_id
stringlengths 18
21
| title
stringlengths 1
21
| text
stringlengths 100
4.87k
|
|---|---|---|
20231101.bg_95981_7 | Леринско | Според изследване на Анастасия Каракасиду от 1993 година, обхващащо 90 села в Леринско, 45 села са изцяло „славяногласни“, 21 села са смесени между „славофони“ и други групи, останалите са 15 бежански, 5 влашки, 3 албански, а едно село е неизследвано. |
20231101.bg_95981_8 | Леринско | "Леринско в миналото", публикувано във в. "Македонска Трибуна", брой 199, Indianapolis, USA, 1930 година |
20231101.bg_355174_1 | Тингатинга | Стилът има своите корени в традициите на Южна Танзания, която е и родината на Едуард Тингатинга. Рисунките по онова време са правени като украса на фасадните стени на жилищата с пигменти, които се срещат в готов вид в природата. Основните мотиви са животни и хора. Те са продължение на традицията на древните скални рисунки, открити в Танзания и стилизирани по аналогичен начин. Една такава картина е документирана още през 1906 г. от германския изследовател Карл Вьоле. |
20231101.bg_355174_2 | Тингатинга | Едуард Тингатинга създава първата си творба в този стил в квартал Ойстър бей на Дар ес Салаам, като я рисува върху талашит с неизвестни домакински бои. Годината на нейното създаване не е уточнена. Стилът бързо придобива популярност и се разпространява из Танзания и съседните страни, като постепенно обхваща цяла Източна Африка. В началото са се изобразявали само животни, а по-късно като тема в тингатинга картините се появяват и други обекти. Рисувани са на картон, дърво, талашит, обикновено с размери 60х60 sm, поради което понякога наричат тингатинга „квадратна живопис“. |
20231101.bg_355174_3 | Тингатинга | Седемдесетте години на миналия век е времето, в което изкуството тингатинга бурно се развива и постига голям възход. Изложбите следват една след друга, а стилът получава признание на държавно ниво. Живописта тингатинга, създадена и развита от слабообразовани танзанийски селяни получава статус почти на академично изкуство и става визитна картичка на страната. |
20231101.bg_355174_4 | Тингатинга | В средата на 80-те години ежегодно се организират изложби в различни галерии и музеи – във Франция, Великобритания, Германия, Швейцария, Италия, Япония, САЩ и главно в Скандинавските страни. |
20231101.bg_355174_5 | Тингатинга | В началото на развитието на това изкуство художниците са сериозно подпомогнати от Скандинавските страни със закупуването на отделни произведения и цели колекции, както и чрез отпечатване и продажба на пощенски картички с техни рисунки. През 1980-те години на Скандинавския полуостров са организирани няколко изложби на творбите тингатинга. |
20231101.bg_355174_6 | Тингатинга | Тъй като изкуството тингатинга се е появило сравнително скоро, все още не е добре изучено от изследователите на наивистичната живопис. В последните години обаче се появяват все повече публикации в специализираните издания, посветени на този стил. |
20231101.bg_355174_7 | Тингатинга | От чисто техническа гледна точка картините могат да се определят като рисунки върху талашит с автомобилна (велосипедна) боя. Картините, рисувани в стил тингатинга обикновено изобразяват диви животни, птици, цветя, хора, понякога и битови сцени, свързани с някакви орнаменти и без никаква перспектива. В други случаи се използва многократното повторение на един и същи образ или на един и същи обект в различни пози. Работи се предимно с маслени или акрилни бои с ярки, блестящи цветове, с които се постига дълбока наситеност и остър контраст на образите. Рамките на картините най-често са черни. Повърхността на платното се попълва възможно най-плътно с едно или повече животни. Животинските фигури изцяло се вписват в границите на картината, като не липсва нито една част от тялото. Напоследък обаче това правило не винаги се спазва. Понякога животните са две или повече, вплетени помежду си така, че напомнят преплетено калиграфско писмо. |
20231101.bg_355174_8 | Тингатинга | Изключително подходящи за ефекта, търсен от художниците работещи в този стил, са велосипедните и автомобилни бои и затова те се ползват много често. Тъй като тази боя не засъхва бързо, първо се нанася фонът на картината, оставя се да изсъхне и чак тогава се пристъпва към изобразяване на основния мотив. Тази техника на изчакване и последвалата работа с бои с много гъста консистенция прави интерпретацията на картините доста лесна. Всички фигури имат подчертани контури и съществува ясно разграничаване на цветовите повърхности. В по-късни години успехът на японския пазар довежда до поява на нова техника – по-фино и тънко разработване на линиите и промяна на фона към многоцветен и с преливащи нюанси. |
20231101.bg_355174_9 | Тингатинга | Самите картини са ориентирани главно към туристическия пазар и са купувани от европейци, американци, японци. Във връзка с това обикновено са сравнително малки като размери, за да могат лесно да се пренасят със самолет. По същата причина повечето от тях вече се рисуват не върху дърво или талашит, както е било в началото, а на платна. Също така изборът на мотиви често се адаптира към очакванията на купувачите за това какво би трябвало да включва африканската живопис. |
20231101.bg_232857_0 | Тургау | Ту̀ргау (; ; ; ) е кантон в североизточна Швейцария. Столица и главен град е Фрауенфелд. Населението му е 238 316 (по данни от 2007), което го поставя на 13-о място по население сред останалите кантони. |
20231101.bg_232857_1 | Тургау | На север Тургау граничи с Боденското езеро, отвъд което са Германия и Австрия. Река Рейн образува границата на кантона на североизток. На юг е кантонът Санкт Гален, а на запад Цюрих и Шафхаузен. |
20231101.bg_232857_2 | Тургау | Територията на Тургау е 991 km² и включва 3 основни хълмисти района. Един от тях се простира на север успоредно на Боденското езеро. Вторият хълмист терен е между поречията на реките Тур и Мург. Третият образува южната граница на кантона и се слива с планината Хорнил в Пре-Алпите. |
20231101.bg_232857_3 | Тургау | В праисторически времена земите на кантона са населени от представители на културата Фин. В рамките на |
20231101.bg_232857_4 | Тургау | кантонът е обединен политически, ставайки част от Франкската империя. По това време обаче границите на кантона все още не обхващат днешните и се променят много често. Първоначално територията на кантона е по-голяма, но към края на Средновековието намалява. Дуковете от рода Церинген и Кубург завладяват по-голямата част от Тургау. Град Цюрих е част от кантона до 1218. От 1264 на власт идват Хабсбургите, но са заместени от рода Тогенбург към 1460. През тази година Тургау става територия, подчинена на 7-те швейцарски кантона (Цюрих, Люцерн, Ури, Швиц, Унтервалден, Цуг и Гларус). |
20231101.bg_232857_5 | Тургау | По време на Реформацията в Швейцария, както католиците, така и протестантите се опитват да привлекат населението на Тургау на своя страна. През 1524 местни селяни окупират катедралата Итинген като унищожават документите в нея и разрушават подземните винарски изби, монасите са изгонени. В периода от 1526 до 1531 по-голямата част от населението приема новата реформирана вяра. Със загубата във войната на Капел (1531) доминиращата роля на протестантите в политическия живот на кантона намалява. След подписването на първия мирен договор от Капел се гарантира свободата на вероизповедание – католическо или протестантски религии. Религиозното напрежение в Тургау става една от причините за първата война от Велмерген (1656), през която за кратко Цюрих окупира Тургау. |
20231101.bg_232857_6 | Тургау | През 1798 Тургау за пръв път става част от Швейцарската република. От 1803 с Акта на посредничество от Наполеон се формира днешната Швейцарска конфедерация, а кантонът Тургау е включен в нея. Настоящата му конституция е от 1987 година. |
20231101.bg_232857_7 | Тургау | Тургау е известен със селскостопанската си продукция и най-вече с отглеждането на ябълки, круши, плодове и зеленчуци. Многобройните овощни градини са основата на проиводството на сайдер (ябълково вино). Вино се произвежда в долината на река Тур. |
20231101.bg_232857_8 | Тургау | Основната промишлена продукция включва тексилни изделия, печатарство и ръчни занаяти. Важни за икономиката на кантона са малките и средно големите производства. Много от тях са концентрирани около столицата Фрауенфелд. |
20231101.bg_581230_11 | NOE-Schaltechnik | Изключително ползотворното сътрудничество на НОЕ–Шалтехник с български партньори започва през 1966 г. и продължава възходящо, както на територията на България и Германия, така и в трети страни. |
20231101.bg_581230_12 | NOE-Schaltechnik | Началото е пример за отварянето на България на Запад (през „Желязната завеса“). Сенатор Георг Майер-Келер, собственик на групата Келербау/НОЕ-Шалтехник посещава Министерството на строежите през 1966 г. и стартира делови взаимоотношения с България. |
20231101.bg_581230_13 | NOE-Schaltechnik | През 1970 г. „Техноекспортстрой“ открива свой клон в Гьопинген, ФРГ. Дейността включва цялостно калкулиране и изпълнение на обекти във ФРГ, съвместно с групата Келербау/НОЕ-Шалтехник. |
20231101.bg_581230_14 | NOE-Schaltechnik | Българските строители усвояват успешно работата със системни едроплощни кофражи „НОЕ“ за строителство до ключ във ФРГ. Усвояват се системи тип „Универсал“, „Комби 10,20,70“, „Масив“. |
20231101.bg_581230_15 | NOE-Schaltechnik | Започва експериментално жилищно строителство с едроплощни кофражи в България – първо в Стара Загора и София. Пионери на масовото строителство в България с едроплощни кофражи НОЕ са Софстрой, ГУСВ и др. |
20231101.bg_581230_16 | NOE-Schaltechnik | Закупуването на лицензи от НОЕ и внедряването им в ЗЕК Пловдив довежда до масово прилагане на едроплощни кофражи в България през 80-те години. Произвеждат се системи тип „Универсал“, „Комби 10,20,70“, а по-късно „H-Рамки“, „Масив“, „Тунел кофраж“ и „Лек стоманен кофраж с падащи глави“. |
20231101.bg_581230_17 | NOE-Schaltechnik | След 1998 г. НОЕ подновява оперативната си дейност в България под различни форми. На българския пазар фирмата предлага нови системни рамкови кофражи от тежък „NOEtop2000“ и лек „NOElight“, „NOEaluL“ тип, приложими за жилищни, индустриални и инженерни конструкции. |
20231101.bg_581230_18 | NOE-Schaltechnik | До 2008 г. навлиза новия тежък рамков кофраж „NOEtop“ и системи за ранно декофриране – „NOEfordeck“, „NOEdeck“, както и такива за кръгли съоръжения – „NOER400, NOER250“ и др. |
20231101.bg_581230_19 | NOE-Schaltechnik | Специфична област на приложение заемат матриците за релефен и видим бетон за многократно прилагане (до 100 употреби) – „NOEplast“, с които се формуват релефни повърхности на подпорни стени, огради, фасади, подлези, надлези и др. |
20231101.bg_12056_0 | Фърговци | Село Фърговци се намира на 7 – 8 km югоизточно от центъра на град Габрово. Разположено е високо под билото на едно от северните разклонения на Шипченската планина, южно от което тече река Моторски дол, десен приток на река Янтра. Общинският път до Фърговци е южно отклонение в габровския квартал Бичкиня от третокласния републикански път III-552 (Габрово – Трявна – Вонеща вода), минаващо през квартал Кряковци и село Богданчовци, а след Фърговци продължаващо до село Генчовци. Дясно отклонение от този път след Богданчовци води до село Баланите. |
20231101.bg_12056_1 | Фърговци | Населението на село Фърговци, наброявало 38 души при преброяването към 1934 г., намалява до трима към 1985 г. и след промени в числеността през следващите години наброява 19 души (по текущата демографска статистика за населението) към 2019 г. |
20231101.bg_12056_2 | Фърговци | Фърговци е създадено в края на 19 век. Името му произхожда от мъжкото име Фърго. Най-вероятно човек с това име пръв се е заселил там и така е положил началото на селището. Във Фърговци има само 4 – 5 стари къщи, останали от началото на 20 век. През 1970-те и 1980-те години около тях се появяват постепенно нови постройки тип „вила“, като към 2007 г. те вече са над 30. Прекрасният изглед към централния дял на Балкана, чистият въздух и тишината са причина постепенно мястото да заприлича на вилно селище. |
20231101.bg_12056_3 | Фърговци | Сравнително бедната, жълто-песъчлива почва не позволява развитие на традиционните градински зеленчуци, които предпочитат по-силна почва. Районът не разполага с достатъчно вода за поливно земеделие, а характерният планински релеф пречи за формиране на лесни за обработка градини (диалектно бахчи). Прокараният през 1980-те години водопровод снабдява живеещите с питейна вода, но през летния сезон, когато хората започнат да поливат градинките или да пълнят малките басейнчета край къщите си, често се случва дебитът да не покрие нуждите и чешмите пресъхват. |
20231101.bg_12056_4 | Фърговци | Отглеждат се малини, картофи, корнишони, чушлета, домати, подправки. Преди няколко десетилетия по баирите край селцето е имало много овощни дървета – основно сини сливи и планински сортове ябълки. |
20231101.bg_12056_5 | Фърговци | След закриването на местния АПК през 1990-те години, традиционното за региона овцевъдство замира. Към момента малкото на брой местни хора (повечето на преклонна възраст) отглеждат кози и кокошки. |
20231101.bg_12056_6 | Фърговци | Реституцията на част от горския фонд направи някои от жителите притежатели на гори. Състоящи се предимно от широколистни и малко иглолистни дървета, те са обект на регулирана сеч и продан на материал за огрев, което се превърна напоследък в източник на допълнителни доходи за населението. |
20231101.bg_12056_7 | Фърговци | През 1970-те години няколко старозагорски семейства, привлечени от красотата на Балкана, изградиха свои вили във Фърговци. Благодарение на тях напоследък в традиционно събитие за Фърговци се превърна честването на Еньовден. Всяка година, в края на месец юни, те пристигат и внасят весело настроение в селото, огласяйки го със своите песни. |
20231101.bg_12056_8 | Фърговци | На самия Еньовден – рано призори – всички се отправят към околните баири, където берат кантарион, мащерка, равнец, листа и плодове на горски ягоди. Според традицията набраните на този ден билки са много ценни, тъй като „церяли“ всички болести. Човек трябвало да се върне с пълни торби с всевъзможни ароматни треви и да се „окъпе в тях“. |
20231101.bg_810755_3 | Фокус-мокус | Без да знаят, че вещиците са оцелели, Макс и Алисън отварят книгата със заклинания, надявайки се да отменят магията на Бинкс. Отворената книга със заклинания показва на сестрите Сандерсън мястото, където са се скрили децата, вещиците атакуват, връщат си книгата със заклинания и отвличат Дани и Бинкс. Макс и Алисън освобождават Дани и Бинкс, като подмамват вещиците да повярват, че изгревът е един час по-рано. Мислейки, че е свършено, вещиците се паникьосват и припадат, позволявайки на Макс, Дани, Алисън и Бинкс да избягат. |
20231101.bg_810755_4 | Фокус-мокус | Децата отново бягат към гробището, където ги среща зомбито Били. Използвайки ножа на Макс, Били прерязва конците, с които е зашита устата му, а той обижда Уинифред и се присъединява към децата в битката с вещиците. Алисън, Дани и Били се бият срещу Мери и Сара, докато Макс и Уинифред се бият във въздуха. Макс и Уинифред скоро падат на осветена земя в гробището, от което по-голямата вещица незабавно се превръща в камък, а изгряващото утринно слънце осветява Мери и Сара и те се разпадат на прах. Смъртта на вещиците разваля проклятието на Бинкс, позволявайки му най-накрая да умре. Душата на Бинкс се слива с душата на Емили, неговата сестра, и двамата отиват в Рая. Били се връща в гроба, за да продължи вечния си сън, но книгата със заклинания на Уинифред отново отваря окото ѝ, разкривайки, че тя все още е жива и че вещиците може да се върнат отново някой ден… |
20231101.bg_810755_5 | Фокус-мокус | Снимките започват на 12 октомври 1992 г. и приключват на 10 февруари 1993 г. Заснемането се провежда във филмови студия в Бърбанк (Калифорния) и в градовете Салем и Марбълхед (Масачузетс). Мястото, където побойниците досаждат на Макс, е старата гробна могила в Марбълхед; партито за Хелоуин в града е заснето в Старото кметство в Салем, докато къщата на Макс и Дани всъщност е частна резиденция на Оушън авеню в Салем. |
20231101.bg_810755_6 | Фокус-мокус | Ролята на Макс Денисън първоначално е планирана за Леонардо ди Каприо, но е дадена на Омри Кац, тъй като по това време Леонардо работи върху „Защо тъгува Гилбърт Грейп“. |
20231101.bg_810755_7 | Фокус-мокус | Ролята на вещицата Мери Сандерсън първоначално е предложена на актрисата Роузи О'Донъл, но тя я отказва, защото – по думите ѝ – „не иска да изглежда като ужасна вещица на екрана“. |
20231101.bg_810755_8 | Фокус-мокус | Сара Джесика Паркър, докато проучва своето потекло в шоуто „Family Lineage“, открива, че една от нейните прабаби – Естер Елуел – е била сред обвинените в магьосничество по време на известния лов на вещици в Салем. Самата Естер е обвинена в „различни магьосничества“ и „опит за удушаване на съсед“. Тя избягва от съда и смъртта, като просто се маха от Салем. |
20231101.bg_810755_9 | Фокус-мокус | Филмът е един от най-любимите за актрисата Кати Наджими (Мери Сандерсън), така че тя ходи да го гледа със семейството си на 15 август всяка година. |
20231101.bg_810755_10 | Фокус-мокус | Тъй като ролята на Бинкс се „играе“ от няколко котки, това създава проблеми на децата актьори. Някои котки реагират добре на децата, но някои драскат и хапят, така че малките актьори трябвало да подмамват палавите котки с лакомства. |
20231101.bg_810755_11 | Фокус-мокус | След излизането си филмът получава смесени отзиви от филмови критици и се проваля в боксофиса, генерирайки загуба от 16,5 милиона долара. Но благодарение на многобройните годишни прожекции на Disney Channel и Freeform (бивш ABC Family) в навечерието на Хелоуин, филмът „живее втори живот“, превръщайки се в култов филм на този празник. Например на 29 октомври 2011 г. „Фокус-мокус“ стана най-гледаният филм на Disney Channel, достигайки телевизионна аудитория от 2,8 милиона в САЩ. |
20231101.bg_185421_0 | Джаркханд | Джаркханд (по-правилно Джхаркханд; ; ; ) е 28-ият щат на Индия, създаден на 15 ноември 2000 г. от южната част на щата Бихар. Граничи с Бихар на север, Западен Бенгал на изток, Утар Прадеш и Чхатисгарх на запад и Ориса на юг. Столицата му е Ранчи. Джаркханд означава „Земя на храстите“ (джхари). |
20231101.bg_185421_1 | Джаркханд | В древността територията на Джаркханд е част от империята Магадха. По време на могулите областта е известна като Кукара. Територията на Джаркханд става част от Британската империя през 1765 г. Срещу империята се вдигат многобройни въстания, най-голямото от които е масовото индийско въстание през 1857 г. |
20231101.bg_185421_2 | Джаркханд | Повечето територия на щата е на платото Чота Нагпур, което е източник на реките Коел, Дамодар, Брахмани, Кхаркай и Субарнарекха. В щата са запазени много гори, в които са разположени резервати обитавани от тигри и слонове. Ранчи отдавна е известен със здравословния си климат, поради което там са основани санаториуми. Заради климата през 1918 г. Парамаханса Йогананда основава в Ранчи мъжка гимназия, по-късно превърнала се в главна квартира на неговата организация Йогода Сатсанга общество, а през 1948 г. Мисията Рамакришна също основава санаториум в Ранчи. |
20231101.bg_185421_3 | Джаркханд | Щатът се оглавява от губернатор назначен от президента на Индия. Изпълнителната власт е в ръцете на главния министър и неговия кабинет. Политическата партия или коалиция, имаща мнозинство в законодателното събрание, съставя правителство. Върховният съд на Джаркханд се намира в Ранчи. |
20231101.bg_185421_4 | Джаркханд | Джхаркханд е един от тринадесетте щата, в които наксалитските бунтовници имат значително влияние. На 5 март 2007 г. те убиват депутата в парламента в Делхи, Сунил Махато, в Кишанпур, 160 km източно от Ранчи. |
20231101.bg_185421_5 | Джаркханд | Брутният вътрешен продукт на Джаркханд за 2004 г. се оценява на $14 млрд. Джаркханд е богат на минерални суровини. Компанията за производство на стомана Тата Стийл, която е в списъка на S&P CNX 500 е базирана в Джаркханд, а най-големият завод за стомана в Азия се намира в гр. Бокаро. |
20231101.bg_185421_6 | Джаркханд | Джаркханд има население от 26,9 млн., от които 13,86 млн. мъже и 13,04 млн. жени. Средната гъстота на населението е 274 души на квадратен километър. Основният език е хинди. Около 10% от населението говори бенгалски, а 7% урду. В Джаркханд живеят 32 племена, които съставят 28% от населението. Мигранти от Бихар и Западен Бенгал през последните няколко десетилетия са били привлечени от промишлени и миньорски центрове като Джамшедпур, Ранчи и Дханбад. Бедността в Джаркханд е все още висока за индийските стандарти, но в периода 1994 – 2002 намалява с 2% годишно. |
20231101.bg_185421_7 | Джаркханд | 81,6% от населението изповядва индуизъм, 13,8% ислям, 4,1% християнство, по 0,5% будизъм и джайнизъм и 0,3% сикхизъм. |
20231101.bg_185421_8 | Джаркханд | През 2001 г. грамотността в Джаркханд е била 59,13% сред мъжете и 49,38% сред жените. 95% от децата на възраст 6 – 11 са записани на училище. В Джаркханд се преподава на хинди/английски, а като втори език се изучава английски/хинди/бенгалски/урду/санскрит. След десетгодишно обучение учениците могат да вземат двугодишни междинни курсове, следвани от три или четиригодишни курсове за висше образование. В Джаркханд има четири университета: Университета на Ранчи, Земеделският университет Бирса в Ранчи, Университета Синдху Канху в Думка и Университета Виноба Бхаве в Хазарибагх. В Джамшедпур е Националният технологичен институт, в Ранчи е Технологичният институт Бирла, а Индийското минно училище е в Дханбад. В щата има и три медицински колежа. |
20231101.bg_224919_2 | Шоудаун | Спортът е сравнително евтин за начинаещи, изисква минимална поддръжка и може да се играе в помещение с размерите на класна стая. Единствената необходима екипировка, е маса със специален дизайн, две хилки, специално топче, в което има издаващи звук елементи, непрозрачни очила и ръкавица за да предпазва ръката, с която се играе. Масата може да бъде разглобена и съхранявана другаде след играта, ако е необходимо. |
20231101.bg_224919_3 | Шоудаун | Играта се играе от двама играчи на правоъгълна маса с преграда по средата и джобове за отбелязване на точка от всяка къса страна. Целта е да се удари топчето през масата под преградата по средата в джоба на противника, докато последният се опитва да го предотврати. Играчите трябва да носят предпазители за очи, за да се гарантира, че няма да могат да виждат топчето. ИГрата винаги започва със сервис. За да бъде сервисът коректен играчите трябва да ударят топката, така че тя да отскочи от страничната преграда на масата точно един път преди да премине под преградата по средата. Ако не бъде изпълнен правилно, една точка ще бъде дадена на противника. Всеки играч сервира два пъти по ред. Играчът печели две точки за гол и една точка, когато опонентът му удари топчето в предпазната преграда, изкара топчето извън масата, докосне топчето с хилката или ръката, с която се играе в зоната около джоба, докосне топчето с всичко друго освен хилката, или приклещи или спре топчето за повече от 2 секунди, правейки го недоловимо за слуха на противника. |
20231101.bg_224919_4 | Шоудаун | Една точка също се присъжда на опонента, ако играчът докосне нейните или неговите предпазители за очи без първо да поиска разрешение. Мачовете обикновено се играят в два от три сета. Първият достигнал 11, водещ с 2 или повече точки, печели сета. Изключенията са полуфинали и финали, където се играе в 3 от 5 сета. Играчите сменят страните след всеки сет от двубоя. В последния сет от мача, страните се сменят, след като бъдат достигнати 6 точки от един от играчите или ако половината от предвиденото време за игра в сета е свършило. Публиката трябва да бъде тиха по време на играта за да не смущава способността на играещите да чуват топката. Възгласите обаче са позволени, след като съдията подаде сигнал със свирка. |
20231101.bg_224919_5 | Шоудаун | През 60-те години на ХХ век Джо Луис, напълно незрящ канадец искал да намери спорт съобразен със спецификите на хората със зрителни проблеми, така че те да могат да играят без помощта на зрящите. Стигнало се до създаването на играта Шоудаун, който сега се играе от хора със зрителни проблеми, както и от зрящи навсякъде по света. През годините Патрик Йорк, напълно незрящ канадски атлет обединил усилията си с Луис за усъвършенстване на правилата и екипировката. Допълнителни правила възникнали от различни страни на света за да се превърне играта в такава каквато е днес. Шоудаунът постигнал международен успех на дебюта си, като рекреационен спорт по време на Олимпиадата за хората с увреждания през 1980 г. в Арнем, Холандия. Международният интерес бил възбуден и шоудаунът бил практикуван за рекреация на: Олимпиадата за хора с увреждания в Лонг Айлънд, САЩ през 1984 г.; Летните Параолимпийски игри в Сеул, Южна Корея през 1988 г.; Младежките игри през 1990 г. в Сент Етиен, Франция; Световният шампионат в Асен, Холандия през 1990 г.; Летните параолимпийски игри в Барселона, и на летните параолимпийски игри в Атланта в САЩ през 1996 г. Днес шоудаунът е разпространен в държави из цяла Европа, и в няколко държави в Африка, Азия, а също така и в Южна Америка. В Северна Америка, където е бил създаден, по ирония на съдбата бавно прекосява границата към масовата практика. |
20231101.bg_224919_6 | Шоудаун | В Европа шоудаун се играе в повече от 20 държави – Белгия, България, Кипър, Чехия, Дания, Естония, Финландия, Франция, Германия, Унгария, Италия, Латвия, Литва, Холандия, Норвегия, Полша, Словакия, Словения, Швеция и Турция. |
20231101.bg_224919_7 | Шоудаун | Известно е, че се играе шоудаун в следните африкански държави: Гана, Уганда, Южна Африка, Кения и Мароко. Обаче е трудно да бъде получена информация за това за колко играчи става дума и колко често практикуват. |
20231101.bg_224919_8 | Шоудаун | Много малко се знае за развитието на спорта в Азия. На Филипините започна да се играе неотдавна. В Монголия това е напът да се случи. От Кувейт и Бахрейн закупиха маса и започнаха да играят преди няколко години. Шведски играчи популяризираха спорта в иранската част на Кюрдистан. В Китай и Япония се играе от няколко години. За нещастие това е цялата достъпна информация от Азия. |
20231101.bg_224919_9 | Шоудаун | Джеймс Мастро обучава желаещите на това как се играе шоудаун или пауър шоудаун, както го нарича той в Съединените щати. Също така той изработва маси и понастоящем спортът се практикува в 6 различни щата. Повечето хора избират да играят с цел рекреация, което прави по-трудно организирането на турнири. |
20231101.bg_224919_10 | Шоудаун | Състезатели от Холандия пренесоха спорта в Суринам. От Колумбия изработиха своята първа шоудаун маса и започнаха да практикуват през декември 2009 г. Матьо Юглар, френски състезател по шоудаун, им помага с ентусиазъм да започнат. |
20231101.bg_638159_0 | Южнокурилск | Разположено е на остров Кунашир от Курилските острови и има излаз към Южнокурилския проток. Административен център е на Южнокурилски градски окръг. Към 2016 г. има население от 7105 души. |
20231101.bg_638159_1 | Южнокурилск | Историята на селището е свързана с историята на Курилските острови като цяло. В Русия Курилите първоначално стават известни след експедициите на Иван Москвитин и съратниците му, след които изследователя Нехорошко Колобов разказва за айните (местните жители на Курилите) през 1646 г. както и похода на Владимир Атласов през 1697 г. След тези събития Курилските острови и Сахалин се усвояват съвестно от японци и руснаци. Към края на 18 век на Курилите се появяват руски селища от заточеници и доброволци. Основани са японски фабрики, укрепени пунктове с военни гарнизони. През 1769 г. офицерът Иван Чьорни получава известие, че японци населяват Кунашир. |
20231101.bg_638159_2 | Южнокурилск | Отслабена от Кримската война, през 1855 г. Русия подписва Симодския трактат, според който отдава на Япония части от южните Курили, в това число и о. Кунашир. По това време на мястото на съвременното селище съществува айнско селище с име Фурукамаппу, което преведено от айнски означава „място за търговия, обмяна“. Заедно със съседните села Окинокотан и Исоянбецу се наброяват 50 къщи. По времето на японската администрация до 1945 г. на острова са основани и други селища. |
20231101.bg_638159_3 | Южнокурилск | Кунашир минава под съветска власт на 1 септември 1945 г. в резултат на Курилската десантна операция. На 2 февруари 1946 г. островът е включен в състава на Сахалинска област (тогава Южносахалинска област). С Указ на Президиума на Върховния Съвет на РСФСР от 5 юни 1946 г. е основано руско селище и е наименувано Южнокурилск. Тече активно строителство със силите на съветските войници и японските военнопленници, които са държани в отделен лагер на острова. |
20231101.bg_638159_4 | Южнокурилск | С решение на съветското правителство цялото японско население от Курилските острови е преселено в Япония на о. Хокайдо през лятото на 1947 г. По това време на Курилите име много преселници и сезонни работници от различни краища на СССР. Рибното стопанство на Кунашир и Шикотан започва да увеличава значително своето производство. |
20231101.bg_638159_5 | Южнокурилск | След цунами, което удря Южнокурилск прз 1953 г., много обществени обекти са построени наново на 30 m по-високо отпреди и получават названието „нов район“. Земетресение от 1994 г. с епицентър в открито море на изток от о. Хокайдо нанася огромни щети на сградите в селището и много от тях са построени наново. |
20231101.bg_638159_6 | Южнокурилск | По данни от 2002 г. селището е населено от: 80,3% руснаци, 8,2% украинци, 1,2% татари, 1,1% беларуси, 1% казахи и 8,2% от други народности. |
20231101.bg_638159_7 | Южнокурилск | Климатът в Южнокурилск се проявява като мусонен. Класифицира се като умереноконтинентален, граничещ със субарктичен, поради ниските летни температури. Поради влиянието на Тихия океан, най-топлите месеци са август и септември, а октомври е по-топъл от юни. Климатът в този район е аномалия и необичайно студен за географската му ширина, имайки предвид близостта до тропика и морското влияние. |
20231101.bg_638159_8 | Южнокурилск | Южнокурилск е обслужван от летище Менделеево разположено на 15 km югозападно. Има на разположение и пристанище с редовни пътнически и товарни превози. |
20231101.bg_396515_4 | CubeSat | Poly Picosatellite Orbital Deployer („Множествен орбитален разгръщач на пикосателити“) е оригиналният разгръщач, създаден успоредно със стандарта и най-точно отговарящ на него. Последната му версия е P-POD Mk III и внася някои подобрения като по-голяма гъвкавост при дизайна на кюбсатите, както и съвместимост с повече ракети-носители. Допълнителните възможности при дизайна на сателитите се отразяват в новите преразглеждания на стандарта. |
20231101.bg_396515_5 | CubeSat | P-POD представлява контейнер с вътрешни размери 34×10×10 cm и може да обслужи три 1U кюбсата или един с размер 3U. От вътрешната страна, по протежение на четирите ръба, има релси, по които се плъзгат сателитите, изтласквани от пружинен механизъм при разгръщане. Изработен е от анодиран алуминий 7075. |
20231101.bg_396515_6 | CubeSat | Tokyo Picosatellite Orbital Deployer е разгръщач за един-единствен 1U кюбсат. Създаден е от Токийския технически университет и е използван за първи път с изстрелването на ракета Рокот на 30 юни 2003 г. С този полет са разгърнати общо 6 кюбсата – два от които използващи по един T-POD. |
20231101.bg_396515_7 | CubeSat | eXperimental Push Out Deployer е система за разгръщане, проектирана от Института по космически изследвания към Торонтския университет (University of Toronto Institute for Aerospace Studies). Системата включва разнообразие от модели, способни да разгръщат най-различни наносателити (включително и CubeSat) от почти всички ракети-носители. Разгръщачите обслужват по един-единствен сателит, като моделите X-POD Single и X-POD Triple обслужват съответно 1U и 3U кюбсати. X-POD GNB (Generic Nanosatellite Bus – „Обща наносателитна шина“) моделите предоставят алтернатива на CubeSat и са първоначално създадени за собствената CanX програма за наносателити на Канада, но са отворени за обслужване и на други сателити. |
20231101.bg_396515_8 | CubeSat | Първият полет на X-POD е на борда на PSLV-C9 на 28 април 2008 г. Изстреляни са 10 спътника – 2 традиционни и 8 наносателита, от които 6 разгърнати чрез X-POD. |
20231101.bg_396515_9 | CubeSat | ISIPOD е разгръщач на холандската компания Innovative Solutions In Space. Може да обслужва 1U, 2U и 3U кюбсати и такива с нестандартни размери при поискване. Може да обслужва кюбсати с по-голяма маса от P-POD – до 2 kg за 1U. |
20231101.bg_396515_10 | CubeSat | Стандартът CubeSat Design Specification описва механични, електрични и други изисквания, на които трябва да отговаря един кюбсат, за да може да ползва услугите на съвместимо с кюбсат разгръщащо устройство. При необходимост, в стандарта е предвидена процедура за заявяване на отклонения от спецификацията. |
20231101.bg_396515_11 | CubeSat | Кюбсатът трябва да има 4 релси; в краищата на две срещулежащи релси се монтират пружинни фиксатори; в края на една или две от другите релси трябва да има ключ за разгръщане, който да гарантира, че сателитът е неактивен до разгръщане. |
20231101.bg_396515_12 | CubeSat | релсите и дистанционерите на краищата им трябва да бъдат от анодирана алуминиева сплав 7075 или 6061 |
20231101.bg_383136_2 | Самовъзпроизвеждане | Биологичните вируси могат да се възпроизвеждат, но само управлявайки репродуктивната машина на клетките чрез процес на инфекция. Също така и компютърните вируси се размножават с помощта на хардуер и софтуер, които вече присъстват на компютрите. |
20231101.bg_383136_3 | Самовъзпроизвеждане | Самовъзпроизвеждането в роботиката е област на научни изследвания и обект на интерес в научната фантастика. |
20231101.bg_383136_4 | Самовъзпроизвеждане | Всеки самовъзпроизвеждащ се механизъм, който не прави перфектно копие, ще доведе до създаването на различни варианти и по този начин ще бъде предмет на естествения подбор, като варианти, които са по-добри продължават да се размножават по-ефективно и ще изместят вариантите, които не са толкова подходящи за съшествуващата околната среда. |
20231101.bg_383136_5 | Самовъзпроизвеждане | В последните изследвания репликаторите се категоризират според размера на подпомагане, който те изискват: |
20231101.bg_383136_6 | Самовъзпроизвеждане | - Самосглобяващи се системи (машини на фон Нойман). Те сглобяват копия на себе си от готови части. Такива системи вече съществуват (заводи, в които промишлени роботи сглобяват други такива роботи). |
20231101.bg_383136_7 | Самовъзпроизвеждане | - Самостоятелно репродуктивни системи, които произвеждат копия на себе си от промишлени суровини и материали – метали, пластмаси, полупроводници и т.н. |
20231101.bg_383136_8 | Самовъзпроизвеждане | - „Автотрофни“ репликатори – самовъзпроизвеждащи се машини, които могат да се възпроизвеждат, добивайки материали от природната среда. Този вид репликатори вече могат да бъдат напълно независими от човека. Небиологични автотрофни репликатори биха могли да бъдат разработени от хора в близко бъдеще, и лесно могат да бъдат препрограмирани за производство на полезни за човека продукти. |
20231101.bg_383136_9 | Самовъзпроизвеждане | For an image that does not show how this replicates, see: Eric W. Weisstein. Sphinx. From MathWorld--A Wolfram Web Resource. |
20231101.bg_383136_10 | Самовъзпроизвеждане | Wang, Tong; Sha, Ruojie; Dreyfus, Rémi; Leunissen, Mirjam E.; Maass, Corinna; Pine, David J.; Chaikin, Paul M.; Seeman, Nadrian C. (2011). „Self-replication of information-bearing nanoscale patterns“. Nature 478 (7368): 225 – 228. doi:10.1038/nature10500. |
20231101.bg_159979_3 | Гопеш | В 1911 година Братя Манаки заснемат в Гопеш един от своите филми - „Румънска делегация на посещение в Гопеш“ с продължителност две минути, който е част от филма „Румънска делегация на посещение в Македония“. |
20231101.bg_159979_4 | Гопеш | При избухването на Балканската война 9 души от Гопеш са доброволци в Македоно-одринското опълчение. След Междусъюзническата война селото попада в Сърбия. |
20231101.bg_159979_5 | Гопеш | По време на Първата световна война Гопеш е център на община в Ресенска околия, а населението му вследствие на изселване намалява до 1070 жители. |
20231101.bg_159979_6 | Гопеш | През XIX и XX век голямата част от жителите на Гопеш се изселва в различни части на днешна България, в Битоля и Скопие, в Румъния и отвъд океана в САЩ, Канада и Австралия. |
20231101.bg_159979_7 | Гопеш | Броят на преселилите се в София след средата на XIX век гопешани според някои източници е около 50 семейства, които формират основата на местната арумънска колония. През 1888 година тези преселници основават дружество „Пробуждане“ (Deshteptarea), чиято цел е да събира помощи и средства за училището в Гопеш и да се борят срещу гърцизацията на просветното дело в селото. Дружеството просъществува до 1893–1894 г., когато е създадено общото за всички власи дружество „Обединение“ (Unirea). През 1895 година е създадено и младежко дружество на преселниците от Гопеш — „Опора“ (Indrupaciunea). В България гопешани се заселват и в Плевен, Мездра, Фердинанд, Радомир, Орхание и на други места. |
20231101.bg_159979_8 | Гопеш | В 1961 година в селото има 97 жители, а в 1994 година – само трима – власи. Според преброяването от 2002 година селото e обезлюдено. През 2021 в селото живее 1 жител. |
20231101.bg_159979_9 | Гопеш | Наум Янаки Диманов (Димитров), български революционер от ВМОРО, четник на Георги Мучитанов, македоно-одрински опълченец в четата на Георги Попхристов |
20231101.bg_159979_10 | Гопеш | Народни приказки от Гопеш, обнародвани от К. Шапкарев в „Български прикаски и вѣрования съ прибавление на нѣколко Македоновлашки и Албански“ (СбНУ, кн. VIII, 1892) |