Datasets:

joelniklaus
/

MultiLegalPile_Chunks_500

Tags:

Dataset card Viewer Files Files and versions Community

Dataset Viewer (First 5GB)

Auto-converted to Parquet

View in Dataset Viewer

Viewer

Subset (125)

all_all · 1.79M rows

Split (2)

train · 919k rows

language stringclasses 1 value	type stringclasses 3 values	jurisdiction stringclasses 2 values	text stringlengths 279 52.4k
bg	caselaw	EU	23.7.2011 BG Официален вестник на Европейския съюз C 219/16 Определение на председателя на Общия съд от 9 юни 2011 г. — Eurallumina/Комисия (Дело T-62/06 RENV R) (Обезпечително производство - Държавни помощи - Решение, с което помощта се обявява за несъвместима с общия пазар и се разпорежда нейното възстановяване - Молба за спиране на изпълнението - Липса на неотложност) 2011/C 219/22 Език на производството: английски Страни Жалбоподател: Eurallumina SpA (Portoscuso, Италия) (представители: R. Denton и L. Martin Alegi, solicitors) Ответник: Европейска комисия (представители: V. Di Bucci, N. Khan, D. Grespan и K. Walkerová) Предмет Молба за спиране на изпълнението на Решение 2006/323/ЕО на Комисията от 7 декември 2005 година за освобождаване от акциз на минералните масла, използвани като гориво за производството на двуалуминиев триокис в района на Гардан, в района на Шанън и в Сардиния, прилагано съответно от Франция, Ирландия и Италия (ОВ, L 119, 2006 г., стр. 12), в частта му, в която то засяга жалбоподателя. Диспозитив 1. Отхвърля молбата за допускане на обезпечение. 2. Не се произнася по съдебните разноски.
bg	caselaw	EU	22.6.2015 BG Официален вестник на Европейския съюз C 205/21 Преюдициално запитване от Rīgas apgabaltiesas Krimināllietu tiesu kolēģija. (Латвия), постъпило на 13 април 2015 г. — Наказателно производство срещу Aleksandrs Ranks и Jurijs Vasiļevičs (Дело C-166/15) (2015/C 205/29) Език на производството: латвийски Запитваща юрисдикция Rīgas apgabaltiesas Krimināllietu tiesu kolēģija Страни в главното производство Жалбоподатели: Aleksandrs Ranks, Jurijs Vasiļevičs Ответници: Finanšu un ekonomisko noziegumu izmeklēšanas prokoratūra, Microsoft Corporation Преюдициални въпроси 1) Може ли в съответствие с член 5, параграф 1 и член 4, параграф 2 от Директива 2009/24/ЕО (1) на Европейския парламент и на Съвета лице, придобило „използвана“ компютърна програма с лицензия, записана върху неоригинален диск, който работи и не се ползва от друг потребител, да се позове на изчерпване на правото на разпространение на екземпляр (копие) от тази компютърна програма, чийто първи купувач я е придобил от притежателя на авторските права с оригиналния диск, но той се е повредил и първият приобретател е изтрил своя екземпляр (копие) или вече не го използва? 2) При утвърдителен отговор на първия въпрос: Означава ли това, че по смисъла на член 4, параграф 2 и член 5, параграф 2 от Директива 2009/24 лице, което може да се позове на изчерпване на правото на разпространение, има право да препродава на трето лице тази компютърна програма, записана върху неоригинален диск? (1) Директива 2009/24/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2009 година относно правната закрила на компютърните програми (ОВ L 111, 5.5.2009 г., стp. 16).
bg	caselaw	EU	8.8.2016 BG Официален вестник на Европейския съюз C 287/18 Решение на Общия съд от 28 юни 2016 г. — Portugal Telecom/Комисия (Дело T-208/13) (1) ((Конкуренция - Картели - Португалски и испански пазари на телекомуникациите - Клауза за неизвършване на конкурентна дейност на иберийския пазар, включена в договора за придобиване от Telefónica на притежавания от Portugal Telecom дял в бразилския мобилен телефонен оператор Vivo - Правна уговорка „доколкото е разрешено от закона“ - Задължение за мотивиране - Нарушение с оглед на целта - Съпътстващо ограничение - Потенциална конкуренция - Нарушение с оглед на резултатите - Изчисляване на размера на глобата - Искане за изслушване на свидетели)) (2016/C 287/21) Език на производството: португалски Страни Жалбоподател: Portugal Telecom SGPS, SA (Лисабон, Португалия) (представители: N. Mimoso Ruiz и R. Bordalo Junqueiro, адвокати) Ответник: Европейска комисия (представители: първоначално C. Giolito, C. Urraca Caviedes и T. Christoforou, впоследствие C. Giolito, C. Urraca Caviedes и P. Costa de Oliveira, подпомагани от M. Marques Mendes, адвокат) Предмет Като главно искане, отмяна на Решение C (2013) 306 окончателен на Комисията от 23 януари 2013 година относно производство по член 101 ДФЕС (преписка COMP/39.839 — Telefónica/Portugal Telecom), и, при условията на евентуалност, искане за намаляване на глобата. Диспозитив 1) Отменя член 2 от Решение C (2013) 306 окончателен на Комисията от 23 януари 2013 година относно производство по член 101 ДФЕС (преписка COMP/39.839 — Telefónica/Portugal Telecom) в частта, в която размерът на наложена на Portugal Telecom SGPS, SA глоба се определя на 12 290 000 EUR, доколкото този размер е определен въз основа на използваната от Европейската комисия стойност на продажбите. 2) Отхвърля жалбата в останалата ѝ част. 3) Portugal Telecom SGPS понася три четвърти от направените от него съдебни разноски и една четвърт от съдебните разноски на Комисията. Комисията понася три четвърти от направените от нея съдебни разноски и една четвърт от тези на Portugal Telecom SGPS. (1) ОВ C 164, 8.6.2013 г.
bg	caselaw	EU	26.5.2012 BG Официален вестник на Европейския съюз C 151/13 Определение на Съда (осми състав) от 16 февруари 2012 г. (преюдициално запитване от Tribunale di Santa Maria Capua Vetere — Италия) — Наказателно производство срещу Raffaele Arrichiello (Дело C-368/11) (1) (Член 104, параграф 3, първа алинея от Процедурния правилник - Свобода на установяване - Свободно предоставяне на услуги - Хазартни игри - Събиране на залози за спортни събития - Изискване за концесия - Последици, които трябва да се изведат от нарушение на правото на Съюза на предоставяне на концесии - Предоставяне на 16 300 допълнителни концесии - Принцип на равно третиране и задължение за прозрачност - Принцип на правната сигурност - Защита на притежателите на по-ранни концесии - Национална правна уредба - Задължително минимално разстояние между пунктовете за събиране на залози - Допустимост - Трансгранични дейности, сходни на тези, за които е предоставена концесията - Забрана от националната правна уредба - Допустимост) 2012/C 151/22 Език на производството: италиански Запитваща юрисдикция Tribunale di Santa Maria Capua Vetere Наказателно производство срещу Raffaele Arrichiello Предмет Преюдициално запитване — Tribunale di Santa Maria Capua Vetere — Свободно движение на хора — Свобода на установяване — Свободно предоставяне на услуги — Дейност по събиране на залози — Национално законодателство, обуславящо упражняването на тази дейност от получаването на разрешение и лиценз за обществена сигурност — Защита, предоставена на правните субекти, получили разрешения и лицензи благодарение на процедури за предоставяне, които са изключили незаконосъобразно други оператори от същия сектор — Съвместимост с членове 43 ЕО и 49 ЕО Диспозитив 1. Членове 43 ЕО и 49 ЕО, както и принципите на равно третиране и на ефективност трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат положение, при което държава членка, която в нарушение на правото на Съюза е изключила категория оператори от предоставянето на концесии за упражняването на икономическа дейност и която се опитва да отстрани това нарушение, като провежда наддавателна процедура за значителен брой нови концесии, защитава търговските позиции, придобити от съществуващите оператори, предвиждайки по-специално минимално разстояние между обектите на новите концесионери и тези на съществуващите оператори. 2. Членове 43 ЕО и 49 ЕО трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат санкции за упражняването на организирана дейност по събирането на залози без концесия или полицейско разрешение да се приложат спрямо лица, свързани с оператор, който е бил изключен от публичен търг в нарушение на правото на Съюза, дори след провеждането на новия публичен търг, предназначен да отстрани това нарушение на правото на Съюза, доколкото този публичен търг и последвалото предоставяне на нови концесии не са преустановили действително незаконосъобразното изключване на посочения оператор от по-ранния публичен търг. 3. От членове 43 ЕО и 49 ЕО, от принципа на равно третиране, от задължението за прозрачност и от принципа на правната сигурност следва, че условията и редът за провеждане на публичен търг като разглеждания в главното производство, и по-специално разпоредбите за прекратяване на концесии, предоставени вследствие на подобен публичен търг като предвидените в член 23, параграф 2, буква а) и параграф 3 от проектодоговора между независимата администрация на
bg	caselaw	EU	7.9.2013 BG Официален вестник на Европейския съюз C 260/48 Жалба, подадена на 18 юли 2013 г. — Versorgungswerk der Zahnärztekammer Schleswig-Holstein/ЕЦБ (Дело T-376/13) 2013/C 260/86 Език на производството: немски Страни Жалбоподател: Versorgungswerk der Zahnärztekammer Schleswig-Holstein (Кил, Германия) (представител: O. Hoepner, Rechtsanwalt) Ответник: Европейска централна банка Искания на жалбоподателя Жалбоподателят иска от Общия съд: — да отмени постановеното от ответника решение от 16 април 2013 г., изменено с решението от 22 май 2013 г. (LS/MD/13/313), доколкото с него не е уважена молбата на жалбоподателя за предоставяне на достъп до приложения А и Б към „Exchange Agreement dated 15. February 2012 among the Hellenic Republic and the European Central Bank and the Eurosystem NBCs listed herein“; — да осъди ответника да заплати съдебните разноски. Правни основания и основни доводи В подкрепа на жалбата си жалбоподателят излага три основания. 1. Първо основание: незаконосъобразност на основанието на постановеното решение Жалбоподателят посочва, че като приема решение ЕДБ/2011/6 (1), без да е надлежно оправомощена за това, ЕЦБ значително разширява кръга на посочените в член 4, параграф 1, буква а) от решение ЕЦБ/2004/3 (2) основания за отказ. 2. Второ основание: съществени процесуални нарушения С това основание жалбоподателят посочва, че с оспорваното решение се допускат съществени процесуални нарушения. Той изтъква във връзка с това, че с оглед на член 41, параграф 2, буква в) от Хартата на основните права на Европейския съюз са завишени критериите към задължението за мотивиране по член 296, параграф 2 ДФЕС и че изложените от ответника мотиви в оспорваното решение не изпълняват поставените от Съда на Европейския съюз изисквания. 3. Трето основание: материалноправни нарушения В това отношение жалбоподателят посочва, че са нарушени материалноправните разпоредби, тъй като вследствие на недостатъчното му мотивиране оспорваното решение нарушава правото на жалбоподателя на достъп до документите съгласно член 42 от Хартата на основните права на Европейския съюз и съгласно член 15, параграф 3 ДФЕС. Освен това според жалбоподателя отказът на достъпа се явява непропорционален. (1) 2011/342/ЕС: Решение на Европейската централна банка от 9 май 2011 година за изменение на Решение ЕЦБ/2004/3 относно публичния достъп до документите на Европейската централна банка (ЕЦБ/2011/6) (ОВ L 158, стр. 37). (2) 2004/258/ЕО: Решение на Европейската централна банка от 4 март 2004 година относно публичния достъп до документите на Европейската централна банка (ЕЦБ/2004/3) (ОВ L 80, стр. 42).
bg	caselaw	EU	9.2.2013 BG Официален вестник на Европейския съюз C 38/17 Определение на председателя на Съда от 6 ноември 2012 г. (преюдициални запитвания, отправени от Fővárosi Törvényszék, Szabolcs-Szatmár-Bereg Megyei Bíróság — (Унгария) — Körös-vidéki Környezetvédelmi és Vízügyi Igazgatóság (C-33/12), Felső-Tisza-vidéki Környezetvédelmi és Vízügyi Igazgatóság (C-38/12)/Mezőgazdasági és Vidékfejlesztési Hivatal Központi Szerve (Съединени дела C-33/12 и C-38/12) (1) 2013/C 38/26 Език на производството: унгарски Председателят на Съда разпореди делата да бъдат заличени от регистъра. (1) ОВ C 126, 28.4.2012 г.
bg	caselaw	EU	19.9.2016 BG Официален вестник на Европейския съюз C 343/41 Жалба, подадена на 14 юли 2016 г. — Vorarlberger Landes- und Hypothekenbank/ЕСП (Дело T-377/16) (2016/C 343/54) Език на производството: немски Страни Жалбоподател: Vorarlberger Landes- und Hypothekenbank AG (Брегенц, Австрия) (представител: G. Eisenberger, Rechtsanwalt) Ответник: Единен съвет за преструктуриране (ЕСП) Искания на жалбоподателя Жалбоподателят иска от Общия съд: — да отмени „Decision of the Executive Session of the Board of 20 May 2016 on the adjustment of the 2016 ex-ante contributions to the Single Resolution Fund supplementing the Decision of the Executive Session of the Board of 15 April 2016 on the 2016 ex-ante contributions of the Single Resolution Fund (SRB/ES/SRF/2016/13)“, както и първото решение, вероятно от 15 април 2016 г., което видимо е неразделно свързано с решението от 20 май 2016 г., — при условията на евентуалност, да отмени „Decision of the Executive Session of the Board of 20 May 2016 on the adjustment of the 2016 ex-ante contributions to the Single Resolution Fund supplementing the Decision of the Executive Session of the Board of 15 April 2016 on the 2016 ex-ante contributions of the Single Resolution Fund (SRB/ES/SRF/2016/13)“, в частта, в която в него се предвижда, че връщането на надплатените суми трябва да се извърши в рамките на определянето на вноската към Единния фонд за преструктуриране за 2017 г., — да осъди ответника да заплати съдебните разноски. Основания и основни доводи В подкрепа на жалбата си жалбоподателят излага четири основания. 1. Първо основание: грубо нарушение на съществени процесуални правила, тъй като обжалваното решение не е мотивирано. 2. Второ основание: грубо нарушение на съществени процесуални правила, тъй като обжалваното решение не е изцяло публикувано. 3. Трето основание: твърде малка корекция на вноската на жалбоподателя към Единния фонд за преструктуриране за 2016 г. 4. Четвърто основание: незаконосъобразност на решението за връщане на надплатените суми едва през 2017 г.
bg	caselaw	EU	14.12.2015 BG Официален вестник на Европейския съюз C 414/26 Решение на Общия съд от 23 октомври 2015 г. — Trekstor/СХВП — MSI Technology (MovieStation) (Дело T-636/13) (1) ((Марка на Общността - Производство за обявяване на недействителност - Словна марка на Общността „MovieStation“ - Абсолютни основания за отказ - Липса на отличителен характер - Описателен характер - Член 7, параграф 1, букви б) и в) от Регламент (ЕО) No 207/2009 - Член 52 от Регламент No 207/2009)) (2015/C 414/33) Език на производството: немски Страни Жалбоподател: TrekStor Ltd (Хонг Конг, Китай) (представители: O. Spieker и M. Alber, адвокати) Ответник: Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) (представители: G. Schneider и A. Schifko) Друга страна в производството пред апелативния състав на СХВП, встъпила в производството пред Общия съд: MSI Technology GmbH (Франкфурт на Майн, Германия) (представител: T. Lieb, адвокат) Предмет Жалба срещу решението на четвърти апелативен състав на СХВП от 24 септември 2013 г. (преписка R 1914/2012-4), постановено в производство за обявяване на недействителност между TrekStor Ltd и MSI Technology GmbH Диспозитив 1) Отхвърля жалбата. 2) TrekStor Ltd понася, наред с направените от него съдебни разноски, и тези на Службата за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) (СХВП). 3) MSI Technology GmbH понася направените от него съдебни разноски. (1) ОВ C 39, 8.2.2014 г.
bg	caselaw	EU	21.2.2009 BG Официален вестник на Европейския съюз C 44/63 Жалба, подадена на 16 декември 2008 г. — CM Capital Markets/СХВП — Carbon Capital Markets (CM Capital Markets) (Дело T-563/08) (2009/C 44/107) Език на жалбата: испански Страни Жалбоподател: CM Capital Markets Holding, SA (Мадрид, Испания) (представители: г-жа T. Villate Consonni, abogada и г-н. J. Calderón Chavero, abogado) Ответник: Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки и дизайни) Друга страна в производството пред апелативния състав: Carbon Capital Markets Ltd (Лондон, Обединено кралство) Искания на жалбоподателя — да се отмени решението на първи апелативен състав на СХВП от 26 септември 2008 г. по преписка R 15/2008-1 и като следствие от това — да се отхвърли оспорената марка в нейната цялост; — да се уважат исканията на жалбоподателя, и — да се осъди СХВП да заплати съдебните разноски в случай, че оспорва жалбата и неговите искания бъдат отхвърлени. Правни основания и основни доводи Заявител на марката на Общността: CARBON CAPITAL MARKETS LIMITED. Марка на Общността, предмет на спора: Словна марка „CARBON CAPITAL MARKETS“ (заявка за регистрация No 4.480.208) за услуги от клас 36. Притежател на марката или знака, на който е направено позоваване в процедурата по възражението: Жалбоподателят. Марка или знак, на която/който е направено позоваване в подкрепа на възражението: Фигуративна национална марка и фигуративна марка на Общността „CAPITAL MARKETS“ за услуги от клас 36. Решение на отдела по споровете: Отхвърля възражението. Решение на апелативния състав: Отхвърля жалбата. Изложени правни основания: Неправилно прилагане на член 8, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕО) No 40/94 относно марката на Общността.
bg	caselaw	EU	30.1.2010 BG Официален вестник на Европейския съюз C 24/62 Жалба, подадена на 30 ноември 2009 г. — medi/СХВП (medi) (Дело T-470/09) 2010/C 24/110 Език на производството: немски Страни Жалбоподател: medi GmbH & Co. KG (Bayreuth, Германия) (представители: H. Lindner и D. Terheggen, Rechtsanwälte) Ответник: Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) Искания на жалбоподателя — да се отмени решението на четвърти апелативен състав на Службата за хармонизация във вътрешния пазар (СХВП) от 1 октомври 2009 година по преписка R 692/2008-4, в частта му с която се отхвърля жалбата, — да се отмени отхвърлянето на заявката за регистрация на марка на Общността No 5 378 021 от СХВП от 26 февруари 2008 г., — да се допусне публикуването на заявката за регистрация на марка на Общността No 5 378 021 в нейната цялост, — да се осъди СХВП да заплати съдебните разноски. Правни основания и основни доводи Марка на Общността, предмет на спора: словната марка „medi“ за стоките и услугите от класове 1, 3, 5, 9, 10, 17, 35, 38, 39, 41, 42 и 44 (заявка No 5 378 021) Решение на проверителя: отхвърля заявката Решение на апелативния състав: отменя частично решението на проверителя Изложени правни основания: погрешно прилагане на член 7, параграф 1, буква б) от Регламент No 207/2009 (1), тъй като разглежданата марка притежава необходимия отличителен характер. (1) Регламент (ЕО) No 207/2009 на Съвета от 26 февруари 2009 година относно марката на Общността (ОВ L 78, стp. 1).
bg	caselaw	EU	26.10.2015 BG Официален вестник на Европейския съюз C 354/10 Решение на Съда (втори състав) от 2 септември 2015 г. (преюдициално запитване от Cour administrative d'appel de Versailles — Франция) — Groupe Steria SCA/Ministère des finances et des comptes publics (Дело C-386/14) (1) ((Преюдициално запитване - Данъчно законодателство - Свобода на установяване - Директива 90/435/ЕИО - Член 4, параграф 2 - Трансгранично разпределение на дивиденти - Корпоративен данък - Групово корпоративно данъчно облагане (на френски „intégration fiscale“) - Освобождаване на дивидентите, изплащани от включени в данъчно консолидирана група дъщерни дружества - Условие за пребиваване - Дивиденти, изплащани от чуждестранни дъщерни дружества - Неподлежащи на приспадане разходи и разноски във връзка с дялови участия)) (2015/C 354/12) Език на производството: френски Запитваща юрисдикция Cour administrative d'appel de Versailles Страни в главното производство Жалбоподател: Groupe Steria SCA Ответник: Ministère des finances et des comptes publics Диспозитив Член 49 ДФЕС трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска законодателство на държава членка относно режим на данъчна консолидация, което предвижда за консолидиращото дружество майка неутрализиране на повторното включване на пропорционална част разходи и разноски, определена във фиксиран размер от 5 % от нетната сума на дивидентите, получавани от него от местните дружества, включени в състава на данъчно консолидираната група, при положение че неутрализирането му се отказва по силата на това законодателство за дивидентите, разпределяни от установени в друга държава членка негови дъщерни дружества, които, ако бяха местни, обективно щяха да могат да се включат по техен избор в данъчно консолидираната група. (1) ОВ C 372, 20.10.2014 г.
bg	caselaw	EU	20.10.2007 BG Официален вестник на Европейския съюз C 247/22 Решение на Първоинстанционния съд от 12 септември 2007 г. — MTU Friedrichshafen/Комисия на Европейските общности (Дело T-196/02) (1) („Държавни помощи - Помощ за преструктуриране - Решение, с което се разпорежда възстановяване на несъвместима помощ - Член 13, параграф 1 от Регламент (ЕО) No 659/1999 - Солидарна отговорност“) (2007/C 247/31) Език на производството: немски Страни Ищец: MTU Friedrichshafen GmbH (Friedrichshafen, Германия) (представители: F. Montag и T. Lübbig, Rechtsanwalt) Ответник: Комисия на Европейските общности (представители: V. Kreuschitz, V. Di Bucci и T. Scharf) Предмет Иск за отмяна на член 3, параграф 2 от Решение 2002/898/EО на Комисията от 9 април 2002 г. относно държавната помощ, отпусната от Германия в полза на SKL Motoren- und Systembautechnik GmbH (OВ L 314, стp. 75) Диспозитив 1) Отменя член 3, параграф 2 от Решение 2002/898/EО на Комисията от 9 aприл 2002 г. относно държавната помощ, отпусната от Германия в полза на SKL Motoren- und Systembautechnik GmbH, доколкото с него MTU Friedrichshafen GmbH се задължава като солидарно отговорно да възстанови сумата в размер на 2,71 милиона EUR; 2) Комисията се осъжда да заплати направените от MTU Friedrichshafen разноски, както и собствените си разноски. (1) ОВ C 219, 14.9.2002 г.
bg	caselaw	EU	14.9.2015 BG Официален вестник на Европейския съюз C 302/4 Решение на Съда (четвърти състав) от 16 юли 2015 г. (преюдициално запитване от Bundesgerichtshof — Германия) — Coty Germany GmbH/Stadtsparkasse Magdeburg (Дело C-580/13) (1) ((Преюдициално запитване - Интелектуална и индустриална собственост - Директива 2004/48/ЕО - Член 8, параграф 3, буква д) - Продажба на фалшива стока - Правото на информация във връзка с производство за нарушаване на право на интелектуална собственост - Законодателство на държава членка, което дава право на банковите институции да откажат предоставянето на информация за банкова сметка (банкова тайна)) (2015/C 302/04) Език на производството: немски Запитваща юрисдикция Bundesgerichtshof Страни в главното производство Жалбоподател: Coty Germany GmbH Ответник: Stadtsparkasse Magdeburg Диспозитив Член 8, параграф 3, буква д) от Директива 2004/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 година относно упражняването на права върху интелектуалната собственост трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска национална разпоредба като тази по главното производство, която предоставя на банковите институции неограничено и безусловно право да откажат информация по член 8, параграф 1, буква в) от тази директива относно името и адреса на титуляря на банкова сметка, като се позоват на банковата тайна. (1) ОВ C 31, 1.2.2014 г.
bg	caselaw	EU	16.6.2014 BG Официален вестник на Европейския съюз C 184/42 Жалба, подадена на 11 март 2014 г. — ZZ/Европол (Дело F-21/14) 2014/C 184/69 Език на производството: френски Страни Жалбоподател: ZZ (представител: J.-J. Ghosez, avocat) Ответник: Европол Предмет и описание на спора Отмяна на решението да не се подновява за неопределено време срочният договор на жалбоподателя и осъждане на Европол да му заплати разликата между възнаграждението, което е щял да получава, ако беше останал на работа, и обезщетението за безработица или всяко друго получено от него заместващо обезщетение Искания на жалбоподателя — да се отмени решението на ответника от 13 май 2013 г., с което той уведомява жалбоподателя, че няма да му предложи договор за неопределено време и че срокът на действие на договора му изтича на 31 октомври 2013 г., както и мълчаливият отказ да бъде уважена жалбата му по административен ред от 13 декември 2013 г., — да се осъди ответникът да заплати на жалбоподателя разликата между, от една страна, размера на възнаграждението, което е щял да получава, ако беше останал на работа при ответника, и от друга страна, размера на възнаграждението, хонорарите, обезщетенията за безработица и всяко друго обезщетение, което той действително е получил, считано от 1 ноември 2013 г., вместо възнаграждението му като срочно нает служител на ответника, — да се осъди ответникът да заплати съдебните разноски.
bg	caselaw	EU	19.6.2010 BG Официален вестник на Европейския съюз C 161/31 Преюдициално запитване, отправено от Tribunale Amministrativo Regionale del Lazio (Италия) на 2 април 2010 г. — Mirko De Filippo/Ministero dell’Interno (Дело C-170/10) (2010/C 161/44) Език на производството: италиански Запитваща юрисдикция Tribunale Amministrativo Regionale del Lazio Страни в главното производство Жалбоподател: Mirko De Filippo Ответник: Ministero dell’Interno Преюдициален въпрос Съвместимо ли е националното законодателство (въведено с Декрет Bersani, Декрет-закон No 223 от 4 юли 2006 г., преобразуван в Закон No 248 от 4 август 2006 г.) с членове 43 и 49 от Договора за ЕО, когато в националната система, която то урежда, между другото: а) съществува обща тенденция за защита на притежателите на концесии, предоставени към по-ранен момент въз основа на процедура, при която неправомерно са изключени част от операторите, б) са налице разпоредби, които на практика гарантират запазването на придобитите търговски позиции (като например забраната новите концесионери да изграждат своите пунктове на разстояние под определеното от вече съществуващите пунктове), в) се предвижда прекратяване на концесията, ако концесионерът пряко или косвено извършва трансгранични игрални дейности, които могат да се приравнят на дейностите, обект на концесията?
bg	caselaw	EU	20.11.2010 BG Официален вестник на Европейския съюз C 317/27 Решение на Общия съд от 28 септември 2010 г. — Market Watch/СХВП — Ares Trading („Seroslim“) (Дело T-201/08) (1) (Марка на Общността - Производство по възражение - Заявка за словна марка на Общността „Seroslim“ - По-ранна словна марка на Общността „SEROSTIM“ - Абсолютно основание за отказ - Вероятност от объркване - Член 8, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕО) No 40/94 (понастоящем член 8, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕО) No 207/2009)) 2010/C 317/47 Език на производството: английски Страни Жалбоподател: Market Watch Franchise & Consulting, Inc. (Freeport, Бахамски острови) (представител: J. Korab, avocat) Ответник: Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) (представител: A. Folliard-Monguiral) Друга страна в производството пред апелативния състав на СХВП, встъпила в производството пред Общия съд: Ares Trading SA (Aubonne, Швейцария) (представители: M. De Justo Bailey и M. De Justo Vazquez, avocats) Предмет Жалба срещу Решение на втори апелативен състав на СХВП от 6 март 2008 г. (преписка R 0805/2007-2), постановено в рамките на производство по възражение между Ares Trading SA и Market Watch Franchise & Consulting, Inc. Диспозитив 1. Отхвърля жалбата. 2. Осъжда Market Watch Franchise & Consulting, Inc. да заплати съдебните разноски. (1) ОВ C 197, 2.8.2008 г.
bg	caselaw	EU	3.8.2013 BG Официален вестник на Европейския съюз C 225/35 Решение на Съда (втори състав) от 8 май 2013 г. (преюдициално запитване от Cour d'appel de Mons — Белгия) — Petroma Transports SA, Martens Energie SA, Martens Immo SA, Martens SA, Fabian Martens, Geoffroy Martens, Thibault Martens/État belge (Дело C-271/12) (1) (Данъчни въпроси - Данък върху добавената стойност - Шеста директива 77/388/ЕИО - Право на приспадане на данъка, платен за получена доставка - Задължения на данъчнозадълженото лице - Притежаване на нередовни или неточни фактури - Липса на задължителни реквизити - Отказ на право на приспадане - Последващи доказателства за действителното извършване на фактурираните сделки - Коригирани фактури - Право на възстановяване на ДДС - Принцип на неутралитет) 2013/C 225/60 Език на производството: френски Запитваща юрисдикция Cour d'appel de Mons Страни в главното производство Жалбоподатели: Petroma Transports SA, Martens Energie SA, Martens Immo SA, Martens SA, Fabian Martens, Geoffroy Martens, Thibault Martens Ответник: État belge Предмет Преюдициално запитване — Cour d'appel de Mons — Белгия — Тълкуване на нормите относно данъка върху добавената стойност — Приспадане на данъка, платен за получени доставки — Задължение на данъчнозадълженото лице — Подчиняване на правото на приспадане на ДДС на притежаването на фактура, която задължително включва някои данни — Понятие за съществени данни — Отказ да се признае правото на приспадане — По-късно представяне на информация като доказателство за наличието, естеството и стойността на извършените престации — Съвместимост с правото на Съюза на национална съдебна практика, съгласно която се отказва правото на приспадане в случай на липса на задължителни данни във фактурата — Тълкуване на принципа на неутралитет — Въздействие на неточността на фактурите върху задължението на държавата да възстанови получения ДДС Диспозитив 1. Разпоредбите на Шеста директива 77/388/ЕИО на Съвета от 17 май 1977 година относно хармонизиране на законодателствата на държавите членки относно данъците върху оборота — обща система на данъка върху добавената стойност: единна данъчна основа, изменена с Директива 94/5/ЕО на Съвета от 14 февруари 1994 година, трябва да се тълкуват в смисъл, че допускат национална правна уредба като разглежданата в главното производство, по силата на която правото на приспадане на данък върху добавената стойност може да се откаже на данъчнозадължени лица, получатели на услуги, които разполагат с непълни фактури, дори ако в допълнение към последните след приемането на решението за отказ е предоставена информация с цел да се докаже действителното извършване, естеството и стойността на фактурираните сделки. 2. Принципът на данъчен неутралитет допуска данъчната администрация да откаже възстановяване на данъка върху добавената стойност, платен от дружество, доставчик на услуги, когато упражняването на правото на приспадане на данъка върху добавената стойност, начислен за същите услуги, е било отказано на дружествата, получатели на услугите, поради това че са констатирани нередности във фактурите, издадени от дружеството, доставчик на услугите. (1) ОВ C 243, 11.8.2012 г.
bg	caselaw	EU	21.2.2009 BG Официален вестник на Европейския съюз C 44/45 Решение на Първоинстанционния съд от 18 декември 2008 г. — Torres/СХВП — Sociedad Cooperativa del Campo San Ginés (TORRE DE BENÍTEZ) (Дело T-16/07) (1) (Марка на Общността - Процедура по възражение - Заявка за словна марка на Общността TORRE DE BENÍTEZ - По-ранни национални, на Общността и международни словни и фигуративни марки, наподобяващи множество кули - Относително основание за отказ - Липса на вероятност от объркване) (2009/C 44/77) Език на производството: испански Страни Жалбоподател: Miguel Torres, SA (Vilafranca del Penedés, Испания) (представители: E. Armijo Chávarri, M. Baz de San Ceferino и A. Castán Pérez-Gómez, avocats) Ответник: Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки и дизайни) (представител: O. Mondéjar Ortuño) Друга страна в производството пред апелативния състав на СХВП, встъпила в производството пред Първоинстанционния съд: Sociedad Cooperativa del Campo San Ginés (Cuenca, Испания) (представител: C. Hernández Hernández, avocat) Предмет Жалба срещу решение на втори апелативен състав на Службата за хармонизация във вътрешния пазар (марки и дизайни) от 6 ноември 2006 г. (преписка R 36/2006-2) относно процедура по възражение между Miguel Torres, SA и Sociedad Cooperativa del Campo San Ginés. Диспозитив 1) Отхвърля жалбата. 2) Осъжда Miguel Torres, SA да заплати съдебните разноски. (1) ОВ C 82, 14.4.2007 г.
bg	caselaw	EU	8.2.2016 BG Официален вестник на Европейския съюз C 48/46 Решение на Общия съд от 16 декември 2015 г. — Perfetti Van Melle Benelux/СХВП — Intercontinental Great Brands (TRIDENT PURE) (Дело T-491/13) (1) ((Марка на Общността - Производство по възражение - Заявка за словна марка на Общността „TRIDENT PURE“ - По-ранни словни и фигуративни марки на Общността, национални и международни марки и марки на Бенелюкс „PURE WHITE“, „mentos PURE FRESH PURE BREATH“, „PURE“, „PURE FRESH“, „mentos PURE FRESH“ и „mentos PURE WHITE“ - Относително основание за отказ - Вероятност от объркване - Член 8, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕО) No 207/2009)) (2016/C 048/51) Език на производството: английски Страни Жалбоподател: Perfetti Van Melle Benelux BV (Бреда, Нидерландия) (представители: P. Perani, G. Ghisletti и F. Braga, адвокати) Ответник: Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) (представител: L. Rampini) Друга страна в производството пред апелативния състав на СХВП, встъпила в производството пред Общия съд: Intercontinental Great Brands LLC (Ист Хановер, Ню Джърси, САЩ) (представител: M. Haak, адвокат) Предмет Жалба срещу решението на четвърти апелативен състав на СХВП от 9 юли 2013 г. (преписка R 06/2012-4), относно производство по възражение между Perfetti Van Melle Benelux BV и Kraft Foods Global Brands LLC Диспозитив 1) Отхвърля жалбата. 2) Осъжда Perfetti Van Melle Benelux BV да заплати съдебните разноски. (1) ОВ C 344, 23.11.2013 г.
bg	caselaw	EU	19.1.2015 BG Официален вестник на Европейския съюз C 16/31 Решение на Общия съд от 26 ноември 2014 г. — Energetický a průmyslový и EP Investment Advisors/Комисия (Дело T-272/12) (1) (Конкуренция - Административно производство - Решение, с което се констатира отказ за подлагане на проверка и с което се налага глоба - Член 23, параграф 1, буква в) от Регламент (ЕО) No 1/2003 - Презумпция за невиновност - Право на защита - Пропорционалност - Задължение за мотивиране) (2015/C 016/50) Език на производството: английски Страни Жалбоподатели: Energetický a průmyslový holding a.s. (Бърно, Чешка република) и EP Investment Advisors s.r.o. (Прага, Чешка република) (представители: първоначално K. Desai, solicitor, J. Schmidt и M. Peristeraki, впоследствие J. Schmidt, R. Klotz и M. Hofmann, адвокати) Ответник: Европейска комисия (представители: първоначално A. Antoniadis и R. Sauer, впоследствие R. Sauer и C. Vollrath) Предмет Искане за отмяна на Решение C(2012) 1999 окончателен на Комисията от 28 март 2012 г. относно производство по прилагане на член 23, параграф 1, буква в) от Регламент (ЕО) No 1/2003 (отказ за подлагане на проверка) (преписка COMP/39793 — EPH и др.) Диспозитив 1) Отхвърля жалбата. 2) Осъжда Energetický a průmyslový holding a.s. и EP Investment Advisors s.r.o. да заплатят съдебните разноски. (1) ОВ C 250, 18.8.2012 г.
bg	caselaw	EU	15.3.2014 BG Официален вестник на Европейския съюз C 78/3 Преюдициално запитване, отправено от Centrale Raad van Beroep (Нидерландия) на 12 декември 2013 г. — H. J. Mertens/Raad van bestuur van het Uitvoeringsinstituut werknemersverzekeringen (Дело C-655/13) 2014/C 78/05 Език на производството: нидерландски Запитваща юрисдикция Centrale Raad van Beroep Страни в главното производство Жалбоподател: H. J. Mertens Ответник: Raad van bestuur van het Uitvoeringsinstituut werknemersverzekeringen Преюдициален въпрос Трябва ли член 71, параграф 1, буква a), подточка i) от Регламент No 1408/71 (1) да се тълкува в смисъл, че не допуска пограничният работник, който непосредствено след като е имал трудово правоотношение на пълно работно време с работодател в дадена държава членка е нает на работа на по-кратко работно време от друг работодател в същата държава членка, да се счита за частично безработен? (1) Регламент (ЕИО) No 1408/71 на Съвета от 14 юни 1971 година за прилагането на схеми за социална сигурност на заети лица, самостоятелно заети лица и членове на техните семейства, които се движат в рамките на Общността (ОВ L 149, стр. 2; Специално издание на български език, 2007 г., глава 5, том 1, стр. 26, поправка ОВ L 32, 2008 г., стр. 31).
bg	caselaw	EU	26.1.2013 BG Официален вестник на Европейския съюз C 26/56 Жалба, подадена на 14 ноември 2012 г. — Biscuits Poult/СХВП — Banketbakkerij Merba (Biscuits) (Дело T-494/12) 2013/C 26/114 Език на жалбата: френски Страни Жалбоподател: Biscuits Poult (Монтобан, Франция) (представител: C. Chapoullié, avocat) Ответник: Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) Друга страна в производството пред апелативния състав: Banketbakkerij Merba BV (Остерхаут, Нидерландия) Искания на жалбоподателя Жалбоподателят иска от Общия съд: — да отмени или поне да измени решението на трети апелативен състав на Службата за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) от 2 август 2012 г. по преписка R 914/2011-3, — да потвърди решението, постановено от отдела за обявяване на недействителност, с което се признава действителността на промишлен дизайн No 001114292-0001, — да отхвърли искането за обявяване на недействителност, заведено под номер ICD 000007120, и — да осъди дружеството Banketbakkerij Merba BV да заплати съдебните разноски. Правни основания и основни доводи Регистриран промишлен дизайн на Общността, предмет на искане за обявяване на недействителност: промишлен дизайн на бисквита с топяща се сърцевина за бисквити от клас 01-01 — промишлен дизайн на Общността No 001114292-0001. Притежател на промишления дизайн на Общността: жалбоподателят. Страна, която иска обявяване на недействителността на промишления дизайн на Общността: Banketbakkerij Merba BV. Основание на искането за обявяване на недействителност: нарушение на членове 4—9 от Регламент No 6/2002. Решение на отдела за обявяване на недействителност: отхвърля искането за обявяване на недействителност. Решение на апелативния състав: уважава жалбата и обявява за недействителен промишления дизайн на Общността. Изложени основания: нарушение на член 4, параграф 2 и член 6 от Регламент No 6/2002.
bg	caselaw	EU	17.12.2011 BG Официален вестник на Европейския съюз C 370/18 Преюдициално запитване, отправено от Административен съд София-град (България) на 18 октомври 2011 година — Зухейр Фрайех Халаф/Държавна агенция за бежанците при Министерския съвет (Дело C-528/11) 2011/C 370/30 Език на производството: български Препращаща юрисдикция Административен съд София-град Страни в главното производство Жалбоподател: Зухейр Фрайех Халаф Ответник: Държавна агенция за бежанците при Министерския съвет Преюдициални въпроси 1. Следва ли член 3, § 2 от Регламент (ЕО) No 343/2003 (1) на Съвета от 18 февруари 2003 година за установяване на критерии и механизми за определяне на държава-членка, компетентна за разглеждането на молба за убежище, която е подадена в една от държавите-членки от гражданин на трета страна, да се тълкува в смисъл, че допуска държава-членка да поеме отговорност за разглеждането на молбата за убежище, когато по отношение на подалото молба за убежище лице не са налице факти от лично естество, обуславящи приложимост на хуманитарната клауза по член 15 от същия регламент и когато по отношение на компетентната по правилата на член 3, § 1 от същия регламент държава-членка е налице поне една от следните хипотези: А) когато в актове на Службата на Върховния комисариат за бежанците при Организацията на обединените нации са изнесени факти и направени изводи, че компетентната по право държава членка нарушава разпоредби по правото на Европейския съюз в областта на убежището, свързани с условията за приемане на търсещи убежище лица или с достъпа до процедурата или с качеството на процедурата за разглеждане на молбите за убежище? Б) когато компетентната по право държава-членка не е отговорила на запитването за обратно приемане по член 20, § 1 от този регламент и при условие, че в същия не са предвидени разпоредби за спазването на принципа за солидарност по член 80 от Договора за функционирането на Европейския съюз? 2. Допустимо ли е за целите на прилагане на член 3, § 2 от Регламент (ЕО) No 343/2003 на Съвета от 18 февруари 2003 година за установяване на критерии и механизми за определяне на държава-членка, компетентна за разглеждането на молба за убежище, която е подадена в една от държавите-членки от гражданин на трета страна, национален съд на държава-членка, пред който е предявено искане за прилагане на тази разпоредба на основание твърдения за нарушаването на правото на Съюза в областта на убежището в компетентната по право държава-членка по член 3, § 1 от същия регламент, да прецени нарушаването на това право и произтичащите правни последици за правата на това лице, гарантирани му от правото на Съюза при евентуалното му прехвърляне в компетентната държава-членка, без да е установено по отношение на същата държава-членка нарушение на относимите разпоредби по правото на Съюза по предвидения в това право ред от Съда на Европейския съюз? При положителен отговор на този въпрос, да се отговори и на въпросите за определяне на критериите за нарушаване на правото на Съюза: Следва ли да се вземат предвид само съществените нарушения на правото на Съюза и какви критерии да приложи националния съд за установяването им за целите на прилагането на тълкуваната разпоредба от регламента? Следва ли да
bg	caselaw	EU	се счита за съществено нарушение на правото на Съюза в областта на убежището, само това нарушение, което има за правна последица нарушаването на което и да е право, гарантирано по правото на Съюза на подалото молба за убежище лице или следва да се ограничи до нарушаването само на правото на убежище по смисъла на чл. 18 от Хартата за основните права на Европейския съюз? Следва ли да се разглеждат само нарушенията на условията за приемане на търсещите убежище лица в компетентната по право държава-членка, когато по общите критерии и стандарти по правото на Съюза не съществува правно основание за уважаване на молбата за убежище на лицето? 3. Какво е съдържанието на правото на убежище по чл.18 от Хартата за правата на ЕС във връзка с чл. 53 от същата, определението по чл.2,буква в) и съображение 12 от преамбюла на Регламент (ЕО) No 343/2003 на Съвета от 18 февруари 2003 година за установяване на критерии и механизми за определяне на държава-членка, компетентна за разглеждането на молба за убежище? 4. Следва ли чл. 3, § 2 от Регламент (ЕО) No 343/2003 на Съвета от 18 февруари 2003 година за установяване на критерии и механизми за определяне на държава-членка, компетентна за разглеждането на молба за убежище, която е подадена в една от държавите-членки от гражданин на трета страна, да се тълкува, че допуска национален съд на държава членка да приеме, че е оборена презумпцията за спазване на принципа за забрана за връщане и за сигурна страна по съображение 2 от същия регламент по отношение на компетентната по § 1 от същата разпоредба държава-членка, когато това не е установено от Съда на Европейския съюз, като се вземе предвид следното: — признатите надзорни функции на Службата на Върховния комисариат за бежанците при Организацията на Обединените нации, произтичащи от задължението по чл. 78, §1 от Договора за функционирането на Европейския съюз за спазване на международни актове в областта на убежището и изрично по чл. 21 на Директива 2005/85/ЕО (2) на Съвета от 01.12.2005г. за минималните стандарти относно процедурата за предоставянето и отнемането на статут на бежанец в държавите-членки, и — когато в актове на тази Служба са изнесени факти и направени изводи, че компетентната по правилата на § 1 от член 3 на регламента държава-членка нарушава разпоредби по правото на Европейския съюз в областта на убежището? 5. Следва ли чл. 3, § 2 от Регламент (ЕО) No 343/2003 на Съвета от 18 февруари 2003 година за установяване на критерии и механизми за определяне на държава-членка, компетентна за разглеждането на молба за убежище, която е подадена в една от държавите-членки от гражданин на трета страна, във връзка с задължението по чл. 78, §1 от Договора за функционирането на Европейския съюз за спазване на международни актове в областта на убежището, да се тълкува в смисъл, че задължава държавите членки да изискат становище на Службата на Върховния комисариат за бежанците при Организацията на обединените нации в производството по определянето на компетентната държава членка по регламента, когато в актове на тази служба са изнесени факти и направени изводи, че компетентната
bg	caselaw	EU	по правилата на § 1 от същата разпоредба на регламента държава-членка нарушава разпоредби по правото на Европейския съюз в областта на убежището? При положителен отговор на този въпрос, да се отговори и на въпроса: Когато не е взето посоченото становище на Службата на Върховния комисариат за бежанците, допуснато ли е съществено нарушение на процедурата при определянето на компетентната държава-членка по чл.3 от същия регламент и нарушение на правото на добра администрация и на ефективни средства за защита съответно по чл. 41 и чл. 47 от Хартата за правата на Европейския съюз, и по аргумент от чл. 21 на Директива 2005/85/ЕО на Съвета от 01.12.2005 г. за минималните стандарти относно процедурата за предоставянето и отнемането на статут на бежанец в държавите-членки, предвиждаща правото тази служба да изрази становище при разглеждането на всяка молба за убежище? (1) OB L 50, стр. 1; Специално българско издание, 2003 г., глава 19, том 6, стр. 56 (2) OB L 326, стр. 13; Специално българско издание, 2005 г., глава 19, том 7, стр. 242
bg	caselaw	EU	23.2.2013 BG Официален вестник на Европейския съюз C 55/21 Жалба, подадена на 26 декември 2012 г. — Ministry of Energy of Iran/Съвет (Дело T-564/12) 2013/C 55/38 Език на производството: английски Страни Жалбоподател: Ministry of Energy of Iran (Техеран, Иран) (представител: M. Lester, Barrister) Ответник: Съвет на Европейския съюз Искания на жалбоподателя Жалбоподателят иска от Общия съд: — да отмени Решение 2012/635/ОВППС на Съвета от 15 октомври 2012 година (1) и Регламент за изпълнение (ЕС) No 945/2012 на Съвета от 15 октомври 2012 година (2) в частите, в които му се налагат ограничителни мерки; — да осъди ответника да плати съдебните разноски. Правни основания и основни доводи В подкрепа на жалбата си жалбоподателят излага четири основания. 1. Първото основание е изведено от твърдението, че нито един от правните критерии за включване на жалбоподателя в списъка не е изпълнен, че Съветът е допуснал явна грешка, като е приел, че някой от тези критерии е изпълнен, и че посочването му в списъка е основано на явна фактическа грешка. 2. Второто основание е изведено от твърдението, че Съветът не е мотивирал съответно или надлежно приемането на обжалваните мерки срещу жалбоподателя. 3. Третото основание е изведено от твърдението, че Съветът не е гарантирал правото на защита и правото на ефективен съдебен контрол на жалбоподателя. 4. Четвъртото основание е изведено от твърдението, че решението на Съвета да посочи жалбоподателя в списъка необосновано и непропорционално нарушава основните му права, в това число и правото му на защита на собствеността, на стопанската дейност и на доброто му име. (1) Решение 2012/635/ОВППС на Съвета от 15 октомври 2012 година за изменение на Решение 2010/413/ОВППС относно ограничителни мерки срещу Иран (ОВ L 282, стр. 58) (2) Регламент за изпълнение (ЕС) No 945/2012 на Съвета от 15 октомври 2012 година за прилагане на Регламент (ЕС) No 267/2012 относно ограничителни мерки срещу Иран (ОВ L 282, стр. 16)
bg	caselaw	EU	20.10.2012 BG Официален вестник на Европейския съюз C 319/12 Жалба, подадена на 10 август 2012 г. — Katjes Fassin GmbH/СХВП (Yoghurt-Gums) (Дело T-366/12) 2012/C 319/22 Език на производството: немски Страни Жалбоподател: Katjes Fassin GmbH & Co. KG (Емерих ам Райн, Германия) (представител: адв. T. Schmitz, Rechtsanwalt) Ответник: Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) Искания на жалбоподателя Жалбоподателят иска от Общия съд: — да се отмени решението на четвърти апелативен състав на Службата за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) от 11 юни 2012 г. по преписка R 523/2012-4 и да се преразгледа и измени, така че жалбата пред СХВП да бъде напълно отхвърлена; — да се осъди ответника да заплати съдебните разноски. Правни основания и основни доводи Марка на Общността, предмет на спора: фигуративната марка, съдържаща словния елемент „Yoghurt-Gums“, за стоките от класове 6, 24 и 30 — искане за регистрация на марка на Общността No 9 455 197 Решение на проверителя: частично отхвърля искането за регистрация. Решение на апелативния състав: отхвърля жалбата. Изложени правни основания: — нарушение на член 7, параграф 1, буква в) от Регламент No 207/2009; — нарушение на член 7, параграф 1, буква б) от Регламент No 207/2009.
bg	caselaw	EU	28.5.2011 BG Официален вестник на Европейския съюз C 160/21 Решение на Общия съд от 13 април 2011 г. — Smart Technologies/СХВП (WIR MACHEN DAS BESONDERE EINFACH) (Дело T-523/09) (1) (Марка на Общността - Заявка за регистрация на словна марка на Общността „WIR MACHEN DAS BESONDERE EINFACH“ - Абсолютно основание за отказ - Липса на описателен характер - Член 7, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕО) No 207/2009) 2011/C 160/32 Език на производството: английски Страни Жалбоподател: Smart Technologies ULC (Калгари, Канада) (представители: M. Edenborough, QC, T. Elias, barrister, и R. Harrison, solicitor) Ответник: Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) (представител: J. Crespo Carrillo) Предмет Жалба срещу решението на втори апелативен състав на СХВП от 29 септември 2009 г. (преписка R 554/2009-2) относно заявка за регистрация на словен знак „WIR MACHEN DAS BESONDERE EINFACH“ като марка на Общността Диспозитив 1. Отхвърля жалбата. 2. Осъжда Smart Technologies ULC да заплати съдебните разноски. (1) ОВ C 51, 27.2.2010 г.
bg	caselaw	EU	23.2.2013 BG Официален вестник на Европейския съюз C 55/12 Определение на Общия съд от 18 декември 2012 г. — Германия/Комисия (Дело T-205/11) (1) (Жалба за отмяна - Държавни помощи - Срок за обжалване - Просрочие - Недопустимост) 2013/C 55/21 Език на производството: немски Страни Жалбоподател: Федерална република Германия (представители: T. Henze и J. Möller) Ответник: Европейска комисия (представители: R. Lyal, T. Maxian Rusche и M. Adam) Предмет Жалба за отмяна на Решение 2011/527/ЕС на Комисията от 26 януари 2011 г. относно държавна помощ C 7/10 (ex CP 250/09 и NN 5/10), приведена в действие от Германия — предвидена в закона за корпоративния данък схема за пренасяне на данъчни загуби в случай на преструктуриране на предприятия в затруднение („KStG, Sanierungsklausel“) (ОВ L 235, стр. 26) Диспозитив 1. Отхвърля жалбата. 2. Осъжда Федерална република Германия да заплати съдебните разноски. (1) ОВ C 186, 25.6.2011 г.
bg	caselaw	EU	26.4.2008 BG Официален вестник на Европейския съюз C 107/17 Преюдициално запитване, отправено от High Court of Justice (England & Wales), Queen's Bench Division (Administrative Court) (Обединеното кралство) на 13 февруари 2008 г. — Vodafone Ltd, Telefonica O2 Europe plc, T-Mobile International AG, Orange Personal Communications Services Ltd/Secretary of State for Business, Entreprise and Regulatory Reform (Дело C-58/08) (2008/C 107/25) Език на производството: английски Препращаща юрисдикция High Court of Justice (England & Wales), Queen's Bench Division (Administrative Court) Страни в главното производство Ищец: Vodafone Ltd, Telefonica O2 Europe plc, T-Mobile International AG, Orange Personal Communications Services Ltd. Ответник: Secretary of State for Business, Entreprise and Regulatory Reform. Заинтересовани страни: Office of Communications, Hutchison 3G (UK) Limited Встъпила страна: GSM Association Преюдициални въпроси 1) Налице ли е пълна или частична недействителност на Регламент (ЕО) No 717/2007 (1) поради това, че като правно основание неправилно е приет член 95 ЕО? 2) Налице ли е недействителност на член 4 от Регламент (ЕО) No 717/2007 (във връзка с член 2, параграф 2, буква a) и член 6, параграф 3, доколкото се отнася до Евротарифата и свързаните с нея задължения), по съображение че определянето на ценови таван по отношение на цените на дребно за роуминг нарушава принципа на пропорционалност и/или субсидиарност? (1) Регламент (ЕО) No 717/2007 на европейския парламент и на съвета от 27 юни 2007 година относно роуминга в обществени мобилни телефонни мрежи в рамките на Общността и за изменение на Директива 2002/21/ЕО (OВ L 171, стр. 32).
bg	caselaw	EU	27.7.2015 BG Официален вестник на Европейския съюз C 245/41 Жалба, подадена на 22 май 2015 г. — Apcoa Parking Holdings/СХВП (PARKWAY) (Дело T-268/15) (2015/C 245/49) Език на производството: немски Страни Жалбоподател: APCOA Parking Holdings GmbH (Щутгарт, Германия) (представител: A. Lohmann, Rechtsanwalt) Ответник: Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) (СХВП) Данни за производството пред СХВП Спорна марка: фигуративна марка на Общността със словния елемент „PARKWAY“ — заявка за регистрация No 12 567 021. Обжалвано решение: решение на четвърти апелативен състав на СХВП от 25 март 2015 г. по преписка R 2063/2014-4. Искания Жалбоподателят моли Общия съд: — да отмени обжалваното решение, — да осъди СХВП да заплати разноските, включително направените в хода на производството по административно обжалване. Изложени основания — Нарушение на член 7, параграф 1, буква б) от Регламент No 207/2009, — Нарушение на член 7, параграф 1, буква в) от Регламент No 207/2009.
bg	caselaw	EU	26.6.2017 BG Официален вестник на Европейския съюз C 202/18 Определение на Общия съд от 1 март 2017 г. — Ikos/EUIPO (AEGYPTISCHE ERDE) (Дело T-76/16) (1) ((Марка на Европейския съюз - Заявка за словна марка на Европейския съюз „AEGYPTISCHE ERDE“ - Абсолютно основание за отказ - Описателен характер - Отхвърляне на заявката - Член 7, параграф 1, буква в) от Регламент (ЕО) No 207/2009 - Жалба, която отчасти е явно недопустима и отчасти е явно лишена от всякакво правно основание)) (2017/C 202/32) Език на производството: немски Страни Жалбоподател: Ikos GmbH (Льоррах, Германия) (представител: A. Masberg, адвокат) Ответник: Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост (представител: M. Fischer) Предмет Жалба срещу решението на първи апелативен състав на EUIPO от 7 декември 2015 г. (преписка R 1257/2015-1) относно заявка за регистрация на словния знак „AEGYPTISCHE ERDE“ като марка на Европейския съюз Диспозитив 1) Отхвърля жалбата. 2) Осъжда Ikos GmbH да заплати съдебните разноски. (1) ОВ C 118, 4.4.2016 г.
bg	caselaw	EU	23.1.2017 BG Официален вестник на Европейския съюз C 22/37 Жалба, подадена на 28 септември 2016 г. — Enrico Colombo и Giacomo Corinti/Комисия (Дело T-690/16) (2017/C 022/52) Език на производството: италиански Страни Жалбоподатели: Enrico Colombo SpA (Сесто Календе, Италия), Giacomo Corinti (Испра, Италия) (представители: R. Colombo и G. Turri, avvocati) Ответник: Европейска комисия Искания на жалбоподателите Жалбоподателите молят Общия съд: — да отмени акта за възлагане, чието естество и съдържание не са известни, съобщен със записка от 20 юли 2016 г. с референтен номер Ares (2016) 371182, с който Европейската комисия, JRC — Управление на обект Испра, възлага поръчка JRC/IPR/2016/C.4/0002/OC относно рамково споразумение за строителство и поддръжка на водопроводни тръби и отоплителни/охладителни подстанции в Съвместния изследователски център в Испра на избрания оферент, — да отмени записката от 20 юли 2016 г. с референтен номер Ares (2016) 371182, с която Европейската комисия, JRC — Управление на обект Испра, съобщава изхода от процедурата за възлагане на обществена поръчка, — да отмени протоколите от процедурата за възлагане на обществена поръчка от 13 май 2016 г. и 28 юни 2016 г., — да разпореди, главно, поправянето на понесените вреди в натура, по-специално чрез обявяването на недействителността, на отмяната или на липсата на правни последици на договора, чието съдържание и естество не са известни, подписан на 19 август 2016 г. между Комисията и избрания оферент, с последваща замяна на последния, — да разпореди, при условията на евентуалност, поправяне на вредите чрез парично обезщетение в размер на 500 000,00 EUR или в друг по-голям или по-малък определен от Общия съд по справедливост размер, ведно с лихвите и паричното преизчисление на дължимото до датата на плащането. Основания и основни доводи В подкрепа на жалбата си жалбоподателите излагат като основания за обжалване нарушение на членове 105 и 107 от Регламент (ЕС, Евратом) No 966/2012 на Европейския парламент и Съвета от 25 октомври 2012 година относно финансовите правила, приложими за общия бюджет на Съюза и за отмяна на Регламент (ЕО, Евратом) No 1605/2002 (ОВ L 298, 2012 г., стр. 1), нарушение на lex specialis във връзка с въпросната обществена поръчка, нарушение на принципа на равно третиране и на справедлив съдебен процес, както и извършване в настоящия случай на злоупотреба с власт. В това отношение се изтъква, че представената оферта от избрания оферент е трябвало да бъде изключена поради несъответствие с изискванията за правосубектност и технически способности, предвидени от lex specialis.
bg	caselaw	EU	6.6.2009 BG Официален вестник на Европейския съюз C 129/2 Иск, предявен на 29 януари 2009 г. — Комисия на Европейските общности/Кралство Нидерландия (Дело C-41/09) 2009/C 129/03 Език на производството: нидерландски Страни Ищец: Комисия на Европейските общности (представители: D. Triantafyllou и W. Roels) Ответник: Кралство Нидерландия Искания на ищеца — да се установи, че като прилага намалена ставка на ДДС за доставката, вноса и вътреобщностното придобиване на някои живи животни (по-конкретно коне), които обикновено не са предназначени за подготвяне или производство на храни за човешко или животинско потребление, Кралство Нидерландия не е изпълнило задълженията си по член 12 във връзка с приложение З към Шеста директива относно ДДС (1) и по членове 96, 97, 98 и 99, параграф 1 във връзка с приложение III към Директивата относно ДДС (2), — да се осъди Кралство Нидерландия да заплати съдебните разноски. Правни основания и основни доводи Комисията счита, че с нидерландския Закон за данъка върху оборота се нарушават членове 96, 97 и 98, както и член 99, параграф 1 във връзка с приложение III към Директивата относно ДДС, като се прилага намалена ставка на ДДС за доставката на някои живи животни (по-конкретно коне), дори когато тези животни не са предназначени за подготвяне или производство на храни. По-специално Комисията смята, че живите животни, и по-конкретно конете, които обикновено не са предназначени за производството на храни, не попадат в категория 1) от приложение III. Както всяка друга разпоредба относно намалените ставки на ДДС и съгласно постоянна съдебна практика категория 1) от приложение III трябвало да се тълкува стеснително. Освен това съгласно текста на категория 1) от приложение III към директивата намалената ставка се прилагала за храните. (1) Шеста директива 77/388/ЕО на Съвета от 17 май 1977 година относно хармонизиране на законодателствата на държавите-членки относно данъците върху оборота — обща система на данъка върху добавената стойност: единна данъчна основа (ОВ L 145, стр. 1). (2) Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност (ОВ L 347, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 9, том 3, стр. 7).
bg	caselaw	EU	4.7.2016 BG Официален вестник на Европейския съюз C 243/49 Жалба, подадена на 13 май 2016 г. — Янукович/Съвет (Дело T-244/16) (2016/C 243/55) Език на производството: английски Страни Жалбоподател: Виктор Фьодорович Янукович (Киев, Украйна) (представител: T. Beazley, QC) Ответник: Съвет на Европейския съюз Искания на жалбоподателя Жалбоподателят иска от Общия съд: — да отмени Решение (ОВППС) 2016/318 на Съвета от 4 март 2016 година за изменение на Решение 2014/119/ОВППС относно ограничителни мерки, насочени срещу определени лица, образувания и органи с оглед на ситуацията в Украйна (OВ 2016 L 60, стp. 76) в частта, в която се отнася до жалбоподателя; — да отмени Регламент за изпълнение (ЕС) 2016/311 на Съвета от 4 март 2016 година за прилагане на Регламент (ЕС) No 208/2014 относно ограничителни мерки, насочени срещу определени лица, образувания и органи с оглед на положението в Украйна (OВ 2016 L 60, стp. 1) на основание, че не отменя Регламент No 208/2014, в частта, в която се прилага за жалбоподателя; — да осъди Съвета да заплати съдебните разноски на жалбоподателя. Основания и основни доводи В подкрепа на жалбата си жалбоподателят излага седем основания. 1. В първото основание се твърди, че Съветът на Европейския съюз (наричан по-нататък „Съветът“) няма правно основание, за да приеме спорните мерки. Първо, спорните мерки не изпълняват условията, необходими на Съвета за да се позове на член 29 ДЕС, и по-специално: (i) изрично изтъкнатите от Съвета цели (утвърждаване на върховенството на закона и спазването на човешките права в Украйна) са само общи твърдения, които не могат легитимно да се приемат за валидно правно основание на тези мерки; (ii) в основанието, на което Съветът се опитва да се позове, липсва каквато и да била достатъчна връзка с изискваното от обстоятелствата равнище на правораздавателен контрол; и (iii) налагането на ограничителните мерки на жалбоподателя на практика подкрепя и легитимира новия режим в Украйна, който не зачита принципите на справедлив процес и на правова държава, нарушава и е готов системно да нарушава човешките права. Второ, не са изпълнени необходимите за позоваване на член 215 ДФЕС условия, той като не е взето валидно решение съгласно глава 2 от дял V ДЕС. Трето, не е налице достатъчна връзка с член 215 ДФЕС, за да може тази разпоредба да се изтъкне срещу жалбоподателя. 2. Второто основание е изведено от твърдението за злоупотреба от Съвета с право. Реалната цел, преследвана от него със спорните мерки, не е да се постигнат изтъкнатите в тях цели или мотиви, а е по същество опит да се получи благоволението на настоящия украински режим (за да може Украйна да поддържа по-тесни връзки с ЕС). 3. Третото основание е изведено от твърдението, че Съветът не е представил мотиви. Посочените в спорните мерки мотиви, за да се обозначи жалбоподателят, са не само неправилни, но са формални, неподходящи и неадекватно индивидуализирани. 4. Четвъртото основание е изведено от твърдението, че по времето, когато е включен в списъка, жалбоподателят не е отговарял на критериите за това. 5. Петото основание е изведено от твърдението, че Съветът е допуснал явна грешка в преценката, като е включил жалбоподателя в
bg	caselaw	EU	спорните мерки. Включвайки го отново в тях, въпреки явното разминаване между „изложените мотиви“ и релевантните критерии, Съветът допуснал явна грешка в преценката. 6. Шестото основание е изведено от твърдението, че е нарушено правото на жалбоподателя на защита и/или че той е бил лишен от ефективна съдебна защита. Освен другите нарушения, Съветът не се консултирал надлежно с жалбоподателя, преди да го включи отново в списъка, и не му е била дадена съответната възможност да коригира грешките или да предостави информация за личното си положение. 7. Седмото основание е изведено от твърдението, че е нарушено правото на жалбоподателя на собственост по член 17, параграф 1 от Хартата на основните права на ЕС, по-специално тъй като ограничителните мерки са необосновано и непропорционално ограничение на тези права, понеже inter alia: (i) нищо не дава основание да се допусне, че средствата, с които се твърди, че е злоупотребил жалбоподателят, са изнесени извън Украйна; и (ii) не е нито необходимо, нито подходящо да се замразяват средствата на жалбоподателя, доколкото украинските власти не са дали информация в числа относно загубите, които се твърдят в рамките на образуваните и висящи по отношение на жалбоподателя наказателни дела.
bg	caselaw	EU	3.8.2013 BG Официален вестник на Европейския съюз C 225/47 Определение на Съда (десети състав) от 20 юни 2013 г. (преюдициално запитване от Tribunale Amministrativo Regionale per l’Abruzzo — Италия) — Consiglio Nazionale degli Ingegneri/Comune di Castelvecchio Subequo, Comune di Barisciano (Дело C-352/12) (1) (Член 99 от Процедурния правилник - Обществени поръчки - Директива 2004/18/ЕО - Член 1, параграф 2, букви а) и г) - Услуги - Дейности по подпомагане, свързани с изготвяне на план за възстановяване на определени части от територията на община, засегнати от земетресение - Договор, сключен между две публичноправни образувания, едното от които е университет - Публичноправно образувание, което може да се квалифицира като икономически оператор - Изключителни обстоятелства) 2013/C 225/81 Език на производството: италиански Запитваща юрисдикция Tribunale Amministrativo Regionale per l’Abruzzo Страни в главното производство Жалбоподател: Consiglio Nazionale degli Ingegneri Ответници: Comune di Castelvecchio Subequo и Comune di Barisciano При участието на: Università degli Studi Chieti Pescara — Dipartirnento Scienze e Storia den' Architettura и Scuola di Architettura e Design Vittoria (SAD) dell'Università degli Studi di Camerino Предмет Преюдициално запитване — Tribunale Amministrativo Regionale per l’Abruzzo — Тълкуване на член 1, параграф 2, букви а) и г), и на членове 2 и 28, както и на приложение II, категории No 8 и No 12 към Директива 2004/18/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 31 март 2004 година относно координирането на процедурите за възлагане на обществени поръчки за строителство, доставки и услуги (ОВ L 134, стр. 114; Специално издание на български език, 2007 г., глава 6, том 8, стр. 116; поправка в ОВ L 182, 10.7.2008 г., стр. 282) — Възлагане на поръчката извън предвидените в директивата процедури за възлагане на поръчки — Договор, сключен между две публични администрации, в рамките на който доставчик на услугата е университет, а насрещната престация не е явно нерентабилна — Доставка на услуга, състояща се в проучване, анализ и проектиране на възстановяването на унищожени по време на земетресение исторически центрове на две общини — Ред и условия за възлагане на поръчката, обосновани от специфичните обществени интереси, свързани със земетресението. Диспозитив Директива 2004/18/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 31 март 2004 година относно координирането на процедурите за възлагане на обществени поръчки за строителство, доставки и услуги, изменена с Регламент (ЕО) No 1177/2009 на Комисията от 30 ноември 2009 година, не допуска национална правна уредба, която разрешава да бъде сключен без процедура за възлагане на обществена поръчка договор, с който публичноправни образувания установяват помежду си сътрудничество, когато — и това следва да се провери от запитващата юрисдикция — такъв договор няма за цел да осигури изпълнението на обща за тези образувания задача за обществена услуга, не се ръководи изключително от съображения и изисквания, присъщи на преследването на цели от обществен интерес, или може да постави частен доставчик в привилегировано положение спрямо неговите конкуренти. Обстоятелството, че такъв договор е сключен при наличието на изключителни обстоятелства, може да бъде взето предвид само ако възлагащият орган докаже, че са изпълнени условията за прилагане на член 31, точка 1, буква в) от тази
bg	caselaw	EU	20.12.2008 BG Официален вестник на Европейския съюз C 327/12 Преюдициално запитване, отправено от Verwaltungsgericht Berlin (Германия) на 23 септември 2008 г. — Yasar Erdil/Land Berlin (Дело C-420/08) (2008/C 327/20) Език на производството: немски Препращаща юрисдикция Verwaltungsgericht Berlin Страни в главното производство Жалбоподател: Yasar Erdil Ответник: Land Berlin Преюдициален въпрос Може ли да се позове на специалната защита срещу експулсиране, предвидена в член 28, параграф 3, буква а) от Директива 2004/38/ЕО (1) от 29 април 2004 г., турски гражданин, който се намира в правното положение по член 7, първо изречение, второ тире от Решение No 1/80 на Съвета по асоцииране и живее от раждането си през 1989 г. в Германия? (1) Директива 2004/38/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 година относно правото на граждани на Съюза и на членове на техните семейства да се движат и да пребивават свободно на територията на държавите–членки, за изменение на Регламент (ЕИО) No 1612/68 и отменяща Директиви 64/221/ЕИО, 68/360/ЕИО, 72/194/ЕИО, 73/148/ЕИО, 75/34/ЕИО, 75/35/ЕИО, 90/364/ЕИО, 90/365/ЕИО и 93/96/ЕИО (Текст от значение за ЕИП) (ОВ L 158, стр. 77; Специално издание на български език, 2007 г., глава 5, том 7, стр. 56).
bg	caselaw	EU	17.11.2014 BG Официален вестник на Европейския съюз C 409/59 Жалба, подадена на 29 септември 2014 г. — MIP Metro/СХВП — Associated Newspapers (METRO) (Дело T-697/14) 2014/C 409/80 Език на жалбата: немски Страни Жалбоподател: MIP Metro Group Intellectual Property GmbH & Co. KG (Дюселдорф, Германия) (представители: J. Plate и R. Kaase, Rechtsanwälte) Ответник: Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) Друга страна в производството пред апелативния състав: Associated Newspapers Ltd (Лондон, Обединеното кралство) Искания на жалбоподателя Жалбоподателят иска от Общия съд: — да отмени решението на пети апелативен състав на Службата за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) от 29 юли 2014 г. по преписка R 606/2013-5, доколкото с него се отменя решението на отдела по споровете от 4 март 2013 г. по възражението срещу заявка за марка на Общността No 7 79 116„METRO“ и преписката се връща на отдела по споровете за ново разглеждане и постановяване на решение, — да осъди ответника да заплати съдебните разноски, както и разноските за производството пред апелативния състав. Правни основания и основни доводи Заявител на марката на Общността: жалбоподателят Марка на Общността, предмет на спора: фигуративната марка, която съдържа словния елемент „METRO“, за стоки и услуги от класове 9, 16, 35, 36, 38, 39, 41 и 42 — заявка за марка на Общността No 7 79 116 Притежател на марката или знака, на която/който е направено позоваване в подкрепа на възражението: другата страна в производството пред апелативния състав Марка или знак, на която/който е направено позоваване в подкрепа на възражението: национална словна марка „METRO“ Решение на отдела по споровете: отхвърля възражението Решение на апелативния състав: отменя решението на отдела по споровете и му връща преписката за ново разглеждане Изложени правни основания: нарушение на член 74, параграф 2 от Регламент No 40/94
bg	caselaw	EU	1.8.2016 BG Официален вестник на Европейския съюз C 279/4 Определение на Съда (десети състав) от 21 април 2016 г. — ultra air GmbH/Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост, Donaldson Filtration Deutschland GmbH (Дело C-232/15 P) (1) ((Обжалване - Марка на Европейския съюз - Словна марка на Европейския съюз „ultra.air ultrafilter“ - Производство за обявяване на недействителност - Абсолютно основание за отказ или за недействителност - Описателен характер - Регламент (ЕО) No 207/2009 - Член 7, параграф 1, букви б) и в) и член 52, параграф 1, буква а) - Обявяване на недействителност от апелативния състав - Член 181 от Процедурния правилник на Съда - Отчасти явно недопустима и отчасти явно неоснователна жалба)) (2016/C 279/05) Език на производството: немски Страни Жалбоподател: ultra air GmbH (представител: C. König, Rechtsanwalt) Други страни в производството: Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост (представител: S. Hanne), Donaldson Filtration Deutschland GmbH (представители: N. Siebertz и M. Teworte-Vey, Rechtsanwältinnen) Диспозитив 1) Отхвърля жалбата. 2) Осъжда ultra air GmbH да заплати съдебните разноски. (1) ОВ C 262, 10.8.2015 г.
bg	caselaw	EU	25.9.2010 BG Официален вестник на Европейския съюз C 260/18 Жалба, подадена на 14 юли 2010 г. — In ‘t Veld/Комисия (Дело T-301/10) () 2010/C 260/25 Език на производството: английски Страни Жалбоподател: Sophie in ‘t Veld (Брюксел, Белгия), (представители: O. Brouwer и J. Blockx, lawyers) Ответник: Европейска комисия Искания на жалбоподателя — да се отмени решението на Комисията от 4 май 2010 г. с номер SG.E.3/HP/psi-Ares (2010) 234950, с което се отхвърля повторното искане на жалбоподателя за пълен достъп до документи, и — да се осъди ответникът да заплати съдебните разноски, включително съдебните разноски на евентуални встъпили страни. Правни основания и основни доводи С настоящата жалба в съответствие с член 263 ДФЕС жалбоподателят иска отмяна на решението на Комисията от 4 май 2010 г. за отказ да се предостави поисканият от него съгласно Регламент (ЕО) No 1049/2001 (1) пълен достъп до документи относно преговорите за ново търговско споразумение за борба с фалшифицирането. В подкрепа на жалбата си жалбоподателят излага следните правни основания. На първо място, с решението на Комисията се нарушава член 8, параграф 3 от Регламент No 1049/2001, тъй като с него имплицитно се отказва поисканият от жалбоподателя достъп до редица документи, без да се посочват причините за този отказ. На второ място, въпросното решение се основава на неправилно прилагане на член 4, параграф 4 от Регламент No 1049/2001, тъй като Комисията не разглежда член 4, параграф 4 като процесуалноправна норма относно консултирането с трети лица, а всъщност го прилага като допълнително изключение от задължението за оповестяване на документи. На трето място, с решението на Комисията неправилно се прилага — както фактически, така и от правна гледна точка — член 4, параграф 1, буква а), трето тире от Регламент No 1049/2001: — първо, тъй като изложените от Комисията общи съображения по принцип не могат да бъдат обхванати от изключението, свързано със защитата на обществения интерес по отношение на международните отношения на Европейския съюз, — второ, тъй като в обжалваното решение са допуснати явни грешки при преценка на отделни документи. В допълнение, ако Съдът приеме, че някои части от поисканите от жалбоподателя документи подлежат на защита по силата на член 4, параграф 1, буква а), трето тире от Регламент No 1049/2001, жалбоподателят изтъква, че неправилно е приложен член 4, параграф 6 и е нарушен принципът на пропорционалност, тъй като Комисията не е разгледала дали е уместно да се предостави частичен достъп и да се ограничи отказът до онези части от документите, за които това е уместно и абсолютно необходимо. На последно място жалбоподателят твърди, че Комисията не е изпълнила задължението си да мотивира въпросното решение, като по този начин е нарушила член 296 ДФЕС. (1) Регламент (ЕО) No 1049/2001 на Европейския парламент и на Съвета от 30 май 2001 година относно публичния достъп до документи на Европейския парламент, на Съвета и на Комисията (ОВ L 145, 2001 г., стр. 43; Специално издание на български език, 2007 г., глава 1, том 3, стр. 76).
bg	caselaw	EU	28.4.2007 BG Официален вестник на Европейския съюз C 95/23 Иск, предявен на 15 февруари 2007 г. — Комисия на Европейските общности/Френска република (Дело C-89/07) (2007/C 95/40) Език на производството: френски Страни Ищец: Комисия на Европейските общности (представител: G. Rozet) Ответник: Френска република Искания на ищеца — да се установи, че като поддържа в законодателството си изискването за френско гражданство за заемане на длъжностите капитан и офицер (помощник-капитан на кораб) на всички плавателни съдове, плаващи под френски флаг, Френската република не е изпълнила задълженията си, произтичащи от член 39 ЕО; — да се осъди Френската република да заплати разноските. Правни основания и основни доводи Доколкото изисква френско гражданство за заемане на длъжностите капитан и офицер (помощник-капитан на кораб) на всички плавателни съдове, плаващи под френски флаг, френското законодателство не се е съобразило с разпоредбите на Общностното право относно свободното движение на работници, така както ги тълкува Съдът в решението си от 30 септември 2003 г. по дело Colegio de Oficiales de la Marina Mercante Española (C-405/01) и в решението си по дело Anker и др. (С-47/02). Изискването за гражданство може да бъде наложено само за длъжностите капитан и помощник-капитан, които включват действително, по обичаен начин, изпълнение на публичноправни функции.
bg	caselaw	EU	3.8.2013 BG Официален вестник на Европейския съюз C 225/68 Решение на Общия съд от 28 май 2013 г. — Trabelsi и др./Съвет (Дело T-187/11) (1) (Обща външна политика и политика на сигурност - Ограничителни мерки, насочени срещу определени лица и образувания с оглед на положението в Тунис - Замразяване на средства - Член 17, параграф 1 от Хартата на основните права на Европейския съюз - Иск за обезщетение - Член 44, параграф 1, буква в) от Процедурния правилник на Общия съд - Недопустимост) 2013/C 225/150 Език на производството: френски Страни Жалбоподатели: Mohamed Trabelsi, Ines Lejri, Moncef Trabelsi, Selima Trabelsi и Tarek Trabelsi (представители: първоначално A. Metzker, впоследствие A. Tekari, адвокати) Ответник: Съвет на Европейския съюз (представители: първоначално G. Étienne и A. Vitro, впоследствие G. Étienne, M. Bishop и M.-M. Joséphidès) Встъпили страни в подкрепа на ответника: Европейска комисия (представители: A. Bordes и M. Konstantinidis) и Република Тунис (представител: W. Bourdon, адвокат) Предмет От една страна, искане за отмяна на Решение за изпълнение 2011/79/ОВППС на Съвета от 4 февруари 2011 година за изпълнение на Решение 2011/72/ОВППС относно ограничителни мерки, насочени срещу определени лица и образувания с оглед на положението в Тунис (ОВ L 31, стр. 40), и от друга страна, искане за обезщетение Диспозитив 1. Отменя Решение за изпълнение 2011/79/ОВППС на Съвета от 4 февруари 2011 година за изпълнение на Решение 2011/72/ОВППС относно ограничителни мерки, насочени срещу определени лица и образувания с оглед на положението в Тунис, в частта, която се отнася до г-н Mohamed Trabelsi. 2. Правните последици на Решение за изпълнение 2011/79 по отношение на г-н Mohamed Trabelsi се запазват до изтичането на срока за обжалване на настоящото съдебно решение или, в случай на подаване на жалба в този срок — до отхвърлянето ѝ. 3. Отхвърля жалбата в останалата ѝ част. 4. Осъжда Съвета на Европейския съюз да понесе наред с направените от него съдебни разноски и съдебните разноски, направени от г-н Mohamed Trabelsi, г-жа Ines Lejri, г-н Moncef Trabelsi, г-ца Selima Trabelsi и г-н Tarek Trabelsi, включително тези в обезпечителното производство. 5. Европейската комисия и Република Тунис понасят направените от тях съдебни разноски. (1) ОВ C 152, 21.5.2011 г.
bg	caselaw	EU	18.7.2009 BG Официален вестник на Европейския съюз C 167/11 Определение на Първоинстанционния съд от 23 април 2009 г. — New Europe/Комисия (Дело T-383/08) (1) (Недопустимост на жалбата поради липса на форма - Посочване на жалбоподателя - Частноправно юридичско лице - Упълномощаване - Явна недопустимост - Встъпване) 2009/C 167/23 Език на производството: английски Страни Жалбоподател: New Europe (Брюксел, Белгия) (представител: A.-M. Alamanou, avocat) Ответник: Комисия на Европейските общности Предмет Искане за отмяна решение на Комисията, прието от нея под формата на писмо от 2 юли 2008 г., с което се отказва на жалбоподателя да му бъдат съобщени имената на дружествата и физическите лица, посочени в оповестени от Комисията документи, свързани с делото „Eximo“. Диспозитив 1) Отхвърля жалбата като недопустима. 2) Жалбоподателят понася направените от него съдебни разноски. 3) Липсва основание за произнасяне по молбата за встъпване, подадена от Европейския надзорен орган по защита на данните. (1) ОВ C 301, 22.11.2008 г.
bg	caselaw	EU	14.3.2013 BG Официален вестник на Европейския съюз C 75/16 Молба за консултативно становище от Съда на ЕАСТ, подадена от Fürstliches Landgericht на 31 октомври 2012 г. по дело Beatrix Koch, Dipl. Kfm. Lothar Hummel и Stefan Müller срещу Swiss Life (Liechtenstein) AG (Дело E-11/12) 2013/C 75/09 С писмо от 31 октомври 2012 г., получено в деловодството на Съда на 8 ноември 2012 г., към Съда на ЕАСТ бе отправена молба от Fürstliches Landgericht (Княжески съд, Лихтенщайн) за консултативно становище по дело Beatrix Koch, Dipl. Kfm. Lothar Hummel и Stefan Müller срещу Swiss Life (Liechtenstein) AG по следните въпроси: 1. Терминът „полици, обвързани с дялове“, по смисъла на точка А, подточки а)11 и а)12 от приложение III към Директива 2002/83/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 5 ноември 2002 г. относно животозастраховането, само за дялове („взаимни фондове“) по смисъла на Директива 85/611/ЕИО на Съвета от 20 декември 1985 г. относно координирането на законовите, подзаконовите и административните разпоредби относно предприятията за колективно инвестиране в прехвърлими ценни книжа (ПКИПЦК) ли се отнася, или точка А, подточки а)11 и а)12 от приложение III се прилагат също така например когато плащанията по силата на договор за застраховка „Живот“ са свързани с индекс на акциите или с друга референтна стойност? 2. Ако даденият от Съда отговор на въпрос No 1 е в смисъл, че точка А, подточки а)11 и а)12 от приложение III към Директива 2002/83/ЕО не ограничават „полиците, обвързани с дялове“ само до инвестиционните дружества („взаимни фондове“) по смисъла на Директива 85/611/ЕИО: 2.1. Директива 2002/83/ЕО задължава ли застрахователните предприятия да съветват титулярите на полици, или се предвижда само задължение те да уведомяват въпросните титуляри за елементите, посочени в приложение III към Директивата? 2.2. Задължението за съобщаване на информация съгласно точка А, подточка а)11 от приложение III към Директива 2002/83/ЕО изпълнено ли е в достатъчна степен, ако застрахователното предприятие предоставя идентификационния номер на ценните книжа (WKN), и ако отговорът на този въпрос е отрицателен, как следва да се разбира понятието „определение на дяловете“, за да се изпълни задължението за съобщаване на информация? Трябва да се има предвид, че държавата-членка на задължението не изисква от застрахователното предприятие никаква допълнителна информация по смисъла на член 36, параграф 3 от Директива 2002/83/ЕО. 2.3. Задължението за съобщаване на информация съгласно точка А, подточка а)12 от приложение III към Директива 2002/83/ЕО изпълнено ли е в достатъчна степен, ако застрахователното предприятие предоставя идентификационния номер на ценните книжа (WKN), или следва да се предоставя по-подробна информация? Трябва да се има предвид, че държавата-членка на задължението не изисква от застрахователното предприятие да предоставя допълнителна информация по смисъла на член 36, параграф 3 от Директива 2002/83/ЕО. 3. Член 36, параграф 1 от Директива 2002/83/ЕО задължава ли застрахователното предприятие да предоставя информацията, посочена в точка А от приложение III, или е достатъчно тази информация да бъде предоставена на титуляря на полицата от трета страна, например от застрахователен посредник по смисъла на Директива 2002/92/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 9 декември 2002 г. относно застрахователното посредничество? 4. Директива 2002/83/ЕО налага ли държавите-членки да
bg	caselaw	EU	въведат член 36 в националното си право по такъв начин, че за титулярите на полици да възникне гражданско право да им бъде съобщавана информацията по приложение III, което те могат да упражнят срещу застрахователното предприятие, или въвеждането в националното право е достатъчно, ако за нарушаването на задълженията за предоставяне на информация съгласно приложение III от Директивата е предвидено само налагане на наказание от регулаторен орган, например налагане на глоба, отнемане на лиценз или друга подобна мярка?
bg	caselaw	EU	12.3.2011 BG Официален вестник на Европейския съюз C 80/26 Жалба, подадена на 24 януари 2011 г. — Cargolux Airlines/Комисия (Дело T-39/11) 2011/C 80/51 Език на производството: английски Страни Жалбоподател: Cargolux Airlines International SA (Sandweiler, Люксембург) (представители: J. Joshua, Barrister и G. Goeteyn, Solicitor) Ответник: Европейска комисия Искания на жалбоподателя — да се отменят членове 1—4 изцяло или отчасти, доколкото те се отнасят до жалбоподателя; — да се отмени наложената в член 5 глоба на жалбоподателя; — при условията на евентуалност, да се намали значително размерът на глобата съгласно пълната юрисдикция на Общия съд; — да се осъди Комисията да заплати съдебните разноски. Правни основания и основни доводи Жалба за отмяна на Решение C(2010) 7694 окончателен на Комисията от 9 ноември 2010 година по преписка COMP/39.258 — Въздушен транспорт, доколкото с него се установява, че жалбоподателят е нарушил член 101 ДФЕС и член 53 ЕИП, тъй като е съгласувал ценовото си поведение с други превозвачи при услугите по въздушен транспорт във връзка с (i) допълнителните такси за гориво, (ii) допълнителните такси за сигурност, и (iii) неплащането на комисионни за допълнителните такси. В подкрепа на жалбата си жалбоподателят изтъква пет правни основания: 1. В рамките на първото правно основание жалбоподателят изтъква явна грешка в преценката, тъй като Комисията неправилно е квалифицирала поведението му като ограничаване с оглед на целта и не е доказала наличието на анти-конкурентен ефект. В това отношение жалбоподателят твърди, че: — съществуването на концепцията за ограничаване с оглед на целта не освобождава Комисията от задължението ѝ все пак да извърши преценка, каквато тя не е направила; — в решението Комисията изобщо не се позовава на теорията на вредата, като се има предвид по-специално, че са отпаднали всички твърдения за нарушения при определянето на съответните цени. 2. В рамките на второто правно основание жалбоподателят изтъква съществено процесуално нарушение, неизпълнение на задължението за мотивиране, нарушение на правото му на защита и явна грешка в преценката, тъй като Комисията не е идентифицирала с необходимата точност обхвата и параметрите на поведението, за което твърди, че съставлявало едно-единствено продължено общо нарушение. 3. В рамките на третото правно основание жалбоподателят изтъква явна грешка в преценката, тъй като Комисията не е основала заключенията си на достоверна доказателствена база или не е доказала надлежно фактите, на които основава заключенията си. В това отношение жалбоподателят твърди, че: — нито една от посочените на вниманието на Комисията грешки, съдържащи се в изложението на възраженията, не са били впоследствие отстранени в решението; — Комисията е злоупотребила с концепцията за едно-единствено продължено общо нарушение, тъй като е поддържала, че напълно невиновно поведение може да съставлява част от противозаконна практика и е използвала термина „общ картел“ като извинение, за да представи напълно необективни и неотносими доказателства. 4. В рамките на четвъртото правно основание жалбоподателят твърди, че Комисията е допуснала грешка при прилагането на правото, тъй като неправилно е приела, че е компетентна да разгледа твърдяното анти-конкурентно съгласуване на цените във връзка с полети от летища в трети страни към летища в рамките на ЕИП („полети на връщане“). Според жалбоподателя тези дейности
bg	caselaw	EU	са извън териториалния обхват на член 101 ДФЕС и член 53 от Споразумението за ЕИП. 5. В рамките на петото правно основание, изтъкнато в подкрепа на искането за преразглеждане на размера на глобата съгласно пълната юрисдикция на Общия съд, жалбоподателят твърди, че са допуснати явна грешка в преценката и нарушение на принципа на пропорционалност. В това отношение жалбоподателят изтъква, че: — Насоките от 2006 г. относно метода за определяне на размера на глобите са несъвместими с изискването на член 23, параграф 2 от Регламент 1/2003 (1) размерът на глобата да бъде определен с оглед на тежестта и продължителността на нарушението; — Комисията силно е преувеличила общата тежест на твърдяното нарушение. Както процентното равнище (16 % от стойността на продажбите), така и допълнителният размер, са необосновани в конкретния случай; — по отношение на жалбоподателя Комисията е допуснала грешка при преценката на продължителността на нарушението, неправилно е отхвърлила смекчаващите вината обстоятелства и не е взела предвид всички релевантни обстоятелства, включително цялостната справедливост на санкциите и икономическата ситуация на жалбоподателя. (1) Регламент (ЕО) No 1/2003 на Съвета от 16 декември 2002 година относно изпълнението на правилата за конкуренция, предвидени в членове 81 и 82 от Договора (ОВ L 1, 2003 г., стp. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 8, том 1, стр. 167).
bg	caselaw	EU	13.8.2011 BG Официален вестник на Европейския съюз C 238/15 Решение на Общия съд от 6 юли 2011 г. — Audi и Volkswagen/СХВП (TDI) (Дело T-318/09) (1) (Марка на Общността - Заявка за словна марка на Общността „TDI“ - Абсолютно основание за отказ - Описателен характер - Липса на отличителен характер, придобит чрез използване - Член 7, параграф 1, буква в) и параграф 3 от Регламент (ЕО) No 207/2009 - Член 75 и член 76, параграф 1 от Регламент No 207/2009) 2011/C 238/23 Език на производството: немски Страни Жалбоподатели: Audi AG (Ingolstadt, Германия) и Volkswagen AG (Wolfsburg, Германия) (представител: P. Kather, avocat) Ответник: Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) (представител: G. Schneider) Предмет Жалба срещу решението на първи апелативен състав на СХВП от 14 май 2009 г. (преписка R 226/2007-1) относно заявка за регистрация на словния знак „TDI“ като марка на Общността Диспозитив 1. Отхвърля жалбата. 2. Осъжда Audi AG и Volkswagen AG да заплатят съдебните разноски. (1) ОВ C 267, 7.11.2009 г.
bg	caselaw	EU	25.8.2014 BG Официален вестник на Европейския съюз C 282/32 Решение на Общия съд от 4 юли 2014 г. — Advance Magazine Publishers/СХВП — Montres Tudor (GLAMOUR) (Дело T-1/13) (1) ((Марка на Общността - Производство по възражение - Заявка за словна марка на Общността „GLAMOUR“ - По-ранна международна марка „TUDOR GLAMOUR“ - Вероятност от объркване - Член 8, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕО) No 207/2009)) 2014/C 282/41 Език на производството: английски Страни Жалбоподател: Advance Magazine Publishers, Inc. (Ню Йорк, САЩ) (представители: T. Raab, H. Lauf и V. Ahmann, avocats) Ответник: Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) (представител: A. Schifko) Друга страна в производството пред апелативния състав на СХВП, встъпила в производството пред Общия съд: Montres Tudor SA (Женева, Швейцария) (представители: J. P. de Oliveira Vaz Miranda de Sousa и C. Sueiras Villalobos, avocats) Предмет Жалба срещу решението на втори апелативен състав на СХВП от 10 октомври 2012 г. (преписка R 213/2012-2), постановено в производство по възражение между Montres Tudor SA и Advance Magazine Publishers, Inc. Диспозитив 1) Отхвърля жалбата. 2) Осъжда Advance Magazine Publishers, Inc. да заплати съдебните разноски. (1) ОВ C 86, 23.3.2013 г.
bg	caselaw	EU	29.3.2016 BG Официален вестник на Европейския съюз C 111/26 Жалба, подадена на 16 декември 2015 г. от DD срещу решението, постановено на 8 октомври 2015 г. от Съда на публичната служба по съединени дела F-106/13 и F-25/14, DD/FRA (Дело T-742/15 P) (2016/C 111/32) Език на производството: английски Страни Жалбоподател: DD (Виена, Австрия) (представители: L. Levi и M. Vandenbussche, lawyers) Друга страна в производството: Агенция на Европейския съюз за основните права (FRA) Искания на жалбоподателя Жалбоподателят иска от Общия съд: — да отмени отчасти решението по съединени дела F-106/13 и F-25/14 постановено от Съда на публичната служба на 8 октомври 2015 г., — въз основа на това: — да отмени двете решения на FRA (оспорваните забележка и прекратяване на договор) не само на процесуално основание, но също и на другите повдигнати в жалбата до първата инстанция основания, — да присъди на жалбоподателя подходящо обезщетение за неимуществените вреди, причинени от грубото нарушение на закона и нередности, допуснати при административното разследване и при приемане на решението за налагане на наказание. Тези неимуществени вреди са оценени ex aequo et bono на 15 000 EUR, — да присъди на жалбоподателя подходящо обезщетение за неимуществените вреди, причинени от нередовните процедура и решението за прекратяване на договор. Тези неимуществени вреди са оценени ex aequo et bono на 50 000 EUR, — да осъди FRA да заплати всички свързани с това производство по обжалване разноски. Основания и основни доводи Жалбоподателят излага две основания в подкрепа на жалбата си. 1. Първото основание е изведено от допуснати от Съда на публичната служба грешки при прилагане на правото, тъй като той разгледал само основанието, изведено от процедурно нарушение поради липсата на изслушване, което довело до отмяна и на двете решения, за забележка и за прекратяване на договор, само на процесуално основание, и отказал да разгледа другите основания, изложени в жалбата до първата инстанция. Жалбоподателят твърди, че Съдът на публичната служба допуснал грешка при прилагане на правото и не разгледал всички факти в нарушение на член 47 от Хартата на основните права и не изпълнил задължението си за излагане на мотиви, нарушил принципа на доброто правораздаване, принципа на оправданите правни очаквания и допуснал явна грешка в преценката. 2. Второто основание е изведено от допуснати от Съда на публичната служба грешки при прилагане на правото поради отхвърляне на претенцията на жалбоподателя за неимуществени вреди, както във връзка с решението за наказание, така и с решението за прекратяване на договор. — Съдът на публичната служба допуснал грешки при прилагане на правото като отхвърлил претенцията за неимуществени вреди, причинени от административното разследване, изопачаване на доказателства, непълно разглеждане на фактите, явна грешка в преценката, нарушаване на понятието за доказателство във връзка с наличието на вреда, като условие за извъндоговорна отговорност, неприлагане на принципа на правото на защита и на член 86, параграф 2 от Правилника за длъжностните лица на ЕС, нарушение на задължението за излагане на мотиви, нарушение на принципа на оправданите правни очаквания и нарушение на член 15 от Директива 2000/43/EО (1). — Съдът на публичната служба допуснал грешка при прилагане на правото като
bg	caselaw	EU	отхвърлил претенцията за неимуществени вреди, причинени от решението за налагане на наказание, изопачаване на доказателства, явна грешка в преценката, непълно разглеждане на фактите, грешка при прилагане на правото при оценяване на вредата, нарушение на задължението за излагане на мотиви, нарушение на принципа на оправданите правни очаквания и нарушение на член 15 от Директива 2000/43/EО. — Съдът на публичната служба допуснал грешка при прилагане на правото, като отхвърлил претенцията за неимуществени вреди, причинени от решението за прекратяване на договора, изопачаване на доказателства, непълно разглеждане на фактите, явна грешка в преценката, грешка при прилагане на правото при оценяване на вредата, нарушение на задължението за излагане на мотиви, нарушение на оправданите правни очаквания и нарушение на член 15 от Директива 2000/43/EО. (1) Директива 2000/43/ЕО на Съвета от 29 юни 2000 година относно прилагане на принципа на равно третиране на лица без разлика на расата или етническия произход (OB L 180, 2000 г., стр. 22; Специално издание на български език, 2007 г., глава 20, том 1, стр. 19).
bg	caselaw	EU	24.11.2007 BG Официален вестник на Европейския съюз C 283/27 Определение на Първоинстанционния съд от 11 септември 2007 г. — Honig-Verband/Комисия (Дело T-35/06) (1) (Иск за отмяна - Регламент (ЕО) No 1854/2005 - Защитено географско указание - „Miel de Provence“ - Акт с общо действие - Липса на индивидуално засягане - Недопустимост) (2007/C 283/48) Език на производството: немски Страни Ищец: Honig-Verband eV (Хамбург, Германия) (представители: M. Hagenmeyer и T. Teufer, avocats) Ответник: Комисия на Европейските общности (представители: F. Erlbacher и B. Doherty) Предмет Искане за отмяна на Регламент (ЕО) No 1854/2005 на Комисията от 14 ноември 2005 година, допълващ приложение на Регламент (ЕО) No 2400/96, в частта му относно регистрацията на наименование в „Регистъра на защитените наименования за произход и защитените географски указания“ [Miel de Provence (ЗГУ)] (ОВ L 297, стр. 3). Диспозитив 1) Отхвърля иска като недопустим. 2) Осъжда ищеца да заплати направените от него съдебни разноски, както и тези, направени от Комисията. (1) ОВ C 86, 8.4.2006 г.
bg	caselaw	EU	29.6.2013 BG Официален вестник на Европейския съюз C 189/20 Решение на Общия съд от 16 май 2013 г. — Iran Transfo/Съвет (Дело T-392/11) (1) (Обща външна политика и политика на сигурност - Ограничителни мерки срещу Иран, взети с цел да се предотврати разпространението на ядрено оръжие - Замразяване на средства - Задължение за мотивиране - Явна грешка в преценката) 2013/C 189/40 Език на производството: немски Страни Жалбоподател: Iran Transfo (Техеран, Иран) (представител: K. Kleinschmidt, avocat) Ответник: Съвет на Европейския съюз (представители: M. Bishop и J.-P. Hix) Встъпила страна в подкрепа на ответника: Европейска комисия (представители: F. Erlbacher и T. Scharf) Предмет Искане за отмяна на Решение 2011/299/ОВППС на Съвета от 23 май 2011 година за изменение на Решение 2010/413/ОВППС относно ограничителни мерки срещу Иран (ОВ L 136, стр. 65), в частта, която се отнася до жалбоподателя. Диспозитив 1. Отменя Решение 2011/299/ОВППС на Съвета от 23 май 2011 година за изменение на Решение 2010/413/ОВППС относно ограничителни мерки срещу Иран, в частта, която се отнася до Iran Transfo. 2. Последиците от Решение 2011/299 в частта, която се отнася до Iran Transfo, се запазват за период, не по-дълъг от два месеца и десет дни, считано от деня на обявяване на настоящото решение. 3. Съветът на Европейския съюз понася, наред с направените от него съдебни разноски, и тези на Iran Transfo. 4. Европейската комисия понася направените от нея съдебни разноски. (1) ОВ C 290, 1.10.2011 г.
bg	caselaw	EU	3.7.2017 BG Официален вестник на Европейския съюз C 213/28 Решение на Общия съд от 11 май 2017 г. — KK/EASME (Дело T-376/15) (1) ((Рамкова програма за научни изследвания и иновации „Хоризонт 2020“ - Покана за представяне на предложения по работна програма 2014 — 2015 г. - Програма за насърчаване на иновациите в МСП - Решение на EASME, с което предложението се обявява за недопустимо - Правило за „еднократно представяне“ - Процедура за преразглеждане на оценката - Временна недостъпност на електронния портал за подаване на предложения - Грешка в преценката - Нарушение на процесуалните правила - Извъндоговорна отговорност)) (2017/C 213/37) Език на производството: френски Страни Жалбоподател: KK (представител: J.-P. Spitzer, адвокат) Ответник: Изпълнителна агенция за малките и средните предприятия (EASME) (представители: A. Pallares Allueva и E. Fierro Sedano, подпомагани от A. Duron и D. Waelbroeck, адвокати) Предмет Искане на основание член 263 ДФЕС за отмяна на решение на EASME от 15 юни 2015 г. за отхвърляне на представено от жалбоподателя предложение в отговор на покани за представяне на предложения и свързани дейности по работните програми за 2014—2015 г. по рамковата програма за научни изследвания и иновации „Хоризонт 2020“ (2014—2020 г.) и по програмата за научни изследвания и обучение на Европейската общност за атомна енергия (2014—2018 г.) в допълнение към „Хоризонт 2020“ (ОВ C 361, 2013 г., стр. 9), и от друга страна, искане на основание член 263 ДФЕС за обезщетение за вредите, които жалбоподателят смята, че е претърпял вследствие на това отхвърляне Диспозитив 1) Отхвърля жалбата. 2) Осъжда KK да заплати съдебните разноски. (1) ОВ C 243, 4.7.2016 г.
bg	caselaw	EU	10.3.2012 BG Официален вестник на Европейския съюз C 73/21 Преюдициално запитване, отправено от Tribunale Amministrativo Regionale per la Toscana (Италия) на 2 януари 2012 г. — Cristian Rainone и др./Ministero dell’Interno и др. (Дело C-8/12) 2012/C 73/37 Език на производството: италиански Запитваща юрисдикция Tribunale Amministrativo Regionale per la Toscana (Окръжен административен съд, Тоскана) Страни в главното производство Жалбоподатели: Cristian Rainone, Orentino Viviani, Miriam Befani Ответници: Ministero dell’Interno (Министерство на вътрешните работи), Questura di Prato (Дирекция на полицията, Prato) и Questura di Firenze (Дирекция на полицията, Firenze) Преюдициални въпроси 1. Трябва ли членове 43 ЕО и 49 от Договора за ЕО да се тълкуват в смисъл, че по принцип не допускат национална правна уредба като италианската по член 88 от консолидирания текст на законите за обществената сигурност, по силата на която „лиценз за осъществяването на дейност във връзка със залагания може да се предостави изключително на субекти, които са концесионери или са получили разрешение от страна на Министерства или други образувания, за което законът запазва възможността да организират или управляват дейностите, свързани със залагания, както и на субекти, упълномощени от концесионер или титуляр на разрешение по силата на същата концесия или разрешение“, и член 2, параграф 2б от Законодателен декрет No 40 от 25 март 2010 г., преобразуван със Закон No 73/2010, на основание на който „член 88 от консолидирания текст на законите за обществена сигурност съгласно Кралски указ No 773 от 18 юни 1931 г. и последващите му изменения се тълкува в смисъл, че предвиденият в него лиценз, когато е предоставен на търговско предприятие, осъществяващо провеждането и събирането на залагания в публични хазартни игри с парична печалба, следва да поражда действие единствено след като на притежателите на посочените предприятия е била предоставена съответна концесия за провеждането на такива игри и за събирането на такива залагания от Ministero dell’economia e delle finanze (Министерство на икономиката и финансите) — Amministrazione autonoma dei monopoli di Stato (Независимия административен орган за държавен монопол)“; 2. Трябва ли посочените членове 43 ЕО и 49 от Договора за ЕО да се тълкуват в смисъл, че по принцип не допускат и национална правна уредба като предвидената в член 38, параграф 2 от Законодателен декрет No 223 от 4 юли 2006 г., преобразуван със Закон No 248/2006, съгласно която „Член 1, параграф 287 от Закон No 311 от 30 декември 2004 г. се заменя със следния текст: „287. С разпореждане на Ministero dell’economia e delle finanze — Amministrazione autonoma dei monopoli di Stato се уреждат новите условия и ред за разпределяне на игрите върху резултати от състезания, различни от конни надбягвания, при спазване на следните критерии: [...] 1) определяне на условията и реда за защита на концесионерите, събиращи залагания с фиксиран коефициент върху резултати от състезания, различни от конни надбягвания, съгласно уредбата в Наредба No 111 от 1 март 2006 г. на Ministro dell’economia e delle finanze“ “. Въпросът, свързан с член 38, параграф 2, има за предмет конкретно предвидената в споменатата разпоредба обща насоченост към защита на концесиите, предоставени преди измененията в правната уредба, както и поредицата
bg	caselaw	EU	ограничения и мерки, в резултат от които всъщност би могло да се гарантира запазването на заварените търговски позиции, видно от задълженията за разкриването на нови пунктове и за спазването на определено отстояние от вече разпределените пунктове, а също и общото тълкуване на цитирания член 38, параграф 2, направено от Amministrazione autonoma dei monopoli di Stato, което включва в договорите за концесия споменатата клауза за прекратяване в случай на пряко или непряко осъществяване на трансгранични дейности от сходен характер; 3. При утвърдителен отговор, ако посочените в предходните точки национални разпоредби се окажат в съответствие с общностната правна уредба, трябва ли член 49 от Договора за ЕО да се тълкува в смисъл, че при ограничаване на свободното предоставяне на услуги поради съображения от общ интерес следва предварително да се проверява дали този общ интерес вече не е бил взет предвид в достатъчна степен по силата на разпоредбите, контрола и проверките, на които се подчинява доставчикът на услуги в държавата, в която е установен? 4. При утвърдителен отговор съгласно съдържанието на предната точка трябва ли при разглеждането на пропорционалността на такова ограничение запитващата юрисдикция да взема предвид обстоятелството, че приложимите разпоредби в държавата, в която е установен доставчикът на услуги, предвиждат контрол с еднакъв или дори по-висок интензитет от този на контрола, прилаган в държавата, в която се осъществяват доставките на услуги?
bg	caselaw	EU	26.6.2017 BG Официален вестник на Европейския съюз C 202/24 Жалба, подадена на 24 април 2017 г. — Испания/Комисия (Дело T-237/17) (2017/C 202/40) Език на производството: испански Страни Жалбоподател: Кралство Испания (представител: A. Gavela Llopis, Abogado del Estado) Ответник: Европейска комисия Искания на жалбоподателя Жалбоподателят иска от Общия съд: — да отмени Решение C (2017) 766 окончателен на Комисията от 14 февруари 2017 година за изключване от финансиране от страна на Европейския съюз на някои разходи, направени от държавите членки в рамките на ЕФГЗ и ЕЗФРСР, в частта, в която се отнася до Кралство Испания, сектора на плодовете и зеленчуците, проверка FV 2011/003/ES, — да осъди ответната институция да заплати съдебните разноски. Основания и основни доводи В подкрепа на жалбата си жалбоподателят излага две основания. 1. Първо основание: нарушение на член 11, параграф 1, буква а) и буква г), точка 3 от Регламент (ЕО) No 2200/96 на Съвета от 28 октомври 1996 година относно общата организация на пазара на плодове и зеленчуци (ОВ L 297, 1996 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 3, том 20, стр. 29) и на член 14, параграф 2 от Регламент (ЕО) No 1432/2003 на Комисията от 11 август 2003 година относно определяне на подробни правила за прилагане на Регламент (ЕО) No 2200/96 на Съвета по отношение на условията за признаване на организациите на производители и предварително признаване на групи производители (ОВ L 203, 2003 г., стр. 18; Специално издание на български език, 2007 г., глава 3, том 48, стр. 193) във връзка с член 3, параграф 1, буква а) от Регламент (ЕО) No 1182/2007 на Съвета от 26 септември 2007 година за определяне на специфични правила по отношение на сектора на плодовете и зеленчуците, и за изменение на директиви 2001/112/ЕО и 2001/113/ЕО, и регламенти (ЕИО) No 827/68, (ЕО) No 2200/96, (ЕО) No 2201/96, (ЕО) No 2826/2000, (ЕО) No 1782/2003 и (ЕО) No 318/2006, и за отмяна на Регламент (ЕО) No 2202/96 (ОВ L 273, 2007 г., стр. 1) и член 2, буква а) от Регламент (ЕО) No 1782/2003 на Съвета от 29 ноември 2003 година относно установяване на общи правила за схеми за директно подпомагане в рамките на Общата селскостопанска политика и за установяване на някои схеми за подпомагане на земеделски производители и за изменение на Регламенти (EИО) No 2019/93, (EО) No 1452/2001, (EО) No 1453/2001, (EО) No 1454/2001, (EО) 1868/94, (EО) No 1251/1999, (EО) No 1254/1999, (EО) No 1673/2000, (EИО) No 2358/71 и (EО) No 2529/2001 (ОВ L 270, 2003 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 3, том 49, стр. 177). — Кралство Испания смята, че Комисията е действала в нарушение на член 11, параграф 1, буква а) от Регламент No 2200/96 на Съвета по отношение на организацията на производители „Tilla Huelva“, тъй като е приела, че трима от членовете на „Tilla Huelva“ нямат качеството „производител“ и съответно че не е спазена разпоредбата на член 11, що се отнася до изискванията за демократичен контрол, докато всъщност тази организация винаги се е състояла от производители,
bg	caselaw	EU	поради което са изпълнени правилата за демократичен контрол по член 11, параграф 1, буква г), точка 3 от Регламент No 2200/96 и член 14 от Регламент No 1432/2003 на Комисията във връзка с член 2, буква а) от Регламент No 1782/2003. 2. Второ основание: нарушение на член 52, параграф 2 от Регламент (ЕС) No 1306/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 година относно финансирането, управлението и мониторинга на общата селскостопанска политика и за отмяна на регламенти (ЕИО) No 352/78, (ЕО) No 165/94, (ЕО) No 2799/98, (ЕО) No 814/2000, (ЕО) No 1290/2005 и (ЕО) No 485/2008 на Съвета (ОВ L 347, 2013 г., стр. 549). — Според жалбоподателя прилагането на фиксирания метод за определяне на финансовата корекция за Андалусия е в противоречие със сега действащия член 52, параграф 2 от Регламент No 1306/2013 (който заменя член 31, параграф 2 от Регламент No 1290/2005) и със съдържащите се в документ VI/5330/97 насоки за прилагането на фиксирани корекции. Наложената фиксирана корекция е недопустима и при всички случаи непропорционална. Трябвало е да се определи еднократна корекция в случаите, в които наистина има пропуски. При условията на евентуалност жалбоподателят твърди, че фиксираната корекция е трябвало да бъде 5 %.
bg	caselaw	EU	21.7.2007 BG Официален вестник на Европейския съюз C 170/12 Иск, предявен на 11 май 2007 г. — Комисия на Европейските общности/Португалска република (Дело C-233/07) (2007/C 170/21) Език на производството: португалски Страни Ищец: Комисия на Европейските общности (представители: S. Pardo Quintillán и P. Andrade) Ответник: Португалска република Искания — да се установи, че Португалската република не е изпълнила задълженията си по членове 2, 3 и 5 от Решение No 2001/720/ЕО (1) на Комисията от 8 октомври 2001 г. относно дерогация в полза на Португалия във връзка с пречистването на градските отпадъчни води в агломерацията на Costa do Estoril като: — по време на сезона за къпане не е подлагала отпадъчните градски води на агломерацията на Costa do Estoril преди отвеждането в морето поне на предварителна прогресивна обработка и дезинфекция, съгласно член 2 Решение No 2001/720; — извън сезона за къпане не е подлагала отпадъчните градски води на агломерацията на Costa do Estoril поне на предварителна обработка преди отвеждането им, съгласно член 3 от Решение No 2001/720; — е допуснала изхвърлянето на отпадъчните градски води на агломерацията на Costa do Estoril да предизвика отрицателни въздействия върху околната среда. — да се осъди Португалската република да заплати разноските. Правни основания и основни доводи През 1999 г. Португалия моли Комисията, изхвърлянето на отпадъчните градски води на агломерацията на Costa do Estoril в Атлантическия океан, в близост до залива при устието на Tajo да подлежи на обработка, която не е толкова стриктна. Комисията установява, че са изпълнени предпоставките, предвидени с установената с Директива 91/271/CEE (2) дерогация, и уважава с Решение No 2001/720 молбата на Португалия. От получените от португалските власти отговори на поканата за изпълнение и на мотивираното становище е видно, че Португалската република не изпълнява разпоредбите на упоменатите членове от Решение No 2001/720. (1) Решение на Комисията от 8 октомври 2001 г. относно дерогация в полза на Португалия във връзка с пречистването на градските отпадъчни води в агломерацията на Costa do Estoril (ОВ L 269, стр. 14). (2) Директива на Съвета от 21 май 1991 г. за пречистването на градските отпадъчни води (ОВ L 135, стр. 40).
bg	caselaw	EU	8.11.2008 BG Официален вестник на Европейския съюз C 285/11 Определение на Съда (трети състав) от 3 юли 2008 г. (преюдициално запитване от Amtsgericht Landau/Isar — Германия) — Наказателно производство срещу Rainer Günther Möginger (Дело C-225/07) (1) (Член 104, параграф 3, първа алинея от Процедурния правилник - Директива 91/439/ЕИО - Взаимно признаване на свидетелствата за управление на моторни превозни средства - Отнемане на свидетелството за управление - Временна забрана за издаване на ново свидетелство - Валидност на свидетелство, получено в друга държава-членка през периода на забрана) (2008/C 285/18) Език на производството: немски Препращаща юрисдикция Amtsgericht Landau/Isar Страна в главното наказателно производство Rainer Günther Möginger Предмет Преюдициално запитване — Amtsgericht Landau/Isar — Тълкуване на член 8, параграфи 2 и 4 от Директива 91/439/ЕИО на Съвета от 29 юли 1991 г. относно свидетелствата за управление на моторни превозни средства (ОВ L 237, стр. 1, Специално издание на български език, 2007 г., глава 7, том 2, стр. 62) — Непризнаване на нейната територия от държавата-членка по пребиваване на свидетелство за управление, получено в друга държава-членка през периода на временна забрана да се иска ново свидетелство в държавата-членка по пребиваване Диспозитив Член 1, параграф 2 и член 8, параграфи 2 и 4 от Директива 91/439/ЕИО на Съвета от 29 юли 1991 г. относно свидетелствата за управление на моторни превозни, изменена с Регламент (ЕО) No 1882/2003 на Европейския парламент и на Съвета от 29 септември 2003 г., трябва да се тълкуват в смисъл, че допускат държава-членка да откаже да признае валидността на свидетелство за управление, издадено от друга държава-членка, когато към датата на това издаване на неговия притежател е наложена временна забрана за издаване на ново свидетелство за управление в първата държава-членка. В това отношение е без значение обстоятелството, че въпросът за валидността се поставя след датата, на която този период на забрана е приключил. (1) ОВ C 183 от 4.8.2007 г.

End of preview. Expand in Dataset Viewer.

No dataset card yet

New: Create and edit this dataset card directly on the website!

Contribute a Dataset Card

Downloads last month: 252

Add dataset card

Size of the auto-converted Parquet files (First 5GB per split):

139 GB

Number of rows (First 5GB per split):

83,582,145