— Защо ме ненавиждат тъй човеците, кажи ми,
	появице, другарко?…
	Защо са толкоз те добри към теб, обада ми?
	Не хапем ли еднакво
	и аз, и ти?

	И моята храна,
	и твоята — не е ли все една?
	Не сме ли две сестри? —

	Тъй се оплаквала омразната ехидна,
	кръвницата безстидна…

	А добротворната онази животинка,
	пиявицата церовита,
	тоз отговор дала:
	— И ази хапя като теб, туй истина е цяла!
	Но мойто хапене, другарко, изцерява,
	а твойто усмъртява!…