Panem et circenses


	„Игри и хляб! Игри и хляб!“
		Крещи великата тълпа.
	Търчат: патриций, цезар, раб —
		на кървавата веселба.

	Гърми огромний Колизей
		от триумфален клик,
	във цирка топла кръв се лей
		и смъртен чуй се вик…

	Минаха векове. Падна
		непобедимий град
	и с него старий свят рухна —
		от робство и разврат.

	Стърчи умислен Колизей —
		скелет на свят умрял,
	но колчим вятърът завей
		под свода му заспал,

	пак чуваш някой див напев
		от плясъци и шум голям,
	размесени с ужасний рев
		на цирка с кръв заливан там.