Ричард II, крал на Англия († 1400 г.)
1412 г. – Жана д'Арк, национална героиня на Франция († 1431 г.)
1486 г. – Мартин Агрикола, германски поет († 1556 г.)
1665 г. – Карл Лудвиг фон Насау-Саарбрюкен, германски граф († 1723 г.)
1745 г. – Жак-Етиен Монголфие, френски пионер, извършил първия полет с балон с горещ въздух († 1799 г.)
1799 г. – Джедидая Смит, американски пътешественик († 1831 г.)
1822 г. – Хайнрих Шлиман, германски археолог († 1890 г.)
1832 г. – Гюстав Доре, френски художник († 1883 г.)
1838 г. – Макс Брух, германски композитор († 1920 г.)
1839 г. – Георге Анджелеску, румънски политик († 1915 г.)
1848 г. – Христо Ботев, български поет и революционер († 1876 г.)
1850 г. – Едуард Бернщайн, германски общественик († 1932 г.)
1861 г. – Виктор Орта, белгийски архитект († 1947 г.)
1865 г. – Алексий Калайджиев, български духовник († ? г.)
1865 г. – Никола Жеков, военен деец († 1949 г.)
1866 г. – Алексей Апостол, финландски диригент († 1927 г.)
1866 г. – Антон Арнаудов, български революционер († 1948 г.)
1870 г. – Густав Бауер, германски политик († 1944 г.)
1872 г. – Александър Скрябин, руски композитор († 1915 г.)
1872 г. – Йордан Иванов, български учен († 1947 г.)
1875 г. – Атанас Калфов, български революционер († ? г.)
1878 г. – Стефан Добрев, български революционер († ? г.)
1878 г. – Карл Сандбърг, американски поет († 1967 г.)
1881 г. – Ернст Фесман, германски офицер († 1962 г.)
1881 г. – Тодор Оровчанов, български революционер († 1927 г.)
1882 г. – Александра Екстер, руска художничка († 1949 г.)
1882 г. – Антон Стериов, български революционер († 1924 г.)
1883 г. – Халил Джибран, ливански и американски поет († 1931 г.)
1884 г. – Исак Бродски, руски живописец († 1939 г.)
1884 г. – Кина Герджикова, българска актриса († 1950 г.)
1888 г. – Христо Николов Луков, български политик († 1943 г.)
1894 г. – Владимир Григоров, български художник († 1985 г.)
1894 г. – Освин Гролиг, германски офицер († 1944 г.)
1896 г. – Иван Маринов, български военен деец († 1979 г.)
1897 г. – Ференц Салаши, унгарски държавник († 1946 г.)
1900 г. – Мария Румънска, кралица на Югославия († 1961 г.)
1905 г. – Ерик Франк Ръсел, английски писател фантаст († 1978 г.)
1909 г. – Здравко Сугарев, български икономист († 1993 г.)
1909 г. – Моше Снех, израелски комунист († 1972 г.)
1913 г. – Едвард Герек, полски политик († 2001 г.)
1913 г. – Лорета Йънг, американска актриса († 2000 г.)
1915 г. – Боню Ангелов, български филолог († 1989 г.)
1915 г. – Джон Лили, американски писател († 2001 г.)
1921 г. – Христо Евтимов, български футболист († 2005 г.)
1927 г. – Ристо Кирязовски, македонски историк († 2002 г.)
1928 г. – Евгения Камова, българска писателка († 2008 г.)
1929 г. – Бабрак Кармал, афганистански политик († 1996 г.)
1931 г. – Едгар Лорънс Доктороу, американски писател († 2015 г.)
1933 г. – Олег Макаров, съветски космонавт († 2003 г.)
1935 г. – Клод Щайнер, австрийски психолог († 2017 г.)
1935 г. – Маргарита Гомес-Асебо и Сехуела, съпруга на Симеон Сакскобургготски
1938 г. – Адриано Челентано, италиански певец
1944 г. – Ролф Цинкернагел, швейцарски имунолог, Нобелов лауреат през 1996 г.
1945 г. – Иван Григоров, български юрист († 2017 г.)
1946 г. – Сид Барет, британски музикант („Pink Floyd“) († 2006 г.)
1953 г. – Малкълм Йънг, австралийски китарист („AC/DC“)
1953 г. – Манфред Калц, германски футболист
1954 г. – Антъни Мингела, британски режисьор († 2008 г.)
1955 г. – Роуън Аткинсън, английски комик
1957 г. – Майкъл Фоул, американски астронавт
1958 г. – Димитър Петков, български режисьор
1958 г. – Людмила Путина, съпруга на Владимир Путин
1960 г. – Андреа Томпсън, американска актриса
1962 г. – Анджей Михалек, полски историк, писател и художник († 2007 г.)
1963 г. – Карен Мовсисян, арменски шахматист
1965 г. – Бьорн Ломборг, датски политолог
1966 г. – Атилио Ломбардо, италиански футболист
1970 г. – Димитър Екимов, български музикант († 2008 г.)
1970 г. – Цанко Цветанов, български футболист
1982 г. – Еди Редмейн, английски актьор
1986 г. – Петер Нортхуг, норвежки ски бегач
1989 г. – Андрю Керъл, английски футболист
1995 г. – Уинифер Фернандес, волейболистка от Доминиканската република
Починали
1448 г. – Кристоф III, крал на Дания, Норвегия и Швеция (* 1418 г.)
1478 г. – Узун Хасан, тюркски владетел (* 1423 г.)
1536 г. – Балтазаре Перучи, италиански художник и архитект (* 1481 г.)
1607 г. – Гуидобалдо дел Монте, италиански учен (* 1545 г.)
1693 г. – Мехмед IV, Султан на Османската империя (* 1642 г.)
1831 г. – Родолф Кройцер, френски композитор и диригент (* 1766 г.)
1852 г. – Луи Брайл, създател на азбуката за слепи (* 1809 г.)
1860 г. – Уилям Лийк, британски топограф и историк (* 1777 г.)
1875 г. – Кръстьо Пишурка, български народен будител (* 1823 г.)
1878 г. – Станислав Доспевски, български възрожденски художник (* 1823 г.)
1884 г. – Грегор Мендел, австрийски монах, биолог и генетик (* 1822 г.)
1885 г. – Пьотър Левиз-оф-Менар, руски офицер (* 1829 г.)
1899 г. – Стоян Лазов, български революционер (* 1871 г.)
1902 г. – Коце Пейков, български революционер (* 1873 г.)
1918 г. – Георг Кантор, германски математик (* 1845 г.)
1919 г. – Теодор Рузвелт, 26-и президент на САЩ, Нобелов лауреат през 1906 г. (* 1858 г.)
1934 г. – Хърбърт Чапман, английски футболист (* 1878 г.)
1942 г. – Александър Беляев, руски писател (* 1884 г.)
1942 г. – Анри дьо Байе-Латур, белгийски президент на МОК (* 1876 г.)
1944 г. – Весела Василева, българска поетеса (* 1919 г.)
1945 г. – Владимир Вернадски, руски учен (* 1863 г.)
1946 г. – Божил Райнов, български просветен деец (* 1857 г.)
1949 г. – Виктор Флеминг, американски режисьор (* 1883 г.)
1949 г. – Стоян Бъчваров, български актьор (* 1878 г.)
1964 г. – Вернер Кемпф, германски офицер (* 1886 г.)
1981 г. – Арчибалд Кронин, шотландски писател (* 1896 г.)
1983 г. – Ерик Витковер, британски психоаналитик (* 1899 г.)
1990 г. – Павел Черенков, руски физик, лауреат на Нобелова награда за физика през 1958 г. (* 1904 г.)
1993 г. – Дизи Гилеспи, американски джаз музикант (* 1917 г.)
1993 г. – Рудолф Нуреев, руски балетист (* 1938 г.)
1994 г. – Иления Кариси, италианска поетеса (* 1970 г.)
1995 г. – Тодор Диев, български футболист (* 1934 г.)
1999 г. – Мишел Петручани, френски джаз пианист (* 1962 г.)
2000 г. – Алексей Въжманавин, руски шахматист (* 1960 г.)
2000 г. – Дон Мартин, американски илюстратор (* 1931 г.)
2000 г. – Илия Минев, български антикомунист и националист (* 1917 г.)
2004 г. – Пиер Чарлз, министър-председател на Доминика (* 1954 г.)
2019 г. – Иван Ласкин, български филмов и театрален актьор (* 1970 г.)
Празници
Православна църква – Кръщение Господне (Йордановден) – Богоявление
Православна църква и Арменска църква – Бъдни вечер – по Юлиянски календар
Католическа църква – „Ден на тримата крале“ (Three Kings' Day)
Българска армия – Водоосвещаване на българските бойни знамена и светини
Ирак – Празник на армията
Франция – Ден на семейството
106 |
bg | 2318 | https://bg.wikipedia.org/wiki/7%20%D1%8F%D0%BD%D1%83%D0%B0%D1%80%D0%B8 | 7 януари | 7 януари е 7-ият ден в годината според григорианския календар. Остават 358 дни до края на годината (359 през високосна година).
Събития
1558 г. – Франция завладява Кале, последното владение на Англия в континентална Европа.
1566 г. – Започва понтификатът на папа Пий V.
1598 г. – Борис Годунов става цар на Русия.
1610 г. – Италианският математик и астроном Галилео Галилей наблюдава четири от естествените спътника на Юпитер – Йо, Европа, Ганимед и Калисто, наречени по-късно Галилееви спътници.
1714 г. – Англичанинът Хенри Мил патентова пишеща машина, от която не е правено масово производство.
1768 г. – Роден е Жозеф Бонапарт, крал на Испания и брат на Наполеон Бонапарт.
1782 г. – Открита е първата търговска банка в САЩ.
1785 г. – Американецът Джон Джефри и французинът Жан-Пиер Бланшар прелитат първи в света Ламанша с балон с горещ въздух.
1797 г. – Италия започва да използва настоящия си национален флаг.
1841 г. – Писателят Виктор Юго е избран за член на Френската академия.
1879 г. – В София е открита Първа мъжка гимназия.
1887 г. – Томас Стивънс от Сан Франциско завършва първото в света околосветско пътешествие с велосипед, изминавайки за 4 години над 13 хиляди мили.
1894 г. – Уилям Диксън патентова филмовата лента.
1904 г. – Влиза в употреба международния сигнал за бедствие CQD, изместен 2 години по-късно от SOS.
1909 г. – Във Франция е издаден първият лиценз за пилотиране на самолет.
1914 г. – През Панамския канал преминава първият кораб.
1924 г. – Джордж Гершуин приключва Рапсодия в синьо.
1924 г. – Австрия, Белгия, Испания, Швейцария, Унгария, Франция и Чехословакия учредяват в Париж Международна федерация по хокей.
1927 г. – Открита е трансатлантическата телефонна линия между Лондон и Ню Йорк.
1945 г. – Във Вардарска Македония са избити 1200 граждани, които проявяват българско самосъзнание – актът е известен като Кървавата Коледа.
1950 г. – При пожар в болницата на Дейвънпорт (Айова) загиват 41 души.
1953 г. – Президентът Хари Труман обявява, че САЩ са разработили водородна бомба.
1959 г. – САЩ признават временното правителство на Куба, начело с Фидел Кастро.
1979 г. – Виетнамската армия превзема столицата на Кампучия (дн. Камбоджа) Пном Пен и сваля от власт режима на Пол Пот и Червените кхмери.
1984 г. – Бруней става шестия член на Асоциацията на страните от Югоизточна Азия.
1990 г. – От съображения за сигурност е забранен достъпа на посетители във вътрешността на Наклонената кула в Пиза.
1999 г. – Започва процедурата по импийчмънт на президента на САЩ Бил Клинтън.
Родени
1502 г. – Григорий XIII, римски папа († 1585 г.)
1800 г. – Милърд Филмор, 13-и президент на САЩ († 1874 г.)
1845 г. – Димитър Моллов, български лекар-хирург и политик, акад. († 1914 г.)
1846 г. – Теодосий Скопски, български духовник († 1926 г.)
1856 г. – Стоян Михайловски, български писател († 1927 г.)
1857 г. – Сава Дацов, български икономист († 1940 г.)
1858 г. – Елиезер Бен Йехуда, еврейски лингвист († 1922 г.)
1860 г. – Емануил Манолов, български композитор († 1902 г.)
1862 г. – Иван Георгов, български философ († 1936 г.)
1871 г. – Матей Икономов, български артист († 1960 г.)
1892 г. – Иван Вазов, български политик († 1945 г.)
1895 г. – Георги Костов, български режисьор († 1961 г.)
1897 г. – Георги Наджаков, български физик († 1981 г.)
1899 г. – Степан Шчипачов, руски поет († 1980 г.)
1899 г. – Франсис Пуленк, френски композитор († 1963 г.)
1906 г. – Иван Дочев, български политик († 2005 г.)
1912 г. – Иван Якубовски, съветски маршал († 1976 г.)
1916 г. – Орце Николов, македонски партизанин († 1942 г.)
1916 г. – Паул Керес, естонски шахматист († 1975 г.)
1924 г. – Захари Медникаров, български диригент († 2007 г.)
1925 г. – Манол Тодоров, български музикант, фолклорист и педагог († 2019 г.)
1925 г. – Джералд Даръл, английски писател († 1995 г.)
1928 г. – Христо Минчев, български артист († 2012 г.)
1935 г. – Валерий Кубасов, съветски космонавт († 2014 г.)
1937 г. – Али Соили, коморски политик († 1978 г.)
1938 г. – Теодор Мусев, български пианист († 2021 г.)
1939 г. – Иван Радулов, български шахматист
1941 г. – Джон Уолкър, британски химик, Нобелов лауреат през 1997 г.
1945 г. – Раила Одинга, министър-председател на Кения
1948 г. – Ичиро Мидзуки, японски певец
1949 г. – Ан Шедийн, американска актриса
1952 г. – Франц Йозеф Чернин, австрийски писател
1952 г. – Цоньо Василев, български футболист († 2015 г.)
1953 г. – Велизар Енчев, български журналист
1956 г. – Дейвид Карузо, американски актьор
1962 г. – Александър Дугин, руски философ
1962 г. – Радосвета Пиронкова, българска плувкиня
1963 г. – Клинт Мансел, английски композитор
1964 г. – Никълъс Кейдж, американски актьор
1968 г. – Георги Господинов, български поет
1970 г. – Сарухан Хюнел, турски актьор
1971 г. – Джереми Ренър, американски актьор
1977 г. – Софи Оксанен, финландска писателка
1985 г. – Луис Хамилтън, английски състезател от Формула 1
1987 г. – Линдзи Фонсека, американска актриса
1987 г. – Давиде Астори, италиански футболист († 2018 г.)
1991 г. – Еден Азар, белгийски футболист
Починали
1285 г. – Карл I Анжуйски (* 1226 г.)
1536 г. – Катерина Арагонска, съпруга на Хенри VIII (* 1485 г.)
1655 г. – Инокентий X, римски папа (* 1574 г.)
1862 г. – Константин Миладинов, български поет (* 1830 г.)
1882 г. – Игнаци Лукашевич, полски аптекар (* 1822 г.)
1890 г. – Августа Сакс-Ваймарска, кралица на Прусия (* 1811 г.)
1892 г. – Ернст Вилхелм фон Брюке, германски физиолог (* 1819 г.)
1892 г. – Тауфик паша, владетел на Египет (* 1852 г.)
1914 г. – Михаил Петрович Клодт, руски художник, передвижник (* 1835 г.)
1932 г. – Андре Мажино, френски офицер (* 1877 г.)
1943 г. – Никола Тесла, американски изобретател (* 1856 г.)
1943 г. – Станимир Станимиров, български просветен деец (* 1858 г.)
1944 г. – Иван Бележков, български революционер (* 1866 г.)
1944 г. – Лу Хенри Хувър, първа дама на САЩ (1929 – 1933) (* 1874 г.)
1959 г. – Борис Лавреньов, руски писател (* 1891 г.)
1984 г. – Алфред Кастлер, френски физик, Нобелов лауреат през 1966 г. (* 1902 г.)
1988 г. – Венко Марковски, български писател (* 1915 г.)
1989 г. – Хирохито, император на Япония (* 1901 г.)
1992 г. – Ричард Хънт, американски кукловод – Мъпет Шоу (* 1951 г.)
1998 г. – Владимир Прелог, хърватски химик, Нобелов лауреат през 1975 г. (* 1906 г.)
2004 г. – Ингрид Тюлин, шведска актриса (* 1926 г.)
2006 г. – Юри Буков, български пианист (* 1923 г.)
Празници
Православна църква – св. Йоан Кръстител (Ивановден). Имен ден празнуват Иван, Иво, Йоан, Йоана, Ивайло, Иванка, Ивана, Ива, Ванчо, Ваньо, Ваня, Ивелин, Калоян, Йото, Йонко, Жана
Православна църква – Коледа (по Юлиански календар)
Италия – Ден на националното знаме (Festa del Tricolore, от 1797 г.)
Камбоджа – Ден на освобождението (1979 г., чества се свалянето на режима на Пол Пот след инвазията на Виетнамската армия в страната).
Япония – Фестивал на седемте билки (七草の節句 – Nanakusa-no-sekku)
107 |
bg | 2319 | https://bg.wikipedia.org/wiki/8%20%D1%8F%D0%BD%D1%83%D0%B0%D1%80%D0%B8 | 8 януари | 8 януари е 8-ият ден в годината според григорианския календар. Остават 357 дни до края на годината (358 през високосна година).
Събития
1198 г. – Инокентий III става римски папа.
1598 г. – Евреите са прогонени от Република Генуа.
1815 г. – Британско-американска война: Американските сили водени от генерал Андрю Джаксън побеждават британската армия близо до Ню Орлеанс, две седмици след като САЩ и Великобритания подписват мирен договор за край на войната.
1838 г. – Алфред Вейл демонстрира телеграфа, като използва точки и чертички (поставя се началото на т.нар. Морзов код).
1900 г. – Президентът на САЩ Уилям Маккинли обявява военно положение в Аляска.
1918 г. – Американският президент Удроу Уилсън излага своя мирен план за последиците от Първата световна война в 14 точки (включващи открита дипломация, право на народите на суверенитет, създаване на Общество на народите, либерализиране на търговията).
1931 г. – Папа Пий XI издава енциклика срещу разводите и срещу контролирането на раждаемостта.
1949 г. – В Москва социалистическите държави учредяват Съвет за икономическа взаимопомощ.
1958 г. – 14-годишният Боби Фишър печели Американския шампионат по шахмат.
1959 г. – Генерал Шарл дьо Гол е обявен за първи президент на Петата република на Франция.
1962 г. – Картината на Леонардо да Винчи Мона Лиза е показана за пръв път в САЩ.
1973 г. – Изстреляна е съветската космическа сонда Луна 21 с Луноход 2 на борда.
1992 г. – Президентът на САЩ Джордж Х. У. Буш заболява, докато е на визита в Япония и по време на официален обяд повръща върху японския министър-председател.
1996 г. – В България стартира масовата приватизация.
2004 г. – Кралица Елизабет II кръщава най-големия пътнически лайнер, строен някога – Кралица Мери II.
Родени
1628 г. – Люксамбур, френски офицер († 1695 г.)
1823 г. – Алфред Ръсел Уолъс, английски естествоизпитател († 1913 г.)
1824 г. – Уилки Колинс, английски писател († 1889 г.)
1830 г. – Ханс фон Бюлов, германски композитор († 1894 г.)
1836 г. – Лорънс Алма-Тадема, британски художник († 1912 г.)
1849 г. – Степан Макаров, руски офицер († 1904 г.)
1861 г. – Димитър Кирков, български военен деец († 1918 г.)
1867 г. – Емили Грийн Болч, американска писателка, Нобелов лауреат през 1946 г. († 1961 г.)
1870 г. – Мигел Примо де Ривера, испански генерал и диктатор († 1930 г.)
1871 г. – Михаил Апостолов, войвода († 1902 г.)
1873 г. – Елена Петрович Негош, кралица на Италия († 1952 г.)
1885 г. – Иван Дипчев, български военен деец († 1954 г.)
1886 г. – Славчо Пирчев, български революционер († 1973 г.)
1888 г. – Борис Верлински, съветски шахматист († 1950 г.)
1890 г. – Шандор Радо, унгарски психоаналитик († 1972 г.)
1891 г. – Богомил Андреев, български режисьор († 1939 г.)
1891 г. – Валтер Боте, германски физик, Нобелов лауреат през 1954 г. († 1957 г.)
1892 г. – Акиле Гама, бразилски футболист († ? г.)
1899 г. – Соломон Бандаранайке, министър-председател на Цейлон и Шри Ланка († 1959 г.)
1902 г. – Георгий Маленков, съветски политик († 1988 г.)
1902 г. – Карл Роджърс, американски психолог († 1987 г.)
1907 г. – Жан Иполит, френски философ († 1968 г.)
1911 г. – Йорданка Чанкова, деятелка на младежкото революционно движение († 1944 г.)
1914 г. – Херман Пилник, аржентински шахматист († 1981 г.)
1918 г. – Хаим Оливер, български писател († 1986 г.)
1922 г. – Артемио Франки, италиански футболен деятел († 1983 г.)
1923 г. – Лари Сторч, американски актьор
1924 г. – Йордан Томов, български футболист († 1998 г.)
1924 г. – Стефан Савов, български политик († 2000 г.)
1930 г. – Иван Абаджиев, български партиен деец († 2006 г.)
1933 г. – Зев бен Шимон Халеви, автор на съчинения върху Кабала († 2020 г.)
1933 г. – Хуан Марсе, испански писател († 2020 г.)
1935 г. – Елвис Пресли, американски певец († 1977 г.)
1935 г. – Илия Чубриков, български рали пилот († 2020 г.)
1936 г. – Георги Данаилов, български писател († 2017 г.)
1936 г. – Сафет Исович, босненски музикант († 2007 г.)
1937 г. – Шърли Беси, американска певица
1941 г. – Борис Валехо, перуански илюстратор
1941 г. – Греъм Чапман, британски актьор († 1989 г.)
1942 г. – Ангел Марин, вицепрезидент на България
1942 г. – Валя Балканска, българска певица
1942 г. – Стивън Хокинг, британски физик († 2018 г.)
1944 г. – Тери Брукс, американски писател
1946 г. – Роби Кригър, американски музикант
1947 г. – Дейвид Боуи, британски музикант († 2016 г.)
1958 г. – Рей Мистерио старши, мексикански кечист
1959 г. – Асен Масларски, български певец, музикант и композитор
1961 г. – Иван Ненков, български поет, сатирик, журналист и учител
1963 г. – Дмитрий Галямин, руски футболист
1973 г. – Шон Пол, ямайски певец
1976 г. – Филип Колев, български футболист
1977 г. – Амбър Бенсън, американска актриса
1978 г. – Марко Фу, играч на снукър от Хонг Конг
1978 г. – Николай Атанасов, български поет
1979 г. – Стипе Плетикоса, хърватски футболист
1980 г. – И Чън-су, южнокорейски футболист
1981 г. – Женевив Кортес, американска актриса
1984 г. – Илиян Гаров, български футболист
1986 г. – Давид Силва, испански футболист
1987 г. – Орлин Старокин, български футболист
1988 г. – Павел Виданов, български футболист
1999 г.– Дамяно Давид, италиански певец
2000 г. – Ноа Сайръс, американска актриса
Починали
1107 г. – Едгар I, крал на Шотландия (* 1074 г.)
1324 г. – Марко Поло, венециански пътешественик (* 1254 г.)
1337 г. – Джото, италиански художник (* 1267 г.)
1642 г. – Галилео Галилей, италиански учен (* 1564 г.)
1713 г. – Арканджело Корели, италиански композитор (* 1653 г.)
1878 г. – Николай Некрасов, руски писател (* 1821 г.)
1881 г. – Арзас Тергукасов, руски офицер (* 1819 г.)
1896 г. – Пол Верлен, френски поет (* 1844 г.)
1904 г. – Феликс Каниц, унгарски археолог и етнограф (* 1829 г.)
1919 г. – Петер Алтенберг, австрийски писател (* 1859 г.)
1922 г. – Димитър Гешов, български военен деец (* 1860 г.)
1934 г. – Илия Балтов (ВМОК), български военен и революционер (* 1877 г.)
1937 г. – Борис Дякович, български археолог от Бесарабия (* 1868 г.)
1938 г. – Иван Кепов, български историк и журналист (* 1870 г.)
1938 г. – Неофит Скопски, български духовник (* 1870 г.)
1941 г. – Робърт Бейдън-Пауел, основател на скаутското движение (* 1857 г.)
1944 г. – Джоузеф Джастроу, американски психолог (* 1863 г.)
1944 г. – Дочо Пенков Маринов, български партизанин (* 1924 г.)
1948 г. – Курт Швитерс, германски художник (* 1887 г.)
1950 г. – Йозеф Шумпетер, австрийски икономист (* 1883 г.)
1951 г. – Войдан Чернодрински, български театрален деец и писател (* 1875 г.)
1953 г. – Иван Романов, български католически епископ – умира в затвора (* 1878 г.)
1956 г. – Павел Францалийски, български художник (* 1884 г.)
1957 г. – Иван Хаджимарчев, български писател (* 1897 г.)
1966 г. – Владимир Мусаков (преводач), български преводач (* 1928 г.)
1968 г. – Пиеро Пасторе, италиански футболист и киноартист (* 1903 г.)
1971 г. – Бертрам Левин, американски психоаналитик (* 1896 г.)
1974 г. – Бланш Ревершон-Жув, френски психоаналитик (* 1879 г.)
1981 г. – Александър Котов, руски шахматист (* 1913 г.)
1981 г. – Шигеру Егами, японски каратист (* 1912 г.)
1986 г. – Пиер Фурние, френски виолончелист (* 1906 г.)
1988 г. – Тодор Дермонски, български футболист (* 1910 г.)
1991 г. – Стив Кларк, английски музикант (* 1960 г.)
1996 г. – Теобалдо Депетрини, италиански футболист и треньор (* 1913 г.)
1996 г. – Франсоа Митеран, президент на Франция (* 1916 г.)
2000 г. – Неделчо Чернев, български режисьор (* 1923 г.)
2000 г. – Стефан Савов, български политик († 1924 г.)
2002 г. – Александър Прохоров, руски физик, Нобелов лауреат (* 1916 г.)
Празници
Бабинден – Ден на родилната помощ (нов стил)
Монако – Ден на независимостта (от Република Генуа, 1297 г.)
108 |
bg | 2320 | https://bg.wikipedia.org/wiki/9%20%D1%8F%D0%BD%D1%83%D0%B0%D1%80%D0%B8 | 9 януари | 9 януари е 9-ият ден в годината според григорианския календар. Остават 356 дни до края на годината (357 през високосна година).
Събития
475 г. – Император Зенон е изгонен от Константинопол.
1317 г. – Филип V е коронован за крал на Франция.
1349 г. – Под претекст, че са носители на чума, в Базел (Швейцария) са изгорени заедно с домовете им около 700 евреи.
1399 г. – Войските на монголския хан Тимур завземат Бейрут.
1431 г. – Започва процесът срещу Жана Д'Арк в Руан.
1768 г. – Филип Астли отваря в Лондон първия модерен амфитеатрален цирк.
1788 г. – Кънектикът става петият щат, който се присъединява към САЩ.
1799 г. – В Англия за първи път в света е въведен данък върху дохода.
1861 г. – Параходът Star of the West, изпратен от президента Джеймс Бюканън в помощ на Форт Съмтър с храна и амуниции, е обстрелван от оръдията на Южна Каролина.
1878 г. – Руско-турска война (1877–1878): Руските войски удържат победа в битката при Шипка-Шейново.
1878 г. – Умберто I става крал на Италия.
1882 г. – Оскар Уайлд изнася първата си лекция на тема „Английският ренесанс в изкуството“ в Ню Йорк.
1892 г. – Приета промяна в организационната структура на българската армия – от полкова към дивизионна.
1900 г. – В Рим е основан футболният клуб Лацио.
1901 г. – Генерал Рачо Петров застава начело на служебен безпартиен кабинет.
1909 г. – Ирландският изследовател Ърнест Шакълтън достига на 156 км от Южния полюс – най-близко от всички изследователи дотогава.
1912 г. – Военноморски кораби на САЩ навлизат в Хондурас.
1927 г. – Инцидент с кинокамера създава паника в киносалон в Монреал (Канада), загиват 77 деца, което е причина на многогодишна забрана на децата да посещават киносалони в Квебек.
1929 г. – В Лондон за първи път е използван суров пеницилин като лекарство.
1941 г. – Втората световна война: Германия изпраща военна помощ на Италия в Северна Африка.
1941 г. – Холокост: При масов погром в Букурещ са избити 6000 евреи.
1941 г. – Осъществен е първият полет на британския бомбардировач Авро Ланкастър.
1943 г. – Втората световна война: Прояпонското правителство на Китай обявява война на САЩ и Великобритания.
1944 г. – Втората световна война: Англо-американската авиация бомбардира София.
1951 г. – В Ню Йорк е официално открита сградата на ООН.
1954 г. – В Юкон (Канада) е измерен абсолютен минимум на температурата на въздуха за тази страна – минус 63 °C.
1960 г. – Започва строежът на Асуанския язовир в Египет.
1964 г. – Край Панамския канал избухва антиамерикански бунт на панамски студенти, при който загиват 29 души.
1969 г. – Във Великобритания се извършва първи пробен полет на прототипа на Конкорд.
1972 г. – В Хонконг изгаря лайнерът Кралица Елизабет.
1978 г. – Състои се премиерата на български игрален драматичен филм „Адиос, мучачос“.
1989 г. – В Ню Йорк и Лос Анджелис започва продажбата на игралната конзола Sega Genesisis.
1991 г. – Армията на СССР атакува Вилнюс, за да прекрати обявяването на независимост в Литва.
1992 г. – Сърбите в Босна и Херцеговина обявяват своя република, като заявяват, че тя ще е част от СР Югославия.
1995 г. – Космонавтът Валери Поляков завършва своя 366-дневен престой на борда на космическата станция Мир.
1996 г. – Фирмата Sun Microsystems обявява създаването на JavaSoft.
2005 г. – В Палестина се провеждат избори за поста на починалия през 2004 г. Ясер Арафат, спечелени от Махмуд Абас.
Родени
1554 г. – Григорий XV, пимски папа († 1623 г.)
1624 г. – Меишо, императрица на Япония († 1696 г.)
1797 г. – Фердинанд Врангел, руски мореплавател († 1870 г.)
1807 г. – Елена Павловна, велика руска княгиня († 1873 г.)
1835 г. – Ивасаки Ятаро, японски финансист и индустриалец († 1885 г.)
1856 г. – Антон Ашкерц, словенски поет († 1912 г.)
1869 г. – Ноел Бъкстон, английски политик († 1948 г.)
1876 г. – Роберт Михелс, немски политолог († 1936 г.)
1878 г. – Джон Б. Уотсън, американски психолог († 1958 г.)
1888 г. – Никола Антонов, български дипломат († 1979 г.)
1890 г. – Карел Чапек, чешки писател и драматург († 1938 г.)
1890 г. – Курт Тухолски, германски журналист († 1935 г.)
1908 г. – Симон дьо Бовоар, френска писателка († 1986 г.)
1913 г. – Ричард Никсън, 37-и президент на САЩ († 1994 г.)
1914 г. – Иван Точко, писател от СР Македония († 1973 г.)
1920 г. – Стефан Дичев, български писател († 1996 г.)
1920 г. – Хаким Мохамед Саид, пакистански просветител († 1998 г.)
1922 г. – Ахмед Секу Туре, президент на Гвинея († 1984 г.)
1923 г. – Стоян Анастасов, български художник
1925 г. – Лий Ван Клийф, американски актьор († 1989 г.)
1928 г. – Джудит Кранц, американска писателка († 2019 г.)
1929 г. – Хайнер Мюлер, немски писател († 1995 г.)
1931 г. – Алгис Будрис, американски писател († 2008 г.)
1936 г. – Кина Мутафова, българска актриса
1937 г. – Енрике Лисалде, мексикански актьор († 2013 г.)
1941 г. – Джоун Байез, американска поп певица
1941 г. – Цветан Северски, български писател
1944 г. – Джими Пейдж, британски китарист (Led Zeppelin)
1945 г. – Левон Тер-Петросян, арменски политик
1948 г. – Явор Милушев, български актьор
1958 г. – Мехмет Али Агджа, турски терорист, опитал да убие папа Йоан Павел II
1959 г. – Венцислав Мартинов, български комик
1959 г. – Ригоберта Менчу, гватемалска общественичка, Нобелова лауреатка през 1992 г.
1967 г. – Дейв Матюс, китарист и солист
1967 г. – Клаудио Каниджа, аржентински футболист
1970 г. – Лара Фабиан, белгийско-канадска поп певица
1978 г. – Дженаро Гатузо, италиански футболист
1982 г. – Кейт Мидълтън, херцогиня на Кембридж
1982 г. – Бенямин Леберт, немски писател
1982 г. – Нора Босонг, немска писателка
1987 г. – Лукаш Лейва, бразилски футболист
1989 г. – Нина Добрев, българска актриса
1990 г. – Тодор Скримов, български волейболист
2003 г. – Сузанита, българска поп и попфолк певица
Починали
1799 г. – Мария Гаетана Анези, италианска математичка (* 1718 г.)
1819 г. – Екатерина Павловна, кралица на Вюртемберг (* 1788 г.)
1873 г. – Наполеон III, император на Франция (* 1808 г.)
1877 г. – Александър Брюлов, руски художник (* 1799 г.)
1878 г. – Виктор Емануил II, крал на Италия (* 1820 г.)
1918 г. – Емил Рено, френски изобретател (* 1844 г.)
1923 г. – Катрин Мансфийлд, новозеландска писателка (* 1888 г.)
1930 г. – Иван Манолев, български революционер (* 1871 г.)
1936 г. – Йордан Самарджиев, български революционер (* 1875 г.)
1947 г. – Карл Манхайм, германски социолог (* 1893 г.)
1961 г. – Емили Грийн Болч, американска писателка, Нобелова лауреатка през 1946 г. (* 1867 г.)
1962 г. – Лев Ошанин, руски антрополог (* 1884 г.)
1977 г. – Константин Исаев, руски драматург (* 1907 г.)
1981 г. – Лозан Стрелков, български писател (* 1912 г.)
1994 г. – Йоахим Вернер, германски археолог (* 1909 г.)
1998 г. – Кеничи Фукуи, японски химик, Нобелов лауреат през 1981 г. (* 1918 г.)
1999 г. – Георги Марковски, български писател (* 1941 г.)
2006 г. – Руслан Райчев, български диригент (* 1919 г.)
2013 г. – Джеймс Бюканън, американски икономист, нобелов лауреат (* 1919 г.)
Празници
Ден на мигрантите и бежанците (за 2011 г., отбелязва се от 1904 г. през втората неделя на януари в рамките на католическата общност
България – Празник на висшето военноморско училище „Н. Й. Вапцаров“ – Варна – създадено на 9 януари 1881 г.
Италия – Празник на град Албино
109 |
bg | 2321 | https://bg.wikipedia.org/wiki/10%20%D1%8F%D0%BD%D1%83%D0%B0%D1%80%D0%B8 | 10 януари | 10 януари е 10-ият ден в годината според григорианския календар. Остават 355 дни до края на годината (356 през високосна година).
Събития
49 г. пр.н.е. – Гай Юлий Цезар пресича Рубикон.
532 г. – Начало на въстанието Ника в Константинопол.
1810 г. – Бракът на Наполеон и Жозефина е анулиран.
1863 г. – Открита е първата линия на Лондонското метро – първото в света метро.
1904 г. – Започва да излиза в. „Българан“ под редакцията на Христо Силянов и Александър Кипров.
1920 г. – Обществото на народите провежда първата си среща, на която ратифицира Версайския договор за края на Първата световна война.
1944 г. – Втората световна война: Извършена е шеста бомбардировка на София от британско-американската авиация.
1946 г. – Състои се първото Общо събрание на ООН; представени са 51 страни.
1968 г. – Американската автоматична станция Surveyor-7 извършва меко кацане на повърхността на Луната в близост до кратера Тихо.
1969 г. – СССР изстрелва сондата Венера 6 към планетата Венера.
1984 г. – САЩ и Ватикана започват дипломатически отношения.
1990 г. – Сформирана е компанията Time Warner, след обединяване на Time Inc. и Warner Communications Inc.
1990 г. – Китайската народна република вдига военното положение, въведено след събитията на площад „Тянънмън“ през юни 1989 г.
1996 г. – Народното събрание отхвърля втори вот на недоверие към кабинета на Жан Виденов, предложен от СДС заради зърнената криза.
1997 г. – Организираното протестно шествие на опозицията срещу управляващата Българска социалистическа партия прераства в щурм на сградата на Народно събрание на България; полицията разгонва със сила демонстрантите.
2000 г. – Възобновени са наблюденията с космическия телескоп Хъбъл.
2000 г. – America Online обявява намерението си да закупи Time Warner за 162 милиарда щатски долара.
Родени
1573 г. – Симон Мариус, немски астроном († 1624 г.)
1644 г. – Луи-Франсоа дьо Буфлер, френски офицер († 1711 г.)
1769 г. – Мишел Ней, френски маршал († 1815 г.)
1883 г. – Алексей Николаевич Толстой, руски писател († 1945 г.)
1883 г. – Атанас Дачев, български революционер († 1973 г.)
1897 г. – Методи Шаторов, български партизанин († 1944 г.)
1903 г. – Димитър Мутафчиев, български футболист († 1990 г.)
1904 г. – Шон Макбрайд, ирландски политик, Нобелов лауреат през 1974 († 1988 г.)
1913 г. – Густав Хусак, президент на Чехословакия († 1991 г.)
1916 г. – Иван Венедиков, български археолог († 1997 г.)
1920 г. – Стоян Орманджиев, български футболист и треньор († 2006 г.)
1924 г. – Алексей Аджубей, съветски журналист и политик († 1993 г.)
1924 г. – Едуардо Чилида, испански скулптор, художник († 2002 г.)
1924 г. – Макс Роуч, американски перкусионист, барабанист и композитор († 2007 г.)
1936 г. – Робърт Удроу Уилсън, американски физик, Нобелов лауреат през 1978
1938 г. – Доналд Кнут, американски математик и компютърен учен
1942 г. – Величка Пандева, българска скиорка, състезателка по ски бягане († 1993 г.)
1942 г. – Уолтър Хил, американски филмов режисьор
1943 г. – Джо Масино, американски мафиот
1945 г. – Род Стюарт, британски рок певец
1947 г. – Джордж Ефинджър, американски писател
1948 г. – Тереза Грейвс, американска актриса и певица († 2002 г.)
1949 г. – Джеймс Лапайн, американски режисьор
1949 г. – Джордж Форман, американски боксьор
1950 г. – Любомир Николов, български писател
1954 г. – Такаши Мацуока, американски писател
1955 г. – Майкъл Шенкер, немски китарист
1960 г. – Георги Глушков, български баскетболист
1963 г. – Георги Георгиев, български футболист
1963 г. – Тони Димитрова, българска певица
1965 г. – Йордан Митев, български футболист
1966 г. – Стийв Крамър, американски политик
1971 г. – Камелия, българска попфолк певица
1974 г. – Ритик Рошан, индийски актьор
1973 г. – Глен Робинсън, американски баскетболен играч
1976 г. – Адам Кенеди, американски бейзболен играч
1980 г. – Мердин Байрям, български политик
1980 г. – Сара Шейхи, американска актриса
1983 г. – Тервел Пулев, български боксьор
1992 г. – Иван Ангелов, български футболист
Починали
681 г. – Агатон, римски папа (* ок. 577)
976 г. – Йоан I Цимиски, император на Византийската империя (* ок. 925)
1778 г. – Карл Линей, шведски ботаник (* 1707 г.)
1815 г. – Балтазар Акке, френски геолог на австрийска служба (* 1739 г.)
1824 г. – Томас Едуард Боудич, английски изследовател (* 1791 г.)
1862 г. – Самюел Колт, американски изобретател (* 1814 г.)
1873 г. – Димитър Общи, български революционер (* ок. 1835)
1878 г. – Гина Караиванова, майка на Васил Левски (* ок. 1810 г.)
1917 г. – Бъфало Бил, американски заселник (* 1846 г.)
1918 г. – Константин Иречек, чешки историк (* 1854 г.)
1922 г. – Шигенобу Окума, министър-председател на Япония (* 1838 г.)
1934 г. – Маринус Ван дер Любе, холандски комунист, обвинен в подпалването на Райхстага (* 1909 г.)
1937 г. – Генко Мархолев, български военен деец (* 1865 г.)
1944 г. – Герхард Венгел, германски летец (* 1915 г.)
1944 г. – Андрей Тошев, министър-председател на България (* 1867 г.)
1944 г. – Божил Стоянов, български актьор (* 1897 г.)
1944 г. – Христо Обрешков, български цигулар (* 1907 г.)
1951 г. – Синклер Луис, американски писател, Нобелов лауреат през 1930 (* 1885 г.)
1957 г. – Габриела Мистрал, чилийска писателка, Нобелов лауреат през 1945 (* 1889 г.)
1957 г. – Иван Грозев, български поет (* 1872 г.)
1961 г. – Дашиъл Хамет, американски писател (* 1894 г.)
1967 г. – Радхабинод Пал, индийски юрист (* 1886 г.)
1967 г. – Стефан Ненков, български общественик (* 1880 г.)
1971 г. – Коко Шанел, френска модна дизайнерка (* 1883 г.)
1975 г. – Стойчо Мошанов, български политик (* 1892 г.)
1976 г. – Хаулин Уулф, американски музикант (* 1910 г.)
1986 г. – Ярослав Сейферт, чешки писател, Нобелов лауреат през 1984 (* 1901 г.)
2001 г. – Неджати Джумалъ, турски писател (* 1921 г.)
2007 г. – Елена Георгиева, българска езиковедка (* 1930 г.)
2007 г. – Карло Понти, италиански продуцент (* 1912 г.)
2008 г. – Михаил Минин, поставил знамето на победата над Райхстага през 1945 г. (* 1922 г.)
2010 г. – Божидар Спириев, български статистик (* 1932 г.)
2014 г. – Георги Найденов – Гого, български певец (* 1949 г.)
2015 г. – Франческо Рози, италиански режисьор и сценарист (* 1922 г.)
2017 г. – Роман Херцог, президент на Германия (* 1934 г.)
Празници
– ден на Св. Евстатий Чудотворец
110 |
bg | 2322 | https://bg.wikipedia.org/wiki/11%20%D1%8F%D0%BD%D1%83%D0%B0%D1%80%D0%B8 | 11 януари | 11 януари е 11-ият ден в годината според григорианския календар. Остават 354 дни до края на годината (355 през високосна година).
Събития
1158 г. – Владислав II е коронован за крал на Чехия.
1477 г. – В хода на войната между Швейцария и Бургундия се състои битката при Нанси, в която загива херцогът на Бургундия Шарл.
1567 г. – В Лондон става тегленето на печалбите в първата държавна лотария.
1610 г. – Италианският математик и астроном Галилео Галилей открива спътника на Юпитер Ганимед.
1693 г. – При земетресение в Сицилия загиват около 60 000 души.
1787 г. – Английският астроном Уилям Хершел открива два естествени спътници на Уран – Оберон и Титания.
1909 г. – В САЩ се провежда първото женско автомобилно състезание.
1910 г. – Основан е град Айоун, щата Вашингтон, САЩ.
1919 г. – Румъния анексира Трансилвания.
1921 г. – България получава помощ от Германия в размер на 1 500 000 златни марки в знак на благодарност за участието ѝ в Първата световна война на страната на Централните сили.
1922 г. – В Торонто, Канада, за първи път успешно е използван инсулин при лечение на 14-годишно момче, болно от диабет.
1923 г. – Войски на Франция и Белгия нахлуват в Рур, за да принудят Ваймарската република да плати репарациите след Първата световна война.
1942 г. – Втората световна война: Япония обявява война на Холандия, а японската армия нахлува в Борнео и завзема столицата на Малайзия – Куала Лампур.
1957 г. – Съветското правителство взема решение за създаване на балистична ракета.
1961 г. – Започва изграждането на доменния цех на металургичния комбинат в Кремиковци.
1966 г. – В СССР е създаден център за подготовка на космонавти.
1974 г. – В Кейптаун (ЮАР) се раждат шестзначки – първите в света живородени и запазени живи 6 близнака.
1981 г. – Международна експедиция поставя рекорд, като прекосява Антарктида за 67 дни.
1982 г. – Астурия става автономна област на Испания.
1991 г. – Съветската армия щурмува обществени сгради във Вилнюс, за да пресече кампанията за независимост на Литва.
2001 г. – В щата Орегон (САЩ) се ражда първата генетично модифицирана маймуна – Анди.
Родени
347 г. – Теодосий I, римски император († 395 г.)
1278 г. – Рита Арменска, византийска императрица († 1333 г.)
1503 г. – Пармиджанино, италиански художник († 1540 г.)
1545 г. – Гуидобалдо дел Монте, италиански учен († 1607 г.)
1686 г. – Ханс Егеде, норвежки мисионер († 1758 г.)
1755 г. – Александър Хамилтън, американски политик († 1804 г.)
1793 г. – Кейв Джонсън, американски политик († 1866 г.)
1807 г. – Езра Корнел, американски предприемач († 1874 г.)
1810 г. – Йохан Лудвиг Крапф, немски мисионер († 1881 г.)
1815 г. – Джон Макдоналд, първи министър-председател на Канада († 1891 г.)
1820 г. – Александър Серов, руски композитор и музикален критик († 1871 г.)
1842 г. – Уилям Джеймс, американски психолог философ († 1910 г.)
1852 г. – Константин Ференбах, канцлер на Германия († 1926 г.)
1853 г. – Густав Фалке, немски писател († 1916 г.)
1857 г. – Георги Дерманчев, български офицер († 1927 г.)
1859 г. – Джордж Кързън, британски политик († 1925 г.)
1867 г. – Едуард Титченър, английски психолог († 1927 г.)
1888 г. – Коста Янков, български комунист († 1925 г.)
1891 г. – Борис Митов, български художник, син на Антон Митов († 1963 г.)
1892 г. – Никола Кожухаров, български художник († 1971 г.)
1896 г. – Иван Винаров, съветски военен разузнавач и български генерал († 1969 г.)
1899 г. – Грете Бибринг, австрийски лекар († 1977 г.)
1903 г. – Алън Пейтън, южноафрикански писател († 1988 г.)
1905 г. – Змей Горянин, български писател († 1958 г.)
1906 г. – Алберт Хофман, швейцарски химик († 2008 г.)
1910 г. – Йордан Спасов, български актьор († 1984 г.)
1911 г. – Зенко Сузуки, министър-председател на Япония († 2004 г.)
1911 г. – Петко Инджов, български хирург († 1987 г.)
1912 г. – Иван Мартинов, български писател († 1991 г.)
1916 г. – Методий Стратиев, български духовник († 2006 г.)
1918 г. – Едуард Мърфи, аерокосмически инженер († 1990 г.)
1920 г. – Закария Ситчин, азербайджански писател († 2010 г.)
1920 г. – Славко Яневски, македонски писател († 2000 г.)
1923 г. – Дрексел Джером Люис Биксби, американски писател и сценарист († 1998 г.)
1925 г. – Свобода Бъчварова, българска писателка и сценаристка († 2012 г.)
1926 г. – Лев Демин, съветски космонавт († 1998 г.)
1929 г. – Людия Иванов, български учен ихтиолог († 2002 г.)
1929 г. – Рафаел Ейтан, израелски генерал († 2004 г.)
1934 г. – Жан Кретиен, министър-председател на Канада
1938 г. – Артър Скаргил, английски политик
1938 г. – Фишер Блек, американски икономист († 1995 г.)
1939 г. – Ричард Поснър, американски съдия
1940 г. – Венелин Живков, български учен
1946 г. – Миодраг Иванов, български шоумен и актьор
1952 г. – Ким Хартман, английска актриса
1956 г. – Боряна Балин, български писател
1957 г. – Ани Илков, български поет
1957 г. – Брайън Робсън, английски футболист
1963 г. – Джейсън Конъри, британски актьор
1967 г. – Катарина Хакер, немска писателка
1971 г. – Стюарт Дейвис, американски музикант
1972 г. – Аманда Пийт, американска актриса
1972 г. – Константин Хабенски, руски актьор
1973 г. – Рокмонд Дънбар, американски актьор
1981 г. – Атанаска Вихърова – българска актриса, участвала в комедийното шоу Тутурутка († 2011 г.)
1982 г. – Денис Колодин, руски футболист
1983 г. – Адриан Сутил, германски пилот от Формула 1
1984 г. – Данаил Митев, български футболист
1985 г. – Рие Фу, японска певица
Починали
314 г. – Милтиад, римски папа (* 3 век)
705 г. – Йоан VI, римски папа (* ? г.)
812 г. – Ставракий, император на Византийската империя (* 8 век)
1055 г. – Константин IX Мономах, византийски император (* ок. 1000 г.)
1068 г. – Екберт I, граф на Брауншвайг (* ? г.)
1494 г. – Доменико Гирландайо, флорентински ренесансов художник (* 1449 г.)
1696 г. – Шарл Албанел, френски мисионер (* 1616 г.)
1801 г. – Доменико Чимароза, италиански композитор (* 1749 г.)
1817 г. – Тимъти Дуайт, американски поет (* 1752 г.)
1837 г. – Франсоа Жерар, френски художник (* 1770 г.)
1862 г. – Димитър Миладинов, български просветител (* 1810 г.)
1916 г. – Козма Дебърски, висш български духовник (* ок. 1835 г.)
1923 г. – Константинос I, крал на Гърция (* 1868 г.)
1927 г. – Екатерина Златарева, българска артистка (* 1868 г.)
1928 г. – Томас Харди, английски писател (* 1840 г.)
1941 г. – Емануел Ласкер, германски шахматист (* 1868 г.)
1944 г. – Галеацо Чано, италиански политик (* 1903 г.)
1945 г. – Стефан Стефанов, политик, индустриалец (* 1876 г.)
1947 г. – Коста Тодоров, български политик (* 1889 г.)
1952 г. – Жан дьо Латр дьо Тасини, френски маршал (* 1889 г.)
1955 г. – Родолфо Грациани, италиански военен офицер (* 1882 г.)
1958 г. – Милош Колчагов, български революционер (* 1886 г.)
1959 г. – Едуард Бибринг, австрийски психиатър (* 1894 г.)
1960 г. – Сергей Рубинщейн, съветски психолог (* 1889 г.)
1966 г. – Лал Бахадур Шастри, индийски политик (* 1904 г.)
1968 г. – Коце Ципушев, български революционер (* 1877 г.)
1978 г. – Стоян Райнов, български керамик (* 1894 г.)
1984 г. – Йордан Спасов, български актьор (* 1910 г.)
1988 г. – Изидор Раби, американски физик, Нобелов лауреат през 1944 г. (* 1898 г.)
1991 г. – Карл Дейвид Андерсън, американски физик, Нобелов лауреат през 1936 г. (* 1905 г.)
1995 г. – Игнасио Мате-Бланко, чилийски психиатър (* 1908 г.)
1999 г.
Симон Дракул, македонски писател (* 1930 г.)
Фабрицио де Андре, италиански певец (* 1940 г.)
2005 г. – Фабрицио Меони, италиански мотоциклетен състезател (* 1957 г.)
2007 г.
Робърт Антън Уилсън, американски писател (* 1932 г.)
Стоян Цветков, български аграрен учен (* 1930 г.)
2008 г.
Иля Талев, български писател и езиковед (* 1937 г.)
Едмънд Хилари, новозеландски алпинист и изследовател (* 1919 г.)
2009 г.
Вълкана Стоянова, народна певица (* 1922 г.)
2009 г. – Елзе Папенхайм, австрийски невролог (* 1911 г.)
2010 г. – Ерик Ромер, френски кинорежисьор (* 1920 г.)
2012 г.
Стефан Вълков, български дисидент и политик (* 1925 г.)
Сава Хашъмов, български актьор (* 1940 г.)
2013 г. – Арон Шварц, американски програмист (* 1986 г.)
2014 г.
Ариел Шарон, министър-председател на Израел (* 1928 г.)
Вугар Гашимов, азербайджански шахматист (* 1986 г.)
2015 г. – Анита Екберг, шведска актриса (* 1931 г.)
Празници
Международен ден на думата „благодаря“ (1994 г.)
Албания – Ден на републиката (1946 г.)
Мароко – Декларация за национална независимост (1956 г.)
Непал – Ден на националното обединение (1768 г.)
111 |
bg | 2323 | https://bg.wikipedia.org/wiki/12%20%D1%8F%D0%BD%D1%83%D0%B0%D1%80%D0%B8 | 12 януари | 12 януари е 12-ият ден в годината според григорианския календар. Остават 353 дни до края на годината (354 през високосна година).
Събития
475 г. – Флавий Василиск става император на Византийската империя.
1528 г. – Густав I е коронован за крал на Швеция.
1884 г. – Съставено е деветото правителство на България, начело с Драган Цанков.
1908 г. – От Айфеловата кула е излъчен дълговълнов радиосигнал, чийто диаметър е 6000 км.
1908 г. – Влиза в сила указ на княз Фердинанд I, с който Информационното бюро към Щаба на войската се преобразува в Разузнавателна секция. Ден на военното разузнаване на България.
1915 г. – В Конгреса на САЩ е отхвърлено предложението за даване на избирателни права на жените.
1943 г. – Втората световна война: Червената армия започва операция за разкъсване на Блокадата на Ленинград.
1945 г. – Втората световна война: Съветския съюз започва т.нар. Януарска офанзива срещу Нацистка Германия на фронт от 1200 км в Източна Европа.
1964 г. – В Занзибар започва въстание, определено като революция, което довежда до обявяване на държавата за република.
1966 г. – В САЩ започва излъчването на телевизионния сериал Батман.
1969 г. – Рок групата „Лед Зепелин“ издава първия си албум – Led Zeppelin.
1970 г. – Войната в Биафра завършва с анексирането на тази държава от Нигерия.
1981 г. – Започва излъчването на американската „сапунена опера“ Династия.
1991 г. – Конгресът на САЩ оторизира правителството да използва военна сила за да отблъсне армията на Ирак извън границите на Кувейт.
1992 г. – След победата на Ислямския фронт за спасение в Алжир, правителството прекратява изборите, което става повод за гражданска война.
1998 г. – В Европейския съюз е постигнато съгласието на 15-те страни-членки за забрана на клониране на хора.
2005 г. – Изстреляна е американската космическа сонда Deep Impact за извършване на изследвания върху кометата Темпъл 1.
2006 г. – През последния ден от ислямското пилигримство Хадж в Саудитска Арабия, по време на ритуала Пропъждане на дявола с камъни между Мека и Мина инцидент с автобус предизвиква паника, загиват 346 и са ранени 209 богомолци.
2022 г.-протест и щурм на Народното събрание, организиран от Възраждане (партия)
Родени
1591 г. – Хосе де Рибера, испански художник († 1652 г.)
1628 г. – Шарл Перо, френски писател († 1703 г.)
1729 г. – Едмънд Бърк, ирландски държавник († 1797 г.)
1746 г. – Йохан Хайнрих Песталоци, швейцарски педагог († 1827 г.)
1779 г. – Никола Клеман, френски химик († 1841 г.)
1797 г. – Анете фон Дросте-Хюлзхоф, германска поетеса († 1848 г.)
1848 г. – Василий Суриков, руски художник, исторически живописец († 1916 г.)
1851 г. – Димитър Наумов, български агроном († 1884 г.)
1852 г. – Жозеф Жак Сезар Жофр, френски генерал († 1931 г.)
1863 г. – Беньо Цонев, български езиковед († 1926 г.)
1863 г. – Свами Вивекананда, индийски философ († 1902 г.)
1876 г. – Джек Лондон, американски писател († 1916 г.)
1877 г. – Иван Кипров, български лекар († 1922 г.)
1878 г. – Ференц Молнар, унгарски писател († 1952 г.)
1893 г. – Алфред Розенберг, нацистки политик († 1946 г.)
1893 г. – Херман Гьоринг, нацистки функционер († 1946 г.)
1899 г. – Паул Мюлер, швейцарски химик, Нобелов лауреат през 1948 г. († 1965 г.)
1900 г. – Тодор Ангелов, български антифашист († 1943 г.)
1903 г. – Игор Курчатов, съветски учен († 1960 г.)
1904 г. – Георги Караславов, български писател († 1980 г.)
1907 г. – Сергей Корольов, съветски инженер († 1966 г.)
1910 г. – Луис Рейнър, германо-британска актриса († 2014 г.)
1913 г. – Иларион Доростолски, митрополит на Доростолска епархия († 2009 г.)
1915 г. – Петър Увалиев, български критик († 1999 г.)
1916 г. – Питер Бота, първи президент на ЮАР († 2006 г.)
1917 г. – Любомир Сагаев, български музиколог и общественик († 2001 г.)
1926 г. – Рей Прайс, американски кънтри певец († 2013 г.)
1929 г. – Коста Странджев, български писател († 1991 г.)
1933 г. – Лили Енева, българска актриса
1934 г. – Васил Симов, български волейболист († 1995 г.)
1944 г. – Властимил Хорт, чехословашки шахматист
1944 г. – Джо Фрейзър, американски боксьор († 2011 г.)
1948 г. – Елена Божкова, българска народна певица
1949 г. – Харуки Мураками, японски новелист
1951 г. – Кърсти Али, американска актриса
1954 г. – Хауърд Стърн, американски радиоводещ
1955 г. – Людмил Тодоров, български актьор
1956 г. – Николай Носков, руски музикант
1958 г. – Ваня Цветкова, българска актриса
1962 г. – Марина Кондова, българска тенисистка
1964 г. – Джеф Безос, американски предприемач
1965 г. – Роб Зомби, американски музикант
1968 г. – Амелия Личева, българска литературна критичка
1969 г. – Роберт Просинечки, хърватски футболист
1970 г. – Зак де ла Роча, американски певец (Rage Against the Machine)
1972 г. – Приянка Ганди, индийски политик
1974 г. – Илиян Симеонов, български футболист
1974 г. – Милен Петков, български футболист
1981 г. – Мартин Герасков, български актьор
1982 г. – Величко Чолаков, български щангист († 2017 г.)
Починали
1519 г. – Васко Нунес де Балбоа, испански мореплавател (* 1475 г.)
1519 г. – Максимилиан I, австрийски ерцхерцог (* 1459 г.)
1583 г. – Фернандо Алварес де Толедо, испански военачалник (* 1507 г.)
1665 г. – Пиер дьо Ферма, френски математик (* 1601 г.)
1829 г. – Фридрих фон Шлегел, германски културфилософ (* 1772 г.)
1856 г. – Людовит Щур, словашки възрожденски деец (* 1815 г.)
1913 г. – Стоян Топузов, български военен деец (* 1864 г.)
1951 г. – Рачо Стоянов, български драматург (* 1883 г.)
1960 г. – Невил Шът, английски писател (* 1899 г.)
1976 г. – Агата Кристи, британска писателка (* 1891 г.)
1983 г. – Николай Подгорни, председател на Върховния съвет на СССР (* 1903 г.)
1990 г. – Йон Хансен, датски футболист (* 1924 г.)
1993 г. – Юзеф Чапски, полски художник († 1896 г.)
1997 г. – Чарлз Хюгинс, канадски медик, Нобелов лауреат през 1966 г. (* 1901 г.)
2002 г. – Сайръс Ванс, държавен секретар на САЩ (* 1917 г.)
2003 г. – Морис Гиб, британски поп-певец (* 1949 г.)
2007 г. – Юрг Федершпил, швейцарски писател (* 1931 г.)
2017 г. – Лари Стеинбауер, британски кейбордист (Bronski Beat) (* 1960 г.)
Празници
Православна и Католическа църква – Света мъченица Татяна
България – Празник на българското военно разузнаване (от 1997)
Индия – Национален ден на младежта
Танзания – Ден на революцията в Занзибар (1964 г.)
Туркменистан – Ден на всенародната памет
Източници
112 |
bg | 2324 | https://bg.wikipedia.org/wiki/13%20%D1%8F%D0%BD%D1%83%D0%B0%D1%80%D0%B8 | 13 януари | 13 януари е 13-ият ден в годината според григорианския календар. Остават 352 дни до края на годината (353 през високосна година).
Събития
1610 г. – Галилео Галилей открива спътник на Юпитер – Калисто.
1822 г. – В Гърция е приет дизайнът на сегашния национален флаг.
1854 г. – Във Филаделфия (САЩ) е патентован акордеонът.
1864 г. – В Русия започва въвеждането на провинциални (областни) съвети.
1878 г. – Стара Загора е освободена повторно, а за окръжен началник е назначен руският офицер Куликовски.
1893 г. – В Лондон е учредена Лейбъристката партия на Великобритания.
1898 г. – Френският писател Емил Зола публикува отвореното си писмо „Аз обвинявам“ – протест срещу скалъпеното дело „Драйфус“.
1910 г. – От Метрополитън опера в Ню Йорк е осъществено първото радиоизлъчване – на операта „Селска чест“.
1915 г. – Прожектиран е първият български игрален филм „Българан е галант“ на Васил Гендов.
1915 г. – Мощно земетресение разтърсва град Авецано в Централна Италия, при което загиват 29 800 души.
1916 г. – Поради пробив в дига е наводнена голяма част от територията на Нидерландия, загиват около 10 хил. души.
1935 г. – Саарланд гласува на референдум за присъединяването си към Германия.
1953 г. – Йосип Броз Тито е избран за президент на Югославия.
1964 г. – Първият запис на песента на Бийтълс „Искам да държа ръката ти“ става най-бързо продаващият се сингъл.
1964 г. – Карол Войтила, бъдещият папа Йоан Павел II, е ръкоположен за архиепископ на Краков.
1972 г. – Висшият педагогически институт в Пловдив е преименуван на Пловдивски университет.
1974 г. – Отворено най-голямото летище в света – в Далас, щат Тексас, САЩ.
1991 г. – За да не допуснат независимост на Литва, съветски войски и танкове атакуват телевизията във Вилнюс, при което загиват 11 души.
2001 г. – При земетресение в Салвадор загиват около 800 души.
Родени
101 г. – Луций Елий, римски император († 138 г.)
1832 г. – Хорейшо Алджър, американски писател († 1899 г.)
1843 г. – Луи Леже, френски славист († 1923 г.)
1849 г. – Константин Йованович, австрийски архитект от български произход († 1923 г.)
1851 г. – Тодор Каблешков, български революционер († 1876 г.)
1863 г. – Алеко Константинов, български писател († 1897 г.)
1864 г. – Вилхелм Вин, германски физик, Нобелов лауреат († 1928 г.)
1866 г. – Георги Иванович Гурджиев, философ-мистик († 1949 г.)
1878 г. – Пейо Яворов, български поет († 1914 г.)
1880 г. – Александър Морфов, български композитор († 1934 г.)
1883 г. – Никола Марковски, български революционер († 1966 г.)
1898 г. – Николай Фол, български писател и режисьор († 1969 г.)
1909 г. – Маринус Ван дер Любе, холандски комунист († 1934 г.)
1924 г. – Волфганг Краус, австрийски писател († 1998 г.)
1924 г. – Паул Файерабенд, австрийски философ († 1994 г.)
1925 г. – Георги Калоянчев, български актьор († 2012 г.)
1927 г. – Сидни Бренър, южноафрикански биолог, Нобелов лауреат през 2002 г. († 2019 г.)
1933 г. – Мария Луиза Българска, българска княгиня
1938 г. – Шивкумар Шарма, индийски музикант
1939 г. – Яцек Гмох, полски футболист
1943 г. – Ричард Мол, американски актьор
1947 г. – Карлес Рексач, испански футболист
1949 г. – Ракеш Шарма, индийски космонавт
1958 г. – Буйо, испански футболист
1964 г. – Виолета Георгиева, българска певица
1965 г. – Росен Миланов, български диригент
1966 г. – Патрик Демпси, американски актьор
1969 г. – Стивън Хендри, шотландски играч на снукър
1972 г. – Щефан Байнлих, германски футболист
1977 г. – Орландо Блум, британски актьор
1982 г. – Мария, попфолк изпълнителка
1984 г. – Тодор Паланков, български футболист
Починали
86 г. пр.н.е. – Гай Марий, древноримски военачалник и политик (* 157 пр.н.е.)
888 г. – Карл Дебели, франкски император (* 832 г.)
1151 г. – Сугерий, френски духовник и държавен деятел (* 1081 г.)
1182 г. – Агнес Бабенберг, кралица на Унгария (* ок. 1154 г.)
1599 г. – Едмънд Спенсър, английски поет (* 1552 г.)
1863 г. – Козма Прутков, измислен руски писател (* 1803 г.)
1864 г. – Димитър Мутев, книжовник (* 1818 г.)
1864 г. – Стивън Фостър, американски композитор (* 1826 г.)
1867 г. – Виктор Кузен, френски философ (* 1792 г.)
1906 г. – Александър Попов, руски учен (* 1859 г.)
1921 г. – Йоан Караджани, румънски фолклорист (* 1841 г.)
1928 г. – Мара Бунева, българска революционерка (* 1902 г.)
1932 г. – София Хоенцолерн, съпруга на крал Константинос I (* 1870 г.)
1941 г. – Джеймс Джойс, ирландски писател (* 1882 г.)
1950 г. – Димитрис Семсис, гръцки музикант (* 1883 г.)
1950 г. – Калинка Драганова, кмет на с. Гела, Смолянска област
1953 г. – Христо Метев, фабрикант (* 1881 г.)
1961 г. – Цветан Лазаров, български авиоконструктор (* 1896 г.)
1972 г. – Владимир Трендафилов, български актьор († 1897 г.)
1974 г. – Салвадор Ново, мексикански поет (* 1904 г.)
2000 г. – Боян Знеполски, български писател (* 1908 г.)
2006 г. – Божидар Божилов, български поет (* 1923 г.)
2012 г. – Рауф Денкташ, кипърски политик (* 1924 г.)
Празници
България – Професионален празник на работещите в областта на киното – Обявен с Решение на МС от 27 декември 2005 г.
Швеция и Финландия – Ден на Свети Кнут (край на Новогодишните празници)
Източници
113 |
bg | 2325 | https://bg.wikipedia.org/wiki/14%20%D1%8F%D0%BD%D1%83%D0%B0%D1%80%D0%B8 | 14 януари | 14 януари е 14-ият ден в годината според григорианския календар. Остават 351 дни до края на годината (352 през високосна година).
Събития
1477 г. – Московският велик княз Иван III завладява Новгород.
1539 г. – Испания анексира остров Куба.
1690 г. – В Германия е създаден духовият инструмент кларинет.
1701 г. – В Русия е създадено първото морско училище.
1724 г. – Филипе V абдикира от престола на Испания в полза на сина си Луис I, но седем месеца по-късно се връща на трона, поради смъртта на младия крал от вариола.
1762 г. – Със смъртта на императрица Елисавета става възможно прекратяването на седемгодишната Руско-пруска война.
1897 г. – За първи път е изкачен най-високият връх в Южна Америка Аконкагуа.
1901 г. – В София е пуснат първият електрически трамвай
1943 г. – Втората световна война: В Казабланка се провежда среща между Уинстън Чърчил и Франклин Рузвелт за обсъждане на съвместните действия през следващата фаза на войната.
1954 г. – Основана е корпорацията Америкън Моторс.
1967 г. – Речта на уволнения от Харвард професор Тимоти Лири, изнесена по време на The World's First Human Be-in в Сан Франциско, дава начало на световното движение хипи.
1972 г. – Маргрете II става кралица на Дания.
1985 г. – Тенисистката Мартина Навратилова печели своя стотен турнир.
1993 г. – В Балтийско море потъва полският ферибот Ян Хавелиуш, загиват 55 души екипаж и пътници.
1994 г. – България се включва в инициативата на НАТО „Партньорство за мир“.
2004 г. – Грузия възстановява националния си флаг, използван преди 500 години.
2005 г. – Спускаемият модул на апарата от съвместната програма на НАСА и ЕКА „Касини-Хюйгенс“ достига до повърхността на Титан.
Родени
83 г. пр.н.е. – Марк Антоний, римски политик († 30 пр.н.е.)
38 г. пр.н.е. – Нерон Клавдий Друз, римски генерал, брат на Тиберий и баща на Клавдий († 9 пр.н.е.)
1684 г. – Жан Батист ван Ло, френски художник († 1745 г.)
1777 г. – Уилям Лийк, британски топограф († 1860 г.)
1792 г. – Кристиан Юлиус Де Меза, датски генерал († 1865 г.)
1839 г. – Йосиф Ковачев, български учен († 1898 г.)
1850 г. – Пиер Лоти, френски писател († 1923 г.)
1861 г. – Мехмед VI, султан на Османската империя († 1926 г.)
1875 г. – Алберт Швайцер, елзаски лекар, Нобелов лауреат през 1952 († 1965 г.)
1883 г. – Нина Ричи, френска дизайнерка († 1970 г.)
1888 г. – Иван Момчилов, български политик († 1966 г.)
1897 г. – Иван Димов, български актьор († 1965 г.)
1904 г. – Емили Хан, американска писателка († 1997 г.)
1910 г. – Васил Чертовенски, български писател († 1979 г.)
1911 г. – Анатолий Рибаков, руски писател († 1998 г.)
1915 г. – Герхард Венгел, германски летец († 1944 г.)
1915 г. – Мари-Луиз фон Франц, швейцарска психоложка († 1998 г.)
1925 г. – Юкио Мишима, японски писател († 1970 г.)
1925 г. – Мария Чичикова, българска археоложка († 2021 г.)
1926 г. – Васко Абаджиев, български цигулар-виртуоз и композитор († 1974 г.)
1931 г. – Катерина Валенте, италианска певица
1932 г. – Йован Котески, поет от Република Македония († 2001 г.)
1939 г. – Александрос Лагопулос, гръцки семиотик
1941 г. – Милан Кучан, първи президент на Словения
1941 г. – Фей Дънауей, американска актриса
1942 г. – Васил Попов, български математик, член-кореспондент на БАН († 1990 г.)
1947 г. – Петер Ногли, германски футболист
1947 г. – Ричард Леймън, американски писател († 2001 г.)
1947 г. – Кристина Пронко, полска певица
1948 г. – Карл Уедърс, американски актьор
1952 г. – Кълин Попеску-Търичану, министър-председател на Румъния
1957 г. – Веселин Калановски, български артист
1959 г. – Георги Димитров – Джеки, български футболист († 2021 г.)
1960 г. – Веселин Койчев, български музикант
1961 г. – Висарион, духовен учител от Русия
1962 г. – Андреас Щайнхьофел, немски писател
1965 г. – Шамил Басаев, чеченски бунтовник († 2006 г.)
1966 г. – Марко Хиетала, финландски китарист (Nightwish)
1967 г. – Зак Уайлд, американски китарист
1967 г. – Емили Уотсън, английска актриса
1969 г. – Дейв Грол, американски музикант
1969 г. – Джейсън Бейтман, американски актьор
1973 г. – Джанкарло Фисикела, италиански пилот от Формула 1
1974 г. – Кевин Дюранд, канадски актьор
1976 г. – Вили Прагер, български артист
1982 г. – Виктор Валдес, испански вратар
Починали
1092 г. – Вратислав II, Крал на Бохемия (* 1032 г.)
1235 г./36 – Свети Сава Сръбски, сръбски духовник (* 1169 г.)
1331 г. – Одорик (Одорико Матюси), италиански францискански монах, изследовател и мисионер (* 1286 г.)
1676 г. – Франческо Кавали, италиански композитор (* 1602 г.)
1742 г. – Едмънд Халей, английски учен (* 1656 г.)
1753 г. – Джордж Бъркли, ирландски философ – теолог (* 1685 г.)
1882 г. – Теодор Шван, немски биолог (* 1810 г.)
1886 г. – Лев Каменев – руски художник, пейзажист (* 1834 г.)
1890 г. – Фьодор Радецки, руски генерал (* 1820 г.)
1898 г. – Луис Карол, британски писател и математик (* 1832 г.)
1905 г. – Ернст Карл Абе, германски физик (* 1840 г.)
1912 г. – Ото Либман, германски философ (* 1840 г.)
1928 г. – Мара Бунева, българска революционерка (* 1902 г.)
1937 г. – Стефан Бочаров, български военен лекар (* 1852 г.)
1939 г. – Валдемар Датски, датски принц (* 1858 г.)
1943 г. – Ерик Найт, британски писател (* 1897 г.)
1946 г. – Илия Матакиев, български лекар (* 1872 г.)
1949 г. – Хари Стек Съливан, американски психиатър (* 1892 г.)
1957 г. – Хъмфри Боугарт, американски актьор (* 1899 г.)
1966 г. – Сергей Корольов, съветски ракетен инженер (* 1907 г.)
1972 г. – Фредерик IX, крал на Дания (* 1899 г.)
1975 г. – Георги Трайков, български политик (* 1898 г.)
1977 г. – Анаис Нин, американска писателка от френски произход (* 1903 г.)
1977 г. – Антъни Идън, английски политик (* 1897 г.)
1977 г. – Питър Финч, английски актьор († 1916 г.)
1978 г. – Курт Гьодел, австрийски математик (* 1906 г.)
1988 г. – Георгий Маленков, съветски политик (* 1902 г.)
1988 г. – Камен Калчев, български писател (* 1914 г.)
2002 г. – Дечо Таралежков, български композитор (* 1929)
2009 г. – Димитър Манчев, български актьор (* 1934 г.)
2014 г. – Хуан Хелман, аржентински поет (* 1930 г.)
2016 г. – Алън Рикман, английски актьор (* 1946 г.)
Празници
Банго Васил – Циганската Нова година (празнува се по Юлиански календар)
България – Празник на войските на министерството на транспорта – (обявен с Решение на Министерски съвет от 6 януари 1994 г.)
Тайланд – Национален ден за опазване на горите
114 |
bg | 2326 | https://bg.wikipedia.org/wiki/15%20%D1%8F%D0%BD%D1%83%D0%B0%D1%80%D0%B8 | 15 януари | 15 януари е 15-ият ден в годината според григорианския календар. Остават 350 дни до края на годината (351 през високосна година).
Събития
1582 г. – Русия предава Ливония и Естония на Полша, с което губи излаз на Балтийско море.
1759 г. – Открит е Британският музей.
1892 г. – Джеймс Нейсмит публикува правилата на баскетбола.
1908 г. – Основан е италианският АС Бари.
1919 г. – Игнаций Падеревски става министър-председател на Полша.
1919 г. – Роза Люксембург и Карл Либкнехт, двама от най-известните социалисти в Германия, са заловени и след неколкочасови инквизиции са разстреляни от Фрайкорпс.
1943 г. – В експлоатация влиза най-голямата административна сграда в света, Пентагонът.
1951 г. – Илзе Кох, съпругата на коменданта на концлагера Бухенвалд, е осъдена на доживотен затвор в съд в Западна Германия.
1969 г. – СССР изстрелва космическия кораб Союз 5.
1970 г. – Муамар ал-Кадафи е провъзгласен за водач на Либия.
1970 г. – Биафра се предава след 32-месечна борба за независимост от Нигерия.
1975 г. – Ангола получава своята независимост от Португалия.
1983 г. – Започва да функционира АЕЦ Кръшко.
1991 г. – Срокът на ООН за изтегляне на иракските войски от Кувейт изтича и така започва подготовката за Операция Пустинна буря.
1992 г. – Международната общност признава независимостта на Словения и Хърватия от Социалистическата федеративна република Югославия.
1992 г. – България първа в света признава независимостта на Република Македония от Югославия.
2001 г. – В интернет стартира Уикипедия – виртуална енциклопедия със свободно Уики съдържание.
2006 г. – Йеле Клаасен става световен шампион по дартс.
Родени
1432 г. – Афонсу V, крал на Португалия († 1481 г.)
1622 г. – Жан-Батист Молиер, френски драматург и актьор († 1673 г.)
1724 г. – Пьотър Румянцев, руски граф и генерал († 1796 г.)
1791 г. – Франц Грилпарцер, австрийски поет и драматург († 1872 г.)
1795 г. – Александър Грибоедов, руски драматург († 1829 г.)
1809 г. – Пиер-Жозеф Прудон, френски философ – анархист († 1865 г.)
1828 г. – Димитро Папазоглу, български предприемач († 1902 г.)
1842 г. – Йозеф Бройер, австрийски психиатър († 1925 г.)
1843 г. – Теофилакт Тилев, български духовник и политик († 1922 г.)
1850 г. – Михай Еминеску, румънски поет († 1889 г.)
1850 г. – София Ковалевска, руска математичка, писателка и публицистка († 1891 г.)
1866 г. – Натан Сьодерблум, шведски духовник – икуменист, Нобелов лауреат през 1930 г. († 1931 г.)
1868 г. – Евтим Спространов, български просветен и обществен деец († 1931 г.)
1871 г. – Йордан Венедиков, български генерал († 1957 г.)
1875 г. – Войдан Чернодрински, български театрален деец и писател († 1951 г.)
1883 г. – Власи Власковски, български политик († 1959 г.)
1884 г. – Георги Манев, български физик († 1965 г.)
1891 г. – Осип Манделщам, руски поет и преводач († 1938 г.)
1892 г. – Уилям Бюдайн, американски режисьор († 1970 г.)
1895 г. – Гео Милев, български поет († 1925 г.)
1897 г. – Георги Дреников, командващ Въздушни войски († 1980 г.)
1902 г. – Сауд бин Абдул Азис, крал на Саудитска Арабия († 1969 г.)
1902 г. – Назъм Хикмет, турски поет († 1963 г.)
1906 г. – Аристотел Онасис, гръцки корабен магнат († 1975 г.)
1913 г. – Лойд Бриджис, американски актьор († 1998 г.)
1917 г. – Василий Петров, съветски маршал († 2014 г.)
1918 г. – Гамал Абдел Насър, президент на Египет († 1970 г.)
1922 г. – Франц Фюман, немски писател († 1984 г.)
1923 г. – Янко Керемидчиев, български историк
1929 г. – Мартин Лутър Кинг, афроамерикански борец за граждански права, Нобелов лауреат през 1964 († 1968 г.)
1931 г. – Алън Скофийлд, южноафрикански писател и журналист († 2017 г.)
1933 г. – Йордан Милев, български писател и поет († 2019 г.)
1935 г. – Робърт Силвърбърг, американски писател
1936 г. – Делчо Лулчев, български инженер († 1986 г.)
1956 г. – Иван Кутузов, български художник-карикатурист († 2020 г.)
1958 г. – Борис Тадич, президент на Сърбия
1959 г. – Пийт Треуавас, британски рокмузикант
1966 г. – Владислав Кацарски, български журналист
1968 г. – Иняки Урдангарин, испанска кралска особа
1970 г. – Даниел Боримиров, български футболист
1970 г. – Росица Ангелова, българска поетеса
1975 г. – Мери Пиърс, френска тенисистка
1976 г. – Татяна Петкова, незряща състезателка по маратонско бягане
1976 г. – Флорентин Петре, румънски футболист
1979 г. – Мартин Петров, български футболист
1981 г. – Бианка Гуачеро, италианска актриса
Починали
69 г. – Галба, римски император (* 3 г.)
936 г. – Раул, крал на Франция (* ок. 890 г.)
1595 г. – Мурад III, султан на Османската империя (* 1546 г.)
1615 г. – Вирджиния Медичи, член на клана Медичи (* 1568 г.)
1901 г. – Йосиф Гурко, руски генерал (* 1828 г.)
1912 г. – Йозеф Мария фон Радовиц, германски дипломат (* 1839 г.)
1919 г. – Карл Либкнехт, германски политик, марксист (* 1871 г.)
1919 г. – Роза Люксембург, германски политик (* 1870 г.)
1926 г. – Луи Мажорел, френски декоратор и мебелист (* 1859 г.)
1934 г. – Херман Бар, австрийски писател (* 1863 г.)
1945 г. – Теодор Траянов, български поет (* 1882 г.)
1948 г. – Ралф Нелсън Елиът, американски икономист (* 1871 г.)
1983 г. – Майър Лански, американски мафиот (* 1902 г.)
1988 г. – Шон Макбрайд, ирландски политик, Нобелов лауреат през 1974 (* 1904 г.)
1998 г. – Владимир Свинтила, български писател (* 1926 г.)
2000 г. – Желко Ражнатович, сръбски военен командир (* 1952 г.)
2006 г. – Джабер III ал-Ахмед ал-Джабер ал-Сабах, емир на Кувейт (* 1926 г.)
2007 г. – Барзан Ибрахим Тикрити, иракски политик (* 1951 г.)
2007 г. – Джеймс Хилиър, канадски физик (* 1915 г.)
2009 г. – Саид Сиям, палестински политик (* 1959 г.)
Празници
Рожден ден на виртуалната енциклопедия Уикипедия (2001 г.)
Ден на изкуствения език Интерлингва (1951 г.)
САЩ – Ден в памет на Мартин Лутър Кинг
Северна Корея – Ден на корейската азбука
115 |
bg | 2327 | https://bg.wikipedia.org/wiki/16%20%D1%8F%D0%BD%D1%83%D0%B0%D1%80%D0%B8 | 16 януари | 16 януари е 16-ият ден в годината според григорианския календар. Остават 349 дни до края на годината (350 през високосна година).
Събития
27 г. пр.н.е. – Сенатът на Римската империя удостоява за първи път с титлата август император Гай Юлий Цезар Октавиан.
927 г. – Кордоба (в дн. Испания) е обявена за халифат.
1547 г. – Иван Грозни се самопровъзгласява за цар на Русия.
1556 г. – Императорът на Свещената Римска империя Карл V абдикира, разделяйки империята на две части – в полза на сина си Филип II и брат си Фердинанд I.
1581 г. – Английският парламент узаконява англиканството като държавна религия, приемайки закони против католицизма.
1593 г. – Мехмед III става султан на Османската империя, след което убива 19-те си братя.
1707 г. – Шотландският парламент ратифицира договора за обединение с Англия, с което се създава Великобритания.
1724 г. – Петър I забранява в Русия браковете по принуда.
1878 г. – Руско-турска война (1877-1878): Капитан Александър Бураго с отряд руски драгуни освобождава Пловдив от Османската империя.
1881 г. – Български пощи сключва договор с Австрийското параходно дружество за превоз на пощенски пратки по Дунав.
1908 г. – Съставено е правителство на Демократическата партия с премиер Александър Малинов.
1909 г. – Експедицията на Ърнест Шакълтън установява местонахождението на магнитния южен полюс.
1915 г. – Открита е българската легация във Вашингтон от първия пълномощен министър на България в САЩ Стефан Панаретов.
1920 г. – В САЩ е въведен така нареченият Сух режим.
1920 г. – В Париж се провежда първото заседание на Лигата на нациите.
1920 г. – Страните от Антантата преустановяват търговската блокада на СССР.
1957 г. – В Ливърпул, Англия, на 10 Mathew Street отваря „The Cavern club“, където дебютират Бийтълс.
1963 г. – СССР обявява, че притежава водородна бомба.
1969 г. – Чешкия студент Ян Палах се самозапалва в Прага, в протест срещу смазването на Пражката пролет от Съветския съюз година по-рано.
1970 г. – Полковник Муамар Кадафи встъпва в длъжност министър-председател на Либия.
1979 г. – В Иран е свален светският режим на шах Мохамед Реза Пахлави и страната е обявена за ислямска република.
1992 г. – С мирен договор се поставя край на 12-годишната гражданска война в Салвадор, взела 75 000 жертви.
2000 г. – За президент на Чили е избран Рикардо Лагос.
2001 г. – ЮНЕСКО обявява 16 януари за ден на Бийтълс.
2005 г. – 66-годишната румънка Адриана Илиеску става най-възрастната родилка на планетата.
Родени
1728 г. – Николо Пичини, италиански композитор († 1800 г.)
1749 г. – Виторио Алфиери, италиански поет и драматург († 1803 г.)
1831 г. – Йован Ристич, сръбски политик († 1899 г.)
1838 г. – Франц Брентано, германски психолог и философ († 1917 г.)
1853 г. – Андре Мишлен, френски предприемач († 1931 г.)
1867 г. – Викентий Вересаев, руски писател († 1945 г.)
1890 г. – Асен фон Хартенау, граф Хартенау († 1965 г.)
1901 г. – Фулхенсио Батиста, кубински диктатор († 1973 г.)
1904 г. – Димитър Добрев, български писател († 1985 г.)
1910 г. – Валтер Шеленберг, ръководител на германското стратегическо разузнаване по време на Втората световна война († 1951 г.)
1920 г. – Алберто Креспо, аржентински пилот от Формула 1 († 1991 г.)
1924 г. – Кати Хурадо, мексиканска актриса († 2002 г.)
1928 г. – Уилям Кенеди, американски писател и журналист
1931 г. – Йоханес Рау, президент на Германия († 2006 г.)
1933 г. – Сюзън Зонтаг, американска писателка и общественичка († 2004 г.)
1934 г. – Мерилин Хорн, американска оперна певица
1939 г. – Биньо Иванов, български поет († 1998 г.)
1946 г. – Кабир Беди, индийски актьор
1947 г. – Валентин Чернев, български поет
1948 г. – Джон Карпентър, американски сценарист и режисьор
1952 г. – Майкъл Чорни, руски бизнесмен
1953 г. – Иван Петрушинов, български актьор
1953 г. – Райнхард Иргл, германски писател
1953 г. – Росен Елезов, български режисьор
1955 г. – Джери Лененджър, американски астронавт
1957 г. – Иван Черкелов, български режисьор и сценарист
1959 г. – Шаде Аду, британска певица от Нигерия
1962 г. – Христо Марков, български депутат
1964 г. – Деян Неделчев, български поп певец, композитор и шоумен
1966 г. – Алек Попов, български писател
1968 г. – Бойко Пенчев, български писател, преводач, журналист
1968 г. – Дейвид Чокачи, американски актьор
1969 г. – Корнелия Нинова, български политик
1970 г. – Снежина Петрова, българска актриса
1974 г. – Кейт Мос, английски модел
1975 г. – Андреа Грил, австрийска писателка
1976 г. – Андреана Николова, българска оперна певица
1979 г. – Алия, американска поп певица († 2001 г.)
1981 г. – Боби Замора, английски футболист
1981 г. – Соня Немска, българска попфолк певица
1982 г. – Тунджай Шанлъ, турски футболист
1983 г. – Емануел Погатец, австрийски футболист
1985 г. – Маркош да Силва, бразилски футболист
1986 г. – Айша, латвийска певица
Починали
1794 г. – Едуард Гибън, британски историк (* 1737 г.)
1798 г. – Джон Далинг, британски военен (* 1731 г.)
1891 г. – Лео Делиб, френски композитор (* 1836 г.)
1901 г. – Арнолд Бьоклин, швейцарски художник (* 1827 г.)
1912 г. – Георг Хайм, германски поет (* 1887 г.)
1925 г. – Алексей Куропаткин, руски военачалник (* 1848 г.)
1927 г. – Йован Цвиич, сръбски географ и учен (* 1865 г.)
1928 г. – Велимир Прелич, сръбски юрист (* 1884 г.)
1942 г. – Карол Ломбард, американска актриса (* 1908 г.)
1947 г. – Андрей Шкуро, руски офицер (* 1887 г.)
1950 г. – Густав Круп фон Болен унд Халбах, германски индустриалец (* 1870 г.)
1954 г. – Михаил Пришвин, руски писател (* 1873 г.)
1957 г. – Артуро Тосканини, италиански диригент (* 1867 г.)
1962 г. – Иван Мещрович, хърватски скулптор (* 1883 г.)
1977 г. – Ангел Сладкаров, български оперетен артист (* 1892 г.)
1990 г. – Влади Симеонов, български диригент (* 1912 г.)
1992 г. – Димитър Казаков, български художник (* 1933 г.)
1995 г. – Георги Костов, български писател (* 1940 г.)
2001 г. – Лоран-Дезире Кабила, президент на Конго (* 1939 г.)
2004 г. – Калеви Сорса, министър-председател на Финландия (* 1930 г.)
2006 г. – Георги Кордов, български поп певец, композитор и педагог (* 1934 г.)
2008 г. – Никола Клюсев, министър-председател на Република Македония (* 1927 г.)
2012 г. – Густав Леонхард, нидерландски музикант (* 1928 г.)
2017 г. – Юджийн Сърнън, американски астронавт (* 1934 г.)
Празници
България – Професионален празник на хората, работещи в областта на растителната защита (обявен с решение на Министерски съвет 28 септември 2005 г.)
САЩ – Национален ден за религиозна свобода
Тайланд – Ден на учителя
Тамили (народност, населяваща Индия, Шри Ланка, Малайзия, Сингапур и др.) – Фестивал на реколтата
116 |
bg | 2328 | https://bg.wikipedia.org/wiki/17%20%D1%8F%D0%BD%D1%83%D0%B0%D1%80%D0%B8 | 17 януари | 17 януари е 17-ият ден в годината според григорианския календар. Остават 348 дни до края на годината (349 през високосна година).
Събития
49 г. пр.н.е. – Рим е бил опразнен заради настъпващите от север легиони на Юлий Цезар.
395 г. – Римската империя е поделена между синовете на император Теодосий I на източна, с владетел Аркадий, и западна с владетел Флавий Хонорий.
1562 г. – Във Франция са легализирани хугенотите.
1718 г. – Огромно свлачище унищожава село Лойкербад в Швейцария, при което загиват 56 души.
1733 г. – Английският капитан Джеймс Кук става първият мореплавател, пресякъл южния полярен кръг.
1765 г. – Братът на Паисий Хилендарски, Лаврентий подарява бащината си къща в Банско за метох на Хилендарския манастир.
1775 г. – За пръв път е поставена пиесата „Съперници“ на Ричард Шеридан.
1793 г. – Конвентът на Франция гласува да бъде екзекутиран крал Луи XVI.
1819 г. – Симон Боливар обявява Колумбия за самостоятелна република.
1852 г. – Великобритания признава независимостта на Трансваал – провинция в Южна Африка.
1878 г. – Руско-турска война (1877–1878): Битката при Пловдив открива пътя за руско настъпление към Цариград; освободени са Ямбол и Сливен.
1917 г. – САЩ купуват от Дания Вирджинските острови за 25 млн. долара.
1919 г. – В Месинския пролив потъва френският кораб „Chaonia“, загиват 460 пътници и екипаж.
1945 г. – Втората световна война: Червената армия влиза във Варшава.
1959 г. – Извършена е реформа на административното разделение на България – разформировани са административните окръзи и околии и са създадени 30 нови административно-икономически окръзи, които по-късно стават 28.
1966 г. – Американски самолет загубва до бреговете на Испания четири водородни бомби.
1969 г. – Бийтълс пускат на пазара албума си Yellow Submarine (Жълта подводница).
1973 г. – Фердинанд Маркос става пожизнен президент на Филипините.
1983 г. – Нигерия експулсира над 2 милиона имигранти, най-вече от Гана.
1991 г. – След смъртта на баща си Олаф V, Харалд V става крал на Норвегия.
1995 г. – Земетресение в Кобе, Япония, с магнитуд 7,3 по Скалата на Рихтер причинява огромни материални щети и убива 6433 души.
2003 г. – В Черно море близо до българското крайбрежие е открит кораб, пролежал на дъното 2400 години.
Родени
1504 г. – Пий V, пимски папа († 1572 г.)
1706 г. – Бенджамин Франклин, американски писател († 1790 г.)
1732 г. – Станислав Август Понятовски, полски крал († 1798 г.)
1794 г. – Айлхард Мичерлих, германски химик († 1863 г.)
1798 г. – Огюст Конт, френски философ († 1857 г.)
1820 г. – Ан Бронте, британска писателка († 1849 г.)
1847 г. – Николай Жуковски, руски учен († 1921 г.)
1849 г. – Андон Балтов, български революционер († 1918 г.)
1860 г. – Георги Вазов, български генерал, брат на поета Иван Вазов († 1934 г.)
1863 г. – Дейвид Лойд Джордж, британски премиер († 1945 г.)
1863 г. – Константин Станиславски, руски актьор († 1938 г.)
1870 г. – Мария Луиза Бурбон-Пармска, италианската принцеса († 1899 г.)
1870 г. – Стефан Бончев, български геолог († 1947 г.)
1871 г. – Дейвид Бийти, британски адмирал († 1936 г.)
1880 г. – Мак Сенет, американски актьор († 1960 г.)
1887 г. – Никола Андонов, български художник († 1981 г.)
1888 г. – Александър Чаянов, руски учен († 1937 г.)
1898 г. – Евдокия, българска княгиня († 1985 г.)
1899 г. – Ал Капоне, американски гангстер († 1947 г.)
1902 г. – Леонид Трауберг, руски сценарист († 1990 г.)
1905 г. – Гилермо Стабиле, аржентински футболист († 1966 г.)
1909 г. – Ъруин Сандърс, американски социолог († 2005 г.)
1911 г. – Джордж Стиглър, американски икономист, Нобелов лауреат през 1982 г. († 1991 г.)
1919 г. – Дафо Трендафилов, български майстор гайдар и преподавател († 2010 г.)
1919 г. – Дезмънд Дос, американски военен герой († 2006 г.)
1922 г. – Бети Уайт, американска актриса († 2021 г.)
1927 г. – Ърта Кит, американска актриса († 2008 г.)
1933 г. – Далида, френска певица († 1987 г.)
1934 г. – Иван Спасов, български композитор († 1996 г.)
1940 г. – Табаре Васкес, уругвайски политик († 2020 г.)
1942 г. – Мохамед Али, американски боксьор († 2016 г.)
1943 г. – Рене Превал, хаитянски политик († 2017 г.)
1952 г. – Иля Прокопов, български историк
1956 г. – Пол Янг, британски музикант
1961 г. – Мая Чибурданидзе, грузинска шахматистка
1962 г. – Джим Кери, канадски актьор
1963 г. – Нарцис Торбов, български археолог
1964 г. – Алекс Бранс, костарикански професионален покер играч
1964 г. – Мишел Обама, съпруга на Барак Обама
1966 г. – Любчо Георгиевски, македонски политик
1966 г. – Русанка Ляпова, българска преводачка
1969 г. – Лукас Мудисон, шведски режисьор
1969 г. – Навийн Андрюс, английски актьор
1969 г. – Тиесто, холандски транс диджей
1970 г. – Джеймс Уатана, тайландски играч на снукър
1971 г. – Кид Рок, американски певец
1971 г. – Ричард Бърнс, британски рали състезател († 2005 г.)
1983 г. – Алваро Арбелоа, испански футболист
1985 г. – Симоне Симонс, холандска певица (Epica)
1986 г. – Антоанета Бонева, българска спортистка
1987 г. – Александър Усик, украински боксьор
1996 г. – Клео Меси, австралийска актриса
Починали
395 г. – Теодосий I, римски император (* 347 г.)
1371 г. – Иван Александър, цар на България (*)
1468 г. – Скендербег, албански национален революционер (* 1405 г.)
1598 г. – Фьодор I, цар на Русия (* 1557 г.)
1751 г. – Томазо Албинони, италиански бароков композитор (* 1672 г.)
1805 г. – Абрахам Хиацинт Анкетил-Дюперон, френски ориенталист (* 1731 г.)
1869 г. – Александър Даргомижки, руски композитор (* 1813 г.)
1893 г. – Ръдърфорд Хейс, 19-и президент на САЩ (* 1822 г.)
1897 г. – Янош Вайда, унгарски поет (* 1827 г.)
1904 г. – Георги Странски, български политик (* 1847 г.)
1911 г. – Френсис Галтън, британски психолог и антрополог (* 1822 г.)
1915 г. – Никола Образописов, български художник и иконописец (* 1828 г.)
1933 г. – Луис Комфорт Тифани, американски художник и дизайнер (* 1848 г.)
1960 г. – Ичко Бойчев, български революционер (* 1882 г.)
1961 г. – Патрис Лумумба, първи министър-председател на Конго (* 1925 г.)
1977 г. – Таке Папахаджи, румънски фолклорист (* 1892 г.)
1978 г. – Атанас Далчев, български поет (* 1904 г.)
1979 г. – Храбър Попов, български архитект (* 1896 г.)
1980 г. – Александър Несмеянов, руски химик органик, академик (* 1899 г.)
1982 г. – Варлам Шаламов, писател, поет, публицист (* 1907 г.)
1982 г. – Пеньо Русев, български писател (* 1919 г.)
1982 г. – Фердинанд Хоринек, български шахматист (* 1896 г.)
1991 г. – Олаф V, крал на Норвегия (* 1903 г.)
2002 г. – Камило Хосе Села, испански писател, Нобелов лауреат през 1989 г. (* 1916 г.)
2004 г. – Чеслав Ниемен, полски поп-певец и композитор (* 1939 г.)
2005 г. – Алберт Шац, учен, микробиолог (* 1920 г.)
2005 г. – Чжао Цзиян, китайски политик и държавник (* 1919 г.)
2008 г. – Боби Фишер, американски шахматист (* 1943 г.)
Празници
Православна църква – Свети Антоний Велики (Антоновден)
България – Празник на град Антоново
Демократична република Конго – Ден на Патрис Лумумба
Италия – Празник на град Аджерола
117 |
bg | 2329 | https://bg.wikipedia.org/wiki/18%20%D1%8F%D0%BD%D1%83%D0%B0%D1%80%D0%B8 | 18 януари | 18 януари е 18-ият ден в годината според григорианския календар. Остават 347 дни до края на годината (348 през високосна година).
Събития
532 г. – В Константинопол въстанието Ника, насочено срещу високите данъци и корупцията при император Юстиниан I, е потушено жестоко от войниците на Велизарий, избити са около 30 хил. души.
1535 г. – Испански конкистадори основават на тихоокеанското крайбрежие днешната столица на Перу – Лима.
1701 г. – Коронован е първият пруски крал Фридрих I.
1825 г. – Открита е сегашната сграда на Болшой театър в Москва.
1871 г. – Във Версайския дворец е провъзгласено обединяването на Прусия, Елзас и Лотарингия в Германска империя (Вторият райх), за император е коронован Вилхелм I, a за канцлер Ото фон Бисмарк.
1911 г. – Осъществено е първото кацане на самолет върху палубата на кораб.
1919 г. – Започва работа Парижката мирна конференция за изработване на мирните договори след Първата световна война.
1943 г. – Втората световна война: Съветската войска пробива блокадата на Ленинград.
1945 г. – Втората световна война: Британският премиер Уинстън Чърчил призовава Нацистка Германия да обяви капитулация.
1956 г. – Влиза в действие първата българска радиорелейна линия между София и Пловдив.
1960 г. – Във Варна е основано държавното издателство Георги Бакалов.
1964 г. – Започва строителството на Световен търговски център в Ню Йорк. (разрушен 2001 г.)
1985 г. – На среща на Политбюро на ЦК на БКП с първите секретари на окръжните партийни комитети е отчетено, че дотогава са сменени имената на 310 000 български турци, и за първи път са говори за „възродителен процес“.
1990 г. – Издадена е заповед за арестуване на Тодор Живков, като главен виновник за икономическата криза в България.
1991 г. – В отговор на американските бомбардировки, Ирак започва ракетен обстрел на Израелски градове.
1997 г. – Норвежецът Бьорг Ослунд става първият човек, прекосил сам Антарктида.
2000 г. – Мюсюлмански фанатици разрушават 11 християнски храмове в град Матарам (Индонезия).
2012 г. – Достъпът до англоезичната Уикипедия е спрян в цял свят като форма на протест срещу законопроектите SOPA и PIPA в САЩ.
Родени
1689 г. – Шарл дьо Монтескьо, френски мислител († 1755 г.)
1795 г. – Анна Павловна (Романова), кралица на Нидерландия († 1865 г.)
1830 г. – Григор Пърличев, български писател († 1893 г.)
1834 г. – Йоаким III, константинополски патриарх († 1912 г.)
1835 г. – Цезар Кюи, руски композитор († 1918 г.)
1849 г. – Никола Цвятков, български революционер
1849 г. – Едмънд Бартън, австралийски политик († 1920 г.)
1855 г. – Атанас Шопов, български книжовник († 1922 г.)
1856 г. – Никола Генев, български военен деец († 1934 г.)
1861 г. – Григор Грънчаров, български военен деец († 1928 г.)
1868 г. – Кантаро Судзуки, министър-председател на Япония († 1948 г.)
1874 г. – Георги Атанасов, български художник († 1951 г.)
1875 г. – Алексей Иванович Абрикосов, руски патологоанатом († 1955 г.)
1876 г. – Георги Христов, български революционер († 1964 г.)
1879 г. – Александър Балабанов, български учен († 1955 г.)
1882 г. – Алън Милн, английски писател († 1956 г.)
1883 г. – Иван Кинкел, български икономист († 1945 г.)
1884 г. – Павел Францалийски, български художник († 1956 г.)
1887 г. – Йозеф Фолтман, германски офицер († 1958 г.)
1892 г. – Оливър Харди, американски актьор († 1957 г.)
1894 г. – Константин Гърнев, български художник († 1966 г.)
1904 г. – Борис Бабочкин, руски артист († 1975 г.)
1904 г. – Кари Грант, американски актьор († 1986 г.)
1905 г. – Александър Стаменов, български художник († 1971 г.)
1908 г. – Михаил Герасимов, български химик († 2002 г.)
1909 г. – Асен Василев, български художник († 1987 г.)
1914 г. – Арно Шмит, немски писател († 1979 г.)
1921 г. – Йоичиро Намбу, американски физик, Нобелов лауреат през 2008 г. († 2015 г.)
1923 г. – Александър Гърличков, югославски политик († 1990 г.)
1925 г. – Жил Дельоз, френски философ († 1995 г.)
1931 г. – Ивелин Димитров, български музикант († 2008 г.)
1932 г. – Робърт Антон Уилсън, американски автор († 2007 г.)
1933 г. – Йордан Соколов, български политик († 2016 г.)
1935 г. – Дамян Дамянов, български поет († 1999 г.)
1937 г. – Джон Хюм, британски политик, Нобелов лауреат през 1998 г. († 2020 г.)
1939 г. – Иван Василев - Катила, български футболист († 2021 г.)
1940 г. – Милош Зяпков, български писател († 1990 г.)
1940 г. – Недялко Йорданов, български поет
1947 г. – Такеши Китано, японски актьор
1948 г. – Ем Си Гейни, американски актьор
1950 г. – Жил Вилньов, канадски пилот от Ф1 († 1982 г.)
1954 г. – Валентин Михов, български футболен деятел
1955 г. – Кевин Костнър, американски актьор
1963 г. – Петер Щам, швейцарски писател
1965 г. – Мирослав Севлиевски, български политик
1966 г. – Александър Халифман, световен шампион по шахмат
1967 г. – Иван Саморано, чилийски футболист
1968 г. – Драгана Миркович, сръбска певица
1969 г. – Лилия Маравиля, българска актриса
1970 г. – Джонатан Дейвис, американски музикант
1971 г. – Кристиан Фитипалди, бразилски пилот от Ф1
1980 г. – Робърт Грийн, английски футболист
1983 г. – Вихрен Узунов, български футболист
1984 г. – Чо Сюн Ху, южнокорейски масов убиец († 2007 г.)
1987 г. – Йохан Джуру, швейцарски футболист
1988 г. – Анджелик Кербер, германска тенисистка
1994 г. – Минзи, южнокорейска танцьорка и член на групата 2NE1
2001 г. – Томас Раги, италиански китарист и член на Монескин
Починали
350 г. – Констанс, римски император (* 333 г.)
474 г. – Лъв I, византийски император (* 401 г.)
1174 г. – Владислав II, крал на Бохемия (* 1110 г.)
1246 г. – Йоаким I, търновски патриарх (* неизв.)
1586 г. – Маргарита Пармска, херцогиня на Парма (* 1522 г.)
1854 г. – Джуда Туро, американски филантроп (* 1775 г.)
1862 г. – Джон Тейлър, 10-и президент на САЩ (* 1790 г.)
1878 г. – Антоан Бекерел, френски физик (* 1788 г.)
1883 г. – Марин Калугеров, български духовник (* 1837 г.)
1890 г. – Мариано Гуадалупе Валехо, американски военен и политик (* 1807 г.)
1905 г. – Александър Турунджев, български революционер (* 1872 г.)
1906 г. – Петър Юруков, български революционер (* 1882 г.)
1910 г. – Александър Чакъров, български революционер (* 1869 г.)
1923 г. – Петко Момчилов, български архитект (* 1864 г.)
1936 г. – Ръдиард Киплинг, британски писател, Нобелов лауреат през 1907 г. (* 1865 г.)
1967 г. – Димитър Михалчев, български философ (* 1880 г.)
1971 г. – Месру Мехмедов, български диригент (* 1935 г.)
1977 г. – Карл Цукмайер, немски писател (* 1896 г.)
1978 г. – Хасан Аскари, пакистански писател и философ (* 1919 г.)
1988 г. – Росен Босев, български белетрист (* 1946 г.)
1992 г. – Петър Стъпов, български писател (* 1910 г.)
1995 г. – Адолф Бутенандт, германски биохимик, Нобелов лауреат през 1939 г. (* 1903 г.)
2006 г. – Ян Твардовски, полски поет (* 1915 г.)
2007 г. – Марко Семов, български писател и публицист (* 1939 г.)
2014 г. – Дойно Дойнов, български историк (* 1929 г.)
Празници
Международния ден на Снежния човек
Атанасовден (Имен ден празнуват Атанас, Атанаска, Наско, Начо, Таню, Тинка и др.)
България – Празник на село Генерал Тодоров, Благоевградска област
Тайланд – Ден на въоръжените сили
118 |
bg | 2330 | https://bg.wikipedia.org/wiki/19%20%D1%8F%D0%BD%D1%83%D0%B0%D1%80%D0%B8 | 19 януари | 19 януари е 19-ият ден в годината според григорианския календар. Остават 346 дни до края на годината (347 през високосна година).
Събития
383 г. – Аркадий е обявен за император на източната Римска империя.
1419 г. – Стогодишна война: Град Руан се предава на английския крал Хенри V и по този начин Нормандия става част от Англия.
1764 г. – Джон Уилкс е изгонен от Камарата на общините заради подривна дейност и клеветничество.
1806 г. – Великобритания окупира нос Добра надежда.
1829 г. – Състои се премиерата на „Фауст“ от Гьоте.
1839 г. – Британската източноиндийска компания превзема Аден.
1853 г. – Състои се премиерата на операта „Трубадур“ на Джузепе Верди в Рим.
1861 г. – Джорджия става 5-ия щат, отделил се от САЩ след Южна Каролина, Мисисипи и Алабама.
1899 г. – Судан става кондоминиум на Великобритания и Египет.
1915 г. – Първата световна война: При първата в света бомбардировка на цивилно население, германски цепелини бомбардират градовете Грейт Ярмут и Кингс Лин във Великобритания, загиват над 20 души.
1918 г. – Финландска гражданска война: Първи тежки сражения между Червената гвардия и Бялата гвардия.
1920 г. – Сенатът на САЩ гласува против присъединяването на държавата към Обществото на народите.
1937 г. – Хауърд Хюз поставя нов световен рекорд за скорост, прелетявайки със самолет разстоянието от Лос Анджелис до Ню Йорк за 7 часа, 28 минути и 25 секунди.
1938 г. – За първи път в света започва серийно производство на леки автомобили с дизелов двигател от американската фирма „Дженерал Моторс“.
1941 г. – Втората световна война: Великобритания напада контролираната от Италия Еритрея в Етиопия.
1945 г. – Втората световна война: Съветската армия освобождава Лодз. От 230 000 жители през 1940, по-малко от 900 оцеляват след Нацистката окупация.
1946 г. – Генерал Дъглас Макартър създава Международен военен трибунал за Далечния изток за съдене на японски военнопрестъпници.
1955 г. – Играта „Скрабъл“ се появява на пазара.
1966 г. – Индира Ганди е избрана за министър-председател на Индия.
1969 г. – Студентът Ян Палах умира, след като три дена преди това се самозапалва в Прага в знак на протест срещу инвазията на СССР в Чехословакия през 1968. Погребението му се превръща също в значим протест.
1977 г. – Президентът на САЩ Джералд Форд амнистира Ива Тогури д'Акино, известна като „Токийската роза“.
1977 г. – В Маями, щата Флорида, пада сняг за първи път в известната история на града.
1981 г. – САЩ подписва споразумение с Иран за освобождаването на 52-мата американски заложници, държани 14 месеца в плен.
1983 г. – Нацисткият Военният престъпник Клаус Барби е арестуван в Боливия.
1983 г. – Apple Computer известява за появата на „Apple Lisa“ – първият си персонален компютър с графичен потребителски интерфейс и компютърна мишка.
1989 г. – Френският президент Франсоа Митеран кани на неформална закуска в посолството на Франция в София 12 български дисиденти.
1993 г. – IBM обявява, че е регистрирана загуба от $4,97 милиарда за изминалата 1992 година – най-голямата загуба за една година на дадена корпорация в историята на САЩ.
1997 г. – След повече от 30 години Ясер Арафат се завръща в Хеброн и участва в честването по случай присъединяването на последния, контролиран от израелците, град на Западния бряг.
2006 г. – Изстрелян е космическият апарат Нови Хоризонти (New Horizons) и неговата мисия е да изследва Плутон. Апаратът достигна Плутон на 14 юли 2015 г.
2007 г. – Арменският журналист Хрант Динк е застрелян пред офиса на вестника, в който работи, от 17-годишен турски националист.
Родени
399 г. – Елия Пулхерия, Императрица на Източната Римска империя († 453 г.)
840 г. – Михаил III, византийски император († 867 г.)
1544 г. – Франсоа II, крал на Франция († 1560 г.)
1736 г. – Джеймс Уат, британски изобретател († 1819 г.)
1798 г. – Огюст Конт, френски философ, един от основоположниците на позитивизма († 1857 г.)
1803 г. – Сара Хелън Уитман, американска поетеса († 1878 г.)
1807 г. – Робърт Лий, генерал от Армията на Конфедерацията по време на Американската гражданска война († 1870 г.)
1809 г. – Едгар Алън По, американски писател († 1849 г.)
1833 г. – Ели Дюкомен, швейцарски политик, Нобелов лауреат († 1906 г.)
1839 г. – Пол Сезан, френски художник († 1906 г.)
1849 г. – Владимир Давидов, руски артист († 1925 г.)
1853 г. – Иван Салабашев, български политик († 1924 г.)
1859 г. – Шарл Дил, френски учен, историк († 1944 г.)
1860 г. – Стефан Белов, български военен деец († 1931 г.)
1863 г. – Вернер Зомбарт, немски икономист († 1941 г.)
1864 г. – Иван Пеев-Плачков, български политик († 1942 г.)
1865 г. – Валентин Серов, руски художник († 1911 г.)
1871 г. – Даме Груев, български революционер († 1906 г.)
1875 г. – Георги Константинов, български революционер († 1969 г.)
1879 г. – Симеон Радев, български публицист, дипломат и историограф († 1967 г.)
1882 г. – Александър Миленков, български художник († 1971 г.)
1883 г. – Херман Абендрот, немски диригент, професор († 1956 г.)
1884 г. – Георги Кьосеиванов, български политик († 1960 г.)
1890 г. – Иван Зонков, деец на БКП († 1938 г.)
1900 г. – Иван Христов, български художник († 1987 г.)
1900 г. – Лесли Уайт, американски антрополог († 1975 г.)
1902 г. – Георгий Острогорски, руски византолог († 1976 г.)
1908 г. – Радка Йосифова, преподавателка по народно пеене, първата „Мис България“ († 2012 г.)
1912 г. – Леонид Канторович, руски икономист и математик († 1986 г.)
1918 г. – Васил Величков, първият български пилот († 1984 г.)
1920 г. – Иван Пачников, български лекар и общественик
1920 г. – Хавиер Перес де Куеляр, перуански дипломат († 2020 г.)
1921 г. – Патриша Хайсмит, американска писателка († 1995 г.)
1922 г. – Йежи Кавалерович, полски кинорежисьор († 2007 г.)
1922 г. – Христо Данов, български юрист († 2003 г.)
1923 г. – Ивайло Петров, български писател († 2005 г.)
1923 г. – Маркус Волф, немски офицер († 2006 г.)
1926 г. – Тодор Гогов, български политик
1929 г. – Ред Амик, американски автомобилен състезател († 1995 г.)
1936 г. – Стойко Факиров, български химик, професор
1943 г. – Джанис Джоплин, блус, рок-енд-рол, блус-рок и психеделик-рок певица († 1970 г.)
1946 г. – Генадий Кузмин, украински шахматист
1946 г. – Джулиан Барнс, британски писател
1946 г. – Доли Партън, американска кънтри певица, композиторка и киноактриса
1947 г. – Род Евънс, английски рокпевец
1955 г. – Саймън Ратъл, английски диригент
1957 г. – Петя Силянова, българска актриса
1957 г. – Синди Шърман, американска фотографка и режисьорка
1958 г. – Алън Стийл, американски писател фантаст
1966 г. – Стефан Едберг, шведски тенисист
1967 г. – Хавиер Камара, испански актьор
1968 г. – Светослав Малинов, български политик
1969 г. – Предраг Миятович, черногорски футболист
1970 г. – Александър Бох, германски автомобилен състезател
1972 г. – Борислав Цеков, български политик
1972 г. – Калина Сакскобургготска, дъщеря на Симеон II
1975 г. – Александър Александров, български футболист
1976 г. – Марша Томасън, британска актриса
1980 г. – Дженсън Бътън, британски пилот от Формула 1
1984 г. – Исмаел Бланко, аржентински футболист
1985 г. – Бени Файлхабер, американски футболист
1985 г. – Елиът Уорд, английски футболист
1986 г. – Клаудио Маркизио, италиански футболист
1991 г. – Петра Мартич, хърватска тенисистка
Починали
923 г. – Мохамед ибн Джарир ал-Табари, персийски историк (* 839 г.)
1526 г. – Изабела Хабсбург, австрийска ерцхерцогиня и кралица на Дания, Норвегия и Швеция, съпруга на крал Кристиан II. (* 1501 г.)
1547 г. – Хенри Хауард, граф на Съри, английски поет (* 1517 г.)
1576 г. – Ханс Закс, немски поет и драматург (* 1494 г.)
1629 г. – Абас I Велики, шах на Иран (* 1571 г.)
1825 г. – Феодосий Шчедрин, руски скулптор (* 1751 г.)
1865 г. – Пиер-Жозеф Прудон, френски философ – анархист (* 1809 г.)
1869 г. – Карл фон Райхенбах, германски химик (* 1788 г.)
1874 г. – Аугуст Хайнрих Хофман фон Фалерслебен, немски писател (* 1798 г.)
1881 г. – Франсоа Мариет, френски археолог, създател на Египетския музей в Кайро (* 1821 г.)
1908 г. – Георги Данчов, български художник и революционер (* 1846 г.)
1913 г. – Йосиф Ангелов, български офицер (* 1857 г.)
1927 г. – Шарлота Белгийска, императрица на Мексико (* 1840 г.)
1929 г. – Цветко Дрончилов, български просветен деец (* 1841 г.)
1930 г. – Франк Рамзи, английски математик (* 1903 г.)
1931 г. – Димитър Бръзицов, български публицист (* 1858 г.)
1931 г. – Петър Пешев, български политик и юрист (* 1858 г.)
1938 г. – Бранислав Нушич, сръбски писател (* 1864 г.)
1947 г. – Мануел Мачадо, испански поет (* 1874 г.)
1947 г. – Тане Николов, български революционер (* 1873 г.)
1952 г. – Валтер фон Болтенщерн, германски офицер (* 1889 г.)
1954 г. – Димитър Божиков, български революционер (* 1866 г.)
1965 г. – Яким Якимов, български учен (* 1900 г.)
1969 г. – Ян Палах, чешки студент, починал след самозапалване (* 1948 г.)
1974 г. – Франц Набъл, австрийски писател (* 1883 г.)
1987 г. – Лоурънс Колберг, американски психолог (* 1927 г.)
1990 г. – Ошо, индийски и американски духовен учител и философ (* 1931 г.)
1991 г. – Джон Ръсел, американски актьор (* 1921 г.)
1996 г. – Дон Симпсън, американски филмов продуцент (* 1943 г.)
1997 г. – Клифърд Скот, английски психоаналитик (* 1903 г.)
1997 г. – Тодор Андрейков, български актьор (* 1933 г.)
1998 г. – Карл Пъркинс, американски китарист (* 1932 г.)
2000 г. – Бетино Кракси, италиански политик и държавник (* 1934 г.)
2002 г. – Вава, бразилски футболист (* 1934 г.)
2002 г. – Франц Инерхофер, австрийски писател (* 1944 г.)
2004 г. – Александър Сталийски, български политик (* 1925 г.)
2006 г. – Уилсън Пикет, американски соул певец (* 1941 г.)
2007 г. – Хрант Динк, арменски писател и журналист (* 1954 г.)
2017 г. – Теори Заваски, бразилски магистрат, член на Върховния федерален съд на Бразилия (* 1948 г.)
Празници
Балтимор (САЩ) – Ден на Едгар Алън По
Тексас (САЩ) – Ден в памет на героите на Конфедерацията
119 |
bg | 2331 | https://bg.wikipedia.org/wiki/20%20%D1%8F%D0%BD%D1%83%D0%B0%D1%80%D0%B8 | 20 януари | 20 януари е 20-ият ден в годината според григорианския календар. Остават 345 дни до края на годината (346 през високосна година).
Събития
1320 г. – Херцог Владислав I става крал на Полша.
1600 г. – Светата инквизиция признава Джордано Бруно за еретик.
1841 г. – Китай отстъпва Хонконг на Великобритания и възстановява управлението си в тази територия едва през 1997 г.
1877 г. – Приключва Цариградската конференция без да вземе решение за съдбата на християнското население на Балканите.
1895 г. – В щата Ню Хампшър започва рутинно използване на рентгенов апарат за клинични цели.
1937 г. – Франклин Делано Рузвелт поставя началото на полагане на клетва президента на САЩ на този ден. Преди това датата е била 4 март.
1941 г. – Втората световна война: Правителството на България решава да присъедини страната към Тристранния пакт.
1942 г. – Втората световна война: В Берлин, нацистите провеждат конференция на тема окончателното решаване на еврейския въпрос, известна като Конференцията Ванзе, която дава насоки на практиката на масовото ликвидиране на евреи.
1944 г. – Втората световна война: Италианските войски на Първа моторизирана бойна група атакуват успешно германски войски в Битката при Монте Касино.
1945 г. – Втората световна война: Унгария подписва акт на безусловна капитулация и унгарското антифашстко правителство обявява война на дотогавашния унгарски съюзник Хитлеристка Германия въпреки че унгарските войски признаващи правителството на Ференц Салаши продължават да се сражават на страната на нацистка Германия срещу съветските и българските войски.
1946 г. – Основана е Централна разузнавателна група на САЩ с акт на президента Хари Труман, която по-късно прераства в Централно разузнавателно управление – CIA.
1961 г. – Джон Кенеди встъпва в длъжността президент на САЩ, като най-млад и първи римокатолически президент. Неговото церемониално обръщение е едно от най-запомнящите се за 20. век.
1978 г. – Състои се първият полет на съветския безпилотен космически кораб Прогрес 7К-ТГ.
1980 г. – САЩ обявяват бойкот на Олимпийските игри в Москва.
1986 г. – Маргарет Тачър и Франсоа Митеран подписват договор за съвместно строителство на тунел под Ла Манш от Великобритания и Франция.
1990 г. – Черният януари. В столицата на Азербайджан Баку Съветската армия потушава политическите вълнения и действията ѝ завършват със смъртта на повече от 100 цивилни граждани.
1993 г. – Основана е първата частна електронна медия в Република Македония телевизията А1.
1996 г. – Ясер Арафат става първият избран президент на Палестина.
2001 г. – Състои се премиерата на филма Авалон в Япония.
2009 г. – Барак Обама встъпва в длъжност като 44-тия президент на САЩ и първия чернокож президент в страната.
Родени
225 г. – Гордиан III, римски император († 244 г.)
1292 г. – Елишка Пршемисловна, чешка кралица († 1330 г.)
1716 г. – Жан-Жак Бартелеми, френски археолог († 1795 г.)
1716 г. – Карлос III, крал на Испания († 1788 г.)
1732 г. – Юхан Фалк, шведски ботаник († 1774 г.)
1734 г. – Робърт Морис, американски търговец († 1806 г.)
1734 г. – Шарл Александър дьо Калон, френски политик († 1802 г.)
1751 г. – Фердинанд I Пармски, херцог на Парма († 1802 г.)
1775 г. – Андре-Мари Ампер, френски физик († 1836 г.)
1785 г. – Бетина фон Арним, германска писателка († 1859 г.)
1853 г. – Стефан Бобчев, български общественик († 1940 г.)
1857 г. – Владимир Бехтерев, руски невропатолог († 1927 г.)
1873 г. – Йоханес Йенсен, датски писател, Нобелов лауреат († 1950 г.)
1874 г. – Лазар Киселинчев, български революционер († 1946 г.)
1874 г. – Стив Блумър, английски футболист († 1938 г.)
1884 г. – Абрахам Мерит, американски писател († 1943 г.)
1884 г. – Георги Андрейчин, български политик († 1949 г.)
1887 г. – Димитър Ковачев, български революционер († 1974 г.)
1889 г. – Петко Атанасов, български актьор († 1956 г.)
1890 г. – Яко Доросиев, български комунистически деец († 1925 г.)
1895 г. – Вилхелм Кризоли, германски офицер († 1944 г.)
1902 г. – Виктория Ангелова - Винарова, българска архитектка († 1947 г.)
1911 г. – Алфредо Фони, италиански футболист († 1985 г.)
1915 г. – К. В. Керам, германски журналист († 1972 г.)
1920 г. – ДеФорест Кели, американски актьор († 1999 г.)
1920 г. – Федерико Фелини, италиански режисьор († 1993 г.)
1921 г. – Иван Врачев, български политик († 1994 г.)
1923 г. – Иван Илиев Иванов, български общественик († 2005 г.)
1925 г. – Борис Апостолов, български футболист († 2009 г.)
1926 г. – Патриша Нийл, американска актриса († 2010 г.)
1930 г. – Едуин Олдрин, американски астронавт
1931 г. – Савако Арийоши, японска писателка († 1984 г.)
1931 г. – Дейвид Лий, американски физик, Нобелов лауреат
1932 г. – Хачо Бояджиев, български режисьор († 2012 г.)
1937 г. – Минтимер Шаймиев, президент на Татарстан
1944 г. – Нанси Чодороу, американска психоаналитичка
1946 г. – Дейвид Линч, американски сценарист и режисьор
1948 г. – Нанси Крес, американска писателка – фантастика
1949 г. – Иван Стоянов, български футболист († 2017 г.)
1949 г. – Йоран Персон, премиер на Швеция
1952 г. – Йордан Караджов, български рок-певец
1953 г. – Джон Робъртсън, шотландски футболист
1956 г. – Бил Мар, американски актьор
1956 г. – Родолфо Родригес, уругвайски вратар,
1956 г. – Франц Тост, австрийски спортен мениджър
1957 г. – Алу Алханов, президент на Чеченската република
1958 г. – Лоренцо Ламас, американски актьор
1958 г. – Пламен Панайотов, български политик
1959 г. – Робърт А. Салваторе, американски писател
1969 г. – Максим Поташов, руски преподавател
1970 г. – Бранка Катич, сръбска актриса
1971 г. – Петя Пендарева, българска лекоатлетка
1972 г. – Георги Марков, български футболист
1973 г. – Румен Истревски, български футболист
1974 г. – Христо Фурджев, български футболист
1976 г. – Тодор Финков, български учен
1976 г. – Хендрик Мьобус, немски музикант и неонацист
1977 г. – Илиан Стоянов, български футболист
1978 г. – Биляна Павлова, българска тенисистка
1978 г. – Ванеса Дифенбо, американска писателка
1979 г. – Роб Бъртън, американски музикант (Linkin Park)
1981 г. – Оуен Харгрийвс, английски футболист
1982 г. – Александру Пакурар, румънски футболист
1984 г. – Емил Урумов, български футболист († 2021 г.)
1990 г. – Ева Данаилова, българска актриса и режисьорка
1991 г. – Полона Херцог, словенска тенисистка
Починали
250 г. – Свети Фабиан, папа (* ?)
287 г. – Севастиан, християнски мъченик (* ?)
842 г. – Теофил, византийски император (* 813)
1479 г. – Хуан II Велики, крал на Навара (* 1398 г.)
1513 г. – Елена Ивановна, кралица на Полша (* 1476 г.)
1612 г. – Рудолф II, германски император (* 1552 г.)
1639 г. – Мустафа I, султан на Османската империя (* 1592 г.)
1666 г. – Анна Австрийска, кралица на Франция (* 1601 г.)
1745 г. – Карл VII, император на Свещената Римска империя (* 1697 г.)
1813 г. – Кристоф Мартин Виланд, немски писател (* 1733 г.)
1819 г. – Карлос IV, крал на Испания (* 1748 г.)
1826 г. – Станислав Сташиц, полски философ (* 1755 г.)
1850 г. – Адам Готлоб Йоленшлегер, датски поет (* 1779 г.)
1871 г. – Александър Серов, руски композитор и музикален критик (* 1820 г.)
1875 г. – Жан-Франсоа Миле, френски художник (* 1814 г.)
1892 г. – Джон Кауч Адамс, английски учен (* 1819 г.)
1896 г. – Хайнрих фон Батенберг, германски принц (* 1858 г.)
1898 г. – Коста Абраш, сръбски поет (* 1879 г.)
1900 г.
Джон Ръскин, английски писател (* 1819 г.)
Р. Д. Блекмор, английски писател (* 1825 г.)
1908 г. – Бойко Чавдаров, български революционер (* 1880 г.)
1913 г. – Димитър Робков, български революционер (* ? г.)
1914 г. – Яков Петкович, български военен лекар (* 1848 г.)
1920 г. – Антон фон Фройнд, унгарски психоаналитик (* 1880 г.)
1921 г. – Алфред Натхорст, шведски геолог (* 1850 г.)
1923 г. – Върбан Килифарски, български революционер (* 1879 г.)
1934 г. – Гаврил Генов, български политик (* 1892 г.)
1936 г. – Джордж V, крал на Великобритания (* 1865 г.)
1939 г. – Владимир Руменов, български революционер (* 1870 г.)
1940 г. – Теофил Николов, български общественик (* 1882 г.)
1943 г. – Никола Сакаров, български финансист (* 1881 г.)
1944 г.
Дако Цоков, български партизанин (* 1923 г.)
Джеймс Кетъл, американски психолог (* 1860 г.)
1945 г.
Петър Бойович, сръбски офицер (* 1858 г.)
Яни Попов, български революционер (* 1878 г.)
1973 г. – Амилкар Кабрал, политик от Гвинея-Бисау (* 1924 г.)
1981 г.
Иван Апостолов, български юрист († 1910 г.)
Петър Кантарджиев, български архитект (* 1893 г.)
1983 г. – Гаринча, бразилски футболист (* 1933 г.)
1984 г. – Джони Вайсмюлер, американски плувец (* 1904 г.)
1990 г. – Барбара Стануик, американска актриса (р. (1907 г.)
1991 г. – Хари Гизе, немски актьор († 1903 г.)
1993 г. – Одри Хепбърн, английска актриса (* 1929 г.)
1994 г. – Мат Бъзби, шотландски футболист (* 1909 г.)
1996 г. – Джери Мълиган, американски джаз музикант (* 1927 г.)
2000 г. – Славко Яневски, писател от Република Македония (* 1920 г.)
2006 г. – Марко Стойчев, български сценарист (* 1931 г.)
2012 г. – Ета Джеймс, американска певица (* 1938 г.)
2013 г. – Йорг Щайнер, швейцарски писател (* 1930 г.)
2014 г.
Ненко Токмакчиев, български художник (* 1931 г.)
Клаудио Абадо, италиански диригент (* 1933 г.)
2015 г. – Валентин Гацински, български дипломат (* 1950 г.)
2022 г. – Евстати Маринов, български художник (* 1950 г.)
Празници
Ден на Патриарх Евтимий
Петльовден
Азербайджан – Ден на мъчениците
Гвинея-Бисау и Кабо Верде – Ден на героите
Мали – Празник на армията
120 |
bg | 2332 | https://bg.wikipedia.org/wiki/21%20%D1%8F%D0%BD%D1%83%D0%B0%D1%80%D0%B8 | 21 януари | 21 януари е 21-вият ден в годината според григорианския календар. Остават 344 дни до края на годината (345 през високосна година).
Събития
1506 г. – По нареждане на папа Юлий II е образувана армията на Ватикана – Швейцарската гвардия.
1542 г. – Английският парламент осъжда на смърт за държавна измяна съпругата на крал Хенри VIII – Катрин Хауърд, която по-късно е екзекутирана.
1698 г. – Царят на Русия Петър I пристига в Лондон, за да премине тримесечен теоретичен курс по корабостроене.
1763 г. – Императрица Екатерина II одобрява план за създаване на Дом за сираци и подхвърлени деца.
1793 г. – Френската революция: След като е намерен за виновен в държавна измяна от Конвента, френският крал Луи XVI е гилотиниран пред възторжена тълпа в Париж.
1872 г. – По заповед на Високата порта трима български владици – Панарет Пловдивски, Иларион Ловчански и Иларион Макариополски са заточени в Измит.
1880 г. – В Княжество България се учредява Статистическо отделение към Министерството на правосъдието.
1890 г. – Разкрит е заговор на майор Коста Паница за убийство на княз Фердинанд I и премиера Стефан Стамболов, за което Паница е осъден на смърт и разстрелян.
1901 г. – Кралица Виктория умира на 81 години, след 63 години на престола на Великобритания. Наследена е от Едуард VII, който е първи от династията Сакс-Кобург-Гота (по-късно преименувала се на Уиндзорска).
1911 г. – Американският лекар Франсис Раус изолира първия онкогенен вирус, който причинява саркома по кокошките.
1926 г. – В Ленинград са отворени гробовете на руските царе, скъпоценностите им са взети и предадени на държавата.
1942 г. – Втората световна война: Германските войски започват настъпление в Северна Африка.
1942 г. – Георги Исерсон е осъден от Военния трибунал на Приволжкия военен окръг на 10 и допълнително 5 години в трудововъзпитателен лагер.
1944 г. – Втората световна война: Австралия и Нова Зеландия подписват пакт за съвместни отбранителни действия.
1945 г. – Стефан е избран за екзарх на Българската православна църква след като Българската екзархия е без екзарх от 1915 г.
1948 г. – В Народна република България е основано „Дружество за ООН“ с председател академик Георги Наджаков.
1954 г. – В САЩ е пусната първата атомна подводница „Наутилус“.
1965 г. – В Техеран е убит министър-председателят на Иран Хасан Али Мансур.
1966 г. – Джордж Харисън от групата Бийтълс сключва брак с фотомодела Пати Бойд.
1968 г. – Виетнамска война: Започва главната атака в битката при Ке Сан.
1968 г. – Бомбардировач B-52 с четири водородни бомби се разбива близо до Военновъздушната база Туле в Гренландия и големи количества плутоний изтичат върху леда.
1976 г. – Осъществен е първият редовен полет на свръхзвуковия пътнически самолет Конкорд.
1977 г. – В Италия официално са разрешени абортите.
2001 г. – Пол Маккартни става първият музикант, чието състояние надминава един милиард долара.
2005 г. – В Белмопан, столицата на Белиз, вълненията поради увеличаването на данъците прерастват в бунт.
Родени
1338 г. – Шарл V, крал на Франция († 1380 г.)
1763 г. – Огюстен Робеспиер, френски революционен деец († 1794 г.)
1775 г. – Мануел Гарсия (баща), испански оперен певец, композитор и педагог († 1832 г.)
1823 г. – Имре Мадач, унгарски писател († 1864 г.)
1824 г. – Томас Стоунуол Джаксън, генерал от Армията на Конфедерацията († 1863 г.)
1841 г. – Едуар Шуре, френски писател († 1929 г.)
1850 г. – Иван Мушкетов, руски изследовател († 1902 г.)
1874 г. – Иван Групчев, български революционер († 1963 г.)
1874 г. – Рене-Луи Бер, френски математик († 1932 г.)
1885 г. – Михаил Фрунзе, съветски политически лидер († 1925 г.)
1889 г. – Питирим Сорокин, американски социолог († 1968 г.)
1905 г. – Кристиан Диор, френски дизайнер († 1957 г.)
1903 г. – Вълко Гочев, български политик († 1978 г.)
1909 г. – Тодор Скаловски, композитор от Република Македония († 2004 г.)
1912 г. – Конрад Блох, американски биохимик, Нобелов лауреат през 1964 г. († 2000 г.)
1915 г. – Андрей Малчев, български шахматист († 1994 г.)
1920 г. – Ерол Бароу, министър-председател на Барбадос († 1987 г.)
1922 г. – Пол Скофийлд, британски актьор († 2008 г.)
1924 г. – Бени Хил, британски актьор († 1992 г.)
1924 г. – Катя Попова, българска актриса († 1966 г.)
1929 г. – Васил Попилиев, български актьор († 2002 г.)
1941 г. – Георги Костов, български композитор
1941 г. – Пласидо Доминго, испански певец
1944 г. – Румен Антонов, български изобретател
1950 г. – Джоузеф Танър, американски астронавт
1953 г. – Пол Алън, американски предприемач († 2018 г.)
1954 г. – Камелия Тодорова, българска певица
1954 г. – Христина Христова, български политик
1956 г. – Джина Дейвис, американска актриса
1962 г. – Елжана Попова, българска актриса
1962 г. – Мари Трентинян, френска актриса († 2003 г.)
1964 г. – Маргарита Моллова, българска акробатка
1967 г. – Арташес Минасян, арменски шахматист
1970 г. – Ален Бокшич, хърватски футболист
1970 г. – Кен Люнг, американски артист
1971 г. – Алан МакМанъс, шотландски играч на снукър
1972 г. – Катрин Сиачоке, колумбийска киноактриса
1974 г. – Малена Алтерио, испанска актриса
1975 г. – Оливер Дулич, сръбски политик
1977 г. – Фил Невил, английски футболист
1983 г. – Милчо Танев, български футболист
1988 г. – Стоян Илиев, български борец
1989 г. – Даниел Димов, български футболист
Починали
1118 г. – Паскалий II, римски папа (* ?)
1330 г. – Жана Бургундска, кралица на Франция (* ок. 1291 г.)
1638 г. – Игнацио Донати, италиански композитор (* 1570 г.)
1774 г. – Мустафа III, султан на Османската империя (* 1717 г.)
1775 г. – Емелян Пугачов, руски въстаник (* 1740 г. или 1742)
1789 г. – Пол-Анри Дитрих Холбах, френски писател (* 1723 г.)
1793 г. – Луи XVI, крал на Франция (екзекутиран) (* 1754 г.)
1831 г. – Ахим фон Арним, германски поет (* 1781 г.)
1851 г. – Алберт Лорцинг, германски композитор (* 1801 г.)
1870 г. – Александър Херцен, руски писател (* 1812 г.)
1872 г. – Франц Грилпарцер, австрийски поет и драматург (* 1791 г.)
1877 г. – Александър Брюлов, руски архитект и художник (* 1798 г.)
1879 г. – Любен Каравелов, български писател (* 1834 г.)
1914 г. – Димитър Моллов, български политик (* 1846 г.)
1923 г. – Иван Хаджиенов, български предприемач (* 1843 г.)
1924 г. – Владимир Ленин, руски революционер (* 1870 г.)
1924 г. – Димитър Караджов, български композитор (* 1885 г.)
1926 г. – Камило Голджи, италиански психиатър, Нобелов лауреат през 1906 г. (* 1843 г.)
1927 г. – Митрофан Пятницки, руски музикант (* 1864 г.)
1930 г. – Иван Стоянов, български революционер (* 1887 г.)
1939 г. – Йонко Вапцаров, български революционер (* 1860 г.)
1950 г. – Джордж Оруел, британски писател (* 1903 г.)
1957 г. – Кай Нилсен, датски илюстратор (* 1886 г.)
1959 г. – Сесил Де Мил, американски режисьор (* 1881 г.)
1961 г. – Блез Сандрар, швейцарски писател и поет (* 1887 г.)
1967 г. – Ан Шеридън, американска актриса (* 1915 г.)
1975 г. – Минко Балкански, български оператор (* 1894 г.)
1982 г. – Георги Железаров, български художник (* 1897 г.)
1984 г. – Алан Маршал, австралийски писател (* 1902 г.)
1993 г. – Феличе Борел, италиански футболист и треньор (* 1914 г.)
2004 г. – Йордан Радичков, български писател (* 1929 г.)
2006 г. – Ибрахим Ругова, президент на Косово (* 1944 г.)
2007 г. – Мария Чионкан, румънска лекоатлетка (* 1977 г.)
2012 г. – Ирена Яроцка, полска певица (* 1946 г.)
2014 г. – Георги Славков, български футболист (* 1958 г.)
Празници
Международен ден на прегръдката (отбелязва се от 1986 г.)
Барбадос – Ден на Ерол Бароу (барбадоски политик, първи премиер, национален герой)
България – Ден на родилната помощ (Отбелязва се официално от 1951 г. на Бабинден)
Полша – Ден на бабата
Съединени американски щати – Ден на Мартин Лутер Кинг
България – Бабинден (стар стил)
121 |
bg | 2333 | https://bg.wikipedia.org/wiki/22%20%D1%8F%D0%BD%D1%83%D0%B0%D1%80%D0%B8 | 22 януари | 22 януари е 22-рият ден в годината според григорианския календар. Остават 343 дни до края на годината (344 през високосна година).
Събития
1690 г. – Индианското племе Ирокези подписва мирен договор с британските власти в Северна Америка.
1723 г. – В Русия е издадена заповед за борба с некачествената продукция на Тулския оръжеен завод. Счита се, че това е първата намеса на държава за по-качествени стоки.
1724 г. – Петър I издава заповед за задължителното познаване на законите и указите от държавните служители и въвежда глоби за неизпълнение.
1771 г. – Испания отстъпва на Англия Фолкландските острови.
1863 г. – В Полша избухва т.нар. Януарско въстание срещу руското владичество.
1872 г. – Изпратени са писма от патриаршията на всички български митрополити, в които с ултимативен тон се иска да се покаят, че са нарушили клетвата си към „Великата църква“.
1873 г. – Султан Абдул Азис потвърждава смъртната присъда на Васил Левски.
1878 г. – Открити са първите български пощенски станции в Свищов, Велико Търново и Габрово.
1878 г. – Руски войски са съсредоточени в Одрин.
1893 г. – Обнародван е Законът за търговските и индустриалните марки.
1901 г. – Едуард VII става крал на Обединеното кралство, след като неговата майка кралица Виктория умира.
1903 г. – САЩ и Колумбия подписват договор за строителството на Панамския канал.
1905 г. – Поставено е началото на трудовото законодателство в България с приемане на Закон за защита на женския и детския труд.
1905 г. – Кървавата неделя в Русия: Царската лейб-гвардия открива огън срещу мирна демонстрация в Санкт Петербург, при което загиват над хиляда души; актът става повод за избухване на революцията от 1905 г.
1918 г. – Украинската народна република обявява независимостта си от Русия.
1920 г. – Учреден е Руско-български културно-благотворителен комитет с председател архимандрит Стефан в залите на Руската легация.
1931 г. – В Англия е открит метод за имунизация срещу детски паралич.
1935 г. – Съставено е петдесет и първото правителство на България, начело с Петко Златев.
1939 г. – В Колумбийския университет е разделен атомът на урана.
1941 г. – Втората световна война: Неуспешно завършва мисията на американския полковник Донован, който идва в България за да за предотврати сключването на съюз с Германия.
1944 г. – Втората световна война: Американската армия извършва морски десант при Анцио (Италия).
1944 г. – Издадена е съветска нота против строежа на германски военни кораби във Варна.
1945 г. – България във Втората световна война: Сремска операция на Първа българска армия, в която тя води боеве срещу германските войски, в резултат българските войски отхвърлят германските в Унгария от Югославия.
1947 г. – VI велико народно събрание обсъжда на първо четене законопроекта за БАН.
1947 г. – Стартира съдебният процес срещу нелегалната военна организация „Неутрален офицер“.
1972 г. – Великобритания, Дания, Ирландия и Норвегия се присъединяват към Общия пазар.
1973 г. – Върховният съд на САЩ разрешава абортите.
1980 г. – Андрей Сахаров е арестуван в Москва.
1984 г. – Фирмата Apple представя първия си компютър „Макинтош“.
1991 г. – Регистрирана е партия Български бизнес блок.
1997 г. – С официалното встъпване на Петър Стоянов като президент на България започва традиция, която е последвана от Георги Първанов през 2002 и 2007 г.
Родени
1440 г. – Иван III, велик княз на Московското княжество († 1505 г.)
1561 г. – Френсис Бейкън, английски философ († 1626 г.)
1592 г. – Пиер Гасенди, френски философ и математик († 1655 г.)
1729 г. – Готхолд Ефраим Лесинг, немски писател и драматург († 1781 г.)
1788 г. – Джордж Байрон, британски поет († 1824 г.)
1842 г. – Аугуст Стриндберг, шведски драматург († 1912 г.)
1861 г. – Костадин Халачев, български военен деец († 1885 г.)
1869 г. – Григорий Распутин, руски монах († 1916 г.)
1875 г. – Дейвид Уорк Грифит, американски режисьор († 1948 г.)
1879 г. – Асен Белковски, български художник († 1957 г.)
1880 г. – Фридеш Рис, унгарски математик († 1956 г.)
1891 г. – Антонио Грамши, италиански писател († 1937 г.)
1892 г. – Марсел Дасо, френски авиоконструктор († 1986 г.)
1904 г. – Аркадий Гайдар, руски писател († 1941 г.)
1904 г. – Джордж Баланчин, американски балетмайстор († 1983 г.)
1906 г. – Густав Себеш, унгарски футболист и футболен треньор († 1986 г.)
1906 г. – Робърт Хауърд, американски писател († 1936 г.)
1908 г. – Лев Ландау, руски физик, Нобелов лауреат през 1962 г. († 1968 г.)
1909 г. – У Тан, бирмански политик, генерален секретар на ООН (1961 – 1971 г.) († 1974 г.)
1921 г. – Арно Бабаджанян, арменски пианист и композитор († 1983 г.)
1926 г. – Георги Владиков, български партизанин, деец на БКП, депутат, дипломат, посланик († 1999 г.)
1926 г. – Слободан Сотиров, български художник от Сърбия († 2015 г.)
1929 г. – Петър Ебен, чешки композитор († 2007 г.)
1930 г. – Мариви Билбао, испанска актриса († 2013 г.)
1931 г. – Сам Кук, американски музикант († 1964 г.)
1935 г. – Григор Велев, български учен, общественик и националист († 2020 г.)
1937 г. – Джоузеф Уомбо, американски писател
1940 г. – Джон Хърт, британски актьор († 2017 г.)
1943 г. – Вилхелм Генацино, немски писател († 2018 г.)
1946 г. – Вельо Горанов, български актьор и мим († 2020 г.)
1953 г. – Джим Джармуш, американски режисьор
1954 г. – Крис Лемън, американски актьор
1957 г. – Пламен Бончев, български дипломат
1959 г. – Урс Майер, швейцарски футболен съдия
1960 г. – Майкъл Хътчънс, австралийски певец († 1997 г.)
1962 г. – Чой Мин-шик, южнокорейски актьор
1965 г. – Васил Илиев, български борец († 1995 г.)
1967 г. – Елена Панайотова, български театрален режисьор
1971 г. – Светлин Нончев, български футболист
1972 г. – Гейбриъл Махт, американски актьор
1973 г. – Рожерио Сени, бразилски футболен вратар
1974 г. – Биляна Петринска, българска актриса
1976 г. – Стефан Учиков, български футболист
1977 г. – Хидетоши Наката, японски футболист
1982 г. – Мартин Кох, немски ски скачач
1982 г. – Фабрицио Колочини, аржентински футболист
1985 г. – Мохамед Сисоко, малийски футболист
1985 г. – Христо Златински, български футболист
1987 г. – Шейн Лонг, ирландски футболист
1988 г. – Марсел Шмелцер, немски футболист
Починали
1666 г. – Шах Джахан, император на Великите Моголи (* 1592 г.)
1830 г. – Анастасиос Каратасос, гръцки революционер (* 1764 г.)
1840 г. – Йохан Фридрих Блуменбах, германски биолог (* 1752 г.)
1901 г. – Виктория, кралица на Обединеното кралство (* 1819 г.)
1906 г. – Найден Дринов, български революционер (* 1846 г.)
1922 г. – Бенедикт XV, римски папа (* 1854 г.)
1922 г. – Камил Жордан, френски математик (* 1838 г.)
1922 г. – Фредрик Байер, датски политик и пацифист, Нобелов лауреат през 1908 (* 1837 г.)
1942 г. – Рачо Петров, български офицер и министър-председател на България (* 1861 г.)
1945 г. – Елзе Ласкер-Шюлере, германска поетеса (* 1869 г.)
1947 г. – Макс Берг, немски архитект (* 1870 г.)
1959 г. – Майк Хауторн, пилот от Формула 1 (* 1929 г.)
1967 г. – Ксенофонт Иванов, български ветеринарен лекар (* 1898 г.)
1973 г. – Линдън Б. Джонсън, 36-и президент на САЩ (* 1908 г.)
1979 г. – Али Хасан Саламех, палестински терорист (* 1943 г.)
1985 г. – Михаил Громов, съветски авиатор (* 1899 г.)
1993 г. – Кобо Абе, японски писател (* 1924 г.)
1994 г. – Жан Луи Баро, френски артист (* 1910 г.)
2008 г. – Венец Цонев, български статистик и социолог (* 1917 г.)
2008 г. – Хийт Леджър, австралийски актьор (* 1979 г.)
Празници
Сейнт Винсент и Гренадини – Национален празник
Полша – Ден на дядото
122 |
bg | 2334 | https://bg.wikipedia.org/wiki/23%20%D1%8F%D0%BD%D1%83%D0%B0%D1%80%D0%B8 | 23 януари | 23 януари е 23-тият ден в годината според григорианския календар. Остават 342 дни до края на годината (343 през високосна година).
Събития
393 г. – Римският император Теодосий I провъзгласява 9-годишния си син Хонорий за съимператор.
1482 г. – Излиза първото печатно издание на Петокнижието.
1556 г. – При най-смъртоносното земетресение в историята, в провинция Шенси, Китай, загиват 820 хил. души.
1558 г. – Руските войски нападат Ливония, което е начало на Ливонската война, целяща контрол на Русия над днешната територия на Естония и Латвия.
1579 г. – Подписана е Утрехтската уния, поставила основите на новата държава Нидерландия.
1849 г. – Елизабет Блекуел се дипломира в Медицинския колеж в Дженива и става първата американка лекар.
1899 г. – Емилио Аквиналдо става първи президент на Филипините.
1904 г. – Приет е Закон за университета, който преобразува Висшето училище в София в Български университет „Братя Евлоги и Христо Георгиеви от Карлово“ (дн. Софийски университет „Св. Климент Охридски“).
1928 г. – Професор Михаил Арнаудов издига кандидатурата на драматурга Иван Грозев за Нобелова награда за литература през 1929 г.
1943 г. – Втората световна война: Британски войски успяват да завладеят Триполи от Нацистка Германия.
1950 г. – Ерусалим е провъзгласен за столица на новосъздадената държава Израел.
1953 г. – Екзекутиран е Йосиф Тончев – католически свещеник, осъден за противонародна дейност от комунистическия режим в България.
1978 г. – Швеция става първата държава в света, която забранява аерозолните опаковки, като мярка за съхранение на озоновия слой.
1997 г. – Мадлин Олбрайт става първата жена, заела поста държавен секретар на САЩ.
2001 г. – Седем души опитват да се самозапалят на площад Тянанмън (Китай) в навечерието на китайската Нова година, което мнозина считат за постановка на Китайската комунистическа партия с цел да се засилят гоненията срещу Фалун Гонг.
2006 г. – При железопътна катастрофа в Черна гора, недалеч от Подгорица, загиват 40 пътници.
Родени
1688 г. – Улрика Елеонора, кралица на Швеция († 1741 г.)
1752 г. – Муцио Клементи, британски музикант от италиански произход († 1832 г.)
1783 г. – Стендал, френски писател († 1842 г.)
1794 г. – Едуард Фридрих Еверсман, германски зоолог († 1860 г.)
1832 г. – Едуар Мане, френски художник († 1883 г.)
1840 г. – Ернст Карл Абе, германски физик († 1905 г.)
1857 г. – Андрия Мохоровичич, хърватски сеизмолог († 1936 г.)
1862 г. – Давид Хилберт, германски математик († 1943 г.)
1876 г. – Ото Дилс, германски химик, Нобелов лауреат през 1950 г. († 1954 г.)
1891 г. – Антонио Грамши, италиански писател и политик († 1937 г.)
1898 г. – Сергей Айзенщайн, съветски режисьор († 1948 г.)
1900 г. – Адамантиос Диамантис, кипърски художник (†1994 г.)
1903 г. – Григорий Александров, съветски режисьор († 1983 г.)
1905 г. – Константи Илдефонс Галчински, полски поет († 1953 г.)
1907 г. – Хидеки Юкава, японски физик, Нобелов лауреат през 1949 г. († 1981 г.)
1910 г. – Джанго Райнхарт, белгийски музикант († 1953 г.)
1915 г. – Артър Люис, американски икономист, Нобелов лауреат през 1979 г. († 1991 г.)
1921 г. – Тодор Попов, български композитор († 2000 г.)
1927 г. – Давид Попов, български футболист († 2011 г.)
1928 г. – Жана Моро, френска актриса и режисьор († 2017 г.)
1930 г. – Дерек Уолкът, поет от Сейнт Лусия, Нобелов лауреат през 1992 († 2017 г.)
1938 г. – Георг Базелиц, германски художник
1944 г. – Рютгер Хауер, нидерландски актьор († 2019 г.)
1945 г. – Тито Петковски, македонски политик
1946 г. – Борис Березовски, руски предприемач († 2013 г.)
1947 г. – Адела Пеева, българска режисьорка
1950 г. – Ричард Андерсън, американски актьор и режисьор
1954 г. – Сава Пиперов, български актьор
1964 г. – Маришка Харгитай, американска актриса
1964 г. – Денис Ризов, български музикант и продуцент
1967 г. – Наим Сюлейманоглу, турски тежкоатлет, роден в България († 2017 г.)
1968 г. – Петр Корда, чешки тенисист
1971 г. – Йордан Ефтимов, български поет и литературовед
1975 г. – Даниел Христов, български футболист
1976 г. – Светлан Кондев, български футболист
1984 г. – Ариен Робен, нидерландски футболист
1984 г. – Владимир Левин, азербайджански футболист
1987 г. – Александер Баумйохан, германски футболист
1987 г. – Андреа, българска попфолк певица
1987 г. – Владислав Мирчев, български футболист
Починали
1002 г. – Ото III, император на Свещената римска империя (* 980 г.)
1744 г. – Джамбатиста Вико, италиански философ (* 1668 г.)
1785 г. – Матю Стюарт, шотландски математик (* 1717 г.)
1789 г. – Джон Клеланд, английски писател (* 1709 г.)
1806 г. – Уилям Пит-младши, министър-председател на Обединеното кралство (* 1759 г.)
1837 г. – Джон Филд, ирландски композитор (* 1782 г.)
1875 г. – Чарлз Кингсли, британски писател (* 1819 г.)
1883 г. – Гюстав Доре, френски илюстратор (* 1832 г.)
1902 г. – Иван Мушкетов, руски изследовател (* 1850 г.)
1908 г. – Едуард Макдауъл, американски композитор (* 1860 г.)
1926 г. – Йордан Цицонков, български революционер (* 1903 г.)
1931 г. – Анна Павлова, руска балерина (* 1881 г.)
1939 г. – Матиас Зинделар, австрийски футболист (* 1903 г.)
1941 г. – Добри Христов, български композитор (* 1875 г.)
1944 г. – Едвард Мунк, норвежки художник (* 1863 г.)
1944 г. – Михаил Маджаров, български дипломат (* 1854 г.)
1950 г. – Васил Коларов, министър-председател на България (* 1877 г.)
1958 г. – Илия Бешков, български художник (* 1901 г.)
1963 г. – Юзеф Гославски, полски скулптор (* 1908 г.)
1980 г. – Ернст Оцвирк, австрийски футболист (* 1926 г.)
1981 г. – Роман Руденко, съветски офицер (* 1907 г.)
1981 г. – Самюъл Барбър, американски композитор (* 1910 г.)
1986 г. – Йозеф Бойс, германски художник (* 1921 г.)
1988 г. – Банчо Банчевски, български певец (баритон) (* 1906 г.)
1989 г. – Салвадор Дали, испански художник (* 1904 г.)
1993 г. – Кийт Лаумър, американски писател (* 1925 г.)
1994 г. – Николай Огарков, съветски маршал (* 1917 г.)
1998 г. – Фридрих Йозиас Сакскобургготски, германски благородник (* 1918 г.)
2001 г. – Недко Недев, български футболист (* 1920 г.)
2005 г. – Иван Динков, български писател (* 1932 г.)
2006 г. – Дамян Заберски, български художник (* 1929 г.)
2007 г. – Ришард Капушчински, полски журналист (* 1932 г.)
2015 г. – Абдула бин Абдул Азис, крал на Саудитска Арабия (* 1924 г.)
Празници
Тайван и Южна Корея – Световен ден на свободата
Острови Питкерн – Ден на Баунти (в памет на изгарянето на кораба „Баунти“ през 1790 г.)
123 |
bg | 2335 | https://bg.wikipedia.org/wiki/24%20%D1%8F%D0%BD%D1%83%D0%B0%D1%80%D0%B8 | 24 януари | 24 януари е 24-тият ден в годината според григорианския календар. Остават 341 дни до края на годината (342 през високосна година).
Събития
41 г. – По време на Палатинските игри в Рим Касий Херея убива император Калигула.
1848 г. – Започва Калифорнийската златна треска в Сакраменто.
1862 г. – Влахия и Молдавия се обединяват и създават държавата Румъния, а Букурещ е избран за столица на новата държава.
1878 г. – Град Карнобат е освободен от Османската империя.
1895 г. – Кралицата на Хавайските острови Лилилукалани се отрича от трона и се обявява за привърженик на републиканско управление.
1903 г. – САЩ и Канада създават комисия, която да определи границите на Аляска.
1918 г. – С декрет в Съветска Русия е въведен грегорианския календар.
1920 г. – В Пещера е убит от екстремисти на Земеделския народен съюз политикът и държавник Михаил Такев.
1922 г. – Американецът Кристиан Нелсън патентова сладоледа Ескимо.
1924 г. – Петроград е преименуван на Ленинград.
1933 г. – Дейци на ВМРО убиват в София народния представител и македонист Христо Трайков.
1935 г. – В Ричмънд (САЩ) е пусната на пазара първата в света консервирана бира.
1939 г. – При най-смъртоносното земетресение в Чили загиват около 30 хил. души.
1940 г. – В Испания е забранено масонството.
1940 г. – Състои се премиерата на американския драматичен филм Гроздовете на гнева.
1942 г. – Втората световна война: Японските войски за първи път атакуват територията на Австралия.
1944 г. – Втората световна война: Англо-американската авиация извършва бомбардировки върху градове Скопие и Враца, и селата Кунино (Врачанска област) и Беглеж (Плевенска област), загиват общо 124 души.
1946 г. – Създадена е Международната комисия за атомна енергия към ООН.
1984 г. – В продажба е пуснат първият компютър Apple Macintosh, който става първият успешен персонален компютър с мишка и графичен потребителски интерфейс, вместо с интерфейс с команден ред.
1986 г. – Апаратът на НАСА Вояджър 2 се сближава максимално с планетата Уран.
1996 г. – Полският министър-председател Юзеф Олекси подава оставка след компромат за шпионаж в полза на СССР.
2003 г. – Започва да функционира Министерство на вътрешната сигурност на САЩ.
Родени
76 г. – Адриан, римски император († 138 г.)
1444 г. – Галеацо Сфорца, принц на Милано († 1476 г.)
1712 г. – Фридрих II, крал на Прусия († 1786 г.)
1724 г. – Франсиз Брук, английски писател († 1789 г.)
1732 г. – Пиер дьо Бомарше, френски писател († 1799 г.)
1776 г. – Ернст Теодор Амадеус Хофман, немски писател († 1822 г.)
1779 г. – Елизавета Алексеевна, руска императрица († 1826 г.)
1848 г. – Василий Суриков, руски художник († 1916 г.)
1886 г. – Хенри Кинг, американски филмов режисьор († 1982 г.)
1888 г. – Вики Баум, австрийска писателка († 1960 г.)
1889 г. – Виктор Ефтимиу, румънски писател († 1972 г.)
1891 г. – Валтер Модел, германски фелдмаршал († 1945 г.)
1891 г. – Иван Батаклиев, български учен († 1973 г.)
1897 г. – Симеон Коков, български духовник и монах († 1974 г.)
1903 г. – Коста Църнушанов, български общественик († 1996 г.)
1904 г. – Камен Попдимитров, български цигулар, музикален педагог, професор († 1992 г.)
1905 г. – Елена Николай, българска певица († 1993 г.)
1906 г. – Стефан Попов, български писател († 1989 г.)
1907 г. – Стефан Марков, български партизанин († 1978 г.)
1910 г. – Георги Батаклиев, български литератор († 1994 г.)
1917 г. – Ангел Столинчев, български църковен деятел († 2003 г.)
1917 г. – Ърнест Боргнайн, американски актьор († 2012 г.)
1921 г. – Добри Жотев, български писател († 1997 г.)
1923 г. – Стефана Бояджиева, български скулптор
1930 г. – Махмуд Фаршчиян, ирански художник
1936 г. – Благовеста Карнобатлова-Добрева, българска певица
1941 г. – Нийл Даймънд, американски актьор
1942 г. – Людмила Савелиева, руска актриса
1943 г. – Георги Чапкънов, български художник
1943 г. – Михаил Рошиану, румънски дипломат
1944 г. – Чавдар Стойчевски, български журналист
1945 г. – Джон Гараменди, американски политик
1947 г. – Мичио Каку, американски физик
1949 г. – Джон Белуши, американски актьор († 1982 г.)
1950 г. – Даниел Отьой, френски актьор
1952 г. – Уилям Реди, американски астронавт
1953 г. – Романьола Мирославова, българска поетеса, автор на текстове на песни († 2016 г.)
1957 г. – Камелия Касабова, български политик
1961 г. – Настася Кински, германска киноактриса
1961 г. – Алиса Валзер, немска писателка, преводачка и художничка
1968 г. – Михаел Киске, германски хевиметъл вокал
1971 г. – Дион Томас, американски баскетболист
1974 г. – Сирил Деспре, френски мотоциклетист
1977 г. – Мишел Хунцикер, швейцарски модел
1978 г. – Екатерина Климова, руска актриса
1983 г. – Скот Спийд, американски пилот от Формула 1
1986 г. – Миша Бартън, американска актриса
1987 г. – Луис Суарес, уругвайски футболист
Починали
41 г. – Калигула, римски император (* 12 г.)
41 г. – Цезония, римска императрица (* ? г.)
661 г. – Али ибн Абу Талиб, ислямски водач (* ок. 599 г.)
891 г. – Стефан V, римски папа (* ? г.)
1046 г. – Екехард II, маркграф на Майсен (* 985 г.)
1877 г. – Йохан Кристиан Погендорф, германски физик (* 1796 г.)
1881 г. – Джеймс Колинсън, викториански художник (* 1825 г.)
1894 г. – Александър Мидендорф, руски пътешественик (* 1815 г.)
1913 г. – Стефан Ильев, български военен деец (* 1859 г.)
1920 г. – Амедео Модилиани, италиански художник (* 1884 г.)
1920 г. – Михаил Такев, български политик (* 1864 г.)
1921 г. – Иван Белчев, български революционер (* 1867 г.)
1922 г. – Атила Зафиров, български военен деец (* 1858 г.)
1927 г. – Василий Доростолски и Червенски, български духовник (* 1847 г.)
1929 г. – Васил Главинов, политически деец (* 1869 г.)
1934 г. – Жеко Радев, български географ (* 1875 г.)
1939 г. – Максимилиан Бирсе-Бене, швейцарски психиатър (* 1867 г.)
1943 г. – Джон Бърнс, английски политик (* 1858 г.)
1960 г. – Едвин Фишер, швейцарски пианист (* 1886 г.)
1965 г. – Уинстън Чърчил, министър-председател на Обединеното кралство, Нобелов лауреат през 1953 г. (* 1874 г.)
1975 г. – Лари Файн, американски актьор (* 1902 г.)
1983 г. – Джордж Кюкор, американски режисьор (* 1899 г.)
1987 г. – Паскал Стружев, български художник (* 1913 г.)
1989 г. – Тед Бънди, американски сериен убиец (* 1946 г.)
1990 г. – Аракен Патушка, бразилски футболист (* 1905 г.)
1990 г. – Сергей Довлатов, руски писател (* 1941 г.)
1996 г. – Стоян Христов, писател (* 1898 г.)
2000 г. – Стоян Стоев, български актьор (* 1941 г.)
2005 г. – Владимир Савченко, украински писател (* 1933 г.)
2006 г. – Крис Пен, американски актьор (* 1965 г.)
Празници
Румъния – Обединение на Влашко и Молдова (почивен ден от 2017 г.)
124 |
bg | 2336 | https://bg.wikipedia.org/wiki/25%20%D1%8F%D0%BD%D1%83%D0%B0%D1%80%D0%B8 | 25 януари | 25 януари е 25-ият ден в годината според григорианския календар. Остават 340 дни до края на годината (341 през високосна година).
Събития
41 г. – Сенатът избира Клавдий за римски император.
1327 г. – 14-годишният Едуард III става крал на Англия, но страната се управлява от неговата майка – кралица Изабела Френска и нейният любовник.
1479 г. – С подписване на мирен договор в Константинопол е прекратена 15-годишната война между Венеция и Османската империя.
1554 г. – Основана е йезуитска мисия, около която по-късно се образува град Сао Пауло.
1755 г. – Основан е Московският университет.
1791 г. – В Канада са формирани две провинции: Горна Канада (Онтарио) и Долна Канада (Квебек).
1858 г. – За първи път е изпълнен Сватбения марш на Менделсон.
1878 г. – Руско-турска война (1877-1878): Руската армия освобождава Лозенград.
1879 г. – Основана е Българска народна банка.
1881 г. – В София е открита Държавна печатница.
1895 г. – Натуралният десятък в България е заменен с поземлен данък.
1901 г. – Съставено е двадесет и първото правителство на България, начело с Рачо Петров.
1902 г. – В Русия е отменено смъртното наказание.
1915 г. – Александър Бел провежда първият трансамерикански телефонен разговор – между Ню Йорк и Сан Франциско.
1919 г. – Страните от Антантата одобряват план за създаването на Общество на народите.
1919 г. – В Ню Йорк е открит най-големият хотел в света – Пенсилвания, с 2200 стаи.
1924 г. – В подножието на Монблан в Шамони (Франция) започват първите Зимни олимпийски игри.
1935 г. – С указ на цар Борис III е създадено Българско национално радио.
1942 г. – Втората световна война: Тайланд обявява война на САЩ и Великобритания.
1945 г. – В София е създаден Народен театър на младежта.
1947 г. – Американският гангстер Ал Капоне умира от сифилис.
1949 г. – В Израел се провеждат първите парламентарни избори.
1949 г. – Публикувано е съобщение за образуването на СИВ с участието на страните от социалистическия блок България, Полша, Румъния, СССР, Унгария и Чехословакия.
1959 г. – Започват редовни пътнически самолетни полети между САЩ и Европа.
1971 г. – Генерал Иди Амин завзема властта в Уганда чрез военен преврат и установява военна диктатура в страната за следващите осем години.
1980 г. – Американският кораб на въздушна възглавница SES-100B прави рекорд за военен плавателен съд, достигайки скорост 170 км/ч.
1981 г. – Бившият министър-председател на Китай Чан Чжунчжао и вдовицата на Мао Дзъдун са осъдени на смърт.
2004 г. – Опъртюнити каца на повърхността на Марс.
Родени
750 г. – Лъв IV, византийски император († 780 г.)
1627 г. – Робърт Бойл, английски физик и химик († 1691 г.)
1736 г. – Жозеф Луи Лагранж, френски математик и астроном († 1813 г.)
1759 г. – Робърт Бърнс, шотландски поет († 1796 г.)
1832 г. – Иван Шишкин, руски художник († 1898 г.)
1838 г. – Юлия Вревска, руска баронеса († 1878 г.)
1842 г. – Вилхелм Томсен, датски езиковед († 1927 г.)
1854 г. – Георги Златарски, български геолог († 1909 г.)
1856 г. – Фридрих Грюнангер, австрийски архитект († 1929 г.)
1858 г. – Симеон Ванков, български офицер († 1937 г.)
1865 г. – Елизавета Маврикиевна, Велика руска княгиня († 1927 г.)
1866 г. – Емил Вандервелд, белгийски политик († 1938 г.)
1870 г. – Жак Грюбер, френски художник и витражист († 1943 г.)
1874 г. – Съмърсет Моъм, британски белетрист и драматург († 1965 г.)
1882 г. – Вирджиния Улф, британска писателка († 1941 г.)
1886 г. – Вилхелм Фуртвенглер, германски диригент († 1954 г.)
1886 г. – Георги Занков, български революционер († 1949 г.)
1897 г. – Георги Железаров, български художник († 1982 г.)
1902 г. – Петър Панчевски, политик, български и съветски генерал († 1982 г.)
1908 г. – Никола Николов, български футболист († 1996 г.)
1909 г. – Иван Бонев, български партизанин († 1966 г.)
1912 г. – Атанас Маргаритов, български диригент († 1998 г.)
1917 г. – Иля Пригожин, белгийски физикохимик от руски произход, Нобелов лауреат през 1977 г. († 2003 г.)
1922 г. – Невена Тошева, български режисьор († 2013 г.)
1926 г. – Атанас Агура, български архитект († 2008 г.)
1928 г. – Едуард Шеварднадзе, президент на Грузия († 2014 г.)
1928 г. – Свобода Молерова, българска актриса († 2007 г.)
1930 г. – Таня Савичева, руска ученичка († 1944 г.)
1933 г. – Мария Корасон Акино, президентка на Филипините († 2009 г.)
1935 г. – Анастасия Костова, българска народна певица († 2010 г.)
1938 г. – Владимир Висоцки, руски поет, певец, актьор и писател († 1980 г.)
1938 г. – Ета Джеймс, американска певица († 2012 г.)
1942 г. – Еузебио, португалски футболист († 2014 г.)
1949 г. – Пол Нърс, британски биохимик, Нобелов лауреат през 2001 г.
1950 г. – Джон Тери, американски актьор
1958 г. – Алесандро Барико, италиански писател
1958 г. – Петко Драганов, български дипломат
1961 г. – Елке Шмитер, немска писателка
1969 г. – Румен Угрински, български актьор
1974 г. – Игор Миладинович, сръбски шахматист
1975 г. – Сергей Минаев, руски писател
1981 г. – Тоше Проески, македонски поп певец († 2007 г.)
1983 г. – Теодора Малчева, българска състезателка по ски бягане
1984 г. – Робиньо, бразилски футболист
1984 г. – Щефан Кислинг, германски футболист
1986 г. – Асани Лукимя-Мулонготи, конгоански футболист
1987 г. – Мария Кириленко, руска тенисистка
Починали
389 г. – Свети Григорий Богослов
477 г. – Гейзерик, крал на вандалите (* ок. 389 г.)
844 г. – Григорий IV, римски папа (* ? г.)
1559 г. – Кристиан II, крал на Дания, Швеция и Норвегия (* 1481 г.)
1852 г. – Фадей Белингсхаузен, руски мореплавател и адмирал (* 1778 г.)
1893 г. – Григор Пърличев, български общественик (* 1830 г.)
1896 г. – Фредерик Лейтън, английски художник (* 1830 г.)
1900 г. – Николай Максимов, руски писател (* 1848 г.)
1908 г. – Михаил Чигорин, руски шахматист (* 1850 г.)
1925 г. – Александър Каулбарс, руски офицер (* 1844 г.)
1927 г. – Иван Милев, български художник (* 1897 г.)
1929 г. – Димитър Хаджииванов, български преводач
1947 г. – Ал Капоне, американски гангстер (* 1899 г.)
1950 г. – Дончо Лазаров, български революционер (* 1878 г.)
1951 г. – Сергей Вавилов, руски физик (* 1891 г.)
1954 г. – Дамян Велчев, български политик (* 1883 г.)
1982 г. – Михаил Суслов, съветски политик (* 1902 г.)
1990 г. – Ава Гарднър, американска актриса (* 1922 г.)
1995 г. – Ерих Хоф, австрийски футболист (* 1936 г.)
2000 г. – Симеон Пиронков, български композитор (* 1927 г.)
2000 г. – Стефан Кожухаров, български литературовед (* 1934 г.)
2005 г. – Филип Джонсън, американски архитект (* 1906 г.)
2006 г. – Ангел Ценов, български футболист (* 1947 г.)
2012 г. – Коста Цонев, български актьор (* 1929 г.)
Празници
Световен ден на средствата за масова информация
България – Ден на българското радио
Русия – Ден на Света Татяна и празник на руските студенти (по повод основаването на Московския университет, стар стил)
Шотландия – Ден на Бърнс
125 |
bg | 2337 | https://bg.wikipedia.org/wiki/26%20%D1%8F%D0%BD%D1%83%D0%B0%D1%80%D0%B8 | 26 януари | 26 януари е 26-ият ден в годината според григорианския календар. Остават 339 дни до края на годината (340 през високосна година).
Събития
1340 г. – Кралят на Англия Едуард III е обявен за крал на Франция.
1500 г. – Испанският мореплавател и конкистадор Висенте Пинзон става първият европеец стъпил на брега на днешна Бразилия.
1531 г. – Лисабон е засегнат от мощно земетресение с хиляди жертви.
1736 г. – Кралят на Полша Станислав Лешчински е принуден да абдикира от престола.
1788 г. – По време на първото заселване на Австралия като английски каторжен лагер е основан Сидни; денят е обявен за Ден на Австралия и се чества като национален празник.
1808 г. – В Австралия избухва единственият успешен въоръжен бунт – Ромов бунт.
1837 г. – Мичиган е обявен за щат на САЩ.
1905 г. – В ЮАР, край Претория, е намерен най-големият диамант в света – наречен Кулинан, тежък 3106 карата (621 г.).
1911 г. – Американският авиатор Глен Къртис създава първия американски хидроплан.
1942 г. – Втората световна война: Първите американски войски за участие във войната акостират в Северна Ирландия.
1950 г. – Влиза в сила новата Конституция на Индия, държавата е обявена за република, а денят за национален празник.
1956 г. – В Кортина д'Ампецо (Италия) са открити Седмите Зимни олимпийски игри.
1965 г. – Хинди е обявен за официален език в Индия.
1980 г. – Между Египет и Израел са установени дипломатически отношения.
1991 г. – Мохамед Сиад Баре е свален от власт в Сомалия, което е край на централизираното управление в страната.
1992 г. – Президентът на Русия Борис Елцин обявява, че американските градове вече не са прицел на руските ядрени ракети.
1993 г. – Вацлав Хавел е избран за президент на Чехия.
1994 г. – В Италия е създадена партията Форца Италия с лидер Силвио Берлускони.
2005 г. – Кондолиза Райс е назначена за Държавен секретар на САЩ и става първата жена афроамериканка на този пост.
Родени
1714 г. – Жан-Батист Пигал, френски скулптор († 1785 г.)
1715 г. – Клод Адриан Хелвеций, френски философ († 1771 г.)
1781 г. – Ахим фон Арним, германски писател († 1831 г.)
1848 г. – Хусто Сиера Мендес, мексикански писател († 1912 г.)
1865 г. – Сабино Арана Гойри, испански писател († 1903 г.)
1877 г. – Михаил Герджиков, български революционер († 1947 г.)
1880 г. – Дъглас Макартър, американски генерал († 1964 г.)
1884 г. – Едуард Сапир, американски езиковед († 1939 г.)
1891 г. – Димитър Гюдженов, български художник († 1979 г.)
1904 г. – Шон Макбрайд, ирландски политик, Нобелов лауреат през 1974 († 1988 г.)
1908 г. – Гидеон Щалберг, шведски шахматист († 1967 г.)
1909 г. – Цвятко Димчевски, български художник († 1991 г.)
1911 г. – Норберт Шулце, германски композитор († 2002 г.)
1911 г. – Поликарп Куш, американски физик, Нобелов лауреат през 1955 г. († 1993 г.)
1918 г. – Николае Чаушеску, румънски диктатор († 1989 г.)
1918 г. – Филип Фармър, американски писател († 2009 г.)
1921 г. – Акио Морита, японски предприемач († 1999 г.)
1925 г. – Пол Нюман, американски актьор († 2008 г.)
1928 г. – Роже Вадим, френски режисьор († 2000 г.)
1934 г. – Тодор Кавалджиев, вицепрезидент на България († 2019 г.)
1935 г. – Фридрик Олафсон, исландски шахматист
1945 г. – Евгени Кирилов, български политик
1946 г. – Кристофър Хемптън, британска сценаристка и режисьорка
1948 г. – Румен Петков, български кинорежисьор († 2018 г.)
1950 г. – Владимир Янев, български учен
1950 г. – Йорг Хайдер, автрийски политик († 2008 г.)
1952 г. – Марио Рънко, американски астронавт
1953 г. – Андерс Фог Расмусен, министър-председател на Дания
1955 г. – Еди Ван Хален, американски музикант († 2020 г.)
1955 г. – Светлана Тилкова, български астролог
1958 г. – Елън Дедженеръс, американска актриса
1960 г. – Валентин Йорданов, български борец
1961 г. – Уейн Грецки, американски хокеист
1963 г. – Жозе Муриньо, португалски футболен треньор
1963 г. – Красимир Узунов, български журналист († 2019 г.)
1964 г. – Даниел Цочев, български актьор
1967 г. – Жан-Пол Рув, френски актьор
1968 г. – Николай Бойков, български писател
1969 г. – Камен Шербетов, български футболист
1971 г. – Айгюн Кязимова, азербайджанска поп певица
1971 г. – Светослав Витков, български певец и музикант
1976 г. – Йордан Йончев, български музикант
1976 г. – Петър Стоянов, български сумист
1978 г. – Ангел Генов, български актьор
1978 г. – Йордан Линков, български футболист
1980 г. – Нора Гомрингер, германско-швейцарска писателка
1985 г. – Тодор Симов, български футболист
Починали
1795 г. – Йохан Кристоф Фридрих Бах, германски композитор (* 1732 г.)
1855 г. – Жерар дьо Нервал, френски поет (* 1808 г.)
1891 г. – Николаус Ото, германски изобретател (* 1832 г.)
1899 г. – Йордан Брадел, български лекар (* 1847 г.)
1918 г. – Евалд Херинг, германски физиолог (* 1834 г.)
1919 г. – Байъм Шоу, британски художник (* 1872 г.)
1920 г. – Жан Ебютерн, френска художничка (* 1898 г.)
1932 г. – Димитър Мишев, български публицист (* 1856 г.)
1939 г. – Бончо Балабанов, български военен деец (* 1859 г.)
1942 г. – Феликс Хаусдорф, германски математик (* 1868 г.)
1943 г. – Николай Вавилов, руски ботаник (* 1887 г.)
1952 г. – Хорлоогийн Чойбалсан, монголски политик († 1895 г.)
1962 г. – Лъки Лучано, американски мафиот (* 1897 г.)
1967 г. – Добри Терпешев, български държавник (* 1884 г.)
1968 г. – Никола Фурнаджиев, български поет (* 1903 г.)
1975 г. – Любов Орлова, съветска актриса (* 1902 г.)
1980 г. – Георги Караславов, български писател (* 1904 г.)
2000 г. – Алфред ван Вогт, писател с канадски произход (* 1912 г.)
2000 г. – Дон Бъдж, американски тенисист (* 1915 г.)
2002 г. – Веселин Джигов, български народен певец (* 1940 г.)
2020 г. – Коби Брайънт, американски баскетболист (* 1978 г.)
Празници
Международен ден на митниците и митническия служител
Австралия – Ден на Австралия (по повод пристигането на първите заселници на острова през 1788 г., национален празник)
Индия – Ден на републиката (1950 г., национален празник)
126 |
bg | 2338 | https://bg.wikipedia.org/wiki/27%20%D1%8F%D0%BD%D1%83%D0%B0%D1%80%D0%B8 | 27 януари | 27 януари е 27-ият ден в годината според григорианския календар. Остават 338 дни до края на годината (339 през високосна година).
Събития
98 г. – След смъртта на император Нерва, Траян става император на Римската империя.
1299 г. – Създадена е Османската държава, впоследствие превърнала се в империя.
1302 г. – Данте Алигиери е лишен от граждански права и е принуден да напусне Флоренция.
1343 г. – Папа Климент VI издава булата Unigenitus.
1593 г. – Ватикана започва 7-годишен процес срещу Джордано Бруно.
1695 г. – След смъртта на Ахмед II султан на Османската имерия става Мустафа II.
1756 г. – В двореца Уайтхол (дворец) в Лондон е подписан Уайтхолският договор между Великобритания и Прусия.
1785 г. – Открит е първият университет в САЩ – Университета на Джорджия.
1872 г. – Панарет Пловдивски, Иларион Ловчански и Иларион Макариополски са освободени от заточение в Измит със заповед на великия везир.
1878 г. – Руско-турска война (1877-1878): Освободени са Добрич и Омуртаг.
1878 г. – Румънски части започват бомбардировка над Видин.
1881 г. – Българското правителство отправя нота до Великите сили за подобряване положението на българите в европейските вилаети на Турция и за прилагане на чл. 23 и 62 от Берлинския договор.
1885 г. – Приет е Законът за Българската народна банка (БНБ)
1908 г. – Астрономът Филибер Жак Мелот открива Пасифая – спътник на Юпитер.
1908 г. – Австро-Унгария се отказва от реформената акция в Европейска Турция (Мюрцщегските реформи), след като получава концесия за строеж на жп линия през Нови пазар и Македония към Солун.
1915 г. – Американски войски окупират Хаити.
1924 г. – Състои се полагането на балсамираното тяло на Ленин в построения за него мавзолей на Червения площад в Москва.
1944 г. – Втората световна война: Ленинград е напълно освободен след 872-дневна германска блокада.
1945 г. – Втората световна война: Червената армия влиза в нацисткия концлагер Аушвиц в Полша.
1949 г. – При морска катастрофа – сблъсък между два китайски кораби край Шанхай, загиват около 1600 души.
1951 г. – САЩ открива ядрения полигон в Невада с тестването на атомна бомба от 1 килотон.
1959 г. – НАСА избира 110 кандидати, които да бъдат обучавани за първия космически полет. Сред тях е и първият американски астронавт Джон Глен.
1960 г. – Открит е първият участък от Автомагистрала А6 в Италия, свързващ Савона и Чева.
1967 г. – Програма Аполо: Първият тричленен екипаж загива в пожар по време на изпитанията на Аполо 1 в Космическия център Джон Ф. Кенеди.
1967 г. – СССР, САЩ и Великобритания подписват договор за космоса, който влиза в сила на 10 октомври 1967 г.
1973 г. – В Париж е подписан мирен договор, с който официално се прекратява Виетнамската война.
1983 г. – Японските острови Хоншу и Хокайдо са свързани с най-дългия тунел в света – Сейкан (53,85 км); тунелът е изцяло комплектуван и влиза в действие на 13 март 1988 г.
1990 г. – Беларус въвежда като държавен език беларуския език.
2001 г. – При земетресение в Индия загиват около 13 хиляди души.
Родени
1571 г. – Абас I Велики, Шах на Иран († 1629 г.)
1621 г. – Томас Уилис, английски лекар († 1675 г.)
1756 г. – Волфганг Амадеус Моцарт, австрийски композитор († 1791 г.)
1775 г. – Фридрих Вилхелм Йозеф Шелинг, германски философ († 1854 г.)
1790 г. – Уилям Дейвис Евънс, морски офицер и изобретател († 1872 г.)
1808 г. – Давид Щраус, германски богослов и философ идеалист († 1874 г.)
1823 г. – Едуар Лало, френски композитор от испански произход († 1892 г.)
1832 г. – Артър Хюс, британски художник († 1915 г.)
1832 г. – Луис Карол, британски писател († 1898 г.)
1850 г. – Джон Колиър, британски художник († 1934 г.)
1850 г. – Едуард Джон Смит, английски капитан на „Титаник“ († 1912 г.)
1859 г. – Вилхелм II, кайзер на Прусия († 1941 г.)
1859 г. – Павел Милюков, руски политик († 1943 г.)
1871 г. – Йордан Венедиков, български офицер († 1957 г.)
1883 г. – Димитър Мишайков, български юрист († 1945 г.)
1886 г. – Радхабинод Пал, индийски юрист († 1967 г.)
1887 г. – Евгений Ващенко, руски художник († 1979 г.)
1887 г. – Тома Попстоянов, български революционер († 1946 г.)
1891 г. – Иля Еренбург, съветски писател и поет († 1967 г.)
1892 г. – Фердинанд Козовски, български политик и военен деец († 1965 г.)
1893 г. – Петър Золотович, български оперен певец († 1977 г.)
1895 г. – Симеон Недков, български индустриалец († 1960 г.)
1917 г. – Анри Перюшо, френски писател († 1967 г.)
1924 г. – Рауф Денкташ, кипърски политик († 2012 г.)
1926 г. – Божидар Лечев, български актьор († 1994 г.)
1926 г. – Ингрид Тюлин, шведска актриса († 2004 г.)
1928 г. – Анастас Наумов, български диригент, композитор и фолклорист († 2015 г.)
1934 г. – Реймон Будон, френски социолог († 2013 г.)
1934 г. – Федерико Майор, испански учен и политик
1936 г. – Волфганг Бомер, германски политик
1936 г. – Самюел Тинг, американски физик, Нобелов лауреат през 1976
1938 г. – Александър Чирков, български лекар и кардиохирург († 2020 г.)
1940 г. – Бернд Йенцш, германски писател
1941 г. – Христо Илиев-Чарли, български сценарист и актьор
1942 г. – Кейт Улф, фолклорна певица († 1986 г.)
1944 г. – Марийд Кориган, северноирландска активистка, Нобелов лауреат през 1976
1944 г. – Ник Мейсън, английски музикант (Pink Floyd)
1945 г. – Клариса Пинкола Естес, американска поетеса
1948 г. – Валерий Брайнин, руско-германски музиколог, поет, педагог, композитор
1949 г. – Петър Димитров, български политик и икономист
1950 г. – Педро Хуан Гутиерес, кубински поет
1955 г. – Георги Кадурин, български актьор
1955 г. – Красимир Премянов, български политик
1957 г. – Яник Гърс, британски музикант („Айрън Мейдън“)
1961 г. – Джули Кейтлин Браун, американска телевизионна и театрална актриса
1964 г. – Бриджит Фонда, американска актриса
1965 г. – Христо Марков, български лекоатлет
1967 г. – Орхан Мурад, български музикален изпълнител
1968 г. – Майк Патън, американски певец (Faith No More)
1968 г. – Трики, английски музикант и актьор
1970 г. – Емануел Паю, швейцарски музикант, флейтист
1970 г. – Светла Димитрова, българска лекоатлетка
1971 г. – Лил Джон, американски рапър и продуцент
1974 г. – Василен Димитров, български плувец
1974 г. – Оле Ейнар Бьорндален, норвежки биатлонист
1976 г. – Веселин Прахов, български актьор
1979 г. – Стратия, български музикант
1979 г. – Розамунд Пайк, английска актриса
1980 г. – Марат Сафин, руски тенисист
1981 г. – Алиша Молик, австралийската тенисистка
1984 г. – Юри Бережко, руски волейболист
1988 г. – Керлон, бразилски футболист
1989 г. – Аветик Григорян, арменски шахматист
1989 г. – Виктор Петаков, български футболист
1990 г. – Насър Ал-Ахмед, български културист
1994 г. – Александра Богданска, български модел и инфлуенсър
Починали
98 г. – Нерва, римски император (* 35 г.)
672 г. – Виталиан, римски папа (* ? г.)
847 г. – Сергий II, римски папа (* ? г.)
1062 г. – Аделаида Арпад, унгарска принцеса (* ? г.)
1547 г. – Анна Ягелонина, кралица на Унгария и Бохемия (* 1503 г.)
1731 г. – Бартоломео Кристофори, италиански майстор на музикални инструменти (* 1655 г.)
1814 г. – Йохан Готлиб Фихте, германски философ (* 1762 г.)
1836 г. – Вилхелмина от Баден, Велика херцогиня на Хесен (* 1788 г.)
1850 г. – Йохан Шадов, германски скулптор и график (* 1764 г.)
1851 г. – Джон Джеймс Одюбон, американски художник (* 1785 г.)
1860 г. – Янош Бояй, унгарски математик (* 1802 г.)
1901 г. – Джузепе Верди, италиански композитор (* 1813 г.)
1919 г. – Ендре Ади, унгарски поет (* 1877 г.)
1922 г. – Джовани Верга, италиански писател (* 1840 г.)
1930 г. – Жан Нику, шведски индустриалец (* 1876 г.)
1939 г. – Гоце Дивлев, български комунист (* 1907 г.)
1940 г. – Исак Бабел, украински писател (* 1894 г.)
1944 г. – Иван Макаров, съветски сержант (* 1907 г.)
1944 г. – Иван Нелчинов, български революционер (* 1869 г.)
1945 г. – Карл Ландауер, германски психоаналитик (* 1887 г.)
1949 г. – Борис Асафиев, руски композитор (* 1884 г.)
1956 г. – Ерих Клайбер, австрийски диригент (* 1890 г.)
1960 г. – Петко Зидаров, български четник (* 1874 г.)
1971 г. – Алфонс Медер, швейцарски лекар (* 1882 г.)
1971 г. – Хакобо Арбенс Гусман, президент на Гватемала (* 1913 г.)
1974 г. – Лео Гайр фон Швепенбург, германски офицер (* 1886 г.)
1982 г. – Александър Абуш, германски писател (* 1902 г.)
1983 г. – Луи дьо Фюнес, френски актьор (* 1914 г.)
1987 г. – Нарман Макларън, канадски режисьор (* 1914 г.)
1992 г. – Сали Мугабе, първа дама на Зимбабве (1980 – 92) (* 1931 г.)
2003 г. – Хенрик Яблонски, министър-председател на Полша (* 1909 г.)
2006 г. – Йоханес Рау, президент на Германия (* 1931 г.)
2007 г. – Марчелин Бертран, американска актриса (* 1950 г.)
2008 г. – Гордън Хинкли, американски религиозен водач (* 1910 г.)
2008 г. – Сухарто, президент на Индонезия (* 1921 г.)
2009 г. – Джон Ъпдайк, американски писател (* 1932 г.)
2010 г. – Джеръм Дейвид Селинджър, американски писател (* 1919 г.)
2010 г. – Христо Недков, български музикант (* 1927 г.)
Празници
ООН – Международен възпоменателен ден на Холокоста (приет с резолюция през 2005 г.)
Католическа църква – Ден на католическото училище
Великобритания, Германия, Дания, Италия, Полша – Ден в памет на жертвите на националсоциализма
Монако – Ден на Света Девота (патрон на държавата и династията)
Сърбия – Ден на Свети Сава
127 |
bg | 2339 | https://bg.wikipedia.org/wiki/28%20%D1%8F%D0%BD%D1%83%D0%B0%D1%80%D0%B8 | 28 януари | 28 януари е 28-ият ден в годината според григорианския календар. Остават 337 дни до края на годината (338 през високосна година).
Събития
1644 г. – Френският актьор Жан Поклен за първи път се подписва с псевдонима Молиер.
1687 г. – В Япония с императорски указ се забранява убиването на диви животни.
1738 г. – В Лондон започва строителството на Уестминстърския мост.
1820 г. – Руска експедиция начело с Фадей Белингсхаузен и Михаил Лазарев приближава брега на Антарктида.
1871 г. – Пада Парижката комуна.
1895 г. – Обнародван е Закон за насърчение на местната индустрия, който дава тласък на българското промишлено производство.
1935 г. – Исландия става първата страна в света, легализирала аборта.
1935 г. – В Германия е произведен първият изкуствен изумруд.
1937 г. – По нареждане на Сталин в Москва е арестуван Кръстьо Раковски по обвинение „за участие в контрареволюционна терористична организация“.
1938 г. – Рудолф Карачола поставя рекорд за най-бързата официално отчетена скорост на обществен път – 432,7 km/h с автомобил Мерцедес-Бенц W195 Rekordwagen.
1939 г. – Алберт Айнщайн обявява, че новооткритият химичен елемент уран може да бъде използван като мощен източник на енергия, което се използва за създаването на атомната бомба.
1946 г. – В Русе е открито Висше техническо училище, днешният Русенски университет.
1956 г. – Елвис Пресли се появява за пръв път по телевизията.
1981 г. – Държавите членки на Съвета на Европа подписват Конвенция 108 за защита на лицата при автоматизираната обработка на лични данни.
1985 г. – ЦК на БКП отчита, че преименуването на турците в България е приключило, с което се поставя началото на „възродителен процес“.
1986 г. – Космическата совалка на САЩ „Челинджър“ се взривява 73 секунди след своето десето излитане, при което загиват всичките седем астронавти на борда.
1988 г. – Върховният съд на Канада обявява за противоконституционен закона, който забранява абортите.
1998 г. – Открита е първата отсечка на Софийското метро – от бул. Сливница до бул. Константин Величков, с дължина 6,5 km и 5 станции.
2004 г. – Открита е втора версия на компютърния вирус Mydoom.
Родени
1457 г. – Хенри VII, крал на Англия († 1509 г.)
1540 г. – Лудолф фон Цойлен, германски математик († 1610 г.)
1600 г. – Климент IX, римски папа († 1669 г.)
1611 г. – Ян Хевелий, полски астроном, градоначалник и пивовар († 1687 г.)
1717 г. – Мустафа III, султан на Османската империя († 1774 г.)
1812 г. – Илия Гарашанин, сръбски държавник († 1874 г.)
1834 г. – Александру Чернат, румънски генерал († 1893 г.)
1841 г. – Хенри Мортън Стенли, уелско-американски пътешественик († 1904 г.)
1852 г. – Ефрем Каранов, български книжовник († 1927 г.)
1853 г. – Владимир Соловьов, руски философ († 1900 г.)
1853 г. – Хосе Марти, кубински революционер († 1895 г.)
1858 г. – Стоян Данев, министър-председател на България († 1949 г.)
1873 г. – Колет, френска писателка († 1954 г.)
1879 г. – Франсис Пикабия, френски художник († 1953 г.)
1884 г. – Йордан Пеев, български висш офицер († 1938 г.)
1887 г. – Артур Рубинщайн, полски пианист и диригент († 1982 г.)
1891 г. – Никола Хаджипетков, български военен деец († 1949 г.)
1897 г. – Валентин Катаев, руски писател († 1986 г.)
1900 г. – Херман Кестен, немски писател († 1996 г.)
1913 г. – Леон Суружон, български цигулар и педагог († 2007 г.)
1921 г. – Атанас Манчев, български поет († 1944 г.)
1922 г. – Робърт Холи, американски биохимик, Нобелов лауреат през 1968 г. († 1993 г.)
1922 г. – Цветан Ангелов, български писател († 1982 г.)
1930 г. – Цветан Стоянов, български преводач и писател († 1971 г.)
1931 г. – Сакьо Комацу, японски писател († 2011 г.)
1935 г. – Дейвид Лодж, английски писател и критик
1936 г. – Исмаил Кадаре, албански писател
1936 г. – Любен Попов, български шахматист
1940 г. – Асен Георгиев, български актьор († 2016 г.)
1940 г. – Карлос Слим Елу, мексикански милиардер
1942 г. – Турхан Расиев, български писател-сатирик
1943 г. – Кирил Ценевски, режисьор от Република Македония
1946 г. – Митко Щерев, български композитор
1947 г. – Иван Минеков, български скулптор
1949 г. – Божил Колев, български футболист
1953 г. – Хайгашод Агасян, български инструменталист, певец и композитор
1953 г. – Христо Димитров-Хиндо, български сценарист
1955 г. – Никола Саркози, президент на Франция
1955 г. – Огнян Радев, български учител
1957 г. – Александър Железняков, руски физик
1957 г. – Константин Димитров, български политик
1964 г. – Георги Христов, български поп певец
1966 г. – Марк Лорънс, американско-британски писател
1968 г. – Диджей Мъгс, американски музикант
1969 г. – Фердинанд Хелерс, шведски шахматист
1977 г. – Такума Сато, японски пилот във Ф1
1978 г. – Джанлуиджи Буфон, италиански футболен вратар
1980 г. – Ник Картър, американски поп певец (Бекстрийт Бойс)
1981 г. – Марко Бабич, хърватски футболист
1982 г. – Калоян Патерков, български актьор
1986 г. – Иван Скерлев, български футболист
Починали
814 г. – Карл Велики, крал на франките (* 742 г.)
1271 г. – Исабела Арагонска, кралица на Франция
1547 г. – Хенри VIII, крал на Англия (* 1491 г.)
1596 г. – Френсис Дрейк, английски мореплавател (* ок. 1540)
1599 г. – Кристофано Малвеци, италиански композитор (* 1547 г.)
1621 г. – Павел V, римски папа
1687 г. – Ян Хевелий, полски астроном (* 1611 г.)
1854 г. – Жером-Адолф Бланки, френски икономист (* 1798 г.)
1864 г. – Беноа Пол Емил Клапейрон, френски физик
1868 г. – Адалберт Щифтер, австрийски писател и художтник (* 1805 г.)
1896 г. – Иван Добровски, български възрожденец (* 1812 г.)
1901 г. – Йосиф Гурко, руски генерал (* 1828 г.)
1915 г. – Николай Умов, руски математик и физик (* 1846 г.)
1928 г. – Висенте Бласко Ибанес, испански писател и политик
1939 г. – Уилям Бътлър Йейтс, ирландски поет и драматург, Нобелов лауреат през 1923 г. (* 1865 г.)
1951 г. – Карл Густав Манерхейм, финландски офицер и политик
1952 г. – Николае Бацария, румънски писател
1962 г. – Дако Даковски, български режисьор (* 1919 г.)
1986 г. – Екипажът на совалката Чалънджър:
Грег Джарвис (* 1944 г.);
Криста Маколиф (* 1948 г.);
Роналд Макнеир (* 1950 г.);
Елисън Онизука (* 1946 г.);
Джудит Ресник (* 1949 г.);
Франсис Скоби (* 1939 г.)
Майкъл Смит (* 1945 г.)
1986 г. – Улоф Палме, шведски политик
1988 г. – Клаус Фукс, немски физик (* 1911 г.)
1992 г. – Куно Ребер, швейцарски писател (* 1922 г.)
1995 г. – Атанас Москов, български политик
1996 г. – Йосиф Бродски, руски поет, Нобелов лауреат през 1987 г. (* 1940 г.)
1996 г. – Стефан Дичев, български писател (* 1920 г.)
2002 г. – Астрид Линдгрен, шведска детска писателка (* 1907 г.)
2006 г. – Хенри Макги, американски комик (* 1929 г.)
2007 г. – Леон Суружон, български цигулар и педагог
Празници
Католическа църква – Ден на Свети Тома Аквински
Европейски ден за защита на данните (от 2006)
Световен ден на болните от проказа
България – Ден на град Разград (по Решение на Общинския съвет от януари 1994 г.)
128 |
bg | 2340 | https://bg.wikipedia.org/wiki/29%20%D1%8F%D0%BD%D1%83%D0%B0%D1%80%D0%B8 | 29 януари | 29 януари е 29-ият ден в годината според григорианския календар. Остават 336 дни до края на годината (337 през високосна година).
Събития
1765 г. – Софроний Врачански завършва в Котел първия препис на История славянобългарска.
1781 г. – Операта „Идоменей“ на Моцарт е показана за пръв път на парижка сцена.
1795 г. – В САЩ е приет закон, който позволява приемането на американско гражданство едва след 5 години пребиваване в страната.
1805 г. – Василий Каразин основава Харковският университет – в града, в който днес има 30 висши училища и 60 научни института.
1845 г. – Най-известната творба на американския писател Едгар Алън По – поемата „Гарванът“ е публикувана във вестник „Ню Йорк Ивнинг Мирър“.
1856 г. – Кралица Виктория (Обединено кралство) учредява най-високата военна награда на страната Кръст Виктория.
1861 г. – Канзас става 34-тият щат на САЩ.
1866 г. – В румънския град Браила е организирано представление на пиесата на Добри Войников „Стоян войвода“.
1878 г. – Освобождение на градовете Търговище и Кюстендил от османско владчество – последни на територията на Княжество България.
1886 г. – Германският инженер Карл Бенц патентова първия автомобил с бензинов двигател.
1889 г. – Избран е първият ректор на Висшето училище в София – Александър Теодоров-Балан.
1896 г. – Американският физик Емил Грубе за първи път в света използва радиоактивно облъчване за лечение на рак.
1899 г. – В Болшой театър се състои премиерата на балета „Спящата красавица“ от Пьотър Чайковски.
1908 г. – Съставено е тридесетото правителство на България, начело с Александър Малинов.
1916 г. – Първата световна война: Германия извършва първия боен полет на дирижабъл над Париж.
1916 г. – Първата световна война: Двадесет и трети пехотен шипченски полк на Българската армия, под командването на капитан Серафимов, заема Елбасан.
1926 г. – В съветските учебни заведения е въведена задължителната военна подготовка.
1944 г. – Втората световна война: Англо-американската бомбардировъчна стратегическа авиация срива църквата „Дева Мария на Българите“ или „Богородица на Българите“ в кампуса на Болонския университет.
1944 г. – Втората световна война: САЩ пускат на вода най-големия си линеен кораб – Мисури (използван до 1992 г.).
1949 г. – Великобритания официално признава Израел за независима държава.
1959 г. – За пръв път на екрана се появява анимационен филм на Уолт Дисни – „Спящата красавица“.
1964 г. – Олимпийски игри: Открити са IX зимни олимпийски игри в Инсбрук, Австрия.
1970 г. – Папа Павел VI за пръв път в историята на папството провежда срещи с комунистически дейци.
1978 г. – Швеция за първи път въвежда ограничения за производството на аерозоли, поради пагубното им влияние върху озоновия слой.
1990 г. – Бившият държавен глава на България Тодор Живков е арестуван в обвинение за насилствена смяна на имената на българските турци и принуждаване към изселване.
2000 г. – В казино в Лас Вегас е спечелена най-голямата дотогава сума от игрален автомат – 35 млн. долара.
2002 г. – В своето годишно обръщение към Конгреса на САЩ американският президент Джордж Уокър Буш описва „режимите, които спонсорират терора“ като „ос на злото“, в която той включва Ирак, Иран и Северна Корея.
Родени
1688 г. – Емануел Сведенборг, шведски учен и философ († 1772 г.)
1700 г. – Даниел Бернули, швейцарски математик († 1782 г.)
1832 г. – Николай Игнатиев, руски дипломат († 1908 г.)
1843 г. – Уилям Маккинли, 25-и президент на САЩ († 1901 г.)
1860 г. – Антон Чехов, руски писател († 1904 г.)
1866 г. – Ромен Ролан, френски писател, Нобелов лауреат през 1915 г. († 1944 г.)
1867 г. – Висенте Бласко Ибанес, испански писател и политик († 1928 г.)
1868 г. – Александър Бърнев, български военен деец († 1922 г.)
1888 г. – Сидни Чапмън, британски математик, астроном и геофизик († 1970 г.)
1893 г. – Милка Ламбрева, българска драматична актриса († 1943 г.)
1900 г. – Александър Занков, български скулптор († 1982 г.)
1904 г. – Георги Атанасов, български художник († 1952 г.)
1912 г. – Стефан Гечев, български поет († 2000 г.)
1921 г. – Иван Пановски, български народен певец († 1998 г.)
1922 г. – Виктор Яшин, руски летец († 1952 г.)
1923 г. – Илия Делчев, български аграрен учен
1924 г. – Луиджи Ноно, италиански композитор († 1990 г.)
1926 г. – Абдус Салам, пакистански физик, Нобелов лауреат през 1979 († 1996 г.)
1931 г. – Ференц Мадъл, президент на Унгария († 2011 г.)
1931 г. – Герт Хофман, немски писател († 1993 г.)
1934 г. – Димчо Рошманов, български деятел († 2019 г.)
1938 г. – Иван Кръстев, български политик
1939 г. – Георги Минчев, български композитор
1944 г. – Стоян Йорданов, български футболист
1945 г. – Стоян Коцев, български футболист и треньор († 2012 г.)
1945 г. – Том Селек, американски актьор
1947 г. – Дейвид Байрън, британски рокмузикант († 1985 г.)
1947 г. – Линда Бък, американска биоложка, Нобелова лауреатка през 2004 г.
1947 г. – Младен Кучев, български щангист
1947 г. – Спартак Паскалевски, български художник и изкуствовед
1950 г. – Джоди Шектър, южноафрикански пилот от Формула 1
1951 г. – Сашо Касиянов, български музикант, композитор, педагог, радиоводещ и шоумен († 2012 г.)
1953 г. – Тереса Тен, тайванска певица († 1995 г.)
1954 г. – Греди Асса, български художник
1954 г. – Опра Уинфри, американска тв журналистка
1966 г. – Максим Длуги, американски шахматист
1966 г. – Ромарио, бразилски футболист
1969 г. – Сам Трамел, американски актьор
1970 г. – Добрин Рагин, български футболист
1970 г. – Петър Малинов, български футболист
1970 г. – Хедър Греъм, американска актриса
1972 г. – Татяна Захова, българска актриса
1976 г. – Антонио Милошоски, политик
1978 г. – Мартин Шмит, германски ски скачач
1979 г. – Андрю Кийгън, американски актьор
1980 г. – Иван Класнич, хърватски футболист
1982 г. – Адам Ламбърт, американски актьор и певец
Починали
1180 г. – Собеслав II, Херцог на Бохемия (* 1128 г.)
1730 г. – Петър II, император на Русия (* 1715 г.)
1814 г. – Йохан Готлиб Фихте, германски философ (* 1762 г.)
1820 г. – Джордж III, крал на Обединеното кралство (* 1738 г.)
1847 г. – Атанасиос Христопулос, гръцки поет и учен (* 1772 г.)
1898 г. – Христо Иванов-Големия, български революционер и политик (* 1838 г.)
1899 г. – Алфред Сисле, френски художник от английски произход (* 1839 г.)
1906 г. – Кристиан IX, крал на Дания (* 1818 г.)
1912 г. – Херман Банг, датски писател (* 1857 г.)
1919 г. – Франц Меринг, германски политик, философ и естет (* 1846 г.)
1934 г. – Фриц Хабер, германски химик, Нобелов лауреат през 1918 г. (* 1868 г.)
1941 г. – Йоанис Метаксас, гръцки политик и държавник (* 1871 г.)
1951 г. – Павел Шатев, български революционер (* 1882 г.)
1955 г. – Владимир Бъчваров, български лекар (* 1896 г.)
1963 г. – Робърт Фрост, американски поет (* 1874 г.)
1970 г. – Базил Лидъл Харт, британски историк и стратег (* 1895 г.)
1982 г. – Цветан Ангелов, български писател (* 1922 г.)
1986 г. – Л. Рон Хъбард, американски писател (* 1911 г.)
1992 г. – Уили Диксън, американски блус музикант (* 1915 г.)
1993 г. – Густав Хасфорд, американски писател (* 1947 г.)
2004 г. – Джанет Фрейм, новозеландска писателка (* 1924 г.)
2006 г. – Януш Вазов, български сценарист (* 1927 г.)
2013 г. – Велиян Парушев, български футболист (* 1968 г.)
Празници
Световен ден за помощ на болните от проказа (лепра) (за 2012 г., отбелязва се от 1954 г. в последната неделя на януари)
България – Професионален празник на работещите в системата на главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ към Министерството на правосъдието – Обявен с Решение 862/15 декември 2006 г.
България – Празник на град Търговище – (от 1993 г.) и на град Кюстендил – (от 2009 г.)
Гибралтар – Ден на конституцията (1969 г.)
Италия – Празник на град Агрополи
129 |
bg | 2341 | https://bg.wikipedia.org/wiki/30%20%D1%8F%D0%BD%D1%83%D0%B0%D1%80%D0%B8 | 30 януари | 30 януари е 30-ият ден в годината според григорианския календар. Остават 335 дни до края на годината (336 през високосна година).
Събития
1649 г. – Кралят на Англия Чарлз I е обезглавен.
1661 г. – Тялото на Оливър Кромуел, лорд-протектор на Англия, е ексхумнирано две и половина години след смъртта му и е извършена формална екзекуция.
1847 г. – Град Йерба Буена в Калифорния е преименуван на Сан Франсиско.
1856 г. – В Свищов е създадено първото българско читалище.
1912 г. – Шведският писател Алфред Йенсен номинира Пенчо Славейков за Нобелова награда за литература.
1932 г. – Във Финландия е въведен „сух режим“ на алкохола.
1933 г. – Адолф Хитлер е назначен за канцлер на Германия.
1934 г. – Българското правителство въвежда държавен монопол върху пшеницата и ръжта.
1943 г. – Втората световна война: Армията на фелдмаршал Фридрих Паулус капитулира край Сталинград.
1945 г. – Хитлер прави последното си публично обръщение по радиото по повод на 12-годишнината от заставането му начело на Германия.
1948 г. – Индийският пацифист и духовен водач Махатма Ганди е убит в Делхи от религиозен фанатик.
1972 г. – Кървава неделя: Войници на Обединеното кралство убиват 14 цивилни граждани, демонстриращи за човешки права в Северна Ирландия.
1972 г. – Пакистан се оттегля от Общността на нациите.
1994 г. – 14-годишният унгарски шахматист Петер Леко става най-младият гросмайстор за времето си.
2003 г. – Белгия официално узаконява еднополовите бракове.
2007 г. – „Microsoft“ пуска поредната операционна система – Windows Vista.
Родени
133 г. – Дидий Юлиан, римски император († 193 г.)
1767 г. – Яспер Улрих Зетцен, немски пътешественик († 1811 г.)
1781 г. – Аделберт фон Шамисо, немски писател и учен († 1838 г.)
1839 г. – Васил Диамандиев, български общественик и революционер († 1912 г.)
1857 г. – Емануил Иванов, български математик († 1925 г.)
1857 г. – Петър Ораховац, сръбски лекар († 1922 г.)
1870 г. – Стефан Бончев, български геолог († 1947 г.)
1875 г. – Атанас Буров, български финансист и държавник († 1954 г.)
1875 г. – Климент Шапкарев, български революционер и учител († 1949 г.)
1876 г. – Никола Михайлов, български художник († 1960 г.)
1878 г. – Дончо Лазаров, български революционер († 1950 г.)
1882 г. – Теодор Траянов, български поет († 1945 г.)
1882 г. – Франклин Делано Рузвелт, 32-ри президент на САЩ († 1945 г.)
1884 г. – Божидар Здравков, български политик († 1959 г.)
1889 г. – Георги Попхристов, български журналист († 1959 г.)
1893 г. – Бохуслав Хавранек, чешки езиковед († 1978 г.)
1894 г. – Борис III, цар на България († 1943 г.)
1899 г. – Макс Тейлър, американски вирусолог, Нобелов лауреат през 1951 г. († 1972 г.)
1899 г. – Надежда, българска княгиня († 1958 г.)
1900 г. – Исак Дунаевски, съветски композитор († 1955 г.)
1901 г. – Тодор Боров, български библиограф († 1993 г.)
1901 г. – Ханс Ерих Носак, немски писател († 1977 г.)
1903 г. – Златан Дудов, германски режисьор от български произход († 1963 г.)
1910 г. – Борислав Габровски, български футболист († 1977 г.)
1914 г. – Борис Машалов, български народен певец († 1962 г.)
1915 г. – Йоахим Пайпер, германски офицер († 1976 г.)
1917 г. – Пол Фрер, белгийски пилот от Формула 1 († 2008 г.)
1920 г. – Делбърт Ман, американски режисьор († 2007 г.)
1923 г. – Леонид Гайдай, съветски кинорежисьор († 1993 г.)
1925 г. – Дъглас Енгълбърт, американски изобретател († 2013 г.)
1926 г. – Василий Архипов, съветски вицеадмирал († 1999 г.)
1926 г. – Йенс Герлах, немски поет и белетрист († 1990 г.)
1927 г. – Улоф Палме, министър-председател на Швеция († 1986 г.)
1930 г. – Джийн Хекман, американски актьор
1932 г. – Димитър Димитров, български политик († 2002 г.)
1935 г. – Благой Шклифов, български езиковед († 2003 г.)
1935 г. – Христос Цолакис, гръцки филолог († 2012 г.)
1937 г. – Борис Спаски, руски шахматист
1937 г. – Ванеса Редгрейв, британска актриса
1938 г. – Ислам Каримов, президент на Узбекистан († 2016 г.)
1941 г. – Грегъри Бенфорд, американски писател
1941 г. – Дик Чейни, вицепрезидент на САЩ (в екипа на Джордж У. Буш)
1942 г. – Марти Балин, музикант и вокалист († 2018 г.)
1944 г. – Цветана Манева, българска актриса
1945 г. – Светлозар Игов, български литературен критик
1948 г. – Божидар Финков, български лекар, политик
1949 г. – Питър Агре, американски биохимик, Нобелов лауреат през 2003 г.
1951 г. – Светлозар Жеков, български литературен критик, преводач и издател († 2022 г.)
1951 г. – Фил Колинс, британски музикант
1951 г. – Чарлз С. Дътън, американски актьор и режисьор
1957 г. – Златин Тръпков, български дипломат
1962 г. – Абдула II, крал на Йордания
1968 г. – Фелипе VI, крал на Испания
1969 г. – Добромир Банев, български писател, поет и публицист
1972 г. – Дженифър Хейл, американска озвучаваща актриса
1974 г. – Борис Чаталбашев, български шахматист
1974 г. – Крисчън Бейл, уелски актьор
1975 г. – Жуниньо Пернамбукано, бразилски футболист
1976 г. – Кристиан Броки, италиански футболист
1980 г. – Уилмър Валдерама, американски актьор
1981 г. – Димитър Бербатов, български футболист
1981 г. – Питър Крауч, английски футболист
Починали
970 г. – Петър I, цар на България (* Х век)
1566 г. – Алонсо де Ареляно, испански мореплавател (* XVI в.)
1649 г. – Чарлз I, крал на Англия (* 1600 г.)
1730 г. – Петър II, император на Русия (* 1715 г.)
1805 г. – Джон Робисън, шотландски физик (* 1739 г.)
1899 г. – Мария-Луиза Бурбон-Пармска, българска княгиня (* 1870 г.)
1928 г. – Йоханес Фибигер, датски медик, Нобелов лауреат през 1926 г. (* 1867 г.)
1932 г. – Димитър Каданов, военен деец (* 1860 г.)
1943 г. – Милка Ламбрева, българска актриса (* 1893 г.)
1945 г. – Антон Кецкаров, български революционер (* 1865 г.)
1948 г. – Махатма Ганди, индийски борец (* 1869 г.)
1948 г. – Орвил Райт, американски самолетен пионер (* 1871 г.)
1951 г. – Фердинанд Порше, австрийски конструктор (* 1875 г.)
1955 г. – Петър Тодоров, български политик (* 1881 г.)
1963 г. – Франсис Пуленк, френски композитор (* 1899 г.)
1968 г. – Иван Братанов, български актьор (* 1920 г.)
1969 г. – Жорж Пир, белгийски монах, Нобелов лауреат през 1958 г. (* 1910 г.)
1986 г. – Густав Себеш, унгарски футболист (* 1906 г.)
1986 г. – Иван Папанин, руски изследовател (* 1894 г.)
1991 г. – Джон Бардийн, американски физик, двукратен Нобелов лауреат през 1956 и 1972 г. (* 1908 г.)
1993 г. – Светослав Рьорих, руски художник (* 1904 г.)
1994 г. – Пиер Бул, френски писател (* 1912 г.)
1995 г. – Джералд Даръл, британски естественик (* 1925 г.)
2005 г. – Христо Евтимов, български футболист (* 1921 г.)
2007 г. – Сидни Шелдън, американски писател (* 1917 г.)
2015 г. – Жельо Желев, първият президент на Република България (* 1935 г.)
2022 г. – Стефан Солаков, български журналист (* 1942 г.)
Празници
Православна църква: Свети Три Светители, Св. свещеномъченик Иполит, папа Римски, Св. благоверен цар Петър Български, Св. преподобни Сергий Къпински, Св. мъченик Димитрий Сливенски
130 |
bg | 2342 | https://bg.wikipedia.org/wiki/5%20%D1%84%D0%B5%D0%B2%D1%80%D1%83%D0%B0%D1%80%D0%B8 | 5 февруари | 5 февруари е 36-ият ден в годината според григорианския календар. Остават 329 дни до края на годината (330 през високосна).
Събития
506 г. – Кралят на вестготите Аларих II издава сборник с римски закони.
1204 г. – Алексий V Дука Мурзуфул е коронясан за император на Византия.
1762 г. – Френската островна колония Мартиника е превзета от Англия.
1783 г. – При първото от петте последователни земетресения на полуостров Калабрия (Италия) загиват 50 хиляди души.
1818 г. – Маршал Жан Бернадот се възкача на шведския престол като Карл XIV.
1850 г. – В САЩ е патентована първата машина за смятане аритмометър.
1859 г. – Княз Александру Йоан Куза е избран за владетел на Княжество Молдова и поставя основите на съвременна Румъния.
1861 г. – В САЩ е патентована кинокамерата от Коулмън Селърс.
1871 г. – Васил Левски изготвя писма до Филип Тотю в Одеса и Панайот Хитов в Белград, с които кани двамата войводи да се включат дейно в работата на Вътрешната революционна организация.
1885 г. – Белгийският крал Леополд II създава Свободна държава Конго, като своя частна собственост в Африка.
1889 г. – Княз Фердинанд I дава разрешение на Военното министерство за закупуване на първите картечници за Българската армия.
1904 г. – Войските на САЩ напускат Куба след 5-годишна окупация.
1909 г. – Русия признава независимостта на България.
1917 г. – Мексико приема своята революционна конституция.
1928 г. – По изкуствен път е получен Витамин D.
1936 г. – Чарли Чаплин реализира последния си ням филм – Модерни времена.
1945 г. – По време на конни надбягвания в Мексико конят Голяма Ракета поставя световен рекорд по скорост – 70 км в час.
1953 г. – За пръв път е показан анимационният филм на Уолт Дисни „Питър Пан“.
1958 г. – Военноовъздушните сили на САЩ загубват водородна бомба близо до бреговете на Савана, Джорджия, бомбата не е била намерена.
1958 г. – Гамал Абдел Насър е номиниран за първи президент на Обединената Арабска Република.
1968 г. – Виетнамската война: Започва Битката при Ке Сан.
1971 г. – Проект Аполо: Аполо 14 каца на Луната.
1973 г. – В Торонто (Канада) започва строежът на телевизионната кула Си Ен Тауър – най-високата сграда в света за следващите 34 години.
1976 г. – Американката Мод Тал става най-възрастният шофьор в света, след като получава правоуправление на 104-годишна възраст.
1991 г. – Столицата на Киргизстан – Фрунзе е преименувана на Бишкек.
1997 г. – Под обществен натиск три швейцарски банки прехвърлят 71 млн. долара по сметката на фонда за жертвите на Холокоста.
2000 г. – В Техеран е извършен неуспешен опит за атентат срещу президента на Иран Мохамед Хатами.
2002 г. – Компанията Pepsi заснема най-скъпия рекламен видеоклип – с участието на Бритни Спиърс на стойност 9 млн. долара.
Родени
1788 г. – Робърт Пийл, министър-председател на Обединеното кралство († 1850 г.)
1808 г. – Карл Шпицвег, немски художник († 1885 г.)
1812 г. – Жорж Дантес, френски монархист († 1895 г.)
1840 г. – Джон Бойд Дънлоп, шотландски изобретател († 1921 г.)
1840 г. – Хайръм Стивънс Максим, британски изобретател († 1916 г.)
1843 г. – Никола Ганчев, български революционер († 1876 г.)
1848 г. – Жорис-Карл Юисманс, френски писател († 1907 г.)
1852 г. – Масатаке Тераучи, министър-председател на Япония († 1919 г.)
1866 г. – Рейджиро Вакацуки, министър-председател на Япония († 1949 г.)
1871 г. – Константин Н. Робев, български лекар († 1946 г.)
1877 г. – Константин Калинин, съветски авиоконструктор († 1938 г.)
1878 г. – Андре Ситроен, френски автомобилен пионер († 1935 г.)
1882 г. – Луи Вагнер, френски автомобилен състезател († 1960 г.)
1889 г. – Станке Димитров, български антифашист († 1944 г.)
1899 г. – Уолтър Лангер, американски психоаналитик († 1981 г.)
1903 г. – Алексей Леонтиев, съветски психолог († 1979 г.)
1905 г. – Георги Герасимов, български художник († 1977 г.)
1907 г. – Валтер Науш, австрийски футболист († 1957 г.)
1909 г. – Вангел Аяновски, югославски партизанин († 1996 г.)
1912 г. – Пиетро Ферарис, италиански футболист († 1991 г.)
1914 г. – Алън Ходжкин, британски биофизик, Нобелов лауреат през 1963 г. († 1998 г.)
1914 г. – Уилям Бароуз, американски романист († 1997 г.)
1915 г. – Роберт Хофщетер, американски физик от еврейски произход, Нобелов лауреат през 1961 г. († 1990 г.)
1916 г. – Уго Локатели, италиански футболист († 1993 г.)
1919 г. – Андреас Папандреу, министър-председател на Гърция († 1996 г.)
1920 г. – Леда Милева, българска поетеса и писателка († 2013 г.)
1923 г. – Евгени Константинов, български писател и сценарист († 1986 г.)
1924 г. – Александър Матросов, съветски военнослужещ († 1943 г.)
1925 г. – Генчо Стоев, български писател († 2002 г.)
1930 г. – Александър Герчев, български лекар († 1997 г.)
1930 г. – Веселин Калчев, български музикант († 1999 г.)
1932 г. – Чезаре Малдини, италиански футболист и треньор († 2016 г.)
1934 г. – Ханк Аарон, американски бейзболист († 2021 г.)
1938 г. – Петър Драмов, български художник
1941 г. – Стивън Канел, американски актьор, продуцент, сценарист и писател († 2010 г.)
1943 г. – Майкъл Ман, американски режисьор и продуцент
1948 г. – Свен-Йоран Ериксон, шведски футболен мениджър
1949 г. – Курт Бек, германски политик
1949 г. – Мануел Орантес, испански тенисист
1950 г. – Нийл Джордан, ирландски режисьор и писател
1954 г. – Клиф Мартинез, американски музикант
1956 г. – Ектор Ребаке, мексикански автомобилен състезател
1958 г. – Франк Пагелсдорф, германски футболист
1959 г. – Антони Дончев, български музикант
1961 г. – Ирина Флорин, българска певица и моден дизайнер
1962 г. – Емил Велев, български футболист
1963 г. – Пако Айестеран, помощник-треньор на ФК Ливърпул
1964 г. – Дъф Маккагън, американски музикант
1964 г. – Лора Лини, американска актриса
1965 г. – Георге Хаджи, румънски футболист
1966 г. – Вяра Анкова, български журналист
1967 г. – Инка Парай, немска писателка
1968 г. – Маркус Грьонхолм, автомобилен състезател
1969 г. – Боби Браун, американски певец
1969 г. – Майкъл Шийн, британски актьор
1971 г. – Терезия Мора, немско-унгарска писателка
1972 г. – Мери-Елизабет Доналдсън, графиня на Монпезат
1975 г. – Джовани ван Бронкхорст, холандски футболист
1976 г. – Тони Джа, тайландски майстор по бойни изкуства
1977 г. – Иван Гребенчарски, български скиор
1978 г. – Тал Шакед, американски шахматист
1981 г. – Жули Зенати, френска певица
1984 г. – Карлос Тевес, аржентински футболист
1985 г. – Ванеса Русо, играч на покер от САЩ
1985 г. – Кристиано Роналдо, португалски футболист
1986 г. – Ведран Чорлука, хърватски футболист
1987 г. – Диян Христев, български футболист
1990 г. – Румен Николов, български футболист
1992 г. – Марина Кискинова, българска поп певица и актриса
1992 г. – Неймар, бразилски футболист
Починали
1578 г. – Джанбатиста Морони, италиански художник (* 1520 г.)
1725 г. – Йохан Кристоф Вайгел, немски гравьор (* 1654 г.)
1803 г. – Джордж Бас, английски лекар (* 1771)
1822 г. – Али паша Янински, албански държавник (* ок. 1741)
1881 г. – Томас Карлайл, британски философ и публицист (* 1795 г.)
1909 г. – Димитър Паничков, български издател (* ок. 1810)
1910 г. – Дине Дробенов, български революционер (* ?)
1927 г. – Никола Рибаров, български генерал (* 1859 г.)
1931 г. – Михал Грамено, албански революционер (* 1872 г.)
1934 г. – Уилям Морис Дейвис, американски геоморфолог (* 1850 г.)
1937 г. – Лу Андреас-Саломе, германска писателка (* 1861 г.)
1947 г. – Боян Смилов, български политик (* 1885 г.)
1959 г. – Курт Закс, немски музиколог (* 1881 г.)
1966 г. – Лудвиг Бинсвангер, швейцарски психиатър (* 1881 г.)
1984 г. – Манес Шпербер, австрийски писател (* 1905 г.)
1999 г. – Василий Леонтиев, руски икономист, Нобелов лауреат през 1973 г. (* 1906 г.)
2001 г. – Любомир Димитров, български актьор (* 1930 г.)
2005 г. – Гнасингбе Еядема, президент на Того (* 1937 г.)
2008 г. – Асен Попов, български скулптор (* 1925 г.)
2013 г. – Леда Милева, българска писателка (* 1920 г.)
2014 г. – Робърт Дал, американски политолог (* 1915 г.)
2021 г. – Атанас Скатов, български алпинист (* 1978 г.)
2022 г. – Анани Явашев, български актьор (* 1932 г.)
Празници
Мексико – Ден на конституцията (1917 г.)
Бурунди – Ден на единението
Сан Марино – Ден на патрона (Света Агата)
Пакистан – Ден на Кашмир
205 |
bg | 2343 | https://bg.wikipedia.org/wiki/6%20%D1%84%D0%B5%D0%B2%D1%80%D1%83%D0%B0%D1%80%D0%B8 | 6 февруари | 6 февруари е 37-ият ден в годината според григорианския календар. Остават 328 дни до края на годината (329 през високосна година).
Събития
1623 г. – Франция, Савоя и Венеция сключват съюзен договор, насочен против Испания.
1788 г. – Масачузетс става 6-ия щат на САЩ.
1819 г. – Британският благородник Томас Рафълс основава Сингапур.
1840 г. – С подписване на договор между представители на британската корона и маорите е основана държавата Нова Зеландия.
1878 г. – Освободен е град Бургас от османско владичество и е учредена първата българска градска община.
1897 г. – Открита е жп линията Перник – Радомир.
1899 г. – Сенатът на САЩ ратифицира договор, по силата на който Испания отстъпва на САЩ владенията си Гватемала, Куба, Пуерто Рико и Филипините.
1900 г. – В Хага е създаден Международен арбитражен съд.
1901 г. – В Парижките жп гари са поставени първите обществени телефони.
1904 г. – Япония прекъсва дипломатически отношения с Русия; два дни по-късно започва Руско-японската война.
1922 г. – Подписан е договор за забрана използването на отровни газове при военни действия между Великобритания, САЩ, Франция и Япония.
1933 г. – В Германия е въведена цензура на печатните издания.
1935 г. – В САЩ започва продажбата на играта Монополи.
1936 г. – Олимпийски игри: Зимни олимпийски игри: В Гармиш-Партенкирхен са открити IV Зимни олимпийски игри.
1951 г. – При тежка железопътна катастрофа в Пенсилвания (САЩ) загиват 85 души и над 500 са ранени.
1952 г. – Умира крал Джордж VI и Елизабет II става кралица на Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия.
1958 г. – В самолетна катастрофа в Мюнхен (тогава ФРГ), загиват 23 души, осем от които футболисти на ФК Манчестър Юнайтед, Англия.
1996 г. – В Атлантическия океан, близо до брега на Доминиканската република катастрофира Боинг-757 на турските авиолинии, при което загиват всичките 189 пътници и екипаж.
2004 г. – При самоубийствена атака на чеченски сепаратист в Московското метро загиват 40 души, а 129 са ранени.
2012 г. – При скъсването на язовирна стена е наводнено Харманлийското село Бисер.
Родени
1664 г. – Мустафа II, султан на Османската империя († 1703 г.)
1665 г. – Анна Стюарт, кралица на Англия († 1714 г.)
1799 г. – Емерих Фривалдски, унгарски ботаник († 1870 г.)
1802 г. – Чарлз Уитстоун, британски физик († 1875 г.)
1838 г. – Хенри Ървинг, британски артист († 1905 г.)
1858 г. – Христофор Хесапчиев, български офицер и учен († 1938 г.)
1866 г. – Стефан Ватев, български педиатър и антрополог († 1946 г.)
1879 г. – Педро Агире Серда, президент на Чили († 1941 г.)
1886 г. – Алберто Гереро, чилийско-канадски композитор († 1959 г.)
1886 г. – Людмил Стоянов, български филолог († 1973 г.)
1892 г. – Джон Карден, британски конструктор на танкове († 1935 г.)
1892 г. – Уилям Мърфи, американски лекар, Нобелов лауреат († 1987 г.)
1892 г. – Христо Стоянов, български политик († 1970 г.)
1895 г. – Бейб Рут, американски бейзболист († 1948 г.)
1897 г. – Алберту Кавалканти, бразилски кинорежисьор († 1982 г.)
1900 г. – Харалд фон Елверфелт, германски офицер († 1945 г.)
1903 г. – Клаудио Арау, чилийски пианист († 1991 г.)
1905 г. – Владислав Гомулка, полски комунистически и държавен деец († 1982 г.)
1911 г. – Роналд Рейгън, 40-и президент на САЩ († 2004 г.)
1912 г. – Ева Браун, любовница и съпруга на Адолф Хитлер († 1945 г.)
1916 г. – Кръстю Димитров, български шахматист († 1999 г.)
1917 г. – Жа Жа Габор, американска актриса († 2016 г.)
1928 г. – Алан Мелцер, американски икономист († 2017 г.)
1928 г. – Илия Конев, български учен († 2009 г.)
1929 г. – Кийт Уотърхаус, британски писател и журналист († 2009 г.)
1929 г. – Пиер Брис, френски актьор († 2015 г.)
1932 г. – Камило Сиенфуегос, кубински революционер († 1959 г.)
1932 г. – Франсоа Трюфо, френски режисьор († 1984 г.)
1933 г. – Аврам Аврамов, български алпинист († 2019 г.)
1943 г. – Иван Гарелов, български журналист и телевизионен водещ
1945 г. – Боб Марли, ямайски певец († 1981 г.)
1946 г. – Атанас Вангелов, македонски писател
1948 г. – Феликс Митерер, австрийски писател
1949 г. – Джим Шеридън, ирландски кинорежисьор
1950 г. – Натали Кол, американска поп певица († 2015 г.)
1951 г. – Атанас Липчев, български писател († 2010 г.)
1956 г. – Стефан Влахов-Мицов, български историк и писател
1958 г. – Валентин Касабов, български журналист и политик († 2020 г.)
1960 г. – Мила Искренова, български хореограф
1962 г. – Аксел Роуз, американски музикант (Guns N' Roses)
1963 г. – Владимир Писанчев, български дипломат
1964 г. – Руслан Райнов, български тенисист
1966 г. – Рик Астли, английски поп певец
1967 г. – Тони Дачева, българска попфолк певица
1968 г. – Акира Ямаока, японски композитор и продуцент
1969 г. – Масимо Бусака, швейцарски футболен съдия
1984 г. – Пирет Йервис, естонска поп певица (Vanilla Ninja)
1986 г. – Микеле Паолучи, италиански футболист
Починали
893 г. – Фотий, константинополски патриарх (* 820 г.)
1411 г. – Исав де Бунделмонти, деспот на Епир (* ? г.)
1515 г. – Алдо Мануцио, италиански печатар (* 1449 г.)
1685 г. – Чарлз II, крал на Англия, Шотландия и Ирландия (* 1630 г.)
1695 г. – Ахмед II, султан на Османската империя (* 1642 г.)
1740 г. – Климент XII, римски папа (* 1652 г.)
1793 г. – Карло Голдони, италиански драматург (* 1707 г.)
1804 г. – Джоузеф Пристли, английски химик, теолог и философ (* 1733 г.)
1894 г. – Теодор Билрот, австрийски хирург (* 1829 г.)
1896 г. – Павел д'Убри, руски дипломат (* 1820 г.)
1898 г. – Леополд Льофлер, полски художник (* 1827 г.)
1899 г. – Лео фон Каприви, пруски генерал и канцлер (* 1831 г.)
1900 г. – Пьотър Лавров, руски социолог (* 1823 г.)
1902 г. – Васил Кънчов, български учен и политик (* 1862 г.)
1903 г. – Петко Каравелов, български политик (* 1843 г.)
1918 г. – Густав Климт, австрийски художник (* 1862 г.)
1926 г. – Иван Жабински, български офицер (* 1862 г.)
1929 г. – Мария-Кристина Австрийска, кралица на Испания (* 1858 г.)
1932 г. – Петруш Йовчев, български революционер (* 1880 г.)
1944 г. – Кирил Ботев, български офицер и държавник (* 1856 г.)
1952 г. – Георги Шпагин, руски оръжеен конструктор (* 1897 г.)
1952 г. – Джордж VI, крал на Обединеното кралство (* 1895 г.)
1962 г. – Кандидо Портинари, бразилки художник (* 1903 г.)
1963 г. – Абд ел-Крим, политически и държавен деец на Мароко (* ок. 1881 г.)
1981 г. – Фредерика Хановерска, кралица на гърците (* 1917 г.)
1985 г. – Джеймс Хадли Чейс, английски писател (* 1906 г.)
1985 г. – Мюриъл Гардинър, американски психоаналитик (* 1901 г.)
1991 г. – Салвадор Едуард Лурия, американски вирусолог, Нобелов лауреат през 1969 г. (* 1912 г.)
1993 г. – Артър Аш, американски тенисист (* 1943 г.)
1993 г. – Йон Негойцеску, румънски писател и поет (* 1921 г.)
1994 г. – Джак Кърби, американски художник и писател (* 1917 г.)
1998 г. – Фалко, австрийски поп вокалист и композитор (* 1957 г.)
2002 г. – Макс Перуц, австрийско-британски микробиолог, Нобелов лауреат (* 1914 г.)
2003 г. – Христо Асърджиев, български журналист (* 1924 г.)
2009 г. – Джеймс Уитмор, американски актьор (* 1921 г.)
2010 г. – Атанас Липчев, български писател (* 1951 г.)
2011 г. – Гери Мур, британски рок и блус китарист (* 1952 г.)
2010 г. – Митьо Солаков, български скулптор (* 1931 г.)
2012 г. – Ангел Георгиев, български актьор (* 1944 г.)
Празници
Имен ден: Огнян, Огняна, Искра, Искрен, Пламен, Пламена, Светла, Светлана, Светозар, Светлозар, Светослав, Светлозара, Светослава, Фотий, Фотин, Фотина, Фотьо
Свети Фотий – На този ден в България празнуват имен ден Светла, Светлан, Силвия и производните имена
Лапландия – Ден на саамите (народа на Лапландия)
Нова Зеландия, Ниуе, Токелау – Годишнина от договора Вайтанга (1840 г., национален празник)
206 |
bg | 2344 | https://bg.wikipedia.org/wiki/7%20%D1%84%D0%B5%D0%B2%D1%80%D1%83%D0%B0%D1%80%D0%B8 | 7 февруари | 7 февруари е 38-ият ден в годината според григорианския календар. Остават 327 дни до края на годината (328 през високосна година).
7 февруари е международният ден на гърдата.
Събития
1758 г. – Учреден е първият парламент на Канада.
1857 г. – В Русия е издаден указ за създаване на първата железопътна мрежа.
1878 г. – Руските войски освобождават Поморие в хода на Руско-турската война.
1921 г. – Започва работа Вторият църковно-народен събор.
1922 г. – Мария Склодовска-Кюри става член на Френската академия на науките.
1940 г. – Би Би Си открива редакция в България.
1983 г. – Състои се премиерата на българския игрален драматичен филм „Ако те има“.
1992 г. – Подписан е Договорът от Маастрихт, който води до създаване на Европейския съюз.
1998 г. – В Нагано, Япония се откриват XVIII Зимни олимпийски игри.
2000 г. – България и Румъния се договарят в Брюксел за изграждане на втори мост над Дунав при Видин и Калафат.
Родени
1102 г. – Мод, наследница на английския трон († 1167 г.)
1478 г. – Томас Мор, политически деец и хуманист († 1535 г.)
1693 г. – Анна, руска императрица († 1740 г.)
1804 г. – Джон Диър, американски производител († 1886 г.)
1812 г. – Чарлз Дикенс, британски писател († 1870 г.)
1833 г. – Рикардо Палма, перуански писател († 1919 г.)
1845 г. – Фьодор Успенски, руски историк и археолог († 1928 г.)
1846 г. – Владимир Маковски, руски художник († 1920 г.)
1858 г. – Александър Найденович, български учен († 1927 г.)
1864 г. – Киро Узунов, български революционер († 1938 г.)
1868 г. – Иван Стойков, български генерал († 1925 г.)
1870 г. – Алфред Адлер, австрийски лекар († 1937 г.)
1877 г. – Годфри Харолд Харди, английски математик († 1947 г.)
1882 г. – Тодор Георгиев, български генерал († 1971 г.)
1883 г. – Борис Денев, български художник († 1969 г.)
1885 г. – Синклер Луис, американски писател и драматург, Нобелов лауреат († 1951 г.)
1887 г. – Андрей Шкуро, офицер от Руската имперска армия († 1947 г.)
1889 г. – Клаудия Муцио, италианска оперна певица († 1936 г.)
1906 г. – Олег Антонов, руски авиоконструктор († 1984 г.)
1915 г. – Теоктист, румънски патриарх († 2007 г.)
1921 г. – Неджмие Ходжа, албански политик († 2020 г.)
1925 г. – Херберт Айзенрайх, австрийски писател († 1986 г.)
1926 г. – Марк Тайманов, украински шахматист и пианист († 2016 г.)
1931 г. – Иван Йорданов, български актьор († 1994 г.)
1938 г. – Георги Джубрилов, български актьор († 2004 г.)
1940 г. – Тошихиде Маскава, японски физик, Нобелов лауреат († 2021 г.)
1942 г. – Мария Воденска, македонски писател
1951 г. – Добрин Добрев, български литературовед
1958 г. – Мат Ридли, британски журналист и писател
1960 г. – Джеймс Спейдър, американски актьор
1962 г. – Дейвид Брайън, американски музикант
1965 г. – Крис Рок, американски комик
1972 г. – Любомир Нейков, български комедиант и актьор
1973 г. – Боян Петров, български зоолог и алпинист († 2018 г.)
1978 г. – Аштън Къчър, американски актьор и модел
1978 г. – Даниел Ван Бойтен, белгийски интернационален футболист
1979 г. – Асен Букарев, български футболист
1982 г. – Делия Матаке, Румънска поп певица
1983 г. – Силвия Дънекова, българска лекоатлетка
1984 г. – Еньо Кръстовчев, български футболист
1986 г. – Спас Гюров, български колоездач
1987 г. – Бреа Бенет, американска порно актриса
Починали
590 г. – Пелагий II, римски папа (* неизв.)
999 г. – Болеслав II Благочестиви, херцог на Бохемия (* 932 г.)
1317 г. – Робер дьо Клермон, граф на Клермон (* 1256 г.)
1823 г. – Ан Радклиф, английска писателка (* 1764 г.)
1864 г. – Вук Караджич, реформатор на сръбския език (* 1787 г.)
1873 г. – Шеридан Ле Фаню, ирландски писател (* 1814 г.)
1876 г. – Партений Зографски, български духовник (* 1818 г.)
1878 г. – Пий IX, римски папа за период от 32 години (* 1792 г.)
1885 г. – Ивасаки Ятаро, японски финансист и индустриалец (* 1835 г.)
1894 г. – Георги Бабаджанов, български революционер (* 1834 г.)
1900 г. – Петко войвода, български революционер, хайдутин и войвода (* 1844 г.)
1908 г. – Мануш Георгиев, български революционер (* 1881 г.)
1913 г. – Йордан Йовчев, български революционер (* ? г.)
1937 г. – Илайхю Рут, американски политик, Нобелов лауреат (* 1845 г.)
1960 г. – Игор Курчатов, руски физик (* 1903 г.)
1971 г. – Александър Бегажев, български журналист (* 1898 г.)
1979 г. – Йозеф Менгеле, германски лекар, военнопрестъпник (* 1911 г.)
1986 г. – Минору Ямасаки, японски архитект (* 1921 г.)
1989 г. – Васил Акьов, български сценарист (* 1924 г.)
1999 г. – Хусейн I, крал на Йордания (* 1935 г.)
2010 г. – Уилям Тен, американски писател (* 1920 г.)
2017 г. – Цветан Тодоров, българо-френски философ (* 1939 г.)
2020 г. – Иван Забунов, български историк, общественик и политик (* 1948)
Празници
Гренада – Ден на независимостта (от Великобритания, 1973 г., национален празник)
207 |
bg | 2345 | https://bg.wikipedia.org/wiki/8%20%D1%84%D0%B5%D0%B2%D1%80%D1%83%D0%B0%D1%80%D0%B8 | 8 февруари | 8 февруари е 39-ият ден в годината според григорианския календар. Остават 326 дни до края на годината (327 през високосна).
Събития
1215 г. – По време на Седмия кръстоносен поход, кръстоносците са разбити при Ал-Мансур (Египет).
1587 г. – Бившата шотландската кралица Мария Стюарт е екзекутирана по подозрение за участие в заговор за убийство на нейната братовчедка английската кралица Елизабет I.
1600 г. – Джордано Бруно е осъден от Инквизицията на смърт.
1724 г. – С указ на император Петър I е създадена Руска академия на науките.
1861 г. – Основани са Конфедералните американски щати.
1904 г. – Избухва Руско-японската война, след изненадваща торпедна атака на японската военна флотилия срещу руски кораби край Порт Артур, Китай.
1931 г. – Тържествено е открита новата столица на Индия – Ню Делхи.
1920 г. – Тирана става столица на Албания.
1950 г. – Създадено е Министерството на държавната сигурност на ГДР, известно още като ЩАЗИ.
1952 г. – Елизабет II е обявена за кралица на Великобритания.
1965 г. – Във Великобритания е забранена рекламата на цигари по телевизията.
1974 г. – В Горна Волта е извършен военен преврат.
1974 г. – Третият (последен) екипаж на американската космическа станция Скайлаб се завръща на Земята след 84-дневен престой в станцията.
1990 г. – Андрей Луканов съставя правителство на България, а на 7 август същата година подава оставката му.
1998 г. – Зимни олимпийски игри: Провежда се първият женски хокей на лед в историята на зимните олимпийски игри, в който Финландия побеждава Швеция с 6:0.
2002 г. – Зимни олимпийски игри: Започват XIX Зимни олимпийски игри в Солт Лейк Сити.
Родени
412 г. – Прокъл, гръцки философ († 485 г.)
1191 г. – Ярослав II княз на Владимирско-Суздалското княжество († 1246 г.)
1405 г. – Константин XI Палеолог, император на Византийската империя († 1453 г.)
1557 г. – Робърт Бъртън, английски писател († 1640 г.)
1700 г. – Даниел Бернули, швейцарски математик, физик († 1872 г.)
1744 г. – Карл Теодор фон Далберг, германски държавник († 1817 г.)
1792 г. – Каролина Августа Баварска, императрица на Австрия († 1873 г.)
1794 г. – Фридлиб Рунге, немски химик († 1867 г.)
1798 г. – Михаил Павлович, велик княз на Русия († 1849 г.)
1799 г. – Джон Линдли, английски ботаник († 1865 г.)
1810 г. – Елифас Леви, френски езотерик († 1875 г.)
1825 г. – Хенри Уолтър Бейтс, английски естественик († 1892 г.)
1828 г. – Жул Верн, френски писател († 1905 г.)
1834 г. – Димитрий Менделеев, руски химик († 1907 г.)
1853 г. – Георги Агура, български офицер († 1915 г.)
1858 г. – Херман Шкорпил, чешко-български археолог († 1923 г.)
1861 г. – Петър Вариклечков, български офицер († 1958 г.)
1872 г. – Тодор Хвойнев, български революционер († 1957 г.)
1878 г. – Мартин Бубер, немски философ († 1965 г.)
1880 г. – Франц Марк, германски художник († 1916 г.)
1881 г. – Георги Баждаров, български революционер и учител († 1929 г.)
1883 г. – Иван Минков, български опълченец († 1925 г.)
1883 г. – Йозеф Шумпетер, австрийски икономист († 1950 г.)
1888 г. – Якоб Кайзер, немски политик († 1961 г.)
1890 г. – Владимир Поптомов, български политик († 1952 г.)
1895 г. – Хорлоогийн Чойбалсан, монголски политик († 1952 г.)
1911 г. – Йосиф Йосифов, български композитор († 2001 г.)
1915 г. – Пенчо Данчев, български критик (* 1989 г.)
1921 г. – Лана Търнър, американска актриса († 1995 г.)
1922 г. – Ерика Буркарт, швейцарска поетеса († 2010 г.)
1922 г. – Юрий Авербах, руски шахматист
1925 г. – Джак Лемън, американски актьор († 2001 г.)
1928 г. – Вячеслав Тихонов, руски актьор († 2009 г.)
1929 г. – Карл Колер, австрийски футболист († 2009 г.)
1930 г. – Ева Щритматер, немска поетеса († 2011 г.)
1931 г. – Джеймс Дийн, американски актьор († 1955 г.)
1932 г. – Благовест Сендов, български математик († 2020 г.)
1932 г. – Джон Уилямс, американски композитор
1932 г. – Клиф Алисън, британски автомобилен състезател († 2005 г.)
1932 г. – Хорст Екел, германски футболист († 2021 г.)
1933 г. – Хироки Косай, японски астроном
1934 г. – Лада Галина, българска писателка († 2015 г.)
1941 г. – Ник Нолти, американски актьор
1946 г. – Герт Йонке, австрийски писател († 2009 г.)
1947 г. – Рашко Младенов, български актьор
1950 г. – Спас Панчев, български политик
1950 г. – Хосе Фалкон, кубински космонавт
1955 г. – Джон Гришам, американски писател
1955 г. – Константин Тренчев, български общественик
1956 г. – Марион Колева, българска журналистка
1958 г. – Христо Стоянов-Едрин, български журналист и писател († 2015 г.)
1958 г. – Марина Силва, бразилски министър
1959 г. – Симеон Щерев, български спортист
1959 г. – Хенри Черни, канадски актьор
1961 г. – Брус Тим, американски аниматор
1961 г. – Едуард Ераносян, български футболист
1964 г. – Герман Греф, руски политик
1966 г. – Бруно Лабадия, германски футболист
1966 г. – Христо Стоичков, български футболист
1968 г. – Гари Коулман, американски актьор († 2010 г.)
1971 г. – Борис Мисирков, български сценарист
1971 г. – Константин Джамбазов, български китарист
1972 г. – Грамадата, американски кечист
1974 г. – Улисес де ла Крус, еквадорски футболист
1977 г. – Дейв Фаръл, американски музикант (Linkin Park)
1979 г. – Димитър Анестев, български журналист
1980 г. – Камен Асенов, български актьор
1980 г. – Стивън Райт, английски футболист
1982 г. – Тодор Енев, български тенисист
1983 г. – Олга Сияпутра, индонезийски актьор († 2015 г.)
1984 г. – Цветан Генков, български футболист
1985 г. – Елизабет Пец, германска шахматистка
1987 г. – Виктор Неделчев, български сноубордист
1990 г. – Александър Вучев, български футболист
1990 г. – Симеон Иванов, български футболист
1992 г. – Карл Дженкинсън, английски футболист
Починали
1265 г. – Хулагу, монголски хан (* 1217 г.)
1296 г. – Пшемисъл II, крал на Полша (* 1257 г.)
1587 г. – Мария Стюарт, шотландска кралица (* 1542 г.)
1676 г. – Алексей, цар на Русия (* 1629 г.)
1696 г. – Иван V, цар на Русия (* 1666 г.)
1725 г. – Петър I, император на Русия (* 1672 г.)
1778 г. – Анри Луи Льокен, френски артист († 1729 г.)
1838 г. – Иларион Критянин, гръзки духовник (* 1765 г.)
1849 г. – Франце Прешерн, словенски поет (* 1800 г.)
1874 г. – Давид Щраус, немски богослов и философ идеалист (* 1808 г.)
1886 г. – Иван Аксаков, руски публицист (* 1823 г.)
1905 г. – Константин Нунков, български революционер (* 1877 г.)
1916 г. – Густав Фалке, немски писател (* 1853 г.)
1918 г. – Луи Рено, френски писател, Нобелов лауреат (* 1843 г.)
1920 г. – Рихард Демел, немски поет, драматург и романист (* 1863 г.)
1921 г. – Пьотър Кропоткин, руски анархист (* 1842 г.)
1930 г. – Рудолф Мария Холцапфел, австрийски психолог и философ (* 1874 г.)
1931 г. – Йордан Гюрков, български революционер (* 1891 г.)
1932 г. – Йордан Миланов, български архитект (* 1867 г.)
1935 г. – Макс Либерман, немски художник (* 1847 г.)
1938 г. – Иван Зонков, деец на БКП (* 1890 г.)
1941 г. – Христо Паков, български военен деец (* 1859 г.)
1944 г. – Христо Михайлов, деец на БКП (* 1893 г.)
1957 г. – Валтер Боте, германски физик, Нобелов лауреат (* 1891 г.)
1957 г. – Джон фон Нойман, американски математик (* 1903 г.)
1960 г. – Дж. Л. Остин, британски философ (* 1911 г.)
1964 г. – Ернст Кречмер, германски психиатър (* 1888 г.)
1972 г. – Маркос Вамвакарис, гръцки музикант (* 1905 г.)
1974 г. – Фриц Цвики, швейцарски астрофизик (* 1898 г.)
1993 г. – Каспер ван ден Берг, нидерландски поет и пърформър (* 1956 г.)
1998 г. – Халдоур Лакснес, исландски писател, Нобелов лауреат през 1955 (* 1902 г.)
1999 г. – Айрис Мърдок, британска писателка (* 1919 г.)
2005 г. – Татяна Бек, руски поет и литературовед (* 1949 г.)
2007 г. – Анна Никол Смит, американска актриса и фотомодел (* 1967 г.)
2021 г. – Атанас Косев, български композитор и поет (* 1934 г.)
2022 г. – Люк Монтание, френски вирусолог (* 1932 г.)
Празници
България – Боен празник на Кюстендилски и Самоковски гарнизони
Словения – Ден на културата
Ден за по-безопасен интернет, организиран от Insafe (европейска мрежа от центрове за осведоменост)
208 |
bg | 2346 | https://bg.wikipedia.org/wiki/9%20%D1%84%D0%B5%D0%B2%D1%80%D1%83%D0%B0%D1%80%D0%B8 | 9 февруари | 9 февруари е 40-ият ден в годината според григорианския календар. Остават 325 дни до края на годината (326 през високосна).
Събития
474 г. – След като 7-годишният Лъв II е намерен твърде млад, за да управлява Византийската империя, за негов съимператор е коронован неговия баща Зенон.
1667 г. – Подписано е примирие между Русия и Полша, с което завършва продължилата 13 години руско-полската война.
1822 г. – Хаити напада Доминиканската република.
1822 г. – Окупаторските сили на Хаити, водени от Жан Пиер Бойер, пристигат в Санто Доминго, за да победят новосъздадената Доминиканска република.
1895 г. – Провежда се първо заседание на Правописна комисия за българския език под председателството на Константин Величков.
1895 г. – Уилям Морган оповестява правилата на създадената от него игра волейбол.
1897 г. – В Русия започва първото всеобщо преброяване на населението, което установява, че в страната живеят 129 млн. души.
1900 г. – Учредено е състезанието по тенис Купа Дейвис.
1903 г. – Народното събрание отпуска допълнителна помощ за бежанците и пострадалите от Илинденско-Преображенското въстание в размер на 300 хил. лв. (след като на 22 ноември са отпуснати 500 000 лв.).
1923 г. – В България е съставен нов кабинет с министър-председател Александър Стамболийски.
1934 г. – Гърция, Турция, Югославия и Румъния подписват в Атина Балкански пакт, който цели запазването на геополитическото статукво на Балканите след Първата световна война.
1942 г. – За първи път в САЩ е изпробвано лятно часово време.
1949 г. – България става член на УНИЦЕФ.
1950 г. – Американският сенатор Джоузеф Маккарти обвинява Държавния департамент, че е пълен с комунисти, което разпалва период на силни антикомунистически настроения в САЩ, известни като Маккартизъм.
1951 г. – Създава се Централен архивен фонд към Българската армия.
1969 г. – Осъществен е първият тестов полет на Боинг-747 Джамбоджет.
1990 г. – Излиза първи брой на вестник Демокрация – първият демократичен ежедневник след комунистическия режим.
1996 г. – Тодор Живков е оправдан от Общото събрание на Наказателната колегия на Върховния съд по обвинението за незаконно раздаване на апартаменти, коли и представителни пари от УБО.
1998 г. – Екатерина Дафовска става първата българска олимпийска шампионка в зимна олимпиада.
1999 г. – Процес срещу българските медици в Либия: Пет български медицински сестри и един палестински лекар са задържани по обвинение, че са заразили с вируса на СПИН 393 либийски деца в детската болница в Бенгази, Либия.
2001 г. – Конституционният съд обявява решението си, че в президентските избори може да се кандидатира само български гражданин, който е живял в България поне 183 дни на година през последните 5 години.
Родени
1773 г. – Уилям Хенри Харисън, президент на САЩ († 1841 г.)
1789 г. – Франц Габелсбергер, немски стенограф († 1849 г.)
1830 г. – Абдул Азис, 32-рият султан на Османската империя († 1876 г.)
1830 г. – Илия Блъсков, български писател († 1913 г.)
1838 г. – Ивлин Ууд, британски фелдмаршал († 1919 г.)
1874 г. – Еми Лоуъл, американска поетеса († 1925 г.)
1885 г. – Албан Берг, австрийски композитор († 1935 г.)
1887 г. – Василий Чапаев, руски военачалник († 1919 г.)
1887 г. – Николай Николаев, български политик († 1961 г.)
1891 г. – Роналд Колман, английски актьор († 1958 г.)
1892 г. – Кирил Драмалиев, български просветен и държавен деец († 1961 г.)
1910 г. – Жак Моно, френски биолог и биохимик, Нобелов лауреат през 1965 г. († 1976 г.)
1912 г. – Ради Мазников, български футболист († 1944 г.)
1912 г. – Рудолф Витлачил, чехословашко футболист и футболен треньор († 1977 г.)
1914 г. – Ърнест Тъб, американски певец († 1984 г.)
1922 г. – Катрин Грейсън, американска актриса († 2010 г.)
1928 г. – Ринус Михелс, холандски футболист и треньор († 2005 г.)
1929 г. – Таиджи Касе, японски каратист († 2004 г.)
1931 г. – Йозеф Масопуст, чешки футболист († 2015 г.)
1931 г. – Пенчо Стоянов, български композитор († 2020 г.)
1931 г. – Томас Бернхард, австрийски писател († 1989 г.)
1932 г. – Герхард Рихтер, германски художник
1938 г. – Минчо Празников, български синоптик
1940 г. – Джон Максуел Кутси, южноафрикански писател, Нобелов лауреат през 2003 г.
1943 г. – Джо Пеши, американски актьор
1943 г. – Джоузеф Стиглиц, американски икономист, Нобелов лауреат през 2001 г.
1945 г. – Йошинори Осуми, японски учен, Нобелов лауреат през 2016 г.
1945 г. – Мия Фароу, американска киноактриса
1947 г. – Карла дел Понте, швейцарска юристка
1948 г. – Антонио Санини, испански рали пилот
1948 г. – Константин Пуликовски, генерал-лейтенант от Руските въоръжени сили
1950 г. – Антоний Генов, български актьор († 2006 г.)
1959 г. – Али-Бен Бонго, габонски политик
1963 г. – Брайън Грийн, американски физик
1973 г. – Станислав Димитров, български актьор
1973 г. – Светлана Богинская, руска гимнастичка
1974 г. – Жорди Кройф, холандски футболист
1975 г. – Димитър Дочев, български шахматист
1976 г. – Чарли Дей, американски актьор
1979 г. – Джан Дзъи, китайска актриса
1979 г. – Ирина Слуцкая, руска фигуристка
1981 г. – Том Хидълстън, британски актьор
1981 г. – Петър Владов, български бизнес боксьор
1983 г. – Димитър Рангелов, български футболист
1996 г. – Джими Бенет, американски актьор
Починали
1450 г. – Агнес Сорел, френска благородничка (* ок. 1420)
1640 г. – Мурад IV, султан на Османската империя (* 1612 г.)
1881 г. – Фьодор Достоевски, руски писател (* 1821 г.)
1897 г. – Димитър Ангелов, български духовник (* ок. 1830 г.)
1905 г. – Адолф фон Менцел, немски художник (* 1815 г.)
1909 г. – Петко Горбанов, български общественик (* 1846 г.)
1920 г. – Екатерина Ненчева, първата българска поетеса (* 1855 г.)
1944 г. – Кирил Пърличев, революционер (* 1875 г.)
1957 г. – Кирил Делирадев, български публицист (* ?)
1957 г. – Миклош Хорти, унгарски адмирал и държавен глава (* 1868 г.)
1961 г. – Григорий Левенфиш, руски шахматист (* 1889 г.)
1970 г. – Итало Гариболди, италиански офицер (* 1879 г.)
1972 г. – Николай Крилов, съветски маршал (* 1903 г.)
1977 г. – Сергей Илюшин, руски авиоконструктор (* 1894 г.)
1978 г. – Хулио Харамильо, еквадорски музикант (* 1935 г.)
1979 г. – Денис Габор, унгаро-английски физик, Нобелов лауреат през 1971 г. (* 1900 г.)
1981 г. – Бил Хейли, американски рок музикант (* 1927 г.)
1984 г. – Юрий Андропов, генерален секретар на съветската комунистическа партия (* 1914 г.)
1985 г. – Атанас Илиев, психолог и философ (* 1893 г.)
1996 г. – Адолф Галанд, германски пилот (* 1912 г.)
1999 г. – Александър Гейщор, полски историк (* 1916 г.)
2000 г. – Шобна Самарт, индийска актриса (* 1915 г.)
2001 г. – Хърбърт Саймън, американски икономист, Нобелов лауреат през 1978 г. (* 1916 г.)
2002 г. – Принцеса Маргарет, сестра на британската кралица (* 1930 г.)
Празници
Италия – Празник на град Арича
209 |
bg | 2347 | https://bg.wikipedia.org/wiki/10%20%D1%84%D0%B5%D0%B2%D1%80%D1%83%D0%B0%D1%80%D0%B8 | 10 февруари | 10 февруари е 41-вият ден в годината според григорианския календар. Остават 324 дни до края на годината (325 през високосна година).
Събития
1258 г. – Монголите превземат Багдад и разрушават Абасидския халифат.
1392 г. – Състои се сватбата на Елена Драгаш и византийския император Мануил II Палеолог.
1619 г. – Състои се сватбата на френската принцеса Кристин Мари и Виктор-Амеде I Савойски, херцог на Савоя и принц на Пиемонт.
1763 г. – В Париж е подписан договор за приключване на Седемгодишната война.
1799 г. – След завладяването на Египет, Наполеон започва поход за завладяване на Палестина.
1824 г. – Симон Боливар е провъзгласен за диктатор на Перу.
1827 г. – В Санкт Петербург е основана Военноморска академия.
1840 г. – Британската кралица Виктория се омъжва за принц Алберт фон Сакс-Кобург-Гота.
1841 г. – Онтарио и Квебек (Канада) са обединени в една провинция със столица Кингстън.
1867 г. – Григорий VI е утвърден от Високата порта за Вселенски патриарх.
1879 г. – Открито е Учредителното събрание в Търново.
1883 г. – В България влиза в сила първият Закон за печата.
1885 г. – В България, Пловдив е сформиран БЦТРК, подготвил Съединението.
1892 г. – Започва процес срещу Екатерина Каравелова – съпруга на политика Петко Каравелов, и други съпруги на политици-либерали по обвинение в предателство, който завършва с оправдателна присъда.
1904 г. – Избухва Руско-японската война.
1913 г. – Десет месеца след трагичната им смърт, в Антарктида са намерени телата на членовете от експедицията на Робърт Скот, достигнали Южния полюс.
1922 г. – В САЩ е осъществено първото директно излъчване по радиото на цял симфоничен концерт.
1925 г. – В Турция избухва въстание на кюрдите за получаване на независимост.
1938 г. – Румънският крал Карол отменя конституцията и установява кралска диктатура.
1940 г. – Втората световна война: Съветската власт започва масова депортация на полско население от окупираните от Червената армия полски територии, при което 200 хил. души са изпратени в лагери в Украйна, Казахстан и Сибир.
1942 г. – Американската звукозаписна фирма Виктор пуска първата в света Златна плоча.
1945 г. – Втората световна война: В Полза на САЩ приключва битката между американски и германски войски за контрол върху гората Хуртген, дадени са общо 36 хил. жертви.
1945 г. – Втората световна война: Съветска подводница потапя германски транспортен кораб, превозващ цивилни бежанци и ранени войници, загиват около 3600 души.
1947 г. – В Париж е подписан Парижкият мирен договор между България и държавите от Антихитлеристката коалиция.
1947 г. – Приета е Резолюция 17 на Съвета за сигурност на ООН.
1949 г. – Приета е Резолюция 68 на Съвета за сигурност на ООН.
1953 г. – I народно събрание на Народна република България приема изменения в Наказателния кодекс и предвижда смъртно наказание за измяна на Родината.
1962 г. – Заловеният съветски шпионин Рудолф Абел е разменен за Гари Пауърс, пилот на американския шпионски самолет U2, свален над СССР през 1960 година.
1990 г. – Михаил Горбачов заявява в интервю, че обединението на Германия е в ръцете на германците.
1996 г. – Суперкомпютърът на IBM Deep Blue става първата машина в света, която спечелва игра по шахмат срещу настоящ световен шампион (Гари Каспаров).
2006 г. – В Торино (Италия) са открити XX зимни олимпийски игри.
Родени
1499 г. – Томас Платер, швейцарски хуманист († 1582 г.)
1606 г. – Кристин Мари, френска царица († 1663 г.)
1741 г. – Леонтий Бенингсен, немски граф († 1826 г.)
1795 г. – Ари Шефер, френски художник († 1858 г.)
1845 г. – Харалан Ангелов, български поет († 1904 г.)
1851 г. – Йонко Карагьозов, деец на националноосвободителното движение († 1876 г.)
1859 г. – Илия Миларов, български писател († 1948 г.)
1861 г. – Тодор Кантарджиев, български генерал († 1945 г.)
1867 г. – Костадин Байкушев, български лесовъд († 1932 г.)
1870 г. – Стоян Аргиров, български филолог († 1939 г.)
1874 г. – Иван Каиков, български революционер († 1965 г.)
1890 г. – Борис Пастернак, руски писател, Нобелов лауреат през 1958 г. († 1960 г.)
1891 г. – Димитър Осинин, български писател († 1981 г.)
1894 г. – Яков Френкел, руски физик († 1952 г.)
1897 г. – Джон Франклин Ендърс, американски медик, Нобелов лауреат през 1954 г. († 1985 г.)
1898 г. – Бертолт Брехт, немски поет († 1956 г.)
1902 г. – Уолтър Братейн, американски физик, Нобелов лауреат през 1956 г. († 1987 г.)
1903 г. – Матиас Зинделар, австрийски футболист († 1939 г.)
1910 г. – Жорж Пир, белгийски монах, Нобелов лауреат през 1958 г. († 1969 г.)
1912 г. – Йожеф Дарваш, унгарски писател († 1973 г.)
1912 г. – Херберт Баум, немски антифашист († 1942 г.)
1913 г. – Уилям Менстър, римокатолически свещеник († 2007 г.)
1922 г. – Арпад Гьонц, президент на Унгария († 2015 г.)
1924 г. – Зафир Йончев, български художник – график († 2006 г.)
1925 г. – Начо Начев, български учен († 1995 г.)
1927 г. – Яков Линд, австрийско-английски писател († 2007 г.)
1929 г. – Джери Голдсмит, американски композитор († 2004 г.)
1930 г. – Владимир Шкодров, български астроном († 2010 г.)
1933 г. – Александър Держански, български физик († 2015 г.)
1934 г. – Георги Узунски, български писател († 1987 г.)
1934 г. – Татяна Лолова, българска актриса († 2021 г.)
1935 г. – Александър Обрешков, български сценарист
1938 г. – Асен Дурмишев, български лекар († 2006 г.)
1938 г. – Димо Димов, български цигулар
1942 г. – Илия Добрев, български актьор († 2016 г.)
1944 г. – Георги Тодоров, български художник
1947 г. – Димитър Еленов, български режисьор и актьор († 2020 г.)
1950 г. – Марк Шпиц, американски плувец
1955 г. – Евгений Бакърджиев, български политик († 2021 г.)
1962 г. – Клиф Бъртън, американски музикант († 1986 г.)
1963 г. – Мартин Гюлих, немски писател
1964 г. – Франческа Нери, италианска актриса
1967 г. – Лора Дърн, американска актриса
1973 г. – Искра Ангелова, българска журналистка
1974 г. – Елизабет Банкс, американска актриса
1974 г. – Иври Лидер, израелски певец
1977 г. – Сесилия Вега, френска порнографска актриса
1982 г. – Александър Методиев, български футболист
1982 г. – Джъстин Гатлин, американски спринтьор
1984 г. – Брент Евърет, канадски гей порнографски актьор
1986 г. – Радамел Фалкао, колумбийски футболист
1986 г. – Виктор Троицки, сръбски тенисист
1987 г. – Поли Генова, българска поп певица
1987 г. – Цветан Димитров, български футболист
1988 г. – Фуко, японски модел
1988 г. – Християн Димитров, български пистов състезателен пилот
1990 г. – Суйонг, корейска певица
1997 г. – Клоуи Грейс Морец, американска актриса и фотомодел
Починали
542 г. – Света Сколастика, италианска светица (* 480 г.)
917 г. – Фредеруна, кралица на Западнофранкското кралство (* 887 г.)
1126 г. – Гийом дьо Поатие, херцог на Аквитания и трубадур (* 1071 г.)
1162 г. – Болдуин III, крал на Йерусалим (* 1130 г.)
1471 г. – Фридрих II, немски аристократ (* 1413 г.)
1567 г. – Хенри Стюарт, английски аристократ (* 1545 г.)
1722 г. – Бартоломю Робъртс, уелски пират (* 1682 г.)
1738 г. – Готлиб Байер (Теофил Зигфрид), немски историк и филолог (* 1694 г.)
1752 г. – Ан Анриет, френска благородничка (* 1727 г.)
1755 г. – Шарл дьо Монтескьо, френски мислител (* 1689 г.)
1817 г. – Карл Теодор фон Далберг, германски епископ и държавник (* 1744 г.)
1829 г. – Лъв XII, римски папа (* 1760 г.)
1837 г. – Александър Пушкин, руски поет (* 1799 г.)
1857 г. – Дейвид Томпсън, уелски топограф (* 1770 г.)
1865 г. – Емилий Ленц, руски физик от немски произход (* 1804 г.)
1867 г. – Огюст Викенел, френски геолог (* 1800 г.)
1879 г. – Оноре Домие, френски художник (* 1808 г.)
1891 г. – София Ковалевска, руска математичка и писателка (* 1850 г.)
1897 г. – Йероним Стебницки, руски военен топограф (* 1832 г.)
1899 г. – Уилям Колензо, английски мисионер (* 1811 г.)
1905 г. – Васил Караконовски, български лекар (* 1840 г.)
1912 г. – Джоузеф Листър, английски хирург (* 1827 г.)
1915 г. – Георги Агура, български офицер (генерал) (* 1853 г.)
1917 г. – Джон Уилям Уотърхаус, британски художник (* 1849 г.)
1918 г. – Абдул Хамид II, султан на Османската империя (* 1842 г.)
1918 г. – Ернесто Теодоро Монета, италиански пацифист, Нобелов лауреат през 1907 г. (* 1833 г.)
1922 г. – Христо Матов, български революционер (* 1872 г.)
1923 г. – Вилхелм Рьонтген, немски физик, Нобелов лауреат през 1901 г. (* 1845 г.)
1932 г. – Едгар Уолъс, американски писател и киносценарист (* 1875 г.)
1939 г. – Пий XI, римски папа (* 1857 г.)
1944 г. – Карл Майнхоф, немски лингвист (* 1857 г.)
1954 г. – Вилхелм Шмид, австрийски етнолог (* 1868 г.)
1958 г. – Жузе Пансети, бразилски художник (* 1902 г.)
1959 г. – Борис Ахтаров, български ботаник (* 1885 г.)
1966 г. – Били Роуз, американски поп-музикант и композитор (* 1899 г.)
1968 г. – Питирим Сорокин, американски социолог (* 1889 г.)
1987 г. – Добрин Петков, български диригент (* 1923 г.)
2001 г. – Христо Бояджиев, български художник (* 1912 г.)
2002 г. – Джон Ериксон, британски историк (* 1929 г.)
2002 г. – Михаил Герасимов, български химик (* 1908 г.)
2005 г. – Артър Милър, американски драматург (* 1915 г.)
2008 г. – Рой Шайдър, американски актьор (* 1932 г.)
2014 г. – Шърли Темпъл, американска актриса (* 1928 г.)
Празници
Православие – Св. мъченица Валентина и свети Харалампий Магнезийски (Чуминден). Имен ден празнуват Валентина, Валентин, Валя, Вальо, Харалампи, Ламбо, Пейо, Пейчо, Пейка.
Католическа църква – Ден на Света Схоластика
Международен ден за безопасен интернет
Ден на пчеларя
210 |
bg | 2348 | https://bg.wikipedia.org/wiki/11%20%D1%84%D0%B5%D0%B2%D1%80%D1%83%D0%B0%D1%80%D0%B8 | 11 февруари | 11 февруари е 42-рият ден в годината според григорианския календар. Остават 323 дни до края на годината (324 през високосна година).
Събития
660 г. пр.н.е. – Първият японски император се възкача на престола – денят се определя като начало на японската държава и се чества като национален празник.
1211 г. – Цар Борил свиква в Търново църковен събор срещу богомилите.
1809 г. – Американецът Робърт Фултън патентова парахода.
1826 г. – Основан е Лондонският университетски колеж.
1869 г. – В Канада се състои последната за тази страна публична екзекуция.
1919 г. – В Германия е проведен избор на първия райхспрезидент (Фридрих Еберт).
1929 г. – Италия и Ватиканът подписват Латеранските споразумения, съгласно които Папската държава става независима.
1943 г. – Втората световна война: Генерал Дуайт Айзенхауър е определен за командващ на обединените антихитлеристки сили на Западния фронт.
1953 г. – Съветският съюз къса дипломатически отношения с Израел.
1964 г. – Република Китай (Тайван) къса дипломатически отношения с Франция.
1975 г. – Маргарет Тачър става първата жена, избрана за лидер на Консервативната партия на Великобритания.
1978 г. – Цензура: В Китай е отменена забраната за творбите на Аристотел, Шекспир и Дикенс.
1979 г. – В Иран побеждава Ислямската революция, ръководена от аятоллах Хомейни.
1989 г. – В Пловдив е създаден независимия синдикат „Подкрепа“ с председател д-р Константин Тренчев.
1990 г. – Южноафриканският активист против системата на апартейд Нелсън Мандела е освободен от затвора „Виктор Ферстер“ в Република Южна Африка, след като е държан като политически затворник там 27 години.
2007 г. – Чрез референдум в Португалия е легализиран аборта през първите 10 седмици от бременността.
Родени
1466 г. – Елизабет Йоркска, кралица на Хенри VII († 1503 г.)
1535 г. – Григорий XIV, римски папа († 1591 г.)
1800 г. – Уилиам Фокс Талбот, английски пионер във фотографията († 1877 г.)
1829 г. – Вилхелм Вестмайер, немски композитор († 1880 г.)
1841 г. – Йоан Караджани, румънски фолклорист († 1921 г.)
1847 г. – Томас Едисън, американски изобретател († 1931 г.)
1866 г. – Иван Бележков, български революционер († 1944 г.)
1869 г. – Елзе Ласкер-Шюлер, немска поетеса († 1945 г.)
1900 г. – Ханс-Георг Гадамер, германски философ († 2002 г.)
1902 г. – Любов Орлова, съветска актриса († 1975 г.)
1905 г. – Константин Кугийски, български виолончелист († 1975 г.)
1917 г. – Сидни Шелдън, американски писател († 2007 г.)
1919 г. – Ева Габор, американска актриса († 1995 г.)
1920 г. – Фарук I, крал на Египет († 1965 г.)
1921 г. – Стефан Никушев, български футболист († 1989 г.)
1926 г. – Лесли Нилсен, американски актьор († 2010 г.)
1931 г. – Георги Богословов, български керамик
1934 г. – Евстати Стратев, български актьор († 1984 г.)
1934 г. – Радка Правчанска, български есперантист († 1993 г.)
1934 г. – Иван Терзиев, български режисьор († 2021 г.)
1938 г. – Мануел Нориега, панамски генерал († 2017 г.)
1940 г. – Веселин Вълков, български актьор († 2016 г.)
1947 г. – Миряна Башева, българска поетеса († 2020 г.)
1950 г. – Илинка Митрева, македонски политик и учен
1953 г. – Джеб Буш, американски политик
1954 г. – Джон Байърли, американски дипломат
1958 г. – Стефан Тафров, български дипломат
1958 г. – Стоян Гунчев, български волейболист
1962 г. – Шерил Кроу, американска певица
1963 г. – Валентин Тодоров, български писател
1964 г. – Сара Пейлин, американски политик
1967 г. – Чиро Ферара, италиански футболист
1969 г. – Дженифър Анистън, американска актриса
1969 г. – Адел Паркс, британска писателка
1970 г. – Ивайло Йотов, български футболист
1971 г. – Деймиън Люис, английски актьор
1977 г. – Майк Шинода, американски музикант
1981 г. – Кели Роуланд, американска певица
1982 г. – Нийл Робъртсън, австралийски играч на снукър
1987 г. – Хосе Мария Кайехон, испански футболист
1992 г. – Тейлър Лаутнър, американски актьор
Починали
55 г. – Британик, син на император Клавдий (* 41 г.)
244 г. – Гордиан III, император на Рим (* 225 г.)
641 г. – Ираклий, византийски император (* ок. 575)
731 г. – Папа Григорий II, римски папа (* 7 век)
1503 г. – Елизабет Йоркска, кралица на Хенри VII (* 1466 г.)
1515 г. – Георги Софийски Нови, български светец (* 1497 г.)
1525 г. – Изабела Арагонска, херцогиня на Милано (* 1470 г.)
1650 г. – Рене Декарт, френски математик (* 1596 г.)
1829 г. – Александър Грибоедов, руски дипломат (* 1795 г.)
1868 г. – Леон Фуко, френски физик (* 1819 г.)
1882 г. – Франческо Айец, италиански художник (* 1791 г.)
1901 г. – Милан I, крал на Сърбия (* 1855 г.)
1927 г. – Иван Момчилов, български лекар (* 1868 г.)
1931 г. – Веранъс Алва Мур, американски бактериолог (* 1859 г.)
1935 г. – Германос Каравангелис, костурски митрополит (* 1866 г.)
1948 г. – Сергей Айзенщайн, латвийски режисьор (* 1898 г.)
1949 г. – Аксел Мунте, шведски лекар (* 1857 г.)
1958 г. – Ърнест Джоунс, уелски психоаналитик (* 1879 г.)
1962 г. – Никола Станимиров, български офицер (* 1876 г.)
1963 г. – Силвия Плат, американска писателка (* 1932 г.)
1966 г. – Иван Попов, български актьор (* 1865 г.)
1968 г. – Ибрахим Абача, чадски политик (* 1938 г.)
1973 г. – Ханс Йенсен, германски физик, Нобелов лауреат през 1963 г. (* 1907 г.)
1976 г. – Лий Дж. Коб, американски актьор (* 1911 г.)
1978 г. – Хари Мартинсон, шведски писател, Нобелов лауреат (* 1904 г.)
1982 г. – Такаши Шимура, японски актьор (* 1905 г.)
1986 г. – Франк Хърбърт, американски писател (* 1920 г.)
1991 г. – Веселин Андреев, български поет (* 1918 г.)
1993 г. – Робърт Холи, американски биохимик, Нобелов лауреат през 1968 г. (* 1922 г.)
1994 г. – Паул Файерабенд, австрийски философ (* 1924 г.)
1999 г. – Стоян Гъдев, български актьор (* 1931 г.)
2000 г. – Роже Вадим, френски режисьор (* 1928 г.)
2005 г. – Джак Чокър, американски писател (* 1944 г.)
2011 г. – Йозеф Пирунг, германски футболист (* 1949 г.)
2012 г. – Уитни Хюстън, американска певица (* 1963 г.)
2017 г. – Курт Марти, швейцарски писател (* 1921 г.)
Празници
Международен ден на жените и момичетата в науката, отбелязва се от 2016 г., приет е с Резолюция на ООН
Международен ден на болните – Отбелязва се от 1993 г. в деня на Лурдската Божия майка. Учреден от Папа Йоан Павел II през 1992 г. Празнува се от католическата църква.
Католическа църква – Дева Мария от Лурд
Ватикан – Ден на суверенитета (от Италия, 1929 г., има статут на държавен празник)
Иран – Ден на ислямската революция (1979 г.)
Камерун – Ден на младежта
САЩ – Национален ден на изобретателя
Япония – Възникване на нацията (възкачване на първия император на трона, 660 пр.н.е., национален празник)
Православен календар
Свети свещеномъченик Власий, епископ Севастийски.
Източници
211 |
bg | 2349 | https://bg.wikipedia.org/wiki/12%20%D1%84%D0%B5%D0%B2%D1%80%D1%83%D0%B0%D1%80%D0%B8 | 12 февруари | 12 февруари е 43-тият ден в годината според григорианския календар. Остават 322 дни до края на годината (323 през високосна година).
Събития
1541 г. – Сантяго, днешната столица на Чили, е основана от Педро де Валдивия.
1817 г. – В битката при Чакабуко чилийската войска разбива испанската армия, което довежда до независимостта на Чили
1832 г. – Еквадор анексира островите Галапагос
1872 г. – Избран първият български екзарх Иларион Ловчански, неодобрен от Високата порта.
1879 г. – Първата в Северна Америка ледена пързалка за каране на кънки отваря врати в Ню Йорк.
1899 г. – Испания продава на Германия Каролинските и Мариански острови.
1912 г. – В Република Китай се въвежда Григорианският календар.
1924 г. – Открита е гробницата на Тутанкамон.
1924 г. – Калвин Кулидж става първият президент на САЩ, който изнася политическа реч по радиото.
1955 г. – Министерският съвет на Съветски съюз приема постановление за строителство на космодрума „Байконур“.
1961 г. – Изстрелян е съветският космически апарат Венера 1 – първият апарат, достигнал до друга планета – Венера.
1990 г. – Излиза първият брой на вестник „Демокрация“.
1991 г. – Създадена е националната служба „Борба с организираната престъпност“.
1997 г. – Президентът Петър Стоянов назначава служебно правителство с министър-председател Стефан Софиянски.
Родени
41 г. – Британик, син на император Клавдий († 55 г.)
1768 г. – Франц II, първи император на Австрийската империя († 1835 г.)
1785 г. – Пиер Луи Дюлон, френски физик († 1838 г.)
1788 г. – Карл фон Райхенбах, германски химик († 1869 г.)
1794 г. – Александър Петров, руски шахматист († 1867 г.)
1800 г. – Джон Едуард Грей, британски зоолог († 1875 г.)
1804 г. – Хайнрих Ленц, немски физик († 1865 г.)
1809 г. – Ейбрахам Линкълн, 16-и президент на САЩ († 1865 г.)
1809 г. – Чарлз Дарвин, английски биолог († 1882 г.)
1850 г. – Уилям Морис Дейвис, американски геоморфолог († 1934 г.)
1854 г. – Стефан Стамболов, министър-председател на България († 1895 г.)
1854 г. – Михаил Маджаров, български политик († 1944 г.)
1862 г. – Александру Давила, румънски драматург († 1929 г.)
1868 г. – Димитър Добрев, български офицер († 1944 г.)
1873 г. – Евстатий Шкорнов, български революционер († 1935 г.)
1876 г. – Фратьо Фратев, български актьор († 1920 г.)
1877 г. – Кръстьо Асенов, български революционер († 1903 г.)
1879 г. – Елена Рьорих, руски философ († 1955 г.)
1881 г. – Анна Павлова, руска балерина († 1931 г.)
1882 г. – Иван Ангов, български революционер († 1937 г.)
1885 г. – Юлиус Щрайхер, нацистки издател († 1946 г.)
1888 г. – Сейго Накано, японски политик († 1943 г.)
1900 г. – Василий Чуйков, съветски военачалник († 1982 г.)
1905 г. – Мистер Сенко, български илюзионист († 1987 г.)
1915 г. – Василий Ажаев, руски писател († 1968 г.)
1918 г. – Джулиан Швингър, американски физик, Нобелов лауреат през 1965 г. († 1994 г.)
1921 г. – Лотфи Заде, американски математик († 2017 г.)
1923 г. – Франко Дзефирели, италиански режисьор († 2019 г.)
1927 г. – Борис Гюдеров, български волейболист († 2001 г.)
1930 г. – Герхард Рюм, австрийски писател, композитор и художник
1932 г. – Иван Абаджиев, български щангист и треньор († 2017 г.)
1933 г. – Димитър Боснов, български футболист († 2012 г.)
1935 г. – Костадин Гугов, български певец († 2004 г.)
1939 г. – Рей Манзарек, американски музикант († 2013 г.)
1942 г. – Ехуд Барак, министър-председател на Израел
1942 г. – Славчо Донков, български писател и поет († 1997 г.)
1947 г. – Джарнаил Сингх Бхидранвал, индийски лидер († 1984 г.)
1949 г. – Хоакин Сабина, испански поет
1956 г. – Меглена Плугчиева, български политик
1961 г. – Дейвид Грейбър, американски антрополог († 2020 г.)
1963 г. – Анжела Димчева, българска писателка
1963 г. – Борислав Михайлов, български футболист
1966 г. – Георги Стоянов, български актьор
1976 г. – Силвия Сейнт, порнографска актриса
1979 г. – Джеси Спенсър, австралийски актьор
1980 г. – Хуан Карлос Фереро, испански тенисист
1986 г. – Роналд Гърчалиу, австрийски футболист
1987 г. – Георги Божилов, български футболист
1989 г. – Мартин Калчев, български каратист
1997 г. – Александър Николов, български поет
Починали
1538 г. – Албрехт Алтдорфер, германски художник (* 1480 г.)
1554 г. – Джейн Грей, кралица на Англия (* 1537 г.)
1690 г. – Шарл Льо Брюн, френски живописец и декоратор (* ?)
1712 г. – Мария-Аделаида Савойска, савойска принцеса (* 1685 г.)
1719 г. – Адам Лудвиг Левенхаупт, шведски военачалник (* 1659 г.)
1798 г. – Станислав Август Понятовски, последният полски крал (* 1732 г.)
1804 г. – Имануел Кант, немски философ (* 1724 г.)
1834 г. – Фридрих Шлайермахер, германски теолог (* 1768 г.)
1894 г. – Ханс фон Бюлов, германски пианист и композитор (* 1830 г.)
1904 г. – Антонио Лабриола, италиански философ († 1843 г.)
1911 г. – Гоно Йотов, гръцки андартски капитан (* 1880 г.)
1916 г. – Рихард Дедекинд, германски математик (* 1831 г.)
1925 г. – Вълчо Иванов, деец на БКП (* 1880 г.)
1927 г. – Атанас Илиев, български просветен деец (* 1852 г.)
1932 г. – Артур Ячевски, руски ботаник (* 1863 г.)
1944 г. – Панарет Брегалнишки, български духовник (* 1878 г.)
1947 г. – Курт Левин, германски и американски философ (* 1890 г.)
1954 г. – Дзига Вертов, руски кинорежисьор (* 1896 г.)
1959 г. – Александър Теодоров-Балан, български езиковед и литературен историк (* 1859 г.)
1960 г. – Недялко Атанасов, български политик (* 1881 г.)
1979 г. – Жан Реноар, френски режисьор (* 1894 г.)
1984 г. – Хулио Кортасар, аржентински и френски писател (* 1914 г.)
1989 г. – Томас Бернхард, австрийски писател (* 1931 г.)
1994 г. – Асен Дацев, български физик (* 1911 г.)
2000 г. – Чарлс М. Шулц, американски карикатурист (* 1922 г.)
2020 г. – Пенка Павлова, българска народна певица (* 1934 г.)
Празници
Международен ден на Дарвин (посветен на годишнината от рождението на Чарлз Дарвин, известен още като Ден на еволюцията)
УНИЦЕФ – Ден на червената ръка (празнува се от 2002 г., посветен в помощ на децата от държавите с военни конфликти)
САЩ – Ден на Линкълн (посветен на годишнината от рождението на президента Ейбрахъм Линкълн)
212 |
bg | 2350 | https://bg.wikipedia.org/wiki/13%20%D1%84%D0%B5%D0%B2%D1%80%D1%83%D0%B0%D1%80%D0%B8 | 13 февруари | 13 февруари е 44-тият ден в годината според григорианския календар. Остават 321 дни до края на годината (322 през високосна година).
Събития
1633 г. – Галилео Галилей пристига в Рим за своя процес пред Инквизицията.
1689 г. – Уилям III е провъзгласен за крал на Англия.
1777 г. – Арестуван е маркиз дьо Сад.
1920 г. – Лигата на нациите потвърждава постоянния неутралитет на Швейцария.
1925 г. – Комунистическа терористична група убива народния представител Никола Милев.
1931 г. – Ню Делхи става столица на Индия.
1934 г. – Съветският параход Челюскин потъва в Северния ледовит океан.
1939 г. – Започва първата конференция на българските православни църкви в Северна Америка.
1943 г. – Комунистическа терористична група убива генерал Христо Николов Луков.
1945 г. – Втора световна война: Обединените нации започват стратегически бомбардировки над Дрезден (Германия), в които загиват хиляди цивилни граждани; Червената армия превзема Будапеща.
1948 г. – Авиокомпания Дирекция въздушни съобщения открива първата българска редовна международна въздушна линия по маршрута София – Белград – Будапеща – Прага със самолет Ли-2п.
1960 г. – Франция тества в Сахара първата си атомна бомба.
1974 г. – Александър Солженицин, лауреат на Нобелова награда за литература през 1970, е изгонен от Съветския съюз.
1975 г. – Създадена е Севернокипърска турска република.
1984 г. – Константин Черненко сменя Юрий Андропов на поста генерален секретар на Комунистическата партия на Съветския съюз.
1988 г. – В Калгари (Канада) са открити XV зимни олимпийски игри.
1996 г. – Британската вокална група Take That обявява, че се разпада.
2001 г. – При земетресение в Салвадор загиват около 400 души.
2010 г. – Откриват се Зимни олимпийски игри 2010 във Ванкувър.
Родени
1457 г. – Мария Бургундска, херцогиня на Бургундия († 1482 г.)
1599 г. – Александър VII, римски папа († 1667 г.)
1658 г. – Ян Баптиста Уеликенс, фламандски поет и художник († 1726 г.)
1728 г. – Джон Хънтър, шотландски хирург († 1793 г.)
1734 г. – Ив Жозеф дьо Кергелен дьо Тремарек, френски мореплавател († 1797 г.)
1745 г. – Фьодор Ушаков, руски адмирал († 1817 г.)
1766 г. – Томас Малтус, английски икономист († 1834 г.)
1769 г. – Иван Крилов, руски баснописец († 1844 г.)
1805 г. – Петер Густав Льожон Дирихле, германски математик († 1859 г.)
1811 г. – Франсоа Аший Базен, френски генерал († 1888 г.)
1860 г. – Стоян Брънчев, български лесовъд († 1940 г.)
1865 г. – Ищван Чок, унгарски художник († 1961 г.)
1865 г. – Тодор Влайков, български писател († 1943 г.)
1866 г. – Лев Шестов, руски философ († 1938 г.)
1873 г. – Фьодор Шаляпин, руски певец († 1938 г.)
1879 г. – Николай Николаевич Евреинов, руски режисьор († 1953 г.)
1883 г. – Тодор Попадамов, български революционер († 1960 г.)
1885 г. – Бес Труман, първа дама на САЩ († 1982 г.)
1893 г. – Ана Паукер, румънски политик († 1960 г.)
1903 г. – Жорж Сименон, френски писател († 1989 г.)
1910 г. – Уилям Шокли, американски физик, Нобелов лауреат през 1956 г. († 1989 г.)
1915 г. – Аун Сан, бирмански политик († 1947 г.)
1917 г. – Семьон Куркоткин, съветски маршал († 1990 г.)
1923 г. – Чарлс Йейгър, американски авиатор († 2020 г.)
1930 г. – Ернст Фукс, австрийски художник († 2015 г.)
1932 г. – Марко Ганчев, български писател
1933 г. – Ким Новак, американска актриса
1937 г. – Зигмунд Йен, германски космонавт († 2019 г.)
1937 г. – Рупия Банда, президент на Замбия
1945 г. – Саймън Шама, английски историк
1947 г. – Урс Фас, швейцарски писател
1950 г. – Мариус Донкин, български актьор
1950 г. – Питър Гейбриъл, британски музикант (Дженезис)
1951 г. – Катя Ланге-Мюлер, немска писателка
1952 г. – Александър Йорданов, български политик
1953 г. – Любчо Йордановски, македонски политик († 2010 г.)
1953 г. – Христо Пимпирев, български учен
1958 г. – Дерек Ригс, британски художник
1960 г. – Пиерлуиджи Колина, италиански футболен съдия
1961 г. – Хенри Ролинс, американски музикант
1964 г. – Даниел Беловарски, български общественик
1967 г. – Гала, български телевизионен водещ
1967 г. – Станимир Стоилов, български футболист
1974 г. – Роби Уилямс, американски певец
1978 г. – Филип Жаруски, френски певец
1979 г. – Мена Сувари, американска актриса
1989 г. – Юлиан Шийбер, немски футболист
Починали
1130 г. – папа Хонорий II (* 11 век)
1141 г. – Бела II, крал на Унгария и Хърватска (* 1110 г.)
1199 г. – Стефан Неманя, сръбски владетел и светец (* 1113 г.)
1542 г. – Катрин Хауърд, 5-ата жена на Хенри VIII (Англия) – екзекутирана (* 1525 г.)
1571 г. – Бенвенуто Челини, италиански скулптор и ювелир (* 1500 г.)
1603 г. – Франсоа Виет, френски математик (* 1540 г.)
1604 г. – Катерина Наварска, кралица на Навара (* 1559 г.)
1660 г. – Карл X Густав, крал на Швеция (* 1622 г.)
1862 г. – Леополд Шефер, германски писател (* 1784 г.)
1883 г. – Рихард Вагнер, германски композитор (* 1813 г.)
1887 г. – Леандър Леге, френски дипломат в София (* 1833 г.)
1892 г. – Василий Юнкер, руски географ (* 1840 г.)
1894 г. – Николай Павлович, български художник (* 1835 г.)
1894 г. – Франьо Рачки, хърватски историк и общественик (* 1828 г.)
1901 г. – Иван Арабаджията, български революционер (* между 1830-37)
1925 г. – Андрей Букурещлиев, български военен деец (* 1857 г.)
1925 г. – Никола Милев, български историк (* 1881 г.)
1943 г. – Христо Николов Луков, български офицер и политик (* 1888 г.)
1950 г. – Рафаел Сабатини, английски писател (* 1875 г.)
1990 г. – Васил Стоилов, български художник (* 1904 г.)
2000 г. – Огнян Дойнов, български комунистически политик (* 1935 г.)
2002 г. – Едмар Меднис, американски шахматист (* 1937 г.)
2003 г. – Димитър Мишев, български инженер (* 1933 г.)
2004 г. – Зелимхан Яндарбиев, чеченски политик (* 1952 г.)
2006 г. – Андреас Кацулас, американски актьор (* 1946 г.)
2016 г. – Трифон Иванов, български футболист (* 1965 г.)
2018 г. – Дядо Добри, български благодетел (* 1914 г.)
Празници
13 февруари е обявен за Световен ден на радиото по предложение на ЮНЕСКО и с одобрението на Генералната асамблея на ООН
213 |
bg | 2351 | https://bg.wikipedia.org/wiki/14%20%D1%84%D0%B5%D0%B2%D1%80%D1%83%D0%B0%D1%80%D0%B8 | 14 февруари | 14 февруари е 45-ият ден в годината според григорианския календар. Остават 320 дни до края на годината (321 през високосна година).
Събития
1130 г. – Инокентий II е провъзгласен за римски папа.
1779 г. – Джеймс Кук е убит от туземците на остров Хаваи.
1807 г. – При пожар на английския кораб „Аякс“ загиват 300 души.
1848 г. – Съгласно сключения мирен договор Мексико отстъпва Тексас на САЩ.
1876 г. – Електроинженерът Илайша Грей и изобретателят Александър Бел едновременно подават патент за телефона, с което започва спор, кой първи е изобретил устройството.
1901 г. – Крал Едуард VII открива първия си парламент.
1912 г. – Аризона става 48-ият американски щат.
1915 г. – При Атентата в Градското казино в София загиват четирима души, а осем са ранени.
1918 г. – Съветският съюз въвежда Григорианския календар (на 1 февруари съобразно Юлианския календар).
1921 г. – В София е учреден Съюза на артистите в България.
1922 г. – Публикуван е романът Одисей Джеймс Джойс.
1937 г. – Селскостопанските задруги в България учредяват Общ съюз на българските земеделци.
1942 г. – Япония започва Явайската операция от Втората световна война.
1949 г. – Кнесета (израелският парламент) е свикан за първи път.
1950 г. – СССР и Китайската народна република сключват 30-годишен договор в Москва
1951 г. – Давид Бен-Гурион разпуска парламента след поражението си в Кнесета.
1952 г. – В столицата на Норвегия – Осло се откриват VI Зимни олимпийски игри.
1967 г. – В Мексико сити е подписан „Договорът от Тлателолко“ за неразпространение на ядреното оръжие в региона на Карибско море и Латинска Америка.
1989 г. – Иранският лидер Рухолах Хомейни призовава мюсюлманите по света да убият автора на Сатанински строфи Салман Рушди.
1989 г. – В околоземна орбита е изведен първият от 24-те изкуствени спътника на Глобалната система за позициониране.
1992 г. – Българското консулство в Киев е издигнато в ранг посолство.
1994 г. – Членство на България в НАТО: Президентът Жельо Желев подписва в Брюксел договора за присъединяване на България към инициативата на НАТО Партньорство за мир.
1994 г. – Осъденият на смърт руски сериен убиец Андрей Чикатило е екзекутиран чрез разстрел.
2001 г. – Собственикът на националната авиокомпания Балкан Зееви Груп спира полетите ѝ.
2005 г. – Бившият министър-председател на Ливан, настоящ милиардер и бизнес магнат Рафик Харири е убит при бомбен атентат в Бейрут.
Родени
1368 г. – Сигизмунд Люксембургски, император на Свещената Римска империя († 1437 г.)
1404 г. – Леон Батиста Алберти, италиански архитект († 1472 г.)
1483 г. – Захиредин Бабур, индийски владетел († 1530 г.)
1557 г. – Матиас, император на Свещената Римска империя († 1619 г.)
1602 г. – Франческо Кавали, италиански композитор († 1676 г.)
1719 г. – Кристофър Шолс, американски изобретател († 1890 г.)
1813 г. – Александър Даргомижки, руски композитор († 1869 г.)
1824 г. – Владимир Черкаски, руски княз († 1878 г.)
1840 г. – Иван Доспевски, български иконописец († 1889 г.)
1847 г. – Сава Кършовски, български революционер и юрист († 1913 г.)
1850 г. – Кейго Кийоура, министър-председател на Япония († 1942 г.)
1855 г. – Всеволод Гаршин, руски писател († 1888 г.)
1869 г. – Чарлз Уилсън, шотландски физик, Нобелов лауреат († 1959 г.)
1877 г. – Едмунд Ландау, немски математик († 1938 г.)
1887 г. – Александър Оббов, български политик († 1975 г.)
1890 г. – Тодор Павлов, български философ († 1977 г.)
1895 г. – Макс Хоркхаймер, философ († 1973 г.)
1896 г. – Георги Шейтанов, български анархист († 1925 г.)
1898 г. – Фриц Цвики, американски физик († 1974 г.)
1899 г. – Раденко Видински, български политик († 1974 г.)
1902 г. – Александър Абуш, немски писател († 1982 г.)
1910 г. – Тинка Краева, българска актриса († 1970 г.)
1911 г. – Асен Дацев, български физик († 1994 г.)
1916 г. – Масаки Кобаяши, японски режисьор († 1996 г.)
1928 г. – Иван Славов, български философ († 2012 г.)
1928 г. – Йоаким Хербут, скопски католически епископ († 2005 г.)
1928 г. – Трифон Джонев, български актьор († 2013 г.)
1929 г. – Александър Христов, български журналист († 2005 г.)
1930 г. – Георги Анастасов, български художник († 2012 г.)
1932 г. – Александер Клуге, немски писател
1932 г. – Хариет Андершон, шведска актриса
1940 г. – Иван Тенев, български политик
1943 г. – Янко Миладинов, български композитор
1944 г. – Алън Паркър, британски режисьор и писател († 2020 г.)
1944 г. – Рони Петерсон, шведски пилот от Формула 1 († 1978 г.)
1945 г. – Ханс Адам II, княз на Лихтенщайн
1950 г. – Любомир Халачев, български актьор
1951 г. – Георги Жеков, български футболист
1951 г. – Кевин Кийгън, английски треньор
1953 г. – Ханс Кранкъл, австрийски футболист
1959 г. – Рене Флеминг, американска певица
1960 г. – Свами Ниранджанананда, индийски гуру
1963 г. – Мохниш Бел, индийски актьор
1967 г. – Мануела Малеева, българска тенисистка
1967 г. – Стелиос Хаджи-Йоану, британски предприемач
1968 г. – Скот Шарп, американски автомобилен пилот
1968 г. – Славчо Атанасов, български политик
1968 г. – Стефан Ботев, български щангист
1970 г. – Наталия Симеонова, телевизионна водеща
1976 г. – Айлин Аслъм, турска певица
1985 г. – Филип Сендерос, швейцарски футболист
1986 г. – Тифани Торнтън, американска певица
Починали
869 г. – Константин-Кирил Философ, един от създателите на славянската азбука (* ок. 827)
1140 г. – Собеслав I, херцог на Бохемия (* 1090 г.)
1400 г. – Ричард II, крал на Англия (* 1367 г.)
1568 г. – Дамян Нови, християнски мъченик (* 1495 г.)
1713 г. – Лудвиг Крафт фон Насау-Саарбрюкен, немски граф (* 1663 г.)
1779 г. – Джеймс Кук, британски мореплавател, изследовател и картограф (* 1728 г.)
1916 г. – Михалаки Георгиев, български белетрист (* 1854 г.)
1916 г. – Петко Тодоров, български писател (* 1879 г.)
1943 г. – Давид Хилберт, германски математик (* 1862 г.)
1944 г. – Гено Киров, български драматичен актьор (* 1866 г.)
1944 г. – Янко Янев, български поет, есеист и философ (* 1900 г.)
1953 г. – Николай Вранчев, български писател и преводач (* 1882 г.)
1969 г. – Никола Балабанов, български драматичен актьор (* 1898 г.)
1975 г. – П. Г. Удхаус, английски писател (* 1881 г.)
1976 г. – Жана Гендова, българска актриса (* 1899 г.)
1987 г. – Дмитрий Кабалевски, руски композитор (* 1904 г.)
1994 г. – Андрей Чикатило, руски сериен убиец (* 1936 г.)
2000 г. – Кръстьо Горанов, български философ и марксист (* 1931 г.)
2001 г. – Ричард Леймън, американски писател (* 1947 г.)
2002 г. – Лев Феоктистов, руски атомен физик (* 1928 г.)
2003 г. – Доли, първият клониран бозайник (* 1996 г.)
2005 г. – Рафик Харири, министър-председател на Ливан (* 1944 г.)
2012 г. – Александър Авджиев, български телевизионен водещ (* 1958 г.)
2013 г. – Роналд Дуоркин, американски философ (* 1931 г.)
2021 г. – Карлос Менем, аржентински президент (* 1930 г.)
Празници
България
Трифон Зарезан (по стар стил) – имен ден празнуват Трифон, Трифонка, Лозан
Ден на лозаря, винаря и кръчмаря
Ден на археолога
Българска православна църква – Успение на св. Кирил Славянобългарски
Православна църква – Свети Фелицитата и Перпетуя (нов стил)
Свети Валентин – католически празник
Източници
214 |
bg | 2352 | https://bg.wikipedia.org/wiki/15%20%D1%84%D0%B5%D0%B2%D1%80%D1%83%D0%B0%D1%80%D0%B8 | 15 февруари | 15 февруари е 46-ият ден в годината според григорианския календар. Остават 319 дни до края на годината (320 през високосна).
Събития
360 г. – Осветена е първата църква на мястото на днешната „Света София“ от император Констанций II и по онова време е известна като Голямата църква в Константинопол.
538 г. – В англосаксонските хроники е описано първото слънчево затъмнение в Англия.
950 г. – Германският крал Ото I е избран и за крал на Италия.
1113 г. – Римският папа Паскалий II признава първият монашески орден, известен като Малтийския орден.
1637 г. – Фердинанд III става император на Свещената римска империя.
1804 г. – Ню Джърси става последният северен щат, забранил робството.
1835 г. – Приета е първата конституция на Сърбия.
1884 г. – Създаден е окръг Мороу в щата Орегон, САЩ.
1898 г. – Американският крайцер „Мейн“ е взривен на пристанището на Хавана, при което загиват 252 моряци. Това дава повод на САЩ да обяви война на Испания.
1902 г. – Открита е първата линия на метрото в Берлин.
1906 г. – Във Великобритания е създадена Лейбъристка партия.
1914 г. – Император Николай II издава указ за борба с алкохолизма в Русия.
1918 г. – Учреден е Медалът „Червен кръст“ с указ от цар Фердинанд I.
1919 г. – Излиза първият брой на вестник Борба – орган на Демократическата партия в Кюстендил.
1932 г. – Официално са закрити 3-те зимни олимпийски игри в Лейк Плейсид, САЩ.
1942 г. – Втората световна война: Сингапур е завладян от Япония.
1944 г. – Втората световна война: Соломоновите острови са освободени от японска окупация.
1945 г. – Създадено е Издателство „Просвета“.
1946 г. – Започва да излиза вестник „Стършел“.
1948 г. – Провежда първото официално състезание на НАСКАР.
1950 г. – Отваря врати първата езикова гимназия в България в град Ловеч.
1960 г. – Състои се премиерата на българския игрален драматичен филм „Отвъд хоризонта“.
1961 г. – Американският отбор по фигурно пързаляне, техни близки и треньори загиват при самолетна катастрофа в Брюксел, Белгия, на път за световното първенство в Прага.
1971 г. – Великобритания въвежда десетичната система при паунда.
1976 г. – На референдум е приета новата конституция на Куба.
1976 г. – Официално са закрити 12-те зимни олимпийски игри в Инсбрук, Австрия.
1977 г. – Състои се първият полет на Космическата совалка Ентърпрайз.
1982 г. – Състои се премиерата на българския игрален драматичен филм „Лавина“.
1989 г. – Война в Афганистан (1979 – 1989): СССР официално съобщава, че всички негови войски са изтеглени от Афганистан.
1997 г. – Служебното правителство на Стефан Софиянски взема решение за въвеждане на валутен борд в България.
1997 г. – СДС от коалиция се преструктурира в политическа партия.
1999 г. – Писателят Антон Дончев печели наградата „Балканика '99“ за романа си „Странният рицар на свещената книга“.
2000 г. – Започват официални преговори за присъединяване на България към ЕС.
2003 г. – Състои се премиерата на българския игрален драматичен филм „Кълвачът“.
Родени
1564 г. – Галилео Галилей, италиански астроном († 1642 г.)
1571 г. – Михаел Преториус, немски композитор († 1621 г.)
1710 г. – Луи XV, крал на Франция († 1774 г.)
1748 г. – Джереми Бентъм, английски философ († 1832 г.)
1782 г. – Уилям Милър, основател на адвентисткото движение († 1849 г.)
1791 г. – Франческо Айец, италиански художник († 1882 г.)
1797 г. – Пьотър Анжу, руски изследовател († 1869 г.)
1831 г. – Николай Ге, руски художник, передвижник († 1894 г.)
1835 г. – Димитриос Викелас, гръцки писател († 1908 г.)
1839 г. – Райко Жинзифов, български възрожденец († 1877 г.)
1840 г. – Титу Майореску, румънски политик († 1918 г.)
1845 г. – Илайхю Рут, американски политик, Нобелов лауреат през 1912 г. († 1937 г.)
1856 г. – Емил Крепелин, германски психиатър († 1926 г.)
1861 г. – Димитър Каданов, български военен деец († 1932 г.)
1861 г. – Халфорд Макиндер, британски геополитик († 1947 г.)
1861 г. – Шарл Едуар Гийом, швейцарски физик, Нобелов лауреат от 1920 г. († 1938 г.)
1866 г. – Константин Каварналиев, български офицер († 1913 г.)
1868 г. – Никола Благоев, български историк († 1944 г.)
1869 г. – Антон Попстоилов, български историк († 1928 г.)
1872 г. – Аргир Манасиев, български революционер († 1932 г.)
1873 г. – Ханс фон Ойлер-Келпин, шведски биохимик, Нобелов лауреат († 1964 г.)
1874 г. – Ърнест Шакълтън, ирландски пътешественик († 1922 г.)
1875 г. – Симеон Молеров, български революционер († 1923 г.)
1879 г. – Александър Димитраков, български революционер († 1912 г.)
1879 г. – Павел Делирадев, български революционер († 1957 г.)
1881 г. – Петър Тодоров, български политик († 1955 г.)
1882 г. – Джон Баримор, американски актьор († 1942 г.)
1886 г. – Паул Шилдер, австрийски психиатър († 1940 г.)
1891 г. – Георг фон Бисмарк, германски офицер († 1942 г.)
1895 г. – Вилхелм Бургдорф, германски офицер († 1945 г.)
1898 г. – Дико Илиев, български композитор († 1984 г.)
1898 г. – Тото, италиански комик († 1967 г.)
1901 г. – Жорж Фав, швейцарски психоаналитик († 1981 г.)
1903 г. – Вилхелм Сьот, германски офицер († 1978 г.)
1906 г. – Богомир Лазов, български художник († 1969 г.)
1907 г. – Вълчо Химирски, български партизанин († 1984 г.)
1909 г. – Ангел Бълев, български комунист († 1967 г.)
1910 г. – Ирена Сендлерова, полска активистка от Съпротивата († 2008 г.)
1914 г. – Здравко Георгиев, български офицер († 1986 г.)
1918 г. – Алън Арбъс, американски актьор († 2013 г.)
1922 г. – Божин Ласков, български футболист († 2007 г.)
1922 г. – Златка Асенова, български скулптор
1928 г. – Ено Рауд, естонски писател († 1996 г.)
1928 г. – Луис Посада Карилес, кубински политически деец († 2018 г.)
1929 г. – Греъм Хил, британски състезател във Ф1 († 1975 г.)
1934 г. – Никлаус Вирт, швейцарски учен
1937 г. – Коен Мулийн, холандски футболист († 2011 г.)
1944 г. – Александър Серебров, съветски космонавт († 2013 г.)
1944 г. – Джохар Дудаев, чеченски лидер († 1996 г.)
1947 г. – Джон Адамс, американски композитор
1951 г. – Марку Ален, финландски автомобилен състезател
1952 г. – Томислав Николич, сръбски политик
1952 г. – Николай Сорокин, съветски руски театрален и киноактьор, театрален режисьор († 2013 г.)
1954 г. – Мат Грьонинг, американски аниматор
1962 г. – Иван Стоилкович, македонски политик
1964 г. – Крис Фарли, американски актьор († 1997 г.)
1969 г. – Роберто Баладо, кубински боксьор († 1994 г.)
1971 г. – Виргиния Здравкова, българска дизайнерка
1971 г. – Рей Сефо, новозеландски кикбоксьор
1971 г. – Рене О'Конър, американска актриса
1972 г. – Ива Пранджева, българска лекоатлетка
1972 г. – Наталия Гусева, съветска киноактриса
1972 г. – Яромир Ягър, чешки хокеист
1974 г. – Александър Вурц, австрийски автомобилен състезател
1974 г. – Джина Лин, пуерториканска порно актриса
1974 г. – Томи Путансу, финландски певец
1981 г. – Емил Гъргоров, български футболист
1981 г. – Еурелио Гомеш, бразилски футболист
1981 г. – Оливия, американска певица
1984 г. – Дорота Рабчевска, полска певица
1986 г. – Валери Божинов, български футболист
Починали
1043 г. – Гизела Швабска, германска кралица (* ок. 989 г.)
1145 г. – Луций II, римски папа (* неизв.)
1621 г. – Михаел Преториус, немски композитор (* 1571 г.)
1637 г. – Фердинанд II, австрийски монарх (* 1578 г.)
1741 г. – Георг Рафаел Донер, австрийски скулптор (* 1693 г.)
1781 г. – Готхолд Ефраим Лесинг, немски писател (* 1729 г.)
1846 г. – Ото Коцебу, руски мореплавател (* 1788 г.)
1857 г. – Михаил Глинка, руски композитор (* 1804 г.)
1877 г. – Райко Жинзифов, български възрожденец (* 1839 г.)
1885 г. – Григорий Хелмерсен, руски геолог (* 1803 г.)
1889 г. – Ернст фон Дехен, немски геолог (* 1800 г.)
1907 г. – Симеон Денков, български революционер (* 1886 г.)
1908 г. – Жеко Велчев, български офицер (* 1858 г.)
1908 г. – Марко Бошнаков, български революционер (* 1878 г.)
1918 г. – Кристиан Вагнер, немски писател (* 1835 г.)
1919 г. – Иван Алев, български лекар (* 1851 г.)
1920 г. – Фратьо Фратев, български актьор (* 1876 г.)
1921 г. – Николай Ланге, руски психолог (* 1854 г.)
1923 г. – Константин Йованович, австрийски архитект (* 1849 г.)
1928 г. – Курт фон Морген, немски офицер (* 1858 г.)
1928 г. – Милан Генов, български фармацевт (* 1877 г.)
1928 г. – Хърбърт Хенри Аскуит, британски политик (* 1852 г.)
1937 г. – Винченцо Ланча, италиански състезател (* 1881 г.)
1941 г. – Павел Блонски, съветски психолог (* 1886 г.)
1942 г. – Георги Радев, български революционер (* 1857 г.)
1944 г. – Костадин Старев, български партизанин (* 1919 г.)
1944 г. – Фридрих Кюн, германски офицер (* 1889 г.)
1947 г. – Иван Стоянович, български революционер (* 1862 г.)
1958 г. – Княгиня Надежда, българска княгиня (* 1899 г.)
1959 г. – Оуен Ричардсън, английски физик, Нобелов лауреат през от 1928 г. (* 1879 г.)
1965 г. – Иван Каиков, български революционер (* 1874 г.)
1965 г. – Нат Кинг Кол, американски музикант (* 1919 г.)
1967 г. – Симеон Радев, български публицист (* 1879 г.)
1968 г. – Литъл Уолтър, американски музикант (* 1930 г.)
1976 г. – Елена Хранова, българска актриса (* 1887 г.)
1981 г. – Жорж Фав, швейцарски психоаналитик (* 1901 г.)
1984 г. – Харалампие Поленакович, литературовед от СР Македония (* 1909 г.)
1988 г. – Ричард Файнман, американски физик, Нобелов лауреат през 1965 г. (* 1918 г.)
1992 г. – Тодор Божинов, български политик (* 1931 г.)
1992 г. – Уилям Шуман, американски композитор (* 1910 г.)
1999 г. – Хенри Кендъл, американски физик, Нобелов лауреат (* 1926 г.)
2008 г. – Петер Нойбауер, австрийски психоаналитик (* 1913 г.)
2009 г. – Елизабет Герьо, немски психоаналитик (* 1903 г.)
2013 г. – Тодор Колев, български актьор (* 1939 г.)
2014 г. – Еньо Вълчев, български борец (* 1936 г.)
2020 г. – Ирина Чмихова, българска поп певица и музикална педагожка (* 1930 г.)
Празници
Нова Зеландия – Национален ден на Агнето (чества се от 2007 г.)
Сърбия – Избухване на Първото сръбско въстание за независимост от Османската империя (1804 г., национален празник)
Източници
215 |
bg | 2353 | https://bg.wikipedia.org/wiki/16%20%D1%84%D0%B5%D0%B2%D1%80%D1%83%D0%B0%D1%80%D0%B8 | 16 февруари | 16 февруари е 47-ият ден в годината според григорианския календар. Остават 318 дни до края на годината (319 през високосна година).
Събития
1568 г. – Издадена е присъда от Светия престол, с която цялото население на Нидерландия, с изключение на няколко поименно изброени лица, е осъдено на смърт. Тя става причина за Осемдесетгодишната война.
1576 г. – В град Медиаш провъзгласеният в Краков за крал на Полша и княз на Трансилвания Стефан Батори подписва т.н. pacta conventa, с който обявява взетите след войната с руския цар Иван IV Грозни земи за собственост на Полско-литовската държава.
1736 г. – Франц I и Мария Тереза са венчани във Виена.
1791 г. – Създаден е окръг Оцего в щата Ню Йорк, САЩ.
1813 г. – Създаден е окръг Лебанон в щата Пенсилвания, САЩ.
1836 г. – Султан Махмуд II подписал ферман, с който се узаконява първата българска фабрика в Сливен – на Добри Желязков.
1877 г. – Подписан е мирен договор между Сърбия и Турция след прекратяване на Сръбско-турската война.
1887 г. – Офицерски бунт (1887): В Силистра избухва бунт на офицери русофили; армията остава вярна на правителството и метежът е потушен.
1898 г. – Излиза първият бюлетин на БТА.
1900 г. – Обнародван е първият Закон за празничните дни в Княжество България.
1912 г. – Ла Меса, Калифорния получава статут на град.
1918 г. – Литва провъзгласява национална независимост.
1919 г. – Основана е Демократическата партия в Кралство Югославия в Сараево.
1923 г. – Хауърд Картър, британски археолог египтолог, отваря погребалната камера на фараона Тутанкамон.
1934 г. – Подписан е търговски договор между Англия и СССР.
1936 г. – Левицата побеждава на изборите в Испания.
1936 г. – Официално са закрити IV Зимни олимпийски игри в Гармиш-Партенкирхен, Германия.
1936 г. – Дипломатическите връзки между Иран и САЩ са прекъснати поради задържането на ирански дипломат в САЩ.
1937 г. – Изобретеният от химика Уолъс Каротърс найлон (полиамид 66) е патентован от фирмата „DuPont“.
1940 г. – Цар Борис III назначава безпартийно служебно правителство начело с професор Богдан Филов.
1945 г. – Втората световна война: Американски самолети започват масирани бомбардировки на Токио.
1948 г. – Холандско-американският астроном Герард Кайпер открива Миранда – естествен спътник на Уран.
1949 г. – Основан е футболният клуб Дунав в Русе.
1956 г. – Във Великобритания е отменено смъртното наказание.
1957 г. – Състои се премиерата на шведския филм „Седмият печат“.
1959 г. – Фидел Кастро встъпва в длъжност като министър-председател на Куба, след като диктатора Фулхенсио Батиста е свален от власт на 1 януари.
1960 г. – Започва първото в историята подводно плаване около света на американската ядрена подводница USS Triton (SSRN-586).
1963 г. – Никита Хрушчов обявява, че СССР притежава водородна бомба.
1967 г. – Състои се премиерата на филма „Двадесет и петият час“.
1968 г. – Открит е първият телефонен номер за спешни обаждания 9-1-1 в град Хейливил, Алабама, САЩ.
1976 г. – Излиза първият модел КАМАЗ.
1983 г. – В София е открито международното спортно състезание Универсиада.
1984 г. – „Тексако“ закупува за 10,1 млрд. долара акциите на петролния монопол „Гети Ойл“, с което сключва най-голямата сделка в историята на САЩ.
1986 г. – Състои се премиерата на българския игрален драматичен филм „Място под слънцето“.
1987 г. – Състои се премиерата на българския игрален драматичен филм „Само ти, сърце“.
1992 г. – Завърналата се от емиграция Анастасия Мозер е избрана за председател на БЗНС „Никола Петков“.
1994 г. – Гърция въвежда икономическо ембарго на Република Македония.
1998 г. – Създадено е първото в света клонирано теле от учени от САЩ.
1999 г. – Висшият съдебен съвет избира за главен прокурор на България Никола Филчев.
2005 г. – Протоколът от Киото влиза в сила, след като е ратифициран и от Русия.
2005 г. – Създадена е Софийската търговско-промишлена камара.
2007 г. – Състои се премиерата на филма „Призрачен ездач“ в САЩ.
2010 г. – Открита е отново жп линия между Северен Ирак и Турция между градовете Мосул и Газиантеп, след близо 30 г. прекъсване.
Родени
130 г. – Фаустина Млада, римска императрица († 176 г.)
1497 г. – Филип Меланхтон, немски теолог († 1560 г.)
1517 г. – Гаспар дьо Колини, френски държавен деец († 1572 г.)
1727 г. – Николаус Йозеф фон Жакен, холандски учен († 1817 г.)
1786 г. – Мария Павловна, велика херцогиня на Сакс-Ваймар-Айзенах († 1859 г.)
1804 г. – Жул Габриел, френски писател († 1874 г.)
1820 г. – Йоханес Ребман, германски пътешественик († 1876 г.)
1821 г. – Хайнрих Барт, германски изследовател († 1865 г.)
1822 г. – Френсис Галтън, британски психолог († 1911 г.)
1834 г. – Ернст Хекел, немски естественик († 1919 г.)
1838 г. – Шигенобу Окума, министър-председател на Япония († 1922 г.)
1848 г. – Октав Мирбо, френски писател († 1917 г.)
1848 г. – Хуго де Фриз, холандски ботаник († 1935 г.)
1857 г. – Иван Попов, български офицер († 1925 г.)
1862 г. – Юрдан Иванов, български финансист († 1907 г.)
1880 г. – Венелин Ганев, български политик († 1966 г.)
1882 г. – Кларънс Оберндорф, американски психиатър († 1954 г.)
1886 г. – Беата Ранк, австрийски психоаналитик († 1961 г.)
1891 г. – Ханс Гюнтер, немски антрополог († 1968 г.)
1893 г. – Михаил Тухачевски, руски офицер († 1937 г.)
1906 г. – Вера Менчик, чешка шахматистка († 1944 г.)
1908 г. – Владимир Георгиев, български езиковед († 1986 г.)
1916 г. – Карл Брунер, швейцарски икономист († 1989 г.)
1918 г. – Веселин Андреев, български поет († 1991 г.)
1920 г. – Андрей Чапразов, български актьор († 1999 г.)
1920 г. – Уолт Фулкнер, американски автомобилен състезател († 1956 г.)
1921 г. – Ели Аргировска, югославска партизанка († 2002 г.)
1921 г. – Жан Бера, френски пилот от Формула 1 († 1959 г.)
1922 г. – Владимир Виденов, български политик († 1993 г.)
1924 г. – Димо Коларов, български кинооператор († 1997 г.)
1926 г. – Джон Шлезинджър, британски режисьор († 2003 г.)
1927 г. – Костадин Благоев, български футболист
1929 г. – Герхард Ханапи, австрийски футболист († 1980 г.)
1929 г. – Кажимеж Куц, полски режисьор († 2018 г.)
1929 г. – Петко Сираков, български борец († 1996 г.)
1931 г. – Алфред Колерич, австрийски писател († 2020 г.)
1935 г. – Сони Боно, американски певец († 1998 г.)
1936 г. – Фернандо Соланас, аржентински кинорежисьор († 2020 г.)
1939 г. – Чеслав Ниемен, полски композитор († 2004 г.)
1942 г. – Ким Чен Ир, севернокорейски диктатор († 2011 г.)
1945 г. – Стефан Диомов, български композитор
1948 г. – Динка Русева, българска народна певица († 2018 г.)
1952 г. – Иво Папазов, български музикант, кларнетист
1954 г. – Иън Банкс, шотландски писател († 2013 г.)
1958 г. – Ice-T, американски певец
1959 г. – Джон Макенроу, американски тенисист
1961 г. – Анди Тейлър, помощник мениджър на хевиметъл групата Айрън Мейдън
1964 г. – Бебето, бразилски футболист
1966 г. – Лусинда Райли, ирландска писателка
1970 г. – Анджело Перуци, италиански футболист
1972 г. – Иван Христов, български поет
1973 г. – Кати Фрийман, австралийска лекоатлетка
1976 г. – Людмил Киров, български футболист
1977 г. – Брад Уалст, канадски музикант
1979 г. – Валентино Роси, италиански моторен състезател
1981 г. – Стефан Костадинов, български футболист
1982 г. – Ричи Ламберт, английски футболист
1984 г. – Александър Хорошилов, руски скиор
1984 г. – София Арвидсон, шведска тенисистка
1986 г. – Валтер Асеведо, аржентински футболист
1988 г. – Денилсон, бразилски футболист
1988 г. – Ким Су-хьон, южнокорейски актьор
1989 г. – Елизабет Олсън, американска актриса
Починали
1391 г. – Йоан V Палеолог, византийски император (* 1332 г.)
1579 г. – Гонсало де Кесада, испански конкистадор (* 1509 г.)
1635 г. – Гонсало Фернандес де Кордоба, испански военачалник (* 1585 г.)
1820 г. – Николаус Опел, германски зоолог (* 1782 г.)
1857 г. – Илайша Кент Кейн, американски лейтенант (* 1820 г.)
1892 г. – Хенри Уолтър Бейтс, английски естественик (* 1825 г.)
1899 г. – Феликс Фор, президент на Франция (* 1841 г.)
1907 г. – Джозуе Кардучи, италиански поет, Нобелов лауреат през 1906 г. (* 1835 г.)
1908 г. – Княгиня Клементина Бурбон-Орлеанска, майка на Фердинанд I (* 1817 г.)
1917 г. – Октав Мирбо, френски писател (* 1848 г.)
1927 г. – Йонас Басанавичус, литовски общественик (* 1851 г.)
1932 г. – Фердинан Бюисон, френски политик, Нобелов лауреат през 1927 г. (* 1841 г.)
1934 г. – Едуард Багрицки, руски поет (* 1895 г.)
1947 г. – Илия Докторов, български революционер (* 1874 г.)
1949 г. – Димитър Нейков, български политик (* 1884 г.)
1957 г. – Юзеф Хофман, американски композитор (* 1876 г.)
1962 г. – Радул Милков, български военен пилот (* 1883 г.)
1966 г. – Георги Белев, български оперен певец (* 1908 г.)
1970 г. – Лазар Добрич, български цирков артист и педагог (* 1881 г.)
1971 г. – Александър Стаменов, български художник (* 1905 г.)
1982 г. – Иван Христов, български певец (* ?)
1983 г. – Кажимера Иллаковичувна, полска писателка и поетеса (* 1892 г.)
1988 г. – Павел Попов, български агроном (* 1902 г.)
1990 г. – Владимир Шчербицки, украински политик (* 1918 г.)
1990 г. – Кийт Харинг, американски художник (* 1958 г.)
1992 г. – Абас ал-Мусауи, ливански политик (* 1952 г.)
1996 г. – Милош Копецки, чешки актьор (* 1922 г.)
1998 г. – Мари-Луиз фон Франц, швейцарска психоложка (* 1915 г.)
2002 г. – Уолтър Уинтърботъм, футболен треньор (* 1913 г.)
2007 г. – Яков Линд, австрийско-английски писател (* 1927 г.)
2012 г. – Иван Славов, български философ (* 1928 г.)
2014 г. – Уве Бергер, немски поет (* 1928 г.)
Празници
ЕС – Международен ден на пощальоните и куриерите
Литва – Ден на независимостта (от Русия, 1918 г., национален празник)
Северна Корея – Рожден ден на Ким Чен Ир
216 |