Да фръкнем, душо, да фръкнем,
	да фръкнем горе в небето,
	за нас е чужда земята,
	за нас е тъмно морето.

	Нали се тамо изчезват
	въздишки, шумове земни?
	Да фръкнем, душо: небето
	тъгата наша ще земне.