id
stringlengths
10
10
text
stringlengths
604
798k
label
sequencelengths
1
10
32009D0757
РЕШЕНИЕ НА КОМИСИЯТА от 14 октомври 2009 година за удължаване на мандата на Европейската група по етика в науката и новите технологии и на периода на назначение на нейните членове (2009/757/ЕО) КОМИСИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ, като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност, като има предвид, че: (1) Мандатът на Европейската група по етика в науката и новите технологии (ЕГЕ) бе подновен с Решение 2005/383/ЕО на Комисията (1). (2) Назначението на членовете на ЕГЕ бе подновено за период от четири години с Решение 2005/754/ЕО на Комисията (2). (3) Следователно сегашният мандат на ЕГЕ и настоящият период на назначение на нейните членове изтичат на 20 октомври 2009 г. (4) Необходимо е новата Комисия да подложи на преглед както предмета на мандата на ЕГЕ, така и назначението на нейните членове. (5) За да може ЕГЕ да продължи дейността си, докато бъдат взети нови решения относно нейния мандат и назначението на нейните членове, настоящият мандат на ЕГЕ и периодът на назначение на нейните членове следва да бъдат удължени, РЕШИ: Член 1 С настоящото се удължава сегашният мандат на ЕГЕ, определен в Решение 2005/383/ЕО, докато настоящото решение бъде заменено. С настоящото се удължава периодът на назначение на членовете на ЕГЕ, определен в Решение 2005/754/ЕО, докато настоящото решение бъде заменено. Член 2 Настоящото решение влиза в сила на 21 октомври 2009 г. Съставено в Брюксел на 14 октомври 2009 година.
[ 11, 16, 1, 7, 0, 15 ]
31997D0177
31997D0177 L 073/24 ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ РЕШЕНИЕ НА КОМИСИЯТА от 17 февруари 1997 година относно процедурата за удостоверяване съответствието на строителни продукти съгласно член 20, параграф 2 от Директива 89/106/ЕИО на Съвета във връзка с метални закрепващи приспособления за влагане в зидария (текст от значение за ЕИП) (97/177/EО) КОМИСИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ, като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност, като взе предвид Директива 89/106/ЕИО на Съвета от 21 декември 1988 г. относно сближаването на законовите, подзаконовите и административните разпоредби на държавите-членки по отношение на строителните продукти (1), изменена с Директива 93/68/ЕИО (2), и по-специално член 13, параграф 4 от нея, като има предвид, че Комисията трябва да избере измежду двете процедури съгласно член 13, параграф 3 от Директива 89/106/ЕИО за удостоверяване съответствието на даден продукт, „най-малко обременителната процедура съвместима с изискванията за безопасност“; като има предвид, че това означава, че е необходимо да се реши дали за даден продукт или група продукти съществуването на система за фабричен производствен контрол, осъществяван от производителя, е необходимо и достатъчно условие за удостоверяване на съответствие, или дали по причини свързани с удовлетворяването на критериите, посочени в член 13, параграф 4, е необходима намесата на упълномощен орган за сертифициране; като има предвид, че член 13, параграф 4 изисква така определената процедура да бъде посочена в мандатите и в техническите спецификации; като има предвид, че следователно понятието продукти или група продукти е желателно да се дефинира така, както се употребява в мандатите или в техническите спецификации; като има предвид, че двете процедури, предвидени в член 13, параграф 3, са описани в подробности в приложение III към Директива 89/106/ЕИО; като има предвид, че следователно е необходимо да се уточнят ясно методите, чрез които двете процедури трябва да се прилагат съгласно приложение III за всеки отделен продукт или група продукти, поради това че приложение III дава предпочитание на определени системи; като има предвид, че процедурата, посочена в член 13, параграф 3, буква а), отговаря на системите, посочени в първата възможност, без постоянен надзор, и втората и третата възможности от раздел 2, ii) от приложение III, а процедурата, упомената в член 13, параграф 3, буква б), отговаря на системите, посочени в раздел 2, i) от приложение III, и в първата възможност, с постоянен надзор, от раздел 2, ii) от приложение III; като има предвид, че мерките, предвидени в настоящото решение, са в съответствие със становището на Постоянния комитет по строителството, ПРИЕ НАСТОЯЩОТО РЕШЕНИЕ: Член 1 Съответствието на продуктите, посочени в приложение I, се удостоверява чрез процедура, при която освен система за фабричен производствен контрол, управлявана от производителя, в оценката и надзора на производствения контрол или на самия продукт се включва и упълномощен орган за сертифициране. Член 2 Процедурата за удостоверяване на съответствие съгласно приложение II се посочва в мандатите за указания за европейски технически одобрения. Член 3 Адресати на настоящото решение са държавите-членки. Съставено в Брюксел на 17 февруари 1997 година.
[ 7, 3, 1 ]
31994L0074
31994L0074 L 365/46 ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ ДИРЕКТИВА 94/74/ЕО НА СЪВЕТА от 22 декември 1994 година за изменение на Директива 92/12/ЕИО относно общия режим за продукти, подлежащи на облагане с акциз, и държането, движението и мониторинга на такива продукти, Директива 92/81/ЕИО за хармонизиране на структурата на акциза върху минералните масла и Директива 92/82/ЕИО за сближаване на акцизните ставки за минералните масла СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ, като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност, и по специално член 99 от него, като взе предвид предложението на Комисията (1), като взе предвид становището на Европейския парламент (2), като взе предвид становището на Икономическия и социален комитет (3), като има предвид, че е необходимо от режима на отложено плащане на акциза да се изключи митническата процедура за износ, за да може с оглед на режима на движение, прилаган за целите на акциза, да има защита срещу рисковете, характерни за движението на продукти от мястото на експедиция до офиса на мястото на напускане на Общността; като има предвид, че когато експедицията на продукти, подлежащи на облагане с акциз, води до декларация, която ги поставя в процедура на международен транзит или в процедура съгласно Конвенцията ТИР или Конвенцията ATA, е необходимо да се установи, че тази декларация служи като придружаващ документ за целите на акциза; като има предвид, че в случаите когато продукти, подлежащи на облагане с акциз, са освободени за потребление в държава-членка и са предназначени за движение в държава-членка през територията на друга държава-членка, е необходимо да се използва опростен придружаващ документ, както е предвидено в Регламент (ЕИО) № 3649/92 на Комисията (4); като има предвид, че е необходимо придружаващият документ да посочва загубите, появили се в хода на движението на територията на Общността, за да се гарантира, че този документ е правилно издаден и за да се уточни формата и съдържанието на такова отбелязване; като има предвид, че е необходимо да се предвиди факултативна гаранция на мястото на вече съществуващите, която да се предоставя от превозвача или от собственика на стоките с цел намаляване на рисковете, характерни за движението на територията на Общността; като има предвид, че е необходимо да се предвиди възможност за евентуално отказване от гаранцията за движение на минерални масла на територията на Общността по море или тръбопровод; като има предвид, че е необходимо да бъде позволено чрез изменение на придружаващия административен документ да се обозначи наличие на нов получател или на ново място за доставка; като има предвид, че е необходимо да се формулират условията, на които трябва да отговаря изпращачът на минерални масла, в случай че няма да попълва клетката в придружаващия документ, отнасяща се до получателя, ако той не е предварително известен; като има предвид, че е необходимо да се гарантира наличие на възможност за приемане на допълнителни мерки по отношение на случайните проверки с цел увеличаване на административното сътрудничество между държавите-членки; като има предвид, че е необходимо да бъде позволено информацията, посочена в екземплярите на придружителния документ, предназначени за компетентните органи на държавите-членки по отпътуване и по местоназначение, да бъде изпращана по електронен път; като има предвид, че е необходимо да се формулира, че обратният екземпляр трябва да бъде изпратен на изпращача по факс, за да гарантира, че операцията е извършена надлежно и експедитивно; като има предвид, че за продуктите, подлежащи на облагане с акциз, които редовно се движат между данъчни складове, разположени в две държави-членки, е необходимо опростяване на процедурата за издаване на придружаващия документ; като има предвид, че е необходимо да се постанови, че използването на данъчна маркировка или на национална идентификация не трябва да засяга разпоредбите, формулирани от държавите-членки, с цел гарантиране, че действащото данъчно законодателство се прилага правилно и с цел избягване на измами, укриване или злоупотреби; като има предвид, че е необходимо да бъдат формулирани условията, при които въоръжените сили и други организации могат да се възползват от освобождаването от задължение за заплащане на акциз; като има предвид, че за правилното функциониране на вътрешния пазар е важно да бъдат определени стоките, които спадат към категорията на минералните масла; като има предвид, че е необходимо да бъдат дефинирани стоките, причислявани към категорията на минералните масла, които ще подлежат на общите мерки за контрол върху акциза; като има предвид, че е необходимо да бъде позволено възстановяването на акциза, заплатен върху замърсени или случайно смесени минерални масла, върнати за рециклиране в данъчен склад; като има предвид, че е необходимо да се разреши задължително освобождаване на равнище Общност от заплащане на акциз върху минералните масла, впръсквани във високи пещи с цел химическа редукция, за да се предотврати нарушаване на конкуренцията поради различното данъчно облагане в държавите-членки; като има предвид, че е необходимо да се уточни, че минералните масла, освободени за потребление в една държава-членка, съдържащи се в резервоарите на моторните превозни средства и предназначени да бъдат използвани от тях като гориво, са освободени от заплащане на акциз в други държави-членки, за да не бъде възпрепятствано свободното движение на физически лица и стоки и с цел избягване на двойното данъчно облагане; като има предвид, че е необходимо да бъдат актуализирани кодовете по КН, отнасящи се до оловния и безоловния бензин с оглед на измененията в последния вариант на Интегрираната тарифа на Европейските общности (5); като има предвид, че в крайна сметка измененията на процедурите по начисляване на акциз, предвидени в настоящата директива, с цел осигуряване на гладко функциониране на вътрешния пазар не могат да бъдат задоволително изготвени от отделните държави-членки и следователно налагат сближаване на законодателствата на държавите-членки по отношение на акциза на равнище Общност; като има предвид, че за тази цел е необходимо да бъдат изменени директиви 92/12/ЕИО (6), 92/81/ЕИО (7) и 92/82/ЕИО (8), ПРИЕ НАСТОЯЩАТА ДИРЕКТИВА: Член 1 Директива 92/12/ЕИО се изменя, както следва: 1. Член 5 се изменя, както следва: a) първото тире от параграф 2 се заменя със следния текст: „- внасяни или изнасяни за трети страни или територии, посочени в член 2, параграфи 1, 2 и 3, или Нормандските острови и поставени под един от митническите режими за отложено плащане, изброени в член 84, параграф 1, буква a) от Регламент (ЕИО) № 2913/92 (9) или в свободна зона или в свободен склад, б) в параграф 2 второто тире се заменя със следния текст: „- се експедират между държави-членки през държави, членки на Европейската асоциация за международна търговия (ЕАСТ), или между държава-членка и държава-членка на ЕАСТ съгласно вътрешната транзитна процедура на Общността, или през една или повече трети страни, нечленуващи в ЕАСТ, с карнет на ТИР или ATA,“; в) в параграф 2 първата част на изречението от втората алинея се заменя със следния текст: „В случаите, когато се използва единният административен документ:“; г) добавя се параграф 3 със следния текст: „3. Всякакви допълнителни подробности, които трябва да бъдат отбелязани в транспортните или търговските документи, изпълняващи функциите на транзитни документи, и промените, които трябва да бъдат направени за адаптиране на процедурата по изготвянето, в случаите на движение на продукти, подлежащи на облагане с акциз, съгласно опростена вътрешна транзитна процедура на Общността, се установяват според процедурата, предвидена в член 24.“ 2. В член 7 се добавят параграфи 7, 8 и 9: „7. В случаите на движение на продукти, подлежащи на облагане с акциз, които са вече освободени за потребление в една държава-членка, до местоназначение в същата държава-членка през територията на друга държава-членка това движение се извършва при наличието на придружаващия документ, предвиден в параграф 4, като се използва целесъобразен маршрут. 8. В случаите, упоменати в параграф 7: a) още преди експедирането на стоките изпращачът подава декларация пред данъчните органи според мястото на тръгване, които отговарят за извършване на проверки по отношение на акциза; б) получателят удостоверява, че е получил стоките в съответствие с правилата, предвидени от данъчните органи по местоназначение, които отговарят за извършване на проверки по отношение на акциза; в) изпращачът и получателят са съгласни да бъдат извършени всякакви проверки, които дават възможност на съответните данъчни органи да се уверят, че стоките наистина са получени. 9. В случаите на често и редовно движение на продукти, подлежащи на облагане с акциз, съгласно условията, упоменати в параграф 7, държавите-членки могат чрез двустранни споразумения да разрешат опростена процедура чрез дерогация от параграфи 7 и 8.“ 3. Член 13, буква a) се заменя със следния текст: „a) ако е необходимо, да предостави гаранция по отношение на производството, преработката и държането, както и задължителна гаранция по отношение на движението, предмет на разпоредбите на член 15, параграф 3, условията, за която трябва да бъдат определени от компетентните органи на държавата-членка, където е лицензиран данъчният склад;“. 4. Към член 14 се добавя следният параграф: „4. Липсите, упоменати в параграф 3, и загубите, които не са освободени съгласно параграф 1, във всички случаи се посочват от компетентните органи на обратната страна на екземпляра от придружаващия документ, предвиден в член 18, параграф 1, който подлежи на връщане на изпращача. Процедурата е следната: - в случай на загуби или липси, възникнали по време на движение на територията на Общността на продукти, подлежащи на облагане с акциз, които са предмет на мерки за замразяване на акциза, компетентните органи на държавата-членка, в която са установени тези загуби или липси, упоменават този факт в екземпляра на придружаващия документ, който подлежи на връщане, - при пристигането на стоките в държавата-членка по местоназначение компетентните органи на тази държава-членка посочват дали разрешават пълно освобождаване във връзка с установените загуби или не. В гореспоменатите случаи те посочват основата за определяне на акциза, който ще бъде начислен в съответствие с параграф 3. Компетентните органи на държавата-ленка по местоназначение изпращат копие от екземпляра на придружаващия документ, подлежащ на връщане, на компетентните органи на държавата-членка, в която са установени загубите.“ 5. Член 15 се изменя, както следва: a) параграф 1 се заменя със следния текст: „1. Без да се нарушават разпоредбите на член 5, параграф 2, член 16, член 19, параграф 4 и член 23, параграф 1a, движението на продукти, подлежащи на облагане с акциз, под режим на отложено плащане на акциз, се извършва между данъчни складове. Първата алинея се прилага по отношение на движението на стоки с нулева ставка на акциза на територията на Общността, които не са били освободени за потребление.“; б) параграф 3 се заменя със следния текст: „3. Рисковете, характерни за движението на територията на Общността, се покриват от гаранцията, предоставена от лицензирания складодържател по експедиция, както е предвидено в член 13, или ако е наложително, от гаранцията, която ангажира съвместно и поотделно както изпращача, така и превозвача. Компетентните органи на държавите-членки могат да разрешат на превозвача или на собственика на стоките да предоставят гаранция вместо гаранцията на лицензирания складодържател по експедиция. Ако е целесъобразно, държавите-членки могат да изискат предоставяне на гаранция от страна на получателя. Ако минералните масла, подлежащи на облагане с акциз, се транспортират в рамките на Общността по море или по тръбопровод, държавите-членки могат да освободят лицензираните складодържатели по експедиция от задължението за предоставяне на гаранцията, упомената в първата алинея. Подробните правила за гаранцията се формулират от държавите-членки. Гаранцията е валидна на цялата територия на Общността.“; в) параграф 5 се заменя със следния текст: „5. Лицензиран складодържател по експедиция или негов агент може да промени съдържанието на клетки 4, 7, 7a, 13, 14 и/или 17 от придружаващия документ с цел вписване на нов получател, който трябва да бъде лицензиран складодържател или регистриран търговец, или на ново място за доставка. Компетентният орган по експедиция трябва да бъде незабавно уведомен, а новият получател или новото място на доставка веднага се посочват върху обратната страна на придружаващия документ.“; г) добавя се параграф 6: „6. В случаите на движение на територията на Общността на минерални масла по море или вътрешен воден път лицензираният складодържател по експедиция не е задължен да попълва клетки 4, 7, 7a, 13 и 17 от придружаващия документ, ако при експедирането на стоките получателят не е категорично известен, стига: - компетентните органи на държавата-членка по отпътуване предварително да дадат право на изпращача да не попълва тези клетки, - същите органи да получават информация относно името и адреса на получателя, неговия акцизен номер и държавата по местоназначение, веднага след като те станат известни или най-късно когато стоките достигнат крайното местоназначение.“ 6. Добавя се следният член: „Член 15б 1. По отношение случайните проверки, предвидени в член 19, параграф 6, компетентните органи на една държава-членка могат да поискат информация от компетентните органи на друга държава-членка в допълнение към предвидената в член 15a. По отношение на такъв обмен на информация се прилагат разпоредбите за защита на данните от Директива 77/799/ЕИО (10). 2. В случаите когато се обменя информацията в съответствие с параграф 1 и вътрешното законодателство на една държава-членка постановява, че трябва да бъдат консултирани лицата, засегнати от обмена на информация, такова законодателство може да продължи да се прилага. 3. Информацията, необходима за осъществяването на случайните проверки съгласно параграф 1, се обменя посредством еднакъв контролен документ. Формата и съдържанието му се определят в съответствие с процедурата, предвидена в член 24. 7. Към член 18 се добавя параграф 6: „6. Настоящият член се прилага също и спрямо движение на продукти, подлежащи на облагане с акциз, под режим на отложено плащане на акциз между два данъчни склада, намиращи се в една и съща държава-членка през територията на друга държава-членка.“ 8. Член 19 се изменя, както следва: a) в параграф 1 след втората алинея се добавя следната алинея: „Компетентните органи на държавата-членка по експедиция и по местоназначение имат право да постановят, че информацията, която се съдържа в екземплярите на придружаващия документ, предназначени за тях, трябва да бъде изпратена по електронен път;“ б) в параграф 2 след първата алинея се добавят следните двe алинeи: „Независимо от гореспоменатите разпоредби държавите-членки по експедиция могат да изискат копие от екземпляра, подлежащ на връщане, да бъде незабавно изпратен по факс на изпращача с цел бързо освобождаване на гаранцията. Това не засяга задължението за връщане на оригинала, произтичащо от първото изречение. В случаите на често и редовно движение на продукти, подлежащи на облагане с акциз, между две държави-членки под режим на отложено плащане на акциз, компетентните органи на тези държави-членки имат право по взаимно съгласие да разрешат опростяването на процедурата за издаване на придружаващия документ посредством обобщение или автоматизирано удостоверение.“; в) параграф 4 се заменя със следния текст: „4. Движението на продукти, подлежащи на облагане с акциз, експедирани от лицензиран складодържател, установен в една държава-членка с цел експортиране през една или повече държави-членки, може да се извърши под режима на отложено плащане на акциз, определен в член 4, буква в). Процедурата приключва с декларация, изготвена от митницата по тръгване от Общността, потвърждаваща, че стоките наистина са напуснали територията на Общността. Тази митница трябва да изпрати обратно на изпращача заверения екземпляр от придружаващия документ, предназначен за него.“ 9. В член 21, параграф 2 втората алинея се заменя със следния текст: „Без да накърняват разпоредбите, които могат да формулират с цел гарантиране на правилното прилагане на настоящия член и избягване на възможностите за измами или злоупотреби, държавите-членки гарантират, че маркировките или отличителните знаци няма да създават пречки по отношение на свободното движение на продукти, подлежащи на облагане с акциз.“ 10. Към член 23 се добавя следният параграф: „1a. Въоръжените сили и организации, упоменати в параграф 1, имат право да получават стоки от други държави-членки под режим на отложено плащане на акциз при наличие на придружаващия документ, упоменат в член 18, стига този документ да е придружен от удостоверение за освобождаване от задължението на плащане. Формата и съдържанието на това удостоверение се определят съгласно процедурата, определена в член 24.“ 11. Член 24 се изменя, както следва: a) параграф 2 се заменя със следния текст: „2. Мерките, необходими за прилагането на членове 5, 7, 15б, 18, 19 и 23, се приемат в съответствие с процедурите, предвидени в параграфи 3 и 4.“; б) параграф 5 се заменя със следния текст: „5. В допълнение към мерките, упоменати в параграф 2, Комитетът проучва въпроса, за който е сезиран от своя председател по негова собствена инициатива или по молба на представителя на някоя държава-членка, свързан с прилагането на разпоредбите на Общността относно акциза.“ Член 2 Директива 92/81/ЕИО се изменя, както следва: 1. Член 2 се изменя, както следва: a) параграф 1 се заменя със следния текст: „1. За целите на настоящата директива в категорията „минерални масла“ влизат: a) продукти с код по КН 2706; б) продукти с кодове по КН 2707 10, 2707 20, 2707 30, 2707 50, 2707 91 00, 2707 99 11 и 2707 99 19; в) продукти с код по КН 2709; г) продукти с код по КН 2710; д) продукти с код по КН 2711, включително химически чист метан и пропан, но не и природен газ; е) продукти с кодове по КН 2712 10, 2712 20 00, 2712 90 31, 2712 90 33, 2712 90 39 и 2712 90 90; ж) продукти с код по КН 2715; з) продукти с код по КН 2901; и) продукти с кодове по КН 2902 11 00, 2902 19 90, 2902 20, 2902 30, 2902 41 00, 2902 42 00, 2902 43 00 и 2902 44; й) продукти с кодове по КН 3403 11 00 и 3403 19; к) продукти с код по КН 3811; л) продукти с код по КН 3817.“; б) параграф 4 се заменя със следния текст: „4. Упоменатите в настоящата директива кодове принадлежат към редакцията на Комбинираната номенклатура, която е в сила от 1 октомври 1994 г.“ 2. Добавя се член 2а: „Член 2a 1. Предмет на действието на разпоредбите за контрол и движение от Директива 92/2/ЕИО ще бъдат само следните минерални масла: a) продукти с кодове по КН 2707 10, 2707 20, 2707 30 и 2707 50; б) продукти с кодове по КН от 2710 00 11 до 2710 00 78. За продуктите с кодове по КН 2710 00 21, 2710 00 25 и 2710 00 59 обаче разпоредбите за контрол и движение се прилагат само за движение с търговска цел в големи количества; в) продукти с код по КН 2711 (с изключение на 2711 11 00 и 2711 21 00); г) продукти с код по КН 2901 10; д) продукти с кодове по КН 2902 20, 2902 30, 2902 41 00, 2902 42 00, 2902 43 00 и 2902 44. 2. Ако една държава-членка установи, че минерални масла извън упоменатите в параграф 1, са предназначени за използване, предлагани за продажба или използвани за отопление или автомобилно гориво или по някакъв друг начин водят до избягване на данъци, отклонение от данъчно облагане или злоупотреба, тя трябва да незабавно да уведоми за това Комисията. Последната от своя страна изпраща тази информация до останалите държави-членки не по-късно от един месец след получаването ѝ. Решението дали въпросните продукти трябва да подлежат на действието на разпоредбите за контрол и движение на Директива 92/12/ЕИО се взима съобразно процедурата, определена в член 24 от Директива 92/12/ЕИО. 3. Държавите-членки могат чрез двустранни споразумения да отменят някои или всички мерки за контрол, предвидени в Директива 92/12/ЕИО, по отношение на някои или всички от гореспоменатите продукти, стига да не са обхванати от действието на член 2 от Директива 92/82/ЕИО. Подобни споразумения не засягат държавите-членки, които не са страни по тях. Всички такива двустранни споразумения подлежат на нотификация пред Комисията, която информира за съществуването им останалите държави-членки.“ 3. Добавя се член 7а: „Член 7a Държавите-членки имат право да възстановят вече заплатения акциз върху замърсени или случайно смесени минерални масла, върнати обратно за рециклиране в данъчен склад.“ 4. Член 8 се изменя, както следва: a) в параграф 1 се добавя буква г): „г) минерални масла, впръсквани във високи пещи с цел химическа редукция, в допълнение към кокса, който се използва като основно гориво.“; б) в параграф 2 първото изречение се заменя със следния текст: „2. Без да накърняват други разпоредби на Общността, държавите-членки имат право напълно или частично да освободят от задължение за плащане или да намалят акцизните ставки за минералните масла или върху други стоки, предназначени за същата употреба, които подлежат на финансов контрол.“ 5. Добавя се член 8а: „Член 8a 1. Минералните масла, освободени за потребление в една държава-членка, съдържащи се в стандартните резервоари на гражданските моторни превозни средства и предназначени за употреба като гориво за същите тези моторни превозни средства, както и в специални контейнери и предназначени за функционирането по време на движение на системите, с които са оборудвани тези контейнери, няма да подлежат на заплащане на акциз в друга държава-членка. 2. За целите на настоящия член: „стандартен резервоар“ означава: - резервоарите, които са неподвижно свързани от производителя към всички моторни превозни средства от един и същи вид, към който принадлежи въпросното моторно превозно средство, и чието неподвижно свързване позволява пряко използване на горивото както за задвижване, така и, където е приложимо, за функционирането по време на движение на системата за охлаждане и други системи. Резервоарите за бензин на моторни превозни средства, проектирани за пряко използване на бензина като гориво, и резервоарите, свързани към други системи, които може да са инсталирани в моторното превозно средство, също се считат за стандартни резервоари, - резервоарите, които са неподвижно свързани от производителя към всички контейнери от един и същи вид като въпросния контейнер и чието неподвижно свързване позволява пряко използване на горивото по време на движение за функциониране на охладителните системи и на други системи, с които са снабдени специалните контейнери, „специален контейнер“ означава всеки контейнер, свързан със специално проектирано устройство към охладителните системи, окислителните системи и системите за термична изолация или към други системи.“ Член 3 Член 2 от Директива 92/82/ЕИО се заменя със следния текст: „Член 2 1. Минералните масла, предмет на настоящата директива, са: - оловен бензин с кодове по КН 2710 00 26, 2710 00 34 и 2710 00 36; - безоловен бензин с кодове по КН 2710 00 27, 2710 00 29 и 2710 00 32; - газьол с код по КН 2710 00 69; - тежко течно гориво с кодове по КН от 2710 00 74 до 2710 00 78; - течно гориво с кодове по КН от 2711 12 11 до 2711 19 00; - метан с код по КН 2711 29 00; - керосин с кодове по КН 2710 00 51 и 2710 00 55. 2. Упоменатите в параграф 1 кодове принадлежат към Комбинираната номенклатура, която е в сила от 1 октомври 1994 г.“ Член 4 1. Държавите-членки въвеждат в сила законовите, подзаконовите и административните разпоредби, необходими, за да се съобразят с настоящата директива не по-късно от 1 юли 1995 г. Те незабавно информират Комисията за това. Когато държавите-членки приемат тези разпоредби, в тях се съдържа позоваване на настоящата директива или то се извършва при официалното им публикуване. Условията и редът на позоваване се определят от държавите-членки. 2. Държавите-членки съобщават на Комисията текстовете на основните разпоредби от националното законодателство, които те приемат в областта, уредена с настоящата директива. Член 5 Адресати на настоящата директива са държавите-членки. Съставено в Брюксел на 22 декември 1994 година.
[ 10, 8, 2, 14 ]
32007L0057
ДИРЕКТИВА 2007/57/ЕО НА КОМИСИЯТА от 17 септември 2007 година за изменение на определени приложения към директиви на Съвета 76/895/ЕИО, 86/362/ЕИО, 86/363/ЕИО и 90/642/ЕИО по отношение на максимално допустимите граници на остатъчни вещества за дитиокарбамати (Текст от значение за ЕИП) КОМИСИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ, като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност, като взе предвид Директива 76/895/ЕИО на Съвета от 23 ноември 1976 г. относно определянето на максимални количества на остатъци от пестициди във и върху плодове и зеленчуци (1), и по-специално член 5 от нея, като взе предвид Директива 86/362/ЕИО на Съвета от 24 юли 1986 г. относно определянето на максимални количества на остатъци от пестициди във и върху зърнените култури (2), и по-специално член 10 от нея, като взе предвид Директива 86/363/ЕИО на Съвета от 24 юли 1986 г. относно определянето на максимални количества на остатъци от пестициди във и върху храни от животински произход (3), и по-специално член 10 от нея, като взе предвид Директива 90/642/ЕИО на Съвета от 27 ноември 1990 г. относно определянето на максимални количества на остатъци от пестициди във и върху някои продукти от растителен произход, включително плодове и зеленчуци (4), и по-специално член 7 от нея, като има предвид, че: (1) Максимално допустимите граници на остатъчни вещества (МДГОВ) отразяват използването на минимални количества пестициди, необходими за ефективна защита на растенията, прилагани по начин, при който количеството остатъчни вещества е възможно най-малко и токсикологично допустимо, особено що се отнася до прогнозирания хранителен прием. (2) МГДОВ за пестициди са предмет на преразглеждане и изменение, с оглед да бъдат взети предвид нови данни, в това число и за нови или променени употреби. Комисията получи сведения относно нови или променени употреби, което следва да доведе до изменения в границите на остатъчни вещества за манеб, манкозеб, метирам, пропинеб и тирам. (3) Активното вещество зирам е включено в приложение I към Директива 91/414/ЕИО на Съвета (5) чрез Директива 2003/81/ЕО на Комисията (6). Включването в приложение I към Директива 91/414/ЕИО се основава на оценката на предоставената информация относно предложената употреба. Предоставената информация бе прегледана и достатъчна за определяне на съответните МДГОВ. (4) Вече съществуват МДГОВ на Общността в директиви 76/895/ЕИО, 86/362/ЕИО, 86/363/ЕИО и 90/642/ЕИО по отношение на манеб, манкозеб, метирам, пропинеб и тирам. Тези граници бяха взети предвид при адаптирането на въпросните МГДОВ в настоящата директива. По-специално, тъй като при рутинния мониторинг остатъчните вещества от манеб, манкозеб, метирам, пропинеб, тирам и зирам не могат да бъдат идентифицирани поотделно, МГДОВ са определени за цялата група пестициди, които са познати също под името дитиокарбамати. При все това съществуват отделни методи за пропинеб, тирам и зирам, макар да не се прилагат рутинно. Тези методи следва да бъдат прилагани поотделно за всеки конкретен случай, когато се изисква специфично количествено определяне за пропинеб, зирам и/или тирам. (5) В изготвените от Комисията доклади за преглед по повод включването в приложение I към Директива 91/414/ЕИО на въпросните активни вещества се определя допустимата дневна доза (ДДД) и при необходимост критичната референтна доза (КРД) за тези вещества. Излагането на потребителите на влиянието на третирани с въпросното активно вещество продукти бе проучено и оценено в съответствие с процедурите на Общността. За прилаганата методология са взети под внимание публикуваните насоки на Световната здравна организация (7) и становището на Научния комитет по растенията (8). Стигна се до заключението, че предложените МДГОВ няма да доведат до надхвърляне на ДДД или КРД. (6) Когато разрешените употреби на продукти за растителна защита не водят до установими количества на остатъчни вещества от пестициди във или върху хранителния продукт или при липса на разрешени употреби, или когато разрешените от държавите-членки употреби не са били подкрепени от необходимите данни, или когато употребите в трети страни, имащи като резултат остатъчни вещества във или върху храните, които могат да влязат в обращение на пазара на Общността, не са били подкрепени от необходимите данни, МДГОВ следва да бъдат фиксирани на долния праг на аналитично определяне. (7) Следователно установените МДГОВ в приложенията към директиви 76/895/ЕИО, 86/362/ЕИО, 86/363/ЕИО и 90/642/ЕИО е необходимо да бъдат изменени, с оглед да се осигури защита на потребителите и подходящо наблюдение и контрол върху забраната за техните употреби. Когато МДГОВ вече са определени в приложенията към посочените директиви, е уместно те да бъдат изменени. В случай че МГДОВ все още не са били определени, е уместно да бъдат установени за първи път. (8) Следователно директиви 76/895/ЕИО, 86/362/ЕИО, 86/363/ЕИО и 90/642/ЕИО следва да бъдат съответно изменени. (9) Мерките, предвидени в настоящата директива, са в съответствие със становището на Постоянния комитет по хранителната верига и здравето на животните, ПРИЕ НАСТОЯЩАТА ДИРЕКТИВА: Член 1 В приложение II към Директива 76/895/ЕИО вписването относно тирам се заличава. Член 2 Директива 86/362/ЕИО се изменя в съответствие с приложение I към настоящата директива. Член 3 Директива 86/363/ЕИО се изменя в съответствие с приложение II към настоящата директива. Член 4 Директива 90/642/ЕИО се изменя в съответствие с приложение III към настоящата директива. Член 5 Държавите-членки приемат и публикуват не по-късно от 18 март 2008 г. законовите, подзаконовите и административните разпоредби, необходими, за да се съобразят с настоящата директива. Те незабавно съобщават на Комисията текста на тези разпоредби и таблицата на съответствието между тези разпоредби и настоящата директива. Те прилагат тези разпоредби от 19 март 2008 година. Когато държавите-членки приемат тези разпоредби, в тях се съдържа позоваване на настоящата директива или то се извършва при официалното им публикуване. Условията и редът на позоваване се определят от държавите-членки. Член 6 Настоящата директива влиза в сила на двадесетия ден след публикуването ѝ в Официален вестник на Европейския съюз. Член 7 Адресати на настоящата директива са държавите-членки. Съставено в Брюксел на 17 септември 2007 година.
[ 3, 17, 6 ]
31990R2204
31990R2204 L 201/7 ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ РЕГЛАМЕНТ (ЕИО) № 2204/90 НА СЪВЕТА от 24 юли 1990 година за определяне на допълнителни общи правила относно общата организация на пазара на мляко и млечни продукти по отношение на сирената СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ, като взе предвид Договора за създаване на Европейската икономическа общност, и по-специално член 43 от него, като взе предвид предложението на Комисията, като взе предвид становището на Европейския парламент (1), като взе предвид становището на Икономическия и социален комитет (2), като има предвид, че член 11 от Регламент (ЕИО) № 804/68 на Съвета от 27 юни 1968 г. относно общата организация на пазара на мляко и млечни продукти (3), последно изменен с Регламент (ЕИО) № 3879/89 (4), предвижда предоставянето на помощ от въвеждането на тази организация за обезмаслено мляко, произведено в Общността и обработено с оглед производството на казеин и казеинати; като има предвид, че помощта за пласиране трябва да осигури на съответните производители от Общността пазарна позиция, която да е идентична на тази на производителите на казеин и казеинати, които не са от Общността и чиито продукти след консолидиране на митата са на разположение на пазара на Общността по цени на световния пазар; като има предвид, че техническият напредък, комбиниран с режима за контролиране на млекопроизводството, доведоха до развитие на използването на казеин и казеинати в продукти, за които първоначалната цел на помощта не ги бе предвидила; като има предвид, че такива операции по заместване повлияха на стабилността на пазара на мляко; като има предвид, че изглежда жизнено важно, с оглед на конкуренцията, да се поддържа принципът на отпускане на помощ в достатъчен размер, трябва да се приемат мерки, за да се гарантира, че предоставянето на помощта няма да наруши баланса на пазара на мляко, и че казеинът и казеинатите с произход от Общността и извън Общността претърпяват същата обработка; като има предвид, че характеристиките на казеина и казеинатите и тези на сирената показват сходства такива, че последните продукти са особено уязвими спрямо горепосочените операции по заместване; като има предвид, че само използването на казеин и казеинати в сирената трябва съответно да се регулира от правила на общностно равнище; като има предвид, че правилното функциониране на такъв режим изисква от страна на държавите-членки контрол, който да гарантира спазването на предвидените задължения; като има предвид, че за тази цел следва да се предвиди разпоредба, по-специално за контрол, както и за съответните санкции; като има предвид, че санкциите трябва да са такива, че да неутрализират поне икономическата изгода, произтичаща от неразрешено използване, ПРИЕ НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ: Член 1 За използването на казеин и казеинати при производството на сирене е необходимо предварително разрешение, което се предоставя само ако такова използване е необходимо условие за производството на продуктите. Съгласно процедурата, предвидена в член 30 от Регламент (ЕИО) № 804/86, Комисията определя условията, съгласно които държавите дават разрешенията, както и максималните проценти, които трябва да бъде включени на базата на обективни критерии, установени с оглед на нуждите от технологична гледна точка. Член 2 По смисъла на настоящия регламент: а) „сирене“ означава продукти, които попадат под код по КН 0406 и се произвеждат на територията на Общността; б) „казеин и казеинати“ означава продукти, които попадат под кодове по КН 3501 10 90 и 3501 90 90 и се използват като такива или под формата на смес. Член 3 1. Държавите-членки въвеждат административен и физически контрол, включващ следните мерки: а) задължението да се декларират количествата и видовете произведено сирене, както и количествата казеин и казеинати, включени в различните продукти; б) задължението за всяко предприятие да поддържа отчетност за стокова наличност, която да позволява количествата и видовете произведено сирене, количествата продадени и/или произведени казеин и казеинати и тяхното предназначение и/или използване да бъдат осчетоводени; в) чести, необявени проверки на място с цел от една страна да се направи насрещна проверка на отчетността за складова наличност, а от друга страна, на съответните търговски документи и действително държаните на склад количества; такива проверки се отнасят до представителен брой от декларациите по буква а) с цел да се проверят фактите. 2. Държавите-членки уведомяват Комисията за всички мерки, приети съгласно настоящия регламент и за онези, които гарантират, че съответните страни са информирани що се отнася до наказателните или административни санкции, които могат да бъдат наложени в случай на неспазване на разпоредбите на настоящия регламент, констатирано: - или по силата на мерките, приети съгласно параграф 1, - или по време на проверка, която публичните органи провеждат по отношение на предприятията, които произвеждат сирене, но които не се предмет на разпоредбите на параграф 1. 3. Без да се засягат санкциите, които са установени или трябва да бъдат установени от съответната държава-членка, сума, равна на разликата между стойността на обезмасленото мляко, произтичаща от интервенционната цена за обезмаслено мляко на прах, от една страна, и пазарната цена за казеин и казеинати, от друга страна, плюс 10 %, се дължи за количества казеин и казеинати, използвани без разрешение. Тези стойности са установени в съответствие с процедурата по член 30 от Регламент (ЕИО) № 804/68. Член 4 След като режимът, предвиден в настоящия регламент, е бил прилаган в продължение на една година, Комисията изготвя доклад заедно с всякакви целесъобразни предложения относно функционирането и въздействието на този режим. Член 5 Подробните правила за прилагането на настоящия регламент се приемат в съответствие с процедурата, предвидена в член 30 от Регламент (ЕИО) № 804/68. Член 6 Настоящият регламент влиза в сила в деня на публикуването му в Официален вестник на Европейските общности. Той се прилага от 15 октомври 1990 г. До таза дата разпоредбите, които са в сила, и по-специално член 2, параграф 4 от Регламент (ЕИО) № 987/68 на Съвета от 15 юли 1968 г. за определяне на общи правила за предоставянето на помощ за обезмаслено мляко, преработено в казеини и казеинати (5), последно изменен с Регламент (ЕИО) № 1435/90 (6), продължават да се прилагат. Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави-членки. Съставено в Брюксел на 24 юли 1990 година.
[ 10, 12, 17, 19 ]
32003L0069
32003L0069 L 175/37 ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ ДИРЕКТИВА 2003/69/ЕО НА КОМИСИЯТА от 11 юли 2003 година за изменение на приложението към Директива 90/642/ЕИО на Съвета относно определянето на максимални количества на остатъци от хлормекват, ламбда-цихалотрин, крезоксим-метил, азоксистробин и от определени дитиокарбамати (текст от значение за ЕИП) КОМИСИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ, като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност, като взе предвид Директива 90/642/ЕИО на Съвета от 27 ноември 1990 г. относно определянето на максимални количества на остатъци от пестициди във и върху някои продукти от растителен произход, включително плодове и зеленчуци (1), последно изменена с Регламент (ЕО) № 806/2003 на Съвета (2), и по-специално член 7 от нея, като има предвид, че: (1) За продуктите от растителен произход, включително плодове и зеленчуци, максимално допустимите стойности на остатъчни вещества отразяват употребата на минимални количества пестициди, необходими за осигуряване на ефикасна защита на растенията, прилагани по такъв начин, че количеството остатъчни вещества да бъде възможно най-ниско и приемливо от токсикологична гледна точка, като има предвид, по-специално, опазването на околната среда и допустимата дневна доза, приемана от потребителите. Максимално допустимите граници на остатъчни вещества (МДГОВ) в Общността представляват горната граница на количествата от такива остатъчни вещества, които могат да се открият в продуктите, когато производителите са спазили добрата земеделска практика. (2) Максимално допустимите граници на остатъчните вещества от пестициди непрекъснато се преразглеждат и се изменят, така че да се вземе под внимание новата информация и данни. Максимално допустимите граници на остатъчните вещества се фиксират на най-ниското ниво на аналитично определяне, когато разрешението за употреба на продукти за растителна защита не показват откриваеми нива на пестицидни остатъци във и върху хранителните продукти, или когато не е разрешена употреба, или когато разрешената от държавите-членки употреба не е била подкрепена с необходимите данни или още, когато употребите в трети страни, водещи до наличието на остатъчни вещества във и върху храните, които могат да бъдат пуснати в обращение на пазара на Общността, не са били подкрепени от необходимите данни. (3) В случай на хлормекват, държавите-членки и заинтересованите страни са уведомили Комисията, че замърсяването на крушите, което се дължи на основните нива на хлормекват в околната среда, които са следствие от предишното използване, продължават да бъдат значителни. Данните от наблюденията показват, че разграждането на отпадъците е толкова бавно, че поради тази причина е необходимо временните максимално допустими количества за остатъчни вещества, предвидени в Директива 90/642/ЕИО да продължат да бъдат прилагани за още три години. (4) За веществата ламбда-цихалотрин, крезоксим-метил, азоксистробин и манкозеб, бяха предоставени на докладващите държави-членки заявления за нова употреба или за смяна на употребата. Оценката на тези употреби позволи да се достигне до заключението, че последните не биха могли да доведат до неприемлива експозиция на потребителите. (5) По отношение на манкозеб, сегашните методи на рутинен анализ не позволяват неговото различаване от останалите дитиокарбамати (манеб, манкозеб, метирам, пропинеб и зинеб (сума, изразена като СS2), така че определението за остатъчни вещества обхваща цялата група на дитиокарбаматите. (6) Комисията заключи, че е благоразумно да бъдат изменени някои МДГОВ с оглед на възможните рискове за потребителите. Важно е държавите-членки да приемат допълнителни мерки за управление на допълнителните рискове, за да бъдат ефикасно защитени потребителите. (7) Експозицията на потребителите през целия им живот или през кратък период на всеки един от посочените в настоящата директива пестициди, посредством храните, е преразгледана и изчислена в съответствие с действащите процедури и практики в Общността, като се отчитат насоките, публикувани от Световната здравна организация (3). Изчислено е, че определените в настоящата директива МДГОВ няма да доведат до неприемлива експозиция на потребителите. (8) Когато това е оправдано, острата експозиция на потребителите на тези пестициди посредством всеки от хранителните продукти, които могат да съдържат остатъчни вещества е била преразгледана и оценена в съответствие с процедурите и практиките на Общността, като се отчитат насоките, публикувани от Световната здравна организация. Направено е заключение, че наличието на пестицидни остатъци, равни или по-ниски от МДГОВ, предложени в настоящата директива няма да причинят остро токсично въздействие. (9) Посредством Световната търговска организация търговските партньори на Общността са били консултирани относно предлаганите в настоящата директива МДГОВ и тяхното мнение относно тези нива е взето под внимание. (10) Становището на Научния комитет по растенията е било взето под внимание, и по-специално неговият съвет и препоръки относно методологията, която да се следва за защитата на потребителите на обработвани с пестициди селскостопански продукти. (11) Приложението към Директива 90/642/ЕИО следва да бъде съответно изменено. (12) Мерките, предвидени в настоящата директива, са в съответствие със становището на Постоянния комитет по хранителната верига и здравето на животните, ПРИЕ НАСТОЯЩАТА ДИРЕКТИВА: Член 1 Приложение II към Директива 90/642/ЕИО се изменя, както следва: 1. Във вписването относно веществото крезоксим-метил върху ягодите „0,2 (р) mg/kg“ се заменя с „0,1 (р) mg/kg“. 2. Във вписването относно дитиокарбаматите: „Манеб, манкозеб, метиран, пропинеб и зинеб (сума, изразена като СS2)“, върху репичките, „0,2 (р) mg/kg“ се заменя с „0,2 mg/kg“, върху пресния лук „0,05* mg/kg“ се заменя с „1 mg/kg“. 3. Във вписването относно хлормекват върху крушите, бележката под линия (у) се заменя със следния текст: „у) Временните МДГОВ от 0,3 mg/kg се прилагат до 31 юли 2006 г.“. 4. Вписванията относно веществата азоксистробин и ламбда-цихалотрин се заменят с вписванията, дадени в приложението към настоящата директива. Член 2 Държавите-членки приемат и публикуват преди 31 юли 2003 г. разпоредбите, необходими за да се съобразят с настоящата директива. Те незабавно информират Комисията за това. Те прилагат тези разпоредби, считано от 1 август 2003 г. Когато държавите-членки приемат тези разпоредби, в тях се съдържа позоваване на настоящата директива или то се извършва при официалното им публикуване. Условията и редът на позоваване се определят от държавите-членки. Член 3 Настоящата директива влиза в сила на седмия ден от датата на публикуването ѝ в Официален вестник на Европейския съюз. Член 4 Адресати на настоящата директива са държавите-членки. Съставено в Брюксел на 11 юли 2003 година.
[ 0, 3, 20, 6 ]
32008R0441
РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 441/2008 НА КОМИСИЯТА от 22 май 2008 година за определяне на фиксирани вносни стойности за определяне на входната цена на някои плодове и зеленчуци КОМИСИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ, като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност, като взе предвид Регламент (ЕО) № 1580/2007 на Комисията от 21 декември 2007 г. относно правилата за прилагане на регламенти (ЕО) № 2200/96, (ЕО) № 2201/96 и (ЕО) № 1182/2007 на Съвета в сектора на плодовете и зеленчуците (1), и по-специално член 138, параграф 1 от него, като има предвид, че: (1) В изпълнение на резултатите от Уругвайския кръг от многостранните търговски преговори Регламент (ЕО) № 1580/2007 посочва критерии за определяне от Комисията на фиксирани стойности при внос от трети страни на продуктите и периодите, посочени в приложението към него. (2) В изпълнение на горепосочените критерии фиксираните вносни стойности следва да се определят на нивата, посочени в приложението към настоящия регламент, ПРИЕ НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ: Член 1 Фиксираните вносни стойности, посочени в член 138 от Регламент (ЕО) № 1580/2007, се определят, както е посочено в таблицата в приложението. Член 2 Настоящият регламент влиза в сила на 23 май 2008 година. Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави-членки. Съставено в Брюксел на 22 май 2008 година.
[ 2, 17, 6 ]
32009R0548
РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 548/2009 НА КОМИСИЯТА от 24 юни 2009 година за изменение на Регламент (ЕО) № 760/2008 за определяне на подробни правила за прилагане на Регламент (ЕО) № 1234/2007 по отношение на разрешенията за използване на казеин и казеинати при производството на сирена КОМИСИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ, като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност, като взе предвид Регламент (ЕО) № 1234/2007 на Съвета от 22 октомври 2007 г. за установяване на обща организация на селскостопанските пазари и относно специфични разпоредби за някои земеделски продукти („Общ регламент за ООП“) (1), и по-специално член 121, буква и) във връзка с член 4 от него, като има предвид, че: (1) Член 100 от Регламент (ЕО) № 1234/2007, изменен с Регламент (ЕО) № 72/2009 от 19 януари 2009 г. относно промени в Общата селскостопанска политика, за изменение на регламенти (ЕО) № 247/2006, (ЕО) № 320/2006, (ЕО) № 1405/2006, (ЕО) № 1234/2007, (ЕО) № 3/2008 и (ЕО) № 479/2008 и за отмяна на регламенти (ЕИО) № 1883/78, (ЕИО) № 1254/89, (ЕИО) № 2247/89, (ЕИО) № 2055/93, (ЕО) № 1868/94, (ЕО) № 2596/97, (ЕО) № 1182/2005 и (ЕО) № 315/2007 (2) предвижда възможността за предоставяне на помощ за обезмаслено мляко, преработено в казеин и казеинати. (2) Съгласно изменението на член 119 от Регламент (ЕО) № 1234/2007 с Регламент (ЕО) № 72/2009 вече не е необходимо предварително разрешение за използване на казеин и казеинати при производството на сирене, освен ако не се изплаща помощ съгласно член 100 от Регламент (ЕО) № 1234/2007 и Комисията не реши, че е необходимо разрешение за използването на казеин и казеинати при производството на сирене. (3) Когато помощта за произведено в Общността обезмаслено мляко, преработено в казеин и казеинати, се определя съгласно член 100 от Регламент (ЕО) № 1234/2007, следва да бъдат спазвани подробните правила за предоставяне на подобни разрешения. (4) Регламент (ЕО) № 760/2008 на Комисията (3) определя правилата за предварителните разрешения за използването на казеин и казеинати, които трябваше да бъдат издавани съгласно член 119 преди неговото изменение с Регламент (ЕО) № 72/2009. Като се има предвид настоящата ситуация, при която помощта е нулева, а предварителните разрешения вече не са задължителни, обхватът на Регламент (ЕО) № 760/2008 следва да бъде променен с цел определяне на условията, при които се прилагат тези правила. (5) Регламент (ЕО) № 760/2008 следва да бъде съответно изменен. (6) Предложеното изменение следва да се прилага от 1 юли 2009 г. - датата, от която се прилагат съответните изменения, въведени от Регламент (ЕО) № 72/2009. (7) Мерките, предвидени в настоящия регламент, са в съответствие със становището на Управителния комитет за общата организация на селскостопанските пазари, ПРИЕ НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ: Член 1 В член 1 от Регламент (ЕО) № 760/2008 параграф 1 се заменя със следния текст: „1. Настоящият регламент определя правилата относно издаването на разрешения за използването на казеин и казеинати при производството на сирене когато: а) размерът на помощта се определя съгласно член 100 от Регламент (ЕО) № 1234/2007; и б) подобна употреба се смята за необходима за производството на сирене, както се предвижда в член 119 на същия регламент. Тези разрешения се издават за период от 12 месеца по искане на заинтересованите предприятия, при условие че те предварително писмено се ангажират да съблюдават и да се подчиняват на разпоредбите на член 3 от настоящия регламент.“ Член 2 Настоящият регламент влиза в сила на третия ден след публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз. Той се прилага от 1 юли 2009 година. Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави-членки. Съставено в Брюксел на 24 юни 2009 година.
[ 7, 0, 3, 17 ]
32004R2252
32004R2252 L 385/1 ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ РЕГЛАМЕНТ (EO) 2252/2004 НА СЪВЕТА от 13 декември 2004 година относно стандартите за отличителните знаци за сигурност и биометричните данни в паспортите и документите за пътуване, издавани от държавите-членки СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ, като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност, и по-специално член 62, параграф 2, буква а) от него, като взе предвид предложението на Комисията (1), като взе предвид становището на Европейския парламент (2), като има предвид, че: (1) Европейският съвет в Солун на 19 и 20 юни 2003 г. потвърди, че е необходим съгласуван подход в Европейския съюз за биометричните идентификатори или биометричните данни за документи за гражданите от трети страни, за паспортите на гражданите на Европейския съюз и за информационните системи (VIS и SIS II). (2) Бяха установени минимум стандарти за сигурност с резолюция на представителите на правителствата и държавите-членки, които се срещнаха в рамките на Съвета на 17 октомври 2000 г. (3). Уместно е настоящата резолюция да бъде актуализирана чрез мерки на Общността, за да се постигнат по-хармонизирани стандарти за сигурност за защита на паспортите и документите за пътуване срещу фалшификации. Същевременно биометричните идентификатори следва да се интегрират в паспортите и документите за пътуване, за да се създаде надеждна връзка между истинския притежател и документа. (3) Хармонизацията на отличителните знаци за сигурност и интеграцията на биометричните идентификатори е важна стъпка към използване на нови елементи в перспективата на бъдещото развитие на събитията на европейско ниво, която прави документите за пътуване по-сигурни и установява по-надеждна връзка между притежателя и паспорта и документа за пътуване, като важен принос за гарантирането на това, че те са защитени от фалшификация. Следва да се вземат предвид спецификациите на Международната организация за гражданска авиация (ICAO), и по-специално спецификациите, установени в Документ 9303 за машинно четене на документи за пътуване. (4) Настоящият регламент се ограничава с хармонизацията на отличителните знаци за сигурност, включително и биометричните идентификатори за паспорти и документи за пътуване на държавите-членки. Посочването на властите и органите, оправомощени да имат достъп до съхраняваните данни за документи, е въпрос на националното законодателство, предмет на съответните разпоредби в законодателството на Общността, законодателството на Европейския съюз или на международни споразумения. (5) Настоящият регламент следва да установи само такива спецификации, които не са секретни. Тези спецификации трябва да се допълнят със спецификации, които могат да останат секретни, за да се предотврати рискът от фалшифициране и подправяне. Такива допълнителни технически спецификации следва да се приемат в съответствие с Решение 1999/468/ЕО на Съвета от 28 юни 1999 г. относно установяване на процедурите за упражняване на изпълнителски правомощия, предоставени на Комисията (4). (6) Комисията следва да бъде подпомагана от комитета, установен съгласно член 6 от Регламент (ЕО) № 1683/95 на Съвета от 29 май 1995 г. относно определяне на единен формат за визи (5). (7) За да се гарантира, че посочената информация не е предоставена на повече лица от необходимото, съществено важно е също така всяка държава-членка да посочи не повече от един орган, отговарящ за издаването на паспорти и документи за пътуване, като държавите-членки остават свободни да променят този орган, ако е необходимо. От съображения за сигурност всяка държава-членка съобщава наименованието на компетентния орган на Комисията и другите държави-членки. (8) По отношение на личните данни, които трябва да се обработват в контекста на паспортите и документите за пътуване, се прилага Директива 95/46/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 24 октомври 1995 г. относно защита на физическите лица при обработването на лични данни и за свободното движение на тези данни (6). Трябва да се гарантира, че в паспорта няма да се съхранява повече информация от определената в настоящия регламент, неговото приложение или освен ако не е посочена в съответния документ за пътуване. (9) В съответствие с принципа на пропорционалност, необходимо е и е уместно за постигането на основната цел за въвеждане на общи стандарти за сигурност и интероперативни биометрични идентификатори да се определят правила за всички държави-членки, като се прилага Конвенцията за изпълнение на Шенгенския договор от 14 юни 1985 г. (7) Настоящият регламент не надхвърля необходимото за постигане на целите в съответствие с член 5, трети параграф от Договора. (10) В съответствие с членове 1 и 2 от Протокола за позицията на Дания, приложен към Договора за Европейския съюз и към Договора за създаване на Европейската общност, Дания не участва в приемането на настоящия регламент и не е обвързана от него, нито пък е предмет на прилагането му. Като се има предвид, че настоящият регламент се гради върху достиженията на правото от Шенген, съгласно разпоредбите на трета част, дял IV от Договора за създаване на Европейската общност, в съответствие с член 5 от въпросния протокол, Дания решава в срок от шест месеца след приемане от Съвета на настоящия регламент ще го прилага ли в националното си законодателство. (11) Настоящият регламент съдържа развитие на разпоредбите на достиженията на правото от Шенген, в които Обединеното кралство не участва, в съответствие с решение 2000/365/ЕО на Съвета от 29 май 2000 г. относно искането на Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия да прилага някои от разпоредбите на достиженията на правото на ЕС от Шенген (8). Следователно Обединеното кралство не участва в приемането на настоящия регламент и не е обвързано от него, нито пък е предмет на приложението му. (12) Настоящият регламент съдържа развитие на разпоредбите на достиженията на правото от Шенген, в които Ирландия не участва, в съответствие с решение 2000/192/ЕО на Съвета от 28 февруари 2002 г. относно молбата на Ирландия да вземе участие в някои от разпоредбите на достиженията на правото от Шенген (9). Следователно Ирландия не участва в приемането на настоящия регламент и не е обвързана от него, нито пък е предмет на приложението му. (13) По отношение на Исландия и Норвегия настоящият регламент съдържа развитие на разпоредбите на достиженията на правото от Шенген по смисъла на споразумението, сключено от Съвета на Европейския съюз и Република Исландия и Кралство Норвегия относно присъединяването на тези две страни към изпълнението, приложението и развитието на достиженията на правото от Шенген (10), което попада в областта, посочена в член 1, буква Б) от Решение 1999/437/ЕО на Съвета от 17 май 1999 г. относно някои договорености за прилагане на това споразумение (11). (14) Що се отнася до Швейцария, настоящият регламент съдържа развитие на разпоредбите на достиженията на правото от Шенген по смисъла на споразумението, подписано от Европейския съюз, Европейската общност и Конфедерация Швейцария относно присъединяването на Конфедерация Швейцария към изпълнението, приложението и развитието на достиженията на правото от Шенген (12), което попада в областта, посочена в член 1, буква Б) от Решение 1999/437/ЕО, във връзка с член 4, параграф 1 от Решение от 25 октомври 2004 г. на Съвета относно подписване от името на Европейския съюз и за подписване от името на Европейската общност, и за условното прилагане на някои разпоредби от това Споразумение (13). ПРИЕ НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ: Член 1 1. Паспортите и документите за пътуване, издавани от държавите-членки, отговарят на минималните стандарти за сигурност, посочени в приложението към настоящия регламент. 2. Паспортите и документите за пътуване включват носител на запаметена информация, която съдържа портретна снимка. Държавите-членки също така включват пръстови отпечатъци в интероперативни формати. Данните са с гарантирана сигурност и носителят на запаметената информация има достатъчен капацитет и способност да гарантира целостта, автентичността и поверителността на данните. 3. Настоящият регламент се прилага по отношение на паспортите и документите за пътуване, издадени от държавите-членки. Той не се прилага за картите за самоличност, издавани от държавите-членки на техните граждани или за временните паспорти и документи за пътуване с валидност, равна на и под 12 месеца. Член 2 Утвърждават се следните допълнителни технически спецификации за паспортите и документите за пътуване в съответствие с процедурата, предвидена в член 5, параграф 2: а) допълнителни отличителни знаци за сигурност и изисквания, включващи повишени стандарти срещу подправяне и фалшифициране; б) технически спецификации, свързани с носителя на запаметена информация за биометричните идентификатори и тяхната сигурност, включително предотвратяване на неразрешен достъп; в) изисквания за качество и общи стандарти за портретната снимка и пръстовите отпечатъци. Член 3 1. В съответствие с процедурата, посочена в член 5, параграф 2, може да бъде прието решение спецификациите, посочени в член 2, да бъдат секретни и да не се публикуват. В този случай те се съобщават само на органите, определени от държавите-членки, отговорни за отпечатването, и на надлежно оправомощени лица от държавата-членка или от Комисията. 2. Всяка държава-членка посочва един орган, отговарящ за отпечатването на паспортите и документите за пътуване. Тя съобщава името на този орган на Комисията и на останалите държави-членки. Същият орган може да бъде посочен от две или повече държави-членки. Всяка държава-членка има право да промени посочения от нея орган. Тя съответно информира Комисията и останалите държави-членки за това. Член 4 1. Без това да накърнява правилата за защита на данните, лицата, на които се издават паспортите и документите за пътуване, имат право да потвърдят личните данни, които се съдържат в паспорта или документа за пътуване, и по възможност да поискат корекция или заличаване. 2. Паспортът и документът за пътуване не включва никаква информация във форма за машинно четене, освен ако не е предвидена в настоящия регламент или в приложението към него, или освен ако не е посочена в паспорта или документа за пътуване от издаващата го държава-членка в съответствие с националното законодателство. 3. По смисъла на настоящия регламент биометричните идентификатори в паспортите и документите за пътуване се използват само за потвърждаване на: а) автентичността на документа; б) самоличността на притежателя с помощта на налични в момента, сравними отличителни знаци, когато по закон се изисква да се представи паспортът или друг документ за пътуване. Член 5 1. Комисията се подпомага от комитет, учреден съгласно член 6, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 1683/95. 2. При позоваване на настоящия параграф се прилагат членове 5 и 7 от Решение 1999/468/ЕО. Срокът, предвиден в член 5, параграф 6 от Решение 1999/468/ЕО, се определя на два месеца. 3. Комитетът приема свой процедурен правилник. Член 6 Настоящият регламент влиза в сила на двадесетия ден след публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз. Държавите-членки прилагат настоящия регламент: а) по отношение на портретната снимка - най-късно 18 месеца, б) по отношение на пръстовите отпечатъци - най-късно 36 месеца, след приемане на мерките, посочени в член 2. Въпреки това, това не засяга валидността на вече издадените паспорти и документи за пътуване. Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави-членки в съответствие с Договора за създаване на Европейската общност. Съставено в Брюксел на 13 декември 2004 година.
[ 10, 7, 11, 16 ]
31999R0659
31999R0659 L 083/1 ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ РЕГЛАМЕНТ (EО) № 659/1999 НА СЪВЕТА от 22 март 1999 година за установяване на подробни правила за прилагането на член 93 от Договора за ЕО СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ, като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност, и по-специално член 94 от него, като взе предвид предложението на Комисията (1), като взе предвид становището на Европейския парламент (2), като взе предвид становището на Икономическия и социален комитет (3), (1) като има предвид, без да се засягат специалните процедурни правила, предвидени в регламентите за определени сектори, че настоящият регламент се прилага по отношение на помощ във всички сектори; като има предвид, че за целите на прилагането на членове 77 и 92 от Договора, Комисията има конкретна компетентност съгласно член 93 от него да решава за съвместимостта на държавната помощ с Общия пазар, когато преразглежда съществуваща помощ, когато взема решения за нова или изменена помощ и когато предприема действия относно неспазването на нейните решения или на изискването за уведомяване; (2) като има предвид, че Комисията в съответствие с практиката на Съда на Европейските общности е разработила и установила последователна практика за прилагането на член 93 от Договора и е фиксирала определени процедурни правила и принципи в редица съобщения; като има предвид, че е подходящо, с оглед осигуряването на ефективни и добре действащи процедури съгласно член 93 от Договора, да се кодифицира и заздрави тази практика посредством регламент; (3) като има предвид, че един процедурен регламент относно прилагането на член 93 от Договора ще увеличи прозрачността и правната сигурност; (4) като има предвид, че за да се осигури правна сигурност, е уместно да се определят обстоятелствата, при които дадена помощ трябва да се счита за съществуваща помощ; като има предвид, че завършването и задълбочаването на вътрешния пазар е постепенен процес, който се отразява върху постоянното развитие на политиката за държавна помощ; като има предвид, че като се следва това развитие, определени мерки, които в момента на своето влизане в действие не са представлявали държавна помощ, могат оттогава насам да са се превърнали в помощ; (5) като има предвид, че в съответствие с член 93, параграф 3 от Договора, всички планове за предоставяне на нова помощ трябва да се съобщят на Комисията и не трябва да се привеждат в действие, преди Комисията да е разрешила това; (6) като има предвид, че в съответствие с член 5 от Договора държавите-членки са задължени да сътрудничат на Комисията и да ѝ предоставят цялата информация, която се изисква, за да се даде възможност на Комисията да изпълнява задълженията си по настоящия регламент; (7) като има предвид, че периодът, в рамките на който Комисията трябва да приключи предварителната проверка по уведомлението за помощ, трябва да бъде фиксиран на два месеца от получаването на пълно уведомление или от получаването на надлежно аргументирано изявление от съответната държава-членка, че тя счита уведомлението за пълно, тъй като не разполага с допълнителната информация, която Комисията изисква, или че тя вече е била предоставена; като има предвид, че по причини за правна сигурност тази проверка трябва да бъде приключена с решение; (8) като има предвид, че във всички случаи, когато в резултат на предварителната проверка Комисията не може да заключи, че помощта е съвместима с Общия пазар, официалната процедура по разследване трябва да бъде открита, с цел да се позволи на Комисията да събере цялата информация, която ѝ е необходима, за да прецени съвместимостта на помощта и да позволи на заинтересованите страни да представят своите възражения; като има предвид, че правата на заинтересованите страни могат да бъдат най-добре защитени в рамките на официалната процедура по разследване, предвидена съгласно член 93, параграф 2 от Договора; (9) като има предвид, че след като вземе предвид коментарите, представени от заинтересованите страни, Комисията трябва да приключи проверката си посредством окончателно решение веднага след като съмненията са били отстранени; като има предвид, че е подходящо, ако тази проверка не е приключена в срок от 18 месеца след откриването на процедурата, съответната държава-членка да има възможност да изиска решение, което Комисията трябва да вземе в рамките на два месеца; (10) като има предвид, че за да се осигури правилното и ефективно прилагане на правилата за държавна помощ, Комисията трябва да има възможност да отменя решение, което е било основано на неточна информация; (11) като има предвид, че за да гарантира спазването на член 93 от Договора, и по-специално на задължението за уведомяване и на клаузата за отлагане, предвидени в член 93, параграф 3 от Договора, Комисията трябва да провери всички случаи на неправомерна помощ; като има предвид, че в интерес на прозрачността и правната сигурност процедурите, които трябва да се следват в тези случаи, трябва да бъдат приети; като има предвид, че когато дадена държава-членка не е спазила задължението за уведомяване или клаузата за отлагане, Комисията не трябва да бъде обвързана със срокове; (12) като има предвид, че в случаите на неправомерна помощ Комисията трябва да има право да получи цялата необходима информация, която ѝ дава възможност да вземе решение и незабавно да възстанови, когато е подходящо, ненарушената конкуренция; като има предвид, че следователно е подходящо да се даде възможност на Комисията да приеме временни мерки, адресирани към съответната държава-членка; като има предвид, че временните мерки могат да бъдат под формата на разпореждания за информация, на разпореждания за преустановяване и на разпореждания за възстановяване; като има предвид, че Комисията трябва да има възможност, в случая на неспазване на разпореждане за информация, да реши на базата на информацията, с която разполага и, в случая на неспазване на разпореждания за преустановяване и възстановяване, да сезира директно Съда на Европейските Общности в съответствие с член 93, параграф 2, втора алинея от Договора; (13) като има предвид, че в случаите на неправомерна помощ, която не е съвместима с Общия пазар, ефективната конкуренция трябва да бъде възстановена; като има предвид, че за тази цел е необходимо помощта, включително лихвите, да бъдат възстановени незабавно; като има предвид, че е подходящо възстановяването да бъде извършено в съответствие с процедурите от националното законодателство; като има предвид, че прилагането на тези процедури не трябва, предотвратявайки незабавното и ефективно изпълнение на решението на Комисията, да попречи на възстановяването на ефективната конкуренция; като има предвид, че за да се постигне този резултат, държавите-членки трябва да вземат всички необходими мерки, гарантиращи ефективността на решението на Комисията; (14) като има предвид, че на основания за правна сигурност е подходящо да се установи срок на давност от 10 години с оглед на неправомерната помощ, след изтичането на който не може да бъде разпоредено възстановяване; (15) като има предвид, че неправилното използване на помощ може да има последици върху функционирането на вътрешния пазар, които са сходни на онези на неправомерната помощ и трябва следователно да се разглеждат съгласно сходни процедури; като има предвид, че за разлика от неправомерната помощ, помощ, която вероятно е била неправилно използвана, е помощ, която е била предварително одобрена от Комисията; като има предвид, че следователно на Комисията не трябва да се разрешава да използва разпореждане за възстановяване по отношение на неправилно използвана помощ; (16) като има предвид, че е подходящо да се определят всички възможности, чрез които трети страни следва да защитават интересите си в процедурите за държавна помощ; (17) като има предвид, че в съответствие с член 93, параграф 1 от Договора Комисията е задължена, в сътрудничество с държавите-членки, да извършва постоянен преглед на всички съществуващи системи за помощ; като има предвид, че в интерес на прозрачността и правната сигурност е подходящо да се уточни обхватът на сътрудничеството по този член; (18) като има предвид, че за да осигури съвместимост на съществуващите схеми за помощ с Общия пазар и в съответствие с член 93, параграф 1 от Договора, Комисията трябва да предложи подходящи мерки, когато съществуваща схема за помощ не е или вече не е съвместима с Общия пазар и трябва да започне процедурата, предвидена в член 93, параграф 2 от Договора, ако съответната държава-членка откаже да изпълни предложените мерки; (19) като има предвид, че за да се възможност на Комисията да контролира ефективно спазването на решенията на Комисията и за да се улесни сътрудничеството между Комисията и държавите-членки с цел постоянния преглед на всички съществуващи схеми за помощ в държавите-членки в съответствие с член 93, параграф 1 от Договора, е необходимо да се въведе общо задължение за докладване по отношение на всички съществуващи схеми за помощ; (20) като има предвид, че когато Комисията има сериозни съмнения по отношение на това дали решенията ѝ се спазват, тя трябва да разполага с допълнителни инструменти, които да ѝ позволят да получи необходимата информация, за да се провери дали решенията ѝ се спазват ефективно; като има предвид, че за тази цел посещенията за контрол на място са подходящ и полезен инструмент, по-специално при случаите, когато помощта би могла да бъде използвана неправилно; като има предвид, че следователно Комисията трябва да бъде оправомощена да предприема посещения за контрол на място и трябва да получи сътрудничеството на компетентните власти на държавата-членка, когато дадено предприятие се противопоставя на такова посещение; (21) като има предвид, че в интерес на прозрачността и правната сигурност е подходящо да се даде публичност на решенията на Комисията, като в същото време се отстоява принципът, съгласно който решенията по случаи с държавна помощ са адресирани до съответната държава-членка; като има предвид, че следователно е подходящо да се публикуват всички решения, които биха могли да засегнат интересите на заинтересованите страни, или изцяло, или в съкратена форма, или да се направят копия на такива решения, които да се предоставят на заинтересованите страни, когато не са били публикувани или когато не са били публикувани изцяло; като има предвид, че Комисията, когато дава публичност на решенията си, трябва да зачита правилата за професионална тайна в съответствие с член 214 от Договора; (22) като има предвид, че Комисията, в тясна връзка с държавите-членки, трябва да може да приема разпоредби за прилагане, които да определят подробните правила по отношение на процедурите по настоящия регламент; като има предвид, че с цел да осигури сътрудничество между Комисията и компетентните власти на държавите-членки е подходящо да се създаде Консултативен комитет за държавна помощ, който да бъде консултиран преди Комисията да приеме разпоредби по силата на настоящия регламент, ПРИЕ НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ: ГЛАВА I ОБЩИ ВЪПРОСИ Член 1 Определения За целите на настоящия регламент: a) „помощ“ означава всяка мярка, изпълняваща всички критерии, определени в член 92, параграф 1 от Договора; б) „съществуваща помощ“ означава: i) без да се засягат членове 144 и 172 от Акта за присъединяване на Австрия, Финландия и Швеция, всяка помощ, която съществува в съответната държава-членка преди влизането в сила на Договора, т.е. схеми за помощ и индивидуална помощ, които са били въведени в действие преди и продължават да се прилагат след влизането в сила на Договора; ii) разрешена помощ, т.е. схеми за помощ и индивидуална помощ, които са били разрешени от Комисията или от Съвета; iii) помощ, за която се счита, че е била разрешена съгласно член 4, параграф 6 от настоящия регламент или преди настоящия регламент, но в съответствие с настоящата процедура; iv) помощ, която се счита за съществуваща съгласно член 15; v) помощ, която се счита за съществуваща помощ поради това, че може да се установи, че в момента на въвеждането ѝ в действие не е представлявала помощ и в последствие е станала помощ поради еволюцията на Общия пазар и без да е била изменяна от държавата-членка. Когато определени мерки са станали помощ след либерализирането на дадена дейност от правото на Общността, такива мерки не се считат за съществуваща помощ след датата, определена за либерализиране; в) „нова помощ“ означава всяка помощ, т.е. схеми за помощ и индивидуална помощ, които не са съществуваща помощ, включително измененията на съществуваща помощ; г) „схема за помощ“ означава всеки акт, на базата на който и без да се изискват допълнителни мерки за прилагане, може да се предостави индивидуална помощ на предприятията, определени в акта по общ и абстрактен начин и всеки акт, на базата на който помощ, която не е свързана с конкретен проект, може да бъде предоставена на едно или няколко предприятия за неопределен период от време и/или в неопределен размер; д) „индивидуална помощ“ означава помощ, която не се предоставя на базата на схема за помощи и предоставяне на помощ на базата на схема за помощ, което подлежи на уведомяване; е) „неправомерна помощ“ означава нова помощ, която е въведена в действие в нарушение на член 93, параграф 3 от Договора; ж) „неправилно използване на помощ“ означава помощ, която се използва от получателя в нарушение на решение, взето съгласно член 4, параграф 3 или член 7, параграфи 3 или 4 от настоящия регламент; з) „заинтересована страна“ означава всяка държава-членка или всяко лице, предприятие или обединение от предприятия, чиито интереси биха могли да бъдат засегнати от предоставянето на помощ, по-специално получателят на помощта, конкуриращите се предприятия и търговските обединения. ГЛАВА II ПРОЦЕДУРА ОТНОСНО ПОМОЩ, ЗА КОЯТО Е ОТПРАВЕНО УВЕДОМЛЕНИЕ Член 2 Уведомяване за нова помощ 1. Освен когато е предвидено друго в нормативните актове, приети съгласно член 94 от Договора или други релевантни разпоредби от него, за всички планове за предоставяне на нова помощ трябва да бъде отправено уведомление до Комисията в подходящ срок от съответните държави-членки. Комисията незабавно информира съответната държава-членка за получаването на уведомление. 2. В уведомлението си съответната държава-членка предоставя цялата необходима информация, за да се даде възможност на Комисията да вземе решение съгласно членове 4 и 7 (наричано по-долу „пълно уведомление“). Член 3 Отлагателна клауза Помощ, за която трябва да бъде отправено уведомление съгласно член 2, параграф 1, не се въвежда в действие преди Комисията да вземе или да се счита, че е взела решение за разрешаването на такава помощ. Член 4 Предварително разглеждане на уведомлението и решения на Комисията 1. Комисията разглежда уведомлението веднага след получаването му. Без да се засяга член 8, Комисията взема решение съгласно параграфи 2, 3 или 4. 2. Когато Комисията след предварително разглеждане установи, че мярката, за която е уведомена не представлява помощ, тя отбелязва тази констатация посредством решение. 3. Когато Комисията след предварително разглеждане констатира, че никакви съмнения не са се породили по отношение на съвместимостта с Общия пазар на мярката, за която е отправено уведомление, доколкото попада в рамките на приложното поле на член 92, параграф 1 от Договора, тя решава, че мярката е съвместима с Общия пазар (наричано по-долу „решение, което не повдига възражения“). Решението уточнява кое изключение съгласно Договора е било приложено. 4. Когато Комисията след предварителното разглеждане констатира, че са се породили съмнения по отношение на съвместимостта с Общия пазар на мярката, за която е отправено уведомление, тя решава да започне производството по член 93, параграф 2 от Договора (наричано по-долу „решение за започване на официална процедура по разследване“). 5. Решенията, упоменати в параграфи 2, 3 и 4, се вземат в рамките на два месеца. Срокът започва да тече от деня, следващ получаването на пълно уведомление. Уведомлението се счита за пълно, ако в рамките на два месеца от получаването му или от получаването на всяка допълнителна поискана информация, Комисията не изисква допълнителна информация. Срокът може да бъде удължен със съгласието както на Комисията, така и на съответната държава-членка. Когато е подходящо, Комисията може да фиксира по-кратки срокове. 6. Когато Комисията не е взела решение в съответствие с параграфи 2, 3 или 4 в рамките на срока, определен в параграф 5, помощта се счита за разрешена от Комисията. Съответната държава-членка може тогава да изпълни въпросните мерки, след като предварително уведоми Комисията за това, освен в случай че Комисията вземе решение в съответствие с настоящия член в рамките на срок от 15 работни дни след получаване на уведомлението. Член 5 Искане за информация 1. Когато Комисията счита, че информацията, предоставена от съответната държава-членка с оглед на мярка, за която е отправено уведомление съгласно член 2, е непълна, тя изисква цялата необходима допълнителна информация. Когато дадена държава-членка отговори на такова искане, Комисията информира държавата-членка за получаването на отговора. 2. Когато съответната държава-членка не предостави исканата информация в рамките на срока, предписан от Комисията или предостави непълна информация, Комисията изпраща напомнително писмо, като разрешава подходящ допълнителен срок, в рамките на който информацията трябва да бъде предоставена. 3. Уведомлението се счита за оттеглено, ако исканата информация не бъде предоставена в рамките на предписания срок, освен ако преди изтичането на този срок, срокът е бил удължен със съгласието както на Комисията, така и на съответната държава-членка, или съответната държава-членка чрез надлежно аргументирано изявление информира Комисията, че счита уведомлението за пълно, тъй като не разполага с исканата допълнителна информация или тъй като тя вече е била предоставена. В този случай срокът, упоменат в член 4, параграф 5, започва да тече от деня след получаването на изявлението. Ако уведомлението се счита за оттеглено, Комисията информира държавата-членка за това. Член 6 Официална процедура по разследване 1. Решението за започване на официална процедура по разследване обобщава релевантните фактически и правни въпроси, включва предварителна оценка от страна на Комисията за характера на помощта по предложената мярка и излага съмненията по отношение на съвместимостта ѝ с Общия пазар. Решението призовава съответната държава-членка и другите заинтересовани страни да представят коментари в рамките на предписан срок, който обикновено не надхвърля един месец. При надлежно обосновани случаи Комисията може да удължи предписания срок. 2. Получените коментари се представят на съответната държава-членка. Ако заинтересована страна поиска това, на основание за потенциална вреда, нейната самоличност не се съобщава на съответната държава-членка. Съответната държава-членка може да отговори на представените коментари в рамките на предписан срок, който обикновено не надхвърля един месец. При надлежно обосновани случаи Комисията може да удължи предписания срок. Член 7 Решения на Комисията за закриване на официалната процедура по разследване 1. Без да се засяга член 8, официалната процедура по разследване се закрива посредством решение, както е предвидено в параграфи от 2 до 5 от настоящия член. 2. Когато Комисията установи, когато е подходящо, след изменение от страна на съответната държава-членка, че мярката, за която е отправено уведомление, не представлява помощ, тя отбелязва тази констатация посредством решение. 3. Когато Комисията установи, когато е подходящо, след изменение от страна на съответната държава-членка, че съмненията за съвместимостта с Общия пазар на мярката, за която е отправено уведомление, са били отстранени, тя решава, че помощта е съвместима с Общия пазар (наричано по-долу „положително решение“). Това решение уточнява кое изключение съгласно Договора е било приложено. 4. Комисията може да прибави към положителните решения условия, съгласно които дадена помощ може да се счита за съвместима с Общия пазар, и може да определи задължения, които да ѝ позволят да контролира спазването на решенията (наричано по-долу „условно решение“). 5. Когато Комисията установи, че помощта, за която е отправено уведомление, не е съвместима с Общия пазар, тя решава помощта да не се въвежда в действие (наричано по-долу „отрицателно решение“). 6. Решенията, взети съгласно параграфи 2, 3, 4 и 5, се вземат веднага след като се отстранят съмненията, упоменати в член 4, параграф 4. Комисията се стреми, доколкото е възможно, да приеме решение в рамките на 18 месеца от откриването на процедурата. Този срок може да бъде удължен чрез общо споразумение между Комисията и съответната държава-членка. 7. След като срокът, упоменат в параграф 6, е изтекъл и ако съответната държава-членка е поискала това, Комисията, в рамките на два месеца, взима решение на базата на информацията, с която разполага. Ако е подходящо, когато информацията, която е предоставена, не е достатъчна, за да се установи съвместимост, Комисията взима отрицателно решение. Член 8 Оттегляне на уведомление 1. Съответната държава-членка може да оттегли уведомлението по смисъла на член 2 в разумен срок преди Комисията да вземе решение съгласно членове 4 или 7. 2. В случаите когато Комисията започне официалната процедура по разследване, Комисията закрива тази процедура. Член 9 Анулиране на решение Комисията може да анулира решение, взето съгласно член 4, параграфи 2 или 3 или член 7, параграфи 2, 3, 4, след като е дала възможност на съответната държава-членка да представи коментарите си, когато решението е било основано на неточна информация, която е била предоставена по време на процедурата и е била определящ фактор за решението. Преди да анулира дадено решение и да вземе ново решение, Комисията открива официалната процедура по разследване съгласно член 4, параграф 4. Членове 6, 7 и 10, член 11, параграф 1, членове 13, 14 и 15 се прилагат mutatis mutandis. ГЛАВА III ПРОЦЕДУРА ПО ОТНОШЕНИЕ НА НЕПРАВОМЕРНА ПОМОЩ Член 10 Разглеждане, искане за информация и разпореждане за информация 1. Когато Комисията разполага с информация от какъвто и да е източник относно твърдения за неправомерна помощ, тя незабавно разглежда тази информация. 2. Ако е необходимо, тя иска информация от съответната държава-членка. Член 2, параграф 2 и член 5, параграфи 1 и 2 се прилагат mutatis mutandis. 3. Когато, въпреки напомнянето съгласно член 5, параграф 2, съответната държава-членка не предостави исканата информация в рамките на срока, предписан от Комисията, или когато предостави непълна информация, Комисията с решение изисква информацията да бъде предоставена (наричано по-долу „разпореждане за информация“). Решението уточнява каква информация се изисква и предписва подходящ срок, в рамките на който тя трябва да бъде предоставена. Член 11 Разпореждане за преустановяване или временно възстановяване на помощ 1. Комисията може, след като даде възможност на съответната държава-членка да представи коментарите си, да приеме решение, с което изисква от държавата-членка да преустанови всяка неправомерна помощ, докато Комисията вземе решение за съвместимостта на помощта с Общия пазар (наричано по-долу „разпореждане за преустановяване“). 2. Комисията може, след като даде възможност на съответната държава-членка да представи своите коментари, да приеме решение, с което изисква от държавата-членка временно да възстанови всяка неправомерна помощ, докато Комисията вземе решение за съвместимостта на помощта с Общия пазар (наричано по-долу „разпореждане за възстановяване“), ако са изпълнени следните критерии: - съгласно установената практика няма съмнения относно характера на помощта по съответната мярка и - има нужда от спешни действия и - има сериозен риск за нанасяне на съществени и непоправими вреди на даден конкурент. Възстановяването се извършва в съответствие с процедурата, предвидена в член 14, параграфи 2 и 3. След ефективното възстановяване на помощта, Комисията взема решение в рамките на сроковете, приложими по отношение на помощ, за която е отправено уведомление. Комисията може да разреши на държавата-членка да съчетае възстановяването на помощта с изплащането на помощ за спасяване на съответното предприятие. Разпоредбите от настоящия параграф се прилагат само по отношение на неправомерна помощ, приложена след влизането в сила на настоящия регламент. Член 12 Неспазване на решение за разпореждане Ако държавата-членка не се съобрази с разпореждане за преустановяване или с разпореждане за възстановяване, Комисията има право, докато проверява въпроса по същество на базата на информацията, с която разполага, да отправи въпроса директно до Съда на Европейските общности и да поиска декларация за това, че несъобразяването представлява нарушение на Договора. Член 13 Решения на Комисията 1. Разглеждането на възможна неправомерна помощ завършва с решение съгласно член 4, параграфи 2, 3 или 4. В случаите на решения за започване на официална процедура по разследване производството се закрива посредством решение съгласно член 7. Ако дадена държава-членка не се съобрази с разпореждане за информация, това решение се взема на базата на наличната информация. 2. В случаите на възможна неправомерна помощ и без да се засяга член 11, параграф 2, Комисията не е обвързана със срока, фиксиран в член 4, параграф 5, член 7, параграф 6 и член 7, параграф 7. 3. Член 9 се прилага mutatis mutandis. Член 14 Възстановяване на помощ 1. Когато са взети отрицателни решения в случаи с неправомерна помощ, Комисията решава съответната държава-членка да вземе всички необходими мерки за възстановяване на помощта от получателя (наричано по-долу „решение за възстановяване“). Комисията не изисква възстановяване на помощта, ако това противоречи на общ принцип на правото на Общността. 2. Помощта, която трябва да се възстанови съгласно решение за възстановяване, включва всички лихви с подходящ процент, фиксиран от Комисията. Лихвата е дължима от датата, на която неправомерната помощ е била на разположение на получателя до датата на нейното възстановяване. 3. Без това да накърнява разпореждане на Съда на Европейските общности съгласно член 185 от Договора, възстановяването се извършва незабавно и в съответствие с процедурите по националното законодателство на съответната държава-членка, при условие че те позволяват незабавното и ефективно изпълнение на решението на Комисията. За тази цел и в случая на производство пред националните съдилища съответните държави-членки предприемат всички необходими стъпки, които са предвидени в съответните им правни системи, включително и временни мерки, без да се засяга правото на Общността. Член 15 Давностен срок 1. Правомощията на Комисията за възстановяване на помощ са предмет на давностен срок от десет години. 2. Давностният срок започва да тече в деня, в който неправомерната помощ е предоставена на получателя, било като индивидуална помощ или като помощ по схема за помощ. Всяко действие, предприето от Комисията или от дадена държава-членка, която действа по искане на Комисията, по отношение на неправомерната помощ, прекъсва давностния срок. От всяко прекъсване тече нов срок. Давностният срок спира да тече, докато решението на Комисията е предмет на производство, висящо пред Съда на Европейските общности. 3. Всяка помощ, по отношение на която давностният срок е изтекъл, се счита за съществуваща помощ. ГЛАВА IV ПРОЦЕДУРА В СЛУЧАЙ НА ЗЛОУПОТРЕБА С ПОМОЩ Член 16 Злоупотреба с помощ Без да се засяга член 23, Комисията може, в случаите на злоупотреба с помощ, да открие официална процедура по разследване съгласно член 4, параграф 4. Членове 6, 7, 9 и 10, член 11, параграф 1, членове 12, 13, 14 и 15 се прилагат mutatis mutandis. ГЛАВА V ПРОЦЕДУРА ОТНОСНО СЪЩЕСТВУВАЩИ СХЕМИ ЗА ПОМОЩ Член 17 Сътрудничество съгласно член 93, параграф 1 от Договора 1. Комисията получава от съответната държава-членка цялата необходима информация за прегледа, в сътрудничество с държавата-членка, по отношение на съществуващи схеми за помощ съгласно член 93, параграф 1 от Договора. 2. Когато Комисията счита, че съществуваща схема за помощ не е или вече не е съвместима с Общия пазар, тя информира съответната държава-членка за своето предварително мнение и дава на съответната държава-членка възможността да представи коментарите си в рамките на срок от един месец. В надлежно обосновани случаи Комисията може да удължи този срок. Член 18 Предложение за подходящи мерки Когато Комисията, в светлината на информацията, предоставена от държавата-членка съгласно член 17, заключи, че съществуващата схема за помощи не е или вече не е съвместима с Общия пазар, тя издава препоръка, предлагаща подходящи мерки на съответната държава-членка. Препоръката може да предложи, по-специално: a) съществено изменение на схемата за помощ, или б) въвеждане на процедурни изисквания, или в) премахване на схемата за помощ. Член 19 Правни последици на предложение за подходящи мерки 1. Когато съответната държава-членка приеме предложените мерки и информира Комисията за това, Комисията отбелязва тази констатация и информира държавата-членка за това. С приемането ѝ държавата-членка е задължена да приложи подходящите мерки. 2. Когато съответната държава-членка не приеме предложените мерки и Комисията, след като е взела предвид аргументите на съответната държава-членка, продължава да счита, че тези мерки са необходими, тя започва производство съгласно член 4, параграф 4. Членове 6, 7 и 9 се прилагат mutatis mutandis. ГЛАВА VI ЗАИНТЕРЕСОВАНИ СТРАНИ Член 20 Права на заинтересованите страни 1. Всяка заинтересована страна може да представи коментари съгласно член 6 след решение на Комисията да започне официална процедура по разследване. На всяка заинтересована страна, която е представила такива коментари, и на всеки получател на индивидуална помощ се изпраща копие от решението, взето от Комисията съгласно член 7. 2. Всяка заинтересована страна може да информира Комисията за всяка помощ, за която се твърди, че е неправомерна, и за всяко твърдение за злоупотреба с помощ. Когато Комисията счете, че на базата на информацията, с която разполага, няма достатъчно основания случаят да бъде разгледан, тя информира заинтересованите страни за това. Когато Комисията вземе решение по даден случай, отнасящ се до съдържанието на предоставената информация, тя изпраща копие от това решение на заинтересованите страни. 3. По свое искане всяка заинтересована страна получава копие от всяко решение съгласно членове 4 и 7, член 10, параграф 3 и член 11. ГЛАВА VII МОНИТОРИНГ Член 21 Годишни доклади 1. Държавите-членки представят на Комисията годишни доклади за всички съществуващи схеми за помощ, по отношение на които не са наложени никакви конкретни задължения за докладване в условно решение по член 7, параграф 4. 2. Когато, въпреки напомняне, съответната държава-членка не представи годишен доклад, Комисията може да процедира в съответствие с член 18 по отношение на съответната схема за помощ. Член 22 Мониторинг на място 1. Когато Комисията има сериозни съмнения по отношение на това дали решенията повдигат възражения, дали положителните решения или условните решения по отношение на индивидуалната помощ са били спазени, съответната държава-членка, след като ѝ е била дадена възможността да представи коментарите си, оправомощава Комисията да предприеме посещения за мониторинг на място. 2. Длъжностните лица, които са упълномощени от Комисията, имат право, с цел да проверят спазването на съответното решение: a) да влизат във всички помещения и терени на съответното предприятие; б) да искат устни обяснения на място; в) да преглеждат счетоводните книги и другите търговски документи и да вземат или да искат копия от тях. Комисията може да бъде подпомагана, ако е необходимо, от независими експерти. 3. Комисията информира съответната държава-членка, в подходящ срок и в писмена форма, за посещението за мониторинг на място и за самоличността на упълномощените длъжностни лица и експерти. Ако държавата-членка има надлежно обосновани възражения срещу избора на експерти от Комисията, експертите се назначават по взаимно съгласие с държавата-членка. Длъжностните лица от Комисията и експертите, упълномощени да извършват мониторинга на място, представят пълномощно в писмена форма, уточняващо предмета и целта на посещението. 4. Длъжностни лица, упълномощени от държавата-членка, на чиято територия се извършва посещението за мониторинг, могат да присъстват при посещението за мониторинг. 5. Комисията предоставя на държавата-членка копие от всеки доклад, изготвен в резултат от посещението за мониторинг. 6. Когато дадено предприятие се противопостави на посещение за мониторинг, разпоредено с решение на Комисията съгласно настоящия член, съответната държава-членка предоставя необходимото съдействие на длъжностните лица и на експертите, упълномощени от Комисията, за да им даде възможност да извършат посещението за мониторинг. За тази цел държавите-членки, след консултации с Комисията, предприемат необходимите мерки в рамките на осемнадесет месеца след влизането в сила на настоящия регламент. Член 23 Неспазване на решения и съдебни решения 1. Когато съответната държава-членка не се съобразява с условни или отрицателни решения, по-специално в случаите, упоменати в член 14, Комисията може директно да сезира Съда на Европейските общности в съответствие с член 93, параграф 2 от Договора. 2. Ако Комисията счете, че съответната държава-членка не се е съобразила с решение на Съда на Европейските общности, Комисията може да изследва въпроса в съответствие с член 171 от Договора. ГЛАВА VIII ОБЩИ РАЗПОРЕДБИ Член 24 Професионална тайна Комисията и държавите-членки, техните длъжностни лица и други служители, включително независимите експерти, назначени от Комисията, не разкриват информацията, която са придобили посредством прилагането на настоящия регламент и която е обхваната от задължението за професионална тайна. Член 25 Адресати на решения Адресат на решения, взети съгласно глави II, III, IV, V и VII е съответната държава-членка. Комисията незабавно отправя уведомление за тях до съответната държава-членка и дава възможност на последната да посочи пред Комисията коя информация счита за обхваната от задължението за професионална тайна. Член 26 Публикуване на решения 1. Комисията публикува в Официален вестник на Европейските общности обобщено уведомление за решенията, които взема съгласно член 4, параграфи 2 и 3 и член 18 заедно с член 19, параграф 1. В обобщеното уведомление се посочва, че копие от решението може да бъде получено на автентичната езикова версия или версии. 2. Комисията публикува в Официален вестник на Европейските общности решенията, които взема съгласно член 4, параграф 4, в тяхната автентична езикова версия. В Официален вестник, публикуван на езици, различни от автентичната езикова версия, автентичната езикова версия ще бъде придружена c пояснително резюме на езика на този Официален вестник. 3. Комисията публикува в Официален вестник на Европейските общности решенията, които взема съгласно член 7. 4. В случаите, когато член 4, параграф 6 или член 8, параграф 2 се прилагат, се публикува кратко уведомление в Официален вестник на Европейските общности. 5. Съветът, като действа с единодушие, може да реши да публикува решенията в съответствие с член 93, параграф 2, трета алинея от Договора в Официален вестник на Европейските общности. Член 27 Разпоредби за прилагане Комисията, като действа в съответствие с процедурата, определена в член 29, има правомощие да приема разпоредби за прилагане по отношение на формата, съдържанието и другите подробности на уведомленията, формата, съдържанието и други подробности на годишните доклади, подробности за сроковете и изчисляването на сроковете и лихвения процент, упоменат в член 14, параграф 2. Член 28 Консултативен комитет по държавна помощ Създава се Консултативен комитет за държавна помощ (наричан по-долу „Комитета“). Той се състои от представители на държавите-членки и се председателства от представителя на Комисията. Член 29 Консултации с Комитета 1. Комисията се консултира с Комитета, преди да приеме всяка разпоредба за прилагане съгласно член 27. 2. Консултациите с Комитета се провеждат на заседание, свикано от Комисията. Проектите и документите, които се разглеждат, се включват като приложение в уведомлението. Заседанието се провежда не по-рано от два месеца след изпращането на уведомлението. Този срок може да бъде съкратен при спешни случаи. 3. Представителят на Комисията внася в Комитета проект за мерките, които трябва да се вземат. Комитетът представя становище по проекта в рамките на срока, който председателят може да определен в зависимост от спешността на въпроса, ако е необходимо чрез провеждане на гласуване. 4. Становището се записва в протокола; в допълнение всяка държава-членка има право да поиска нейната позиция да се запише в протокола. Комитетът може да препоръча публикуването на това становище в Официален вестник на Европейските общности. 5. Комисията взема предвид в най-голяма степен становището, издадено от Комитета. Тя информира Комитета за начина, по който неговото становище е било взето предвид. Член 30 Влизане в сила Настоящият регламент влиза в сила на дванадесетия ден след публикуването му в Официален вестник на Европейските общности. Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави-членки. Съставено в Брюксел на 22 март 1999 година.
[ 4, 19, 5, 12, 15 ]
32008R1178
РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 1178/2008 НА КОМИСИЯТА от 28 ноември 2008 година за изменение на Регламент (ЕО) № 1165/98 на Съвета относно краткосрочната статистика и на регламенти (ЕО) № 1503/2006 и (ЕО) № 657/2007 на Комисията по отношение на тяхното адаптиране след преразглеждането на статистическите класификации NACE и CPA (текст от значение за ЕИП) КОМИСИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ, като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност, като взе предвид Регламент (ЕО) № 1165/98 на Съвета от 19 май 1998 г. относно краткосрочната статистика (1), и по-специално член 17, букви б), д) и й) от него, като има предвид, че: (1) С Регламент (ЕО) № 1165/98 на Съвета се установява обща рамка за създаване на краткосрочни статистически данни на Общността за бизнес цикъла. (2) В Регламент (ЕО) № 1503/2006 на Комисията от 28 септември 2006 г. за прилагане и изменение на Регламент (ЕО) № 1165/98 на Съвета относно краткосрочна статистика по отношение на дефинициите на показателите, списъка с показателите и честотата на събиране на данни (2) са дадени методологически дефиниции на показателите, използвани в краткосрочната статистика. (3) С Регламент (ЕО) № 657/2007 на Комисията от 14 юни 2007 г. за прилагане на Регламент (ЕО) № 1165/98 на Съвета относно краткосрочната статистика във връзка с установяването на европейските програми за подбор на изследвания (3) се определят правилата и условията за предаването на данни от държавите-членки, участващи в европейските програми за подбор на изследвания за краткосрочната статистика. (4) След приемането на Регламент (ЕО) № 1893/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 20 декември 2006 г. за установяване на статистическа класификация на икономическите дейности NACE Rev. 2 и за изменение на Регламент (ЕИО) № 3037/90 на Съвета, както и на някои ЕО регламенти относно специфичните статистически области (4), и на Регламент (ЕО) № 451/2008 на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 г. за установяване на нова статистическа класификация на продуктите по дейности (КПД) и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 3696/93 на Съвета (5), е необходимо е да бъдат актуализирани списъкът на променливите, нивата на разбивки и агрегиране, приложими към някои променливи, и правилата и условията за европейските програми за подбор на изследвания. (5) Мерките, предвидени в настоящия регламент, са в съответствие със становището на Статистическия програмен комитет, ПРИЕ НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ: Член 1 Изменение на Регламент (ЕО) № 1165/98 Приложение А към Регламент (ЕО) № 1165/98 се изменя в съответствие с приложение I към настоящия регламент. Член 2 Изменение на Регламент (ЕО) № 1503/2006 Приложение I към Регламент (ЕО) № 1503/2006 се изменя в съответствие с приложение II към настоящия регламент. Член 3 Изменение на Регламент (ЕО) № 657/2007 Приложението към Регламент (ЕО) № 657/2007 се заменя с приложение III към настоящия регламент. Член 4 Влизане в сила Настоящият регламент влиза в сила на двадесетия ден след публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз. Той се прилага от 1 януари 2009 г. Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави-членки. Съставено в Брюксел на 28 ноември 2008 година.
[ 19 ]
32007R0688
РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 688/2007 НА КОМИСИЯТА от 19 юни 2007 година за изменение на Регламент (ЕО) № 2771/1999 относно внасянето на склад на интервенционно масло за продажба КОМИСИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ, като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност, като взе предвид Регламент (ЕО) № 1255/1999 на Съвета от 17 май 1999 г. относно общата организация на пазара на мляко и млечни продукти (1), и по-специално член 10 от него, като има предвид, че: (1) Член 21 от Регламент (ЕО) № 2771/1999 на Комисията от 16 декември 1999 г. относно определяне на подробни правила за прилагането на Регламент (EО) № 1255/1999 на Съвета относно интервенцията на пазара на масло и сметана (2) определя, че интервенционното масло за продажба следва да е внесено на склад преди 1 септември 2006 г. (2) Като се има предвид положението на пазара на маслото и количествата масло в интервенционни складове, е уместно маслото, което е внесено на склад преди 1 юни 2007 г., да бъде предоставено за продажба. (3) Регламент (ЕО) № 2771/1999 следва да бъде изменен съответно. (4) Предвидените в настоящия регламент мерки са в съответствие със становището на Управителния комитет по млякото и млечните продукти, ПРИЕ НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ: Член 1 В член 21 от Регламент (ЕО) № 2771/1999 „1 септември 2006 г.“ се заменя с „1 юни 2007 г.“. Член 2 Настоящият регламент влиза в сила на следващия ден след публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз. Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави-членки. Съставено в Брюксел на 19 юни 2007 година.
[ 3, 17 ]
32009D0309
РЕШЕНИЕ НА КОМИСИЯТА от 1 април 2009 година за отмяна на 13 остарели решения по отношение на общата политика в областта на рибарството (нотифицирано под номер C(2009) 1096) (2009/309/ЕО) КОМИСИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ, като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност, като взе предвид Регламент (ЕО) № 1198/2006 на Съвета от 27 юли 2006 г. за Европейския фонд за рибарство (1), и по-специално член 101 от него, като има предвид, че: (1) Подобряването на прозрачността на правото на Общността е основен елемент от по-добрата законодателна стратегия, която се прилага от институциите на Общността. В този контекст е подходящо да се премахнат от действащото законодателство тези актове, които вече нямат реален ефект. (2) Следните решения, свързани с общата политика в областта на рибарството, вече не са актуални, макар че формално все още са в сила: - Решение 84/17/ЕИО на Комисията от 22 декември 1983 г. относно прилагането от Обединеното кралство на някои мерки за адаптиране на капацитета в сектора на рибарството съгласно Директива 83/515/ЕИО на Съвета (2), - Решение 84/117/ЕИО на Комисията от 24 февруари 1984 г. относно прилагането от Дания на някои мерки за адаптиране на капацитета в сектора на рибарството съгласно Директива 83/515/ЕИО на Съвета (3), - Решение 84/262/ЕИО на Комисията от 4 май 1984 г. относно прилагането от Белгия на някои мерки за адаптиране на капацитета в сектора на рибарството съгласно Директива 83/515/ЕИО на Съвета (4), - Решение 84/376/ЕИО на Комисията от 6 юли 1984 г. относно прилагането от Федерална република Германия на някои мерки за адаптиране на капацитета в сектора на рибарството (5), - Решение 84/589/ЕИО на Комисията от 28 ноември 1984 г. относно прилагането от Гърция на някои мерки за адаптиране на капацитета в сектора на рибарството съгласно Директива 83/515/ЕИО на Съвета (6), - Решение 85/154/ЕИО на Комисията от 4 февруари 1985 г. относно прилагането от Франция на някои мерки за адаптиране на капацитета в сектора на рибарството съгласно Директива 83/515/ЕИО на Съвета (7), - Решение 85/437/ЕИО на Комисията от 11 септември 1985 г. относно прилагането от Нидерландия на някои мерки за адаптиране на капацитета в сектора на рибарството съгласно Директива 83/515/ЕИО на Съвета (8), - Решение 85/474/ЕИО на Комисията от 16 септември 1985 г. относно молбите за възстановяване на разходи и плащане на аванси във връзка с някои мерки за изменяне капацитета в сектора на рибарството (9), - Решение 85/482/ЕИО на Комисията от 18 октомври 1985 г. относно прилагането от Италия на някои мерки за адаптиране на капацитета в сектора на рибарството съгласно Директива 83/515/ЕИО на Съвета (10), - Решение 86/352/ЕИО на Комисията от 10 юли 1986 г. относно разширения в прилагането от Германия на някои мерки за адаптиране на капацитета в сектора на рибарството съгласно Директива 83/515/ЕИО на Съвета (11), - Решение 86/539/ЕИО на Комисията от 3 ноември 1986 г. относно прилагането от Португалия на някои мерки за адаптиране на капацитета в сектора на рибарството съгласно Директива 83/515/ЕИО на Съвета (12), - Решение 86/540/ЕИО на Комисията от 4 ноември 1986 г. относно прилагането от Испания на някои мерки за адаптиране на капацитета в сектора на рибарството съгласно Директива 83/515/ЕИО на Съвета (13), - Решение 92/86/ЕИО на Комисията от 18 декември 1991 г. относно някои адаптации на мерките, обхванати от Регламент (ЕИО) № 4028/86, на територията на бившата Германска демократична република (14). (3) Решенията, изброени в съображение 2, изчерпаха своето действие, тъй като в основното законодателство бяха приети промени, които са несъвместими с прилагането на тези актове. (4) По причини на правова сигурност и яснота тези остарели решения следва да бъдат отменени. (5) Мерките, предвидени в настоящото решение, са в съответствие със становището на Комитета на европейския фонд за рибарство, ПРИЕ НАСТОЯЩОТО РЕШЕНИЕ: Член 1 Отменяне на решения Решения 84/17/ЕИО, 84/117/ЕИО, 84/262/ЕИО, 84/376/ЕИО, 84/589/ЕИО, 85/154/ЕИО, 85/437/ЕИО, 85/474/ЕИО, 85/482/ЕИО, 86/352/ЕИО, 86/539/ЕИО, 86/540/ЕИО и 92/86/ЕИО се отменят. Член 2 Адресати Адресати на настоящото решение са държавите-членки. Съставено в Брюксел на 1 април 2009 година.
[ 15, 6 ]
31994R3168
31994R3168 L 335/23 ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ РЕГЛАМЕНТ (EО) № 3168/94 НА КОМИСИЯТА от 21 декември 1994 година относно установяването на приложното поле на Регламент (ЕО) № 517/94 на Съвета относно общите правила за внос на текстилни продукти от някои трети страни, необхванати от двустранни споразумения, протоколи или други актове, както и нерегулирани от други специфични правила за внос на Общността и за изменение на някои разпоредби от същия регламент КОМИСИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ, като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност, и по-специално член 113 от него, като взе предвид Регламент (ЕО) № 517/94 на Съвета от 7 март 1994 г. относно общите правила за внос на текстилни продукти от трети страни, необхванати от двустранни споразумения, протоколи или други актове или от други специфични правила за внос на Общността (1), последно изменен с Регламент (ЕО) № 2798/94 (2), и по-специално, член 21 от него, като има предвид, че в резултат от въвеждането на вътрешния пазар, е уместно различните формуляри, използвани до момента от компетентните органи на държавите-членки в областта на текстила и облеклото за разрешаване вноса в Общността на продукти, предмет на количествени ограничения съгласно Регламент (ЕО) № 517/94, да бъдат заменени с един документ, който може да се използва в цялата митническа територия на Общността, независимо от държавата-членка, която го е издала, и от националността и седалището на съответния оператор; като има предвид, че за целта е необходимо да се създаде лицензия за внос на Общността, който да се издава от компетентните органи на държавите-членки на общ формуляр, отговарящ на единни критерии, да се определи каква информация трябва да съдържа този документ и заявлението за издаването на този документ и да измени или допълни определени разпоредби от Регламент (ЕО) № 517/94; като има предвид, че за да се улесни въвеждането на такава лицензия за внос на Общността във всички държави-членки, е уместно да се разреши на компетентните органи на държавите-членки, в течение на един преходен период, завършващ най-късно на 31 декември 1995 година, да продължат да издават националните формуляри, използвани преди датата на влизане в сила на настоящия регламент, за издаване на лицензии за внос и документи за надзор, освен ако, в момента на подаване на заявлението, кандидатът не поиска да му бъде издадена лицензия за внос на Общността; като има предвид, че мерките, предвидени в настоящия регламент, отговарят на становището на Комитета по текстил, ПРИЕ НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ: Член 1 С настоящото Регламент (ЕО) № 517/94 се изменя, както следва: 1. към член 18, параграф 1 се добавя следната алинея: „Заявлението за лицензия трябва да съдържа: а) име и пълен адрес на заявителя (включително, номер на телефон и факс, ако има такива, и идентификационен номер, регистриран при компетентните национални органи), номер на регистрация по ДДС, ако плаща ДДС; б) име и адрес на декларатора; в) име и пълен адрес на вероятния износител; г) страна на произход на продуктите и страна на предназначение; д) описание на продуктите, включващо: - търговското им предназначение, - описание на продуктите и кодовете по Комбинираната номенклатура (КН); е) съответната категория и количеството в съответните единици, указано в приложения III Б и IV за въпросните продукти; ж) стойността на продуктите; з) вътрешния код, използван за административни цели, например Taric кода; и) дата и подпис на заявителя.“; 2. член 19, параграф 1 се заменя със следния текст: „1. Компетентните органи на държавите-членки издават лицензии за внос в срок от пет работни дни, след като бъдат уведомени за решението на Комисията, или в срока, определен от Комисията. Издаването на лицензии за внос и извлечения от тях се извършва съгласно условията и подробните правила, описани в приложение VIII.“; 3. Приложението към настоящия регламент се добавя като приложение VIII към Регламент (ЕО) № 517/94. Член 2 Настоящият регламент влиза в сила в деня след датата на публикуването му в Официален вестник на Европейските общности. Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави-членки. Съставено в Брюксел на 21 декември 1994 година.
[ 12, 3, 1, 5 ]
31994R1831
31994R1831 L 191/9 ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ РЕГЛАМЕНТ (EО) № 1831/94 НА КОМИСИЯТА от 26 юли 1994 година относно нередности и възстановяване на неправомерно изплатени суми във връзка с финансиране от Кохезионния фонд и относно организирането на информационна система в тази област КОМИСИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ, като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност, като взе предвид Регламент (EО) № 1164/94 на Съвета от 16 май 1994 г. относно създаването на Кохезионния фонд (1), и по-специално член 12, параграф 5 от него, като има предвид, че член 12 от Регламент (EО) № 1164/94 определя основните принципи в рамките на Общността за борба с нередностите и за връщане на загубени в резултат на злоупотреба или пропуски суми по линия на Кохезионния фонд; като има предвид, че правилата, определени в настоящия регламент, трябва да се прилагат за всички допустими мерки, предвидени в член 3 от Регламент (EО) № 1164/94; като има предвид, че настоящият регламент регулира само някои аспекти от задълженията на държавите-членки бенефициери, произтичащи от член 12, параграф 2 от Регламент (EО) № 1164/94 и следователно не може да влияе върху други задължения, произтичащи от този член; като има предвид, че с оглед на по-добрата информираност на Комисията за борбата на държавите-членки бенефициери с нередностите, налага конкретизиране на националните разпоредби в тази насока, които следва да бъдат съобщени на Комисията; като има предвид, че следва да се предвиди всички разкрити нередности да бъдат докладвани на Комисията на всеки три месеца, с оглед на установяване на естеството на извършваните нередности, финансовите последствия от тях и възстановяването на неправомерно изплатените суми; като има предвид, че освен тези доклади трябва да се подава информация и за хода на евентуални съдебни или административни производства; като има предвид, че Комисията следва да бъде редовно информирана за съдебните и административни производства срещу извършилите нередности лица; като има предвид, че би било целесъобразно да се гарантира редовното препредаване на информация за предприеманите от държавите-членки мерки за защита на финансовите интереси на Общността; като има предвид, че е подходящо да се определят процедурите, които държавите-членки и Комисията трябва да прилагат в случаите, когато се окаже, че загубените поради нередности суми са невъзстановими; като има предвид, че следва да се определи минимален праг, над който държавите-членки бенефициери трябва да докладват автоматично на Комисията случаите на нередности; като има предвид, че националните норми, свързани с наказателното производство или взаимното подпомагане между държавите-членки по наказателни дела не попадат под действието на разпоредбите на настоящия регламент; като има предвид, че е целесъобразно да се предвидят възможности за участие на Общността в покриването на съдебни разходи и разходи, пряко произтичащи от съдебни производства; като има предвид, че с оглед на предотвратяването на нередности, следва да се засили сътрудничеството между държавите-членки и Комисията, като същевременно следва да се предприемат максимални усилия всякакви подобни действия да се предприемат при съблюдаване на правилата за поверителност; като има предвид, че следва да се уточни, че разпоредбите на настоящия регламент трябва да се прилагат и за всички случаи, в които предвидени в контекста на Кохезионния фонд плащания не са били осъществени поради констатиране на нередности, ПРИЕ НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ: Член 1 Без да се засягат произтичащите пряко от член 12 от Регламент (EО) № 1164/94 задължения, настоящият регламент се отнася до всички допустими мерки, предвидени в член 3 от Регламент (EО) № 1164/94. Настоящият регламент не засяга прилагането в държавите-членки на правилата, свързани с наказателните производства или правното сътрудничество между държавите-членки по наказателни дела. Член 2 1. Държавите-членки бенефициери по смисъла на член 2, параграф 2 от Регламент (EО) № 1164/94, съобщават на Комисията в рамките на три месеца от влизането в сила на настоящия регламент: - разпоредбите, определени със законови, подзаконови или административни действия за прилагането на определените в член 12 от Регламент (EО) № 1164/94 мерки, - списък на властите и органите, натоварени с изпълнението на тези мерки, както и на основните разпоредби, свързани с определянето на ролята и функциите на въпросните власти и органи и процедурите, с чието прилагане са натоварени. 2. Държавите-членки бенефициери незабавно съобщават на Комисията всички изменения в предоставената в съответствие с параграф 1 информация. 3. Комисията проучва подадените ѝ от държавите-членки бенефициери данни и ги информира за заключенията, които смята, че произтичат от тях. Тя остава в контакт с държавите-членки в необходимата за прилагането на настоящия член степен. Член 3 1. В хода на двата месеца след края на всяко тримесечие държавите-членки бенефициери докладват на Комисията всички нередности, които са били предмет на първоначално административно или съдебно разследване. В тази връзка те дават възможно най-големи подробности за: - идентифициране на въпросния проект или мярка, - нарушената разпоредба, - естеството и размера на разходите; в случаите, когато няма осъществено плащане, сумите, които биха били неправомерно изплатени при неразкриване на нередността, освен ако грешката или пропускът са разкрити преди плащане и не водят до административна или съдебна санкция, - цялата сума и разпределението ѝ между различните източници на финансиране, - периода или момента, към който е извършена нередността, - механизмът на извършване на нередността, - начинът на разкриване на нередността, - националните власти или органи, изготвили официалния доклад за нередността, - финансовите последствия, временното прекратяване на плащания (ако има такова) и възможностите за възстановяване на сумите, - дата и източник на първата информация, довела до подозрение за извършване на нередността, - дата на изготвяне на официалния доклад за констатиране на нередността, - когато е уместно, участващите държави-членки и страни, които не са членки, - идентичност на участващите физически и юридически лица, с изключение на случаите, когато тази информация няма отношение към борбата с нередността поради характера на съответната нередност. 2. Когато част от изискваната по параграф 1 информация, в частност във връзка с механизмите за извършване на нередности и с начина на разкриването им, държавата-членка бенефициер допълва доколкото е възможно тази липсваща информация, когато изпраща последващите тримесечни доклади за нередностите на Комисията. 3. Ако националните разпоредби предвиждат поверителността на разследването, съобщаването на информация е предмет на разрешение от компетентния съд или правораздавателен орган. Член 4 Всяка държава-членка бенефициер незабавно изпраща на Комисията, а при необходимост и на другите заинтересовани държави-членки, всички разкрити или предполагаеми нередности, ако съществуват опасения, че: - те може много бързо да намерят отражение извън собствената ѝ територия, и/или - те свидетелстват за нов механизъм, който е бил използван. Член 5 1. В хода на двата месеца след края на всяко тримесечие държавата-членка бенефициер информира Комисията, с позоваване на предишни доклади в съответствие с член 3, за всички разкрити производства в резултат на предварително нотифицирани нередности и произтичащи от тях важни промени, включително за: - сумите, които вече са били или се очаква да бъдат върнати, - междинните мерки, предприети от държавата-членка бенефициер за гарантиране връщането на неправомерно изплатени суми, - разкрити съдебни и административни производства с оглед на връщане на неправомерно изплатените суми и налагане на санкции, - причините за евентуално прекратени производства за възстановяване на средства; по възможност, Комисията следва да бъде информирана за съответните решения преди тяхното вземане, - прекратяване на наказателно преследване. Държавата-членка бенефициер нотифицира Комисията за административните или съдебни решения, или за основните точки в тях, във връзка с прекратяване на тези производства. 2. Когато държава-членка бенефициер счита, че дадена сума не може да бъде изцяло върната възстановена, или не се очаква да бъде изцяло върната, тя информира Комисията в специален доклад за сумата, която не е върната, както и за причините, поради които държавата-членка счита, че сумата следва да се поеме от Общността или от държавата-членка. Тази информация трябва да е достатъчно подробна, за да позволи на Комисията да вземе във възможно най-кратък срок решение, след консултации с властите на съответната държава-членка, кой ще поеме финансовите последствия по смисъла на третото тире от член 12, параграф 1 от Регламент (EО) № 1164/94. 3. В евентуалния случай, упоменат в параграф 2, Комисията може изрично да поиска държавата-членка бенефициер да продължи процедурата по връщане на средствата. Член 6 Ако в референтния период, за който се изготвя доклад, няма нередности, държавата-членка бенефициер информира Комисията за това обстоятелство в определения в член 3, параграф 1 срок. Член 7 Когато компетентните власти на държава-членка решат, по изрично настояване на Комисията, да разкрият или продължат съдебно производство във връзка с връщане на неправомерно изплатени суми, Комисията може да предприеме възстановяването на държавата-членка на всички или част от съдебните разходи и разходите, пряко произтичащи от съдебното производство, при представяне на оправдателни документи, дори ако производството не доведе до желания резултат. Член 8 1. Комисията поддържа подходящи според случая контакти със съответните държави-членки във връзка с допълването на предоставената информация за нередностите, упомената в член 3, за процедурите, посочени в член 5, и по-специално за възможностите за връщане на средствата. 2. Независимо от посочените в параграф 1 контакти, Комисията информира държавите-членки, ако нарушенията са от такова естество, че предполагат появата на идентични или подобни механизми за извършването им и в други държави-членки. 3. Комисията организира на ниво Общност информационни срещи за представители на държавите-членки, с цел да се разгледа заедно с тях получената в съответствие с членове 3, 4 и 5 и съгласно параграф 1 от настоящия член информация, по-специално от гледна точка на поуките, които могат да се извлекат по отношение на нередностите, превантивните мерки и съдопроизводствата. 4. По искане на държава-членка или на Комисията, държавите-членки и Комисията се консултират помежду си, с цел да се затворят вредни за интересите на Общността „вратички“ в съществуващите разпоредби, проличали в хода на тяхното прилагане. Член 9 Комисията информира редовно държавите-членки, в рамките на Консултативния комитет по координация в областта на предотвратяване на измами, за това от какъв порядък са средствата, засегнати от нередностите, които са били разкрити, както и за различните категории нередности, разбити по видове и брой. Член 10 1. Държавите-членки и Комисията предприемат всички необходими предпазни мерки за гарантиране на поверителността на информацията, която те обменят помежду си. 2. Информацията, посочена в настоящия регламент, по-специално, не може да се изпраща на лице, различно от тези в държавите-членки или в рамките на институциите на Общността, чиито задължения налагат достъп до нея, освен ако държавата-членка, която я предоставя не е дала изрично съгласие за това. 3. Имената на физически или юридически лица може да се разкрият на друга държава-членка или на институция на Общността единствено ако това се налага с цел предотвратяване или преследване на нередност или за да се установи дали предполагаемата нередност е наистина извършена. 4. Съобщената информация или придобитата под каквато и да е форма съгласно настоящия регламент е предмет на професионална поверителност и е защитена по същия начин, както сходна информация е защитена от националното законодателство на държавата-членка, която я е получила и от съответните разпоредби, приложими за институциите на Общността. Освен това тази информация не може да се използва за други цели, различни от предвидените в настоящия регламент, освен ако властите, които са я предоставили не дадат изричното си съгласие за това и при условие че разпоредбите, действащи в държавата-членка, в която се намира властта, получаваща информацията, не забраняват такова разгласяване или използване. 5. Параграфи 1-4 не препятстват използването на получена в съответствие с настоящия регламент информация при предприемането на съдебни действия или последващо разкриване на производства поради несъблюдаване на правила на Общността в областта на Кохезионния фонд. Компетентната власт на държавата-членка, която е предоставила тази информацията бива незабавно информирана за такова използване. 6. Когато държава-членка нотифицира Комисията, че за физическо или юридическо лице, чието име е било съобщено на Комисията в съответствие с настоящия регламент, в хода на разследването се е доказало, че не е било замесено в каквато и да е нередност, Комисията незабавно информира за това всички, на които е разкрила това име в съответствие с настоящия регламент. Такова лице престава да се третира, по силата предишната нотификация, като лице, замесено във въпросната нередност. Член 11 В случаите на съфинансиране, поето съвместно от Кохезионния фонд и дадена държава-членка бенефициер, върнатите суми се разпределят между съответната държава-членка и Общността пропорционално на вече направените от тях разходи. Член 12 1. Когато нередностите са свързани със суми под 4 000 ECU, начислени към бюджета на Общността, държавата-членка бенефициер не препраща на Комисията информацията, предвидена в членове 3 и 5, освен ако последната изрично не е поискала това. 2. Упомената в параграф 1 сума се конвертира в национална валута, като се прилагат обменните курсове, публикувани в Официален вестник на Европейските общности, серия C, които са валидни в първия работен ден от годината, в която е съобщена информацията за нередностите. Член 13 Настоящият регламент влиза в сила на третия ден след публикуването му в Официален вестник на Европейските общности. Периодът между деня на влизане в сила и края на текущото календарно тримесечие се приема за тримесечие по смисъла на членове 3 и 5. Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави-членки. Съставено в Брюксел на 26 юли 1994 година.
[ 10, 12, 11, 15 ]
32002R2083
32002R2083 L 319/22 ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 2083/2002 НА КОМИСИЯТА от 22 ноември 2002 година за изменение за осми път на Регламент (ЕО) № 881/2002 на Съвета за налагане на някои специфични ограничителни мерки, насочени срещу определени лица и образувания, свързани с Осама бен Ладен, мрежата на Ал Кайда и талибаните, и за отмяна на Регламент (ЕО) № 467/2001 на Съвета КОМИСИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ, като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност, като взе предвид Регламент (ЕО) № 881/2002 на Съвета от 27 май 2002 г. за налагане на някои специфични ограничителни мерки, насочени срещу определени лица и образувания, свързани с Осама бен Ладен, мрежата на Ал Кайда и талибаните, и за отмяна на Регламент (ЕО) № 467/2001 на Съвета за забрана на износа на някои стоки и услуги за Афганистан, за засилване на забраната на полети и удължаване на замразяването на финансови средства и други финансови ресурси по отношение на талибаните в Афганистан (1), последно изменен с Регламент (ЕО) № 1935/2002 на Комисията (2), и по-специално член 7, параграф 1, първо тире от него, като има предвид, че: (1) В приложение I към Регламент (ЕО) № 881/2002 са изброени лицата, групите и образуванията, спрямо които се прилага замразяване на финансови средства и икономически ресурси по смисъла на посочения регламент. (2) На 28 октомври и 21 ноември 2002 г. Комитетът по санкциите реши да внесе някои изменения в списъка на лицата, групите и образуванията, спрямо които следва да се прилага замразяване на финансови средства и икономически ресурси, и следователно приложение I следва да бъде съответно изменено. (3) С оглед гарантиране ефективността на мерките, предвидени в настоящия регламент, той следва да влезе в сила незабавно, ПРИЕ НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ: Член 1 Приложение I към Регламент (ЕО) № 881/2002 се изменя в съответствие с приложението към настоящия регламент. Член 2 Настоящият регламент влиза в сила в деня на публикуването му в Официален вестник на Европейските общности. Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави-членки. Съставено в Брюксел на 22 ноември 2002 година.
[ 10, 18, 15, 5 ]
32003R1783
32003R1783 L 270/70 ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 1783/2003 НА СЪВЕТА от 29 септември 2003 година за изменение на Регламент (ЕО) № 1257/1999 относно подпомагане на развитието на селските райони от Европейския фонд за ориентиране и гарантиране на земеделието (ФЕОГА) СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ, като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност, и по-специално членове 36 и 37 от него, като взе предвид предложението на Комисията, като взе предвид становището на Европейския парламент (1), като взе предвид становището на Европейския икономически и социален комитет (2), като взе предвид становището на Комитета на регионите (3), като има предвид, че: (1) За да се постигнат целите на Общата селскостопанска политика, изложена в член 33 от Договора, е необходимо да се засили политиката на развитие на селските райони чрез увеличаване броя на съпътстващите мерки, предвидени в Регламент (ЕО) № 1257/1999 (4). (2) Младите земеделски производители са ключов фактор в развитието на селски райони и подпомагането на тази категория земеделски производители трябва да се разглежда като приоритет. За да се улесни установяването на млади земеделски производители и структурното приспособяване на техните стопанства, е необходимо да се засили вече дадената специфична подкрепа. (3) Трябва да се насърчи по-бързото прилагане в селскостопанския сектор на взискателни стандарти, базирани на законодателството на Общността относно околната среда, общественото здраве и това на животните и растенията, хуманното отношение към животните и безопасността на труда. Тези стандарти могат да наложат нови задължения за земеделските производители като намалят доходите или повишат разходите. Следва да се осигури временна и постепенно намаляваща поддръжка на земеделските производители, за да се помогне да се покрият частично разходите, възникващи от въвеждането на такива стандарти. (4) След въвеждането на мярката за „спазване на стандартите“, понастоящем разрешеното подпомагане съгласно Регламент (ЕО) № 1257/1999 на земеделски производители за ограничения в селскостопанското използване в райони с екологични ограничения отсега нататък трябва да включва ограничения, възникващи от прилагането на Директива 79/409/ЕИО на Съвета от 2 април 1979 г. за опазване на дивите птици (5) и Директива 92/43/ЕИО на Съвета от 21 май 1992 г. за опазване на естествените местообитания и на дивата флора и фауна (6). Съответно, може да бъде предложено по-високо ниво на подпомагане при определени обстоятелства и ограничението на площта от 10 % може да се ограничи само до мярката, засягаща райони със специфични затруднения. (5) Системите за консултиране в земеделието, предвидени в Регламент (ЕО) № 1782/2003 на Съвета от 29 септември 2003 г. относно установяване на общи правила за схеми за пряко подпомагане в рамките на Общата селскостопанска политика и за въвеждане на определени схеми за подпомагане на земеделските производители (7), се състоят в идентифицирането и предлагането на подобрения в настоящото изпълнение по отношение на законоустановените стандарти за екология, общественото здраве, здравето на животните и растенията и хуманното отношение към животните. Подпомагането се предоставя на земеделските производители за покриване на разходите по използването на такива консултантски услуги. (6) Земеделските стопани се насърчават да приемат високи стандарти за хуманното отношение към животните. Предметът на главата относно агроекологията от Регламент (ЕО) № 1257/1999 трябва да се разшири, за да предостави подпомагане на земеделски производители, които се задължават да приемат стандартите за животновъдство, превишаващи законоустановения минимум. (7) Опитът показа, че е необходимо да бъде подсилен наборът от инструменти за насърчаване качеството на храните в политиката за развитие на селските райони. (8) Земеделските производители се насърчават да участват в схеми за качеството на храните на национално ниво и в Общността. Участието в такива схеми може да доведе до допълнителни разходи и задължения, които не се възвръщат изцяло от пазара. Трябва да се предостави временна помощ на земеделските производители, участващи в такива схеми. (9) Необходимо е да се насочи вниманието на потребителите към съществуването и спецификациите на продукти, произведени по схеми за качество на храните на национално ниво или на ниво Общността. Предоставя се подпомагане на групи производители, за да информират потребителите и да насърчават производството на продукти, предвидени в схеми, подкрепени от държавите-членки в рамките на техните планове за селско развитие. (10) Въвеждането на нови съпътстващи мерки изисква уточняване на някои съществуващи разпоредби. Такива уточнения засягат главно инвестициите в земеделски стопанства и финансовите разпоредби. (11) Предвид важността на насърчаването на обновлението в сектора за преработване на храни, обхватът на съществуващата глава от Регламент (ЕО) № 1257/1999 относно подобряване на преработката и търговията със селскостопански продукти трябва да се разшири, за да се предостави подпомагане за развитието на новаторски подходи в преработвателната индустрия. (12) Горепосочената глава определя условията за получаване право на подпомагане при инвестиции, насочени към подобряване на преработката и търговията със селскостопански продукти, включително и изискванията към предприятията, получаващи такова подпомагане, за привеждането им в съответствие с минималните стандарти по отношение на околната среда, хигиената и хуманното отношение към животните. Тъй като малките преработвателни единици могат понякога да срещнат трудности при спазването на тези стандарти, държавите-членки трябва да могат да отпуснат период за изпълнение на условията за получаване право на подпомагане при инвестиции, направени от малките преработвателни единици, за да могат те да се приведат в съответствие с нововъведените стандарти по отношение на околната среда, хигиената и хуманното отношение към животните. (13) Необходимо е да се подобри екологичната и социална стойност на горите, собственост на държавата. Трябва да се разреши подкрепа при инвестиции за реализирането на тези цели, като се изключва подкрепа за мерки, подобряващи икономическото използване на такива гори. (14) Опитът, придобит при изпълнението на програмите за развитие на селските райони за периода от 2000 до 2006 г. показа необходимост от уточняване и опростяване на някои разпоредби на Регламент (ЕО) № 1257/1999 и приспособяване на някои нива на подпомагане. Тези уточнения и приспособявания засягат главно обхвата и подробното описание на подпомагането за необлагодетелствани райони и райони с екологични ограничения, за обучение, за горско стопанство и за насърчаване на адаптирането и развитието на селските райони. (15) Следователно, Регламент (ЕО) № 1257/1999 трябва да бъде съответно изменен, ПРИЕ НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ: Член 1 Регламент (ЕО) № 1257/1999 се изменя, както следва: 1) В член 5, съществуващият текст става параграф 1 и се добавят следните параграфи: „2. Условията за подпомагане на инвестициите, посочени в параграф 1, трябва да бъдат изпълнени към момента на взимане на индивидуално решение за предоставяне на подпомагането. 3. Когато инвестициите се правят, за да се спазят нововъведени минимални стандарти по отношение на околната среда, хигиената и хуманното отношение към животните, може да се предостави подпомагане за спазването на новите стандарти. В такива случаи, на земеделските производители може да се отпусне период за спазване на тези минимални стандарти, при положение, че е необходим такъв период, за да се решат специфични проблеми, свързани с привеждане в съответствие с тези стандарти. Земеделският производител трябва да е постигнал спазване на съответните стандарти до края на инвестиционния период.“ 2) Член 7 се изменя, както следва: а) Член 7, втори параграф се заменя със следното: „Общата сума на подпомагането, изразена като процент от обема на допустимата инвестиция, е ограничена до максимум 40 % и до 50 % за необлагодетелствани райони.“; б) Добавя се следният параграф: „Когато инвестициите се предприемат от млади земеделски производители, посочени в Глава II, тези проценти могат да достигнат максимум от 50 % и от 60 % за необлагодетелствани райони за срок не по-дълъг от пет години от установяването. Условието за възраст, определено в член 8, параграф 1, първо тире трябва да бъде изпълнено по времето на установяването.“ 3) Член 8, параграф 2 се заменя със следното: „2. Помощта за установяване може да включва: а) еднократна премия до максимално допустимата сума, посочена в приложението, и б) лихвена субсидия по заеми, взети с оглед да се покрият разходите, възникващи от установяването; капитализираната стойност на лихвената субсидия не може да надвиши стойността на премията. Може да се предостави подпомагане в по-голям размер от максималната сума, посочена в буква а), но ненадвишаваща 30 000 EUR, на млади земеделски производители, използващи консултантски услуги, свързани с организирането на дейността си през тригодишния период след установяването.“ 4) В член 9, втора алинея, първо тире се заменя със следното: „- да се подготвят земеделските производители и други лица, включени в селскостопански дейности, за качествена преориентация на производството, приложението на производствени практики, съвместими с поддържането и подобряването на ландшафта, защита на околната среда, хигиенни стандарти и хуманното отношение към животните, както и придобиване на уменията, необходими за управлението на икономически жизнено стопанство, и“; 5) В член 15, параграф 3, втора алинея се заменя със следното: „Компенсаторни обезщетения, по-високи от посочената максимална сума, могат да бъдат предоставени при условие, че средната сума на всички компенсаторни плащания, предоставени на въпросното ниво планиране, не превишава тази максимална сума. Държавите-членки могат, за целите на изчислението на средната сума, да представят комбинация от няколко регионални програми. Въпреки това, в надлежно обосновани от обективни обстоятелства случаи, средната сума може да бъде увеличена до максималната средна сума, посочена в приложението.“ 6) Член 16 се изменя, както следва: а) Член 16, параграф 1 се заменя със следното: „1. Плащания за компенсиране на поети разходи и загубите на приходи могат да бъдат направени на земеделски производители, подложени на ограничения за селскостопанско използване в райони с екологични ограничения като резултат от въвеждането на Директива 79/409/ЕИО (8) и Директива 92/43/ЕИО (9), ако и доколкото такива плащания са необходими за решаване на специфични проблеми, възникващи от въвеждането на тези директиви. б) Член 16, параграф 3 се заменя със следното: „3. Максималната сума за помощ от Общността е определена в приложението. Тази сума може да бъде увеличена в надлежно обосновани случаи, предвид специфични проблеми. Може да се предостави по-висока помощ от тази максимална сума за срок не по-дълъг от пет години, считано от датата, на която разпоредбата, налагаща нови ограничения, става задължителна в съответствие със законодателството на Общността. Тази помощ се предоставя годишно при прогресивно намаляваща база и не може да надвишава сумата, определена в приложението.“ 7) В член 20, настоящият текст става параграф 1 и се добавя следният параграф: „2. Зоните, посочени в параграф 1, не могат да надвишават 10 % от територията на засегнатата държава-членка.“ 8) Заличава се член 21. 9) Добавя се следната глава след глава V на раздел II: „ГЛАВА Vа СПАЗВАНЕ НА СТАНДАРТИТЕ Член 21а Помощта, предназначена за подпомагане на земеделските производители за приспособяване към високите стандарти, основани на законодателството на Общността в областта на околната среда, общественото здравеопазване и опазване здравето на животните и растенията, хуманното отношение към животните и безопасност на труда, съдейства за постигане на следните цели: а) по-бързо въвеждане на високите стандарти на Общността от държавите-членки; б) спазване на тези стандарти от земеделските производители; в) използване на консултантските услуги от земеделски производители, както е предвидено в Регламент (ЕО) № 1782/2003 на Съвета от 29 септември 2003 г. относно определяне на общи правила за схеми за пряко подпомагане съгласно Общата селскостопанска политика и схемите за подпомагане на производители на някои култури (10), които да ги улеснят при оценяване на резултатите от стопанската им дейност и идентифициране на необходимите подобрения, с оглед изискванията за управление, посочени в този Регламент. Член 21б 1. Може да се предостави временна помощ, предназначена частично да компенсира поетите разходи и загубите на приходи на земеделски производители, прилагащи високите стандарти, базирани на законодателството на Общността и нововъведени в националното законодателство. На земеделски производители от държави-членки, прилагащи член 16, не се предоставя помощ по настоящата глава, предназначена за прилагане на стандарти, основани на законодателството на Общността, посочени в член 16. 2. Може да се предостави помощ за срок не по-дълъг от пет години, считано от датата, когато стандартите стават задължителни в съответствие със законодателството на Общността. За да се ползва с право на помощ, стандартът трябва да налага нови задължения или ограничения на земеделската практика, имащи значително влияние върху типично селскостопански оперативни разходи и засягащи значителен брой земеделски производители. За директиви, чийто срок на въвеждане е изтекъл и които не са още правилно въведени от държавата-членка, може да се предостави помощ през период, не по-дълъг от пет години, считано от 25 октомври 2003 г. 3. Не се изплаща помощ, когато неприлагането на стандарт се дължи на неспазване от земеделския производител-заявител на стандарт, вече въведен в националното законодателство. Член 21в 1. Отпуска се годишна помощ под формата на фиксиран процент и при прогресивно намаляваща база, на равни части. Държавите-членки изменят нивото на плащане на стандарт с оглед нивото на задължения, произтичащи от приложението на стандарта. Плащанията се определят на ниво, което не позволява прекомерното компенсиране. Разходите, свързани с инвестиции, не се вземат под внимание при определяне нивото на годишна помощ. 2. Максималната годишна сума, допустима за подпомагане на стопанство, е определена в приложението. Член 21г 1. Може да се отпусне помощ на земеделски производители, за да бъдат подпомогнати да покрият разходите, възникващи при използването на консултантски услуги, които идентифицират и, при необходимост, им предлагат подобрения, свързани с приложението на минималните стандарти за околната среда, общественото здравеопазване, опазване здравето на животните и растенията и хуманното отношение към животните. 2. Земеделските консултантски услуги, за които може да се отпусне помощ, трябва да съответстват на разпоредбите в дял II, глава III от Регламент (ЕО) № 1782/2003 и на разпоредбите, приети в негово изпълнение. 3. Общата сума на помощта за използване на консултантски услуги, посочени в параграф 1, се ограничава до максимум 80 % от допустимите разходи, без да превишава максималната допустима сума, определена в приложението. 10) Глава VI се заменя със следното: „ГЛАВА VI АГРОЕКОЛОГИЯ И ХУМАННО ОТНОШЕНИЕ КЪМ ЖИВОТНИТЕ Член 22 Предоставя се помощ за методи за селскостопанско производство, целящи защита на околната среда, опазване на природната среда (агроекология) или подобряване на хуманното отношение към животните, с оглед да се постигнат целите на политиката на Общността по отношение на земеделието, околната среда и хуманното отношение към животните във ферми. Такава помощ насърчава: а) начините на използване на земеделска земя, съвместими със защитата и подобрението на околната среда, ландшафта и неговите характеристики, естествените ресурси, почвата и генетичното разнообразие; б) екологично-благоприятна екстензификация на земеделието и управление на ниско интензивни пасищни системи; в) запазване на застрашени обработваеми пространства, имащи висока природна стойност; г) поддържане на ландшафта и традиционните характеристики на земеделската земя; д) използването на екологично планиране в земеделската практика; е) подобряване на хуманното отношение към животните. Член 23 1. Отпуска се помощ на земеделски производители, поемащи ангажименти относно агроекологията или хуманното отношение към животните за най-малко пет години. Когато е необходимо, се определя по-дълъг период за някои видове задължения с оглед отражението им върху околната среда или хуманното отношение към животните. 2. Задълженията за агроекология и хуманно отношение към животните трябва да надвишават приложението на обичайната добра земеделска практика, включително добра животновъдна практика. Те трябва да предлагат услуги, непредвидени в други мерки за помощ, като пазарна помощ или компенсаторни обезщетения. Член 24 1. Помощ по отношение на задължение за агроекология или хуманно отношение към животните се отпуска годишно и се изчислява на базата на: а) загубата на доход; б) допълнителни разходи, произтичащи от поетите задължения, и в) необходимостта от финансово насърчение. Разходите, свързани с инвестиции, не се вземат предвид при изчисляване на нивото на годишната помощ. Разходите за непроизводствени инвестиции, необходими за спазване на ангажимента, могат да се вземат предвид при изчисляване нивото на годишна помощ. 2. Максималните годишни суми, допустими за подпомагане от Общността, са посочени в приложението. Когато помощта се изчислява на база зона, тези суми се базират на тази зона от стопанството, за който се прилагат агроекологичните задължения.“ 11) След глава VI на дял II се добавя следната нова глава: „ГЛАВА VIа КАЧЕСТВО НА ХРАНИТЕ Член 24а Помощта за методи за селскостопанско производство, целящи подобряване качеството на селскостопанските продукти и осигуряване на промоцията им, способства за постигане на следните цели: а) предоставяне на потребителите на гаранции за качеството на продуктите и използваните производствени методи благодарение на участието на земеделските производители в схеми за повишаване на качеството така, както е определено в член 24б; б) постигане на добавена стойност за селскостопански суровини и разширяване на пазарите за тях; в) повишаване информираността на потребителите относно наличието и спецификациите на тези продукти. Член 24б 1. Отпуска се помощ на земеделски производители, участващи доброволно в схеми за качество на храните на национално ниво и на ниво Общност, налагащи специфични производствени изисквания за селскостопанските продукти, изброени в приложение I към Договора, с изключение на рибни продукти, и спазващи параграфи 2 или 3 от настоящия член. Помощта покрива само продукти, предназначени за консумация от човека. 2. Имат право на помощ схемите за качество на храните на Общността, предвидени в следните регламенти и разпоредби: а) Регламент (ЕИО) № 2081/92 на Съвета от 14 юли 1992 г. относно защита на географски указания и наименования за произход на селскостопански продукти и храни (11); б) Регламент (ЕИО) № 2082/92 на Съвета от 14 юли 1992 г. относно сертификати за специфичен характер на селскостопански продукти и храни (12); в) Регламент (ЕИО) № 2092/91 на Съвета от 24 юни 1991 г. относно биологичното производство на земеделски продукти и означенията за такова производство върху земеделските продукти и храни (13); г) Дял VI за качествено вино, произведено в районите, уточнени с Регламент (ЕО) № 1493/1999 на Съвета от 17 май 1999 г. относно общата организация на пазара на виното (14). 3. Имат право на помощ схемите за качество на храните, признати от държавите-членки, които изпълняват критериите, определени в букви от а) до д): а) спецификата на крайния продукт, произведен по такива схеми, произтича от подробни задължения за методи за селскостопанско производство, гарантиращи: i) специфични характеристики, включително производствения процес, или ii) качество на крайния продукт, надхвърлящо значително текущите търговски стокови стандарти по отношение на общественото здравеопазване, опазване здравето на животните и растенията, хуманното отношение към животните или защита на околната среда; б) схемите включват обвързващи продуктови спецификации и спазването на тези спецификации се проверява от независим проверяващ орган; в) схемите са отворени за всички производители; г) схемите са прозрачни и осигуряват пълна проследимост на продуктите; д) схемите отговарят на текущите или предвидими пазарни възможности. 4. Схеми, чиято единствена цел е да осигурят високо ниво на контрол по отношение на задължителните стандарти съгласно националното законодателство и това на Общността, не се ползват с право на помощ. Член 24в 1. Помощта се изплаща като годишно поощрително плащане до максимално допустима сума на стопанство, определена в приложението. Нивото на изплащаната сума се определя съгласно нивото на определените разходи, възникващи от участието в подпомагани схеми и определени на ниво, предотвратяващо прекомерното компенсиране. 2. Продължителността на такава помощ не надвишава период от пет години. Член 24г 1. Помощ се отпуска на групи от производители за дейности, предназначени да информират потребителите и да промотират посочени селскостопански продукти или хранителни стоки, съгласно схеми за качество на храните на национално или общностно ниво, описани в член 24б и подбрани за помощ от държавата-членка съгласно мярката, предвидена в член 24а, 24б и 24в. 2. Помощта обхваща информационни, промоционални и рекламни дейности. 3. Общата сума на помощта е ограничена максимум до 70 % от допустимите разходи за дейността. 12) В член 25, параграф 2, четвърто тире се заменя със следното: „- за развитие и прилагане на нови технологии,“ 13) В член 26, параграф 1 се добавя следната алинея: „Когато инвестициите са извършени, за да гарантират спазването на нововъведените минимални стандарти по отношение на околната среда, хигиената и хуманното отношение към животните, може да се отпусне помощ за съобразяване с новите стандарти. В такива случаи, на малки преработвателни предприятия може да им се отпусне период за съобразяване с тези минимални стандарти, когато е необходимо време за решаване на специфични проблеми, възникнали при съобразяване с такива стандарти. Малките преработвателни предприятия трябва да спазват съответните стандарти до края на инвестиционния период.“ 14) Член 29, параграф 3 се заменя със следното: „3. Такава помощ, предвидена в членове 30 и 32, се отпуска само за гори и райони, притежавани от частни собственици или техни сдружения или от общини или техни сдружения. Това ограничение не се прилага за мерките, предвидени в член 30, параграф 1, второ тире, за инвестиции в гори, предназначени за значително подобряване на екологичната им и социална стойност, нито за мерките, предвидени в член 30, параграф 1, шесто тире.“ 15) Член 29, параграф 5 се заменя със следното: „5. Мерки, предложени съгласно тази глава в зони, класифицирани като зони с висока или средна опасност от горски пожар в рамките на дейността на Общността за защита на горите от пожар, трябва да отговарят на плановете за защита на горите, установени от държавите-членки за тези райони.“ 16) В член 30, параграф 1, последното тире се заменя със следното: „- възстановяването на горския производствен потенциал, нарушен от природни бедствия и пожар, както и изпълнение на подходящи превантивни действия.“ 17) Член 31 се изменя, както следва: а) В параграф 1, втора алинея се заменя със следното: „Такава помощ може да включва допълнително към разходите за установяване: - годишна премия на залесен хектар за покриване на разходите за поддръжка за период до пет години, - годишна премия на хектар за покриване загубите на доход, произтичащ от залесяване за максимален период от 20 години за земеделски производители или техни сдружения, работили земята преди нейното залесяване или за някое друго частно юридическо лице.“ б) Параграф 2 се заменя със следното: „2. Когато помощта се отпуска за залесяване на селскостопанска земя, собственост на публични организации, тя покрива само разходите по установяването. Ако залесената земя е наета от частно юридическо лице, може да бъдат отпуснати годишните премии, посочени в параграф 1, втора алинея.“ в) В параграф 3, втора алинея се заменя със следното: „В случай на бързо растящи насаждения, култивирани краткосрочно, помощта за залесяване се отпуска само за разходи за установяване.“ 18) В член 33, параграф 2 се изменя, както следва: а) трето и четвърто тире се заменят със следното: „- установяване на консултантски системи в земеделието, предвидени в глава III на дял II от Регламент (ЕО) № 1782/2003, както и услуги за заместване върху експлоатацията и услуги за земеделско управление, - пускане на пазара на качествени селскостопански продукти, включително установяване на схеми за качество, предвидени в член 24б, параграфи 2 и 3,“; б) добавя се следното тире: „- управление на интегрирани стратегии за развитие на селските райони от местни съдружия.“ 19) В член 34, алинея втора се добавят следните две тирета: „- условията за мерките за спазване на стандартите (глава Vа), - условия за мерките за качеството на храните (глава VIа).“ 20) Член 35, параграф 1 се заменя със следното: „1. Помощта на Общността за преждевременно пенсиониране (членове 10, 11 и 12), за необлагодетелстваните райони и зоните с екологични ограничения (членове от 13 до 21), за спазването на стандартите (членове от 21а до 21г), за агроекологията и хуманното отношение към животните (членове 22, 23 и 24), за качеството на храните (членове от 24а до 24г) и залесяването (член 31) се финансират от ФЕОГА, секция „Гарантиране“, в цялата Общност.“ 21) В член 37, параграф 3, втора алинея, тире второ се заменя със следния текст: „- мерки за подпомагане на изследователски проекти или мерки с право на финансиране от Общността съгласно Решение 90/424/ЕИО на Съвета от 26 юни 1990 г. относно някои разходи във ветеринарната област (15). 22) В член 47, параграф 2, втора алинея, последното тире се заменя със следното: „- в рамките на програмирането, финансовото участие на Общността в мерките, предвидени в членове от 22 до 24 от настоящия регламент не може да надвишава 85 % в райони, включени в цел №1 и 60 % в останалите райони.“ 23) В член 51 се добавя следният параграф: „5. Забранява се държавна помощ за подпомагане на земеделски производители, приспособяващи се към високите стандарти, базирани на законодателството на Общността в областта на околната среда, общественото здравеопазване, опазване здравето на животните и растенията, хуманното отношение към животните и безопасността на труда, ако не отговаря на условията, предвидени в членове 21а, 21б и 21в. Въпреки това, може да се отпусне допълнителна помощ, надвишаваща максималните суми, определени в съответствие с член 21в за подпомагане на земеделски производители за съобразяване с националното законодателство, по-строго от стандартите на Общността. При липса на законодателство на Общността, се забранява държавна помощ за подпомагане на земеделски производители, приспособяващи се към задължителните стандарти, базирани на националното законодателство в областта на околната среда, общественото здравеопазване, опазване здравето на животните и растенията, хуманното отношение към животните и безопасността на труда, ако не отговарят на съответните условия, предвидени в членове 21а, 21б и 21в. Може да бъде отпусната допълнителна помощ, надвишаваща максималните суми, определени в съответствие с член 21в, ако са обосновани съгласно параграф 1 на този член.“ 24) Приложението се заменя с текста в приложението към настоящия Регламент. Член 2 Настоящият регламент влиза в сила на седмия ден след публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз. Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави-членки. Съставено в Брюксел на 29 септември 2003 година.
[ 19, 5, 20, 6, 15 ]
32004R0912
32004R0912 L 163/71 ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 912/2004 НА КОМИСИЯТА от 29 април 2004 година за прилагане на Регламент (ЕИО) № 3924/91 на Съвета относно установяване на статистическо изследване на промишлената продукция на Общността (текст от значение за ЕИП) КОМИСИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ, като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност, като взе предвид Регламент (ЕИО) № 3924/91 на Съвета от 19 декември 1991 г. относно установяване на статистическо изследване на промишлената продукция на Общността (1), и по-специално член 9 от него, и като има предвид, че: (1) Регламент (ЕИО) № 3924/91 предвижда мерките за привеждане в съответствие с техническия напредък при събирането на данни и обработката на резултатите да бъдат приети от Комисията след консултация със Статистическия програмен комитет. (2) Техническият напредък и последващото законодателство, по-специално актовете, свързани с европейската статистическа система относно предприятията, създават необходимост от промени в обхвата и характеристиките на проучването. (3) Тези промени трябва да подобрят обхвата на предоставяните статистически данни от държавите-членки, без да увеличат тежестта за икономическите оператори. (4) Статистическите данни, изготвени в рамките на системата на Общността, трябва да бъдат със задоволително качество и да позволяват съпоставяне на една държава-членка с друга. (5) Мерките, предвидени в настоящия регламент, са в съответствие със становището на Статистическия програмен комитет, създаден с Решение 89/382/ЕИО, Евратом на Съвета (2), ПРИЕ НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ: Член 1 Полето на приложение на проучването, визирано в член 1 на Регламент (ЕИО) № 3924/91 на Съвета, следва да се идентифицира чрез препратка към участниците в проучването и единицата на наблюдение. Участниците в проучването по време на референтния период са предприятията, чиято основна или вторична дейност е изброена в раздели В, Г или Д на класификацията на икономическите дейности в Европейската общност (NACE Rev. 1.1.), установена в Регламент (ЕО) № 29/2002 от 19 декември 2001 г. (3), за изменение на Регламент (ЕИО) № 3037/90 на Съвета (4). Единицата за наблюдение е предприятието, така, както е определено в Регламент (ЕИО) № 696/93 на Съвета (5) относно отчетните статистически единици и анализ на производствената система на Общността. Държавите-членки могат да използват друга статистическа единица като единица за наблюдение за събирането на данните, при условие че предават на Евростат данните за предприятията. Член 2 Задължението, което имат единиците, участващи в проучването, да предоставят на държавите-членки вярна и пълна информация за целите на член 5, параграф 2 от Регламент (ЕИО) № 3924/91 на Съвета, се ограничава до участващите в проучването единици на наблюдение, които произвеждат продуктите, фигуриращи в списъка на списъка ПРОДКОМ. Член 3 Задължението, което имат държавите-членки за приемане на методи на проучване, улесняващи събирането на данни от единици на наблюдение, представляващи най-малко 90 % от националното производство по клас на NACE, посочен в член 3, параграф 2 от Регламент (ЕИО) № 3924/91 на Съвета, трябва да се прилага както следва: държавите-членки приемат методи на проучване, позволяващи събирането на данни, представляващи най-малко 90 % от националното производство за всеки NACE Rev. 1.1. клас на раздели В, Г и Д. Член 4 Освобождаването на държавите-членки от събирането на данни, визирано в член 3, параграф 4 от Регламент (ЕИО) № 3924/91 на Съвета, трябва да бъде уточнено, като се направи позоваване на националното производство на даден продукт. Държавите-членки няма нужда да събират данни за даден продукт, ако националното производство на този продукт е по-малко от 1 % от цялото производство на този продукт в Общността през предходната година. По отношение на продуктите, за които не се събират данни поради това освобождаване, се обявява нулева стойност. Държавите-членки са длъжни да предоставят необходимата документация. Член 5 Освобождаването на държавите-членки от задължението да извършват проучване по Продком, посочено в член 5, параграф 3 на Регламент (ЕИО) № 3924/91 на Съвета трябва да обхване и случаите, когато държавите-членки могат да получат необходимите данни чрез използване на комбинация от различни източници и методи. Член 6 Освен задължението да предоставят информация при поискване от страна на Евростат по силата на член 5, параграф 4 от Регламент (ЕИО) № 3921/91 на Съвета, държавите-членки са задължени да предават на Евростат необходимата информация относно използваните от тях методи на проучване, проби и обхват, с цел да се докаже спазването на принципите на методиката на ПРОДКОМ, така, както те са определени в Методологичното ръководство на ПРОДКОМ. Член 7 Настоящият регламент влиза в сила на двадесетия ден след публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз. Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави-членки. Съставено в Брюксел на 29 април 2004 година.
[ 7, 1, 15, 19 ]
31990R3044
31990R3044 L 292/5 ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ РЕГЛАМЕНТ (ЕИО) № 3044/90 НА КОМИСИЯТА от 22 октомври 1990 година относно класирането на определени стоки в Комбинираната номенклатура КОМИСИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ, като взе предвид Договора за създаване на Европейската икономическа общност, като взе предвид Регламент (ЕИО) № 2658/87 на Съвета (1) относно тарифната и статистическа номенклатура и Общата митническа тарифа, изменен последно с Регламент (ЕИО) № 2943/90 (2), и по-специално член 9 от него, като има предвид, че с цел да се осигури еднакво прилагане на Комбинираната номенклатура, приложена към настоящия регламент, е необходимо да се приемат разпоредби за класирането на стоките, включени в приложението към настоящия регламент; като има предвид, че с Регламент (ЕИО) № 2658/87 се определят общите правила за тълкуване на Комбинираната номенклатура, и че тези правила се прилагат също към всяка друга номенклатура, изцяло или частично основаваща се на нея или която добавя подпозиции към нея и която е установена чрез специални разпоредби на Общността, с оглед прилагането на тарифни или други мерки, свързани с търговията със стоки; като има предвид, че в съответствие с упоменатите общи правила стоките, описани в колона 1 от приложената таблица към настоящия регламент, се класират в съответните кодове по КН в колона 2 въз основа на мотивите, посочени в колона 3; като има предвид, че мерките, предвидени в настоящия регламент, са в съответствие със становището на Комитета по номенклатурата относно продукти с номера от 1 до 3 в приложената таблица; като има предвид, че Комитетът по номенклатурата не е представил становище в срока, определен от неговия председател, относно продукт № 4 в приложената таблица, ПРИЕ НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ: Член 1 Стоките, описани в колона 1 от приложената таблица, се класират в съответния код по Комбинираната номенклатура, посочен в колона 2 от посочената таблица. Член 2 Настоящият регламент влиза в сила на 21-ия ден след публикуването му в Официален вестник на Европейските общности. Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави-членки. Съставено в Брюксел на 22 октомври 1990 година.
[ 3, 17 ]
32008R0003
РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 3/2008 НА СЪВЕТА от 17 декември 2007 година относно действията за информиране и насърчаване, свързани със селскостопанските продукти на вътрешния пазар и в трети страни СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ, като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност, и по-специално членове 36 и 37 от него, като взе предвид предложението от Комисията, като взе предвид становището на Европейския парламент, като има предвид, че: (1) В съответствие с регламенти (ЕО) № 2826/2000 (1) и (ЕО) № 2702/1999 на Съвета (2), Общността може да извършва действия, свързани с насърчаване, на вътрешния пазар и на пазарите на трети страни, на редица селскостопански продукти. Постигнатите резултати до този момент са много обнадеждаващи. (2) С оглед на натрупания опит, перспективите за развитие на пазара, както в рамките на Общността, така и извън нея, и в новия контекст на международната търговия, е необходимо да се изработи цялостна и последователна политика за информиране и насърчаване, свързана със селскостопанските продукти и с метода на производство, както и на хранителни продукти, произведени на базата на селскостопански продукти, на вътрешния пазар и на пазарите на трети страни, без обаче да се поощрява потреблението на който и да е продукт поради специфичния му произход. (3) С цел по-голяма яснота регламенти (ЕО) № 2702/1999 и (ЕО) № 2826/2000 следва да бъдат отменени и заменени от един регламент, като се запазят специфичните особености на действията в зависимост от мястото на провеждане. (4) Подобна политика допълва по целесъобразен начин и дава тласък на действията, провеждани от държавите-членки, като подобрява представата за тези продукти сред потребителите в Общността и в третите страни, особено по отношение на качеството, хранителната стойност и безопасността на хранителните продукти и начините на производство. Като помага за отварянето на нови пазари, тази дейност би могла също да окаже мултиплициращ ефект върху националните или частни инициативи. (5) Необходимо е да се определят критерии за подбор на съответните продукти и сектори, както и на темите и пазарите, за които ще се отнасят програмите на Общността. (6) Действията за информиране и насърчаване, свързани със селскостопанските продукти в трети страни, следва да се отнасят както за продукти с режим на възстановяване при износ, така и за продукти, които не са предмет на възстановявания. (7) Провеждането на действията следва да бъде извършено в рамките на програмите за информиране и насърчаване. По отношение на провежданите действия на вътрешния пазар, за да се осигури последователността и ефективността на програмите, следва да се установят насоки за всеки съответен продукт или сектор, които определят основните елементи на въпросните програми. (8) Предвид техническия характер на задачите за изпълнение следва да се предвиди възможност Комисията да бъде подпомогната от комитет от експерти по комуникации или на технически помощници. (9) Необходимо е да се установят финансови правила. Като общо правило Общността следва да поеме само част от разходите, свързани с действията, с цел поемането на съответни отговорности от страна на предлагащите организации и на заинтересованите държави-членки. Въпреки това в изключителни случаи може да се окаже по-целесъобразно да не се изисква финансово участие от съответната държава-членка. По отношение на информацията за някои схеми на Общността във връзка с произхода на продуктите, с биологичното производство и с етикетирането, както и с графичните символи, определени в законодателството в областта на селското стопанство, и по-специално за най-отдалечените райони, финансиране, поделено между Общността и държавите-членки, може да бъде оправдано от необходимостта да се предостави информация на обществеността по тези сравнително нови мерки. (10) Изпълнението на действията следва да бъде поверено, посредством подходящи процедури, на органи, притежаващи необходимите структури и компетентност за осигуряване на максимална разходна ефективност. (11) В резултат на придобития опит и постигнатите резултати от действията по насърчаване на Международния съвет по зехтина, е уместно Общността да продължи да му възлага извършването на действия, попадащи в сферата на неговата компетентност. Целесъобразно е също да се предвиди възможност за съдействие от подобни международни организации за други продукти. (12) С цел контрол на правилното изпълнение на програмите и въздействието на действията, изпълнението им следва ефективно да се наблюдава от държавите-членки, а резултатите да се оценяват от независим орган. (13) Разходите по финансирането на действията, предвидени в настоящия регламент, следва да се третират, в зависимост от конкретния случай, съгласно Регламент (ЕО) № 1290/2005 на Съвета от 21 юни 2005 г. относно финансирането на Общата селскостопанска политика (3). (14) Мерките, необходими за прилагането на настоящия регламент, следва да бъдат приети в съответствие с Решение 1999/468/ЕО на Съвета от 28 юни 1999 г. относно установяване на условията и реда за упражняване на изпълнителните правомощия, предоставени на Комисията (4), ПРИЕ НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ: Член 1 Предмет и обхват 1. Действията за информиране и насърчаване, свързани със селскостопанските продукти и с начините на тяхното производство, както и на производството на хранителни продукти на основата на селскостопански продукти, проведени на вътрешния пазар или на пазарите на трети страни и посочени в член 2, могат да бъдат финансирани от бюджета на Общността, изцяло или частично, в съответствие с условията, предвидени в настоящия регламент. Тези действия се прилагат в рамките на програма за информиране и насърчаване. 2. Действията, предвидени в параграф 1, не трябва да бъдат насочени към търговски марки, нито да поощряват потреблението на продукти въз основа на специфичния им произход. Произходът на продукта, предмет на въпросните действия, може да бъде указан, когато става дума за наименование по смисъла на законодателството на Общността. Член 2 Действия за информиране и насърчаване 1. Действията, посочени в член 1, параграф 1, са както следва: а) действия в областта на връзките с обществеността, насърчаването и рекламата, по-конкретно, за да се подчертаят присъщите качества и предимствата на продуктите на Общността, а именно качеството и безопасността на храните, специфичните производствени методи, хранителната и здравна стойност, етикетирането, хуманното отношение към животните и опазването на околната среда; б) информационни кампании, по-специално за режимите на Общността на защитени наименования за произход (ЗНП), защитени географски указания (ЗГУ) и гарантирани традиционни специалитети (ГТС), и за биологичното производство, както и други режими на Общността, отнасящи се до стандартите за качество и етикетирането на селскостопански продукти и хранителни стоки, и до графичните символи, определени в приложимото законодателство на Общността; в) действия по предоставянето на информация относно системата на Общността, обхващаща качествени вина, произведени в определени райони (v.q.p.r.d.), вина с географско указание и спиртни напитки с географско указание или запазено традиционно указание; г) проучвания с цел оценка на резултатите от действията за информиране и насърчаване. 2. На вътрешния пазар действията, посочени в член 1, параграф 1, могат да бъдат осъществени под формата на участия в мероприятия, панаири и изложения от национално или европейско значение, по-конкретно с щандове, с цел да се подобри представата за произвежданите в Общността продукти. 3. На пазарите на трети страни действията, посочени в член 1, параграф 1, могат да бъдат осъществени под следните форми: а) информационни кампании за системата на Общността за трапезни вина; б) участие в мероприятия, панаири и изложения от международно значение, по-конкретно с щандове, с цел да се подобри представата за произвежданите в Общността продукти; в) проучвания на нови пазари, необходими за разширяване на пласмента; г) търговски посещения на високо равнище. Член 3 Включени сектори и продукти 1. Секторите и продуктите, които могат да бъдат предмет на действията, посочени в член 1, параграф 1, за прилагане на вътрешния пазар, се определят съгласно следните критерии: а) целесъобразността от привличане на вниманието върху качеството, типичните характеристики, специфичните производствени методи, хранителната и здравословна стойност, безопасността, хуманното отношение към животните и опазването на околната среда, свързани със съответните продукти, посредством тематични или конкретни целеви кампании; б) въвеждането на система за етикетиране, предоставяща информация на потребителите, както и на системи за проследяване и контрол на продукта; в) необходимостта от решаване на специфични или краткосрочни проблеми в отделни сектори; г) необходимостта от предоставяне на информация относно системи на Общността, свързани със ЗНП, ЗГУ, ГТС и биологичните продукти; д) целесъобразността от предоставяне на информация за системата на Общността за v.q.p.r.d., вината с географско указание и спиртните напитки с географско указание или запазено традиционно указание. 2. Продуктите, които могат да бъдат предмет на действията, посочени в член 1, параграф 1, за прилагане на пазара на трети страни, са следните: а) продукти, предназначени за пряка консумация или преработка, за които съществуват възможности за износ или пласмент на потенциални нови пазари в трети страни, по-конкретно без право на възстановявания; б) традиционни или качествени продукти с висока добавена стойност. Член 4 Списък на темите, продуктите и страните, които могат дабъдат предмет на действията Комисията съставя, в съответствие с процедурата, определена в член 16, параграф 2, списъка на темите и продуктите, посочени в член 3, както и списъка на съответните трети страни. Тези списъци се обновяват на всеки две години. Ако е необходимо, списъците могат да бъдат междувременно изменени посредством същата процедура. При избора на трети страни се отчитат пазарите на трети страни, на които съществува реално или потенциално търсене. Член 5 Насоки 1. С оглед насърчаването в рамките на вътрешния пазар Комисията приема за всеки от одобрените сектори и продукти, в съответствие с процедурата, определена в член 16, параграф 2, насоките, определящи подробностите, отнасящи се до стратегията, която трябва да бъде следвана в предложенията за кампании за информация и насърчаване. Тези насоки дават общи указания, по-конкретно по отношение на: а) целите и задачите; б) посочването на една или повече теми, които да бъдат предмет на избраните действия; в) видовете действия, които да бъдат предприети; г) продължителността на програмите; д) примерното разпределение, в зависимост от предвидените пазари и видове действия, на наличната сума за финансовото участие на Общността в реализирането на програмите. Що се отнася до насърчаването на пресните плодове и зеленчуци, особено внимание се отделя на действията за насърчаване, насочени към децата в училищните заведения. 2. С оглед на насърчаването в рамките на пазарите на трети страни, Комисията може да приеме, в съответствие с процедурата, посочена в член 16, параграф 2, насоки, определящи подробностите, отнасящи се до стратегията, която трябва да бъде следвана в предложенията за програми за информиране и насърчаване за някои или за всички продукти, посочени в член 3, параграф 2. Член 6 Организации, отговарящи за осъществяване на действия за информиране и насърчаване 1. С оглед осъществяване на действията, посочени в член 2, параграф 1, букви а), б) и в), параграф 2 и параграф 3, букви а), б) и в), в съответствие с насоките, посочени в член 5, параграф 1 и в съответствие с условията на параграф 2 на настоящия член, организацията или организациите, професионални или междупрофесионални, представляващи съответния сектор или сектори в една или повече държави-членки или на равнище на Общността, изработват предложения за програми за информиране и насърчаване с максимален срок от три години. 2. При вземането на решения за действията за насърчаване в трети страни, по-специално в сектора на маслиновото масло и трапезните маслини, Общността може да ги провежда с посредничеството на Международния съвет по зехтина. За останалите сектори Общността може да потърси помощта на международни организации, предоставящи подобни гаранции. Член 7 Изработване и предоставяне на програмите за информиране и насърчаване 1. Държавите-членки съставят спецификации, определящи изискванията и критериите за оценяване на програмите за информиране и насърчаване. Съответната или съответните държави-членки проверяват целесъобразността на предложените програми и установяват съответствието им с разпоредбите на настоящия регламент, с насоките, изработени съгласно разпоредбите на член 5, и с прилежащите спецификации. Те проверяват също така съотношението качество/цена на въпросните програми. След преглед на програмата или програмите, държавата-членка или държавите-членки съставят списък на одобрените програми в границите на наличните средства и се задължават да участват в тяхното финансиране, ако е уместно. 2. Държавата-членка или държавите-членки предоставят на Комисията списъка на програмите, упоменати в параграф 1, трета алинея, както и копие от тези програми. Ако Комисията констатира, че дадена програма или някои от нейните действия не са в съответствие с разпоредбите на Общността или, що се отнася до действията, предвидени за осъществяване на вътрешния пазар, с насоките, посочени в член 5, или че не предлагат добро съотношение качество/цена, тя информира в срок, определен в съответствие с процедурата, предвидена в член 16, параграф 2, съответната или съответните държави-членки за недопустимостта на цялата програма или на част от нея. Ако такава информация отсъства в определения срок, програмата се счита за допустима. Държавата-членка или държавите-членки вземат под внимание евентуалните забележки, направени от Комисията и ѝ предоставят програмите, ревизирани в съгласие с предлагащата или предлагащите организации, упоменати в член 6, параграф 1, в рамките на срока, определен в съответствие с процедурата, предвидена в член 16, параграф 2. Член 8 Избор на програмите за информиране и насърчаване 1. Комисията решава, в съответствие с процедурата, предвидена в член 16, параграф 2, кои програми да бъдат одобрени и съответни бюджети. Приоритет се дава на програмите, предложени от повече от една държава-членка или предвиждащи действия в повече от една държава-членка или в трети страни. 2. В съответствие с процедурата, предвидена в член 16, параграф 2, Комисията може да определи минимални или максимални граници на ефективните разходи за програмите, одобрени в съответствие с параграф 1 на настоящия член. Тези лимити на разходите могат да бъдат променяни в съответствие с естеството на съответните програми. Прилаганите критерии могат да бъдат определени в съответствие с процедурата, посочена в член 16, параграф 2. Член 9 Процедура при липса на програми за действия за информиране на вътрешния пазар 1. При липса на програми за прилагане на вътрешния пазар, за едно или повече действия за информиране, посочени в член 2, параграф 1, буква б), представени в съответствие с член 6, параграф 1, заинтересованата или заинтересованите държави-членки съставят въз основа на насоките, установени в член 5, параграф 1, програма и приложени спецификации и пристъпват, чрез публичен търг, към избора на орган за изпълнението на програмата, която се задължават да съфинансират. 2. Държавата-членка или държавите-членки предоставят на Комисията програмата, одобрена в съответствие с параграф 1, придружена от обосновано становище относно: а) пригодността на програмата; б) съответствието на програмата и на предложения орган с разпоредбите на настоящия регламент, и когато е необходимо, на приложимите насоки; в) оценката на съотношението качество/разходи на програмата. 3. За целите на проучването на програмите от Комисията се прилагат член 7, параграф 2 и член 8, параграф 1. 4. В съответствие с процедурата, предвидена в член 16, параграф 2, Комисията може да определи минимални или максимални граници на ефективните разходи за програмите, представени в съответствие с параграф 2 от настоящия член. Тези граници могат да бъдат променяни в зависимост от естеството на съответните програми. Прилаганите критерии могат да бъдат определени в съответствие с процедурата, посочена в член 16, параграф 2. Член 10 Действия за информиране и насърчаване, осъществявани по инициатива на Комисията След информиране на комитета, посочен в член 16, параграф 1, или, ако е уместно, на комитета, създаден в съответствие с член 14, параграф 1 от Регламент (ЕИО) № 2092/91 на Съвета от 24 юни 1991 г. относно биологичното производство на земеделски продукти и неговото означаване върху земеделските продукти и храни (5), на постоянния комитет за защитени географски указания и наименования за произход, създаден в съответствие с член 15, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 510/2006 на Съвета от 20 март 2006 г. относно закрилата на географски указания и наименования за произход на земеделски продукти и храни (6) или на постоянния комитет за гарантирани традиционни специалитети, създаден в съответствие с член 18, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 509/2006 на Съвета от 20 март 2006 г. относно селскостопански и хранителни продукти с традиционно специфичен характер (7), Комисията може да реши да осъществи едно или повече от следните действия: а) за действия на вътрешния пазар и на пазара на трети страни: i) действията, посочени в член 2, параграф 1, буква г) от настоящия регламент; ii) действията, посочени в член 2, параграф 1, букви б) и в) и в параграф 2 от настоящия регламент, когато тези действия представляват интерес за Общността или никакви подходящи предложения не са били представени съгласно процедурата, установена в членове 6 и 9 от настоящия регламент. б) за действия на пазара на трети страни: i) действията, посочени в член 2, параграф 3, буква г) от настоящия регламент; ii) действията, посочени в член 2, параграф 1, букви а) и в параграф 3, букви а), б) и в) от настоящия регламент, когато тези действия представляват интерес за Общността или никакви подходящи предложения не са били представени съгласно процедурата, установена в членове 6 и 9 от настоящия регламент. Член 11 Органи за изпълнение на програмите и действията 1. Комисията избира чрез открит или ограничен търг: а) евентуалните технически сътрудници, необходими при оценката на предложените програми, предвидена в член 7, параграф 2, включително и на предложените органи за изпълнение; б) органът или органите за изпълнение на действията, посочени в член 10. 2. След привличането на конкурентни оферти с подходящи средства предлагащата организация подбира органите за изпълнение на програмите, одобрени в съответствие с член 7, параграф 1. Съгласно някои условия обаче, определени в съответствие с процедурата, предвидена в член 16, параграф 2, предлагащата организация може да получи разрешение да прилага лично някои части от програмата. 3. Органите за изпълнение на действията за информиране и насърчаване следва да разполагат със специализирани познания в областта на съответните продукти и целевите пазари и да притежават необходимите средства, за да осигурят осъществяването на действията по възможно най-ефективен начин, като вземат предвид общностното измерение на въпросните програми. Член 12 Наблюдение на програмите 1. Група за наблюдение, състояща се от представители на Комисията, съответните държави-членки и предлагащите организации, осигурява наблюдението на одобрените програми, посочени в членове 8 и 9. 2. Съответните държави-членки са отговорни за доброто изпълнение на одобрените програми, посочени в членове 8 и 9, както и за извършване на свързаните с тях плащания. Държавите-членки следят за това всеки материал за информиране и насърчаване, произведен в рамките на същите програми, да е в съответствие със законодателството на Общността. Член 13 Финансиране 1. Без да се засягат разпоредбите на параграф 4, Общността финансира изцяло действията, посочени в член 10. Общността финансира също изцяло разходите за технически сътрудници, избрани в съответствие с член 11, параграф 1, буква а). 2. Финансовото участие на Общността в одобрените програми, посочени в членове 8 и 9, не превишава 50 % от действителните разходи за програмите. В случаите на програми за информиране и насърчаване, със срок от две или три години, участието, за всяка година от прилагането им, не трябва да надвишава тази максимална граница. Посоченият в първа алинея процент е 60 % за действията за насърчаване на плодове и зеленчуци, предназначени предимно за деца в училищните заведения на Общността. 3. Предлагащите организации участват във финансирането на предложените от тях програми с най-малко 20 % от действителните разходи за програмите, а останалата част от финансирането се покрива от съответната или съответните държави-членки, ако е уместно, като се взема под внимание финансовото участие на Общността, посочено в параграф 2. Съответните дялове на държавите-членки и на предлагащите организации се определят в момента, когато програмата се представя на Комисията в съответствие с член 7, параграф 2. Плащанията, извършени от държавите-членки или предлагащите организации, могат да произхождат от парафискални такси или задължителни вноски. 4. При прилагане на член 6, параграф 2, Общността, след като е одобрила програмата, отпуска подходяща финансова помощ на съответната международна организация. 5. За програмите, посочени в член 9, заинтересованите държави-членки поемат частта от финансирането, която не се поема от Общността. Средствата за финансирането от държавите-членки може да произхождат от парафискални такси. 6. Членове 87, 88 и 89 от Договора не се прилагат по отношение на финансовото участие от държавите-членки, нито от финансовото участие, произхождащо от парафискални постъпления или от задължителните вноски на държавите-членки или предлагащите организации в случаите на програми, подпомагани от Общността съгласно член 36 от Договора, които Комисията е одобрила в съответствие с член 8, параграф 1 от настоящия регламент. Член 14 Разходи на Общността Финансирането от Общността на действията, посочени в член 1, параграф 1 от настоящия регламент, се осъществява, в зависимост от конкретния случай, в съответствие с член 3, параграф 1, буква г) или член 3, параграф 2, буква б) от Регламент (ЕО) № 1290/2005. Член 15 Правила за прилагане Правилата за прилагане на настоящия регламент се приемат в съответствие с процедурата, предвидена в член 16, параграф 2. Член 16 Комитет 1. Комисията се подпомага от управителния комитет относно общата организация на селскостопанските пазари, създаден съгласно член 195 от Регламент (ЕО) № 1234/2007 на Съвета от 22 октомври 2007 г. за установяване на обща организация на селскостопанските пазари и относно специфични разпоредби за някои земеделски продукти („Общ регламент за ООП“) (8). 2. При позоваване на настоящия параграф се прилагат членове 4 и 7 от Решение 1999/468/ЕО. Срокът, предвиден в член 4, параграф 3 от Решение 1999/468/ЕО се определя на един месец. Член 17 Консултиране Преди съставянето на списъците, предвидени в член 4, преди определянето на насоките, предвидени в член 5, одобряването на програмите, предвидено в членове 6 и 9, преди вземането на решение относно действията съгласно член 10 и приемането на правилата за прилагане, предвидени в член 15, Комисията може да се консултира със: а) консултативната група за „насърчаване на селскостопански продукти“ създадена с Решение 2004/391/ЕО на Комисията (9); б) работните технически групи ad hoc, състоящи се от членовете на комитета или експерти по въпросите на насърчаването и рекламата. Член 18 Доклад Най-късно до 31 декември 2010 г. Комисията представя на Европейския парламент и на Съвета доклад за прилагането на настоящия регламент, придружен, когато е уместно, с подходящи предложения. Член 19 Отменяне Регламенти (ЕО) № 2702/1999 и (ЕО) № 2826/2000 се отменят. Позоваванията на отменените регламенти се считат за позовавания на настоящия регламент и следва да се тълкуват съгласно таблицата на съответствието, включена в приложението. Член 20 Влизане в сила Настоящият регламент влиза в сила на седмия ден след публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз. Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави-членки. Съставено в Брюксел на 17 декември 2007 година.
[ 4, 5, 3, 6, 15 ]
32008R0795
РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 795/2008 НА КОМИСИЯТА от 7 август 2008 година за определяне на възстановяванията при износ в сектора на свинското месо КОМИСИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ, като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност, като взе предвид Регламент (ЕО) № 1234/2007 на Съвета от 22 октомври 2007 г. за установяване на обща организация на селскостопанските пазари и относно специфични разпоредби за някои земеделски продукти („Общ регламент за ООП“) (1), и по-специално член 164, параграф 2, последна алинея и член 170 от него, като има предвид, че: (1) Съгласно член 162, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 1234/2007 разликата между цените на продуктите, посочени в част XVII от приложение I към горепосочения регламент, на световния пазар и в Общността може да бъде покрита чрез възстановяване при износ. (2) Предвид настоящата ситуация на пазара на свинско месо следва да се определят възстановявания при износ съгласно правилата и критериите, предвидени в членове 162-164, 167, 169 и 170 от Регламент (ЕО) № 1234/2007. (3) Съгласно член 164, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 1234/2007 възстановяването може да бъде различно в зависимост от местоназначението, особено когато ситуацията на световния пазар, специфичните нужди на някои пазари или задълженията, произтичащи от сключените съгласно член 300 от Договора споразумения, го изискват. (4) Възстановяванията следва да се прилагат само за продукти, чието свободно движение в Общността е разрешено и които носят здравната маркировка, предвидена в член 5, параграф 1, буква а) от Регламент (ЕО) № 853/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 г. относно определяне на специфични хигиенни правила за храните от животински произход (2). Тези продукти следва също така да отговарят на изискванията на Регламент (ЕО) № 852/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 г. относно хигиената на храните (3) и на Регламент (ЕО) № 854/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 г. относно определяне на специфичните правила за организирането на официален контрол върху продуктите от животински произход, предназначени за човешка консумация (4). (5) Управителният комитет за общата организация на селскостопанските пазари не е представил становище в рамките на срока, определен от неговия председател, ПРИЕ НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ: Член 1 1. Продуктите, които се ползват от възстановявания при износ, предвидени в член 164 от Регламент (ЕО) № 1234/2007, както и размерът на възстановяванията, са определени в приложението към настоящия регламент при спазване на условието от параграф 2 на настоящия член. 2. Продуктите, които могат да се ползват от възстановяване по силата на параграф 1, трябва да отговарят на изискванията на Регламент (ЕО) № 852/2004 и Регламент (ЕО) № 853/2004, и по-специално да бъдат приготвени в одобрено предприятие и да отговарят на условията за здравна маркировка, определени в приложение I, раздел I, глава III от Регламент (ЕО) № 854/2004. Член 2 Настоящият регламент влиза в сила на 8 август 2008 година. Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави-членки. Съставен в Брюксел на 7 август 2008 година.
[ 3, 17 ]
32004D0881
20041129 Решение на Комисията от 29 ноември 2004 година за сключване на Споразумение под формата на размяна на писма между Европейската общност и Република Чили относно измененията на приложение I към Споразумението за търговията със спиртни и ароматизирани напитки, към Споразумението за асоцииране между Европейската общност и нейните държави-членки, от една страна, и Република Чили, от друга страна, предвид разширяването (2004/881/EО) КОМИСИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ, като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност, като взе предвид Решение 2002/979/EО на Съвета от 18 ноември 2002 г. за подписване и временно прилагане на някои разпоредби на Споразумението за асоцииране между Европейската общност и нейните държави-членки, от една страна, и Република Чили, от друга страна [1], и по-специално член 5, параграф 2 от него, като има предвид, че: (1) С оглед на разширяването е необходимо да се измени раздел A от приложение I към Споразумението за търговията със спиртни и ароматизирани напитки към Споразумението за асоцииране между Европейската общност и нейните държави-членки, от една страна, и Република Чили, от друга страна, за да се защитят обозначенията за спиртни напитки на новите държави-членки, считано от 1 май 2004 г. (2) Поради това Общността и Република Чили договориха, в съответствие с член 16, параграф 2 от горепосоченото споразумение, Споразумение под формата на размяна на писма, което да измени и раздел A от приложение I към първото. Тази размяна на писма следва съответно да се одобри. (3) Мерките, предвидени в настоящото решение, са в съответствие със становището на Изпълнителния комитет за спиртни напитки, РЕШИ: Член 1 Одобрява се от страна на Общността Споразумението под формата на размяна на писма между Европейската общност и Република Чили за изменение на приложение I към Споразумението за търговията със спиртни и ароматизирани напитки към Споразумението за асоцииране между Европейската общност и нейните държави-членки, от една страна, и Република Чили, от друга страна. Текстът на споразумението е приложен към настоящото решение. Член 2 Комисарят по земеделие е оправомощен да подпише размяната на писма от името на Общността. Съставено в Брюксел на 29 ноември 2004 година.
[ 17, 5, 3, 18, 15 ]
32008D0616
РЕШЕНИЕ 2008/616/ПВР НА СЪВЕТА от 23 юни 2008 година за изпълнение на Решение 2008/615/ПВР относно засилването на трансграничното сътрудничество, по-специално в борбата срещу тероризма и трансграничната престъпност СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ, като взе предвид член 33 от Решение 2008/615/ПВР на Съвета (1), като взе предвид инициативата на Федерална република Германия, като взе предвид становището на Европейския парламент (2), като има предвид, че: (1) На 23 юни 2008 г. Съветът прие Решение 2008/615/ПВР относно засилването на трансграничното сътрудничество, по-специално в борбата срещу тероризма и трансграничната престъпност. (2) С Решение 2008/615/ПВР основните елементи на Договора от 27 май 2005 г. между Кралство Белгия, Федерална република Германия, Кралство Испания, Френската република, Великото херцогство Люксембург, Кралство Нидерландия и Република Австрия относно засилването на трансграничното сътрудничество, по-специално в борбата срещу тероризма, трансграничната престъпност и нелегалната миграция (наричан по-долу „Договора от Прюм“), бяха транспонирани в правната рамка на Европейския съюз. (3) Член 33 от Решение 2008/615/ПВР предвижда, че Съветът следва да приеме мерките, необходими за изпълнение на Решение 2008/615/ПВР на равнище Европейски съюз, в съответствие с процедурата, установена в член 34, параграф 2, буква в), второ изречение от Договора за Европейския съюз. Тези мерки следва да се основават на споразумението за изпълнение от 5 декември 2006 г. относно административното и техническото изпълнение и прилагане на Договора от Прюм. (4) Настоящото решение установява тези общи нормативни разпоредби, които са необходими за административното и техническото изпълнение на формите на сътрудничество, установени в Решение 2008/615/ПВР. Приложението към настоящото решение съдържа изпълнителни разпоредби от технически характер. Освен това генералният секретариат на Съвета ще състави и поддържа актуален отделен наръчник, съдържащ главно фактическа информация, която следва да бъде предоставена от държавите-членки. (5) Като се отчитат техническите способности, рутинното търсене на нови ДНК профили ще се осъществява по принцип с помощта на единични търсения, като подходящите решения в тази насока ще се търсят на техническо равнище, РЕШИ: ГЛАВА I ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ Член 1 Цел Целта на настоящото решение е да установи необходимите административни и технически разпоредби за изпълнение на Решение 2008/615/ПВР, по-специално по отношение на автоматизирания обмен на ДНК данни, дактилоскопични данни и данни за регистрацията на превозни средства, установени в глава 2 от посоченото решение, както и други форми на сътрудничество, установени в глава 5 от посоченото решение. Член 2 Определения За целите на настоящото решение: а) „търсене“ и „сравняване“ съгласно посоченото в членове 3, 4 и 9 от Решение 2008/615/ПВР означават процедури, чрез които се установява дали има съвпадение съответно между ДНК данни или дактилоскопични данни, които са били съобщени от една държава-членка, и ДНК данни или дактилоскопични данни, съхранявани в базите данни на една, няколко или всички държави-членки; б) „автоматизирано търсене“ съгласно посоченото в член 12 от Решение 2008/615/ПВР означава процедура за онлайн-достъп за справка в базите данни на една, няколко или всички държави-членки; в) „ДНК профил“ означава буква или числов код, който представлява набор от идентификационни характеристики на некодиращата част на анализирана проба човешка ДНК, т.е. определена молекулярна структура в различните части на ДНК (локуси); г) „некодираща част от ДНК“ означава хромозомни сектори, които нямат генетичен израз, т.е. за тях не е известно да осигуряват функционални свойства на даден организъм; д) „референтни ДНК данни“ означава ДНК профил и референтен номер; е) „референтен ДНК профил“ означава ДНК профил на идентифицирано лице; ж) „неидентифициран ДНК профил“ означава ДНК профил, получен от следи, събрани по време на разследване на престъпления и принадлежащи на лице, което все още не е идентифицирано; з) „забележка“ означава маркиране на ДНК профил от държава-членка в нейната национална база данни, посочващо, че вече е имало съвпадение на този ДНК профил при търсене или сравняване от друга държава-членка; и) „дактилоскопични данни“ означава образи на пръстови отпечатъци, образи на следи от пръстови отпечатъци, отпечатъци на длани, следи на отпечатъци от длани, както и модели на такива образи (кодирани признаци (minutiae), когато те се съхраняват и обработват чрез автоматизирана база данни; й) „данни за регистрацията на превозни средства“ означава съвкупността от данни, посочени в глава 3 от приложението към настоящото решение; к) „отделен случай“, както е посочено в член 3, параграф 1, второ изречение, член 9, параграф 1, второ изречение и член 12, параграф 1 от Решение 2008/615/ПВР, означава отделно следствено дело или прокурорска преписка. В случай че такова дело или преписка съдържа повече от един ДНК профил или повече от един елемент от дактилоскопични данни или данни за регистрацията на превозно средство, те могат да бъдат изпратени заедно като едно искане. ГЛАВА 2 ОБЩИ РАЗПОРЕДБИ ЗА ОБМЕН НА ДАННИ Член 3 Технически спецификации Държавите-членки спазват общите технически спецификации във връзка с всички искания и отговори, свързани с търсене и сравняване на ДНК профили, дактилоскопични данни и данни за регистрацията на превозни средства. Тези технически спецификации са посочени в приложението към настоящото решение. Член 4 Комуникационна мрежа Електронният обмен на ДНК данни, дактилоскопични данни и данни за регистрацията на превозни средства между държавите-членки се осъществява чрез използване на комуникационната мрежа за трансевропейски телематични услуги между администрациите (TESTA II) и нейните бъдещи версии. Член 5 Достъпност на автоматизирания обмен на данни Държавите-членки вземат всички необходими мерки, за да гарантират, че автоматизираното търсене или сравняване на ДНК данни, дактилоскопични данни и данни за регистрацията на превозни средства е възможно 24 часа в денонощието и седем дни в седмицата. В случай на техническа неизправност националните точки за контакт на държавите-членки незабавно се информират помежду си и се договарят за временни алтернативни механизми за информационен обмен в съответствие с приложимите законови разпоредби. Автоматизираният обмен на данни се възстановява възможно най-бързо. Член 6 Референтни номера за ДНК данни и дактилоскопични данни Референтните номера, посочени в членове 2 и 8 от Решение 2008/615/ПВР, представляват комбинация от следното: а) код, позволяващ на държавите-членки, в случай на съвпадение, да извличат лични данни и друга информация от техните бази данни за да ги предоставят на една, няколко или всички държави-членки в съответствие с член 5 или 10 от Решение 2008/615/ПВР; б) код за обозначаване на националния произход на ДНК профила или дактилоскопичните данни; и в) по отношение на ДНК данните, код за обозначаване на типа на ДНК профила. ГЛАВА 3 ДНК ДАННИ Член 7 Принципи на обмен на ДНК данни 1. Държавите-членки използват съществуващите стандарти за обмен на ДНК данни, като европейския стандартен набор (ESS) или стандартния набор на Интерпол за справка по локуси (ISSOL). 2. Процедурата за предаване в случай на автоматизирано търсене и сравняване на ДНК профили се извършва в рамките на децентрализирана структура. 3. За да се гарантират поверителността и целостта на изпратените в други държави-членки данни, се вземат подходящи мерки, включително тяхното криптиране. 4. Държавите-членки вземат необходимите мерки, за да гарантират целостта на ДНК профилите, до които е даден достъп или които са изпратени на другите държави-членки за сравняване, а също и да гарантират, че тези мерки съответстват на международните стандарти, като ISO 17025. 5. Държавите-членки използват кодове за държава-членка в съответствие със стандарта ISO 3166-1 alpha-2. Член 8 Правила за искания и отговори във връзка с ДНК данни 1. Искането за автоматизирано търсене или сравняване, съгласно член 3 или 4 от Решение 2008/615/ПВР, включва само следната информация: а) кода на държавата-членка за отправилата искането държава-членка; б) датата, часа и индикационния номер на искането; в) ДНК профилите и техните референтни номера; г) типа на предаваните ДНК профили (неидентифицирани ДНК профили или референтни ДНК профили); и д) информацията, необходима за контролиране на системите от бази данни и за качествения контрол на процесите на автоматизирано търсене. 2. Отговорът (съобщение за съвпадение) на искането, посочено в параграф 1, съдържа само следната информация: а) означение дали има едно или повече съвпадения (попадения) или няма съвпадения (няма попадение); б) датата, часа и индикационния номер на искането; в) датата, часа и индикационния номер на отговора; г) кодовете на отправилата искането държава-членка и на държавата-членка, до която е отправено искането; д) референтните номера на отправилата искането държава-членка и на държавата-членка, до която е отправено искането; е) типа на предаваните ДНК профили (неидентифицирани ДНК профили или референтни ДНК профили); ж) поисканите и съвпадащите ДНК профили; и з) информацията, необходима за контролиране на системите от бази данни и за качествения контрол на процесите на автоматизирано търсене. 3. Автоматизирано уведомление за съвпадение се предоставя само ако при автоматизираното търсене или сравняване е установено съвпадение на определен минимален брой локуси. Този минимален брой е определен в глава 1 от приложението към настоящото решение. 4. Държавите-членки гарантират съответствието на отправените искания с декларациите, направени съгласно член 2, параграф 3 от Решение 2008/615/ПВР. Тези декларации се възпроизвеждат в наръчника, посочен в член 18, параграф 2 от настоящото решение. Член 9 Процедура за предаване при автоматизирано търсене на неидентифицирани ДНК профили в съответствие с член 3 от Решение 2008/615/ПВР 1. Ако при търсене с неидентифициран ДНК профил в националната база данни не се установи съвпадение или се установи съвпадение с неидентифициран ДНК профил, неидентифицираният ДНК профил може впоследствие да бъде изпратен до базите данни на всички други държави-членки и ако при търсене с този неидентифициран ДНК профил се установят съвпадения с референтни ДНК профили и/или неидентифицирани ДНК профили в базите данни на други държави-членки, тези съвпадения се съобщават автоматично, а референтните ДНК данни се изпращат на отправилата искането държава-членка; в случай че в базите данни на други държави-членки не могат да се установят съвпадения, това се съобщава автоматично на отправилата искането държава-членка. 2. Ако при търсене с неидентифициран ДНК профил в базите данни на други държави-членки се установи съвпадение, всяка заинтересована държава-членка може да отбележи това със забележка в националната си база данни. Член 10 Процедура за предаване при автоматично търсене на референтни ДНК профили в съответствие с член 3 от Решение 2008/615/ПВР Ако при търсене с референтен ДНК профил в националната база данни не се установи съвпадение с референтен ДНК профил или се установи съвпадение с неидентифициран ДНК профил, този референтен ДНК профил може впоследствие да бъде изпратен до базите данни на всички други държави-членки и ако при търсене с този референтен ДНК профил се установят съвпадения с референтни ДНК профили и/или неидентифицирани ДНК профили в базите данни на други държави-членки, тези съвпадения се съобщават автоматично, а референтните ДНК данни се изпращат на отправилата искането държава-членка; ако в базите данни на други държави-членки не могат да се установят съвпадения, това се съобщава автоматично на отправилата искането държава-членка. Член 11 Процедура за предаване при автоматизирано сравняване на неидентифицирани ДНК профили в съответствие с член 4 от Решение 2008/615/ПВР 1. Ако при сравняване с неидентифицирани ДНК профили в базите данни на други държави-членки се установят съвпадения с референтни ДНК профили и/или неидентифицирани ДНК профили, тези съвпадения се съобщават автоматично, а референтните ДНК данни се изпращат на отправилата искането държава-членка. 2. Ако при сравняване с неидентифицирани ДНК профили в базите данни на други държави-членки се установят съвпадения с неидентифицирани ДНК профили или с референтни ДНК профили, всяка заинтересована държава-членка може да отбележи това със забележка в националната си база данни. ГЛАВА 4 ДАКТИЛОСКОПИЧНИ ДАННИ Член 12 Принципи при обмена на дактилоскопични данни 1. Дигитализацията на дактилоскопични данни и тяхното предаване на другите държави-членки се осъществяват в съответствие с единния формат за данни, определен в глава 2 от приложението към настоящото решение. 2. Всяка държава-членка гарантира, че предаваните от нея дактилоскопични данни са с достатъчно добро качество за сравняване чрез автоматизираните системи за дактилоскопична идентификация (AFIS). 3. Процедурата за предаване при обмен на дактилоскопични данни се извършва в рамките на децентрализирана структура. 4. За да се гарантират поверителността и целостта на изпращаните към други държави-членки дактилоскопични данни, се вземат подходящи мерки, включително криптирането им. 5. Държавите-членки използват кодове за държава-членка в съответствие със стандарта ISO 3166-1 alpha-2. Член 13 Капацитет за търсене на дактилоскопични данни 1. Всяка държава-членка гарантира, че нейните искания за търсене не превишават капацитета за търсене, посочен от държавата-членка, до която е отправено искането. Държавите-членки подават до генералния секретариат на Съвета декларации съгласно посоченото в член 18, параграф 2, в които заявяват максималния си капацитет на ден за търсене на дактилоскопични данни на идентифицирани лица и на дактилоскопични данни на все още неидентифицирани лица. 2. Максималният брой кандидатури, приемани за проверка при едно предаване, е установен в глава 2 от приложението към настоящото решение. Член 14 Правила за искания и отговори във връзка с дактилоскопични данни 1. Държавата-членка, до която е отправено искането, незабавно проверява качеството на предадените дактилоскопични данни по напълно автоматизирана процедура. Ако данните не са подходящи за автоматизирано сравняване, държавата-членка, до която е отправено искането, информира незабавно отправилата искането държава-членка. 2. Държавата-членка, до която е отправено искането, извършва търсенията по реда на постъпване на исканията. Исканията се обработват в рамките на 24 часа чрез напълно автоматизирана процедура. Отправилата искането държава-членка може, ако националното ѝ право предвижда това, да помоли за ускорена обработка на нейното искане, а държавата-членка, до която е отправено искането, извършва незабавно търсенето. Ако поради непреодолима сила срокът не може да бъде спазен, сравняването се извършва незабавно след отстраняване на пречките. ГЛАВА 5 ДАННИ ЗА РЕГИСТРАЦИЯТА НА ПРЕВОЗНИ СРЕДСТВА Член 15 Принципи при автоматизирано търсене на данни за регистрацията на превозни средства 1. При автоматизирано търсене на данни за регистрацията на превозни средства, държавите-членки използват версия на софтуерното приложение към Европейската информационна система за превозни средства и свидетелства за управление (EUCARIS), специално разработено за целите на член 12 от Решение 2008/615/ПВР, както и изменените версии на същия софтуер. 2. Автоматизираното търсене на данни за регистрацията на превозни средства се извършва в рамките на децентрализирана структура. 3. Обменената посредством системата EUCARIS информация се изпраща в криптирана форма. 4. Елементите на данните за регистрацията на превозни средства, които подлежат на обмен, са посочени в глава 3 от приложението към настоящото решение. 5. При изпълнението на член 12 от Решение 2008/615/ПВР държавите-членки могат да дадат приоритет на търсенията, свързани с борбата срещу тежките престъпления. Член 16 Разходи Всяка държава-членка поема разходите, произтичащи от администрирането, използването и поддръжката на софтуерното приложение на EUCARIS, посочено в член 15, параграф 1. ГЛАВА 6 ПОЛИЦЕЙСКО СЪТРУДНИЧЕСТВО Член 17 Съвместни патрули и други съвместни операции 1. В съответствие с глава 5 от Решение 2008/615/ПВР, и по-специално с декларациите, подадени съгласно член 17, параграф 4 и член 19, параграфи 2 и 4 от посоченото решение, всяка държава-членка посочва една или повече точки за контакт, за да даде възможност на другите държави-членки да се обръщат към компетентни органи, и всяка държава-членка може да посочи своите процедури за установяване на съвместни патрули и други съвместни операции, процедурите си относно инициативите на други държави-членки във връзка с тези операции, както и други практически аспекти и реда и другите оперативни условия по отношение на тези операции. 2. Генералният секретариат на Съвета съставя и поддържа актуализиран списък на точките за контакт и информира компетентните органи за всяка промяна в този списък. 3. Компетентните органи на всяка държава-членка могат да предприемат инициатива за осъществяване на съвместна операция. Преди началото на конкретна операция компетентните органи, посочени в параграф 2, се договарят писмено или устно за подробности, като: а) компетентните органи на държавите-членки за операцията; б) конкретната цел на операцията; в) държавата-членка домакин, в която трябва да се проведе операцията; г) географската област от държавата-членка домакин, където трябва да се проведе операцията; д) периодът, който обхваща операцията; е) конкретната помощ, която да бъде предоставена от командироващата(ите) държава(и)-членка(и) на държавата-членка домакин, включително служители и друг персонал, материални и финансови ресурси; ж) служителите, участващи в операцията; з) служителят отговарящ за операцията; и) правомощията, които служителите и други длъжностни лица от командироващата(ите) държава(и)-членка(и) могат да упражняват в държавата-членка домакин по време на операцията; й) конкретното въоръжение, боеприпаси и оборудване, които командированите служители могат да използват по време на операцията в съответствие с Решение 2008/615/ПВР; к) логистичните условия по отношение на транспорта, настаняването и сигурността; л) разпределението на разходите по съвместната операция, ако то се различава от предвиденото в член 34, първо изречение от Решение 2008/615/ПВР; м) възможни други необходими елементи. 4. Декларациите, процедурите и определянията, предвидени в настоящия член, се възпроизвеждат в наръчника, посочен в член 18, параграф 2. ГЛАВА 7 ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ Член 18 Приложение и наръчник 1. Допълнителните подробности по отношение на техническото и административното изпълнение на Решение 2008/615/ПВР са установени в приложението към настоящото решение. 2. Генералният секретариат на Съвета изготвя и поддържа актуализиран наръчник, който съдържа главно фактическа информация, предоставена от държавите-членки чрез декларациите, направени съгласно Решение 2008/615/ПВР или настоящото решение, или чрез нотификации до генералния секретариат на Съвета. Наръчникът е във формата на документ на Съвета. Член 19 Независими органи за защита на данните В съответствие с член 18, параграф 2 от настоящото решение държавите-членки информират генералния секретариат на Съвета относно независимите органи за защита на данните или съдебните органи, посочени в член 30, параграф 5 от Решение 2008/615/ПВР. Член 20 Подготовка на решенията, както е посочено в член 25, параграф 2 от Решение 2008/615/ПВР 1. Съветът взема решение съгласно посоченото в член 25, параграф 2 от Решение 2008/615/ПВР въз основа на доклад за оценка, който се изготвя на основата на въпросник. 2. По отношение на автоматизирания обмен на данни в съответствие с глава 2 от Решение 2008/615/ПВР, докладът за оценка се основава също на посещение за оценка и на пилотно изпитване, които се извършват, когато съответната държава-членка е информирала генералния секретариат в съответствие с член 36, параграф 2, първо изречение от Решение 2008/615/ПВР. 3. Допълнителните подробности по процедурата са установени в глава 4 от приложението към настоящото решение. Член 21 Оценка на обмена на данни 1. Редовно се извършва оценка на административното, техническото и финансовото прилагане на обмена на данни съгласно глава 2 от Решение 2008/615/ПВР, и по-специално на използването на механизма по член 15, параграф 5. Оценката се отнася до онези държави-членки, които към момента на оценяване вече прилагат Решение 2008/615/ПВР, и се извършва по отношение на категориите данни, за които вече е започнал обмен между заинтересованите държави-членки. Оценката се основава на доклади от съответните държави-членки. 2. Допълнителните подробности по процедурата са установени в глава 4 от приложението към настоящото решение. Член 22 Връзка със споразумението за изпълнение на Договора от Прюм За държавите-членки, обвързани от Договора от Прюм, съответните разпоредби на настоящото решение и приложението към него, след пълното им изпълнение, се прилагат вместо съответстващите им разпоредби, съдържащи се в споразумението за изпълнение на Договора от Прюм. Всички други разпоредби от споразумението за изпълнение остават приложими между договарящите страни по Договора от Прюм. Член 23 Изпълнение Държавите-членки вземат необходимите мерки, за да спазят разпоредбите на настоящото решение в сроковете, посочени в член 36, параграф 1 от Решение 2008/615/ПВР. Член 24 Прилагане Настоящото решение поражда действие двадесет дни след публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз. Съставено в Люксембург на 23 юни 2008 година.
[ 5, 10, 7, 0, 12 ]
32010D0207
РЕШЕНИЕ НА СЪВЕТА от 16 ноември 2009 година относно позицията на Общността по отношение на участието в Консултативния комитет КАРИФОРУМ-ЕО, предвиден в Споразумението за икономическо партньорство между държавите от КАРИФОРУМ, от една страна, и Европейската общност и нейните държави-членки, от друга страна, и относно подбора на представителите на организации, намиращи се в страната по споразумението ЕО (2010/207/ЕО) СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ, като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност, и по-специално член 300, параграф 2, втора алинея от него, като взе предвид предложението на Комисията, след консултация с Европейския икономически и социален комитет, като има предвид, че: (1) Споразумението за икономическо партньорство между държавите от КАРИФОРУМ, от една страна, и Европейската общност и нейните държави-членки, от друга страна (1) (наричано по-нататък „споразумението“), бе подписано на 15 октомври 2008 г. и се прилага временно от 29 декември 2008 г. (2) В член 232, параграф 2 от споразумението се предвижда Съвместният съвет КАРИФОРУМ-ЕО (наричан по-нататък „Съвместният съвет“) да вземе решение относно участието в Консултативния комитет КАРИФОРУМ-ЕО (наричан по-нататък „комитетът“), с цел да се осигури широко представяне на всички заинтересовани страни. (3) От решаващо значение е да се осигури бързото изграждане на предвидените от споразумението институции, и по-специално на комитета, предвид неговата роля при осъществяването на мониторинг на прилагането на споразумението. (4) Необходимо е създаването на вътрешна процедура на Общността за подбор на представителите на организациите, намиращи се в страната по споразумението ЕО. (5) Европейският икономически и социален комитет изрази готовността си да окаже съдействие при определянето и подбора на представителите на организации на европейското гражданско общество и да поеме първоначално функциите на секретариат на комитета, РЕШИ: Член 1 Позицията на Общността с оглед на приемането на решение на Съвместния съвет относно подбора на постоянните членове на комитета, предвиден в споразумението, се основава на проекта за решение на Съвместния съвет, приложен към настоящото решение. Член 2 1. Представителите на европейските организации, посочени в член 1, параграф 1, буква а) от приложението, се предлагат от Европейския икономически и социален комитет след консултация и със съгласието на Комисията, за одобряването им от Комитета по търговия и развитие КАРИФОРУМ-ЕО (наричан по-нататък „Комитетът по търговия и развитие“). Предложените представители са трима представители на профсъюзни организации, трима представители на организации на работодателите и трима представители на организации, представляващи различни обществени и икономически интереси, включително сдружения на земеделски стопани и на потребители, и отговарят на изискванията, посочени в член 1, параграф 1 от приложението. 2. Има четирима представители на европейските организации, посочени в член 1, параграф 1, буква в) от приложението, и двама представители на европейските организации, посочени в член 1, параграф 1, буква б) от приложението. Европейският икономически и социален комитет се приканва да изготви списъци на организациите, посочени в член 1, параграф 1, буква б) и в член 1, параграф 1, буква в) от приложението. Това се извършва чрез широко разгласяване на покана за изразяване на интерес за включване в такъв списък. В отговора на тази покана всяка заинтересована организация описва по какъв начин отговаря на изискванията, посочени в член 1 от приложението. Списъците остават отворени за участие на всяка организация, която отговаря на предвидените в посочената разпоредба изисквания за включване. Комисията проверява дали организациите, поискали включване в списъка, отговарят на изискванията, посочени в точка 1 от приложението. Когато Комисията прецени, че дадена организация, подала заявление за включване в списъка, не отговаря на тези изисквания, тя информира подалата заявление организация в срок от два месеца от датата на заявлението. 3. Включените в списъците организации биват информирани за работата на комитета и могат да участват в нея като наблюдатели на свои собствени разноски. 4. В поканата за изразяване на интерес организациите се приканват още да изразят своя интерес за участие на един от техните представители като постоянен член на комитета. Включените в списъците организации впоследствие биват приканени да подкрепят кандидатурата на не повече от двама постоянни представители в комитета сред тези, които са заявили подобен интерес и които отговарят на изискванията, посочени в член 1 от приложението. Страната по споразумението ЕО предлага на Комитета по търговия и развитие като постоянни членове за категориите по член 1, параграф 1, буква б) и в член 1, параграф 1, буква в), представителите, получили най-голяма подкрепа, при условие че са спазени изискванията на точка 1 от приложението. 5. Поканата за изразяване на интерес за набиране на постоянни членове на комитета се обявява четири месеца преди изтичането на мандата на членовете на комитета. При тяхното назначаване се прилагат процедурите, предвидени в параграф 4. Съставено в Брюксел на 16 ноември 2009 година.
[ 5, 10, 13, 9, 18, 15 ]
32008R0023
РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 23/2008 НА КОМИСИЯТА от 11 януари 2008 година за изменение на Регламент (ЕО) № 622/2003 за определяне на мерки за прилагане на общи основни стандарти относно сигурността на въздухоплаването (Текст от значение за ЕИП) КОМИСИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ, като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност, като взе предвид Регламент (ЕО) № 2320/2002 на Европейския парламент и на Съвета от 16 декември 2002 г. относно създаване на общи правила за сигурността на гражданското въздухоплаване (1), и по-специално член 4, параграф 2 от него, като има предвид, че: (1) Съгласно Регламент (ЕО) № 2320/2002 от Комисията се изисква да одобри мерки за прилагане на общи основни стандарти за сигурността на въздухоплаването в рамките на цялата Общност. Регламент (ЕО) № 622/2003 на Комисията от 4 април 2003 г. за определяне на мерки за прилагане на общи основни стандарти относно сигурността на въздухоплаването (2) е първият акт, който съдържа такива мерки. (2) Съществува необходимост от въвеждането на мерки, които да направят общите основни стандарти по-прецизни. По отношение на метода Threat Image Projection (ТIP), т.е. използване на виртуални образи на опасни предмети, е необходимо да бъдат разработени изисквания за ефективна работа. Необходимо е да се предвиди редовно преразглеждане на тези изисквания, като това се извършва поне на всеки 2 години, за да се гарантира, че те отговарят на новите технически тенденции и по-специално по отношение на размера на набора от налични виртуални изображения. (3) TIP следва да се използва, за да се подобри работата на служителите, които проверяват както ръчния багаж, така и регистрирания багаж, чрез проектиране в рентгеновото изображение на багажа на виртуални образи на опасни предмети. Необходимо е да бъде определен минимален и максимален процент от виртуални образи на опасни предмети, които да бъдат проектирани в изображенията на багажа. Когато служителите, извършващи проверката на багажа, реагират на наличието на опасност в изображението, ТIP следва да ги информира дали са реагирали правилно при идентифицирането на виртуалния образ на опасния предмет. Освен това наборът от виртуални образи, използвани за TIP, следва да бъде разширяван и осъвременяван редовно, за да се вземат предвид нови опасни предмети и за да се избегне евентуално свикване с виртуалните образи. (4) Информацията относно изискванията към ефективността на оборудването на летищата, предназначено за целите на сигурността, в това число и TIP, не трябва да става обществено достояние, тъй като може потенциално да бъде използвана за заобикаляне на мерките за сигурност. Информацията трябва да се предоставя само на регулаторните органи и на производителите на оборудването. (5) Регламент (ЕО) № 622/2003 следва да бъде съответно изменен. (6) Мерките, предвидени в настоящия регламент, са в съответствие със становището на Комитета по сигурност на гражданското въздухоплаване, ПРИЕ НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ: Член 1 Приложението към Регламент (ЕО) № 622/2003 се изменя, както е посочено в приложението към настоящия регламент. Член 3 от посочения регламент се прилага по отношение на поверителния характер на приложението. Член 2 Настоящият регламент влиза в сила на 1 февруари 2008 г. Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави-членки. Съставено в Брюксел на 11 януари 2008 година.
[ 11, 7, 8, 12, 15 ]
31993L0032
31993L0032 L 188/28 ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ ДИРЕКТИВА 93/32/ЕИО НА СЪВЕТА от 14 юни 1993 година относно ръкохватките за пътници на двуколесни моторни превозни средства СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ, като взе предвид Договора за създаване на Европейската икономическа общност и по-специално член 100а от него, като взе предвид Директива 92/61/ЕИО на Съвета от 30 юни 1992 г. относно типовото одобрение на двуколесни или триколесни моторни превозни средства (1), като взе предвид предложението на Комисията (2), в сътрудничество с Европейския парламент (3), като взе предвид становището на Икономическия и социален комитет (4), като има предвид, че вътрешният пазар обхваща пространство без вътрешни граници, в което е осигурено свободното движение на стоки, хора, услуги и капитали; като има предвид, че трябва да се приемат необходимите за целта мерки; като има предвид, че по отношение на ръкохватките за пътници във всяка държава-членка двуколесните моторни превозни средства трябва да отговарят на някои технически характеристики, установени със задължителни разпоредби, които се различават в отделните държави-членки; като има предвид, че с тези различия, те пречат на търговията в рамките на Общността; като има предвид, че тези препятствия пред функционирането на вътрешния пазар могат да бъдат премахнати, ако държавите-членки приемат едни и същи изисквания на мястото на техните национални правила; като има предвид, че е необходимо да се създадат хармонизирани изисквания по отношение ръкохватките за пътници на двуколесни моторни превозни средства, за да позволят за всеки тип от тези превозни средства прилагането на посочените в Директива 92/61/ЕИО процедури за типово одобрение и за типово одобрение на компонент; като има предвид, с оглед мащаба и въздействието от предложеното за съответния сектор действие, че мерките на Общността, предвидени с настоящата директива, са необходими, дори неизбежни, за постигане на набелязаните цели, а именно типово одобрение на Общността на превозни средства; като има предвид, че отделните държави-членки сами не могат задоволително да постигнат тази цел, ПРИЕ НАСТОЯЩАТА ДИРЕКТИВА: Член 1 Настоящата директива се прилага за ръкохватките за пътници на всички типове двуколесни превозни средства, както са посочени в член 1 от Директива 92/61/ЕИО. Член 2 Процедурата за издаването на типово одобрение на компонент по отношение на ръкохватките за пътници на тип двуколесно моторно превозно средство и условията, които определят свободното движение на тези превозни средства, са посочените в Директива 92/61/ЕИО, глави II и III. Член 3 Измененията, които са необходими за привеждане в съответствие на приложенията с техническия прогрес, се приемат в съответствие с процедурата, установена в член 13 от Директива 70/156/ЕИО (5). Член 4 1. Държавите-членки приемат и публикуват необходимите разпоредби, за да се съобразят с настоящата директива, не по-късно от 14 декември 1993 г. Те незабавно информират Комисията за това. Когато държавите-членки приемат тези разпоредби, в тях се съдържа позоваване на настоящата директива или то се извършва при официалното им публикуване. Условията и редът на позоваване се определят от държавите-членки. От датата, посочена в първа алинея, държавите-членки не могат по причини, свързани с ръкохватките за пътници, да забраняват първоначалното въвеждане в експлоатация на превозни средства, които отговарят на изискванията на настоящата директива. Считано от 14 юни 1995 г., държавите-членки прилагат разпоредбите, посочени в първа алинея. 2. Държавите-членки уведомяват Комисията за текстовете на разпоредбите от националното законодателство в областта, уредена с настоящата директива. Член 5 Адресати на настоящата директива са държавите-членки. Съставено в Люксембург на 14 юни 1993 година.
[ 7, 3, 8 ]
32006D0228
32006D0228 L 081/45 ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ РЕШЕНИЕ 2006/228/ПВР НА СЪВЕТА от 9 март 2006 година за определяне на датата за прилагане на определени разпоредби от Решение 2005/211/ПВР за въвеждането на нови функции на Шенгенската информационна система, включително и с оглед борбата срещу тероризма СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ, като взе предвид Решение 2005/211/ПВР на Съвета от 24 февруари 2005 г. за въвеждането на нови функции на Шенгенската информационна система, включително и с оглед борбата срещу тероризма (1), и по-специално член 2, параграф 4 от него, като има предвид, че: (1) Решение 2005/211/ПВР предвижда, че разпоредбите на член 1 от посоченото решение се прилагат от дата, определена от Съвета, възможно най-скоро след изпълнение на необходимите предпоставки, и че Съветът може да реши да определи различни дати за прилагането на различни разпоредби. Тези предпоставки са изпълнени по отношение на член 1, параграф 7 от Решение 2005/211/ПВР, нов член 100, параграф 3, буква д). (2) По отношение на Швейцария настоящото решение представлява развитие на разпоредбите на достиженията на правото от Шенген по смисъла на споразумението, подписано между Европейския съюз, Европейската общност и Конфедерация Швейцария за асоцииране на Конфедерация Швейцария към прилагането, изпълнението и развитието на достиженията на правото от Шенген (2), което попада в областта, посочена в член 1, параграф Ж от Решение 1999/437/ЕО на Съвета (3), тълкувана заедно с член 4, параграф 1 от Решение 2004/849/ЕО на Съвета (4) за подписване от страна на Европейския съюз и 2004/860/ЕО (5) за подписване от страна на Европейската общност, и за временното прилагане на някои разпоредби на посоченото споразумение, РЕШИ: Член 1 Член 1, параграф 7 от Решение 2005/211/ПВР, нов член 100, параграф 3, буква д) се прилага от 31 март 2006 г. Член 2 Настоящото решение поражда действие от деня на приемането му. То се публикува в Официален вестник на Европейския съюз. Съставено в Брюксел на 9 март 2006 година.
[ 10, 11, 15 ]
32002R0357
32002R0357 L 056/3 ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ РЕГЛАМЕНТ (ЕО) 357/2002 НА КОМИСИЯТА от 26 февруари 2002 година относно издаването на вносни лицензи за захар и смеси от захар и какао, окачествявани като продукти с произход от АКТБ/OCT и EО/OCT КОМИСИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ, като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност, като взе предвид Решение 2001/822/ЕО на Съвета от 27 ноември 2001 г. относно асоциирането на отвъдморските държави и територии с Европейската общност (Решение за отвъдморско асоцииране) (1), като взе предвид Регламент (ЕО) № 192/2002 на Комисията от 31 януари 2002 година относно установяване на подробни правила за издаване на вносни лицензи за захар и смеси от захар и какао с кумулация на произход от АКТБ/OCT или EО/OCT (2), и по-специално член 6, параграф 3 от него, като има предвид, че: (1) Член 6, параграф 4 от приложение III към Решение 2002/822/ЕО позволява кумулация на произход от АКТБ/OCT или EО/OCT на продукти съгласно глава 17 и кодове по КН 1806 10 30 и 1806 10 90 до годишно количество от 28 000 тона захар. (2) Бяха подадени заявления до националните органи съгласно Регламент (ЕО) № 192/2002 за издаване на вносни лицензи за общо количество, надхвърлящо позволеното по силата на Решение 2001/822/ЕО. (3) Член 6, параграф 3 от Регламент (ЕО) № 192/2002 предвижда, че в случаите, когато заявленията за лиценз годишно обхващат количество, превишаващо 28 000 тона захар, Комисията е длъжна да приеме регламент, определящ единен коефициент на намаляване, който трябва да се приложи към всяко подадено заявление и да прекрати подаването на други заявления за текущата година. (4) Комисията трябва съответно да определи коефициент на намаляване за издаването на вносни лицензии и да прекрати подаването на други заявления за лицензии за 2002 година, ПРИЕ НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ: Член 1 Вносните лицензи, които са предмет на заявления, подадени до 14 февруари 2002 г. по член 6 от Регламент (ЕО) № 192/2002 за 45 000 тона се издават за 62,22222 % от количеството, за което се кандидатства. Член 2 Подаването на други заявления за 2002 г. се прекратява с настоящия регламент. Член 3 Настоящият регламент влиза в сила на 27 февруари 2002 г. Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави-членки. Съставено в Брюксел на 26 февруари 2002 година.
[ 10, 3, 17, 18 ]
32000R1208
32000R1208 L 138/7 ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 1208/2000 НА КОМИСИЯТА от 8 юни 2000 година за изменение на Регламент (ЕО) № 1420/1999 на Съвета за определяне на общи правила и процедури, които се прилагат за превози на определени видове отпадъци от Европейската общност до България и Нигерия, и на Регламент (ЕО) № 1547/1999 относно процедурите за контрол, които се прилагат за превози на определени видове отпадъци до България и Нигерия (текст от значение за ЕИП) КОМИСИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ, като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност, като взе предвид Регламент (ЕИО) № 259/93 на Съвета от 1 февруари 1993 г. относно надзора и контрола върху превози на отпадъци в рамките на, за и от Европейската общност (1), последно изменен с Решение 1999/816/ЕО на Комисията (2), и по-специално член 17, параграф 3 от него, като има предвид, че: (1) На 29 ноември 1999 г. Нигерия отправи официално искане да ѝ бъде разрешено да внася определени отпадъци, изброени в приложение II към Регламент (ЕИО) № 259/93, при спазване на процедурата за контрол, приложима за отпадъците, изброени в приложение IV към Регламент (ЕИО) № 259/93 (т.е. „червената“ процедура). (2) На 9 декември 1999 г. България отправи официално искане да ѝ бъде разрешено да внася определени отпадъци, изброени в приложение II към Регламент (ЕИО) № 259/93, при спазване на процедурата за контрол, приложима за отпадъците, изброени в приложение III към Регламент (ЕИО) № 259/93 (т.е. „жълтата“ процедура). (3) В съответствие с член 17, параграф 3 от Регламент (ЕИО) № 259/93 и член 3 от Регламент (ЕО) № 1420/1999 от 29 април 1999 г. за установяване на общи правила и процедури, които да се прилагат за превоза на определени видове отпадъци до определени страни, които не са членки на ОИСР (3), комитетът, учреден по член 18 на Директива 75/442/ЕИО на Съвета от 15 юли 1975 г. за отпадъците (4), последно изменена с Решение 96/350/ЕО на Комисията (5), беше нотифицирана за официалните искания на Нигерия и България съответно на 30 ноември 1999 г. и на 15 декември 1999 г. (4) За да се вземе предвид новото положение на Нигерия, е необходимо едновременно да се изменят Регламент (ЕО) № 1420/1999 и Регламент (ЕО) № 1547/1999 на Комисията от 12 юли 1999 г. за определяне на процедурите за контрол съгласно Регламент (ЕИО) № 259/93 на Съвета, които да се прилагат за превоза на определени видове отпадъци към определени страни, за които не се прилага Решение C(92)39 окончателен на ОИСР (6), последно изменен с Регламент (ЕО) № 354/2000 (7). (5) За да се вземе предвид новото положение на България, е необходимо едновременно да се изменят Регламент (ЕО) № 1420/1999 и Регламент (ЕО) № 1547/1999, ПРИЕ НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ: Член 1 Приложение A към Регламент (ЕО) № 1420/1999 се изменя, както следва: 1. В раздел GH („Твърди пластмасови отпадъци“) в текста, който се отнася до България, се добавя следният текст: „GH 014 ex 3915 90 - Полимери или кополимери, например: - Полипропилен - Полиетилентерефталат - Акрилонитрил кополимер - Бутадиен кополимер - Стирен кополимер - Полиамиди - Полибутилентерефталати - Поликарбoнати - Полифенилен сулфиди - Акрилни полимери - Парафини (C10 - C13) (8) - Полиуретан (който не съдържа хлорофлуоровъглероди) - Полисилоксилани (силикони) - Полиметилметакрилат - Поливинил алкохол - Поливинилбутирал - Поливинилацетат - Етиленови полимери, които съдържат флуор (Тефлон, PTFE) 2. Текстът, които се отнася до Нигерия, се променя по следния начин: „Всички видове, с изключение на: 1. В раздел GA („Отпадъци от метали и метални сплави в метална, недисперсна форма“) Следните отпадъци и остатъци от цветни метали и техните сплави: GA 120 7404 00 Отпадъци и скрап от мед GA 130 7503 00 Отпадъци и скрап от никел GA 140 7602 00 Отпадъци и скрап от алуминий GA 150 7802 00 Отпадъци и скрап от олово GA 160 7902 00 Отпадъци и скрап от цинк GA 170 8002 00 Отпадъци и скрап от калай GA 180 ex 8101 91 Отпадъци и скрап от волфрам GA 190 ex 8102 91 Отпадъци и скрап от молибден GA 200 ex 8103 10 Отпадъци и скрап от тантал GA 210 8104 20 Отпадъци и скрап от магнезий (с изключение на посочените в AA 190) GA 220 ex 8105 10 Отпадъци и скрап от кобалт GA 230 ex 8106 00 Отпадъци и скрап от бисмут GA 240 ex 8107 10 Отпадъци и скрап от кадмий GA 250 ex 8108 10 Отпадъци и скрап от титаний GA 260 ex 8109 10 Отпадъци и скрап от цирконий GA 270 ex 8110 00 Отпадъци и скрап от антимон GA 280 ex 8111 00 Отпадъци и скрап от манган GA 290 ex 8112 11 Отпадъци и скрап от берилий GA 300 ex 8112 20 Отпадъци и скрап от хром GA 310 ex 8112 30 Отпадъци и скрап от германий GA 320 ex 8112 40 Отпадъци и скрап от ванадий ex 8112 92 Отпадъци и скрап от: GA 330 - Хафний GA 340 - Индий GA 350 - Ниобий GA 360 - Рений GA 370 - Галий GA 400 ex 2804 90 Отпадъци и скрап от селен GA 410 ex 2804 50 Отпадъци и скрап от телур GA 420 ex 2805 30 Отпадъци и скрап от редкоземни метали 2. Всички видове в раздел GH („Твърди пластмасови отпадъци“) 3. Всички видове в раздел GI („Хартия, картон и хартиени отпадъци“) 4. Всички видове в раздел GJ („Текстилни отпадъци“).“ Член 2 Приложение A към Регламент (EО) № 1547/1999 се изменя, както следва: 1. В раздел GH („Твърди пластмасови отпадъци“) в текста, който се отнася до България, се добавя следният текст: „GH 014 ex 3915 90 - Полимери или кополимери, например: - Полипропилен - Полиетилентерефталат - Акрилонитрил кополимер - Бутадиен кополимер - Стирен кополимер - Полиамиди - Полибутилентерефталати - Поликарбoнати - Полифенилен сулфиди - Акрилни полимери - Парафини (C10 - C13) (9) - Полиуретан (който не съдържа хлорофлуоровъглероди) - Полисилоксилани (силикони) - Полиметилметакрилат - Поливинил алкохол - Поливинилбутирал - Поливинилацетат - Етиленови полимери, които съдържат флуор (Тефлон, PTFE) 2. Приложение Б се изменя и текстът, които се отнася до Нигерия, се променя по следния начин: „1. В раздел GA („Отпадъци от метали и метални сплави в метална, недисперсна форма“) Следните отпадъци и остатъци от цветни метали и техните сплави: GA 120 7404 00 Отпадъци и скрап от мед GA 130 7503 00 Отпадъци и скрап от никел GA 140 7602 00 Отпадъци и скрап от алуминий GA 150 7802 00 Отпадъци и скрап от олово GA 160 7902 00 Отпадъци и скрап от цинк GA 170 8002 00 Отпадъци и скрап от калай GA 180 ex 8101 91 Отпадъци и скрап от волфрам GA 190 ex 8102 91 Отпадъци и скрап от молибден GA 200 ex 8103 10 Отпадъци и скрап от тантал GA 210 8104 20 Отпадъци и скрап от магнезий (с изключение на посочените в AA 190) GA 220 ex 8105 10 Отпадъци и скрап от кобалт GA 230 ex 8106 00 Отпадъци и скрап от бисмут GA 240 ex 8107 10 Отпадъци и скрап от кадмий GA 250 ex 8108 10 Отпадъци и скрап от титаний GA 260 ex 8109 10 Отпадъци и скрап от цирконий GA 270 ex 8110 00 Отпадъци и скрап от антимон GA 280 ex 8111 00 Отпадъци и скрап от манган GA 290 ex 8112 11 Отпадъци и скрап от берилий GA 300 ex 8112 20 Отпадъци и скрап от хром GA 310 ex 8112 30 Отпадъци и скрап от германий GA 320 ex 8112 40 Отпадъци и скрап от ванадий ex 8112 92 Отпадъци и скрап от: GA 330 - Хафний GA 340 - Индий GA 350 - Ниобий GA 360 - Рений GA 370 - Галий GA 400 ex 2804 90 Отпадъци и скрап от селен GA 410 ex 2804 50 Отпадъци и скрап от телур GA 420 ex 2805 30 Отпадъци и скрап от редкоземни метали 2. Всички видове в раздел GH („Твърди пластмасови отпадъци“) 3. Всички видове в раздел GI („Хартия, картон и хартиени отпадъци“) 4. Всички видове в раздел GJ („Текстилни отпадъци“).“ Член 3 Настоящият регламент влиза в сила на третия ден след неговото публикуване в Официален вестник на Европейските общности. Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави-членки. Съставено в Брюксел на 8 юни 2000 година.
[ 3, 2, 1, 18 ]
32006D0480
32006D0480 L 189/12 ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ РЕШЕНИЕ НА КОМИСИЯТА от 11 юли 2006 година за изменение на допълнение Б на приложение IX към Акта за присъединяване от 2003 г. относно определени предприятия в сектор месо в Литва (нотифицирано под номер C(2006) 3115) (текст от значение за ЕИП) (2006/480/ ЕО) КОМИСИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ, като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност, като взе предвид Акта за присъединяване на Чешката република, Естония, Кипър, Латвия, Литва, Унгария, Малта, Полша, Словения и Словакия, и по-специално, приложение IX, глава 5, раздел Б, подраздел I, буква г) от него, като има предвид, че: (1) На Литва бяха дадени преходни срокове за определени предприятия, описани в допълнение Б (1) към приложение IX към Акта за присъединяване от 2003 г. (2) Допълнение Б от приложение IX към Акта за присъединяване беше изменено с Решения 2004/472/ЕО (2), 2004/473/ЕО (3),2005/421/ЕО (4) и 2005/657/ЕО (5) на Комисията. (3) Съгласно официална декларация, направена от компетентния орган в Литва, определени предприятия от сектора за месо в тази страна са приключили процеса на модернизация и сега отговарят изцяло на изискванията, определени в законодателството на Общността. Един обект е преустановил дейността си. В тази връзка, тези предприятия следва да бъдат заличени от списъка с наименования на предприятия в преход. (4) Допълнение Б от приложение IX към Акта за присъединяване от 2003 г. следва съответно да бъде изменено. Заради необходимост от яснота, допълнението следва да бъде заменено. (5) Мерките, предвидени в настоящото решение са в съответствие със становището на Постоянния комитет по хранителната верига и здравето на животните, ПРИЕ НАСТОЯЩОТО РЕШЕНИЕ: Член 1 Допълнение Б от приложение IX към Акта за присъединяване от 2003 г. се заменя с текста на приложението към настоящото решение. Член 2 Адресати на настоящото решение са държавите-членки. Съставено в Брюксел на 11 юли 2006 година.
[ 17, 7, 0, 6, 18, 15 ]
32007R0015
РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 15/2007 НА КОМИСИЯТА от 10 януари 2007 година за определяне на коефициент на отпускане за заявленията за лицензии за внос, подадени от 1 до 8 януари 2007, в рамките на тарифната квота на Общността, открита с Регламент (ЕО) № 969/2006 за царевицата КОМИСИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ, като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност, като взе предвид Регламент (ЕО) № 1784/2003 на Съвета от 29 септември 2003 г. относно общата организация на пазара на зърнени култури (1), като взе предвид Регламент (ЕО) № 1301/2006 на Комисията от 31 август 2006 г. относно установяване на общи правила за прилагането на тарифните квоти за внос на селскостопански продукти, управлявани чрез система от лицензии за внос (2), и по-специално член 7, параграф 2 от него, като има предвид, че: (1) Регламент (ЕО) № 969/2006 на Комисията (3) открива годишна тарифна квота за внос на 242 074 тона царевица (пореден номер 09.4131). (2) Член 2, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 969/2006 определя на 121 037 тона количеството за подпериод № 1 за периода от 1 януари до 30 юни 2007 г. (3) От предоставената информация съгласно член 4, параграф 3 от Регламент (ЕО) № 969/2006 следва, че заявленията, подадени от 1 до 8 януари 2007 г., 13 часа брюкселско време съгласно член 4, параграф 1 от горепосочения регламент, се отнасят до количества, по-високи от наличните. Поради това следва да се определи до каква степен могат да бъдат издавани лицензии, като се фиксира коефициентът на отпускане, който ще се прилага към заявените количества. (4) Следва също да не се издават повече лицензии за внос по Регламент (ЕО) № 969/2006 за текущия квотен подпериод, ПРИЕ НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ: Член 1 1. За всяко заявление за лицензия за внос на царевица, отнасящо се до квотата по Регламент (ЕО) № 969/2006 и подадено от 1 до 8 януари 2007 г., 13 часа брюкселско време, следва да се издаде лицензия за заявените количества, към които е приложен коефициент на отпускане в размер на 0,960088 %. 2. Издаването на лицензии за количествата, заявени от 8 януари 2007 г. 13 часа брюкселско време, се прекратява за текущия квотен подпериод. Член 2 Настоящият регламент влиза в сила в деня на публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз. Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави-членки. Съставено в Брюксел на 10 януари 2007 година.
[ 3, 17, 5 ]
31987D0267
31987D0267 L 134/1 ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ РЕШЕНИЕ НА СЪВЕТА от 28 април 1987 година за сключване на Конвенция между Европейската икономическа общност и Република Австрия, Република Финландия, Република Исландия, Кралство Норвегия, Кралство Швеция и Конфедерация Швейцария за опростяване на формалностите при търговията със стоки (87/267/EИО) СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ, като взе предвид Договора за създаване на Европейската икономическа общност, и по-специално член 113 от него, като взе предвид препоръката на Комисията, като има предвид, че сключването на конвенция с Австрия, Финландия, Исландия, Норвегия, Швеция и Швейцария, с оглед въвеждане в търговията между тези страни и Общността, както и в търговията между тези страни, на единен административен документ, който да замени настоящите декларации, следва да доведе до облекчаване и опростяване на формалностите в тази търговия; като има предвид, че затова е необходимо приемането на подобна конвенция; като има предвид, че настоящата конвенция попада в рамките на последващите действия след Съвместната декларация, приета в Люксембург на 9 април 1984 г. от министрите на държавите-членки на Общността, Европейската асоциация за свободна търговия (ЕАСТ) и Комисията, като изразява политическата им воля да разширяват сътрудничеството между Общността и тези страни „с цел създаване на динамично европейско икономическо пространство в полза на техните страни“, РЕШИ: Член 1 С настоящото Конвенцията между Европейската икономическа общност и Република Австрия, Република Финландия, Република Исландия, Кралство Норвегия, Кралство Швеция и Конфедерация Швейцария за опростяване на формалностите при търговията със стоки се одобрява от Общността. Текстът на конвенцията е приложен към настоящото решение. Член 2 Общността се представлява в рамките на Съвместния комитет, посочен в член 10 от конвенцията, от Комисията, подпомагана от представителите на държавите-членки. Член 3 Председателят на Съвета депозира документите, посочени в член 17 от конвенцията (1). Съставено в Люксембург на 28 април 1987 година.
[ 3, 5 ]
32010R0001
РЕГЛАМЕНТ (ЕС) № 1/2010 НА КОМИСИЯТА от 4 януари 2010 година за определяне на фиксирани стойности при внос за определяне на входната цена на някои плодове и зеленчуци ЕВРОПЕЙСКАТА КОМИСИЯ, като взе предвид Договора за функционирането на Европейския съюз, като взе предвид Регламент (ЕО) № 1234/2007 на Съвета от 22 октомври 2007 г. за установяване на обща организация на селскостопанските пазари и относно специфични разпоредби за някои земеделски продукти („Общ регламент за ООП“) (1), като взе предвид Регламент (ЕО) № 1580/2007 на Комисията от 21 декември 2007 г. за определяне на правила за прилагане на регламенти (ЕО) № 2200/96, (ЕО) № 2201/96 и (ЕО) № 1182/2007 на Съвета в сектора на плодовете и зеленчуците (2), и по-специално член 138, параграф 1 от него, като има предвид, че: в изпълнение на резултатите от Уругвайския кръг от многостранните търговски преговори Регламент (ЕО) № 1580/2007 посочва критерии за определяне от Комисията на фиксирани стойности при внос от трети страни за продуктите и периодите, посочени в приложение XV, част A от посочения регламент, ПРИЕ НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ: Член 1 Фиксираните стойности при внос, посочени в член 138 от Регламент (ЕО) № 1580/2007, са определени в приложението към настоящия регламент. Член 2 Настоящият регламент влиза в сила на 5 януари 2010 година. Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави-членки. Съставено в Брюксел на 4 януари 2010 година.
[ 2, 17, 6 ]
32007R1081
РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 1081/2007 НА КОМИСИЯТА от 19 септември 2007 година относно издаването на лицензии за внос, за които са подадени заявления през първите седем дни на септември 2007 година в рамките на тарифната квота, открита съгласно Регламент (ЕО) № 536/2007 за птичето месо КОМИСИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ, като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност, като взе предвид Регламент (ЕИО) № 2777/75 на Съвета от 29 октомври 1975 г. относно общата организация на пазара на птиче месо (1), като взе предвид Регламент (ЕО) № 536/2007 на Комисията от 15 май 2007 г. относно откриване и управление на вносна тарифна квота за птиче месо, разпределена за Съединените американски щати (2), и по-специално член 5, параграф 5 от него, като има предвид, че: (1) Регламент (ЕО) № 536/2007 откри тарифни квоти за внос на продукти от сектора на птичето месо. (2) Заявленията за лицензии за внос, подадени през първите седем дни на септември 2007 г. за подпериода от 1 октомври до 31 декември 2007 г., са за количества, по-малки от наличните. Поради това е целесъобразно да се определят количествата, за които не са били подадени заявления, като тези количества бъдат добавени към определените за следващия квотен подпериод количества, ПРИЕ НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ: Член 1 Количествата, за които не са били подадени заявления за лицензии за внос за тарифна квота с пореден номер 09.4169 по силата на Регламент (ЕО) № 536/2007 и които се добавят към подпериода от 1 януари до 31 март 2008 г., възлизат на 8 332 500 kg. Член 2 Настоящият регламент влиза в сила на 20 септември 2007 година. Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави-членки. Съставено в Брюксел на 19 септември 2007 година.
[ 3, 17 ]
32009R0260
РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 260/2009 НА СЪВЕТА от 26 февруари 2009 година относно общите правила за внос (кодифицирана версия) СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ, като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност, и по-специално член 133 от него, като взе предвид актовете за създаване на обща организация на земеделските пазари и актовете относно преработените селскостопански продукти, приети съгласно член 308 от Договора, и по-специално доколкото те предвиждат дерогация от общия принцип, според който всяко количествено ограничение или мярка с еквивалентен ефект могат да бъдат заменени само с мерките, предвидени в горепосочените актове, като взе предвид предложението на Комисията, като има предвид, че: (1) Регламент (ЕО) № 3285/94 на Съвета от 22 декември 1994 г. за общите правила за внос и за отмяна на Регламент (ЕО) № 518/94 (1) е бил неколкократно и съществено изменян (2). С оглед постигане на яснота и рационалност посоченият регламент следва да бъде кодифициран. (2) Общата търговска политика следва да се основава на единни принципи. (3) Общността сключи Споразумението за създаване на Световната търговска организация, наричана по-долу „СТО“. Приложение 1А към споразумението съдържа, inter alia, Общото споразумение за митата и търговията от 1994 г. (ГАТТ 1994 г.) и Споразумението за защитни мерки. (4) Споразумението за защитни мерки отговаря на необходимостта да се изяснят и да се засилят дисциплините на ГАТТ 1994 г. и в частност тези от член XIX. Това споразумение изисква премахването на защитните мерки, избягващи тези правила, като мерките по доброволни ограничения на износа, редовните договорености в областта на търговията или всяка друга сходна договореност относно вноса или износа. (5) Споразумението за защитни мерки обхваща също и продуктите от въглища и стомана. Общите правила за вноса, особено в областта на защитните мерки, поради това се прилагат и за тези продукти, без да засягат евентуалните мерки по прилагане на споразумение, отнасящо се по-специално до продуктите от въглища и стомана. (6) Текстилните продукти, обхванати от Регламент (ЕО) № 517/94 на Съвета от 7 март 1994 г. относно общите правила за внос на текстилни продукти от някои трети страни, които не са обхванати от двустранни споразумения, протоколи или други договорености или от други специфични правила на Общността за вноса (3), са обект на специфично третиране на общностно и международно равнище. Затова те следва да бъдат изключени от приложното поле на настоящия регламент. (7) Комисията следва да бъде информирана от държавите-членки за всяка заплаха в резултат на тенденции на вноса, която би могла да направи необходимо въвеждането на общностно наблюдение или прилагането на защитни мерки. (8) В такъв случай Комисията следва да проучи условията, при които се осъществява вносът, тенденциите в областта на вноса, както и различните аспекти на икономическото и търговското развитие, и където е подходящо, евентуалните мерки, които трябва да се вземат. (9) В случай на предварително общностно наблюдение освобождаването за свободно движение на съответните продукти следва да бъде подчинено на представянето на документ за наблюдение, отговарящ на единни критерии. Този документ следва да бъде издаван от органите на държавите-членки в определен срок, при подаване на заявление от вносителя, без при това вносителят да получава каквото и да било право на внос. Документът за наблюдение следва да остане валиден само докато режимът за внос не бъде променен. (10) Държавите-членки и Комисията следва да осъществяват възможно най-пълен обмен на получената в рамките на общностното наблюдение информация. (11) Комисията и Съветът следва да приемат защитни мерки, наложени от интересите на Общността. Тези интереси следва да бъдат отчетени в тяхната цялост и следва да обхванат в частност интересите на общностните производители, на ползвателите и на потребителите. (12) Защитните мерки спрямо страните - членки на СТО, могат да бъдат разглеждани само ако въпросният продукт се внася в Общността в толкова увеличени количества и при такива условия, че е нанесена или съществува заплаха да бъде нанесена сериозна вреда на общностните производители на подобни продукти или на пряко конкурентни продукти, освен ако международните задължения не позволяват дерогация от това правило. (13) Следва да бъдат определени понятията „сериозна вреда“, „заплаха от сериозна вреда“ и „общностни производители“ и да бъдат установени прецизни критерии за определяне на вредите. (14) Следва да бъде проведено разследване преди прилагането на каквато и да било защитна мярка, при положение че на Комисията е разрешено да прилага временни мерки в спешни случаи. (15) Следва да се изработят детайлни разпоредби за започването на разследвания, за необходимите проверки и инспекции, за достъпа на страните износителки и на заинтересованите лица до получената информация и за изслушването на засегнатите лица, както и за възможността на тези лица да представят своите мнения. (16) Въведените в областта на разследванията разпоредби чрез настоящия регламент не засягат прилагането на общностните разпоредби или националните правила за професионалната тайна. (17) Необходимо е също да се фиксират срокове за започване на разследвания и за определяне на целесъобразността на евентуалните мерки с оглед гарантиране на бързината на този процес, което ще позволи да бъде повишена правната сигурност за съответните икономически оператори. (18) Когато защитните мерки са под формата на квота, равнището ѝ по принцип не следва да бъде по-ниско от средното равнище на вноса през представителен период от най-малкото три години. (19) Ако квотата е разпределена между страни доставчици, делът на всяка от тези страни би могъл да бъде фиксиран чрез договаряне между тези страни или определен с отчитане на равнището на вноса, осъществен в течение на представителен период. Въпреки това в случай на сериозни вреди и на непропорционално нарастване на вноса следва да бъде възможна дерогация от тези правила, при положение че са осъществени необходимите консултации в рамките на Комитета по защитни мерки към СТО. (20) Следва да бъде определена максималната продължителност на защитните мерки и да се формулират специфични разпоредби за продължаване на действието на тези мерки, за тяхното постепенно либерализиране и тяхното преразглеждане. (21) Следва да бъдат установени условия, при които продуктите, произхождащи от развиващи се страни - членки на СТО, следва да бъдат изключени от обхвата на защитните мерки. (22) Мерките за наблюдение или защитните мерки, ограничени в един или повече региони на Общността, могат да се окажат по-подходящи отколкото мерките, приложими към Общността като цяло. Въпреки това подобни мерки следва да бъдат разрешавани единствено по изключение и при липса на друга възможност. Необходимо е да се гарантира, че подобни мерки са временни и причиняват минимални смущения при функционирането на вътрешния пазар. (23) В интерес на еднообразието на правилата за внос следва да се опростят и да се направят идентични формалностите, които трябва да се извършват от вносителите, независимо от мястото на митническо освобождаване на стоките. Следователно е желателно да се предвиди при извършване на всички формалности да се използват формуляри, съответстващи на образеца, приложен към настоящия регламент. (24) Документите за наблюдение, издавани във връзка с мерките за общностно наблюдение, следва да бъдат валидни за цялата Общност, независимо от това коя държава-членка ги е издала, ПРИЕ НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ: ГЛАВА I Общи принципи Член 1 1. Настоящият регламент се прилага за вноса на продукти с произход от трети страни, с изключение на: а) текстилни продукти, които подлежат на специфични правила за внос по силата на Регламент (ЕО) № 517/94; б) продукти с произход от някои трети страни, посочени в Регламент (ЕО) № 519/94 на Съвета от 7 март 1994 г. относно общия режим на внос от някои трети страни (4). 2. Продуктите, посочени в параграф 1, се внасят свободно в Общността и съответно не се подлагат на количествени ограничения, без да се засягат защитните мерки, които могат да бъдат взети по силата на глава V. ГЛАВА II Общностна процедура за информиране и консултиране Член 2 Държавите-членки информират Комисията, ако тенденциите на вноса налагат използването на мерки за наблюдение или защитни мерки. Тази информация включва наличните доказателства, определени на базата на критериите, установени в член 10. Комисията предоставя незабавно тази информация на всички държави-членки. Член 3 1. Консултации могат да бъдат открити по искане на държава-членка или по инициатива на Комисията. 2. Консултациите се провеждат в срок от осем работни дни след получаването от Комисията на информацията, предвидена в член 2, и във всеки случай преди въвеждането на каквато и да било общностна мярка за наблюдение или защитна мярка. Член 4 1. Консултациите се провеждат в рамките на консултативен комитет, наричан по-долу „комитета“, съставен от представители на всяка държава-членка и председателстван от представител на Комисията. 2. Комитетът заседава, когато бъде свикан от неговия председател. Той предоставя на държавите-членки възможно най-бързо цялата съответна информация. 3. Консултациите обхващат по-специално: а) условията за внос, тенденциите на вноса и различните аспекти на икономическото и търговското положение по отношение на разглеждания продукт; б) евентуалните мерки, които трябва да се вземат. 4. В случай на нужда консултациите може да се провеждат и в писмена форма. В този случай Комисията информира държавите-членки, които могат да изразят своето становище или да поискат устни консултации в срок от пет до осем работни дни, определен от Комисията. ГЛАВА III Общностна процедура по разследване Член 5 1. Преди прилагането на каквато и да било защитна мярка се провежда общностна процедура по разследване, без да се засягат разпоредбите на член 8. 2. Разследването си поставя за цел да определи на базата на посочените в член 10 елементи дали вносът на въпросния продукт предизвиква или заплашва да предизвика сериозна вреда за съответните общностни производители. 3. Прилагат се следните определения: а) „сериозна вреда“ означава значително общо влошаване на положението на общностните производители; б) „заплаха от сериозна вреда“ означава сериозна вреда, която е очевидно предстояща; в) „общностни производители“ означава общият брой производители на подобни или пряко конкурентни продукти на територията на Общността или такива, чиято обща продукция на подобни или пряко конкурентни продукти представлява значителна част от цялото производство на тези продукти в Общността. Член 6 1. Когато в резултат на консултациите, предвидени в членове 3 и 4, стане ясно, че са налице достатъчно доказателства, които дават основания за започването на разследване, Комисията започва разследване в срок от един месец след получаването на информацията, предоставена от държава-членка, и публикува известие в Официален вестник на Европейския съюз. Това известие: а) представя резюме от получената информация и указва, че всяка релевантна информация трябва да бъде съобщавана на Комисията; б) указва срока, в който заинтересованите лица могат да представят своите становища в писмена форма и да предоставят информация, ако такива становища и информация трябва да бъдат взети предвид по време на разследването; в) указва срока, в който заинтересованите лица могат да поискат да бъдат изслушани устно от Комисията в съответствие с параграф 4. Комисията започва разследването в сътрудничество с държавите-членки. 2. Комисията търси всякаква информация, каквато смята за необходима, и когато счете за подходящо, след консултиране с комитета, тя полага усилия да провери тази информация при вносителите, търговците, посредниците, производителите, търговските сдружения и организации. Комисията се подпомага в тази дейност от служители на държавата-членка, на чиято територия се осъществяват проверките, при положение че тази държава е изразила желание за това. 3. Държавите-членки предоставят на Комисията по нейно искане и съгласно определените от нея процедури информацията, с която те разполагат за развитието на пазара на продукта, предмет на разследването. 4. Заинтересованите лица, които са се представили съгласно параграф 1, първа алинея, както и представителите на страната износител, могат при подаване на писмено искане да проверят цялата информация, предоставена на Комисията във връзка с разследването, освен вътрешните документи, изготвени от органите на Общността или на нейните държави-членки, доколкото тази информация е от значение за представянето на тяхното досие, не е поверителна по смисъла на член 9 и се използва от Комисията по време на разследването. Заинтересованите лица, които са се представили, могат да представят на Комисията своите съображения, отнасящи се до тази информация. Техните съображения могат да бъдат взети под внимание, когато те са подкрепени от достатъчно доказателства. 5. Комисията може да изслуша заинтересованите лица. Те трябва да бъдат изслушани, когато са поискали това в писмена форма в срока, определен в известието, публикувано в Официален вестник на Европейския съюз, като покажат, че действително е вероятно да бъдат засегнати от резултата от разследването и че съществуват особени причини да бъдат изслушани устно. 6. Когато информацията не бъде предоставена в сроковете, определени в настоящия регламент или от Комисията съгласно настоящия регламент, или ако разследването бъде значително възпрепятствано, заключенията могат да бъдат изготвени въз основа на наличните данни. Когато Комисията установи, че заинтересовано лице или трето лице ѝ е предоставило невярна или заблуждаваща информация, тя не взема под внимание тази информация и може да използва наличните данни. 7. Когато в резултат на консултациите, предвидени в членове 3 и 4, се изясни, че не са налице достатъчно доказателства, които оправдават започването на разследване, Комисията информира държавите-членки за своето решение в срок от един месец след получаването на информацията, предоставена от държавите-членки. Член 7 1. При приключване на разследването Комисията предоставя на комитета доклад относно резултатите. 2. Когато в срок от девет месеца, считано от започване на разследването, Комисията сметне, че общностна мярка за наблюдение или защитна мярка не е необходима, разследването приключва в срок от един месец, след консултиране с комитета. Решението за приключване на разследването, което излага най-важните заключения от разследването и обобщение на мотивите за тези заключения, се публикува в Официален вестник на Европейския съюз. 3. Ако счете, че е необходима общностна мярка за наблюдение или защитна мярка, Комисията взема необходимите решения в съответствие с глави IV и V в срок, който не може да надхвърля девет месеца, считано от започване на разследването. В изключителни обстоятелства този срок може да бъде продължен с най-много два месеца; Комисията публикува с оглед на това известие в Официален вестник на Европейския съюз, което уточнява срока на продължаване и съдържа обобщение на мотивите за него. Член 8 1. Разпоредбите на настоящата глава не изключват прилагането във всеки момент на мерки за наблюдение съгласно членове 11-15 или на временни защитни мерки съгласно членове 16, 17 и 18. Временните защитни мерки се прилагат: а) при критични обстоятелства, когато всякакво отлагане би предизвикало вреди, които биха били трудно поправими и е необходимо незабавно предприемане на действие; и б) когато е било определено предварително, че са налице ясни доказателства, според които увеличаването на вноса е предизвикало или заплашва да предизвика сериозна вреда. Продължителността на такива мерки не надхвърля 200 дни. 2. Временните защитни мерки трябва да приемат формата на нарастване на съществуващото ниво на митата (когато то надхвърля или е равно на нула), ако такива мерки са в състояние да предотвратят или да възстановят сериозната вреда. 3. Комисията пристъпва незабавно към все още необходимите мерки на разследване. 4. Ако се окаже, че временните защитни мерки са отменени поради липсата на сериозна вреда или заплаха от сериозна вреда, митата, събрани в резултат от прилагането на временните мерки, се възстановяват автоматично в най-кратки срокове. Прилага се процедурата, предвидена в член 235 и следващите от Регламент (ЕИО) № 2913/92 на Съвета от 12 октомври 1992 г. относно създаване на Митнически кодекс на Общността (5). Член 9 1. Получената съгласно настоящия регламент информация се използва само за целта, за която е била поискана. 2. Съветът, Комисията и държавите-членки, както и длъжностните лица в същите, не разкриват информация от поверителен характер, която е получена съгласно настоящия регламент или такава, която е била предоставена на поверителна основа, освен при специално разрешение от този, който е предоставил информацията. 3. Всяко искане за поверително третиране следва да посочва причините, поради които информацията е поверителна. Все пак ако стане ясно, че искането за поверително третиране не е оправдано и ако този, който е предоставил информацията, не желае нито тя да бъде оповестявана публично, нито да разреши разкриването на същата общо или под формата на резюме, въпросната информация може да не се взема предвид. 4. Във всеки случай информация се счита за поверителна, ако е вероятно нейното разкриване да има значителни неблагоприятни последици за този, който я е предоставил или е източник на такава информация. 5. Параграфи 1-4 не изключват позоваване от страна на органите на Общността на информация от общ характер, и по-специално на мотивите, на които са основани взетите по силата на настоящия регламент решения. Тези органи все пак отчитат легитимния интерес на съответните физически и юридически лица, така че техните търговски тайни да не бъдат разкривани. Член 10 1. Изследването на тенденциите на вноса и на условията, при които той се осъществява, както и изследването на сериозната вреда или заплахата от сериозна вреда за общностните производители, които произтичат от този внос, обхващат по-специално следните фактори: а) обема на вноса, по-специално когато е налице значително нарастване, в абсолютни числа или по отношение на продукцията или на потреблението в Общността; б) цената на вноса, по-специално когато е налице значително подбиване на цената по отношение на цената на подобен продукт в Общността; в) съответното влияние върху общностните производители, изразяващо се в тенденциите за някои икономически фактори, като например: - производството, - използването на капацитета, - запасите, - продажбите, - пазарния дял, - цените (т.е. спадането на цени или предотвратяване на нарастването на цените, което нормално би се случило), - печалбите, - рентабилността на инвестираните капитали, - паричните потоци, - заетостта; г) другите фактори, освен тенденциите на вноса, които причиняват или са в състояние да причинят вреда на съответните общностни производители. 2. Когато се твърди, че има заплаха от сериозна вреда, Комисията проучва също и дали е ясно предвидимо, че конкретна ситуация е в състояние да се превърне в реална вреда. С оглед на това тя може също да отчете фактори като: а) размера на увеличаване на износа към Общността; б) капацитета за износ в страната на произход или в страната износителка, който вече съществува или е вероятно да съществува в предвидимо бъдеще, и вероятността този капацитет да бъде използван за износ в Общността. ГЛАВА IV Мерки за наблюдение Член 11 1. Когато тенденциите на вноса на продукт, произхождащ от трета страна, посочен в настоящия регламент, заплашват да причинят вреда на общностни производители, вносът на този продукт може, когато интересите на Общността го изискват, съобразно случая да бъде обект на: а) общностно наблюдение a posteriori, извършено в съответствие с разпоредбите, установени в решението, посочено в параграф 2; б) предварително общностно наблюдение, извършено в съответствие с член 12. 2. Решението за поставяне под наблюдение се взема от Комисията в съответствие с процедурата, предвидена в член 16, параграф 6, втора алинея и параграф 7. 3. Мерките за наблюдение имат ограничен срок на действие. Освен ако не е предвидено друго, действието на мерките се прекратява в края на второто шестмесечие, следващо шестмесечието, през което те са били въведени. Член 12 1. Продуктите под предварително общностно наблюдение могат да бъдат допуснати за свободно движение само чрез издаването на документ за наблюдение. Такъв документ се издава от компетентния орган, определен от държавите-членки, безплатно, за всякакви поискани количества и в рамките на максимум пет работни дни от получаването от националния компетентен орган на заявление от който и да е общностен вносител, независимо от неговото място на установяване в Общността. Това заявление се счита за получено от националния компетентен орган не по-късно от три работни дни след подаването му, освен ако не бъде доказано друго. 2. Документът за наблюдение се изготвя върху формуляр, съответстващ на образеца в приложение I. С изключение на случаите, когато решението за поставяне под наблюдение предвижда друго, заявлението на вносителя за документ за наблюдение съдържа само следното: а) пълното име и адреса на заявителя (включително телефонния номер и номера на факса и всякакви номера, идентифициращи заявителя пред компетентния национален орган), както и регистрационния номер по ДДС, ако заявителят е задължен по ДДС; б) когато е необходимо, пълното име и адреса на декларатора или всеки представител, определен от заявителя (включително телефонния номер и номера на факса); в) описание на стоките, посочващо: - тяхното търговско наименование, - техния код от Комбинираната номенклатура, - тяхното място на произход и място на доставка; г) декларираното количество в килограми и когато е необходимо - други допълнителни единици (чифтове, бройки и др.); д) стойността на стоките, цена CIF на границите на Общността, в евро; е) следната декларация, с дата и подпис на заявителя, с имената на заявителя, написани с главни букви: „Аз, долуподписаният, удостоверявам, че предоставената от мен в настоящото заявление информация е вярна и подадена добросъвестно и че аз съм установен в рамките на Общността.“ 3. Документът за наблюдение е валиден в цялата Общност, независимо от държавата-членка, която го е издала. 4. Констатацията, че единичната цена, по която се извършва сделката, надхвърля с по-малко от 5 % посочената в документа за наблюдение, или че стойността или количеството на продуктите, представени за внос, надхвърлят с по-малко от 5 % посочените в документа за наблюдение, не изключва допускането за свободно движение на въпросния продукт. Комисията, след като е изслушала изразените в комитета становища и като е отчела естеството на продуктите и другите особености на съответните сделки, може да определи различен процент, който все пак обикновено не следва да надхвърля 10 %. 5. Документите за наблюдение могат да бъдат използвани само доколкото режимът на либерализиране на вноса остава в сила за разглежданите сделки. Такъв документ за наблюдение не може да бъде използван в никакъв случай след изтичането на срок, който е определен по същото време и съгласно същата процедура като поставянето под наблюдение, като се отчитат естеството на продуктите и другите особености на сделките. 6. Когато взетото по силата на член 11 решение налага това, произходът на продуктите под общностно наблюдение трябва да бъде доказан със сертификат за произход. Настоящият параграф не засяга разпоредбите, свързани с представянето на такъв сертификат. 7. Когато продуктът под предварително общностно наблюдение е предмет на регионална защитна мярка в държава-членка, разрешението за внос, предоставено от тази държава-членка, може да замести документа за наблюдение. 8. Формулярите за документите за наблюдение и извлеченията от тях се издават в два екземпляра, един екземпляр, обозначен „Екземпляр за получателя“ и носещ номер 1, се издава на заявителя, а другият, обозначен „Екземпляр за компетентния орган“ и носещ номер 2, се съхранява от органа, издаващ документа. За административни цели компетентният орган може да добави допълнителни екземпляри към формуляр 2. 9. Формулярите се отпечатват на бяла хартия, без механични дефекти, подготвена за писане и тежаща между 55 и 65 грама на квадратен метър. Техният размер е 210 × 297 mm; разстоянието между редовете е 4,24 mm (една шеста от инча); подредбата на формулярите се спазва точно. Двете страни на екземпляр № 1, който представлява самият документ за наблюдение, в допълнение имат отпечатан фон от тънки линии в жълт цвят (гийош мотив), така че да бъде разкрито всякакво подправяне с механични или химически средства. 10. Държавите-членки са отговорни за отпечатването на формулярите. Формулярите могат също да бъдат отпечатвани от печатници, определени от държавата-членка на установяване. В последния случай на всеки формуляр трябва да присъства забележка, отразяваща това определяне от държавата-членка. Всеки формуляр съдържа името и адреса на печатницата или знак, позволяващ тя да бъде идентифицирана. Член 13 Когато в рамките на осем работни дни след края на консултациите, посочени в членове 3 и 4, вносът на даден продукт не е подложен на предварително общностно наблюдение, Комисията може да въведе съгласно член 18 наблюдение, ограничено до вноса в един или повече региони на Общността. Член 14 1. Продуктите, намиращи се под регионално наблюдение, могат да бъдат допуснати за свободно движение в съответния регион само срещу представяне на документ за наблюдение. Такъв документ се издава от компетентния орган, определен от съответната(ите) държава(и)-членка(и), безплатно, за всякакви поискани количества и в рамките на максимум пет работни дни след получаването от националния компетентен орган на заявление от който и да било общностен вносител, независимо от неговото място на установяване в Общността. Това заявление се счита за получено от националния компетентен орган не по-късно от три работни дни след подаването, освен ако не е предвидено друго. Документите за наблюдение могат да бъдат използвани само дотогава, докато режимът на либерализиране на вноса е в сила спрямо съответните сделки. 2. Прилага се член 12, параграф 2. Член 15 1. В случай на общностно или регионално наблюдение държавите-членки съобщават на Комисията в първите десет дни на всеки месец: а) в случай на предварително наблюдение - подробна информация за сумите (изчислени на базата на цени CIF) и за количествата стоки, за които са били издадени документи за наблюдение през предходния период; б) във всички случаи - подробна информация за вноса, осъществен през периода, предхождащ този, посочен в буква а). Предоставената от държавите-членки информация се разбива по продукти и по страни. Могат да бъдат установени различни разпоредби по същото време и съгласно същата процедура като тази за поставянето под наблюдение. 2. Когато естеството на продуктите или специални обстоятелства го изискват, Комисията може, по искане на държава-членка или по своя собствена инициатива, да промени периодичността на предоставяне на информацията. 3. Комисията информира съответно държавите-членки. ГЛАВА V Защитни мерки Член 16 1. Когато даден продукт се внася в Общността в толкова увеличени количества и/или при такива условия, че е причинена или съществува заплаха да бъде причинена сериозна вреда на общностните производители, с цел да защити интересите на Общността Комисията може, по искане на държава-членка или по своя собствена инициатива: а) да ограничи срока на валидност на документите за наблюдение по смисъла на член 12, които трябва да бъдат издадени след влизането в сила на тази мярка; б) да промени правилата за внос на разглеждания продукт, като постави неговото допускане за свободно движение в зависимост от представянето на разрешение за внос, предоставено съгласно разпоредбите и ограниченията, която тя определя. Посочените в букви а) и б) мерки влизат в сила незабавно. 2. По отношение на членките на СТО предвидените в параграф 1 мерки се вземат само когато са изпълнени двете условия, посочени в първа алинея от същия параграф. 3. При установяването на квота се отчита по-специално: а) стремежът да се поддържат, доколкото е възможно, традиционните търговски потоци; б) обемът на стоките, изнесени съгласно договори, сключени при нормални условия преди влизането в сила на защитна мярка по смисъла на настоящата глава, когато Комисията е била уведомена за тези договори от заинтересованата държава-членка; в) необходимостта да се избегне рискът от непостигане на целта, която се преследва с установяването на квотата. Нивото на всяка квота не трябва да бъде по-ниско от средното ниво на вноса, осъществен през трите последни представителни години, за които са налице статистически данни, освен ако е необходимо различно ниво, което да предотврати настъпването или да поправи последиците от сериозна вреда. 4. В случай че квотата е разпределена между страни доставчици, разпределението може да бъде съгласувано със страните доставчици, имащи съществен интерес от внос в Общността на дадения продукт. Ако това не стане, квотата се разпределя между тези страни доставчици пропорционално на техния дял във вноса в Общността на дадения продукт, осъществен през предходен представителен период, като се отчитат всички специфични фактори, засегнали или можещи да засегнат търговията с този продукт. Все пак, при положение че спазва задължението си да следи, че консултациите се провеждат под егидата на Комитета по защитни мерки към СТО, Общността може въпреки това да се отклони от този метод на разпределение в случай на сериозна вреда, ако вносът, произхождащ от една или няколко страни доставчици, е нараснал с процент, несъразмерен по отношение на общото нарастване на вноса от дадения продукт през предходен представителен период. 5. Мерките, посочени в настоящия член, се прилагат за всеки продукт, пуснат в свободно движение, след тяхното влизане в сила. В съответствие с член 18 те могат да бъдат ограничени до един или няколко региона на Общността. Все пак тези мерки не пречат на допускането за свободно движение на продукти, които вече са на път към Общността, при условие че местоназначението на последните не може да бъде променено и че тези продукти, чието допускане за свободно движение може да се осъществи по силата на членове 11 и 12 само при представянето на документ за наблюдение, са действително съпроводени от такъв документ. 6. Когато една държава-членка е поискала намесата на Комисията, последната се произнася в срок най-много до пет работни дни от получаването на искането. Всяко решение, взето от Комисията по силата на настоящия член, се съобщава на Съвета и на държавите-членки. Всяка държава-членка може да отнесе решението до Съвета в срок от един месец след деня на съобщението. 7. Ако държава-членка отнесе до Съвета взетото от Комисията решение, Съветът може да потвърди, измени или отхвърли това решение с квалифицирано мнозинство. Ако Съветът не се е произнесъл в срок от три месеца от сезирането, решението на Комисията се счита за отхвърлено. Член 17 Когато интересите на Общността го изискват, Съветът, като се произнася с квалифицирано мнозинство по предложение на Комисията, изготвено в съответствие с условията на глава III, може да приеме подходящи мерки за предотвратяване на това, даден продукт да бъде внесен в Общността в толкова увеличени количества и/или при такива условия, че да бъде причинена или да съществува заплаха да бъде причинена сериозна вреда на общностните производители на подобни или пряко конкурентни продукти. Прилагат се член 16, параграфи 2-5. Член 18 Когато стане ясно, главно въз основа на факторите, посочени в член 10, че условията, установени за приемане на мерки съгласно членове 11 и 16, са изпълнени в един или няколко региона на Общността, Комисията, след като е проучила алтернативните решения, може да разреши по изключение прилагането на мерки за наблюдение или на защитни мерки, ограничени до този регион или тези региони, ако сметне, че такива мерки, приложени на такова равнище, са по-подходящи от мерките, приложими в цялата Общност. Тези мерки трябва да бъдат временни и трябва да възпрепятстват възможно най-малко функционирането на вътрешния пазар. Тези мерки се приемат съгласно разпоредбите, установени в членове 11 и 16. Член 19 Никаква защитна мярка не може да бъде прилагана за продукт, произхождащ от развиваща се страна - членка на СТО, доколкото делът на тази страна във вноса в Общността на дадения продукт не надхвърля 3 %, при условие че развиващите се страни - членки на СТО, чийто дял във вноса в Общността е по-малък от 3 %, не формират заедно повече от 9 % от общия внос в Общността на дадения продукт. Член 20 1. Срокът на действие на защитните мерки трябва да бъде ограничен до необходимия период за предотвратяване или поправяне на последиците от сериозна вреда и да улеснява приспособяването на общностните производители. Този период не трябва да надхвърля четири години, включително периода на прилагане на евентуална временна мярка. 2. Този първоначален период може да бъде продължен, с изключение на мерките, посочени в член 16, параграф 4, трета алинея, ако е определено, че: а) защитната мярка продължава да е необходима за предотвратяване или за поправяне на последиците от сериозна вреда; б) има доказателства, че общностните производители са в процес на приспособяване. 3. Мерките за продължаване се приемат в съответствие с условията на глава III и съгласно същите процедури като първоначалните мерки. Мерките с така продължен срок на действие не могат да бъдат по-ограничителни, отколкото са били в края на първоначалния период. 4. Ако срокът на действие на защитната мярка надхвърли една година, мярката трябва да бъде постепенно либерализирана през редовни интервали от време през срока на прилагане, включително този на продължаване. 5. Общият срок на прилагане на защитна мярка, включително срокът на прилагане на всяка временна мярка, първоначалният срок на прилагане и евентуалното му продължаване, не може да надхвърля осем години. Член 21 1. Докато са в действие наблюдение или защитна мярка, прилагани съгласно глави IV и V, се провеждат консултации в рамките на комитета по искане на държава-членка или по инициатива на Комисията. В случай на защитни мерки, чиято продължителност надхвърля три години, Комисията пристъпва към консултации най-късно в средата на срока на прилагане на мярката. Тези консултации имат за цел: а) да проучат последиците от тази мярка; б) да определят дали и в каква степен е уместно да се ускори ритъмът на либерализиране; в) да се провери дали прилагането на мярката продължава да бъде необходимо. 2. Когато в резултат на консултациите, посочени в параграф 1, Комисията прецени, че дадена мярка за наблюдение или защитна мярка, посочена в членове 11, 13, 16, 17 и 18, следва да бъде отхвърлена или изменена, тя действа по следния начин: а) когато Съветът е приел тази мярка, Комисията му предлага нейното отхвърляне или изменение. Съветът се произнася с квалифицирано мнозинство; б) във всички други случаи Комисията изменя или отхвърля общностните защитни мерки и мерките за наблюдение. Когато решението засяга регионални мерки за наблюдение, то се прилага от шестия ден след деня на публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз. Член 22 1. Не може да се прилага нова защитна мярка за вноса на продукт, който вече е бил обект на защитна мярка, като това важи за срок, равен на срока на прилагане на предходната мярка. Този срок не може да бъде по-кратък от две години. 2. Независимо от параграф 1 защитна мярка от сто и осемдесет дни или по-малко може да бъде отново прилагана за вноса на даден продукт: а) ако е изтекла най-малко една година от датата на въвеждане на защитната мярка за вноса на този продукт; и б) ако такава защитна мярка не е била прилагана за същия продукт повече от два пъти за период от пет години, предхождащ непосредствено датата на въвеждане на мярката. ГЛАВА VI Заключителни разпоредби Член 23 Когато интересите на Общността изискват това, Съветът, с квалифицирано мнозинство по предложение на Комисията, може да приеме подходящи мерки, за да се позволи упражняването на правата или изпълнението на задълженията на Общността или на всички нейни държави-членки в международен план, по-специално в областта на търговията със стоки. Член 24 1. Настоящият регламент не препятства изпълнението на задълженията, произтичащи от специалните правила, съдържащи се в сключените между Общността и трети страни споразумения. 2. Без да се засягат други общностни разпоредби , настоящият регламент не препятства приемането или прилагането от държавите-членки: а) на забрани, на количествени ограничения или на мерки за наблюдение, основани на обществения морал, обществения ред или обществената сигурност, опазване на здравето и живота на хората, животните или опазването на растенията, защитата на националните богатства, притежаващи художествена, историческа или археологическа стойност, или защитата на индустриалната и търговската собственост; б) на специални формалности относно обмяната на валута; в) на формалности, въведени при прилагането на международните споразумения съгласно Договора. Държавите-членки информират Комисията за мерките или формалностите, които предвиждат да въведат или да изменят в съответствие с първа алинея. В случай на крайна спешност въпросните национални мерки или формалности се съобщават на Комисията от момента на тяхното приемане. Член 25 1. Настоящият регламент не засяга изпълнението на актовете, създаващи обща организация на земеделските пазари, или на общностните административни разпоредби или националните административни разпоредби, които произтичат от тях, нито прилагането на специфични актове, приложими за стоки, които са резултат от преработка на селскостопански продукти. Той се прилага в допълнение към тези актове. 2. Ако продуктите са обхванати от актовете, посочени в параграф 1, членове 11-15 и член 22 не се прилагат за продуктите, за които общностните правила в областта на търговията с трети страни изискват представянето на сертификат или друг документ на внос. Членове 16, 18 и 21-24 не се прилагат за продуктите, за които тези правила предвиждат прилагането на количествени ограничения за вноса. Член 26 Регламент (ЕО) № 3285/94, изменен с актовете, изброени в приложение II, се отменя. Позоваванията на отменения регламент се считат за позовавания на настоящия регламент и се четат съгласно таблицата на съответствието в приложение III. Член 27 Настоящият регламент влиза в сила на двадесетия ден след публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз. Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави-членки. Съставено в Брюксел на 26 февруари 2009 година.
[ 1, 11, 14, 3, 6, 12, 15 ]
32009R0342
РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 342/2009 НА КОМИСИЯТА от 23 април 2009 година за определяне на размера на възстановяванията, приложим за яйца и яйчни жълтъци, изнасяни под формата на стоки, които не са включени в приложение I към Договора КОМИСИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ, като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност, като взе предвид Регламент (ЕО) № 1234/2007 на Съвета от 22 октомври 2007 г. за установяване на обща организация на селскостопанските пазари и относно специфични разпоредби за някои земеделски продукти („Общ регламент за ООП“) (1), и по-специално член 164, параграф 2 от него, като има предвид, че: (1) Член 162, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕО) № 1234/2007 предвижда, че разликата между цените в международната търговия за продуктите, посочени в член 1, параграф 1, буква т) и изброени в част ХIХ от приложение I към посочения регламент, и цените в Общността могат да се покриват от възстановявания при износ, когато тези продукти са изнасяни под формата на стоки, изброени в част V от приложение ХХ към въпросния регламент. (2) Регламент (ЕО) № 1043/2005 на Комисията от 30 юни 2005 г. за прилагане на Регламент (ЕО) № 3448/93 на Съвета относно системата за възстановяване на средства при износа на определени селскостопански продукти, изнасяни под формата на стоки, които не са включени в приложение I към Договора, както и на критериите за определяне на размера на такова възстановяване (2) уточнява продуктите, за които трябва да се определи размер на възстановяване, който да се прилага, когато тези продукти се изнасят под формата на стоки, изброени в част V от приложение ХХ към Регламент (ЕО) № 1234/2007. (3) В съответствие с член 14, параграф 2, буква б) от Регламент (ЕО) № 1043/2005 размерът на възстановяване за 100 килограма от всеки от въпросните основни продукти следва да се определя за срок със същата продължителност като този, за който възстановяванията са определени за същите продукти, изнасяни в непреработен вид. (4) Член 11 от Споразумението за селското стопанство, сключено в рамките на Уругвайския кръг, определя, че възстановяването при износ за продукт, съдържащ се в стока, не може да надвишава възстановяването, приложимо за този продукт, когато е изнасян без допълнителната преработка. (5) Мерките, предвидени в настоящия регламент, са в съответствие със становището на Управителния комитет за общата организация на селскостопанските пазари, ПРИЕ НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ: Член 1 Размерът на възстановяване, приложим за основните продукти, изброени в приложение I към Регламент (ЕО) № 1043/2005 и в член 1, параграф 1, буква т) от Регламент (ЕО) № 1234/2007 и изнасяни под формата на продукти, изброени в част V от приложение ХХ към Регламент (ЕО) № 1234/2007, се определя, както е посочено в приложението към настоящия регламент. Член 2 Настоящият регламент влиза в сила на 24 април 2009 година. Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави-членки. Съставено в Брюксел на 23 април 2009 година.
[ 3, 17 ]
32007R0049
РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 49/2007 НА КОМИСИЯТА от 22 януари 2007 година относно издаването на лицензии за внос на чесън за тримесечието от 1 март до 31 май 2007 г. КОМИСИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ, като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност, като взе предвид Регламент (ЕО) № 2200/96 на Съвета от 28 октомври 1996 г. относно общата организация на пазарa на плодове и зеленчуци (1), като взе предвид Регламент (ЕО) № 1870/2005 на Комисията от 16 ноември 2005 г. за откриване и управление на тарифни квоти и за определяне на система за лицензии за внос и сертификати за произход за чесъна, внасян от трети страни (2), и по-специално член 10, параграф 2 от него, като има предвид, че: (1) Количествата, за които традиционните и новите вносители са подали през първите пет работни дни на януари 2007 г. заявления за лицензии в съответствие с член 8, параграф 3 от Регламент (ЕО) № 1870/2005, надхвърлят наличните количества за продуктите с произход от Китай, Аржентина и останалите трети страни без Китай и Аржентина. (2) Поради това следва да се определи в каква степен заявленията за лицензии, получени в Комисията до 15 януари 2007 г., могат да бъдат удовлетворени и в зависимост от категорията вносители и произхода на продуктите да се посочат датите, до които издаването на лицензии трябва да бъде преустановено, ПРИЕ НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ: Член 1 Заявленията за лицензии за внос по силата на член 4, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 1870/2005, подадени през първите пет работни дни на януари 2007 г. и получени в Комисията до 15 януари 2007 г., се удовлетворяват до достигане на процентите от заявените количества, посочени в приложение I към настоящия регламент. Член 2 За съответната категория вносители и съответния произход на продуктите заявленията за лицензии за внос по силата на член 4, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 1870/2005, отнасящи се за тримесечието от 1 март до 31 май 2007 г. и подадени след първите пет работни дни на януари 2007 г. и преди датата, посочена в приложение II към настоящия регламент, се отхвърлят. Член 3 Настоящият регламент влиза в сила на 23 януари 2007 година. Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави-членки. Съставено в Брюксел на 22 януари 2007 година.
[ 18, 3, 17, 5 ]
32001D0916
32001D0916 L 342/6 ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ РЕШЕНИЕ НА СЪВЕТА от 3 декември 2001 година относно сключването на Допълнителен протокол за адаптиране на търговските аспекти на Споразумението за стабилизация и асоцииране между Европейските общности и техните държави-членки, от една страна, и Бившата югославска република Македония, от друга страна, с оглед вземане под внимание на резултатите от преговорите между страните за въвеждане на взаимни преференциални отстъпки за някои вина, взаимно признаване, защита и контрол върху наименованията на вината, както и за взаимно признаване, защита и контрол върху наименованията на спиртните и ароматизираните напитки (2001/916/ЕО) СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ, като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност, и по-специално член 113 във връзка с член 300, параграф 2, алинея първа, първо изречение и член 300, параграф 4 от него, като взе предвид предложението на Комисията, като има предвид, че: (1) Споразумението за стабилизация и асоцииране между Европейските общности и техните държави-членки, от една страна, и Бившата югославска република Македония, от друга страна, наричано по-долу „Споразумение за стабилизация и асоцииране“, бе парафирано на 24 ноември 2000 г. и подписано чрез размяна на писма в Люксембург на 9 април 2001 г. Член 27, параграф 4 от Споразумението за стабилизация и асоцииране предвижда, че търговският режим, приложим спрямо вината и спиртните продукти, остава да бъде определен. (2) В съответствие с директивите, приети от Съвета на 11 март 1998 г., Комисията и Бившата югославска република Македония постигнаха на 20 юни 2001 г. договореност за нови взаимни търговски отстъпки за определени вина и за взаимното признаване, защита и контрол на наименованията на вината и тези на спиртните напитки. С цел да се осигури последователността на цялостния процес на стабилизация, резултатите от тези преговори следва да се включат в рамките на Споразумението за стабилизация и асоцииране във вид на допълнителен протокол. (3) Комисията, подпомагана от Комитета по митническия кодекс, създаден с член 248а от Регламент (ЕИО) № 2913/92 на Съвета от 12 октомври 1992 г. за създаване на Митнически кодекс на Общността (1), следва да приеме разпоредби за приемането на правила за прилагането на преференциални търговски отстъпки за определени вина, независимо от член 62 от Регламент (ЕО) № 1493/1999 на Съвета от 17 май 1999 г., за обща организация на пазара на виното (2). Комисията ще внесе необходимите изменения и техническо адаптиране на правилата за прилагане, нуждата от които може да произтича от нови преференциални споразумения, протоколи, размяна на писма или други актове, сключени между Европейската общност и Бившата югославска република Македония или от внесени промени в Комбинираната номенклатура и кодовете TARIC. (4) С оглед да се улесни прилагането на определени разпоредби на протокола, Комисията следва да бъде овластена да одобри от името на Общността решенията за изменение на списъците и протоколите към Споразумението за взаимно признаване, защита и контрол върху наименованията на спиртните и ароматизираните напитки (приложение III към протокола). При приемането на тези актове Комисията следва да бъде подпомагана от Управителния комитет по виното, създаден по силата на член 74 от Регламент (ЕО) № 1493/1999, от една страна, и от Изпълнителния комитет по спиртните напитки, създаден по силата на член 13 от Регламент (ЕИО) № 1576/89 на Съвета от 29 май 1989 г. за установяване на общи правила относно определянето, означаването и търговското представяне на спиртни напитки (3) и Изпълнителния комитет по ароматизираните вина, създаден по силата на член 12 от Регламент (ЕИО) № 1601/1991 на Съвета от 10 юни 1991 г. за установяване на общи правила за определянето, описанието и представянето на ароматизирани вина, ароматизирани напитки на винена основа и ароматизирани коктейли на винена основа (4), от друга страна. (5) Необходимите мерки за прилагането на настоящото решение следва да се приемат в съответствие с Решение 1999/468/ЕО на Съвета от 28 юни 1999 г. относно установяване на процедурите за упражняване на изпълнителните правомощия, предоставени на Комисията (5), РЕШИ: Член 1 Допълнителният протокол за адаптиране на търговските аспекти на Споразумението за стабилизация и асоцииране между Европейските общности и техните държави-членки, от една страна, и Бившата югославска република Македония, от друга страна, с оглед отчитане на резултатите от преговорите между страните за въвеждане на взаимни преференциални отстъпки за някои вина, взаимно признаване, защита и контрол върху наименованията на вината, както и за взаимно признаване, защита и контрол върху наименованията на спиртните и ароматизираните напитки (наричан по-долу „протоколът“) се одобрява от името на Общността. Текстът на протокола се прилага към настоящото решение. Член 2 1. Председателят на Съвета се упълномощава да посочи лицето, оправомощено да подпише протокола от името на Общността с цел да изрази съгласието на Общността да се обвърже с него. 2. Председателят на Съвета нотифицира от името на Общността одобрението, предвидено в член 3 от протокола. Член 3 Разпоредбите по прилагането на тарифните квоти за определени вина, предвидени в приложение I към протокола, а също така и необходимите изменения и техническо адаптиране на правилата за прилагане, произтичащи от внесени промени в кодовете от комбинираната номенклатура и техните подразделения TARIC или от нови споразумения, протоколи, размяна на писма или други актове, сключени между Общността и Бившата югославска република Македония, се приемат от Комисията по реда на член 4, параграф 2 от настоящото решение, без да се накърняват разпоредбите на член 62 от Регламент (ЕО) № 1493/1999. Член 4 1. Комисията се подпомага от Комитета по Митническия кодекс, създаден по силата на член 248а от Регламент (ЕИО) № 2913/92. 2. В случай на позоваване на настоящия параграф се прилагат членове 4 и 7 от Решение 1999/468/ЕО. Срокът, предвиден в член 4, параграф 3 от Решение 1999/468/ЕО, се определя на три месеца. 3. Комитетът приема свой процедурен правилник. Член 5 1. За целите на решенията на Комитета за стабилизация и асоцииране относно съставянето на списъците със защитени наименования, предвидени в член 4, параграф 7 и член 14, параграф 2, буква а) от Споразумението за взаимно признаване, защита и контрол върху наименованията на вината, позицията на Общността се приема от Съвета с квалифицирано мнозинство по предложение на Комисията. 2. Без да накърнява разпоредбата на параграф 1, за целите на членове 13 и 14 от Споразумението за взаимно признаване, защита и контрол върху наименованията на вината, Комисията сключва необходимите актове за изменение на списъците и протокола към споразумението в съответствие с процедурата, предвидена в член 6, параграф 2 от настоящото решение. Във всички останали случаи, попадащи в приложното поле на споменатите по-горе членове, позицията на Общността се изготвя и представя от Комисията. Член 6 1. Комисията се подпомага от Управителния комитет по виното, създаден по силата на член 74 от Регламент (ЕО) № 1493/1999. 2. В случай на позоваване на настоящия параграф се прилагат членове 4 и 7 от Решение 1999/468/ЕО. Срокът, предвиден в член 4, параграф 3 от Решение 1999/468/ЕО, се определя на един месец. 3. Комитетът приема свой процедурен правилник. Член 7 1. За целите на решенията на Комитета за стабилизация и асоцииране относно съставянето на списъците със защитени наименования, предвидени в член 4, параграф 5 и член 14, параграф 2, буква а) от Споразумението за взаимно признаване, защита и контрол върху наименованията на спиртните и ароматизираните напитки, позицията на Общността се приема от Съвета с квалифицирано мнозинство по предложение на Комисията. 2. Без да накърнява разпоредбата на параграф 1, за целите на членове 13 и 14 от Споразумението за взаимно признаване, защита и контрол върху наименованията на спиртните и ароматизираните напитки, Комисията сключва необходимите актове за изменение на списъците и протокола към Споразумението в съответствие с процедурата, предвидена в член 8, параграф 2 от настоящото решение. Във всички останали случаи, попадащи в приложното поле на горните членове, позицията на Общността се изготвя и представя от Комисията. Член 8 1. Комисията се подпомагана от Изпълнителния комитет по спиртните напитки, създаден по силата на член 13 от Регламент (ЕИО) № 1576/89 и от Изпълнителния комитет по ароматизираните вина, ароматизираните напитки на винена основа и ароматизираните коктейли на винена основа, създаден по силата на член 12 от Регламент (ЕИО) № 1601/91. 2. В случай на позоваване на настоящия параграф се прилагат членове 5 и 7 от Решение 1999/468/ЕО. Срокът, предвиден в член 5, параграф 6 от Решение 1999/468/ЕО, се определя на един месец. 3. Комитетите приемат свои процедурни правилници. Член 9 Настоящото решение се публикува в Официален вестник на Европейските общности. Съставено в Брюксел на 3 декември 2001 година.
[ 3, 15, 17, 18 ]
32007R0232
РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 232/2007 НА КОМИСИЯТА от 2 март 2007 година за определяне на минимална продажна цена за масло за 58-ия специален търг, открит в рамките на постоянен търг, посочен в Регламент (ЕО) № 2771/1999 КОМИСИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ, като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност, като взе предвид Регламент (ЕО) № 1255/1999 на Съвета от 17 май 1999 г. относно общата организация на пазара на мляко и млечни продукти (1), и по-специално член 10, буква в) от него, като има предвид, че: (1) Съгласно член 21 от Регламент (ЕО) № 2771/1999 на Комисията от 16 декември 1999 г. относно правилата за прилагане на Регламент (ЕО) № 1255/1999 на Съвета за мерките за интервенция на пазара на масло и млечна сметана (2), интервенционните агенции пуснаха в продажба чрез постоянен търг някои количества масло, държани от тях. (2) В зависимост от офертите, получени за всеки специален търг, се определя минимална продажна цена или се решава търгът да се прекрати в съответствие с член 24а от Регламент (ЕО) № 2771/1999. (3) Имайки предвид получените оферти, следва да се определи минимална продажна цена. (4) Мерките, предвидени в настоящия регламент, са в съответствие със становището на Управителния комитет по млякото и млечните продукти, ПРИЕ НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ: Член 1 За 58-ия специален търг, открит по силата на Регламент (ЕО) № 2771/1999, за който срокът за подаване на офертите изтече на 27 февруари 2007 г., минималната продажна цена на маслото се определя на 237,00 EUR/100 kg. Член 2 Настоящият регламент влиза в сила на 3 март 2007 година. Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави-членки. Съставено в Брюксел на 2 март 2007 година.
[ 2, 3, 17 ]
31987R1181
31987R1181 L 113/31 ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ РЕГЛАМЕНТ (EО) № 1181/87 НА КОМИСИЯТА от 29 април 1987 година относно изменение на Регламент (EИО) № 2220/85 за определяне на общи подробни правила за прилагането на системата от гаранции за селскостопанските продукти КОМИСИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ, като взе предвид Договора за създаване на Европейската икономическа общност, като взе предвид Регламент (ЕИО) № 2727/75 на Съвета от 29 октомври 1975 г. относно общата организация на пазара на зърнени култури (1), последно изменен с Регламент (EИО) № 1579/86 (2), и по- специално член 7, параграф 5, член 8, параграф 4, член 12, параграф 2, член 15, параграфи 3 и 5, и член 16, параграф 6 от него, и съответните разпоредби на другите регламенти относно общата организация на пазара по отношение на селскостопанските продукти, а също така и други разпоредби на регламенти относно общата организация на пазари, които при прилагане в практиката предвиждат гаранция, като взе предвид Регламент (EИО) № 525/77 на Съвета от 14 март 1977 г. относно създаване на система за помощи за производството на консервиран ананас (3), последно изменен с Регламент (EО) № 1699/85 (4), и по-специално член 8 от него, като взе предвид Регламент (EИО) № 1079/77 на Съвета от 17 май 1977 г. относно налога за съвместна отговорност и относно мерки за разширяване на пазарите на мляко и млечни продукти (5), последно изменен с Регламент (EИО) № 1338/86 (6), и по-специално член 3 от него, като взе предвид Регламент (EИО) № 2169/81 на Съвета от 27 юли 1981 г. относно определяне на общи правила за система за помощи за памук (7), последно изменен с Регламент (EИО) № 3128/86 (8), и по-специално член 5, параграф 3 от него, като взе предвид Регламент (EИО) № 1431/82 на Съвета от 18 май 1982 г. относно определяне на специални мерки за грах, бакла, дребносеменна бакла и сладка лупина (9), последно изменен с Регламент (EИО) № 3127/86 (10), и по-специално член 3, параграф 5 от него, като взе предвид Регламент (EО) № 1677/85 на Съвета от 11 юни 1985 г. относно суми за парични компенсации в селското стопанство (11), последно изменен с Регламент (EИО) № 90/87 (12), и по-специално член 12 от него, като има предвид, че Регламент (EИО) № 2220/85 на Комисията (13) предвижда част от гаранцията да не подлежи на възстановяване в съответствие с важността на неспазените изисквания; като има предвид, че сериозността на нарушението на вторично изискване може да бъде приравнена с важността на късно представяне на доказателство, че всички главни изисквания са спазени; като има предвид, че последствията и в двата случая следва да бъдат едни и същи; като има предвид, че Регламент (EИО) № 2220/85 следва да бъде съответно изменен; като има предвид, че за да се избегнат неясноти, следва да се посочи във всеки контекст дали трябва да се вземе предвид евентуална непреодолима сила; като има предвид, че в светлината на опита следва да се направят някои изменения, разясняващи текста на Регламент (EИО) № 2220/85 и изменящи приложното поле на определени условия; като има предвид, че същевременно следва да бъде поправена една грешка в текста на нидерландски; като има предвид, че мерките, предвидени за тази цел в настоящия регламент, са в съответствие със становището на всички съответни управителни комитети, ПРИЕ НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ: Член 1 С настоящото Регламент (EИО) № 2220/85 се изменя, както следва: 1. Член 19 се изменя, както следва: a) в параграф 1 в текста на нидерландски език „waarborg“ се заменя с „zekerheid“; б) параграф 2 се заменя със следното: „2. След като изтече крайният срок за доказване на окончателното придобиване правото за ползване върху отпуснатата сума, без да са представени доказателствата за правото, компетентният орган незабавно прилага процедурата, предвидена в член 29. Крайният срок може да бъде отложен в случай на непреодолима сила. Когато обаче законодателството на Общността предвижда това, доказателствата могат да бъдат представени след тази дата срещу частично възстановяване на гаранцията.“ 2. Следният параграф 6 се добавя към член 20: „6. По смисъла на настоящия дял „съответната част от гаранцията“ означава тази част от сумата, съответстваща на количеството, за което е било нарушено изискването.“ 3. Параграфи 1 и 2 от член 22 се заменят със следното: „1. Гаранцията се губи напълно за количество, за което главното изискване не е изпълнено, освен ако непреодолима сила не е попречила на изпълнението. 2. Главно изискване се счита за неспазено, ако съответните доказателства не са представени в периода от време, определен за представянето на такива доказателства, освен ако непреодолима сила не е попречила на представянето на доказателствата в рамките на опредения срок от време. Процедурата по член 29 за възстановяване на задържаната гаранция се прилага незабавно.“ 4. Следното се добавя към член 22, параграф 4: „… освен ако непреодолима сила не е попречила на представянето на това доказателство в рамките на този период.“ 5. Член 24, параграф 1 се заменя със следното: „1. Ако едно или повече подчинени изисквания не са спазени, следва да се изплатят 15 % от съответната част от гаранцията, освен ако непреодолима сила не е попречила на изпълнението.“ 6. Член 25 се заменя със следното: „Член 25 Ако са представени доказателства, че всички главни изисквания са спазени, но едновременно са били нарушени вторично и подчинено изискване, членове 23 и 24 се прилагат и цялата сума, която ще бъде задържана, е сумата, неподлежаща на възстановяване в съответствие с член 23 плюс 15 % от съответната част от сумата по гаранцията.“ 7. Следното заглавие се добавя след член 26: „ДЯЛ VI Общи разпоредби“ 8. Следното заглавие се заличава след член 28: „ДЯЛ VI Общи разпоредби“ Член 2 Настоящият регламент влиза в сила на третия ден след публикуването му в Официален вестник на Европейските общности. Член 1, параграф 6 се прилага само за гаранции, дадени след влизане в сила на настоящия регламент. Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави-членки. Съставено в Брюксел на 29 април 1987 година.
[ 11, 6 ]
32007D0330
РЕШЕНИЕ НА КОМИСИЯТА от 4 май 2007 година относно отмяна на забраните за движение на определени продукти от животински произход на остров Кипър по силата на Регламент (ЕО) № 866/2004 на Съвета и определяне на условия за движение на въпросните продукти (нотифицирано под номер C(2007) 1911) (Текст от значение за ЕИП) (2007/330/ЕО) КОМИСИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ, като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност, като взе предвид Регламент (ЕО) № 866/2004 на Съвета от 29 април 2004 г. относно режима съгласно член 2 от протокол № 10 от Акта за присъединяване (1), и по-специално член 4, параграф 9 от него, като има предвид, че: (1) В очакване на обединението на Кипър член 1, параграф 1 от протокол № 10 от Акта за присъединяване временно прекратява прилагането на достиженията на правото на ЕС в зоните на Република Кипър, в които правителството на Република Кипър не упражнява ефективен контрол. (2) От съображения за опазване на общественото здраве и здравето на животните Регламент (ЕО) № 866/2004 забранява движението на продукти от животински произход през демаркационната линия между зоните на Република Кипър, в които правителството на Република Кипър не упражнява ефективен контрол, и зоните, в които упражнява такъв. (3) Като първа стъпка и с оглед производството в зони на Република Кипър, в които правителството на Република Кипър не упражнява ефективен контрол, забраните могат да бъдат отменени за прясна риба и мед. (4) Необходимо е да се гарантира, че общественото здраве и здравето на животните не са изложени на риск чрез отмяната на забраните. Необходимо е също да се гарантира безопасността на храните в съответствие с Регламент (ЕО) № 1480/2004 на Комисията (2), който определя специфични правила по отношение на стоките, пристигащи от зоните на Република Кипър, в които правителството на Република Кипър не упражнява ефективен контрол и влизащи в зоните, в които правителството на Република Кипър упражнява ефективен контрол. Съответно търговията с разглежданите продукти следва да е предмет на определени условия. (5) Предвидените в настоящото решение мерки са в съответствие със становището на Постоянния комитет по хранителната верига и здравето на животните, ПРИЕ НАСТОЯЩОТО РЕШЕНИЕ: Член 1 Прекратява се прилагането на забраните по силата на член 4, параграф 9 от Регламент (ЕО) № 866/2004 относно движението на продукти от животински произход през демаркационната линия между зоните на Република Кипър, в които правителството на Република Кипър не упражнява ефективен контрол, и зоните, в които упражнява такъв, по отношение на продуктите от животински произход, посочени в приложения I и II към настоящото решение. Търговията с въпросните продукти е предмет на условията, определени в съответното приложение. Член 2 Адресати на настоящото решение са държавите-членки. Съставено в Брюксел на 4 май 2007 година.
[ 3, 17, 18, 6 ]
32009R0107
РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 107/2009 НА КОМИСИЯТА от 4 февруари 2009 година за прилагане на Директива 2005/32/ЕО на Европейския парламент и на Съвета по отношение на изискванията за екопроектиране за прости телевизионни приставки (текст от значение за ЕИП) КОМИСИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ, като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност, като взе предвид Директива 2005/32/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 6 юли 2005 г. за създаване на рамка за определяне на изискванията за екодизайн към енергоемките продукти и за изменение на Директива 92/42/ЕИО на Съвета и директиви 96/57/ЕО и 2000/55/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (1), и по специално член 15, параграф 1 от нея, след консултация с Консултативния форум по екопроектиране, като има предвид, че: (1) Съгласно Директива 2005/32/ЕО изискванията за екопроектиране следва да се определят от Комисията за енергоизползващи продукти със значителен обем на продажби и търговия, притежаващи значително екологично въздействие и представляващи значителен потенциал за подобрение по отношение на тяхното екологично въздействие, без това да има за последица прекомерни разходи. (2) В член 16, параграф 2, първо тире от Директива 2005/32/ЕО се предвижда, че в съответствие с процедурата, посочена в член 19, параграф 3, и с критериите, определени в член 15, параграф 2, и след консултация с Консултативния форум Комисията, когато е целесъобразно, въвежда мерки по прилагането, насочени към потребителската, т.е. битовата електроника. (3) Комисията извърши предварително проучване, което анализира техническите, екологичните и икономическите аспекти на простите телевизионни приставки (наричани по-долу ПТП). Проучването беше разработено съвместно със заинтересовани страни от ЕС и трети държави, като резултатите бяха предоставени на обществеността. (4) В предварителното проучване се посочва, че броят на пуснатите на пазара на Общността ПТП ще нарасне от 28 милиона през 2008 г. на 56 милиона през 2014 г., а годишната консумация на електроенергия от ПТП ще нарасне от 6 TWh през 2010 г. на 14 TWh през 2014 г., но тази консумация на електроенергия от ПТП може значително да се намали по икономически ефективен начин. (5) Консумацията на електроенергия от ПТП може да се намали чрез прилагане на съществуващи непатентовани конструктивни решения, които, въпреки че са икономически ефективни, не са въведени на пазара по задоволителен начин, понеже крайните потребители не са информирани за текущите разходи по ПТП, така че производителите нямат стимул да въвеждат такива решения за намалена консумация на енергия по време на използване. (6) Изискванията за екопроектиране във връзка с консумацията на енергия от ПТП следва да се определят с оглед да се хармонизират изискванията за екопроектиране за тези устройства в цялата Общност и да се допринесе за функционирането на вътрешния пазар, както и за подобряването на екологичните характеристики на тези устройства. (7) Настоящият регламент следва да повиши степента на пазарно навлизане на технологиите, осигуряващи повишена енергийна ефективност на ПТП, водеща до прогнозирани годишни икономии на енергия от 9 TWh през 2014 г. в сравнение със сценария за обичайно развитие на бизнеса. (8) Изискванията за екопроектиране следва да не оказват отрицателно въздействие върху функционалността на продукта и следва да не влияят отрицателно върху здравето, безопасността и околната среда. (9) Поетапното влизане в сила на изискванията за екопроектиране следва да осигури подходящ период от време за промяна на конструктивното решение на продуктите от производителите. Моментът за въвеждане на етапите следва да се определи по такъв начин, че да се избегнат отрицателните въздействия, свързани с функционалността на оборудването на пазара, и да се вземат предвид въздействията върху разходите за производителите, и по-специално за МСП, като същевременно се осигури своевременно постигане на политическите цели. (10) Измервания на консумацията на енергия следва да се извършват, като се има предвид общопризнатото съвременно техническо равнище; производителите могат да прилагат хармонизирани стандарти, установени в съответствие с член 9 от Директива 2005/32/ЕО. (11) Изискванията, предвидени в настоящия регламент, следва да бъдат с по-голяма тежест от изискванията, предвидени в Регламент (ЕО) № 1275/2008 на Комисията за прилагане на Директива 2005/32/ЕО на Европейския парламент и на Съвета по отношение на изискванията за екопроектиране към електрическото и електронното битово и офис оборудване във връзка с консумацията му на електроенергия в режим „в готовност“ и режим „изключен“ (2). (12) Съгласно член 8, параграф 2 от Директива 2005/32/ЕО настоящият регламент следва да уточни, че приложимите процедури за оценяване на съответствието са вътрешният контрол на проектирането, предвиден в приложение IV към Директива 2005/32/ЕО, и системата за управление, предвидена в приложение V към Директива 2005/32/ЕО. (13) С цел да се улеснят проверките за съответствие, от производителите следва да се изисква да предоставят информация в техническата документация, посочена в приложения IV и V към Директива 2005/32/ЕО, доколкото тя се отнася до изискванията, предвидени в тази мярка по прилагането. (14) Следва да се установят базисни стойности за сравнение за наличните понастоящем ПТП с ниска консумация на мощност. Наличието на режим 0 W на ПТП ще насърчи потребителите към поведение и решения за намаляване на ненужната загуба на енергия. Базисните стойности за сравнение помагат да се осигурят широка наличност и лесна достъпност на информация, по-специално за МСП и много малки предприятия, което допълнително улеснява въвеждането на най-добри конструктивни технологии за намаляване на консумацията на енергия от ПТП. (15) Мерките, предвидени в настоящия регламент, са в съответствие със становището на Комитета, учреден съгласно член 19, параграф 1 от Директива 2005/32/ЕО, ПРИЕ НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ: Член 1 Предмет и обхват Настоящият регламент установява изисквания за екопроектиране за прости телевизионни приставки. Член 2 Определения За целите на прилагането на настоящия регламент се прилагат определенията, посочени в Директива 2005/32/ЕО. Прилагат се и следните определения: 1. „Проста телевизионна приставка“ (ПТП) означава самостоятелно устройство, което независимо от използваните интерфейси: а) има за основна функция преобразуване на цифрови сигнали за безплатна телевизия/радио със стандартна разделителна способност (СРС) или висока разделителна способност (ВРС) в аналогови сигнали, подходящи за аналогова телевизия или радио; б) няма функция „условен достъп“; в) не предлага функция за запис, основаваща се на сменяеми информационни носители в стандартен библиотечен формат. Една ПТП може да бъде оборудвана със следните допълнителни функции и/или компоненти, които не спадат към изискваните минимални спецификации на една ПТП: а) преместване във времето и запис с използването на вграден твърд диск; б) преобразуване на приетия радиотелевизионен ВРС-сигнал в изходен ВРС- или СРС-видеосигнал; в) втори тунер. 2. „Режим(и) на готовност“ означава състояние, при което оборудването е свързано към захранващата електрическа мрежа, зависи от получаването на енергия от захранващата електрическа мрежа, за да функционира съгласно предназначението си, и предоставя само следните функции, които могат да се поддържат неопределено време: а) функция за повторно активиране или функция за повторно активиране и само индикация за задействана функция за повторно активиране; и/или б) визуализиране на информация или състояние. 3. „Функция за повторно активиране“ означава функция, позволяваща задействането на други работни режими, включително активен режим, чрез отдалечен превключвател, включително устройство за дистанционно управление, вътрешен сензор, таймер, до работно състояние, в което се предоставят допълнителни функции, включително основната функция. 4. „Визуализиране на информация или състояние“ означава постоянна функция, предоставяща информация или указваща състоянието на оборудването, включително отчитане на време. 5. „Активен режим/активни режими“ означава състояние, при което оборудването е свързано към захранващата електрическа мрежа и е активирана поне една от основните функции, предоставящи услугата, за която е предназначено устройството. 6. „Функция за автоматично намаляване на консумираната мощност“ означава функция, която превключва една ПТП от активен режим в режим на готовност след изтичане на определен период от време в активен режим от последното взаимодействие с потребителя и/или смяна на канала. 7. „Втори тунер“ означава част от една ПТП, която е на разположение за независимо записване, докато в същото време позволява гледането на различна програма. 8. „Условен достъп“ означава контролирана от доставчика услуга по радиотелевизионно разпръскване за предоставяне на телевизионна услуга срещу платен абонамент. Член 3 Изисквания за екопроектиране Изискванията за екопроектиране към ПТП са посочени в приложение I. Член 4 Връзка с Регламент (ЕО) № 1275/2008 Изискванията, предвидени в настоящия регламент, имат приоритет спрямо изискванията, предвидени в Регламент (ЕО) № 1275/2008. Член 5 Оценяване на съответствието Процедурата за оценяване на съответствието, посочена в член 8, параграф 2 от Директива 2005/32/ЕО, е вътрешният контрол на проектирането, предвиден в приложение IV към Директива 2005/32/ЕО, или системата за управление, предвидена в приложение V към Директива 2005/32/ЕО. Член 6 Процедури за проверка с цел надзор върху пазара Проверки за надзор се извършват в съответствие с процедурата за проверка, предвидена в приложение II. Член 7 Базисни стойности за сравнение Базисните стойности за сравнение за налични понастоящем на пазара продукти и технологии с най-добри характеристики са посочени в приложение III. Член 8 Преработване Не по-късно от 5 години след влизането му в сила Комисията извършва преглед на настоящия регламент с оглед на технологичния напредък и представя резултата от този преглед на Консултативния форум. Член 9 Влизане в сила Настоящият регламент влиза в сила на 20-ия ден след публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз. Точка 1 от приложение I се прилага след изтичането на една година от датата, посочена в първата алинея. Точка 2 от приложение I се прилага след изтичането на три години от датата, посочена в първата алинея. Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави-членки. Съставено в Брюксел на 4 февруари 2009 година.
[ 1, 14, 7, 3, 12 ]
31996D0658
31996D0658 L 302/22 ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ РЕШЕНИЕ НА КОМИСИЯТА от 13 ноември 1996 година относно определяне на специалните условия за одобрение на предприятията на пазарите за продажба на едро (текст от значение за ЕИП) (96/658/EО) КОМИСИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ, като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност, като взе предвид Директива 64/433/ЕИО на Съвета от 26 юни 1964 г. относно здравните изисквания за производството и търговията с прясно месо (1), последно изменена с Директива 95/23/ЕО (2), и по-специално член 13, трето тире от нея, като взе предвид Директива 71/118/ЕИО на Съвета от 15 февруари 1971 г. относно здравните проблеми, засягащи търговията с прясно птиче месо (3), последно изменена с Акта за присъединяване на Австрия, Финландия и Швеция от 1994 г., и по-специално член 20, първо тире от нея, като взе предвид Директива 77/99/ЕИО на Съвета от 21 декември 1976 г. относно здравните проблеми, засягащи търговията в Общността с месни продукти (4), последно изменена с Директива 95/68/ЕО (5), и по-специално член 17, първо тире от нея, като има предвид, че пазарите за продажба на едро за месо и месни продукти имат дългогодишна традиция в Общността, като има предвид, че разположените на пазарите за продажба на едро предприятия, за които се прилагат Директиви 64/433/ЕИО, 17/118/ЕИО и 77/99/ЕИО, притежават особени технически характеристики; тези обекти ползват някои общи помещения, например транжорни, като има предвид, че за определянето на условията за одобряване на обектите, намиращи се на територията на пазарите за продажба на едро, е необходимо да се вземат предвид тези технически условия; като има предвид, че мерките, предвидени с настоящото решение, са в съответствие със становището на Постоянния ветеринарен комитет, ПРИЕ НАСТОЯЩОТО РЕШЕНИЕ: Член 1 Настоящото решение определя специалните условия за одобряване на предприятията, съгласно Директиви 64/433/ЕИО, 71/118/ЕИО и 77/99/ЕИО на Съвета, разположени на територията на пазарите за продажба на едро. Член 2 По смисъла на настоящото решение „пазар за продажба на едро“ е пазар, състоящ се от множество отделни предприятия, които могат да ползват общи съоръжения, включително общи помещения за транжиране, съхранение, излагане и пласмент на прясно месо или прясно птиче месо или за производство, съхранение, излагане и пласмент на месни продукти. Пазарите за продажба на едро могат да бъдат част от други одобрени предприятия. Член 3 1. Предприятията, намиращи се на територията на пазарите за продажба на едро, не могат да бъдат включвани в списъка на одобрените предприятия съгласно член 10, параграф 1 от Директива 64/433/ЕИО, освен ако не отговарят на изискванията на приложение I. 2. Предприятията, намиращи се на територията на пазарите за продажба на едро, не могат да бъдат включени в списъка на одобрените предприятия съгласно член 6, параграф 1 от Директива 71/118/ЕИО, освен ако не отговарят на изискванията на приложение II. 3. Предприятията, намиращи се на територията на пазарите за продажба на едро, не могат да бъдат включени в списъка на одобрените предприятия съгласно член 8, параграф 1 от Директива 77/99/ЕИО, освен ако не отговарят на изискванията на приложение III. Член 4 1. Предприятията или обединенията от предприятия, функциониращи на даден пазар за продажба на едро, могат да получат съответния номер на ветеринарното одобрение. 2. Номерът на ветеринарното одобрение съгласно параграф 1 може да бъде временно отменен или отнет от компетентните национални органи, ако предприятията или обединенията от предприятия престанат да изпълняват условията, предвидени в разпоредбите на Общността. Отменянето или отнемането на номера не е задължително да повлияе на одобрението на другите предприятия, намиращи се на въпросния пазар за продажба на едро. Член 5 Настоящото решение се прилага от 1 януари 1997 г. Член 6 Адресати на настоящото решение са държавите-членки. Съставено в Брюксел на 13 ноември 1996 година.
[ 0, 3, 17, 6 ]
32002D0215
ПРИЛОЖЕНИЕ ИЗМЕНЕНИЕ КЪМ МОНРЕАЛСКИЯ ПРОТОКОЛ ЗА ВЕЩЕСТВАТА, КОИТО НАРУШАВАТ ОЗОНОВИЯ СЛОЙ Член 1 Изменение В алинея 5 от член 2 на протокола, думите Членове 2А до 2Д „се заменят“ с „Членове 2А до 2Е“. В алинеи 8(а) и 11 от член 2 на протокола думите „Членове 2А до 2З“ се заменят с „Членове 2А до 2И“. Следната алинея се добавя след алинея 7 на член 2Е от протокола: „8. Всяка страна, произвеждаща едно или повече от посочените вещества, гарантира за започващия на 1 януари 2004 г. дванадесетмесечен период и за всеки дванадесетмесечен период след това, че изчисленото ниво на производство на контролираните вещества от Група I на Анекс В годишно не превишава средното от: (a) Сумата от изчисленото през 1989 г. ниво на консумацията на контролираните вещества от Група I на Анекс В и 2,8 % от изчислените през 1989 г. нива на консумация на контролираните вещества от Група I на Анекс А; и (б) Сумата от изчисленото през 1989 г. ниво на производство на контролираните вещества от Група I на Анекс В и 2,8 % от изчислените през 1989 г. нива на производство на контролираните вещества от Група I на Анекс А. С оглед задоволяване на основните вътрешни нужди на страните по член 5, алинея 1 обаче е допустимо изчислените нива на производство да превишават лимита с до 15 % от дефинираните по-горе изчислени нива на производство на контролирани вещества от Група I, Анекс В.“ След член 2З на протокола се добавя следният член: „Член 2И Бромохлорметан Всяка страна гарантира, че за дванадесетмесечен период считано от 1 януари 2002 г. и за всеки дванадесетмесечен период след това изчислените нива на консумация и производство на контролираното вещество от Група III на Анекс В не превишава нула. Тази алинея се прилага, освен в случаите, когато страните вземат решение да разрешат определено ниво на производство или консумация, необходимо за задоволяване на нужди, считани от тях за критични.“ В член 3 на протокола думите „Член 2, 2А до 2З“ се заменят с „Член 2, 2А до 2И“. Следните алинеи се добавят след алинея 1 qua от член 4 на протокола: „1 quin. От 1 януари 2004 г. всяка от страните забранява вноса на контролирани вещества от Група I на Анекс В от държави, които не са страни по протокола. 1 sex. В срок от една година от датата на влизане на тази алинея в сила всяка от страните забранява вноса на контролирани вещества от Група I на Анекс В от държави, които не са страни по протокола.“ Следните алинеи се добавят след алинея 2 qua от член 4 на протокола: „2 quin. От 1 януари 2004 г. всяка от страните забранява износа на контролирани вещества от Група I на Анекс В към държави, които не са страни по протокола. 2 sex. В срок от една година от датата на влизане на тази алинея в сила всяка от страните забранява износа на контролирани вещества от Група I на Анекс В към държави, които не са страни по протокола.“ В алинеи 5 до 7 на член 4 от протокола думите „Анекси А и Б, Група II от Анекс В и Анекс Д“ се заменят с „Анекси А, Б, В и Д“. В алинея 8 на член 4 от протокола думите „Членове 2А до 2Д, членове 2Ж и 2З“ се заменят с „Членове 2А до 2И“. В алинея 4 на член 5 от протокола думите „Членове 2А до 2З“ се заменят с „Членове 2А до 2И“. В алинеи 5 и 6 на член 5 от протокола думите „Членове 2А до 2Д“ се заменят с „Членове 2А до 2Д и Член 2И“. В края на подалинея 8 ter (а) на член 5 от Протокола се добавя следното изречение: „От 1 януари 2016 г. всяка страна, включена в алинея 1 на този член, спазва контролните мерки, предвидени в алинея 8 на член 2Е, и като основа на това спазване използва средното от изчислените нива за производство и консумация за 2015 г.“ В член 6 от протокола думите „Членове 2А до 2З“ се заменят с „Членове 2А до 2И“. В алинея 2 на член 7 от протокола думите „Анекси Б и В“ се заменят с „Анекс Б и Групи I и II от Анекс В“. След първото изречение в алинея 3 на член 7 се добавя следното изречение: „Всяка страна предоставя на Секретариата статистически данни за годишното количество на контролираното вещество, включено в Анекс Д, използвано при карантина и за обработка на пратки.“ В алинея 1 на член 10 от протокола думите „Членове 2А до 2Д“ се заменят с „Членове 2А до 2Д и член 2И“. В член 17 на протокола думите „Членове 2А до 2З“ се заменят с „Членове 2А до 2И“. Към Анекс В на Протокола се добавя следната група: „Група Вещество Брой изомери Озоноразрушаващ потенциал Група III CH2BrCl Бромхлорметан 1 0,12“ Член 2 Връзка с измененията, приети през 1997 г. Нито една държавна или регионална организация за икономическа интеграция няма право да депозира документ за ратифициране, приемане, одобрение или присъединяване към това изменение, освен ако предварително или едновременно не е депозирала подобен документ, отнасящ се до измененията, приети на Деветата среща на Страните в Монреал на 17 септември 1997 г. Член 3 Влизане в сила 1. Тези изменения влизат в сила на 1 януари 2001 г., при условие че най-малко двадесет документа за ратифициране, приемане и одобрение на измененията са били депозирани от държавни или регионални организации за икономическа интеграция, които са страни по Монреалския протокол за веществата, които нарушават озоновия слой. В случай че това условие не е изпълнено към тази дата, измененията влизат в сила на деветдесетия ден от датата, на която то е изпълнено. 2. За целите на алинея 1 документ, депозиран от регионална организация за икономическа интеграция, не се счита за допълнителен към документите, депозирани от държавите - членки на тази организация. 3. След влизането на измененията в сила в съответствие с алинея 1 те влизат в сила за всяка друга страна по протокола на деветдесетия ден от датата на депозиране на документа й за ратифициране, приемане или одобрение. 11/ 26 BG Официален вестник на Европейския съюз 229 32002D0215 L 072/18 ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ РЕШЕНИЕ НА СЪВЕТА от 4 март 2002 година относно одобрение на Четвъртото изменение към Монреалския протокол за веществата, които разрушават озоновия слой (2002/215/EО) СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ, като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност, и по-специално член 175, параграф 1 във връзка с член 300, параграф 2, първо изречение, и член 300, параграф 3, първа алинея от него, като взе предвид предложението на Комисията (1), като взе предвид становището на Европейския парламент (2), като има предвид: (1) Общността, с оглед на своите отговорности към околната среда, с Решение 88/540/ЕИО (3) стана страна по Виенската конвенция за защита на озоновия слой и Монреалския протокол за веществата, които разрушават озоновия слой, и с Решение 91/690/ЕИО (4) одобри първото изменение към упоменатия протокол, с Решение 94/68/ЕО (5) одобри второто изменение към упоменатия протокол и с Решение 2000/646/ЕО (6) одобри третото изменение към упоменатия протокол. (2) Последните данни показват, че за адекватно опазване на озоновия слой се изисква по-висока степен на контрол върху търговията с вещества, разрушаващи озоновия слой, отколкото е предвидена в Протокола от Монреал, с внесените в него изменения и допълнения от 1977 г. Същите данни показват, че трябва да има допълнителни мерки за контрол върху производството на разрушаващите озоновия слой вещества и особено на хлоро- и флуоросъдържащи въглеводороди, както и нови съединения. (3) Четвъртото изменение на Монреалския протокол, въвеждащо тези контролни мерки, е прието от страните през декември 1999 г. в Пекин. (4) Комисията, от името на Общността, е взела участие в преговорите и приемането на настоящото изменение. (5) Общността е приела мерки в областта, до която се отнася настоящото изменение, отразени по-специално в Регламент (ЕО) 2037/2000 на Европейския парламент и на Съвета от 29 юни 2000 г. за веществата, които разрушават озоновия слой (7), и следователно трябва да поеме международни ангажименти в тази област. (6) Необходимо е Общността да одобри Четвъртото изменение към Монреалския протокол, защото неговите разпоредби се отнасят до производството на контролирани вещества и търговията с тях между Общността и другите страни, и прилагането на това изменение е отговорност на Общността, РЕШИ: Член 1 Одобрява от името на Общността Четвъртото изменение към Монреалския протокол за веществата, които разрушават озоновия слой. Текстът на това изменение е приложен към настоящото решение. Член 2 Упълномощава председателя на Съвета да определи лицето или лицата, овластени да депозират нотификацията за одобрение на настоящото Четвърто изменение към Монреалския протокол за веществата, които разрушават озоновия слой, от името на Общността, заедно с Генералния секретар на Обединените нации, съгласно член 13 от Виенската конвенция за защита на озоновия слой, разглеждано във връзка с член 3 на настоящото Четвъртото изменение към Монреалския протокол. Член 3 Настоящото решение се публикува в Официалeн вестник на Европейските общности. Съставено в Брюксел на 4 март 2002 година.
[ 3, 20 ]
32003L0071
32003L0071 L 345/64 ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ ДИРЕКТИВА 2003/71/ЕО НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА от 4 ноември 2003 година относно проспекта, който следва да се публикува, когато публично се предлагат ценни книжа или когато се допускат ценни книжа до търгуване, и за изменение на Директива 2001/34/ЕО (текст от значение за ЕИП) ЕВРОПЕЙСКИЯТ ПАРЛАМЕНТ И СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ, като взеха предвид Договора за създаване на Европейската общност, и по-специално членове 44 и 95 от него, като взеха предвид предложението на Комисията (1), като взеха предвид становището на Европейския икономически и социален комитет (2), като взеха предвид становището на Европейската централна банка (3), в съответствие с процедурата, установена в член 251 от Договора (4), като имат предвид, че: (1) Директиви 80/390/ЕИО на Съвета от 17 март 1980 г. относно координиране на изискванията за изготвянето, разглеждането и разпределението на подробностите от проспекта, които следва да бъдат публикувани, за да се допуснат ценните книжа до официално борсово котиране (5), и 89/298/ЕИО от 17 април 1989 г. относно координиране на изискванията за изготвянето, разглеждането и разпределението на проспекта, който следва да бъде публикуван, когато публично се предлагат прехвърлими ценни книжа (6), бяха приети преди няколко години и въведоха частичен и сложен механизъм за взаимно признаване, с който не е възможно постигането на целта на единния паспорт, въведен с настоящата директива. Тези директиви следва да бъдат подобрени, осъвременени и обединени в единен текст. (2) Междувременно Директива 80/390/ЕИО бе интегрирана в Директива 2001/34/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 28 май 2001 г. относно допускане на ценни книжа до официална регистрация на фондова борса и относно информацията, която подлежи на публикуване във връзка с подобни ценни книжа (7), която кодифицира няколко директиви в областта на листвани ценни книжа. (3) Въпреки това обаче, за постигане на приемственост е необходимо да се прегрупират разпоредбите на Директива 2001/34/ЕО, която произхожда от Директива 80/390/ЕИО и Директива 89/298/ЕИО, и съответно да се измени Директива 2001/34/ЕО. (4) Настоящата директива съставлява съществен инструмент за изграждането на вътрешния пазар, както се указва под формата на таблици за срокове в съобщенията на Комисията „План за действие на рисковия капитал“ и „Прилагане на рамката за действие за финансовите услуги: план за действие“, като способства възможно най-широк достъп до инвестиционен капитал на общностно равнище, включително за малките и средни предприятия (МСП) и начинаещи, като предоставя единен паспорт на емитента. (5) На 17 юли 2000 г. Съветът учреди Комитет на мъдреците относно регулирането на Европейските пазари на ценни книжа. В първоначалния си доклад от 9 ноември 2000 г. Комитетът подчертава липсата на общоприето понятие за публично предлагане на ценни книжа, следствие от което е, че една и съща операция се приема за частно предлагане на ценни книжа в някои държави-членки, а в други - не; сега действащата система не насърчава дружествата да натрупват капитал на общностно равнище и следователно - да имат реален достъп до голям, ликвиден и интегриран финансов пазар. (6) В заключителния си доклад от 15 февруари 2001 г. Комитетът на мъдреците предложи въвеждането на нови законодателни техники, основаващи се на четиристепенен подход, а именно рамкови принципи, мерки по приложение, сътрудничество и изпълнение. Ниво 1 - директивата, следва да се ограничи до широки общи „рамкови“ принципи, докато ниво 2 следва да съдържа технически мерки за изпълнение, които да бъдат приети от Комисията, подпомагана от комитет. (7) Европейският съвет в Стокхолм от 23 и 24 март 2001 г. одобри заключителния доклад на Комитета на мъдреците и предложения четиристепенен подход, за да се направи регулаторният процес на законодателството относно Общностните ценни книжа по-ефективен и прозрачен. (8) Резолюцията на Европейския парламент от 5 февруари 2002 г. относно изпълнението на законодателството за финансовите услуги също потвърди заключителния доклад на Комитета на мъдреците въз основа на тържествената декларация, направена през същия ден от Комисията, и на писмото от 2 октомври 2001 г., адресирано от комисаря за вътрешния пазар до председателя на Парламентарния комитет по икономически и парични въпроси относно гаранциите за ролята на Европейския парламент в този процес. (9) Съгласно Европейския съвет в Стокхолм мерките за приложение от ниво 2 следва да се използват по-често, за да се гарантира, че техническите разпоредби се осъвременяват съобразно развитието на пазара и надзора и също така следва да се установят крайни срокове за всички етапи от ниво 2. (10) Целта на настоящата директива и мерките за изпълнение по нея са да се гарантира защитата на инвеститорите и пазарната ефективност в съответствие с високите регулаторни стандарти, приети на съответното международно равнище. (11) Ценни книжа, несвързани с дялово участие, издадени от дадена държава-членка или от някой от регионалните или местни органи на дадена държава-членка, от публични международни органи, в които членуват една или повече държави-членки, от Европейската централна банка или от централните банки на държавите-членки, не попадат в обхвата на настоящата директива и така остават незасегнати от настоящата директива; горепосочените емитенти на такива ценни книжа могат обаче, ако изберат така, да изготвят проспект в съответствие с настоящата директива. (12) За да се гарантира защита на инвеститорите, е необходимо също така пълно обхващане на свързани с дялово участие и несвързани с дялово участие ценни книжа, които са публично предлагани или са допуснати до търговия на регулирани пазари, както се определя в Директива 93/22/ЕИО на Съвета от 10 май 1993 г. относно инвестиционните услуги в областта на ценните книжа (8), а не само на ценни книжа, които са допуснати до официалните списъци на фондовите борси. Широкото определение на ценните книжа в настоящата директива, което обхваща гаранции и обезпечени гаранции и удостоверения, е валидно само за настоящата директива и следователно по никакъв начин не засяга различните дефиниции на финансови инструменти, ползвани в националното законодателство за други цели, като данъчно облагане например. Някои от ценните книжа, дефинирани в настоящата директива, оправомощават притежателя да придобие прехвърлими ценни книжа или да придобие парична сума чрез наличен сетълмент, определен чрез препращане към други инструменти, а именно прехвърлими ценни книжа, валути, лихвени проценти или отстъпки, стоки или други показатели или мерки. Депозитните разписки и конвертируеми бележки като ценни книжа, конвертируеми по желание на инвеститора, попадат в обхвата на дефиницията за ценни книжа, несвързани с дялово участие, установена по смисъла на настоящата директива. (13) Издаването на ценни книжа, които имат сходен вид и/или клас в случая на ценни книжа, несвързани с дялово участие, издадени въз основа на офертна програма, включително гаранции и удостоверения в каквато и да е форма, както и случаят на ценни книжа, издадени по продължаващ или повторяем начин, следва да се схваща като обхващащ не само сродни ценни книжа, но също така ценни книжа, които, общо казано, принадлежат към една категория. Тези ценни книжа могат да обхващат различни продукти, като дългови ценни книжа, удостоверения и гаранции или един и същ продукт по една и съща програма и могат да имат различни белези, конкретно що се отнася до старшинство, видове паралелност или основата, на която се определя сумата за обратно изкупуване или купонното плащане. (14) Предоставянето на емитента на единен паспорт, който е валиден на територията на Общността, както и приложението на принципа за страната на произход, изискват идентифицирането на държавата-членка по произход като такава, която е най-подходяща за регулирането на емитента за целите на настоящата директива. (15) Изискванията за оповестяване по настоящата директива не препятстват дадена държава-членка или даден компетентен орган или борса чрез своите правила да налагат други специални изисквания в контекста на допускане до търговия на ценни книжа на регулиран пазар (особено относно корпоративното управление). Подобни изисквания не могат пряко или косвено да ограничават изготвянето, съдържанието и разпространението на проспект, който е одобрен от компетентния орган. (16) Една от целите на настоящата директива е да се защитят инвеститорите. Следователно, подходящо е да се отчетат различните изисквания за защита на различните категории инвеститори и тяхното равнище на умения. Оповестяването, предоставено чрез проспекта, не се изисква за офертите, предназначени за ограничен кръг квалифицирани инвеститори. Обратно, всякаква препродажба, предназначена за обществеността или публична търговия посредством разрешение за търгуване на регулиран пазар, изисква публикуването на проспект. (17) Емитенти, предлагащи страни или лица, които кандидатстват за допускане до търгуване на регулиран пазар на ценни книжа, които са освободени от изискването за публикуване на проспект, се ползват от единния паспорт, ако отговарят на изискванията по настоящата директива. (18) Предоставянето на пълна информация относно ценните книжа и емитентите на ценни книжа заедно с правилата за провеждане на бизнес насърчава защитата на инвеститорите. Нещо повече - такава информация предоставя ефективно средство за повишаване на доверието в ценните книжа и така допринася за нормалното функциониране на пазарите на ценни книжа. Публикуването на проспект е подходящият начин да се направи тази информация достъпна. (19) Инвестирането в ценни книжа, подобно на всяко друго инвестиране, носи риск. Изискват се гаранции за защитата на интересите на фактическите и потенциалните инвеститори във всички държави-членки, за да бъдат те улеснени при осъществяването на информирана оценка на такива рискове и по този начин да вземат инвестиционни решения при пълно осъзнаване на фактите. (20) Такава информация относно финансовите обстоятелства на емитента, както и правата, съпътстващи ценните книжа, която следва да бъде достатъчна и във възможно най-висока степен обективна, следва да бъдат предоставени по лесен за анализиране и разбиране начин. Хармонизирането на информацията, включена в проспекта, следва да предостави равностойна защита на инвеститорите на общностно равнище. (21) Информацията е ключов фактор за защитата на инвеститорите; в проспекта следва да бъдат включени едно обобщение, което показва същностните белези на емитента, както и свързаните рискове с него, а също и всеки гарант и ценни книжа. За да се обезпечи лесен достъп до тази информация, обобщението следва да бъде написано на нетехнически език и по правило не следва да надхвърля 2 500 думи на езика, на който първоначално е съставен проспектът. (22) На международно равнище са приети най-добри практики, за да се позволи отправянето на международни оферти, като се ползва единен набор от стандарти за оповестяване, установени от Международната организация за комисиите по ценни книжа (МОКЦК); стандартите за оповестяване на МОКЦК (9) ще подобрят наличната информация за паза рите и инвеститорите и същевременно ще облекчат процедурата за общностните емитенти, които искат да наберат капитал в трети държави. Директивата също така призовава за приемането на подходящи стандарти за оповестяване на други видове ценни книжа и емитенти. (23) Скоростни процедури за емитенти, допуснати до търговия на даден регулиран пазар и които често набират капитал на тези пазари, изискват въвеждането на общностно равнище на един нов формат на проспектите за офертните програми или ипотечните облигации, както и на нова система за регистриране на документи. Емитентите могат да изберат да не ползват тези формати и следователно да изготвят проспекта като единен документ. (24) Съдържанието на основния проспект следва по-специално да отчита необходимостта от гъвкавост във връзка с информацията, която следва да бъде предоставена относно ценните книжа. (25) Непосочването на чувствителна информация, която следва да бъде включена в проспекта, следва да се позволява посредством дерогиране, предоставено от страна на компетентния орган при определени обстоятелства, за да не се допуснат влошаващи положението на емитента ситуации. (26) Следва да се установи ясен краен срок за валидността на проспекта, за да не се допусне неактуална информация. (27) Инвеститорите следва да бъдат защитени чрез гарантирането на достоверна информация. Емитентите, чиито ценни книжа са допуснати до търговия на регулиран пазар, подлежат на текущо задължение за оповестяване, но от тях не се изисква редовно да публикуват осъвременена информация. Наред с това задължение емитентите следва поне веднъж годишно до посочват цялата значима информация, която е публикувана или е предоставена на обществеността през предходните 12 месеца., включително информация, предоставена за различните отчетни изисквания, установени по силата на друго общностно законодателство. Това ще направи възможно гарантирането на редовно публикуване на последователна и лесно разбираема информация. За да се избегне прекомерната тежест за някои емитенти, от емитентите на ценни книжа, несвързани с дялово участие с висока минимална деноминация, не следва да се изисква да отговарят на това изискване. (28) Необходимо е годишната информация да бъде предоставена от емитенти, чиито ценни книжа са допуснати до търгуване на регулиран пазар, за да бъдат емитентите на ценни книжа и пазари на ценни книжа по подходящ начин наблюдавани от държавите-членки в съответствие с техните задължения съгласно разпоредбите на Общностното и националното право относно регулирането на ценните книжа, емитентите на ценните книжа и пазарите на ценни книжа. (29) Възможността да се позволи на емитентите да инкорпорират чрез препращане документи, които съдържат информацията, която следва да бъде оповестена в проспекта - при условие че документите, които са инкорпорирани чрез препратка, са предварително предоставени на или приети от компетентния орган - следва да облекчава процедурата за изготвяне на проспекта и да понижи разходите на емитента, без да се застрашава защитата на инвеститорите. (30) Разликите относно ефективността, методите и времето за проверка на информацията, представена в проспекта, не само че затруднява предприятията при набирането на капитал или при придобиването на достъп до търгуване на регулиран пазар в повече от една държава-членка, но също така спъва придобиването от инвеститори, установени в една държава-членка, на ценни книжа, предложени от емитент, установен в друга държава-членка или допуснат до търговия в друга държава-членка. Тези разлики следва да бъдат премахнати посредством хармонизиране на правилата и наредбите, за да се постигне адекватна степен на еднаквост на гаранциите, изискуеми във всяка държава-членка за гарантиране на предоставянето на информация, която е достатъчна и във възможно най-висока степен обективна за реалните или потенциални притежатели на ценни книжа. (31) За да се улесни размяната на различни документи, които изграждат проспекта, следва да се насърчава ползването на електронни комуникационни средства като Интернет. Проспектът следва винаги да бъде предоставен при поискване безплатно на инвеститорите в хартиена форма. (32) Проспектът следва да бъде депозиран при съответния компетентен орган и да бъде предоставен на обществеността от емитента, предлагащата страна или лицето, което иска допускане до търгуване на регулиран пазар, при условията на разпоредбите на Европейския съюз относно защитата на данни. (33) Необходимо е също така, за да не се допуснат вратички в общностното законодателство, които биха подкопали общественото доверие и следователно биха накърнили нормалното функциониране на финансовите пазари, да се хармонизират рекламите. (34) Всеки нов въпрос, който би могъл за окаже влияние върху оценката на инвестицията, който се повдига след публикуването на проспекта, но преди крайния срок за офертата или началото на търговията на регулиран пазар, следва да бъде подходящо оценен от инвеститорите и следователно изисква одобрение и разпространение на притурка към проспекта. (35) Задължението към даден емитент да преведе целият проспект на всички съответни официални езици затруднява презграничните предложения или множественото търгуване. За да се способстват презграничните предложения, когато проспектът е изготвен на някой език, който е обичаен в областта на международните финанси, държавата-членка - на произход или приемаща - може само да изисква обобщение на своя език/езици. (36) Компетентният орган на приемащата държава-членка следва да има право да получи удостоверение от компетентния орган на държавата-членка по произход, в което се заявява, че проспектът е изготвен в съответствие с настоящата директива. За да се гарантира пълното постигане на целите на настоящата директива, също така е необходимо в обхвата ѝ да се включат ценни книжа, които са издадени от емитенти, които са подчинени на правото на трети страни. (37) Най-различни компетентни органи в държавите-членки, които разполагат с различни отговорности, могат да създадат ненужни разходи и припокриване на отговорности, без да се получат допълнителни ползи. Във всяка държава-членка следва да бъде назначен един-единствен компетентен орган, за да одобрява проспекти и да носи отговорност за надзор по съблюдаването на настоящата директива. При строги условия на дадена държава-членка може да бъде позволено да назначи повече от един компетентен орган, но само един ще носи задълженията за международно сътрудничество. Такъв орган или органи следва да бъдат създадени като административни органи и под такава форма, че да се гарантира тяхната независимост от икономически действащи лица и да се избегне конфликт на интереси. Предназначението на компетентния орган да одобрява проспекти не бива да изключва сътрудничеството между този орган и други образувания с цел да се гарантира ефективно разглеждане и одобрение на проспекти в интерес на емитенти, инвеститори, пазарни участници и самите пазари. Всякакво делегиране на задачи във връзка със задълженията, предвидени по силата на настоящата директива и в мерките по нейното приложение, следва да бъде разглеждано в съответствие с член 31 пет години след датата на влизане в сила на настоящата директива и следва, освен за публикуване в Интернет на одобрени проспекти и за подаването на проспекти, както се споменава в член 14, да приключи осем години след влизането в сила на настоящата директива. (38) Един общ минимален набор от правомощия на компетентните органи би гарантирал ефективността на техния надзор. Потокът на информация до пазарите, изискван от Директива 2001/34/ЕО, следва да бъде гарантиран и следва да бъдат предприети действия срещу нарушения от страна на компетентните органи. (39) За целите на изпълнението на задълженията им се изисква сътрудничество между компетентните органи на държавите-членки. (40) Възможно е да се окаже необходимо от време на време техническите указания и мерки за изпълнение на правилата, установени в настоящата директива, да отчитат развитието на финансовите пазари. Комисията следва съответно да бъде оправомощена да приема мерки за изпълнение, при условие че Комисията действа в съответствие с принципите, установени в настоящата директива, след провеждане на консултации с Европейския комитет по ценни книжа, създаден по силата на Решение 2001/528/ЕО на Комисията (10). (41) При упражняване на своите изпълнителни правомощия в съответствие с настоящата директива Комисията съблюдава следните принципи: - необходимостта да се гарантира доверие във финансовите пазари сред дребните инвеститори и малките и средни предприятия (МСП) чрез налагане на високи стандарти на прозрачност на финансовите пазари, - необходимостта да се предоставят на инвеститорите широк обем от конкурентни инвестиционни възможности и съобразено с техните обстоятелства равнище на оповестяване и защита, - необходимостта да се гарантира, че независимите регулаторни органи прилагат своите правила последователно, особено относно борбата срещу престъпността на белите якички, - необходимостта от висока степен на прозрачност и консултиране с всички пазарни участници и с Европейския парламент и Съвета, - необходимостта да се насърчават нововъведенията на финансовите пазари, за да бъдат те динамични и ефективни, - необходимостта да се гарантира системен стабилитет на финансовата система посредством близко и противодействащо наблюдение на финансовите иновации, - значението на намаляването на разходите на капитал и повишаването на достъпа до такъв, - необходимостта да се балансират дългосрочно разходите и ползите за пазарните участници (включително МСП и дребни инвеститори) от всички мерки за изпълнение, - необходимостта да се насърчи международната конкурентноспособност на финансовите пазари на Общността, без да се накърнява силно желаното разширяване на международното сътрудничество, - необходимостта да се постигне равнопоставеност за всички пазарни участници чрез въвеждането на общностно законодателство винаги, когато това е необходимо, - необходимостта да се уважават различията в националните финансови пазари, когато те не нарушават неправомерно единството на единния пазар, - необходимостта да се гарантира единство с останалото общностно законодателство в тази област, тъй като небалансираността на информацията и липсата на прозрачност могат да застрашат дейността на пазарите и преди всичко - да навредят на потребителите и на дребните инвеститори. (42) На Европейския парламент следва да се предостави поне тримесечен срок от първото предаване на проект за мерки за изпълнение, за да му се позволи да ги проучи и да даде своето становище. Обаче при спешни и надлежно оправдани случаи този срок може да бъде съкратен. Ако в рамките на този период Европейският парламент приеме резолюция, то Комисията следва да преразгледа проектомерките. (43) Държавите-членки следва да установят система от санкции за нарушаване на националните разпоредби, които са приети в резултат от настоящата директива, и следва да предприемат всички мерки, необходими, за да се гарантира приложението на тези санкции. Така установените санкции следва да бъдат ефективни, пропорционални и възпиращи. (44) Следва да се предвиди право на съдебен преглед на решенията, приети от компетентните органи на държавите-членки по отношение на приложението на настоящата директива. (45) В съответствие с принципа за пропорционалност необходимо и подходящо за постигането на основната цел за гарантиране на изграждането на общ пазар на ценни книжа е да се установят правила относно единен паспорт за емитенти. Настоящата директива не надхвърля необходимото, за да се постигнат целите, преследвани в съответствие с член 5, трети параграф от Договора. (46) Оценката на Комисията относно приложението на настоящата директива следва да се фокусира по-специално върху процеса на одобряване на проспект от компетентните органи на държавите-членки и по-общо върху приложението на принципа на държавата по произход и върху това дали е възможно или не да произтекат проблеми във връзка със защитата на инвеститорите от това приложение; Комисията следва също така да проучи функционирането на член 10. (47) Във връзка с предстоящо преработване на настоящата директива следва да бъде обмислен въпросът за решаването кой механизъм за одобрение следва да бъде приет, за да се гарантира в по-голяма степен единното прилагане на общностното законодателство относно проспектите, включително възможното създаване на Европейски отдел по ценни книжа. (48) Настоящата директива зачита основните права и съблюдава принципите, признати по-специално в Хартата за основните свободи на Европейския съюз. (49) Необходимите за прилагането на настоящата директива мерки следва да бъдат приети в съответствие с Решение 1999/468/ЕО на Съвета от 28 юни 1999 г. относно установяването на процедурите за упражняване на изпълнителните правомощия, предоставени на Комисията (11), ПРИЕХА НАСТОЯЩАТА ДИРЕКТИВА: ГЛАВА I ОБЩИ РАЗПОРЕДБИ Член 1 Цел и обхват 1. Целта на настоящата директива е хармонизирането на изискванията за изготвянето, одобряването и разпространението на проспекта, който следва да бъде публикуван, когато се предлагат публично ценни книжа или когато такива се допускат до търговия на регулиран пазар, който е разположени или действа в някоя от държавите-членки. 2. Настоящата директива не се прилага по отношение на: а) дялови единици, които са издадени от предприятия за колективно инвестиране, различни от тези от затворен тип; б) ценни книжа, несвързани с дялово участие, издадени от дадена държава-членка или от някой местен или регионален орган на държава-членка, от международни публични институции, в които членуват една или повече държави-членки, от Европейската централна банка или от централните банки на държавите-членки; в) дялове от капитала на централните банки на държавите-членки; г) ценни книжа, които са безусловно и необратимо гарантирани от дадена държава-членка или от някой местен или регионален орган на държава-членка; д) ценни книжа, които са издадени от асоциации с правен статус или с органи с нестопанска цел, признати от дадена държава-членка, с оглед на придобиването от тях на необходимите им средства за постигане на техните нестопански цели; е) ценни книжа, несвързани с дялово участие, които се издават с определена продължителност или повторяемост от кредитни институции, при условие че такива ценни книжа: i) не са обвързани, конвертируеми или разменяеми; ii) не предоставят право да бъдат записани или да бъдат придобити други видове ценни книжа и не са свързани с някой деривативен инструмент; iii) материализират придобиването на подлежащи на изплащане депозити; iv) са обхванати от депозитно-гаранционна програма съгласно Директива 94/19/EО на Европейския парламент и на Съвета от 30 май 1994 г. относно депозитно-гаранционните програми (12); ж) незаменяеми дялове от капитал, чиято основна цел е да се предостави на притежателя им право да заема апартамент или други вид недвижимо имущество или част от такова и когато дяловете не могат да бъдат продадени, без да бъде направен отказ от това право; з) ценни книжа, които са включени в оферта, когато съвкупната цена на офертата е по-малка от 2 500 000 евро, който праг се изчислява за период от 12 месеца; и) „bostadsobligationer“, които се издават повторяемо от кредитни институции в Швеция, чиято основна цел е предоставянето на ипотечни заеми, при условие че: i) издадените „bostadsobligationer“ са от еднакви серии; ii) „bostadsobligationer“ са издадени текущо по времето на определен период на емитиране; iii) клаузите и условията по „bostadsobligationer“ не се променят по време на периода на емитиране; iv) сумите, които произтичат от емитирането на тези „bostadsobligationer“, в съответствие с устройствения акт на емитента са вложени в активи, които предоставят достатъчно покритие на задължението, произтичащо от тези ценни книжа; й) ценни книжа, несвързани с дялово участие, които се издават с определена продължителност или повтаряемост от кредитни институции, когато съвкупната стойност на офертата не надвишава 50 000 000 евро, който праг се изчислява за период от 12 месеца, при условие че тези ценни книжа: i) не са подчинени, конвертируеми или разменяеми; ii) не предоставят право да бъдат записани или да бъдат придобити други видове ценни книжа и не са свързани с даден деривативен инструмент. 3. Независимо от разпоредбата на параграф 2, букви б), г), з), и) и й), всеки емитент, предлагаща страна или лице, което кандидатства за допускане до търгуване на регулиран пазар, има право да изготви проспект в съответствие с настоящата директива, когато публично се предлагат ценни книжа или такива се допускат до търгуване. Член 2 Дефиниции 1. За целите на настоящата директива се прилагат следните определения: а) „ценни книжа“ означава прехвърлими ценни книжа, както се определя в член 1, параграф 4 от Директива 93/22/EИО с изключение на парични пазарни инструменти, както се определя в член 1, параграф 5 от Директива 93/22/EИО, които имат падеж от по-малко от 12 месеца. По отношение на тези инструменти може да се прилага националното законодателство; б) „ценни книжа, свързани с дялово участие“ означава акции и други прехвърлими ценни книжа, еквивалентни на акции в дружества, както и всякакъв друг вид прехвърлими ценни книжа, които предоставят право да се придобият някои от посочените ценни книжа като следствие на тяхната конверсия или на упражняването на предоставените с тях права, при условие че ценните книжа от втория вид са издадени от емитента на основните акции или от образувание, което принадлежи към групата на посочения емитент; в) „ценни книжа, несвързани с дялово участие“ означава всички ценни книжа, които не са ценни книжа, свързани с дялово участие; г) „публично предлагане на ценни книжа“ означава съобщаването на лицата под всякаква форма и чрез всякакви средства, с което се представя достатъчно информация относно условията по офертата и ценните книжа, които се предлагат, така че да се способства даден инвеститор при вземането на решение да закупи или запише тези ценни книжа. Това определение се прилага също така към пласирането на ценни книжа посредством финансови посредници; д) „квалифицирани инвеститори“ означава: i) правни образувания, които са оправомощени или регулирани да действат на финансовите пазари, включително: кредитни институции, инвестиционни посредници, други оправомощени или регулирани финансови институции, застрахователни дружества, схеми за колективно инвестиране и управляващите ги дружества, пенсионни фондове и управляващите ги дружества, стокови дилъри, както и образувания, които не са оторизирани или регулирани за това, чиято корпоративна цел е единствено да инвестират в ценни книжа; ii) национални и регионални правителства, централни банки, международни и наднационални институции като Международния валутен фонд, Европейската централна банка, Европейската инвестиционна банка и други подобни международни организации; iii) други правни образувания, които не отговарят на два от трите критерия, установени в буква е); iv) определени физически лица: при условията на взаимно признаване дадена държава-членка може да избере да оправомощи физически лица, които пребивават в държава-членка и които изрично поискат да бъдат приемани за квалифицирани инвеститори, в случай че такива лица отговарят на поне два от критериите, установени в параграф 2; v) определени МСП: при условията на взаимно признаване дадена държава-членка може да избере да оправомощи МСП, които имат седалище според устройствения акт в тази държава-членка и които изрично поискат да бъдат считани за квалифицирани инвеститори; е) „малки и средни предприятия“ означава дружества, които съгласно последния им годишен или консолидиран отчет отговарят на поне два от следните три критерия: среден брой на заетите лица през финансовата година по-малко от 250 лица, съвкупен баланс, който не надвишава 43 000 000 евро и среден годишен оборот, който не надвишава 50 000 000 евро; ж) „кредитна институция“ означава предприятие, както се определя в член 1, параграф 1, буква а) от Директива 2000/12/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 20 март 2000 г. относно предприемането и осъществяването на дейност на кредитни институции (13); з) „емитент“ означава правно образувание, което емитира или предлага да емитира ценни книжа; и) „лице, което отправя оферта“ (или „предлагаща страна“) означава правно образувание или физическо лице, което предлага публично ценни книжа й) „регулиран пазар“ означава пазар, както се определя в член 1, параграф 13 от Директива 93/22/ЕИО; к) „офертна програма“ означава план, който би позволил издаването на ценни книжа, несвързани с дялово участие, включително варанти под каквато и да е форма, които са от сходен вид и/или клас, с определена продължителност или повторяемост за определен период на емитиране; л) „ценни книжа, които се емитират с определена продължителност или повторяемост“ означава текущи серии или поне две отделни серии от ценни книжа от сходен вид и/или клас за период от 12 месеца; м) „държава-членка на произход“ означава: i) по отношение на всички емитенти на ценни книжа от Общността, които не са посочени в ii), държавата-членка, където емитентът има седалище според устройствения си акт; ii) по отношение на всяка серия на ценни книжа, несвързани с дялово участие, чиято деноминация за единица възлиза на поне 1 000 евро, както и за всяка серия ценни книжа, несвързани с дялово участие, които предоставят право да се придобият всякакви прехвърлими ценни книжа или да се получат парични суми в резултат на тяхната конверсия или на упражняването на предоставените по тях права, при условие че емитентът на ценните книжа, несвързани с дялово участие, не е емитентът на основните ценни книжа или образувание, което принадлежи към групата на последно посочения емитент, държавата-членка, където емитентът има седалище според устройствения си акт или където ценните книжа са или ще бъдат допуснати до търгуване на регулиран пазар или където публично се предлагат ценните книжа, по избор на емитента, предлагащата страна или лицето, което кандидатства за допускане, съобразно приложимия случай. Същият режим се прилага спрямо лихвоносните ценни книжа във валута, различна от евро, при условие че стойността на такава минимална деноминация е приблизително равностойна на 1 000 евро; iii) по отношение на емитенти на ценни книжа, които са вписани в трета страна, които не са посочени в ii), държавата-членка, за където са предназначени за публично предлагане ценните книжа за първи път след датата на влизане в сила на настоящата директива или където е направено първото заявление за допускане до търгуване на регулиран пазар, по избор на емитента, предлагащата страна или лицето, което кандидатства за допускане, съобразно приложимия случай, при условията на последващ избор на емитентите, които са регистрирани в трета страна, в случай че държавата-членка по произход не е определена по техен избор; н) „приемаща държава-членка“ означава държавата, където е направена публична оферта или се иска допускане до търгуване, когато тази държава е различна от държавата-членка по произход; о) „предприятие за колективно инвестиране, което не е от затворен тип“ означава доверителни тръстове и инвестиционни дружества: i) чийто предмет е колективното инвестиране на капитал, предоставен от неограничен кръг лица и което работи на принципа на разпределяне на риска; ii) чиито дялови единици, по искане на държателя, се изкупуват обратно или се обезщетяват, пряко или косвено, от активите на тези предприятия; п) „дялови единици от предприятие за колективно инвестиране“ означава ценни книжа, които са издадени от предприятие за колективно инвестиране да представляват правата на участниците в такова предприятие върху неговите активи; р) „одобрение“ означава положителното действие в края на проучването от страна на компетентния орган на държавата-членка по произход на пълнотата на проспекта, включително на това доколко предоставената в него информация е последователна и той е понятен; с) „основен проспект“ означава проспект, който съдържа цялата значима информация, както се указва в членове 5, 7 и 16, когато има притурка относно емитента и ценните книжа, които се предлагат публично или са допуснати до търгуване, както и по избор на емитента - окончателните условия на офертата. 2. За целите на параграф 1, буква д), iv), критериите са, както следва: а) инвеститорът е осъществил сделки със значим размер на пазари на ценни книжа със средна честота от поне 10 на тримесечие за периода от последните четири тримесечия; б) размерът на портфейла на ценните книжа на инвеститора надхвърля 0,5 милиона евро; в) инвеститорът работи или е работил поне една година на професионална позиция във финансовия сектор, за която се изискват знания в областта на инвестирането на ценни книжа. 3. За целите на параграф 1, буква д), iv) и v), се прилага следното: Всеки компетентен орган осигурява, че са налице подходящи механизми за регистрирането на физическите лица и МСП, които се считат за квалифицирани инвеститори, като се отчита нуждата от обезпечаване на адекватно равнище на защита на данните. Регистърът е на разположение на всички емитенти. Всяко физическо лице или МСП, което желае да бъде считано за квалифициран инвеститор, се регистрира и всеки регистриран инвеститор може по желание по всяко време да се откаже от това си качество. 4. За да бъде отчетено техническото развитие на финансовите пазари и за да се гарантира единно прилагане на настоящата директива, Комисията, в съответствие с процедурата, установена в член 24, параграф 2, приема мерки по прилагането относно определенията, посочени в параграф 1, включително преработване на цифрите, ползвани за определянето на МСП, като се отчитат общностното законодателство и препоръки, както и икономическото развитие и мерките за оповестяване във връзка с регистрацията на отделните квалифицирани инвеститори. Член 3 Задължение за публикуване на проспект 1. Държавите-членки не допускат да се направи публично на каквато и да е оферта на ценни книжа в рамките на нейната територия, без преди това да е публикуван проспект. 2. Задължението да бъде публикуван проспект не се прилага по отношение на следните видове оферти: а) оферта на ценни книжа, адресирани единствено до квалифицираните инвеститори; и/или б) оферта на ценни книжа, адресирани до по-малко от 100 физически или юридически лица за всяка държава-членка, които са различни от квалифицирани инвеститори; и/или в) оферта на ценни книжа, адресирана до инвеститори, които придобиват ценни книжа срещу съвкупно възнаграждение от поне 50 000 евро на инвеститор за всяка отделна оферта; и/или г) оферта на ценни книжа, чиято деноминация на единица възлиза на поне 50 000 евро; и/или д) оферта на ценни книжа със съвкупно възнаграждение от не по-малко от 100 000 евро, който праг се изчислява за период от 12 месеца. Въпреки това, всяка последваща препродажба на ценни книжа, които преди това са били предмет на един или повече от видовете оферти, посочени в този параграф, следва да се счита за отделна оферта и определението, посочено в член 2, параграф 1, буква г) се прилага за целите на решаването на това дали тази препродажба съставлява публична оферта на ценни книжа. Пласирането на ценни книжа посредством финансови посредници подлежи на изискването за публикуване на проспект, ако не е изпълнено никое от условията в букви от а) до д) за окончателното пласиране. 3. Държавите-членки гарантират, че всяко допускане на ценни книжа до търгуване на регулиран пазар, който е разположен или действа в рамките на техните територии, подлежи на публикуване на проспект. Член 4 Освобождаване от задължението за публикуване на проспект 1. Задължението да се публикува проспект не се прилага относно публичните оферти на ценни книжа на следните видове ценни книжа: а) акции, които са издадени за заместване на акции от същия клас, които са вече издадени, в случай че издаването на такива нови акции не поражда увеличаване на издадения капитал; б) ценни книжа, които се предлагат във връзка с поглъщане посредством предложение за размяна, при условие че е налице документ, който съдържа информация, която се приема от компетентния орган като еквивалентна на тази от проспекта, като се вземат предвид изискванията на общностното законодателство; в) ценни книжа, които се предлагат, разпределят или ще бъдат разпределени във връзка със сливане, при условие че е налице документ, който съдържа информация, която се приема от компетентния орган като еквивалентна на тази от проспекта, като се вземат предвид изискванията на общностното законодателство; г) акции, които се предлагат, разпределят или ще бъдат разпределени безплатно на акционерите, както и дивиденти, платени под формата на акции от същия клас, като акциите, по отношение на които се плаща дивидентът, при условие че е предоставен документ, който съдържа информация относно броя и естеството на акциите, както и причината и подробностите за офертата; д) ценни книжа които се предлагат, разпределят или ще бъдат разпределени на действащи или предишни директори или заети лица от техния работодател, който има вече допуснати до търговия на регулиран пазар ценни книжа или от дъщерно предприятие, при условие че е предоставен документ, който съдържа информация относно броя и естеството на ценните книжа, както и причината и подробностите за офертата. 2. Задължението да се публикува проспект не се прилага по отношение на допускането до търгуване на регулиран пазар на следните видове ценни книжа: а) акции, които представляват в продължение на период от 12 месеца по-малко от 10 % от количеството акции от същия клас, които вече са допуснати до търгуване на същия регулиран пазар; б) акции, които са издадени в замяна на акции от същия клас, които вече са допуснати до търгуване на същия регулиран пазар, при условие че издаването на такива акции не причинява каквото и да е увеличение на издадения капитал; в) ценни книжа, които се предлагат във връзка с поглъщане посредством предложение за размяна, при условие че е налице документ, който съдържа информация, която се приема от компетентния орган като еквивалентна на тази от проспекта, като се отчитат изискванията на общностното законодателство; г) ценни книжа, които се предлагат, разпределят или ще бъдат разпределени във връзка с вливане, при условие че е налице документ, който съдържа информация, която се приема от компетентния орган като еквивалентна на тази от проспекта, като се вземат предвид изискванията на общностното законодателство; д) акции, които се предлагат, разпределят или ще бъдат разпределени безплатно на акционерите, както и дивиденти, платени под формата на акции от същия клас като акциите, по отношение на които се плаща дивидентът, при условие че е предоставен документ, който съдържа информация относно броя и естеството на акциите, както и причината и подробностите за офертата; е) ценни книжа, които се предлагат, разпределят или ще бъдат разпределени на действащи или предишни директори или заети лица от техния работодател, който има вече допуснати до търговия на регулиран пазар ценни книжа или от дъщерно предприятие, при условие че е предоставен документ, който съдържа информация относно броя и естеството на ценните книжа, както и причината и подробностите за офертата; ж) акции, които са следствие от конверсията или размяната на други ценни книжа или са следствие от упражняването на правата, предоставени от други ценни книжа, при условие че посочените акции са от същия клас като акциите, които вече са допуснати до търгуване на същия регулиран пазар; з) ценни книжа, които вече са допуснати до търгуване на друг регулиран пазар, при следните условия: i) че тези ценни книжа или ценни книжа от същия клас са допуснати до търгуване на този друг регулиран пазар в продължение на повече от 18 месеца; ii) че за ценни книжа, които за първи път са допуснати до търгуване на регулиран пазар след датата на влизане в сила на настоящата директива, допускането до търгуване на този друг регулиран пазар е свързано с одобрения проспект, който е публично предоставен в съответствие с член 14; iii) че, освен за случаите, когато се прилага ii), за ценни книжа, които за първи път са допуснати до листване след 30 юни 1983 г., условията по листването са одобрени в съответствие с изискванията на Директива 80/390/ЕИО или Директива 2001/34/ЕО; iv) че са били изпълнени текущите задължения за търговия на този друг регулиран пазар; v) че лицето, което иска допускането на ценни книжа за търгуване на регулиран пазар по силата на това изключение, публично предостави обобщителен документ на език, който е приет от компетентния орган на държавата-членка на регулирания пазар, на който се иска допускане; vi) че обобщителният документ, указан в v), е публично достъпен в държавата-членка на регулирания пазар, на който се иска допускане до търгуване по начина, установен в член 14, параграф 2; и vii) че съдържанието на обобщителния документ е съобразено с член 5, параграф 2. Нещо повече, документът съдържа указание откъде може да се получи най-актуалният проспект и къде е налична финансовата информация, публикувана от емитента, в съответствие с неговите текущи задължения за оповестяване. 3. За да се отчете техническото развитие на финансовите пазари и за да се гарантира еднообразно прилагане на настоящата директива, Комисията в съответствие с процедурата, указана в член 24, параграф 2, приема мерки за изпълнение по отношение на параграф 1, букви б) и в), параграф 2, букви в) и г), особено във връзка със значението на еквивалентността. ГЛАВА II ИЗГОТВЯНЕ НА ПРОСПЕКТА Член 5 Проспект 1. Без да се засяга член 8, параграф 2, проспектът следва да съдържа цялата информация, която съгласно особената същност на емитента и на публично предложените ценни книжа или които са допуснати до търгуване на регулиран пазар е необходима, за да се способства инвеститорът при вземането на информирано решение за активите и пасивите, финансовото положение, печалби и загуби, както и относно перспективите на емитента и на всеки гарант и относно правата, които са във връзка с тези ценни книжа. Тази информация следва лесно да се анализира и да бъде представена в лесно разбираема форма. 2. Проспектът съдържа информация относно емитента и ценните книжа, които се предлагат публично или които се допускат до търгуване на регулиран пазар. Той включва и обобщение. Обобщението следва кратко и не на технически език да представя основните белези на емитента, всеки гарант и ценните книжа, както и рисковете във връзка с тях на езика, на който първоначално е съставен проспектът. Обобщението също така съдържа предупреждение, че: а) то следва да се схваща като въведение към проспекта; б) всяко решение да се инвестира в ценни книжа следва да се основава на разглеждане на целия проспект от инвеститора; в) когато е повдигнат иск относно информацията, която се съдържа в проспекта, ищецът инвеститор може, съгласно националното законодателство на държавите-членки, да отговаря за разноските във връзка с превода на проспекта преди да започне съдебното производство; и г) лицата, които са изготвили обобщението, носят гражданска отговорност, включително тези, които са изготвили превода на проспекта и които са кандидатствали за неговото уведомяване, само в случай че обобщението е подвеждащо, неточно или противоречащо си с останалата част от проспекта. Когато проспектът е свързан с допускането до търгуване на регулиран пазар на ценни книжа, несвързани с дялово участие, които имат деноминация от поне 50 000 евро, няма да се изисква представянето на обобщение, освен когато това се изисква от държава-членка, както се предвижда в член 19, параграф 4. 3. При условията на параграф 4 емитентът, предлагащата страна или лицето, което кандидатства за допускане до търгуване на регулиран пазар, могат да изготвят проспекта като единен документ или като отделни документи. Проспект, който се състои от няколко документа, следва да поделя изискваната информация на регистрационен документ, обява за ценните книжа и обобщение. Регистрационният документ съдържа информацията относно емитента. Обявата за ценни книжа съдържа информацията относно ценните книжа, които се предлагат публично или които следва да бъдат допуснати до търгуване на регулиран пазар. 4. Относно следните видове ценни книжа проспектът може по избор на емитента, предлагащата страна или лицето, което кандидатства за допускане до търгуване на регулиран пазар, да се състои от основен проспект, който съдържа цялата значима информация относно емитента и ценните книжа, които се предлагат публично или които следва да бъдат допуснати до търгуване на регулиран пазар: а) ценни книжа, несвързани с дялово участие, включително варанти под всякаква форма, които са емитирани по офертна програма; б) ценни книжа, несвързани с дялово участие, които са издадени с определена продължителност или повторяемост от кредитни институции; i) когато сумите, произтичащи от издаването на посочените ценни книжа съгласно националното законодателство, са вложени в активи, които предоставят достатъчно покритие на отговорността, която произтича от ценните книжа до датата на техния падеж; ii) когато в случай на несъстоятелност на свързаната кредитна институция, указаните суми са с приоритетно предназначение да изкупят капитала и дължимите лихви, без да се накърняват разпоредбите на Директива 2001/24/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 4 април 2001 г. относно преобразуването и прекратяването на кредитни институции (14). Информацията, която се предоставя в основния проспект, се допълва при необходимост в съответствие с член 16 с актуална информация относно емитента и ценните книжа, които се предлагат публично или следва да бъдат допуснати до търгуване на регулиран пазар. В случай че окончателните условия по офертата не се включват нито в основния проспект, нито в притурка, тези условия следва да бъдат предоставени на инвеститорите и на компетентния орган, когато се прави всяка публична оферта, практически най-бързо и при възможност преди започването на офертата. Разпоредбите на член 8, параграф 1, буква а) се прилагат във всеки такъв случай. 5. За да се вземе предвид техническото развитие на финансовите пазари и за да се гарантира еднообразно прилагане на настоящата директива, Комисията може в съответствие с процедурата, указана в член 24, параграф 2, да приема мерки за изпълнение относно формата на проспекта или основния проспект и притурките. Член 6 Съпътстваща проспекта отговорност 1. Държавите-членки гарантират, че отговорност за информацията, представена в проспекта, носи поне емитентът или неговите административни, ръководни или надзорни органи, предлагащата страна, лицето, което кандидатства за допускане до търгуване на регулиран пазар, или гарантът, съобразно приложимия случай. Отговорните лица следва да бъдат ясно обозначени в проспекта чрез техните имена и функции или в случая на юридически лица - чрез наименованията им и седалищата им, както и декларации от тях, че доколкото знаят, съдържащата се в проспекта информация е в съответствие с фактите и че проспектът не допуска каквито и да е грешки да засегнат неговото значение. 2. Държавите-членки гарантират, че техните закони, подзаконови и административни разпоредби относно гражданската отговорност се прилагат относно тези лица, които са отговорни за предоставената в проспекта информация. Държавите-членки гарантират, че никое лице няма да носи каквато и да било гражданска отговорност единствено въз основа на обобщението, включително и негов превод, освен ако то е подвеждащо, неточно или несъответстващо на останалите части на проспекта. Член 7 Минимална информация 1. Комисията приема подробни мерки за изпълнение относно специфичната информация, която следва да бъде включена в проспекта, като не се допуска дублиране на информация, когато проспектът се състои от няколко документа в съответствие с процедурата, указана в член 24, параграф 2. Първият набор от мерки за изпълнение следва да бъде приет до 1 юли 2004 г. 2. По-специално, за изготвянето на различните модели на проспекти се взема предвид следното: а) различните видове информация, която е необходима на инвеститорите във връзка с ценни книжа, свързани с дялово участие, съпоставени с ценни книжа, несвързани с дялово участие; следва да бъде предприет последователен подход по отношение на информацията, която се изисква в проспекта за ценни книжа, които имат сходна икономическа същност, най-вече деривативни ценни книжа; б) различните видове и белези на офертите и допускането до търгуване на регулиран пазар на ценни книжа, несвързани с дялово участие. Изискуемата в проспекта информация следва да бъде подходяща от гледна точка на инвеститорите, които се интересуват от ценни книжа, несвързани с дялово участие, които имат деноминация от поне 50 000 евро; в) използвания формат и изискуемата в проспектите информация във връзка с ценни книжа, несвързани с дялово участие, включително варанти от всякакъв вид, издадени по офертна програма; г) използвания формат и изискуемата в проспектите информация във връзка с ценни книжа, несвързани с дялово участие, доколкото тези ценни книжа не са подчинени, конвертируеми, разменяеми, подлежат на право на записване или придобиване или свързани с деривативни инструменти, които са издадени с определена продължителност или повторяемост от образувания, които са оправомощени или регулирани да действат на финансовите пазари в рамките на Европейското икономическо пространство; д) различните дейности и размера на емитента, по-специално МСП. По отношение на такива дружества информацията следва да бъде приспособена към техния размер и, когато е подходящо, към техния краткосрочен запис; е) в приложимите случаи - публичния характер на емитента. 3. Мерките за изпълнение, указани в параграф 1, следва да се основават на стандартите в областта на финансовата и нефинансовата информация, установена от международните организации за комисии по ценни книжа и по-специално МОКЦК, както и на примерните приложения към настоящата директива. Член 8 Непосочване на информация 1. Държавите-членки гарантират, че когато не могат да бъдат включени в проспекта, окончателната офертна цена и сума на ценни книжа, които ще бъдат публично предлагани: а) критериите и/или условията, в съответствие с които горните елементи ще бъдат определени, или в случая на цената - максималната цена, са разкрити в проспекта; или б) приемането на покупката или на записването на ценни книжа могат да бъдат оттеглени за не по-малко от два работни дни, след като са били депозирани окончателната офертна цена и сума на ценни книжа, които ще бъдат публично предложени. Окончателната офертна цена и сумата на ценни книжа се депозира при компетентния орган на държавата-членка по произход и се публикува в съответствие с разпоредбите, предвидени в член 14, параграф 2. 2. Компетентният орган на държавата-членка по произход може да оправомощи заличаването от проспекта на определена информация, предвидена по силата на настоящата директива или в мерките за изпълнение, указани в член 7, параграф 1, ако той сметне, че: а) оповестяването на такава информация би било в противоречие с обществения интерес; или б) оповестяването на такава информация би навредило сериозно на емитента, при условие че непосочването не би подвело обществеността по отношение на факти и обстоятелства, които са съществени за информираната оценка на емитента, предлагащата страна или гаранта, ако има такива, и на правата, прикрепени към ценните книжа, за които се отнася проспектът; или в) такава информация е от малко значение само за определена оферта или за допускане до търгуване на регулиран пазар и не е такава, че да повлияе на оценката на финансовото положение и перспективи на емитента, предлагащата страна или гарант, ако има такива. 3. Без да се засяга адекватната информация на инвеститорите, когато по изключение определена информация, която се изисква от мерките за изпълнение, указани в член 7, параграф 1, да бъде включена в проспекта, е неподходяща за сферата на дейност на емитента или за правната форма на емитента или за ценните книжа, до които се отнася проспектът, проспектът следва да съдържа информация, еквивалентна на изискуемата информация. Ако не е налице такава информация, това изискване не се прилага. 4. За да се вземе предвид техническото развитие на финансовите пазари и за да се гарантира еднообразно прилагане на настоящата директива, Комисията може в съответствие с процедурата, указана в член 24, параграф 2, да приема мерки по прилагане по отношение на параграф 2. Член 9 Валидност на проспекта, основния проспект и регистрационния документ 1. Всеки проспект е валиден в продължение на 12 месеца след публикуването на публичните оферти или на допускането до търгуване на регулиран пазар, при условие че проспектът е допълнен от каквито и да е притурки съобразно член 16. 2. В случая на офертна програма, предварително депозираният основен проспект ще бъде валиден за период не повече от 12 месеца. 3. В случая на ценни книжа, несвързани с дялово участие, указани в член 5, параграф 4, буква б), проспектът ще бъде валиден до момента, в който не се издават повече от въпросните ценни книжа с определена продължителност или повторяемост. 4. Даден регистрационен документ, както се посочва в член 5, параграф 3, който преди това е депозиран, е валиден за период не повече от 12 месеца, при условие че е бил актуализиран в съответствие с член 10, параграф 1. Регистрационен документ, който се съпътства от обява за ценни книжа, която е в приложимите случаи актуализирана в съответствие с член 12, както и от обобщение, се приема, че съставлява валиден проспект. Член 10 Информация 1. Емитенти, чиито ценни книжа са допуснати до търгуване на регулиран пазар, следва най-малко годишно да предоставят документ, който съдържа или препраща до цялата информация, която те са публикували или са предоставили публично през предходните 12 месеца в една или повече държави-членки и в трети страни в съответствие с техните задължения съгласно общностните и националните закони и правила, посветени на уредбата на ценни книжа, на емитенти на ценни книжа и на пазарите на ценни книжа. Емитентите указват най-малко информацията, която се изисква съобразно директивите по дружествено право, Директива 2001/34/EО и Регламент (EО) № 1606/2002 на Европейския парламент и на Съвета от 19 юли 2002 г. относно прилагането на международните счетоводни стандарти (15). 2. Документът следва да бъде депозиран при компетентния орган на държавата-членка по произход след публикуването на финансовия отчет. Когато документът препраща към информация, следва да бъде заявено откъде може да бъде получена тази информация. 3. Задължението, установено в параграф 1, няма да се прилага към емитенти на ценни книжа, несвързани с дялово участие, чиято деноминация за единица възлиза на поне 50 000 евро. 4. За да се вземе предвид техническото развитие на финансовите пазари и за да се осигури единно прилагане на настоящата директива, Комисията може в съответствие с процедурата, посочена в член 24, параграф 2, да приема мерки за прилагане по отношение на параграф 1. Тези мерки се отнасят само до метода на публикуване на изискванията за оповестяване, посочени в параграф 1, и не обхващат нови изисквания за разкриване. Първият набор от мерки за изпълнение следва да бъде приет до 1 юли 2004 г. Член 11 Инкорпориране чрез препращане 1. Държавите-членки разрешават да се инкорпорира информация в проспекта чрез препращане към един или повече преди това или едновременно с това публикувани документи, които са били одобрени от компетентния орган на държавата-членка по произход или са били депозирани в него в съответствие с настоящата директива, по-специално съобразно член 10 или в съответствие с дялове IV и V от Директива 2001/34/ЕО. Тази информация следва да бъде последната известна на емитента. Обобщението не може да обхваща информация чрез препращане. 2. Когато се инкорпорира информация чрез препращане, следва да бъде осигурен списък с кръстосани препратки, за да се подпомогнат инвеститорите при лесното идентифициране на специфични части от информацията. 3. За да се вземе предвид техническото развитие на финансовите пазари и за да се гарантира еднообразно прилагане на настоящата директива, Комисията може в съответствие с процедурата, указана в член 24, параграф 2, да приема мерки за изпълнение относно информацията, която следва да бъде инкорпорирана чрез препращане. Първият набор от мерки за изпълнение следва да бъде приет до 1 юли 2004 г. Член 12 Проспект, състоящ се от отделни документи 1. От всеки емитент, който вече разполага с одобрен от компетентния орган регистрационен документ, се изисква само да изготви обява за ценни книжа и обобщителна бележка, когато ценните книжа се предлагат публично или са допуснати до търгуване на регулиран пазар. 2. В такъв случай обявата за ценните книжа предоставя информация, която обичайно се представя в регистрационния документ, при условие че са налице материална промяна или неотдавна настъпило събитие, които биха оказали влияние върху оценката на инвеститора, след одобряването на последното осъвременяване на регистрационния документ или всяка притурка, както се предвижда в член 16. Ценните книжа и обобщителните бележки подлежат на отделно одобрение. 3. Когато емитент е подал регистрационен документ без одобрение, цялата документация, включително осъвременената информация, подлежи на одобрение. ГЛАВА III РАЗПОРЕДБИ ОТНОСНО ОДОБРЯВАНЕТО И ПУБЛИКУВАНЕТО НА ПРОСПЕКТА Член 13 Одобряване на проспекта 1. Проспектите не се публикуват, преди да бъдат одобрени от компетентния орган на държавата-членка по произход. 2. Този компетентен орган уведомява емитента, предлагащата страна или лицето, което кандидатства за допускане до търгуване на регулиран пазар, съобразно приложимия случай, за своето решение във връзка с одобряването на проспекта в рамките на 10 работни дни след предоставянето на проекта за проспект. В случай че компетентният орган не предостави решение във връзка с проспекта в определените в този параграф и в параграф 3 срокове, не се приема, че това представлява одобрение на заявлението. 3. Срокът, указан в параграф 2, се удължава до 20 работни дни, в случай че публичната оферта обхваща ценни книжа, които са издадени от емитент, който няма каквито и да било ценни книжа, допуснати до търгуване на регулиран пазар и който преди това не е предлагал публично ценни книжа. 4. В случай че компетентният орган установи поради основателни причини, че предоставените му документи са непълни или че е необходима допълнителна информация, сроковете, указани в параграфи 2 и 3, се прилагат, считано от датата, когато такава информация бъде предоставена от емитента, предлагащата страна или лицето, което кандидатства за допускане до търгуване на регулиран пазар. В случая по параграф 2 компетентният орган уведомява емитента, ако документите са непълни, в рамките на 10 работни дни след подаването на заявлението. 5. Компетентният орган на държавата-членка по произход може да прехвърли одобряването на проспекта на компетентния орган на друга държава-членка при наличие на съгласие на този орган. Освен това, такова прехвърляне се съобщава на емитента, предлагащата страна или лицето, което кандидатства за допускане до търгуване на регулиран пазар в рамките на три работни дни от датата на вземането на решение от компетентния орган на държавата-членка по произход. Срокът по параграф 2 се прилага от тази дата. 6. Настоящата директива не засяга отговорността на компетентния орган, която и занапред ще се регулира единствено от националното право. Държавите-членки осигуряват, че националните им разпоредби относно отговорността на компетентните органи се прилагат само относно одобряването на проспекти от техния компетентен орган или органи. 7. За да се вземе предвид техническото развитие на финансовите пазари и за да се гарантира еднообразно прилагане на настоящата директива, Комисията може в съответствие с процедурата, указана в член 24, параграф 2, да приема мерки по прилагането по отношение на условията, съобразно които могат да бъдат изменяни сроковете. Член 14 Публикуване на проспекта 1. След като бъде одобрен, проспектът се депозира при компетентния орган на държавата-членка по произход и се прави публично достъпен от емитента, предлагащата страна или лицето, което кандидатства за допускане до търгуване на регулиран пазар практически най-бързо и във всеки случай в разумен срок преди и най-късно в началото на публичното предлагане или допускането до търгуване на съответните ценни книжа. Наред с това, в случая на първоначална публична оферта на клас акции, които все още не са допуснати до търгуване на регулиран пазар, т.е., които ще бъдат допуснати до търгуване за първи път, проспектът следва да бъде достъпен поне шест работни дни преди приключването на предлагането. 2. Проспектът ще се счита за публично достъпен, когато е публикуван или: а) посредством прилагането към един или повече вестници, които са в повсеместно или широко обръщение в държавите-членки, където е направена публичната оферта или където се иска допускането до търгуване на регулиран пазар; или б) в печатен вид, който се предоставя безплатно на неограничен кръг лица в офисите на пазарите, на които са допуснати до търгуване или в седалището на емитента според устройствения му акт и в офисите на финансовите посредници, пласиращи или продаващи ценни книжа, включително платежни агенти; или в) в електронна форма на интернет страницата на емитента и, в приложимите случаи, на интернет страницата на финансовите посредници, които пласират или продават ценни книжа, включително платежни агенти; или г) в електронен вид на интернет страницата на регулиран пазар, където се търси допускане до търгуване; или д) в електронен вид на интернет страницата на компетентния орган на държавата-членка по произход, ако този орган е взел решение да предлага тази услуга. Държава-членка по произход може да изисква от емитентите, които публикуват своите проспекти в съответствие с букви а) или б), също така да публикуват своите проспекти в електронна форма в съответствие с буква в). 3. Нещо повече, държавата-членка по произход може да изисква публикуване на уведомление, в което се заявява по какъв начин проспектът е направен достъпен и откъде може да бъде получен от обществеността. 4. Компетентният орган на държавата-членка по произход публикува на своята интернет страница за период от 12 месеца, по свой избор, всички одобрени проспекти или поне списък на одобрените проспекти в съответствие с член 13, включително, в приложимите случаи, хипервръзка към проспекта, публикуван на интернет страницата на емитента или на интернет страницата на регулирания пазар. 5. В случая на проспект, който се състои от няколко документа и/или който инкорпорира информация чрез препращане, проспектът и информацията, която изгражда проспекта, могат да бъдат публикувани и разпространявани по отделно, при условие че посочените документи са направени публично достъпни безплатно в съответствие с разпоредбите, установени в параграф 2. Всеки документ посочва откъде може да бъдат получени другите устройствени документи на пълния проспект. 6. Текстът и форматът на проспекта и/или притурките към проспекта, които са публикувани или публично достъпни, по всяко време ще бъдат идентични на оригиналната версия, която е одобрена от компетентния орган на държавата-членка по произход. 7. Когато проспектът е публично достъпен в електронен вид, следва при все това да бъде предоставен на инвеститора в хартиен вариант по негово искане и безплатно от емитента, предлагащата страна или лицето, което кандидатства за допускане до търгуване или финансовия посредник, който пласира или продава ценните книжа. 8. За да се вземе предвид техническото развитие на финансовите пазари и за да се гарантира еднообразно прилагане на настоящата директива, Комисията може в съответствие с процедурата, указана в член 24, параграф 2, да приема мерки за изпълнение относно параграфи 1, 2, 3 и 4. Първият набор от мерки за изпълнение следва да се приеме до 1 юли 2004 г. Член 15 Рекламиране 1. Всякакъв вид реклами във връзка или с публичната оферта на ценни книжа или с допускането до търгуване на регулиран пазар трябва да спазва принципите, които се съдържат в параграфи от 2 до 5. Параграфи от 2 до 4 се прилагат само в случаите, когато емитентът, предлагащата страна или лицето, което кандидатства за допускане до търгуване на регулиран пазар, е обхванато от задължението да изготви проспект. 2. В рекламите се обявява, че проспектът вече е или ще бъде публикуван, и се посочва от къде инвеститорите могат или ще могат да го получат. 3. Рекламите следва ясно да се различават като такива. Информацията, която се съдържа в рекламата, не може да бъде неточна или подвеждаща. Тази информация следва също така да бъде в съответствие с информацията, която се съдържа в проспекта, ако такъв вече е публикуван, или с информацията, която се изисква да бъде обхваната в проспекта, в случай че проспектът се публикува впоследствие. 4. Във всеки случай цялата информация относно публичната оферта или допускането до търгуване на регулиран пазар, която е разкрита устно или писмено, дори ако не е с рекламна цел, следва да бъде съобразена със съдържанието на проспекта. 5. Когато съобразно настоящата директива не се изисква проспект, материалната информация, предоставена от емитента или предлагащата страна, която е адресирана до квалифицираните инвеститори или специалните категории инвеститори, включително информация, която е оповестена в контекста на срещите във връзка с офертите на ценни книжа, трябва да бъде разкрита на всички квалифицирани инвеститори или специални категории инвеститори, по отношение на които изрично е адресирана офертата. Когато се изисква публикуването на проспект, такава информация следва да бъде обхваната в проспекта или в притурка към проспекта в съответствие с член 16, параграф 1. 6. Компетентният орган на държавата-членка по произход разполага с правомощието да упражнява контрол над спазването на рекламната дейност във връзка с публичното предлагане на ценни книжа или с допускането до търгуване на регулиран пазар с принципите, посочени в параграфи от 2 до 5. 7. За да се вземе предвид техническото развитие на финансовите пазари и за да се гарантира единно прилагане на настоящата директива, Комисията може в съответствие с процедурата, посочена в член 24, параграф 2, да приема мерки по прилагането по отношение на разпространяването на рекламите, с които се съобщава намерението публично да се предложат ценни книжа или допускането до търгуване на регулиран пазар, по-специално преди проспектът да е публично представен или преди откриването на записването и относно параграф 4. Първият набор от мерки за изпълнение следва да бъде приет от Комисията до 1 юли 2004 г. Член 16 Притурка към проспекта 1. Всеки съществен нов фактор, материална грешка или неточност във връзка с информацията, обхваната в проспекта, която може да засегне оценката на ценните книжа и която произтича или бъде забелязана в периода между времето, когато се одобрява проспекта и окончателното публично закриване на офертата или съобразно конкретния случай, времето, когато започва търговията на регулирания пазар, следва да бъдат посочени в притурка към проспекта. Такава притурка се одобрява по същия начин като проспекта в рамките на не повече от седем работни дни и следва да бъде публикувано в съответствие най-малко със същите разпоредби, каквито са приложени при публикуването на оригиналния проспект. Обобщението, както и всякакви негови преводи, следва също така да бъдат добавени, ако е налице необходимост да се вземе предвид новата информация, включена в притурката. 2. Инвеститори, които вече са се съгласили да закупят или да запишат ценни книжа преди публикуването на притурката, разполагат с правото, което могат да упражнят в рамките на срок, който не може да бъде по-кратък от два работни дни след публикуването на притурката, да оттеглят своите съгласия. ГЛАВА IV МЕЖДУНАРОДНИ ОФЕРТИ И ДОПУСКАНЕ ДО ТЪРГОВИЯ Член 17 Обхват на Общността на одобренията на проспекти 1. Без да се засяга член 23, когато се предоставя публична оферта или допускане да търгуване на регулиран пазар в една или повече държави-членки или в държава-членка, различна от държавата-членка по произход, одобреният от държавата-членка по произход проспект, както и всякакви допълнения към него, са валидни за публичната оферта или допускането до търгуване във всички приемащи държави-членки, при условие че компетентният орган на всяка приемаща държава-членка бъде уведомен в съответствие с член 18. Компетентните органи на приемащите държави-членки не предприемат каквото и да било одобрение или административни процедури във връзка с проспектите. 2. Ако са налице съществени нови фактори, материални грешки или неточности, както се указва в член 16, които произтичат след одобрението на проспекта, компетентният орган на държавата-членка по произход изисква публикуването на притурка да бъде одобрено, както е предвидено в член 13, параграф 1. Компетентният орган на приемащата държава-членка може да насочи вниманието на компетентния орган на държавата-членка по произход към необходимостта от всякаква нова информация. Член 18 Уведомяване 1. Компетентният орган на държавата-членка по произход, по искане на емитента или лицето, което отговаря за изготвянето на проспекта и в рамките на три работни дни след искането или в случай че искането е направено в едно с проекта за проспект - в рамките на един работен ден след одобрението на проспекта, предоставя на компетентния орган на приемащата държава-членка удостоверение за одобрение, в който се потвърждава, че проспектът е бил изготвен в съответствие с настоящата директива, както и копие от този проспект. В приложимите случаи, това уведомяване се съпътства от превод на обобщението, предоставен под отговорността на емитента или лицето, което отговаря за изготвянето на проспекта. Същата процедура се прилага по отношение на всяка една притурка към проспекта. 2. В удостоверението се заявява приложението на разпоредбите на член 8, параграфи 2 и 3, както и неговото мотивиране. ГЛАВА V УПОТРЕБА НА ЕЗИЦИ И ЕМИТЕНТИ, РЕГИСТИРАНИ В ТРЕТИ СТРАНИ Член 19 Употреба на езици 1. Когато се прави публична оферта или се иска допускане да търгуване на регулиран пазар само в държавата-членка по произход, проспектът се изготвя на езика, който е приет от компетентния орган на държавата-членка по произход. 2. Когато се прави публична оферта или се иска допускане да търгуване на регулиран пазар в една или повече държави-членки с изключение на държавата-членка по произход, проспектът се изготвя или на езика, който е приет от компетентните органи на тези държави-членки, или на езика, който е обичаен в областта на международните финанси, по избор на емитента, предлагащата страна или лицето, което кандидатства за допускане, съобразно приложимия случай. Компетентният орган на всяка приемаща държава-членка може само да изисква обобщението да бъде преведено на неговия официален език/езици. За целите на проверката от страна на компетентния орган на държавата-членка по произход, проспектът се изготвя или на език, който е приет от този орган, или на език, който е обичаен в областта на международните финанси, по избор на емитента, предлагащата страна или лицето, което кандидатства за допускане, съобразно приложимия случай. 3. Когато се прави публична оферта или се иска допускане до търгуване на регулиран пазар в повече от една държави-членки, включително държавата-членка по произход, проспектът се изготвя на езика, който е приет от компетентния орган на държава-членка по произход и също така се предоставя или на езика, който се приема от компетентните органи на всяка приемаща държава-членка, или на език, който е обичаен в областта на международните финанси, по избор на емитента, предлагащата страна или лицето, което кандидатства за допускане, съобразно приложимия случай. Компетентният орган на всяка приемаща държава-членка може само да изисква обобщението, указано в член 5, параграф 2, да бъде преведено на неговия официален език/езици. 4. Когато се иска допускане до търгуване на регулиран пазар на ценни книжа, несвързани с дялово участие, чиято деноминация на единица възлиза на поне 50 000 евро в една или повече държави-членки, проспектът се изготвя или на език, който се приема от компетентните органи на държавата-членка по произход и на приемащата държава-членка, или на език, който се приема за обичаен в областта на международните финанси по избор на емитента, предлагащата страна или лицето, което кандидатства за допускане, съобразно приложимия случай. Държавите-членки могат да изберат да изискват съгласно националното си законодателство обобщението да бъде изготвено на техния официален език/езици. Член 20 Емитенти, регистрирани в трети страни 1. Компетентният орган на държавата-членка по произход на емитенти, които имат седалище според устройствения си акт в трета страна, може да одобри проспекта за публична оферта или за допускане до търгуване на регулиран пазар, който е съставен в съответствие със законодателството на тази трета страна, при условие че: а) проспектът е бил съставен в съответствие с международните стандарти, въведени от международните организации за комисии по ценни книжа, включително стандартите за оповестяване на МОКЦК; б) изискванията относно информацията, включително информацията от финансово естество, са еквивалентни на изискванията съгласно настоящата директива. 2. В случая на публична оферта или допускане да търгуване на регулиран пазар на ценни книжа, които са издадени от емитент, който е регистриран в трета страна, в дадена държава-членка, различна от държава-членка по произход, се прилагат изискванията, установени в членове 17, 18 и 19. 3. За да се гарантира еднообразно прилагане на настоящата директива, Комисията може да приеме мерки за изпълнение в съответствие с процедурата, упомената в член 24, параграф 2, съгласно която трета страна гарантира равнозначността на проспектите, изготвени в тази страна, с настоящата директива по смисъла на настоящото ѝ право или на практиките или процедурите, основани на международните стандарти, установени от международни организации, включително стандартите за оповестяване на МОКЦК. ГЛАВА VI КОМПЕТЕНТНИ ОРГАНИ Член 21 Правомощия 1. Всяка държава-членка определя един централен компетентен административен орган за изпълнение на задълженията, предвидени в настоящата директива и за гарантиране на приложението на приетите в съответствие с настоящата директива разпоредби. Въпреки това, всяка държава-членка може, ако го изисква националното право, да определи други административни органи, които да прилагат глава III. Тези компетентни органи следва да бъдат изцяло независими от всички пазарни участници. В случай че е направена публична оферта на ценни книжа или се иска допускане до търгуване на регулиран пазар в друга държава-членка, различна от държавата-членка по произход, само централният компетентен административен орган, който е определен във всяка държава-членка, има право да одобрява проспекта. 2. Държавите-членки могат да позволят компетентният им орган или органи да делегират задачи. Освен за случаите на делегиране на публикуването в Интернет на одобрените проспекти и съхраняването на проспекти, както се посочва в член 14, всякакво делегиране на задачи във връзка със задълженията, предвидени по силата на настоящата директива и по силата на мерките за нейното изпълнение, следва да бъде преразгледано в съответствие с член 31 до 31 декември 2008 г. и следва да бъде преустановено на 31 декември 2011 г. Всяко делегиране на задачи на други образувания, различни от органите, посочени в параграф 1, следва да бъде осъществено по определен начин, като се заявяват задачите, които следва да бъдат предприети, и условията, при които те ще бъдат осъществени. Тези условия обхващат клауза, предвиждаща задължение за въпросното образувание да действа и да бъде организирано по такъв начин, че да се избегне конфликт на интереси и така че информацията, придобита от изпълнението на делегираните задачи, не се използва нечестно или в ущърб на конкуренцията. Във всеки случай, крайната отговорност за съблюдаването на изпълнението на настоящата директива и на мерките по нейното изпълнение, както и за одобряването на проспектите принадлежи на компетентния орган или органи, определени в съответствие с параграф 1. Държавите-членки информират Комисията и компетентните органи на други държави-членки за всякакви разпоредби, които са направени във връзка с делегирането на задачи, включително точните условия, които регулират такова делегиране. 3. Всеки компетентен орган разполага с всички правомощия, необходими за осъществяването на неговите функции. Даден компетентен орган, който е получил заявление за одобряване на проспект, разполага поне със следните правомощия: а) да изисква от емитентите, предлагащите страни или лицата, които кандидатстват за допускане до търгуване на регулиран пазар, да включват в проспекта допълнителна информация, ако такава е необходима за защитата на инвеститорите; б) да изисква от емитентите, предлагащите страни или лицата, които кандидатстват за допускане до търгуване на регулиран пазар, както и от лицата, които ги контролират или са контролирани от тях, да представят информация и документи; в) да изисква от одиторите и управителите на емитента, предлагащата страна или лицето, което кандидатства за допускане до търгуване на регулиран пазар, както и от финансовите посредници, които са оправомощени да осъществят публично офертата или да кандидатстват за допускане до търгуване, да предоставят информация; г) да спре дадена публична оферта или допускане до търгуване за максимум 10 последователни работни дни за всеки отделен случай, ако разполага с основателни съображения за съмнение, че е налице нарушение на настоящата директива; д) да забрани или спре рекламирането за не повече от 10 последователни работни дни за всеки отделен случай, ако разполага с основателни съображения да вярва, че са нарушени разпоредбите на настоящата директива; е) да забрани публична оферта, ако установи, че са нарушени разпоредбите на настоящата директива или ако разполага с основателни съображения за съмнение, че те ще бъдат нарушени; ж) да преустанови или да изисква от регулираните пазари да преустановят търгуването на регулиран пазар за не повече от 10 последователни работни дни за всеки отделен случай, ако разполага с основателни съображения да вярва, че са нарушени разпоредбите на настоящата директива; з) да забранява търгуването на регулиран пазар, ако установи, че са нарушени разпоредбите на настоящата директива; и) прави публично достъпно обстоятелството, че даден емитент не изпълнява своите задължения. Когато е необходимо в съответствие с националното право, компетентният орган може да поиска от съответния съдебен орган да вземе решение относно употребата на правомощията, указани в букви от г) до з) по-горе. 4. След като ценните книжа бъдат допуснати до търгуване на регулиран пазар, всеки компетентен орган ще бъде също така оправомощен да: а) изисква от емитентите да оповестяват цялата материална информация, която може да окаже въздействие върху оценката на ценните книжа, които са допуснати да търгуване на регулираните пазари, за да се гарантира защитата на инвеститорите или гладкото функциониране на пазара; б) спира или изисква от съответния регулиран пазар да преустанови търгуването на ценните книжа, ако по негово мнение ситуацията на емитента е такава, че търговията би увредила интересите на инвеститорите; в) гарантира, че емитентите, чиито ценни книжа се търгуват на регулираните пазари, се съобразяват със задълженията, предвидени по силата на членове 102 и 103 от Директива 2001/34/ЕО и че на инвеститорите се предоставя еквивалентна информация, а от емитента се предоставя равностойно третиране на всички притежатели на ценни книжа, които са в еднаква позиция, във всички държави-членки, където е направена публична оферта или ценните книжа са допуснати до търгуване; г) осъществява проверки на място в рамките на своята територия в съответствие с националното право, за да удостовери съобразяването с разпоредбите на настоящата директива и с мерките по нейното изпълнение. Когато е необходимо в съответствие с националното право, компетентният орган или органи могат да ползват това правомощие, като се обърнат към съответния съдебен орган и/или в сътрудничество с други органи. 5. Параграфи от 1 до 4 не засягат възможността дадена държава-членка да предвиди отделни правни и административни разпоредби за отвъдморските европейски територии, за чиито външни отношения отговаря тази държава-членка. Член 22 Професионална тайна и сътрудничество между органите 1. Задължението за професионална тайна се прилага спрямо всички лица, които работят или са работили за компетентния орган и за образуванията, на които компетентните органи са делегирали определени задачи. Информацията, обхваната от професионална тайна, не може да бъде оповестявана на което и да е друго лице или орган, освен в съответствие със законово предвидени разпоредби. 2. Компетентните органи на държавите-членки си сътрудничат взаимно, когато е необходимо, за целите на изпълнението на техните задължения и използването на техните правомощия. Компетентните органи подпомагат компетентните органи на други държави-членки. По-специално, те разменят информация и си сътрудничат, когато даден емитент има повече от един компетентен орган по произход поради различните класове на своите ценни книжа или когато одобрението на даден проспект е прехвърлено на компетентния орган на друга държава-членка в съответствие с член 13, параграф 5. Те също така поддържат тясно сътрудничество, когато изискват преустановяване или забрана на търгуване за ценни книжа, които са търгувани в различни държави-членки, за да се гарантира равнопоставеност между местата за търговия и защита на инвеститорите. Когато е подходящо, компетентният орган на приемащата държава-членка може да изисква подкрепата на компетентния орган на държавата-членка по произход на етапа, на който се разглежда делото, и по-специално относно даден нов вид или рядко срещана форма на ценни книжа. Компетентният орган на държавата-членка по произход може да иска информация от съответния компетентен орган на приемащата държава-членка във връзка с всякакви специфични за релевантния пазар въпроси. Без да се засяга член 21, компетентните органи на държавите-членки могат да се консултират при необходимост с оператори на регулирани пазари и по-специално, когато вземат решение да преустановят или забранят търгуването. 3. Параграф 1 не препятства компетентните органи да обменят поверителна информация. Така обменената информация попада в обхвата на задължението за професионална тайна, на което подлежат лицата, които са заети или са били заети от компетентните органи, които получават информацията. Член 23 Предпазни мерки 1. Когато компетентният орган на приемащата държава-членка установи, че са допуснати нередности от емитента или от финансовите институции, които отговарят за публичната оферта, или че са допуснати нарушения на задълженията, принадлежащи на емитента, поради факта, че ценните книжа са допуснати до търгуване на регулиран пазар, той препраща тези данни до компетентния орган на държавата-членка по произход. 2. В случай че, независимо от мерките, които са предприети от компетентния орган на държавата-членка по произход или защото такива мерки са се оказали неадекватни, емитентът или финансовата институция, която отговаря за публичната оферта, продължават да нарушават съответните законови или подзаконови разпоредби, съответният орган на приемащата държава-членка, след като информира компетентния орган на държавата-членка по произход, предприема всички подходящи мерки в защита на инвеститорите. Комисията следва да бъде информирана за такива мерки възможно най-бързо. ГЛАВА VII ИЗПЪЛНИТЕЛНИ МЕРКИ Член 24 Процедура на комитета 1. Комисията се подпомага от Европейския комитет по ценните книжа, създаден по силата на Решение 2001/528/ЕО (наричан по-долу „Комитета“). 2. Когато се препраща към настоящия параграф, се прилагат членове 5 и 7 от Решение 1999/468/EО, като се вземат предвид разпоредбите на член 8 от него и при условие че приетата в съответствие с тази процедура изпълнителна мярка не изменя съществените разпоредби на настоящата директива. Периодът, предвиден в член 5, параграф 6 от Решение 1999/468/EО, се предвижда да бъде 3 месеца. 3. Комитетът приема свой процедурен правилник. 4. Без да се засягат вече приетите мерки по прилагане, след изтичането на четири години след влизането в сила на настоящата директива се преустановява прилагането на разпоредбите ѝ, с които се предвижда приемането на технически правила и решения в съответствие с процедурата, указана в параграф 2. По предложение на Комисията, Европейският парламент и Съветът могат да подновят разпоредбите относно процедурата, предвидена по силата на член 251 от Договора, и за тази цел ги подновяват преди изтичането на четиригодишния период. Член 25 Санкции 1. Без да се засяга правото на държавите-членки да налагат наказателни санкции и без да се засяга техният режим на гражданска отговорност, държавите-членки гарантират, в съответствие с националното си право, че могат да бъдат предприети подходящи административни мерки и могат да бъдат наложени административни наказания срещу отговорните лица, когато се нарушават разпоредбите, предприети в изпълнение на настоящата директива. Държавите-членки гарантират, че тези мерки са ефективни, съразмерни и възпиращи. 2. Държавите-членки предвиждат, че компетентният орган може публично да оповести всяка мярка или санкция, която е била наложена за нарушение на разпоредбите, които са приети съобразно настоящата директива, освен ако такова оповестяване би сериозно застрашило финансовите пазари или би причинило непропорционална вреда на засегнатите страни. Член 26 Право на обжалване Държавите-членки гарантират, че взетите решения в изпълнение на законовите, подзаконовите и административните разпоредби, приети в съответствие с настоящата директива, подлежат на право на съдебно обжалване. ГЛАВА VIII ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ Член 27 Изменения Считано от датата, посочена в член 29, Директива 2001/34/ЕО се изменя, както следва: 1. членове 3, от 20 до 41, от 98 до 101, 104 и 108, параграф 2, буква в), ii), се заличават; 2. в член 107, параграф 3, се заличава първата алинея; 3. в член 108, параграф 2, буква а), думите „условията на създаване, контролът и обръщението на посочванията, които следва да бъдат публикувани за допускане“ се заличават; 4. приложение I се заличава. Член 28 Отмяна Директива 89/298/ЕИО се отменя, считано от датата, посочена в член 29. Всяко препращане към отменената директива се приема за препращане към настоящата директива. Член 29 Транспониране Държавите-членки въвеждат в сила законовите, подзаконовите и административните разпоредби, необходими, за да се съобразят с настоящата директива, не по-късно от 1 юли 2005 г. Те незабавно информират Комисията за това. Когато държавите-членки приемат тези разпоредби, в тях се съдържа позоваване на настоящата директива или то се извършва при официалното им публикуване. Условията и редът на позоваване се определят от държавите-членки. Член 30 Преходна разпоредба 1. Емитенти, които са регистрирани в трета страна и чиито ценни книжа вече са допуснати до търгуване на регулиран пазар, избират своя компетентен орган в съответствие с член 2, параграф 1, буква м), iii), и съобщават своето решение на компетентния орган на тяхната избрана приемаща държава-членка до 31 декември 2005 г. 2. Чрез дерогация от разпоредбата на член 3 държавите-членки, които са ползвали изключението, предвидено в член 5, буква а) от Директива 89/298/ЕИО, в рамките на своята територия и за срок от 5 години след датата на влизане в сила на настоящата директива могат да продължат да допускат кредитните институции или други финансови институции, които са еквивалентни на кредитни институции, които не попадат в обхвата на член 1, параграф 2, буква й) от настоящата директива да предлагат дългови ценни книжа или други прехвърлими ценни книжа, които са еквивалентни на дългови ценни книжа, издадени продължаващо или повторяемо. 3. Чрез дерогация от разпоредбата на член 29 Федерална република Германия се съобразява с член 21, параграф 1 до 31 декември 2008 г. Член 31 Преглед Пет години след датата на влизане в сила на настоящата директива Комисията ще направи оценка на приложението на настоящата директива и ще представи доклад на Европейския парламент и на Съвета, придружен при необходимост от предложения за нейния преглед. Член 32 Влизане в сила Настоящата директива влиза в сила в деня на публикуването ѝ в Официален вестник на Европейския съюз. Член 33 Адресати Адресати на настоящата директива са държавите-членки. Съставено в Брюксел на 4 ноември 2003 година.
[ 12, 2, 3 ]
31981D0092
31981D0092 L 058/43 ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ РЕШЕНИЕ НА КОМИСИЯТА от 30 януари 1981 година относно списъка с предприятия от Република Уругвай, одобрени да внасят в Общността прясно говеждо и телешко месо, овче месо и месо от домашни еднокопитни животни (81/92/ЕИО) КОМИСИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ, като взе предвид Договора за създаване на Европейската икономическа Общност, като взе предвид Директива 72/462/ЕИО на Съвета от 12 декември 1972 г. относно санитарните и ветеринарно-медицинските проблеми при внос на животни от едрия рогат добитък и свине, и на прясно месо от трети страни (1), и по-специално член 4, параграф 1 и член 18, параграф 1, букви а) и б) от нея, като има предвид, че предприятията в третите страни, не могат да получат разрешение за износ на прясно месо към Общността, освен ако същите не отговарят на общите и специфични изисквания, установени в Директива 72/462/ЕИО; като има предвид, че, в съответствие с член 4, параграф 3 от Директива 72/462/ЕИО, Република Уругвай е предоставила списък с предприятията, на които е разрешено да изнасят в Общността; като има предвид, че проверките на място от страна на Общността показват, че хигиенните стандарти в много от тези предприятия са достатъчни и че следователно тези предприятия могат да бъдат вписани в първия списък, който се съставя в съответствие с член 4, параграф 1 от посочената директива, на предприятия, от които е разрешен вносът на прясно месо; като има предвид, че трябва да бъде разгледан случая на останалите предприятия, предложени от Уругвай, като това трябва да стане въз основа на допълнителна информация по отношение на техните хигиенни стандарти и способността им да се адаптират бързо към съответното законодателство на Общността; като има предвид, че междувременно с цел да се избегне всякакво рязко прекъсване на съществуващите търговски потоци, на тези предприятия може да бъде временно разрешено, за да продължат своя износ на прясно месо към онези държави-членки, които са готови да го приемат; като има предвид, че следователно настоящето решение следва да се преразгледа и ако е необходимо да се измени с оглед на предприетите мерки в тази насока и на направените подобрения; като има предвид, че следва да се припомни, че вносът на прясно месо е също така предмет и на други ветеринарно законодателство на Общността, особено що се отнася до изискванията за опазване на здравето, включително специалните разпоредби по отношение на Дания, Ирландия и Обединеното кралство; като има предвид, че условията за внос на прясно месо от предприятия, които са в списъка, приложен към настоящето решение, продължават да са предмет на общностните разпоредби, които са установени другаде, както и на общите разпоредби на Договора; като има предвид, че по-специално вносът от страни, които не са държави-членки и ре-експортът към други държави-членки на определени категории месо, като например месото с тегло по-малко от 3 килограма, или месо, което съдържа остатъци от определени вещества, които все още не се предмет на специални хармонизирани правила, продължават да са предмет на санитарното законодателство на държавата-членка вносител; като има предвид, че мерките, предвидени в настоящето решение, са в съответствие със становището на Постоянния ветеринарен комитет, ПРИЕ НАСТОЯЩЕТО РЕШЕНИЕ: Член 1 1. Предприятията в Република Уругвай, които са изброени в приложението, с настоящото се одобряват за целите на вноса в Общността на прясно говеждо и телешко месо, овче месо и месо от домашни еднокопитни животни. 2. Вносът от тези предприятия продължава да бъде предмет на общностните ветеринарни разпоредби, които са установени другаде, и по-специално на тези в областта на ветеринарно-санитарния контрол. Член 2 1. Държавите-членки забраняват вноса на горепосочените в член 1, параграф 1 категории прясно месо, ако идва от предприятие, различно от тези, които са изброени в приложението. 2. Тази забрана обаче е неприложима до 31 август 1981 г. по отношение на предприятията, които не са изброени в приложението, но са били официално одобрени и предложени от властите в Уругвай в срок най-късно до 1 септември 1980 г. в съответствие с член 4, параграф 3 от Директива 72/462/ЕИО, освен ако не е било взето противно на това решение, в съответствие с член 4, параграф 1 от посочената директива, в срок най-късно до 1 септември 1981 г. Комисията предоставя на държавите-членки списъка с тези предприятия. Член 3 Настоящото решение влиза в сила на 1 февруари 1981 г. Член 4 Настоящото решение се преразглежда и, ако е необходимо, изменя, в срок най-късно до 1 юли 1981 г. Член 5 Адресати на настоящото решение са държавите-членки. Съставено в Брюксел на 30 януари 1981 година.
[ 3, 17, 18, 6 ]
31993D0158
31993D0158 L 068/1 ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ РЕШЕНИЕ НА СЪВЕТА от 26 октомври 1992 година относно сключването на Споразумение под формата на размяна на писма между Европейската икономическа общност и Съединените американски щати за прилагането на директива на Общността за трети страни (Директива 72/462/ЕИО на Съвета) и съответните регулаторни изисквания на Съединените американски щати по отношение на търговията с прясно говеждо и свинско месо (93/158/EИО) СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ, като взе предвид Договора за създаване на Европейската икономическа общност, и по-специално член 113 от него, като взе предвид Директива 72/462/ЕИО на Съвета от 12 декември 1972 г. относно проблемите на здравния и ветеринарен контрол при вноса на животни от рода на едрия рогат добитък и свине и дребен рогат добитък и на прясно месо от трети страни (1), по-долу наричана „Директива на Общността за трети страни“, като взе предвид Решение 87/257/ЕИО на Комисията от 28 април 1987 г. относно списъка на предприятията на Съединените американски щати, одобрени за внос на прясно месо в Общността (2), като взе предвид препоръката на Комисията, като има предвид, че въз основа на размяна на писма, подписани на 7 май 1991 г., предвидени в член 2, параграф 2 от Решение 91/522/ЕИО, Комисията и правителството на Съединените американски щати са започнали сравнително проучване на директивата на Общността за трети страни и на съответните регулаторни изисквания на Съединените американски щати, които се отнасят до търговията с прясно говеждо и свинско месо, с цел да се определи, дали изискванията на Общността и тези на Съединените американски щати са равностойни; като има предвид, че това сравнително проучване е завършило и е показало, че регулаторните изисквания на Общността и тези на Съединените американски щати дават най-вече равностойни гаранции срещу рисковете за общественото здраве; като има предвид, че за да се гарантира признаването на равностойността, е желателно да се установи съвместно подготвена процедура с оглед на прилагането на регулаторните изисквания на Общността и на Съединените американски щати с цел да се запазят и да се улеснят бъдещата търговия с прясно говеждо и свинско месо; като има предвид, че за тази цел е било постигнато споразумение; като има предвид, че в рамката на установяването на такава процедура Комисията ще предостави на Съвета подходящи предложения относно директивата на Общността за трети страни; като има предвид, че периодът между сключването на споразумението и цялостното осъществяване на мерките, които се съдържат в него, са необходими временни мерки, за да се даде възможност за одобрение на допълнителни предприятия в Съединените американски щати във връзка с износа на прясно говеждо и свинско месо към Общността; като има предвид, че споразумението следва да се одобри, РЕШИ: Член 1 Споразумението под форма на размяна на писма между Европейската икономическа общност и Съединените американски щати за прилагане на директива на Общността за трети страни (Директива 72/462/ЕИО на Съвета) и съответните регулаторни изисквания на Съединените американски щати относно търговията с прясно говеждо и свинско месо е одобрено от страна на Европейската икономическа общност. Текстът на Споразумението е приложен към настоящото решение. Член 2 Председателят на Съвета е упълномощен да посочи лице, което има право да подпише споразумението, което да обвърже Общността. Настоящото решение се публикува в Официален вестник на Европейските общности. Съставено в Люксембург на 26 октомври 1992 година.
[ 17, 0, 3, 18, 15 ]
32009L0073
ДИРЕКТИВА 2009/73/ЕО НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА от 13 юли 2009 година относно общите правила за вътрешния пазар на природен газ и за отмяна на Директива 2003/55/ЕО (Текст от значение за ЕИП) ЕВРОПЕЙСКИЯТ ПАРЛАМЕНТ И СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ, като взеха предвид Договора за създаване на Европейската общност, и по-специално член 47, параграф 2 и членове 55 и 95 от него, като взеха предвид предложението на Комисията, като взеха предвид становището на Европейския икономически и социален комитет (1), като взеха предвид становището на Комитета на регионите (2), в съответствие с процедурата, предвидена в член 251 от Договора (3), като имат предвид, че: (1) Вътрешният пазар на природен газ, който постепенно се създава в цялата Общност от 1999 г. насам, е предназначен да предоставя действителен избор за всички потребители в Европейския съюз, били те граждани или предприятия, на нови възможности за развиване на стопанска дейност и по-интензивна трансгранична търговия, за да се постигне повишаване на ефикасността, конкурентни цени, по-високи стандарти на услугите, сигурност на доставките и устойчиво развитие. (2) Директива 2003/55/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 26 юни 2003 г. относно общите правила за вътрешния пазар на природен газ (4) допринесе значително за създаването на вътрешен пазар на природен газ. (3) Свободите, които Договорът гарантира на гражданите на Съюза - inter alia, свободното движение на стоки, свободата на установяване и свободата на предлагане на услуги - са постижими единствено в условията на напълно отворен пазар, който позволява на всички потребители свободно да избират своя доставчик и всички доставчици свободно да извършват доставки на своите клиенти. (4) Въпреки това понастоящем съществуват препятствия пред продажбата на газ в Общността при условия на равнопоставеност, без дискриминация и пречки. По-специално, все още не съществуват недискриминационен достъп до мрежата и еднакво ефективно ниво на регулаторен надзор във всяка държава-членка. (5) Съобщението на Комисията от 10 януари 2007 г., озаглавено „Енергийна политика за Европа“, подчертава значението на завършването на вътрешния пазар на природен газ и на създаването на равнопоставени условия за всички установени в Общността предприятия за природен газ. Съобщенията на Комисията от 10 януари 2007 г., озаглавени „Перспективи за вътрешния пазар на газ и електроенергия“ и „Разследване по силата на член 17 от Регламент (ЕО) № 1/2003 на европейските сектори на газ и електроенергия (окончателен доклад)“, показаха, че действащите правила и мерки не осигуряват необходимата рамка за постигане на целта - добре функциониращ вътрешен пазар. (6) Без ефективно отделяне на мрежите от дейностите по производство и доставка („ефективно отделяне“) остава риск от дискриминация не само в експлоатацията на мрежата, но и в стимулите за вертикално интегрираните предприятия да инвестират адекватно в мрежите си. (7) Предвидените в Директива 2003/55/ЕО правила за правно и функционално отделяне обаче не доведоха до ефективно отделяне на операторите на газопреносни системи. Ето защо на заседанието си на 8 и 9 март 2007 г. Европейският съвет прикани Комисията да разработи законодателни предложения за „ефективното отделяне на дейностите по доставка и производство от дейностите по експлоатация на мрежите“. (8) Единствено отстраняването на стимулите за вертикално интегрираните предприятия да дискриминират конкурентите си по отношение на достъпа до мрежите и инвестициите може да осигури ефективно отделяне. Отделянето на собствеността, което предполага определянето на собственика на мрежата за системен оператор и независимостта му от свързаните с доставката и производството интереси, е ефективен и стабилен начин за разрешаване на вътрешно присъщия конфликт на интереси и за гарантиране сигурността на доставките. Поради тази причина Европейският парламент, в своята резолюция от 10 юли 2007 г. относно перспективите за вътрешния пазар на газ и електроенергия (5), посочи отделянето на собствеността на равнище пренос като най-ефективния инструмент, чрез който да се стимулират инвестиции в инфраструктура по недискриминационен начин, на равнопоставен достъп на нови участници до мрежата и на прозрачност на пазара. Ето защо във връзка с отделянето на собствеността от държавите-членки следва да се изисква да гарантират, че едно и също лице или едни и същи лица нямат право да упражняват контрол върху предприятие за производство или доставка, ако едновременно с това упражняват контрол или каквито и да е права върху оператор на газопреносна система или върху газопреносна система. Обратно, правото на контрол над газопреносна система или оператор на газопреносна система следва да изключва възможността за упражняване на контрол или каквито и да е права по отношение на предприятие за производство или доставка. В тези рамки предприятие за производство или доставка следва да може да притежава миноритарно дялово участие в оператор на газопреносна система или в газопреносна система. (9) Всяка система за отделяне следва ефективно да отстранява какъвто и да е конфликт на интереси между производители, доставчици и оператори на газопреносни системи, за да се създадат стимули за необходимите инвестиции и да се гарантира достъпът на нови участници на пазара, при условията на прозрачен и ефикасен регулаторен режим, както и да не създава прекалено тежък регулаторен режим за националните регулаторни органи. (10) Определението на понятието „контрол“ е заимствано от Регламент (ЕО) № 139/2004 на Съвета от 20 януари 2004 г. относно контрола върху концентрациите между предприятия (Регламент за сливанията на ЕО) (6). (11) Поради факта, че отделянето на собствеността изисква в някои случаи преструктуриране на предприятия, на държавите-членки, които решат да извършат отделяне на собствеността, следва да бъде предоставено допълнително време за прилагане на съответните разпоредби. Освен това, с оглед на вертикалните връзки между секторите на електроенергия и на природен газ, разпоредбите за отделяне на собствеността следва да се прилагат и в двата сектора. (12) Във връзка с отделянето на собствеността, за да се гарантира пълната независимост на експлоатацията на мрежите от свързаните с доставката и производството интереси и за да се предотврати обменът на поверителна информация, едно и също лице не следва да бъде член на управителните съвети едновременно на оператор на газопреносна система или газопреносна система и на предприятие, изпълняващо някоя от функциите по производство или доставка. По същата причина едно и също лице не следва да има правото да назначава членове на управителните съвети на оператор на газопреносна система или газопреносна система и едновременно с това да упражнява контрол или каквито и да е права върху предприятие за производство или доставка. (13) Създаването на системен оператор или на преносен оператор, независими от свързаните с доставката и производството интереси, следва да даде възможност на вертикално интегрирано предприятие да запази собствеността си върху свързаните с мрежите активи, като едновременно с това изпълнява изискването за ефективно отделяне на интересите, при условие че такъв независим системен оператор или такъв независим преносен оператор изпълнява всички функции на системен оператор, и при наличието на подробни законови разпоредби и засилен регулаторен надзор. (14) Когато на 3 септември 2009 г. предприятие, което притежава газопреносна система, е част от вертикално интегрирано предприятие, на държавите-членки следователно следва да бъде предоставен избор между отделяне на собствеността и създаване на системен оператор или преносен оператор, които са независими от свързаните с доставката и производството интереси. (15) За да се запазят изцяло интересите на акционерите във вертикално интегрираните предприятия, държавите-членки следва да могат да избират как да прилагат отделянето на собствеността - чрез пряко прехвърляне или чрез разделяне на акциите на интегрираното предприятие на акции на предприятие на мрежата и акции на оставащото предприятие за доставка и производство, при условие че са спазени изискванията за отделяне на собствеността. (16) Пълната ефективност на възможните решения за създаване на независим системен оператор или независим преносен оператор следва да се гарантира чрез конкретни допълнителни правила. Правилата за независим преносен оператор осигуряват подходяща регулаторна рамка за гарантиране на лоялна конкуренция, достатъчно инвестиции, достъп за нови участници на пазара и интегриране на пазарите на природен газ. Ефективното отделяне чрез независим преносен оператор следва да се основава на стълб от организационни мерки и мерки, свързани с управлението на операторите на газопреносни системи, и на стълб от мерки, свързани с инвестициите, свързването в мрежата на нови производствени мощности и интеграцията на пазарите посредством регионално сътрудничество. Независимостта на оператора на газопреносна система следва също така, inter alia, да се гарантира чрез определени „периоди за анализ“, по време на които не се упражнява никаква управленска или друга подобна дейност, предоставяща достъп до същата информация, която е възможно да бъде придобита при упражняването на управленска дейност във вертикално интегрираното предприятие. Моделът на ефективно отделяне чрез независим преносен оператор е в съответствие с изискванията, определени от Европейския съвет на неговото заседание от 8 и 9 март 2007 г. (17) С цел развитие на конкуренцията на вътрешния пазар на природен газ, големите небитови потребители следва да могат да избират своите доставчици, както и да сключват договори с няколко доставчика за задоволяване на нуждите си от природен газ. Такива клиенти следва да бъдат защитени срещу клаузи за изключителност в договори, чиято цел е изключване на конкурентни и/или допълнителни оферти. (18) Държава-членка има право да избере пълно отделяне на собствеността на своята територия. Когато дадена държава-членка е упражнила това си право, предприятието няма право да създава независим системен оператор или независим оператор на газопреносна система. Освен това, предприятие, изпълняващо някоя от функциите по производство или доставка, не може да упражняват пряк или непряк контрол или каквото и да е право върху оператор на газопреносна система от държава-членка, която е избрала пълно отделяне на собствеността. (19) Съгласно настоящата директива ще съществуват различни видове организация на вътрешния пазар на природен газ. Мерките, които държавите-членки биха могли да вземат за гарантиране на равнопоставени условия, следва да се основават на първостепенните изисквания от обществен интерес. Комисията следва да бъде консултирана относно съвместимостта на мерките с Договора и правото на Общността. (20) Прилагането на ефективно отделяне следва да бъде съобразено с принципа на недискриминация между публичния и частния сектор. За тази цел едно и също лице не следва да има възможност да упражнява контрол или други права, в нарушение на правилата за отделяне на собствеността или избора на независим системен оператор, поотделно или заедно с други лица, върху състава, гласуването или вземането на решения от органите както на операторите на газопреносни системи или газопреносните системи, така и на предприятията за производство или доставка. По отношение на отделяне на собствеността и избора на независим системен оператор, при условие че съответната държава-членка може да покаже, че изискването е спазено, два отделни публични органа следва да са в състояние да контролират дейностите по производство и доставка, от една страна, и дейностите по преноса, от друга страна. (21) Напълно ефективното отделяне на дейностите, свързани с мрежата от дейностите по доставка и производство следва да се прилага в цялата Общност, както за предприятия от Общността, така за предприятия извън нея. За да се гарантира, че дейностите по експлоатацията на мрежите и дейностите по доставка и производство остават независими едни от други в цялата Общност, регулаторните органи следва да имат правомощия да отказват сертифициране на оператори на газопреносни системи, които не спазват разпоредбите за отделяне на собствеността. За да се осигури последователното прилагане на тези правила в цялата Общност, регулаторните органи следва в най-голяма степен да отчитат становището на Комисията, когато вземат решения във връзка със сертифицирането. За да се осигури в допълнение спазване на международните задължения на Общността, солидарност и енергийна сигурност в рамките на Общността, Комисията следва да има правото да дава становища за сертифициране по отношение на собственик на газопреносна система или на оператор на газопреносна система, който се контролира от лице или лица от трета държава или трети държави. (22) Сигурността на доставките на енергия е основен елемент от обществената сигурност и следователно е неразривно свързана с ефективното функциониране на вътрешния пазар на природен газ и с интегрирането на изолираните пазари на газ на държавите-членки. Газът може да достига до гражданите на Съюза единствено посредством мрежата. Функциониращите отворени пазари на газ, и по-специално мрежите и другите активи, свързани с доставката на газ, са от основно значение за обществената сигурност, за конкурентоспособността на икономиката и за благосъстоянието на гражданите на Съюза. По тази причина лица от трети държави следва да имат възможността да контролират газопреносна система или оператор на газопреносна система, единствено ако отговарят на изискванията за реално отделяне, които се прилагат в рамките на Общността. Без да се засягат международните ѝ задължения, Общността счита, че секторът на газопреносните системи е от голямо значение за нея и за това са необходими допълнителни защитни мерки за опазване на сигурността на енергийните доставки за Общността, с цел да се избегнат всякакви заплахи за обществения ред и обществената сигурност в Общността и за благоденствието на гражданите на Съюза. Сигурността на доставките на енергия за Общността изисква, по-специално, оценка на независимостта на експлоатацията на мрежите, нивото на зависимост на Общността и на отделните държави-членки от доставка на енергия от трети държави, както и на третирането на вътрешната и външната търговия и на инвестициите в областта на енергията в дадена трета държава. Поради това сигурността на доставките следва да бъде оценявана в контекста на фактическите обстоятелства при всеки отделен случай, както и на правата и задълженията, произтичащи от международното право, по-специално от международните споразумения между Общността и съответната трета държава. Когато е уместно, Комисията се насърчава да представи препоръки за договаряне на съответни споразумения с трети държави, които разглеждат въпроса за сигурността на доставките на енергия за Общността, или да включи необходимите въпроси в други преговори с тези трети държави. (23) Следва да се вземат допълнителни мерки, за да се осигурят прозрачни и недискриминационни тарифи за достъп до пренос. Тези тарифи следва да бъдат приложими за всички потребители на недискриминационна основа. Когато съоръжение за съхранение, временно съхранение или спомагателна услуга се експлоатира в достатъчно конкурентен пазар, може да бъде позволен достъп на основата на прозрачни и недискриминационни пазарно основани механизми. (24) Необходимо е да бъде гарантирана независимостта на системните оператори на системи за съхранение, за да бъде подобрен достъпът на трети страни до съоръжения за съхранение, които са технически и/или икономически нужни, за да им даде се възможност да снабдяват клиентите ефикасно. Затова е целесъобразно съоръженията за съхранение да бъдат експлоатирани от образувания, които са правно отделени и притежават реални права за вземане на решения по отношение на активите, необходими за поддръжката, експлоатацията и развитието на съоръженията за съхранение. Необходимо е също да бъде повишена прозрачността по отношение на капацитета за съхранение, предлаган на трети страни, чрез вменяване на задължението държавите-членки да определят и публикуват недискриминационна и ясна рамка, определяща подходящия регулаторен режим, приложим към съоръженията за съхранение. Това задължение следва да не изисква вземането на ново решение относно режимите за достъп, но следва да води до повишаване на прозрачността по отношение на режима за достъп до съхраняване. Изискванията за поверителност по отношение на чувствителна търговска информация са особено важни, когато става въпрос за данни от стратегическо естество или когато има само един единствен ползвател на съоръжение за съхранение. (25) Недискриминационният достъп до разпределителната мрежа определя достъпа надолу по веригата до клиентите на дребно. Възможностите за дискриминация по отношение на достъпа и инвестициите на трети страни все пак са от по-малко значение на равнище разпределение, отколкото на равнище пренос, където претоварването и влиянието на свързаните с производството интереси са обикновено по-значителни, отколкото на равнище разпределение. Освен това правното и функционално отделяне на операторите на разпределителни системи съгласно Директива 2003/55/ЕО се изисква едва от 1 юли 2007 г. и въздействието му върху вътрешния пазар на природен газ тепърва следва да се оцени. Действащите правила за правно и функционално отделяне могат да доведат до ефективно отделяне, при условие че бъдат по-ясно определени и правилно прилагани, а спазването им - следено отблизо. За да бъдат създадени условия на равнопоставеност на пазара на дребно, дейностите на операторите на разпределителни системи следва да бъдат наблюдавани, за да не им се дава възможност да се възползват от вертикалната си интеграция по отношение на конкурентното си положение на пазара, особено по отношение на битовите и малките небитови клиенти. (26) Държавите-членки следва да вземат конкретни мерки за подпомагане на по-широкото използване на биогаз и газ от биомаса, на чиито производители следва да се предоставя недискриминационен достъп до газовата система, при условие че този достъп е постоянно съвместим със съответните технически правила и стандарти за безопасност. (27) За да се избегне налагането на несъразмерна финансова и административна тежест върху малки оператори на разпределителни системи, държавите-членки следва да имат възможност, където е необходимо, да освобождават съответните предприятия от правните изисквания за отделяне на разпределението. (28) Когато затворената газоразпределителна система се използва за осигуряване на оптимална ефикасност на интегрирани доставки на енергия, изискващи специфични оперативни стандарти, или затворената газоразпределителна система се поддържа основно за използване от собственика на системата, следва да е възможно освобождаване на оператора на газоразпределителната система от задължения, които биха представлявали прекомерна административна тежест поради специфичното естество на връзката между оператора на газоразпределителната система и ползвателите на системата. Промишлени и търговски обекти или обекти, предлагащи съвместни услуги, като например сгради на железопътни гари, летища, болници, големи къмпинги с интегрирани съоръжения или химически заводи, могат да включват затворени газоразпределителни системи, поради специфичното естество на тяхната дейност. (29) Директива 2003/55/ЕО въведе изискване държавите-членки да създадат регулатори със специална компетентност. При все това опитът показва, че в много от случаите ефективността на регулиране често е ограничена от липсата на независимост на регулаторите от правителството и на недостатъчните им правомощия и свобода на действие. По тази причина на заседанието си на 8 и 9 март 2007 г. Европейският съвет прикани Комисията да разработи законодателни предложения за по-нататъшна хармонизация на правомощията и за повишаване на независимостта на националните регулатори на енергия. Следва да е възможно тези национални регулаторни органи да са едновременно компетентни по отношение на секторите на електроенергия и на природен газ. (30) За да функционира правилно вътрешният пазар на природен газ, регулаторите на енергия следва да могат да вземат решения по отношение на всички важни въпроси, свързани с регулирането, и да бъдат напълно независими от каквито и да е други обществени или частни интереси. Това не възпрепятства нито съдебния контрол, нито парламентарния надзор в съответствие с конституционното право на държавите-членки. Освен това одобряването на бюджета на регулатора от националния законодател не представлява пречка за бюджетна автономност. Разпоредбите, свързани с автономността при изпълнението на предоставения му бюджет следва да се прилагат в рамките, определени в националния закон и правила за бюджета. Като допринасят за независимостта на националните регулаторни органи от политически или икономически интереси чрез подходяща ротационна схема, държавите-членки следва да могат да вземат надлежно предвид наличните човешки ресурси и състава на съвета. (31) За да се осигури ефективен пазарен достъп за всички участници на пазара, включително нови участници, е необходимо въвеждането на недискриминационни и отразяващи разходите механизми на балансиране. Това следва да бъде постигнато чрез установяване на прозрачни пазарно основани механизми за доставка и купуване на газ, необходими в контекста на изискванията за балансиране. Националните регулаторни органи следва да играят активна роля за осигуряване на тарифи за балансиране, които са недискриминационни и отразяват разходите. В същото време следва да бъдат осигурени подходящи стимули за балансиране на подаването и поемането на газ и да не се допуска излагането на системата на опасност. (32) Националните регулаторни органи следва да бъдат в състояние да определят или одобряват тарифите или методиките, на които се основава изчисляването на тарифите, въз основа на предложение от оператора на газопреносната система или оператора(ите) на разпределителни системи или оператора на система за втечнен природен газ (ВПГ), или въз основа на предложение, договорено между този/тези оператор(и) и ползвателите на мрежата. При изпълнение на тези задачи националните регулаторни органи следва да гарантират, че тарифите за пренос и разпределение са недискриминационни и отразяват разходите, и следва да вземат предвид дългосрочните, маргиналните, избегнатите мрежови разходи от мерките за управление на търсенето. (33) Регулаторите на енергия следва да имат правомощия да издават обвързващи решения спрямо предприятията за природен газ и да им налагат ефективни, пропорционални и възпиращи санкции, когато не изпълняват задълженията си или да предлагат на компетентен съд да им налага такива санкции. На регулаторите на енергия следва да бъдат предоставени и правомощия да вземат решения, независимо от прилагането на правилата за конкуренция, относно въвеждането на подходящи мерки за осигуряване на ползи за клиентите чрез насърчаване на ефективна конкуренция, необходима за нормалното функциониране на вътрешния пазар на природен газ. Създаването на програми за продажба на права за доставка на газ са една от възможните мерки, които може да бъдат използвани за насърчаване на ефективна конкуренция и за гарантиране на нормалното функциониране на пазара. На регулаторите на енергия следва също да се предоставят правомощия да допринасят за осигуряването на високи стандарти на обществените услуги в съответствие с изискванията за отваряне на пазара, за защита на уязвимите клиенти, както и за пълна ефективност на мерките за защита на потребителите. Тези разпоредби следва да не засягат нито правомощията на Комисията относно прилагането на правилата за конкуренция, включително контрола върху сливанията с общностно измерение, нито правилата за вътрешния пазар, като например свободното движение на капитали. Независимият орган, пред който има право да обжалва дадена страна, засегната от решението на национален регулатор, може да бъде съд или друг правораздавателен орган, упълномощен да осъществява съдебен контрол. (34) Всяко хармонизиране на правомощията на националните регулаторни органи следва да включва правомощия да предоставят стимули на предприятия за природен газ и да налагат ефективни, пропорционални и възпиращи санкции на предприятия за природен газ или да предлагат на компетентния съд да налага такива санкции. Освен това, регулаторните органи следва да разполагат с правомощия да изискват съответна информация от предприятията за природен газ, да провеждат подходящи и достатъчни разследвания и да уреждат спорове. (35) Инвестициите в голяма нова инфраструктура следва да бъдат активно насърчавани, като същевременно се гарантира нормалното функциониране на вътрешния пазар на природен газ. За да бъде подсилен положителният ефект на освободените от определени изисквания инфраструктурни проекти върху конкуренцията и сигурността на доставките, следва да се проверява пазарният интерес по време на етапа на планиране на проекта и да се прилагат правилата за управление на претоварването. Когато инфраструктура е разположена в повече от една държава-членка, Агенцията за сътрудничество между енергийните регулатори, създадена с Регламент (ЕО) № 713/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 13 юли 2009 г. за създаване на Агенция за сътрудничество между регулаторите на енергия (7) („Агенцията“), следва да разглежда като последна инстанция исканията за освобождаване, за да се отчете в по-висока степен трансграничният им характер и да се улесни административната им обработка. Освен това, предвид изключителния рисков профил, свързан с изграждането на тези освободени големи инфраструктурни проекти, на предприятията със свързани с доставката и производството интереси следва временно да се предостави частична дерогация от прилагането на разпоредбите за отделяне по отношение на съответните проекти. От съображения за сигурност на доставките възможността за временни дерогации следва да се прилага по-специално по отношение на новите тръбопроводи в рамките на Общността, пренасящи газ от трети държави за Общността. Освобождаванията, предоставени съгласно Директива 2003/55/ЕО продължават да се прилагат до определения срок, както постановява решението за освобождаване. (36) Вътрешният пазар на природен газ страда от липсата на ликвидност и прозрачност, което пречи на ефикасното разпределение на ресурсите, предпазването от рискове и навлизането на нови участници на пазара. Доверието в пазара, ликвидността му и броят на участниците трябва да се увеличат и по тази причина трябва да се засили регулаторният надзор над предприятията за газоснабдяване. Тези изисквания следва да не засягат действащото законодателство на Общността относно финансовите пазари и да бъдат в съответствие с него. Необходимо е регулаторите на енергия и регулаторите на финансови пазари да си сътрудничат, за да могат да наблюдават съответните пазари. (37) Природният газ се внася в Общността главно и все повече от трети държави. В правото на Общността следва да се вземат предвид характеристиките на природния газ, като например липсата на структурна гъвкавост, която произтича от концентрацията на доставчици, дългосрочните договори или липсата на ликвидност надолу по веригата. Следователно е необходима по-голяма прозрачност, включително и информация за ценообразуването. (38) Преди приемането от Комисията на насоки за по-подробно определяне на изискванията за съхранение на документацията, Агенцията и Европейският комитет на регулаторите на ценни книжа (ЕКРЦК), създаден с Решение 2009/77/ЕО на Комисията (8) следва обсъждат и да предоставя съвети на Комисията по отношение на съдържанието на насоките. Агенцията и ЕКРЦК следва също да си сътрудничат при по-нататъшното проучване и предоставяне на съвети относно това дали сделките с договори за доставка на газ и с газови деривати също следва да се подчиняват на изисквания за прозрачност преди и/или след сключването на сделките и какво би следвало да е съдържанието на тези изисквания. (39) Държавите-членки или, когато държава-членка е предвидила това, регулаторният орган следва да насърчават изготвянето на договори за прекъсваемо снабдяване. (40) В интерес на сигурността на доставките балансът между предлагане и търсене в отделна държава-членка следва да се наблюдава и това наблюдение следва да бъде последвано от доклад за положението на общностно равнище, като се отчита междусистемният капацитет между зоните. Такова наблюдение следва да се извършва достатъчно своевременно, за да се даде възможност за вземане на подходящи мерки, ако сигурността на доставките е изложена на риск. Изграждането и поддържането на необходимата инфраструктура на мрежата, включително на междусистемен капацитет, следва да допринесе за гарантирането на стабилни доставки на газ. (41) Държавите-членки следва да гарантират, че като се вземат под внимание необходимите изисквания за качеството, биогаз и газ от биомаса или други видове газ получават недискриминационен достъп до газовата система, при положение че този достъп е постоянно съвместим със съответните технически правила и стандарти за безопасност. Тези правила и стандарти следва да гарантират, че е технически възможно и безопасно посочените газове да бъдат вкарани в и транспортирани през системата за природен газ, и следва също да вземат предвид техните химически характеристики. (42) Дългосрочните договори ще продължат да бъдат важна част от доставките на газ в държавите-членки и следва да се запазят като възможност за предприятията за доставка на газ, доколкото не засягат целта на настоящата директива и са в съответствие с Договора, включително правилата за конкуренция. Следователно е необходимо дългосрочните договори да бъдат взети под внимание при планирането на капацитета за доставка и пренос на предприятията за природен газ. (43) За да се осигури запазването на високи стандарти на обществени услуги в Общността, всички мерки, взети от държавите-членки за постигане на целите на настоящата директива, следва да се съобщават редовно на Комисията. Комисията следва периодично да публикува доклад, в който се анализират мерките, взети на национално ниво за постигане на целите, свързани с обществените услуги, и се прави сравнение на тяхната ефективност с оглед на даването на препоръки относно мерките, които да бъдат взети на национално ниво за постигане на високи стандарти на обществени услуги. Държавите-членки следва да гарантират, че когато са свързани към газовата система, клиентите са информирани за правата си да получават природен газ за определено качество на разумни цени. Мерките, взети от държавите-членки за защита на крайните клиенти може да се различават според това дали са предназначени за битовите клиенти или малките и средни предприятия. (44) Спазването на изискванията за обществени услуги е основно изискване на настоящата директива и е важно в нея да бъдат определени общи минимални стандарти, спазвани от всички държави-членки, определени в настоящата директива, които отчитат целите за обща защита, сигурност на доставките, опазване на околната среда и равностойни нива на конкуренция във всички държави членки. Важно е изискванията за обществени услуги да се тълкуват на национална основа, отчитайки националните обстоятелства и при спазване на правото на Общността. (45) Следва да е възможно мерките, въведени от държавите-членки за постигане на целите за социално и икономическо сближаване, да включват по-специално осигуряването на адекватни икономически стимули, като според случая използват всички съществуващи инструменти на национално и общностно равнище. Следва да е възможно такива инструменти да включват механизми на отговорност за гарантиране на необходимите инвестиции. (46) Доколкото мерките, взети от държавите-членки за изпълнение на задълженията за обществени услуги, представляват държавна помощ съгласно член 87, параграф 1 от Договора, съществува задължение по силата на член 88, параграф 3 от него те да бъдат нотифицирани на Комисията. (47) Необходимо е да бъдат допълнително укрепени изискванията за обществените услуги и общите минимални стандарти, които произтичат от тях, за да се гарантира, че всички клиенти, и по-специално уязвимите клиенти, могат да извлекат ползи от конкуренцията и от наличието на справедливи цени. Изискванията за обществени услуги следва да се определят на национално равнище, като се вземат предвид националните особености; правото на Общността, следва обаче да се спазва от държавите-членки. Гражданите на Съюза, и когато държавите-членки считат за целесъобразно, малките предприятия следва да могат да се ползват от задълженията за обществени услуги, по-специално по отношение на сигурността на доставките и разумните тарифи. Достъпът до обективни и прозрачни данни за потреблението е ключов аспект от доставката за клиентите. По този начин потребителите следва да имат достъп до отнасящите се до тях данни за потреблението и свързаните с него цени и разходи за обслужване, за да могат да приканят конкурентни предприятия да представят предложения въз основа на тези данни. Потребителите следва също да имат правото да бъдат надлежно информирани за своето потребление на енергия. Авансовите плащания следва да отразяват евентуалното потребление на природен газ и различните системи на плащане следва да бъдат недискриминационни. Достатъчно честото предоставяне на информация на потребителите за разходите за енергия ще създаде стимули за спестяване на енергия, тъй като ще даде на клиентите пряка обратна връзка относно ефекта от инвестициите в енергийна ефективност и от промяната на поведението им. (48) Интересите на потребителите следва да бъдат в основата на настоящата директива, а качеството на услугите следва да бъде основна отговорност на предприятията за природен газ. Съществуващите права на потребителите трябва да бъдат укрепени и гарантирани и следва да включват по-голяма прозрачност. Защитата на потребителите следва да гарантира, че всички потребители в рамките на Общността се ползват от конкурентния пазар. Държавите-членки или, когато държава-членка е предвидила това - регулаторният орган следва да осигурява прилагането на правата на потребителите. (49) На потребителите следва да бъде предоставена ясна и разбираема информация за правата им по отношение на енергийния сектор. Комисията следва да създаде, след консултация със съответните заинтересовани страни, включително държавите-членки, националните регулаторни органи, организациите на потребителите и предприятията за природен газ, достъпен и лесно разбираем контролен списък за потребителите на енергия, предоставящ на потребителите практическа информация за техните права. Този контролен списък за потребителите на енергия следва да бъде предоставен на всички потребители и да бъде обществено достъпен. (50) Енергийната бедност представлява все по-голям проблем в Общността. Държавите-членки, които са засегнати от него и все още не са направили това, следва да разработят национални планове за действие или други подходящи рамки за справяне с енергийната бедност, с цел намаляване на броя на засегнатите от енергийната бедност лица. Във всеки случай държавите-членки следва да гарантират необходимите доставки на енергия за уязвимите клиенти. За тази цел може да се използва интегриран подход, например в рамките на социалната политика, и мерките могат да включват социални политики или повишаване на енергийната ефективност на жилищата. Накрая, настоящата директива следва да дава възможност за прилагане на национални политики в полза на уязвимите клиенти. (51) По-голяма защита на потребителите се гарантира чрез наличието на ефективни средства за уреждане на спорове за всички потребители. Държавите-членки следва да въведат бързи и ефективни процедури за обработка на жалби. (52) Следва да е възможно въвеждането на интелигентни измервателни системи да се основава на икономическа оценка. Ако заключението от тази оценка е, че въвеждането на такива измервателни системи е икономически разумно и разходоефективно единствено за потребители с определено количество потребление на природен газ, държавите-членки следва да могат да вземат това предвид при въвеждането на интелигентни измервателни системи. (53) Пазарните цени следва да създават подходящи стимули за развитие на мрежата. (54) Насърчаването на лоялна конкуренция и лесен достъп за различните доставчици следва да бъде от първостепенно значение за държавите-членки, за да се позволи на потребителите да се възползват в пълна степен от възможностите на либерализирания вътрешен пазар на природен газ. (55) За да бъде повишена сигурността на доставките, като едновременно с това се поддържа дух на солидарност между държавите-членки, по-специално при криза в доставките на енергия, е важно да бъде осигурена рамка за регионално сътрудничество в дух на солидарност. Такова сътрудничество може да разчита първо и предимно, ако държавата-членка реши това, на пазарно основани механизми. Сътрудничеството за насърчаване на регионалната и двустранната солидарност следва да не налага прекомерна тежест и да не води до дискриминация за участниците на пазара. (56) С оглед създаването на вътрешен пазар на природен газ, държавите-членки следва да насърчават интеграцията на националните си пазари и сътрудничеството между системните оператори на общностно и регионално равнище, като се включат и изолираните системи, които формират газови острови, които продължават да съществуват в Общността. (57) Развитието на истински вътрешен пазар на природен газ чрез свързана през Общността мрежа следва да бъде една от основните цели на настоящата директива, поради което регулаторните въпроси относно трансграничните междусистемни връзки и регионалните пазари, следва да бъдат една от основните задачи на регулаторните органи, по целесъобразност, в тясно сътрудничество с Агенцията. (58) Гарантирането на общи правила за истински вътрешен пазар и широкото снабдяване с газ следва също да бъде една от основните цели на настоящата директива. За тази цел реални пазарни цени биха стимулирали транграничните междусистемни връзки, като същевременно водят до сближаване на цените в дългосрочен план. (59) Регулаторните органи следва също да предоставят информация относно пазара, за да позволят на Комисията да следи и наблюдава вътрешния пазар на природен газ и неговото краткосрочно, средносрочно и дългосрочно развитие, включително аспекти като търсене и предлагане, инфраструктура за пренос и разпределение, качество на услугите, трансгранична търговия, управление на претоварването, инвестиции, цени на едро и потребителски цени, ликвидност на пазара, както и подобрения на екологичните показатели и на ефикасността. Националните регулаторни органи следва да докладват на органите по конкуренция и на Комисията относно тези държави-членки, в които цените нарушават конкуренцията и нормалното функциониране на пазара. (60) Доколкото целта на настоящата директивата, а именно създаването на напълно работещ вътрешен пазар на природен газ, не може да бъде постигната в достатъчна степен от държавите-членки и следователно може по-добре да бъде постигна на общностно равнище, Общността може да приеме мерки в съответствие с принципа на субсидиарност, уреден в член 5 от Договора. В съответствие с принципа на пропорционалност, уреден в същия член, настоящата директива не надхвърля необходимото за постигането на тази цел. (61) Съгласно Регламент (ЕО) № 715/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 13 юли 2009 г. относно условията за достъп до газопреносни мрежи за природен газ (9) Комисията може да приема насоки за постигане на необходимата степен на хармонизация. Такива насоки, които представляват обвързващи мерки за изпълнение, също с оглед на някои разпоредби на настоящата директива, са полезен инструмент, който при необходимост може бързо да бъде адаптиран. (62) Мерките, необходими за изпълнението на настоящата директива, следва да бъдат приети в съответствие с Решение 1999/468/ЕО на Съвета от 28 юни 1999 г. за установяване на условията и реда за упражняване на изпълнителните правомощия, предоставени на Комисията (10). (63) По-специално на Комисията следва да бъде предоставено правомощие да приеме насоките, необходими за осигуряването на минималната степен на хармонизация, нужна за постигането на целта на настоящата директива. Тъй като тези мерки са от общ характер и са предназначени да изменят несъществени елементи на настоящата директива, чрез допълването ѝ с нови несъществени елементи, те трябва да бъдат приети в съответствие с процедурата по регулиране с контрол, предвидена в член 5а от Решение 1999/468/ЕО. (64) В съответствие с точка 34 от Междуинституционалното споразумение за по-добро законотворчество (11) държавите-членки се насърчават да съставят за себе си и в интерес на Общността, техни собствени таблици, илюстриращи, доколкото е възможно, съответствието между настоящата директива и мерките за транспониране, и да ги направят обществено достояние. (65) Предвид обхвата на измененията, които се правят с настоящата директива в Директива 2003/55/ЕО, е желателно, от съображения за яснота и рационалност въпросните разпоредби да бъдат преработени чрез организирането им в единен текст в нова директива. (66) Настоящата директива зачита основните права и съблюдава принципите, признати по-специално в Хартата на основните права на Европейския съюз, ПРИЕХА НАСТОЯЩАТА ДИРЕКТИВА: ГЛАВА I ПРЕДМЕТ, ОБХВАТ И ОПРЕДЕЛЕНИЯ Член 1 Предмет и обхват 1. Настоящата директива установява общи правила за преноса, разпределението, доставката и съхранението на природен газ. Тя определя правилата, свързани с организацията и функционирането на сектора на природен газ, достъпа до пазара, критериите и процедурите, приложими при предоставянето на разрешения за пренос, разпределение, доставка и съхранение на природен газ, както и експлоатацията на системите. 2. Установените от настоящата директива правила за природен газ, включително за втечнения природен газ (ВПГ), се прилагат по недискриминационен начин също и към биогаз и газ от биомаса или към други видове газ, доколкото е технически възможно и безопасно тези видове газ да бъдат инжектирани в и транспортирани през система за природен газ. Член 2 Определения За целите на настоящата директива се прилагат следните определения: 1. „предприятие за природен газ“ означава всяко физическо или юридическо лице, което изпълнява поне една от следните функции: производство, пренос, разпределение, доставка, закупуване или съхранение на природен газ, включително на ВПГ, и което отговаря за свързаните с тези функции търговски, технически задачи и/или задачи по поддръжка, с изключение на крайните клиенти; 2. „добивна газопроводна мрежа“ означава газопровод или мрежа от газопроводи, които се експлоатират и/или са изградени като част от проект за добив на нефт или газ, или се използват за преноса на природен газ от един или няколко такива проекта до инсталация за преработка, терминал или краен брегови терминал; 3. „пренос“ означава транспортирането на природен газ по мрежа, съставена предимно от тръбопроводи с високо налягане, различна от добивна тръбопроводна мрежа и различна от частта от тръбопроводите с високо налягане, използвана основно предимно в контекста на местното разпределение на природен газ, с оглед на доставката му на клиенти, но невключващо самата доставка; 4. „оператор на газопреносна система“ означава физическо или юридическо лице, което извършва дейността по пренос и отговаря за експлоатацията, осигурява поддръжката и при необходимост развива газопреносната система в даден район, и, където е приложимо, взаимовръзките с другите системи, осигурява дългосрочната способност на системата да посреща разумните искания за пренос на газ; 5. „разпределение“ означава преноса на природен газ по местни или регионални мрежи от газопроводи с оглед доставянето му до клиентите като не се включва доставката; 6. „оператор на газоразпределителна система“ означава физическо или юридическо лице, което извършва дейността по газоразпределение, и което отговаря за експлоатацията, осигурява поддръжката, и при необходимост, развива газоразпределителната система в даден район, и където е приложимо, взаимовръзките с другите системи, и осигурява дългосрочната способност на системата да посреща разумните искания за разпределение на газ; 7. „доставка“ означава продажбата, включително препродажбата на природен газ, включително ВПГ на клиенти; 8. „предприятие за доставка“ означава всяко физическо или юридическо лице, което изпълнява функция по доставка; 9. „съоръжение за съхранение“ означава съоръжение, което се използва за съхранение на природен газ и което е собственост и/или се експлоатира от предприятие за природен газ, включително частта от съоръженията за ВПГ, която се използва за съхранение, но с изключение на частта, която се използва за добивни операции, и с изключение на съоръженията, запазени изключително за оператори на газопреносни системи за осъществяване на дейността им; 10. „оператор на система за съхранение“ означава физическо или юридическо лице, което изпълнява функция по съхранение и което отговаря за експлоатацията на съоръжението за съхранение; 11. „съоръжение за ВПГ“ означава терминал, който се използва за втечняването на природен газ, или за внасянето, разтоварването и регазификацията на втечнения природен газ, и включва спомагателни услуги и временно съхранение, необходими за процеса на регазификация и последващата доставка към газопреносната система, но не включва частите от терминалите за ВПГ, които се използват за съхранение; 12. „оператор на система за ВПГ“ означава физическо или юридическо лице, което изпълнява функция по втечняване на природния газ, или внос, разтоварване, и регазификация на втечнения природен газ, и отговаря за експлоатацията на съоръжението за ВПГ; 13. „система“ означава всякакви газопреносни мрежи, газоразпределителни мрежи, съоръжения за ВПГ и/или съоръжения за съхранение, които са собственост на и/или се експлоатират от предприятие за природен газ, включително временно съхранение и неговите съоръжения, които предлагат спомагателни услуги и тези на свързаните предприятия, които са необходими за предоставянето на достъп до преноса, разпределението и ВПГ; 14. „спомагателни услуги“ са всички услуги, необходими за достъпа до и експлоатацията на газопреносната мрежа, газоразпределителната мрежа, съоръженията за ВПГ, и/или съоръженията за съхранение, включително балансиране на товара, смесване и впръскване на инертни газове, но с изключение на съоръженията, резервирани изключително за операторите на газопреносни системи при осъществяване на дейността им; 15. „временно съхранение“ означава съхранението на газ посредством компресиране в газопреносни и газоразпределителни системи, но с изключение на съоръженията, запазени за операторите на газопреносни системи за осъществяване на функциите им; 16. „взаимосвързана система“ означава съвкупност от системи, които са свързани помежду си; 17. „междусистемен газопровод“ означава преносен газопровод, който пресича или се разпростира върху границата между две държави-членки с единствената цел да свърже националните газопреносни системи на тези държави-членки; 18. „директен газопровод“ означава газопровод като допълнение към взаимосвързаната система; 19. „интегрирано предприятие за природен газ“ означава вертикално или хоризонтално интегрирано предприятие; 20. „вертикално интегрирано предприятие“ е предприятие или група предприятия за природен газ, за които едно и също лице или лица са оправомощени, пряко или непряко, да упражняват контрол, и в което предприятието или групата предприятия изпълняват най-малко една от функциите по пренос, разпределение, ВПГ или съхранение и поне една от функциите по производство или доставка на природен газ; 21. „хоризонтално интегрирано предприятие“ е предприятие, което изпълнява поне една от функциите по добив, пренос, разпределение, доставка или съхранение на природен газ, както и друга не-газова дейност; 22. „свързано предприятие“ означава свързано предприятие по смисъла на член 41 от Седма директива 83/349/ЕИО на Съвета от 13 юни 1983 г., приета на основание член 44, параграф 2, буква ж) (12) от Договора, относно консолидираните счетоводни отчети (13), и/или свързано предприятие по смисъла на член 33, параграф 1 от посочената директива, и/или предприятие, което принадлежи на същите акционери; 23. „ползвател на системата“ означава физическо или юридическо лице, което доставя или получава доставки по системата; 24. „клиент“ означава клиент на едро или краен клиент на природен газ или предприятие за природен газ, което закупува природен газ; 25. „битов клиент“ означава клиент, който закупува природен газ за негово собствено битово потребление; 26. „небитов клиент“ означава клиент, който закупува природен газ, който не е за техни собствени битови нужди; 27. „краен клиент“ означава клиент, който закупува природен газ за негови собствени нужди; 28. „привилегирован клиент“ означава клиент, който е свободен да закупи газ от доставчик по свой избор, по смисъла на член 37; 29. „клиент на едро“ означава всяко физическо или юридическо лице, различно от оператор на газопреносна и газоразпределителна система, което закупува природен газ с цел препродажба вътре или вън от системата, където е установен; 30. „дългосрочно планиране“ означава планирането на капацитетите за доставка и пренос на предприятия за природен газ в дългосрочен план, с оглед на посрещането на търсенето на природен газ в системата, разнообразяването на източниците и осигуряването на доставки за клиентите; 31. „възникващ пазар“ означава държава-членка, в която първата търговска доставка от първия ѝ дългосрочен договор за природен газ е направена преди не повече от 10 години; 32. „сигурност“ означава сигурност на доставките на природен газ и техническа безопасност; 33. „нова инфраструктура“ означава инфраструктура, която все още не е завършена на 4 август 2003 г.; 34. „договор за доставка на газ“ означава договор за доставка на природен газ, но не включва газов дериват; 35. „газов дериват“ означава финансов инструмент, посочен в приложение I, раздел В, точка 5, 6 или 7 от Директива 2004/39/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 21 април 2004 г. относно пазарите на финансови инструменти (14), когато този инструмент е свързан с природния газ; 36. „контрол“ означава всички права, договори или всякакви други средства, които самостоятелно или в комбинация и предвид свързаните с тях фактически и правни обстоятелства предоставят възможността за упражняване на решаващо влияние върху предприятие, по-специално чрез: а) собственост или право на ползване на всички или част от активите на дадено предприятие; б) права или договори, които предоставят решаващо влияние върху състава, гласуването или решенията на органите на предприятието. ГЛАВА II ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ОРГАНИЗАЦИЯТА НА СЕКТОРА Член 3 Задължения, свързани с обществени услуги и защита на клиентите 1. Държавите-членки гарантират, въз основа организацията на институциите си и като се зачита надлежно принципа на субсидиарност, че, без да се засяга параграф 2, предприятията за природен газ работят в съответствие с принципите на настоящата директива, с оглед на постигането на конкурентен, безопасен и екологично устойчив пазар на природен газ, и не упражняват дискриминация спрямо тези предприятия, както по отношение на правата, така и по отношение на задълженията. 2. При пълно зачитане на съответните разпоредби на Договора, и по-специално член 86 от него, държавите-членки може да налагат на предприятията за природен газ, в общ икономически интерес, задължения, свързани с обществени услуги, които може да се отнасят до сигурността, включително сигурност на доставките, редовност, качество и цена на доставките и опазване на околната среда, включително енергийна ефективност, енергия от възобновяеми източници и опазване на климата. Тези задължения са ясно определени, прозрачни, недискриминационни, подлежат на проверка и гарантират равни условия на достъп за предприятия за природен газ от Общността до национални потребители. Във връзка със сигурността на доставките, енергийната ефективност/управлението на търсенето и за изпълнение на целите, свързани с околната среда, и целите за енергия от възобновяеми източници, посочени в настоящия параграф, държавите-членки може да въведат дългосрочно планиране, като вземат предвид възможността трети страни да търсят достъп до системата. 3. Държавите-членки вземат подходящи мерки да защитят крайните клиенти и в частност осигуряват наличието на адекватни защитни мерки за защита на уязвимите клиенти. В тази връзка всяка държава-членка определя понятието „уязвими клиенти“, което може да се отнася до енергийната бедност, inter alia, до забраната за изключване на природния газ на тези клиенти в критични моменти. Държавите-членки гарантират прилагането на правата и задълженията, свързани с уязвимите клиенти. По-специално те вземат подходящи мерки, за да защитят крайните потребители в отдалечените райони, които са свързани към газопреносната система. Държавите-членки може да определят доставчик от последна инстанция за потребителите, свързани към газовата система. Те осигуряват високи нива на защита на потребителите, особено що се отнася до прозрачността на условията на договорите, общата информация и механизмите за разрешаване на спорове. Държавите-членки гарантират, че привилегированите клиенти могат практически лесно да преминат към нов доставчик. Поне по отношение на битовите клиенти, тези мерки включват тези, изложени в приложение I. 4. Държавите-членки вземат подходящи мерки, като например съставяне на националните планове за действие в областта на енергията и предоставянето на помощи по линия на системите за социална сигурност, за да гарантират необходимите доставки на газ за уязвими клиенти или предоставяне на помощ за повишаване на енергийната ефективност, с цел справяне с енергийната бедност, при констатиране на наличието ѝ, включително в по-широкия контекст на бедността. Тези мерки не възпрепятстват ефективното отваряне на пазара съгласно член 37 или функционирането на пазара и се нотифицират на Комисията, когато е уместно, в съответствие с параграф 11 от настоящия член. Това нотифициране не включва мерките, взети в рамките на общата система за социална сигурност. 5. Държавите-членки гарантират, че всички клиенти, свързани към газопреносната мрежа, имат право да бъдат снабдявани с газ от доставчик, при наличието на съгласие от доставчика, независимо от държавата-членка, в която доставчикът е регистриран, ако последният съблюдава приложимите търговски правила и правилата за балансиране, при изпълнение на изискванията относно сигурността на доставките. В тази връзка държавите-членки вземат всички мерки, необходими за да гарантират, че административните процедури не съставляват пречка пред вече регистрираните в друга държава-членка предприятия за доставка. 6. Държавите-членки гарантират, че: а) когато клиент пожелае да смени доставчика си, при спазване на договорните условия, промяната се извършва от съответния оператор/съответните оператори в рамките на три седмици, и б) клиентите имат право да получат всички данни, свързани с потреблението. Държавите-членки гарантират, че правата, посочени в първа алинея, букви а) и б), се предоставят на всички клиенти по недискриминационен начин във връзка със съответните разходи, усилия или време. 7. Държавите-членки вземат подходящи мерки, за да постигнат целите за социално и икономическо сближаване и защита на околната среда, които могат да включват средства за борба с промените в климата и сигурност на доставките. Тези мерки може да включват по-специално осигуряване на подходящи икономически стимули, като се използват там, където е необходимо, всички налични национални и общностни инструменти, за поддръжката и изграждането на необходимата мрежова инфраструктура, включително междусистемен капацитет. 8. С оглед насърчаване на енергийната ефективност държавите-членки или, когато държава-членка е предвидила това, регулаторният орган настоятелно препоръчва на предприятията за природен газ да оптимизират използването на газ, например чрез предоставяне на услуги за управление на енергията, разработване на иновативни формули за ценообразуване или въвеждане на интелигентни измервателни системи или интелигентни мрежи, където е целесъобразно. 9. Държавите-членки осигуряват наличието на единни точки за контакт, за да предоставят на потребителите цялата необходима информация по отношение на техните права, настоящото законодателство и средствата за уреждане на спорове, с които те разполагат при възникване на спор. Тези точки за контакт могат да бъдат част от общи информационни потребителски точки. Държавите-членки гарантират наличието на независим механизъм, като омбудсман по въпросите на енергетиката или орган на потребителите, с цел ефективно разглеждане на жалбите и извънсъдебно уреждане на споровете. 10. Държавите-членки може да решат да не прилагат разпоредбите на член 4 за разпределението, доколкото тяхното приложение може да попречи, юридически или практически, на изпълнението на задълженията, наложени на предприятия за природен газ в общ икономически интерес, и доколкото развитието на търговията няма да бъде повлияно до такава степен, че да навреди на интересите на Общността. Интересите на Общността включват, inter alia, конкуренция по отношение на привилегированите клиенти в съответствие с настоящата директива и член 86 от Договора. 11. При изпълнението на настоящата директива, държавите-членки информират Комисията за всички мерки, които са приели за изпълнението на задълженията, свързани с обществени услуги, включително защита на потребителите и опазване на околната среда, и техния възможен ефект върху вътрешната и международната конкуренция, независимо дали тези мерки изискват дерогация от разпоредбите на настоящата директива или не. Впоследствие държавите-членки нотифицират Комисията на всеки две години за всякакви промени в тези мерки, независимо дали те изискват дерогация от настоящата директива или не. 12. След консултация със съответните заинтересовани страни, включително държавите-членки, националните регулаторни органи, организациите на потребителите и предприятията за природен газ, Комисията изготвя ясен и стегнат контролен списък за потребителите на енергия, съдържащ практическа информация за правата на потребителите на енергия. Държавите-членки гарантират, че доставчиците на газ или операторите на газоразпределителни системи, в сътрудничество с регулаторните органи, вземат необходимите мерки за изпращане на всички техни потребители на копие от контролния списък за потребителите на енергия и за осигуряване на обществената му достъпност. Член 4 Процедура за получаване на разрешение 1. Когато се изисква разрешение (например лиценз, разрешително, концесия, съгласие или одобрение) за изграждането или експлоатацията на съоръженията за природен газ, държавите-членки или всякакви компетентни органи, определени от тях, разрешават изграждането и/или експлоатацията на такива съоръжения, тръбопроводи и свързаното с тях оборудване на своя територия, в съответствие с параграфи 2-4. Държавите-членки или компетентните органи, определени от тях, могат да дадат разрешение на същата основа и за доставката на природен газ и за клиенти на едро. 2. Когато държавите-членки имат система за разрешаване, те изработват обективни и недискриминационни критерии, които се спазват от предприятията, кандидатстващи за разрешение за изграждането и/или експлоатацията на съоръжения за природен газ или за разрешение за доставка на природен газ. Недискриминационните критерии и процедури за предоставяне на разрешение се публикуват. Държавите-членки гарантират, че процедурите за предоставяне на разрешение по отношение на съоръжения, тръбопроводи и свързано с тях оборудване, са съобразени със значението на проекта за вътрешния пазар на природен газ, където е целесъобразно. 3. Държавите-членки гарантират, че основанията за всеки отказ на разрешение са обективни и недискриминационни и се предоставят на кандидата. Основанията за такива откази се нотифицират на Комисията за информация. Държавите-членки установяват процедура, която дава възможност на кандидата да обжалва такива откази. 4. За развитието на области с ново снабдяване и ефикасна експлоатация като цяло, без да се засягат разпоредбите на член 38, държавите-членки може да откажат да предоставят допълнително разрешение за построяване и експлоатация на газоразпределителни тръбопроводни мрежи в някоя конкретна област, ако такива тръбопроводни системи вече са построени или се предлага да се построят в тази област и ако съществуващият или предлаганият капацитет не е запълнен. Член 5 Наблюдение на сигурността на доставките Държавите-членки осигуряват наблюдение по въпросите на сигурността на доставките. Когато държавите-членки сметнат за целесъобразно, те може да делегират тази задача на регулаторните органи, посочени в член 39, параграф 1. Такова наблюдение обхваща по-специално баланса между търсенето и предлагането на националния пазар, нивото на очакваното търсене в бъдеще и наличното предлагане, предвидените допълнителни капацитети, които са в процес на планиране или изграждане, и качеството и нивото на поддръжка на мрежите, както и мерки за покриване на върховото търсене или за действие в случай на дефицит на един или повече доставчици. Компетентните власти публикуват до 31 юли всяка година доклад, който посочва данните, които са извлечени от наблюдението на тези въпроси, както и мерките, които се предприемат или предвиждат за справянето с проблемите, и своевременно изпращат този доклад на Комисията. Член 6 Регионална солидарност 1. За да бъде гарантирана сигурността на доставките на вътрешния пазар на природен газ, държавите-членки си сътрудничат с цел засилване на регионалната и двустранната солидарност. 2. Такова сътрудничество обхваща ситуации, които водят или има вероятност да доведат в краткосрочен план до сериозно нарушаване на доставките, засягащо някоя държава-членка. То включва: а) координация на националните мерки за спешни ситуации, посочени в член 8 от Директива 2004/67/ЕО на Съвета от 26 април 2004 г. относно мерките за гарантиране на сигурността на снабдяването с природен газ (15); б) идентифициране и при необходимост развитие или модернизиране на междусистемните връзки за електроенергия и природен газ; и в) условия и практически аспекти на предоставянето на взаимна помощ. 3. Комисията и другите държавите-членки биват информирани относно такова сътрудничество. 4. Комисията може да приема насоки относно регионалното сътрудничество в дух на солидарност. Тези мерки, предназначени да изменят несъществени елементи на настоящата директива чрез допълването ѝ, се приемат в съответствие с процедурата по регулиране с контрол, посочена в член 51, параграф 3. Член 7 Насърчаване на регионалното сътрудничество 1. Държавите-членки, както и регулаторните органи си сътрудничат с цел интегриране на националните си пазари на едно или повече регионални равнища, като първа стъпка към изграждането на напълно либерализиран вътрешен пазар. По-специално регулаторните органи, когато държавите-членки са предвидили това, или държавите-членки насърчават и улесняват сътрудничеството между операторите на газопреносни системи на регионално равнище, включително и по трансгранични въпроси, с цел създаване на конкурентен вътрешен пазар на природен газ, стимулиране синхронизирането на своите правни, регулаторни и технически рамки и улесняване интеграцията на изолираните от газоснабдяване райони, които продължават да съществуват в Общността. Географските области, обхванати от такова регионално сътрудничество, включват сътрудничество в географските области, определени в съответствие с член 12, параграф 3 от Регламент (ЕО) № 715/2009. Такова сътрудничество може да обхваща други географски области. 2. Агенцията си сътрудничи с националните регулаторни органи и с операторите на газопреносни системи, за да се гарантира съвместимостта на регулаторните рамки между отделните региони, с цел създаване на конкурентен вътрешен пазар на природен газ. Когато Агенцията смята, че са необходими задължителни правила относно това сътрудничество, тя отправя подходящи препоръки. 3. Чрез изпълнението на настоящата директива държавите-членки гарантират, че операторите на газопреносни системи имат една или повече интегрирани системи на регионално равнище, които обхващат две или повече държави-членки с цел разпределяне на капацитет и проверка на сигурността на мрежата. 4. Когато оператори на вертикално интегрирана газопреносна система участват в съвместно предприятие, създадено с цел осъществяване на такова сътрудничество, съвместното предприятие въвежда и изпълнява програма за съответствие в която се определят мерки, които да бъдат взети, за да осигурят недопускането на дискриминационно и антиконкурентно поведение. Тази програма за съответствие определя конкретните задължения на служителите за постигането на целта за недопускане на дискриминационно и антиконкурентно поведение. Тя подлежи на одобрение от Агенцията. Спазването на програмата подлежи на независим контрол от отговорниците по съответствието на операторите на вертикално интегрираната газопреносна система. Член 8 Технически правила Регулаторните органи, когато държавите-членки са предвидили това, или държавите-членки осигуряват определянето на критерии за техническа безопасност и разработването и публикуването на технически правила, които определят минималните технически изисквания за проектиране и експлоатация за свързването към системата от съоръжения за ВПГ, съоръжения за съхранение, други газопреносни или газоразпределителни системи и директни газопроводи. Тези технически правила осигуряват оперативната съвместимост на системите и са обективни и недискриминационни. Агенцията може да отправи подходящи препоръки за постигане на съвместимост на тези правила, където е подходящо. Тези правила се нотифицират на Комисията в съответствие с член 8 от Директива 98/34/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 22 юни 1998 г. за определяне на процедура за предоставяне на информация в областта на техническите стандарти и регламенти и правила относно услугите на информационното общество (16). ГЛАВА III ПРЕНОС, СЪХРАНЕНИЕ И ВПГ Член 9 Отделяне на газопреносни системи и оператори на газопреносни системи 1. Държавите-членки гарантират, че считано от 3 март 2012 г.: а) всяко предприятие, което притежава газопреносна система, функционира като оператор на газопреносна система; б) едно и също лице или едни и същи лица нямат право: i) да упражняват пряко или непряко контрол върху предприятие, изпълняващо някоя от функциите по производство или доставка, както и да упражняват пряко или непряко контрол или права върху оператори на газопреносна система или върху газопреносна система; нито ii) да упражняват пряко или непряко контрол върху оператор на газопреносна система или върху газопреносна система, и да упражняват пряко или непряко контрол или да имат права върху предприятие, изпълняващо някоя от функциите по производство или доставка; в) едно и също лице или едни и същи лица нямат право да определят членове на надзорния съвет, административния съвет или на законно представляващи предприятието органи, на оператор на газопреносна система или на газопреносна система, както и да упражняват пряко или непряко контрол или да имат права върху предприятие, изпълняващо някоя от функциите по производство или доставка; и г) едно и също лице няма право да бъде член на надзорния съвет, административния съвет или на законно представляващи предприятието органи едновременно на предприятие, изпълняващо някоя от функциите по производство или доставка, и на оператор на газопреносна система или на газопреносна система. 2. Правомощията, посочени в параграф 1, букви б) и в), включват по-специално: а) правомощието да се гласува; б) правото на назначаване на членове на надзорния съвет, управителния съвет или на органите, законно представляващи предприятието, или в) притежаването на мажоритарен дял. 3. За целите на параграф 1, буква б) понятието „предприятие, изпълняващо някоя от функциите по производство или доставка“ включва „предприятие, изпълняващо някоя от функциите по производство и доставка“ по смисъла на Директива 2009/72/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 13 юли 2009 г. относно общите правила за вътрешния пазар на електроенергия (17), а понятията „оператор на газопреносна система“ и „газопреносна система“ включват „оператор на газопреносна система“ и „газопреносна система“ по смисъла на посочената Директива. 4. Държавите-членки може да разрешават дерогация от параграф 1, букви б) и в) до 3 март 2013 г., при условие че операторите на газопреносни системи не са част от вертикално интегрирани предприятия. 5. Задължението, установено в параграф 1, буква а) от настоящия член, се смята за изпълнено, когато две или повече предприятия, притежаващи газопреносни системи, са създали съвместно предприятие, което действа като оператор на газопреносна система в две или повече държави-членки по отношение на съответните газопреносни системи. Друго предприятие не може да бъде част от съвместното предприятие, освен ако не е било одобрено съгласно член 14 като независим системен оператор или като независим оператор на газопреносна система за целите на глава IV. 6. За прилагането на настоящия член, когато лицето, посочено в параграф 1, букви б, в) и г), е държавата-членка или друг публичен орган, два отделни публични органа, упражняващи контрол върху оператора на газопреносна система или върху газопреносна система, от една страна, и върху предприятие, изпълняващо някоя от функциите по производство или доставка, от друга страна, не се смятат за едно и също лице или лица. 7. Държавите-членки гарантират, че нито чувствителна търговска информация, посочена в член 16, притежавана от оператор на газопреносна система, който е бил част от вертикално интегрирано предприятие, нито персоналът на такъв оператор на газопреносна система не се прехвърлят към предприятия, изпълняващи някоя от функциите по производство или доставка. 8. Когато на 3 септември 2009 г. газопреносната система принадлежи на вертикално интегрирано предприятие, държава-членка може да вземе решение да не прилага параграф 1. В този случай съответната държава-членка извършва едно от следните действия: а) определя независим системен оператор в съответствие с член 14; или б) изпълнява разпоредбите на глава IV. 9. Когато на 3 септември 2009 г., газопреносната система принадлежи на вертикално интегрирано предприятие и са налице договорености, които гарантират независимостта на оператора на газопреносната система по-надеждно в сравнение с разпоредбите на глава IV, държава-членка може да реши да не прилага параграф 1. 10. Преди едно предприятие да бъде одобрено и определено за оператор на газопреносна система в съответствие с параграф 9 от настоящия член, то бива сертифицирано съгласно процедурите предвидени в член 10, параграфи 4, 5 и 6 от настоящата директива и член 3 от Регламент (ЕО) № 715/2009, съгласно които Комисията следи наличните договорености ясно да гарантират независимостта на оператора на газопреносната система по по-надежден начин в сравнение с разпоредбите на глава IV. 11. Вертикално интегрирани предприятия, които притежават газопреносна система при никакви обстоятелства не се възпират да предприемат мерки, за да изпълнят изискванията на параграф 1. 12. Предприятия, изпълняващи някоя от функциите по производство или доставка, в никакъв случай нямат възможност да придобият пряк или непряк контрол, или да упражняват каквото и да е право, върху отделени оператори на преносни системи в държави-членки, в които се прилага параграф 1. Член 10 Определяне и сертифициране на операторите на газопреносни системи 1. Преди дадено предприятие да бъде одобрено или определено за оператор на газопреносна система, то се сертифицира съгласно процедурите, установени в параграфи 4, 5 и 6 от настоящия член и в член 3 от Регламент (ЕО) № 715/2009. 2. Предприятията, които притежават газопреносна система и които са сертифицирани от националния регулаторен орган за съответствието им с изискванията на член 9, съгласно процедурата за сертифициране, се одобряват и определят като оператори на газопреносни системи от държавите-членки. Изборът на оператори на газопреносни системи се нотифицира на Комисията и се публикува в Официален вестник на Европейския съюз. 3. Операторите на газопреносни системи нотифицират регулаторния орган относно всякакви планирани сделки, които може да наложат преоценка на спазването на изискванията на член 9. 4. Регулаторните органи наблюдават постоянното спазване от операторите на газопреносни системи на изискванията на член 9. Те откриват процедура по сертифициране, за да гарантират това съответствие: а) след нотификация от оператора на газопреносна система съгласно параграф 3; б) по собствена инициатива в случаите, когато имат сведения, че планирана промяна на правата или влиянието върху собствениците на газопреносни системи или операторите на газопреносни системи може да доведе до нарушение на член 9 или когато има основания да смята, че такова нарушение вече може да е извършено; или в) след мотивирано искане от Комисията. 5. Регулаторните органи вземат решение относно сертифицирането на даден оператор на газопреносна система в срок от четири месеца от датата на нотификацията от оператора на газопреносна система или от датата на искането на Комисията. След изтичането на този срок сертификатът се смята за издаден. Изричното или мълчаливото решение на регулаторния орган става ефективно единствено след закриването на процедурата, определена в параграф 6. 6. Изричното или мълчаливото решение за сертифицирането на даден оператор на газопреносна система се нотифицира незабавно на Комисията от регулаторния орган заедно с цялата свързана с това решение информация. Комисията действа съгласно процедурата, посочена в член 3 от Регламент (ЕО) № 715/2009. 7. Регулаторните органи и Комисията може да изискват от операторите на газопреносни системи и от предприятията, изпълняващи някоя от функциите по производство или доставка, всякаква информация, свързана с изпълнението на задълженията им по настоящия член. 8. Регулаторните органи и Комисията запазват поверителността на чувствителната търговска информация. Член 11 Сертифициране по отношение на трети държави 1. Когато сертифицирането е поискано от собственик на газопреносна система или от оператор на газопреносна система, които са контролирани от лице или лица от трета държава или трети държави, регулаторният орган нотифицира Комисията. Регулаторният орган също така незабавно нотифицира Комисията за всяко обстоятелство, което може да доведе до придобиването на контрол върху газопреносна система или оператор на газопреносна система от лице или лица от трета държава или трети държави. 2. Операторите на газопреносни системи нотифицират регулаторния орган за всяко обстоятелство, което може да доведе до придобиването на контрол върху газопреносна система или оператор на газопреносна система от лице или лица от трета държава или трети държави. 3. Регулаторният орган приема проект на решение относно сертифицирането на оператор на газопреносна система в срок от четири месеца от датата на нотификацията от оператора на газопреносна система. Регулаторният орган отказва сертифицирането, ако не е било доказано: а) че съответното лице спазва изискванията на член 9; и б) пред регулаторния орган или друг компетентен орган, определен от държавата-членка, че сертифицирането няма да представлява риск за сигурността на доставките на енергия на държавата-членка и на Общността. При разглеждането на този въпрос регулаторният орган или съответно определеният друг компетентен орган взема предвид: i) правата и задълженията на Общността по отношение на тази трета държава, които произтичат съгласно международното право, включително съгласно всяко споразумение, сключено с една или повече трети държави, по което Общността е страна, и което разглежда въпросите на сигурността на доставките на енергия; ii) правата и задълженията на държавата-членка по отношение на тази трета държава, които произтичат съгласно споразумения, сключени с нея, доколкото са в съответствие с правото на Общността; и iii) други специфични факти и обстоятелства относно случая и съответната трета държава. 4. Регулаторният орган незабавно нотифицира решението на Комисията, заедно с цялата свързана с него информация. 5. Държавите-членки предвиждат, преди регулаторният орган да приеме решение относно сертифицирането, регулаторният орган и/или определен компетентен орган, посочени в параграф 3, буква б), да поискат становището на Комисията относно това дали: а) съответното лице спазва изискванията на член 9; и б) сертифицирането няма да представлява риск за сигурността на доставките на енергия за Общността. 6. Комисията разглежда искането, посочено в параграф 5, веднага след получаването му. В срок от два месеца след получаване на искането, Комисията предоставя становището си на националния регулаторен орган или на определения компетентен орган, в случай че последният е отправил искането. При изготвяне на своето становище Комисията може да поиска мнението на Агенцията, съответните държави-членки и заинтересованите страни. В случай че Комисията отправи такова искане, двумесечният срок се удължава с два месеца. При отсъствието на становище от страна на Комисията в рамките на срока, посочен в първа и втора алинея, се счита, че Комисията не повдига възражения срещу решението на регулаторния орган. 7. При извършване на оценката на това дали контролът от лице или лица от трета държава или трети държави би представлявал риск за сигурността на доставките на енергия за Общността, Комисията взема предвид: а) конкретните факти на случая и съответната трета държава или трети държави; и б) правата и задълженията на Общността по отношение на тази трета държава или тези трети държави, които произтичат съгласно международното право, включително съгласно всяко споразумение, сключено с една или повече трети държави, по което Общността е страна, и което засяга въпросите на сигурността на доставките. 8. Националният регулаторен орган приема окончателното си решение относно сертифицирането в рамките на два месеца след изтичането на срока съгласно параграф 6. Когато приема окончателното си решение, националният регулаторен орган взема изключително предвид становището на Комисията. При всички случаи държавите-членки имат правото да откажат сертифициране тогава, когато сертифицирането представлява риск за сигурността на доставките на енергия за държавата-членка или за сигурността на доставките на енергия за друга държава-членка. Когато държавата-членка е определила друг компетентен орган да извърши оценката съгласно параграф 3, буква б), тя може да изиска от националния регулаторен орган да приеме окончателното си решение в съответствие с оценката на този компетентен орган. Окончателното решение на регулаторния орган и становището на Комисията се публикуват заедно. Когато окончателното решение се отклонява от становището на Комисията, съответната държава-членка посочва и публикува, заедно с това решение, основанията за такова решение. 9. Настоящият член по никакъв начин не засяга правото на държавите-членки да осъществяват национален правен контрол за защита на легитимните си интереси, свързани с обществената сигурност, в съответствие с правото на Общността. 10. Комисията може да приеме насоки, определящи подробностите относно процедурата, която да се спазва за прилагането на настоящия член. Тези мерки, предназначени да изменят несъществени елементи на настоящата директива чрез допълването ѝ, се приемат в съответствие с процедурата по регулиране с контрол, посочена в член 51, параграф 3. 11. Настоящият член, с изключение на параграф 3, буква а), се прилага и за държавите-членки, които подлежат на дерогация съгласно член 49. Член 12 Определяне на оператори на системи за съхранение и на системи за ВПГ Държавите-членки определят или изискват от предприятията за природен газ, които притежават собствени съоръжения за съхранение или съоръжения за ВПГ, да определят един или повече системни оператори за съхранение и за ВПГ за период от време, който да се определи от държавите-членки, в съответствие с изискванията за ефикасност и икономически баланс. Член 13 Задачи на операторите на газопреносни системи, на системи за съхранение и/или за ВПГ 1. Всеки оператор на газопреносна система, на система за съхранение и/или за ВПГ: а) експлоатира, поддържа и развива в пазарни условия сигурни, надеждни и ефективни съоръжения за пренос, съхранение и/или ВПГ, с цел осигуряване на отворен пазар, като пази околната среда и предоставя подходящи средства за изпълнение на задълженията, свързани с услугите; б) се въздържа от дискриминация между ползватели на системата или групи ползватели на системата, особено в полза на свързаните с него предприятия; в) предоставя на операторите на други газопреносни системи, операторите на други системи за съхранение, операторите на други системи за ВПГ, и/или операторите на други разпределителни системи достатъчно информация, за да се гарантира, че транспортът и съхранението на природен газ стават по начин, съвместим със сигурната и ефективна експлоатация на взаимосвързаната система; и г) осигурява на ползвателите на системата информацията, която им е необходима за ефикасен достъп до системата. 2. Всеки оператор на газопреносна система осигурява достатъчен трансграничен капацитет, с оглед интегриране на европейската газопреносна инфраструктура, като се удовлетворят всички икономически разумни и технически осъществими искания за капацитет и се вземе предвид сигурността на доставките на газ. 3. Правилата, приети от операторите на газопреносни системи за балансиране на газопреносната система, са обективни, прозрачни и недискриминационни, включително правилата за таксуване на ползватели на техните мрежи за енергиен дисбаланс. Редът и условията, включително правилата и тарифите, за осигуряването на такива услуги от операторите на газопреносни системи, са постановени съобразно методика, която е съвместима с член 41, параграф 6 по недискриминационен и отразяващ разходите начин, и се публикуват. 4. Регулаторните органи, когато държавите-членки са предвидили това, или държавите-членки, може да изискат от операторите на газопреносни системи да се съобразяват с минимални стандарти за поддръжката и развитието на газопреносната система, включително капацитети за създаване на взаимни връзки. 5. Операторите на газопреносни системи набавят енергията, която използват за осъществяване на дейността си, по прозрачни, недискриминационни и пазарно основани процедури. Член 14 Независими системни оператори 1. Когато на 3 септември 2009 г. газопреносната система принадлежи на вертикално интегрирано предприятие, държавите-членки може да вземат решение да не прилагат член 9, параграф 1 и да определят независим системен оператор по предложение на собственика на газопреносната система. Такова определяне подлежи на одобрение от Комисията. 2. Държавата-членка може да одобрява и определя независим системен оператор само когато: а) кандидатът за оператор е показал, че отговаря на изискванията на член 9, параграф 1, букви б), в) и г); б) кандидатът за оператор е показал, че разполага с финансовите, техническите, физическите и човешките ресурси, необходими за изпълнението на задачите му по член 13; в) кандидатът за оператор се е ангажирал да спазва десетгодишния план за развитие на мрежата, чието изпълнение се контролира от регулаторния орган; г) собственикът на газопреносна система е показал способността си да изпълнява задълженията си по параграф 5. За тази цел същият представя всички проекти на договорни споразумения с предприятието-кандидат и с всички други заинтересовани образувания; и д) кандидатът за оператор е доказал способността си да изпълнява задълженията си съгласно Регламент (ЕО) № 715/2009, включително сътрудничеството между оператори на газопреносни системи на европейско и регионално равнище. 3. Държавите-членки одобряват и определят за независими системни оператори предприятията, които са сертифицирани от регулаторния орган, че отговарят на изискванията на член 11 и член 14, параграф 2 от настоящия член. Прилага се процедурата за сертифициране по член 10 от настоящата директива и член 3 от Регламент (ЕО) № 715/2009 или по член 11 настоящата директива. 4. Всеки независим системен оператор отговаря за осигуряването и управлението на достъпа на трети страни, включително за събирането на такси за достъп и претоварване, както и за експлоатацията, поддръжката и развитието на газопреносната система и за осигуряването на дългосрочната способност на системата да отговаря на разумното търсене чрез инвестиционно планиране. Когато разработва газопреносната система, независимият системен оператор отговаря за планирането (включително за процедурите за получаване на разрешения), изграждането и пускането в експлоатация на новата инфраструктура. За тази цел независимият системен оператор действа като оператор на газопреносна система съгласно разпоредбите на настоящата глава. Собственикът на газопреносни системи не отговаря за предоставянето и управлението на достъпа на трети страни, нито за инвестиционното планиране. 5. Когато бъде определен независимият системен оператор, собственикът на газопреносната система: а) осигурява необходимото сътрудничество и помощ на независимия системен оператор при изпълнението на задачите му, включително по-специално цялата необходима информация; б) финансира инвестициите, които независимият системен оператор е решил да направи и които са одобрени от регулаторния орган, или дава съгласието си да бъдат финансирани от която и да е заинтересована страна, включително от независимия системен оператор. Регулаторният орган одобрява съответните финансови споразумения. Преди такова одобрение регулаторният орган се консултира със собственика на газопреносната система и други заинтересовани страни; в) осигурява покритието на отговорността, която е свързана с мрежовите активи, с изключение на отговорността, която е свързана със задачите на независимия системен оператор; и г) осигурява гаранциите, необходими за улесняване на финансирането на всички разширения на мрежата с изключение на инвестициите, за които в съответствие с буква б) е дал съгласието си да бъдат финансирани от която и да е заинтересована страна, включително от независимия системен оператор. 6. Съответният национален орган по конкуренция, в тясно сътрудничество с регулаторния орган, разполага с всички необходими правомощия за ефективен надзор над изпълнението на задълженията на собственика на газопреносна система съгласно параграф 5. Член 15 Отделяне на собствениците на газопреносни системи и операторите на системи за съхранение 1. Собственикът на газопреносна система, в случаите, когато има определен независим системен оператор и операторът на система за съхранение, които са част от вертикално интегрирани предприятия, са независими най-малко по отношение на правната си форма, организацията и вземането на решения от други дейности, които не са свързани с преноса, разпределението и съхранението. Настоящият член се прилага само по отношение на съоръженията за съхранение, които са технически и/или икономически необходими за осигуряването на ефективен достъп до мрежата за доставка за клиентите съгласно член 33. 2. За да се осигури независимостта на собствениците на газопреносни системи и операторите на системи за съхранение съгласно параграф 1, се прилагат следните минимални критерии: а) лицата, отговорни за управлението на собственика на газопреносна система и оператора на система за съхранение, не участват в дружествени структури на интегрираното предприятие за природен газ, отговарящи пряко или непряко за ежедневното функциониране на производството и доставката на природен газ; б) вземат се подходящи мерки, за да се гарантира, че професионалните интереси на лицата, които отговарят за управлението на собствениците на газопреносни системи и на операторите на системи за съхранение, се вземат предвид по начин, осигуряващ способността им да действат независимо; в) операторът на система за съхранение притежава ефективни, независими от интегрираното предприятие за природен газ, права за вземане на решения относно активите, които са необходими за експлоатацията, поддръжката или развитието на съоръжения за съхранение. Това не пречи на съществуването на подходящи координационни механизми, които да гарантират защитата на икономическите и управленските надзорни права на дружеството майка по отношение на възвръщаемостта в нейно дъщерно дружество на активите, регулирани непряко в съответствие с член 41, параграф 6. По-специално това позволява на дружеството майка да одобрява годишния финансов план, или всеки еквивалентен инструмент, на оператора на система за съхранение и да поставя глобални ограничения върху степента на задлъжнялост на своето дъщерно дружество. На дружеството майка не се разрешава да дава нареждания нито по отношение на ежедневните операции, нито по отношение на отделните решения относно изграждането или модернизирането на съоръженията на съхранение, които не надхвърлят обхвата на одобрения финансов план или еквивалентен инструмент; и г) собственикът на газопреносна система и операторът на система за съхранение въвеждат програма за съответствие, в която се определят мерките за недопускане на дискриминационно поведение, и гарантират, че спазването се контролира по подходящ начин. Програмата за съответствие определя конкретните задължения на служителите за постигането на тези цели. Лицето или органът, отговарящ за спазването на горепосочената програма, представя на регулаторния орган годишен доклад, в който са посочени взетите мерки, и който се публикува. 3. Комисията може да приеме насоки за осигуряване на пълно и ефективно изпълнение на изискванията на параграф 2 от настоящия член от собственика на газопреносна система и оператора на система за съхранение. Тези мерки, предназначени да изменят несъществени елементи на настоящата директива чрез допълването ѝ, се приемат в съответствие с процедурата по регулиране с контрол, посочена в член 51, параграф 3. Член 16 Поверителност за операторите на газопреносни системи и собствениците на газопреносни системи 1. Без да се засяга член 30 или други правни задължения за разкриване на информация, всеки оператор на газопреносна система, оператор на система за съхранение и/или за ВПГ и всеки собственик на газопреносна система запазва поверителността на чувствителната търговска информация, получена при извършването на дейността си, и предотвратява разкриването по дискриминационен начин на информация за собствената си дейност, която може да доведе до търговски предимства. По-специално той не разкрива никаква чувствителна търговска информация на останалите части от предприятието, освен ако това не е необходимо за сключването на търговска сделка. За да се осигури изцяло спазването на правилата за отделяне на информацията, държавите-членки гарантират също така че собственикът на газопреносната система, включително в случай на комбиниран оператор, операторът на газоразпределителна система и останалата част от предприятието не използват съвместни служби, като съвместни правни служби, освен служби с чисто административни или ИТ функции. 2. Операторите на газопреносни системи, на системи за съхранение и/или за ВПГ, в контекста на продажбите или покупките на природен газ от свързани с тях предприятия, нямат право да злоупотребяват с чувствителна търговска информация, получена от трети страни при осигуряването или договарянето на достъп до системата. 3. Информацията, необходима за насърчаването на ефективна конкуренция и ефикасно функциониране на пазара, се публикува. Това задължение не засяга защитата на чувствителната търговска информация. ГЛАВА IV НЕЗАВИСИМ ОПЕРАТОР НА ГАЗОПРЕНОСНА СИСТЕМА Член 17 Активи, оборудване, персонал и самоличност 1. Операторите на газопреносни системи разполагат с всички човешки, технически, физически и финансови ресурси, необходими за изпълнение на задълженията си по настоящата директива и за извършване на дейността пренос на природен газ, по-специално: а) активите, необходими за дейността по пренос на природен газ, включително газопреносната система, са собственост на оператора на газопреносната система; б) персоналът, необходим за дейността по пренос на природен газ, включително изпълнението на всички фирмени задачи, се наема на работа от оператора на газопреносната система; в) забранява се наемането на персонал или предоставянето на услуги от или за други части на вертикално интегрираното предприятие. Операторът на газопреносна система въпреки това може да предоставя услуги на вертикално интегрираното предприятие, доколкото: i) предоставянето на тези услуги не води до дискриминация между ползвателите на системата, те са достъпни за всички ползватели на системата при еднакви условия и не ограничават, не нарушават, нито възпрепятстват конкуренцията при производството или доставката; и ii) редът и условията на предоставянето на тези услуги са одобрени от регулаторния орган; г) без да се засягат решенията на надзорния орган по член 20, достатъчно финансови ресурси за текущи и бъдещи инвестиционни проекти и/или за подмяна на съществуващи активи се предоставят своевременно на оператора на газопреносна система от вертикално интегрираното предприятие по съответно искане от оператора на газопреносната система. 2. Дейността по пренос на природен газ включва поне следните задачи в допълнение към изброените в член 13: а) представляването на оператора на газопреносната система и контакти с трети страни и с регулаторните органи; б) представляването на оператора на газопреносна система в рамките на Европейската мрежа на операторите на газопреносни системи („ЕМОПС за газ“); в) предоставянето и управлението на достъпа на трети страни на недискриминационна основа между ползватели на системата или групи от ползватели на системата; г) събирането на всички свързани с преноса такси, включително такси за достъп, изравнителни такси за допълнителни услуги като например преработване на природния газ, закупуване на услуги (балансиране на разходи, енергия за покриване на загуби); д) експлоатацията, поддръжката и развитието на сигурна, ефикасна и икономична газопреносна система; е) инвестиционно планиране, което да осигури дълготрайния капацитет на системата да покрива в разумни граници търсенето и да гарантира сигурността на доставките; ж) създаването на подходящи съвместни предприятия, включително с един или повече оператори на газопреносни системи, борси за обмен на природен газ и другите съответни участници с цел да се развива създаването на регионални пазари или да се улеснява процесът на либерализация; и з) всички корпоративни услуги, включително правни услуги, счетоводство и ИТ услуги. 3. Операторите на газопреносни системи се организират в правна форма, както е посочено в член 1 от Директива 68/151/ЕИО на Съвета (18). 4. Чрез своята корпоративна самоличност, комуникации, търговски марки и сгради, операторът на газопреносна система не създава объркване по отношение на отделната самоличност на вертикално интегрираното предприятие или на всяка негова съставна част. 5. Операторът на газопреносна система не използва общи ИТ системи или оборудване, сгради и системи за сигурност на достъпа с никоя част от вертикално интегрираното предприятие, нито използва същите консултанти или външни изпълнители за ИТ системи или оборудването, и за системите за сигурност на достъпа. 6. Сметките на операторите на газопреносни системи подлежат на одит от страна на одитор, различен от този на вертикално интегрираното предприятие или на която и да е негова част. Член 18 Независимост на оператора на газопреносна мрежа 1. Без да се засягат решенията на надзорния орган съгласно член 20, операторът на газопреносна система разполага с: а) ефективни права за вземане на решения, независими от вертикално интегрираното предприятие, по отношение на активите, необходими за експлоатацията, поддръжката и развитието на газопреносната система; и б) правомощия да набира средства на капиталовия пазар, по-специално чрез заем и увеличаване на капитала. 2. Операторът на газопреносна система по всяко време действа така че да осигури наличността на необходимите му ресурси за изпълнение на дейността по преноса по подходящ и ефективен начин и за развитие и поддръжка на ефективна, сигурна и икономична газопреносна система. 3. Дъщерни предприятия на вертикално интегрираното предприятие, изпълняващи функциите по производство или доставка, не притежават пряко или непряко дялово участие в оператора на газопреносната система. Операторът на газопреносна система не притежава нито пряко, нито непряко дялово участие в никое дъщерно предприятие на вертикално интегрираното предприятие, изпълняващо функциите по производство или доставка, нито получава дивиденти или други финансови облаги от това дъщерно предприятие. 4. Цялостната управленска структура и устава на дружеството на оператора на газопреносна система гарантират ефективната независимост на оператора на газопреносна система съгласно настоящата глава. Вертикално интегрираното предприятие не определя пряко или непряко конкурентното поведение на оператора на газопреносна система по отношение на текущите дейности на оператора на газопреносна система и управлението на мрежата, или по отношение на дейностите, необходими за изготвянето на десетгодишния план за развитие на мрежата, разработен съгласно член 22. 5. При изпълнение на задачите им по член 13 и член 17, параграф 2 от настоящата директива, и в съответствие с член 13, параграф 1, член 14, параграф 1, буква а), член 16, параграфи 2, 3 и 5, член 18, параграф 6 и член 21, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 715/2009, операторите на газопреносни системи не упражняват дискриминация спрямо различни лица или образувания, нито ограничават, нарушават или възпрепятстват конкуренцията в производството или доставките. 6. Всички търговски и финансови отношения между вертикално интегрираното предприятие и оператора на газопреносна система, включително заеми, предоставяни от оператора на газопреносна система на вертикално интегрираното предприятие, се осъществяват при пазарни условия. Операторът на газопреносна система съхранява подробна документация за тези търговски и финансови отношения и при поискване предоставя достъп до нея на регулаторния орган. 7. Операторът на газопреносна система представя за одобрение от регулаторния орган всички търговски и финансови споразумения с вертикално интегрираното предприятие. 8. Операторът на газопреносна система информира регулаторния орган за финансовите ресурси, посочени в член 17, параграф 1, буква г), които се предоставят за бъдещи инвестиционни проекти и/или за подмяна на съществуващи активи. 9. Вертикално интегрираното предприятие се въздържа от всякакво действие, което възпрепятства или уврежда оператора на газопреносна мрежа при изпълнението на задълженията му съгласно настоящата глава, нито изисква от оператора на газопреносна система да иска разрешение от вертикално интегрираното предприятие, за да изпълнява тези задължения. 10. Предприятие, сертифицирано от регулаторния орган като изпълняващо изискванията по настоящата глава, се одобрява и определя за оператор на газопреносна система от съответната държава-членка. Прилага се процедурата за сертифициране по член 10 от настоящата директива и член 3 от Регламент (ЕО) № 715/2009 или по член 11 от настоящата директива. Член 19 Независимост на персонала и ръководството на оператора на газопреносна система 1. Решения, свързани с назначаването и подновяването на договори, условията на работа, включително възнаграждението и прекратяването на мандата на лицата, отговарящи за управлението и/или на членовете на административните органи на оператора на газопреносна система, се вземат от надзорния орган на оператора на газопреносна система, определен съгласно член 20. 2. Самоличността и условията, които уреждат мандата, продължителността му и прекратяването му за лицата, определени от надзорния орган за назначаване или подновяване на договорите им като отговарящи за оперативното управление и/или като членове на административните органи на оператора на газопреносна система, както и основанията за всяко предлагано решение за прекратяване на такъв мандат, се нотифицират на регулаторния орган. Тези условия и решенията, посочени в параграф 1, придобиват обвързваща сила само ако в срок от три седмици след нотификацията им регулаторният орган не е възразил срещу тях. Регулаторният орган може да възрази срещу решенията, посочени в параграф 1, когато: а) възникнат съмнения относно професионалната независимост на лицата, определени като отговарящи за управлението и/или като членове на административни органи; или б) в случай на предсрочно прекратяване на мандат, съществуват съмнения относно основателността на такова предсрочно прекратяване. 3. В срок от три години преди назначаването на лицата, които отговарят за управлението и/или членовете на административните органи на оператора на газопреносна система, които подлежат на условията на настоящия параграф, те не трябва да са заемали професионален пост или отговорна длъжност, да са имали интереси или делови отношения, пряко или непряко, с вертикално интегрираното предприятие или която и да е част от него, или с негови акционери, притежаващи контролен пакет от акции, различни от оператора на газопреносна система. 4. Лицата, отговарящи за управлението и/или членовете на административните органи и служителите на оператора на газопреносна система, не заемат нито професионален пост, нито отговорна длъжност, нямат интереси, нито делови отношения, пряко или непряко, с която и да е друга част от вертикално интегрираното предприятие или с негови акционери, притежаващи контролен пакет от акции. 5. Лицата, отговарящи за управлението и/или членовете на административните органи и служителите на оператора на газопреносна система, нямат интереси, нито получават финансови облаги, пряко или непряко, от която и да е част от вертикално интегрираното предприятие, различна от оператора на газопреносна система. Тяхното възнаграждение не зависи от дейностите или резултатите на вертикално интегрираното предприятие, различни от тези на оператора на газопреносна система. 6. На лицата, отговарящи за управлението и/или на членовете на административните органи на оператора на газопреносна система, се гарантират ефективни права за обжалване пред регулаторния орган срещу предсрочно прекратяване на мандата им. 7. След прекратяването на мандата им в оператора на газопреносна система лицата, отговарящи за управлението и/или членовете на административните органи, не могат да заемат нито професионален пост, нито отговорна длъжност, нямат интереси, нито делови отношения с която и да е част от вертикално интегрираното предприятие, различна от оператора на газопреносна система, нито с негови акционери, притежаващи контролен пакет от акции, в продължение на не по-малко от четири години. 8. Параграф 3 се прилага за мнозинството от лицата, отговарящи за управлението и/или членовете на административните органи на оператора на газопреносната система. Лицата, отговарящи за управлението, и/или членовете на административните органи на оператора на газопреносна система, които не попадат в обхвата на разпоредбите на параграф 3, не са упражнявали управленска или друга подобна дейност във вертикално интегрираното предприятие за период от най-малко шест месеца преди назначаването им. Първа алинея от настоящия параграф и параграфи 4-7 се прилагат за всички лица, участващи в оперативното управление, както и към тези, които им докладват директно по въпроси, свързани с експлоатацията, поддръжката и развитието на мрежата. Член 20 Надзорен орган 1. Операторът на газопреносна система има надзорен орган, натоварен да взема решенията, които могат съществено да повлияят върху стойността на активите на акционерите в оператора на газопреносна система, по-специално решенията, свързани с одобрението на годишните и дългосрочните финансови планове, нивото на задлъжнялост на оператора на газопреносна система и размера на дивидентите, които се разпределят между акционерите. Решенията, попадащи в обхвата на компетентност на надзорния орган, изключват тези, които са свързани с текущите дейности на оператора на газопреносна система и управлението на мрежата, и с дейностите, необходими за изготвяне на десетгодишния план за развитие на мрежата, разработен съгласно член 22. 2. Надзорният орган е съставен от членове, представляващи вертикално интегрираното предприятие, членове, представляващи акционери на трети страни и, когато съответното законодателство на държавата-членка предвижда това, членове, представляващи други заинтересовани страни, например служителите в оператора на газопреносна система. 3. Член 19, параграф 2, първа алинея и член 19, параграфи 3-7 се прилагат поне за половината от членовете на надзорния орган минус един. Член 19, параграф 2, втора алинея, буква б) се прилага за всички членове на надзорния орган. Член 21 Програма за съответствие и отговорник по съответствието 1. Държавите-членки гарантират, че операторите на газопреносни системи въвеждат и изпълняват програма за съответствие, в която се определят мерки за недопускане на дискриминационно поведение, и гарантират, че спазването на тази програма се контролира по подходящ начин. Програмата за съответствие определя конкретните задължения на служителите за постигането на тези цели. Тя подлежи на одобрение от регулаторния орган. Без да се засягат правомощията на националния регулатор, спазването на програмата се контролира независимо от отговорника по съответствието. 2. Надзорният орган назначава отговорник по съответствието, който подлежи на одобрение от регулаторния орган. Регулаторният орган може да откаже да одобри отговорника по съответствието единствено на основание липса на независимост или професионални способности. Отговорникът по съответствието може да бъде физическо или юридическо лице. Член 19, параграфи 2-8 се прилага за отговорника по съответствието. 3. Отговорникът по съответствието отговаря за: а) наблюдение на изпълнението на програмата за съответствие; б) изготвяне на ежегоден доклад, в който се посочват мерките, предприети за изпълнение на програмата за съответствие, и представяне на доклада на регулаторния орган; в) докладване пред надзорния орган и отправяне на препоръки относно програмата за съответствие и изпълнението ѝ; г) нотифициране на регулаторния орган относно всички значителни нарушения по отношение на изпълнението на програмата за съответствие; и д) докладване пред регулаторния орган за всички търговски и финансови отношения между вертикално интегрираното предприятие и оператора на газопреносната система. 4. Отговорникът по съответствието представя на регулаторния орган предлаганите решения относно инвестиционния план или отделните инвестиции в мрежата. Това задължение се изпълнява най-късно когато ръководството и/или компетентният административен орган на оператора на газопреносната система представи тези документи на надзорния орган. 5. В случай че вертикално интегрираното предприятие на своето общо събрание или чрез гласуване на членовете на определения от него надзорен орган е осуетило приемането на дадено решение, с което е причинило възпрепятстване или забавяне на инвестиции в мрежата, което съгласно десетгодишния план за развитие на мрежата е трябвало да бъде изпълнено през следващите три години, отговорникът по съответствието докладва за това пред регулаторния орган, който предприема мерки в съответствие с член 22. 6. Условията, които уреждат мандата или условията на заетост на отговорника по съответствието, включително и продължителността на мандата му, подлежат на одобрение от регулаторния орган. Тези условия осигуряват независимостта на отговорника по съответствието, включително като му гарантират обезпечаването с всички ресурси, необходими за изпълнението на неговите задължения. По време на своя мандат отговорникът по съответствието не може да заема друга професионална длъжност, да носи отговорност или да има преки или косвени интереси в която и да е част от вертикално интегрираното предприятие или с неговите акционери, притежаващи контролния пакет от акции. 7. Отговорникът по съответствието докладва редовно, устно или писмено, пред регулаторния орган и има право да докладва редовно, устно или писмено, пред надзорния орган на оператора на газопреносна система. 8. Отговорникът по съответствието може да присъства на всички заседания на управителните или административните органи на оператора на газопреносната система, както и на заседанията на надзорния орган и на общото събрание. Отговорникът по съответствието присъства на всички заседания, на които се разискват следните въпроси: а) условията за достъп до мрежата, определени в Регламент (ЕО) № 715/2009, по-специално по отношение на тарифи, услуги, свързани с достъп на трети страни, разпределение на капацитет, управление на претоварването, прозрачност, балансиране и вторични пазари; б) проектите, целящи експлоатация, поддръжка и развитие на газопреносната система, включително инвестициите в нови газопреносни връзки, в увеличаване на капацитета и в оптимизиране на съществуващия капацитет; в) закупуването или продажбите на енергия, необходими за експлоатацията на газопреносната система. 9. Отговорникът по съответствието контролира спазването на член 16 от оператора на газопреносна система. 10. Отговорникът по съответствието разполага с достъп до цялата необходима информация и до помещенията на оператора на газопреносна система, както и до цялата информация, нужна за изпълнението на неговите задачи. 11. След предварително одобрение от регулаторния орган, надзорният орган може да освободи от длъжност отговорника по съответствието По искане на регулаторния орган, той освобождава от длъжност отговорника по съответствието на основание липса на независимост или на професионални способности. 12. Отговорникът по съответствието има достъп до помещенията на оператора на газопреносна система, без да е необходимо предварително известяване. Член 22 План за развитие на мрежата и правомощия за вземане на инвестиционни решения 1. Всяка година операторите на газопреносни системи представят на регулаторния орган десетгодишен план за развитие на мрежата, основан на съществуващите и прогнозираните търсене и предлагане, след консултация с всички съответни заинтересовани страни. Този план за развитие на мрежата съдържа ефикасни мерки с оглед гарантиране на адекватността на системата и сигурността на доставките. 2. По-конкретно десетгодишният план за развитие на мрежата: а) показва на участниците в пазара основната инфраструктура за пренос, която трябва да се изгради или осъвремени през следващите десет години; б) съдържа всички инвестиции, за които вече е взето решение, и определя новите инвестиции, които трябва да бъдат направени през следващите три години; и в) предвижда график за всички инвестиционни проекти. 3. При изготвянето на десетгодишния план за развитие на мрежата операторът на газопреносната система прави разумни предвиждания за развитието на производството, доставките, потреблението и обмена с други държави, като взема предвид инвестиционните планове за регионалните мрежи и мрежите в цялата Общност, както и инвестиционните планове за съоръжения за съхранение и съоръжения за регазификация на ВПГ. 4. Регулаторният орган се консултира с всички настоящи или потенциални ползватели на системата относно десетгодишния план за развитие на мрежата по открит и прозрачен начин. От лицата или предприятията, които твърдят, че са потенциални ползватели на системата, може да бъде поискано да обосноват твърденията си. Регулаторният орган публикува резултата от процеса на консултации, и в частност възможните нужди от инвестиции. 5. Регулаторният орган проучва дали десетгодишният план за развитие на мрежата обхваща всички нужди от инвестиции, идентифицирани в процеса на консултации, и дали той е в съответствие с необвързващия десетгодишен план за развитие на мрежата в цялата Общност (план за развитие на мрежата в цялата Общност), посочен в член 8, параграф 3, буква б) от Регламент (ЕО) № 715/2009. Ако се породят съмнения относно съответствието с плана за развитие на мрежата в цялата Общност, регулаторният орган се консултира с Агенцията. Регулаторният орган може да поиска от оператора на газопреносната система да измени своя десетгодишен план за развитие на мрежата. 6. Регулаторният орган наблюдава и оценява изпълнението на десетгодишния план за развитие на мрежата. 7. При обстоятелства, при които операторът на газопреносна система, освен ако не са налице наложителни причини извън неговия контрол, не извърши инвестиция, която съгласно десетгодишния план за развитие на мрежата е следвало да бъде извършена в следващите три години, държавите-членки гарантират, че от регулаторния орган се изисква да предприеме поне една от следните мерки, които да гарантират извършването на такава инвестиция, ако все още е подходящо да бъде направена въз основа на най-новия десетгодишен план за развитие на мрежата: а) да поиска от оператора на газопреносна система да извърши въпросните инвестиции; б) да организира за въпросната инвестиция тръжна процедура, открита за всички инвеститори; или в) да задължи оператора на газопреносна система да приеме увеличение на капитала, за да финансира необходимите инвестиции, и да позволи на независими инвеститори участие в капитала. При упражняване на правомощията си по първа алинея, буква б) регулаторният орган може да задължи оператора на газопреносната система да приеме едно или повече от следните: а) финансиране от всяка трета страна; б) изграждане от всяка трета страна; в) изграждане на съответните нови активи самостоятелно; г) експлоатация на съответните нови активи самостоятелно. Операторът на газопреносна система предоставя на инвеститорите цялата информация, необходима за осъществяване на инвестицията, свързва нови активи с газопреносната мрежа и като цяло полага всички усилия да улесни изпълнението на инвестиционния проект. Съответните финансови договорености подлежат на одобрение от регулаторния орган. 8. Където регулаторният орган е упражнил правомощията си по параграф 7, първа алинея, съответните тарифни разпоредби обхващат разходите по въпросната инвестиция. Член 23 Правомощия за вземане на решение по отношение на свързването на съоръжения за съхранение, на съоръжения за регазификация на ВПГ и на промишлени клиенти към газопреносната система 1. Операторът на газопреносна система е длъжен да определи и публикува прозрачни и ефикасни процедури и тарифи за недискриминационно свързване на съоръжения за съхранение, на съоръжения за регазификация на ВПГ и на промишлени клиенти към газопреносната система. Тези процедури подлежат на одобрение от регулаторния орган. 2. Операторът на газопреносна система няма право да откаже свързването на ново съоръжение за съхранение, съоръжение за регазификация на ВПГ или промишлен клиент на основание, че са възможни бъдещи ограничения на наличния капацитет на мрежата или допълнителни разходи, свързани с необходимото увеличение на капацитета. Операторът на газопреносната система осигурява достатъчен входен и източен капацитет за новите връзки. ГЛАВА V РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ И ДОСТАВКИ Член 24 Определяне на оператори на газоразпределителни системи Държавите-членки определят сами или изискват от предприятия, които притежават или отговорят за газоразпределителни системи, да определят, за срок определен от държавите-членки, съобразявайки се с ефикасността и икономическия баланс, един или повече оператори на газоразпределителни системи и да гарантират, че тези оператори действат в съответствие с членове 25, 26 и 27. Член 25 Задачи на операторите на газоразпределителни системи 1. Всеки оператор на разпределителна система отговаря за осигуряването на дългосрочната способност на системата да отговаря на разумното търсене на доставки на газ, както и за експлоатацията, поддръжката и развитието при икономически условия на сигурна, надеждна и ефикасна система в своята област, като се съобразява надлежно с околната среда и енергийната ефективност. 2. Независимо от случая, операторът на газоразпределителната система не дискриминира ползвателите или групи ползватели на системата, особено в полза на свързаните с него предприятия. 3. Всеки оператор на газоразпределителна система предоставя на оператора на друга газоразпределителна система, на газопреносна система, на система за ВПГ и/или на система за съхранение, достатъчно информация, за да се гарантира, че транспортът и съхранението на природен газ стават по начин, който е съвместим със сигурната и ефективна работа на взаимосвързаната система. 4. Всеки оператор на газоразпределителна система осигурява на ползвателите на системата информацията, която им е необходима за ефективен достъп до системата, включително и ползването ѝ. 5. Когато оператор на газоразпределителна система отговаря за балансиране на газоразпределителната система, приетите от тях правила за тази цел следва да бъдат обективни, прозрачни и недискриминационни, включително правилата за таксуване на ползвателите на системата за енергиен дисбаланс. Редът и условията за предоставянето на такива услуги от операторите на газоразпределителни системи, включително правилата и тарифите, се установяват съгласно методика, съвместима с член 41, параграф 6, по недискриминационен и съобразен с разходите начин, като тези условия се публикуват. Член 26 Отделяне на операторите на газоразпределителни системи 1. Когато операторът на газоразпределителната система е част от вертикално интегрирано предприятие, той е независим поне по отношение на правната си форма, организацията и вземането на решения от други дейности, които не са свързани с разпределението. Тези правила не създават задължение за отделяне на собствеността върху активите на газоразпределителната система от вертикално интегрираното предприятие. 2. В допълнение към изискванията по параграф 1, когато операторът на газоразпределителната система е част от вертикално интегрирано предприятие, той е независим по отношение на организацията и вземането на решения от другите дейности, които не са свързани с разпределението. За да се постигне това, се прилагат следните минимални критерии: а) тези лица, които отговарят за управлението на оператора на газоразпределителната система, не трябва да участват във дружествени структури на интегрираното предприятие за природен газ, които отговарят, пряко или непряко, за ежедневната работа по производството, преноса и доставката на природен газ; б) следва да се вземат подходящи мерки, за да се гарантира, че професионалните интереси на лицата, които отговарят за управлението на оператора на газоразпределителната система, се зачитат по начин, който гарантира, че те са способни да действат независимо; в) операторът на газоразпределителната система трябва да притежава ефективни права за вземане на решения, независими от интегрираното предприятие за природен газ, относно активите, които са необходими за експлоатацията, поддръжката или развитието на мрежата. За да изпълнява тези задачи, операторът на газоразпределителна система разполага с необходимите ресурси, включително човешки, технически, финансови и физически ресурси. Това не следва да възпрепятства съществуването на подходящи координационни механизми, които да гарантират защитата в дъщерните дружества на икономическите и управленско-надзорните права на дружеството майка по отношение възвръщаемостта върху активите, регулирани непряко в съответствие с член 41, параграф 6. По-специално, това дава възможност на дружеството майка да одобрява годишния финансов план, или еквивалентен инструмент, на оператора на газоразпределителната система и да поставя глобални ограничения върху нивото на задлъжнялост на дъщерното дружество. Не се допуска дружеството майка да дава указания относно текущата дейност или по отношение на отделни решения, свързани с изграждането или модернизирането на тръбопроводи за разпределение, които не надвишават условията на одобрения финансов план или равностоен документ; и г) операторът на газоразпределителната система трябва да въведе програма за съответствие, в която са посочени взетите мерки за недопускане на дискриминационно поведение, и гарантира, че спазването ѝ се контролира по подходящ начин. Програмата за съответствие определя конкретните задължения на служителите за изпълнението на тази цел. Лицето или органът, отговарящ за наблюдението на програмата за съответствие, отговорникът по съответствието на оператора на газопреносната система, представя на регулаторния орган посочен в член 39, параграф 1, годишен доклад, в който са посочени взетите мерки, и който се публикува. Отговорникът по съответствието на оператора на газопреносната система има пълна независимост и достъп до цялата информация за оператора на газоразпределителна система и всяко свързано с него предприятие, необходими за изпълнението на задачите му. 3. Когато операторът на газоразпределителна система е част от вертикално интегрирано предприятие държавите-членки гарантират, че дейността му се следи от регулаторните органи или други компетентни органи, така че да не може да се възползва от вертикалната си интеграция с цел нарушаване на конкуренцията. По-специално вертикално интегрираният оператор на газоразпределителна система в комуникациите си и при използването на търговската си марка не създава възможност за объркване относно отделната идентичност на клона за доставка на вертикално интегрираното предприятие. 4. Държавите-членки може да решат да не прилагат параграфи 1, 2 и 3 за интегрирани предприятия за природен газ, които обслужват по-малко от 100 000 свързани клиенти. Член 27 Задължения за поверителност за операторите на газоразпределителни системи 1. Без да се засяга член 30 или други правни задължения за разкриване на информация, всеки оператор на газоразпределителна система запазва поверителността на търговски чувствителната информация, получена при извършването на дейността му, и предотвратява разкриването по дискриминационен начин на информация относно собствената му дейност, която може да доведе до търговски предимства. 2. Операторите на газоразпределителни системи, в контекста на продажбите или покупките на природен газ от свързани с тях предприятия, не злоупотребяват с търговски чувствителна информация, получена от трети страни при осигуряването или договарянето на достъп до системата. Член 28 Затворени газоразпределителни системи 1. Държавите-членки може да предвидят националните регулаторни органи или други компетентни органи да класифицират система за разпределение на газ в географски ограничен промишлен или търговски обект или обект, предлагащ съвместни услуги, която, без да се засяга параграф 4, не снабдява битови клиенти, като затворена газоразпределителна система, ако: а) поради специфични технически причини или съображения, свързани със сигурността, функционирането или процесът на производство на ползвателите на тази система са интегрирани; или б) тази система разпределя газ основно за собственика или оператора на системата или за свързани с тях предприятия. 2. Държавите-членки може да предвидят възможността националните регулаторни органи да освободят оператора на затворената газоразпределителна система от задълженията по член 32, параграф 1 във връзка с предварителното одобряване на тарифите или методите за изчисляването им, преди влизането им в сила съгласно член 41. 3. При предоставяне на освобождаването съгласно параграф 2, приложимите тарифи или методите за изчисляването им се преразглеждат и одобряват в съответствие с член 41 по искане на ползвател на затворената газоразпределителна система. 4. Инцидентното ползване от малък брой битови клиенти, сдружени в потребителски или други подобни асоциации със собственика на газоразпределителната система и разположени в района, обслужван от затворената газоразпределителна система, не изключва на предоставянето на освобождаване съгласно параграф 2. Член 29 Комбиниран оператор Член 26, параграф 1 не възпрепятства дейността на комбиниран пренос, система за ВПГ, оператор на системи за съхранение и на газоразпределителна система, при условие че този оператор спазва разпоредбите на член 9, параграф 1 или членове 14 и 15, или глава IV, или попада в обхвата на член 49, параграф 6. ГЛАВА VI ОТДЕЛЯНЕ И ПРОЗРАЧНОСТ НА СЧЕТОВОДНИТЕ ОТЧЕТИ Член 30 Право на достъп до счетоводните отчети 1. Държавите-членки или всеки компетентен орган, който те определят, включително регулаторните органи, посочени в член 39, параграф 1, и органите, отговорни за разрешаване на спорове, посочени в член 34, параграф 3, доколкото е необходимо за осъществяване на тяхната дейност, имат право на достъп до счетоводните отчети на предприятията за природен газ, както е посочено в член 31. 2. Държавите-членки и всеки компетентен орган, който те посочат, включително регулаторните органи, посочени в член 39, параграф 1, и органите, отговорни за разрешаване на спорове, са длъжни да запазят поверителността на търговски чувствителната информация. Държавите-членки може да предвидят разкриване на такава информация, когато това е необходимо, за да могат компетентните органи да изпълняват функциите си. Член 31 Отделяне на счетоводните отчети 1. Държавите-членки предприемат необходимите стъпки, за да гарантират, че счетоводните отчети на предприятията за природен газ се водят според разпоредбите на параграфи 2-5 от настоящия член. В случай че предприятията за природен газ се възползват от дерогация от тази разпоредба на базата на член 49, параграфи 2 и 4, те следва поне да водят вътрешното си счетоводство съгласно настоящия член. 2. Предприятията за природен газ, независимо от системата си на собственост или правната си форма, съставят, представят за одит и публикуват своите годишни счетоводни отчети в съответствие с разпоредбите на националното право относно годишните отчети на дружества с ограничена отговорност, приети в съответствие с Четвърта директива 78/660/ЕИО на Съвета от 25 юли 1978 г., приета на основание член 44, параграф 2, буква ж) (19) от Договора, относно годишните счетоводни отчети на някои видове дружества (20). Предприятията, които не са правно задължени да публикуват годишните си счетоводни отчети, съхраняват копие от тях на разположение на обществеността в централното си управление. 3. Предприятията за природен газ водят във вътрешното си счетоводство отделни счетоводни отчети за всяка от дейностите си по пренос, разпределение, ВПГ и съхранение, както би се изисквало от тях, ако въпросните дейности се извършваха от отделни предприятия, с оглед избягване на дискриминация, кръстосано субсидиране и нарушаване на конкуренцията. Те водят също така счетоводни отчети, които може да бъдат консолидирани, за други газови дейности, които не са свързани с пренос, разпределение, ВПГ и съхранение. До 1 юли 2007 г. те водят отделни счетоводни отчети за дейностите по доставка на привилегировани клиенти и дейностите по доставка на непривилегировани клиенти. Приходите от собствеността на газопреносната или газоразпределителната мрежа се посочват в счетоводните отчети. Когато е подходящо, те водят консолидирани счетоводни отчети за други дейности, несвързани с природния газ. Вътрешното счетоводство включва баланс и отчет за приходите и разходите за всяка дейност. 4. Одитът, посочен в параграф 2, проверява по-специално дали се спазва задължението за избягване на дискриминация и кръстосано субсидиране, посочено в параграф 3. 5. В своето вътрешно счетоводство предприятията уточняват правилата за разпределение на активи и пасиви, разходи и приходи, а така също и за амортизация, без нарушаване на национално приложимите счетоводни правила, които те спазват при изготвянето на отделните счетоводни отчети по параграф 3. Тези вътрешни правила може да се променят само в изключителни случаи. Такива промени се посочват и надлежно обосновават. 6. В годишните счетоводни отчети се отбелязва всяка сделка с определен обем, осъществявана със свързани предприятия. ГЛАВА VII ОРГАНИЗАЦИЯ НА ДОСТЪПА ДО СИСТЕМАТА Член 32 Достъп на трети страни 1. Държавите-членки осигуряват прилагането на система за достъп на трети страни до газопреносната и газоразпределителната система и съоръженията за ВПГ, на базата на публикувани тарифи, приложими за всички привилегировани клиенти, включително предприятията за доставка, и които се прилагат обективно и без дискриминация между ползвателите на системата. Държавите-членки гарантират, че тези тарифи или методиките, които определят изчисляването им, са одобрени преди влизането им в сила в съответствие с член 41 от регулаторен орган, посочен в член 39, параграф 1, и че тези тарифи и методиките, когато се одобряват само методиките, са публикувани преди влизането им в сила. 2. Операторите на газопреносни системи, имат достъп, ако е нужно за целта на извършването на дейността им, включително във връзка с трансграничен пренос, до мрежата на други оператори на газопреносни системи. 3. Разпоредбите на настоящата директива не възпрепятстват сключването на дългосрочни договори, при условие че те са съобразени с правилата за конкуренция на Общността. Член 33 Достъп до съоръжения за съхранение 1. За организиране на достъп до съоръжения за съхранение и до временно съхранение, когато е технически и/или икономически необходимо за осигуряването на ефективен достъп до системата с цел доставка на клиенти, както и за организирането на достъп до спомагателните услуги, държавите-членки могат да изберат едната от двете или и двете процедури, описани в параграфи 3 и 4. Тези процедури действат съгласно обективни, прозрачни и недискриминационни критерии. Регулаторните органи, когато държавите-членки са предвидили това, или държавите-членки.определят и публикуват критериите, съгласно които може да бъде определен приложимият режим за достъп до съоръжения за съхранение и до временно съхранение. Те правят обществено достояние или задължават операторите на газопреносни системи и на системи за съхранение да направят обществено достояние данните относно това кои съоръжения за съхранение или части от тях и какво временно съхранение се предлага съгласно различните процедури, посочени в параграфи 3 и 4. Задължението, посочено във второто изречение на първа алинея не засяга предвиденото в първа алинея право на избор на държавите-членки. 2. Разпоредбите в параграф 1 не се прилагат за спомагателни услуги и временно съхранение, свързани със съоръжения за ВПГ и необходими за процеса на регазификация и последващата доставка към газопреносната система. 3. В случай на договорен достъп държавите-членки или когато държавите-членки са предвидили това, регулаторните органи вземат необходимите мерки, за да могат предприятията за природен газ и привилегированите клиенти вътре или извън територията, покрита от взаимосвързаната система, да договарят достъп до съоръжение за съхранение и до временно съхранение, когато то е технически и/или икономически необходимо за осигуряването на ефективен достъп до системата, както и за организацията на достъп до други спомагателни услуги. Страните са задължени добросъвестно да договарят достъп до съоръжение за съхранение, до временно съхранение и до други спомагателни услуги. Договорите за достъп до съоръжения за съхранение, до временно съхранение и до други спомагателни услуги се договарят със съответния оператор на система за съхранение или предприятията за природен газ. Регулаторните органи, когато държавите-членки са предвидили това, или държавите-членки, изискват от операторите на системи за съхранение и предприятията за природен газ да публикуват основните си търговски условия за използването на съоръжения за съхранение, на временно съхранение и на други спомагателни услуги до 1 януари 2005 г. и веднъж годишно след това. При изготвянето на условията, посочени във втора алинея, операторите на системите за съхранение и предприятията за природен газ се консултират с ползвателите на системата. 4. В случай на регулиран достъп регулаторните органи, когато държавите-членки са предвидили това, или държавите-членки вземат необходимите мерки, за да предоставят на предприятията за природен газ и привилегированите клиенти вътре или извън територията, покрита от взаимосвързаната система, право на достъп до съоръжения за съхранение, до временно съхранение и до други спомагателни услуги, на базата на публикувани тарифи и/или други условия и задължения за използването на тези съоръжения за съхранение и на временно съхранение, когато това е технически и/или икономически необходимо за осигуряването на ефективен достъп до системата, както и за организацията на достъп до други спомагателни услуги. Регулаторните органи, когато държавите-членки са предвидили това, или държавите-членки се консултират с ползвателите на системата при изготвянето на тези тарифи или методиките за изчисляването им. Правото на достъп за привилегировани клиенти може да бъде дадено, като им се предостави възможност да сключат договори за доставка с конкурентни предприятия за природен газ, различни от собственика и/или оператора на мрежата или свързано предприятие. Член 34 Достъп до добивни тръбопроводни мрежи 1. Държавите-членки предприемат необходимите мерки, за да гарантират, че предприятията за природен газ и привилегированите клиенти, където и да се намират, могат да получат достъп до добивни тръбопроводни мрежи, включително съоръжения, доставящи технически услуги, свързани с такъв достъп, в съответствие с настоящия член, с изключение на частите от такива мрежи и съоръжения, които се използват за местни добивни операции на площадка, където се добива газ. Мерките се нотифицират на Комисията в съответствие с разпоредбите на член 54. 2. Достъпът, посочен в параграф 1, се осигурява по начин, определен от държавата-членка съгласно съответните правни инструменти. Държавите-членки следват целите за честен и открит достъп, постигайки конкурентен пазар на природен газ и избягвайки всякаква злоупотреба с господстващо положение, като вземат под внимание сигурността и редовността на доставките, капацитета, който е или по разумен начин може да стане наличен, и опазването на околната среда. Следните въпроси може да бъдат взети под внимание: а) необходимостта да се откаже достъп, когато има несъвместимост на техническите спецификации, която не може да бъде преодоляна по разумен начин; б) необходимостта да се избегнат трудности, които не могат да бъдат преодолени по разумен начин и биха могли да причинят вреда на ефективния, текущ и планиран бъдещ добив на въглеводороди, включително такъв от полета с маргинална икономическа жизнеспособност; в) необходимостта да се зачитат надлежно обоснованите разумни нужди на собственика или оператора на добивната тръбопроводна мрежа за пренос и преработка на газ и интересите на всички други потребители на добивната тръбопроводна мрежа или свързани преработващи или манипулационни съоръжения, които може да бъдат засегнати; и г) необходимостта да прилагат своите закони и административни процедури, в съответствие със законодателството на Общността, за даването на разрешение за добив или разработване на находища. 3. Държавите-членки осигуряват наличието на процедури за разрешаване на спорове, включително орган, който е независим от страните и има достъп до цялата необходима информация, за да може споровете, свързани с достъпа до добивни тръбопроводни мрежи, да бъдат разрешавани експедитивно, като се вземат под внимание критериите в параграф 2 и броя на страните, които може да вземат участие в договарянето на достъп до такива мрежи. 4. В случай на трансгранични спорове, се прилагат процедурите за разрешаване на спорове на държавата-членка, която има компетентност над добивната тръбопроводна мрежа, която отказва достъп. Когато, при трансгранични спорове, повече от една държава-членка покриват въпросната мрежа, съответните държави-членки се консултират взаимно с оглед осигуряване последователното прилагане на разпоредбите на настоящата директива. Член 35 Отказ на достъп 1. Предприятията за природен газ може да отказват достъп до системата на базата на липса на капацитет, или когато достъпът до мрежата би могъл да им попречи да изпълняват задълженията за извършване на обществени услуги, посочени в член 3, параграф 2, които са им възложени, или на базата на сериозни икономически и финансови трудности с договори вземане-или-плащане, отчитайки критериите и процедурите, установени в член 48, и алтернативата, избрана от държавата-членка според параграф 1 от същия член. Предоставят се надлежно обосновани основания за такъв отказ. 2. Държавите-членки може да вземат необходимите мерки, за да гарантират, че предприятията за природен газ, които отказват достъп до системата на базата на липса на капацитет или липса на връзка, ще направят необходимите подобрения доколкото това е икономически целесъобразно или когато потенциален клиент има желание да заплати за това. В случаите, когато държавите-членки прилагат член 4, параграф 4, държавите-членки вземат такива мерки. Член 36 Нова инфраструктура 1. Голяма нова газова инфраструктура, например междусистемни газопроводи, съоръжения за ВПГ и съоръжения за съхранение, при искане може да бъде освободена за определен период от време от разпоредбите на членове 9, 32, 33 и 34 и член 41, параграфи 6, 8 и 10, при следните условия: а) инвестицията следва да поощрява конкуренцията в газовите доставки и да повишава сигурността на доставките; б) нивото на риска, свързан с инвестицията, трябва да е такова, че инвестицията не би била направена, ако не се предостави освобождаване; в) инфраструктурата следва да е собственост на физическо или юридическо лице, което е отделено, поне по отношение на правната му форма, от операторите, в чиито системи ще се изгражда тази инфраструктура; г) трябва да се събират такси от ползвателите на тази инфраструктура; и д) освобождаването не трябва да е във вреда на конкуренцията или на ефективното функциониране на вътрешния пазар за природен газ, или на ефективното функциониране на регулираната система, към която се присъединява инфраструктурата. 2. Параграф 1 се прилага и за значително увеличаване на капацитета на съществуваща инфраструктура и за модификации на такава инфраструктура, които дават възможност за развитието на нови източници на газови доставки. 3. Регулаторният орган, посочен глава VIII, може за всеки отделен случай да взема решение за освобождаването, посочено в параграфи 1 и 2. 4. Когато съответната инфраструктура е разположена на територията на повече от една държава-членка, Агенцията може да даде консултативно становище на регулаторните органи на съответните държави-членки, което може да служи като основа за тяхното решение, в срок от два месеца от датата на която искането за освобождаване е било получено от последния от тези регулаторни органи. Когато всички съответни регулаторни органи постигнат споразумение относно искането за освобождаване в шестмесечен срок от датата на която то е получено от последния от регулаторните органи, те информират Агенцията за тяхното решение. Агенцията поема задачите, възложени на регулаторните органи на съответните държави-членки съгласно настоящия член: а) когато всички съответни регулаторни органи не са постигнали споразумение в срок от шест месеца от датата, на която е поискано освобождаване от последния от тези регулаторни органи; или б) при съвместно искане от съответните регулаторни органи. Всички съответни регулаторни органи може да отправят съвместно искане посоченият в трета алинея, буква а) срок да се удължи с до три месеца. 5. Преди да вземе решение, Агенцията се консултира със съответните регулаторни органи и кандидатите. 6. Дадено освобождаване може да покрие целия или част от капацитета на новата инфраструктура или на съществуващата инфраструктура със значително увеличен капацитет. При вземането на решение за освобождаване за всеки отделен случай се разглежда необходимостта от налагане на условия относно продължителността на освобождаването и недискриминационния достъп до инфраструктурата. При вземането на решение относно тези условия особено внимание се обръща на допълнителния капацитет, които ще се изгради или на изменението на съществуващия капацитет, на времевия хоризонт на проекта и на националните особености. Преди да вземе решение за освобождаване регулаторният орган взема решение за правилата и механизмите за управление и разпределяне на капацитета. Правилата изискват всички потенциални ползватели на инфраструктурата да бъдат поканени да изявят интерес при договарянето на капацитет преди извършването на разпределението на капацитета на новата инфраструктура, включително за собствени нужди. Регулаторният орган изисква правилата за управление на претоварването да включват задължението неизползваният капацитет да бъде предлаган на пазара, а ползвателите на инфраструктурата да имат право да търгуват договорения си капацитет на вторичния пазар. При оценката си на критериите, посочени в параграф 1, букви а), б) и д), регулаторният орган взема предвид резултатите от посочената по-горе процедура за разпределение на капацитет. Решението за освобождаване, включително всички условия, посочени във втора алинея от настоящия параграф, следва да бъдат надлежно обосновани и публикувани. 7. Независимо от параграф 3 държавите-членки може да предвидят техният регулаторен орган или Агенцията, според случая, да представят на съответния орган в държавата-членка, за целите на официално решение, становище по молбата за освобождаване. Това становище се публикува заедно с решението. 8. Регулаторният орган незабавно изпраща на Комисията копие от всяка молба за освобождаване от момента на получаването ѝ. Компетентният орган незабавно нотифицира Комисията за решението и предоставя цялата свързана с него информация. Тази информация може да бъде представена на Комисията в обобщена форма, за да се даде възможност на Комисията да вземе добре обосновано решение. По-специално информацията включва: а) подробно изложените основания, на базата на които регулаторният орган е взел решение за предоставяне или отказ за освобождаване, заедно с позоваване на параграф 1, включително съответната(ите) точка(и) от въпросния параграф, на която(ито) се основава такова решение, включително финансовата информация, обосноваваща необходимостта от освобождаване; б) предприетия анализ на влиянието върху конкуренцията и ефективното функциониране на вътрешния пазар на природен газ в резултат от предоставянето на освобождаване; в) причините за периода от време и дела на общия капацитет на въпросната инфраструктура за газ, за която се предоставя освобождаване; г) резултата от консултациите със съответните регулаторни органи, когато освобождаването е свързано с междусистемен тръбопровод; и д) приноса на инфраструктурата за диверсификация на доставките на газ. 9. В срок от два месеца, започващ от деня на получаване на нотификацията Комисията може да вземе решение, изискващо от регулаторния орган да измени или отмени решението за освобождаване. Двумесечният срок може да бъде удължен с допълнителен срок от два месеца, когато Комисията търси допълнителна информация. Този допълнителен срок започва да тече от деня след получаването на пълната информация. Първоначалният двумесечен срок може да бъде удължен и по взаимно съгласие на Комисията и регулаторния орган. Когато изисканата информация не бъде предоставена в срока, предвиден в искането, нотификацията се счита за оттеглена, освен ако преди изтичането му този срок е бил удължен по взаимно съгласие на Комисията и регулаторния орган или ако регулаторният орган е нотифицирал чрез обосновано изявление Комисията, че счита нотификацията за пълна. Регулаторният орган изпълнява решението на Комисията, като изменя или отменя решението за освобождаване в срок от едни месец, и информира съответно Комисията за това. Комисията е длъжна да запази поверителността на чувствителната търговска информация. Одобрението на Комисията на решението за освобождаване губи силата си две години след приемането му, ако в рамките на този период все още не е започнало изграждането на инфраструктурата, и пет години от приемането му, ако инфраструктурата не е въведена в експлоатация, освен ако Комисията реши, че забавянето се дължи на значителни пречки, които са извън контрола на лицето, на което е предоставено освобождаване. 10. Комисията може да приеме насоки за прилагането на условията, предвидени в параграф 1 от настоящия член, и да определи процедурата, която да бъде следвана за прилагането на разпоредбите на параграфи 3, 6, 8 и 9 от настоящия член. Тези мерки, предназначени да изменят несъществени елементи на настоящата директива чрез допълването ѝ, се приемат в съответствие с процедурата по регулиране с контрол, посочена в член 51, параграф 3. Член 37 Отваряне на пазара и реципрочност 1. Държавите-членки гарантират, че привилегированите клиенти включват: а) до 1 юли 2004 г. привилегированите клиенти според член 18 от Директива 98/30/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 22 юни 1998 г. относно общите правила за вътрешния пазар на природен газ (21). Държавите-членки публикуват до 31 януари всяка година критериите за определяне на тези привилегировани клиенти; б) от 1 юли 2004 г. - всички небитови клиенти; в) от 1 юли 2007 г. - всички клиенти. 2. За да се избегне дисбаланс при отварянето на пазарите на газ: а) договори за доставка с привилегирован клиент в системата на друга държава-членка не са забранени, ако клиентът се счита за привилегирован и в двете въпросни системи; и б) когато сделките, описани в буква а), са отказани поради това, че клиентът е привилегирован само в една от двете системи, Комисията може да задължи страната, отказала сделката, като вземе предвид ситуацията на пазара и общия интерес, да извърши доставката на газ по молба на една от държавите-членки на двете системи. Член 38 Директни газопроводи 1. Държавите-членки вземат всички необходими мерки, за да дадат възможност: а) предприятията за природен газ, установени на тяхната територия, да доставят газ на привилегировани клиенти чрез директен газопровод; и б) всеки такъв привилегирован клиент на тяхната територия да получава газ чрез директен газопровод от предприятия за природен газ. 2. В случаи, когато се изисква разрешение (например лиценз, разрешително, концесия, съгласие или одобрение) за изграждането или експлоатацията на директни газопроводи, държавите-членки или посочени от тях компетентни органи излагат критериите за даване на разрешения за построяването или експлоатацията на директни газопроводи на тяхна територия. Тези критерии са обективни, прозрачни и недискриминационни. 3. Държавите-членки може да предоставят разрешение за построяването на директен газопровод или при условията на отказ на достъп до системата на основание член 35, или при условията на откриване на процедура за уреждане на спор по член 41. ГЛАВА VIII НАЦИОНАЛНИ РЕГУЛАТОРНИ ОРГАНИ Член 39 Определяне и независимост на регулаторните органи 1. Всяка държава-членка определя един единствен национален регулаторен орган на национално равнище. 2. Параграф 1 от настоящия член не засяга определянето на други регулаторни органи на регионално равнище в рамките на държавите-членки, при условие че има един старши представител, който представлява държавата-членка и осъществява контакти на общностно равнище в рамките на Съвета на регулаторите на Агенцията в съответствие с член 14, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 713/2009. 3. Чрез дерогация от параграф 1 от настоящия член дадена държава-членка може да определи регулаторни органи за малки системи на географски отделен регион, чието потребление през 2008 г. е било по-малко от 3 % от общото потребление на държавата-членка, от която е част. Тази дерогация не засяга определянето на един старши представител, който представлява държавата-членка и осъществява контакти на общностно равнище в рамките на Съвета на регулаторите на Агенцията в съответствие с член 14, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 713/2009. 4. Държавите-членки гарантират независимостта на регулаторния орган и осигуряват безпристрастното и прозрачно упражняване на правомощията му. За тази цел, държавите-членки гарантират, че при изпълнението на регулаторни функции, възложени му с настоящата директива и свързаното с нея законодателство, регулаторният орган: а) е правно отделен и функционално независим от други публични и частни образувания; б) гарантира, че персоналът му и лицата, отговорни за управлението му: i) действа независимо от всякакъв пазарен интерес; и ii) не търсят или не получават преки инструкции от правителство или друго публично или частно образувание при изпълнение на своите регулаторни функции. Това изискване не засяга тясното сътрудничество при необходимост с други заинтересовани национални органи, нито даваните от правителството общи политически насоки, които не са свързани с регулаторните правомощия и задължения съгласно член 41. 5. За да защити независимостта на регулаторния орган, държавите-членки по-специално гарантират, че: а) регулаторният орган може да взема автономни решения, независимо от всеки политически орган и разполага с отделни годишни бюджетни кредити, с автономност при изпълнението на отпуснатия бюджет, както и с достатъчни човешки и финансови ресурси за изпълнение на своите задължения; и б) членовете на съвета на регулаторния орган, или при липсата на съвет, висшите ръководни служители на регулаторния орган се назначават за определен срок от пет до седем години, който може да бъде подновен веднъж. По отношение на първа алинея, буква б), държавите-членки осигуряват подходяща ротационна схема за съвета или висшето ръководство. Членовете на съвета, или при липсата на съвет, членовете на висшето ръководство може да бъдат освободени от длъжност по време на техния мандат, единствено ако вече не изпълняват условията, установени от настоящия член или са били признати за виновни по закононарушения съгласно националното право. Член 40 Общи цели на регулаторния орган При изпълнение на регулаторните функции, посочени в настоящата директива, регулаторния орган взема всички подходящи мерки за постигане на следните цели в рамките на своите задължения и правомощия, установени в член 41, в тясно сътрудничество с други релевантни национални органи, включително органите по конкуренция, когато това е необходимо, без да се засяга тяхната компетентност: а) насърчаване, в тясно взаимодействие с Агенцията, регулаторните органи на другите държави-членки и Комисията, на развитието на конкурентен, сигурен и устойчив от екологична гледна точка вътрешен пазар на природен газ в рамките на Общността, както и на ефективното отваряне на пазара за всички клиенти и доставчици в Общността, и осигуряване на подходящи условия за ефективното и надеждно функциониране на газопреносните мрежи, като се отчитат дългосрочните цели; б) развиване на конкурентни и добре функциониращи регионални пазари в рамките на Общността за постигане на целите, посочени в буква а); в) премахване на ограниченията върху търговията с природен газ между държавите-членки, включително развиване на подходящ капацитет за трансграничен пренос, с цел да се отговори на търсенето и да се стимулира интеграцията на националните пазари, с което може да се улесни свободният поток на природен газ в Общността; г) съдействие за постигане по най-разходоефективен начин на развитието на сигурни, надеждни и ефикасни недискриминационни системи, които са ориентирани към потребителите, съгласно общите цели на енергийната политика, енергийната ефективност, както и интеграцията на широко мащабното, така и на малко мащабното производство на газ, от възобновяеми енергийни източници и разпределено производство както в газопреносните, така и в газоразпределителните мрежи; д) улесняване на достъпа до мрежата за нови производствени мощности, по-специално отстраняване на пречки, които биха могли да възпрепятстват достъпа на нови участници на пазара и на газ от възобновяеми енергийни източници; е) осигуряване на подходящи стимули в краткосрочен и дългосрочен план за системните оператори и ползвателите на системата, така че да се увеличи ефикасността на системата и да се насърчи интеграцията на пазарите; ж) гарантиране на ползи за клиентите чрез ефективното функциониране на националния пазар, насърчаване на ефективна конкуренция и подпомагане гарантирането на защитата на потребителите; з) подпомагане за постигане на високи стандарти на обществените услуги за природен газ, спомагане за защитата на уязвимите клиенти и допринасяне за съвместимостта на необходимите процеси на обмен на данни относно смяната на доставчиците от клиентите. Член 41 Задължения и правомощия на регулаторния орган 1. Регулаторният орган има следните задължения: а) да определя или одобрява, в съответствие с прозрачни критерии, тарифи за пренос или разпределение или техни методики; б) да осигурява изпълнението от страна на операторите на газопреносни и газоразпределителни системи и, при необходимост, на собствениците на системи, както и на всички предприятия за природен газ, на задълженията им съгласно настоящата директива и съответното законодателство на Общността, включително по отношение на въпроси от трансграничен характер; в) да си сътрудничи по отношение на въпроси от трансграничен характер с регулаторния(те) орган(и) на съответните държави-членки и с Агенцията; г) да спазва и изпълнява всички съответни правно обвързващи решения на Агенцията и на Комисията; д) да представя ежегоден доклад за дейността си и изпълнението на задълженията си пред компетентните органи на държавите-членки, Агенцията и Комисията. Такъв доклад съдържа предприетите мерки и получените резултати по отношение на всяко задължение, посочено в настоящия член; е) да гарантира, че няма кръстосано субсидиране между дейностите по пренос, разпределение, съхранение, ВПГ и доставка; ж) да наблюдава инвестиционните планове на операторите на газопреносни системи и да предоставя в годишният си доклад оценка на инвестиционния план на операторите на газопреносни системи по отношение на съответствието му с план на Общността за развитие на мрежата, посочен в член 8, параграф 3, буква б) от Регламент (ЕО) № 715/2009; тази оценка може да включва препоръки за промяна на инвестиционните планове; з) да осъществява наблюдение на съответствието с правилата за сигурност и надеждност на мрежата и да прави преглед на резултатите от минали периоди, както и да определя или одобрява стандартите и изискванията за качество на услугите и доставките или да допринася за постигането на тези цели съвместно с други компетентни органи; и) да наблюдава равнището на прозрачност, включително на цените на едро, като гарантира, че предприятията за природен газ, изпълняват задълженията си в това отношение; й) да наблюдава степента и ефективността на отварянето на пазара и конкуренцията в секторите на едро и на дребно, включително на борсите за природен газ, да следи цените на природен газ за битовите клиенти, включително и системите за авансови плащания, процента на смяна на доставчика, процента на изключване от мрежата, таксите и извършването на услуги по поддръжка и жалбите на битовите клиенти, както и да следи за всякакво нарушаване или ограничаване на конкуренцията, включително да предоставят нужната информация и да предоставят информация за съответните случаи на органите по конкуренция; к) да наблюдава случаите на ограничаващи договорни практики, включително разпоредби за изключителност, които може да възпрепятстват големи небитови потребители да сключват договори едновременно с повече от един доставчик или да ограничат избора им да постъпят по този начин. По целесъобразност, националните регулаторни органи уведомяват националните органи по конкуренция за наличието на такива практики; л) да зачита свободата на договаряне по отношение на договорите за прекъсваемо снабдяване, както и по отношение на дългосрочните договори, при условие че те са съвместими със законодателството на Общността и с политиките на Общността; м) да наблюдава времето, за което операторите на газопреносните и газоразпределителните системи извършват междусистемни връзки и ремонти; н) да наблюдава и преразглежда условията за достъп до съоръжения за съхранение, до временно съхранение и до други спомагателни услуги съгласно член 33. В случай че режимът за достъп до съоръжение за съхранение се определя съгласно член 33, параграф 3, тази задача не включва преразглеждането на тарифите; о) да подпомага, заедно с други релевантни органи, гарантирането на ефективността и осигуряване прилагането на мерките за защита на потребителите, включително и мерките, посочени в приложение I; п) да публикува поне веднъж годишно препоръки относно съответствието на цените за доставка с член 3 и да ги изпраща на органите по конкуренция, когато е уместно; р) да гарантира достъп до данни за потреблението на клиентите, предоставянето за незадължително ползване на лесно разбираем хармонизиран на национално равнище формат на данните за потреблението, както и бърз достъп за всички потребители до тези данни съгласно приложение I, буква з); с) да наблюдава прилагането на правилата, свързани с функциите и отговорностите на операторите на газопреносни системи, операторите на газоразпределителни системи, доставчиците, клиентите и другите участници на пазара съгласно Регламент (ЕО) № 715/2009; т) да наблюдава правилното прилагане на критериите и да определя дали дадено съоръжение за съхранение попада в обхвата на разпоредбите на член 33, параграф 3 или 4; у) да наблюдава прилагането на защитните мерки, посочени в член 46; и ф) да допринася за съвместимостта на процесите за обмен на данни относно най-важните пазарни процеси на регионално равнище. 2. Когато дадена държава-членка е предвидила това, задълженията за наблюдение, уредени в параграф 1, може да се осъществяват и от органи, различни от регулаторен орган. В този случай информацията, получена от наблюдението, се съобщава на регулаторните органи във възможно най-кратък срок. Като запазва своята независимост, не засяга специфичната си компетентност и спазва принципите на по-добро регулиране, регулаторният орган се консултира при необходимост с операторите на газопреносни системи и при необходимост си сътрудничи тясно с други релевантни национални органи при изпълнение на задълженията, уредени в параграф 1. Никое одобрение, дадено от регулаторен орган или от Агенцията съгласно настоящата директива, не засяга каквото и да било надлежно обосновано бъдещо упражняване на правомощията от регулаторния орган в съответствие с настоящия член или каквито и да било санкции, наложени от други релевантни органи или от Комисията. 3. В допълнение към възложените му съгласно параграф 1 от настоящия член задължения, регулаторният орган извършва следните действия след избора на независим системен оператор съгласно член 14: а) наблюдава изпълнението от страна на собственика на газопреносна система и независимия оператор на система на задълженията му по настоящия член и налага санкции за неизпълнение съгласно параграф 4, буква г); б) наблюдава отношенията и комуникациите между независимия системен оператор и собственика на газопреносната система, за да гарантира изпълнението на задълженията от страна на независимия системен оператор, като по-специално одобрява договорите и действа като орган за уреждане на спорове между независимия системен оператор и собственика на газопреносната система, разглеждайки всяка жалба от която и да е от двете страни съгласно параграф 11; в) без да се засяга процедурата по член 14, параграф 2, буква в), одобрява по отношение на първия десетгодишен план за развитие на мрежата планираните инвестиции и многогодишния план за развитие на мрежата, представян ежегодно от независимия системен оператор; г) гарантира, че събираните от независимите системни оператори тарифи за достъп до мрежите включват възнаграждение за собственика или собствениците на мрежи, което да осигурява достатъчна доходност от активите на мрежата и от новите инвестиции в нея, при условие че тези тарифи са наложени по икономичен и ефективен начин; и д) притежава правомощията да извършва проверки, включително внезапни проверки, в обектите на собственика на газопреносна система и на независимия системен оператор. 4. Държавите-членки гарантират, че регулаторните органи разполагат с правомощията, които им позволяват да изпълняват задълженията, посочени в параграфи 1, 3 и 6 ефективно и без забавяне. За тази цел регулаторният орган има най-малко следните правомощия: а) да издава обвързващи решения за предприятията за природен газ; б) да извършва разследвания на функционирането на газовите пазари и да взема решения и да налага всички необходими и пропорционални мерки за насърчаване на ефективна конкуренция и гарантиране на нормалното функциониране на пазара. При необходимост регулаторният орган има също правомощието да си сътрудничи с националния орган по конкуренция и с регулаторите на финансовите пазари или с Комисията при провеждане на разследвания, свързани с правото в областта на конкуренцията; в) да изисква всякаква информация от предприятията за природен газ, необходима за изпълнението на задълженията му, включително основанията за всеки отказ за предоставяне на достъп на трета страна, както и информация относно мерките, необходими за укрепването на мрежата; г) да налага ефективни, пропорционални и възпиращи санкции на предприятията за природен газ, които не изпълняват задълженията си съгласно настоящата директива или другите съответни правно обвързващи решения на регулаторния орган или на Агенцията, или да предлага на компетентен съд да наложи такива санкции. Това включва правомощието да налага или да предлага налагането на санкции на оператора на газопреносна система или на вертикално интегрираното предприятие в размер до 10 % от годишния оборот на оператора на газопреносна система или в размер до 10 % от годишния оборот на вертикално интегрираното предприятие в зависимост от случая, ако те не спазват задълженията си съгласно настоящата директива; и д) подходящи права за разследвания и съответни правомощия за предписания за уреждане на спорове съгласно параграфи 11 и 12; 5. В допълнение към задълженията и правомощията, възложени му съгласно параграфи 1 и 4 от настоящия член, когато оператор на газопреносна система е определен съгласно глава IV, на регулаторния орган се предоставят най-малко следните задължения и правомощия: а) да налага санкции съгласно параграф 4, буква г) за дискриминационно поведение в полза на вертикално интегрираното предприятие; б) да наблюдава комуникациите между оператора на газопреносна система и вертикално интегрираното предприятие, за да се гарантира, че операторът на газопреносна система изпълнява задълженията си; в) да действа като орган за уреждане на спорове между вертикално интегрираното предприятие и оператора на газопреносна система по отношение на всяка жалба, подадена съгласно параграф 11; г) да наблюдава търговските и финансовите отношения, включително заемите, между вертикално интегрираното предприятие и оператора на газопреносна система; д) да одобрява всички търговски и финансови споразумения между вертикално интегрираното предприятие и оператора на газопреносна система, при условие че те съответстват на условията на пазара; е) да изисква обосновка от вертикално интегрираното предприятие когато се нотифицира от отговорника по съответствието съгласно член 21, параграф 4. Тази обосновка включва в частност доказателства, че не е имало дискриминационно поведение в полза на вертикално интегрираното предприятие; ж) да извършва проверки, включително внезапни проверки, в обектите на вертикално интегрираното предприятие и оператора на газопреносна система; и з) да възлага всички или определени задачи на оператора на газопреносна система на независим системен оператор, определен съгласно член 14, в случай че операторът на газопреносна система системно нарушава задълженията си съгласно настоящата директива, в частност в случай на системно дискриминационно поведение в полза на вертикално интегрираното предприятие. 6. Регулаторните власти следва да отговарят за фиксирането или одобрението, достатъчно време преди влизането в сила на такива методики, поне на методиките, които се използват за изчисляването или постановяването на условията за: а) свързване и достъп до националните мрежи, включително тарифите за пренос и разпределение, както и реда, условията и тарифите за достъп до съоръженията за ВПГ. Тези тарифи или методики позволяват да се направят необходимите инвестиции в мрежите и съоръженията за ВПГ по начин, който позволява тези инвестиции да обезпечат трайността на мрежите и съоръженията за ВПГ; б) осигуряване на балансиращи услуги, извършвани по най-икономичния начин и гарантиращи подходящи стимули за потребителите на мрежата, с оглед балансиране на подаването и потреблението на газ. Балансиращите услуги се предоставят по справедлив и недискриминационен начин и се основават на обективни критерии; и в) достъп до трансгранични инфраструктури, включително процедурите за разпределяне на капацитет и управление на претоварването. 7. Методиките или редът и условията, посочени в параграф 6, се публикуват. 8. При определянето или одобряването на тарифите или методиките и балансиращите услуги, регулаторните органи гарантират, че операторите на газопреносни системи и на газоразпределителни системи разполагат с подходящи стимули, в краткосрочен и дългосрочен план, за повишаване на ефективността, насърчаване на интеграцията на пазарите и сигурността на доставките и подкрепа за свързаните с това научноизследователски дейности. 9. Регулаторните органи наблюдават управлението на претоварването на националните газопреносни мрежи, включително междусистемните връзки, както и прилагането на правилата за управление на претоварването. За тази цел операторите на газопреносни системи или пазарните оператори представят на националните регулаторни органи техните правила за управление на претоварването, включително разпределянето на капацитета. Националните регулаторни органи могат да изискат промяна на тези правила. 10. Регулаторните органи имат правомощията да изискват от операторите на газопреносни системи, на системи за съхранение, на мрежи за ВПГ и на газоразпределителни системи при необходимост да променят реда и условията, включително тарифите и методиките, посочени в настоящия член, за да се гарантира, че те са пропорционални и приложени по недискриминационен начин. В случай че режимът за достъп до съоръжение за съхранение се определя съгласно член 33, параграф 3, тази задача не включва промяна на тарифите. В случай на закъснение при определянето на тарифите за пренос и разпределение, регулаторните органи имат правомощието да определят или одобряват временни тарифи или методи за пренос и разпределение и да вземат решение за подходящи компенсаторни мерки, ако окончателните тарифи или методики се отклоняват от временните тарифи или методи. 11. Страна, която има оплакване срещу оператор на газопреносна система, система за съхранение, за ВПГ или газоразпределителна система във връзка със задълженията на оператора съгласно настоящата директива, може да отнесе жалбата си към регулаторния орган, който, действайки като орган за уреждане на спорове, излиза с решение в срок от два месеца от получаване на жалбата. Този срок може да бъде удължен с два месеца, ако регулаторният орган се нуждае от допълнителна информация. Този удължен срок може да бъде удължен допълнително със съгласието на жалбоподателя. Решението на регулаторния орган има обвързваща сила, ако и докато не бъде отменено при обжалване. 12. Всяка страна, която е заинтересована и която има право да подаде жалба срещу решение за методиките, взето съгласно настоящия член, или в случаите, когато регулаторните органи имат задължението да се консултират относно предложените тарифи или методики, може най-късно в срок от два месеца или в по-кратък срок, предвиден от държавите-членки, от публикуването на решението или предложението за решение, да представи жалба за преразглеждане. Такава жалба няма суспензивен ефект. 13. Държавите-членки създават подходящи и ефективни механизми за регулиране, контрол и прозрачност, за да се избегне злоупотреба с господстващо положение, особено във вреда на потребителите, и всякакви агресивни търговски практики. Тези механизми вземат предвид разпоредбите на Договора, и по-специално член 82 от него. 14. Държавите-членки гарантират, че са взети подходящи мерки, включително административни действия или наказателно производство съгласно националното законодателство, срещу физически или юридически лица, които са отговорни за неспазването на правилата за поверителност, наложени от настоящата директива. 15. Жалбите, посочени в параграфи 11 и 12, не засягат упражняването на правата на обжалване съгласно общностното или националното право. 16. Решенията на регулаторните органи са напълно мотивирани, обосновани и подлежат на съдебен контрол. Решенията са обществено достъпни, като същевременно се запазва поверителността на чувствителната търговска информация. 17. Държавите-членки гарантират, че на национално равнище съществуват подходящи механизми, съгласно които всяка страна, засегната от решение на регулаторния орган, има право да обжалва пред орган, който е независим от заинтересованите страни и от всяко правителство. Член 42 Регулаторен режим по трансгранични въпроси 1. Регулаторните органи осъществяват тесни консултации и си сътрудничат помежду си и предоставят един на друг и на Агенцията всяка информация, необходима за изпълнението на задълженията им съгласно настоящата директива. По отношение на обменяната информация получаващият орган гарантира същата степен на поверителност, каквато се изисква от предоставящия орган. 2. Регулаторните органи си сътрудничат най-малкото на регионално равнище за: а) насърчаване на постигането на оперативни договорености, които да позволят оптимално управление на мрежата, да насърчат съвместни борси за природен газ и разпределянето на трансграничен капацитет, както и да позволят подходящо равнище на междусистемен преносен капацитет, включително чрез нови междусистемни връзки, в рамките на региона и между отделните региони, което да даде възможност за развитието на ефективна конкуренция и за подобряване на сигурността на доставките, без да се прави разлика между доставчиците в различните държави-членки; б) координиране разработването на всички мрежови кодекси на съответните оператори на газопреносни системи и други участници на пазара; и в) координиране разработването на правилата за управление на претоварването. 3. Националните регулаторни органи имат правото да сключват споразумения за сътрудничество помежду си, с цел насърчаване на регулаторното сътрудничество. 4. Посочените в параграф 2 действия се осъществяват в тясно сътрудничество с други релевантни национални органи, когато това е необходимо, без да се засяга тяхната специфична компетентност. 5. Комисията може да приеме насоки относно обхвата на задълженията на регулаторните органи да сътрудничат помежду си и с Агенцията. Тези мерки, предназначени да изменят несъществени елементи на настоящата директива чрез допълването ѝ, се приемат в съответствие с процедурата по регулиране с контрол, посочена в член 51, параграф 3. Член 43 Съответствие с насоките 1. Всеки регулаторен орган и Комисията може да поискат становището на Агенцията относно съответствието на дадено решение, взето от регулаторен орган, с насоките, посочени в настоящата директива или в Регламент (ЕО) № 715/2009. 2. Агенцията предоставя становището си на поискалия го регулаторен орган или съответно на Комисията, както и на взелия въпросното решение регулаторен орган в срок от три месеца от датата на получаване на искането. 3. Когато взелият решението регулаторен орган не се съобрази със становището на Агенцията в срок от четири месеца от датата на получаването на това становище, Агенцията информира Комисията за това. 4. Всеки регулаторен орган може да информира Комисията, когато според него решение, свързано с трансгранична търговия, взето от друг регулаторен орган, не съответства на насоките, посочени в настоящата директива или в Регламент (ЕО) № 715/2009, в рамките на два месеца след датата, на която е взето това решение. 5. Когато Комисията, в срок от два месеца след като е била информирана от Агенцията съгласно параграф 3 или от регулаторен орган съгласно параграф 4, или по собствена инициатива в срок от три месеца от датата на решението, прецени, че решението на регулаторен орган предизвиква сериозни съмнения относно съответствието му с насоките, посочени в настоящата директива или в Регламент (ЕО) № 715/2009, Комисията може да реши допълнително да проучи случая. В този случай тя приканва регулаторния орган и страните по производството пред регулаторния орган да представят констатациите си. 6. Когато Комисията взема решение да проучи случая допълнително, в рамките на не повече от четири месеца от датата, на която е взела това решение, Комисията излиза с окончателно решение: а) да не повдига възражения срещу решението на регулаторния орган; или б) да изиска от съответния регулаторен орган да отмени своето решение въз основа на това, че насоките не са спазени. 7. Когато Комисията не е взела решение допълнително да проучи случая или не е взела окончателно решение в рамките на сроковете, определени съответно в параграфи 5 и 6, се счита, че тя не е повдигнала възражения срещу решението на регулаторния орган. 8. Регулаторният орган се съобразява с решението на Комисията същият да отменя решението си в срок от два месеца и информира за това Комисията. 9. Комисията може да приеме насоки, определящи подробностите, свързани с процедурата, която да бъде следвана от регулаторните органи, Агенцията и Комисията относно съответствието на решенията, взети от регулаторните органи с насоките, посочени в настоящия член. Тези мерки, предназначени да изменят несъществени елементи на настоящата директива чрез допълването ѝ, се приемат в съответствие с процедурата по регулиране с контрол, посочена в член 51, параграф 3. Член 44 Съхраняване на документацията 1. Държавите-членки изискват от предприятията за доставка да съхраняват на разположение на националните органи, включително регулаторният орган, националните органи по конкуренция и Комисията, с оглед изпълнение на задачите им за срок от най-малко пет години, данните за всички сключени сделки за договори за доставка на газ и на газови деривати с клиенти на едро и оператори на газопреносни системи, както и с оператори на системи за съхранение и за ВПГ. 2. Данните съдържат подробности за елементите на съответната сделка като срок, условия за доставка и плащане, количество, дати и часове на изпълнение, цени и начини за идентифициране на съответния клиент на едро, както и определени подробности относно всички открити позиции по договори за доставка на газ и по газови деривати. 3. Регулаторният орган може да реши да предостави на участниците на пазара елементи от тази информация, при условие че не издава чувствителна търговска информация за конкретни участници на пазара или конкретни сделки. Настоящият параграф не се прилага по отношение на информацията за финансови инструменти, които попадат в обхвата на Директива 2004/39/ЕО. 4. За да гарантира уеднаквеното прилагане на настоящия член, Комисията може да приеме насоки, определящи методите и условията за съхранение на документацията, както и формата и съдържанието на данните, които се съхраняват. Тези мерки, предназначени да изменят несъществени елементи на настоящата директива чрез допълването ѝ, се приемат в съответствие с процедурата по регулиране с контрол, посочена в член 51, параграф 3. 5. По отношение на сделките на предприятията за доставка с газови деривати с клиенти на едро и оператори на газопреносни системи, както и с оператори на системи за съхранение и за ВПГ, настоящият член се прилага едва след като Комисията приеме насоките, посочени в параграф 4. 6. Разпоредбите на настоящия член не създават допълнителни задължения за образуванията, попадащи в обхвата на Директива 2004/39/ЕО, спрямо посочените в параграф 1 органи. 7. В случай, че посочените в параграф 1 органи имат нужда от данни, които се съхраняват от структури, попадащи в обхвата на Директива 2004/39/ЕО, отговорните органи съгласно посочената директива им предоставят исканите данни. ГЛАВА IX ПАЗАРИ НА ДРЕБНО Член 45 Пазари на дребно С оглед улесняване на появата на добре работещи и прозрачни пазари на дребно в Общността, държавите-членки вземат мерки функциите и отговорностите на операторите на газопреносни системи, операторите на газоразпределителни системи, доставчиците и клиентите и при необходимост на другите участници на пазара да са ясно определени от гледна точка на договорните споразумения, ангажиментите към клиентите, обмена на данни и условията за плащане, собствеността върху данните и отговорността за измерването. Тези правила се публикуват, се разработват с цел да улеснят достъпа на клиентите и на доставчиците до мрежите и подлежат на преразглеждане от регулаторните органи или от другите компетентни национални органи. ГЛАВА X ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ Член 46 Защитни мерки 1. В случай на внезапна криза на енергийния пазар, или когато са заплашени физическата безопасност или сигурността на хора, апаратура или инсталации, или целостта на системата, държава-членка може временно да вземе необходимите защитни мерки. 2. Тези мерки следва да причиняват най-малкото възможно смущение на функционирането на вътрешния пазар и не следва да са по-широки по обхват, отколкото е строго необходимо за отстраняването на внезапно възникналите трудности. 3. Съответната държава-членка незабавно нотифицира тези мерки до останалите държави-членки и до Комисията, която може да реши, че съответната държава-членка трябва да промени или премахне тези мерки, доколкото те нарушават конкуренцията и влияят негативно върху търговията по начин, който е в разрез с общите интереси. Член 47 Равнопоставени условия 1. Мерките, които държавите-членки може да предприемат съгласно настоящата директива за гарантиране на равнопоставени условия, съответстват на Договора, по-специално член 30 от него, и на законодателството на Общността. 2. Посочените в параграф 1 мерки са пропорционални, недискриминационни и прозрачни. Тези мерки се привеждат в действие единствено след тяхното нотифициране на и одобрение от Комисията. 3. Комисията предприема действия вследствие на нотификацията по параграф 2 в рамките на два месеца след получаването ѝ. Този срок започва да тече от деня след получаването на пълната информация. В случай че Комисията не е предприела действия в рамките на този двумесечен срок, се приема, че тя не повдига възражения срещу нотифицираните мерки. Член 48 Дерогации във връзка със задължения „вземане-или-плащане“ 1. Ако предприятие за природен газ срещне или прецени, че би срещнало сериозни икономически и финансови затруднения поради задълженията си от типа „вземане-или-плащане“, поети в един или повече договори за закупуване на газ, то може да изпрати молба за временна дерогация от член 32 на съответната държава-членка или на определения компетентен орган. В съответствие с избора на държавите-членки молбите се представят за всеки отделен случай преди или след отказа за достъп до системата. Държавите-членки може също да предоставят на предприятието за природен газ избор дали да представи молба преди или след отказ за достъп до системата. Когато предприятие за природен газ е отказало достъп, молбата се представя незабавно. Молбите се придружават от цялата относима информация за естеството и обхвата на проблема и за положените от страна на предприятието за природен газ усилия за решаването на проблема. Ако няма разумни алтернативни решения, и като се вземе предвид параграф 3, държавата-членка или определеният компетентен орган може да решат да предоставят дерогация. 2. Държавата-членка или определеният компетентен орган нотифицират Комисията незабавно за решението си да се предостави дерогация, заедно с цялата необходима информация, свързана с дерогацията. Тази информация може да бъде представена на Комисията в обобщена форма, за да се даде възможност на Комисията да вземе добре обосновано решение. В срок от осем седмици след получаване на нотификацията, Комисията може да поиска от държавата-членка или определения компетентен орган да измени или отмени решението за предоставяне на дерогация. Ако държавата-членка или определеният компетентен орган не се съобрази с това изискване в рамките на четири седмици, се взема окончателно решение в кратки срокове съгласно процедурата по консултиране, посочена в член 51, параграф 2. Комисията е длъжна да запази поверителността на чувствителната търговска информация. 3. При взимането на решения за дерогациите, посочени в параграф 1, държавата-членка или определеният компетентен орган и Комисията вземат предвид, по-специално, следните критерии: а) целта да се постигне конкурентен пазар на газ; б) необходимостта да се изпълняват задълженията за предоставяне на обществени услуги и да се обезпечи сигурността на доставките; в) позицията на предприятието за природен газ на газовия пазар и фактическото положение на конкуренцията на този пазар; г) сериозността на икономическите и финансови трудности, срещани от предприятия за природен газ и предприятия за пренос или привилегировани клиенти; д) датите на подписване и условията на въпросния договор или договори, включително степента, до която те включват разпоредби относно пазарни промени; е) положените усилия за намиране на решение на проблема; ж) степента, до която при поемането на въпросните задължения „вземане-или-плащане“ предприятието е могло разумно да предвиди, като вземе предвид разпоредбите на настоящата директива, че има вероятност да възникнат сериозни трудности; з) нивото на свързаност на системата с други системи и степента на оперативна съвместимост на тези системи; и и) евентуалните ефекти от предоставянето на дерогация върху точното прилагане на настоящата директива по отношение на гладкото функциониране на вътрешния пазар на природен газ. Решението по искане за дерогация във връзка с договори „вземане-или-плащане“, сключени преди 4 август 2003 г., не следва да доведе до ситуация, при която е невъзможно да се намерят икономически жизнеспособни алтернативни изходи. Във всички случаи няма да се счита, че съществуват сериозни трудности, когато продажбите на природен газ не са паднали под нивото на минималните гарантирани количества, съдържащи се в договори за закупуване на газ „вземане-или-плащане“, или дотолкова доколкото съответният договор „вземане-или-плащане“ за закупуване на газ може да бъде пригоден, или предприятието за природен газ може да намери алтернативни изходи. 4. Предприятията за природен газ, на които не е предоставена дерогация по параграф 1 от настоящия член, не отказват, нито продължават да отказват достъп до системата поради задължения вземане-или-плащане, поети по договор за закупуване на газ. Държавите-членки осигуряват спазването на съответните разпоредби на членове 32-44. 5. Всяка дерогация, предоставена съгласно горните разпоредби е надлежно обоснована. Комисията публикува решението в Официален вестник на Европейския съюз. 6. До 4 август 2008 г. Комисията представя доклад, съдържащ преглед на опита от прилагането на настоящия член, за да могат Европейският парламент и Съветът навреме да обмислят нуждата от промени в него. Член 49 Възникващи и изолирани пазари 1. Държавите-членки, които не са директно свързани с взаимосвързаната система на никоя друга държава-членка и имат само един основен външен доставчик, може да не прилага членове 4, 9, 37 и/или 38. Предприятие за доставка, което има пазарен дял над 75 %, се смята за основен доставчик. Всяка дерогация изтича автоматично, когато поне едно от условията, посочени в настоящия параграф, вече не е приложимо. Всяка такава дерогация се нотифицира на Комисията. Кипър може да не прилага членове 4, 9, 37 и/или 38. Такава дерогация изтича от момента, когато Кипър вече не се квалифицира като изолиран пазар. Членове 4, 9, 37 и/или 38 не се прилагат за Естония, Латвия и/или Финландия дотогава, докато която и да е от тези държави-членки не бъде пряко присъединена към взаимосвързаната система на която и да е държава-членка, различна от Естония, Латвия, Литва и Финландия. Настоящата алинея не засяга дерогациите по първата алинея от настоящия параграф. 2. Държава-членка, която се квалифицира като възникващ пазар, която поради прилагането на настоящата директива би срещнала значителни проблеми, може да не прилага членове 4 и 9, член 13, параграфи 1 и 3, членове 14 и 24, член 25, параграф 5, членове 26, 31 и 32, член 37, параграф 1 и/или член 38. Такава дерогация автоматично изтича от момента, когато държавата-членка вече не се квалифицира като възникващ пазар. Всяка такава дерогация се нотифицира на Комисията. Кипър може да не прилага членове 4 и 9, член 13, параграфи 1 и 2, членове 14 и 24, член 25, параграф 5, членове 26, 31 и 32, член 37, параграф 1 и/или член 38. Тази дерогация изтича от момента, когато Кипър вече не се квалифицира като възникващ пазар. 3. На датата, когато изтече дерогацията, посочена в параграф 2, първа алинея, определението за привилегировани клиенти води до отваряне на пазара, което се равнява най-малко на 33 % от общото годишно потребление на природен газ на националния газов пазар. Две години по-късно се прилага член 37, параграф 1, буква б), а три години по-късно - член 37, параграф 1, буква в). Докато прилага член 37, параграф 1, буква б), държавата-членка, посочена в параграф 2 от настоящия член, може да реши да не прилага член 32 по отношение на спомагателни услуги и временно съхранение за регазификационния процес и последващата доставка на природния газ към газопреносната система. 4. Когато изпълнението на настоящата директива би причинило значителни проблеми в ограничена географска зона на държава-членка, най-вече що се касае до развитието на газопреносната инфраструктура и основната газоразпределителна инфраструктура, и с оглед насърчаването на инвестициите, държавата-членка може да подаде молба до Комисията за временна дерогация от членове 4 и 9, член 13, параграфи 1 и 3, членове 14 и 24, член 25, параграф 5, членове 26, 31 и 32, член 37, параграф 1 и/или член 38 за подобряване на положението в тази зона. 5. Комисията може да предостави дерогацията, посочена в параграф 4, отчитайки по-специално следните критерии: - необходимостта от инфраструктурни инвестиции, които няма да са икономически обосновани в конкурентна пазарна среда; - нивото и перспективите за възвръщаемост на необходимите инвестиции; - големината и зрелостта на газовата система във въпросната зона; - перспективите за съответния газов пазар; - географската площ и характеристиките на въпросната зона или регион, и социално-икономическите и демографските фактори. За инфраструктура за газ, различна от газоразпределителна инфраструктура може да се предоставя дерогация, само ако в зоната не е създадена никаква газова инфраструктура, или ако газова инфраструктура е създадена преди по-малко от 10 години. Временната дерогация не може да надвишава 10 години от първата доставка на природен газ в зоната. За газоразпределителна инфраструктура може да се предоставя дерогация за срок, непревишаващ 20 години от момента, когато газ е доставен за пръв път през посочената инфраструктура в областта. 6. Член 9 не се прилага по отношение на Кипър, Люксембург и/или Малта. 7. Комисията информира държавите-членки за молбите, подадени по параграф 4, преди да вземе решение в съответствие с параграф 5, като зачита поверителността. Това решение, както и дерогациите, посочени в параграфи 1 и 2, се публикуват в Официален вестник на Европейския съюз. 8. Гърция може да не прилага членове 4, 24, 25, 26, 32, 37 и/или 38 от настоящата директива за географските зони и периодите от време, посочени в издадените лицензи преди 15 март 2002 г. и в съответствие с Директива 98/30/ЕО, за развитието и изключителната експлоатация на газоразпределителни мрежи в определени географски зони. Член 50 Процедура за преразглеждане В случай че в доклада, посочен в член 52, параграф 6, Комисията достигне до заключението, че предвид ефективния начин, по който е бил осъществен достъпът до мрежата в дадена държава-членка, водещ до ефективен, недискриминационен и свободен достъп до мрежата, определени задължения, наложени от настоящата директива на предприятията (включително задължения относно правното разделяне на операторите на газоразпределителни системи) не са пропорционални на поставените цели, въпросната държава-членка може да отправи искане към Комисията за освобождаване от въпросното изискване. Такова искане се нотифицира своевременно от държавата-членка на Комисията, заедно с цялата необходима информация, която да докаже, че достигнатото заключение в доклада относно гарантирания ефективен достъп до мрежата ще продължи да бъде валидно. В рамките на три месеца от получаването на нотификацията, Комисията приема становище по отношение на искането на съответната държава-членка и, при необходимост, внася предложения в Европейския парламент и в Съвета за изменения в съответните разпоредби на настоящата директива. Комисията може да предложи, в предложенията за изменения на настоящата директива, да се освободи съответната държава-членка от специфични изисквания, при положение че ако е подходящо тази държава-членка въведе мерки с равностоен ефект. Член 51 Комитет 1. Комисията се подпомага от комитет. 2. При позоваване на настоящия параграф се прилагат членове 3 и 7 от Решение 1999/468/ЕО, като се вземат предвид разпоредбите на член 8 от него. 3. При позоваване на настоящия параграф се прилагат член 5а, параграфи 1-4 и член 7 от Решение 1999/468/ЕО, като се вземат предвид разпоредбите на член 8 от него. Член 52 Докладване 1. Комисията наблюдава и преглежда прилагането на настоящата директива, и представя в Европейския парламент и в Съвета доклад за цялостния напредък за първи път до 31 декември 2004 г., а след това - ежегодно. Докладът за напредъка обхваща най-малко следните въпроси: а) натрупания опит и напредъка в създаването на напълно и изцяло действащ вътрешен пазар на природен газ и пречките, които остават в това отношение, включително аспекти на господство на пазара, концентрация на пазара, агресивните търговски практики или антиконкурентно поведение; б) предоставените дерогации по настоящата директива, включително изпълнението на дерогацията по член 26, параграф 4 с оглед на възможно преразглеждане на прага; в) степента, до която изискванията за отделяне и тарифиране, които се съдържат в настоящата директива, са постигнали успех в осигуряването на справедлив и недискриминационен достъп до газовата система на Общността и еквивалентни нива на конкуренция, както и икономическите, екологичните и социалните последствия от отварянето на пазара на природен газ за клиентите; г) преглед на въпросите, свързани с нивата на капацитет на системите и сигурността на доставките на природен газ в Общността, и най-вече съществуващия и предвиждания баланс между търсене и предлагане, като се вземат предвид физическите капацитети за обмен между областите и развитието на съоръжения за съхранение (включително въпроса относно пропорционалността на регулирането на пазара в тази област); д) ще се обърне специално внимание на мерките, взети в държавите-членки за покриване на върховото потребление и за справяне с дефицита на един или повече доставчици; е) обща оценка на постигнатия напредък в двустранните отношения с трети държави, които добиват и изнасят или транспортират природен газ, включително напредъка в пазарното интегриране, търговията и достъпа до мрежите на тези трети страни; ж) нуждата от възможни изисквания за хармонизиране, които не са свързани с разпоредбите на настоящата директива. Когато е необходимо, докладът за напредъка може да включва препоръки и мерки за противодействие на отрицателните последици от господството на пазара и концентрацията на пазара. В този доклад Комисията, като се консултира с ЕМОПС за газ, може да разгледа и осъществимостта на създаването от операторите на газопреносни системи на единен европейски оператор на газопреносна система. 2. На всеки две години докладът за напредъка, посочен в параграф 1, ще включва също така анализ на различните мерки, предприети от държавите-членки, за да изпълнят задълженията си към обществото, заедно с преглед на ефективността на тези мерки и по-точно ефектът им върху конкуренцията на пазара на природен газ. Където е необходимо, докладът може да включва препоръки за мерките, които да бъдат взети на национално ниво, за да се постигнат високи стандарти за обществени услуги, или мерки за предотвратяване на възбрана на пазара. 3. До 3 март 2013 г. Комисията представя на Европейския парламент и на Съвета, като част от общия преглед, подробен специфичен доклад, в който се показва степента, до която изискванията за отделяне съгласно глава IV са успели да осигурят пълна и ефективна независимост на операторите на преносни системи, като за показател се използва ефективното и ефикасното отделяне. 4. За целите на оценката си по параграф 3 Комисията взема предвид в частност следните критерии: справедлив и недискриминационен достъп до мрежата, ефективно регулиране, развитие на мрежата, така че да се отговори на пазарните потребности, неопорочени стимули за инвестиране, развитие на междусистемната инфраструктура, ефективна конкуренция в рамките на енергийните пазари на Общността, и състояние на сигурността на доставките в Общността. 5. Когато е целесъобразно, и в частност в случай че подробният конкретен доклад, посочен в параграф 3, установи, че условията, посочени в параграф 4, не са гарантирани на практика, Комисията представя на Европейския парламент и на Съвета предложения за осигуряване на пълна и действителна независимост на операторите на газопреносни системи до 3 март 2014 г. 6. Не по-късно от 1 януари 2006 г. Комисията представя на Европейския парламент и Съвета подробен доклад, който очертава напредъка в създаването на вътрешен пазар на природен газ. Този доклад разглежда по-специално: - наличието на недискриминационен достъп до мрежите; - ефективното регулиране; - развитието на инфраструктура за взаимни връзки, условията за транзит и положението със сигурността на доставките в Общността; - степента, до която пълните ползи от отварянето на пазара се падат на малките предприятия и битовите клиенти, особено по отношение на стандартите за обществени услуги; - степента, до която пазарите са отворени на практика за ефективна конкуренция, включително аспекти на господстващо положение на пазара, концентрация на пазара и агресивни търговски практики или антиконкурентно поведение; - степента, до която клиентите действително променят доставчиците и предоговарят тарифите; - движението на цените, включително цените за доставка, във връзка със степента на отваряне на пазарите; - дали съществува ефективен и недискриминационен достъп на трети страни до съоръжения за съхранение на газ, когато е технически и/или икономически необходимо за осигуряването на ефективен достъп до системата; - натрупания опит при прилагането на настоящата директива по отношение на действителната независимост на системните оператори във вертикално интегрираните предприятия, както и дали са разработени други мерки освен функционалната независимост и отделянето на счетоводните отчети, които имат ефект равностоен на правното отделяне. Когато е целесъобразно, Комисията представя предложения на Европейския парламент и на Съвета, по-специално за да гарантира високи стандарти за обществените услуги. Когато е целесъобразно, Комисията представя предложения на Европейския парламент и на Съвета, по-специално за да осигури пълна и ефективна независимост на операторите на разпределителни системи преди 1 юли 2007 г. Когато е необходимо и в съответствие със законодателството в областта на конкуренцията, тези предложения включват също мерки за решаване на проблемите, свързани с господстващото положение на пазара, концентрацията на пазара и агресивните търговски практики или антиконкурентно поведение. Член 53 Отмяна Директива 2003/55/ЕО се отменя от 3 март 2011 г., без да се засягат задълженията на държавите-членки относно сроковете за транспониране и прилагане на същата директива. Позоваванията на отменената директива се тълкуват като позовавания на настоящата директива и се четат в съответствие с таблицата на съответствието в приложение II. Член 54 Транспониране 1. Държавите-членки въвеждат в сила законовите, подзаконовите и административните разпоредби, необходими, за да се съобразят с настоящата директива до 3 март 2011 г. Те незабавно уведомяват Комисията за това. Те прилагат тези мерки от 3 март 2011 г., с изключение на член 11, който се прилага от 3 март 2013 г. Когато държавите-членки приемат тези мерки, в тях се съдържа позоваване на настоящата директива или то се извършва при официалното им публикуване. Условията и редът на позоваване се определят от държавите-членки. 2. Държавите-членки съобщават на Комисията текстовете на основните разпоредби от националното законодателство, които приемат в областта, уредена с настоящата директива. Член 55 Влизане в сила Настоящата директива влиза в сила на двадесетия ден след публикуването ѝ в Официален вестник на Европейския съюз. Член 56 Адресати Адресати на настоящата директива са държавите-членки. Съставено в Брюксел на 13 юли 2009 година.
[ 4, 14, 0, 3, 15 ]
31999R1459
31999R1459 L 168/1 ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 1459/1999 НА СЪВЕТА от 24 юни 1999 година за изменение на Регламент (ЕО) № 850/98 на Съвета относно опазването на рибните ресурси посредством технически мерки за защита на младите екземпляри морски организми СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ, като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност и по-специално член 37 от него, като взе предвид предложението на Комисията (1), като взе предвид становището на Европейския парламент (2), като взе предвид становището на Икономическия и социален комитет (3), като има предвид, че: (1) член 47, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 850/98 на Съвета от 30 март 1998 г. относно опазването на рибните ресурси посредством технически мерки за защита на младите екземпляри морски организми (4) гласи, че най-късно една година след датата на влизане в сила на въпросния регламент, Съветът следва да се произнесе, въз основа на предложение от Комисията, относно определянето на правила, приложими при използването на комбинация от мрежи с различни размери на окото, и които ще се прилагат от същата дата, на която влиза в сила въпросният регламент; (2) за да се гарантира ефикасен контрол, наблюдение и прилагане на тези правила при използване на комбинации от мрежи с различни размери на окото и по време на риболовни кампании, осъществявани в повече от един регион или географска зона, задължението да се води бордови дневник следва да обхване и риболовните кораби, които до този момент са били освободени от него; (3) следователно членове 4 и 15 от Регламент (ЕО) № 850/98 следва да се преразгледат; (4) следователно Регламент (ЕО) № 850/98 следва да бъде изменен, ПРИЕ НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ: Член 1 Регламент (ЕО) № 850/98 се изменя, както следва: 1. Член 4 се заменя със следния текст: „Член 4 1. За всеки географски регион или зона, посочени в приложения от I до V и, когато е приложимо, в зависимост от периода, целевите видове при всеки размер на окото на мрежата са посочените в съответното приложение. 2. a) Забранява се използването по време на риболовна кампания на всякаква комбинация от теглени мрежени уреди с различен размер на окото на мрежата: - общо в региони 1 и 2, с изключение на Скагерак и Категат, и в зависимост от периода, освен ако размерът на окото на мрежата на тези мрежени уреди отговаря на комбинация от мрежи с различни размери на окото, причислена към предвидените в приложение VIII и - в регион 3, с изключение на участък IХа на ICES на изток от 7°23′48″ западна дължина, освен ако размерът на окото на мрежата на тези мрежени уреди отговаря на комбинация от мрежи с различни размери на окото, причислени към предвидените в приложение IХ. б) За всеки географски регион или зона, посочени в приложения III, IV и V, и в зависимост от периода, се разрешава използване по време на риболовна кампания на всяко съоръжение от теглени мрежени уреди, причислени към всякаква комбинация от мрежи с различни размери на окото, определени в съответното приложение. в) Капитаните на риболовни кораби, които по време на риболовна кампания не водят бордови дневник съгласно разпоредбите на член 6 от Регламент (ЕИО) № 2847/93, не използват по време на тази риболовна кампания комбинация от теглени мрежени уреди, причислени към повече от един размер мрежи, в риболовните зони на Общността. Това изискване не се прилага за риболовни кампании в риболовни зони на Общността в региони 4, 5 и 6. г) Корабите могат да държат на борда по време на всяка риболовна кампания всякаква комбинация от теглени мрежени уреди, причислени към мрежа, която не съответства на разпоредбите на букви a) или б), при условие че тези мрежени уреди са завързани и подредени съгласно разпоредбите на член 20, параграф 1 от Регламент (ЕИО) № 2847/93. Всеки мрежен уред, който не е завързан и подреден съгласно цитираните разпоредби, се счита за използван. д) Ако няколко мрежени уреда са едновременно теглени от един или няколко риболовни кораба, всеки мрежен уред следва да има еднакъв размер на окото на мрежата. е) Използването на теглен мрежен уред с размер на окото на мрежата: - под 16 милиметра се забранява в регион 3, с изключение на участък IХа на ICES на изток от 7° 23′ 48″ западна дължина, - под 40 милиметра се забранява в участък IХа на ICES на изток от 7° 23′ 48″ западна дължина, - под 20 милиметра се забранява в региони 4 и 5, - под 45 милиметра се забранява в регион 6. 3. Капитаните на риболовни кораби, които не водят бордови дневник съгласно разпоредбите на член 6 от Регламент (ЕИО) № 2847/93, по време на риболовна кампания не ловят риба в повече от един географски регион или зона, посочени в приложения от I до V. Това изискване не се прилага за кораби, които използват по време на риболовна кампания само теглени мрежени уреди, чийто размер на окото на мрежата е равен или по-голям от 100 mm. 4. a) За всяка риболовна кампания, по време на която се използва комбинация от теглени мрежени уреди с повече от един размер на окото на мрежата, се забранява разтоварване, когато: i) уловът се осъществява в региони 1 и 2, с изключение на Скагерак и Категат, и всеки използван мрежен уред е с размер на окото на мрежата равен или по-голям от 100 mm, освен когато съставът в проценти на улова, съхраняван на борда, е съвместим със съответните условия в приложение Х(А); или ii) когато уловът се осъществява в Скагерак и Категат и всеки използван мрежен уред е с размер на окото на мрежата, равен или по-голям от 90 mm, освен когато съставът в проценти на улова, съхраняван на борда, е съвместим със съответните условия в приложение Х (Б); или iii) когато уловът се осъществява в регион 3, с изключение на участък IХа на ICES на изток от 7° 23′ 48″ западна ширина, и всеки използван мрежен уред е с размер на окото на мрежата, равен или по-голям от 70 mm, освен когато съставът в проценти на улова, съхраняван на борда, е в съответствие с приложимите разпоредби в приложение ХI(А); или iv) когато уловът се осъществява в участък IХа на ICES на изток от 7° 23′ 48″ западна дължина и всеки използван мрежен уред е с размер на окото на мрежата, равен или по-голям от 55 mm, освен когато съставът в проценти на улова, съхраняван на борда, е съвместим с разпоредбите на приложение ХI (Б). б) В останалите случаи съставът в проценти на улова, осъществяван с всеки размер на окото на използвана мрежа, във всеки един от регионите, посочени в приложения от I до V, и съхраняван на борда, е съвместим със съответните разпоредби на съответното приложение. 5. a) Процентът на целевите видове и на други видове се получава, като се събират всички количества от целевите видове или от други видове, посочени в приложения от I до V, които се съхраняват на борда или се трансбордират. б) Въпреки това, подробните правила за получаване на процента от целеви видове и от други видове, съхранявани на борда, когато уловът се осъществява с един ли няколко теглени едновременно мрежени уреда от няколко риболовни кораба, се изготвят съгласно предвидената в член 48 процедура. 6. Преди 31 май 2001 г. държавите-членки представят в Комисията доклад за прилагането на разпоредбите, предвидени в настоящия член, в член 15 и в съответните приложения. Въз основа на тези доклади Комисията подава подходящи предложения. До 31 октомври 2001 г. Съветът взима решение на основата на всяко така представено предложение.“ 2. Член 15 се заменя със следния текст: „Член 15 1. Количествата улов на морски организми, превишаващи позволените проценти, посочени в приложения I-VII, Х и ХI, не могат да бъдат разтоварвани, а се връщат обратно в морето преди всяко разтоварване. 2. Във всеки момент по време на риболовна кампания и след сортиране на улова, процентът на целевите видове, определени в приложения I-VII, които се съхраняват на борда, представляват поне половината от минималните проценти от целевите видове, посочени във въпросните приложения. 3. Капитаните на риболовни кораби, които са задължени да водят бордови дневник, следят след изтичане на първите 24 часа от дадена риболовна кампания, минималният процент на целеви видове, определен в приложения I-VII, X и XI да бъде достигнат при всяко вписване в бордовия дневник, съгласно разпоредбите на член 6 от Регламент (ЕИО) № 2847/93. 4. Когато по време на риболовна кампания даден кораб влиза или се връща от един от географските региони или зони, посочени в приложения I-V, минималният процент целеви видове, определен в приложения I-VII, Х и ХI, съхраняван на борда и произхождащ от региона или от географската зона, в която корабът е ловял риба преди това по време на кампанията, следва да бъде достигнат за два часа.“ 3. Приложение Х се заменя със следното: „ПРИЛОЖЕНИЕ Х A. УСЛОВИЯ ЗА ИЗПОЛЗВАНЕ НА НЯКОИ КОМБИНАЦИИ МРЕЖИ С РАЗЛИЧНИ РАЗМЕРИ НА ОКОТО ЗА РЕГИОНИ 1 И 2, С ИЗКЛЮЧЕНИЕ НА СКАГЕРАК И КАТЕГАТ 1. Комбинация от мрежи с различни размери на окото: 16-31 mm + = 100 mm Уловът, съхраняван на борда или разтоварван, съдържа най-малко 50 % от всякаква смес от скариди и лангустини (Pandalus montagui, Crangon spp. и Palaemon spp.). 2. Комбинация от мрежи с различни размери на окото: 32-54 mm + = 100 mm Уловът, съхраняван на борда или разтоварван, съдържа най-малко 20 % от всякаква смес от скариди и лангустини (Crangon spp., Pandalus spp., Palaemon spp., Parapenaeus longirostris); или уловът, съхраняван на борда или разтоварван, съдържа най-малко 50 % от всякаква смес от морски организми, посочени в приложение I като целеви видове за размер на окото на мрежата 32-54 mm, с изключение на скаридите и лангустините (Crangon spp., Pandalus spp., Palaemon spp., Parapenaeus longirostris), и не повече от 15 % от всякаква смес от видовете, отбелязани със знака „y“ в приложение I. 3. Комбинация от мрежи с различни размери на окото: 70-79 mm + = 100 mm Уловът, съхраняван на борда или разтоварван, съдържа най-малко 10 % от всякаква комбинация от морски организми, посочени в приложение I като целеви видове за размер на окото на мрежата между 70 и 79 mm. 4. Комбинация от мрежи с различни размери на окото: 80-99 mm + = 100 mm Уловът, съхраняван на борда или разтоварван, съдържа най-малко 50 % от всякаква комбинация от морски организми, посочени в приложение I като целеви видове за размер на окото на мрежата между 80 и 99 mm. Б. УСЛОВИЯ ЗА ИЗПОЛЗВАНЕ НА НЯКОИ КОМБИНАЦИИ ОТ МРЕЖИ С РАЗЛИЧНИ РАЗМЕРИ НА ОКОТО В СКАГЕРАК И КАТЕГАТ Комбинация от мрежи с различни размери на окото = 89 mm + = 90 mm Уловът, съхраняван на борда или разтоварван, съдържа най-малко 10 % от всякаква комбинация от морски организми, посочени в приложение IV като целеви видове за размер на окото на мрежата между 70 и 89 mm.“ 4. Приложение ХI се заменя със следното: „ПРИЛОЖЕНИЕ ХI A. УСЛОВИЯ ЗА ИЗПОЛЗВАНЕ НА НЯКОИ КОМБИНАЦИИ ОТ МРЕЖИ С РАЗЛИЧНИ РАЗМЕРИ НА ОКОТО ЗА РЕГИОН 3, С ИЗКЛЮЧЕНИЕ НА УЧАСТЪК IХa НА ICES НА ИЗТОК ОТ 7°23'48″ ЗАПАДНА ДЪЛЖИНА 1. Комбинация от мрежи с различни размери на окото: 16-31 mm + = 70 mm Уловът, съхраняван на борда или разтоварван, съдържа най-малко 40 % от всякаква комбинация скариди (Pandalus montagui, Crangon spp. и Palaemon spp.) и раци плувци; или уловът, съхраняван на борда или разтоварван, съдържа най-малко 70 % от всякаква комбинация морски организми, посочени в приложение II като целеви видове за размер на окото на мрежата 16-31 mm, с изключение на скариди (Pandalus montagui, Crangon spp. и Palaemon spp.) и раци плувци. 2. Комбинация от мрежи с различни размери на окото: 32-54 mm + = 70 mm Уловът, съхраняван на борда или разтоварван съдържа най-малко 70 % от всякаква комбинация на морски организми, посочени в приложение II като целеви видове за размер на окото на мрежата 32-54 mm, с изключение на скариди и лангустини (Pandalus montagui, Crangon spp. и Palaemon spp.). 3. Комбинация от мрежи с различни размери на окото: 55-59 mm+ = 70 mm Уловът, съхраняван на борда или разтоварван, съдържа най-малко 20 % от всякаква комбинация от скариди и лангустини (Pandalus spp., Crangon spp., Palaemon spp., Aristeus antennatus, Aristaeomorpha foliacea, Parapenaeus longirostris); или Уловът, съхраняван на борда или разтоварван, съдържа най-малко 60 % от всякаква комбинация от скариди и лангустини, посочени в приложение II като целеви видове за размер на окото на мрежата 55-59 mm, с изключение на скариди и лангустини (Pandalus spp., Crangon spp., Palaemon spp., Aristeus antennatus, Aristaeomorpha foliacea, Parapenaeus longirostris). 4. Комбинация от мрежи с различни размери на окото: 60-69 mm + = 70 mm Уловът, съхраняван на борда или разтоварван, съдържа най-малко 60 % от всякаква комбинация от морски организми, посочени в приложение II като целеви видове за размер на окото на мрежата между 60 и 69 mm. Б. УСЛОВИЯ ЗА ИЗПОЛЗВАНЕ НА НЯКОИ КОМБИНАЦИИ ОТ МРЕЖИ С РАЗЛИЧНИ РАЗМЕРИ НА ОКОТО ЗА УЧАСТЪК IХА НА ICES НА ИЗТОК ОТ 7°23′48 ЗАПАДНА ДЪЛЖИНА Комбинация от мрежи с различни размери на окото: 40-54 mm + = 55 mm Уловът, съхраняван на борда или разтоварван, съдържа най-малко 50 % от всякаква комбинация от морски организми, посочени в приложение III като целеви видове за размер на окото на мрежата между 40 и 54 mm.“ Член 2 Настоящият регламент влиза в сила в деня след публикуването му в Официален вестник на Европейските общности. Той се прилага от 1 януари 2000 г. Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави-членки. Съставен в Люксембург на 24 юни 1999 година.
[ 20, 6 ]
32007R0415
РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 415/2007 НА КОМИСИЯТА от 13 март 2007 година относно техническите спецификации за системи за прихващане и проследяване на корабите, на които се позовава член 5 от Директива 2005/44/EО на Европейския парламент и на Съвета относно хармонизираните речни информационни услуги (RIS) относно вътрешните водни пътища на Общността КОМИСИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ, като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност, като взе предвид Директива 2005/44/EО на Европейския парламент и на Съвета от 7 септември 2005 г. относно хармонизираните речни информационни услуги (RIS) относно вътрешните водни пътища на Общността (1), и по-специално член 5 от нея, като има предвид, че: (1) В съответствие с член 1, параграф 2 от Директива 2005/44/EО речните информационни услуги (RIS) следва да бъдат развивани и установени по един хармонизиран, взаимодействащ и открит начин. (2) В съответствие с член 5 от Директива 2005/44/EО следва да се определят технически спецификации за системи за прихващане и проследяване на корабите. (3) Техническите спецификации за системи за прихващане и проследяване на корабите трябва да почиват на техническите принципи, изложени в приложение II към директивата. (4) В съответствие с член 1, параграф 2 от директивата техническите спецификации трябва надлежно да вземат под внимание извършената работа от международните организации. Необходимо е да се осигури приемственост с други модални услуги за управление на трафика, по-специално услугите по управление на корабния трафик и информационните услуги по море. (5) Те трябва също надлежно да вземат под внимание работата, извършена от експертната група по прихващане и проследяване на корабите, съставена от представители на компетентните органи по въпросите на въвеждането на системите за прихващане и проследяване на корабите и от официални членове от други държавни органи и наблюдатели от промишления сектор. (6) Техническите спецификации, които са предмет на настоящия регламент, съответстват на текущото техническо състояние. Придобитият опит при прилагането на Директива 2005/44/EО, а също и бъдещият технически напредък могат да наложат внасянето на промени в техническите спецификации в съответствие с член 5, параграф 2 от Директива 2005/44/EО. Измененията в техническите спецификации трябва надлежно да вземат под внимание работата, извършена от експертната група по прихващане и проследяване на корабите. (7) Проектът за технически спецификации бе разгледан от комитета по член 11 от Директива 2005/44/EО. (8) Мерките, предвидени в настоящия регламент, са съобразени със становището на комитета по член 11 от Директива 2005/44/EО, ПРИЕ НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ: Член 1 С настоящия регламент се определят техническите спецификации за системите за прихващане и проследяване на корабите при превоз по вътрешните водни пътища. Техническите спецификации се съдържат в приложение към настоящия регламент. Член 2 Настоящият регламент влиза в сила в деня след публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз. Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави-членки. Съставено в Брюксел на 13 март 2007 година.
[ 7, 12, 8, 3 ]
32008R0246
РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 246/2008 НА КОМИСИЯТА от 17 март 2008 година за изменение на Регламент (ЕО) № 1043/2005 за прилагането на Регламент (ЕО) № 3448/93 на Съвета относно системата за възстановяване на средства при износа на някои селскостопански продукти, изнасяни под формата на стоки, които не са включени в приложение I към Договора, както и на критериите за определяне размера на такова възстановяване КОМИСИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ, като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност, като взе предвид Регламент (ЕО) № 3448/93 на Съвета от 6 декември 1993 г. за определяне на търговския режим, приложим за някои стоки, получени от преработката на селскостопански продукти (1), и по-специално член 8, параграф 3, първа алинея от него, като има предвид, че: (1) В член 14, първи параграф от Регламент (ЕО) 1043/2005 на Комисията (2) се описва подробно честотата на определяне на ставката на възстановяване на средства за основните продукти според регламентите, упоменати в член 1, параграф 1, изнасяни във вид на стоки, които не са включени в приложение I. (2) В съответствие с регламентите, упоменати в член 1, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 1043/2005, средствата могат да бъдат възстановени, когато условията на вътрешния и външния пазар го позволяват. Когато условията на пазара не оправдават възстановяване на средствата, определянето на ставка за даден период може да се отмени. (3) В член 8, параграф 3, втора алинея от Регламент (ЕО) № 3448/93 се споменава същата процедура за възстановяване на средства за съответните селскостопански продукти, когато те се изнасят в непреработен вид. (4) С цел опростяване и хармонизиране е удачно да се промени член 14 от Регламент (ЕО) № 1043/2005. (5) Регламент (ЕО) № 1043/2005 следва да бъде съответно изменен. (6) Мерките, предвидени в настоящия регламент, са в съответствие със становището на Управителния комитет по хоризонталните въпроси относно търговията с преработени селскостопански продукти, които не са изброени в приложение I, ПРИЕ НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ: Член 1 Член 14 от Регламент (ЕО) № 1043/2005 се заменя със следния текст: „Член 14 Ставката на възстановяване на средства се определя ежемесечно за 100 kg от основните продукти съгласно член 13, параграф 3 от Регламент (ЕО) № 1784/2003 и съответните разпоредби на останалите регламенти, упоменати в член 1, параграф 1 от настоящия регламент. Чрез дерогация от първи параграф: а) за основните продукти, изброени в приложение I към настоящия регламент, възстановяването на средствата може да бъде определено съобразно друг график, определен в съответствие с процедурата, предвидена в член 16, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 3448/93; б) ставката на възстановяване за цели яйца от домашни птици, пресни или консервирани, както и на нецели яйца и на яйчен жълтък, подходящи за човешка консумация, пресни, сушени или консервирани под друга форма, неподсладени, следва да бъде определена за същия период, за който се определя възстановяването на износа на тези продукти в непреработен вид.“ Член 2 Настоящият регламент влиза в сила на седмия ден след публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз. Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави-членки. Съставено в Брюксел на 17 март 2008 година.
[ 3, 6 ]
32004D0544
20040621 Решение на Съвета от 21 юни 2004 година относно подписването на Европейската конвенция за защита на животните по време на международен транспорт (2004/544/ЕО) СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ, като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност, и по-специално член 37, във връзка с първото изречение на член 300, параграф 2, първа алинея от него, като взе предвид предложението на Комисията, като има предвид, че: (1) Комисията е преговаряла от името на Общността по Европейската конвенция за защита на животните по време на международен транспорт. (2) Под резерва на евентуалното ѝ сключване на по-късна дата следва да се подпише Европейската конвенция за защита на животните по време на международен транспорт, открита за подпис от 5 ноември 2003 г., РЕШИ: Член единствен Под резерва на евентуално сключване на по-късна дата, председателят на Съвета може да посочи лицето/лицата, упълномощено/и да подпише/ат от името на Европейската общност Европейската конвенция за защита на животните по време на международен транспорт [1], приложена към настоящото решение. Съставено в Люксембург на 21 юни 2004 година.
[ 8, 5, 20 ]
31998D0514
31998D0514 L 230/28 ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ РЕШЕНИЕ НА КОМИСИЯТА от 29 юли 1998 година за изменение на Решение 96/411/ЕО на Съвета относно подобряването на земеделската статистика на Общността (нотифицирано под номер C(1998) 2135) (текст от значение за ЕИП) (98/514/ЕО) КОМИСИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ, като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност, като взе предвид Решение 96/411/ЕО на Съвета от 25 юни 1996 г. относно подобряването на земеделската статистика на Общността (1), изменено с Решение 98/3/ЕО (2), и по-специално член 8 от него, като има предвид, че запазването на качеството на селската среда е една от целите на политиката за развитие на селските райони; като има предвид, че трябва да бъдат предоставени на разположение подходящи нормативни актове с оглед осигуряване на достоверна статистическа информация в тази област; като има предвид, че за тази цел Решение 96/411/ЕО трябва да бъде изменено чрез заменянето на приложение II към него; като има предвид, че мерките, предвидени в настоящото решение, са в съответствие със становището на Постоянния комитет за земеделска статистика, ПРИЕ НАСТОЯЩОТО РЕШЕНИЕ: Член 1 Приложение II към Решение 96/411/ЕО се заменя с приложението към настоящото решение. Член 2 Адресати на настоящото решение са държавите-членки. Съставено в Брюксел на 29 юли 1998 година.
[ 4, 15, 19, 6 ]
32009D0089
РЕШЕНИЕ НА СЪВЕТА от 4 декември 2008 година за подписване от името на Европейската общност на протокола за комплексно управление на крайбрежните зони в Средиземноморието към Конвенцията за защита на морската среда и на крайбрежните райони в Средиземноморието (2009/89/ЕО) СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ, като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност, и по-специално член 175, параграф 1 във връзка с член 300, параграф 2, първа алинея, първо изречение от него, като взе предвид предложението на Комисията, като има предвид, че: (1) Конвенцията за опазване на Средиземно море от замърсяване, впоследствие преименувана на Конвенция за защита на морската среда и на крайбрежните райони в Средиземноморието (наричана по-долу „Конвенцията от Барселона“) беше сключена от името на Европейската общност с решения 77/585/ЕИО (1) и 1999/802/ЕО (2) на Съвета. (2) В съответствие с член 4, параграф 3, буква д) от Конвенцията от Барселона договарящите се страни се задължават да насърчават комплексното управление на крайбрежните зони, като обръщат внимание на защитата на важни екологични и ландшафтни обекти, както и на рационалното използване на природните ресурси. (3) Препоръката на Европейския парламент и на Съвета от 30 май 2002 г. относно прилагането на комплексно управление на крайбрежните зони в Европа (3), и по-специално глава V от нея, насърчава прилагането на комплексно управление на крайбрежните зони в контекста на съществуващите конвенции със съседните държави, включително държави, които не са членки на ЕС, разположени на едно и също регионално море. (4) Общността насърчава комплексното управление в по-широк мащаб посредством хоризонтални инструменти, включително в областта на опазването на околната среда. Следователно тези дейности допринасят за комплексното управление на крайбрежните зони. (5) Комплексното управление на крайбрежните зони е част от интегрираната морска политика на ЕС, утвърдена от Европейския съвет, който се проведе в Лисабон на 13 и 14 декември 2007 г. (6) По силата на решение на Съвета от 27 ноември 2006 г. Комисията взе участие от името на Общността, след консултация с представители на държавите-членки, в преговорите, организирани от Конвенцията за защита на морската среда и на крайбрежните райони в Средиземноморието с оглед съставяне на протокол за комплексно управление на крайбрежните зони в Средиземноморието (наричан по-долу „протокола за КУКЗС“). (7) В резултат на тези преговори на 20 януари 2008 г. текстът на протокола за КУКЗС бе приет от конференцията на пълномощните представители, като протоколът ще бъде открит за подписване до 20 януари 2009 г. (8) Крайбрежните зони в Средиземноморието продължават да изпитват силен натиск върху околната среда и деградация на крайбрежните ресурси. Протоколът за КУКЗС предоставя рамка за насърчаване на по-съгласуван и интегриран подход, който ангажира заинтересованите страни от обществения и частния сектор, включително представители на гражданското общество и икономически субекти. Подобен интегриран подход е необходим за по-ефективното решаване на посочените проблеми, както и за постигане на по-устойчиво развитие на крайбрежните зони в Средиземноморието. (9) Протоколът за КУКЗС включва различни разпоредби, които е необходимо да бъдат приложени на различни административни равнища, като се спазват принципите на субсидиарност и пропорционалност. Макар че е уместно Общността да предприеме действия в подкрепа на комплексното управление на крайбрежните зони, като отчита, inter alia, трансграничния характер на повечето екологични проблеми, държавите-членки и техните компетентни органи носят отговорност за набелязването и изпълнението на определени подробни мерки, посочени в протокола за КУКЗС, в рамките на крайбрежната територия, като например определянето на зони, в които са забранени строителните дейности. (10) Целесъобразно е протоколът за КУКЗС да бъде подписан от името на Общността, при условие че бъде сключен на по-късна дата, РЕШИ: Член 1 Подписването на протокола за комплексно управление на крайбрежните зони в Средиземноморието към Конвенцията за защита на морската среда и на крайбрежните райони в Средиземноморието се одобрява от името на Европейската общност, при условие че бъде сключен на по-късна дата. Текстът на протокола за КУКЗС е приложен към настоящото решение (4). Член 2 Председателят на Съвета е оправомощен да определи лицето/ата, упълномощено/и да подпише/ат протокола за КУКЗС от името на Европейската общност. Съставено в Брюксел на 4 декември 2008 година.
[ 15, 5, 20 ]
32006R1582
32006R1582 L 294/1 ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 1582/2006 НА СЪВЕТА от 24 октомври 2006 година за изменение на Регламент (ЕИО) № 1907/90 по отношение на дерогацията, предвидена за миенето на яйцата СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ, като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност, като взе предвид Регламент (ЕИО) № 2771/75 на Съвета от 29 октомври 1975 г. относно общата организация на пазарa на яйца (1) и по-специално член 2, параграф 2 от него, като взе предвид предложението на Комисията, като има предвид, че: (1) Член 6, параграф 4 от Регламент (ЕИО) № 1907/90 на Съвета от 26 юни 1990 г. относно определени стандарти за търговията с яйца (2), определя критериите за дерогацията, даваща право на опаковъчните центрове да продължат миенето на яйцата до 31 декември 2006 г. Дерогация беше предоставена на девет опаковъчни центъра в Швеция и на един център в Нидерландия. (2) Регламент (ЕИО) № 1907/90 бе отменен с Регламент (ЕО) № 1028/2006 на Съвета от 19 юни 2006 г. относно определени стандарти за търговията с яйца (3), в действие от 1 юли 2007 г. Вследствие преходният период, през който миенето на яйцата е разрешено, би трябвало да бъде удължен до тази дата. (3) Следователно Регламент (ЕИО) № 1907/90 трябва да бъде съответно изменен, ПРИЕ НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ: Член 1 В първа алинея от член 6, параграф 4 от Регламент (ЕИО) № 1907/90 датата „31 декември 2006 г.“ се заменя с датата „30 юни 2007 г.“. Член 2 Настоящият регламент влиза в сила на седмия ден след публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз. Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави-членки. Съставено в Люксембург на 24 октомври 2006 година.
[ 3, 17, 15 ]
32004D0750
32004D0750 L 332/15 ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ РЕШЕНИЕ НА СЪВЕТА от 21 октомври 2004 година относно започването на преговори по сключването на споразумение, свързано с паричните отношения с Княжество Андора (2004/750/ЕО) СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ, като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност, като взе предвид Решение 2004/548/ЕО на Съвета от 11 май 2004 г. относно позицията, която трябва да заеме Общността във връзка със споразумение, засягащо паричните взаимоотношения с Княжество Андора (1), и по-специално член 8 от него, като взе предвид препоръката на Комисията (2), като взе предвид становището на Европейската централна банка (3), като има предвид, че: (1) Започването на преговорите по споразумение с Княжество Андора (наричано по-долу Андора) относно паричните въпроси трябва да бъде поставено в зависимост от изпълнението на необходимите условия. Предварителното парафиране на споразумението за данъчно облагане на доходите от спестявания, както и поетото задължение от страна на Андора да ратифицира това споразумение преди договорената с Общността дата трябва да съставляват част от тези условия. (2) Андора и Комисията парафираха на 1 юли 2004 г. споразумението, постановяващо мерки, еквивалентни на предвидените в Директива 2003/48/ЕО на Съвета от 3 юни 2003 г. (4) относно данъчното облагане на доходите от спестявания под формата на лихвени плащания. (3) По силата на вербалната нота от посланика на Андора до Общността от 1 юли 2004 г. Андора се задължава да ратифицира такова споразумение до 30 април 2005 г. Тази дата е приемлива за Общността. (4) Отсъствието на ратификация от страна на Андора на споразумението за данъчно облагане на доходите от спестявания до договорената дата води до прекратяване на преговорите по паричното споразумение до ратифицирането на посочения документ, РЕШИ: Член единствен Необходимите условия за започване на преговори с Княжество Андора по сключването на споразумение относно паричните въпроси съгласно член 8 от Решение 2004/548/ЕО относно позицията, която трябва да заеме Общността във връзка със споразумение, засягащо паричните взаимоотношения с Княжество Андора, бяха изпълнени. Комисията информира Княжество Андора за готовността на Общността да сключи споразумение по паричните въпроси и предлага започването на преговори по такова споразумение. Съставено в Люксембург на 21 октомври 2004 година.
[ 2, 18, 15 ]
32009R0966
РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 966/2009 НА КОМИСИЯТА от 15 октомври 2009 година за изменение на Регламент (ЕО) № 657/2008 за определяне на подробни правила за прилагане на Регламент (ЕО) № 1234/2007 на Съвета по отношение на отпускането на помощ от Общността за доставяне на мляко и някои млечни продукти на учениците в учебните заведения КОМИСИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ, като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност, като взе предвид Регламент (ЕО) № 1234/2007 на Съвета от 22 октомври 2007 г. за установяване на обща организация на селскостопанските пазари и относно специфични разпоредби за някои земеделски продукти („Общ регламент за ООП“) (1), и по-специално член 102 във връзка с член 4 от него, като има предвид, че: (1) Опитът показва, че някои продукти, понастоящем включени в приложение I към Регламент (ЕО) № 657/2008 на Комисията (2), не са достъпни на пазара в няколко държави-членки. (2) С оглед предоставяне на разположение на държавите-членки на по-широка гама допустими за подпомагане продукти, списъкът на последните следва да бъде разширен. Поради факта, че разширяването на списъка с допустими за подпомагане продукти не води до изменение на параметрите за определяне на равнището на подпомагане, това равнище за продуктите в категория II следва да остане същото. (3) Опитът също така показа, че определенията за сирене и подсладители не са изчерпателни; тези определения следователно е необходимо да бъдат променени. (4) Поради това Регламент (ЕО) № 657/2008 следва да бъде съответно изменен. (5) Управителният комитет за общата организация на селскостопанските пазари не е представил становище в срока, определен от неговия председател, ПРИЕ НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ: Член 1 Приложение I към Регламент (ЕО) № 657/2008 се заменя с текста от приложението към настоящия регламент. Член 2 Настоящият регламент влиза в сила в деня след публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз. Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави-членки. Съставено в Брюксел на 15 октомври 2009 година.
[ 17, 19, 5, 3, 12 ]
32009R0114
РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 114/2009 НА КОМИСИЯТА от 6 февруари 2009 година за определяне на преходни мерки за прилагане на Регламент (ЕО) № 479/2008 на Съвета по отношение на позоваванията на вина със защитено наименование за произход и със защитено географско указание КОМИСИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ, като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност, като взе предвид Регламент (ЕО) № 479/2008 на Съвета от 29 април 2008 г. относно общата организация на пазара на вино, за изменение на регламенти (ЕО) № 1493/1999, (ЕО) № 1782/2003, (ЕО) № 1290/2005 и (ЕО) № 3/2008 и за отмяна на регламенти (ЕИО) № 2392/86 и (ЕО) № 1493/1999 (1), и по-специално член 126, буква а) от него, като има предвид, че: (1) В член 34 от Регламент (ЕО) № 479/2008 сe определят, считано от 1 август 2009 г., категориите вина със защитено наименование за произход и вина със защитено географско указание. (2) Съгласно член 10, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 479/2008 подпомаганите в рамките на посочения член мерки за информиране или популяризиране се отнасят до вината със защитено наименование за произход или географско указание или до вината с означение на винения сорт лоза. (3) В член 65, параграф 1, буква в), подточки vi) и xiii) от Регламент (ЕО) № 479/2008 се предвижда признаване на междубраншови организации, които предоставят информация за специфични характеристики на виното със защитено наименование за произход или защитено географско указание и използват, защитават и популяризират етикетите за качество и защитените наименования за произход и географски указания. (4) В съответствие с член 92, параграф 5, буква б), подточка i) от Регламент (ЕО) № 479/2008 държавите-членки могат да решат, че правата на презасаждане могат да се прехвърлят изцяло или частично на друго стопанство в същата държава-членка, в случай че площи от това друго стопанство са предназначени за производство на вина със защитено наименование за произход или защитено географско указание. (5) В приложение IV, точки 1 и 3 от Регламент (ЕО) № 479/2008 се дава определение съответно на вино и ликьорно вино. В тези определения се съдържат специфични разпоредби, отнасящи се до вината със защитено наименование за произход и вината с географско указание. (6) В приложение IV, точка 7 от Регламент (ЕО) № 479/2008 се дава определение на пенливо газирано вино. Посоченото определение се отнася до вина без защитено наименование за произход или географско указание. (7) В съответствие с член 129, параграф 2, буква д) от Регламент (ЕО) № 479/2008 определенията на вината със защитено наименование за произход или географско указание не се прилагат преди 1 август 2009 г. В рамките на предишния режим, определен с Регламент (ЕО) № 1493/1999 на Съвета (2), съответстващите категории са качествени вина, произведени в определен район, и вина с географско указание. (8) За да могат държавите-членки да приложат от 1 август 2008 г. член 10, параграф 2, член 65, параграф 1, буква в), подточки vi) и xiii), член 92, параграф 5, буква б), подточка i) и приложение IV, точки 1, 3 и 7 от Регламент (ЕО) № 479/2008, е целесъобразно да се приемат преходни мерки по отношение на определението на вината със защитено наименование за произход и на вината със защитено географско указание. Тъй като посочените членове са приложими от 1 август 2008 г., настоящият регламент следва да се прилага от същата дата. (9) Мерките, предвидени в настоящия регламент, са в съответствие със становището на Управителния комитет за общата организация на селскостопанските пазари, ПРИЕ НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ: Член 1 За целите на прилагането на член 10, параграф 2, член 65, параграф 1, буква в), подточки vi) и xiii), член 92, параграф 5, буква б), подточка i) и приложение IV, точки 1, 3 и 7 от Регламент (ЕО) № 479/2008 от 1 август 2008 г. до 31 юли 2009 г. позоваванията на вина със защитено наименование за произход и на вина със защитено географско указание се считат за позовавания съответно на качествени вина, произведени в определен район, и на вина с географско указание. Член 2 Настоящият регламент влиза в сила в деня след публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз. Той се прилага от 1 август 2008 г. Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави-членки. Съставено в Брюксел на 6 февруари 2009 година.
[ 3, 17, 6 ]
32006R1889
32006R1889 L 386/1 ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 1889/2006 НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА от 20 декември 2006 година за установяване на финансов инструмент за насърчаване на демокрацията и правата на човека по света ЕВРОПЕЙСКИЯТ ПАРЛАМЕНТ И СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ, като взеха предвид Договора за създаване на Европейската общност, и по-специално член 179, параграф 1 и член 181а, параграф 2 от него, като взеха предвид предложението на Комисията, в съответствие с процедурата, предвидена в член 251 от Договора (1), като имат предвид, че: (1) С цел подобряване на ефикасността и прозрачността на външната помощ на Общността е предложена нова рамка за планиране и предоставяне на помощ. Регламент (ЕО) № 1085/2006 на Съвета (2) създава Инструмент за предприсъединителна помощ (ИПП) от Общността за подпомагане на страни кандидатки и потенциални страни кандидатки. Регламент (ЕО) № 1638/2006 (3) установява Инструмент за европейско съседство и партньорство (ИЕСП), който предоставя пряка подкрепа на Европейската политика за съседство на ЕС. Регламент (ЕО) № 1889/2006 на Европейския парламент и на Съвета (4) установява финансов инструмент за сътрудничество в развитието (ИСР). Регламент (ЕО) № 1889/2006 на Съвета (4) установява финансов инструмент за сътрудничеството с индустриализирани страни и други страни и територии с високи доходи (ICI). Регламент (ЕО) № 1717/2006 (5) установява финансов инструмент за стабилност (ИС), който предоставя помощ в ситуации на съществуващи и зараждащи се кризи и на специфични глобални и трансрегионални заплахи. Настоящият регламент създава финансов инструмент за насърчаване на демокрацията и правата на човека по света („Европейски инструмент за демокрация и права на човека“), който позволява предоставяне на помощ независимо от съгласието на правителствата на трети страни и други обществени органи. (2) Член 6, параграф 1 от Договора за Европейския съюз постановява, че Съюзът е основан върху принципите на свобода, демокрация, зачитане на правата на човека и основните свободи и принципа на правовата държава - общи принципи за държавите-членки. (3) Насърчаването, развитието и укрепването на демокрацията и принципа на правовата държава и зачитането правата на човека и основните свободи представляват основна цел за политиката на развитие на Общността и за икономическо, финансово и техническо сътрудничество с трети страни (6). Задължението за спазване, насърчаване и защита на демократичните принципи и правата на човека е основен елемент на договорните отношения на Общността с трети страни (7). (4) Този инструмент за финансиране допринася за постигането на целите на декларацията относно политиката за развитие (DPS), озаглавена „Европейски консенсус за развитие“ приета съвместно от Съвета и представителите на правителствата на държавите-членки, които заседават в Съвета, от Европейския парламент и Комисията на 20 декември 2005 г. (8) DPS подчертава, че „напредъкът на защитата на правата на човека, доброто управление и демократизацията е най-съществен за намаляване на бедността и за устойчивото развитие“, с което допринася за постигането на целите на хилядолетието за развитие (ЦХР). (5) След като DPS потвърди, че насърчаването на равенството между половете и правата на жените е основно право на човека и въпрос на социална справедливост, както и инструмент за постигане на всички ЦХР и за изпълнение на програмата за действие от Кайро и конвенцията за премахване на всички форми на дискриминация по отношение на жените, настоящият регламент трябва да представи солиден елемент в тази област. (6) Този финансов инструмент допринася за постигането на целта на Общата политика на Съюза в областта на външните отношения и сигурността, както е определена в член 11, параграф 1 от Договора за Европейския съюз, и формирана от насоките на ЕС относно развитието и укрепването на демокрацията и принципа на правовата държава и зачитането на правата на човека и основните свободи. (7) Приносът на Общността за развитието и укрепването на демокрацията и принципа на правовата държава и зачитането на правата на човека и основните свободи се състои в общите принципи, установени с Международната харта за правата на човека и всеки друг инструмент за правата на човека, приет в рамките на Организацията на обединените нации, както и съответните регионални инструменти за правата на човека. (8) Демокрацията и правата на човека са неразривно свързани. Основните свободи на изразяване и сдружаване са предпоставка за политически плурализъм и демократичен процес, докато демократичният контрол и разделението на властите са съществени за поддържане на независима съдебна система и принципа на правовата държава, които от своя страна се изискват за ефективната защита на правата на човека. (9) Правата на човека се разглеждат в светлината на общо приетите международни норми, но демокрацията следва също да се разглежда като процес, който се развива отвътре и включва всички части на обществото и редица институции, по-специално национални демократични парламенти, които следва да осигурят участие, представителство, отзивчивост и отговорност. Задачата за изграждане и поддържане на култура на правата на човека и демокрация, която да заработи в полза на гражданите, макар и особено неотложна и трудна при възникващите демокрации, в основата си е непрекъснато предизвикателство, което преди всичко принадлежи на хората в съответната държава, но без да намалява ангажимента на международната общност. (10) За да се отговори на посочените по-горе проблеми по ефективен, прозрачен, навременен и гъвкав начин след изтичането на срока на Регламент (ЕО) № 975/1999 на Съвета от 29 април 1999 г. за определяне на изискванията за осъществяване на действия на сътрудничество за развитие, които допринасят за постигане на общата цел за развитие и укрепване на демокрацията и принципа на правовата държава и на целта за зачитане правата на човека и основните свободи (9) и на Регламент (ЕО) № 976/1999 на Съвета от 29 април 1999 г. за определяне на изискванията за осъществяване на действия, други освен тези на сътрудничество за развитие, които допринасят за постигане на общата цел за развитие и укрепване на демокрацията и принципа на правовата държава и на целта за зачитане правата на човека и основните свободи в трети страни (10), които служат за правна основа на европейската инициатива за демокрация и права на човека, и чийто срок на действие изтича на 31 декември 2006 г., съществува необходимост от специфични финансови средства и специфичен финансов инструмент, които могат да продължат да функционират независимо и да допълват и укрепват инструментите на Общността за външна помощ, Споразумението за партньорство между членовете на групата страни от Африка, Карибите и Тихоокеанския басейн, от една страна, и Европейската общност и нейните държави-членки, от друга страна (11), както и хуманитарната помощ. (11) Помощта от Общността съгласно настоящия регламент е предназначена за допълване на различните други инструменти за изпълнение на политиките на ЕС за демокрация и права на човека, от политически диалог и дипломатически действия до различни инструменти за финансово и техническо сътрудничество, включително географски и тематични програми. Тя допълва също и интервенциите от Инструмента за стабилност, които са свързани с кризи. (12) По-специално, освен мерките, договорени със страните партньори в контекста на сътрудничеството по Инструмента за предприсъединителна помощ, Инструмента за европейско съседство и партньорство, Инструмента за сътрудничество в развитието, Споразумението от Котону с държавите от АКТБ, Инструмента за сътрудничество с индустриализирани страни и други страни и територии с високи доходи и Инструмента за стабилност, Общността предоставя помощ по силата на настоящия регламент, която засяга глобални, регионални, национални и местни проблеми по правата на човека и демократизацията в сътрудничество с гражданското общество, които обхващат всички видове социални дейности на лица или групи, независими от държавата и активни в областта по защитата на правата на човека и демокрацията. (13) Освен това, докато целите на демокрацията и правата на човека трябва да бъдат все повече интегрирани към всички финансови инструменти за външна помощ, помощта от Общността по настоящия регламент ще има специфична допълваща и допълнителна роля по силата на своето глобално естество и независимост на действията от съгласието на правителства на трети страни и други обществени органи. Това прави възможно сътрудничеството с гражданското общество по чувствителни въпроси относно правата на човека и демокрацията, включващи правата на човека, от които се ползват имигранти, правата на търсещите убежище и вътрешно разселени лица, като осигуряват гъвкавостта да се отговори на променящите се обстоятелства или да се подкрепят нововъведенията. Той също така предоставя на Общността капацитет да формулира и подкрепя конкретни цели и мерки на международно равнище, които не са свързани с географски критерии и кризи и за които може да е необходим транснационален подход, или включват действия както в рамките на Общността, така и в редица трети страни. Той осигурява необходимата рамка за действия като подкрепа на независими мисии на ЕС при наблюдение на избори, за които е необходимо съгласуване на политиките, унифицирана система за управление и общи стандарти на работа. (14) Развитието и укрепването на демокрацията съгласно настоящия регламент следва да включва демократичните парламенти и техния капацитет за подкрепа и насърчаване на процесите на демократични реформи. Затова националните парламенти трябва да бъдат включени като органи, отговарящи на изискванията за финансиране по настоящия регламент, когато това е необходимо за постигане на неговите цели, освен ако предлаганата мярка може да бъде финансирана по сходен инструмент на Общността за външна помощ. (15) „Насоките за повишаване на оперативната координация между Общността, представлявана от Комисията, и държавите-членки в областта на външната помощ“ от 21 януари 2001 г. подчертават нуждата от усилена координация на външната помощ на ЕС относно подкрепата на демократизацията и насърчаване зачитането на правата на човека и основните свободи по света. Комисията и държавите-членки следва да се уверят, че съответните им мерки за подпомагане се допълват и съгласуват, като се избягва препокриване и дублиране. Комисията и държавите-членки следва да се стремят към по-тясна координация с други донори. Политиката на Общността в областта на сътрудничество за развитие следва да допълва политиките на държавите-членки. (16) Важността и обхватът на помощта от Общността за насърчаване на демокрацията и правата на човека изисква от Комисията да се търси редовен и чест обмен на информация с Европейския парламент. (17) Комисията трябва да консултира представителите на гражданското общество, както и други донори и действащи лица, при първа възможност в процеса на изготвяне на програмата, за да улесни съответното им участие и да гарантира, че дейностите по подпомагането се допълват максимално. (18) Общността следва да реагира бързо на непредвидени нужди и при извънредни обстоятелства, за да повиши доверието и ефективността на своето задължение за насърчаване на демокрацията и правата на човека в страни, в които възникнат такива ситуации. Това изисква Комисията да има възможност да взема решения по специфични мерки, които не са обхванати от стратегическите документи. Настоящият инструмент за управление на помощта отговаря на включените в другите финансови инструменти за външна помощ. (19) Общността следва също да може да реагира по гъвкав и своевременен начин на специфичните нужди на защитниците на правата на човека чрез конкретни ad hoc мерки, за които не се изисква представяне на предложения. Още повече, че е възможно допускане до участие на субекти, които не притежават юридическа правоспособност по приложимото национално право съгласно условията на Финансовия регламент. (20) Настоящият регламент установява финансов пакет за периода 2007-2013 г., който представлява основната референтна сума за бюджетния орган съгласно точка 37 от Междуинституционалното споразумение от 17 май 2006 г. между Европейския парламент, Съвета и Комисията относно бюджетната дисциплина и доброто финансово управление (12). (21) Необходимо е да бъде осигурена финансова подкрепа за Европейския междууниверситетски център за правата на човека и демократизацията, който да дава европейска магистърска степен по правата на човека и демократизацията и стипендиантската програма на ООН-ЕС и след изтичането на срока на действие в края на 2006 г. на Решение № 791/2004/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 21 април 2004 г. относно установяване на програма за действие на Общността за насърчаване на органите, действащи на европейско равнище и за подпомагане на специфични дейности в областта на образованието и обучението (13), което служи като правна основа за финансиране. (22) Мисиите на Европейския съюз за наблюдение на избори допринасят значително и успешно за демократичните процеси в трети страни (14). Насърчаването на демокрацията все пак надхвърля самия изборен процес. Поради това разходите за мисии на Европейския съюз за наблюдение на избори не следва да представляват непропорционална сума от общото финансиране, предоставяно съгласно настоящия регламент. (23) Мерките, необходими за изпълнението на настоящия регламент, следва да бъдат приети в съответствие с Решение 1999/468/ЕО на Съвета от 28 юни 1999 г. относно установяване на условията и реда за упражняване на изпълнителните правомощия, предоставени на Комисията (15). (24) В съответствие с принципа на пропорционалност за постигането на основните цели на настоящия регламент е необходимо и уместно да се установят правила за европейския инструмент за демокрация и права на човека. Настоящият регламент не надхвърля необходимото за постигане на преследваните цели в съответствие с член 5, трети параграф от Договора, ПРИЕ НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ: ДЯЛ I ЦЕЛИ И ОБХВАТ Член 1 Цели 1. Настоящият регламент установява Европейски инструмент за демокрация и права на човека, по който Общността предоставя помощ в рамките на политиката на Общността за сътрудничество за развитие и икономическо, финансово и техническо сътрудничество с трети страни, съвместим с външната политика на Европейския съюз, като цяло, която допринася за развитието и укрепването на демокрацията и принципа на правовата държава и зачитането на всички права на човека и основните свободи. 2. Целите на помощта са по-специално: а) повишаване зачитането и съблюдаването на правата на човека и основните свободи, прогласени от Всеобщата декларация за правата на човека и други международни и регионални инструменти за правата на човека и насърчаване и укрепване на демокрацията и демократичните реформи в трети страни, най-вече чрез подкрепа за организациите на гражданското общество, предоставяне на подкрепа и солидарност на защитниците на човешките права и жертвите на репресия и насилие и укрепване на гражданското общество, което работи в областта на правата на човека и насърчаване на демокрацията; б) подкрепа и укрепване на международната и регионалната рамка за защита, насърчаване и мониторинг на правата на човека, насърчаване на демокрацията и принципа на правовата държава и укрепване на активната роля на гражданското общество в тези рамки; в) изграждане на доверие и повишаване на надеждността на изборните процеси, по-специално чрез мисии за наблюдение на избори и чрез подкрепа за организациите на местното гражданско общество, които участват в съответните процеси. Член 2 Обхват 1. Като се имат предвид членове 1 и 3, помощта от Общността се отнася до следните области: а) насърчаване и укрепване на демокрацията чрез участие и представителство, включително и парламентарната демокрация и процесите на демократизация, преди всичко чрез организации на гражданското общество, inter alia, във: i) насърчаване на свободата на сдружаване и събиране, безпрепятствено движение на хора, свобода на мнение и изразяване, включително артистично и културно изразяване, независими медии, неограничен достъп до информация и мерки за борба с административните пречки за упражняване на тези свободи, включително борбата с цензурата; ii) укрепване на принципа на правовата държава, насърчаване независимостта на съдебната власт, насърчаване и оценяване на правните и институционалните реформи и насърчаване достъпа до правосъдието; iii) насърчаване и укрепване на Международния наказателен съд, ad hoc международни наказателни трибунали и процесът на преходно правосъдие и механизмите за установяване на истина и помирение; iv) подкрепа на реформите за постигане на ефективна и прозрачна демократична отговорност и контрол, също в секторите на сигурността и правосъдието и насърчаване на мерки срещу корупцията; v) насърчаване на политически плурализъм и демократично политическо представителство и насърчаване на политическото участие на гражданите, по-конкретно на маргинализираните групи, в процеса на демократични реформи на местно, регионално и национално равнище; vi) насърчаване на равноправното участие на мъжете и жените в социалния, икономическия и политическия живот и подкрепа на равните възможности, участието и политическото представителство на жените; vii) подкрепа на мерки за улесняване на мирното съгласуване на групови интереси, включително и подкрепа на мерки за изграждане на доверие във връзка с правата на човека и демократизацията. б) насърчаването и защитата на правата на човека и основните свободи, както е обявено във Всеобщата декларация за правата на човека и други международни и регионални инструменти относно граждански, политически, икономически, социални и културни права, основно чрез организациите на гражданското общество, свързани, inter alia, със: i) премахване на смъртното наказание, предотвратяване на изтезанията, лошото отношение и друго жестоко, нечовешко и унизително отношение или наказание и реабилитацията на жертвите на изтезания; ii) подкрепа, защита и помощ на защитниците на правата на човека по член 1 от Декларацията на ООН за правото и отговорността на лицата, групите и органите на обществото за насърчаване и защита на всеобщо признатите права на човека и основните свободи; iii) борбата срещу расизма и ксенофобията и дискриминацията на всякаква основа, включително на основа пол, раса, цвят на кожата, етнически или социален произход, човешки геном, език, религия или вяра, политическо или всякакво друго мнение, принадлежност към национално малцинство, имотно състояние, рождение, увреждане, възраст или сексуална ориентация; iv) правата на коренното население и правата на лица, които принадлежат към малцинства и етнически групи; v) правата на жените, както са обявени в Конвенцията за премахването на всички форми на дискриминация по отношение на жените и допълнителните протоколи към нея, включително мерки за борба с женското генитално осакатяване, принудителните бракове, престъпленията против честта, трафика и всякакви други форми на насилие срещу жени; vi) правата на детето, както са обявени в Конвенцията за правата на детето и допълнителните протоколи към нея, включително и борбата срещу използване на детски труд, трафика на деца и детската проституция и набирането и използването на деца като войници; vii) правата на лицата с увреждания; viii) насърчаване на основни норми на труд и социалните отговорности на дружествата; ix) образование, обучение и мониторинг в областта на правата на човека и демокрацията и в областта, обхваната от параграф 1, буква а), vii); x) подкрепа за местни, регионални, национални или международни организации на гражданското общество, които участват в защитата, насърчаването или зачитането на правата на човека и в мерките, упоменати в параграф 1, буква а), vii); в) укрепване на международната рамка за защита на правата на човека, справедливост, принципа на правова държава и насърчаване на демокрацията, по-специално чрез: i) осигуряване на подкрепа за международни и регионални инструменти, свързани с правата на човека, справедливостта, принципа на правовата държава и демокрацията; ii) насърчаване на сътрудничеството на гражданското общество с международни и междуправителствени организации и подпомагане дейностите на гражданското общество с цел насърчаване и мониторинг по изпълнение на международни и регионални инструменти, свързани с правата на човека, справедливостта, принципа на правовата държава и демокрацията. iii) насърчаване спазването на международното хуманитарно право; г) изграждане на доверие и повишаване надеждността и прозрачността на демократичния изборен процес, по-специално: i) чрез изпращане на мисии на Европейския съюз за наблюдение на избори; ii) чрез други мерки за мониторинг на изборните процеси; iii) чрез съдействие за развитие на капацитета за наблюдение на избори на организациите на гражданското общество на регионално и местно равнище и подкрепа за техните инициативи за подобряване на участието и доверието в изборния процес; iv) чрез подкрепа за мерките за изпълнение на препоръките на мисиите на ЕС за наблюдение на избори, по-специално чрез организациите на гражданското общество. 2. Насърчаването и защитата на равенството между половете, правата на детето, правата на коренното население, правата на лицата с увреждания и принципите като упълномощаване, участие, недискриминация на уязвими групи и отговорността се вземат предвид, когато е уместно, с всички мерки за подпомагане, посочени в настоящия регламент. 3. Мерките за подпомагане, посочени в настоящия регламент, се изпълняват на територията на трети страни или са пряко свързани със ситуации, които възникват в трети страни, или са пряко свързани с глобални или регионални действия. Член 3 Допълване и съгласуваност на помощта от Общността 1. Помощта от Общността по настоящия регламент съответства на рамката на политиката на Общността за сътрудничество за развитие и като цяло на външната политика на Европейския съюз и допълва предвидената в подобните инструменти на Общността за външна помощ и Споразумението за партньорство между членовете на групата държави от Африка, Карибите и Тихоокеанския басейн, от една страна, и Европейската общност и нейните държави-членки, от друга. Допълнителна помощ от Общността по настоящия регламент се предоставя за укрепване на действия по подобни инструменти за външна помощ. 2. Комисията гарантира, че мерките, приети по настоящия регламент, са в съответствие с общата рамка за стратегическа политика на Общността, и по-специално с целите на посочените по-горе инструменти, както и с други подобни мерки на Общността. 3. За да повиши ефективността и последователността на мерките за помощ на Общността и на държавите-членки, Комисията осигурява тясна координация между своите собствени дейности и тези на държавите-членки, и в двата случая на ниво вземане на решение и на място. Координацията включва редовни консултации и чест обмен на съответната информация, включително и с други донори, по време на различните етапи на цикъла на подпомагане, по-специално на полево ниво. 4. Комисията информира и редовно обменя мнения с Европейския парламент. 5. Комисията търси редовен обмен на информация с гражданското общество на всички нива, включително и с трети страни. ДЯЛ II ИЗПЪЛНЕНИЕ Член 4 Обща рамка за изпълнение Помощта от Общността по настоящия регламент се осъществява чрез следните мерки: а) стратегически документи и ревизии на същите в зависимост от случая; б) годишни програми за действие; в) специфични мерки; г) аd hoc мерки. Член 5 Стратегически документи и проверки 1. Стратегическите документи определят стратегията на Общността за помощ от Общността по настоящия регламент, приоритетите на Общността, международното положение и дейностите на основните партньори. Те се съгласуват с общото намерение, целите, обхвата и принципите на настоящия регламент. 2. Стратегическите документи определят приоритетните области, избрани за финансиране от Общността, специфичните цели, очакваните резултати и показателите за изпълнение. Те посочват също и определена парична помощ, както общо, така и по приоритетни области; това може да се представи под формата на стойностни групи, където е уместно. 3. Стратегически документи и всички техни проверки или тълкувания се приемат съгласно процедурата по член 17, параграф 2. Те не надхвърлят срока за валидност на настоящия регламент. Стратегическите документи се преглеждат по средата на срока, или ad hoc, ако е необходимо. 4. Комисията и държавите-членки обменят информация и се консултират помежду си, както и с други дарители и участници, включително представители на гражданското общество, на по-ранен етап от процеса на изготвяне на програмите, за да се насърчава допълването между техните дейности по сътрудничество. Член 6 Годишни програми за действие 1. Независимо от член 7 Комисията приема годишни програми за действие, основани на стратегическите документи и проверките, посочени в член 5. 2. Годишните програми за действие определят преследваните цели, областите на намеса, очакваните резултати, управленските процедури, общия размер на плануваното финансиране. Те са съобразени с наученото от предишното изпълнение на помощ от Общността. Те съдържат описание на действията, които предстои да бъдат финансирани, посочване на разпределените суми за всяко действие и посочен график за изпълнение. Целите следва да подлежат на измерване и да предоставят информация за срока на изпълнение. 3. Годишните програми за действие и всички техни проверки и тълкувания се приемат в съответствие с процедурата по член 17, параграф 2. В случай на изменения на годишните програми за действие, които не превишават 20 % от общата сума, определена за тях, такива изменения се приемат от Комисията. Тя информира за тях комитета, посочен в член 17, параграф 1. 4. В случай че дадена годишна работна програма все още не е приета, Комисията може, по изключение, въз основа на стратегическите документи, посочени в член 5, да приеме мерки, които не са предвидени в годишна работна програма при същите правила и процедури, както за годишните програми за действие. Член 7 Специални мерки 1. Независимо от член 5 в случай на непредвидени и надлежно обосновани нужди или изключителни обстоятелства, Комисията може да приеме специални мерки, които не са обхванати от стратегическите документи. 2. Специалните мерки определят преследваните цели, областите на дейност, очакваните резултати, управленските процедури и общата сума на финансирането. Те съдържат описание на операциите, които предстои да бъдат финансирани, посочване на разпределените суми за всяко действие, и посочен график за изпълнение. Те включват определение на типа показатели за изпълнение, които трябва да се следят при изпълнението на специфичните мерки. 3. Когато разходите за такива мерки са равни или по-големи от 3 000 000 EUR, Комисията ги приема в съответствие с процедурата по член 17, параграф 2. 4. За специални мерки на стойност под 3 000 000 EUR Комисията изпраща мерките до Европейския парламент и държавите-членки за информация в срок от 10 работни дни от приемането на своето решение. Член 8 Мерки за подкрепа 1. Финансирането на Общността по настоящия регламент може да обхване разходи, свързани с подготовката, последващите действия, дейностите по мониторинга, одита и оценката за изпълнение на настоящия регламент и постигането на неговите цели като проучвания, срещи, информация, предизвикване на реакция в обществото, обучение и издателска дейност, включително мерки за обучение и образование на партньори от гражданското общество, разходи, свързани с компютърни мрежи за обмен на информация и всякакви други разходи за административна или техническа помощ, необходими за управлението на програмата. Може да обхваща, където е уместно, и разходи за дейности за подчертаване на общностния характер на мерките за подпомагане и за дейности за разясняване на целите и резултатите от мерките за подпомагане на цялото общество в съответните страни. 2. Финансирането от Общността обхваща също разходи на делегациите на Комисията за административна подкрепа, необходима за управление на дейности, финансирани по настоящия регламент. 3. Комисията приема мерки за подкрепа, които не са обхванати от стратегическите документи, упоменати в член 5, в съответствие с член 7, параграфи 3 и 4. Член 9 Ad hoc мерки 1. Независимо от член 5 Комисията може да отпуска безвъзмездни средства в малък размер на база ad hoc за защитници на правата на човека в отговор на спешни нужди от защита. 2. Комисията редовно информира Европейския парламент и държавите-членки за предприетите ad hoc мерки. Член 10 Избираемост 1. Без да се накърнява член 14, следните органи и участници, които действат независимо и отговорно, могат да се ползват от финансирането по настоящия регламент за целите на прилагането на мерките за помощ по членове 6, 7 и 9: а) организации на гражданското общество, включително и неправителствени организации с нестопанска цел и независими политически фондации, организации, основани в Общността и агенции, институции и организации с нестопанска цел от частния сектор и техните мрежи на местно, национално, регионално и международно равнище; б) агенции, институции и организации с нестопанска цел от публичния сектор и мрежи на местно, национално, регионално и международно равнище; в) национални, регионални и международни парламентарни органи, когато това е необходимо за постигане целите на настоящия инструмент, освен ако предлаганите мерки могат да се финансират по сходен инструмент за външна помощ на Общността; г) международни и регионални междуправителствени организации; д) физически лица, когато това е необходимо за постигане целите на настоящия регламент. 2. Други органи или участници, които не са изброени в параграф 1, могат да се финансират по изключение и в надлежно обосновани случаи, при условие че това е необходимо за постигане целите на настоящия регламент. Член 11 Управленски процедури 1. Мерките за помощ, финансирани по настоящия регламент, се изпълняват в съответствие с Регламент (ЕО, Евратом) № 1605/2002 на Съвета от 25 юни 2002 г. относно Финансовия регламент, приложим за общия бюджет на Европейските общности (16) и всякакви техни проверки на централизирана основа или на съвместно управление на международни организации в съответствие с член 53, параграф 1 от посочения регламент. 2. В случай на съфинансиране и други надлежно обосновани случаи в съответствие с Регламент (ЕО, Евратом) № 1605/2002, Комисията може да реши да възложи задачите на публичен орган, и по-специално задачи по изпълнението на бюджета, на органите, посочени в член 54, параграф 2, буква в) от посочения регламент. Член 12 Бюджетни ангажименти 1. Бюджетните ангажименти се поемат въз основа на решения, взети от Комисията в съответствие с членове 6, 7, 8 и 9. 2. Финансирането от Общността може да бъде в една от следните правни форми, inter alia: а) споразумения за отпускане на безвъзмездни средства, решения за отпускане на безвъзмездни средства, или споразумения за финансово участие; б) споразумения съгласно член 54 от Регламент (ЕО, Евратом) № 1605/2002; в) договори за обществени поръчки; г) трудови договори Член 13 Видове финансиране 1. Финансирането от Общността може да приема следните форми: а) проекти и програми; б) безвъзмездни средства за финансиране на проекти, представени от международни и регионални междуправителствени организации, както е упоменато в член 10, параграф 1, буква г); в) малки по размер безвъзмездни средства за защитници на правата на човека, както е упоменато в член 2, параграф 1, буква б), ii), за финансиране на спешни мерки за защита по член 9, параграф 1; г) безвъзмездни средства за подкрепа на оперативни разходи на Службата на върховния комисар на ООН по правата на човека; д) безвъзмездни средства за подкрепа на оперативните разходи на Европейския междууниверситетски център за правата на човека и демократизация (EIUC), по-специално за европейска програма за магистърска степен по правата на човека и демократизация и стипендиантска програма на ЕС-ООН, напълно достъпна за граждани на трети страни, както и други образователни, квалификационни и изследователски дейности за укрепване на правата на човека и демократизация; е) участие в международни фондове като управляваните от международни или регионални организации; ж) човешки и финансови ресурси за ефективно осъществяване на мисии на Европейския съюз за наблюдения на избори; з) обществени поръчки, както са дефинирани в член 88 от Регламент (ЕО, Евратом) № 1605/2002. 2. Мерките, финансирани по настоящия регламент могат да ползват съфинансиране от следните институции, по-специално от: а) държави-членки и техни местни органи, и по-специално техните държавни и парадържавни агенции; б) други държави спонсори, и по-специално техните държавни и парадържавни агенции; в) международни и регионални междуправителствени организации; г) дружества, предприятия, други частни организации и органи, професионални съюзи, обединения на професионални съюзи и други недържавни участници; 3. В случай на паралелно съфинансиране проектът или програмата се разделят на определен брой ясно разграничими компоненти, като всеки от тях се финансира от различни партньори, предоставящи съфинансиране по такъв начин, че крайното ползване на финансирането да може винаги да бъде установено. В случай на съвместно финансиране общите разходи по проекта или програмата се поделят между партньорите, предоставящи съфинансирането, а ресурсите се обединяват по такъв начин, че не е възможно да се установи източникът на финансиране за всяка отделна дейност, предприета като част от проекта или програмата. 4. В случай на съвместно съфинансиране Комисията може да получи и управлява средствата от името на органите, упоменати в параграф 2, букви а), б) и в), за целите на изпълнението на съвместните мерки. Такива средства се третират като целеви приход в съответствие с член 18 от Регламент (ЕО, Евратом) № 1605/2002. 5. В случай на съфинансиране и в други надлежно обосновани случаи, Комисията може да възложи задачи на обществен орган, а по-специално задачи за бюджетно изпълнение - на органите, посочени в член 54, параграф 2, буква в) от Регламент (ЕО, Евратом) № 1605/2002. 6. Помощта от Общността не се използва за плащане на данъци, мита, или такси в страни бенефициери. Член 14 Правила за участие и правила за произход 1. Участието във възлагането на договори за обществени поръчки или договори за отпускане на безвъзмездни средства, финансирани по настоящия регламент, е открито за всички физически лица, които са граждани или юридически лица, които са установени в държава-членка на Общността, в присъединяващите се страни и страните официални кандидатки, както са признати от Европейската общност или в държава-членка на Европейското икономическо пространство. Участието във възлагането на договори за обществени поръчки или договори за отпускане на безвъзмездни средства, финансирани по настоящия регламент, е открито за всички физически лица, които са граждани или юридически лица, които са установени в развиваща се държава, както са посочени от Комитета за подпомагане на развитието на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР/КПР) в допълнение към физическите или юридическите лица, които отговарят на условията съгласно настоящия регламент. Комисията публикува и актуализира списъка на развиващите се държави, установен от ОИСР/КПР в съответствие с редовните прегледи на този списък и информира Съвета за това. 2. Участието във възлагането на договори за обществени поръчки или договори за отпускане на безвъзмездни средства, финансирани по настоящия регламент, е открито за всички физически лица, които са граждани или юридически лица, които са установени в страна, различна от посочените в параграф 1 страни, когато е установен взаимен достъп до тяхната външна помощ. Взаимен достъп се дава на всяка страна, която предостави избираемост при равни условия до държавите-членки и съответната държава получател. Взаимен достъп се установява чрез специално решение за дадена държава или регионална група държави. Такова решение се приема в съответствие с процедурата по член 17, параграф 2 и е в сила най-малко за период от една година. 3. Участието във възлагането на договори за отпускане на безвъзмездни средства и договори за обществени поръчки, финансирани по настоящия регламент, е открито за международни организации. 4. Разпоредбите от параграфи 1, 2 и 3 не накърняват участието на категории организации, които отговарят на условията по естество или по местонахождение във връзка с целите на извършваната дейност. 5. Експертите могат да бъдат от всяка националност. Това не накърнява качествените и финансовите изисквания, установени в правилата за обществени поръчки на Общността. 6. Ако финансираните по настоящия регламент мерки се изпълняват централизирано и непряко чрез делегиране на специализирани органи на Общността, международни органи или национални органи от публичния сектор, или органи, управлявани от частното право, със задължение за обществена услуга в съответствие с член 54, параграф 2, буква в) от Регламент (ЕО, Евратом) № 1605/2002, участието в процедурите за възлагане на договори за обществени поръчки или договори за отпускане на безвъзмездни средства на управляващата институция е открито за физически лица, които са граждани на страни, имащи достъп до договори и безвъзмездни средства на Общността в съответствие с принципите, изложени от параграф 1 от настоящия член и на всяка друга страна, приемлива съгласно правилата и процедурите на управляващата институция и на юридически лица, установени в такива страни. 7. Когато помощ от Общността обхваща действие, което се изпълнява чрез международна организация, участието в съответните процедури по сключване на договори е открито за всички физически и юридически лица, които отговарят на условията съгласно настоящия член, както и на всички физически и юридически лица, които отговарят на условията съгласно правилата на тази организация, като се полагат грижи за осигуряване на равноправно третиране на всички донори. Същите правила се прилагат и по отношение на доставки, материали и експерти. 8. Когато финансирането от Общността обхваща действие, съфинансирано с трета страна, при условията на взаимност, или с регионална организация, или с държава-членка, участието в съответните процедури по сключване на договори е открито за всички физически и юридически лица, които отговарят на условията съгласно настоящия член, както и на всички физически и юридически лица, които отговарят на условията съгласно правилата на такава трета страна, регионална организация, или държава-членка. Същите правила се прилагат и по отношение на доставки, материали и експерти. 9. Всички доставки и материали, закупени по договор, финансиран по настоящия регламент, следва да бъдат с произход от Общността или от подходяща страна, както е определено в параграфи 1 и 2. За целите на настоящия регламент терминът „произход“ се определя в съответното законодателство на Общността относно правилата за произход за митнически цели. 10. В надлежно обосновани случаи Комисията може да разреши участието на физически и юридически лица от страни, които имат традиционни икономически, търговски или географски връзки със съседни страни, или от други трети страни, както и покупката и използването на доставки и материали с различен произход. 11. Дерогациите могат да се обосноват с липсата на продукти и услуги на пазарите в заинтересованите страни поради изключителна спешност или ако правилата за избираемост биха направили осъществяването на даден проект, програма, или действие невъзможно или прекалено трудно. 12. Участници в търгове, на които са възложени договори, спазват международно договорени основни стандарти на труд, като основните стандарти за труд на Международната организация на труда, конвенции за свобода на сдружаване и преговори за сключване на колективен договор, премахване на насилствения и принудителния труд, премахване на дискриминация по отношение на наемане на работа и заетост и забрана на детския труд. Член 15 Защита на финансовите интереси на Общността 1. Всяко споразумение или договор в резултат от изпълнението на настоящия регламент съдържа разпоредби, които гарантират защитата на финансовите интереси на Общността, по-специално по отношение на измама, корупция и всякакви други нередности съгласно Регламент (ЕО, Евратом) № 2988/95 на Съвета от 18 декември 1995 г. относно защитата на финансовите интереси на Европейските общности (17) и Регламент (Евратом, ЕО) № 2185/96 на Съвета от 11 ноември 1996 г. относно контрола и проверките на място, извършвани от Комисията за защита на финансовите интереси на Европейските общности срещу измами и други нередности (18) и Регламент (ЕО, Евратом) № 1073/1999 на Европейския парламент и на Съвета от 25 май 1999 г. относно разследванията, провеждани от Европейската служба за борба с измамите (OLAF) (19). 2. Споразуменията и договорите изрично предоставят на Комисията и на Сметната палата правомощието за извършване на одит въз основа на документи и на място на всички изпълнители и подизпълнители, които са получили средства от Общността. Те също изрично упълномощават Комисията да извършва проверки на място и инспекции, както е предвидено в Регламент (Евратом, ЕО) № 2185/96. Член 16 Оценка 1. Комисията извършва редовно мониторинг и преглед на своите програми и оценява ефективността, съгласуваността и последователността на програмите, където е подходящо чрез независими външни оценки, за да установи дали са постигнати целите и да може да формулира препоръки с оглед усъвършенстването на бъдещите дейности. Предложенията от Европейския парламент или Съвета за независими външни оценки надлежно се вземат предвид. 2. Комисията изпраща своите доклади за оценка на Комитета, посочен в член 17, параграф 1 и на Европейския парламент за информация. Държавите-членки могат да поискат обсъждане на специфични оценки в комитета, посочен в член 17, параграф 1. Резултатите се използват впоследствие в изработването на програмите и разпределянето на средствата. 3. Комисията се свързва с всички заинтересовани страни, когато е уместно, във фазата на оценка на помощта от Общността, предвидена по настоящия регламент. Насърчават се съвместни оценки с държави-членки, международни организации и други органи. ДЯЛ III ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ Член 17 Комитет 1. Комисията се подпомага от Комитета по демокрация и права на човека, наричан по-долу „комитетът“. 2. Когато се прави позоваване на настоящия параграф, се прилагат членове 4 и 7 от Решение 1999/468/ЕО, като се вземат предвид разпоредбите на член 8 от него. Срокът, предвиден в член 4, параграф 3 от Решение 1999/468/ЕО, е 30 дни. 3. Комитетът приема свой процедурен правилник. Член 18 Годишен доклад 1. Комисията разглежда постигнатия напредък при изпълнение на мерките за помощ, предприети съгласно настоящия регламент и представя пред Европейския парламент и Съвета годишен доклад за изпълнението и резултатите и, доколкото е възможно, основните резултати и последици от помощта. Докладът е неразделна част от годишния доклад по изпълнение на политиката за развитие на Европейската общност и изпълнението на външната помощ и от годишния доклад на ООН за правата на човека. 2. Годишният доклад съдържа информация относно предходната година за финансираните мерки, резултатите от упражняване на мониторинга и оценките, обвързването на съответните партньори и изпълнението на бюджетните задължения и плащания, с разбивка по глобални, регионални и национални мерки и области на подпомагане. Той дава оценка на резултатите от помощта, като използва, доколкото е възможно, специфични и измерими показатели от ролята ѝ за постигане на целите на настоящия регламент. Член 19 Финансов пакет Финансовият пакет за прилагането на настоящия регламент за периода 2007-2013 г. е 1 104 000 000 EUR. Годишните бюджетни кредити се разрешават от бюджетния орган в границите на финансовата рамка за 2007-2013 г. Член 20 Преглед Не по-късно от 31 декември 2010 г. Комисията представя на Европейския парламент и на Съвета доклад, който дава оценка на изпълнението на настоящия регламент за първите три години, ако е уместно, заедно със законодателно предложение за въвеждане на необходимите изменения на настоящия регламент. Член 21 Влизане в сила Настоящият регламент влиза в сила в деня след публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз. Прилага се от 1 януари 2007 г. до 31 декември 2013 г. Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави-членки. Съставено в Брюксел на 20 декември 2006 година.
[ 11, 19, 5, 10, 15 ]
32009R1253
РЕГЛАМЕНТ (ЕС) № 1253/2009 НА КОМИСИЯТА от 18 декември 2009 година за определяне на фиксирани стойности при внос за определяне на входната цена на някои плодове и зеленчуци ЕВРОПЕЙСКАТА КОМИСИЯ, като взе предвид Договора за функционирането на Европейския съюз, като взе предвид Регламент (ЕО) № 1234/2007 на Съвета от 22 октомври 2007 г. за установяване на обща организация на селскостопанските пазари и относно специфични разпоредби за някои земеделски продукти („Общ регламент за ООП“) (1), като взе предвид Регламент (ЕО) № 1580/2007 на Комисията от 21 декември 2007 г. за определяне на правила за прилагане на регламенти (ЕО) № 2200/96, (ЕО) № 2201/96 и (ЕО) № 1182/2007 на Съвета в сектора на плодовете и зеленчуците (2), и по-специално член 138, параграф 1 от него, като има предвид, че: в изпълнение на резултатите от Уругвайския кръг от многостранните търговски преговори Регламент (ЕО) № 1580/2007 посочва критерии за определяне от Комисията на фиксирани стойности при внос от трети страни за продуктите и периодите, посочени в приложение XV, част A от посочения регламент, ПРИЕ НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ: Член 1 Фиксираните стойности при внос, посочени в член 138 от Регламент (ЕО) № 1580/2007, са определени в приложението към настоящия регламент. Член 2 Настоящият регламент влиза в сила на 19 декември 2009 година. Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави-членки. Съставено в Брюксел на 18 декември 2009 година.
[ 2, 17, 6 ]
32007D0532
РЕШЕНИЕ НА СЪВЕТА от 23 юли 2007 година за сключването на Споразумението под формата на размяна на писма относно временното прилагане на протокола за възможностите за риболов и финансовите средства, предвидени в Споразумението между Демократична република Сао Томе и Принсипи и Европейската общност, за периода от 1 юни 2006 г. до 31 май 2010 г. (2007/532/ЕО) СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ, като взе предвид Договора за създаването на Европейската общност, и по-специално член 300, параграф 2 във връзка с член 37 от него, като взе предвид предложението на Комисията, като има предвид, че: (1) Общността и Демократична република Сао Томе и Принсипи договориха и парафираха Споразумение за партньорство в областта на рибарството, което предоставя на рибарите от Общността възможности за риболов в териториалните води под суверенитета или юрисдикцията на Демократична република Сао Томе и Принсипи. (2) Целесъобразно е да се осигури продължаване на риболовните дейности в периода между изтичането на предходния протокол за възможностите за риболов в крайбрежните води на Сао Томе и Принсипи и датата на влизане в сила на новия протокол за възможностите за риболов и финансовите средства, които са предвидени в Споразумението за партньорство в областта на рибарството. (3) За тази цел Общността и Демократична република Сао Томе и Принсипи парафираха Споразумение под формата на размяна на писма относно временното прилагане на новия протокол. (4) Общността има интерес да бъде одобрено това споразумение под формата на размяна на писма. (5) Следва да се определи методът за разпределяне на възможностите за риболов между държавите-членки, РЕШИ: Член 1 Споразумението под формата на размяна на писма относно временното прилагане на протокола за възможностите за риболов и финансовите средства, предвидени в Споразумението между Демократична република Сао Томе и Принсипи и Европейската общност, за периода от 1 юни 2006 г. до 31 май 2010 г. се одобрява с настоящото решение от името на Общността. Текстът на споразумението под формата на размяна на писма е приложен към настоящото решение. Член 2 Споразумението се прилага временно от 1 юни 2006 г. Член 3 Възможностите за риболов, определени в протокола към Споразумението за партньорство в областта на рибарството, се разпределят между държавите-членки, както следва: Риболовна категория Вид на съда Държава-членка Лицензи или квота Риболов на риба тон Сейнери за риболов на риба тон с дълбоко замразяване Испания 13 Франция 12 Риболов на риба тон Съдове за риболов с въже майка на повърхността Испания 13 Португалия 5 Ако заявленията за издаване на лиценз от горепосочените държави-членки не изчерпват определените от протокола към Споразумението за партньорство в областта на рибарството възможности за риболов, Комисията може да разгледа заявления за издаване на лиценз от другите държави-членки. Член 4 Държавите-членки, чиито съдове извършват риболов по споразумението под формата на размяна на писма, уведомяват Комисията за количествата на всеки улов в рамките на риболовната зона на Сао Томе и Принсипи в съответствие с Регламент (ЕО) № 500/2001 на Комисията от 14 март 2001 г. за установяването на подробни правила за прилагане на Регламент (ЕИО) № 2847/93 на Съвета по отношение контрола на улова на риболовните кораби на Общността в териториалните води на трети страни и в открито море (1). Член 5 Председателят на Съвета е оправомощен да посочи лицата, упълномощени да подпишат Споразумението под формата на размяна на писма, за да бъде Общността правно обвързана. Съставено в Брюксел на 23 юли 2007 година.
[ 18, 15, 5, 6 ]
31999D0511
31999D0511 L 195/34 ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ РЕШЕНИЕ НА КОМИСИЯТА от 7 юли 1999 година относно общ технически регламент за изискванията за включване към многослотови подвижни станции за мрежи с високоскоростно превключване на данните (HSCSD) (нотифицирано под номер C(1999) 2029) (текст от значение за ЕИП) (1999/511/ЕO) КОМИСИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ, като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност, като взе предвид Директива 98/13/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 12 февруари 1998 г. относно крайните далекосъобщителни устройства и спътникови наземни станции, включително взаимното признаване на тяхното съответствие (1), и по-специално член 7, параграф 2, второто тире от нея, (1) като има предвид, че Комисията е приела мярката, идентифицираща вида крайни устройства, за който се изисква общ технически регламент, както и свързаното с нея заявление за обхват съгласно член 7, параграф 2, първо тире от Директива 98/13/ЕО; (2) като има предвид, че следва да бъдат приети съответните хармонизирани стандарти или части от тях, за изпълнение на съществените изисквания, които следва да бъдат трансформирани в общи технически регламенти; (3) като има предвид, че за да бъде гарантирана непрекъснатост на достъпа на производителите до пазарите, е необходимо да се разрешат преходни договорености относно устройствата, одобрени съгласно националните правила за типово одобрение; (4) като има предвид, че предложението е било представено на Комитета за одобряване на крайни устройства (АСТЕ) съгласно член 29, параграф 2; (5) като има предвид, че общият технически регламент, който ще бъде приет с настоящото решение, е в съответствие със становището на АСТЕ, ПРИЕ НАСТОЯЩОТО РЕШЕНИЕ: Член 1 1. Настоящото решение се прилага по отношение на крайни устройства, предназначени да бъдат свързани с обществената далекосъобщителна мрежа и попадащи в обхвата на хармонизирания стандарт, идентифициран в член 2, параграф 1. 2. Настоящото решение установява общ технически регламент относно изискванията към многослотови подвижни станции за мрежи с високоскоростно превключване на данните (HSCSD). Член 2 1. Общият технически регламент включва хармонизирания стандарт, изготвен от съответния орган по стандартизация, който прилага - доколкото е възможно - съществените изисквания, упоменати в член 5, букви от в) до е) от Директива 98/13/ЕО. Позоваване на стандарта е посочено в приложението. 2. Крайните устройства, предмет на настоящото решение, са в съответствие с общия технически регламент, посочен в параграф 1 и доколкото е приложимо, отговарят на техническите регламенти, определени в Решения 98/574/ЕО (2) и 98/575/ЕО (3) на Комисията. Освен това те отговарят на основните изисквания, посочени в член 5, букви а) и б) от Директива 98/13/ЕО и отговарят на изискванията на други приложими директиви, и по-специално Директиви 73/23/ЕИО (4) и 89/336/ЕИО (5) на Съвета. Член 3 Нотифицираните органи, определени за извършване на процедурите, посочени в член 10 от Директива 98/13/ЕO, следва - що се отнася до крайните устройства, предмет на член 1, параграф 1 от настоящото решение - да използват или гарантират използването на хармонизирания стандарт, посочен в приложението относно влизането в сила на настоящото решение. Член 4 Адресати на настоящото решение са държавите-членки. Съставено в Брюксел на 7 юли 1999 година.
[ 7, 12 ]
32001R2423
32001R2423 L 333/1 ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 2423/2001 НА ЕВРОПЕЙСКАТА ЦЕНТРАЛНА БАНКА от 22 ноември 2001 година относно консолидирания баланс на сектор „Паричнo-финансови институции“ (ЕЦБ/2001/13) УПРАВИТЕЛНИЯТ СЪВЕТ НА ЕВРОПЕЙСКАТА ЦЕНТРАЛНА БАНКА, като взе предвид Регламент (ЕО) № 2533/98 на Съвета от 23 ноември 1998 г. относно събирането на статистическа информация от Европейската централна банка (1), и по-специално член 5, параграф 1 и член 6, параграф 4 от него, като взе предвид Регламент (ЕО) № 2531/98 на Съвета от 23 ноември 1998 г. относно прилагането на минимални резерви от страна на Европейската централна банка (2), и по-специално член 6, параграф 4 от него, като има предвид, че: (1) Регламент (ЕО) № 2819/98 на Европейската централна банка от 1 декември 1998 г. относно консолидирания баланс на сектор „Парично-финансови институции“ (ЕЦБ/1998/16) (3) вече е изменен с Регламент (ЕО) № 1921/2000 (ЕЦБ/2000/8) (4); сега, когато се правят нови, значителни изменения на посочения регламент, желателно е въпросните разпоредби да бъдат преработени чрез обединяването им в един единствен текст в настоящия регламент. (2) Европейската система на централните банки (ЕСЦБ) изисква, с оглед на изпълнението на своите задачи, да се изготвя консолидиран баланс на сектор „Парично-финансови институции“ (ПФИ). Главната цел на същият е да предостави на Европейската централна банка (ЕЦБ) пълна статистическа картина на паричната динамика в участващите държави-членки, които се разглеждат като една икономическа територия. Тези статистически данни покриват агрегираните финансови активи и пасиви по салда, както и качествени потоци за кредитите и подобрени потоци за притежаваните ценни книжа. (3) В съответствие с разпоредбите на Договора за създаването на Европейската общност (по-нататък наричан „Договора“) и съгласно условията, предвидени в Устава на Европейската система на централните банки и на Европейската централна банка (наричан по-нататък „Устава“) ЕЦБ създава регламенти дотолкова, доколкото е необходимо да осъществява задачите на Европейската система на централните банки (ЕСЦБ), както е дефинирано в Устава и в някои случаи е предвидено в разпоредбите, приети от Съвета, за които става дума в член 107, параграф 6 от Договора. (4) Член 5.1 от Устава изисква ЕЦБ, подпомагана от националните централни банки, да събира необходимата статистическа информация или от компетентните национални власти или пряко от стопанските субекти, с оглед изпълняването на задачите на Европейската система на централните банки (ЕСЦБ). Член 5.2 от Устава предвижда националните централни банки да изпълняват, доколкото е възможно, задачите, описани в член 5.1. (5) Може да е необходимо и може да се намалят разходите по отчитането, ако националните централни банки събират от действителната съвкупност от отчетни единици статистическата информация, необходима за изпълнението на статистическите изисквания на ЕЦБ, като част от една по-обща рамка за статистическо отчитане, която националните централни банки създават на своя собствена отговорност, в съответствие със законодателството на Общността, националното законодателство или с установената практика и която служи за други статистически цели, при условие че не се застрашава изпълнението на статистическите изисквания на ЕЦБ. За да се насърчи прозрачността, в тези случаи е подходящо да се информират отчетните единици, че данните се събират за изпълнението на други статистически цели. В точно определени случаи ЕЦБ може да разчита на отговаряща на изискванията ѝ статистическа информация, събирана за такива цели. (6) Член 3 от Регламент (ЕО) № 2533/98 изисква ЕЦБ да определи действителната съвкупност от отчетни единици в рамките на общата съвкупност от отчетни единици и ѝ дава право частично или напълно да освободи конкретни категории отчетни единици от изискванията за статистическа отчетност. Член 6, параграф 4 предвижда, че ЕЦБ може да приема регламенти, определящи условията, в съответствие, с които може да се упражни правото на проверка или принудително събиране на статистическата информация. (7) Член 5 от Регламент (ЕО) № 2531/98 оправомощава ЕЦБ да приема регламенти или решения, за да бъдат освобождавани институции от задължителните минимални резерви, да определя условията за изключване или приспадане на задълженията, дължими на някоя друга институция от резервната база, и да създава различни резервни съотношения за определени категории задължения. Съгласно член 6, ЕЦБ има правото да събира от институциите информацията, необходима за прилагането на минимални резерви и право да проверява точността и качеството на информацията, която институциите предоставят, за да покажат, че спазват изискванията за задължителни минималните резерви. За да се намалят общите разходи по отчитането, желателно е статистическата информация, отнасяща се до месечния баланс, да се използва и за редовното изчисляване на резервната база на кредитните институции, подлежащи на системата на минимални резерви на Европейската система на централните банки (ЕСЦБ). (8) Член 4 от Регламент (ЕО) № 2533/98 предвижда държавите-членки да създадат своя организация в областта на статистиката и да си сътрудничат пълноценно с Европейската система на централните банки (ЕСЦБ), за да се осигури изпълнението на задълженията, произтичащи от член 5 от Устава. (9) Макар да се приема, че регламентите приети от ЕЦБ по член 34.1 от Устава не дават никакви права или не налагат никакви задължения на неучастващите държави-членки, член 5 от Устава важи както за участващите, така и за неучастващите държави-членки. Регламент (ЕО) № 2533/98 припомня, че член 5 от Устава, заедно с член 5 от Договора, означава задължение за разработване и прилагане на национално ниво на всички мерки, които неучастващите държави-членки считат за подходящи, с оглед на събирането на статистическата информация, необходима за изпълнението на изискванията на ЕЦБ за статистическото отчитане и своевременната подготовка в областта на статистиката, за да станат те участващи държави-членки. (10) За да се улесни управлението на ликвидността на ЕЦБ и на кредитните институции, задължителните резерви трябва да бъдат потвърдени най-късно на първия ден от периода на поддържането им; по изключение може да възникне необходимост за кредитните институции да отчетат ревизии по отношение на резервната база или на задължителните резерви, които са били потвърдени; процедурите за потвърждаването или признаване на задължителните резерви не засягат задължението на отчетните единици винаги да предоставят вярна статистическа информация и да ревизират невярната статистическа информация, която може вече да са предоставили. (11) Определянето на конкретни процедури при сливания и разделяния, отнасящи се до кредитни институции е необходимо, за да се уточнят задълженията на тези институции по отношение на задължителните резерви; дефинициите за сливанията и разделянията, дадени в настоящия регламент се базират на дефинициите, които вече съществуват във вторичното законодателство на Общността във връзка с публичните дружества с ограничена отговорност. Тези дефиниции са адаптирани за целите на настоящия регламент; тези процедури не засягат възможността за държане на минимални резерви чрез посредник. (12) Паричната статистика на ЕЦБ се извежда от статистическите данни за балансите на парично-финансовите институции, събирани в съответствие с изготвения през втория етап на Икономическия и паричен съюз Регламент (ЕО) № 2819/98 (ЕЦБ/1998/16), и като такива се считат само за минимален набор от данни, необходими за целите на паричната политика. Освен това, регламентът е обхванал само събирането на балансовите салда, а не и представянето на данните за корекциите в стойността, изисквани за събирането на статистически данни за потоците на източниците на широкия паричен агрегат М3, от които се извеждат темповете на прираст. Вземайки пред вид ограниченията на тези набори от данни, бе необходимо да се подобрят статистическите данни за балансите на парично-финансовите институции. (13) Необходимо е да се увеличат месечните отчетни задължения, за да се предостави месечна разбивка на задълженията по депозитите по подсектори и по матуритет/валута, както и на задълженията по кредитите по подсектори/матуритет и по цел на използване, тъй като тези разбивки се считат за съществени за целите на паричната политика. Това включва и интегрирането на данните, които по-рано са били събирани само на тримесечна база. (14) Необходимо е да се изведат своевременно статистическите данни за салдата и потоците по отношение на паричните агрегати и техните източници. От консолидирания баланс по салда, статистическите данни за потоците се извличат, като се използва допълнителна статистическа информация, свързана с промените на обменните курсове, други промени в стойността на ценните книжа и отписването/намаляването на стойността на кредитите и други корекции, като например прекласификациите. (15) Необходимо е да се осигури наличието на подходящо хармонизирани и висококачествени данни за отписването/намаляването на стойността на кредитите, на базата на изискване към отчетните единици за статистическа информация. Също така е необходимо да се събират данни за преоценката на стойността на ценните книжа. (16) Отделната балансова категория „книжа на паричния пазар“ се премахва и се слива с категорията данни „емитирани дългови ценни книжа“ в пасивната страна на баланса. Инструментите, класифицирани в тази категория се вписват под „емитирани дългови ценни книжа“ и се разпределят съгласно оригиналния си матуритет. Съответното преразпределение се извършва и в активната страна на баланса на парично-финансовите институции. (17) Дефиницията за депозити трябва да вземе предвид третирането на салдата, представляващи предплатени суми в контекста на електронните пари, ПРИЕ НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ: Член 1 Дефиниции За целите на настоящия регламент, термините „отчетни единици“, „участваща държава-членка“, „резидент“ и „резидентен за страната“ имат същото значение, както е дефинирано в член 1 от Регламент (ЕО) № 2533/98. Член 2 Действителна съвкупност от отчетни единици 1. Действителната съвкупност от отчетни единици обхваща парично-финансовите институции, резиденти на територията на участващите държави-членки. За целите на статистиката, парично-финансовите институции обхващат кредитните институции - резиденти, както са дефинирани в правото на Общността и всички други финансови институции - резиденти, чиято дейност е да приемат депозити и/или близки заместители на депозити от лица, различни от парично-финансови институции и за тяхна сметка (поне в икономическо отношение), да отпускат кредити и/или да инвестират в ценни книжа. 2. Националните централни банки могат да разрешават дерогация на малки парично-финансови институции, при условие че парично-финансовите институции, които допринасят за месечния консолидиран баланс представляват най-малко 95 % от общия баланс по салда на парично-финансовите институции във всяка участваща държава-членка. Националните централни банки проверяват своевременно изпълняването на това условие, за да дадат или оттеглят, ако е необходимо, всяка дерогация в сила от началото на всяка година. Член 3 Списък на парично-финансовите институции за статистически цели 1. В съответствие с принципите за класификация, залегнали в част 1(I) от приложение I, ЕЦБ изготвя и поддържа за статистически цели списък на парично-финансовите институции, вземайки предвид изискванията по отношение на честотата и своевременността, произтичащи от неговото използване в контекста на системата на минимални резерви на Европейската система на централните банки (ЕСЦБ). Изготвянето и поддържането на списъка на парично-финансовите институции за статистически цели е в компетенциите на Изпълнителния съвет на ЕЦБ. 2. Достъпът до списъка на парично-финансовите институции за статистически цели и неговите актуализации трябва бъде предоставян от националните централни банки и ЕЦБ на заинтересуваните институции по подходящ начин, включително и чрез електронни средства, по интернет или по искане на заинтересованите отчетни единици, на хартиен носител. 3. Списъкът на парично-финансовите институции за статистически цели е само за сведение. Обаче, в случай, че последният достъпен вариант на списъка в съответствие с параграф 2 е неточен, ЕЦБ няма да наложи санкции на субекта, който не е изпълнил надлежно своите отчетни задължения, дотолкова, доколкото той е разчитал добросъвестно на неточния списък. Член 4 Изисквания за статистическа отчетност 1. За целите на редовното изготвяне на консолидирания баланс на сектора на парично-финансовите институции, по отношение на салдата и потоците, действителната съвкупност от отчетни единици предоставят месечната статистическа информация, отнасяща се до баланса в края на месеца и до месечните корекции на потоците по отношение на отписванията/намаляванията на стойността на кредитите и ценови преоценки по отношение на притежаваните ценни книжа по време на отчетния период, на националната централна банка на държавата-членка, чийто резидент е парично-финансовата институция. Допълнителните данни за дадени позиции от баланса по отношение на салдата се отчитат тримесечно. 2. Изискваната статистическа информация е установена в приложение I към настоящия регламент. 3. Изискваната статистическа информация се предоставя в съответствие с минималните стандарти за предаването, точността, концептуалното съответствие и ревизиите, както е предвидено в Приложение IV към настоящия регламент. 4. Националните централни банки дефинират и прилагат правилата за отчитането, които трябва да се спазват от действителната съвкупност от отчетни единици в съответствие с националните характеристики. Националните централни банки гарантират, че правилата за отчитане ще осигурят изискваната статистическа информация и ще дадат възможност за точната проверка на спазването на минималните стандарти за предаването, точността, концептуално съответствие и ревизиите, както се посочва в член 4, параграф 3. 5. Дерогациите, за които става дума в член 2, параграф 2 водят до намаляване на изискванията за статистическа отчетност на парично-финансовите институции, както следва: - кредитните институции, за които се прилагат подобни дерогации, трябва да спазват намалените изисквания за отчетност, както е определено в приложение II към настоящия регламент, - тези малки парично-финансови институции, които не са кредитни институции, трябва да спазват намалените изисквания за отчетност, както е определено в приложение III към настоящия регламент. Малките парично-финансови институции могат да не се възползват от дерогациите и вместо това да изпълнят пълните изисквания за отчетност. 6. Без да се засяга дерогацията по член 2, параграф 2, националните централни банки могат да предоставят дерогация по отношение на отчитането на корекциите в стойността за фондовете на паричния пазар (MMFs), премахвайки всяко изискване към фондовете на паричния пазар да докладват корекциите в стойността. 7. Националните централни банки могат да предоставят дерогация по отношение на честотата и сроковете за отчитане на корекциите в стойността на ценните книжа и да изискват тези данни на тримесечна база и в същите срокове, както за данните за салдата, отчитани на тримесечна база, при спазването на следните изисквания: - отчетните единици предоставят на националните централни банки релевантна информация за практиките за оценка, включително количествени индикации за процента на притежаваните тях такива инструменти, които подлежат на различни методи на оценка, - когато е извършена значителна ценова преоценка, националните централни банки имат правото да изискат от отчетните единици да предоставят допълнителна информация, свързана с месеца, в който е настъпило това развитие. 8. В случай на сливане, разделяне или всяка друга реорганизация, която може да засегне изпълнението на нейните задължения по отношение на статистиката, съответната отчетна единица трябва да информира съответната национална централна банка, веднъж след като намерението да се реализира подобна операция е станало публично и в дължимия срок преди сливането, разделянето или реорганизацията да са влезли в сила, за процедурите, които са планирани с оглед изпълнението на изискванията за статистическо отчитане, предвидени в настоящия регламент. Член 5 Използване на предоставената статистическа информация за целите на Регламент (ЕО) № 2818/98 (ЕЦБ/1998/15) 1. Статистическата информация, предоставена от кредитните институции в съответствие с настоящия регламент се използва от всяка кредитна институция за изчисляване на резервната ѝ база в съответствие с Регламент (ЕО) № 2818/98 на Европейската централна банка от 1 декември 1998 г. за прилагането на изискванията за минимални резерви (ЕЦБ/1998/15) (5), изменен с Регламент (ЕО) № 1921/2000/ЕЦБ/2000/8). В частност, всяка кредитна институция използва тази информация да проверява изпълнението на изискванията за задължителни резерви за периода на поддържането им. 2. Без да се засягат задълженията, наложени на отчетните единици от член 4 и приложение IV към настоящия регламент, кредитните институции към които се прилагат минимални резерви могат да отчитат ревизии на резервната база и на задължителните резерви в съответствие с процедурите, споменати в член 5 от Регламент (ЕО) № 2818/98 (ЕЦБ/1998/15). 3. Специалните и преходни разпоредби за целите на прилагането на системата за минимални резерви на Европейската система на централните банки (ЕСЦБ) са дадени в приложение II към настоящия регламент. Специалните разпоредби на това приложение имат примат пред разпоредбите на Регламент (ЕО) № 2818/98 (ЕЦБ/1998/15). Член 6 Проверка и принудително събиране на информация Националните централни банки упражняват правото да проверяват или да събират принудително информацията, която отчетните единици трябва да предоставят в съответствие с изискванията за статистическа отчетност, предвидени в настоящия Регламент, без да накърняват правото на ЕЦБ сама да упражнява тези права. Това право трябва да бъде упражнявано по-конкретно, когато дадена институция, включена в действителната съвкупност от отчетни единици не изпълни минималните стандарти за предаването, точността, концептуално съответствие и ревизиите, както е предвидено в приложение IV към настоящия регламент. Член 7 Преходни разпоредби Преходните разпоредби за прилагането на части от настоящия регламент са изложени в приложение V към настоящия регламент. Член 8 Отменяне 1. Регламент (ЕО) № 2819/98 (ЕЦБ/1998/16) се отменя. 2. Позоваванията на отменения регламент, се тълкуват като позоваванията на настоящия регламент. Член 9 Заключителна разпоредба Настоящият регламент влиза в сила на 1 януари 2002 г. Съставено във Франкфурт на Майн на 22 ноември 2001 година.
[ 12, 2, 15, 4 ]
32008R0007
РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 7/2008 НА КОМИСИЯТА от 7 януари 2008 година за определяне на фиксирани вносни стойности за определяне на входната цена на някои плодове и зеленчуци КОМИСИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ, като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност, като взе предвид Регламент (ЕО) № 3223/94 на Комисията от 21 декември 1994 г. относно правилата за прилагане на режима за внос на плодове и зеленчуци (1), и по-специално член 4, параграф 1 от него, като има предвид, че: (1) В изпълнение на резултатите от Уругвайския кръг от многостранните търговски преговори Регламент (ЕО) № 3223/94 посочва критерии за определяне от Комисията на фиксирани стойности при внос от трети страни на продуктите и периодите, посочени в приложението към него. (2) В изпълнение на горепосочените критерии фиксираните вносни стойности следва да се определят на нивата, посочени в приложението към настоящия регламент, ПРИЕ НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ: Член 1 Фиксираните вносни стойности, посочени в член 4 от Регламент (ЕО) № 3223/94, се определят, както е посочено в таблицата в приложението. Член 2 Настоящият регламент влиза в сила на 8 януари 2008 година. Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави-членки. Съставено в Брюксел на 7 януари 2008 година.
[ 2, 17 ]
32006D0697
32006D0697 L 292/1 ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ РЕШЕНИЕ НА СЪВЕТА от 27 юни 2006 година относно подписването на Споразумение между Европейския съюз и Република Исландия и Кралство Норвегия относно процедурата по екстрадиране между държавите-членки на Европейския съюз и Исландия и Норвегия (2006/697/ЕО) СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ, като взе предвид Договора за създаване на Европейския съюз и, по-специално членове 24 и 38 от него, като има предвид, че: (1) Европейският съюз е твърдо решен да подобри юридическото сътрудничество в областта на наказателното право между държавите-членки на Европейския съюз и Исландия и Норвегия, без да се засягат разпоредбите, които защитават личната свобода. (2) След Решението на Съвета от 10 юли 2001 г., което упълномощава Председателството на Съвета да води преговори за сключването на Споразумения с Норвегия и Исландия за юридическо сътрудничество в областта на наказателното право на основание на членове 24 и 38 от Договора за създаване на Европейския съюз, изменено с Решение на Съвета от 19 декември 2002 г., Председателството, с помощта на Комисията, договори споразумение относно процедурата по екстрадиране между държавите-членки на Европейския съюз и Исландия и Норвегия, РЕШИ: Член 1 С настоящото се одобрява подписването на споразумение между Европейския съюз и Република Исландия и Кралство Норвегия относно процедурата по екстрадиране между държавите-членки на Европейския съюз и Исландия и Норвегия от името на Европейския съюз, след сключването му. Текстът на споразумението и декларациите, направени при подписване на споразумението, са приложени към настоящото решение. Член 2 С настоящото, председателят на Съвета е оправомощен да посочи лице/лица, упълномощено/и да подпише/ат споразумението при условие на неговото сключване. Член 3 Настоящото решение и споразумението, приложено към него, се публикуват в Официален вестник на Европейския съюз. Съставено в Люксембург на 27 юни 2006 година.
[ 18, 15, 5, 11 ]
32009D0117
РЕШЕНИЕ НА СЪВЕТА от 7 април 2008 година за подписването и временното прилагане на Споразумението между Европейската общност и правителството на Непал относно някои аспекти на въздухоплавателните услуги (2009/117/ЕО) СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ, като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност, и по-специално член 80, параграф 2 от него, във връзка с първото изречение от първата алинея от член 300, параграф 2 от него, като взе предвид предложението на Комисията, като има предвид, че: (1) На 5 юни 2003 г. Съветът упълномощи Комисията да започне преговори с трети държави относно замяната на някои разпоредби в действащите двустранни споразумения със споразумение с Общността. (2) От името на Общността Комисията договори Споразумение с Непал относно някои аспекти на въздухоплавателните услуги в съответствие с механизмите и насоките в приложението към решението на Съвета, което упълномощава Комисията да започне преговори с трети държави относно замяната на някои разпоредби в действащите двустранни споразумения със споразумение с Общността. (3) Споразумението, договорено от Комисията, следва да бъде подписано и прилагано временно при условие за сключването му на по-късна дата, РЕШИ: Член 1 Подписването на Споразумението между Европесйката общност и Непал относно някои аспекти на въздухоплавателните услуги се одобрява от името на Общността при условие за сключването му на по-късна дата. Текстът на споразумението е приложен към настоящото решение. Член 2 Председателят на Съвета се упълномощава да определи лицето или лицата, оправомощени да подпишат споразумението от името на Общността при условие за сключването му. Член 3 До влизането му в сила споразумението се прилага временно от първия ден на първия месец след датата, на която страните са се нотифицирали взаимно за приключването на необходимите за целта процедури (1). Член 4 Председателят на Съвета се упълномощава да направи нотификацията, предвидена в член 9, параграф 2 от споразумението. Съставено в Люксембург на 7 април 2008 година.
[ 8, 18, 15, 5 ]
32007R1291
РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 1291/2007 НА КОМИСИЯТА от 31 октомври 2007 година за изменение за осемдесет и осми път на Регламент (ЕО) № 881/2002 на Съвета за налагане на някои специфични ограничителни мерки, насочени срещу определени физически лица и образувания, свързани с Осама бен Ладен, мрежата на Ал Кайда и талибаните КОМИСИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ, като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност, като взе предвид Регламент (ЕО) № 881/2002 на Съвета от 27 май 2002 г. за налагане на някои специфични ограничителни мерки, насочени срещу определени лица и образувания, свързани с Осама бен Ладен, мрежата на Ал Кайда и талибаните и за отмяна на Регламент (ЕО) № 467/2001 на Съвета за забрана на износа на някои стоки и услуги за Афганистан, за засилване на забраната на полети и удължаване на замразяването на финансови средства и други финансови ресурси по отношение на талибаните в Афганистан (1), и по-специално член 7, параграф 1, първо тире от него, като има предвид, че: (1) Приложение I към Регламент (ЕО) № 881/2002 посочва лицата, групите и образуванията, засегнати от замразяването на средства и икономически ресурси по настоящия регламент. (2) На 17 октомври 2007 г. Комитетът по санкциите на Съвета за сигурност на Обединените нации реши да измени списъка с лицата, групите и образуванията, за които се прилага замразяване на средствата и икономическите ресурси. Приложение I трябва да бъде съответно изменено. (3) Думите „Mohammad Shafiq Ahmadi“ трябва да бъдат коригирани, като се има предвид решението на Комитета по санкциите от 21 септември 2007 г., ПРИЕ НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ: Член 1 Приложение I към Регламент (ЕО) № 881/2002 се изменя, както е посочено в приложението към настоящия регламент. Член 2 Настоящият регламент влиза в сила в деня след публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз. Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави-членки. Съставено в Брюксел на 31 октомври 2007 година.
[ 2, 11, 5, 10, 18 ]
31998L0101
31998L0101 L 001/1 ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ ДИРЕКТИВА 98/101/ЕО НА КОМИСИЯТА от 22 декември 1998 година за адаптирането към техническия прогрес на Директива 91/157/ЕИО относно батериите и акумулаторите, съдържащи някои опасни вещества (текст от значение за ЕИП) КОМИСИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ, като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност, като взе предвид Директива 91/157/ЕИО относно батериите и акумулаторите, съдържащи някои опасни вещества (1), и по-специално член 10 от нея, като има предвид, че в рамките на Акта за присъединяване на Австрия, Финландия и Швеция, по-специално членове 69 и 112 от него, е предвидено в период от четири години от датата на присъединяване, разпоредбите, които се отнасят до батерии, съдържащи живак, посочени в член 3 от Директива 91/157/ЕИО, следва да се преразгледат в съответствие с процедурите на Европейските общности; като има предвид, че, за да се постигне по-високо ниво на защита на околната среда, търговията с определени батерии следва да бъде забранена, поради количеството живак, което съдържат; като има предвид, че с цел да се постигне цялостен ефект за околната среда, тази забрана трябва да обхване уреди и съоръжения, в които са вградени такива батерии и акумулатори; като има предвид, че такава забрана би могла да има положително въздействие за улесняване презареждането на батериите; като има предвид, че техническото развитие при разработването на свободни от тежки метали батерии следва да бъде взето предвид; като има предвид, че Директива 91/157/ЕИО следва да бъде съответно адаптирана; като има предвид, че мерките, предвидени за тази цел в настоящата директива, са в съответствие със становището на Комитета, основан в съответствие с член 18 от Директива 75/442/ЕИО на Съвета от 15 юли 1975 г. относно отпадъците (2), последно изменена с Решение 96/350/ЕО на Комисията (3); ПРИЕ НАСТОЯЩАТА ДИРЕКТИВА: Член 1 Директива 91/157/ЕИО се изменя, както следва: 1. Член 3, параграф 1 се заменя със следното: „1. Държавите-членки забраняват не по-късно от 1 януари 2000 г. търговията на батерии и акумулатори, съдържащи повече от 0,0005 % тегловни живак, включително в случаите, когато тези батерии са вградени в уреди. Бутонните клетки и батериите, състоящи се от бутонни клетки със съдържание на живак, не повече от 2 % тегловни, са изключени от тази забрана.“ 2. Приложението се заменя с текста на приложението към настоящата директива. Член 2 Държавите-членки приемат и обнародват преди 1 януари 2000 г. разпоредбите, необходими за да се съобразят с настоящата директива. Те незабавно уведомяват Комисията за това. Когато държавите-членки приемат тези разпоредби, в тях се съдържа позоваване на настоящата директива или то се извършва при официалното им публикуване. Условията и редът на позоваване се определят от държавите-членки. Член 3 Настоящата директива влиза в сила на двадесетия ден от публикуването ѝ в Официален вестник на Европейските общности. Член 4 Адресати на настоящата директива да държавите-членки. Съставено в Брюксел на 22 декември 1998 година.
[ 1, 16, 20, 7, 15 ]
32007D0511
РЕШЕНИЕ НА СЪВЕТА от 15 февруари 2007 година за сключване, от името на Общността, на Договореност между Европейската общност и Република Исландия и Кралство Норвегия относно реда и условията на участие на тези страни в Европейската агенция за управление на оперативното сътрудничество по външните граници на държавите-членки на Европейския съюз (2007/511/ЕО) СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ, като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност, и по-специално член 62, параграф 2, буква а) и член 66, във връзка с първото изречение от първа алинея от член 300, параграф 2, и първа алинея от член 300, параграф 3, от него, като взе предвид предложението на Комисията, като взе предвид становището на Европейския парламент (1), като има предвид че: (1) Съгласно член 21, параграф 3 от Регламент (ЕО) № 2007/2004 на Съвета от 26 октомври 2004 г. за създаването на Европейска агенция за управление на оперативното сътрудничество по външните граници на държавите-членки на Европейския съюз (2), страните, обвързани с изпълнението, прилагането и развитието на достиженията на правото от Шенген, участват в Агенцията. Някои условия на тяхното участие се определят с други договорености, които трябва да бъдат сключени между Общността и тези страни. (2) Съгласно пълномощията, дадени на Комисията на 7 октомври 2004 г., бяха проведени преговори с Република Исландия и Кралство Норвегия за сключването на Договореност относно реда и условията на участие на тези държави в Европейската агенция за управление на оперативното сътрудничество по външните граници на държавите-членки на Европейския съюз. (3) В съответствие с членове 1 и 2 от Протокола за позицията на Дания, приложен към Договора за Европейския съюз и Договора за създаване на Европейската общност, Дания не участва в приемането на настоящото решение и не е обвързана от него или от неговото прилагане. Тъй като настоящото решение се основава на достиженията на правото от Шенген според разпоредбите на дял IV от част трета на Договора за създаване на Европейската общност, Дания следва, в съответствие с член 5 от посочения протокол да реши, в рамките на период от шест месеца след като Съветът е приел настоящото решение, дали да го въведе във вътрешното право или не. (4) Настоящото решение представлява развитие на разпоредбите на достиженията на правото от Шенген, в които Обединеното кралство не участва, в съответствие с Решение 2000/365/EО на Съвета от 29 май 2000 г. относно искането на Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия да участва в някои от разпоредбите на достиженията на правото от Шенген (3). Обединеното кралство следователно не участва в неговото приемане и не е обвързано от него или от неговото прилагане. (5) Настоящото решение представлява развитие на разпоредбите на достиженията на правото от Шенген, в които Ирландия не участва, в съответствие с Решение 2002/192/EО на Съвета от 28 февруари 2002 г. относно искането на Ирландия да участва в някои от разпоредбите на достиженията на правото от Шенген (4). Ирландия следователно не участва в неговото приемане и не е обвързана от него или от неговото прилагане. (6) Съгласно Решение 2007/512/ЕО на Съвета (5) и до окончателното ѝ сключване на по-късна дата, настоящата договореност беше подписана от страна на Европейската общност на 1 февруари 2007 г. (7) Настоящата договореност следва да бъде сключена, РЕШИ: Член 1 Договореността между Европейската общност и Република Исландия и Кралство Норвегия относно условия за участието на тези държави в Европейската агенция за управление на оперативното сътрудничество по външните граници на държавите-членки на Европейския съюз се одобрява от името на Общността. Текстът на договореността се прилага към настоящото решение (6). Член 2 Председателят на Съвета се упълномощава да определи лицето, имащо право да депозира от името на Общността правния инструмент за одобрение, както е предвидено по член 9, параграф 1 от договореността, за да изрази съгласието на Общността да бъде обвързана от нея. Съставено в Брюксел на 15 февруари 2007 година.
[ 11, 5, 3, 18, 15 ]
31994R1179
31994R1179 L 131/3 ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 1179/94 НА КОМИСИЯТА от 25 май 1994 година относно първия списък на приоритетни вещества в съответствие с Регламент (ЕИО) № 793/93 на Съвета КОМИСИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ, като взе предвид Договора за създаването на Европейската общност, като взе предвид Регламент (ЕИО) № 793/93 на Съвета от 23 март 1993 г. за оценката и контрола на рисковете от съществуващите вещества (1), и по-специално членове 8 и 10 от него, като има предвид, че Регламент (ЕИО) № 793/93 предвижда система за оценка и контрол на рисковете от съществуващите вещества; като има предвид, че за да се предприеме оценка на тези рискове, следва да се определят приоритетните вещества, изискващи незабавно внимание; като има предвид, че поради това член 8 от Регламент (ЕИО) № 793/93 предвижда Комисията да изготви списък на приоритетните вещества и да се определят критериите, които следва да се прилагат за изготвянето на този списък; като има предвид, че член 10 от Регламент (ЕИО) № 793/93 предвижда за всяко от веществата, дадени в приоритетните списъци, да се определи държава-членка, отговаряща за неговата оценка; като има предвид, че разпределението на веществата между държавите-членки трябва да гарантира справедливо разпределение на задачите; като има предвид, че разпоредбите на настоящия регламент са в съответствие със становището на комитета, учреден с член 15 от Регламент (ЕИО) № 793/93, ПРИЕ НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ: Член 1 Приоритетен списък 1. Създава се списък на приоритетните вещества като приложение към настоящия регламент. 2. За всяко от веществата от приоритетния списък се определя държава-членка, която отговаря за неговата оценка, и тя е посочена в приложението към настоящия регламент. Член 2 Настоящият регламент влиза в сила от двадесетия ден след публикуването му в Официален вестник на Европейските общности. Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави-членки. Съставено в Брюксел на 25 май 1994 година.
[ 12, 0, 1, 18 ]
32003L0034
32003L0034 L 156/14 ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ ДИРЕКТИВА 2003/34/ЕО НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА от 26 май 2003 година относно двадесет и трето изменение на Директива 76/769/ЕИО на Съвета относно ограниченията за пускането на пазара и употребата на някои опасни вещества и препарати (вещества, класифицирани като канцерогени, мутагени или вещества, токсични за репродукцията - CMR) ЕВРОПЕЙСКИЯТ ПАРЛАМЕНТ И СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ, като взеха предвид Договора за създаване на Европейската общност, и по-специално член 95 от него, като взеха предвид предложението на Комисията (1), като взеха предвид становището на Европейския икономически и социален комитет (2), в съответствие с процедурата, установена в член 251 от Договора (3), в светлината на общия текст, одобрен от Помирителния комитет на 17 март 2003 г., като имат предвид, че: (1) Съгласно член 14 от Договора трябва да се създаде пространство без вътрешни граници, в която да бъде осигурено свободното движение на стоки, хора, услуги и капитали. (2) На 29 март 1996 г. Европейският парламент и Съветът приеха Решение № 646/96/ЕО, с което бе приета програма от мерки за ограничаване на раковите заболявания в рамките за действие в сферата на общественото здравеопазване (1996-2000) (4). (3) За подобряване на здравната защита и безопасността на потребителите, веществата, класифицирани като канцерогенни, мутагенни или токсични за репродукцията, и препаратите, които ги съдържат, не трябва да бъдат пускани на пазара за употреба от широкия потребител. Комисията трябва да внася възможно най-бързо предложения за забрана на употребата на продукти, които съдържат такива вещества в случаите когато съществуват научни доказателства, че веществата се отделят от въпросните продукти, като влизат в контакт с широкия потребител и го излагат на риск. (4) Директива 94/60/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 20 декември 1994 г. относно четиринадесето изменение на Директива 76/769/ЕИО (5) установява, под формата на допълнение относно точки 29, 30 и 31 от приложение I към Директива 76/769/ЕИО (6), списък на вещества, класифицирани като канцерогенни, мутагенни или токсични за репродукцията от категории 1 или 2. Подобни вещества и препаратите, които ги съдържат, не трябва да бъдат пускани на пазара за употреба от широкия потребител. (5) Директива 94/60/ЕО предвижда, че Комисията ще представя на Европейския парламент и на Съвета предложения за разширяване на въпросния списък не по-късно от шест месеца след всяко публикуване на адаптиране към техническия прогрес на приложение I към Директива 67/548/ЕИО на Съвета от 27 юни 1967 г. за сближаване на законовите, подзаконовите и административните разпоредби на държавите-членки относно класифицирането, опаковането и етикетирането на опасни вещества (7), които съдържат вещества, класифицирани като канцерогенни, мутагенни или токсични за репродукцията от категории 1 или 2. (6) Директива 98/98/ЕО на Комисията от 15 декември 1998 г. относно двадесет и пето адаптиране към технически прогрес на Директива 67/548/ЕИО на Съвета (8), която адаптира, по-специално, приложение I към въпросната директива, съдържа 20 нови вещества, класифицирани като канцерогенни, мутагенни или токсични за репродукцията от категории 1 или 2, а Директива 2000/32/ЕО на Комисията от 19 май 2000 г. относно двадесет и шесто адаптиране към технически прогрес на Директива 67/548/ЕИО на Съвета (9), която адаптира, по-специално, приложение I към въпросната директива, съдържа две нови вещества, класифицирани като канцерогенни, мутагенни или токсични за репродукцията от категории 1 или 2. Тези вещества трябва да се добавят в точки 29, 30 и 31 от допълнението към приложение I към Директива 76/769/ЕИО. (7) Бяха взети под внимание рисковете и предимствата от новите класифицирани в съответствие горепосоченото вещества. (8) Настоящата директива се прилага без да засяга законодателството на Общността, постановяващо минимални изисквания за защитата на работниците, съдържащи се в Директива 89/391/ЕИО на Съвета от 12 юни 1989 г. за въвеждане на мерки за насърчаване подобряването на безопасността и здравето на работниците на работното място (10) и произтичащите от нея специални директиви, и по-конкретно Директива 90/394/ЕИО на Съвета от 28 юни 1990 г. за защита на работниците от рискове, свързани с експозиция на канцерогени по време на работа (11), ПРИЕХА НАСТОЯЩАТА ДИРЕКТИВА: Член 1 Изброените в настоящото приложение вещества трябва да се добавят към веществата, изброени в точки 29, 30 и 31 от допълнението към приложение I към Директива 76/769/ЕИО. Член 2 1. Държавите-членки приемат и публикуват не по-късно от 15 юли 2004 г. законовите, подзаконовите и административните разпоредби, необходими, за да се съобразят с настоящата директива. Те незабавно информират Комисията за това. Те прилагат тези мерки от 15 януари 2005 г. 2. Когато държавите-членки приемат тези мерки, в тях се съдържа позоваване на настоящата директива или то се извършва при официалното им публикуване. Условията и редът на позоваване се определят от държавите-членки. Член 3 Настоящата директива влиза в сила на двадесетия ден след датата на публикуването ѝ в Официален вестник на Европейския съюз. Член 4 Адресати на настоящата директива са държавите-членки. Съставено в Брюксел на 26 май 2003 година.
[ 3, 0, 4, 20 ]
32009R0561
РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 561/2009 НА КОМИСИЯТА от 26 юни 2009 година за одобрение на промени, които не са минимални, в спецификацията на название, вписано в регистъра на защитените наименования за произход и на защитените географски указания - Queso Manchego (ЗНП) КОМИСИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ, като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност, като взе предвид Регламент (ЕО) № 510/2006 на Съвета от 20 март 2006 г. относно закрилата на географски указания и наименования за произход на земеделски продукти и храни (1), и по-специално член 7, параграф 4, първа алинея от него, като има предвид, че: (1) В съответствие с член 9, параграф 1, първа алинея и при прилагане на член 17, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 510/2006 Комисията разгледа заявката на Испания за одобрението на промените в описанието от спецификацията на защитеното наименование за произход „Queso Manchego“, регистрирано по силата на Регламент (ЕО) № 1107/96 на Комисията (2). (2) Тъй като по смисъла на член 9 от Регламент (ЕО) № 510/2006 въпросните промени не са минимални, Комисията публикува в Официален вестник на Европейския съюз (3) заявката за промени в съответствие с член 6, параграф 2, първа алинея от посочения регламент. Комисията не получи нито едно възражение съгласно член 7 от Регламент (ЕО) № 510/2006 и следователно промените трябва да бъдат одобрени, ПРИЕ НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ: Член 1 Одобряват се публикуваните в Официален вестник на Европейския съюз промени в спецификацията, свързана с названието, посочено в приложението към настоящия регламент. Член 2 Настоящият регламент влиза в сила на двадесетия ден след публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз. Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави-членки. Съставено в Брюксел на 26 юни 2009 година.
[ 3, 17, 18, 6 ]
32005R1238
32005R1238 L 200/22 ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 1238/2005 НА КОМИСИЯТА от 28 юли 2005 година за изменение на Регламент № 85/2004 относно определяне стандартите за търговия с ябълки КОМИСИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ, като взе предвид Договора за създаването на Европейската общност, като взе предвид Регламент (ЕО) № 2200/96 от 28 октомври 1996 г. относно общата организация на пазара на плодове и зеленчуци (1), и по-специално член 2, параграф 2 от него, като има предвид, че: (1) Регламент (ЕО) № 85/2004 на Комисията (2) предвижда inter alia намаляване на минималния размер от 1 август 2005 г., като го приравнява към размера, установен в стандарт FFV-50 на Икономическата комисия за Европа на Организацията на обединените нации (ИКЕ/ООН). (2) Включването на критерии за зрялост въз основа на съдържанието на захари съгласно стандарт FFV-50 на ИКЕ/ООН беше предложено в Работната група за стандартите за качество на селскостопанските продукти на ИКЕ/ООН. (3) Тъй като минималният размер е също така критерий за зрялост, необходимо е да бъде проучена възможността за включването във възможно най-голяма степен на тези два критерия за зрялост в стандартите за търговия. (4) Тъй като това проучване трябва да бъде провеждано в продължение на най-малко три пазарни години, прилагането на намаляването на размера следва да бъде отложено до 1 юни 2008 г. и преходните разпоредби относно оразмеряването да бъдат продължени до 31 май 2008 г. (5) Следва обаче да бъдат предприети мерки за защита на законните очаквания на операторите, които са сключили договори въз основа на предположението на прилагането от 1 август 2005 г. на нови стандарти, предвиждащи намаляване на размера. (6) За постигане на яснота следва да бъде установено, че когато се използва търговското име за продажба на продукта, следва също така да бъде посочено името на сорта или неговите синоними. (7) В списъка на сортовете в приложението към стандартите за търговия са допуснати редица грешки. (8) Следователно Регламент (ЕО) № 85/2004 на Комисията следва да бъде съответно изменен. (9) Мерките, предвидени в настоящия регламент, са в съответствие със становището на Управителния комитет по пресни плодове и зеленчуци, ПРИЕ НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ: Член 1 Регламент (ЕО) № 85/2004 на Комисията се изменя, както следва: 1. В първото изречение на член 2 „31 юли 2005 г.“ се заменя с „31 май 2008 г.“. 2. Във втория параграф на член 4 „1 август 2005 г.“ се заменя с „1 юни 2008 г.“. 3. Приложението се изменя в съответствие с приложението към настоящия регламент. Член 2 Настоящият регламент влиза в сила на 1 август 2005 г. Въпреки това, операторите, които, както изискват органите на държавите-членки, преди 1 август сключат договори въз основа на втори и трети параграф от точка III от приложението към Регламент (ЕО) № 85/2004, могат да търгуват с ябълките, предмет на тези договори, в съответствие с разпоредбите на цитиратите параграфи. Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави-членки. Съставено в Брюксел на 9 януари 1998 година.
[ 3, 17 ]
31991L0662
31991L0662 L 366/1 ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ ДИРЕКТИВА НА КОМИСИЯТА от 6 декември 1991 година за привеждане в съответствие с техническия прогрес на Директива 74/297/ЕИО на Съвета за поведението на волана и на кормилната колона при удар (91/662/ЕИО) КОМИСИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ, като взе предвид Договора за създаване на Европейската икономическа общност, като взе предвид Директива 74/297/ЕИО на Съвета от 4 юни 1974 г. за сближаване на законодателствата на държавите-членки относно вътрешното обзавеждане на моторните превозни средства (1), и по-специално член 5 от нея, като има предвид, че с оглед на придобития опит и състоянието на техниката следва да се подобри осигурената защита на водача при челен удар чрез контролиране на поведението на волана и на кормилния механизъм, което е предмет на Директива 74/297/ЕИО, като се отчитат последните промени, направени в съответния регламент на Икономическата комисия на Организацията на Обединените нации за Европа, и като се включат някои други подобрения; като има предвид, че придобитият опит във връзка с произшествията показва, че воланът трябва да е гъвкав, за да се избегне какъвто и да е риск от тежко нараняване на лицето на водача и поради това следва да се направят нови изменения на директивата в това отношение; като има предвид, че са предложени множество методи за изпитване и че Комисията ще трябва да представи предложение на Комитета за привеждане в съответствие с техническия прогрес до 31 декември 1991 година; като има предвид, че разпоредбите на настоящата директива са в съответствие със становището на Комитета за привеждане в съответствие с техническия прогрес на директивите за моторните превозни средства, ПРИЕ НАСТОЯЩАТА ДИРЕКТИВА: Член 1 Приложенията към Директива 74/297/ЕИО се изменят в съответствие с приложенията към настоящата директива. Член 2 1. Считано от 1 октомври 1992 г., никоя държава-членка не може: а) - да отказва да издава типовото одобрение на ЕИО или да предоставя копие на сертификата, предвиден в последното тире на член 10, параграф 1 от Директива 70/156/ЕИО на Съвета (2), или да издава национално типово одобрение, или - да забранява въвеждането в експлоатация на тип превозно средство на основания, свързани с кормилния механизъм, ако същият е одобрен в съответствие с Директива 74/297/ЕИО така, както е изменена с настоящата директива; б) - да отказва да издава типово одобрение на ЕИО на тип кормилно управление, предназначено за монтиране на едно или повече превозни средства или - да забранява пускането на пазара на кормилни управления, предназначени за монтиране на едно или повече превозни средства, ако споменатото кормилно управление отговаря на изискванията на Директива 74/297/ЕИО така, както е изменена с настоящата директива. 2. Считано от 1 октомври 1996 г., държавите-членки, по отношение на моторни превозни средства от категория М1, които не са с изнесен напред команден пост: - преустановяват да издават копието на сертификата за одобрение, предвиден в последното тире на член 10, параграф 1 от Директива 70/156/ЕИО на Съвета и - могат да отказват националното типово одобрение на основания, свързани с кормилния механизъм, ако същият не отговаря на изискванията на Директива 74/297/ЕИО така, както е изменена а с настоящата директива. 3. Считано от 1 октомври 1995 г., държавите-членки, по отношение на превозните средства с изнесен напред команден пост от категория М1 и на всички моторни превозни средства от категория N1, чието максимално допустимо тегло не надвишава 1500 килограма: - преустановяват да издават копието на сертификата за одобрение, предвиден в последното тире на член 10, параграф 1 от Директива 70/156/ЕИО на Съвета и - могат да отказват да издават националното типово одобрение на основания, свързани с кормилния механизъм, ако същият не отговаря на изискванията на Директива 74/297/ЕИО така, както е изменена а с настоящата директива. 4. Считано от 1 октомври 1996 г., държавите-членки, по отношение на тип кормилно управление: - преустановяват да издават копието на сертификата за одобрение, предвиден в последното тире на член 10, параграф 1 от Директива 70/156/ЕИО на Съвета и - могат да отказват да издават националното типово одобрение на основания, свързани с кормилните управления, ако същите не отговарят на изискванията на точки 5.2, 5.3 и 5.4 от приложение I към Директива 74/297/ЕИО така, както е изменена с настоящата директива. 5. Считано от 1 октомври 1996 г., държавите-членки могат да забраняват въвеждането в експлоатация на превозните средства, чието кормилно управление не отговаря на изискванията на Директива 74/297/ЕИО така, както е изменена а с настоящата директива. Въпреки това тези разпоредби няма да се прилагат до 1 октомври 1997 г.: - за превозните средства от категория М1 с изнесен напред команден пост или - за превозните средства от категория N1 с максимално допустимо тегло, ненадвишаващо 1 500 килограма или - за други превозни средства от категория М1, освен тези с изнесен напред команден пост, отчитайки изискванията, посочени в точка 5.1 от приложение I (максимално вертикално изместване на кормилната колона). 6. Считано от 1 октомври 1995 г., държавите-членки могат да забраняват пускането на пазара на кормилни управления, предназначени за монтиране на едно или повече превозни средства, ако споменатите кормилни управления не отговарят на изискванията, посочени в точки 5.2, 5.3 и 5.4 от приложение I към Директива 74/297/ЕИО така, както е изменена с настоящата директива. Член 3 1. Държавите-членки въвеждат в сила законовите, подзаконовите и административните разпоредби, необходими за да се съобразят с настоящата директива, преди 1 октомври 1992 година. Те незабавно информират Комисията за това. Когато държавите-членки приемат тези разпоредби, в тях се съдържа позоваване на настоящата директива или то се извършва при официалното им публикуване. Условията и редът на това позоваване се определят от държавите-членки. 2. Държавите-членки следят за това да предоставят на Комисията текстовете на основните разпоредби от националното законодателство, които те приемат в областта, уредена с настоящата директива. Член 4 Адресати на настоящата директива са държавите-членки. Съставено в Брюксел на 6 декември 1991 година.
[ 7, 3, 15, 8 ]
31982D0043
31982D0043 L 020/35 ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ РЕШЕНИЕ НА КОМИСИЯТА от 9 декември 1982 година относно създаването на Консултативен комитет за равните възможности на жените и мъжете (82/43/ЕИО) КОМИСИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ, като взе предвид Договора за създаване на Европейската икономическа общност, като има предвид, че практическото прилагане на принципа за равното третиране на жените и мъжете трябва да бъде насърчавано чрез подобряване на сътрудничеството и обмен на гледни точки и опит между органите, които в държавите-членки имат специални правомощия за насърчаване на равенството във възможностите, и Комисията; като има предвид, че цялостното прилагане на Директива 75/117/ЕИО на Съвета от 10 февруари 1975 г. относно сближаването на законодателствата на държавите-членки по отношение на прилагането на принципа за равно заплащане на мъжете и жените (1), на Директива 76/207/ЕИО от 9 февруари 1976 г. относно прилагането на принципа на равното третиране на мъжете и жените по отношение на достъпа до заетост, професионалната квалификация и развитие и условия на труд (2) и на Директива 79/7/ЕИО от 19 декември 1978 г. относно постепенното прилагане на принципа на равното третиране на мъжете и жените в сферата на социалното осигуряване (3), ще бъде значително ускорено благодарение на съдействието на националните инстанции, които разполагат със специфична информационна мрежа; като има предвид Директива 72/161/ЕИО от 17 април 1972 г. относно информираността и професионалната квалификация на лицата, които работят в сектора на земеделието (4); като има предвид също така, че подготовката и прилагането на действия от страна на Общността, отнасящи се до заетостта на жените, до подобряване положението на самостоятелно заетите жени и на тези, занимаващи се със земеделие, както и до насърчаването на равните възможности, изискват тясно сътрудничество със специализираните органи в държавите-членки; като има предвид, че следва да бъде изградена институционална рамка с оглед провеждането на редовни консултации с тези органи, РЕШИ, КАКТО СЛЕДВА: Член 1 С настоящото решение Комисията създава Консултативен комитет за равните възможности на жените и мъжете, наричан по-долу „Комитета“. Член 2 1. Комитетът консултира Комисията при формулирането и прилагането на нейната политика за насърчаване на заетостта на жените и равното третиране, и осигурява постоянен обмен на информация за натрупания опит и предприетите мерки в рамките на Общността във въпросните области. 2. За постигане на целите по параграф 1, Комитетът: - обменя информация с Комисията за предприетите действия на общностно и национално ниво и когато това е уместно за последващи мерки на тези действия, - дава становища или предоставя доклади на Комисията, особено по отношение на политиката на равни възможности, по искане на самата Комисия или по своя собствена инициатива, като за целта насърчава обмена на информация за опита на държавите-членки в областите на неговата компетенция. 3. Условията и редът за придвижване на становищата и докладите на Комитета ще бъдат определени със споразумение с Комисията. Член 3 1. Комитетът се състои от двадесет членове. 2. Той е съставен от двама представители от всяка една държава-членка, назначени измежду членовете на националните комитети или органи, създадени с официално решение и имащи специални правомощия в областта на заетостта на жените и/или равните възможности за жените и мъжете, които представляват заинтересованите среди. Когато в дадена държава-членка има няколко комитета или органа, които се занимават с тези въпроси, Комисията определя органа, който поради своите цели, структура, представителност и степен на независимост, е най-добре квалифициран да бъде представен в Комитета. Страна, в която няма такива комитети, ще бъде представена от лица, представляващи органи, за които Комисията смята, че извършват сходна дейност. 3. Членовете на Комитета се назначават персонално от Комисията по предложение на посочените в параграф 2 органи измежду членовете на тези органи или на техния секретариат. 4. Представителите на социалните партньори на общностно равнище могат да присъстват като наблюдатели в заседанията на Комитета съобразно реда и условията, определени съвместно от техните организации и Комисията. Член 4 За всеки един от членовете на Комитета се назначава заместник при същите условия и ред, като определените в член 3. Без да се засягат изискванията на член 7, заместникът присъства на заседанията на Комитета и участва в неговата работа само в случаите, когато титулярът е възпрепятстван. Член 5 Мандатът на членовете на Комитета е три години и може да бъде подновяван. След изтичането на тригодишния период, членовете на Комитета продължават да изпълняват функциите си до назначаването на нов член или до подновяването на мандата им. Мандатът на даден член се прекратява преди изтичането на тригодишния период поради подаването на оставка, поради прекратяване членството му/ѝ в организацията, която представлява, или поради смърт. Мандатът на даден член може да бъде прекратен и ако организацията, която го/я е номинирала, поиска неговата/нейната замяна. Той/тя се замества за остатъка от текущия мандат според процедурата, предвидена в член 4. Членовете на Комитета не получават възнаграждение за дейността си; разходите по пътуванията и престоя във връзка със заседанията на Комитета и на работните групи, създадени по силата на член 8, се поемат от Комисията, в съответствие с действащите административни разпоредби. Член 6 Комитетът избира председател измежду своите членове за срок от една година. Изборът се осъществява с мнозинство от две трети от присъстващите членове, но не по-малко от десет гласа „за“. Комитетът избира двама заместник-председатели, със същото мнозинство и при същите условия. Когато председателят отсъства, председателството се поема от един от заместник-председателите. Председателят и заместник-председателите трябва да са от различни държави-членки. Комисията организира работата на Комитета в тясно сътрудничество с председателя, а функциите на секретариат се поемат от Бюрото по проблемите, отнасящи се до заетостта и равното третиране на жените към Комисията. Член 7 Председателят може да покани всяко лице, което има специални знания по една от темите, записани в дневния ред, за участие в работата на Комитета в качеството на експерт. Експертите участват само в работата по проблема, за който е поискано участието им. Член 8 1. Комитетът може да създава работни групи. 2. Комитетът може да възложи изготвянето на становищата си на докладчик или външен експерт, чието задължение е да изготвя докладите в съответствие с правилата, които следва да бъдат определени. Член 9 Мерките, предприети в приложение на членове 7 и 8, които имат финансови последствия върху бюджета на Европейските общности, предварително се внасят за одобрение от Комисията и се изпълняват в съответствие с действащите административни разпоредби. Член 10 1. Комитетът се свиква от Комисията и заседава в нейно помещение. Той заседава минимум три пъти годишно. 2. Представителите на Комисията имат право да вземат участие в заседанията на Комитета и на работните групи. Член 11 В случаите на обсъждания, които подлежат на гласуване, решенията се вземат с мнозинство от две трети от присъстващите членове, но не по-малко от десет гласа „за“. В случай, че е изразено становище на малцинството, то се записва в протокола, който представлява приложение към становището. Член 12 Без да се засягат разпоредбите на член 214 от Договора, членовете на Комитета се задължават да не разпространяват информацията, която са получили по време на работата на Комитета или на работните групи, когато Комисията ги е информирала, че поисканото становище или поставеният въпрос се отнасят до тема, която има поверителен характер. В този случай, на заседанията присъстват само членовете на Комитета и представителите на службите на Комисията. Член 13 Настоящото решение влиза в сила на 1 януари 1982 година. Съставено в Брюксел на 9 декември 1981 година.
[ 11, 15 ]
31988R0775
31988R0775 L 080/31 ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ РЕГЛАМЕНТ (EИО) № 775/88 НА КОМИСИЯТА от 24 март 1988 година за коригиране на Регламент (EИО) № 3143/85 относно продажбата по намалени цени на масло от интервенция, предназначено за директна консумация под формата на концентрирано масло КОМИСИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ, като взе предвид Договора за създаване на Европейската икономическа общност, като взе предвид Регламент (EИО) № 804/68 на Съвета от 27 юни 1968 г. относно общата организация на пазара на мляко и млечни продукти (1), последно изменен с Регламент (EИО) № 744/88 (2), и по-специално член 6, параграф 7 от него, като има предвид, че Регламент (EИО) № 3143/85 на Комисията (3), последно изменен с Регламент (EИО) № 1807/87 (4), въвежда режим за продажбата по намалени цени на масло от интервенция, предназначено за директна консумация под формата на концентрирано масло; като има предвид, че в резултат на последното изменение втората алинея на член 2, параграф 4 беше заменена; като има предвид, че противно на намерението на Управителния комитет, изменението доведе до текст без включването на дерогацията, въведена от Регламент (EИО) № 1325/86 на Комисията (5); като има предвид, че следователно е необходимо да бъде коригиран въпросният член и да се въведе наново въпросната разпоредба с обратно действие от датата на влизане в сила на Регламент (EИО) № 1807/87; като има предвид, че мерките, предвидени в настоящия регламент, са в съответствие със становището на Управителния комитет по млякото и млечните продукти, ПРИЕ НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ: Член 1 Следната трета алинея се въвежда в член 2, параграф 4 от Регламент (EИО) № 3143/85: „Въпреки това, при наличието на съгласие от страна на компетентния орган, общото количество концентрирано масло може да бъде пакетирано с цел предлагане в търговската мрежа в предприятие, различно от посоченото в договора за продажба.“ Член 2 Настоящият регламент влиза в сила в деня на публикуването му в Официален вестник на Европейските общности. Прилага се считано от 30 юни 1987 г. Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави-членки. Съставено в Брюксел на 24 март 1988 година.
[ 3, 17 ]
32000L0051
32000L0051 L 198/41 ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ ДИРЕКТИВА НА КОМИСИЯТА 2000/51/EО от 26 юли 2000 година за изменение на Директива 95/31/EО за установяване на специфични критерии за чистота на подсладителите, предназначени за влагане в храни (текст от значение за EИП) КОМИСИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ, като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност, като взе предвид Директива 89/107/EИО на Съвета от 21 декември 1988 г. за сближаване на законодателствата на държавите-членки относно хранителните добавки, разрешени за влагане в храните, предназначени за консумация от човека (1), изменена с Директива 94/34/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (2), и по-специално член 3, параграф 3, буква a) от нея, след консултации с Научния комитет по храните, като има предвид, че: (1) Директива 94/35/EО на Европейския парламент и на Съвета от 30 юни 1994 г. относно подсладителите, влагани в храните (3), изменена с Директива 96/83/EО (4), установява списъка на веществата, които могат да се влагат като подсладители в храните. (2) Директива 95/31/EО на Комисията от 5 юли 1995 г. за установяване на специфичните критерии за чистота на подсладителите, влагани в храните (5), изменена с Директива 98/66/EО (6), определя приложимите критерии за чистота на подсладителите, посочени в Директива 94/35/EО. (3) Критериите за чистота, определени в Директива 95/31/EО за манитол (E 421) и малтитолов сироп [E 965(ii)], е необходимо да се изменят, като се отчита техническият прогрес. Следователно, е необходимо тази директива да се приведе в съответствие. (4) Следва да се вземат под внимание спецификациите и техниките за анализ на подсладителите, определени в Codex Alimentarius от Смесения ФАО/СЗО експертен комитет по хранителните добавки (СЕКХД). (5) Мерките, предвидени в настоящата директива, са в съответствие със становището на Постоянния комитет по храните, ПРИЕ НАСТОЯЩАТА ДИРЕКТИВА: Член 1 В приложението към Директива 95/31/EО текстът, отнасящ се до E 421 - манитол, и E 965 (ii) - малтитолов сироп, се заменя с текста в приложението към настоящата директива. Член 2 Държавите-членки въвеждат преди 30 юни 2001 г. законовите, подзаконовите и административните разпоредби, необходими за спазване на настоящата директива. Те незабавно информират Комисията за това. Когато държавите-членки приемат такива разпоредби, в последните се отбелязва позоваването на настоящата директива или то се извършва при официалното им публикуване. Условията и редът на позоваване се определят от държавите-членки. Член 3 Настоящата директива влиза в сила на двадесетия ден от датата на публикуването ѝ в Официален вестник на Европейските общности. Член 4 Адресати на настоящата директива са държавите-членки. Съставено в Брюксел на 26 юли 2000 година.
[ 0, 3, 17 ]
31990D0258
31990D0258 L 145/39 ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ РЕШЕНИЕ НА КОМИСИЯТА от 10 май 1990 година за определяне на зоотехническите сертификати за чистопородни разплодни овце и кози, техните сперма, яйцеклетки и ембриони (90/258/ЕИО) КОМИСИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ, като взе предвид Договора за създаване на Европейската икономическа общност, като взе предвид Директива 89/361/ЕИО на Съвета от 30 май 1989 г. относно чистопородните разплодни овце и кози (1), и по-специално член 6 от нея, като има предвид, че член 6 от Директива 89/361/ЕИО предвижда, че Комисията трябва определи, в съответствие с процедурите, предвидени в член 8, зоотехническия сертификат, който може да бъде изискван от държавите-членки за търговията с чистопородни разплодни овце и кози , техните сперма, яйцеклетки и ембриони; като има предвид, че е необходимо да се определят данните, които да бъдат включени в зоотехническия сертификат; като има предвид, че за практически цели следва да се предвидят образец на сертификата и условията, при които данните могат да бъдат попълнени в документите, придружаващи чистопородните разплодни овце и кози, техните сперма, яйцеклетки и ембриони; като има предвид, че мерките, предвидени в настоящото решение, са в съответствие със становището на Постоянния комитет по зоотехника, ПРИЕ НАСТОЯЩОТО РЕШЕНИЕ: Член 1 1. Следните данни са предвидени в зоотехническия сертификат за чистопородни разплодни овце и кози: - издаващ орган, - наименование на родословната книга, - входящ номер в родословната книга, - дата на издаване, - система за идентификация, - идентификация, - дата на раждане, - порода, - пол, - име и адрес на животновъда, - име и адрес на собственика, - родословие: Баща Родословна книга № Майка Родословна книга № Дядо Родословна книга № Дядо Родословна книга № Баба Родословна книга № Баба Родословна книга № 2. Резултатите от тестовете за продуктивността и актуализираните резултати (с посочване на произхода), от оценката на генетичната стойност на животното и на неговите родители и прародители, се посочват в сертификата, ако те са били проведени в съответствие с Решение 90/256/ЕИО на Комисията (2). Член 2 Данните, посочени в член 1, могат да бъдат включени: 1. в сертификат, съответстващ на образеца в приложение I; 2. в документите, придружаващи чистопородните разплодни овце или кози , в който случай компетентният орган удостоверява, че данните, посочени в член 1, се съдържат в документите чрез следната формула: „Долуподписаният удостоверява, че тези документи съдържат данните, посочени в член 1 от Решение 90/258/ЕИО на Комисията.“ Член 3 Следните данни се посочват в зоотехническия сертификат за сперма от чистопородни разплодни овце и кози: - всички данни, посочени в член 1, отнасящи се до мъжкоот животно донор и, в случаите на млечни породи, неговата кръвна група или резултатите от тест, които дават еквивалентни научни гаранции, - информация, позволяваща идентифициране на спермата, датата на вземането ѝ и името и адреса на центъра за събиране на спермата и на получателя. Член 4 Данните, посочени в член 3, могат да се съдържат: 1. в сертификат, съответстващ на образеца в приложение II; 2. в документи, придружаващи спермата от чистопородните разплодни овце или кози, в който случай компетентният орган удостоверява, че данните, посочени в член 3, се съдържат в документите чрез следната формула: „Долуподписаният удостоверява, че тези документи съдържат данните, посочени в член 3 от Решение 90/258/ЕИО на Комисията.“ Член 5 1. Следните данни се посочват в зоотехническия сертификат за яйцеклетки от чистопородни разплодни овце и кози: - всички данни, посочени в член 1, отнасящи се до донора овца и коза, - информация, която позволява идентификация на яйцеклетките, дата на събирането им и името и адреса на център за събиране на яйцеклетки и на получателя. 2. Когато има повече от една яйцеклетка в пайета, това трябва да бъде ясно посочено, а всички яйцеклетки трябва да имат едни и същ произход. Член 6 Данните, посочени в член 5, могат да се съдържат: 1. в сертификат, съответстващ на образеца в приложение III; 2. в документи, придружаващи яйцеклетките от чистопородните разплодни овце или кози, в който случай компетентният орган удостоверява, че данните, посочени в член 5, се съдържат в документите чрез следната формула: „Долуподписаният удостоверява, че тези документи съдържат данните, посочени в член 5 от Решение 90/258/ЕИО на Комисията.“ Член 7 1. Следните данни се посочват в зоотехническия сертификат за ембриони от чистопородни разплодни овце и кози: - всички данни, посочени в член 1 относно женското животно донор и всички данни, посочени в първото тире от член 3, отнасящи се до мъжкото животно донор, - информация, която позволява идентификация на ембрионите, дата на осеменяване или оплождане, датата на събиране и името и адреса на центъра за събиране на ембриони и на получателя. 2. Когато има повече от един ембрион в пайета, това трябва да бъде ясно посочено, а всички ембриони трябва да имат едни и същ произход. Член 8 Данните, посочени в член 7, могат да се съдържат: 1. в сертификат, съответстващ на образеца в приложение IV; 2. в документи, придружаващи ембрионите от чистопородните разплодни овце или кози, в който случай компетентният орган удостоверява, че данните, посочени в член 7, се съдържат в документите чрез следната формула: „Долуподписаният удостоверява, че тези документи съдържат данните, посочени в член 7 от Решение 90/258/ЕИО на Комисията.“ Член 9 Адресати на настоящото решение са държавите-членки. Съставено в Брюксел на 10 май 1990 година.
[ 3, 16, 6 ]
32008D0876
РЕШЕНИЕ НА КОМИСИЯТА от 6 ноември 2008 година за изменение на Решение 2004/452/ЕО за създаване на списък от органи, на чиито изследователи е разрешен достъп до поверителни данни за научни цели (нотифицирано под номер C(2008) 6431) (текст от значение за ЕИП) (2008/876/ЕО) КОМИСИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ, като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност, като взе предвид Регламент (ЕО) № 322/97 на Съвета от 17 февруари 1997 г. относно статистиката на Общността (1), и по-специално член 20, параграф 1 от него, като има предвид, че: (1) Регламент (ЕО) № 831/2002 на Комисията от 17 май 2002 г. за прилагане на Регламент (ЕО) № 322/97 на Съвета относно статистиката на Общността във връзка с достъпа до поверителни данни за научни цели (2), определя, с цел извличане на статистически заключения за научни цели, условията, при които може да се даде достъп до поверителни данни, предоставени на органа на Общността, както и правилата за сътрудничество между Общността и националните органи за улесняване на този достъп. (2) С Решение 2004/452/ЕО на Комисията (3) бе създаден списък от органи, на чиито изследователи е разрешен достъп до поверителни данни за научни цели. (3) Университетът Duke (DUKE), Северна Каролина, САЩ, трябва да бъде разглеждан като орган, който отговаря на необходимите условия и поради тази причина следва да бъде добавен в списъка от агенции, организации и институции, посочени в член 3, параграф 1, буква д) от Регламент (ЕО) № 831/2002. (4) Мерките, предвидени в настоящото решение, са в съответствие със становището на Комитета по статистическата тайна, ПРИЕ НАСТОЯЩОТО РЕШЕНИЕ: Член 1 Приложението към Решение 2004/452/ЕО се заменя с текста, съдържащ се в приложението към настоящото решение. Член 2 Адресати на настоящото решение са държавите-членки. Съставено в Брюксел на 6 ноември 2008 година.
[ 12, 7, 19 ]
32007R0422
РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 422/2007 НА КОМИСИЯТА от 18 април 2007 година относно определяне на представителни цени в секторите на птичето месо, яйцата и яйчния албумин и за изменение на Регламент (ЕО) № 1484/95 КОМИСИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ, като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност, като взе предвид Регламент (ЕИО) № 2771/75 на Съвета от 29 октомври 1975 г. относно общата организация на пазара на яйца (1), и по-специално член 5, параграф 4 от него, като взе предвид Регламент (ЕИО) № 2777/75 на Съвета от 29 октомври 1975 г. относно общата организация на пазара на птиче месо (2), и по-специално член 5, параграф 4 от него, като взе предвид Регламент (ЕИО) № 2783/75 на Съвета от 29 октомври 1975 г. относно общия режим на обмен на яйчния албумин и млечния албумин (3), и по-специално член 3, параграф 4 от него, като има предвид, че: (1) Регламент (ЕО) № 1484/95 на Комисията (4) определя правилата за прилагане на режима, свързан с прилагането на допълнително мито при внос, и представителните цени в сектора на птичето месо и яйцата, както и на албумина. (2) Редовната проверка на данните, на които се основава определянето на представителните цени за продуктите от секторите на птичето месо, яйцата и албумина, показва, че е необходимо да се променят представителните цени при внос на някои продукти, като се има предвид разликата в цените в зависимост от произхода. Следователно е уместно представителните цени да се публикуват. (3) Предвид ситуацията на пазара е необходимо тази промяна да се извърши в най-кратки срокове. (4) Мерките, предвидени в настоящия регламент, са в съответствие със становището на Управителния комитет по птиче месо и яйцаta, ПРИЕ НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ: Член 1 Приложение I към Регламент (EО) № 1484/95 се заменя с приложението към настоящия регламент. Член 2 Настоящият регламент влиза в сила на 19 април 2007 година. Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави-членки. Съставено в Брюксел на 18 април 2007 година.
[ 2, 3, 17 ]
32008R1341
РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 1341/2008 НА СЪВЕТА от 18 декември 2008 година за изменение на Регламент (ЕО) № 1083/2006 за определяне на общи разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд и Кохезионния фонд по отношение на някои проекти, генериращи приходи СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ, като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност, и по-специално член 161, трета алинея от него, като взе предвид предложението на Комисията, като взе предвид съгласието на Европейския парламент (1), като взе предвид становището на Европейския икономически и социален комитет (2), след консултации с Комитета на регионите, като има предвид, че: (1) Целите на подготвената за програмния период 2007-2013 г. регулаторна рамка са свързани с по-голямо опростяване на програмирането и управлението на фондовете, на ефективността от предоставяната чрез тях помощ и на субсидиарността при привеждането им в действие. (2) По отношение на генериращите приходи проекти, обхванати от член 55 от Регламент (ЕО) № 1083/2006 на Съвета (3), започна прилагането на по-точен и строг подход, който се основава на изчисляване на максималния размер на допустимите разходи. (3) Във връзка с прилагането на член 55 бяха отбелязани редица трудности, включително прекомерна административна тежест, особено що се отнася до операциите, съфинансирани от Европейския социален фонд, и до малките операции, финансирани от Европейския фонд за регионално развитие (ЕФРР) или от Кохезионния фонд. (4) Тези трудности могат да окажат неблагоприятно въздействие върху управлението на операциите, особено по отношение на проекти в приоритетни за Общността области като околна среда, социално включване, научни изследвания, иновации или енергетика, както и под формата на административна тежест. Ето защо член 55 следва да бъде опростен. (5) Опростяването следва да се прилага по отношение на всички проекти, които се подпомагат от структурните фондове или Кохезионния фонд по време на програмния период 2007-2013 г. Следователно е необходимо да се предвиди прилагане с обратно действие. (6) Следователно Регламент (ЕО) № 1083/2006 следва да бъде съответно изменен, ПРИЕ НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ: Член 1 В член 55 от Регламент (ЕО) № 1083/2006 параграф 5 се заменя със следното: „5. Параграфи 1-4 от настоящия член се прилагат единствено за операции, които са съфинансирани от ЕФРР или Кохезионния фонд и чиято обща стойност надвишава 1 000 000 EUR.“ Член 2 Настоящият регламент влиза в сила в деня след публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз. Той се прилага, считано от 1 август 2006 г., по отношение на всички операции, при които има участие на структурните фондове или Кохезионния фонд по време на програмния период 2007-2013 г. Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави-членки. Съставено в Брюксел на 18 декември 2008 година.
[ 10, 4, 15 ]
31981R3237
31981R3237 L 325/25 ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ РЕГЛАМЕНТ (ЕИО) № 3237/81 НА КОМИСИЯТА от 12 ноември 1981 година за изменение на Регламент (ЕИО) № 1842/81 за определяне на подробни правила за прилагане на Регламент (ЕИО) № 1188/81 относно общите правила за отпускане на коригирани възстановявания по отношение на зърнените култури, изнасяни под формата на някои спиртни напитки КОМИСИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ, като взе предвид Договора за създаване на Европейската икономическа общност, като взе предвид Регламент (ЕИО) № 2727/75 на Съвета от 29 октомври 1975 г. за общата организация на пазара на зърнени култури (1), последно изменен с Регламент (ЕИО) № 1949/81 (2), и по-специално член 16, параграф 6 и член 24 от него, като взе предвид Регламент (ЕИО) № 1188/81 на Съвета от 28 април 1981 г. за определяне на общи правила за отпускане на коригирани възстановявания по отношение на зърнените култури, изнасяни под формата на някои спиртни напитки и за критериите за определяне на сумата на тези възстановявания, както и за изменение на Регламент (ЕИО) № 3035/80 по отношение на някои продукти, които не са включени в приложение II към Договора (3), и по-специално член 12 от него, като има предвид, че Регламент (ЕИО) № 1842/81 на Комисията (4) определя подробни правила за отпускане на възстановявания по отношение на зърнени храни, изнасяни под формата на някои спиртни напитки; като има предвид, че член 26 от Регламент (ЕИО) № 2730/79 на Комисията (5), последно изменен Регламент (ЕИО) № 2646/81 (6), предвижда авансово плащане на възстановяванията, когато продуктите са складирани в продоволствени складове; като има предвид, че в такива случаи притежателят на складираните продукти трябва да ги използва като продоволствени запаси в рамките на Общността; като има предвид, че такива запаси се третират като износ за целите на възстановяванията; като има предвид, че напитките, обхванати от Регламент (ЕИО) № 1842/81 трябва да се считат за изнесени, когато са складирани в такива складове; като има предвид, че може да се случи продоволствените продукти да не достигнат местоназначението си; като има предвид, че в такива случаи възстановяването се изплаща отново или се заплаща някаква фиксирана сума; като има предвид, че за такива продукти трябва да важат разпоредбите от член 26 до член 29 от Регламент (ЕИО) № 2730/79; като има предвид, че според последната информация, с която разполага Комисията, дефинициите в член 17 от Регламент (ЕИО) № 1842/81 не отчитат в достатъчна степен съществуващите практики в държавите-членки, които произвеждат уиски; като има предвид, че регламентът следва съответно да се измени; като има предвид, че предвидените мерки в настоящия регламент са в съответствие със становището на Управителния комитет по зърнените култури, ПРИЕ СЛЕДНИЯ РЕГЛАМЕНТ: Член 1 Регламент (ЕИО) № 1842/81 се изменя, както следва: 1. Към член 12 се добавя следният параграф: „3. Продуктите, складирани в продоволствен склад, одобрен съгласно член 26 от Регламент (ЕИО) № 2730/79, се считат за изнесени. Когато продуктите са складирани в такива складове, разпоредбите на членове 26 до 29 от гореспоменатия регламент се прилагат mutatis mutandis.“ 2. Член 17 се заменя със следния текст: „Член 17 За целите на член 16: а) „уиски от зърно“ означава уиски, произведено от 15 % ечемик и 85 % зърнени култури; б) „малцово уиски“ означава уиски, произведено изключително от малц; в) „ирландско уиски, дестилирано на казан“ означава уиски от ечемик и малц, с поне една трета малц; г) процентното съдържание на различните видове зърнени култури, използвани за производството на спиртните напитки, посочени в член 13, параграф 2, се определя на базата на общото количество различни видове зърнени култури, използвани за производството на спиртните напитки, посочени в член 2 от Регламент (ЕИО) № 1188/81.“ Член 2 Настоящият регламент влиза в сила на третия ден след публикуването му в Официален вестник на Европейските общности. Член 1, параграф 2 се прилага от 1 юли 1981 г. Член 1, параграф 1 се прилага от същата дата по искане на заинтересованата страна. Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави-членки. Съставено в Брюксел на12 ноември 1981 година.
[ 3, 17, 6 ]
32005R1441
32005R1441 L 232/22 ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 1441/2005 НА СЪВЕТА от 18 юли 2005 година относно администриране на някои ограничения по отношение на вноса на определени стоманени продукти от Република Казахстан и за отмяна на Регламент (ЕО) № 2265/2004 СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ, като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност, и по-специално член 133 от него, като взе предвид предложението на Комисията, като има предвид, че: (1) Споразумението за партньорство и сътрудничество между Европейските общности и техните държави-членки и Република Казахстан (1), наричано по-нататък „СПС“, влезе в сила на 1 юли 1999 г. (2) Член 17, параграф 1 от СПС предвижда, че търговията с определени стоманени продукти се регулира от дял III от него, с изключение на член 11 от него, и от разпоредбите на Споразумение за количествените изисквания. (3) На 19 юли 2005 г. Европейската общност и правителството на Република Казахстан сключиха такова Споразумение за търговията с някои стоманени продукти (2), наричано по-нататък „Споразумението“. (4) Е необходимо да се осигурят средства за администриране на споразумението в рамките на Общността, като се вземе предвид опитът, натрупан от предходни споразумения, отнасящи се до подобен режим. (5) Е подходящо въпросните продукти да бъдат класифицирани въз основа на Комбинираната номенклатура (КН), установена с Регламент (ЕИО) № 2658/87 на Съвета относно тарифната и статистическа номенклатура и Общата митническа тарифа (3). (6) Е необходимо да се гарантира, че произходът на въпросните продукти е проверен и че за тази цел са установени подходящи методи на административно сътрудничество. (7) Ефективното прилагане на споразумението прави необходимо въвеждането в Общността на изисквания за разрешителни за внос при свободно обращение на въпросните продукти в Общността, заедно със система за администриране на предоставянето на такива разрешителни за внос на Общността. (8) Продуктите, поставени в свободна зона или внесени при условия, регулиращи митническите складове, временния внос или активното усъвършенстване (режим сотложено плащане), следва да не се отчитат по отношение на ограниченията, въведени за въпросните продукти. (9) За да се избегне надвишаването на количествените ограничения, е необходимо да се въведе процедура по управление, която предвижда компетентните власти на държавите-членки да не издават разрешителни за внос, преди да са получили от Комисията предварително потвърждение, че все още съответни количества са налични в рамките на въпросните количествени ограничения. (10) Споразумението предвижда система на сътрудничество между Република Казахстан и Общността с цел предотвратяване на заобикалянето на правилата посредством прехвърляне на товари, промяна на маршрути и други средства. Следва да бъде въведена консултативна процедура, която да позволява постигането на споразумение със засегнатата страна за еквивалентна корекция на релевантното количествено ограничение, когато изглежда, че споразумението е било заобиколено. Република Казахстан се е съгласила да предприеме необходимите мерки, за да гарантира, че такива корекции могат да бъдат бързо постигнати. При липсата на споразумение в рамките на предвидения срок, когато съществуват ясни доказателства за заобикаляне, Общността следва да има възможността на осъществи еквивалентните корекции. (11) От 1 януари 2005 г. вносът в Общността на продуктите, обхванати от настоящия регламент, е подложен на лицензионен режим, в съответствие с Регламент (ЕО) № 2265/2004 на Съвета от 20 декември 2004 г. относно търговията с определени стоманени продукти между Общността и Република Казахстан (4). Споразумението предвижда, че този внос ще се отчита с оглед на ограниченията, установени за 2005 г. от настоящия регламент. (12) Следователно по съображения за по-голяма яснота Регламент (ЕО) № 2265/2004 следва да бъде заменен от настоящия регламент, ПРИЕ НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ: ГЛАВА I ОБЩИ РАЗПОРЕДБИ Член 1 1. Настоящият регламент се прилага за вноса в Общността на стоманени продукти с произход от Република Казахстан, изброени в приложение I. 2. Стоманените продукти се класифицират в групи, както е посочено в приложение I. 3. Произходът на продуктите, посочени в параграф 1, се определя в съответствие с правилата в сила в Общността. 4. Процедурите за удостоверяване на произход на продуктите, споменати в параграф 1, са описани в глави II и III. Член 2 1. Вносът в Общността на стоманени продукти с произход от Република Казахстан, изброени в приложение I, е обект на количествените ограничения, посочени в приложение V. Пускането в свободно обращение в Общността на стоманени продукти с произход от Република Казахстан, изброени в приложение I, е възможно при представянето на сертификат за произход, посочен в приложение II, и на разрешително за внос, издадено от властите на държава-членка, в съответствие с разпоредбите на член 4. Разрешеният внос се отчита спрямо количествените ограничения, предвидени за годината, през която продуктите са били изпратени от страната на износ. 2. За да се гарантира, че количествата, за които се издават разрешителни за внос, не надвишават в нито един момент количествените ограничения за дадена група продукти, компетентните власти на държавата-членка издават разрешително за внос само след потвърждение от страна на Комисията, че все още има свободни количества в рамките на ограниченията за релевантната група стоманени продукти, по отношение на страната доставчик, за която вносителят или вносителите са подали заявления пред властите. Компетентните власти на държавите-членки за целите на настоящия регламент са изброени в приложение IV. 3. От 1 януари 2005 г. вносът на продукти, за които се изисква лицензия, в съответствие с Регламент (ЕО) № 2266/2004, се отчита спрямо релевантните ограничения за 2005 г., посочени в приложение V. 4. За целите на настоящия регламент и от датата на неговото прилагане изпращането на продукти ще се смята за осъществено от деня, в който са били натоварени на средство за транспортиране. Член 3 1. Количествените ограничения, посочени в приложение V, не се прилагат по отношение на продукти, поставени в свободни зони или свободни складове или внесени при условия, регулиращи митническите складове, временния внос или активното усъвършенстване (режим с отложено плащане). 2. Когато продуктите, посочени в параграф 1, впоследствие се пускат в свободно обращение, било в непроменено състояние или след обработка или усъвършенстване, се прилага член 2, параграф 2 и така освободените продукти се отчитат спрямо релевантните количествени ограничения, посочени в приложение V. Член 4 1. За целите на прилагането на член 2, параграф 2 преди да издадат разрешителни за внос, компетентните власти на държавите-членки нотифицират Комисията за количествата на исканията за разрешителни за внос, придружени от оригиналните лицензии за износ, които са получили. В отговор на това Комисията нотифицира своето потвърждение, че поисканите количества са допустими за внос, като това става в хронологичен ред на получаването на нотификациите от държавите-членки. 2. Молбите, включени в нотификациите до Комисията, са валидни, ако за всеки отделен случай установяват ясно страната на износ, засегнатата група продукти, количествата за внос, номера на лицензията за износ, годината на квотата и държавата-членка, в която продуктите ще бъдат пуснати в свободно обращение. 3. Доколкото това е възможно, Комисията потвърждава пред властите на държавите-членки пълното количество, посочено в молбите, за които е уведомена, по отношение на всяка група от продукти. В допълнение на това, когато молбите, за които е нотифицирана, надвишават ограниченията, Комисията незабавно се свързва с компетентните власти в Република Казахстан, за да потърси изясняване на обстоятелствата и бързо разрешително. 4. Компетентните власти на държавите-членки нотифицират незабавно Комисията, когато получат информация за количество, което не е било използвано през срока на действие на разрешителното за внос. Такива неизползвани количества автоматично се добавят към оставащите количества от общото ограничение на Общността за всяка група продукти. 5. Нотификациите по параграфи 1, 2, 3 и 4 се изпращат по електронен път, в рамките на интегрирана мрежа, изградена за тази цел, освен ако поради непреодолими технически причини не се налага временно да бъдат използвани други средства на комуникация. 6. Разрешителните за внос или еквивалентни на тях документи, се издават в съответствие с глава II. 7. Компетентните власти на държавите-членки нотифицират Комисията за всяко отменяне на разрешително за внос или еквивалентен документ, които вече са издадени, в случаите когато съответните лицензии за износ са били оттеглени или отменени от компетентните власти в Република Казахстан. Същевременно, ако Комисията или компетентните власти на държава-членка са били информирани от компетентните власти в Република Казахстан за оттеглянето или отмяната на лицензията за износ, след като засегнатите продукти са внесени в Общността, въпросните количества се отчитат спрямо количествените ограничения за годината, през която е осъществено изнасянето на продуктите. Член 5 Комисията е оправомощена да въвежда необходимите промени за целите на прилагането на член 3, параграфи 3 и 4 от споразумението. Член 6 1. Когато след провеждането на разследване в съответствие с процедурата по глава III, Комисията забележи, че информацията, с която разполага, представлява доказателство, че продуктите, изброени в приложение I и с произход от Република Казахстан, са били трансбордирани, маршрутът им е бил променен или по друг начин са били внесени в Общността чрез заобикаляне на количествените ограничения, посочени в член 2, и че е необходимо извършването на промяна, тя иска започването на консултации, за постигането на споразумение за еквивалентна промяна на съответните количествени ограничения. 2. Когато са налице ясни доказателства за заобикаляне, в хода на консултациите Комисията може да поиска от Република Казахстан да предприеме необходимите предварителни стъпки, за да гарантира, че корекциите в количествените ограничения, за които ще се постигне договореност след консултациите, ще могат да бъдат осъществени в рамките на годината, когато е подадено молбата за консултация, или през следващата година, ако количествените ограничения за настоящата са изчерпани. 3. Ако Комисията и Република Казахстан не успеят да постигнат задоволително разрешително и ако Комисията забележи, че съществуват ясни доказателства за заобикаляне, тя намалява количествената квота за продукти с произход от Република Казахстан в еквивалентен размер. Член 7 Настоящият регламент по никакъв начин не дерогира разпоредбите на споразумението, които винаги се прилагат с предимство в случаи на противоречие. ГЛАВА II УСЛОВИЯ, ПРИЛОЖИМИ ПРИ УПРАВЛЕНИЕТО НА КОЛИЧЕСТВЕНИТЕ ОГРАНИЧЕНИЯ РАЗДЕЛ 1 Класифициране Член 8 Класифицирането на продуктите, обхванати от настоящия регламент, се основава на Комбинираната номенклатура, въведена с Регламент (ЕИО) № 2658/87. Член 9 По инициатива на Комисията или на държава-членка, отделът по тарифната и статистическа номенклатура към Комитета по Митническия кодекс, създаден с Регламент (ЕИО) № 2658/87 ще преразглежда спешно, в съответствие с разпоредбите на настоящия регламент, всички въпроси относно класифицирането на продуктите, обхванати от настоящия регламент в рамките на Комбинираната номенклатура, за да ги класифицира в подходящи групи от продукти. Член 10 Комисията уведомява Република Казахстан за всички промени в кодовете по КН и ТАРИК, засягащи продуктите, обхванати от настоящия регламент, поне един месец преди влизането им в сила за Общността. Член 11 Комисията уведомява компетентните власти в Република Казахстан за всяко решение, прието в съответствие с процедурите в сила за Общността, свързано с класифицирането на продуктите, обхванати от настоящия регламент, най-късно един месец след неговото приемане. Такава комуникация обхваща: a) описание на съответните продукти; б) релевантната група продукти, код по КН и ТАРИК; в) основанията за решението Член 12 1. Когато решение относно класифицирането, прието в съответствие с действащите процедури на Общността, води до промени в практиката на класиране или промени в групата продукти, на който и да било продукт, обхванат от настоящия регламент, компетентните власти на държавата-членка осигуряват тридесетдневен уведомителен период, от датата на нотификацията от Комисията, преди решението да започне да действа. 2. Продуктите, изпратени преди датата на началото на прилагането на решението, остават обект на предишната практика на класиране, при условие че въпросните стоки са представени за внос до 60 дни от тази дата. Член 13 Когато решение относно класифицирането, прието в съответствие с действащите процедури на Общността, посочени в член 12, включва група продукти, подложени на количествени ограничения, Комисията, ако това е необходимо, незабавно започва консултации, в съответствие с член 9, за да постигне споразумение за всички необходими корекции в съответните количествени ограничения, предвидени в приложение V. Член 14 1. Без това да влиза в противоречие с която и да било друга разпоредба по този въпрос, когато класифицирането, посочено в документацията, необходимо за вноса на продукти, обхванати от настоящия регламент, се различава от класифицирането, определено от компетентните власти на държавата-членка, в която се осъществява вноса, въпросните стоки временно са обект на условия за внос, които, в съответствие с разпоредбите на настоящия регламент, са приложими спрямо тях на базата на класифицирането, определено от гореспоменатите власти. 2. Компетентните власти на държавите-членки, информират Комисията за случаите, описани в параграф 1, и по-специално за: a) количествата от въпросния продукт; б) групата на продукта, посочена в документацията за внос и тази определена от компетентните власти; в) номерът на лицензията за износ и посочената категория. 3. След прекласиране компетентните власти на държавите-членки не издават нови разрешителни за внос на стоманени продукти, обект на количествени ограничения на Общността, предвидени в приложение V, докато не получат в съответствие с процедурата, описана в член 4, потвърждение от Комисията, че квотата за количествата, чиито внос се иска, все още не е запълнена. 4. Комисията нотифицира заинтересованите страни на износ за случаите по настоящия член. Член 15 В случаите, предвидени в член 14, а също така и при подобни случаи, повдигнати от компетентните власти в Република Казахстан, Комисията, ако това е необходимо, влиза в консултации с Република Казахстан, за да постигне споразумение относно класифицирането, която да е приложима към продуктите, които са спорни. Член 16 Комисията, в съгласие с компетентните власти на държавата или държавата/ите-членка/и и Република Казахстан, може, в случаите, предвидени в член 15, да определи класифицирането, която да е приложима към продуктите, които са спорни. Член 17 Когато случай на различие по член 14 не може да бъде разрешен в съответствие с член 15, Комисията, в съответствие с разпоредбите на член 10 от Регламент (ЕИО) № 2658/87, приема мярка, която да установява класифицирането на стоките в Комбинираната номенклатура. РАЗДЕЛ 2 Система на двойна проверка за администриране на количествените ограничения Член 18 1. Компетентните власти в Република Казахстан издават лицензии за износ по отношение на всички пратки от стоманени продукти, обект на количествените ограничения, описани в приложение V, до запълване на предвидената квота. 2. Вносителят представя оригиналната лицензия за износ с цел издаването на разрешителното за внос, описано в член 21. Член 19 1. Лицензията за износ при количествени ограничения съответства на модела, описан в приложение II, и удостоверява, inter alia, че количеството на въпросните стоки, е било отчетено спрямо количествените ограничения, установени за съответната група от продукти. 2. Всяка лицензия за износ обхваща само една група продукти от онези, описани в приложение I. Член 20 Износът се отчита спрямо количествените ограничения, установени за годината, през която продуктите, обхванати от лицензията за износ, са изпратени по смисъла на член 2, параграф 4. Член 21 1. До степента, до която Комисията, в съответствие с член 4, е потвърдила че поисканото количество е допустимо в рамките на въпросните количествени ограничения, компетентните власти на държавите-членки издават разрешително за внос в рамките на максимум 10 работни дни от представянето от вносителя на оригинала на съответната лицензия за износ. Това представяне трябва да стане не по-късно от 31 март на годината следваща тази, през която стоките, обхванати от лицензията за износ, са били изпратени. Разрешителните за внос се издават от компетентните власти на всяка държава-членка, независимо от държавата-членка, посочена на лицензията за износ, дотолкова доколкото Комисията, в съответствие с член 4, е потвърдила, че въпросното количество е допустимо в рамките на въпросните количествени ограничения. 2. Разрешителните за внос са валидни четири месеца, считано от датата на тяхното издаване. При надлежно обоснована молба от страна на вносителя компетентните власти на държава-членка, могат да удължат валидността на разрешителното за период не по-дълъг от четири месеца. 3. Разрешителните за внос се изготвят в съответствие с модела, описан в приложение III, и важат за цялата митническа територия на Общността. 4. Декларацията или молбата на вносителя за получаване на разрешително за внос съдържа: a) пълното име адрес на износителя; б) пълното име и адрес на вносителя; в) точно описание на продуктите и техния/ите код/ове по TARIC; г) страната на произход на стоките; д) страната на изпращане; е) подходящата група продукти и количеството на въпросните продукти; ж) нетно тегло по позиция по КН; з) CIF стойността на продуктите на границата на Общността по позиция по КН; и) където това е уместно, датите на плащане и доставка и копие от товарителницата и от договора за покупко-продажба; й) дата и номер на лицензията за износ; к) всеки вътрешен код, използван за административни цели; л) дата и подпис на вносителя. 5. Вносителите не са задължени да внасят цялото количество, обхванато от разрешителното за внос в една пратка. 6. Разрешителното за внос може да бъде издадено по електронен път, доколкото участващите в процедурата митнически служби имат достъп до документа по компютърна мрежа. Член 22 Валидността на разрешителните за внос, издадени от властите на държавите-членки, зависи от валидността на лицензиите за износ и количествата, посочени в тях, издадени от компетентните власти на Република Казахстан, на основата на които се издават разрешителните за внос. Член 23 Разрешителните за внос или еквивалентни на тях документи се издават от компетентните власти на държавите-членки, в съответствие с член 2, параграф 2 и без дискриминация по отношение на вносителите, където и да се намира тяхното седалище в Общността, без това да влиза в противоречие с условията, изисквани по настоящите правила. Член 24 1. Ако Комисията установи, че общите количества по лицензиите за износ, издадени от Република Казахстан за специфична група продукти, през която и да е година, надвишават количествените ограничения за тази група продукти, тя уведомява незабавно компетентните власти на държавите-членки, за да спрат по-нататъшното издаване на разрешителни за внос. В такъв случай Комисията незабавно започва консултации. 2. Компетентните власти на държавите-членки отказват издаването на разрешителни за внос по отношение на продукти с произход от Република Казахстан, които не са обхванати от лицензии за износ, издадени в съответствие с настоящия раздел. РАЗДЕЛ 3 Общи разпоредби Член 25 1. Лицензията за износ, посочена в член 18, и сертификатът за произход, посочен в член 2, могат да имат и допълнителни копия, които са надлежно заверени като такива. Оригиналът и неговите копия се изготвят на английски. 2. Ако документите по параграф 1 се попълват на ръка, това следва да става с мастило и с печатни букви. 3. Лицензиите за износ и сертификатите за произход следва да са с размер 210 × 297 mm. Хартията е бяла, оразмерена, несъдържаща механична маса и тежаща поне 25 g/m2. Всяка част има фон във вид на плетеница, така че всякаква подправка с механични или химически средства да е видима за окото. 4. За целите на вноса, в съответствие с разпоредбите на настоящия регламент, компетентните власти на държавите-членки приемат като валиден само оригинала на лицензията за износ. 5. Всяка лицензия за износ или еквивалентен на него документ и сертификат за произход носят стандартизиран сериен номер, отпечатан или не, с който да бъдат идентифицирани. 6. Номерът се състои от следните елементи: - две букви, идентифициращи страната на износ, както следва: KZ = Република Казахстан, - две букви, обозначаващи държавата-членка на направление, както следва: AT = Австрия BE = Белгия CY = Кипър CZ = Чешката република DE = Германия DK = Дания EE = Естония EL = Гърция ES = Испания FI = Финландия FR = Франция GB = Обединеното кралство HU = Унгария IE = Ирландия IT = Италия LT = Литва LU = Люксембург LV = Латвия MT = Малта NL = Нидерландия PL = Полша PT = Португалия SE = Швеция SI = Словения SK = Словакия , - едноцифрен номер, идентифициращ годината на квотата, съответстващ на последното число на въпросната година, например 5 за 2005 г., - двуцифрен номер, идентифициращ издаващата служба в страната на износ, - петцифрен номер, вървящ последователно от 00001 до 99999, предоставен на конкретната държава-членка на направление. Член 26 Лицензията за износ и сертификатът за произход може да бъдат издадени след изпращането на продуктите, за които се отнасят. В такива случаи на тях се отбелязва „издадено впоследствие“. Член 27 1. В случай на кражба, загуба или унищожение на лицензията за износ или сертификата за произход износителят може да поиска от компетентния орган, издал документа, да състави дубликат на основата на документите за износ, с които разполага. Дубликатът на лицензията или сертификата, издаден по такъв начин да носи обозначението „дубликат“. 2. Дубликатът носи датата на оригиналната лицензия или сертификат. РАЗДЕЛ 4 Разрешително за внос в Общността - общ формуляр Член 28 1. Формулярите, използвани от компетентните власти на държавите-членки за издаване на разрешителни за внос, посочени в член 21, следват модела на разрешително за внос, описан в приложение III. 2. Разрешителните за внос и извлечения от тях се изготвят в два екземпляра, един маркиран като „Екземпляр за притежателя“ и носещ номер 1, който се издава на лицето, подало заявление и друг, маркиран „Екземпляр за издаващия орган“ и носещ номер 2, който се съхранява от органа, издаващ лицензията. Компетентните власти могат да прилагат допълнителни копия към формуляр 2 за административни цели. 3. Формулярите се отпечатват на бяла хартия, несъдържаща механична маса, оразмерена за писане и тежаща между 55 и 65 g/m2. Размерът на формуляра е 210 × 297 mm; разстоянието между редовете 4,24 mm (една шеста от инча); оформлението на формулярите се следва точно. И двете страни на екземпляр номер 1, който е самата лицензия, имат в допълнение на това червен мрежов фон, което прави подправянето с механични или химически средства видимо за окото. 4. Държавите-членки отговарят за отпечатването на формулярите. Формулярите могат да бъдат отпечатани и от печатари, определени от държавата-членка на тяхното седалище. В последния случай всеки формуляр трябва да посочва определянето на печатар от държавата-членка. Всеки формуляр съдържа названието и адреса на печатаря или знак, позволяващ неговото идентифициране. 5. Към момента на издаването на разрешителното за внос или на части от него те получават номер, определен от компетентните власти на държавата-членка. Номерът на разрешителното за внос се съобщава на Комисията по електронен път, в рамките на интегрираната мрежа, установена по член 4. 6. Лицензии и извлечения от тях се съставят на официалния език или езици на държавата-членка на издаване. 7. В клетка 10 компетентните власти посочват групата стоманени продукти. 8. Знаците на издаващите агенции и дебитните власти се полагат с помощта на печати. Същевременно печатът на издаващия орган върху лицензията може да бъде заменен от графичен знак, комбиниран с букви или цифри, получени с помощта на перфорация или отпечатване. Издаващите органи използват всякакви методи, непозволяващи подправка, за да записват разрешеното количество по такъв начин, че да е невъзможно в него да се добавят цифри или допълнителни препратки. 9. На гърба на екземпляри номер 1 и номер 2 има клетка, в която могат да се вписват количества, било от митническите власти при приключване на процедурата по внос или от компетентните административни органи при издаване на извлечение. Ако пространството, върху лицензията или на извлечение от нея, предвидено за дебити, е недостатъчно, компетентните власти могат да добавят една или повече допълнителни страници, съдържащи графи, съвпадащи с тези на гърба на екземпляри номер 1 и немер 2 на лицензията или извлечението от нея. Издаващите власти поставят своя печат така, че едната му половина да е върху лицензията или извлечението от нея, а другата върху допълнителната страница. Ако допълнителните страници са повече от една, се поставят допълнителни печати, които по подобен начин се простират върху всяка нова страница и предхождащата я страница. 10. Разрешителните за внос и извлеченията от тях, а също и вписванията и отбелязванията в тях, направени в една държава-членка, имат във всяка друга държава-членка същото правно действие, както и издадените документи, вписванията и отбелязванията в тях, направени от властите на такава държава-членка. 11. Компетентните власти на засегнатите държави-членки могат, когато това е необходимо, да поискат съдържанието на лицензиите и извлеченията от тях да бъдат преведени на официалния език или езици на тази държава-членка. ГЛАВА III АДМИНИСТРАТИВНО СЪТРУДНИЧЕСТВО Член 29 Комисията предоставя на държавите-членки названията и адресите на органите в Република Казахстан, компетентни да издават сертификати за произход и лицензии за износ, заедно с образци от печатите, използвани от тези органи. Член 30 1. Последващата проверка на сертификатите за произход или на лицензиите за износ се осъществява на случаен принцип или винаги когато компетентните власти на държавата-членка имат разумни основания да се съмняват в автентичността на сертификата за произход или на лицензията за износ или в точността на информацията относно действителния произход на въпросните продукти. В тези случаи компетентните власти на Общността връщат сертификата за произход или лицензията за износ или копие от тях на компетентните власти в Република Казахстан, като когато това е подходящо дават процедурните или материални основания за отправеното питане. Ако е била подадена фактура, тя се прикрепва към сертификата за произход, лицензията за износ или тяхното копие. Компетентните власти изпращат и всяка информация, която предполага, че детайлите, дадени в сертификата за произход или лицензията за износ са неточни. 2. Разпоредбите на параграф 1 се прилагат и по отношение на последващи проверки на декларации за произход. 3. Резултатите от последващите проверки, проведени в съответствие с параграф 1, се съобщават на компетентните органи на Общността най-късно в срок от три месеца. Изпратената информация посочва дали оспорваният сертификат, лицензия или декларация са приложими спрямо действително изнесените стоки и дали стоките са допустими за внос в Общността по реда на настоящата глава. Компетентните органи на Общността могат да поискат копия от цялата документация, необходима за определяне на фактите, включително, по-специално, произхода на стоките. 4. Ако проверката установи злоупотреба или сериозни нарушения при използването на декларацията за произход, засегнатата държава-членка уведомява Комисията за този факт. Комисията препредава информацията на другите държави-членки. 5. Прибягването до процедурата, описана в настоящия член, на случаен принцип не създава пречки за пускането в свободно обращение на въпросните продукти. Член 31 1. Когато проверката по процедурата, описана в член 30, или информацията, с която разполагат компетентните органи на Общността, сочат че разпоредбите на настоящата глава са били нарушени, споменатите власти искат от Република Казахстан да проведе подходящи разследвания спрямо операциите, които са или изглеждат в противоречие с настоящата глава. Резултатите от разследванията се съобщават на компетентните органи на Общността, заедно със всякаква друга релевантна информация, позволяваща установяването на истинския произход на стоките. 2. В рамките на действията, предприети по разпоредбите на настоящата глава, компетентните органи на Общността могат да обменят с компетентните власти в Република Казахстан информация, която се смята полезна за предотвратяване нарушаването на разпоредбите на настоящата глава. 3. Когато се установи нарушение на разпоредбите на настоящата глава, Комисията може да предприеме такива мерки, каквито счита за необходими, за да предотврати повтарянето на подобно нарушение. Член 32 Комисията координира действията, предприети от компетентните власти на държавите членки по разпоредбите на настоящата глава. Компетентните власти на държавите-членки информират Комисията и другите държави-членки за предприетите действия и постигнатите резултати. ГЛАВА IV ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ Член 33 Регламент (ЕО) № 2265/2004 се отменя. Член 34 Настоящият регламент влиза в сила в деня на публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз. Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави-членки. Съставено в Брюксел на 18 юли 2005 година.
[ 10, 18, 3, 1 ]
32004L0057
32004L0057 L 127/73 ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ ДИРЕКТИВА 2004/57/ЕО НА КОМИСИЯТА от 23 април 2004 година относно идентификацията на пиротехнически изделия и някои боеприпаси по смисъла на Директива 93/15/ЕИО на Съвета относно хармонизиране на разпоредбите, свързани с пускането на пазара и надзора на взривни вещества с гражданско предназначение (текст от значение за ЕИП) КОМИСИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ, като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност, като взе предвид Директива 93/15/ЕИО на Съвета от 5 април 1993 г. относно хармонизиране на разпоредбите, свързани с пускането на пазара и надзора на взривни вещества с гражданско предназначение (1), и по-специално член 13, параграф 3 от нея, като има предвид, че: (1) Директива 93/15/ЕИО се прилага за взривни вещества и изделия, които се считат за такива в Препоръките на Обединените нации относно превоза на опасни товари и които спадат към категория 1 от тези препоръки. Въпреки това пиротехническите изделия са изрично изключени от обхвата на тази директива. (2) Вследствие на това, за да се гарантира еднаквото прилагане на Директива 93/15/ЕИО на цялата територия на Общността, е необходимо чрез позоваване на съответните препоръки на Обединените нации да се определят изделията, които следва да се считат за пиротехнически. (3) Някои изделия, които спадат към категория 1 от препоръките на Обединените нации, имат двойна функция, тъй като могат да се използват или като взривни вещества, или като пиротехнически изделия. Поради това в интерес на последователното прилагане на Директива 93/15/ЕИО следва да се предвиди тези изделия да бъдат определени в зависимост от преобладаващите им характеристики, тоест като взривни вещества или като пиротехнически изделия. (4) Мерките, предвидени в настоящата директива, са в съответствие със становището на комитета, създаден съгласно член 13 от Директива 93/15/ЕИО, ПРИЕ НАСТОЯЩАТА ДИРЕКТИВА: Член 1 С цел прилагане на разпоредбите на член 1, параграф 3, второто и отчасти третото тире от Директива 93/15/ЕИО, в приложение I към настоящата директива са изброени изделията, които в съответните препоръки на Обединените нации се считат за пиротехнически изделия или за боеприпаси. Член 2 С цел прилагане разпоредбите на член 1, параграф 3, второто тире от Директива 93/15/ЕИО, в приложение II към настоящата директива са изброени изделията, които е необходимо да бъдат определени по отношение на това дали са пиротехнически изделия или взривни вещества. Член 3 1. Държавите-членки приемат и публикуват не по-късно от 31 декември 2004 г. необходимите законови, подзаконови и административни разпоредби, за да се съобразят с настоящата директива. Те незабавно съобщават на Комисията текстовете на тези разпоредби и таблица на съответствие между тези разпоредби и настоящата директива. Те прилагат тези разпоредби от 31 януари 2005 г. Когато държавите-членки приемат тези разпоредби, в тях се съдържа позоваване на настоящата директива или то се извършва при официалното им публикуване. Условията и редът на позоваване се определят от държавите-членки. 2. Държавите-членки съобщават на Комисията текстовете на основните разпоредби на националното си право, които приемат в областта, уредена с настоящата директива. Член 4 Настоящата директива влиза в сила на двадесетия ден след публикуването ѝ в Официален вестник на Европейския съюз. Член 5 Адресати на настоящата директива са държавите-членки Съставено в Брюксел на 23 април 2004 година.
[ 7, 3, 8, 1 ]
32003R0745
32003R0745 L 106/22 ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 745/2003 НА КОМИСИЯТА от 28 април 2003 година за изменение на Регламент (ЕО) № 2580/2001 на Съвета относно специфични мерки, насочени срещу някои лица и образувания с оглед борбата с тероризма КОМИСИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ, като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност, като взе предвид Регламент (ЕО) № 2580/2001 на Съвета от 27 декември 2001 г. относно специалните ограничителни мерки за борба с тероризма, насочени срещу определени лица и образувания, и по-специално член 7 от него (1), като има предвид, че: (1) Приложението към Регламент (ЕО) № 2580/2001 включва компетентните органи, към които следва да се изпраща информация и искания, свързани с мерките, наложени от посочения регламент. (2) Нидерландия и Обединеното кралство са изразили желание подробностите, свързани с адреса на техните компетентни органи, да се изменят и поради персонални промени подробностите, свързани с адреса на Комисията, следва също да се изменят, ПРИЕ НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ: Член 1 Приложението към Регламент (ЕО) № 2580/2001 се изменя съгласно приложението към настоящия регламент. Член 2 Настоящият регламент влиза в сила в деня след публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз. Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави-членки. Съставено в Брюксел на 28 април 2003 година.
[ 10, 5 ]
32008R1088
РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 1088/2008 НА КОМИСИЯТА от 5 ноември 2008 година за условно определяне на задълженията за доставка на захар от захарна тръстика, подлежаща на внос съгласно Протокола АКТБ и Споразумението с Индия за периода на доставка, започващ от 1 юли 2009 г. КОМИСИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ, като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност, като взе предвид Регламент (ЕО) № 1234/2007 на Съвета от 22 октомври 2007 г. за установяване на обща организация на селскостопанските пазари и относно специфични разпоредби за някои земеделски продукти („Общ регламент за ООП“) (1), и по-специално член 156 във връзка с член 4 от него, като има предвид, че: (1) Член 12 от Регламент (ЕО) № 950/2006 на Комисията от 28 юни 2006 г. за установяване на подробни правила за прилагането през 2006-2007, 2007-2008 и 2008-2009 стопански години на вноса и рафинирането на захарни продукти по някои тарифни квоти и преференциални споразумения (2) установява подробни правила за определяне на задължения за доставка при условия на безмитен внос за продукти, спадащи към код по КН 1701, изразени в еквивалент на бяла захар, за внос от страните, подписали протокол 3, приложен към приложение V от Споразумението за партньорство между членовете на държавите от Африка, Карибите и Тихоокеанския басейн, от една страна, и Европейската общност и нейните държави-членки, от друга страна, подписано в Котону на 23 юни 2000 г. (Протокол АКТБ) и Споразумението с Индия. (2) Считано от 1 октомври 2009 г., с Решение 2007/626/ЕО (3) Съветът реши да денонсира от името на Общността Споразумението с Индия за тръстиковата захар („Споразумение с Индия“) (4). Считано от 1 октомври 2009 г., с Решение 2007/627/ЕО (5) Съветът реши да денонсира от името на Общността Протокола АКТБ. Следователно периодът на доставка, започващ от 1 юли 2009 г., ще продължи само 3 месеца. (3) Прилагането на членове 3 и 7 от Протокола АКТБ, членове 3 и 7 от Споразумението с Индия и член 12, параграф 3, както и членове 14 и 15 от Регламент (ЕО) № 950/2006 имаше за резултат изчисляването от Комисията на задълженията за доставка за всяка страна, която извършва износ, за периода на доставка, започващ от 1 юли 2009 г., на базата на актуалната информация. (4) За периода на доставка от 1 юли 2009 г. до 30 септември 2009 г. на участниците в пазара следва да се предостави достатъчно време, за да организират търговията. Следователно е необходимо условно да се определят задълженията за доставка за периода, започващ от 1 юли 2009 г., в съответствие с член 12, параграф 2, буква а) от Регламент (ЕО) № 950/2006. (5) Търговските договори между вносители на Общността и страните от АКТБ и Индия са свързани с периоди на доставка. За да се спази хронологията на доставките, заявленията за издаване на лицензии за внос за периода, започващ от 1 юли 2009 г., не трябва да се подават преди 4 май 2009 г., освен ако може да се установи, че държавата износител е изпълнила задължението си за доставка за периода 2008/2009 г., определено в Регламент (ЕО) № 403/2008 на Комисията (6). (6) Съгласно член 153, параграф 3 от Регламент (ЕО) № 1234/2007 лицензиите за внос на захар за рафиниране следва да се издават само на рафинерии на пълен работен ден, при условие че въпросните количества не превишават количествата, които могат да бъдат внесени в рамките на традиционните нужди от снабдяване, посочени в член 153, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 1234/2007. Съгласно член 155 от Регламент (ЕО) № 1234/2007 обаче Комисията може да приеме мерки в дерогация от разпоредбите на член 153, параграф 3 от същия регламент, чрез които да се осигури внос на захар от АКТБ/Индия в Общността при условията, изложени в Протокола АКТБ и Споразумението с Индия. За периода на доставка, започващ от 1 юли 2009 г., и като се вземе предвид намаляването на цените на внесената сурова тръстикова захар от 1 октомври 2009 г., тези условия може да се изпълнят само ако всички търговци имат достъп до лицензии за внос на захар за рафиниране. Следователно се налага дерогация от разпоредбите на член 10, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 950/2006, които ограничават подаването на заявления за захар за рафиниране само до рафинерии на пълен работен ден. (7) Мерките, предвидени в настоящия регламент, са в съответствие със становището на Управителния комитет за общата организация на селскостопанските пазари, ПРИЕ НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ: Член 1 Задълженията за доставка за внос от страните, подписали Протокола АКТБ и Споразумението с Индия, се определят условно, както е изложено в приложението. Размерите се определят за всяка държава износител по отношение на продуктите, спадащи към код по КН 1701, изразени в еквивалент на бяла захар, за периода на доставка, започващ от 1 юли 2009 г. Член 2 Чрез дерогация от член 4, параграф 5, втора алинея от Регламент (ЕО) № 950/2006 първият период за подаване на заявления за лицензии за внос започва от 4 май 2009 г. Когато обаче по отношение на една от държавите износители е достигнат общият размер на количеството за периода на доставка 2008/2009 г., определен от Регламент (ЕО) № 403/2008, първият период за подаване на заявления за лицензии за внос за тази държава започва от понеделник след датата, на която Комисията информира държавите-членки, както е предвидено в член 5, параграф 3 от Регламент (ЕО) № 950/2008. Член 3 За задълженията за доставка за периода, започващ от 1 юли 2009 г., и чрез дерогация от разпоредбите на член 10, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 950/2006, всички заявители, изпълняващи условията на член 5 от Регламент (ЕО) № 1301/2006 на Комисията (7), могат да подадат заявления за лицензии за внос на захар за рафиниране в държавата-членка, в която са регистрирани за целите на ДДС. Член 4 Настоящият регламент влиза в сила на седмия ден след публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз. Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави-членки. Съставено в Брюксел на 5 ноември 2008 година.
[ 17, 19, 3, 6, 18 ]
31984D0358
31984D0358 L 188/7 ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ РЕШЕНИЕ НА СЪВЕТА от 28 юни 1984 година относно сключването на Споразумение за сътрудничество в борбата срещу замърсяването на Северно море с нефт и с други опасни вещества (84/358/ЕИО) СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ, като взе предвид Договора за създаване на Европейската икономическа общност, и по-специално член 235 от него, като взе предвид предложението на Комисията (1), като взе предвид становището на Европейския парламент (2), като има предвид, че първите две програми за действие на Европейските общности в областта на околната среда (3) наблягат на значението, което има за Общността борбата срещу замърсяването на моретата по принцип и предвиждат inter alia мерки от страна на Общността за борба срещу замърсяването, произтичащо от транспорта и корабоплаването; като има предвид, че в тях се уточнява, че опазването на морските води представлява приоритетна задача, за да се осигури поддържането на жизненоважното екологично равновесие; като има предвид, че третата програма за действие на Европейските общности в областта на околната среда (4), главните насоки на която бяха одобрени на 7 февруари 1983 г. от Съвета на Европейските общности и от представителите на правителствата на държавите-членки, заседаващи в рамките на Съвета, признава по-специално необходимостта от провеждане на по-добра политика на координиране по отношение на проблемите на околната среда в Северно море; като има предвид, че с решение от 19 май 1981 г. Съветът упълномощи Комисията да проведе преговори за присъединяването на Европейската икономическа общност към Споразумението от 9 юни 1969 г. относно сътрудничеството в борбата срещу замърсяването на Северно море с нефт; като има предвид, че по силата на Решението на Съвета от 9 септември 1983 г. Споразумението за сътрудничество в борбата срещу замърсяването на Северно море с нефт и с други опасни вещества бе подписано на 13 септември 1983 г. като има предвид, че е необходимо за Общността да одобри това споразумение, за да участва в обмена на информация и в общите научни изследвания, като по този начин осъществи гореспоменатите цели заедно с държавите-членки и без да накърнява ролята, която те са играли досега в рамките на Споразумението от 9 юни 1969 г.; като има предвид, че това не накърнява бъдещите действия на Общността; като има предвид, че Споразумението от 13 септември 1983 г. предвижда обмен на информация, съвместни научни изследвания и дейности по морско сътрудничество, които по своето естество не представляват общи правила, които биха могли да бъдат засегнати от споразуменията, които държавите-членки биха могли да пожелаят да сключат в рамките на тази област, РЕШИ: Член 1 Споразумението за сътрудничество в борбата срещу замърсяването на Северно море с нефт и с други опасни вещества се одобрява от името на Европейската икономическа общност. Текстът на споразумението е приложен към настоящото решение. Член 2 Председателят на Съвета депозира инструмента, предвиден в член 18 от Споразумението. Съставено в Люксембург на 28 юни 1984 година.
[ 12, 15, 14, 20 ]
31995R2230
31995R2230 L 225/1 ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 2230/95 НА КОМИСИЯТА от 21 септември 1995 година за изменение на Регламент (ЕО) № 933/94 относно съставяне на списъка на активните вещества в продуктите за растителна защита и за определяне на държавите-членки докладчици относно прилагането на Регламент (ЕИО) № 3600/92 на Комисията КОМИСИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ, като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност, като взе предвид Директива 91/414/ЕИО на Съвета от 15 юли 1991 г. относно пускането на пазара на продукти за растителна защита (1), последно изменена с Директива 95/36/ЕО (2) на Комисията, като взе предвид Регламент (ЕИО) № 3600/92 на Комисията от 11 декември 1992 г. относно определяне на подробни правила за изпълнението на първия етап на работната програма, посочена в член 8, параграф 2 от Директива 91/414/ЕИО относно пускането на пазара на продукти за растителна защита (3), изменена с Регламент (ЕО) № 491/95 (4), и по-специално член 5, параграф 2 и член 6, параграф 5 от нея, като има предвид, че в Регламент (ЕО) № 933/94 на Комисията (5), изменен с Регламент (ЕО) № 491/95, се съставя списък на активните вещества на продуктите за растителна защита и се определят държавите-членки докладчици за прилагането на Регламент (ЕИО) № 3600/92; като има предвид, че Регламент (ЕО) № 491/95 е изменил Регламент (ЕИО) № 3600/92 и Регламент (ЕО) № 933/94, за да се отчете евентуалното въздействие от присъединяването на Австрия, Финландия и Швеция и да се осигури включването на определените органи и производители (включително и на вносителите на активни вещества, произведени извън Общността) от тези три държави-членки в първата работна програма, посочена в член 8, параграф 2 от Директива 91/414/ЕИО; като има предвид необходимостта от определяне на нов срок за представяне на досиетата от производителите, които са изпратили нотификация съгласно разпоредбите на член 4, параграф 1а от Регламент (ЕИО) № 3600/92; като има предвид, че съгласно член 6, параграфи 4 и 5 от Регламент (ЕИО) № 3600/92 трябва да се определи нов срок за представяне на досиетата за някои активни вещества въз основа на мотивите, докладвани на Комисията от държавите-членки докладчици в случаите, в които е доказано, че закъсненията се дължат на усилията за представяне на колективни досиета или поради определянето на нова държава-членка докладчик, или поради непреодолима сила; като има предвид, че предвидените в настоящия регламент мерки са в съответствие със становището на Постоянния фитосанитарен комитет, ПРИЕ НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ: Член 1 Регламент (ЕО) № 933/94 се изменя, както следва: 1. В член 1 се добавя следният параграф 3а: „3а. Производителите, установени в Австрия, Финландия и Швеция, които в срок са представили нотификация в съответствие с член 4, параграф 1а от Регламент (ЕИО) № 3600/92, са изброени в приложение IА към настоящия регламент чрез трибуквен код срещу съответното активно вещество. Името и адресът на всеки производител са посочени за всеки код в приложение IIА към настоящия регламент.“ 2. Член 2 се заменя със следното: „Член 2 1. Крайният срок за представянето на държава-членка докладчик на досиетата и информацията, посочени в член 5, параграф 4, трето тире от Регламент (ЕИО) № 3600/92, е 30 април 1995 г. 2. Крайният срок, посочен в параграф 1, се удължава до 31 октомври 1995 г. за нотификаторите, изброени в приложение I, различни от тези, които са уведомили държавата-членка докладчик и Комисията за оттеглянето си от работната програма в съответствие с член 5, параграф 6, първата алинея от Регламент (ЕИО) № 3600/92, за следните активни вещества: Алахлор Амитраз Бромоксинил Карбендазим Хлороталонил Хлорпирифос Хлортолурон Циперметрин 2,4-Д Делтаметрин Десмедифам Ендосулфан Етофумесат Фентин ацетат Фентин хидроксид Фенвалерат Глипосат Иоксинил Изопротурон Линдан Линурон Манкозеб МСРА Мекопроп Мекопроп-П Металаксил Метамидофос Метсулфорон Паракват Паратион-метил Пендиметалин Перметрин Фенмедифам Пропизамид Симазин Тиофанат-метил Тирам Зинеб Зирам 3. Крайният срок, посочен в параграф 1, се удължава до 30 април 1996 г. за нотификатори, установени в Австрия, Финландия и Швеция и изброени в приложение IА.“ 3. Добавят се приложения IА и IIА, както е посочено в приложението към настоящия регламент. Член 2 Настоящият регламент влиза в сила на седмия ден след датата на публикуването му в Официален вестник на Европейските общности. Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави-членки. Съставено в Брюксел на 21 септември 1995 година.
[ 12, 1, 15, 6 ]
32003D0881
32003D0881 L 328/26 ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ РЕШЕНИЕ НА КОМИСИЯТА от 11 декември 2003 година относно ветеринарно-санитарните условия и изискванията за издаване на сертификати за внос на пчели (Apis mellifera и Bombus spp.) от някои трети страни и за отмяна на Решение 2000/462/ЕО (нотифицирано под номер С(2003) 4623) (текст от значение за ЕИП) (2003/881/EО) КОМИСИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ, като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност, като взе предвид Директива 92/65/ЕИО на Съвета от 13 юли 1992 г. за определяне на ветеринарно-санитарните изисквания относно търговията и вноса в Общността на животни, сперма, яйцеклетки и ембриони, които не са предмет на ветеринарно-санитарните изисквания, определени в специалните правила на Общността, посочени в приложение А, раздел I към Директива 90/425/ЕИО (1), и по-специално член 17, параграф 2, буква б), член 18, параграф 1, първо тире и член 19, буква б), като има предвид, че: (1) Решение 2000/462/ЕО на Комисията от 12 юли 2000 г. относно издаване на здравни сертификати при внос от трети страни на пчели/кошери, пчели-майки и пчелни рояци (2), определя условията за издаването на здравни сертификати за внос от трети страни, съгласно Директива 92/65/ЕИО. (2) Малкият кошерен бръмбар (Aethina tumida) е рядък паразит по медоносната пчела, който се е разпространил от няколко африкански държави към много други страни и създава големи проблеми в сектора на пчеларството. Досега не е открито ефективно и сигурно лечение срещу този паразит. Ако навлезе в Общността, малкият кошерен бръмбар ще наруши процеса на полинизация и по този начин ще представлява опасност за устойчивостта на сектора на пчеларството и от там за земеделието и околната среда. (3) Малкият кошерен бръмбар не фигурира все още в списъка на патогените на Международното бюро по епизоотии (МБЕ). Затова размерът на тази паразитна зараза в третите страни не е известен. (4) Кошерният акар Тropilaelaps (Тropilaelaps spp.) e рядък паразит по медоносната пчела, който се разпространява в различни трети страни и създава сериозни проблеми в сектора на пчеларството. Неговото навлизане на територията на Общността също може да има тежки последствия за устойчивостта на сектора на пчеларството. (5) Съгласно Регламент (ЕО) № 1398/2003, наличието на малкия кошерен бръмбар и на кошерния акар Тropilaelaps в Общността, чрез тяхното вписване в списъка на Директива 92/65/ЕИО, подлежи на задължително деклариране. До момента не е докладван нито един такъв случай. (6) Освен задължителното съобщаване за наличието на паразитите в Общността, необходимо е, в интерес на защитата на статута на Общността по отношение здравето на пчелите, да се предвидят допълнителни условия, които да се прилагат към вноса на пчели от някои трети страни, с цел да се ограничи опасността от навлизането на малкия кошерен бръмбар и на кошерния акар Тropilaelaps. (7) Контролните действия относно паразитната зараза с малкия кошерен бръмбар и кошерния акар Тropilaelaps са лесно осъществими само по отношение на пчели-майки с малък пчелен рояк, разположени в индивидуални клетки за пчели-майки. Следователно вносът на пчели и търтеи би трябвало да се ограничи до такъв вид пратки. (8) Не е установено обаче кошерният акар Тropilaelaps да може да заразява колонии на търтеи (Bombus spp.). Също така, към настоящия момент, заразяването на колонии на търтеи с малкия кошерен бръмбар е възможно да бъде констатирано само в експериментална среда и няма документ, който да сочи, че този паразит може да внесе зараза в колония на търтеи в естествена среда. Също така е необходимо да се уточни, че дори и да е възможно да се търгуват малки колонии търтеи, отгледани в наблюдаваната околна среда, в рамките на пчеларството вносът на пчели-търтеи от естествена среда е необходим за възпроизводствения процес. Като се отчита предходното, необходимо е да се разреши също така вносът на търтеи (Bombus spp.), при условие че става дума за малки партиди животни, възпроизведени и отгледани в контролирана околна среда в рамките на одобрено предприятие, което е признато за свободно от малкия кошерен бръмбар. (9) С цел да се изясни правото на Общността и продължаващата хармонизация на ветеринарно-санитарните изисквания, уреждащи вноса, необходимо е да се отмени Решение 2000/462/ЕО на Комисията и то да се замести с разпоредбите на настоящото решение, което ограничава издаването на лицензи за внос на пчели-майки (Apis mellifera) и пчели-търтеи (Bombus spp.) до такива, с ограничен брой пчели-работнички или малки колонии от търтеи (Bombus spp.), отглеждани в одобрени предприятия, при условия за контрол на околната среда. (10) Директива 96/93/ЕО на Съвета от 17 декември 1996 г. относно сертифицирането на животни и животински продукти (3) определя сертификационните стандарти, необходими, за да гарантират валидността на сертифицирането и да предотвратят измамите при сертифициране. Необходимо е да бъде установено, че правилата и принципите, прилагани от сертифициращия орган на третите страни предлагат гаранции, поне еквивалентни на тези, предвидени в посочената директива. Така например, важно е, единствено държавите, които фигурират в част I на Приложението към Решение 79/542/ЕИО на Съвета (4) да разполагат с разрешение за внос на пчели в Общността. (11) Мерките, предвидени с настоящото решение, са в съответствие със становището на Постоянния комитет по хранителната верига и здравето на животните, ПРИЕ НАСТОЯЩОТО РЕШЕНИЕ: Член 1 1. Държавите-членки разрешават вноса на пчели (Apis mellifera и Bombus spp.), съгласно Директива 92/65/ЕИО, при спазване на следните условия: - пакетите пчели да произхождат от трети страни или от части от третите страни, изброени в част I на приложението към Решение 79/542/ЕИО; - партидите да са придружени със здравен сертификат, съответствуващ на образеца от приложение 1 и да удовлетворяват гаранциите, определени в споменатия образец; - пратките да се ограничават до най-много една пчела-майка и двадесет пчели-работнички, намиращи се в една индивидуална клетка за пчели-майки. 2. На мястото на посоченото местоназначение, където кошерите се подлагат на официален контрол, пчелите-майки се прехвърлят в нови клетки, преди да бъдат въведени в местните колонии. 3. Клетките, пчелите-работнички и останалия придружаващ пчелите-майки инвентар от третите страни по произход се изпращат в лаборатория, с цел установяване на наличие на малкия кошерен бръмбар, неговите яйца или неговите ларви и на кошерния акар Тropilaelaps. След тази лабораторна проверка целият инвентар се разрушава. Член 2 Чрез дерогация от член 1, параграф 1, второ и трето тире, държавите-членки разрешават също така вноса на партиди търтеи (Bombus spp.), като това разрешение се ограничава само до една колония, съставена от най-много 200 възрастни индивида за контейнер, придружени със съответния здравен сертификат, отговарящ на образеца, представен в приложение II и удовлетворяващ гаранциите от посочения образец. При необходимост и чрез дерогация от член 1, параграфи 2 и 3, в този случай е достатъчно разрушаването на контейнера и на придружаващия инвентар на търтеите от третите страни по произход за периода на техния живот в колонията или непосредствено след нейния край. Член 3 Отменя се Решение 2000/462/ЕО. Член 4 Настоящото решение се прилага, считано от 27 декември 2003 година. Член 5 Адресати на настоящото решение са държавите-членки. Съставено в Брюксел на 11 декември 2003 година.
[ 0, 3, 5, 6 ]
32009R0056
РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 56/2009 НА КОМИСИЯТА от 21 януари 2009 година относно класирането на някои стоки в Комбинираната номенклатура КОМИСИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ, като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност, като взе предвид Регламент (ЕИО) № 2658/87 на Съвета от 23 юли 1987 г. относно тарифната и статистическа номенклатура и Общата митническа тарифа (1), и по-специално член 9, параграф 1, буква а) от него, като има предвид, че: (1) С цел да се осигури еднакво прилагане на Комбинираната номенклатура, приложена към Регламент (ЕИО) № 2658/87, е необходимо да се приемат мерки относно класирането на стоките, посочени в приложението към настоящия регламент. (2) Регламент (ЕИО) № 2658/87 определя общи правила за тълкуване на Комбинираната номенклатура. Тези правила се прилагат също така и към всяка друга номенклатура, която изцяло или частично се основава на нея или която добавя допълнителни подраздели към нея и която е създадена със специфични разпоредби на Общността с оглед на прилагането на тарифни и други мерки, свързани с търговията със стоки. (3) Съгласно тези общи правила стоките, описани в колона 1 от таблицата в приложението, следва да бъдат класирани под кодовете по КН, посочени в колона 2, на основание посоченото в колона 3 от същата таблица. (4) Уместно е да се предвиди, че обвързващата тарифна информация, издадена от митническите органи на държавите-членки във връзка с класирането на стоки в Комбинираната номенклатура, която обаче не е в съответствие с настоящия регламент, може да бъде ползвана от титуляря за срок от три месеца съгласно член 12, параграф 6 от Регламент (ЕИО) № 2913/92 на Съвета от 12 октомври 1992 г. относно създаване на Митнически кодекс на Общността (2). (5) Мерките, предвидени в настоящия регламент, са в съответствие със становището на Комитета по Митническия кодекс, ПРИЕ НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ: Член 1 Стоките, описани в колона 1 от таблицата, поместена в приложението, се класират в Комбинираната номенклатура под кодовете по КН, посочени в колона 2 от същата таблица. Член 2 Обвързващата тарифна информация, издадена от митническите органи на държавите-членки, която не е в съответствие с настоящия регламент, може да бъде ползвана за срок от три месеца съгласно член 12, параграф 6 от Регламент (ЕИО) № 2913/92. Член 3 Настоящият регламент влиза в сила на двадесетия ден след публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз. Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави-членки. Съставено в Брюксел на 21 януари 2009 година.
[ 3, 1 ]
32008L0030
ДИРЕКТИВА 2008/30/ЕО НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА от 11 март 2008 година за изменение на Директива 2006/43/ЕО относно задължителния одит на годишните счетоводни отчети и консолидираните счетоводни отчети, по отношение на изпълнителните правомощия, предоставени на Комисията (текст от значение за ЕИП) ЕВРОПЕЙСКИЯТ ПАРЛАМЕНТ И СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ, като взеха предвид Договора за създаване на Европейската общност, и по-специално член 44, параграф 2, буква ж) от него, като взеха предвид предложението на Комисията, като взеха предвид становището на Европейския икономически и социален комитет (1), в съответствие с процедурата, предвидена в член 251 от Договора (2), като имат предвид, че: (1) Директива 2006/43/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (3) предвижда приемането на определени мерки в съответствие с Решение 1999/468/ЕО на Съвета от 28 юни 1999 г. относно установяване на условията и реда за упражняване на изпълнителните правомощия, предоставени на Комисията (4). (2) Решение 1999/468/ЕО беше изменено с Решение 2006/512/ЕО, което въведе процедурата по регулиране с контрол за приемането на мерки от общ характер, предназначени да изменят несъществени елементи от основен акт, приет съгласно процедурата, предвидена в член 251 от Договора, включително чрез заличаването на някои от тези елементи или чрез допълването на акта с нови несъществени елементи. (3) В съответствие с декларацията на Европейския парламент, Съвета и Комисията (5) относно Решение 2006/512/ЕО, за да бъде процедурата по регулиране с контрол приложима по отношение на актове, които са приети в съответствие с процедурата, предвидена в член 251 от Договора, и вече са в сила, те трябва да бъдат приведени в съответствие с приложимите процедури. (4) На Комисията следва да бъдат предоставени правомощия за приемане на мерки, необходими за изпълнение на Директива 2006/43/ЕО, по-специално за да се гарантира доверието в одиторската функция и еднообразното прилагане на изискванията по отношение на професионалната етика, системите за гарантиране на качеството, независимостта и обективността, да адаптира списъка на предметите, които се включват в проверката на теоретичните познания на одиторите, да приема международни счетоводни стандарти и общи стандарти относно одиторските доклади за годишните или консолидираните счетоводни отчети и да определя изключителни случаи за пряко прехвърляне на документи на трети страни. Тъй като тези мерки са от общ характер и са предназначени да изменят несъществени елементи на Директива 2006/43/ЕО, включително чрез допълването ѝ с нови несъществени елементи, те трябва да бъдат приети в съответствие с процедурата по регулиране с контрол, предвидена в член 5а от Решение 1999/468/ЕО. (5) В Директива 2006/43/ЕО е предвидено ограничение на срока за упражняване на изпълнителните правомощия, предоставени на Комисията. В декларацията си относно Решение 2006/512/ЕО Европейският парламент, Съветът и Комисията заявиха, че Решение 2006/512/ЕО предоставя задоволително хоризонтално решение за желанието на Европейския парламент да упражнява контрол над прилагането на актовете, приети по процедурата на съвместно вземане на решения, като съобразно с това на Комисията следва да се предоставят безсрочни изпълнителни правомощия. Освен това Европейският парламент и Съветът заявиха, че ще осигурят възможно най-бързо приемане на предложенията, целящи отмяна на разпоредбите в актовете, които предвиждат срок за делегиране на изпълнителните правомощия на Комисията. След въвеждането на процедурата по регулиране с контрол разпоредбата, установяваща този срок в Директива 2006/43/ЕО, следва да бъде заличена. (6) Комисията следва редовно да извършва оценка на действието на разпоредбите, отнасящи се до предоставените ѝ изпълнителни правомощия, за да могат Европейският парламент и Съветът да определят дали обхватът на тези правомощия и процедурните изисквания към Комисията са подходящи и осигуряват едновременно ефективност и демократичен контрол. (7) Директива 2006/43/ЕО следва да бъде съответно изменена. (8) Тъй като измененията на Директива 2006/43/ЕО, внесени с настоящата директива, са от технически характер и засягат единствено процедурата на комитета, те не изискват транспониране в националното законодателство на държавите-членки. Следователно не е необходимо да се предвиждат разпоредби в този смисъл, ПРИЕХА НАСТОЯЩАТА ДИРЕКТИВА: Член 1 Изменения Директива 2006/43/ЕО се изменя, както следва: 1. Член 8, параграф 3 се изменя, както следва: а) думите „в съответствие с процедурата съгласно член 48, параграф 2“ се заличават; б) добавя се следното изречение: „Тези мерки, предназначени да изменят несъществени елементи на настоящата директива, се приемат в съответствие с процедурата по регулиране с контрол, посочена в член 48, параграф 2а.“. 2. Член 21, параграф 2 се изменя, както следва: а) думите „в съответствие с процедурата, предвидена в член 48, параграф 2,“ се заличават; б) добавя се следното изречение: „Тези мерки, предназначени да изменят несъществени елементи на настоящата директива чрез допълването ѝ, се приемат в съответствие с процедурата по регулиране с контрол, посочена в член 48, параграф 2а.“. 3. Член 22, параграф 4 се изменя, както следва: а) думите „в съответствие с процедурата, предвидена в член 48, параграф 2,“ се заличават; б) добавя се следната алинея: „Мерките, посочени в първата алинея, предназначени да изменят несъществени елементи на настоящата директива чрез допълването ѝ, се приемат в съответствие с процедурата по регулиране с контрол, посочена в член 48, параграф 2а.“. 4. Член 26 се изменя, както следва: а) в параграф 1 думите „в съответствие с процедурата, предвидена в член 48, параграф 2“ се заменят с думите „в съответствие с процедурата по регулиране с контрол, посочена в член 48, параграф 2а“; б) параграф 2 се изменя, както следва: i) думите „в съответствие с процедурата, предвидена в член 48, параграф 2,“ се заличават; ii) добавя се следната алинея: „Мерките, посочени в първата алинея, предназначени да изменят несъществени елементи на настоящата директива чрез допълването ѝ, се приемат в съответствие с процедурата по регулиране с контрол, посочена в член 48, параграф 2а.“. 5. Член 28, параграф 2 се изменя, както следва: а) думите „в съответствие с процедурата, предвидена в член 48, параграф 2 от настоящата директива“ се заличават; б) добавя се следното изречение: „Тези мерки, предназначени да изменят несъществени елементи на настоящата директива чрез допълването ѝ, се приемат в съответствие с процедурата по регулиране с контрол, посочена в член 48, параграф 2а.“. 6. Член 29, параграф 2 се изменя, както следва: а) думите „в съответствие с процедурата, предвидена в член 48, параграф 2,“ се заличават; б) добавя се следното изречение: „Тези мерки, предназначени да изменят несъществени елементи на настоящата директива чрез допълването ѝ, се приемат в съответствие с процедурата по регулиране с контрол, посочена в член 48, параграф 2а.“. 7. Член 36, параграф 7 се изменя, както следва: а) думите „в съответствие с процедурата, посочена в член 48, параграф 2,“ се заличават; б) добавя се следното изречение: „Тези мерки, предназначени да изменят несъществени елементи на настоящата директива чрез допълването ѝ, се приемат в съответствие с процедурата по регулиране с контрол, посочена в член 48, параграф 2а.“. 8. Член 45, параграф 6 се заменя със следното: „6. С цел осигуряване на еднообразното прилагане на параграф 5, буква г) от настоящия член, посочената в тази разпоредба равностойност се оценява от Комисията в сътрудничество с държавите-членки и за това се взема решение от Комисията в съответствие с процедурата по регулиране, предвидена в член 48, параграф 2. Държавите-членки могат да оценяват равностойността по параграф 5, буква г) от настоящия член, доколкото Комисията не е взела такова решение. В тази връзка Комисията може да приема мерки, насочени към определяне на общи критерии за равностойност съгласно изискванията, предвидени в членове 22, 24, 25 и 26, които са приложими за трети страни и се използват от държавите-членки при оценяване на равностойността на национално равнище. Критериите не могат да превишават изискванията, предвидени в членове 22, 24, 25 и 26. Тези мерки, предназначени да изменят несъществени елементи от настоящата директива чрез допълването ѝ, се приемат в съответствие с процедурата на регулиране с контрол, посочена в член 48, параграф 2а.“. 9. Член 46, параграф 2 се заменя със следното: „2. С цел осигуряване на еднообразното прилагане на параграф 1 от настоящия член, посочената в тази разпоредба равностойност се оценява от Комисията в сътрудничество с държавите-членки и за това се взема решение от Комисията съгласно процедурата по регулиране, посочена в член 48, параграф 2. Държавите-членки могат да оценяват равностойността, посочена в параграф 1 от настоящия член, или да се основават на оценки на други държави-членки, доколкото Комисията не е взела такова решение. Ако Комисията реши, че изискването за равностойност по параграф 1 от настоящия член не е изпълнено, тя може да позволи на съответните одитори и одиторски образувания да продължат своите одиторски дейности в съответствие с изискванията на съответните държави-членки в течение на подходящ преходен период. В тази връзка Комисията може да приеме мерки, насочени към определяне на общи критерии за равностойност в съответствие с изискванията, предвидени в членове 29, 30 и 32, които са приложими за трети страни и се използват от държавите-членки при оценяване на съответствието на национално равнище. Критериите не могат да превишават изискванията, предвидени в членове 29, 30 и 32. Тези мерки, предназначени да изменят несъществени елементи на настоящата директива чрез допълването ѝ, се приемат в съответствие с процедурата на регулиране с контрол, посочена в член 48, параграф 2а.“. 10. Член 47 се изменя, както следва: а) параграф 3 се заменя със следното: „3. С цел осигуряване на еднообразното прилагане на параграф 1, буква в), посочената в тази разпоредба адекватност се оценява от Комисията в сътрудничество с държавите-членки и за това се взема решение от Комисията в съответствие с процедурата по регулиране, посочена в член 48, параграф 2. Държавите-членки предприемат необходимите мерки за спазване на решението на Комисията. Тази оценка на адекватността се основава на изискванията на член 36 или на равностойни по същество функционални резултати. Всички предприети в тази връзка мерки, предназначени да изменят несъществени елементи на настоящата директива чрез допълването ѝ и насочени към улесняване на сътрудничеството между компетентните органи, се приемат в съответствие с процедурата по регулиране с контрол, посочена в член 48, параграф 2а.“. б) параграф 5 се изменя, както следва: i) думите „в съответствие с процедурата, предвидена в член 48, параграф 2,“ се заличават; ii) добавя се следното изречение: „Тази мярка, предназначена да измени несъществени елементи на настоящата директива чрез допълването ѝ, се приема в съответствие с процедурата по регулиране с контрол, посочена в член 48, параграф 2а.“. 11. Член 48 се изменя, както следва: а) създава се следният параграф: „2a. При позоваване на настоящия параграф се прилагат член 5а, параграфи 1-4 и член 7 от Решение 1999/468/ЕО, като се вземат предвид разпоредбите на член 8 от него.“; б) параграфи 3 и 4 заменят със следното: „3. До 31 декември 2010 г. и най-малко на всеки три години след това Комисията преразглежда разпоредбите, отнасящи се до изпълнителните ѝ правомощия, и представя доклад на Европейския парламент и на Съвета относно действието на тези правомощия. Докладът разглежда, по-специално, необходимостта Комисията да предлага изменения към настоящата директива с оглед гарантиране на подходящия обхват на изпълнителните правомощия, предоставени на Комисията. Заключението относно необходимостта от изменение се придружава от подробно изложение на основанията. Ако е необходимо, докладът се придружава от законодателно предложение за изменение на разпоредбите, предоставящи изпълнителни правомощия на Комисията.“. Член 2 Влизане в сила Настоящата директива влиза в сила в деня след публикуването ѝ в Официален вестник на Европейския съюз. Член 3 Адресати Адресати на настоящата директива са държавите-членки. Съставено в Страсбург на 11 март 2008 година.
[ 4, 9, 15 ]
32008R1010
РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 1010/2008 НА СЪВЕТА от 13 октомври 2008 година за налагане на окончателно изравнително мито върху вноса на сулфанилова киселина с произход от Индия след преразглеждане с оглед изтичане на срока на действие на мерките съгласно член 18 от Регламент (ЕО) № 2026/97 и на частично междинно преразглеждане съгласно член 19 от Регламент (ЕО) № 2026/97 и за изменение на Регламент (ЕО) № 1000/2008 за налагане на окончателно антидъмпингово мито върху вноса на сулфанилова киселина с произход от Китайската народна република и от Индия след преразглеждане с оглед изтичане на срока на действие на мерките съгласно член 11, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 384/96 СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ, като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност, като взе предвид Регламент (ЕО) № 2026/97 на Съвета от 6 октомври 1997 г. относно защитата срещу субсидиран внос от страни, които не са членки на Европейската общност (1) („основният регламент“), и по-специално членове 15, 18 и 19 от него, като взе предвид предложението на Комисията след консултация с Консултативния комитет, като има предвид, че: 1. ПРОЦЕДУРА 1.1. Предишни разследвания и действащи мерки (1) През юли 2002 г. с Регламент (ЕО) № 1338/2002 (2) Съветът наложи окончателно изравнително мито („съществуващите мерки“) от 7,1 % върху вноса на сулфанилова киселина, попадаща под код по КН ex29214210 (код по ТАРИК 2921421060), с произход от Индия. Наложените мерки са били основани на констатациите от процедурата по антисубсидиране, започната съгласно член 10 от основния регламент („първоначалното разследване“). (2) Същевременно с Регламент (ЕО) № 1339/2002 (3) Съветът наложи окончателно антидъмпингово мито от 18,3 % върху вноса на същия продукт с произход от Индия. (3) В рамките на посочените по-горе изравнителна и антидъмпингова процедура Комисията с Решение 2002/611/ЕО (4) прие ценова гаранция, предложена от индийския производител износител Kokan Synthetics and Chemicals Pvt. Ltd („Kokan“). (4) През декември 2003 г. Kokan информира Комисията, че желае доброволно да оттегли гаранцията си. В съответствие с това решението на Комисията за приемане на гаранцията бе отменено с Решение 2004/255/ЕО (5). (5) През април 2005 г. вследствие на искане, внесено от Kokan, Комисията започна (6) частично междинно преразглеждане съгласно член 19 от основния регламент и член 11, параграф 3 от Регламент (ЕО) № 384/96 (7) (наричан по-долу „основния антидъмпингов регламент“), ограничено по обхват до проверка на възможността да бъде приета гаранция, която ще бъде предложена от дружеството. (6) През декември 2005 г. след разследване Комисията прие с Решение 2006/37/ЕО (8) гаранция, предложена от Kokan във връзка с антидъмпинговата и изравнителната процедура относно вноса на сулфанилова киселина с произход от Индия. (7) През януари 2006 г., в резултат от посоченото в съображение 6 разследване, Регламент (ЕО) № 1338/2002 за налагане на окончателно изравнително мито и окончателно събиране на временното изравнително мито върху вноса на сулфанилова киселина с произход от Индия и Регламент (ЕО) № 1339/2002 за налагане на окончателно антидъмпингово мито върху вноса на сулфанилова киселина с произход, inter alia, от Индия бяха изменени с Регламент (ЕО) № 123/2006 на Съвета (9), за да се вземе предвид приемането на посочената гаранция. (8) Вследствие на преразглеждане в съответствие с разпоредбите на член 11, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 384/96 Съветът с Регламент (ЕО) № 1000/2008 (10) наложи окончателно антидъмпингово мито върху вноса на сулфанилова киселина с произход от Китайската народна република и Индия. 1.2. Искане за преразглеждане (9) След публикуването на известие за предстоящото изтичане на срока на действие (11) на съществуващите мерки Комисията получи на 24 април 2007 г. искане за преразглеждане с оглед изтичане на срока на действие на мерките в съответствие с член 18 от основния регламент. Това искане бе внесено от двама производители от Общността („заявителите“), които представляват 100 % от продукцията на сулфанилова киселина в Общността. (10) Искането за преразглеждане с оглед изтичане на срока на действие на мерките се основава на това, че изтичането на срока на действие на мерките по всяка вероятност би довело до продължаване или до повтаряне на субсидирането и на вредата за производството на Общността. (11) Комисията разгледа доказателствата, представени от заявителите, и прецени, че те са достатъчни, за да обосноват започването на преразглеждане в съответствие с разпоредбите на член 18 от основния регламент. След консултация с Консултативния комитет, на 24 юли 2007 г. Комисията обяви започването на преразглеждане с оглед изтичане на срока на действие на мерките в съответствие с член 18 от основния регламент чрез публикуване на известие за започване в Официален вестник на Европейския съюз (12). (12) Следва да се отбележи, че преди започването на преразглеждането с оглед изтичането на срока на действие на мерките и в съответствие с член 10, параграф 9 и член 22, параграф 1 от основния регламент Комисията уведоми правителството на Индия, че е получила надлежно документирано искане за преразглеждане и му отправи покана за консултации с цел изясняване на положението по отношение на съдържанието на жалбата и достигане до взаимноприемливо решение. Правителството на Индия не отговори на това предложение за консултации. Освен това, в контекста на частичното междинно преразглеждане, представено по-долу, бяха предложени и проведени консултации с индийските органи. По време на тези консултации не се стигна до взаимноприемливо решение, което би дало основание да не се започва преразглеждането. 1.3. Частично междинно преразглеждане (13) С известие за започване, публикувано в Официален вестник на Европейския съюз на 29 септември 2007 г. (13) („известието за започване съгласно член 19“), Комисията започна по собствена инициатива, съгласно член 19 от основния регламент, частично междинно преразглеждане, ограничено до нивото на субсидиране, тъй като тя разполагаше с достатъчни prima facie доказателства, че обстоятелствата по субсидирането, въз основа на които са били установени мерките, са се променили и че тази промяна е с дълготраен характер. (14) Преразглеждането бе ограничено до нивото на субсидиране на дружеството Kokan, посочено в приложението към известието за започване съгласно член 19, както и до другите износители, които са били поканени да заявят своя интерес съгласно условията и срока, определени в известието за започване. 1.4. Разследване 1.4.1. Период на разследване (15) Разследването за продължаване или повтаряне на субсидирането обхвана периода от 1 април 2006 г. до 31 март 2007 г. („периода на разследването за преразглеждане“ или „ПРП“). Този период бе използван и за проверка на изтъкнатата промяна в обстоятелствата, довела до започването на частичното междинно преразглеждане. Изследването на тенденциите, от значение за оценката на вероятността от продължаване или повтарянето на вредата, обхвана периода от 2003 г. до края на периода на разследването за преразглеждане („разглеждания период“). 1.4.2. Засегнати от разследването страни (16) Комисията официално уведоми производителите износители, вносителите и потребителите, за които се знае, че са засегнати, както и техните асоциации, представителите на държавата износител, заявителя и производителите от Общността за започването на преразглеждане с оглед изтичане на срока на действие на мерките и за частичното междинно преразглеждане. На заинтересованите страни бе предоставена възможността да изложат становищата си в писмен вид и да поискат изслушване в рамките на срока, определен в известието за започване. (17) Всички заинтересовани страни, които поискаха това и показаха, че съществуват конкретни причини да бъдат изслушани, получиха тази възможност. (18) По време на преразглеждането с оглед изтичане на срока на действие на мерките бяха изпратени въпросници до всички страни, за които беше известно, че са засегнати, а именно до двамата производители от Общността, до производителя износител от Индия, до известните износители и потребители и до правителството на Индия. По отношение на частичното междинно преразглеждане въпросници бяха изпратени до производителя износител от Индия и до правителството на Индия. (19) Отговори на въпросниците бяха получени от правителството на Индия, от двамата производители от Общността, от производителя износител от разглежданата държава, както и от четирима потребители. Нито един от вносителите не отговори на въпросника и в процеса на разследване нямаше други вносители, които да представят информация на Комисията или да заявят интереса си. (20) Комисията потърси и провери цялата информация, която сметна за необходима, за да определи вероятността от продължаване или повтаряне на субсидирането и произтичащата от него вреда и интереса на Общността, както и твърдяната промяна в нивото на субсидиране. В тази връзка Комисията проведе проверки на място в сградите на правителството на Индия в Делхи, правителството на Махаращра в Мумбай, Банката по резерва на Индия в Мумбай, както и в следните дружества: а) производител износител в Индия: - Kokan Synthetics & Chemicals Pvt Ltd., Mumbai, Индия; б) производители от Общността: - Ardenity, Givet, Франция, - CUF Químicos Industriais, Estarreja, Португалия; в) потребители: - Kemira Germany GmbH, Leverkusen, Германия, - Robama SA, Palafolls, Испания. 2. РАЗГЛЕЖДАН ПРОДУКТ И СХОДЕН ПРОДУКТ 2.1. Разглеждан продукт (21) Подлежащият на преразглеждане продукт е сулфанилова киселина с произход от Индия („разглеждания продукт“), понастоящем класирана под код по КН ex29214210 (код по ТАРИК 2921421060). По принцип сулфаниловата киселина е с две различни качества, които се определят от чистотата ѝ: техническа сулфанилова киселина и пречистена сулфанилова киселина. Освен това пречистената сулфанилова киселина се пуска понякога на пазара под формата на сол на сулфанилова киселина. Сулфаниловата киселина се използва като суровина в производството на оптични полиращи средства, добавки към бетон, оцветители за храни и специализирани багрила. Независимо от това, че сулфаниловата киселина може да бъде използвана за различни цели, потребителите възприемат отделните качества и форми като взаимнозаменяеми и ги използват по този начин в повечето случаи, вследствие на което те биват разглеждани като един-единствен продукт, както това беше и по време на първоначалното разследване. 2.2. Сходен продукт (22) Както бе установено по време на първоначалното разследване, настоящото разследване за преразглеждане потвърди, че сулфаниловата киселина и нейните соли са чисти продукти за широко потребление и техните качества и основни физически характеристики са идентични, независимо от държавата на произход. Разглежданият продукт и продуктите, произведени и продадени от разглеждания производител износител на вътрешния му пазар и изнесени в трети държави, както и продуктите, произведени и продадени от производителите на Общността на пазара на Общността, се оказаха със същите основни физически и химически характеристики и като цяло с една и съща употреба и следователно се смятат за сходни продукти по смисъла на член 1, параграф 5 от основния регламент. 3. ВЕРОЯТНОСТ ОТ ПРОДЪЛЖАВАНЕ ИЛИ ПОВТАРЯНЕ НА СУБСИДИРАНЕТО 3.1. Въведение (23) Въз основа на информацията, съдържаща се в искането за преразглеждане и в отговорите на въпросника на Комисията, бяха разследвани следните схеми, за които се твърди, че включват отпускане на субсидии. - Схеми за субсидиране, разследвани по време на първоначалното разследване, - Схеми на национално равнище: а) Схема за зоните за експортна преработка („EPZS“)/Схема за специалните икономически зони („SEZS“)/Схема за експортно ориентираните единици („EOUS“); б) Схема за натрупване на митнически кредити в „спестовна книжка“ („DEPBS“); в) Схема за насърчаване на износа на производствено оборудване („EPCGS“); г) Схема за освобождаване от данък върху доходите („ITES“); д) Схема с предварителни лицензи („ALS“)/Схема с предварителни разрешителни („AAS“); - регионални схеми: е) Схема с пакет от насърчителни мерки („PSI“) на правителството на Махаращра. - Схеми за субсидиране, които не са разследвани по време на първоначалното разследване, - схеми на национално равнище: ж) Схема с експортни кредити (преди и след експедиране) („ECS“). (24) Схемите, посочените по-горе в букви а), б), в) и д), се основават на Закона за външната търговия (развитие и регулиране) от 1992 г. (№ 22 от 1992 г.), който влезе в сила на 7 август 1992 г. („Закон за външната търговия“). Със Закона за външната търговия правителството на Индия се упълномощава да издава уведомления относно политиката на износ и внос. Тези уведомления се обобщават в документ с наименование „Политика по износа и вноса“, преименуван от 1 септември 2004 г. на „Външнотърговска политика“, и се издават от Министерството на търговията на всеки пет години и се актуализират редовно. Един от документите „Политика по износа и вноса“ е относим към периода на разследването за преразглеждане по настоящия случай, а именно петгодишният план за периода от 1 септември 2004 г. до 31 март 2009 г. („Политика по износа и вноса за 2004-2009 г.“). Освен това правителството на Индия определя и процедурите, които уреждат политиката по износа и вноса за 2004-2009 г. в „Процедурен наръчник - от 1 септември 2004 г. до 31 март 2009 г., том I“ („ПН I 2004-2009 г.“). (25) Схемата за освобождаване от данъка върху доходите, посочена по-горе в буква г), се основава на Закона за данъка върху доходите от 1961 г., изменян ежегодно със Закона за финансите. (26) Схемата, посочена в буква е), се управлява от щата Махаращра и се основава на резолюциите на Службата по промишлеността, енергетиката и заетостта към правителството на Махаращра. (27) Схемата с експортни кредити, посочена по-горе в буква ж), се основава на раздели 21 и 35А от Закона за регулиране на банките (от 1949 г., с който се позволява на Банката по резерва на Индия (наричана по-долу „БРИ“) да насочва търговските банки в областта на експортните кредити. 3.2. Схема за зоните за експортна преработка („EPZS“)/Схема за специалните икономически зони („SEZS“)/Схема за експортно ориентираните единици („EOUS“) (28) Бе установено, че оказалият съдействие производител износител не е бил разположен нито в SEZS, нито в EPZS. Той обаче е бил установен в рамките на EOUS и е получавал субсидии, подлежащи на изравнителни мерки по време на ПРП. Следователно описанието и оценката по-долу са ограничени само до EOUS. 3.2.1. Правно основание (29) Подробно описание на схемата EOUS се съдържа в глава 6 от „Политика по износа и вноса за 2004-2009 г.“ и в ПН I 2004-2009 г. 3.2.2. Условия за допускане до участие (30) С изключение на чисто търговските дружества, всички предприятия, които по принцип осъществяват износ на цялата си продукция от стоки или услуги, могат да бъдат учредени по EOUS. Предприятията от промишлените сектори трябва да достигнат минимално ниво на инвестиции в дълготрайни активи (10 милиона индийски рупии), за да отговарят на условията за допускане до участие в EOUS. 3.2.3. Практическо прилагане (31) EOUS може да бъде разположена и установена навсякъде в Индия. (32) Заявленията за статут EOUS следва да включват подробна информация за следващите пет години относно, inter alia, планираните продуктови количества, прогнозираната стойност на износа, изискванията на вноса и местните изисквания. Когато органите одобрят заявлението на дружеството, свързаните с одобрението условия се съобщават на дружеството. Споразумението да се признае дружество по EOUS е валидно за период пет години. Споразумението може да бъде подновявано за допълнителни периоди. (33) Ключово задължение на EOUS, както е посочено в „Политика по износа и вноса за 2004-2009 г.“, е постигането на нетни външнотърговски (НВТ) приходи, т.е. за референтен период (пет години) общата стойност на износа трябва да е по-висока от общата стойност на внесените стоки. (34) Единиците по EOUS имат право на следните отстъпки: - освобождаване от вносни мита върху всички видове стоки (включително производствено оборудване, суровини и консумативи), необходими за изработката, производството, преработката или свързани с тях, - освобождаване от акциз върху стоки, закупени от местни източници, - възстановяване на централния данък върху продажбите, платен за стоки, закупени на вътрешния пазар, - възможност за продажба на част от продукцията на вътрешния пазар на цена до 50 % от стойността франко борд на износа, ако са налице положителни НВТ приходи след плащането на преференциалните мита, т.е. акциз върху готовата продукция, - частично възстановяване на платен данък върху гориво, добито от местни нефтени компании, - освобождаване от обичайно дължимия данък върху печалбите, реализирани при продажби от износ в съответствие с раздел 10Б от Закона за данъка върху доходите, за десетгодишен период, считано от започването на дейността до 2010 г. най-късно, - възможност за 100 % чуждестранно дялово участие. (35) Единиците, осъществяващи дейност по тези схеми, са поставени под надзора на митническите служители в съответствие с раздел 65 от Закона за митниците. (36) Тези единици са правно задължени да водят точен отчет за целия внос, за потреблението и използването на всички вносни материали и за осъществения износ в съответствие с раздел 6.11.1 от ПН 2004-2009 г. Тези документи следва да се предават периодично на компетентните органи в тримесечни или годишни доклади за постигнатия напредък. (37) Въпреки това „в нито един момент от [експортно ориентирана единица (EOU)] не може да се изисква да свърже всяка вносна партида със своя износ, прехвърляния към други единици, продажби във вътрешна тарифна зона или запаси“, както е посочено в раздел 6.11.2 от ПН I 2004-2009 г. (38) Вътрешните продажби се експедират и регистрират на основата на самоудостоверяване. Процесът на експедиране на експортни партиди на EOU се наблюдава от митнически/акцизен служител на постоянна работа в EOU. (39) В конкретния случай оказалият съдействие производител износител е използвал схемата с цел закупуване на стоки на вътрешния пазар без акцизи, възстановяване на централния данък върху продажбите и частично възстановяване на платения данък върху горивото, набавено от местни нефтени компании. Разследването показа, че разглежданият производител износител не е реализирал ползи в рамките на разпоредбите по EOUS за освобождаване от данъка върху доходите. 3.2.4. Заключения относно EOUS (40) В случая на освобождаване от акциз върху стоки, закупени от местни източници, бе установено, че митото, платено при покупки от единица, която не е част от EOUS, може да бъде използвано като кредит за собствени бъдещи митнически задължения, например за плащане на акциз върху вътрешните продажби (т.нар. механизъм на централизиран ДДС - CENVAT). Следователно платимият върху покупките акциз не е окончателен. Посредством кредита по CENVAT окончателно мито се налага единствено върху добавената стойност, но не върху суровините. Така освобождаването от акциз върху извършените покупки от единица по EOUS не лишава правителството от допълнителни приходи и следователно не увеличава допълнително печалбата по EOUS. (41) Възстановяването на централния данък върху продажбите и частичното възстановяване на платения данък върху горивото, добито от местни нефтени компании, представляват субсидии по смисъла на член 2, параграф 1, буква а), подточка ii) от основния регламент. Правителството се отказва от приходи, които биха били дължими, ако тази схема не съществуваше, като по този начин облагодетелства EOUS по смисъла на член 2, параграф 2 от основния регламент, тъй като възстановяването на централния данък върху продажбите и на обичайно дължимите данъци върху горивото подобрява нейната ликвидност. Тези субсидии зависят по закон от извършването на износ и следователно се разглеждат като специфични и подлежащи на изравнителни мерки съгласно член 3, параграф 4, буква а) от основния регламент. Осъществяването на износ по EOUS е цел, уредена в параграф 6.1 от „Политика по износа и вноса за 2002-2007 г.“, която е conditio sine qua non за получаване на пакета от насърчителни мерки. 3.2.5. Изчисляване на размера на субсидията (42) Размерът на субсидията е бил изчислен въз основа на централния данък върху продажбите, възстановен за стоки, закупени на вътрешния пазар, и на частичното възстановяване на данъците, платени върху закупено на вътрешния пазар гориво по време на периода на разследване за преразглеждане. Таксите, чието плащане е било необходимо за получаването на субсидията, бяха приспаднати от тази сума в съответствие с член 7, параграф 1, буква a) от основния регламент, за да се получи размера на субсидията като числител. В съответствие с член 7, параграф 2 от основния регламент този размер на субсидията бе отнесен към съответния експортен оборот, натрупан през периода на разследването за преразглеждане, като знаменател, тъй като субсидията зависи от извършването на износ и не е обвързана с изработените, произведените, изнесените или транспортираните количества. Така полученият марж на субсидията е 3,2 %. 3.3. Схема за натрупване на митнически кредити в „спестовна книжка“ (DEPBS) 3.3.1. Правно основание (43) Подробно описание на DEPBS се съдържа в раздел 4.3 от „Политика по износа и вноса за 2004-2009 г.“ и в раздел 4.37-4.53 от ПН I 2004-2009 г. 3.3.2. Констатации (44) Бе установено, че оказалият съдействие производител износител не е бил облагодетелстван от DEPBS по време на ПРП. Следователно по-нататъшен анализ на тази схема в рамките на настоящото разследване не бе необходим. 3.4. Схема за насърчаване на износа на производствено оборудване (EPCGS) 3.4.1. Правно основание (45) Подробно описание на EPCGS се съдържа в глава 5 от „Политика по износа и вноса за 2004-2009 г.“ и в глава 5 от ПН I 2004-2009 г. 3.4.2. Констатации (46) Бе установено, че оказалият съдействие производител износител не е бил облагодетелстван от EPCGS по време на ПРП. Следователно по-нататъшен анализ на тази схема в рамките на настоящото разследване не бе необходим. 3.5. Схема за освобождаване от данък върху доходите (ITES) (47) Бе установено, че оказалият съдействие производител износител не е бил облагодетелстван от ITES по време на ПРП. Следователно по-нататъшен анализ на тази схема в рамките на настоящото разследване не бе необходим. 3.6. Схема с предварителни лицензи (ALS)/Схема с предварителни разрешителни (AAS) 3.6.1. Правно основание (48) Подробно описание на схемата се съдържа в раздели от 4.1 до 4.1.14 от „Политика по износа и вноса за 2004-2009 г.“ и в глави от 4.1 до 4.30 от ПН I 2004-2009 г. Считано от 1 април 2006 г. името на схемата бе променено на „Схема с предварителни разрешителни“. 3.6.2. Констатации (49) Бе установено, че оказалият съдействие производител износител не е бил облагодетелстван от AAS по време на ПРП. Следователно по-нататъшен анализ на тази схема в рамките на настоящото разследване не бе необходим. 3.7. Схема с пакет от насърчителни мерки на правителството на Махаращра 3.7.1. Правно основание (50) За да насърчи установяването на промишлени предприятия в по-слабо развитите области на щата Махаращра, от 1964 г. правителството на Махаращра стимулира новоразгръщащите се единици, създадени в развиващите се региони на щата, с помощта на мерки в рамките на схема, известна като „Схема с пакет от насърчителни мерки“ (PSI). От въвеждането ѝ схемата е била изменяна многократно; „Схема 2001“ е била в действие от 1 април 2001 г. до 31 март 2006 г., след което действието ѝ е удължено с една година - до 31 март 2007 г. PSI на правителството на Махаращра се състои от няколко подсхеми, основните сред които са: i) възстановяване на данък октроа/входен данък, ii) освобождаване от данък върху електроенергията, и iii) освобождаване от местни данъци върху продажбите/отлагане плащането на местни данъци върху продажбите. Според правителството на Махаращра схемата от 2001 г. не е включвала последната подсхема, а именно нито освобождаването от данъци върху продажбите, нито отлагането на тяхното плащане. От разследването обаче стана ясно, че правото на дружеството да бъде облагодетелствано по схемата е определено в „Сертификата за правото на допускане до участие“. С разследването се установи, че единствената подсхема, използвана от оказалия съдействие производител износител по време на ПРП, е всъщност тази за отлагане плащането на данъци върху продажбите (част от подточка iii) по-горе). 3.7.2. Условия за допускане до участие (51) За да могат да вземат участие в схемата, по правило дружествата трябва да инвестират в по-слаборазвити региони от щата (които, в зависимост от икономическото си развитие, са класирани в различни категории, а именно слаборазвити области, по-слаборазвити области и най-слаборазвити области), като създават нови промишлени предприятия или правят широкомащабни капиталовложения в разгръщане и разнообразяване на съществуващи промишлени предприятия. Основните критерии за установяване на размера на насърчителните мерки са класификацията на областта, в която предприятието е или ще се разположи, и размерът на инвестицията. 3.7.3. Практическо прилагане (52) Сертификатът за право на участие, издаден от правителството на Махаращра на оказалия съдействие производител износител, предвижда, че в рамките на подсхемата за отлагане плащането на данъци върху продажбите дружеството има право да отлага плащането на щатските данъци върху продажбите, дължими за продажбите му на вътрешния пазар за 12-годишен период, считано от датата на събиране на данъка. 3.7.4. Заключение (53) Подсхемата за отлагане плащането на данъците върху продажбата в рамките на схемата PSI на правителството на Махаращра предоставя субсидии по смисъла на член 2, параграф 1, буква а), подточка ii) и член 2, параграф 2 от основния регламент. Разгледаната подсхема представлява финансово участие на правителството на Махаращра, тъй като тази преференция отлага събирането на иначе дължимите на правителството на Махаращра суми. Това отлагане на плащането облагодетелства дружеството, тъй като подобрява неговата ликвидност. (54) В подсхемата могат да участват единствено дружества, които са инвестирали в определени географски области под юрисдикцията на щата Махаращра. Тя не се прилага за дружества извън тези области. Размерът на ползите е различен в различните области. Схемата е специфична съгласно член 3, параграф 2, буква а) и член 3, параграф 3 от основния регламент и следователно подлежи на изравнителни мерки. 3.7.5. Изчисляване на размера на субсидията (55) Смята се, че отложените суми от щатските данъци върху продажбите, събрани по време на ПРП, които попадат в рамките на отсрочките по схемата, се равняват по размер на безлихвен заем, предоставен от правителството на Махаращра. Ползата за оказалия съдействие производител износител е била изчислена на базата на лихвата, платена от дружеството за подобен търговски заем по време на ПРП. (56) В съответствие с член 7, параграф 2 от основния регламент размерът на субсидията (числител) бе след това отнесен към общия оборот на дружеството по време на ПРП (знаменател), тъй като субсидията не зависи от осъществяването на износ и не е обвързана по принцип с изработените, произведените, изнесените или транспортираните количества. (57) Предвид изложеното по-горе размерът на субсидията, от която се е възползвало дружеството в рамките на схемата, се равнява на 0,6 %. 3.8. Схема с експортни кредити (ECS) 3.8.1. Правно основание (58) Подробно описание на схемата се съдържа в ръководен циркуляр IECD № 02/04.02.02/2006-07 (Експортен кредит в чуждестранна валута) и в ръководен циркуляр IECD № 01/04.02.02/2006-07 (Експортен кредит в рупии) на Банката по резерва на Индия (БРИ), адресирани до всички търговски банки в Индия. 3.8.2. Условия за допускане до участие (59) В схемата могат да бъдат допускани до участие производители износители и търговци износители. Бе установено, че оказалият съдействие производител износител е извлякъл ползи в рамките на ECS. 3.8.3. Практическо прилагане (60) В рамките на тази схема БРИ определя задължителни максимални лихвени проценти, приложими за експортните кредити в индийски рупии или в чуждестранна валута, които търговските банки могат да налагат на износителя „с цел на износителите да се предостави кредит при лихви, които са конкурентни на международно равнище“. ECS се състои от две подсхеми - „Схема за експортен кредит преди експедиране“ („кредит за опаковане“), покриващ кредитите, предоставени на даден износител за финансиране на закупуването, обработката, изработването, опаковането и/или превоза на стоки преди износа, и „Схема за експортен кредит след експедиране“, осигуряваща кредити за оборотен капитал с цел финансиране на експортните вземания. Също така БРИ нарежда на банките да предоставят известна част от техните нетни банкови кредити за финансиране на износа. (61) От ръководните циркуляри на БРИ става ясно, че износителите могат да получат експортни кредити с преференциални лихвени проценти в сравнение с лихвените проценти за обикновените търговски кредити („парични кредити“), които се подчиняват изцяло на пазарните условия. 3.8.4. Заключение относно схема ECS (62) На първо място, преференциалните лихвени проценти на кредита по ECS, определени от ръководните циркуляри на БРИ, могат да доведат до намаление на лихвените разходи на даден износител за разлика от разходите по кредит, който се подчинява изцяло на пазарните условия, като по този начин износителят реализира полза по смисъла на член 2, параграф 2 от основния регламент. Стига се до заключението, че е била реализирана полза единствено в случаите, при които подобни разлики в лихвените проценти са били налице. Лихвените разлики за кредитите, отпускани съгласно ръководните циркуляри на БРИ, и тези за търговски „парични кредити“ не могат да се обяснят единствено с пазарното поведение на търговската банка. (63) На второ място, независимо от факта, че преференциалните кредити в рамките на ECS се отпускат от търговски банки, предоставената полза представлява финансово участие на правителството по смисъла на член 2, параграф 1, буква а), подточка iv) от основния регламент. БРИ е държавен орган и следователно попада в определението за „правителство“, както е посочено в член 1, параграф 3 от основния регламент. Тя е със 100 % държавно участие, преследва цели на държавната политика, напр. паричната политика, и нейното ръководство се назначава от правителството на Индия. БРИ насочва частни органи по смисъла на член 2, параграф 1, буква а), подточка iv), второ тире от основния регламент, тъй като търговските банки са длъжни да спазват условията, които тя налага, inter alia, максималните лихвени проценти за експортни кредити, указани в разпоредбите и ръководните циркуляри на БРИ, според които търговските банки трябва да отделят известна част от своето нетно банково кредитиране за финансиране на износа. Тези насоки задължават търговските банки да изпълняват функциите, посочени в член 2, параграф 1, буква а), подточка i) от основния регламент, в конкретния случай - отпускане на заеми под формата на преференциално финансиране на износа. Подобен директен трансфер на средства под формата на заеми при определени условия обикновено е от компетенцията на правителството, като практиката по никакъв начин не се отличава от практиките, които обичайно се следват от правителствата по смисъла на член 2, параграф 1, буква а), подточка iv) от основния регламент. Тази субсидия се разглежда като специфична и подлежаща на изравнителни мерки, тъй като преференциалните лихвени проценти се прилагат единствено за финансирането на експортни сделки и следователно зависят от извършването на износ в съответствие с член 3, параграф 4, буква а) от основния регламент. 3.8.5. Изчисляване на размера на субсидията (64) Размерът на субсидията бе изчислен въз основа на разликата между лихвата, платена по експортни кредити, използвани по време на ПРП, и лихвата, която би била дължима по обикновени търговски кредити, използвани от конкретното дружество. Размерът на субсидията (числител) бе отнесен към общия експортен оборот по време на ПРП (знаменател) в съответствие с член 7, параграф 2 от основния регламент, тъй като субсидията зависи от извършването на износ и не е обвързана с изработените, произведените, изнесените или транспортираните количества. Оказалият съдействие производител износител е реализирал ползи в рамките на ECS и е получил субсидия от 0,9 %. 3.9. Размер на субсидиите, подлежащи на изравнителни мерки (65) Стойността на субсидиите, подлежащи на изравнителни мерки, установена по време на ПРП в съответствие с разпоредбите на основния регламент и изразена ad valorem по отношение на разследвания производител износител, се равнява на 4,7 %. (66) От наличната информация става ясно, че по време на ПРП оказалият съдействие производител износител е реализирал 100 % от износа на сулфанилова киселина от Индия към Общността. Не е била налице информация, която да доказва, че нивото на евентуалното субсидиране на други производители износители би било на по-ниско равнище. СХЕМА ДРУЖЕСТВО EOU (14) DEPBS EPCGS ITES ALS Схема на щат Махаращра ECS (14) Общо % % % % % % % % Kokan Synthetics and Chemicals Private Limited 3,2 0 0 0 0 0,6 0,9 4,7 3.10. Заключения във връзка с продължаването или повтарянето на субсидирането (67) В съответствие с член 18, параграф 2 от основния регламент бе проучено дали има вероятност изтичането на срока на действие на съществуващите мерки да доведе до продължаване или повтаряне на субсидирането. (68) Бе установено, че независимо от това, че маржът на субсидиите, установен по време на разследването за преразглеждане с оглед изтичане на срока на действие на мерките, е по-нисък от установения по време на първоначалното разследване, оказалият съдействие индийски износител на разглеждания продукт е продължил да се облагодетелства от подлежащи на изравняване субсидии от страна на индийските органи. По отношение на основната схема, разследвана по време на ПРП, т.е. EOUS, присъждането на статут на експортно ориентирана единица в съответствие с Политиката по износа и вноса осигурява постоянни ползи и няма признаци тези схеми да бъдат преустановени в близко бъдеще. При тези условия е ясно, че и в бъдеще износителят на разглеждания продукт ще продължи да получава субсидии, подлежащи на изравнителни мерки. (69) След като бе показано, че субсидирането е продължило по време на преразглеждането и че е вероятно да продължи и за в бъдеще, въпросът за вероятното повтаряне на субсидирането вече не е релевантен. 3.11. Дълготраен характер на промяната в обстоятелствата (70) В съответствие с член 19, параграф 2 от основния регламент беше проучено също дали има основание промяната в обстоятелствата относно субсидирането, констатирано при първоначалното разследване, да бъде сметната за дълготрайна. (71) Припомня се, че поради липса на сътрудничество от страна на други индийски износители обхватът на междинното преразглеждане е ограничен до нивото на субсидиране на Kokan Synthetics & Chemicals Pvt. Ltd. (72) Във връзка с дълготрайния характер на промяната в обстоятелствата, както и предвид констатациите, изложени в съображение 68 по-горе, се стигна до заключението, че няма причина да се смята, че промяната в нивото на субсидиране не е с дълготраен характер. 4. ОПРЕДЕЛЯНЕ НА ПРОИЗВОДСТВОТО НА ОБЩНОСТТА (73) В рамките на Общността сходният продукт се произвежда от двама производители, за чиято продукция се счита, че съставлява общата продукция на Общността на сходния продукт по смисъла на член 9, параграф 1 от основния регламент. (74) Следва да се отбележи, че в сравнение с първоначалното разследване дружествата „Sorochimie Chimie Fine“ и „Quimigal SA“ бяха преименувани съответно на „Ardenity“ и „CUF Químicos Industriais“. (75) Тези двама производители оказаха съдействие при разследването и подкрепиха искането за преразглеждане. Следователно те представляват производството на Общността по смисъла на член 9, параграф 1 и член 10, параграф 8 от основния регламент. 5. ПОЛОЖЕНИЕ НА ПАЗАРА НА ОБЩНОСТТА 5.1. Потребление на пазара на Общността (76) Видимото потребление в рамките на Общността бе установено въз основа на: - вноса на разглеждания продукт на пазара на Общността, на базата на данни на Евростат, - общите продажби на производството на Общността, реализирани на пазара на Общността, на базата на отговорите на въпросниците. (77) Потреблението на сулфанилова киселина в рамките на Общността по време на ПРП е възлизало на 10 000 t. По време на разглеждания период се е наблюдавал спад от 6 процента в потреблението. Таблица 1 Потребление на пазара на Общността 2003 г. 2004 г. 2005 г. 2006 г. ПРП Потребление (в тонове) 10 684 10 443 10 899 9 939 9 997 Индекс 100 98 102 93 94 5.1.1. Текущ внос от разглежданата държава (78) За да се запази поверителният характер на търговската информация предвид факта, че Kokan представлява 100 % от вноса с произход от Индия, както и че производството на Общността се състои от само двама производители, се наложи сведенията в таблици 2-5 по-долу да се представят под формата на индекси. 5.1.2. Обем на вноса и пазарен дял на разглеждания внос по време на ПРП (79) Динамиката на обема и пазарните дялове на вноса от Индия е изложена в таблиците по-долу. Таблица 2 Внос от разглежданата държава Внос () 2003 г. 2004 г. 2005 г. 2006 г. ПРП Индекс 100 54 59 56 60 Източник: Евростат. Таблица 3 Пазарен дял на разглежданата държава Пазарен дял 2003 г. 2004 г. 2005 г. 2006 г. ПРП Индекс 100 55 58 60 64 (80) Вносът от разглежданата държава намаля с 40 % между 2003 г. и ПРП, а пазарният дял на индийския внос намаля с 36 %. 5.2. Развитие на цените и ценово поведение във връзка с вноса на разглеждания продукт Таблица 4 Цени на разглеждания внос Единични цени 2003 г. 2004 г. 2005 г. 2006 г. ПРП Индекс 100 85 96 110 111 Източник: Евростат. (81) Средната цена на разглеждания внос с произход от Индия се увеличи с 11 % за разглеждания период. (82) С цел изчисляване равнището на подбиване на цените по време на ПРП цените франко завода на производството на Общността за несвързани потребители бяха сравнени с вносните цени CIF на границата на Общността на разглежданата държава, коригирани надлежно, за да отразят крайната цена на разтоварената стока. Цените бяха коригирани, като към тях бяха добавени обичайните мита и разходите след осъществяването на вноса. Сравнението показа, че коригираните индийски цени не са подбивали цените на производството на Общността. Наблюдаваното повишение на цената и отсъствието на подбиване на цените следва да се разглеждат предвид различните ценови гаранции, предложени от индийския износител след налагането на мерките през 2002 г. 5.3. Внос от други трети държави Таблица 5 Внос от други трети държави Останалата част от света 2003 г. 2004 г. 2005 г. 2006 г. ПРП Внос (индекс) 100 93 114 91 91 Пазарен дял (индекс) 100 95 112 98 97 Средни цени (евро/t) 855 930 1 077 1 059 1 018 Индекс 100 109 126 124 119 Източник: Евростат. (83) Обемът на вноса от други трети държави намаля с 9 % през разглеждания период. Техният пазарен дял претърпя слабо понижение от 3 %. По време на разглеждания период основните държави износителки, и по-специално Съединените американски щати (САЩ) и КНР, са осигурявали 100 % от този внос. (84) Средно цените на сулфаниловата киселина от други трети държави са по-ниски от цените на производството на Общността, както и от индийските цени. Припомня се, че през 2002 г. вносът на сулфанилова киселина с произход от КНР е бил предмет на антидъмпингово мито в размер 21 %, което вследствие на антиабсорбционно разследване достигна през 2004 г. 33,7 %. 5.4. Икономическо положение на производството на Общността 5.4.1. Предварителни бележки (85) За да се спази поверителният характер на търговската информация, се наложи данните за двете дружества, които съставляват производството на Общността, да се представят под формата на индекси. (86) В съответствие с член 8, параграф 5 от основния регламент бяха разгледани всички релевантни икономически фактори и показатели, свързани с производството на Общността. 5.4.2. Данни, свързани с производството на Общността а) Продукция, наличен производствен капацитет и коефициент на използване на производствения капацитет Таблица 6 Продукция, наличен производствен капацитет, използване на капацитета 2003 г. 2004 г. 2005 г. 2006 г. ПРП Капацитет в тонове (индекс) 100 100 100 105 112 Продукция в тонове (индекс) 100 119 115 115 117 Използване на капацитета (индекс) 100 119 115 109 105 Източник: Отговори на въпросника на производството на Общността. (87) Равнището на продукция на производството на Общността по време на ПРП бе 17 % по-високо от равнището, регистрирано в началото на разглеждания период. Наред с това през разглеждания период и производственият капацитет на производството на Общността нарасна с 12 %, тъй като един от производителите на Общността увеличи своя капацитет, като инвестира в оборудване за производство на чиста сулфанилова киселина. Комбинирането на тези два фактора доведе до цялостно повишение на коефициента на използване на производствения капацитет на производството на Общността през разглеждания период. Следва да се отбележи и това, че по време на ПРП производството на Общността достигна задоволително ниво на използване на капацитета (от порядъка на 75-80 %). б) Запаси (88) По време на разглеждания период равнището на запасите на производството на Общността в края на годината намаля с 22 %. През 2004 и 2005 г. равнището на запасите намаля значително, но през 2006 г. и по време на ПРП то постепенно нарасна. Таблица 7 Крайни запаси (обем) 2003 г. 2004 г. 2005 г. 2006 г. ПРП Запаси в тонове (индекс) 100 35 38 64 78 Източник: Отговори на въпросника на производството на Общността. в) Обем на продажбите, пазарен дял и растеж (89) По време на ПРП обемът на продажбите на производството на Общността бе с 5 % по-висок от този в началото на разглеждания период. По време на разглеждания период потреблението на Общността се понижи с 6 % (вж. съображение 77 по-горе) и вследствие на това пазарният дял на производството на Общността се повиши с 12 % за същия период. По-конкретно през разглеждания период производството на Общността увеличи пазарния си дял с приблизително 7 процентни пункта. През разглеждания период нивото на пазарния дял на производството на Общността се запази над 50 %. Таблица 8 Обем на продажбите и пазарен дял 2003 г. 2004 г. 2005 г. 2006 г. ПРП Обем на продажбите в тонове (индекс) 100 114 107 105 105 Пазарен дял в проценти (индекс) 100 116 105 113 112 Източник: Отговори на въпросника на производството на Общността. (90) Уместно е да се отбележи, че понижението на потреблението в Общността през 2006 г. и по време на ПРП засегна до известна степен растежа на производството на Общността. Повишението на пазарния дял се обяснява почти равностойно с повишаването на обема на продажбите и с понижаването на потреблението към края на разглеждания период. г) Фактори, оказващи влияние върху цените на Общността (91) Средните продажни цени на производството на Общността се увеличиха съществено (с 26 %) през разглеждания период. Наблюдаваното от 2005 г. развитие изглежда се обяснява по-специално с действието на антиабсорбционните мерки, предприети през 2004 г. срещу китайския внос. Между 2004 и 2005 г. средните продажни цени на производството на Общността нараснаха съществено и след това останаха доста стабилни. Това повишение обаче бе по-слабо от повишението на цената на анилина, който е основната суровина за производството на сулфанилова киселина. В действителност цената на анилина, който е производен на бензена и по време на ПРП представлява около 50 % от общите производствени разходи, се покачи с приблизително 45 % между 2003 г. и ПРП. Таблица 9 Продажни цени 2003 г. 2004 г. 2005 г. 2006 г. ПРП Средна продажна цена (индекс) 100 104 124 125 126 Източник: Отговори на въпросника на производството на Общността. д) Заетост и производителност (92) Между 2003 г. и ПРП равнището на заетост спадна с 9 %, а продукцията се увеличи, което представлява свидетелство за повишаване на производителността и конкурентоспособността на производството на Общността. Въпреки това през същия период от време средният разход за служител се покачи с 15 %. Таблица 10 Заетост и производителност 2003 г. 2004 г. 2005 г. 2006 г. ПРП Заетост (индекс) 100 96 96 98 91 Производителност (индекс) 100 125 120 117 129 Среден разход за труд (индекс) 100 82 94 106 115 Източник: Отговори на въпросника на производството на Общността. е) Доходност Таблица 11 Доходност 2003 г. 2004 г. 2005 г. 2006 г. ПРП Индекс 100 -1 286 1 519 335 191 Източник: Отговори на въпросника на производството на Общността. (93) С изключение на 2005 г. доходността за производството на Общността бе приблизително 1 % от нейния оборот или под тази стойност. През 2004 г. бяха регистрирани значителни загуби, но през 2005 и 2006 г. и по време на ПРП производството на Общността отбеляза печалба. Предвид това, че през 2003 г. доходността на производството на Общността бе подчертано ниска, наблюдаваното през разглеждания период видимо повишение доведе до ниво на доходност, отново далеч под нивото, което би било приемливо за този вид производство. (94) Отбелязва се също така, че доходността на производството на Общността бе повлияна от промяната в цените на суровините. Средната производствена цена се увеличи с 25 % между 2003 г. и ПРП. Както бе посочено в съображение 91 по-горе, анилинът е основната суровина за производството на сулфанилова киселина и представлява приблизително половината от производствените разходи. Предвид факта, че цената на анилина нарасна значително през 2004 г., производството на Общността не бе в състояние да компенсира това повишение с увеличение на потребителските цени и понесе загуби. През 2005 г. положението на производството на Общността се подобри, тъй като цената на анилина се стабилизира и производството на Общността успя да повиши цените на сулфаниловата киселина до степен, която да компенсира повишението на цената на суровините. През 2006 г. и по време на ПРП, изправена пред ново повишение на цената на анилина, доходността на производството на Общността спадна до нива под 1 % от оборота. ж) Инвестиции, възвръщаемост на инвестициите и способност за привличане на капитали Таблица 12 Инвестиции, възвръщаемост на инвестициите 2003 г. 2004 г. 2005 г. 2006 г. ПРП Инвестиции (индекс) 100 39 57 255 305 Възвръщаемост на инвестициите (индекс) 100 -1 779 2 498 420 224 Източник: Отговори на въпросника на производството на Общността. (95) През разглеждания период производството на Общността продължи да инвестира в свързани със сулфаниловата киселина дейности. През 2006 г. и по време на ПРП наред с инвестициите, свързани основно с поддръжката на съществуващите капиталови активи, един производител от Общността инвестира в повишаването на капацитета си за производството на чиста сулфанилова киселина. Следва обаче да се отбележи, че се очаква този нов капацитет да бъде напълно оперативен едва от 2008 г. (96) Предвид на това, че през разглеждания период производството на Общността отбеляза слаби приходи, цифрите за възвръщаемостта на инвестициите, които отразяват резултата преди облагането като процент от средната отчетна стойност в началото и в края на периода на активите, използвани за производството на сулфанилова киселина, също са останали твърде ниски, а именно приблизително 2 %, по време на ПРП. (97) Разследването показа, че капиталовите изисквания на производството на Общността са били сериозно засегнати от трудното финансово положение. Макар и един от производителите на Общността да е част от голяма група, капиталовите му изисквания не винаги се удовлетворяват до желаната степен, тъй като в тази група финансовите средства обикновено се предоставят на най-печелившите единици. з) Паричен поток (98) Между 2003 г. и ПРП паричният поток намаля значително - с 85 %, но остана положителен. Паричният поток не следва същата тенденция като доходността, тъй като бе повлиян от непарични аспекти, като амортизацията и движенията на запасите. Таблица 13 Паричен поток Паричен поток 2003 г. 2004 г. 2005 г. 2006 г. ПРП Индекс 100 41 64 32 15 Източник: Отговори на въпросника на производството на Общността. 5.5. Заключение (99) В периода между 2003 г. и ПРП повечето показатели, свързани с производството на Общността, отбелязаха положителен напредък: обем на продажбите, използване на капацитета, производствен обем, крайни запаси, производителност, инвестиции и възвръщаемост на инвестициите. Въпреки това по време на ПРП доходността на производството на Общността остана под 1 % от оборота. (100) Производството на Общността реализира печалби от повишаването на единичната цена на сулфаниловата киселина, особено през периода от 2004 г. до края на ПРП. Въпреки това увеличението на производствената цена не успя да компенсира напълно повишението в производствените разходи, вследствие на което маржът на печалбата се понижи. (101) Освен това понижението на потреблението в Общността през 2006 г. и по време на ПРП засегна до известна степен възстановяването на производството на Общността. (102) Като цяло е ясно, че въвеждането на антисубсидийните мерки позволи на производството на Общността да стабилизира своето положение, но не и да се възстанови напълно от нанесените му вреди заради повишението на цената на суровините, което производството на Общността не успя да компенсира с увеличение на потребителските цени. Независимо от това разследването показа, че през разглеждания период производството на Общността е започнало да инвестира в ново оборудване. (103) Предвид изложения по-горе анализ става ясно, от една страна, че по време на разглеждания период показателите за обем са претърпели положително развитие. От друга страна, свързаните с производството на Общността финансови показатели, такива като доходност и паричен поток, показаха, че производството на Общността продължава да се намира в уязвимо от икономическа гледна точка положение. Вследствие на това се заключава, че то не се е възстановило напълно от последиците от вредоносното субсидиране. 6. ВЕРОЯТНОСТ ОТ ПРОДЪЛЖАВАНЕ ИЛИ ПОВТАРЯНЕ НА ВРЕДАТА 6.1. Общи положения (104) В съответствие с член 18, параграф 2 от основния регламент се пристъпи към анализ на вероятността от повтаряне на вредата, в случай че сегашните мерки бъдат отменени. Във връзка с това бяха разгледани по-специално вероятното разгръщане на обема на вноса и възможното повишение на експортните цени от разглежданата държава, както и тяхното евентуално отражение върху положението на производството на Общността при отсъствието на мерки. 6.2. Развитие на обема и на цените на вноса от разглежданата държава в случай на отмяна на мерките (105) Припомня се, че и при действащи антисубсидийни мерки вносът от разглежданата държава по време на ПРП е имал пазарен дял в размер 9,7 %. (106) Разследването разкри, че оказалият съдействие индийски производител износител е със значителен неизползван производствен капацитет, който представлява над 30 % от потреблението на Общността. Този неизползван капацитет показва, че посоченият производител износител има възможност да увеличи настоящото си производство и съответно износа си на сулфанилова киселина към Общността. (107) Отбелязва се също, че потреблението на Общността показва слабо понижение по време на разглеждания период и не се очаква търсенето през идните години да достигне ниво, което да компенсира евентуалното повишение на вноса от Индия, ако мерките бъдат преустановени. При този сценарий е твърде вероятно вносът на сулфанилова киселина от Индия да измести основен дял от продажбите, реализирани от производството на Общността, тъй като е възможно вносните цени да бъдат евентуално по-ниски от цените на производството на Общността. (108) При разследването стана ясно, че пазарът на Общността остава привлекателен за индийския производител износител. В действителност се установи, че средната експортна цена на продажбите му към други трети държави е била значително под средната експортна цена към Общността. Фактът, че не бе установено подбиване на цените от индийските износни цени, се обяснява с ценовата гаранция, а следователно и с действащите за Индия мерки. Въпреки това обаче се прецени, че индийските износни цени CIF са били като цяло по-ниски от средната цена на производството на Общността (с приблизително 7 %). (109) По тази причина е вероятно при отсъствието на действащи мерки индийският производител износител да има стимул да използва значително количество от своя неизползван капацитет и да пренасочи своя износ за други трети държави към по-привлекателния пазар на Общността, на ценови нива, които са далеч под текущите ценови нива на производството на Общността. 6.3. Заключение относно вероятността от повтаряне на вредата (110) Въз основа на изложеното по-горе може да се заключи, че при отпадане на мерките е много вероятно вносът на пазара на Общността от разглежданата държава да бъде в значителни обеми и на субсидирани цени, които биха били по-ниски от цените на производството на Общността. Това най-вероятно би довело до тенденция за понижение на цените на пазара на Общността, с очаквано негативно въздействие върху икономическото положение на производството на Общността. Това по-специално би възпрепятствало възстановяването, което бе частично постигнато през разглеждания период, и би предизвикало вероятно повтаряне на вредата. 7. ИНТЕРЕС НА ОБЩНОСТТА 7.1. Въведение (111) В съответствие с член 31 от основния регламент бе проучено дали запазването на съществуващите антисубсидийни мерки не е в противоречие с интереса на Общността като цяло. Определянето на интереса на Общността бе основано на оценката на различните засегнати интереси. (112) Фактът, че настоящото разследване е преразглеждане и следователно с него се анализира положение, при което вече има въведени антисубсидийни мерки, следва да даде възможност да се направи оценка на всеки неоправдан отрицателен ефект от настоящите антисубсидийни мерки върху разглежданите страни. (113) Въз основа на това бе проучено дали въпреки заключенията относно вероятността от повтаряне на вредоносно субсидиране съществуват убедителни доводи, които биха довели до заключението, че не е в интерес на Общността да продължи прилагането на мерките в този конкретен случай. 7.2. Интерес на производството на Общността (114) Разумно е да се очаква, че настоящите действащи мерки ще продължат да имат благотворно влияние върху производството на Общността, което ще продължи да се възстановява, като увеличава пазарния си дял и подобрява доходността си. Ако мерките не бъдат запазени, вероятно производството на Общността отново ще започне да понася вреди от увеличаването на вноса на субсидирани цени от разглежданата държава, а сегашното му крехко финансово положение ще се влоши. (115) Въз основа на това може да се заключи, че продължаването на мерките би било в интерес на производството на Общността. 7.3. Интерес на вносителите (116) Припомня се, че при първоначалното разследване бе установено, че налагането на мерките няма да окаже сериозно въздействие върху вносителите на сулфанилова киселина от Общността. Това изглежда се потвърждава от липсата на съдействие по време на настоящото разследване. Следователно не бяха представени убедителни доводи, че налагането на мерките не би било в интерес на вносителите. 7.4. Интерес на потребителите (117) Комисията изпрати въпросници до всички 31 известни потребители; от тях само четирима изпратиха отговори. Три от получените отговори бяха на дружества от Общността, произвеждащи оптични полиращи средства, а един - от дружество производител на багрила. Въпреки това информацията, предоставена от всички тези потребители във връзка с въздействието на мерките и на дела на сулфаниловата киселина в производствените им разходи, не бе съдържателна. (118) Обемът на разглеждания продукт, внесен от тези четирима потребители, е представлявал 47,3 % от общия внос в Общността. Освен това поради факта, че тези четирима потребители закупуват съществено количество сулфанилова киселина от производството на Общността, по време на ПРП те са представлявали близо 40 % от потреблението на Общността. (119) Трима потребителите са заели една и съща позиция срещу продължаването на мерките с мотива, че производственият капацитет на производството на Общността е недостатъчен да покрие вътрешното търсене и че мерките вредят на тяхната конкурентоспособност за продуктите в края на производствената верига. Четвъртият потребител не е посочил дали е за или против запазването на мерките. (120) По отношение на снабдяването на пазара на Общността трябва да се отбележи, че настоящият производствен капацитет на производството на Общността би задоволил около 80 % от потреблението на Общността. Тук следва да се подчертае и че производството на Общността инвестира в нови инсталации, за да повиши производството си на чиста сулфанилова киселина. Мерките по никакъв начин не целят да попречат на вноса от разглежданата държава на пазара на Общността, а да гарантират осъществяването му на цени, които не са субсидирани и вредоносни. Вследствие на това се очаква вносът от разглежданата държава да продължи, както това стана след налагането на мерките през 2002 г. (121) Следва също да се отбележи, че производството на сулфанилова киселина извън Общността е ограничено понастоящем до малък брой държави, сред които Индия, КНР и САЩ. Следователно е важно производството на Общността да може да действа в реални условия на конкуренция, така че вътрешните доставки на продукта да продължат да бъдат на разположение на всички потребители в Общността. (122) Във връзка с конкурентоспособността на потребителите следва да се отбележи, че въпреки липсата на информация от страна на потребителите в рамките на настоящото разследване, по време на първоначалното разследване стана ясно, че антисубсидийните мерки биха повишили пълните разходи за оптични полиращи средства и багрила, които съдържат сулфанилова киселина, с по-малко от 1 %. (123) Въз основа на изложеното по-горе и подобно на заключението от първоначалното разследване, в рамките на разследването за преразглеждане с оглед изтичане на срока на действие на мерките се счита също така, че запазването на мерките няма да окаже съществено отрицателно въздействие върху положението на потребителите. 7.5. Заключение относно интереса на Общността (124) Предвид казаното по-горе се стига до заключението, че няма наложителни причини срещу запазването на сегашните антисубсидийни мерки. 8. ИЗРАВНИТЕЛНИ МЕРКИ (125) Всички страни бяха информирани за съществените факти и съображения, на които се основава намерението да се препоръча запазване и изменение на съществуващите мерки. Беше им предоставен също така срок, в рамките на който да изложат своите становища и коментари. Не бяха получени коментари, които да доведат до промяна на направените по-горе заключения. (126) Предвид заключенията, направени в контекста на преразглеждането с оглед изтичане на срока на действие на мерките, във връзка с вероятността от продължаване на субсидирането, както и тази от повтаряне на вредите и интереса на Общността, изравнителните мерки при вноса на сулфанилова киселина с произход от Индия следва да бъдат запазени с цел да се избегне повтарянето на вредите, причинявани от субсидирания внос върху производството на Общността. (127) По отношение на констатациите от частичното междинно преразглеждане, ограничено до нивото на субсидиране на оказалия съдействие производител износител от Индия, се счита за целесъобразно ставката на изравнителното мито да се коригира от 7,1 % на 4,7 %. Предвид че по време на ПРП оказалият съдействие производител износител е реализирал 100 % от износа на сулфанилова киселина от Индия към Общността, се счита за целесъобразно тази митническа ставка да се прилага и за вноса на други индийски производители. Митническата ставка няма да се прилага за вноса на разглеждания продукт, произвеждан и продаван за износ в Общността от оказалия съдействие производител износител, от който с Решение 2006/37/ЕО бе приета ценова гаранция. Във връзка с това следва да се отбележи, че минималните вносни цени на гаранцията, приети от индийското дружество, бяха коригирани, за да се отрази понижението на комбинираната обща митническа ставка (антидъмпингова и изравнителна), приложима за това дружество. (128) Промяната в изравнителната митническа ставка ще окаже въздействие върху окончателното антидъмпингово мито от 18,3 %, наложено с Регламент (ЕО) № 1000/2008 върху вноса на сулфанилова киселина от Индия, тъй като това антидъмпингово мито бе коригирано, за да се избегне двойно отчитане на ползите от износни субсидии (припомня се, че окончателното антидъмпингово мито се е основавало на дъмпинговия марж поради установеното ниво на този марж, по-ниско от степента на отстраняване на вредите). В член 24, параграф 1 от основния регламент и в член 14, параграф 1 от основния антидъмпингов регламент се посочва, че нито един продукт не може да бъде едновременно подложен на антидъмпингови и на изравнителни мерки за целите на справяне с една и съща ситуация, която произлиза от дъмпинг или от експортно субсидиране. По време на първоначалното разследване бе установено, че някои от разследваните схеми на субсидиране, подлежащи на изравнителни мерки, са представлявали експортни субсидии по смисъла на член 3, параграф 4, буква а) от основния антисубсидиен регламент. Като такива, тези субсидии са оказали въздействие върху експортната цена на индийския производител износител и следователно са довели до повишаване на дъмпинговия марж. Поради това съгласно член 24, параграф 1 от основния регламент окончателното антидъмпингово мито бе коригирано, така че да отразява реалния дъмпингов марж, оставащ след налагането на окончателно изравнително мито, предназначено да неутрализира последиците от експортните субсидии (вж. съображение 46 от Регламент (ЕО) № 1339/2002). (129) Вследствие на това окончателната антидъмпингова митническа ставка за Индия трябва понастоящем да бъде коригирана, за да отрази преразгледаното ниво на ползите, получени от износни субсидии по време на ПРП на настоящото антисубсидийно разследване. Предвид това, че ползите от износни субсидии възлизаха на 4,1 % през този ПРП, както и че нивото на дъмпинговия марж, определен първоначално с Регламент (ЕО) № 1339/2002 на Съвета, бе в размер 24,6 %, преразгледаното ниво на антидъмпинговото мито следва да бъде 20,5 %. Регламент (ЕО) № 1000/2008 следва да бъде съответно изменен, ПРИЕ НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ: Член 1 1. Налага се окончателно изравнително мито върху вноса на сулфанилова киселина, попадаща под код по КН ex29214210 (код по ТАРИК 2921421060) и с произход от Индия. 2. Ставката на окончателното изравнително мито, приложимо към нетната цена франко граница на Общността преди обмитяване, е 4,7 %. 3. Без да се засягат разпоредбите на параграф 1, окончателното мито не се прилага за вноса на продукти, допуснати за свободно обращение в съответствие с член 2. 4. Освен ако не е предвидено друго, се прилагат действащите разпоредби относно митата. Член 2 1. Внесените продукти, декларирани за допускане за свободно обращение, които са фактурирани от дружествата, чиито гаранции са приети от Комисията и чиито наименования са изброени в Решение 2006/37/ЕО, периодично изменяно, се освобождават от изравнителното мито, налагано по силата на член 1, при условие че: - са произведени, транспортирани и фактурирани пряко от упоменатите дружества на първия независим потребител в Общността, и - се придружават от фактура по ценовата гаранция, която представлява търговска фактура, съдържаща най-малкото елементите и декларацията, определени в приложението към настоящия регламент, и - декларираните и представени на митницата стоки съответстват точно на описанието във фактурата по ценовата гаранция. 2. Митническо задължение възниква в момента на приемане на декларацията за допускане за свободно обращение, когато се установи, че по отношение на стоките, описани в член 1 и освободени от митата при условията, изброени в параграф 1, едно или няколко от условията не са изпълнени. Условието, определено параграф 1, второ тире, се счита за неизпълнено, когато се установи, че фактурата по ценовата гаранция не отговаря на разпоредбите на приложението или че не е автентична, или когато Комисията е оттеглила приемането на гаранцията съгласно член 8, параграф 9 от Регламент (ЕО) № 384/96 или член 13, параграф 9 от основния антисубсидиен регламент с регламент или решение, което се отнася за конкретна(и) сделка(и), и обяви съответната(ите) фактура(и) по гаранцията за невалидна(и). 3. Вносителите приемат като обичаен търговски риск факта, че неизпълнението от която и да е от страните на едно или няколко от условията, изброени в параграф 1 и допълнително определени в параграф 2, може да доведе до възникване на митническо задължение съгласно член 201 от Регламент (ЕИО) № 2913/92 на Съвета от 12 октомври 1992 г. за създаване на Митнически кодекс на Общността (15). Възникналото митническо задължение се възстановява, когато Комисията оттегли приемането на ценовата гаранция. Член 3 Член 1, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 1000/2008 се заменя със следното: „2. Ставката на окончателното антидъмпингово мито, приложимо преди обмитяване към нетната цена франко границата на Общността на продуктите, описани в параграф 1, е, както следва: Държава Окончателно мито (%) Китайската народна република 33,7 Индия 20,5“ Член 4 Настоящият регламент влиза в сила в деня след публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз. Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави-членки. Съставено в Люксембург на 13 октомври 2008 година.
[ 3, 18, 4, 1 ]
32009D0585
РЕШЕНИЕ НА КОМИСИЯТА от 31 юли 2009 година за изменение на Решение 2008/965/ЕО на Комисията относно финансова помощ от Общността за 2009 година за някои референтни лаборатории на Общността в областта на опазване здравето на животните и живите животни (нотифицирано под номер C(2009) 5947) (само текстът на английски език е автентичен) (2009/585/ЕО) КОМИСИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ, като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност, като взе предвид Решение 2009/470/ЕО на Съвета от 25 май 2009 г. относно разходите във ветеринарната област (1), и по-специално член 31, параграф 2 от него, като взе предвид Регламент (ЕО) № 882/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 г. относно официалния контрол, провеждан с цел осигуряване на проверка на съответствието със законодателството в областта на фуражите и храните и правилата за опазване здравето на животните и хуманното отношение към животните (2), и по-специално член 32, параграф 7 от него, като има предвид че: (1) Съгласно член 31, параграф 1 от Решение 2009/470/ЕО референтни лаборатории на Общността в областта на здравето на животните и живите животни могат да получават финансова помощ от Общността. (2) С Решение 2008/965/ЕО на Комисията (3) беше предоставена финансова помощ от Общността до максимум 400 000 EUR в размер на 100 % от дефинираните в Регламент (ЕО) № 1754/2006 на Комисията от 28 ноември 2006 г. за определяне на подробни правила за отпускането на финансова помощ от Общността за референтни лаборатории на Общността за фуражи и храни и за ветеринарно-медицинския сектор (4) допустими разходи, които ще бъдат направени от Veterinary Laboratories Agency (VLA), New Haw, Weybridge, Обединено кралство - референтната лаборатория на Общността (РЛО) за инфлуенца по птиците - за изпълнение на работната програма за периода от 1 януари до 31 декември 2009 г. (3) В одобрената работна програма на РЛО за инфлуенца по птиците се предвижда, че с оглед на случаите на инфлуенца по птиците и други животни, е необходимо да продължава да се следи възможното зоонозно въздействие, свързано с предизвикания от вирусите на инфлуенца риск. (4) Новият вирус на инфлуенца A/H1N1, регистриран неотдавна при хора в Мексико, САЩ и по-късно на други места по света, съдържа генетичен материал от вируси на инфлуенца по свинете, птиците и хората, но изглежда се различава от другите H1N1 вируси, за които е известно, че се появяват по свинете. Установяването на нов вирус на инфлуенца A/H1N1 в стадо свине в Канада е първият регистриран случай на възможно предаване на този специфичен нов субтип вирус от човек на животно. Независимо от това, все още предстои значението на тези констатации да бъде разбрано и оценено в пълна степен от научната общност след предоставянето на достатъчно научни данни. (5) Изследването на динамиката на инфекцията, патогенезата и възприемчивостта на приемника, както и на преносимостта на настоящия нов вирус на инфлуенца A/H1N1 при различни животински видове, и по-специално при свинете, е от съществено значение за осигуряването на необходимите научни доказателства за оценка на ветеринарния риск. Основен резултат от изследването ще бъде разработването на „инструментариум“ от реагенти и материали за лабораторна диагностика. (6) Посочените изследвания следва да се включат в работната програма за 2009 г. на РЛО за инфлуенца по птиците, която вече е разработила модели за изследване на параметрите на инфекцията и е извършила опити с вируси на инфлуенца от различни източници. При допълнителни изследвания ще бъдат използвани свине и посредством съчетание от измервания на множество фактори ще се цели осигуряването на данни за възприемчивостта и потенциалните последици от заразяването на свине с новия вирус на инфлуенца A/H1N1. Всички опити - както тези с животни, така и тези в лабораторни условия - ще бъдат проведени при стриктното спазване на условията за биологична безопасност и ограничаване на биологичното въздействие, вече прилагани в РЛО по отношение на инфлуенцата по птиците. (7) В Регламент (ЕО) № 1754/2006 се предвижда предоставянето на финансова помощ от Общността, при условие че одобрените работни програми се изпълняват ефективно и че бенефициерът предоставя цялата необходима информация в рамките на определени срокове. (8) Комисията оцени изменената допълнителна работна програма и съответстващите изменени бюджетни разчети, представени от РЛО за инфлуенцата по птиците. (9) В съответствие с това следва да се отпусне допълнителна финансова помощ от Общността на РЛО за инфлуенцата по птиците за провеждането на допълнителни изследвания на новия вирус на инфлуенца A/H1N1. (10) В съответствие с член 3, параграф 2, буква а) от Регламент (ЕО) № 1290/2005 на Съвета от 21 юни 2005 г. относно финансирането на Общата селскостопанска политика (5) програмите за унищожаване и контрол на болести по животните (ветеринарни мерки) се финансират от Европейския фонд за гарантиране на земеделието (ЕФГЗ). Наред с това, в член 13, втора алинея от посочения регламент се предвижда, че при надлежно обосновани извънредни случаи, за мерки и програми от обхвата на Решение 90/424/ЕИО (6) на Съвета, направените разходи под формата на административни разходи и разходи за персонала от държавите-членки и бенефициерите на помощ от ЕФГЗ се поемат от фонда и в този случай предложените разходи се определят като оправдани. За целите на финансовия контрол се прилагат членове 9, 36 и 37 от Регламент (ЕО) № 1290/2005. (11) Мерките, предвидени в настоящото решение, са в съответствие със становището на Постоянния комитет по хранителната верига и здравето на животните, ПРИЕ НАСТОЯЩОТО РЕШЕНИЕ: Член 1 В член 13, втора алинея от Решение 2008/965/ЕО изразът „400 000 ЕUR“ се заменя с „530 000 ЕUR“. Член 2 Адресат на настоящото решение е Veterinary Laboratories Agency (VLA) Weybridge, New Haw, Addelstone Surrey KT15 3NB, Обединено кралство; г-н Ian Brown, тел. +44 1932357339. Съставено в Брюксел на 31 юли 2009 година.
[ 7, 19, 5, 6 ]
32008D0072
РЕШЕНИЕ НА КОМИСИЯТА от 22 ноември 2007 година за сключване на Споразумение под формата на размяна на писма между Европейската общност за атомна енергия (Евратом) и Конфедерация Швейцария (Швейцария) относно прилагането на Споразумението ITER, Споразумението относно привилегиите и имунитетите на ITER и Споразумението за широкообхватен подход по отношение на територията на Швейцария и нейното участие в Европейското съвместно предприятие за ITER и развитието на термоядрената енергия (2008/72/Евратом) КОМИСИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ, като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност за атомна енергия, и по-специално член 101, трети параграф от него, като взе предвид Решение 2006/976/Евратом на Съвета от 19 декември 2006 г. относно специалната програма за изпълнение на Седмата рамкова програма на Европейската общност за атомна енергия (Евратом) за дейности във връзка с ядрени изследвания и дейности по обучение (2007-2011 г.) (1), като взе предвид решението на Съвета от 25 септември 2006 г. относно сключването от Комисията на Споразумението за създаване на Международна организация по термоядрена енергия ITER за съвместно изпълнение на проекта ITER (Споразумение ITER), на Спогодбата за временно прилагане на Споразумението за създаване на Международна организация по термоядрена енергия ITER за съвместно изпълнение на проекта ITER и на Споразумението за привилегиите и имунитетите на Международната организация по термоядрена енергия ITER за съвместно изпълнение на проекта ITER („Споразумение за привилегиите и имунитетите на ITER“), като взе предвид Решение 2007/614/Евратом на Съвета от 30 януари 2007 г. за сключване от Комисията на Договор между Европейската общност за атомна енергия и правителството на Япония за съвместно изпълнение на дейностите на базата на по-широк подход в областта на изследванията на енергията от термоядрен синтез (2) („Споразумение за широкообхватен подход“), като взе предвид Решение 2007/198/Евратом на Съвета от 27 март 2007 г. за създаване на Европейско съвместно предприятие за ITER и развитието на термоядрената енергия и за предоставяне на предимства на същото (3) („Решение 2007/198/Евратом“), като взе предвид Споразумението за сътрудничество между Европейската общност за атомна енергия и Конфедерация Швейцария в областта на управляемия термоядрен синтез и физика на плазмата (4), като има предвид, че: (1) Споразумението ITER, Споразумението за привилегиите и имунитетите на ITER и Споразумението за широкообхватен подход се прилагат и на територията на Конфедерация Швейцария, участваща в програмата за ядрен синтез на Евратом като напълно асоциирана трета страна в съответствие с Договора за Евратом или съответно споразумение. (2) В Решение 2007/198/Евратом и приложения към него устав („устава“) се предвижда членството в съвместното предприятие на трети държави, които са сключили споразумение за сътрудничество с Евратом в областта на управляемия термоядрен синтез, което свързва техните съответни изследователски програми с програмите на Евратом, и са изразили желание да станат членове на съвместното предприятие. (3) В приложение I към устава на Швейцария вече се предоставят права за гласуване в управителния съвет на съвместното предприятие като негов член. (4) Швейцария, която има значителен принос към програмата на Евратом за изследвания в областта на термоядрената енергия, е изразила официално намерението си да стане член на съвместното предприятие за първоначален период, съвпадащ със срока на Седмата рамкова програма на Евратом. (5) В интерес на Общността е да се споразумее официално с Швейцария по отношение на прилагането на Споразумението ITER, Споразумението за привилегиите и имунитетите на ITER и Споразумението за широкообхватен подход по отношение на територията на Швейцария и условията на нейното членство в съвместното предприятие, РЕШИ: Член 1 1. С настоящото се одобрява от името на Общността сключването на Споразумение под формата на размяна на писма между Европейската общност за атомна енергия и Конфедерация Швейцария относно прилагането на Споразумението за създаване на Международна организация по термоядрена енергия ITER за съвместно изпълнение на проекта ITER, Споразумението за привилегиите и имунитетите на Международната организация по термоядрена енергия ITER за съвместно изпълнение на проекта ITER и Споразумението между Евратом и правителството на Япония за съвместно изпълнение на дейностите от широкообхватния подход по отношение на изследванията в областта на термоядрената енергия на територията на Конфедерация Швейцария. 2. Текстът на споразумението е приложен към настоящото решение като приложение I. Член 2 1. С настоящото се одобрява от името на Общността сключването на Споразумение под формата на размяна на писма между Европейската общност за атомна енергия и Конфедерация Швейцария относно членството на Швейцария в съвместното предприятие за ITER и развитието на термоядрената енергия. 2. Текстът на споразумението е приложен към настоящото решение като приложение II. Член 3 С настоящото се упълномощава комисарят, отговарящ за научноизследователската дейност, или лице, посочено от него, да подпише от името на Общността съответните писма по членове 1 и 2. Съставено в Брюксел на 22 ноември 2007 година.
[ 18, 15, 14, 5 ]
32002D0261
32002D0261 L 091/31 ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ РЕШЕНИЕ НА КОМИСИЯТА от 25 март 2002 година за изменение на Решение 93/198/ЕИО относно ветеринарно-санитарните изисквания и ветеринарното сертифициране при внос от трети страни на домашни овце и кози и за изменение на приложение Д към Директива 91/68/ЕИО на Съвета относно ветеринарно-санитарните изисквания за търговията с овце и кози в рамките на Общността (нотифицирано под номер С(2002) 1178) (текст от значение за ЕИП) (2002/261/ЕО) КОМИСИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ, като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност, като взе предвид Директива 72/462/ЕИО на Съвета от 12 декември 1972 г. относно ветеринарно-санитарните и здравните изисквания при вноса на говеда, овце и кози, и на свине, прясно месо и месни продукти от трети страни (1), последно изменена с Регламент (ЕО) № 1452/2001 (2), и по-специално членове 8 и 11 от нея, като взе предвид Директива 91/68/ЕИО на Съвета от 28 януари 1991 г. относно ветеринарно-санитарните изисквания за търговията с овце и кози в рамките на Общността (3), последно изменена с Директива 2001/10/ЕО (4), и по-специално член 14 от нея, като има предвид, че: (1) Решение 93/198/ЕИО на Комисията (5), последно изменено с Решение 97/231/ЕО (6), определя ветеринарно-санитарните изисквания за животните и за ветеринарното сертифициране при внос на домашни овце и кози. (2) Съгласно Регламент (ЕО) № 999/2001 на Европейския парламент и на Съвета от 22 май 2001 г. относно определяне на правилата за превенция, контрол и ликвидиране на някои трансмисивни спонгиформни енцефалопатии (7), последно изменен с Регламент (ЕО) № 1326/2001 на Комисията (8), овцете и козите за разплод, внесени от трети страни, трябва да отговарят на условия, сходни с тези в рамките на Общността. (3) За да се отчетат новите изисквания на Общността, следва съответно да бъдат изменени условията, определени във ветеринарните сертификати за търговия в рамките на Общността и внос от трети страни на овце и кози за разплод. (4) Необходимо е да се актуализират сертификатите за внос на всички категории овце и кози и да се съобразят с изискванията, определени за други видове. (5) Приложенията към Директива 91/68/ЕИО на Съвета и Решение 93/198/ЕИО трябва съответно да се изменят. (6) Мерките, предвидени в настоящото решение, са в съответствие със становището на Постоянния ветеринарен комитет, ПРИЕ НАСТОЯЩОТО РЕШЕНИЕ: Член 1 Приложение I, части 1 a) и 1 б), и приложение II, части 1 a) и 1 б) към Решение 93/198/ЕИО се заменят със съответните части от приложение I към настоящото решение. Член 2 Образец III в приложение Д към Директива 91/68/ЕИО се заменя с приложение II към настоящото решение. Член 3 Настоящото решение влиза в сила тридесет дни от датата на публикуването му в Официален вестник на Европейските общности. Член 4 Адресати на настоящото решение са държавите-членки. Съставено в Брюксел на 25 март 2002 година.
[ 0, 3, 5, 6 ]
32008R1176
РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 1176/2008 НА СЪВЕТА от 27 ноември 2008 година за изменение на Регламент (ЕО) № 713/2005 на Съвета за налагане на окончателно изравнително мито върху вноса на някои антибиотици с широк спектър на действие с произход от Индия СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ, като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност, като взе предвид Регламент (ЕО) № 2026/97 на Съвета от 6 октомври 1997 г. относно защитата срещу субсидиран внос от страни, които не са членки на Европейската общност (1) („основен регламент“), и по-специално членове 15 и 19 от него, като взе предвид предложението, представено от Комисията след консултации с Консултативния комитет, като има предвид, че: А. ПРОЦЕДУРА I. Предишно разследване и съществуващи мерки (1) С Регламент (ЕО) № 713/2005 (2) Съветът наложи окончателно изравнително мито върху вноса на някои антибиотици с широк спектър на действие, а именно амоксициклин трихидрат, ампицилин трихидрат и цефалексин, които не са разпределени в дози или в опаковки за продажби на дребно („засегнатия продукт“), попадат под кодове по КН ex 2941 10 10, ex 2941 10 20 и ex 2941 90 00 и са с произход от Индия. Ставката на митото варира между 17,3 и 30,3 % за поименно посочени износители с остатъчно мито от 32 %, наложено върху вноса от други износители. II. Започване на частично междинно преразглеждане (2) След налагането на окончателното изравнително мито правителството на Индия (ПИ) подаде заявление, че обстоятелствата по отношение на двата режима за субсидиране (схемата за кредитиране на заплащането на митнически задължения (the Duty Entitlement Passbook Scheme) и схемата за освобождаване от данък върху печалбата съгласно раздел 80 HHC от закона за данък върху печалбата) са се променили и че тези промени са дълготрайни. В резултат на това бе отбелязано, че нивото на субсидиране най-вероятно е намаляло и затова мерките, установени отчасти въз основа на посочените схеми, следва да бъдат преразгледани. (3) Комисията разгледа доказателствата, представени от ПИ, и прецени, че те са достатъчни за започването на преразглеждане в съответствие с разпоредбите на член 19 от основния регламент. След консултации с Консултативния комитет, чрез известие, публикувано в Официален вестник на Европейския съюз (3), Комисията започна ex officio междинно преразглеждане на Регламент (ЕО) № 713/2005. (4) Целта на разследването в рамките на частичното междинно преразглеждане е да се направи оценка на необходимостта от продължаване, премахване или изменение на съществуващите мерки по отношение на дружествата, които са се облагодетелствали от едната или и от двете схеми за субсидиране, при наличие на доказателства в съответствие със съответните разпоредби в известието за започване на частично междинно преразглеждане. При разследването на частичното междинно преразглеждане в зависимост от направените в рамките на настоящото разследване заключения ще се направи и оценка на необходимостта от преразглеждане на мерките, прилагани за други дружества, които са сътрудничили на разследването, при което е определено нивото на съществуващите мерки и/или остатъчните мерки за всички други дружества. III. Период на разследване (5) Разследването обхвана периода от 1 април 2006 г. до 31 март 2007 г. („период на разследване на преразглеждането“ или „ПРП“). IV. Засегнати от разследването страни (6) Комисията уведоми официално ПИ и онези от индийските производители износители, които сътрудничеха при предишното разследване и бяха упоменати в Регламент (ЕО) № 713/2005 на Съвета, и бяха изброени в известието за започване на частично междинно преразглеждане, за които е констатирано, че са се облагодетелствали от която и да е от двете схеми за субсидиране, за които се твърди, че има промяна, както и производителите от Общността за започването на разследването на частичното междинно преразглеждане. Заинтересованите страни имаха възможността да изразят становището си в писмен вид и да поискат да бъдат изслушани. Писмените и устните коментари, представени от страните, бяха разгледани и когато това беше целесъобразно, взети предвид. (7) Предвид очевидно големия брой страни, участващи в това преразглеждане, при разследването на субсидирането е предвидено използването на представителна извадка в съответствие с член 27 от основния регламент. (8) Само двама производители износители се представиха и предоставиха информацията, която се иска за изготвянето на представителната извадка. Следователно използването на представителната извадка не се смята за необходимо. (9) В отговора си на въпросите по представителната извадка единият от гореспоменатите производители износители заяви, че не се е облагодетелствал от двете схеми за субсидиране, за които се твърди, че има промяна (т.е. схемата за кредитиране на заплащането на митнически задължения (the Duty Entitlement Passbook Scheme) и схемата за освобождаване от данък върху печалбата съгласно раздел 80 HHC от Закона за данък върху печалбата) нито по време на периода на разследването, който доведе до действащите мерки, нито по време на ПРП. Още повече, че това дружество не оказа сътрудничество в първоначалното разследване и не бе набелязана конкретна необходимост за приспособяване на остатъчната мярка, приложима за всички останали дружества. Предвид това дружеството не отговори на условията за участие от гледна точка на обхвата на разследването на частичното междинно преразглеждане, изложени в точка 4 от известието за започване на частичното междинно преразглеждане, и следователно не можеше да участва в настоящото разследване на преразглеждането. Въпросното дружество беше съответно уведомено. (10) Комисията изпрати въпросници до единствения сътрудничещ производител износител, който отговаря на условията за настоящото преразглеждане (Ranbaxy Laboratories Ltd), и до ПИ. Бяха получени отговори и от посочения производител, и от ПИ. (11) Комисията изиска и провери цялата информация, смятана за необходима за определяне на субсидирането. Бяха извършени проверки на място в помещенията на следните заинтересовани страни: 1. Правителство на Индия Министерството на търговията, Ню Делхи. 2. Производители износители в Индия Ranbaxy Laboratories Ltd., New Delhi. VI. Оповестяване и коментари върху процедурата (12) ПИ и другите заинтересовани страни бяха уведомени за основните факти и съображения, въз основата на които беше предвидено да се предложи изменение на митническата ставка, приложима за единствения сътрудничещ индийски производител износител, и продължение на съществуващите за всички останали дружества мерки, които не сътрудничеха при провеждането на настоящото частично междинно преразглеждане. Беше им предоставен разумен срок за коментар. Всички становища и коментари бяха надлежно взети предвид, както е посочено по-долу. Б. ЗАСЕГНАТ ПРОДУКТ (13) Продуктът, който е предмет на този преглед, е същият като засегнатия от Регламент (ЕО) № 713/2005 на Съвета продукт, а именно амоксициклин трихидрат, ампицилин трихидрат и цефалексин, които не са разпределени в дози или в опаковки за продажби на дребно, попадащи под кодове по КН ex 2941 10 10, ex 2941 10 20 и ex 2941 90 00, и са с произход от Индия. В. СУБСИДИИ I. Въведение (14) Въз основа на информацията, подадена от ПИ и от единствения сътрудничещ производител износител, и отговорите на въпросника на Комисията бяха разследвани следните режими, по които се предполага, че обхващат предоставянето на субсидии: а) режим на предварителни разрешения (известен преди като режим на авансово лицензиране); б) схема за кредитиране на заплащането на митнически задължения (the Duty Entitlement Passbook Scheme); в) режим за насърчаване на експорта на средства за производство; г) режим за фокусиране върху пазара; д) режими, свързани с данък върху доходите; - режим за освобождаване от данък върху доходите при износ, - стимули, свързани с облекчаване на данъка върху доходите при научноизследователска и развойна дейност; е) режим за експортно кредитиране. (15) Режимите от а) до г), посочени по-горе, се основават на Закона за (развитие и регулиране на) чуждестранната търговия от 1992 г. (№ 22 от 1992 г.), който влезе в сила на 7 август 1992 г. (Закон за чуждестранната търговия). Със Закона за чуждестранната търговия индийското правителство се упълномощава да издава уведомления относно политиката на износ и внос. Те са обобщени в документите за политика на износ и внос, издавани на всеки пет години от Министерството на търговията и редовно актуализирани. Един документ за политиката на внос и износ има отношение към ПРП в конкретния случай; а именно петгодишният план, който се отнася за периода от 1 септември 2004 г. до 31 март 2009 г. („EXIM-policy 04-09“). Освен това ПИ определя процедури, свързани с EXIM-policy 04-09 в „Наръчник на процедурите - от 1 септември 2004 г. до 31 март 2009 г., том I“ („НОР I 04-09“). Наръчникът с процедури също се актуализира редовно. (16) Режимите, свързани с данък върху доходите, посочени в буква д) по-горе, се основават на Закона за данък върху доходите от 1961 г., който се изменя всяка година със Закона за финансите. (17) Режимът за експортно кредитиране, посочен в буква е) по-горе, се основава на раздели 21 и 35А от Закона за регулиране на банковото дело от 1949 г., който позволява на Резервната банка на Индия (БРФИ) да дава нареждания на търговските банки в областта на експортното кредитиране. (18) В съответствие с член 11, параграф 10 от основния регламент Комисията покани ПИ на допълнителни консултации по отношение както на променените, така и на непроменените режими с цел изясняване на фактическата ситуация по отношение на разглежданите схеми и за намиране на взаимно съгласувано решение. След тези консултации и поради липсата на постигнато взаимно съгласувано решение Комисията включи всички режими в разследването на субсидирането. II. Специфични режими 1. Режим на предварителни разрешения (Advance Authorisation Scheme - AAS) а) Нормативна уредба (19) Подробно описание на режима се съдържа в точки от 4.1.1 до 4.1.14 от EXIM-policy 04-09 и глави от 4.1 до 4.30 от HOP I 04-09. Този режим беше наречен режим на авансово лицензиране по време на предишното разследване на преразглеждането, което доведе до налагането с Регламент (ЕО) № 713/2005 на Съвета на окончателно изравнително мито, в сила към настоящия момент. б) Право на участие (20) AAS се състои от шест подрежима, описани по-подробно в съображение 21. Тези подрежими се различават inter alia във възможните участници. Производителите износители и търговците износители, „свързани с“ допълнителни производители, имат право на AAS на действителен износ и на AAS на годишни потребности. Производителите износители, които правят доставки за крайния износител, имат право на AAS на междинните доставки. Основните изпълнители, които извършват доставки в рамките на категориите, свързани с „недействителния износ“, както е посочено в точка 8.2 от EXIM-policy 04-09, както и доставчиците на експортно ориентирани единици (ЕОЕ) имат право на AAS на недействителен износ. В крайна сметка междинните доставчици на производителите износители имат право на участие по отношение на ползите от „недействителен износ“ по подрежимите на нареждане за авансово разрешаване (НАР) и насрещен вътрешен акредитив. в) Практическо осъществяване (21) Предварително разрешително (AAS) може да бъде издадено за: i) Действителен износ: Това е основният подрежим. Той позволява безмитен внос на суровини за производството на конкретен продукт, предназначен за износ. „Действителен“ в този контекст означава, че експортният продукт трябва да напусне територията на Индия. Допустимият внос и задълженията при износа, а също така и видът на продукта се конкретизират в разрешението. ii) Годишни потребности: това разрешение не е свързано с конкретен продукт за износ, а се отнася до по-широка група продукти (напр. химически и свързани продукти). Притежателят на такова разрешение може, до даден праг като стойност, определен на базата на предишната му експортна дейност, да внася безмитно суровини, които ще бъдат използвани при производството на всеки от продуктите, които попадат в такава продуктова група. Може да бъде избран за износ всеки готов продукт от продуктовата група, при който е използван такъв безмитно внесен суровинен материал. iii) Междинни доставки: този подрежим обхваща случаите, при които двама производители възнамеряват да произвеждат един продукт, предназначен за износ, и участват заедно в производствения процес. Производителят износител, който произвежда междинен продукт, може да внесе безмитно суровините и за тази цел да получи разрешение AAS за междинни доставки. Крайният износител довършва производствения процес и е задължен да изнесе завършения продукт. iv) Недействителен износ: този подрежим позволява на основния изпълнител да внася безмитно суровини, необходими за производството на стоки, които ще бъдат продавани като „недействителен износ“ на категориите клиенти, посочени в параграф 8.2, букви от б) до е), ж), и) и й) от документа EXIM-policy 04-09. Според ПИ недействителният износ се отнася до онези сделки, при които доставяните стоки не напускат страната. Няколко категории доставки са смятани за недействителен износ, при условие че стоките се произвеждат в Индия, т.е. представляват доставка на стоки на ЕОЕ или на дружество, разположено в специална икономическа зона (СИЗ). v) Нареждане за авансово разрешаване (НАР): притежателят на разрешение AAS, който възнамерява да доставя суровини от местни източници вместо пряк внос, има възможност да използва НАР. В такива случаи предварителните разрешителни се потвърждават като НАР и се джиросват на местния доставчик при доставката на посочените в тях стоки. Чрез джиросването на НАР местният доставчик получава правото на ползите на „недействителния износ“, както е посочено в параграф 8.3 от EXIM-policy 04-09 (т.е. AAS на междинни доставки/недействителен износ, възстановяване при недействителен износ и възстановяване на крайни акцизи). Чрез механизма на НАР се възстановяват данъци и митни сборове на доставчика, а не на крайния износител под формата на възстановяване/връщане на мита. Възстановяването на данъци/митни сборове е възможно както за местни суровини, така и за вносни. vi) Насрещен вътрешен акредитив: този подрежим отново обхваща местните доставки на притежател на AAS. Този притежател може да се обърне към банка за откриване на вътрешен акредитив в полза на местния доставчик. Банката ще обяви разрешението за невалидно по отношение на прекия внос само що се отнася до стойността и обема на суровините, които са осигурени чрез местни доставки, вместо от внос. Местният доставчик ще има право на ползите на недействителния износ, както е посочено в параграф 8.3 от EXIM-policy 04-09 (т.е. AAS на междинни доставки/недействителен износ, възстановяване при недействителен износ и възстановяване на крайни акцизи). Беше установено, че през ПРП сътрудничещите износители са получили отстъпки само по два подрежима, свързани със засегнатия продукт, т.е. i) AAS на действителен износ; и ii) AAS на междинни доставки. Следователно не е необходимо да се установява изравняване на оставащите неупотребявани подрежими. (22) След налагането с Регламент (ЕО) № 713/2005 на Съвета на окончателното изравнително мито, което е в сила към момента, ПИ промени системата за извършване на проверки, приложими за AAS. По-конкретно, за целите на извършването на проверки от страна на индийските власти притежателят на разрешението е правно задължен да води „верен и точен отчет на потреблението и оползотворяването на безмитни вносни/вътрешно производство стоки“ в определен формат (глава 4.26, 4.30 и допълнение 23 към НОР I 04-09), т.е. регистър на действителното потребление. Посоченият регистър трябва да бъде проверен от външен експерт-счетоводител/експерт по управленско счетоводство, който издава служебна бележка, с която се удостоверява, че определените регистри и съответните книжа са проверени и че предоставената съгласно допълнение 23 информация е вярна и точна във всяко отношение. При всички случаи горните условия се отнасят само за предварителни разрешения, издадени на или след 13 май 2005 г. За всички предварителни разрешения или предварителни разрешителни, издадени преди посочената дата, от притежателите се изисква да спазват приложимите преди това условия за проверка, т.е. да водят верен и точен отчет на потреблението и оползотворяването на вносни стоки, свързани с разрешителното в определения в допълнение 18 формат (глава 4.30 и допълнение 18 към НОР I 02-07). (23) Що се отнася до използваните по време на ПРП от единствения сътрудничещ производител износител подрежими, т.е. действителния износ и междинните доставки, допустимият внос и задълженията при износа са фиксирани по обем и стойност от ПИ и са отбелязани в разрешението. Освен това по време на вноса и износа съответните сделки се отбелязват от правителствени служители върху разрешението. Обемът на вноса, допуснат по този режим, се определя от ПИ въз основа на стандартни норми за произведена продукция спрямо вложените суровини („SION“). За повечето продукти, включително за засегнатия продукт, съществуват SION, които са публикувани в НОР II 04-09. След налагането с Регламент (ЕО) № 713/2005 на Съвета на окончателното изравнително мито, което е в сила към момента, стандартите на SION за засегнатия продукт бяха приложими само до септември 2005 г. Бяха публикувани нови стандарти през септември 2006 г. (за амоксициклин трихидрат) и през април 2007 г. (за ампицилин трихидрат и цефалексин). Междувременно се прилагаха ad hoc стандарти. (24) Вносните суровини не са прехвърляеми и следва да бъдат използвани за производството на съответния краен продукт за износ. Задължението за износ следва да се изпълни в рамките на предписания срок след издаването на разрешението (24 месеца с възможност за две удължавания от по 6 месеца). (25) При разследването в рамките на преразглеждането беше установено, че суровините са внесени с различни разрешения/разрешителни и в съответствие с различни стандарти на SION и после са смесени и на практика включени в производствения процес на същата стока за износ. Предвид горното не беше възможно да се установи дали изискванията по стандартите на SION, определени в конкретни разрешения/разрешителни, по отношение на безмитния внос на вложените суровини надвишават количествата на материала, необходим за производството на референтното количество краен продукт за износ. (26) При разследването в рамките на частичното междинно преразглеждане беше установено също така, че изискванията за проверка, определени от индийските органи, нито бяха спазвани, нито бяха изпробвани на практика. По отношение на предварителните разрешителни, издадени преди 13 май 2005 г., необходимите регистри на фактическото потребление и на складовата наличност (т.е. допълнение 18) не съществуваха. По отношение на предварителните разрешения, издадени след 13 май 2005 г., необходимите регистри на фактическото потребление и на складовата наличност бяха използвани, но ПИ още не беше проверило съответствието на тези регистри с предписанията на EXIM-policy. В последния случай регистрите бяха проверявани само от външни експерт-счетоводители, както се изисква от съответното индийско законодателство, упоменато в съображение 22. При все това нямаше описание нито от дружеството, нито от експерт-счетоводителя, на това как е протекъл процесът при издаване на служебната бележка. Не съществуваше план на одита, нито друг съпътстващ материал за проведения одит, не съществуваше запис на информацията за използваната методология и необходимите специфични изисквания за такава щателна дейност, за която се изисква подробно познаване на производствения процес, изискванията по EXIM-policy и на счетоводните процедури. Предвид описаната ситуация се смята, че износителят, предмет на разследването, не е бил в състояние да докаже, че са спазени съответните разпоредби на EXIM. г) Коментари при оповестяването (27) Единственият сътрудничещ производител представи коментарите си по AAS. Дружеството твърди, че въпреки описаната в съображение 24 ситуация е възможно да се установи дали изискванията по стандартите на SION, определени в конкретни разрешения, надвишават количествата на материала, необходим за производството на референтното количество краен продукт за износ, и че дружеството всъщност е водило регистри на фактическото потребление по изключително стриктен начин. В това отношение се отбелязва, че регистрите на фактическото производство потвърдиха, че не е било възможно да се определи надежден критерий за дадено разрешение (т.е. материали, необходими за производството на референтното количество) предвид различните приложими стандарти на SION и непоследователната смес от използваните за производството суровини. Още повече че за обхванатите от режима суровини се установи, че са използвани за продукти, различни от засегнатия продукт. Така се оказа буквално невъзможно да се изчислят реалните резултати за продукта, предмет на разследването. Още повече че, в разрез със съответните разпоредби на ПИ, дружеството не е водило изисквания в EXIM-policy регистър на фактическото потребление (т.е. допълнение 18), чиято цел е да предложи разбираем начин за наблюдение и проверка на фактическото потребление. Дружеството също така твърди, че според член 26, параграф 1 от основния регламент Комисията няма право да проверява документацията на независимите експерт-счетоводители. Според дружеството служебната бележка трябва да бъде приета, освен ако няма основания да се смята, че с нея експерт-счетоводителят удостоверява неверни факти. В този смисъл припомняме, че извършеният от експерт-счетоводителя процес на проверка и издаването на съответната служебна бележка съставляват част от системата за проверка, въведена от ПИ в неговата EXIM-policy, както е посочено в съображение 22. Следователно Комисията беше длъжна да провери дали цитираната система за проверка е прилагана ефективно. Освен това, съобразно член 11, параграф 8 от основния регламент, Комисията трябваше да провери информацията, предоставяна по време на разследването, въз основата на която са направени заключенията.Фактът, че нито дружеството, нито назначеният експерт-счетоводител съхраняват опис на извършените проверки с цел издаване на предвидената в EXIM-policy служебна бележка, показва, че дружеството не е било в състояние да докаже, че съответните разпоредби по EXIM-policy са спазени. Дружеството оспори факта, че ПИ още не е потвърдило съответствието на регистрите му с изискванията на EXIM-policy, но не представи конкретно доказателство в подкрепа на това си твърдение. Освен това беше оспорено, че фактическото потребление на единствения сътрудничещ производител е било по-високо от стандартите на SION по отношение на всички вложени суровини и че няма излишно освобождаване от мита. Все пак, предвид констатираното на място реално положение (т.е. смес от вложени суровини и готова продукция, прилагане на различни стандарти на SION, липса на регистри на фактическото потребление, предписани в EXIM-policy) и в очакване на довършването на необходимите окончателни проверки от страна на ПИ, каквото и да било изчисление по отношение на фактическото потребление и последващо свръхосвобождаване от мита за разрешение/разрешително и стандартите на SION не бе възможно. Следователно всички изброени твърдения трябваше да бъдат отхвърлени. И на последно място, дружеството предостави коментарите си по допусната грешка в изчисленията, която беше разгледана и отчетена при изчисляването на субсидираната сума. д) Заключение (28) Освобождаването от вносни мита е субсидия по смисъла на член 2, параграф 1, буква a), подточка ii) и параграф 2 от основния регламент, т.е. финансово участие на ПИ, което облагодетелства разследвания износител. (29) Освен това действителният износ с AAS и AAS на междинни доставки са юридически обвързани с осъществяването на износа и следователно се смятат за специфични и подлежащи на изравнителни мерки по смисъла на член 3, параграф 4, буква а) от основния регламент. Без задължение за износ никое дружество не може да се облагодетелства по тези режими. (30) Нито един от двата подрежима, използвани в настоящия случай, не може да се разглежда като допустима система за възстановяване на мита или система с възстановяване за заместители по смисъла на член 2, параграф 1, буква а), подточка ii) от основния регламент. Те не се придържат към правилата, предвидени в приложение I, буква и), приложение II (определение и правила за възстановяване) и приложение III (определение и правила за възстановяване на заместители) от основния регламент. ПИ не е приложило ефективно своята система или процедура за проверка, с която да се провери дали и в какви количества суровините са били вложени в производството на изнасяния продукт (точка II, параграф 4 от приложение II към основния регламент, а ако става въпрос за системи с възстановяване на заместители - точка II, параграф 2 от приложение III към основния регламент). Самите предписания на SION не могат да се смятат за система за проверка на фактическото потребление, тъй като безмитните вложени суровини по разрешение/разрешително с различни резултати според SION са смесени в един и същ производствен процес за една износна стока. Този вид процес не позволява на ПИ да провери достатъчно прецизно какви количества от вложените материали са използвани при износа на продуктите и в съответствие с кои критерии на SION следва да се съпоставят. Още повече че ПИ не е осъществило или не е в процес на осъществяване на ефективен контрол въз основа на правилно воден регистър на действителното потребление. Освен това ПИ не е провело допълнителна проверка, основана на действително вложените суровини, макар и по принцип това да е наложително, когато няма ефективно прилагана система за проверка (точка II, параграф 5 от приложение II и точка II, параграф 3 от приложение III към основния регламент). И на последно място, ангажирането на експерт-счетоводители в процеса на контрол не е довело до подобряването на системата за проверка, тъй като няма наличие на подробни правила за това, как експерт-счетоводителите следва да изпълняват поставените им задачи, като представената по време на разследването информация не можеше да докаже изпълнението споменатите по-горе правила, предвидени в основния регламент. (31) Тези два подрежима следователно подлежат на изравнителни мерки. е) Изчисляване на размера на субсидията (32) Поради липсата на системи за допустимо възстановяване на мита или възстановяване на мита при заместване на вносни суровини с местни привилегията, спрямо която могат да бъдат наложени изравнителни мерки, е пълно освобождаване от всички вносни мита, които по принцип са дължими при вноса на суровини за влагане в продукта. В този смисъл се отбелязва, че в основния регламент не се предвиждат изравнителни мерки за „свръх“ освобождаване от мита. В съответствие с член 2, параграф 1, буква а), подточка ii) от основния регламент и буква и) от приложение I към него само свръхосвобождаване от мита може да бъде обект на изравнителни мерки, при условие че са спазени условията на приложения II и III от основния регламент. При настоящия случай обаче тези условия не са изпълнени. Така, ако бъде установено, че липсва адекватен процес на наблюдение, горното изключение за режимите на възстановяване на мита не е приложимо, по-скоро се прилага обичайното правило за изравнителни мерки спрямо сумата на (очакваните приходи от) неплатените мита, отколкото предполагаемо свръхосвобождаване. Както е посочено в точка II от приложение II и точка II от приложение III към основния регламент, тежестта за изчисляване на такова свръхосвобождаване не пада върху разследващия орган. Точно обратно, според член 2, параграф 1, буква а), подточка ii) от основния регламент той трябва само да установи наличието на достатъчно доказателства, които да опровергаят целесъобразността на исканата система за проверка. (33) Размерът на субсидиите за износителя, облагодетелствал се от AAS, е изчислен въз основа на очакваните вносни мита (основните мита и специалните допълнителни мита) върху суровините, внесени по двата подрежима, които се използват при производството на засегнатия продукт по време на ПРП (числител). В съответствие с член 7, параграф 1, буква а) от основния регламент средствата, които задължително са изразходвани за получаването на субсидията, са извадени от размера на субсидиите при подадена обоснована молба. В съответствие с член 7, параграф 2 от основния регламент сумите на субсидиите са разделени на експортния оборот, генериран от засегнатия продукт по време на ПРП, като подходящ делител, тъй като субсидиите зависят от осъществяването на износа и не са предоставяни при позоваване на количествата, които са изработени, завършени, изнесени или транспортирани. (34) Ставката за субсидията, установена по отношение на този режим по време на ПРП за единствения сътрудничещ производител, възлиза на 8,2 %. 2. Схема за кредитиране на заплащането на митнически задължения (Duty Entitlement Passbook Scheme-DEPBS) а) Нормативна уредба (35) Подробното описание на DEPBS се съдържа в параграф 4.3 от EXIM-policy 04-09 и в глава 4 от HOP I 04-09. б) Право на участие (36) Всеки производител износител или търговец износител има право да участва в този режим. в) Практическо осъществяване на DEPBS (37) Износител, който има право да участва в този режим, може да подаде молба за отпускане на кредит по DEPBS, който се изчислява като процент от стойността на продуктите, изнасяни по този режим. Размерът на кредитите по DEPBS е установен от индийските власти за повечето продукти, включително и за засегнатия продукт. Той се определя въз основа на SIONS, като се вземат предвид предполагаемото съдържание на суровини от внос в експортния продукт и подлежащите на облагане с мито категории при такъв предполагаем внос, независимо дали вносните мита са платени в действителност или не. (38) За да има право дадено дружество да получи помощ по този режим, дружеството трябва да осъществява износ. По времето на експортната сделка износителят следва да подаде декларация до властите на Индия, в която да посочи, че осъществява износ по DEPBS. За да бъдат изнесени стоките, по време на процедурата по изпращането им индийските митнически власти издават експортна товарителница. Този документ удостоверява, inter alia, сумата по кредита по DEPBS, който може да бъде предоставен при тази експортна сделка. На този етап износителят знае размера на помощта, която ще получи. След издаването на експортната товарителница ПИ няма правомощия при отпускането на кредит по DEPBS. Размерът по DEPBS, използван за изчисляване на помощта, е същият като приложения по време на изготвянето на експортната декларация. Следователно няма възможност за изменения на размера на помощта със задна дата. (39) Кредитите по DEPBS са свободно прехвърляеми и са валидни в рамките на 12 месеца от датата на издаване. Те могат да се използват за плащане на мита върху последващ внос на всякакви стоки, които се внасят без ограничения, с изключение на средства за производство. Стоките, които се внасят срещу такива кредити, могат да бъдат продавани на местния пазар (предмет на данък върху продажбите) или да бъдат използвани другояче. (40) Заявленията за кредити по DEPBS се подават в електронен формат и могат да обхващат неограничен брой експортни сделки. De facto няма строг краен срок за кандидатстване за кредити по DEPBS. Използваната за управление на режима DEPBS електронна система не изключва автоматично сделки извън крайния срок за подаване на заявления, упоменат в глава 4.47 HOP I 04-09. Освен това, както ясно е предвидено в глава 9.3 HOP I 04-09, заявленията, получени след крайния срок за подаване на заявления, винаги могат да бъдат разгледани, като им се наложи минимална наказателна такса (напр. 10 % от отпуснатия размер). г) Коментари при оповестяването (41) При оповестяването единственият сътрудничещ производител износител представи коментарите си по DEPBS. Дружеството твърди, че облагодетелстването от режима за кредитиране DEPB не следва да подлежи на изравнителни мерки, тъй като не е използван за засегнатия продукт. Дружеството обаче не представи аргумент, с който да се оспори практическото приложение на режима, както е посочено в съображенията от 37 до 40. Освен това дружеството твърди, че само кредитната сума по износа, осъществен по време на ПРП, следва да се използва за изчисляването на предоставената отстъпка от митото, но не доказа защо методологията за изчисление, използвана и за настоящото, и за предходното разследване, което доведе до въвеждането на съществуващите мерки, не съответства на разпоредбите на основния регламент. Следователно посочените твърдения трябваше да бъдат отхвърлени. И на последно място, дружеството предостави коментарите си по допусната грешка в изчисленията, която беше разгледана и отчетена при изчисляването на субсидираната стойност. д) Заключения относно режима DEPBS (42) В рамките на DEPBS се предоставят субсидии по смисъла на член 2, параграф 1, буква а), подточка ii) и параграф 2 от основния регламент. Кредит по DEPBS представлява финансово участие от ПИ, тъй като кредитът евентуално може да бъде използван за компенсиране на вносни мита, като по този начин ПИ намалява приходите си от мита, които иначе биха били дължими. Освен това при кредитите по DEPBS се облагодетелства износителят, тъй като кредитът подобрява своята ликвидност. (43) Режимът DEPBS зависи по закон от осъществяването на износа и следователно се смята за специфичен и подлежащ на изравнителни мерки по член 3, параграф 4, буква а) от основния регламент. (44) Този режим не може да бъде смятан за система за допустимо възстановяване на мита или система за възстановяване на мита при заместване на вносни суровини с местни по смисъла на член 2, параграф 1, буква а), подточка ii) от основния регламент. Той не съответства на стриктните правила, посочени в приложение I, буква и), приложение II (определение и правила за възстановяване на мита) и приложение III (определение и правила за възстановяване на мита при заместване) към основния регламент. Износителят няма задължение да използва стоките, които са внесени без мито при производствения процес, и размерът на кредита не се изчислява въз основа на действително използваните количества суровини. Още повече че няма система или процедура, чрез която да бъде потвърдено кои суровини са използвани в производствения процес на изнасяния продукт и дали не е направено свръхплащане на вносни мита по смисъла на приложение I, буква и) и приложения II и III към основния регламент. На последно място, даден износител има право на помощ по DEPBS независимо дали изобщо внася суровини. За да се възползва от този режим, е достатъчно един износител да осъществява износ на стоки, без да е нужно да демонстрира, че вложените в тях суровини са от внос. По този начин дори износители, които изцяло доставят суровини от местния пазар и не внасят стоки, които да влагат в производството си, имат право да се възползват от DEPBS. е) Изчисляване на размера на субсидията (45) В съответствие с член 2, параграф 2 и член 5 от основния регламент и методологията на изчисление, използвана за посочения режим в Регламент (ЕО) № 713/2005 на Съвета, размерът на субсидиите, които подлежат на изравнителни мерки, е изчислен от гледна точка на помощта за получателя, налице през ПРП. В тази връзка се смята, че помощта се прехвърля на получателя в момент, в който се осъществява експортна сделка по този режим. В този момент ПИ е длъжно да откаже митата, което представлява финансово участие по смисъла на член 2, параграф 1, буква а), подточка ii) от основния регламент. След като митническите органи издадат товарителницата, в която, освен друго, е посочена сумата по DEPBS, която се предоставя при тази експортна сделка, ПИ няма право на преценка дали да предостави субсидията, както и няма право на преценка относно размера на субсидията. Всяка промяна в размера на кредитите по DEPBS между действителния износ и издаването на разрешително по DEPBS не може да действа със задна дата върху размера на предоставените помощи. Освен това единственият сътрудничещ производител износител заведе кредитите по DEPBS с натрупване като приход при осъществяване на експортната сделка. (46) При направени обосновани искания таксите, задължително плащани за получаването на субсидията, са извадени от кредитите и се получава размерът на субсидията като числител съгласно член 7, параграф 1, буква а) от основния регламент. В съответствие с член 7, параграф 2 от основния регламент тази субсидия се разделя на целия експортен оборот по време на периода на разследването в рамките на прегледа като подходящ знаменател, тъй като субсидиите зависят от осъществяването на износа, а не се отпускат в съответствие с изработените, произведените, изнесените или транспортираните количества. (47) Ставката за субсидията, установена по отношение на този режим по време на ПРП за единствения сътрудничещ производител износител, възлиза на 2,1 %. 3. Режим за поощряване на експорта на средства за производство (Export Promotion Capital Goods Scheme - EPCGS) а) Нормативна уредба (48) Подробно описание на EPCGS се съдържа в глава 5 от EXIM-policy 04-09 и глава 5 от HOP I 04-09. б) Право на участие (49) Производители износители, търговци износители, „свързани с“ второстепенни производители и доставчици на услуги, имат право да участват в този режим. в) Практическо осъществяване (50) При условията на задължения за износ дадено дружество има право да изнася средства за производство (нови и, от април 2003 г., употребявани, но не по-стари от 10 години) при намален размер на митото. В тази връзка при подаване на заявление и плащане на такса ПИ издава разрешително за EPCGS. От април 2000 г. режимът предвижда намалена ставка на вносното мито от 5 %, приложима за всички средства за производство, внесени по този режим. До 31 март 2000 г. прилаганата действителна ставка на митото е 11 % (включително 10 % допълнителна такса), а за внос с голяма стойност - нулева. С цел да бъдат спазени задълженията, свързани с износа, внесените средства за производство следва да бъдат използвани за производството на определено количество стоки за износ в рамките на определен период от време. (51) Притежателят на разрешително по EPCGS може да осигурява средствата за производство от местни източници. В този случай местният производител на средства за производство може да се възползва от възможността за безмитен внос на елементи, които са необходими за производството на тези средства за производство. В противен случай местният производител може да поиска помощ за недействителен износ по отношение на доставката на средства за производство на притежателя на разрешително по EPCGS. г) Коментари при оповестяването (52) При оповестяването единственият сътрудничещ производител износител представи коментарите си по EPCGS. Дружеството твърди, че средствата за производство се използват въз основата на общоприетите счетоводни принципи. В тази връзка се отбелязва, че дружеството не подкрепи с доказателства това твърдение, като изрично посочи така наречените общоприети счетоводни принципи и предостави анализ във връзка със съответните разпоредби по EPCGS на EXIM-policy, както и определението на консумиране и влагане на суровини в производствения процес, както е установено в приложение II от основния регламент. Твърди се също така, че срокът на амортизация на дружеството трябва да е използван като нормален срок на амортизация. И все пак такъв подход противоречи на съответните разпоредби в член 7, параграф 3 от основния регламент. Следователно посочените твърдения трябваше да бъдат отхвърлени. И на последно място, дружеството предостави коментарите си по допусната грешка в изчисленията, която беше разгледана и отчетена при изчисляването на субсидираната стойност. д) Заключение относно режима EPCG (53) В рамките на EPCGS се осигуряват субсидии по смисъла на член 2, параграф 1, буква а), подточка ii) и параграф 2 от основния регламент. Намаляването на митото представлява финансово участие от ПИ, тъй като тези отстъпки намаляват постъпленията от мита, които са иначе дължими. Освен това с намаляването на митото се прехвърля привилегия върху износителя, тъй като спестените при вноса мита подобряват неговата ликвидност. (54) Освен това EPCGS зависи по право от осъществяването на износа, тъй като такива разрешителни не могат да бъдат получени без ангажимент за износ. Следователно той се смята за специфичен и подлежащ на изравнителни мерки съгласно член 3, параграф 4, буква а) от основния регламент. (55) В крайна сметка този режим не може да бъде смятан за система за допустимо възстановяване на мита или система за възстановяване на мита при заместване по смисъла на член 2, параграф 1, буква а), подточка ii) от основния регламент. Средствата за производство не се покриват от обхвата на такива допустими системи, както е посочено в буква и) от приложение I към основния регламент, тъй като те не се изразходват в производството на изнасяните продукти. е) Изчисляване на размера на субсидията (56) Размерът на субсидията е изчислен в съответствие с член 7, параграф 3 от основния регламент въз основа на неплатените мита върху внесените средства за производство, разпределени в рамките на период, който отразява срока на обичайна амортизация на такива средства за производство в антибиотичната промишленост. В съответствие с установената практика изчислената по този начин сума, която е отнесена към ПРП, е коригирана, като е добавена лихва за периода, за да бъде отразена пълната стойност на помощта във времето. За тази цел е сметнат за подходящ търговският лихвен процент, приложим в Индия по време на периода на разследването. При направени обосновани искания таксите, които задължително се плащат за получаването на субсидията, се изваждат от нейния размер в съответствие с член 7, параграф 1, буква а) от основния регламент, така че да се получи размерът на субсидията като числител. В съответствие с член 7, параграфи 2 и 3 от основния регламент размерът на тази субсидия е разделен на оборота от износ през ПРП като подходящ знаменател, тъй като субсидията зависи от осъществяването на износа, а не се отпуска с оглед на изработените, произведените, изнесените или транспортираните количества. (57) Ставката за субсидията, установена по отношение на този режим по време на ПРП за единствения сътрудничещ производител износител, възлиза на 0,1 %. 4. Режим за експортно кредитиране (Export Credit Scheme - ECS) а) Нормативна уредба (58) Подробностите по режима са изложени чрез циркулярен документ DBOD No. DIR.(Exp).BC 01/04.02.02/2007-08 на Резервната банка на Индия (RBI), адресиран до всички търговски банки в Индия. б) Право на участие (59) Производителите износители и търговците износители имат право да участват в този режим. в) Практическо прилагане (60) В рамките на този режим RBI задължително определя максимални прагове на лихвените проценти, приложими спрямо експортните кредити както в индийски рупии, така и в чужда валута, които търговските банки могат да наложат на износителя. ECS се състои от два подрежима, ECS преди изпращане („пакетен кредит“), който покрива кредитите, предоставени на даден износител за финансиране на покупката, преработването, производството и/или спедицията на стоките преди износа, и ECS след изпращането, който предвижда заеми на работен капитал с цел финансиране на вземанията по износа. RBI също така нарежда на банките да осигурят известна част от техния нетен банков кредит за експортно финансиране. (61) В резултат на тези циркулярни писма на RBI износителите могат да получат експортни кредити при преференциални лихвени проценти, сравнено с лихвените проценти на обикновените търговски заеми („кешови кредити“), които се определят изцяло в пазарни условия. Разликата в процентите може да бъде намалена при дружества с добър кредитен рейтинг. Всъщност дружествата с висок рейтинг могат да бъдат в състояние да получат експортни кредити и кешови кредити при еднакви условия. г) Коментари при оповестяването (62) При оповестяването единственият сътрудничещ производител износител представи коментарите си по ECS. Дружеството твърди, че: i) няма публично финансиране при предоставянето на експортен кредит в чуждестранна валута, ii) ниските лихви на експортния кредит в чуждестранна валута се дължат на високия кредитен рейтинг на дружеството, и iii) стойността на лихвата, използвана като критерий за кредита в чуждестранна валута, не следва да е същата като при кредита в индийски рупии. В тази връзка се отбелязва, че експортните кредити в индийски рупии и в чуждестранна валута формират част от циркулярното писмо на RBI, като практическото прилагане е описано в съображения 60 и 61, чиито подробни и ограничителни разпоредби показват, че финансирането по експортен кредит в чужда валута и наложените лихви са свързани с ясно наложени правителствени указания. По отношение на стойността на критерия се отбелязва, че коментарът от дружеството касае неговия кредит в индийски рупии и в съответствие със съответните политики на циркулярното писмо на RBI износителите имат възможността свободно да прехвърлят едни и същи експортни сделки от кредит в рупии в кредит в чуждестранна валута. Следователно се смята за целесъобразно да се използва като критерий единствено лихвата, оповестена от дружеството като неговата обичайна индийска лихва. Следователно посочените твърдения трябваше да бъдат отхвърлени. И на последно място, дружеството предостави коментарите си по допусната грешка в изчисленията, която беше разгледана и отчетена при изчисляването на субсидираната стойност. д) Заключение за режима ECS (63) Преференциалните лихвени проценти за кредит по ECS, определени в циркулярните писма на RBI, упоменати в съображение 58, могат да намалят разходите по лихвите на даден износител, сравнено с разходите по кредита, които изцяло се определят от пазарните условия, и в този случай се осъществява прехвърляне на привилегии върху този износител по смисъла на член 2, параграф 2 от основния регламент. Експортното финансиране не е само по себе си по-сигурно от вътрешното финансиране. Всъщност обикновено се възприема като по-рисковано и степента на обезпечаване, която се изисква за определен кредит, независимо от обекта на финансиране, е чисто търговско решение на дадена търговска банка. Разликите в лихвените проценти при различните банки са резултат от методиката на RBI, която определя максимални размери на лихвите на заемите за всяка търговска банка поотделно. Освен това търговските банки не са задължени да предоставят на заемателите експортно финансиране при евентуално по-добри лихвени проценти за експортните кредити в чужда валута. (64) Въпреки че търговските банки отпускат преференциални кредити по режима ECS, това представлява финансово участие от страна на правителството по смисъла на член 2, параграф 1, буква а), подточка iv) от основния регламент. В този контекст следва да се отбележи, че нито член 2, параграф 1, буква а), подточка iv) от основния регламент, нито Споразумението за субсидиите и изравнителните мерки (ССИМ) изискват промяна на публичните сметки, тоест възстановяване на средствата на търговските банки от страна на ПИ, за да бъде установена субсидия, а само нареждане от страна на правителството за изпълняване на функциите, посочени в член 2, параграф 1, буква а), подточки i), ii) или iii) от основния регламент. RBI е обществен орган и следователно отговаря на определението за „държавен“, както е посочено в член 1, параграф 3 от основния регламент. Тя е 100 % държавна собственост, обслужва целите на държавната политика, напр. паричната политика, а ръководството ѝ се назначава от ПИ. RBI дава нареждания на частните органи по смисъла на член 2, параграф 1, буква а), подточка iv), второ тире от основния регламент, тъй като търговските банки са обвързани от условия, inter alia, свързани с максималните допустими стойности на лихвените проценти върху експортните кредити, посочени в циркулярните писма на RBI и разпоредбите на RBI, че търговските банки трябва да осигурят определено количество от нетния банков кредит за експортно финансиране. Това нареждане задължава търговските банки да изпълняват функциите, посочени в член 2, параграф 1, буква а), подточка i) от основния регламент, в този случай заеми под формата на преференциално експортно финансиране. Такова пряко прехвърляне на средства под формата на заеми при определени условия обикновено е в правомощията на правителството, като на практика реално не се различава от обичайната практика на правителствата по смисъла на член 2, параграф 1, буква а), подточка iv) от основния регламент. Тази субсидия се смята за конкретна и подлежаща на изравнителни мерки, тъй като преференциалните лихвени проценти са налични само във връзка с финансирането на експортните сделки и следователно зависят от осъществяването на износа съгласно член 3, параграф 4, буква а) от основния регламент. е) Изчисляване на размера на субсидията (65) Размерът на субсидията е изчислен въз основа на разликата между платените лихви за използваните експортни кредити по време на периода на разследване във връзка с прегледа и сумата, която е платима, ако същите лихвени проценти бяха приложими за обикновените търговски кредити, използвани от единствения сътрудничещ производител. Размерът на субсидията (числител) е разделена на общия оборот през периода на ПРП като подходящ делител в съответствие с член 7, параграф 2 от основния регламент, тъй като субсидиите зависят от осъществяването на износа, а не се предоставя с оглед на изработените, произведените, изнесените или транспортираните количества. (66) Ставката за субсидията, установена по отношение на този режим за ПРП за единствения сътрудничещ производител износител, възлиза на 1,3 %. 5. Режими, свързани с данък върху доходите а) Режим на освобождаване от данък върху доходите при експорт (Incom Tax Exemption Scheme - ITES) (67) По този режим износителите могат да се възползват от частично освобождаване от данък върху доходите, реализирани при експортни продажби. Правната основа на това възстановяване е изложена в раздел 80ННС от ITA. (68) Тази разпоредба беше премахната при оценката на годината 2005/2006 (т.е. за финансовата година от 1 април 2004 г. до 31 март 2005 г.) и по-нататък, като така с раздел 80HHC от ITA не се предоставят възможности за облагодетелстване след 31 март 2004 г. Единственият сътрудничещ производител износител не се е облагодетелствал по този режим по време на ПРП. Следователно, тъй като режимът е оттеглен, той не подлежи на изравняване в съответствие с член 15, параграф 1 от основния регламент. б) Облекчаване на данък върху доходите за стимулиране на научноизследователска дейност (Incom Tax Incentive for Research and Development - ITIRAD) i) Нормативна уредба (69) Подробното описание на ITIRAD е посочено в раздел 35 (2АВ) от ITA. ii) Право на участие (70) Дружествата, ангажирани в бизнеса, свързан с биотехнологиите или производството, или произвеждането на лекарства, фармацевтични продукти, химически вещества, електронно оборудване, компютри, телекомуникационно оборудване, химически вещества или други артикули, за които бъде съобщено, имат право да се възползват от този режим. iii) Практическо прилагане (71) За всеки разход (различен от разходите за земя или сгради) за вътрешните средства за научноизследователска дейност, който е одобрен от отдела за научни и промишлени изследвания към ПИ, се допуска намаление със 150 % от de facto извършените разходи при отчитането във връзка с данъка върху доходите. По този начин, чрез намаляване с 50 % на несъществуващи разходи (тоест разходи, които реално не са направени), базата за определяне на данъка върху доходите и съответно данъчното бреме изкуствено намаляват. iv) Коментари при оповестяването (72) При оповестяването не бяха предоставени коментари по отношение на режима ITIRAD. v) Извод по отношение на режима ITIRAD (73) В рамките на ITIRAD се осигуряват субсидии по смисъла на член 2, параграф 1, буква а), подточка ii) и параграф 2 от основния регламент. Изкуственото намаляване на основата за облагане с данъка върху доходите според разпоредбите на раздел 35(2АВ) от ITA представлява финансово участие от страна на ПИ, тъй като намалява приходите на ПИ от данъка върху доходите, който би бил дължим в противен случай. Освен това намаляването на данъка върху доходите облагодетелства дружеството, тъй като по този начин се подобрява неговата ликвидност. (74) Формулировка на раздел 35(2АВ) от ITA сочи, че ITIRAD de jure е конкретен режим по смисъла на член 3, параграф 2, буква а) от основния регламент и следователно може да бъде предмет на изравнителни мерки. Правото на участие в този режим не се ръководи от обективни критерии, които са неутрални по смисъла на член 3, параграф 2, буква б) от основния регламент. Помощите по този режим се предоставят само на някои индустриални отрасли, тъй като ПИ не е предоставило този режим на разположение на всички отрасли. Такова ограничение съдържа елемент на специфичност, тъй като категорията „група от промишлени отрасли“ от член 3, параграф 2 от основния регламент по същия начин описва отрасловите ограничения. Това ограничение не е с икономически характер и хоризонтално приложение, както например ограничението върху броя на служителите или размера на дадено предприятие. vi) Изчисляване на размера на субсидията (75) Размерът на субсидията е изчислен въз основа на разликата между дължимия данък върху доходите през периода на разследване във връзка с прегледа, независимо дали се прилагат или не разпоредбите на раздел 35(2АВ) от ITA. Размерът на субсидията (числител) се разделя на общия оборот през периода на разследването като подходящ делител в съответствие с член 7, параграф 2 от основния регламент, тъй като субсидиите са свързани с всички продажби, на местния пазар и при износ, а не се предоставят с оглед на изработените, произведените, изнесените или транспортираните количества. (76) Ставката за субсидията, установена по отношение на този режим по време на ПРП за единствения сътрудничещ производител износител, възлиза на 0,1 %. 6. Схема за фокусиране върху пазара (Focus Market Scheme - FMS) а) Нормативна уредба (77) Подробно описание на FMS се съдържа в глава 3.9 от EXIM-policy 04-09 и глава 3.20 от HOP I 04-09. б) Право на участие (78) Всеки производител износител или търговец износител има право да участва в този режим. в) Практическо прилагане (79) По този режим износът на всички продукти до страните, изброени в допълнение 37-С към HOP I 04-09, подлежи на митнически кредит, възлизащ на 2,5 % от стойността франко борд на изнасяните по този режим продукти. От режима са изключени определен вид дейности, напр. износ на вносни стоки или натоварени стоки, недействителен износ, износ на услуги и експортен оборот на единици, функциониращи в специални икономически зони/експортно ориентирани единици. От режима са изключени определен вид продукти, напр. диаманти, благородни метали, руда, зърнени храни, захар и петролни продукти. (80) Митническите кредити по режима FMS са свободно прехвърляеми и са валидни в рамките на 24 месеца от датата на издаване на съответното удостоверение за разрешение на кредита. Те могат да се използват за плащане на мита върху последващ внос на всякакви влагани материали или стоки, включително средства за производство. (81) Съответното удостоверение за разрешение на кредита се издава от пристанището, от което е направен износът, и след реализирането на износа или изпращането на стоките. Стига кандидатът да представи пред органите копия на всички съответни експортни документи (напр. заповед за износ, фактури, товарителници, банкови удостоверения), ПИ няма правомощия при предоставянето на митническия кредит. г) Коментари при оповестяването (82) При оповестяването единственият сътрудничещ производител износител представи коментарите си по FMS. Дружеството твърдеше, че режимът е обвързан с географското разположение спрямо други страни и не подлежи на изравнителни мерки на ЕО. Все пак то не бе в състояние да оспори нито практическото прилагане на режима, нито начина, по който се оползотворява FMS, както е посочено в съображения от 79 до 81. Следователно този аргумент трябваше да бъде отхвърлен. И на последно място, дружеството предостави коментарите си по допусната грешка в изчисленията, която беше разгледана и отчетена при изчисляването на субсидираната стойност. д) Извод по отношение на режима FMS (83) В рамките на FMS се предоставят субсидии по смисъла на член 2, параграф 1, буква а), подточка ii) и параграф 2 от основния регламент. Митнически кредит по FMS представлява финансово участие от ПИ, тъй като кредитът евентуално може да бъде използван за компенсиране на вносни мита, като по този начин ПИ намалява приходите си от мита, които иначе биха били дължими. Освен това при митническите кредити по FMS се облагодетелства износителят, тъй като кредитът подобрява своята ликвидност. (84) Освен това режимът FMS зависи по закон от осъществяването на износа и следователно се смята за специфичен и подлежащ на изравнителни мерки съгласно член 3, параграф 4, буква а) от основния регламент. (85) Този режим не може да бъде смятан за система за допустимо възстановяване на мита или система за възстановяване на мита при заместване на вносни суровини с местни по смисъла на член 2, параграф 1, буква а), подточка ii) от основния регламент. Той не съответства на стриктните правила, посочени в приложение I, буква и), приложение II (определение и правила за възстановяване на мита) и приложение III (определение и правила за възстановяване на мита при заместване) към основния регламент. Износителят няма задължение да използва стоките, които са внесени без мито при производствения процес, и размерът на кредита не се изчислява въз основа на действително използваните количества суровини. Няма система или процедура, чрез която да бъде потвърдено кои суровини са използвани в производствения процес на изнасяния продукт и дали не е направено свръхплащане на вносни мита по смисъла на приложение I, буква и) и приложения II и III към основния регламент. Даден износител има право на помощ по FMS, независимо дали изобщо внася суровини. За да се възползва от този режим, е достатъчно един износител да осъществява износ на стоки, без да е нужно да демонстрира, че вложените в тях суровини са от внос. По този начин дори износители, които изцяло доставят суровини от местния пазар и не внасят стоки, които да влагат в производството си, имат право да се възползват от FMS. Освен това даден износител може да се възползва от митническите кредити по FMS, за да внася средства за производство, въпреки че средствата за производство не попадат в обхвата на допустими системи за възстановяване на мита, както е посочено в буква и) от приложение I към основния регламент, защото не се влагат в производството на изнасяните продукти. е) Изчисляване на размера на субсидията (86) Размерът на субсидиите, които подлежат на изравнителни мерки, е изчислен от гледна точка на помощта за получателя, която е налице през периода на ПРП, както е осчетоводено от единствения сътрудничещ производител износител с натрупване като приход при осъществяване на експортната сделка. В съответствие с член 7, параграфи 2 и 3 от основния регламент този размер на субсидията (числител) бе отнесен към експортния оборот през ПРП като подходящ знаменател, тъй като субсидията зависи от осъществяването на износ и не е обвързана с изработените, произведените, изнесените или транспортираните количества. (87) Ставката за субсидията, установена по отношение на този режим по време на ПРП за единствения сътрудничещ производител износител, възлиза на 0,1 %. III. Размер на субсидиите, подлежащи на изравнителни мерки (88) Напомня се, че в Регламент (ЕО) № 713/2005 на Съвета размерът на субсидиите, които подлежат на изравнителни мерки, изразен ad valorem, е изчислен на 35,1 % за единствения производител износител, сътрудничещ на настоящото частично междинно преразглеждане. (89) По време на настоящото частично междинно преразглеждане стойността на изравнителните субсидии, изразени ad valorem, бе изчислена на 11,9 %, както е изложено по-долу: РЕЖИМ ДРУЖЕСТВО AAS DEPBS EPCGS ECS ITIRAD FMS Общо % % % % % % % Ranbaxy Laboratories Ltd. 8,2 2,1 0,1 1,3 0,1 0,1 11,9 (90) Предвид горното се констатира, че нивото на субсидиране по отношение на единствения сътрудничещ производител износител е намаляло. IV. Изравнителни мерки (91) В съответствие с разпоредбите на член 19 от основния регламент и въз основа на настоящото частично междинно преразглеждане, упоменато в точка 3 от известието за започване на частично междинно преразглеждане, се установява, че нивото на субсидиране по отношение на единствения сътрудничещ производител е намаляло от 35,1 до 11,9 %, като, следователно, ставката на изравнителното мито, наложено на този производител износител посредством Регламент (ЕО) № 713/2005 на Съвета, трябва да бъде съответно изменена. (92) В този смисъл се припомня, че съгласно Регламент (ЕО) № 713/2005 на Съвета ставката на субсидирането на Ranbaxy Laboratories Ltd. е по-висока от нивото на отстраняване на вредата. В съответствие с член 15, параграф 1 от основния регламент по-малкото по размер мито, отразяващо нивото на отстраняване на вредата, бе сметнато за достатъчно за премахване на вредата за производството на Общността, затова размерът на изравнителното мито, приложимо за внос от Ranbaxy Laboratories Ltd., бе определен на 30,3 %. (93) Предвид горното и поради факта, че ставката на субсидиите сега е по-ниска от нивото за отстраняване на вредата, ставката на индивидуалното изравнително мито за дружеството, приложима за единствения сътрудничещ производител износител Ranbaxy Laboratories Ltd., се определя на 11,9 %. (94) По отношение на всички дружества, които не сътрудничеха на настоящото частично междинно преразглеждане, се отбелязва, че реалните обстоятелства при разследваните режими и тяхното изравняване не са се променили спрямо предишното разследване. Следователно няма основания за преизчисляване на субсидията и митническите ставки на дружествата, които не сътрудничеха на настоящото частично междинно преразглеждане. Следователно митническата ставка, приложима за всички останали страни, с изключение на Ranbaxy Laboratories Ltd, упоменати в член 1, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 713/2005 на Съвета, остава непроменена. (95) Определените в настоящия регламент индивидуални изравнителни митнически ставки за отделните дружества отразяват положението, установено по време на частичното междинно преразглеждане. Ето защо те са приложими единствено по отношение на внос на засегнатия продукт, произведен от тези дружества. Внос на засегнатия продукт, произведен от дружество, което не е изрично упоменато в разпоредителната част на настоящия регламент, в това число дружества, свързани с изрично упоменатите, не могат да се възползват от митническата ставка, приложима към „всички други дружества“. (96) Всяко искане за прилагане на тези индивидуални изравнителни митнически ставки (напр. при промяна наименование на дружеството или при регистриране на нови юридически лица, обвързани с производство или продажби) следва да се изпраща надлежно до Комисията (4) с цялата необходима информация, в частност всяка промяна в дейността на дружеството, свързана с производство, продажби на вътрешния пазар и експортни продажби, свързани с, например, промяна в наименованието или промяна в юридическите лица, извършващи производство и продажби. Ако е целесъобразно и след консултация с Консултативния комитет, Комисията се упълномощава да измени по съответния начин регламента, като се актуализира списъкът от дружества, които се облагодетелстват от индивидуална митническа ставка, ПРИЕ НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ: Член 1 Член 1, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 713/2005 се заменя със следното: „2. Митническата ставка, приложима при нетна цена франко граница на Общността, преди облагане с мито за внос на продукт, произведен в Индия от посочените по-долу дружества, е, както следва: - 17,3 % за KDL Biotech Ltd., Mumbai (допълнителен код по ТАРИК: A580), - 28,1 % за Nectar Lifesciences Ltd., Chandigarh (допълнителен код по ТАРИК: A581), - 25,3 % за Nestor Pharmaceuticals Ltd., New Delhi (допълнителен код по ТАРИК: A582), - 11,9 % за Ranbaxy Laboratories Ltd., New Delhi (допълнителен код по ТАРИК: 8221), - 28,1 % за Torrent Gujarat Biotech Ltd., Ahmedabad (допълнителен код по ТАРИК: A583), - 28,1 % за Surya Pharmaceuticals Ltd., Chandigarh (допълнителен код по ТАРИК: A584), - 32 % за всички други дружества (допълнителен код по ТАРИК: 8900).“ Член 2 Настоящият регламент влиза в сила в деня след публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз. Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави-членки. Съставено в Брюксел на 27 ноември 2008 година.
[ 0, 18, 4 ]
31992L0051
31992L0051 L 209/25 ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ ДИРЕКТИВА 92/51/ЕИО НА СЪВЕТА от 18 юни 1992 година относно втора обща система за признаване на професионално образование и обучение за допълнение на Директива 89/48/ЕИО СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ, като взе предвид Договора за създаване на Европейската икономическа общност, и по-специално членове 49, 57, параграф 1 и член 66 от него, като взе предвид предложението на Комисията (1), в сътрудничество с Европейския парламент (2), като взе предвид становището на Икономическия и социален комитет (3), (1) като има предвид, че по силата на член 8а от Договора, вътрешният пазар представлява пространство без вътрешни граници и че в съответствие с член 3, буква в) от Договора, премахването на пречките между държавите-членки пред свободното движение на хора и услуги представлява една от целите на Общността; като има предвид, че в частност за гражданите на държавите-членки то включва възможността да упражняват професия в качеството им на самостоятелно заети или заети лица в държава-членка, различна от тази, в която са придобили своите професионални квалификации; (2) като има предвид, че за професиите, за чието упражняване Общността не е определила минималното равнище на необходимата квалификация, държавите-членки си запазват правото да определят това равнище, за да се съхрани качеството на предоставяните услуги на тяхна територия; че въпреки това те не могат, без да не нарушават задълженията си по членове 5, 48, 52 и 59 от Договора, да задължат гражданин на държава-членка да придобие квалификации, които те обикновено определят, като ги сравняват с придобиваните в рамките на тяхната национална образователна система, докато заинтересованото лице вече е придобило изцяло или отчасти тези квалификации в друга държава-членка; като има предвид, че поради това всяка приемаща държава-членка е длъжна да отчита квалификациите, придобити в друга държава-членка и да прецени дали те съответстват на изискваните от нея; (3) като има предвид, че Директива 89/48/ЕИО на Съвета от 21 декември 1988 г. относно обща система за признаване на дипломите за висше образование, издадени след завършване на професионално образование и обучение с минимална продължителност от три години (4), допринася за спазването на тези задължения; като има предвид, че тя се ограничава само до висше образование; (4) като има предвид, че с оглед да се улесни упражняването на всички професионални дейности, подчинявани в приемащата държава-членка на завършено обучение на определено равнище, е уместно да се установи втора обща система, която да допълва първата; (5) като има предвид, че общата допълнителна система трябва да се основава на същите принципи и да съдържа, mutatis mutandis, същите правила като първоначалната обща система; (6) като има предвид, че настоящата директива не се прилага за регламентираните професии, които са предмет на специални директиви, които главно установяват взаимното признаване на образователни цикли, завършени преди началото на професионалния живот; (7) като има предвид, че тя не се прилага също и за дейностите, предмет на специални директиви, които визират главно да се установи признаването на технически умения въз основа на стаж, придобит в друга държава-членка; като има предвид, че някои от тези директиви се прилагат само за дейности, упражнявани от самостоятелно заети лица; като има предвид, че с оглед да не се допусне упражняването на тези дейности от заети лица да влезе в приложното поле на настоящата директива, като по този начин упражняването на една и съща дейност се подчинява на различни правни режими за признаване в зависимост от това дали тя се упражнява от заети или самостоятелно заети лица, е уместно споменатите директиви да се прилагат за лицата, които упражняват въпросните дейности като заети лица; (8) като има предвид, че допълнителната обща система не противоречи на прилагането на член 48, параграф 4 и член 55 от Договора; (9) като има предвид, че тази допълнителна система трябва да обхване образователните равнища, които не са обхванати от първоначалната обща система, т.е. това, което отговаря на други обучения в системата на образованието след средното образование и на свързаните с тях обучения, както и това, което отговаря на удълженото или ускореното средно обра зование, евентуално допълнено с професионално обучение или практика; (10) като има предвид, че когато в приемаща държава-членка упражняването на съответната регламентирана професия се подчинява или на много ускорено обучение, или на притежаването на определени лични качества или на общообразователно обучение, има опасност нормалните механизми за признаване по настоящата директива да се окажат изключително усложнени; като има предвид, че в такъв случай е подходящо да се предвидят опростени механизми; (11) като има предвид, че е уместно също така да се отчитат особеностите на системата за професионално обучение в Обединеното кралство, което чрез National Framework of Vocational Qualifications цели да установи нормите за равнището на предоставяне на услуги за всички професионални квалификации; (12) като има предвид, че в някои държави-членки има относително малко регламентирани професии; като има предвид, че въпреки това професиите, които не са регламентирани, могат да станат предмет на обучение, специално насочено към упражняването на професията и чиято структура и равнище се определят или контролират от компетентните органи на въпросната държава; като има предвид, че това дава гаранции, равностойни на тези, които се дават в рамките на регламентираната професия; (13) като има предвид, че е уместно на компетентните органи на приемащата държава-членка да се повери задачата да определят в съответствие със задължителните разпоредби на общностното право условията и редът за изпълнение, необходими за провеждане на стажа и изпита за правоспособност; (14) като има предвид, че тъй като допълнителната обща система обхваща две равнища на обучение, а първоначалната обща система обхваща и трето равнище, то тя трябва да предвиди дали и при какви условия едно лице, което притежава определено равнище на обучение, може да упражнява в друга държава-членка професия, чиито квалификации са регламентирани на друго равнище; (15) като има предвид, че за упражняването на някои професии някои държави-членки изискват притежаването на диплома по смисъла на Директива 89/48/ЕИО, докато други държави-членки изискват за същите професии да е завършено професионално образование или обучение с различна структура; като има предвид, че някои обучения, без да имат характер на обучение след средното образование с минимална продължителност по смисъла на настоящата директива, осигуряват подобно професионално равнище и подготвят за подобни отговорности и функции; като има предвид, че поради това е уместно тези обучения да се приравнят с обученията, за които се издава диплома; като има предвид, че поради голямото им разнообразие това може да стане само с изброяването на въпросните обучения в един списък; като има предвид, че при необходимост това приравняване ще установи признаването на тези обучения и на обученията, обхванати от Директива 89/48/ЕИО; като има предвид, че е уместно също така чрез втори списък някои регламентирани обучения да се приравнят на равнището на диплома; (16) като има предвид, че с оглед постоянното развитие на структурите за професионално обучение, е уместно да се предвиди процедура за изменение на споменатите списъци; (17) като има предвид, че допълнителната обща система обхваща професии, чието упражняване е подчинено на притежаването на професионално образование и обучение на равнище средно образование и изисква по-скоро сръчност и умения, тя също трябва да предвиди признаване на тези квалификации, дори ако те са придобити само чрез професионален стаж в държава-членка, която не регламентира тези професии; (18) като има предвид, че целта на настоящата обща система, както и на първата обща система, е да премахне пречките пред достъпа и упражняването на регламентираните професии; като има предвид, че работата, извършена в изпълнение на Решение 85/368/ЕИО на Съвета от 16 юли 1985 г. за съответствие на квалификациите за професионално обучение между държавите-членки на Европейските общности (5), въпреки че не цели да премахне правните пречки пред свободата на движение и отговаря на друга цел, т.е. подобряване прозрачността на пазара на труда, трябва при необходимост да се използва за прилагането на настоящата директива, в частност, когато може да даде полезна информация относно материята, съдържанието и продължителността на професионалното обучение; (19) като има предвид, че при необходимост с професионалните съсловия и учебните заведения или заведенията за професионално обучение трябва да се провеждат консултации или да се привличат по съответен начин в процеса на вземане на решения; (20) като има предвид, че една такава система, като укрепва правото на европейския гражданин да използва своите професионални познания във всяка държава-членка, същевременно доразвива и укрепва неговото право да придобива такива познания там, където той желае; (21) като има предвид, че след известен период на прилагане трябва да се направи оценка на ефикасността от действието на двете системи, в частност с оглед да се определи до каква степен те могат да бъдат усъвършенствани, ПРИЕ НАСТОЯЩАТА ДИРЕКТИВА: ГЛАВА I Определения Член 1 По смисъла на настоящата директива: а) „диплома“ е всеки документ за образование и обучение или всяка съвкупност от такива документи: - които са издадени от компетентния орган на държава-членка, определен в съответствие със законовите, подзаконовите или административните разпоредби на тази държава, - от които е видно, че титулярът успешно е завършил: i) или образователен цикъл след средното образование, различен от този, посочен във второто тире на член 1, буква а) от Директива 89/48/ЕИО с продължителност най-малко една година или с продължителност, равна на непълна заетост, като по правило едно от условията за достъп до него е завършването на среднообразователен цикъл, изискван за достъп до университетско или висше образование, както и професионално обучение, евентуално завършено в допълнение към този образователен цикъл след средното образование; ii) или един от циклите на образование и обучение, посочен в приложение В, и - от който е видно, че титулярът притежава професионалните квалификации, изисквани за достъп или за упражняване на регламентирана професия във въпросната държава-членка, доколкото образованието и обучението, удостоверявано с този документ, е получено в преобладаващата си част в Общността или извън нея, в учебни заведения, които осигуряват образование и обучение, съответстващо на законовите, подзаконовите или административните разпоредби в държава-членка, или доколкото неговият титуляр има професионален стаж от три години, удостоверен от държавата-членка, която е признала документ за образование и обучение, издаден в трета страна. Приема се за диплома по смисъла на първа алинея всеки документ за образование и обучение или всяка съвкупност от такива документи, които са издадени от компетентния орган на държава-членка, при положение, че с него се удостоверява успешно завършено образование и обучение, получено в Общността и признато от компетентен орган на тази държава-членка, че е от същото равнище и дава същите права за достъп или за упражняване на регламентирана професия; б) „удостоверение“ е всеки документ за образование и обучение или всяка съвкупност от такива документи: - които са издадени от компетентен орган на държава-членка, определен в съответствие със законовите, подзаконовите или административните разпоредби в тази държава, - от които е видно, че титулярът, след като успешно е завършил цикъла средно образование, е завършил: - или цикъл образование или цикъл професионално обучение, различни от посочените в буква а), в учебно заведение или в предприятие, или последователно в учебно заведение и в предприятие, и при необходимост професионален стаж или професионална практика, изисквани в допълнение към този цикъл, - или професионален стаж или период от професионална практика, изисквани в допълнение към този цикъл средно образование, или - от които е видно, че титулярът, след като е завършил цикъл средно образование с технически или професионален профил, при необходимост е завършил: - или цикъл образование или цикъл професионално обучение като посочените във второ тире, - или стаж, или период от професионална практика, изисквани в допълнение към този цикъл средно образование с технически или професионален профил, и - от които е видно, че титулярът притежава професионалните квалификации, изисквани за достъп или за упражняване на регламентирана професия в държава-членка, доколкото обучението, удостоверявано с този документ, е получено в преобладаващата си част в Общността или извън нея, в учебни заведения, които дават обучение, съответстващо на законовите, подзаконовите или административните разпоредби на държава-членка, или доколкото неговият титуляр има професионален стаж от две години, удостоверен от държавата-членка, която е признала документ за образование, издаден в трета страна. Приема се за свидетелство по смисъла на първа алинея всеки документ за образование или всяка съвкупност от такива документи, издадени от компетентен орган на държава-членка, при условие, че удостоверява обучение, получено в Общността и признато от компетентен орган на държава-членка като равностойно по равнище и което му дава същите права за достъп или за упражняване на регламентирана професия в нея; в) „атестация за компетентност“ е всеки документ: - който удостоверява обучение, което не е част от цяло, представляващо диплома по смисъла на Директива 89/48/ЕИО или от диплома, или от удостоверение по смисъла на настоящата директива, или - който е издаден след оценка на личните качества, способностите или знанията на молителя, които органът, определен в съответствие със законовите, подзаконовите или административните разпоредби на държава-членка, разглежда като съществени за упражняването на професия, без да се изисква доказателство за предхождащо обучение; г) „приемаща държава-членка“ е държавата-членка, в която гражданин на държава-членка е подал молба да упражнява професия, регламентирана от нея, без да е получил там документа или документите за образование или атестацията за компетентност, на които се позовава, или без да е упражнявал там първоначално въпросната професия; д) „регламентирана професия“ е дейността или съвкупността от регламентирани професионални дейности, които съставляват тази професия в държава-членка; е) „регламентирана професионална дейност“ е професионална дейност, достъпът до която или нейното упражняване или условията и редът за упражняване в държава-членка са подчинени, пряко или непряко, от законовите, подзаконовите или административните разпоредби, на притежаването на документ за образование и обучение или на атестация за компетентност. В частност условия и ред за упражняване на регламентирана професионална дейност са: - упражняването на дейност с професионално звание, доколкото притежаването на това звание е разрешено единствено на притежателите на документ за образование и обучение или на атестация за компетентност, определени от законовите, подзаконовите или административните разпоредби, - упражняването на професионална дейност в областта на здравеопазването, доколкото националният режим за социално осигуряване подчинява възнаграждението и/или заплащането на тази дейност на притежаването на документ за образование и обучение или на атестация за компетентност. Когато не се прилага първата алинея, приема се за регламентирана професионална дейност професионалната дейност, която се упражнява от членовете на сдружение или организация, чиято цел е да насърчава и да поддържа високо равнище във въпросната професионална област и която с оглед постигането на тази цел е призната от държавата-членка под специална форма, и която: - издава на своите членове документ за образование и обучение, - изисква спазването на професионални правила, установени от нея, и - им предоставя правото да се възползват от професионално звание, съкращение или качество, което съответства на този документ за образование. Винаги, когато държава-членка прибягва до посоченото във втората алинея признаване на сдружение или организация, които удовлетворяват условията в посочената алинея, тя уведомява Комисията за това; ж) „регламентирано обучение“ е всяко обучение: - което е специално насочено към упражняването на определена професия, и - което съставлява цикъл обучение при необходимост допълнено с професионално обучение, професионален стаж или професионална практика, чиято структура и равнище са определени от законовите, подзаконовите или административните разпоредби на въпросната държава-членка, или са предмет на контрол или на одобрение от орган, определен за тази цел; з) „професионален стаж“ е действителното законно упражняване на съответната професия в държава-членка; и) „стаж за приспособяване“ е упражняването на регламентирана професия, което се осъществява в приемащата държава-членка под контрола на квалифициран професионалист и евентуално се придружава от допълнително обучение. Стажът подлежи на оценка. Модалитетите на стажа и неговата оценка се определят от компетентните органи на приемащата държава-членка. Статутът на стажанта в приемащата държава-членка, в частност правото на пребиваване, както и задълженията, социалните права и привилегии, обезщетенията и възнагражденията, се определя от компетентните органи на тази държава-членка в съответствие с приложимото общностно право; й) „изпит за правоспособност“ е проверката на професионалните знания на молителя, която се извършва от компетентните органи на приемащата държава-членка и чиято цел е да се оцени правоспособността на молителя да упражнява регламентирана професия в тази държава-членка. С оглед провеждането на този изпит компетентните органи съставят списък на областите, които след сравнение между обучението, изисквано в тяхната държава, и това, получено от молителя, не са обхванати от документа или от документите за образование и обучение, на които молителят се позовава. Тези области могат да обхващат както теоретични знания, така и практически умения, изисквани за упражняване на професията. Изпитът за правоспособност трябва да отчита факта, че молителят е професионалист, получил квалификация в държава-членка по произход или в държавата-членка, от която идва. Той обхваща области по избор от списъка, посочен във втората алинея, чието познаване е съществено условие за възможността да се упражнява професията в приемащата държава-членка. Модалитетите на изпита за правоспособност се определят от компетентните органи на тази държава. Статутът на молителя в приемащата държава-членка, който желае да се подготви за изпита за правоспособност в тази държава, се определя от компетентните органи на тази държава в съответствие с приложимото общностно право. ГЛАВА II Приложно поле Член 2 Настоящата директива се прилага за всеки гражданин на държава-членка, който желае да упражнява регламентирана професия в приемаща държава-членка като самостоятелно заето или заето лице. Настоящата директива не се прилага нито за професиите, които са предмет на специална директива, установяваща взаимно признаване между държавите-членки на дипломите, нито за дейностите, които са предмет на една от директивите, включени в приложение А. Директивите, включени в приложение Б, се прилагат за упражняването като заето лице на дейности, уредени с тези директиви. ГЛАВА III Система за признаване, когато приемащата държава-членка изисква притежаването на диплома по смисъла на настоящата директива или по смисъла на Директива 89/48/ЕИО Член 3 Без да се засяга Директива 89/48/ЕИО, когато в приемащата държава-членка достъпът или упражняването на регламентирана професия се подчинява на притежаването на диплома, както е определена от настоящата директива или от Директива 89/48/ЕИО, компетентният орган не може поради липсата на квалификация да откаже на гражданин на държава-членка да има достъп или да упражнява тази професия при същите условия като местните граждани: а) ако молителят притежава диплома, както е определена от настоящата директива или от Директива 89/48/ЕИО, която се изисква от друга държава-членка за достъп или за упражняване на същата тази професия на нейна територия и която е получена в държава-членка, или б) ако молителят е упражнявал на пълно работно време тази професия в продължение на две години или в продължение на период, равностоен на непълно работно време, през предходните десет години в друга държава-членка, която не регламентира тази професия нито по смисъла на член 1, буква д) и член 1, буква е), първа алинея от настоящата директива, нито по смисъла на член 1, буква в) и член 1, буква г), първа алинея от Директива 89/48/ЕИО, притежавайки един или повече документи за образование и обучение: - които са издадени от компетентния орган на държава-членка, определен в съответствие със законовите, подзаконовите или административните разпоредби на тази държава, - от които е видно, че титулярът успешно е завършил цикъл обучение след средното образование, различен от посочения във второто тире на член 1, буква а) от Директива 89/48/ЕИО, с продължителност най-малко една година или с равностойна продължителност на непълна заетост, едно от условията за достъп до което по начало е завършването на цикъл средно образование, изискван за достъп до университетско или висше образование, както и евентуално професионално обучение, включено в този цикъл на обучение след средното образование, или - които удостоверяват регламентирано образование и обучение, посочено в приложение Г, и - които са го подготвили за упражняването на тази професия. Въпреки това, двете години професионален стаж, посочени в първата алинея на настоящия член, не могат да се изискват, когато документът или документите за образование и обучение, които молителят притежава, и които са посочени в настоящата точка, удостоверяват регламентирано обучение. Приема се за документ за образование и обучение, посочен в първа алинея на настоящия член, всеки документ за образование и обучение или всяка съвкупност от такива документи, които са издадени от компетентния орган на държава-членка, доколкото удостоверява получено в Общността обучение и е признато за равностойно от тази държава-членка, при условие, че останалите държави-членки и Комисията са уведомени за това признаване. Чрез дерогация от първа алинея на настоящия член приемащата държава-членка не е длъжна да прилага настоящия член, когато достъпът или упражняването на регламентирана професия се подчинява в неговата страна на притежаването на диплома, както е определена в Директива 89/48/ЕИО, като едно от условията за издаването ѝ е успешното завършване на цикъл образование след средното образование с продължителност, надхвърляща четири години. Член 4 1. Член 3 не възпрепятства приемащата държава-членка да изисква също така от молителя: а) да докаже, че притежава професионален стаж, когато продължителността на обучението, на което той се позовава по силата на член 3, първа алинея, букви а) и б), е по-малка с една година от изискваната в приемащата държава-членка. В този случай продължителността на изисквания професионален стаж не може да надхвърля: - два пъти размера на недостигащия период на обучение, когато недостигащият период се отнася за цикъла образование след средното образование и/или за професионален стаж под контрола на ръководител на стажа и е завършил с изпит, - периода на недостигащото обучение, когато той се отнася за професионална практика, осъществявана с помощта на квалифициран професионалист. Що се отнася до дипломите по смисъла на член 1, буква а), втора алинея, продължителността на обучението, признато за равностойно, се изчислява в зависимост от обучението, определено в член 1, буква а), първа алинея. При прилагането на настоящата буква трябва да се има предвид професионалният стаж, посочен в член 3, първа алинея, буква б). При всяко положение изискваният професионален стаж не може да надхвърля четири години. Въпреки това не може да се изисква професионален стаж от молител, който притежава диплома, удостоверяваща цикъл образование след средното образование, като посочения в член 1, буква а), второ тире, или диплома като определената в член 1, буква а) от Директива 89/48/ЕИО, който желае да упражнява своята професия в приемаща държава-членка, в която не се изисква притежаването на диплома или на документ за образование и обучение, удостоверяващи един от циклите на обучение, посочени в приложение В; б) да положи стаж за приспособяване в продължение на най-много три години или да се яви на изпит за правоспособност: - когато полученото от него обучение съгласно член 3, първа алинея, букви а) и б) обхващат теоретични и/или практически области, които съществено се различават от тези, обхванати от дипломата, както е определена от настоящата директива, или както е определена от Директива 89/48/ЕИО, изисквана в приемащата държава-членка, или - когато в случая, предвиден в член 3, първа алинея, буква а), регламентираната професия в приемащата държава-членка включва една или няколко регламентирани професионални дейности, които не съществуват в регламентираната професия в държавата-членка, от която произхожда или идва молителя и това различие се характеризира със специално обучение, изисквано в приемащата държава-членка и обхваща теоретични и/или практически области, които съществено се различават от тези, обхванати от дипломата, както е определена от настоящата директива, или както е определена от Директива 89/48/ЕИО, на която молителят се позовава, или - когато в случая, предвиден в член 3, първа алинея, буква б), регламентираната професия в приемащата държава-членка обхваща една или повече регламентирани професионални дейности, които не съществуват в професията, упражнявана от молителя в държавата-членка, от която произхожда или идва и това различие се характеризира със специално обучение, изисквано в приемащата държава-членка и се отнася до теоретични и/или практически области, които съществено се различават от тези, обхванати от документа или документите за образование и обучение, на които молителят се позовава. Ако приемащата държава-членка се възползва от възможността, предвидена в първата алинея на настоящата буква, тя трябва да предостави на кандидата възможността за избор между стажа за приспособяване и изпита за правоспособност. Ако приемащата държава-членка, която изисква диплома, както е определена от Директива 89/48/ЕИО или от настоящата директива, възнамерява да приложи дерогиране на възможността за избор на кандидата, прилага се предвидената в член 14 процедура. Чрез дерогация от втората алинея на настоящата буква приемащата държава-членка може да си запази правото да избира между стажа за приспособяване и изпита за правоспособност, когато: - става въпрос за професия, за чието упражняване се изисква точно познаване на националното право и чийто съществен и постоянен елемент е даването на съвети и/или оказването на помощ по националното право, или - приемащата държава-членка подчинява достъпа или упражняването на професията на притежаването на диплома като определената от Директива 89/48/ЕИО, като едно от условията за издаване е успешното завършване на цикъл образование след средното образование с продължителност над три години или с продължителност, равна на непълна заетост, и молителят притежава или диплома като определената от настоящата директива, или един или повече документи за образование и обучение по смисъла на член 3, първа алинея, буква б) от настоящата директива и не са обхванати от член 3, буква б) от Директива 89/48/ЕИО. 2. Въпреки това приемащата държава-членка не може да прилага кумулативно разпоредбите на параграф 1, букви а) и б). ГЛАВА IV Система за признаване, когато приемащата държава-членка изисква притежаването на диплома и когато кандидатът притежава удостоверение или е получил съответно образование и обучение Член 5 Когато в приемащата държава-членка достъпът или упражняването на регламентирана професия е подчинен на притежаването на диплома, компетентният орган не може поради липсата на квалификация да откаже на гражданин на държава-членка да има достъп или да упражнява тази професия при същите условия като местните граждани: а) ако молителят притежава свидетелство, което се изисква от друга държава-членка за достъп или за упражняване на същата тази професия на нейна територия, което е получено в държава-членка, или б) ако молителят е упражнявал тази професия на пълно работно време в продължение на две години през последните десет години в друга държава-членка, която не регламентира тази професия по смисъла на член 1, буква д) и на член 1, буква е), първа алинея, като притежава един или повече документи за образование и обучение: - които са издадени от компетентния орган на държава-членка, определен в съответствие със законовите, подзаконовите или административните разпоредби на тази държава, и - от които е видно, че титулярът, след като е завършил средно образование, е завършил: - или цикъл професионално образование или обучение, различни от посочените в буква а), в учебно заведение или в предприятие, или последователно в учебно заведение и в предприятие, и допълнени при необходимост от професионален стаж или практика, включени в образователния цикъл, - или периодът на професионален стаж или на професионална практика, включени в този цикъл на подготовка след средното образование, или - от които е видно, че титулярът, след като е завършил цикъл средно образование с технически или професионален профил, е завършил, при необходимост: - или цикъл професионално образование или обучение като посочените във второто тире, - или периодът на професионален стаж или на професионална практика, включени в този цикъл средно образование с технически или професионален профил, - които са го подготвили за упражняването на тази професия. Въпреки това двете години професионален стаж, посочени по-горе, не могат да се изискват, когато документът или документите за образование и обучение, които молителят притежава и посочени в настоящата буква, удостоверяват регламентирано обучение. Въпреки това приемащата държава-членка може да изисква молителят да изкара стаж за приспособяване най-много три години или да положи изпит за правоспособност. Приемащата държава-членка трябва да предостави на молителя да избира между стаж за приспособяване и изпит за правоспособност. Ако приемащата държава-членка възнамерява да дерогира възможността за избор на кандидата, прилага се предвидената в член 14 процедура. ГЛАВА V Система за признаване, когато приемащата държава-членка изисква притежаването на удостоверение Член 6 Когато в приемащата държава-членка достъпът или упражняването на регламентирана професия е подчинен на притежаването на удостоверение, компетентният орган не може поради липсата на квалификация да откаже на гражданин на държава-членка да има достъп или да упражнява тази професия при същите условия като местните граждани: а) ако молителят притежава диплома като определената от настоящата директива или като определената от Директива 89/48/ЕИО, или удостоверение, което се изисква от друга държава-членка за достъп или за упражняване на същата тази професия на нейна територия и което е получено в държава-членка, или б) ако молителят е упражнявал на пълно работно време тази професия в продължение на две години или в продължение на равностоен период на непълно работно време през последните десет години в друга държава-членка, която не регламентира тази професия по смисъла на член 1, буква д), като притежава един или повече документи за образование и обучение: - които са издадени от компетентен орган на държава-членка, определен в съответствие със законовите, подзаконовите или административните разпоредби на тази държава, - от които е видно, че титулярът успешно е завършил цикъл образование след средното образование, различен от посочения във второто тире на член 1, буква а) от Директива 89/48/ЕИО, с продължителност най-малко една година или равностойна на непълна заетост, като по правило едно от условията за достъп е завършено средно образование, което дава право на университетско или висше образование, както и евентуално на професионално обучение, включено в този цикъл образование след средното образование, или - от които е видно, че титулярът, след като е завършил средно образование, е завършил: - или цикъл образование или професионално обучение, различни от посочените в буква а), в учебно заведение или в предприятие, или последователно в учебно заведение и в предприятие, и допълнени при необходимост от стаж или професионална практика, включени в този цикъл на обучение, - или стаж или период от професионална практика, включени в този цикъл образование след средното образование, или - от които е видно, че титулярът, след като е завършил цикъл средно образование от технически или професионален профил, е завършил при необходимост: - или цикъл образование или професионално обучение като посочените в третото тире, - или стаж или период от професионална практика, включени в този цикъл образование с технически или професионален профил, и - които са го подготвили да упражнява тази професия. Въпреки това двете години професионален стаж, посочени по-горе, не могат да се изискват, когато документът или документите за образование и обучение, които молителят притежава и са посочени в настоящата буква, удостоверяват регламентирано обучение. в) ако кандидатът, който няма нито диплома, нито удостоверение, нито друг документ за образование по смисъла на член 3, първа алинея, буква б) или буква б) от настоящия член, е упражнявал на пълно работно време тази професия в друга държава-членка, която не регламентира тази професия по смисъла на член 1, буква д) и на член 1, буква е), първа алинея, в продължение на три последователни години или на период, равностоен на непълно работно време, през последните десет години. Приема се за документ за образование, посочен в първа алинея на буква б), всеки документ за образование и обучение или всяка съвкупност от такива документи, които са издадени в държава-членка, доколкото удостоверяват обучение, получено в Общността и което е признато за равностойно от тази държава, при условие, че останалите държави-членки и Комисията са били уведомени за това признаване. Член 7 Член 6 не възпрепятства приемащата държава-членка да изисква също така от молителя: а) да положи стаж за приспособяване в продължение на най-много две години или изпит за правоспособност, когато образованието, което е получил според член 6, първа алинея, букви а) или б) обхваща теоретични и/или практически области, които съществено се различават от тези, които са обхванати от удостоверението, изисквано в приемащата държава-членка, или когато има различия в дейностите, характеризиращи се в приемащата държава-членка със специално образование и обучение, което обхваща теоретични и/или практически области, които съществено се различават от тези, обхванати от документа или документите за официални квалификации на молителя. Ако приемащата държава-членка използва тази възможност, тя трябва да предостави на молителя да избира между стаж за приспособяване и изпит за правоспособност. Ако приемащата държава-членка, която изисква удостоверение, възнамерява да приложи дерогации на възможността за избор на кандидата, прилага се процедурата по член 14; б) да изкара стаж за приспособяване в продължение на най-много две години или да положи изпит за правоспособност, когато в случая, посочен в член 6, първа алинея, буква в), той няма диплома, удостоверение или друг документ за образование и обучение. Приемащата държава-членка може да си запази правото на избор между стажа за приспособяване и изпита за правоспособност. ГЛАВА VI Специални системи за признаване на други квалификации Член 8 Когато в приемаща държава-членка достъпът или упражняването на регламентирана професия е подчинен на притежаването на атестация за компетентност, компетентният орган не може поради липсата на квалификация да откаже на гражданин на държава-членка да има достъп или да упражнява тази професия при същите условия като местните граждани: а) ако молителят притежава атестация за компетентност, което се изисква от друга държава-членка за достъп или за упражняване на същата тази професия на нейна територия, и която е получена в друга държава-членка, или б) ако молителят притежава квалификации, получени в други държави-членки, и дава гаранции, в частност в областта на здравеопазването, сигурността, защитата на околната среда и защитата на потребителите, които са равностойни на гаранциите, изисквани от законовите, подзаконовите или административните разпоредби на приемащата държава-членка. Ако молителят не притежава тази атестация или тези квалификации, прилагат се законовите, подзаконовите или административните разпоредби на приемащата държава-членка. Член 9 Когато в приемащата държава-членка достъпът или упражняването на регламентирана професия е подчинен само на притежаването на документ, който удостоверява общо образование на равнище основно или средно, компетентният орган не може поради липсата на квалификация да откаже на гражданин на държава-членка да има достъп или да упражнява тази професия при същите условия като местните граждани, ако молителят притежава документ за образование на съответно равнище, издаден в друга държава-членка. Документът за образование трябва да е издаден от компетентен орган, определен в съответствие със законовите, подзаконовите или административните разпоредби на тази държава-членка. ГЛАВА VII Други мерки, които улесняват действителното упражняване на правото на установяване, на свободното предоставяне на услуги и на свободното движение на заети лица Член 10 1. Компетентният орган на приемащата държава-членка, която подчинява достъпа до регламентирана професия на представянето на доказателства за почтеност, морал или за необявяване в несъстоятелност, или която прекратява или забранява упражняването на такава професия в случай на тежка професионална грешка или престъпление, приема като достатъчно доказателство за гражданите на държавите-членки, които желаят да упражняват тази професия на негова територия, представянето на документи, издадени от компетентните органи на държавата-членка, от която произхождат или идват чуждите граждани, от които е видно, че тези изисквания са удовлетворени. Когато документите, посочени в първа алинея, не са издадени от компетентните органи на държавата-членка, от която произхождат или идват чуждите граждани, те се заместват с клетвена декларация или в държавите-членки, в които не съществува такава клетвена декларация, с тържествена декларация, направена от заинтересованото лице пред компетентния съдебен и/или административен орган или при необходимост пред нотариус или квалифициран професионален орган на държавата-членка, от която произхожда или идва лицето, който ще издаде удостоверение, доказващо тази клетва или тази тържествена декларация. 2. Когато компетентният орган на приемащата държава-членка изисква от гражданите на тази държава-членка, с оглед достъпа или упражняването на регламентирана професия, документ за физическото или психическото здраве, тя приема като достатъчно доказателство в това отношение представянето на документ, който се изисква в държавата-членка, от която произхожда или идва чуждия гражданин. Когато държавата-членка, от която произхожда или идва чуждият гражданин не изисква документ от такова естество за достъпа или за упражняването на въпросната професия, приемащата държава-членка приема от такива граждани удостоверение, издадено от компетентния орган на тази държава и съответстващо на удостоверенията на приемащата държава-членка. 3. Компетентният орган на приемащата държава-членка може да изисква документите или удостоверенията, посочени в параграфи 1 и 2, да не са издадени преди повече от три месеца към датата на представянето им. 4. Когато компетентният органа на приемащата държава-членка изисква от гражданите на тази държава-членка, с оглед достъпа или упражняването на регламентирана професия и когато формата на тази клетва или на тази декларация не може да се използва от гражданите на останалите държави-членки, тя следи на заинтересованите лица да се предостави подходяща и равностойна форма. Член 11 1. Компетентният орган на приемащата държава-членка признава на гражданите на държавите-членки, които отговарят на условията за достъп и за упражняване на регламентирана професия на негова територия, правото да носят професионалното звание, което съответства на тази професия. 2. Компетентният орган на приемащата държава-членка признава на гражданите на държавите-членки, които отговарят на условията за достъп и за упражняване на регламентирана професионална дейност на негова територия, правото да използват своето законно придобито професионално звание в държавата-членка по произход или по местопребиваване или неговото съкращение на езика на тази държава. Приемащата държава-членка може да изисква това звание да бъде последвано от наименованието и мястото на учебното заведение или на комисията, които са го присвоили. 3. Когато в приемащата държава-членка една професия е регламентирана от сдружение или организация, посочени в член 1, буква е), гражданите на държавите-членки имат право да използват своето професионално звание, присвоено от тази организация или сдружение, или от неговото съкращение, ако представят доказателство, че са членове на тази организация или сдружение. Когато сдружението или организацията подчиняват придобиването на качеството на член на определени квалификации, те не могат да изискват същото от гражданите на останалите държави-членки, които притежават или диплома по смисъла на член 1, буква а), или удостоверение по смисъла на член 1, буква б), или документ за образование по смисъла на член 3, първа алинея, буква б), на член 5, първа алинея, буква б), или на член 9, освен при условията, предвидени в настоящата директива, в частност в членове 3, 4 и 5. Член 12 1. Приемащата държава-членка приема като доказателствени средства, че са изпълнени условията, посочени в членове 3-9, документите, издадени от компетентните органи на държавите-членки, които заинтересованото лице представя в подкрепа на молбата си за упражняване на въпросната професия. 2. Процедурата за разглеждане на молбата за упражняване на регламентирана професия трябва да приключи във възможно най-кратък срок и да бъде санкционирана с мотивирано решение на компетентния орган на приемащата държава-членка най-късно четири месеца, считано от представяното на пълното досие на заинтересованото лице. Решението или липсата на решение подлежи на съдебно обжалване по вътрешното право. ГЛАВА VIII Процедура на координация Член 13 1. Държавите-членки определят в срока, предвиден по член 17, компетентните органи, оправомощени да разглеждат молбите и да вземат решенията, посочени в настоящата директива. Те уведомяват за това останалите държави-членки и Комисията. 2. Всяка държава-членка определя координатор на дейностите на органите, посочени в параграф 1, и уведомява за това останалите държави-членки и Комисията. Неговата роля е да насърчава еднаквото прилагане на настоящата директива спрямо всички съответни професии. Този координатор е член на координационната група, създадена към Комисията по член 9, параграф 2 от Директива 89/48/ЕИО. Координационната група, създадена с горепосочената директива 89/48/ЕИО, има също така за задача: - да улеснява прилагането на настоящата директива, - да събира цялата информация, полезна за прилагането ѝ в държавите-членки, в частност относно съставянето на примерен списък на регламентираните професии, както и относно различията между квалификациите, присвоявани в държавите-членки, с оглед да улесни компетентните органи на държавите-членки при оценката на евентуалните съществени различия. Той може да провежда консултации с Комисията относно измененията и допълненията, които могат да се внесат във въведената система. 3. Държавите-членки вземат мерки за предоставяне на необходимата информация за признаването на дипломите и свидетелствата, както и за другите условия за достъп до регламентираните професии в рамките на настоящата директива. Те могат да се обърнат, с оглед изпълнението на тази задача, към съществуващите информационни мрежи и при необходимост към съответните професионални сдружения и организации. Комисията взема необходимите инициативи за осигуряване на развитието и координацията на представянето на необходимата информация. ГЛАВА IХ Процедура за дерогиране на избора между стажа за приспособяване и изпита за правоспособност Член 14 1. Когато държава-членка възнамерява, прилагайки член 4, параграф 1, буква б), втора алинея, второ изречение, или член 5, трета алинея, или член 7, буква а), втора алинея, второ изречение да не предостави на молителя да избира между стаж за приспособяване и изпит за правоспособност, тя незабавно предоставя на Комисията проекта на въпросната разпоредба. Същевременно тя уведомява Комисията за мотивите, поради които е необходимо да постанови такава разпоредба. Комисията веднага запознава останалите държави-членки с проекта; тя може също така да проведе консултации по този проект с координационната група, посочена в член 13, параграф 2. 2. Без да се засяга възможността на Комисията и на останалите държави-членки да представят възражения по проекта, държавата-членка може да приеме разпоредбата, само ако с решение Комисията не е представила възраженията си в срок от три месеца. 3. По молба на държава-членка или на Комисията държавите-членки незабавно им предоставят окончателния текст на разпоредба във връзка с прилагането на настоящия член. ГЛАВА Х Процедура за изменение на приложения В и Г Член 15 1. Списъците на образователните цикли, фигуриращи в приложение В и Г, могат да се изменят и допълват с мотивирана молба, изпратена от всяка държава-членка до Комисията. Към тази молба се прилагат всички необходими данни и в частност текстът на действащите разпоредби от националното право. Държавата-членка, подала молбата, уведомява също така останалите държави-членки. 2. Комисията разглежда въпросния образователен цикъл, както и тези, които се изискват в другите държави-членки. В частност тя проверява дали документът, който удостоверява въпросния образователен цикъл, дава на неговия титуляр: - равнище на професионално обучение, сравнимо с това на образователния цикъл след средно образование, посочен в член 1, буква а), първа алинея, второ тире, i), - съответно равнище на отговорности и функции. 3. Комисията се подпомага от комитет, съставен от представителите на държавите-членки и председателстван от представителя на Комисията. 4. Представителят на Комисията представя на комитета проект за мерките, които трябва да се вземат. Комитетът излиза със становище по този проект в срок, който председателят може да посочи в зависимост от спешността на съответния въпрос. Становището се гласува с мнозинството, предвидено в член 148, параграф 2 от Договора, за вземането на решения, които Съветът взема по предложение на Комисията. По време на гласуването в комитета гласовете на представителите на държавите-членки се определят чрез претеглянето, определено в цитирания член. Председателят не участва в гласуването. 5. Комисията постановява мерки, които се прилагат незабавно. Въпреки това, ако те не съответстват на изразеното от комитета становище, Комисията веднага представя тези мерки на Съвета. В този случай Комисията отлага прилагането на мерките, които е приела, със срок от два месеца. 6. Съветът с квалифицирано мнозинство може да вземе различно решение в срока, предвиден в параграф 5. 7. Комисията уведомява заинтересованата държава-членка за решението и при необходимост публикува така изменения списък в Официален вестник на Европейските общности. ГЛАВА ХI Други разпоредби Член 16 След датата, определена в член 17, държавите-членки представят на Комисията, на всеки две години, доклад за прилагането на въведената система. Освен общите постановки, този доклад съдържа статистическа извадка за взетите решения, както и описание на основните проблеми, които произтичат във връзка с прилагането на настоящата директива. Член 17 1. Държавите-членки въвеждат в сила законовите, подзаконовите и административните разпоредби, необходими, за да се съобразят с настоящата директива, най-късно до 18 юни 1994 г. Те незабавно информират Комисията за това. Когато държавите-членки приемат тези мерки, в тях се съдържае позоваване на настоящата директива или то се извършва при официалното им публикуване. Условията и редът на позоваване се определят от държавите-членки. 2. Държавите-членки представят на Комисията текстовете на разпоредбите от националното законодателство, които те приемат в областта, уредена с настоящата директива. Член 18 Най-късно пет години след датата, определена в член 17, Комисията представя на Европейския парламент, на Съвета и на Икономическия и социален комитет доклад за прилагането на настоящата директива. След като проведе всички необходими консултации, Комисията представя своите изводи относно възможните изменения, които следва да се внесат в настоящата директива. Комисията представя евентуално в същото време предложения, имащи за цел да се подобри съществуващата правна уредба, с оглед да се улесни свободното движение, правото на установяване и свободното предоставяне на услуги. Член 19 Адресати на настоящата директива са държавите-членки. Съставено в Люксембург на 18 юни 1992 година.
[ 12, 9 ]
32000R2882
32000R2882 L 333/72 ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 2882/2000 НА КОМИСИЯТА от 27 декември 2000 година за изменение на Регламент (ЕО) № 2331/97 относно установяване на специални условия за предоставяне на възстановяване при износ по отношение на някои продукти от свинско месо КОМИСИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ, като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност, като взе предвид Регламент (ЕИО) № 2759/75 на Съвета от 29 октомври 1975 г. относно общата организация на пазара на свинско месо (1), последно изменен с Регламент (ЕО) № 1365/2000 (2), и по-специално член 13, параграф 12 и член 22 от него, като има предвид, че: (1) Регламент (ЕО) № 2331/97 на Комисията (3), изменен с Регламент (ЕО) № 739/98 (4), установи критерии за качеството, които следва да се спазват при предоставяне на възстановявания при износ за някои продукти от свинско месо. (2) Регламент (ЕИО) № 3846/87 на Комисията от 17 декември 1987 г. относно въвеждане на номенклатура на селскостопанските продукти, подлежащи на възстановявания при износ (5), последно изменен с Регламент (ЕО) № 2425/2000 (6), съдържа списък с продуктите от свинско месо, за които може да се предостави възстановяване при износ. (3) Кодовете на продуктите, изброени в приложение I към Регламент (ЕО) № 2331/97, трябва да се съобразят с последните изменения на Регламент (ЕО) № 3846/87 и че е необходимо да се установят по-високи критерии за качеството, що се отнася до продуктите, включени в код по КН 1601 00 91, несъдържащи месо от домашни птици, така че да се осигури възможно най-ефективното използване на наличните ресурси. (4) Мерките, предвидени в настоящия регламент, са в съответствие със становището на Управителния комитет по свинското месо, ПРИЕ НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ: Член 1 В приложение I към Регламент (ЕО) № 2331/97 вписванията, отнасящи се до код по КН 1601 00 91, се заменят с вписванията, съдържащи се в приложението към настоящия регламент. Член 2 Настоящият регламент влиза в сила в деня след публикуването му в Официален вестник на Европейските общности. Той се прилага от 1 януари 2001 година. Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави-членки. Съставено в Брюксел на 27 декември 2000 година.
[ 3, 17 ]
32008L0096
ДИРЕКТИВА 2008/96/ЕО НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА от 19 ноември 2008 година относно управлението на безопасността на пътните инфраструктури ЕВРОПЕЙСКИЯТ ПАРЛАМЕНТ И СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ, като взеха предвид Договора за създаване на Европейската общност, и по-специално член 71, параграф 1, буква в) от него, като взеха предвид предложението на Комисията, като взеха предвид становището на Европейския икономически и социален комитет (1), след консултация с Комитета на регионите, в съответствие с процедурата, предвидена в член 251 от Договора (2), като имат предвид, че: (1) Трансевропейската пътна мрежа, определена в Решение № 1692/96/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 юли 1996 г. относно общностните насоки за развитието на трансевропейска транспортна мрежа (3), е от първостепенно значение при оказването на подкрепа за европейската интеграция и сближаване, както и за осигуряването на висока степен на благосъстояние. По-специално, следва да се гарантира висока степен на безопасност. (2) В своята Бяла книга от 12 септември 2001 г., озаглавена „Европейската транспортна политика до 2010 г.: време за вземане на решения“, Комисията изрази необходимостта от извършване на оценки на въздействието върху безопасността и проверки за пътна безопасност, за да се установят и управляват участъците с висока концентрация на произшествия в Общността. В нея се определя и цел за намаляване наполовина на броя на смъртните случаи по пътищата в Европейския съюз в периода между 2001 г. и 2010 г. (3) В съобщението си от 2 юни 2003 г., озаглавено „Европейска програма за действие в областта на пътната безопасност, намаляване наполовина броя на пострадалите при пътнотранспортни произшествия в Европейския съюз до 2010 г.: споделена отговорност“, Комисията определя пътната инфраструктура като третият стълб на политиката в областта на пътната безопасност, който следва значително да способства за постигане на целта за намаляване на произшествията в Общността. (4) През последните години беше постигнат голям напредък по отношение на проектирането на превозни средства (мерки за сигурност и разработване и прилагане на нови технологии), което помогна за намаляване на броя на убитите или ранените при пътнотранспортни произшествия. За да бъде постигната определената за 2010 г. цел, трябва да се предприемат действия и в други области. Управлението на безопасността на пътната инфраструктура предлага значителни възможности за подобрение, които трябва да се използват в пълна степен. (5) Установяването на подходящи процедури е важен инструмент за повишаване на безопасността на пътната инфраструктура в рамките на трансевропейската пътна мрежа. Оценките за въздействие върху пътната безопасност следва да демонстрират на стратегическо равнище последиците за пътната безопасност на различни алтернативи за планиране на инфраструктурен проект и следва да играят важна роля при избора на маршрути. Резултатите от оценките на въздействието върху пътната безопасност могат да бъдат изложени в набор от документи. Освен това, проверките за пътна безопасност следва подробно да установят опасните характеристики на определен пътен инфраструктурен проект. Поради това има смисъл да се разработят процедури, които да се следват в тези две области с цел повишаване на безопасността на пътните инфраструктури в трансевропейската пътна мрежа, като същевременно се изключат пътните тунели, които са уредени от Директива 2004/54/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 г. относно минималните изисквания за безопасност за тунелите на трансевропейската пътна мрежа (4). (6) Редица държави-членки вече разполагат с добре функциониращи системи за управление на безопасността на пътните инфраструктури. На тези държави следва да бъде разрешено да продължат да използват своите съществуващи методи, доколкото те са в съответствие с целите на настоящата директива. (7) Научните изследвания са от първостепенно значение за подобряване на безопасността на пътищата в Европейския съюз. Разработването и демонстрацията на елементи, мерки и методи (включително телематични) и разпространението на резултатите от научните изследвания играят важна роля в повишаването на безопасността на пътната инфраструктура. (8) Следва да се повиши безопасността на съществуващите пътища чрез целенасочени инвестиции в пътни участъци с най-висока концентрация на произшествия и/или с най-висок потенциал за намаляване на произшествията. За да могат да приспособят поведението си и в по-голяма степен да спазват правилника за движение по пътищата, по-специално ограниченията на скоростта, водачите следва да бъдат информирани за пътни участъци с висока концентрация на произшествия. (9) Категоризирането на безопасността на пътната мрежа има висок потенциал в периода непосредствено след прилагането му. След обработката на пътните участъци с висока концентрация на произшествия и след предприемането на мерки за отстраняване на недостатъците, инспекциите за безопасност, като превантивна мярка, следва да придобият по-важна роля. Редовните инспекции са важен инструмент за предотвратяване на възможни опасности за всички ползватели на пътя, включително уязвими ползватели, и в случай на ремонтни работи по пътя. (10) Обучението и сертифицирането на персонала, отговарящ за безопасността, чрез одобрени от държавите-членки учебни програми и средства за квалификация следва да гарантират, че професионалистите в областта получават необходимите актуални знания. (11) С цел повишаване на безопасността на пътищата в рамките на Европейския съюз следва да бъдат взети мерки за по-чест и по-систематичен обмен на най-добри практики сред държавите-членки. (12) За да се гарантира висока степен на пътна безопасност на пътищата в рамките на Европейския съюз, държавите-членки следва да прилагат насоки относно управлението на безопасността на инфраструктурата. Нотифицирането на тези насоки на Комисията и редовното докладване относно прилагането им следва да проправят пътя към систематичното повишаване на безопасността на инфраструктурата на общностно равнище и да предоставят основа за по-нататъшно развитие в посока към установяването на по-ефективна система с течение на времето. Освен това, докладването относно прилагането на насоките следва да позволи на други държави-членки да намерят най-ефективните решения, а систематичното събиране на данни за състоянието преди/след проучванията следва да предостави възможност за избор на най-ефективната мярка за бъдещи действия. (13) Разпоредбите на настоящата директива, свързани с инвестиции в безопасността на пътищата, следва да се прилагат, без да се засягат правомощията на държавите-членки по отношение на инвестициите за поддържане на пътната мрежа. (14) Доколкото целта на настоящата директива, а именно установяване на процедури, чрез които да се осигури постоянно висока степен на пътна безопасност в трансевропейската пътна мрежа, не може да бъде постигната в достатъчна степен от държавите-членки и следователно, предвид мащаба на тези действия, може да бъде по-добре постигната на общностно равнище, Общността може да приеме мерки в съответствие с принципа на субсидиарност, уреден в член 5 от Договора. В съответствие с принципа на пропорционалност, уреден в същия член, настоящата директива не надхвърля необходимото за постигане на тази цел. (15) Мерките, необходими за прилагане на настоящата директива, следва да бъдат приети в съответствие с Решение 1999/468/ЕО на Съвета от 28 юни 1999 г. за установяване на условията и реда за упражняване на изпълнителните правомощия, предоставени на Комисията (5). (16) По-специално на Комисията следва да бъдат предоставени правомощията за приемане на критериите, необходими за подобряване на практиките за управление на пътната безопасност и за адаптиране на приложенията в съответствие с техническия прогрес. Тъй като тези мерки са от общ характер и са предназначени да изменят несъществени елементи на настоящата директива, включително чрез допълването ѝ с нови несъществени елементи, те трябва да бъдат приети в съответствие с процедурата по регулиране с контрол, предвидена в член 5а от Решение 1999/468/ЕО. (17) Наличието на достатъчно крайпътни зони за паркиране е много важно не само за предотвратяването на престъпления, но и за пътната безопасност. Зоните за паркиране дават възможност на водачите да правят навременни почивки и да продължават пътуването си в пълна концентрация. Осигуряването на достатъчно безопасни зони за паркиране следователно следва да съставлява неразделна част от управлението на безопасността на пътните инфраструктури. (18) В съответствие с точка 34 от Междуинституционалното споразумение за по-добро законотворчество (6) държавите-членки се насърчават да изготвят за себе си и в интерес на Общността свои собствени таблици, които, доколкото е възможно, илюстрират съответствието между настоящата директива и мерките за нейното транспониране, и да ги направят обществено достояние, ПРИЕХА НАСТОЯЩАТА ДИРЕКТИВА: Член 1 Предмет и приложно поле 1. Настоящата директива налага установяването и прилагането на процедури за оценка на въздействието върху пътната безопасност, проверки за пътна безопасност, управление на безопасността на пътната мрежа, и инспекции за безопасност от страна на държавите-членки. 2. Настоящата директива се прилага за пътища, които съставляват част от трансевропейската пътна мрежа, независимо дали се намират в етап на проектиране, строителство или експлоатация. 3. Държавите-членки могат също да прилагат разпоредбите на настоящата директива, като набор от добри практики, за национални пътнотранспортни инфраструктури, които не са включени в трансевропейската пътна мрежа и които са изградени изцяло или частично с общностно финансиране. 4. Настоящата директива не се прилага за пътните тунели, обхванати от Директива 2004/54/ЕО. Член 2 Определения За целите на настоящата директива се прилагат следните определения: 1. „трансевропейска пътна мрежа“ означава пътната мрежа, определена в раздел 2 на приложение I към Решение № 1692/96/ЕО; 2. „компетентно образувание“ означава всяка публична или частна организация, установена на национално, регионално или местно равнище, която участва в изпълнението на настоящата директива с оглед на компетентността си; включително органи, определени като компетентни образувания, които са съществували още преди влизането в сила на настоящата директива, ако отговарят на изискванията на настоящата директива; 3. „оценка на въздействието върху пътната безопасност“ означава стратегически сравнителен анализ на въздействието на нов път или на съществено изменение на съществуващата мрежа върху безопасността на пътната мрежа; 4. „проверка за пътна безопасност“ означава независима, подробна систематична проверка за техническа безопасност, свързана с проектните характеристики на пътен инфраструктурен проект, която обхваща всички етапи от планиране до начална експлоатация; 5. „категоризиране на участъци с висока концентрация на произшествия“ означава метод за установяване, анализиране и категоризиране на участъци от пътната мрежа, които са били в експлоатация повече от три години и по които са настъпили голям брой произшествия, предизвикали смърт в съотношение с пътния поток; 6. „категоризиране на безопасността на пътната мрежа“ означава метод за установяване, анализиране и класифициране на части от съществуващата пътна мрежа според потенциала им за повишаване на безопасността и за икономия на свързаните с произшествия разходи; 7. „инспекция за безопасност“ означава обичайна периодична проверка на характеристиките и недостатъците, които налагат работи по поддръжка от съображения за безопасност; 8. „насоки“ означава мерки, приети от държавите-членки, в които се определят стъпките, които трябва да се следват, и елементите, които трябва да се вземат предвид при прилагане на предвидените в настоящата директива процедури за безопасност; 9. „инфраструктурен проект“ означава проект за изграждане на нова пътна инфраструктура или за значителна промяна на съществуваща мрежа, която оказва въздействие върху пътния поток. Член 3 Оценка на въздействието върху пътната безопасност за инфраструктурни проекти 1. Държавите-членки гарантират, че за всички инфраструктурни проекти се извършва оценка на въздействието върху пътната безопасност. 2. Оценката на въздействието върху пътната безопасност се извършва на началния етап на планиране преди одобряване на инфраструктурния проект. Във връзка с това държавите-членки се стремят да изпълняват критериите, установени в приложение I. 3. В оценката на въздействието върху пътната безопасност се посочват съображенията за пътна безопасност, допринесли за избора на предлаганото решение. В нея се предоставя и цялата необходима информация за извършване на анализ на разходите и ползите на различните оценявани възможности. Член 4 Проверки за пътна безопасност за инфраструктурни проекти 1. Държавите-членки осигуряват извършването на проверки за пътна безопасност за всички инфраструктурни проекти. 2. При извършване на проверките за пътна безопасност държавите-членки се стремят да изпълняват критериите, установени в приложение II. Държавите-членки гарантират назначаването на проверител, който да извърши проверка на проектните характеристики на даден инфраструктурен проект. Проверителят се назначава в съответствие с разпоредбите на член 9, параграф 4 и притежава необходимата професионална квалификация и е преминал обучение съгласно предвиденото в член 9. Когато проверките се извършват от екипи, поне един от членовете на съответния екип трябва да притежава сертификат за професионална квалификация, както е посочено в член 9, параграф 3. 3. Проверките за пътна безопасност представляват неразделна част от процеса на проектиране на инфраструктурния проект на етапа на предварителен проект, изготвяне на подробен проект, предварително въвеждане в експлоатация и начална експлоатация. 4. Държавите-членки гарантират, че за всеки етап на инфраструктурния проект проверителят изготвя доклад за проверка, в който посочва проектните елементи, които могат да се окажат критични за безопасността. Когато в хода на проверката се установят опасни характеристики, но проектът не бъде коригиран преди края на съответния етап, посочен в приложение II, компетентното образувание посочва причините за това в приложение към посочения доклад. 5. Държавите-членки гарантират, че докладът, посочен в параграф 4, води до съответни препоръки от гледна точка на безопасността. Член 5 Категоризиране и управление на безопасността на пътната мрежа в експлоатация 1. Държавите-членки гарантират, че категоризирането на участъците с висока концентрация на произшествия и категоризирането на безопасността на пътната мрежа се извършват въз основа на прегледи на експлоатацията на пътната мрежа, провеждани най-малко веднъж на всеки три години. Във връзка с това държавите-членки се стремят да изпълняват критериите, установени в приложение III. 2. Държавите-членки гарантират, че пътните участъци, които са с по-голям приоритет в съответствие с резултатите от категоризирането на участъците с висока концентрация на произшествия и от категоризирането на безопасността на пътната мрежа, се оценяват от експертни екипи посредством посещения на място, като за насока служат елементите, посочени в точка 3 от приложение III. Най-малко един от членовете на експертния екип трябва да отговаря на изискванията, определени в член 9, параграф 4, буква а). 3. Държавите-членки гарантират, че недостатъците се отстраняват целенасочено по отношение на посочените в параграф 2 пътни участъци. Приоритет се дава на мерките, посочени в точка 3, буква д) от приложение III, като се обръща внимание на онези от тях, при които съотношението на ползите и разходите е най-високо. 4. Държавите-членки гарантират, че са налице подходящи знаци, които предупреждават ползвателите на пътя за участъци от пътната инфраструктура, които са в ремонт и които във връзка с това могат да застрашат безопасността на ползвателите на пътя. Тези знаци включват също сигнали, които са видими както през деня, така и нощем, поставени на безопасно разстояние и съответстват на разпоредбите на Виенската конвенция за пътните знаци и сигнали от 1968. 5. Държавите-членки гарантират, че ползвателите на пътя се уведомяват по подходящи начини за съществуването на пътен участък с висока концентрация на произшествия. Ако държава-членка реши да използва пътна сигнализация, тя трябва да съответства на разпоредбите на Виенската конвенция за пътните знаци и сигнали от 1968 г. Член 6 Инспекции за безопасност 1. Държавите-членки гарантират извършването на инспекции за безопасност на пътищата в експлоатация с оглед установяване на свързаните с пътната безопасност характеристики и предотвратяването на произшествия. 2. Инспекциите за безопасност включват периодични инспекции на пътната мрежа и проучване на възможното въздействие на ремонтни работи по пътя върху безопасността на пътния поток. 3. Държавите-членки гарантират извършване на периодични инспекции от компетентното образувание. Такива инспекции се извършват достатъчно често с оглед гарантиране на достатъчни равнища на безопасност на въпросната пътна инфраструктура. 4. Без да се засягат насоките, приети съгласно член 8, държавите-членки приемат насоки относно приложимите временни мерки за безопасност при ремонтни работи по пътя. Те прилагат и подходяща схема за инспекции, чрез която да се гарантира правилното прилагане на тези насоки. Член 7 Управление на данни 1. Държавите-членки гарантират, че за всяко произшествие, предизвикало смърт, настъпило на път, посочен в член 1, параграф 2, компетентното образувание съставя протокол за пътно произшествие. Държавите-членки се стремят да включат в този протокол всеки от елементите, изброени в приложение IV. 2. Държавите-членки изчисляват средните социални разходи за произшествие, предизвикало смърт и средните социални разходи за тежко произшествие, настъпило на тяхна територия. Държавите-членки могат да извършват допълнителна диференциация на размера на разходите, който се актуализира най-малко веднъж на всеки пет години. Член 8 Приемане и съобщаване на насоки 1. Държавите-членки гарантират приемането на насоки, ако такива не са вече налице, в срок до 19 декември 2011 г., за да подпомогнат компетентните образувания в прилагането на настоящата директива. 2. Държавите-членки съобщават на Комисията тези насоки в срок от три месеца след приемането или изменението им. 3. Комисията публикува насоките на обществен уебсайт. Член 9 Назначаване и обучение на проверители 1. Държавите-членки гарантират приемането на програми за обучение на проверители на пътната безопасност, ако такива не са вече налице, в срок до 19 декември 2011 г. 2. Държавите-членки гарантират, че при извършване на дейности по настоящата директива, проверителите на пътната безопасност преминават първоначално обучение, като след завършването му получават сертификат за професионална квалификация и участват в периодични курсове за допълнително обучение. 3. Държавите-членки гарантират, че проверителите на пътната безопасност притежават сертификат за професионална квалификация. Признават се сертификатите, издадени преди датата на влизане в сила на настоящата директива. 4. Държавите-членки гарантират, че проверителите се назначават в съответствие със следните изисквания: а) проверителите притежават съответен опит или са преминали обучение в областта на пътното проектиране, техниката на пътна безопасност и анализ на произшествия; б) две години след приемането на насоките по член 8 от държавите-членки, проверките за пътна безопасност се извършват единствено от проверители или екипи, в които участват проверители, отговарящи на изискванията по параграфи 2 и 3; в) за целите на проверявания инфраструктурен проект, към момента на проверката проверителят не трябва да участва в планирането или експлоатацията на съответния инфраструктурен проект. Член 10 Обмен на най-добри практики С оглед подобряване на безопасността на пътищата в рамките на Европейския съюз, които не са част от трансевропейската пътна мрежа, Комисията установява съгласувана система за обмен на най-добри практики между държавите-членки, обхващаща, inter alia, съществуващите проекти за безопасност на пътната инфраструктура и доказани технологии за пътна безопасност. Член 11 Продължаващо усъвършенстване на практиките за управление на безопасността 1. Комисията улеснява и структурира обмена на знания и най-добри практики между държавите-членки, като използва опита, натрупан в съответните съществуващи международни форуми, с оглед да се постигне продължаващо усъвършенстване на практиките за управление на безопасността на пътните инфраструктури в Европейския съюз. 2. Комисията се подпомага от комитета, посочен в член 13. Доколкото се изисква приемане на специфични мерки, такива мерки се приемат в съответствие с процедурата по регулиране с контрол, посочена в член 13, параграф 3. 3. Когато е подходящо, по въпроси, свързани с аспектите на техническата безопасност, могат да се провеждат консултации със съответните неправителствени организации, които работят в областта на безопасността и управлението на пътни инфраструктури. Член 12 Адаптиране към техническия прогрес Приложенията към настоящата директива се адаптират към техническия прогрес в съответствие с процедурата по регулиране с контрол, посочена в член 13, параграф 3. Член 13 Процедура на комитет 1. Комисията се подпомага от комитет. 2. При позоваване на настоящия параграф се прилагат членове 5 и 7 от Решение 1999/468/ЕО, като се вземат предвид разпоредбите на член 8 от него. Срокът, предвиден в член 5, параграф 6 от Решение 1999/468/ЕО, се определя на три месеца. 3. При позоваване на настоящия параграф се прилага член 5а, параграфи 1-4 от Решение 1999/468/ЕО, като се вземат предвид разпоредбите на член 8 от него. Член 14 Транспониране 1. Държавите-членки въвеждат в сила законовите, подзаконовите и административните разпоредби, необходими, за да се съобразят с настоящата директива до 19 декември 2010 г. Те незабавно съобщават на Комисията текста на тези разпоредби. 2. Държавите-членки съобщават на Комисията текста на основните разпоредби от националното законодателство, които те приемат в областта, уредена с настоящата директива. Член 15 Влизане в сила Настоящата директива влиза в сила на двадесетия ден след публикуването ѝ в Официален вестник на Европейския съюз. Член 16 Адресати Адресати на настоящата директива са държавите-членки. Съставено в Страсбург на 19 ноември 2008 година.
[ 8 ]
32005D0106
20041122 Решение на Съвета от 22 ноември 2004 година относно подписването и временното прилагане на допълнителен протокол към споразумението за асоцииране между Европейската общност и нейните държави-членки, от една страна, и Република Чили, от друга страна, за да се вземе предвид присъединяването на Чешката република, Република Естония, Република Кипър, Република Латвия, Република Литва, Република Унгария, Република Малта, Република Полша, Република Словения и Словашката република към Европейския съюз (2005/106/ЕО) СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ, като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност, и по-специално член 310, във връзка с член 300, параграф 2, първа алинея, първо и второ изречение от него, като взе предвид Акта за присъединяване от 2003 г., и по-специално член 6, параграф 2 от него, като взе предвид предложението на Комисията, като има предвид, че: (1) На 22 декември 2003 г. Съветът е упълномощил Комисията да води преговори с Чили от името на Европейската общност и нейните държави-членки за допълнителен протокол към споразумението за асоцииране между Европейската общност и нейните държави-членки, от една страна, и Чили, от друга страна, за да се вземе предвид присъединяването на новите държави-членки към Европейския съюз. (2) Тези преговори завършиха с успех и допълнителният протокол бе подписан на 30 април 2004 г. (3) При условие, че е възможно да бъде сключен по-късно, допълнителният протокол следва да бъде подписан от името на Общността и нейните държави-членки и временното прилагане на някои от неговите разпоредби следва да бъде одобрено, РЕШИ: Член единствен 1. Председателят на Съвета е оправомощен да посочи лицата, които са упълномощени да подпишат от името на Европейската общност и нейните държави-членки допълнителния протокол към споразумението за асоцииране между Европейската общност и нейните държави-членки, от една страна, и Република Чили, от друга страна, за да се вземе предвид присъединяването на Чешката република, Република Естония, Република Кипър, Република Латвия, Република Литва, Република Унгария, Република Малта, Република Полша, Република Словения и Словашката република към Европейския съюз. Текстът на допълнителния протокол е приложен към настоящото решение. 2. Членове 2, 3, 4, 5, 6, 11 и 12 на допълнителния протокол се прилагат временно до влизането му в сила. Съставено в Брюксел на 22 ноември 2004 година.
[ 18, 15, 5 ]